* Кратка хронология: 6 септември 1885 г. - 22 септември 1908 г.
113 години
ОБЯВЯНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА
 |
| Обявяването на Независимостта, Велико Търново, 22 септември 1908 г. |
НА 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена. Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата Цар на България. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
 |
Манифестът на независимостта
|
НА 6 АПРИЛ 1909 Г. в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. До средата на април Независимостта на България е официално призната от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция и Италия, на 16 април – от Германия и Австро- Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния.
ХРОНОЛОГИЯТА НА СЪБИТИЯТА
 |
| Симеон Радев |
• На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 8 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест. Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.
• На 2 ноември 1885 г., подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България. На 5-7 ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-ти – при Пирот. На 16 ноември 1885 г. Русия и Австро-Унгария отправят ултиматум към България за спиране на войната.
• На 24 март 1886 г., на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт. България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908 г., е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия.
• На 7 май 1886 г., няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците. На 9 август обаче, в 2:00 часа сутринта български офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира. На 10 август Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София. Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
• На 22 октомври 1886 г. руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива! Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България. На 6 ноември руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия. На 4 декември водачите на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.
• На 16 и 19 февруари 1887 г. избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани. През март с. г. Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството. На 25 юни Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски. На 30 август е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886 г..
• На 23 декември 1887 г. една чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград, навлиза в България. Разгромена е на 24 декември от българската армия.
Симеон Радев,
из „Строителите на съвременна България”, том 3
***
 |
Иван Ст. Гешов
|
• „От започването на българската криза той (Гирс – бел. ред.) виждаше с мъка, но и с безсилие как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име. Задигането на Батенберга от хора, които минаваха за нейни наемници, и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава. Метежите в Силистра и Русе показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия". Разбира се, ако някогашна Русия е била „посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия“, Съветска Русия не остава по-назад и през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства и отвличанията, извършени в чужбина, са съвсем обичайни.
• Още след международното признаване на Съединението усилията на българските правителства се насочват към обявяването на независимостта на България. В началото на ХХ век се очертава благоприятна почва за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, спорът за Мароко между Франция и Германия, извършеният през лятото на 1908 г. младотурски реформистки преврат. Трябвало само да се чака удобен момент.
• Такъв се представя на 2 септември 1908 г. в Цариград. „Поисках да видя великия везир. Кямил паша ме прие и не скри от мен, че протоколът на Високата порта не позволява на представителя на България, като васално княжество, да бъде канен заедно с представителите на чуждите държави. Той прибави, че в случая няма обида нито за княжеството, нито за мен; за да докаже това на цял свят, той, великият везир ще даде след една неделя едно дине в моя чест. Отговорих, разбира се, каквото трябваше…“
• Известни са подир това събитията, които последваха моя инцидент. Правителството на Малинов твърде умело го използва, за да завземе Източните железници в Южна България и на второ място да прогласи политическата независимост на България.”
Иван Стефанов Гешов,
из „Историята на моя пилаф”, в. „Мир“, 1928 г.
***
СПОРЕД подписаните Руско-турски протокол и Руско-български протокол Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка (!). С признаването на независимостта България става пълноправен участник в международните отношения. За съжаление, няма и 40 години по-късно, България отново губи своята независимост, и то за близо половин век.
Даниела Горчева
Авторката
Даниела Горчева от 1990 г. живее в Холандия. Журналист, публицист,
издател, изключително темпераментен автор и страстен борец за
българската кауза по света и у нас
 |
| Константин хаджи Калчев |
Константин/Кочо хаджи Калчев (1856-1940) е известен български дипломат – той е в тричленната депутация, която довежда Фердинанд в България през 1887 г. и води трудните преговори с Младотурската държава през 1908 г. Голям дарител за троянската просвета. С негови средства е построена помощната сграда на сегашното ОУ „Иван Хаджийски”, което преди преврата на 9 септември 1944 г. носи неговото име; учредява годишни ученически награди в Троян, възобновени през 90-те години от неговия правнук Джон Бризби. Син е на големия пловдивски богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана в с. Орешак, също дарител за троянската просвета.
 |
| Никола Гимиджийски |
Никола Гимиджийски (1856-1932) е известен троянски учител и общественик, деец на Демократическата партия и четири пъти народен представител, подпредседател на Народното събрание при обявяването на Независимостта през 1908 г. През 2009 г. Музеят на занаятите – Троян издаде неговата мемоарна книга „Автобиография и спомени”. Баща е на известния троянски писател, стопански деец, общественик, адвокат и вестникар Димитър Гимиджийски.
ПАРТИИТЕ в нашия 11-ти многомандатен избирателен район (МИР) – Ловеч по традиция не се разбраха за състава на Районната избирателна комисия (РИК) за предстоящите на 14 ноември едновременни президентски и парламентарни избори. И отново Централната избирателна комисия (ЦИК) ще бъде арбитър и ще вземе окончателното решение.
