Рада Ганкова с националната награда за художествен превод

* Високото отличие е за превода на романа „Шепотът на пчелите“ на мексиканката София Сеговия * „Не става само с думи, трябва и нещо повече – страст, която ни отвежда по-далеч от думите“ * Преводачката: „Авторката ми благодари, че съм оставила душата си в романа“
 
Рада Ганкова
Отличници
 
РАДА ГАНКОВА – троянката, която от близо две десетилетия живее в Брюксел и работи като преводач в институциите на ЕС, а в последните години интензивно се занимава и с превод на художествена литература (основно от испански и португалски, но също от френски и английски), влюбена в книгите и пътешествията, тънък и фин познавач и изследовател на езиковата материя и страстен борец за каузата на българския език, гражданин на света и едновременно българофил и троянофил, нашият човек в столицата на Обединена Европа, прекрасното троянско момиче, което не е избягало и не бяга (доказвала го е неведнъж) от проблемите на своя Троян и своята България, организатор на множество литературни събития, сред които Фестивалът на българската книга в Брюксел с вече шест успешни издания – спечели тазгодишната награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България (СПБ). Най-авторитетната и престижна българска награда в тази област, давана от професионалната общност и натрупала вече половинвековна биография (учредена е на 5 юни 1974 г.).

НАГРАДАТА бе връчена на 30 септември – Международния ден на преводача, на който се почита техният патрон св. Йероним Блажени, първият преводач на Библията от гръцки и еврейски на латински език в края на 4. век. А номинацията на Рада и изборът й за високото отличие бе за превода на романа „Шепотът на пчелите“ на мексиканската писателка София Сеговия; „нежна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да унищожат всичко“, както четем в анотацията. Романът е публикуван в Мексико през 2015 г. и бързо влиза в класациите за най-продавана книга в Латинска Америка, досега е преведен на 22 езика.

Книгата и наградата
ЧЕСТИТИХМЕ наградата на Рада (добър приятел и на Т21, а и наш автор през годините) и я помолихме да ни каже нещо повече, а тя ни написа кратък текст – но не за наградата и себе си, а за „Шепотът на пчелите“, една книга, която по думите й „влиза под кожата“. Ето Радиният текст:
„Действието в романа се развива в едно селце в североизточно Мексико през 20-те години на миналия век. През миналия век това село Линарес се разраства и става град. Линарес много прилича на Троян, защото е малко, планинско и влиза под кожата. София Сеговия винаги говори за това какво е да си от малко градче, да си от периферията, защото центърът и столицата абсорбират всичко, и че с твоята история от периферията можеш да завладееш Мексико, че и целия свят. „Шепотът на пчелите“ разказва история, местна история, история, родила се някъде в гънките на планината и достигнала до много сърца по света. София Сеговия ми благодари тази сутрин, че съм оставила душата си в романа и не се е стърпяла - вече го е разказала на местната преса и на Фестивала на книгата в Монтерей, който се провежда в момента. Беше ми записала съобщение, че не става само с думи, трябва и нещо повече – страст, която ни отвежда по-далеч от думите.“.
А ИЗДАТЕЛИТЕ от „Лемур Букс“ (София) споделиха в страницата си във фейсбук в деня на награждаването: „Безкрайно щастливи сме да споделим, че на специална церемония тази вечер Рада Ганкова получа награда за ярки постижения в областта на превода от Съюза на преводачите в България. Отличието е за работата й по романа „Шепотът на пчелите" от мексиканската писателка София Сеговия. Може би няма по-хубав начин да отбележим Международния ден на преводача. Благодарим на СПБ и уважаемото жури за това огромно признание и на Рада за всеотдайността!“. А няколко дни по-късно, 3 октомври, добавиха: „Как „Шепотът...“ е запазил своята магия и на български. София Сеговия не се е стърпяла - вече е разказала на местната преса и на Фестивала на книгата в Монтерей, който се провежда в момента, за наградата, която Съюз на преводачите в България връчи на Рада Ганкова за превода й на „Шепотът на пчелите“. Така историята пътува от Мексико до България... и обратно.“.

И ОТ НАС – честито и браво, Рада!

Т21

Батериите

* „Когато през 1969 г. станах даскал в Пионерския дом (в Троян) и започнах да работя с децата, използвах точно батерии 4,5 волта. Произвеждаха ги в Никопол“ * „И няма да спориш, защото ще те метна заедно с бюрото от третия етаж, за да си щастлив с полета на орела!“

Радослав Стойчев
Троянските истории на Радослав
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
ПЛОСКИТЕ батерийки 4,5 волта тип 3R12 познавах от малък. Първите бяха сини и на тях пишеше „Райко Дамянов, София“. Имах фенерче „Даймон“ – квадратно, с много голяма лупа и такава батерия.


КОГАТО през 1969 г. станах даскал в Пионерския дом (в Троян) и започнах да работя с децата, използвах точно батерии 4,5 волта. Произвеждаха ги в Никопол. На тях пишеше „за осветление“ и „за транзистори“. Нарочно съм ги изследвал, но нямаше разлика. Батериите струваха по 28 стотинки за бройка и бяха в кутия по 12 броя. Стигаха за един месец. Общо 3 лева и 36 стотинки – точно колкото един билет за рейса Троян – София. Тогава един пълнител за химикалка струваше 36 стотинки. В България стойност, себестойност и цена от 80 години нямат нищо общо – благодарение на диктатурата на пролетариата и параграф „кредит“; ние имахме Атанас Буров, най-добрия икономист и банкер, но комунистите го убиха в затвора през 50-те години – горе-долу по време на прословутия Априлски пленум.

НО ДА СЕ ВЪРНЕМ на батериите. Купувам батерии по 12 за месец. Плащат ми парите за тях и всичко е наред… докато идва ревизия. Заплатата ми е 70 лв., като чисто е някъде около 56 лв. Имаше и ергенски данък 7%. Питат ме къде ми са батериите, няма ги! Проблем! Четат ревизионен акт и ме задължават да ги платя. Ха де? И почнах да събирам де що падне употребена батерия. Събрах в найлонов чувал, сипах и малко зеленило от вода и водни акварелни боички, хванах влака и – хайде на Ловеч. Влязох при главния ни счетоводител и ги изсипах на бюрото му. Тоя подскочи, но аз съм доста едър и страшен и просто казах: „Трябва да ги преброиш. Искам точна бройка, защото ще върна всичките, които ме караш да плащам. Като са ти толкова ценни, назначи си милиционер да ти ги пази. Това е малка част. Ще донеса и другите. А сега ми завери командировъчното и ми плати пътя по влака, 68 стотинки и 68 стотинки, общо 1,36 лева. И няма да спориш, защото ще те метна заедно с бюрото от третия етаж, за да си щастлив с полета на орела!“

А ТОЙ си купил 50 пълнителя за химикалки и те – на бюрото му, пред очите ми (нали ви казах, че пълнителят за химикалка бе по-скъп от батерия 4,5 волта). Уплаши се и ми плати пътя. А аз си грабнах десетина пълнителя от бюрото му и си тръгнах. След това увеличих двойно броя на батериите, които купувах – по две кутии на месец. Това подобри работата, защото децата започнаха да показват какво са научили.

КОКОШНИЧАВИЯТ счетоводител реши, че трябва да е приятел с мен, и така и стана. Дори му поправях телевизора. Той никога след случката не е спорил с мен. 

18 септември 2024 г., Троян

Предлага работа – жена за поддръжка/чистене на къща

Търсим жена за поддръжка/чистене на къща – със собствен транспорт, Троян, добро възнаграждение
 

За контакти: 0888/460012

Дойранци на гости в Троян

* Кметът Анго Ангов: „Само за арно да се гледаме“ * Кметът Донка Михайлова: „Няма как да го кажа по-добре. Всъщност това искат хората - с добро да се гледаме. Време е политиците, които насаждат омраза, да го чуят“ * Христо Данов: „Същите сме, братя, разделението идва от някъде другаде, не от хората“ * Троян и Дойран дават друг тон, напук на цялата идиотия в българо-северомакедонските отношения

Кметът Донка Михайлова и кметът Анго Ангов, 
Троян, м. септември 2024 г.
По света и у нас
 
ТРОЯН дава друг тон. Онзи тон на нормалност и приятелство/братство, които са най-нормалното нещо между нашите две страни и двата ни братски (буквално) народи. На скорошния Фестивал на сливата 2024 (20-23 септември), големия троянски празник, в Троян гостува официална делегация от град Дойран, Северна Македония, начело с кмета Анго Ангов, което не е първото му посещение тук. Г-н Ангов бе на тридневна визита в Троян и през м. юни 2019 г., когато посети Троянския манастир, черноосъмското Училище за планински водачи, уникалния троянски Музей на занаятите, троянското СУ „Васил Левски“, срещна се с троянския бизнесмен и деен член на патриотичното дружество „Традиция“ Христо Йовчевски и с представители на тукашния Комитет за възстановяване на войнишките паметници, а възловата част от посещението му бе присъствието на премиерата на книгата „Дойранъ, 1918-2018“, написана от троянския патриот и изследовател на военната ни история майор д-р Дочо Николов (виж „Посрещнахме гости от Дойран,, водеше ги кметът Анго Ангов“ – бел. ред.).

ДОЙРАН, излишно е да казваме, е много специално място за всеки българин и още повече за всеки троянец – там през Първата световна война (Европейската война) се води страховитата битка между българската войска и съюзническите англо-френски и гръцки сили и нашите пердашат здраво врага, удържат позициите и не допускат съюзниците да настъпят към София, с което осигуряват приемливи условия за България при сключването на мирния договор. Дойранската епопея наричат битката при Дойран и според някои военни историци това е най-голямата победа на българското оръжие за всички времена. А със свой ореол в Дойранската епопея блести железният 34-ти пехотен Троянски полк в състава на 9-та Плевенска дивизия под командването на великия български военачалник ген. Владимир Вазов, на когото победените англичани свалят шапка (свеждат бойните си знамена) на юбилейно честване в Англия години по-късно и чийто паметник, за наша чест и слава, се белее в централната част на Троян. Дойран е и във фокуса на документалната експозиция на открития преди броени дни Културно-исторически комплекс „Балканци“ в Троян (виж „Комплекс „Балканци“ открит“ – бел. ред.).

Гостите от Дойран на посещение в Националното изложение в Орешак, м. септември 2024 г.
ТРОЯН и Дойран дават друг тон. Напук на цялата идиотия в българо-северомакедонските отношения на държавно и най-високо политическо ниво – достатъчно е да посочим скорошната грозна изцепка на северомакедонския вицепремиер Александър Николоски, който публично в интервю нарече българите „мизерници“ и никой над него (разбирай премиерът Мицоски и президентката Силяновска-Давкова) не го смъмриха/наказазаха за грамадния му и недопустим политически гаф или глупостите на младичкия северомакедонски външен министър Тимчо Муцунски (какво име само!) с настояването му България да се извини на Северна Македония за това, че в кабинета на български президент при неофициалната среща със северомакедонския му колега имало само българско знаме (ми какво друго знаме да има в кабинета на един президент освен националното?! – бел. ред.).

Христо Данов
„САМО за арно да се гледаме“, казва г-н Ангов на троянските си домакин, цитатът е от краткия пост във фейсбук на колегата му г-жа Михайлова. И пак там тя допълва: „Няма как да го кажа по-добре. Всъщност това искат хората - с добро да се гледаме. Време е политиците, които насаждат омраза, да го чуят – и от кметовете, и от гражданите.“. Много в тази посока може да разкаже и ни е разказвал един наш приятел – Христо Данов, родом от с. Добродан, живеещ там и днес, възстановил и обновил като кмет на селото внушителния добродански войнишки паметник, потомък на герои от Дойран, истински троянски патриот (не патриотар!) и със сигурност съгражданинът ни, посещавал най-много пъти Дойран и завързал най-добри приятелства там, троянецът, благодарение на чийто ентусиазъм, синовен дълг и троянска (доброданска) упоритост бе възстановен един значим български паметник от и за Дойранската епопея, т. нар. Фердинандова чешма, вдигната през 1916 г. от момчетата от 34-ти пехотен Троянски полк на връх Кала тепе над Дойран (виж „Христо Данов: У наяс постоянно се говореше за Дойран“ – бел. ред.). „Същите сме, братя, разделението идва от някъде другаде, не от хората“, той ни го е казвал, неведнъж.

Генадий Маринов

Още по темата: 

Какво става с площада и ул. „Любен Каравелов“?

* „Процедурата (за площада) бе обявена наново с коригирани изисквания и е на ход сред приоритетните ни процедури, надявам се в рамките на месец-два да даде резултат“ * „Предстои разговор (за ул. „Любен Каравелов“) с Консултативния съвет и една последна обществена дискусия … След което ще вземем управленското решение“

Донка Михайлова, пресконференция, 11 септември
Кметът каза
 
НА РЕДОВНАТА месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова, 11 септември, попитахме какво се случва с двата градски топ проекта на Община Троян, които са с осигурено финансиране (от държавата), но строителните дейности още не са започнали – цялостната реконструкция на централния троянски площад „Възраждане“ и прилежащата му зона (общата стойност на проекта е 7,4 млн. лв. с ДДС, като делът за тази бюджетна година е 2,4 млн. лв.) и цялостна реконструкция на ул. „Любен Каравелов“ (общата проектна стойност е 1,3 млн. лв.). Както обикновено г-жа Михайлова даде конкретни и без заобикалки разяснения по темата.

Гледка към площад „Възраждане“, 2024 г.
ЗА ПЛОЩАДА: „Тече процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на изпълнител. Но се наложи да прекратим обявената вече процедура, защото в хода й – 5-6 фирми заявиха интерес, за наша радост основната част от тях са добри строители, познаваме ги – се появи един въпрос, чийто отговор нямаше как да знаем. Ние искахме за строителните материали (плочките, паветата и др.) да ни се представят мостри, за да знаем какъв точно ще е материалът, вложен в площада, да можем да го видим като цвят, да го пипнем, да го оценим. Оказа се, че зададените от нас параметри (размери) на плочките/паветата не могат да бъдат изпълнени от фирмите, които произвеждат такъв тип продукти, в сроковете, които ние искаме – това е така, защото нашата поръчка е малка и специфична (бутикова). Затова решихме, че най-добре е да прекратим процедурата и да я обявим наново. Процедурата бе обявена наново с коригирани изисквания и е на ход сред приоритетните (ни) процедури, надявам се в рамките на месец-два да даде резултат.“

ОТ КМЕТСКИЯ отговор става ясно, че по един от „подводните камъни“ при този толкова важен проект, от който зависи обликът на централния троянски площад, а и на града ни като цяло – вида и качеството на настилката, се мисли много внимателно. Това е обяснимо – сегашните материали (керамичните плочки), произведени през 80-те от троянското предприятие „Изкуство“, вдигнаха високо летвата; и по всеобщата оценка за тези повече от три десетилетия са се справили отлично със задачата си – естетическата и функционалната. И опасността новите материали да доведат до компромиси и да снижат нивото не е безоснователен, подобните примери в страната не са един и два. Да припомним какво включва предстоящата реконструкция – подмяна на настилката на пл. „Възраждане“ и прилежащите части от ул. „Васил Левски“ (тук червените павета ще се запазят), реконструкция на двете водни каскади, на осветлението, зелената система , напоителната система и кътовете за отдих, особено внимателно ще се подходи към отводнителната система, която сега функционира безупречно и така трябва да е и занапред, и паралелно (по отделен проект) ще се реконструира свързаният с площада Пешеходен мост и пространството около него.

Гледка към площад „Възраждане“, 2024 г.
ЗА УЛ. „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“: „Този проект е болна тема. Ние сме в сериозна дискусия с гражданите за дърветата по улицата. Направихме обход дърво по дърво, след това сформирахме една работна група, включваща еколог, ландшафтен архитект и лесовъд, които паспортизираха всяко едно от дърветата (общо 139 по протежението на цялата улица – бел. ред.). От тази паспортизация излязоха конкретни резултати – за дърветата, които са болни и трябва да бъдат отстранени – те са повече от половината, дърветата, които могат да бъдат съхранени и дърветата, които биха възпрепятствали строителния процес и особено прокарването на подземната инфраструктура. Резултатите бяха представени на една среща на специалисти със съответната експертиза по дърветата – в Троян има немалко лесоинженери, поканихме буквално всички. И общото становище на всички без един бе, че трябва да преминем към цялостно премахване (подмяна) на дърветата по ул. „Любен Каравелов“, такова бе становището на експертите. Предстои разговор с Консултативния съвет (към кмета) и една последна обществена дискусия, на която ще поканим широк кръг граждани и на практика ще бъде достъпна за всички. След което ще вземем управленското решение.“

ОТ ТОЗИ кметски отговор се разбра, че след проучване дърво по дърво на флората на ул. „Любен Каравелов“ и срещата с експерти Община Троян се връща към първоначалното си становище – премахване на всички дървета (от всички видове и независимо от състоянието им). Становище, което в някаква степен бе коригирано след доста бурното първо обществено обсъждане, провело се в края на м. юни т. г. (виж „Сбогом на липите? Не съвсем!“ – бел. ред.). Тогава се изнесоха факти, че освен липите – които придават облика и чара на тази възлова троянска улица и в немалка степен благодарение на тях тя (троянската „Унтер ден Линден“) е смятана за най-красивата троянска улица, но днес в голямата си част са амортизирани и дори опасни – има и други видове дървета, които са в отлично състояние и отрязването им не е наложително; чу се също, че прохладата и сянката от сегашните големи дървета е нещо незаменимо и трябва колкото е възможно да се съхрани; говори се и за красотата и сантименталната троянска стойност на тези дървета. Но се чуха и критики за непригодността на тези дървета (липите) за градската среда, пораженията по съседните сгради от кореновата им система, неподдържането  им през годините, което прави запазването невъзможно и др.

В РЕЗУЛТАТ от тази първа обществена дискусия всички се обединиха около един по-гъвкав подход – подмяна само на амортизираните дървета и на тези, които биха възпрепятствали ремонта на улицата. Сега става ясно, че експертното становище след направеното проучване е за подмяна на всички дървета по ул. „Любен Каравелов“ и общинското ръководство възприема това становище. Все пак, както подчерта г-жа Михайлова, окончателното управленско решение ще бъде взето след провеждането на втора обществена дискусия в максимално отворен формат.

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |