Изложбата на Стефан

* Мариела Шошкова, галеристката: „Всички ученички бяха влюбени в него“ * Колегата  Константин Анастасов: „Стефан Мичев като творец, ще махна другите букви и ще останат „С“ и „М“ – стилен и многопластов/многопосочен“ * Кметът Михайлова: „От тези различни, оставащи във времето, запомнящи се троянски физиономии“ * Стефан: „Благодаря ви, трогнахте ме“
Юбилейно
Стефан, неговата Ели и иконите му, галерия "Серякова къща", 19 юни 2025 г.
Думата има авторът
СЪБИТИЕ! Така можем да определим изложбата на Стефан Мичев в троянската галерия „Серякова къща“ (20 юни) по случай предстоящата му (8 юли) 70-годишнина – „финална ретроспективна“, както я определи в характерния си (само)ироничен стил авторът. Първо – поради самата изложба, нещо като „три в едно“, във всяка от трите зали три различни авторови посоки и търсения: иконопис, шаржове и портрети, пейзажна живопис; едно особено разтроение или по скоро триединство, което впечатрява. Второ – заради огромния брой посетители, Серяковата къща направо щеше да се пръсне от народ, приятели, ученици, колеги, комшии, роднини, ценители; факт, говорещ за качеството (на изложбата и автора й). Трето, но не по важност – не всеки ден се случва да се докоснем до толкова разнолик творец: художник, който казва „сега живея, за да рисувам“, едновременно живее с музиката и я познава в дълбочина, а хобито му, пак по неговите думи, е да пише и пише чудесно (виж серията му текстове за троянските музиканти и покрай тях за много други неща в рубриката му „без музика не мога“ в Т21, които скоро се очаква да излязат в книга – бел. ред.); да прибавим и другият му професионален „дискурс“, учителския, който слага отпечатък във всичко – дългогодишното учителстване и още по-дългогодишното училищно директорство, като и след неотдавнашното си пенсиониране продължава да преподава (някои от учениците му от творческия курс по рисуване в голямото троянско СУ „Васил Левски“ бяха на изложбата, ентусиазирани, вече пораснали, в редиците им имаше една архитектка и други – бел. ред.). 

НАКРАТКО – събитие, което си заслужава да посетиш, изложбата, озаглавена леко маниерно, но много точно „70 реверберации на времето“ ще може да бъде видяна до 10 юли (реверберацията възниква като следствие на повтарящо се отражение на звука, което отслабва с течение на времето, един вид затихващ отзвук, подсказва Уикипедия – бел. ред.).

РАЗБИРА СЕ, на вернисаж като на вернисаж – цветя, усмивки и прегръдки, подаръци (най-много бяха бутилките), поздравления, по чаша вино. А на микрофона говориха галеристката Мариела Шошкова, инициатор на изложбата, приятелят и съмишленик – художникът Константин Анастасов от Пазарджик, пристигнал специално, кметът Донка Михайлова и „виновникът“ за случващото се, авторът.  

Г-ЖА ШОШКОВА представи сериозната професионална биография на Стефан Мичев – припомни, че е сред основателите на Дружеството на троянските художници, открои неговата иконопис, която вероятно има своята предопределеност и от факта, че е получил светото си кръщене в Клисурския манастир от чичото на баща си архимандрит Йосиф,спомена за най-голямото му богатство, двамата сина и двамата „американски“ внуци Стефан младши и Калоян, единият с три грамоти от двама американски президенти, другият звезда на отбора на „Филаделфийските орли“, и за голямата опора и вдъхновение, съпругата Ели, пловдивчанка, с която се запознали като студенти в Учителския институт и оттогава са заедно. „Стефан започва работа като учител по рисуване и трудово в ОУ „Никола Вапцаров“ в с. Бели Осъм, бях му ученичка. И тук в скоби вмъквам – всички ученички бяха влюбени в него, Ели сигурно го чува за пръв път“, допълни с усмивка представянето галеристката.

ЗА ХУДОЖНИКА и изложбата говори колегата Константин Анастасов. „Ако трябва да определя кратко Стефан Мичев като творец, ще махна другите букви и ще останат „С“ и „М“ – стилен и многопластов/многопосочен. Той е много прецизен, отговорен към себе си и към другите, затова всички тези неща, които виждаме в трите зали, са някак много уважителни – към автора си и към всички зрители. Стефан Мичев, според мен, не би могъл да бъде Стефан Мичев без беквокала си, Ели Мичева, постоянната му приятелка, съпругата и музата му“, бе оценката на пазарджиклията.

„МИСЛЕХ си как да представя Стефан – не чрез многото дипломи, за които г-жа Шошкова каза, защото за нас, троянци, той не е човек на дипломите. Стефан е от тези различни, оставащи във времето, запомнящи се троянски физиономии, които можем да наречем и чешити“, се чу в приветствието на кмета Михайлова.

„БЛАГОДАРЯ ви, трогнахте ме с вашето внимание. Не се надявах, че толкова хора ще отделят от времето си. Иначе аз по това време обикновено връчвах свидетелствата на учениците и бях отрупван с цветя; и си спомням един колега учител, който всеки път казваше: „Абе, деца, вземете (му) едно шише ракия, не си харчете парите за тези цветя!“. Благодаря ви за подаръците, и за всичко!“, бе отговорът на Стефан.

Генадий Маринов 

0 коментара

Петър Христов – неукротимият

* Победа с рекорд в 54-те километра на „Трън Ултра Рън“, 10 май; с велосипед от Троян до замъка Бран в Румъния и 104-километрово бягане в Карпатите, 19-24 май; по прочутото старопланинско трасе Ком – Емине с най-добър личен резултат, 13-19 юни

Петър Христов

Планинско бягане

НЕУКРОТИМИЯТ и неуморим троянски атлет – планинският бегач маратонец Петър Христов (34 г.), направи на практика без промеждутъци три изключително тежки състезания/битки с километрите, метеорологията и човешките възможности.

В ПЕТЪК, 13-и (юни), железният троянец започна бягането си по прочутото трасе Ком – Емине, близо 600 км по билото на Стара планина от западната ни граница до черноморския бряг, финиширайки за 5 дни, 19 часа и 22 минути. Личен рекорд и чудесно постижение, имайки предвид неочакваните препятствия по трасето. „Успях, стигнах, въпреки всичко, въпреки всичките контузии, недоспиване, състояния... Със сигурност най-трудното нещо, което съм правил. От старта беше решаване на проблеми и тъкмо когато си кажех, че не може да е по-зле, ставаше. Усещах как тялото ми се опитваше да ме спре по всякакъв начин. Последните километри в раницата имах повече неща са охлаждане и компреси, отколкото за ядене“, написа в профила си във фейсбук след успешния финал маратонецът.

А БРОЕНИ дни по-рано, на 24 май, Петър завърши 104-километровото планинско бягане в Карпатите (област Трансилвания, Румъния). Предшествано, стартът бе на 19 май, от скоростно придвижване с велосипед от Троян до замъка Бран, началната точка на трансилванското бягане. „От една страна ме притеснява колелото защото никога не съм правил толкова дълги километри, още повече, че имам да минавам през Трансфагарашанския проход, от друга страна самото състезание там е такова, че дори искат котки за снега и заледените участъци и тук също нямам опит. Към този момент времето е изключително неблагоприятно. Разбира се, това няма да ме спре, подготвил съм се доколкото е възможно, но едно знам – забавата е сигурна“, написа в навечерието на старта, пак там, в личния си фейсбук профил, главният герой.

КОЕТО пък (трансилванското бягане) бе предшествано от участие и убедителна победа с рекорден резултат в „Трън Ултра Рън“, познато и като „Десет върха Ултра“, 10 май – 54-километрово високопланинско бягане по страховито трасе с положителна денивелация от 3500 и изкачване на 10 върха в 4 планини. „Трън Ултра“ беше състезание, което все някак успявах да пропусна през последните две години, но тази година беше моментът на истината. Бях слушал само легенди за коварното 54 км трасе с 3500 метра положителна денивелация и технични спускания. Изпитах го от първа ръка или по-точно от първи крак. Още на първото спускане ми мина през главата, че няма дори да успея да го завърша, толкова зъл беше теренът. В началото дори движех четвърти, но след третия връх теренът се нормализира и тук беше моментът да блестя. Много бързо натрупах преднина и до края останах на първо място, което беше доста изненадващо, вземайки предвид че хората зад мен далече не бяха случайни. Всъщност не просто завърших първи, но успях и да поставя рекорд на самото трасе“, коментира шампионът (засечката във времето му попречи да участва в тазгодишното издание на домакинския „Троян Рън“, където е в организационния екип – бел. ред.). 

ОТТУК нататък? Спирка няма, предстоят нови големи предизвикателства, световни, но за тях отделно. От нас – успех и все по-нагоре! 

Т21

Бел. ред. Още за Петър Христов виж в „Петър Христов: Редно е да се чуе и в родния ни Троян“ в бр. 24 на Т21 от 26 юни 2024 г. и „Петър Христов: Не виждам бягането като състезание, а като приключение“ в бр. 26 на Т21 от 10 юли 2024 г.

 
Още по темата:

0 коментара

Учителят Стаю Банчев на 97 – ЧРД!

Стаю Банчев
Уважаема редакция,

На 21 юни 2025 г. навършвам 97 години – една преклонна възраст, в която човек неизбежно се обръща назад с благодарност, признателност и размисъл. Пиша Ви с молба да публикувате това мое кратко, но сърдечно послание.

Искам чрез Вашия вестник да изкажа своята най-искрена благодарност към всички мои бивши ученици и колеги учители. През дългите години, прекарани в училище, имах честта и щастието да бъда част от живота на много млади хора, да уча и да се уча от тях, да работя рамо до рамо с достойни, всеотдайни колеги, с които ни свързваше не само професията, но и любовта към знанието, човечността и грижата за следващите поколения.

Вашите усмивки, постижения и спомени ме съпътстват и днес. От сърце благодаря на всички, които по един или друг начин са били част от моя житейски и професионален път.
м. юни 2025 г., Троян
С признателност и обич: Стаю Банчев
Поздравителен адрес по повод 97-ия рожден ден на Стаю Банчев

Ралица Бенчева
Уважаеми г-н Банчев,

От името на педагогическия колектив, служителите, учениците и лично от мое име като директор на ОУ „Иван Хаджийски“, Троян, приемете нашите най-сърдечни поздравления по повод Вашата 97-а годишнина!

Дълбоко се прекланяме пред Вашия дълъг и достоен живот, изпълнен с всеотдайна работа в полза на образованието, пред Вашия неуморен дух и пред неизчерпаемата Ви обич към учениците. За нас е чест, че Вие сте били част от историята на нашето училище – като уважаван учител и възпитател на поколения троянски деца. А за мен лично – и като мой преподавател, оставил ярка следа в съзнанието ми.

Вашият пример ни вдъхновява и днес. Вие сте живото доказателство, че професията на учителя е не просто работа, а мисия, която оставя трайна следа в сърцата на хората. Желаем Ви здраве, спокойствие и още дълги години, изпълнени с обичта на близки, признателността на ученици и уважението на обществото.

С почит и благодарност:
Ралица Бенчева, директор на ОУ „Иван Хаджийски“, Троян

0 коментара

В едно изречение (83)

* Игуменът Сионий и владиката Гавриил дариха на троянската църква частици от мощите на св. Петка Българска и св. Пантелеймон * Десетото маунтинбайк състезание „БАЙКанджии“ в Априлци – обичайно силно, масово и забавно
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене. 
    • НА 13 ЮНИ, петък, игуменът на Троянския манастир Велички епископ Сионий, с благословията и съучастието на Ловчанския владика Гавриил, дари на троянската църква „Св. Параскева-Петка“, която през 2025 г. отбелязва своята 190-годишнина, ценен дар – частици от мощите на преподобната св. Петка Българска/Търновска, духовната покровителка на Троян, и на св. великомъченик Пантелеймон, като светините ще останат в троянския храм завинаги, а празничният дарителски акт се състоя в присъствието на братята от Троянската обител, троянски духовници и десетки миряни, сред които бе и кметът на Троян Донка Михайлова; „С голяма радост в Господа и с трепет в сърцето заедно с братята от Троянската света обител поднасяме на храма на град Троян, на духовното средище на град Троян, тези светини, тези частици от мощите на Божиите угодници – св. вмчк. Пантелеймон и св. преп. Параскева–Петка Българска. Светини, които да благославят и освещават всеки човек, който идва в този Божий дом, да усилват вярата на вярващия народ и да привличат към вяра неповярвалите. Да бъдат една светиня, която да е освещение за целия град и за всички хора, които влизат в неговите предели. По Божията милост, по Божието допущение частици от светите мощи на тези Божии угодници се съхраняват в Троянската света обител, затова позволете да прочетем официалното писмо на Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил за предоставянето на тези свети реликви“, се чу в дарителското слово на дядо Сионий, като писмото бе прочетено от архимандрит Стефан и започваше с думите „Днес, на 13-ия ден от месец юни, в лето 2025-то от Рождество Христово, според традицията и обичая на светата Православна църква Троянската света обител „Успение Богородично“ преподнася на съборния храм „Св. Петка“ в Троян, Троянска духовна околия, Ловчанска епархия, частици от светите мощи на св. преп. Петка Търновска и св. вмчк. Пантелеймон за благословение и вечно поклонение“, „Това е знаково събитие за всички нас и ние изказваме своята благодарност“, обърна се към дарители – от свое име и от името на храма и троянската духовна общност – троянският отец Войден Божков. 
 
    • В СЪБОТА, 14 юни, се проведе 10-ото юбилейно издание на националното състезание по планинско колоездене „БАЙКанджии“ в съседно Априлци, чийто инициатор и основен организатор от началото до днес е фирмата за реклама и туристически дейности Турклуб „РеМарк“ на Даря и Нико Заричинови в партньорство с Община Априлци и Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм (София) и със спонсорската подкрепа на редица фирми, като сред тях се откроява троянската „Калинел“, водещият европейски производител на олекотени завивки и основен доставчик на мегаконцерна „Икеа“, а тази година състезателните дистанции бяха три – 39 км, 18 км и 8 км, и на старта в общо петте категории застанаха 242 участници и финишираха 235, сред състезателите, както винаги, имаше и доста троянци, включително световният шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев, който от години участва в различни състезания с планински велосипеди (маунтинбайк) и сега стана трети в общото класиране, също именитата ориентировачка Теодора Малчева, която даде първо време при жените; „БАЙКанджии“ освен състезание е и своеобразен младежки фестивал с различни забавления, екологични акции, музикална програма, като този път традиционното афтърпарти бе с DJ Радо Гергов, а за малки и големи на сцената в чудесния парк в кв. „Острец“ свири натрупалият популярност и много обичан духов бенд „Децата на Априлци“, ръководен от троянеца Бойко Ковачев, „До нови срещи!“, четем в краткото прессъобщение от „РеМарк“.

Т21
  
Още по темата:

0 коментара

Първите носители на новата ученическа награда

* Ема, Микаела, Стефания и Наталия са първенците на паралелката по хотелиерство, получават по 500 лв., осигурени от троянски хотелиери и ресторантьори 
Отличници
Ема, Микаела, Стефания, Наталия
ГРУПА хотелиери и ресторантьори от община Троян учредиха годишна ученическа награда за изявени възпитаници на професионалната паралелка по хотелиерство и ресторантьорство (паралелка „Организация на хотелиерството“) в троянското СУ „Васил Левски“. Идеята била представена на училищното ръководство и е получила одобрение (виж пълния текст на предложението по-долу). Осигурената обща наградна сума е 2000 лв. и идеята е наградата да бъде ежегодна. 

ИЗБОРЪТ на призьорите е отговорност на колегиума на учителите, преподаващи специалните дисциплини в паралелката (Милена Мартинова, Бихрияна Брилска и Иванка Църова), като първите носители на наградата вече са известни. Те са четири момичета: Ема Хайдутова (профил „Сервитьор-сомелиер“), Микаела Бързакова („Хотелиер“), Стефания Койчева („Готвач“) – призьори от регионални и национални ученически състезания в професионалното си направление, и Наталия Петрова, инициатор и участник в кулинарния конкурс за Празника на тиквата в Севлиево. 

ВСЕКИ от отличените ще получи парична премия от 500 лв., а на определения за най-добър сред най-добрите ще бъде връчен и специален плакет. И от нас честито! И успех по пътя на избраната професия – важна и икономически (съществен елемент в туристическия бизнес), и имиджово (туризмът е една от визитките на България, на Троян също).

Плакетът

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ РАБОТОДАТЕЛИ В СФЕРАТА НА РЕСТОРАНТЬОРСТВОТО И ХОТЕЛИЕРСТВОТО В ОБЩИНА ТРОЯН

До: Ангел Балев,
директор на СУ „Васил Левски“, Троян
 
Уважаеми г-н Балев,

От години работим съвместно с паралелка „Организация на хотелиерството“ в повереното ви училище. Отчитайки приноса на паралелката за издигане имиджа на професиите в ресторантьорството и хотелиерството, ние, група работодатели от бранша, съвсем неформално, взехме решение да предоставим парична сума за награждаване на абитуриенти от паралелката. Желаем тази сума да бъде разпределена между тези ученици, които са вземали активно участие през курса на обучение в училищни дейности, спомагащи за популяризиране на професиите в бранша. За най-изявения ученик сме подготвили и специален плакет. 

Правото, да се определят тези ученици, предоставяме на колегията учители, преподаващи специалните дисциплини в паралелка „Организация на хотелиерството“. Вярваме, че и занапред ще продължим с ползотворното си сътрудничество, за което благодарим!

11 юни 2025 г., Троян 
С уважение: 
Работодатели в бранша 

(Дарителите, осигурили по 100 лв., са: „Валмарт 2010“, „Бургер и дюнер“, „Диана“, „На ДвоЪТ“, „Троян Плаза“, „Фамозо“, Китайски ресторант, „Ами“, „Библиотеката“, „Шато Монтан“, „Зулу“, „Макиато“, „Ка-Ви“, „Хитър Петър“, „Фор Френдс“, „Старата къща“, „Горски кът“, „Страноприемницата“, „Ил Соле“, анонимен дарител)
 
Т21

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |