Джон Бризби: „Шапки долу, поклон!“

* „Въпреки че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие  организира масови публични митинги в цяла Великобритания“

Уилям Гладстон
По света и у нас
В ЛОНДОН на 19 май се е провело честване, организирано от българското посолство като част от програмата за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание, научихме от подробен материал в юбилейното издание на българите в Англий „БГ БЕН“. Пред паметника на големия политик Уилям Гладстон (1809-1898 г.) се състояла церемония по повод годишнина от смъртта му, на която са присъствали българският посланик Тихомир Стойчев, Джеймс Асер – депутат и председател на парламентарната група за приятелство с България, Франсис Гладстон – правнук на големия британец, други членовете на семейството, българи, живеещи във Великобритания. Там бил и Джон Бризби – член на Кралския съвет, президент на благотворителната организация „Приятели на България“, правнук на първия министър-председател на Княжество България след Освобождението, наш земляк по линия на рода на хаджи Калчо Дренски с корени от махала Баба Стана. Акцент в честването била историческата връзка между Гладстон и България, ключова за международното осъзнаване на трагедията след Априлското въстание и пример за силата на общественото мнение и солидарността в Европа. След своята реч Джон Бризби се е обърнал към присъстващите на български език с думите: „Шапки долу, поклон!“. За събитието и речта си г-н Бризби, когото отдавна смятаме за наш съгражданин троянец, написа и в профила си във фейсбук. Т21
ЗАЕДНО с Негово Превъзходителство българския посланик, с г-н Франсис Гладстон и с членове на българската общност в Лондон положихме венци пред паметника на Гладстон на улица „Странд“ по случай годишнината от смъртта на Уилям Гладстон – великия британски държавник от XIX век, който се застъпи за българската кауза след кланетата, извършени след неуспеха на Априлското въстание през април 1876 г.  След като говориха посланикът, Франсис Гладстон и други, аз произнесох кратка реч и обърнах внимание на признателността, която българите дължат на Гладстон, без чиято помощ България вероятно нямаше да постигне освобождение през 1878 г. 

Честването, вляво с бомбето е Джон Бризби, до него – посланик Тихомир Стойчев, Лондон, 19 май 
ВЪПРЕКИ че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие  организира масови публични митинги в цяла Великобритания, за да събере подкрепа за България. Въпреки че позицията на британското правителство, начело със съперника на Гладстон, Бенджамин Дизраели, е да подкрепи Османската империя и да предотврати нейното раздробяване, силата на общественото мнение, мобилизирано от Гладстон, е такава, че когато Русия обявява война на Османската империя през април 1877 г., британското правителство не посмява да се намеси на турска страна, както го прави по време на Кримската война около 25 години по-рано. Като резултат България се освобождава през 1878 г., а моят прапрадядо Тодор Бурмов става първият министър-председател на страната.

24 май 2026 г.

Джон Бризби

Генадий Маринов

Още от и за Джон Бризби:

На 24 май в Троян

* Най-окрилени бяха малчуганите школари, за които празникът освен че е „професионален“, е и знак за голямата ваканция
Върви, народе възродени…
С ПРАЗНИЧНО шествие (от Малкия пазар по Главната до Площада) започна честването в Троян на най-хубавия и най-истински български празник – 24 май, празника на светите братя просветители Кирил и Методий и на българската книжовност и духовност. Отпред бе Общинският духов оркестър и звучеше величественият химн „Върви, народе възродени“, а зад него дефилираха ученици, учители, представители на различни институции, гости, като най-окрилени бяха малчуганите школари, за които празникът освен че е „професионален“, е и знак за голямата ваканция. 

ПРАЗНИКЪТ продължи на площада, където кметът Донка Михайлова връчи годишните награди на Община Троян за постижения в образованието и културата – съответно на дългогодишния директор на Художественото училище Илиян Илиев и на ръководителя на театрална школа „Драмати“ Найден Индерлийски.

Т21
Начало
  
Още по темата:

Тази „Дружина полска“!

* Вероятно и нашият едничък или един от малцината български „поляци“ – Бенковски (Гаврил Хлътев), този великан на национално-освободителната ни революция, неслучайно си е избрал полско име * Ядосах се не на тях, а на нас си – защо и ние не можем като поляците…, въпрос без отговор * Шапка ви свалям, „Дружина полска“!

Генадий Маринов
24 май
Видях го във фейсбук – полски поздрав (няколкоминутно клипче) за нашия български 24 май, отпреди 8 години, но сякаш днешен, без давност, красив, приятелски, истински. От екипа на Полското посолство в София – на български, в български народни носии, пред знакови места за нас, българите. И се сетих за едни други наши „приятели“, чийто дребен и зъл лидер нарече българската азбука македонска, но да не си разваляме настроението преди най-българския празник. Честит празник на българската книжовност и духовност! А по-долу – четете едни предизвикани лични мои и не толкова празнични българо-полски бележки.  
Кадри от полското видео за 24 май
„ДРУЖИНА полска“ ми докара сълзи в очите с този свой български поздрав, припомнен ни във фейсбук от Емил Манолов от Русе, благодарности. „Аз винаги съм харесвал Полша и поляците, обаче след този поздрав за 24-ти май преди 8 години направо ги заобичах“, казва русенецът. И аз винаги съм харесвал поляците. Защото са непокорни и онова позорно нашенско „наведена главица сабя не я сече“ не важи за тях. Чувал съм, че няма голям бунт и революция някъде по света, в които да няма поляк – и то не в масовката, а най-отпред, срещу мечовете и куршумите. Вероятно и нашият едничък или един от малцината български „поляци“ – Бенковски (Гаврил Хлътев), този великан на национално-освободителната ни революция, неслучайно си е избрал полско име. 

СЕЩАМ се и за 20-годишния полски крал кръстоносец Владислав III Варненчик, който не знаел назад и загинал по полски, най-отпред с меч в ръка в битка с неверниците край нашата Варна (днес гробницата му е в замъка „Вавел“ в старата полска столица Краков, величествен град със световна слава, а във Варна има негов мавзолей – бел. моя). Сещам се за папа Йоан Павел Втори, оня знаменит поляк, който вдъхна кураж и сила на цял свят за решителната битка с комунизма. И за Адам Михник, полския дисидент, той бе гост във „Всяка неделя“ на нашия „смелчага“, а всъщност внедрен доносник на ДС Кеворкян, в предперестроечните 80-е, и говори толкова прямо, ярко и смело, че домакинът доносник се разтрепера, изтръпнахме и ние пред екраните, такова говорене тук тогава бе недопустимо. Също за бунтовния синдикат „Солидарност“, който бе не перестроечна „опозиция“ като повечето наши тогавашни „опозиции“, които „громяха“ комунизма, инсталирайки посткомунизъм, а истинска масова антикомунистическа организация, бореща се за своята друга нова Полша.

МИНАЛАТА година (2025 г.), по покана на наша добра приятелка, професор българист, която преподаваше в Краковския университет, посетихме с жена ми този, казах вече, величествен и световен град Краков. Тогава поляците ме ядосаха. Мислех си – ще видя някакъв по-деликатен, „по-озападнен“ вариант на нашия посткомунизъм, нали и те бяха в кюпа колкото нас… Видях друго – истинска Европа от западен тип, подредена, горда, красива, достойна, усещаше се отвсякъде. Ядосах се не на тях, а на нас си – защо и ние не можем като поляците…, въпрос без отговор.

И СЕГА
тази „Дружина полска“ от посолството в София рецитира български стихове за нашия 24 май. На български, в български носии, с такава топлота и приятелство. Затова се насълзих. Шапка ви свалям, „Дружина полска“!

14 май 2026 г., Троян
Генадий Маринов
 

Честит празник!

24 май
Честит Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура! Да си пожелаем повече мъдрост, вдъхновение и хора, които оставят светлина след себе си в чистото дело на духовността!

Нека светлината на знанието ни води напред!


Цанко Спасовски – председател, 
Христина Маринова – изпълнителен директор, 
и екипът на Местна инициативна група (МИГ) Троян – Априлци – Угърчин


Честит празник!

24 май 

24 май е празник, който носим  в сърцето си.

Празник на просветните дейци, на книгите, на думите, които изграждат бъдеще. Нека поддържаме жива любовта към  знанието и силата на българския дух! Честит празник!

Върви, народе възродени!

Цанко Спасовски, собственик на „Хемус консулт“ ЕООД,
и екипът на фирмата

Начало

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |