Мариан Радев: „Родината не се избира. До следващия път!“

* „За повечето от нас, живеещите навън, главната причина да се прибираме са хората и социалните контакти, макар с годините те неумолимо да изтъняват“
По света и у нас
Землякът ни Мариан Радев, троянец по рождение и дух, от години живее в Норвегия. Но всяко лято, по за няколко месеца, се завръща в своя Троян, защо – не е трудно да си отговорим. Така и сега, и на тръгване обратно към втората си викингска родина каза няколко думи, в обобщение на тазгодишната си лятна троянска повратка, малко думи, но много смисъл, видяхме ги в профила му във фейсбук. Препечатваме краткия пост със съгласието на автора, като го помолихме да сподели и нещо за себе. Ето автобиографичното уточнение: „Роден съм и израснал в Троян – кореняк троянец. На почти 62 години. В продължение на 22 години развивах собствен бизнес с разнообразни дейности в родния град. През 2003 г. живях една година в Южна Африка. От 2013 г. живея и работя в Олесунд, Норвегия. Изповядвам прозападни убеждения и споделям ценностите на демокрацията, свободата и върховенството на закона“.  Коментирахме с „Ave Холанд (Ерлинг)!“, г-н Радев лайкна. Т21
НАБЛИЖАВА времето за обратния път към Норвегия и е време за кратка равносметка. Случих на прекрасно лято – необичайно меко за тези месеци, с температури, които рядко надхвърляха 30 градуса.

ЗА ПОВЕЧЕТО от нас, живеещите навън, главната причина да се прибираме са хората и социалните контакти, макар с годините те неумолимо да изтъняват. С малки изключения – главно епизодични срещи с русофилски настроения, в които бързо бивах припознат като „представител на западния либерален свят“ – всичко премина спокойно и приятно.

ТОВА, което наистина прави впечатление (противно на някои очаквания), е сериозното поскъпване на живота. Дали заради приемането на еврото, или въпреки него, скокът е очевиден, особено в сферата на услугите.

РЕАЛНОСТТА е, че много от живеещите навън намират все по-малко причини да се завръщат. Свикнали сме на съвсем друга среда и култура и с времето този контраст просто надделява. Но това е... Родината не се избира. До следващия път!

27 юли 2026 г., Троян
Мариан Радев

В едно изречение (139)

* Мегазвездата на европейски баскетбол Александър Везенков дойде и покори Троян; кметът Михайлова: „Искам да му благодаря и защото мотивира децата на България да стават големи като него!“ * Мария Михова: 590 евро бяха събрани в дарителската кампания на „Врабево в ритми“, едно добро начало * Разяснение за транспортните ограничения по „Карцов“ в жк „Лъгът“

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
   МЕГАЗВЕЗДАТА на европейския баскетбол Александър Везенков пристигна в Троян, зала „Троян“, 29 юли (виж „Мегазвездата Алекс Везенков пристига в Троян“ в миналия брой на Т21 – бел. ред.) и зарадва троянската спортна публика, особено баскетболистите и най-вече баскетболистчетата от малките възрастови групи на БК „Чавдар“ (Троян) – раздаде автографи, снима се за спомен с феновете, разказа за себе си, за победите си и трудните моменти, и, това бе безспорно, очарова всички с добронамереността и усмивката си, превърна срещата в празник; събитието бе модерирано от съгражданина ни Калоян Кюркчиев, направил име журналист от спортния екип на бТВ, който е ангажиран с не една спортна кауза в родния Троян и логично бе приел без уговорки поканата да води разговора с Везенков, а кметът на Троян Донка Михайлова, домакинът на това ВИП гостуване, приветства високия (в прекия и преносен смисъл, 206 сантиметра е ръстът му) гост с кратка, но със силни послания реч, цитираме: „Скъпи троянци, направихме зала „Троян“ за големите, за най-големите в Европа като Александър Везенков, които срещаме тук като наши гости и като наши приятели. За най-големите троянски спортисти, защото Лора Христова беше първият човек, когото посрещнахме в зала „Троян“, аплодисменти още веднъж за Лора! И за най-най-най-големите, малките деца на Троян, които заслужават мечти и шанс да ги реализират. Затова аз искам да благодаря на Александър Везенков – не само за това, че е най-големият в Европа, не само за това, че показва хъс, мечти, показва воля за победа и ни кара да се гордеем, че сме българи, но и защото мотивира децата на България да стават големи като него! Искам още веднъж да поздравя Александър Везенков и да му подаря нещо много специално, иконата на св. Петка. Св. Петка е закрилницата на нашия град, нека тя да те закриля и да те води към победи!“.

   В МИНАЛИЯ брой разказахме за третия фестивал „Врабево в ритми“, провел се преди седмица в едноименното троянско село (виж „Врабево в ритми“ за трети път“ – бел. ред.) и стана дума, че наред с веселбата и събитията в посока да съхраняват и популяризират българските фолклорни традиции и да представят културното и природното богатство на Врабево, бе обявена и дарителска кампания за набиране на средства за стенописването на врабевенската църква „Св. арх. Михаил“ и за ремонт на покрива на църквата „Св. Димитър“ в съседното с. Малиново, инициативата е на младия земляк Радослав Радков, почитател на българския фолклор и сериозен колекционер на народни носии, част от които бяха представени на феста; по повод на дарителската кампания с нас се свърза кметицата на Врабево Мария Михова, инициаторът и моторът на „Врабево в ритми“, и сподели, че сумата от дарените средства е 590 евро, едно добро начало.  

   ОТ ИЗВЕСТНО време обходната и изключително натоварена троянска ул. „Ген. Карцов“ (част от трасето на републиканския път II-35 от Плевен през Беклемето към Южна България) в участъка си в жк „Лъгът“ е с ограничен пропускателен и пренасочване на автомобилния поток, което определено създава неудобства на пътуващите, но в случая причината е обективна и напълно оправдана – „пресичането“ на улицата от новоизграждащата се канализиция за дъжновни води, чиято липса години тормозеше жителите на квартала и особено тези в района на новостроящия се жилищен комплекс „Лъгът Резиденс“; ето разясненията на кмета Донка Михайлова: „Проектът за доизграждане на дъждовна канализация в квартал „Лъгът“ напредва. В момента е в най-конфликтната си част – преминаване на републиканския път II-35 и навлизане в улицата, водеща към Детска градина „Мир“. Изкопите преминават през множество комуникационни връзки и това бави строителния процес. С проекта ще се реши дългогодишен и тежък проблем за квартала, който причинява наводнения в отделни имоти при обилни дъждове“.

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

Поредна кметска заповед срещу разхищението на питейна вода

* Забранява се „ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, МПС, балкони и др., пълненето на басейни и други подобни“ във всички селища на община Троян; глобите – до 255 евро за физически лица и до 1022 евро за фирми Дано този път заповедта не си остане само на книга
Внимание!
Картинката е илюстративна, автор AI
ТРАДИЦИОННОТО вече лятно засушаване и воден недостиг започва да се усеща и при нас (община Троян). Което обаче, пак по традиция, не стряска тези, за които да си „окъпеш“ колата и изпереш чергите с питейна вода или всекидневно да си поливаш с питейна вода доматите в градинката е по-важно от споменатия воден недостиг и тем подобни „глупости“. Въпреки че срещу местните безхаберници по този този наболял и ставащ все по-актуален и тежък екологичен и социален проблем (и това лято над съседните Ловеч и Плевен тегне угрозата от воден режим, а Троян, който от две десетилетия не помни подобна крайна мярка, на няколко пъти в последните години бе на ръба, сега също трябва да внимава – бел. ред.) има нарочен забранителен текст в общинската Наредба №1 за обществения ред на територията на община Троян, със съответните наказания/глоби за нарушителите. 

ЦИТИРАМЕ Наредба №1: (чл. 7. ал. 1.) „Забранява се използването на питейна вода за непитейни нужди – поливане на зелени площи, насаждения или за измиване на улици, площади, балкони, превозни средства, пране на килими и др., при обявено ограничение на водоподаването“; (чл. 59) „За нарушение на чл. 7 на физическите лица се налага наказание глоба в размер от 20 лв. до 500 лв. (10 евро, 255 евро), а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 лв. до 2000 лв.“; (чл. 61) „За системно нарушение на чл. 7 на физическите лица се налага наказание глоба в размер от 100 лв. до 2000 лв. (51 евро, 1022 евро), а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв. (256 евро, 2556 евро)“.

ОЧЕРТАВАЩИЯТ се недостиг на питейна вода в община Троян и споменатото безхаберно отношение доведе до нарочна заповед на кмета Донка Михайлова от 4 август 2026 г. Изрично забраняваща „ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, МПС, балкони и др., пълненето на басейни и други подобни“ във всички селища на общината. И напомняща за предвидените солени глоби съгласно Наредба №1. 

ЕТО ПЪЛНИЯТ текст на кметската заповед:
„На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с §2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, с оглед намаления дебит на питейните източници на територията на община Троян, и с цел осигуряването на редовно подаване на питейна вода за населението

ЗАБРАНЯВАМ:

ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, МПС, балкони и др., пълненето на басейни и други подобни. Забраната важи за всички населени места на територията на община Троян.

При нарушаване на забраната, на физическите лица се налага наказание глоба в размер от 10 евро до 255 евро, а на юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 51 евро до 1022 евро съгласно Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Троян.

Контрол по изпълнението на настоящата заповед възлагам на съответните кметове на населени места и кметски наместници, а за град Троян контрол ще упражнявам лично. Настоящата заповед да се обяви на таблото в Център за услуги на гражданите, на електронния сайт на община Троян и в кметствата по населени места.

Донка Михайлова, кмет на община Троян“
РАЗБИРАЕМА и наложителна забрана, едва ли някой ще оспори; всъщност, със сигурност ще има и такива, които не виждат по-далеч от градинката и чергата си, но то си е техен проблем. И дано този път заповедта не си остане само на книга, а се превърне в реален документ на местното самоуправление, водещ до съответните действия.

Т21
 
Още по темата:

Троян беше! Въпросът сега е – ще бъде ли?

* „Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела“ * „Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа“

Позиция
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Написал е няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и изобщо факторите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град.  

Дали възобновеният диалог (виж „Кръгла маса в Троян обсъжда бъдещ жп тунел под Балкана“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.) за изграждане на транспортен тунел под Балкана, вариант и то най-обоснованият е този тунел да е при Троян (Троян - Карлово), ще доведе до нещо – не е ясно, скептицизмът основателно надделява. Но едно е ясно и точно това ни казва г-н Генковски в настоящия си материал – Троян трябва да лобира с всички сили за изграждането на тунела, който „ще ни запише с едри букви на картата на Европа“. 
Т21
ПРАВИЛНО разбрахте. Тук не става дума ще го има ли нашия град като селище. Въпросът е – ще бъде ли Троян отново град със своя достойна слава във всяко отношение, както беше само преди три-четири десетилетия. Нека кажем на новите поколения: Троян беше неголям, но всепризнат промишлен център. Градът ни имаше промишлени предприятия като „Елпром“ за производство на различни габарити електродвигатели (най-голям на Балканския полуостров). Един от трите най-големи комбината за производство на металорежещи машини с цифрово програмно управление в страната беше „Машстрой“ (Троян). В Химико-фармацевтичния ни завод работеха над 1500 души, които произвеждаха 250 вида лекарства, някои от които животоспасяващи. С известност в цялата страна се ползваха производите на дървообработващите предприятия. И още, и още... Троян беше горд и всепризнат център на художествените занаяти с уникален Музей на занаятите, с фунциониращи Задруга и Ателие на троянските майстори занаятчии. Гордост за троянци повече от 50 години беше Националното изложение на занаятите. Със своите успехи заслужена гордост носеше Институтът за планинско животновъдство и земеделие. В областта на културата не бива да забравяме, че имахме мъжки хор в състав от 100 изпълнители. Дамски хор с 50-60 участнички, танцов ансамбъл за народни песни и танци, читалищни театър и оперета с ежегодни премиери, Представителен духов оркестър, Младежки духов оркестър с мажоретки, Акордеонен оркестър. Градът ни никога не бива да забравя дейци на културата като Владимир Парушев, Петко Съйчевски, Иван Генков, Ганко Цанов и десетки други. Не бива да забравяме, че славата на нашия град като индустриален център започна с откриването и работата на текстилната фабрика на Петър Кинов Балевски. Започна с дързостта и уменията на индустриалци като братя Оряшкови, обувното предприятие на Никола Цонковски, железарската работилница на братя Дренски, електроработилницата на Марин Стаевски...

ПРАВЕЙКИ този кратък исторически преглед, не може да не се запитаме – на какво все пак се дължи бързия възход на Троян, който през 1945 г. наброява едва 5000 души население, а през 1990 г. достига 30 000. Значителен ръст, който е изисквал за кратко време да се изгради цялостната инфраструктура на града – водоснабдяване, канализация, благоустрояване, улици, тротоари, елекрификация, телефонизация. И редом с това промишлено строителство – училища, детски градини, болница, спортни съоръжения. Всичко, всичко необходимо като минимални условия за живот на новодошлите преселници от районите предимно на централна Северна България. Краткият отговор е – дължи се на всеотдайното участие, на уменията и ясния поглед за появилата се възможност за изграждане на едно желано устройство на собствения живот и живота на съгражданите. И не бива да премълчаваме, че ръководителите на града заспиваха и се събуждаха с мисълта какво ще съградят в следващия трудов ден! Тук е разликата от днешните управници, по села и градове, които приоритетно мислят за собствените си джобове.

ПОЗВОЛЕТЕ само един пример. Почти всяка година сме свидетели с колко мъки гражданите на Ловеч и Плевен преживяват водния режим. В същото време в Троян няма режим на водата. Защо? Защото в ония години ръководството на града ни не заспа пред очакването да бликне спасителният водопровод от изворите на Черни Осъм. Не заспа, а прокара още няколко допълнителни водоснабдителни мрежи. Беше ясно, че на града ни ще бъде отреден малък дял от черноосъмската вода, който освен това всеки миг можеше при необходимост да бъде дори намален в полза на двата по-големи града. 

ПИША тези редове, за да амбицирам още повече сегашните и бъдещи стопани на Троян. Да ги вдъхновя да се заемат преди всичко със  стратегически важните проблеми на града. Съдбата ни е захвърлила безгрижно тук в недрата на Балкана. Далеко от основните транспортни трасета. Преасфалтирането на улици, полагането на нови тротоарни плочи, термоизолацията на старите сгради със стиропор, замяната на дървената дограма с алуминиева са хубави и полезни дейности. Сигурно огромна радост носи да резнем с ножичка лентата, опъната над пресния асфалт, но нали съзнаваме, че това е кръпка, лустросване.

В ТОЗИ
смисъл проведеният преди дни в Троян форум за железопътната свързаност на Севера и Юга с тунел под Троянския балкан е едно докосване до въпроса как, в каква степен ще се развива градът ни занапред. Ще бъде ли той част от европейската глобалност, или ще остане свит в тупика на Предбалкана. Защото захващайки се с този въпрос, трябва да знаем, че жп тунелът при Троян е само част от най-краткия път от Скандинавието до Солун и  Беломорието. Цялостен задълбочен, научно обоснован анализ по тази тема направи отдавна нашият съгражданин, икономистът проф. д-р Минко Русенов, бивш ректор на Икономическия институт в Свищов и пръв главен редактор на вестник „Икономически живот“. Несъмнено това изследване на проф. Русенов е не просто едно помагало на всеки, който реши да работи за каузата „Тунел под Балкана“, то е неоспоримо доказателство за уникалността и предимствата от реализацията тъкмо на този проект. И доказва високата ефективност и икономическа изгода. Ето защо от решаващо значение е ангажирането на Европейската комисия при реализацията на проекта. Участието на Комисията в такъв значим проект ще изтрие разочарованието ни на европейци от дребнотемието за кривите краставици, веселите прасета и трайно прикачените към бутилките капачки... Прякото ангажиране на Комисията с този жизненоважен проект не само ще гарантира, но и ще ускори изграждането на тунела Троян - Карлово (Христо Даново). 

МНОГО от изводите, оценките и приетите мерки от форума в Троян заслужават внимание. Особено тези на специалистите. Съществува, простете ми, все пак опасение да не се случи както обикновено – събрали се, поговорили, помечтали, пили по една троянска и се разотишли. Мисля, че идеята би могла да се развие по-бързо и по-успешно, ако се спестят някои мотивационни намерения. Нека организаторите помислят добре наистина ли е нужна инсценировка на граждански натиск чрез организиране на подписка в подкрепа на жп тунела. Излишно ми се струва и намерението за политически лобизъм сред парламентарните групи. Ако и тях трябва да убеждаваме! Практиката отдавна е показала, че подобни действие не носят ефективен заряд, а по същество представляват само имитиране на дейност. 

ПРАКТИКАТА недвусмислено е доказала, че прекият път към сърцевината на проблема гарантира в голяма степен крайния успех. Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела. Да се предложи на премиера на България да запознае по подходящ начин колегите си от страните по трасето от Скандинавия (Финландия) до Гърция с идеята за тази трансевропейска връзка. Следваща практическа стъпка би могла да бъде среща на министър-председателите на България, Румъния и Гърция като най-непосредствено заинтересовани от идеята с председателя на Европейската комисия. Струва ми се, че този път на политически лобизъм и натиск би бил по-резултатен. Разбира се, не сме чак толкова наивни да очакваме, че европейската бюрокрация ще разтвори широко обятия, за да премине през тях нашият така дълго мечтан Тунел.

РАЗБИРА СЕ, как практически ще се действа, ще решат хората, които са овластени за това. Изразените от тях намерения и план за действие не са за подценяване. Съзнавам, че най-важното (за нас) е да се действа. Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа.

17 юли 2026 г.
Мичо Генковски
 
 Още по темата за тунел под Балкана при Троян:

Още от същия автор:

И осмият Джемондъривър – великолепен!

*  Ръкопляскам на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера... Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“, не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус 
Jam on the River 2026
ОСМИЯТ. 29 юли – 1 август 2026 г., от сряда до събота. Може да се каже, че музикалният фестивал Jam on the River в Дебнево вече не е онова изненадващо ново нещо, онова талантливо дете, на което се радваме някак неизбежно – защото е дете и защото е талантливо, и защото очакванията са неизбежни. Фестът на Вероника – събитието днес е разпознаваем не само в страната троянски бранд, емблематична културна проява на града и района ни и получава голяма подкрепа и своеобразно „официализиране“ от Община Троян, но то тръгна като частно събитие, с ентусиазма, експертността и невероятния културен мениджърски нюх на Вероника Тодорова, местното дебневенско момиче, живяло две десетилетия в Германия, направила европейска кариера, акордеонист от европейски и световен мащаб, завърнала се, погледнато отстрани изненадващо, в своето Дебнево, а днес културен зам.-кмет на Троян (мислех си, че този пост по-скоро ще й пречи и ще я „отмества“ от музикалната й мисия, вероятно не съм бил прав – бел. моя) – вече е солиден младеж. Доказан, известен, в разцвета на силите си. И тук идва разликата – вече не му ръкопляскаме „а приори“, като на талантливо дете, а имаме солидни очаквания и изисквания. Вече е по-трудно и за нас (публиката), и за него (фестивалът с име и позиции, които трябва да се пазят и доказват всеки път).

РЪКОПЛЯСКАМ на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера, като философия. Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“ (към повече странични атракции, шоу, карнавалност), не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус, което със сигурност не е лесна работа. Защото – продължава да ни подарява (на троянци и на гостите ни откъде ли не, включително от странство) един страхотен летен празник, събитие, което зарежда „батериите“ за цяла година. Защото, въпреки прокобите, че ще се плъзне по нанадолнището на масовия вкус, си остава хем масово/народно, хем високо културно събитие, цяло чудо тук днес (в България и още повече в малкия град, в частност Троян). Защото организацията, както винаги, бе перфектна и още по-важното, изцяло „прицелена“ в удобство за публиката, която е съучастник, неизбежен, голям и най-важен, и на това, и на всяко друго подобно събитие. Защото Джемондъривъра не само пази нивото си, това е задължително, но ако е само това, би довело до изчерпване, „изтъркване“; а се развива – търси новото (например сегашната „интродукция“ в първия от четирите фестивални дни – под Моста, сред творбите от съпътстващия художнически арт пленер, чудесно, с потенциал, явно поставящо ново начало), изненадва с допълнителни „екстри“. Има и още защото, но спирам дотук…

СЕГА ДВЕ ДУМИ за най-важното – сцената (програмата, изпълнителите). Този път тя бе някак по-музикантска (да ме прощават професионалните музикални критици, ако не съм съвсем точен терминологично – бел. моя), защо да не го кажем и по-немасова, което криеше своите рискове. Например да отблъсне част от публиката. Явно премерен риск, браво на Вероника (и за риска). Страхотни високи музиканти от началото до края, не бива да пропускаме никого. Като се започне от троянския младежки духов оркестър на Станислав Мойнов и прелестната гъркиня София Главопулу с нейния уд (старинен струнен инструмент), глас и квартет на амфитеатралната поляна в двора на дебневенското ОУ „Иван Вазов“ (какво невероятно място, като античен театър – бел. моя) и продължим с чудния концерт с арфа на триото на френската българка Росица Милевска и впечатляващото включване на акордеона на Вероника (не бях допускал, че арфата може да звучи и „поп“, че и „хард“, страхотно) в църковния двор.
 
А ДВАТА дни на фестивалната поляна, същинските фестивални дни. Най-напред „Ева квартет“ – четирите момичета, със солидно име и десетилетен певчески опит, продължаващи да очароват и изпълват сцената по света и у нас с мистерията на българските гласове (Гергана, София, Евелина и Даниела). И „черешката на тортата“ в този ден – немската банда „Lind Frood“, водена от китариста Боб Вогстън (всъщност немския българин Борислав Панков) и с присъединените беге гости от висока класа, Стунджи и Мануел Малешков на барабаните и виртуозният китарист Ангел Демирев. Като че ли немската банда изненада публиката (а тя, публиката, бе в обичайния си многохиляден формат) с доста твърдото си до „метъл“ звучене, но беше яко, музикантско, открояващо се; „От доста време се опитвам да ги доведа тук и съм щастлива, че успях“, заяви на микрофона фестивалната фея Вероника. 
 
И КУЛМИНАЦИЯТА в последната фестивална вечер. Започна се с кавала на пловдивчанина с плевенски корени Владимир Величков и неговия квартет – при представянето им се чу, че тяхно парче е стояло 40 месеца (не седмици, месеци!) начело в световната класация за етно и традиционна музика и имат номинация за „Грами“. Този кавал бе вълшебен – звучеше и като флейта, като гайда, като сакс, като всичко, неописуемо, моето голямо браво! А когато до кавала застана акордеона на Вероника нещата направо излетяха в космоса… И черешката на черешката на тортата, големият финал – с „All star big band“-а на великия маестро на българския джаз Антони Дончев. Тържество на големия джаз и голямата музика. Наистина страхотен финал, Вероника и Величков добавиха своето… Шапки долу!

НЕКА накрая, винаги го правим и трябва, да кажем нещо за кривиците. И тях, разбира се, ги имаше, макар че не те са определящото, в никакъв случай. На първо място – не е хубаво да обявиш нещо за 18:00 ч., а то да започне след 19:00 ч. и нито думичка за обяснение и извинение? Наистина на Джемондъривъра в Дебнево публиката е цар, но в този конкретен случай го забравиха. И една „технологична“ забележчица – поздравления за двата големи видеоекрана до сцената, те добавиха качество и преживяване. Но като че ли можеше операторът и режисьорът на пулта да са малко по-рефлективни, например – когато на сцената се вихри страхотно соло на барабани, или тромпет, или китара и т. н., да дават в едър план солиста. Но това са подробности, а като цяло тотална похвала за звука и картината. Има и други дребни тресчици за дялане… До догодина!

Генадий Маринов 
 
* Бел. Снимките: собствени на Т21 и от фейсбук страницата на Jam on the River (автор е професионалният фотограф Мирослав Григоров, голям фен на феста, снимащ като подарък за фестивалната кауза).  
Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |