В едно изречение (138)

* Местните земеделци искат улица и/или паметен знак на Стамболийски в Троян, след среща с кмета Михайлова подготвят писмено искане до Общинският съвет, твърдят за обещана подкрепа от различни политически сили *  Нашето питаме: докога в общината ни ще има улици „9 септември“ и „Георги Димитров“, не е ли време за очищение?!

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
   • МИНАЛАТА седмица местният земеделски активист Витлием Илиев (БЗНС „Никола Петков“) се е срещнал с кмета Донка Михайлов и е поставил/възобновил искането на съидейниците си – улица в Троян да бъде именувана на земеделския водач и голяма българска политическа фигура от първата половина на 20. век Александър Стамболийски или, като компромисен вариант, на лично място в града ни да бъде поставен паметен знак за Стамболийски, основанията за искането са значимостта на земеделския водач и силното земеделско движение в Троянския край в миналото и до днес, „Имаме солидни основания за нашето искане – представители на известните троянски родове Сеизови, Марковски и редица други са били активни дейци на земеделското движение, то е било с много силни позиции и в троянските села, включително най-големите като Орешак, Черни Осъм, Врабево, Ломец и т. н. В по-ново време троянските земеделци също са били и продължават да са фактор в общинския живот“, коментира пред Т21 г-н Илиев, като подчерта, че се подготвя мотивирано писмено предложение за именуване на улица и/или поставяне на паметен знак за Александър Стамболийски в Троян, което ще бъде внесено в Общинския съвет, и има уверението на представители на различни политически сили (вкл. ВМРО, въпреки историческата му вражда с БЗНС) за подкрепа, становището на г-жа Михайлова също не било отрицателно; да припомним – Александър Стамболийски, земеделски водач, противник на участието ни в Първата световна война, който след унизителния за България Ньойски договор, 1919 г., получава възможността да състави свое правителство, е сред най-ярките и едновременно спорни политически фигури на своето време, свален е от власт с преврата на 9 юни 1923 г. и става жертва на едно от най-бруталните и зверски политически убийства в новата българска история (заклан е в дома си в с. Славовица от наемници на ВМРО, тялото му е разчленено на парчета, а отрязаната глава е занесена на поръчителите в София – бел. ред.), след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. подобна съдба сполетява и тогавашния земеделски водач Никола Петков, набързо осъден на смърт и обесен след директни закани от трибуната на Народното събрания на водача на комунистите Георги Димитров, другата видна фигура на земеделците от този период, Г. М. Димитров (Гемето), успява да избегне същата съдба като емигрира в САЩ.

Бележка на редакцията  

Стамболийски безспорно е голяма, макар и в някаква степен нееднозначна политическа фигура, тъй че, по наше мнение, предложението на троянските земеделци е дискусионно. Но! Цялата ни община, включително градът (Троян), е осеяна с улици „9 септември“ и „Георги Димитров“, именувани и възвеличаващи: комунистическия преврат в България на 9 септември 1944 г., обърнал нормалния европейски път на страната ни за десетилетия напред и смятан не без основание за едно от най-трагичните събития в българската история, поредната национална катастрофа; и сталинската марионетка Георги Димитров, под чието ръководство се налага тоталитарния съветски модел у нас и се извършват не едно национални предателства (достатъчно е да споменем насаждания насилствено македонизъм, чийто горчиви плодове берем и днес). Имаме въпрос – докога ще търпим подобни анахронизми, не е ли дошло най-после времето за очищение?!
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:
 






0 коментара

Повече от 100 години

* А какво би донесъл този тунел на града и района ни е лесно предвидимо, накратко – транспортна значимост, по-добра свързаност и икономически размах 
Тунелът при Троян Бележка на редакцията 
На 14 юли в Троян се проведе широкоформатна кръгла маса, организирана от Община Троян в партньорство с Федерацията на научно-техническите съюзи в България и Сдружение „Форум за балкански транспорт и инфраструктура“, която обсъди перспективите за изграждане на стратегически железопътен коридор по направлението Румъния – България – Гърция с тунел под Стара планина. Поводът – обявената от НКЖИ (Национална компания „Железопътна инфраструктура“) конкурсна процедура за избор на изпълнител на прединвестиционни проучвания на четерите възможни маршрута на жп коридора, два от които са „троянски“, т. е. предвиждат изграждане на тунел под Балкана при Троян. По-долу четете кратката ни ретроспекция по темата за тунела при Троян (Троян – Карлово).
 ЗА ТУНЕЛ под Балкана при Троян се говори от повече от 100 години, първият проект е изготвен в началото на 20. век от ловчалията инж. Лукан Хашнов – първият български инженер по жп строителство; а водещи немски инженери потвърждават, че това е най-доброто място да се пробие Балкана (по-късно неведнъж е подчертавано, че това е най-доброто място – и в геоложки план, и като връзка с европейските транспортни коридори). В края на 20-те години БДЖ одобрява проекта, а през 30-те е създаден Акционен комитет между Пловдив и Троян за изграждане на тунела.

ЗА ТУНЕЛА при Троян се заговори отново в края на 90-те, когато по инициатива на троянския Общински съвет бе създадено гражданското Сдружение за изграждане на тунел Троян - Карлово, което разви активна дейност, а дълги години негов председател е троянецът Нанчо Чакъров. Сдружението бе осъществило връзка със сериозни италиански инвеститори, но неизменно идеята се разбиваше в незаинтересоваността и дори неприязънта на държавата. Помним как през 2006 г. при посещението си в Троян тогавашният регионален министър социалист Асен Гагузов на въпроса на Т21 какво мисли за тунела отговори: „Не ме занимавайте с фантасмагории!“.

ПРЕЗ 2016 Г. гръмна новината, че Китай ще строи скоростна жп линия по Пътя на коприната и тя ще минава през тунел при Троян; новината бе потвърдена и от генералния консул на България в Шанхай Димитър Абаджиев (виж „Китайски влак стрела под Балкана при Троян?“ в бр. 5 на Т21 от 3 февруари 2016 г. – бел. ред.). В последните години пък идеята за тунела под Балкана бе „изместена“ от Троян към Габрово и през 2019 г. бе проведен търг и избран изпълнител, но заради обжалвания строителството се забави. Тунелът при Габрово обаче по-никакъв начин не отменя и не омаловажава важността на един бъдещ тунел при Троян. 

В НОВИЯ Общ устройствен план (ОУП) на Троян, приет в края на 2021 г. с хоризонт за развитие на града ни в следващите 20-25 години, бе заложена възможността за изграждането на тунел под Стара планина при Троян; съгласувано и отразено и в Националната концепция за пространствено развитие и даващо възможност за евентуална реализация в бъдеще. А какво би донесъл този тунел на града и района ни е лесно предвидимо, накратко – транспортна значимост, по-добра свързаност и икономически размах. 

Т21
 
 Още по темата:

0 коментара

Кръгла маса в Троян обсъжда бъдещ жп тунел под Балкана

* Поводът – посочените от НКЖИ четири възможни маршрута за жп линия по оста Румъния – България – Гърция, два от които предвиждат тунел под Балкана при Троян, и обявената конкурсна процедура за изпълнител на прединвестиционните проучвания * Създадена бе работна група, която ще лобира за транспортния коридор и обявяването му за национален приоритет
 
Станислава Вачева
Дано!

НА 14 ЮЛИ в Троян се проведе кръгла маса на тема „Стратегически транспортни връзки и регионално развитие: икономически ефекти от железопътния коридор Румъния - България - Гърция“. Форумът бе организиран от Община Троян в партньорство с Федерацията на научно-техническите съюзи в България и Сдружение „Форум за балкански транспорт и инфраструктура“. Събитието събра представители на местната и държавната власт, академичните среди, транспортния сектор и бизнеса, които обсъдиха перспективите пред изграждането на стратегическия железопътен коридор по направлението Румъния – България – Гърция и възможностите за развитие на съвременна железопътна връзка през Централна Стара планина.

СРЕД УЧАСТНИЦИТЕ бяха народните представители от нашия избирателен район Ивет Горанова и проф. д-р Тихомир Тотев, областният управител на област Ловеч Пламен Христов, кметовете на Троян, Горна Оряховица, Плевен, Левски и Карлово, зам.-кметовете на Русе, Пловдив и Ловеч, зам.-областният управител на област Русе, който взе участие онлайн, вицепрезидентът на Европейската лига за икономическо сътрудничество проф. Бранимир Ботев, експерти в областта на транспорта и инфраструктурата, бивши министри.

ФОРУМЪТ беше провокиран от обявената от НКЖИ (Националната компания „Железопътна инфраструктура“, държавното предприятие към Министерството на транспорта, отговарящо за управлението и развитието на релсовите пътища и съоръженията към тях в страната – бел. ред.) конкурсна процедура за избор на изпълнител за прединвестиционни проучвания на четири възможни маршрута за международни жп линии по оста Румъния – България – Гърция; като два от вариантите предвиждат преминаване през Троян. А идеята на кмета на Троян Донка Михайлова, инициатор на срещата, е да се постигне обединение на експертната общност и представителите на местните власти и ангажираните институции в подкрепа на „троянските“ варианти, като се представят пред държавните власти и обществото техните предимства.

Момент от работата на кръглата маса, Троян, 14 юли 2026 г. 
ПО ВРЕМЕ на форума беше отчетено, че пред България стои реална възможност да се включи активно в развитието на европейската транспортна ос Север - Юг. И според участниците подобен проект би създал предпоставки за по-добра свързаност, нови инвестиционни хоризонти, развитие на индустриални зони и по-балансирано икономическо развитие на Северна и Централна България. В приветствието си г-жа Михайлова подчерта, че за общините транспортната свързаност е сред най-важните фактори за икономическото развитие и привличането на инвестиции. По думите й в разговорите с потенциални инвеститори именно комуникационната и транспортната достъпност е сред първите въпроси, които определят избора на място за развитие на бизнес.

ОСНОВЕН акцент в дискусията беше необходимостта от изграждане на модерна железопътна връзка между Северна и Южна България през Централна Стара планина. Беше посочено, че повече от век липсата на такава връзка ограничава развитието на региона, а Стара планина вместо естествена връзка се е превърнала в бариера пред мобилността на хора, стоки и инвестиции. Обърнато бе внимание, че липсата на целогодишна връзка между Троян и Карлово води до дълги обходни маршрути и значително увеличава транспортните разходи за бизнеса. Като пример бе посочено, че предприятията в Троян, пътуващи към Пловдив, са принудени да използват маршрут през София, което създава допълнителни разходи и намалява конкурентоспособността им.

В КРАЯ на срещата кметът на Троян предложи създаването на работна група с участието на представители на местната власт и експертните организации. Предложението бе прието и в състава на работната група ще бъдат включени Ясен Ишев от Научно-техническия съюз по транспорт, бившият транспортен министър Петър Мутафчиев от Форум за балкански транспорт и инфраструктура и кметовете на Троян, Карлово и Левски – Донка Михайлова, Емил Кабаиванов и Любка Александрова. Работната група ще има за задача да обобщи изводите и предложенията от кръглата маса, да ги изпрати за допълване и съгласуване с всички участници, както и да подготви предложения за включване на транспортния коридор като национален приоритет в Националния план за пространствено развитие. Предвижда се и провеждането на срещи с народни представители, ръководствата на парламентарните групи и представители на изпълнителната власт за осигуряване на необходимата институционална подкрепа и търсене на възможности за финансиране на проекта.

УЧАСТНИЦИТЕ в кръглата маса се обединиха около разбирането, че развитието на съвременна железопътна инфраструктура през Централна Стара планина е не само регионален, но и национален приоритет, който може да промени икономическата карта на България и да осигури по-добра свързаност по европейското направление Север - Юг.

Станислава Вачева, 
началник на отдел „Комуникации и местно самоуправление“ в Община Троян

 
 Още по темата:

0 коментара

Да имаш такъв отличник е привилегия

• В подкрепа на номинацията на Милко Недялко за званието „Заслужил гражданин на Ловеч“
У комшиите
В КРАЯ на миналия месец (25 юни) бях на една чудесна, много ловешка и едновременно национална фотографска изложба – на ловешкия майстор на обектива Радослав Димитров, фото портрети на емблематични личности от българската култура, гостували през години в Ловеч (и Ловешко, вкл. Троян, изложбата ще бъде показана и в троянската галерия „Серякова къща“ – бел. моя). Авторът, вече покойник, дълги години е фотограф на ловешки вестник и оставя огромен фотоархив, над 54 хиляди кадъра, заснети в периода 1959-1990 г., а двама ентусиасти – Милко Недялков и Албена Йончева, са се заели с нелеката и заради обема, и като техническо предизвикателство задача да обработят този архив, в който е целият Ловеч, с личностите си, събитията, успехите, проблемите, в тези три десетилетия. 

И НА ОТКРИВАНЕТО на изложбата, някак между другото, се прокрадна една новина – че ловешката гилдия на журналистите предлага Милко Недялков за удостояване със званието „Заслужил гражданин на Ловеч“, зад номинацията застава и кметът на Ловеч Страцимир Петков. Хубава новина! Защото Милко – познаваме се отдавна и си позволявам да го наричам така, а и някак си по му приляга от г-н Недялков – който наскоро навърши 70, е истинско ловешко национално богатство. Личност, която заслужава и тази, и всяка друга награда. И наградата за Милко би правила чест на Ловеч, защото да имаш такъв отличник, е привилегия.

ЗАЩО Милко заслужава? По много причини. Най-напред –  професионалист, най-доброто журналистическо перо на Ловеч, величина в журналистиката от национален мащаб. После – активен общественик, политик, управленец, направил много за своя град като областен управител, депутат, партиен лидер (не си падам по неговата партия, казвал съм му го, но ценя това, че той правеше политика с човешко лице, бе далеч от нашенската партизанщина и агресия, и това заслужава уважение – бел. моя). Трето – не бива да си заслужил гражданин на един град, ако не обичаш истински този град, а Милко е влюбен в Ловеч, ловечофил до мозъка на костите си. И последно, но не по значение – Милко е добър и фин човек, което може би е по-важно от всичко друго.

ИЗЦЯЛО подкрепям номинацията!

13 юли 2026 г., Троян
Генадий Маринов, 
гл. ред. на в-к „Троян 21“ 
 
Още по темата:

0 коментара

Конкурс за най-добре обновена фасада на частна страда

* Организатор е Община Троян, наградите са сериозни – 6000 евро, 4000 евро, 2000 евро * Целта е да се насърчи обновяването на частните сгради чрез решения, които пазят историческата атмосфера и подобряват градската естетика
Ново!
КАКВА Е ЦЕЛТА
Една чудесна като архитектура, но тежко занемарена сграда в централната част на Троян, в нея някога е бил фирменият магазин на „Винпром Троян“, подобните троянски примери са десетки 
ОБЩИНА ТРОЯН (общинската администрация) организира любопитен конкурс със сериозен награден фонд. Озаглавен е с многозначителното „Традиция в бъдещето“ и е за най-добро – т. е. адекватно като история и архитектура на сградата и качествено като материали и изпълнение – обновяване на фасадите на частни сгради в Троян. Голямата цел на конкурса е ясна – да насърчава цялостното градско обновяване, но не как да е, а разкриващо и пазещо троянската си специфика, чар и красота.

„ПОСТАВИХМЕ началото на конкурса „Традиция в бъдещето“, който е в посока на съхраняване на архитектурния облик на града ни. Това е една обществена инициатива, свързана с обновяване на фасадите на сградите в Троян, които, както на всички ни е известно, имат своя физиономия, но твърде често са амортизирани физически (да добавим и естетически – бел. ред.), а в определени случаи и занемарени. Градът е не само съвкупност от улици и сгради, е нашето разбиране, това е наш общ дом и наше наследство. С този конкурс даваме възможност на всеки собственик да стане част от съхраняването на красивия облик на Троян за бъдещето. Целта ни е да насърчим обновяването на частните сгради в Троян, чрез решения, които пазят историческата атмосфера, подобряват градската естетика и приветливата градска среда за жителите и гостите на града. Които съхраняват традицията на троянската архитектура“, коментира кметът Донка Михайлова. 

ПАРАМЕТРИТЕ НА КОНКУРСА
• КОЙ МОЖЕ да участва: всички собственици и наематели на сгради на територията на град Троян, които са извършили ремонт и обновяване на фасадите след 1 януари 2025 г.

• ОЦЕНЯВАНЕ: от публично обявено експертно жури, критериите – автентичност (използване на естествени материали, запазване на оригинални елементи и цветове, характерни за троянската архитектура), естетика (хармония със заобикалящата градска среда, качествено интегриране на рекламни елементи, климатични инсталации и техническо оборудване).

• УСТОЙЧИВОСТ: прилагане на решения за енергийна ефективност без нарушаване на архитектурния облик.

• ЕТАПИ на конкурса: три – 1. подаване на заявление със снимков материал, показващ състоянието на сградата преди и след ремонта, 2. оценяване от независимо жури, 3. официално награждаване на победителите.

• СРОКОВЕ: начало на конкурса 1 август 2026 г., краен срок за кандидатстване – до 1 декември 2026 г., обявяване на победителите на 15 декември 2026 г.

• НАГРАДИТЕ: Община Троян ще отличи най-добрите реализации с престижното отличие „Най-красива троянска фасада за 2026 г.“, придружено от почетна табела и парични награди за първите три места – съответно 6 000 евро, 4000 евро, 2000 евро.

• КАНДИДАТСТВАНЕ: желаещите могат да подадат заявление, придружено със снимки на сградата преди и след ремонта, по електронна поща на postbox@troyan.bg или на място в Центъра за административно обслужване на гражданите в Община Троян.
ОЧАКВАНИЯТА

НАШИТЕ поздравления за тази инициатива на Община Троян – идеята е чудесна, наградният фонд е сериозен и това предполага интерес и включване на гражданите. Въпреки че – питахме за това г-жа Михайлова на редовната й месечна пресконференция, 16 юли – не толкова отдавна имаше подобна общинска инициатива, за финансова подкрепа на собственици на сгради в същинския център на Троян, обновили фасадите си (без компромиси с материали и архитектурни изисквания), но интересът бе нулев. Дано сега е различно. Ще ни се да мислим, без да сме наивници, че конкурсът ще изиграе роля и в посока на повече вглеждане, респект и опазване на архитектурното богатство на Троян; да не припомняме случаите, когато с лека ръка бяха опустошени образци на това градско богатство (очеваден е примерът с може би най-красивата доскоро, преди архитектурните й „подобрения“, къща в Троян – на д-р Марковска на ул. „Любен Каравелов“, строена през 20-те години на миналия век – бел. ред.). Дано!

Т21 

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |