„Дали съм достатъчно добра за това?"

* Стаси Вачева, шефката на комуникациите в Община Троян, спечели място в лидерската образователна програма LEAP и преди дни се завърна със сертификат от близо триседмично обучение в САЩ * „Програмата търси потенциал, активност и желание да движиш нещо напред. Защото лидерството не е позиция  то е действие“

Станислава Вачева в Wellesley Country Club
Отличници
СТАНИСЛАВА ВАЧЕВА, тогава още Цукева или Стаси, както ласкаво я наричаме всички, влезе в общинската администрация заедно с новоизбрания кмет Донка Михайлова през 2012 г. И оттогава до днес, първо като сътрудник на кмета, сега началник на отдел „Комуникации и местно самоуправление“ в Община Троян, си е все същата – професионалист, фина и сърдечна, човек, на когото можеш да разчиташ на 100%, и усмихната, някакъв абсолютен контрапункт на клишето „намусен чиновник“. С две думи – истинско украшение на троянската общинска администрация.

Преди броени дни Стаси се завърна от близо триседмично, 18 април/4 май, лидерско обучение в САЩ – по програмата LEAP (елитна американска обучителна програма, финансирана от Фондация „Америка за България“), след спечелено място в конкуренцията на 500 кандидати (за 15 места) от цяла България. Стаси не е човек, който тръби за успехите си, точно обратното – прекалено обрана и стеснителна е, но ние научихме и я помолихме да сподели. Съгласи се и по-долу ще прочетете нейния американски разказ от първа ръка. 

И още две думи за автора – г-жа Вачева е завършила Езиковата гимназия в Ловеч, след това бакалавърска степен по масови комуникации и магистратура по туризъм в Нов български университет. Представлява Община Троян в Постоянната комисия по публични комуникации към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и в Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО). Омъжена, с едно дете, съпругът й Иван Вачев е юрист и в управленския екип на фамилната фирма „Фитофарма“. Т21 
19 април 2026 г. – първите часове в САЩ, групата току-що е гласувала на българските парламентарни избори след предварителна регистрация в секцията
БЛАГОДАРЯ на Т21 за интереса към участието ми в програма LEAP. Приятно ми е да разкажа не само заради моя опит, а заради това, че повече хора ще научат за нея и когато отворят следващото кандидатстване – да знаят какво представлява и какви са възможностите, които дава. 

ЧЕСТНО казано, когато кандидатствах за LEAP, знаех, че е престижна програма, но не предполагах колко силно преживяване ще бъде. Това за мен лично вече не е просто обучение в Америка – това е среща с идеи, хора и начин на мислене, които остават и след като се върнеш у дома. При първата ни среща за запознаване с останалите участници, предишни участници и организатори ни разказваха колко трансформираща е програмата и колко сплотени се връщат всички групи – нещо, което поставях леко под въпрос, докато не го изживях самата аз. 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОГРАМАТА? 

LEAP -  Leadership Education in America Program (Програма за лидерско образование в Америка), е програма, създадена и изцяло финансирана от Фондация „Америка за България“, с една много важна мисия: да подкрепя българи, които искат да правят положителна промяна в общностите си. И най-ценното е, че програмата не търси непременно хора с висок пост или титла. Тя търси потенциал, активност и желание да движиш нещо напред. Защото лидерството не е позиция  то е действие. Може би тук някои хора ще се запитат каква е била моята цел, когато съм кандидатствала. А те са именно две - личностно развитие, защото вярвам, че човек трябва да се предизвиква, да излиза извън зоната си на комфорт и да се впуска в нещо ново и неизвестно с цел по-широк мироглед, познанства и знания. И погледнато от професионална гледна точка - в последната година и половина търся способи, с които да съумея да ангажирам младите хора от общината ни да участват по-активно в случващото се, да са по-инициативни, да вярват, че развитието и успехът не се търсят непременно навън, а такива са възможни и в малкия град. Именно това стои и зад вдъхновението за професионалния проект с рубриката „Успешни в Троян“ и личния ми проект – подкаста в YouTube канала „Лицата на Троян”.   

ТАЗИ ГОДИНА, в четвъртото издание на програмата, кандидатите бяха малко над 500 души, а избраните бяхме само 15 души от цялата страна. Хора от различни професии, различни градове и различни сфери - бизнес, публичен сектор, граждански организации - но с една обща черта: желание да оставим следа и да правим средата около нас по-добра. 

В АМЕРИКА
 
В Харвард, един от най-престижните университети в света
ПРОГРАМАТА ни отведе в Babson College край Бостън, колежът, с чието партньорство се реализира - място, което буквално диша предприемачество и лидерство. Това е университет с над 100-годишна история, който повече от три десетилетия е определян като №1 в САЩ по предприемачество, а през 2024 г. беше обявен за втория най-добър колеж в Америка. Още с влизането в кампуса усещаш, че си на място, където хората не просто говорят за промяна - те учат как тя реално се случва. Помислено е за всичко - от условията за живеене, през тези за спорт, за творчество, за интереси. 

ПРЕСТОЯТ ни беше 17 дни, от които 14 в Babson College (кампуса в Уелсли и в Бостън) и 3 в Ню Йорк, и мога да кажа, че това бяха едни от най-интензивните и вдъхновяващи дни, които съм имала в последните години. Не беше типичното обучение, в което седиш и слушаш лекции. Всичко беше практически насочено – работа по реални казуси, дискусии, симулации, предизвикателства, работа по групи, създаване на прототипи. Неща, с голяма част от които, не съм се сблъсквала до момента. Споделяне на много личен опит, успехи, провали, предизвикателства.  Трудност срещнах в началото с въпросите „Защо?“, „Какво те накара да постъпиш така?“, „Какво чувстваше?“, с това открито да изразяваме чувствата зад мотивацията да вземем дадено решение. Да анализираме. Различно, по приятен начин, беше усещането да разбереш как хората те възприемат през техния поглед и какви силни страни и потенциал виждат в теб.  

ГОВОРИХМЕ за това как се мотивират хора, как се печели доверие, как се влияе без власт, как се водят трудни разговори. Учихме как се преговаря, как се решават сложни проблеми, как да разказваш идеи така, че хората да ги почувстват и подкрепят. Един от най-запомнящите се моменти за мен беше симулацията на американския законодателен процес, в която влизахме в ролята на сенатори и представители в Конгреса. Там осъзнаваш колко труден е компромисът, колко важно е да чуваш (и разбираш) различното мнение и колко силно умение е да намериш общ интерес, дори когато хората изглеждат на противоположни позиции. 

„СРЕЩНАХ НАИСТИНА НЕВЕРОЯТНИ ХОРА“
 
Получаване на сертификатите на LEAP
ИМАХМЕ срещи с лидери от американския публичен и частен сектор, работихме по теми като системно мислене, лидерство с емпатия, storytelling, иновации. Срещнахме се с невероятни професионалисти. Преподаватели в Babson, експертите от Ascent, които си партнират с лидери и организации, за да им помогнат да придобият по-дълбоко разбиране за вътрешните си процеси, да усъвършенстват своите стратегии и да постигат най-предизвикателните си цели. Те ни помогнаха да имаме едно по-добро разбиране на собствените си силни страни, стил на работа и да стигнем сами до отговорите на въпроси, които често си задаваме. Имахме честта да разговаряме и да проследим процеса по намиране на важни решения с посланик Робърт А. Шърман (бивш посланик на САЩ в Португалия), който ни напомни за силата на дипломацията в изграждане на мостове между хората. Но ако трябва да бъда напълно искрена – най-голяма стойност на програмата придадоха хората, от различни професии, но със сходна енергия и желание, както и средата. За 17 дни се зареждаш с идеи, с увереност.  Срещнах наистина невероятни хора – амбициозни, мислещи, ангажирани. Хора, които искат не просто да успеят лично, а да подобрят средата около себе си. За толкова кратко време се създадоха приятелства, идеи и усещане, че не си сам в желанието си да правиш нещата по-добре. 

КАНДИДАТСТВАЙТЕ СМЕЛО!
 
Снимка пред гигантския глобус в кампуса на Babson College в Уелсли
ВЪРНАХ СЕ не просто с нови знания, а със страшно много енергия и увереност. LEAP те кара да повярваш, че трансформацията не започва някъде далеч - тя започва от хора, които са готови да действат. И ако трябва с едно изречение да опиша какво ми даде програмата, бих казала: даде ми още по-силна вяра, че когато емпатични, мечтаещи и неуморни хора работят заедно, големите промени са възможни. Сега остава всичко чуто и научено да бъде адекватно пренесено и на наша почва. Насърчавам хората, които имат интерес, да следят за обявяване на датите за следващото издание и смело да кандидатстват. Защото моето „Дали съм достатъчно добра за това и ще се справя ли?" се превърна в едно незабравимо изживяване.  

13 май 2026 г., Троян
Станислава Вачева
 
Още по темата:

Троянка спечели националния CASSINI Хакатон

* Паулина Раева: „Нашата мисия беше ясна: да решим проблема с напояването „на око“, който води до разхищаването на 40% от водата в земеделието“ * На първо място на европейско ниво – полски екип от Вроцлав, който изследва водните течове/загуби в населени места

Паулина Раева на трибуната в Общинския съвет
Отличници
 
ПРЕЗ 2020 Г. писахме за научния проект (AquaLab) на трима млади троянци, спечелил престижно отличие в конкурса за иновации Copernicus Masters 2020 на Европейската космическа агенция и насочен към оптималното измерване и управление на водните ресурси в България (виж „Трима троянци с авторитетна европейска награда“ в бр. 49 на Т21 от 23 декември 2020 г. – бел. ред.). Не много по-късно, през 2023 г., един от членовете на този екип участва на местните избори и влезе в троянския местен парламент (Общинския съвет) – Паулина Раева, инженер геодезист, магистър от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София и доктор от Техническия университет в Прага, стана общински съветник от групата на ПП-ДБ, гражданска квота. 

СЕГА, 2026 Г.,
инж. д-р Раева отново е във фокуса на вниманието с нов „воден“ проект, разработен от тричленен екип под нейно ръководство, който преди броени дни спечели националния кръг и след това достигна до четвърто място във финалната международна надпревара на поредния 11-и CASSINI Hackathon (хакатон – интензивно технологично състезание за разработка на софтуерни проекти). Състезанието е съвместна инициатива на Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA), а темата му тази година бе „Space for Water“ (космосът за водата) – насочена към опазването на водните ресурси и управлението на природните бедствия.  

ОТЛИЧЕНИЯТ проект на троянката и съотборниците й Александър Брестнички и Теодор Райчев, наречен „Field Check“ (проверка на място), е с огромна практическа полза. Чрез разработен алгоритъм на базата на сателитна климатична информация и данни в реално време за нивата на язовирите ще може да се следи и предвижда влажността в земеделските райони, което пък е от голяма важност за земеделските производители и ще носи сериозни икономически ползи (намаляване с 20-30% от разходите за напояване, предотвратяване на засядането на тежка техника в преовлажнени почви).

„НАШАТА мисия беше ясна: да решим проблема с напояването „на око“, който води до разхищаването на 40% от водата в земеделието. „Field Check дава на фермерите възможността да виждат нивите си от космоса на всеки 5 дни“, коментира г-жа Раева. Потърсихме повече информация от извора и тя бе любезна да разкаже на читателите на Т21 за проекта и състезанието.
Т21
Онлайн презентацията в международния кръг, 29 април
CASSINI HACKATHON е инициатива на Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA) със седалище в моята любима Прага. Целта на форума е да насърчи използването на данни от европейските спътници (като „Коперник“ и „Галилео“) за решаване на критични екологични проблеми. Тазгодишното издание „Space for Water“ беше фокусирано върху опазването на водните ресурси и управлението на природните бедствия.

НИКОГА не бях ходила на хакатон и така се събрахме аз и още двама мои приятели.
Състезанието е тридневно и се работи присъствено. Състезанието се организира едновременно в 10 европейски държави. Домакини на събитието в България бяха JA Academy в София. Имахме ментори от различни компания от „Софийска вода“ през Edurosat до Българска асоциация по водите. Отидохме с идеята да изследваме течове (конкретно по тръбопровода „Черни Осъм – Плевен“). Намерих данни, намерих къде минава тръбата от Троян до Плевен, но се оказа че още пет отбора работят по тази или подобна тема.

ДВАМА ментори ни отказаха да работим по тази идея. Лошото е, че и ние се отказахме, тъй като в рамките на хакатона можехме да използваме само определени данни – от „Коперник“ и „Галилео“. За съжаление те не са с достатъчна разделителна способност, а идеята за тръбопровода може да се реализира, но с данни от други комерсиални сателити. И така се върнах към друга моя любима тема – тази на прецизното земеделие. 

РАЗРАБОТИХМЕ алгоритъм как земеделците да следят влажността в полетата, времето и наличието на вода в напоителните язовири, така че да не се полива точно преди дъжд или да не се обработват почвите когато е прекалено сухо или прекалено кално. Бизнес идеята беше на база с тези данни от програмата „Коперник“ да насочваме застрахователни компании, които имат нужда от анализи на отминали периоди, за да могат да работят с прогнозни данни.

След спечелването на националния кръг, 26 април
ЛЮБОПИТЕН ФАКТ. България е една от малкото държави в Европа и ЕС, която отглежда ориз. Преди няколко години испанските фермери се отказват да отглеждат ориз, защото получават прогнозна информация, че годината ще бъде суха. българските производители получават информация, че в Испания няма да се отглежда ориз и се впускат в оризопроизводството. Информацията за сухия сезон като че ли не достига до тях или не са повярвали, та българските производители почти нямали никаква реколта.

НАКРАТКО, с тази идея спечелихме първо място в България (26 април), а на 29 април имахме онлайн презентация, където се състезавахме със спечелилите идеи от други 10 европейски държави. Ние се класирахме на четвърто място. Любопитен факт е, че нито един от петте български отбора, които изследваха течове, не спечели призова позиция, но на европейско ниво на първо място застана полски екип от Вроцлав, който изследваше именно водни течове в населените места. 

7 май 2026 г.
Паулина Раева

Юни ще бъде май

* Голям български месец май, но явно юни ще е троянският май, голям месец за града ни
Троян
ГОЛЯМ български месец май (2026 г.) – с фантастичното българско включване в Джиро д`Италия, безапелационната победа на нашата Дара на „Евровизия 2026“, разбира се, онази неизменна българска радост от най-истинския, най-гордия и най-български празник 24 май, да не пропуснем и юбилейната 150-годишнина от Априлското въстание 1876, в това число и неговата кърваво-величава последна страница, Новоселската република. Но явно юни ще е троянският май, голям месец за града ни, в който ще бъде прерязана лентата на няколко изключително важни троянски обекта:
• 1 ЮНИ – официално откриване на реконструираната и модернизирана сграда на голямото троянско СУ „Св. Климент Охридски“, по проект на Общината и с европейски средства, 4,5 млн. лв., по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и паралелно откриване на новия СТЕМ център в училището (изграден по проект на училището с държавни средства);

• 4 ЮНИ – официално откриване на новата Многофункционална спортна зала „Троян“, построена от Община Троян със собствени и привлечени държавни средства, общо около 6 млн. лв., най-големият спортен обект в града ни от построяването на троянския стадион в началото на 60-е години на миналия век;

• 19 ЮНИ – откриване на основно реконструирания и модернизиран Дом за стари хора в с. Добродан, по проект на Община Троян с финансиране по ПВУ, основно европейска субсидия плюс държавно съфинансиране, общо 1,7 млн. лв.
КЪМ ТЕЗИ троянски юнски промоции можем да прибавим още две – в края на м. май, 28 май, ще бъдат открити три новосанирани големи троянски жилищни кооперации, а в самото начало на следващия м. юли, 1 юли, ще бъде открита основно реконструираната и обновена (отвън и вътре) сграда на Природонаучния музей в с. Черни Осъм.

Т21

Благодарствено писмо

Стана хубава традиция носителите, учител и ученик, на наградата „Проф. д-р Петър Минев“ да благодарят чрез вестника ни на щедрия и ангажиран с каузата на троянското образование и образованост дарител. Новият лауреат, учителката Богдана Христова, спази традицията. А адресатът на благодарността й е съпругата на дарителя Виктория Минева – професорът, както знаете, наскоро напусна този свят, но по негова заръка семейството продължи дарителската традиция. Т21

Уважаема г-жо Минева,
Уважаемо семейство,
Вие владеете тази магия, тази мистерия да променяте света на хората около Вас. Въпреки болката от загубата! Въпреки този 15 март с неочакваната и ненавременната кончина на Вашия съпруг проф. д-р Петър Минев, оставил дълбока следа в световната приложна математика и физика. И в сърцата на троянци! Вие намирате онзи начин, който мълниеносно влиза в сърцето и учи, че никой, никой, никога, никога не може да отнеме крилете ни! 

Живея близо до родния дом на Дочо и Петър  Миневи. Ще приседна мислено на малката им сърцата пейчица, ще отворя  онзи старинен летопис на троянските гени, където е заложен летателен апарат за небе и криле, ще отпия глътка вода от тяхната душа кладенче с чиста, жива вода, която никога не престава да извира. И ще реша да се държа като плодородна земя, за да бъда по-близо до някаква моя идея за цялост. 

Вие, г-жо Минева, предавате посланието на троянеца Петър Минев да отворим сърцата си за любовта, да я носим в себе си, където и да се намираме, и да я раздаваме без колебание! Защото всички имаме нужда от нея. С нейна помощ можем да променим света към по-добро! Благодаря Ви! Вие сте причина да продължаваме да вярваме в доброто и любовта!
                                                          
Желая Ви здраве! 
Желая Ви живот, изпълнен със смисъл!
17 май 2026 г., Троян
                                                         
Богдана Илиева Христова, учител в ОУ „Иван Хаджийски“, 
носител на наградата „Проф. д-р Петър Минев“, 2026 година  
Още за наградите:

Човешката наглост няма край!

* Йорданка Акимова-Стоянова: „За мен всичко е много елементарно, има правила, спазваш ги и живееш в един по-добър свят. Но за нашия народ е по-важно да си тарикат, какво като си хвърлиш фаса на земята, някой ще дойде и ще помете, какво като спреш на две паркоместа, толкова други проблеми има…“

Гореща тема
ЧЕ ПО ПАРКИРАНЕТО си Троян е в третия свят – спор няма. Това е бич троянски и причините са и обективни. Но нерядко провинциалният ни бабаитлък/тарикатлък и арогантност са тези, които правят проблема. Както е в случая – в Ритейл парка, с най-голямата площ за паркиране не само в града ни, вероятно в цялата област, чудесно уредена, с предостатъчно ширина и дължина на всяка „клетка“, т. е. осигуряваща леко и удобно паркиране на всеки, дори да е с джипка с размерите на самосвал. И ето какво се случва – някой си е цопнал возилото напук на всякакъв ред и съобразяване с другите (автомобилисти и пешеходци). Този път няма обективни причини, тук причината е в главата (в „чипа“, както казваше един български премиер с царски корени – бел. ред.). На подобни цопвания, ежедневно, сме свидетели и на доста други места в Троян – примерно пред една група магазини на ул. „Ген. Карцов“ (обходната) в жк „Лъгът“, пред няколко магазина по ул. „Христо Ботев“ (най-натоварената), пред един зеленчуков магазин на ул. „Минко Радковски“ (все по-натоварена), има и други, и си е все така…

КОМЕНТАРЪТ по този автомобилен бабаитлък плюс снимката са на младата ни съгражданка Йорданка Акимова-Стоянова и ги препечатваме (с нейно съгласие) от профила й във фейсбук. Авторката е акушерка в АГ отделението на МБАЛ Троян, майка на две деца. А казаното от г-жа Акимова е своеобразно продължение на темата за тротоарното паркиране в Троян – друг аспект на голямата и вечна тема за пътно-транспортния батак в града ни (виж „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“ в бр. 6 от 18 февруари, „Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?“ в бр. 7 от 25 февруари „Тротоарните автомобили – големият троянски бич и срам“ в бр. 9 от 11 март, Т21, 2026 г. – бел. ред.). Т21
Тарикатското паркиране в Ритейл парка, Троян, 15 май 2026 г.
МНОГО се чудих дали да снимам, дали да качвам снимката, но човешката наглост наистина няма край! В такива и подобни ситуации (не чак толкова съществени, но в същото време дразнещи нарушения) се чудя кого да обвиня – кмета, президента, учителите, Европейския съюз или простия български индивид. За мен всичко е много елементарно, има правила, спазваш ги и живееш в един по-добър свят. Но за нашия народ е по-важно да си тарикат, какво като си хвърлиш фаса на земята, някой ще дойде и ще помете, какво като спреш на две паркоместа, толкова други проблеми има, че паркирането на две места няма смисъл да се коментира. Обаче ако някой друг е спрял така и ти няма къде да паркираш... тогава вече почваме да се сърдим и да плюем.

ЗА ВЪПРОСНАТА
снимка сега. Отивам да пазарувам (в Ритейла), паркингът е почти празен. Колата на снимката първо щеше да отнесе един дядо, който вървеше към магазина. Не видях дали се огледа преди да тръгне, ходеше бавно, но безопасността е двустранен процес. След това водачът паркира по този начин. От колата слязоха двама мъже, здравеняци. Зачудих се дали да реагирам по някакъв начин и в крайна сметка ги попитах защо не паркират на паркомясто. Отговорът беше: Ние сме за бързо. След този отговор пак се зачудих как да реагирам, ама си казах, че може наистина да са за бързо. Но не. Не бяха за бързо. Аз си напазарувах, натоварих си покупките и си тръгнах, а колата им още беше там. Колебаех се дали да извикам полиция, ама трябва ли за всякакви дреболии да търсим полиция? Не може ли просто да паркираш както трябва? Какво ще спечелиш с тези 10-20 спестени крачки? Снимах, когато вече излязох от магазина и паркингът в този участък вече бе пълен с коли, но в момента на паркирането имаше свободни места и то точно пред магазина…

15 май 2026 г., Ритейл парк, Троян
Йорданка Акимова-Стоянова
Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |