110 години от началото на Дойранската легенда

* „Троянският полк трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници“ * „Балканджиите обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни“
 
Христо Калистерски
20 април
Един текст, който припомня важно българско събитие, случило се на същия ден, 20 април, когато избухва и Априлското въстание (1876 г.), национално-освободителната ни революция, но 40 години по-късно – през 1916 г. Важно българско, но и троянско събитие – защото тогава на Южния фронт от бушуващата в Европа Първа световна война, на позициите край Дойранското езеро, пристига железният 34-ти пехотен Троянски полк. И в следващите две и половина години нашите (в състава на 9-та пехотна Плевенска дивизия под командването на изключителния пълководец ген. Владимир Вазов), тези „млади мъже от Балкана и Предбалкана“, са в окото на бурята, сътворяват величавата Дойранска епопея и показват на целия свят боен дух и майсторство от невиждан мащаб. И ни повече, ни по-малко – спасяват България от разгром, разграбване и унищожение и написват една от най-славните страница в цялата българска военна история. 

Авторът е нашият съгражданин Христо Калистерски, основател и неизменен председател на местната структура на НД „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци – Троян – Севлиево), от 2024 г. и национален председател на „Традиция“, а отскоро доктор по история от Великотърновския университет. Съмишлениците от РК „34-ти пехотен Троянски полк“, сред тях винаги в първите редици е г-н Калистерски, бяха инициаторите и организатори на двете грандиозни исторически възстановки на Дойранската епопея в Троян (виж „Дойранската епопея в Троян“ в бр. 35 на Т21 от 19 септември 2018 г. и „Как „Весели и в боя“ ми обясни Дойран“ в бр. 36 на Т21 от 29 септември 2019 г. – бел. ред.) и са в основата на богатата изследователска, издателска и популяризаторска дейност, свързана с историята на Троянския полк и Дойранската епопея. И, без да е пресилено, може да каже, че имат голямата заслуга за възстановяване на паметта и полагащата се, но дълго време неотдавана почит към троянските герои от борбите за националното обединение на Майка България, заслугата да ги върнат на полагащото им се място в историята ни. Т21
Ген. Владимир Вазов награждава отличили се от 34-ти Троянски полк, Дойран, май 1917 г.
ДАТАТА 20 АПРИЛ е емблематична – не само за троянци, но и за цяла България – освен с началото на Априлското въстание и с още едно много важно събитие, което ще се окаже от съдбоносно значение за съществуването на  българската държава.

ПРЕДИ 110 ГОДИНИ, на 20 април 1916 г., 34-ти пехотен Троянски полк пристига на югоизток до с. Кара Оглулар и се разполага край Дойранското езеро. На 22 април полкът заема позициите на 116-ти германски полк, които са от връх Кала тепе до Дойранското езеро. И от този момент в продължение на близо две години и половина тези млади мъже от Балкана и Предбалкана ще напишат най-славната страница във военната история на България.

САМО преди три години, през лятото на 1913 г., същите обикновени момчета и мъже трябваше да запазват Родината си на картата на света. Когато държавата се разпадна, правителството, доколкото го имаше, беше в ступор, голяма част от генералите не знаеха какво да правят, самият командир на Девета дивизия попадна в плен на настъпващите към столицата румънски части. Пълното безумие да не се оказва отпор на влизащите в гръб войски на съседите от север си казва своето и България е на път да изчезне от картата на света. Тогава съдбата реши да постави на пътя на настъпващите пълчища имено обикновените момчета от 34-ти пехотен Троянски полк. Оставени сами, без командири и без подкрепа, балканджиите не само спряха румънските войски и им попречиха да превземат София, но се и завтекоха на юг, където охладиха страстите на гръцките шовинисти да завладеят Пловдив и да го присъединят към Гърция.

Пленено вражеско оръжие от 34-ти пехотен Троянски полк, Дойран, м. април 2017 г.
СЕГА Фортуна отново реши Девета дивизия пак да поеме най-отговорната задача, а в частност отново нашият 34-ти пехотен Троянски полк да получи най-най-тежката  роля. Полкът трябваше да се превърне в една неразрушима наковалня, непрекъснато поемаща ударите на Британската и Френската империя и техните балкански съюзници. Докато през предните две войни юнаците от най-южните части на Балкана бяха в редиците на 28-ми пехотен Стрямски полк, то сега всички бяха под знамената на родния 34-ти пехотен Троянски полк. Едва ли много от тях предполагаха с какво ще се сблъскат през следващите две години и половина. Непрекъснати бомбени, картечни, оръдейни, миннохвъргачни и пушечни стрелби. В най-спокойните дни по позициите падаха по 1000 оръдейни снаряда, без да броим картечните откоси, бомбените залпове и пушечните стрелби. 

ПРЕЗ НОЩТА се строяха окопите, галериите, проходите, бункерите, а през деня се стоеше под непрекъснатия грохот на неприятелския огън. Врагът, зад който стоеше цялата икономическа и индустриална мощ на двете най-големи световни империи, не жалеше боеприпасите и обливаше с огън българските позиции. В обикновените дни нашите войници бяха подложени на невиждани изпитания. А в определени дни неприятелят решаваше да обстрелва през целия ден и адът слизаше на земята. Оръдейният огън от залпов се превръщаше в ураганен, от ураганен преминаваше в барабанен, в тези моменти вече не се чуваха никакви изстрели, а един постоянен и непрекъснат грохот, от който човек полудява и губи връзка с действителността. Отгоре на всичко трябваше да се издържат и четири генерални щурма през февруари, април и май 1917 г. и септември 1918 г.

Моменти от двете грандиозни възстановки на Дойранската епопея, Троян, 2018/2019 г.
БАЛКАНДЖИИТЕ обаче издържаха на всичко. Издържаха и България отново оцеля. За втори път след 1913 г. се провалиха изцяло плановете и намеренията на Великите сили и съседните шовинистични балкански държавички да приключат с Родината ни.

м. април 2026 г., Троян
Христо Калистерски, доктор по история, 
председател на НД „Традиция“

Още по темата: 

Вицовете на АйТи-то (6)

Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
 
Проститутка спира сър Джон:
    – Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
    – Мадам, ето ви една лира, за доверието.

***
 
Слуга казва на съседа на своя господар:
    – Мистър Джонс Ви поздравява и Ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не Ви е давало да спите.
    – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
 

ТУК НЕ Е МАЦКВА!!!

* Гади ми се от този. И не защото е толкова тъп и тесногръд, а защото е тъпа марионетка и това лъщи отвсякъде със страшна сила, защото утре, ако докопа властта, може да ни вкара в най-голямата възможна беля
Предизвикано
Победителите не ги съдят? Дали?! По-долу препубликувам от профила си във фейсбук един мой коментар от вчера, 17 април – ден преди изборите и ден, в който Румен Радев и неговата коалиция ПБ закриха предизборната си кампания, пълнейки с платени рейсове, олигархично зловоние и 15-еврови „симпатизанти“ най-голямата софийска зала „Арена 8888“. Яростно-гневен коментар, от което не се срамувам, напротив. Въпреки обвиненията, че от мен „блика злоба и омраза, нетипични за журналист“ и че съм „голям злобар“. Отговорът ми бе: „Съжалявам, че тонът ми притеснява. Но когато кандидатът за български премиер флиртува с военнопрестъпник и се хвали с това, когато дава заявка да тласне страната ни в посока срещу цивилизацията и нормалността, тонът няма как да е друг!“.

Получих и други обвинения – че съм пускал (в Т21) платени рекламни предизборни материали на ПБ и Радев, един вид безпринципност и двуличие. С което няма да се съглася. Медийната политическа реклама си е част от рекламата, а рекламата е това, което издържа медиите (ако не са на някаква държавна, общинска или друга хранилка). И второ, но не по важност – принципът, че може да не съм съгласен с мнението ти, но съм готов да направя всичко възможно да го изкажеш свободно, е важен за нас. Така трябва да бъде и така ще бъде в Т21.
  
Преповтарям коментара, защото казва неща, които трябваше да се кажат. И защото е актуален – заявената заплаха за прорашистка и пропутинистка преориентация на страната ни е напълно реална, и не трябва да мълчим. 
ДВА ВЪПРОСА. Ако публично демонстрираш приятелските си чувства към един военнопрестъпник (според Международния съд в Хага), към един агресор, оцапан с кръвта на хиляди невинни граждани, сред тях и немалко деца, гордееш се с тези си чувства и се умилкваш за взаимност, какъв си? А ако се каниш да управляваш една европейска държава, пълноправен член на Европейския съюз, и се подлагаш на диктатор, който е основен враг на твоя съюз и е обявил твоята страна за вражеска, какъв си? 

ОТГОВОРИТЕ са лесни: съучастник на военнопрестъпника и национален предател. Това е. Гади ми се от този. И не защото е толкова тъп и тесногръд, а защото е тъпа марионетка и това лъщи отвсякъде със страшна сила, защото утре, ако докопа властта, може да ни вкара в най-голямата възможна беля. Но вярвам, че след ден ще му кажем достатъчно ясно и високо: Тук не е Мацква!!!  

17 април 2026 г.
Генадий Маринов
П. П. Прекрасната карикатура „Голата истина“
 е на художника Чавдар Николов. 

Пътят за Горно Трапе – до две седмици ремонтът приключва

* Зам.-кметът инж. Райковски: „Общо три са участъците, в които пътят се укрепва, а в други пет участъка се извърша само преасфалтиране. Имахме спиране на строителството поради наложилото се изменение на проекта и това забави процеса на изпълнение“
Ремонти
В единия от участъците с пропадания – поставят се анкерите към подпорната стена, 8 април 2026 г.
НАСКОРО ви информирахме за развитието на мащабния ремонт по укрепването на ерозиралия и създаващ реална опасност за преминаващите автомобили пътен участък към троянския кв. „Попишка“ (виж „За ремонта към Попишка – обвинения и отговори“ в бр. 5 на Т21 от 11 февруари 2026 г. – бел. ред.). Този ремонт – започнал през миналата година и финансиран със сериозните 479,5 хил. лв. общински средства – е към своя край, макар че има известно забавяне от обявения пусков срок през м. март 2026 г. Подробни разяснения по случващото се с пътния ремонт към „Попишка“ бяха дадени от ресорния зам.-кмет инж. Николай Райковски на редовната месечна кметска пресконференция в началото на м. декември миналата година. Тогава стана дума и за другия подобен пътен ремонт на територията на община Троян – по трасето към с. Горно Трапе през троянския кв. „Балкан“ (бивше Долно Трапе), където на няколко места има сериозни пропадания, а отделно настилката на други няколко неголеми участъка е сериозно амортизирана и ремонтът бе наложителен.

инж. Николай Райковски
В МОМЕНТА ремонтните дейности по пътя към Горно Трапе текат под пълна пара и инж. Райковски, с когото разговаряхме по телефона в четвъртък, 9 април, сподели, че очаква съвсем скоро, в рамките на този месец (април 2026 г.) ремонтът да приключи. Макар че и тук има известно забавяне (договореният пусков срок бе до края на м. март, 213 дни), като причината е, че в хода на работата се наложила корекция на работния проект.

НО НЕКА припомним разясненията на зам.-кмета на споменатата пресконференция през м. декември м. г.: „Там (към Горно Трапе) ситуацията е малко по-различна, тъй като по цялото протежение на пътя има множество проблеми. Три са основните проблемни участъци, като геоложките проучвания показаха, че в тези три участъка трябва да бъде приложена пилотно-анкерната система за укрепване. Пилотите са с диаметър 500 мм, а общата дължина на трите участъка е 70 метра. Анкерите, които се изграждат, дават допълнителна устойчивост, участъците да бъдат укрепени в дълбочина и деформациите на пътя, на които бяхме свидетели, да бъдат преодолени“. Инж. Райковски уточни, че в обявената обществена поръчка за строителните дейности имало общо четири кандидати и била избрана столичната фирма „Пътприбор“ ООД, дала най-ниската ценова оферта. Поръчката за строителния надзор, при трима кандидати, спечелила друга софийска фирма – „Астра Консулт“ ЕООД. Общата стойност на проекта възлиза на 1,069 млн. лв., осигурени от общинския бюджет.

ИНЖ. РАЙКОВСКИ направи уточнение и по въпроса дали в двата ремонтирани пътни участъка (в кв. „Попишка“ и към с. Горно Трапе) е имало свлачища, с което се спекулирало: „Категорично нямаме регистрирано свлачище и в двата участъка и никога не е твърдяно, че районите са свлачищни. Свлячищата са една много сериозна тема – те подлежат на регистрация „Геозащита Плевен“ ЕООД (държавна фирма с принципал регионалният министър, оторизирана за регистриране и мониторинг на свлачищните райони в Северна България – бел. ред.). Всяко едно такова свлачище, за да се укрепи, трябва да бъде издадено предварително разрешение от МРРБ (регионалното министерство). В подобна процедура не сме влизали, тъй като, повтарям, нямаме регистрирано свлачище в двата участъка. Проектите са съобразени изцяло с геоложките условия и смятам, че това е правилният начин за работа, който ще гарантира и най-добрите резултати“.

Поглед към другите два участъка с пропадания, 8 април 2026 г.
И СЕГА да се върнем към телефонния ни разговор с инж. Райковски от миналата седмица. Думите му: „Ремонтът по пътя за Горно Трапе е към приключване, конструкциите са изпълнени, остава по-леката пътна част – настилка, канавки, отводняване на някои места. Не са довършени и анкерите по конструкциите (укрепителните елементи на изградените подпорни стени). Това е най-общо. Очаквам в рамките на две седмици всичко да приключи и да въвеждаме в експлоатация. Общо три са участъците, в които пътят се укрепва, а в други пет участъка се извърша само преасфалтиране. Имахме спиране на строителството поради наложилото се изменение на проекта и това забави процеса на изпълнение“.  

ПЪТНИЯТ ремонт към с. Горно Трапе през кв. „Балкан“, макар и в някаква степен периферен за общината, съвсем не е маловажен. Кварталът (някогашното Долно Трапе) е популярен, заселват се нови хора и транспортната ситуация е все по-натоварена. Пътят се използва и от пътуващи от и към туристическите селища в района (Чифлик, Шипково, Бели Осъм). А и сериозната денивелация и многото завои допълнително усложняват движението.

Т21 
 
Още по темата: 

Днес в Музея: „Оръжието на въстанието“

* Ще могат да се видят 20 кремъчни пушки от най-използвания тип по време на Априлското въстание – от колекцията на Борислав Узунов; откриването – 16 април, четвъртък, 18:00
 
Предстоящо
 
ДНЕС, 16 април (четвъртък, 18:00 ч.) в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян се открива изложбата „Оръжието на въстанието”, посветена на 150-годишнината от българската национална революция – Априлското въстание от 1876 г. Тя представя оръжия от сбирката на известния колекционер и майстор на старинни оръжия (тюфекчия) Борислав Узунов, реставрирани от самия него. 

ЩЕ БЪДАТ
показани 20 кремъчни пушки от края на 18. и 19. век, образци от двата ни най-големи големи оръжейни центъра през този период, Сливен и Габрово – 11 сливенски пушки бойлии и 4 сливенски и 5 габровски шишанета. Именно този тип оръжия са най-използваните в българското националноосвободително движение, чиято най-мащабна проява е Априлското въстание. Изложбата ще продължи до 20 май.

Музей на занаятите, Троян

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |