Паметна плоча на къщата на Никола Цонковски

* По инициативата и със спонсорството на сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, в текста четем: „Учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България“ * Подобни паметни плочи вече има на къщите на Димитър Гимиджийски и Бочо Донев
Тема с продължение
Къщата на Никола Цонковски, арх. Борис Иванчев, 1943 г.
Паметната плоча бе поставена на 12 март 2026 г.
ПОРЕДНАТА неслучайна троянска сграда, свързана с историята на нашия град и с неговите най-забележителни личности, се сдоби с паметна плоча. Този път това е впечатляващата фамилна къща на сем. Цонковски – изградена в началото на 40-те години на миналия век и попила духа на европейския архитектурен модернизъм от онова време (по проект на известния ловчалия и немски възпитаник арх. Борис Иванчев), дело на троянския обувен специалист и моделиер от европейска класа Никола Цонковски, експроприирана/открадната от т. нар. „народна власт“ и върната на семейството след множество перипетии след демократичните промени в началото на 90-те години. Къщата на същия Никола Цонковски – момчето от бедното семейство от мах. Попишка, останал съвсем малък без баща, заминал със социална стипендия в началото на миналия век да учи занаят във Виена, постигнал много и работил в престижни фирми в Австрия и Германия, но избрал да се върне с австрийската си съпруга Йозефина Гайсбюгл (Фини) в своя Троян и с невероятна упоритост и огромен талант (на моделиер и технолог, но не в по-малка степен на предприемач) успява да изгради най-добрата фабрика за дамски обувки в България. 

На сватбата на Фини и Никола Цонковски, Виена, 1930 г.
ЗА ЖАЛОСТ фабриката на Цонковски е разграбена и унищожена след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., а цяло чудо е че прекрасната фамилна къща оцелява и в крайна сметка след десетилетия семейството успява да си възстановява собствеността над нея. Наскоро излезе от печат и бе представена в Троян мемоарната книга на Никола Цонковски „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“, която разказва тази тъжна и забравена/премълчавана троянска история; а текстът, пазен от семейството десетилетия, видя бял свят благодарение на дъщерята на автора Лидия Цонковска, директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и родолюбивите троянски меценати – Калина Радевска, собственичката и управител на фирма „Калинел“, осигурила немалката сума за първото и последвалото второ издание, и сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, наши съграждани, живеещи в САЩ от над три десетилетия, но неразривно свързани с родния Троян.

ПАМЕТНАТА
плоча на къщата на Никола Цонковски – както и подобните паметни знаци на домовете на Димитър Гимиджийски (1893-1966), един от строителите на модерен Троян, „адвокат, общественик, вестникар, писател, стопански деец, кмет, демократ, мъдрец, инициатор на редица значими троянски каузи“ и на големия троянски живописец Бочо Донев (1904-1966), „художник, учител, идеалист, един от основоположниците на троянската живописна школа, значима за националното изобразително изкуство“ – бе по инициатива и със спонсорството на сем. Ковачеви. Поставянето й, на външната оградна стена, непосредствено при входа на къщата на ул. „Георги С. Раковски“ 7, се състоя миналата седмица, 12 март. А текстът гласи: „Тази прекрасна фамилна къща е построена от Никола Цонковски (1902-1997). Роден в мах. Попешка, учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България, национализирана и съсипана след 9 септември 1944 г.“.

РАЗГОВАРЯХМЕ с г-н Ковачев и г-жа Авджиева, които са категорични, че подобни паметни знаци са нещо много важно – защото пазят паметта, превръщат се в исторически ориентир и са своеобразен поклон към големите троянци, някои от които незаслужено забравени и пренебрегвани. И също – че инициативата трябва да продължи, има още немалко троянски места, които заслужават подобен паметен знак.

Т21 
 
Още за паметните троянски плочи:

Вицовете на АйТи-то (3)

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно  – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. От този брой стартираме рубриката, след това ще я пресподелим и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
На изповед при попа: 
    – Отче, сгреших! Много сгреших с една мома, на сеното в плевнята…
    – Колко пъти, чадо?
    – Ама, отче, аз съм дошъл тука да се изповядвам, не да се хваля! 

***

В едно село местните прелюбодейки отивали на изповед с думите „паднах от мостчето“. Отчето ги изслушвал и с разбиране им опрощавал греховете. Но този отец се споминал и дошъл млад свещеник, който не бил запознат с местните термини. Жените продължили да ходят на изповед с „паднах от мостчето“. Попчето, без да разбира за какво му говорят, им казвал, че това не е голям грях. Един ден му писнало и отишъл при кмета:
    – Кмете, вземи го оправи това мостче, че жените по няколко пъти на седмица падат от него!
Кметът, знаейки местния жаргон, само се засмял. А отецът му заявил:
    – Кмете, не се смей, защото само твоята жена тази седмица три пъти е паднала от мостчето!

В едно изречение (118)

* Съгражданката ни Надя Дердерян омагьоса зрители и критика с ролята си на майката в десетия епизод на сериала „Мамник“, нарекоха я изумителна и я сравниха с Медея 

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ТРОЯНКАТА Надя Дердерян – завършила тукашното СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както го наричат учениците), после НАТФИЗ, играла с успех в Ловешкия театър, а след това и до днес в Плевенския ДКТ „Иван Радоев“, съпруга на настоящия директор на Народния театър „Иван Вазов“, до небето хваления и хулен едновременно Васил Василев, спечелила критика и публика с ролята на Варя във „Вишнева градина“, донесла й номинацията за „Икар“, 2018 г. (виж „Троянката Надя Дердерян с номинация за „Икар“ – бел. ред.), позната и от хитовите телевизионни сериали „Столичани в повече“ и „Дяволското гърло“ – сега отново е във фокуса на вниманието с участието си в нашумелия нов сериал „Мамник“ по БНТ; а че г-жа Дердерян е направила нещо много стойностно, си личи и по възторжените оценки за ролята й на майката в десетия епизод на сериала, дадени от две пишещи дами, които в никакъв случай не хвърлят похвалите си на вятъра – Веселина Седларска и Силвия Недкова, ето думите им: „Много ми се иска изразът да не е „Хубава работа, ама българска“, а да е „Хубава работа – българска!“. Знам, че за малко неща можем да го казваме, но за снощната серия на „Мамник“ – със сигурност! Надя Дердерян - изумителна!“ (Седларска), „Актрисата от Плевенския театър внезапно се нареди сред най-впечатляващите български лица на екран, изненадвайки зрителите, които не я познават достатъчно добре. В ролята (в десетия епизод) на покрусената от скръб майка, откъсната от дъщеря си, талантът й блесна. Обрана, съсредоточена, вглъбена в ролята, с вътрешна дълбочина, която не може да бъде имитирана, Надя Дердерян засили до максимум трагичното внушение на епизода… А след финалната сцена сравнението с Медея стана неизбежно“ (Недкова). 

Т21    
 
Още от рубриката:

Отиде си голям троянец – проф. д-р Петър Минев

* От роднини научихме, че рано тази сутрин, 15 март, в Калгари (Канада) е починал големият български математик и наш земляк проф. д-р Петър Минев * Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян, за България, за математиката, за науката
In memoriam
Петър Минев (1961-2026)
ОТ БЛИЗКИ негови роднини научихме, че рано сутринта днес, 15 март 2026 г., в Калгари, Канада, след тежко боледуване е починал нашият земляк проф. д-р Петър Минев, няколко месеца преди да навърши 65 (роден е в Троян на 1 май 1961 г.). Един от най-големите днешни български математици, учен от световен порядък, дългогодишен преподавател във водещия университет в Едмънтън (University of Alberta), Канада.

ЩЕ ГОВОРЯ за Петър много лично, защото сме съученици от троянската гимназия и смея да твърдя – приятели. Бяхме в математическата паралелка: аз не съвсем на мястото си, математиката ми бе твърде сложна и добре че ни я преподаваше великият троянски учител Пенчо Балев, та схванах нещичко, Петър – най-добрият, изключителен, нямаше равен. Още тогава усещахме, че той е специален и ще постигне нещо голямо, ще отиде много нависоко. Това бе някак неизбежно и се сбъдна – веднага след завършването на математика в Софийския университет започна научна кариера (в БАН, под ръководството на акад. Благовест Сендов и акад. Запрян Запрянов), продължи я в чужбина (Холандия, Франция) и само на 35 години след тежък конкурс стана редовен професор по приложна математика в Канада. За научните му постижения трябва да кажат други, но можем да споменем американските му ангажименти A&M University в Тексас, където работи със световно известния учен Жан Люк Гермонд, десетките публикации, които могат да се видят в сайта на University of Alberta, участията и лекционните курсове в различни страни по света…

ПЕТЪР бе, ако мога да си позволя подобно определение, тотален учен. С каквото и да се захванеше, хоби му бе историята, го довеждаше до научни дълбочини. При срещите ни в Троян – когато си идваше, редовно се обаждаше – съм слушал със зяпнали уста ерудитските му разкази/уроци по история, световна и българска, невероятните му аналогии, оценки, изводи. Нетолкова отдавна си купи къща на нашето Черноморие, в Балчик, и споделяше, че там смята да напише своя историческа книга… Голям всестранен ум, чест и удоволствие бе да общуваш с него. Голяма загуба за всички, за Троян (той си остана свързан с родния град, духът му си остана троянски), за България, за математиката, за науката.

СЕГА е моментът да издам и една тайна, дано не се разсърди, гледайки ни от някъде там Горе. Преди точно десет години (2016 г.) Петър ми предложи чрез вестника („Троян 21“) да организираме връчването на две троянски награди – ученическа на името на Пенчо Балев, за най изявения по математика и информатика ученик от завършващия випуск на Троянската гимназия (сега СУ „Васил Левски“) и учителска, „На учителя – с любов!“, за изявен, всеотдаен и оставил диря троянски учител; като той осигурява немалката парична премия за двете ежегодни награди. Наградата доби солиден авторитет и вече има 20 лауреати – по десет ученици и учители. И тук е тайната – дарителят, проф. д-р Петър Минев, заяви категоричното си желание да остане анонимен. Опитах се да го разубедя още в началото – с аргумента, че неговият авторитет ще добави стойност на отличието и по-важното, че за добротворчеството трябва да се говори, да се знае и откроява. Отказа, после съм опитвал многократно, но отказът бе неизменен.

ДЪЛБОК ПОКЛОН, приятелю! Почивай в мир. Съболезнования на близките – съпругата Виктория, синовете Дамян и Радослав, тримата канадски внуци, братът Дочо и семейството му, роднини.
15 март 2026 г., Троян
Генадий Маринов

В края на март посрещаме Лора, събитието – в новата зала „Троян“

* Тържеството в чест на биатлонистите ни, накарали света да заговори за Троян на Зимната олимпиада в Милано/Кортина 2026, ще е и неофициално откриване на многофункционалната спортна зала * Готова е и новата спортна зала на НУ „Св. св. Кирил и Методий“
Добрата новина
В КРАЯ НА МЕСЕЦА, м. март 2026 г., датата още не е уточнена, Община Троян планира тържествено посрещане на звездната ни биатлонистка Лора Христова, която спечели бронзов медал за Троян и България на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия). Празник, който ще е в чест и на другите двама троянски олимпийци биатлонисти – Милена Тодорова, постигнала впечатляващото четвърто място в един от олимпийските стартове, и нейния съпруг, №1 едно в българския биатлон в последното десетилетие Владимир Илиев. Очаквана новина, Лора, Милена и Владо го заслужават, те накара света да говори за Троян и Троян се гордее с този факт, гордее се и обича своите спортни герои.

НО ИМА и една „съпътстваща“ новина, която заслужава не по-малко внимание. Според информацията от Община Троян посрещането на Лора и компания ще се състои в новата многофункционална зала „Троян“, т. е. ще бъде и неофициалното прерязване на лентата на дългоочаквания спортен обект, който със сигурност ще повиши качеството и разшири възможностите на спортната база в града ни. С пояснението, че строително-монтажните работи (СМР) по залата са напълно приключили, извършени са 72-часовите проби на електро- и ВиК инсталациите, както и пробите в експлоатационен режим и на системите за отопление, вентилация и климатизация (ОВК). Предстои подписване на Акт 15 и подаване на необходимите документи за назначаване на Държавна приемателна комисия за обекта, като процедурата по въвеждане в експлоатация обичайно трае около два месеца и последният „щрих“ е издаване на разрешително за ползване. След приключването на цялата тази финална процедура ще е и официалното откриване на залата.

ОТ ОБЩИНАТА
уточняват, че има известно забавяне на паралелния обект – реконструкцията на ул. „Мир“, която ще бъде основната транспортна връзка към новата зала. Забавянето е заради проблеми с първоначалния изпълнител, прекратяване договора му „поради виновно неизпълнение“ и обявяване на обществена поръчка за нов изпълнител.

Новата многофункционална спортна зала „Троян“, поглед откъм централния вход
Новата многофункционална спортна зала „Троян“, поглед отвътре
КАЗВАЛИ сме го неведнъж, но нека пак. Новата зала „Троян“ е най-голямата и най-важна троянска спортна придобивка от десетилетия, от построяването на троянския стадион в началото на 60-те години на миналия век до днес. Запълва крещящата троянска липса от нормална спортна зала (училищният салон, кръстен „Чавдар“ по името на някогашното обединено спортно дружество в Троян, който и до момента се използва като градска спортна зала, е пределно неудобен и неотговарящ на съвременните изисквания за подобни съоръжения – бел. ред.). Разширява възможностите за практикуване на различни видове спорт, особено важна е за двата колективни спорта с най-голяма популярност и традиции в Троян – баскетбола и волейбола. И оформя заедно с намиращия се в непосредствена близост градски стадион и новия лесопарк „Турлата“ един просторен център за спорт и отдих в самото сърце на града, постигащ по този начин допълнителен социален ефект и значимост.

ДА ПРИПОМНИМ
параметрите на новата зала – на две нива (първото с тренировъчни помещения и офиси за няколко вида спорт, помощни и сервизни помещения, второто – с основната зала) с обща застроена площ 3190 кв. м, паркинг със 77 места и 4 паркоместа за автобуси плюс служебен паркинг, 600 седящи места с възможност за още 200 подвижни места, достъпна архитектурна среда и осигурени места за хора с увреждания, коментаторски кабини, атрактивен външен вид с брандирано на страничните фасади в максимално едър формат туристическото лого на Троян; и с условия за провеждане на масови събития и от неспортен характер. Общата стойност на съоръжението е около 6 млн. лв., като инвеститорът Община Троян започна с със собствени средства и идеята, получила положителната санкция на Общинския съвет, да изтегли целеви банков кредит до 5 млн. лв. Но в хода на работата и след нелеко лобиране бе извоювана държавна финансова субсидия – от Министерството на регионалното развитие и Министерството на младежта и спорта, и така финансовите ангажименти на Общината бяха редуцирани. Което не омаловажава смелия ход на общинското ръководство (екипа на кмета Донка Михайлова и местния парламент, председателстван от инж. Петко Пенков) да започне по своя инициатива и със собствени сили и средства строителството на подобен обект, за който обичайно се разчита изцяло на външна помощ (европейска, държавна), вероятно прецедент в национален мащаб, който получи и продължава да получава заслужени похвали. 

Предстои довършването на основната транспортна връзка към залата – ул. „Мир“
ДА ПРИПОМНИМ и „грапавия“ път по изграждането на залата. Строежът на това буквално изстрадано спортно съоръжение мина през много перипетии: труден избор на мястото, спор при избора на архитектурния проект, нелекото решение от инвеститора Община Троян за изграждането на залата да се тегли общински заем, след това облекчаване на общинската тежест с договаряне на държавно финансиране от Министерството на регионалното развитие и Министерството на младежта и спорта, първа копка на 23  март 2023 г. и последвало „замразяване“ на строителството заради продължителните дъждове и невъзможността на машините да влязат в обекта, забавяне на договорените държавни пари и в резултат многомесечни забавяния на плащанията към изпълнителя на строителните дейности фирма „Строймонтаж“ ЕООД (Пазарджик) с управител Камен Василев, но измъкване от ситуацията без финансови неустойки, неколкократно неизпълнение на пусковите срокове, първоначалният бе за есента на 2024 г., проблеми с изпълнителя на основната транспортна връзка към/от залата – продължението на ул. „Мир“, довели до допълнително забавяне и т. н. Но всичко това вече е минало, залата извисява ръст и впечатлява с габаритите и визията си (по наше мнение залата „на живо“ изглежда дори по-добре, отколкото в архитектурните скици – мащабна, но вписана в ландшафта, без да му „тежи“, и определено красива и интересна – бел. ред.). Тук е мястото да припомни едни важни думи на директора на дирекция „Устройство на територия“ в Община Троян инж. Николай Хитров, казани при започването на строителството – „удобна за използване и същевременно с поносими разходи (по използването й)“, т. е. работеща, жива зала (а не архитектурен паметник, каквито случаи в страната има не един) и ако не самоиздържаща се, то поне функционираща с поносима общинска субсидия. 

***

Изглед към новата спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ откъм ул. „Любен Каравелов“
Изглед към новата спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ откъм училищния двор
И ТЪЙ КАТО стана дума за спортни зали, да погледнем към строящото се и вече пред окончателно завършване друго подобно троянско съоръжение. Чието работно наименование е „училищен физкултурен салон“, но де факто пак е градска спортна зала с възможности за практикуване на няколко вида спорт (баскетбол, хандбал, волейбол, тенис на маса, гимнастика и различни физкултурни дейности), включително от спортните клубове в града (разбира се, след договаряне и уточняване на правилата). Става дума за новата спортна зала в троянското НУ „Св. св. Кирил и Методий“, чието строителство започна в края на 2024 г. СМР-то е приключило и през м. април ще е въвеждането в експлоатация. Изпълнител на строителните дейности е столичното обединение ДЗЗД „Прима Геоплан“, представлявано от Моис Леви. Финансирането на спортното съоръжение е изцяло държавно, 1,5 млн. лв., по мащабната национална програма (с общ бюджет от 140 млн. лв.) на Министерството на образованието за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи спортни площадки и салони в 370 училища в цялата страна (в нашата Ловешка област участват 13 училища, сред тях и четири троянски, вкл. НУ „Св. св. Кирил и Методий“, чийто проект е най-мащабен, като общата стойност на субсидията за тези 13 училища е 6,6 млн. лв.).

Работата по вътрешната част на залата тече под пара, 6 март 2026 г. 
Поглед отвътре
НОВАТА училищна спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ е с внушителни параметри: 90 метра дължина, 19 м широчина, 8 м височина и прилежаща помощна сграда (със съблекални, бани и тоалетни, складова помещение, офис на учителя по физкултура), която ще осигурява топла връзка на залата с училищния корпус. „Крайно необходима придобивка – и за училището и учениците ни, и за града като цяло. Очаквана от години. Реализира се отговорно и съм доволна от направено, категорично!“, коментира за Т21 директорката на училището Камелия Алексиева. От г-жа Алексиева научихме още, че след приключване на процедурата по приемането на обекта ще се организира тържествено откриване.

Генадий Маринов    
 
Още по темата за новата спортна зала:
 
Още по темата за новата спортна зала в НУ "Св. св. Кирил и Методий":
 
 Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |