* „В Музея на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите“ * „Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари“
 |
| Густав-Адолф Кюперс (1894-1978) |
Преди две години, през 2024 г., немският българист и културолог д-р Матиас Таден, сътрудник на Музея на европейските култури (Museum Europäischer Kulturen, MEK) в Берлин, посещава страната ни – във връзка с проучвания за сериозната колекция от предмети на бита и културата от България, сред тях и немалко от Троян и Троянско, събрана през 30-те години на миналия век от немския журналист и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс (1894-1978). Д-р Таден посещава и Троян, посрещнат е гостоприемно в Музея на занаятите и си сътрудничи по темата със специалистите от музея. От своя страна той информира троянските си колеги за българската колекция в Музея на европейските култури. В резултат на троянската визита на д-р Таден в годишното издание на Музея на занаятите излиза неговата статия „От Троян до Берлин – поглед към българската колекция в Музея на европейските култури в Берлин“, извадки от която ви представяме по-долу. Т21В БЕРЛИНСКИЯ Музей на европейските култури се съхранява голяма етнографска колекция от България, която наброява 1300 предмета. Най-голямата част от колекцията датира от времето на пътешественика, любител етнограф и по-късно ботаник Густав-Адолф Кюперс. Между 1935 г. и 1939 г. той пътува из Балканския полуостров по поръчка на тогавашния отдел „Евразия“ в Берлинския етноложки музей. Още при първото си пътуване иска да посети България, но стига до нея едва при четвъртото си от общо пет пътувания с продължителност няколко месеца.
 |
| Занаятчийски предмети от Троян в колекцията на Кюперс |
ПОДОБНИ въпроси ще бъдат разгледани в тази статия, която е резултат от кратко посещение в Троян през октомври 2024 г. По време на този престой имах възможност да посетя Музея на занаятите в Троян. Получих много информация от уредниците Даниела Банкова и Десислава Вутова. Посещението значително разшири познанията ми за предметите, събрани от Кюперс, и ги обогати с много нови идеи и гледни точки. С намерението да представим колекцията за първи път на българския читател, тази статия е и част от германо-българското сътрудничество за берлинската колекция.
***
ГУСТАВ АДОЛФ КЮПЕРС и неговите колекции играят централна роля в разширяването на етноложките фондове на Музея на европейските култури, особено по отношение на Югоизточна Европа. Ентусиазмът на Кюперс към Балканите не се основава на дълго проучване на региона, а вероятно се пробужда по-скоро случайно… Интересът му към региона е свързан и с една проекция: Кюперс е ярък пример за модерния скептицизъм, който е много разпространен в междувоенния период в Германия, той вижда Балканите като своеобразен предмодерен контраобраз на Западна Европа. Тук, както той обяснява в много публикации, традиционната, сякаш „недокосната“ народна култура е все още непокътната и може да бъде запазена за германските музеи.
ИНИЦИАТИВАТА на Кюперс идва в точното време за Етнографския музей в Берлин – през 1935 г. там е създаден отдел „Евразия“, който има за цел да документира „материалните културни ценности на европейските скотовъдни и земеделски народи и занаятчийските продукти на прединдустриалните селски и градски култури“. Ръководителят на отдела и убеден националсоциалист Херман Бауман обаче не разполага със средства за организиране на собствени експедиции и за него било много удобно, че Кюперс събирал по собствена инициатива и през следващите години дарил на музея около 3600 предмета и 1600 фотографии, като районът на колекциониране обхваща цяла Югоизточна Европа.
ЗНАЧИТЕЛНА част от предметите и фотографиите, които Кюперс пренася в Берлин от Югоизточна Европа, идват от България, където той пребивава в средата на лятото на 1938 г. и 1939 г. Около 700 предмета и около 300 фотографии от тези пътувания са запазени до днес. Въпреки че преди това е пътувал до населени с българи райони в Южна Добруджа, в днешна Северна Македония и в източната част на Кралство Югославия, до този момент не е стъпвал на българска територия.
КЮПЕРС, който освен при първото си пътуване винаги е бил придружаван от най-големите си деца Хаймтраут и Райнхарт, понякога пътува по труден терен. Фактът, че като еднокрак военен инвалид е бил зависим от автомобил, а следователно и от бензин и разумни пътни условия, от една страна е улеснявало пътуването, но понякога е било и затруднение. Това важи особено за източната част на България – второто му пътуване през 1939 г. го отвежда до Черно море, а през следващата година и до Странджа планина
 |
| Иконата, подарена на немския пътешественик в Троянския манастир |
ДОКАТО художествените творби от манастира са отразявали преди всичко „туристическия интерес“ на Кюперс, а иконата е била от второстепенно значение за музейната колекция, не така стоят нещата с местното керамично и дървообработващо производство. Кюперс документира обстойно и двете производства, така че Музеят на европейските култури в Берлин днес притежава множество предмети, които са изключително характерни за художественото и социалното развитие на региона, както и за неговата културна история. Берлинският музей съхранява във фондовете си общо 261 предмета от Троян и Орешак и 41 фотографии.
КАКТО в предметите, така и във фотографиите интересът на Кюперс към характерните отрасли на промишлеността и нейните продукти е поразителен: керамика и дърводобив. Всъщност градът е бил център на производството, търговията и занаятчийските иновации в продуктите, свързани с тези отрасли. Заедно с производството на стомни и други керамични предмети Кюперс документира бъкларство и техниките за пирографиране. Снимките му отразяват основно серийното и масовото производство. В съответствие с етнографския интерес по онова време в музейната колекция попадат не само готовите продукти, но и инструментите, необходими за производството, което се отнася и за бъкларство – Кюперс събира клещи, пергели, отвеси и други предмети от една троянска работилница.
 |
| Практикуване на занаята пирография, Троян, 1938 г., сн. Густав-Адолф Кюперс |
ГРЪНЧАРСТВОТО е друг отрасъл на местната икономика и занаятчийство. Всеки, който някога е посещавал музея в Троян, ще разпознае характерните за региона глинени стомни с антропоморфни гърла. Чрез Густав-Адолф Кюперс Берлинският музей също притежава множество от тези съдове, известни още като стомна „булка“. Кюперс се сдобива и с други глинени предмети в Троян.
***
В МУЗЕЯ на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите. Посещението ми в троянския Музей на занаятите беше много полезно като първа стъпка към контекстуализацията и класификацията им. Знанията, придобити за колекционера и предметите по време на това посещение и чрез по-нататъшни проучвания непрекъснато се допълват в нашата база данни и нейното онлайн представяне. По този начин се надяваме да създадем основа за бъдещи изследователи, които да провеждат по-нататъшни изследвания върху и с артефактите. Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари.
(със съкращения)
2024 г.
Д-р Матиас Таден, Музей на европейските култури – Берлин
Още по темата:
