Днес е особен ден – 24 февруари

* Някога, при първата й управленска ангажираност в зората на демократичните промени у нас през 90-те години, я наричахме хубавото Наде. Хубаво си е! Слава на Украйна! 
Войната на путин срещу Украйна
ДНЕС е особен ден, 24 февруари. Денят, в който преди точно четири години, на 24 февруари 2022 г., Европа, а и светът вече не бяха същите. И по най-бруталния начин осъзнаха, че злото е тук, войната е тук, че диктаторите и масовите убийци с власт като Хитлер и Сталин не са си отишли завинаги. На този ден, когато кагебисткият мъник, постигнал абсолютната власт в прогнилата си империя на злото – путин, нападна Украйна. Въпреки лъжите до последно, че няма да го направи, пропутинистките пропагандатори у нас ни „успиваха“ със същото и с наслада се подиграваха и гавриха с предупрежденията, дори когато бяха от най-високо ниво (помните ли как рашистките подлоги Дачков и Волгин в национален ефир ръсеха обиди и вулгарности срещу тогавашния американски президент Байдън, който каза на света за предстоящото нападение, разбира се, без думичка да обелят, за извинение пък още по-малко, говоря за споменатите подлоги и подобните им, след като предупреждението стана факт – бел. моя).

ПОСЛЕ. После демократичният свят отрезвя, разбра, че не е разбирал чудовището от „империята на злото“ по определението на амерканския президент Роналд Рейгън („всякога проклетата Русия“ я нарича ненадминатият български политик и дипломат Георги С. Раковски през 19. век, колко точно и проницателно – бел. моя), прекалено му е прощавала, че погрешно е подхождала към него като към нормален. Демокрацията, и особено европейската демокрация, плати данък за демократичността си, парадоксално, но факт. Но след това, постепенно, този процес продължава и днес, се взе в ръце и даде решителен и безкомпромисен отпор на злото, зае ясна, недвусмислена и категорична позиция. Със санкции, с военна подкрепа, с финансова помощ, с логистика, с постоянни приятелски жестове (пред очите ми са топлите прегръдки, неведнъж, на британския крал Чарлз III с украинския президент Зеленски, новия голям лидер на свободния свят, също Макрон, Мерц, Туск, Мелони, Санчес и крал Фелипе VI, из цяла Европа, в Канада, Австралия, Япония, Нова Зеландия и навсякъде в демократичния свят – бел. моя).

ДА ДОБАВИМ и жестовете на световните звезди в демократичния свят – музиканти, певци, писатели, ютубъри, спортисти, артисти, художници, журналисти и т. н., и т. н., които не спират да развяват украинското знаме по сцената, пишат текстове и книги, рисуват картини и карикатури, носят ярки украински знаци, с което по най-явния, силен и запомнящ се начин показват на милионите си фенове и на целия свят своята позиция. Пред очите ми е моят кино идол Робърт де Ниро, също любимият на жена ми поп певец Стинг, битълсът Пол Маккартни, Майкъл Дъглас и още, и още, и още…, немалко мислещи руснаци също („Ние, Форумът „Свободна Русия“ и нашите съмишленици, сме длъжни да помогнем на Украйна, защото победата за Украйна е победа за силите на свободата над силите на тиранията в една глобална война. Нещо повече, това е единственият шанс на Русия да намери път обратно към цивилизования свят. Не е гарантирано, че ще успее, но без тази победа е абсолютно невъзможно. Украинското знаме в Севастопол е единственият шанс за бъдеща свободна Русия“, написа и го е заявявал многократно безкомпромисният противник на путинския режим, легендарният руски шахматист Гари Каспаров – бел. моя). Целият нормален демократичен свят, неговите най-ярки личности, водачите му казват едно – не на войната, не на диктаторите, пълна подкрепа на Украйна и нанейния народ страдалец, вяра в победата. Казваха го от самото начало на войната, казваха го през всичките четири години, казват го и днес. Да добавим и многохилядните митинги  в подкрепа, залели световните столици и други градове – скорошният в Прага, с чудесния чешки президент Петър Павел отпред, бе направо разтърсващ.

НИЕ? Ние, в България, затлачени от прорашистки и пропутински подлоги, от десетилетното пропагандно промиване на мозъците (помните ли, дори в националния ни химн по комунистическо време имаше текст, че „с нас Москва е в мир и в бой“, в българския национален химн, пфу… – бел. моя), от рубладжии, копейки и глутници полезни идиоти, от глупави и едновременно продажни политици, от мижитурки на сцената, политическата и артистичната, от продължаващата с брутална настоятелност и явно намираща почва у нас пропутинистка и прорашистка пропаганда, от десарските и кагебистки мрежи, явно действащи и до момента, от една църква, оглавена от подобни типове и пропита от зловонния дъх на злото, и т. н., и т. н.

НЕ ВИДЯХМЕ един политик с власт, който ясно да заяви проукраинска и антипутинска позиция (всъщност имаше едно кратко изключение, когато премиерът Петков без да му мигне окото изгони от България 73 руски „дипломати“,т. е. руски агенти, после някои речи и срещи на премиера Желязков, който в крайна сметка се оказа стиснат за топките и направи наредения му завой). Не видяхме – с малки и незабележими изключения – български музикант, певец, шоумен, художник (изключвам няколко талантливи български карикатуристи – Комарницки, Николов, аниматорът Тео Ушев, братя Гюзелеви), артисти (и тук има малки, макар и ярки изключения – младият Алексиев, младият Финци, още няколко), че и журналисти в най-големите медии, които да си закачат на ревера украинска значка, да развеят на сцената украинското знаме, да заявят гръмко какво се случва и къде сме ние… Жалко, много жалко, тъжно, че и някак страшно – наистина ли сме толкова смотан и тъп народ, народ без съчувствие към страдащите, към борещите се за свободата и живота си (а преди век и нещо подаваме ръка на хиляди арменци, бягащи от кланетата в Турция, след това спасяваме евреите си), деградирахме ли, други ли станахме, някакво наказание Свише ли изкупваме… 

И СЕГА, преди ден, служебният ни външен министър Надежда Нейнски ни даде надежда. Появи се с украинска значка на ревера на месечното заседание на Съвета за външната политика на Европейския съюз в Брюксел, а след това и на срещата в централата на НАТО. Ясно, демонстративно, категорично! Така както го правят лидерите в демократичния свят. Нещо повече, заяви ясната поддръжка на България за Украйна, ясни съюзнически ангажименти, ясна ненавист към диктатора и кървавата му агресия. Заяви и още нещо, което като че ли не се разбира достатъчно у нас – че битката на Украйна срещу агресора Русия е битка за всички нас, битка за свободна Европа, битка за България, че тази битка е и наша българска битка: цитирам: „Битката на Украйна с Русия е и битка за европейската сигурност. България не прави услуга на Украйна, това е наш национален интерес, ние няма как да приемем руските правила за мир“. Браво, Наде! Някога, при първата й управленска ангажираност в зората на демократичните промени у нас през 90-те години, я наричахме хубавото Наде. Хубаво си е! Слава на Украйна!

24 февруари 2026 г., Троян
Генадий Маринов 
 
* Бел. Снимките са от различни събития по света и у нас в подкрепа на Украйна.
 

Още по темата "Войната на Путин срещу Украйна":
 


















0 коментара

Шапки долу!

* Този имиджов бум със сигурност ще носи ползи за Троян години наред – и не само в идеален план, като спортна слава, но и практическа, като насочено внимание към нас във всички посоки * Женската красота е велика магия!
Олимпийски
Милена и Лора, Милано/Кортина 2026, Италия
ОТНОВО троянският биатлон е на първата ни страница! Обяснението е лесно. Защото прекрасните ни съгражданки Лора Христова и Милена Тодорова направиха толкова за своя и наш град Троян, колкото малцина други. Защото с неочаквания, но неслучаен медал на Лора, бронз в индивидуалния старт на 15 км на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия), четвъртото място на Милена в преследването, изключителното представяне на двете троянски биатлонистки в женската щафета и в другите индивидуални дисциплини, посочиха на света не само себе си, но и всички нас, нашия Троян. За Троян се чу и се говореше и ще се говори още дълго. Нямаме статистика, но вероятно едва ли има едновременно други две състезателки в олимпийския елит, в елита на най-престижното, най-голямото, най-коментираното, най-обичаното, най-, най-, най- световно спортно събитие от друг толкова малък и непознат до този момент град. Този феномен се случи благодарение на Лора и Милена; а защо да не добавим към тях и ветерана Владимир Илиев, най-големия в българския мъжки биатлон в последното десетилетие, който макар и не така ярък, бе забележим и на тази своя рекордна пета олимпиада, и той троянец.

ТОЗИ имиджов бум със сигурност ще носи ползи за Троян години наред. И не говорим само в идеален план, като спортна слава. Но и практическа, като насочено внимание към нас във всички посоки, включително инвеститорски интерес, като троянско самочувствие и увереност, които помагат във всяко едно начинание. 

ИМА и друго, което е част от троянския имиджов бум, осъществен от Лора и Милена. Говорим за две толкова красиви и чаровни момичета – лъчезарната усмивка на Лора, със сигурност най-запомнящата се усмивка в световния биатлон, и тези насълзени синьо-зелени очи на Милена заради изпуснатия медал, не може да бъдат забравени. Две прекрасни троянски момичета, две прелестни българки. Това значи много, наистина много – за Троян, за България, за всички ни. Женската красота е велика магия!

Лора бе знаменосецът на България на закриването на олимпийските игри в прочутата Арена ди Верона, 22 февруари 2026 г.
ЗА ВСИЧКО това – шапки долу! Но не забравяме, че зад успехите на Лора и Милена стоят още немалко троянци. Нека споменем и техните имена: председателите на двата троянски клуба по биатлон „Аякс“ и „Амбарица“ инж. Минко Топалски и Георги Радковски, без тях троянският биатлон едва ли щеше да го има или поне нямаше да бъде това, което е, неудържимият и неумолим като куршум треньор Цветан Цочев-Куршума, създателят на звезди, до него Каролина Цочева, направила много в организационен план и като логистика за троянския биатлон, не на последно място ваксмайсторът на националния ни отбор по биатлон Милен Лалев-Мената, човекът, правещ българските ски толкова бързи, има и още, но не можем да изредим всички… И за тях – шапки долу! 
 
Генадий Маринов
Още по темата за олимпийските участия на троянци:

Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара

Донка Михайлова стана втора в БСП – изненада или напротив?

* Троянката, както и останалите трима втори в ръководството на „столетницата“, са лична номинация на председателя Крум Зарков * Новината не е изненадваща и едновременно в някаква степен е изненадваща
Нас червеното знаме роди ни…
Първо изявление на лидера след избора на четиримата му заместници, отпред до Крум Зарков, от дясната му страна е Донка Михайлова, София, 21 февруари 2026 г.
НА ЗАСЕДАНИЕТО си на 21 февруари Националният съвет на БСП си избра Изпълнително бюро, като единият от четиримата нови зам.-председатели, т. е. четиримата „втори“ след председателя Крум Зарков, е кметът на Троян Донка Михайлова. Всички замове бяха номинации на лидера.

НОВИНАТА не е изненадваща. Г-жа Михайлова е знаково лице на БСП, партиен член от младежките си години, с дълга и непрекъсваема партийна кариера, включително депутат един мандат, редовен член на висшия колективен управленски орган на партията – Националния съвет (бившия Висш партиен съвет), участник в множество партийни акции на национално ниво, въпреки несъгласията си с предишните две партийни ръководства и особено с лидерите им (Нинова, Зафиров) успяваше умело да лавира между различните вътрешнопартийни лобита и неизменно да се радва на добра партийна подкрепа, тук ще добавим и това, че троянската партийна организация отдавна е в топли отношения с Крум Зарков и бе първата, която го номинира за лидер. Също, което може би е най-важното – г-жа Михайлова, четвърти мандат кмет на Троян, е смятана и не без основание за най-добрия кмет на „столетницата“ в цялата страна, имаща допълнителна тежест и като дългогодишен зам.-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

И ЕДНОВРЕМЕННО в някаква степен е изненадваща. Тъй като не са тайна топлите отношения на троянката с Румен Радев и важни хора от неговия кръг (Илияна Йотова, Татяна Дончева, Мая Манолова, Румен Петков), тя бе и в инициативния комитет за номинацията на бившия военен за втори президентски мандат и при сегашното развитие на събитията (включването на експрезидента в политиката и заявеното му участие в предстоящите парламентарни избори) се спрягаше за част от неговия проект, т. е. и за напускане на БСП. Разбира се, г-жа Михайлова направи изявление, в което отрече „изневярата“ на партията, а след това на скорошния 51-ви партиен конгрес бе в президиума и бе избрана в новия Национален съвет. Все пак „флиртът“ й с проекта Радев би могъл да разклати позициите й в БСП – което, както виждаме, не се случи. А може би е точно обратното, засилва ги, при една не нелогична и не неочаквана следизборна, защо не и управленска колаборация между двете в някаква степен единородни формации? Стига обаче БСП да прескочи парламентарната бариера, тъй като някои социологически проучвания към този момент не й предричат подобен успех. Но, казвали сме го вече, с избора на харизматичния и проевропейски настроен Крум Зарков за председател червените този път улучиха ваксата (макар че с акции като тази със скорошното откриване на огромен паметник на сталинисткия послушник и предател на българската национална кауза за Македония Георги Димитров в централния офис на БСП и пропутинистките изцепки на предишния лидер Зафиров, който заедно с негов кръг от хора запази мястото си в ръководството на партията – Националния съвет, промяната трудно ще се случи – бел. моя).

ЗА ФИНАЛ да чуем как коментира новата си висока партийна позиция самата г-жа Михайлова, цитираме изявлението й от личния й медиен канал (профила във фейсбук): „Днес бях избрана за зам.-председател на Националния съвет на БСП. В най-трудния за партията момент, когато мнозина напускат, когато няма какво да очаквам за себе си. Някои ме попитаха защо. Отговарям. Вярвам, че когато искаш промяна, започваш от себе си. Не с недоволство, не с думи, а с усилия и жертви. Възпитана  съм, че корабът не се напуска, когато се клати. И още – с избора на Крум Зарков видях надежда. Не само за БСП, не само за партиите в страната ни, но и за България. Защото знам, че страната ни има нужда от човешки и нормални партии, свободни от зависимости, партии, които отстояват каузи, а моите каузи са вляво. Ще вложа усилия да участвам в промяната, така както я разбирам. И ще продължа да се отнасям в работата си като кмет с уважение към всички, които работят за такава промяна в своите партии и своите общности.“

Генадий Маринов

0 коментара

„Научи се да караш ски“ за седми път

* В тазгодишното издание на проекта се включиха 188 деца, 48 от тях ловчалийчета * Ски учителят: „Вие вече сте скиори. Продължавайте. Утре някой от вас биха могли да стигнат до олимпийски медали - като Лора!“
На Беклемето
С ТРАДИЦИОННИТЕ състезания, награждаване на победителите и много радост за участниците и организаторите приключва тазгодишното поредно седмо издание на троянското включване в националния проект „Научи се да караш ски“ – съвместна инициатива на Българската федерация по ски, Министерството на спорта и Министерството на образованието с активната подкрепа на Община Троян. Проект, по който ученици от началния курс на всички троянски училища, а за поредна година и деца от Ловеч, имат възможност да получат първите си уроци по ски (алпийски и писалки), този път 188 малчугани – 140 от Троян и 48 от Ловеч. Дългогодишен официален спонсор и партньор на инициативата е телекомуникационната компания „А1 България“.

ВАЖНО е да се каже, че заниманията са безплатни за децата и родителите им (средствата са от държавата и малка част от общинския бюджет), а курортен комплекс „Беклемето“ е удобното и гостоприемно място за ски училището. Оборудването и професионалните ски учители се осигуряват от фирма „Сима“, която стопанисва пистата и влека на Беклемето и развива ски туризъм. Заниманията с малките начинаещи скиори тази година започнаха в седмицата 19-23 януари, но  се проточиха във времето заради метеорологичните условия и малкото сняг. В „Научи се да караш ски“ (2026 г.) се включиха ученици от следните троянски училища: НУ „Св. св. Кирил и Методий“, НУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Хаджийски“, СУ „Васил Левски“,  СУ „Св. Климент Охридски“ СУ „Васил Левски“ (Училището за планински водачи, с. Черни Осъм), ОУ „Васил Левски“ (с. Орешак) и ОУ „Васил Левски“ (с. Борима).

КМЕТЪТ Донка Михайлова, която симпатизира и активно подкрепя „Научи се да караш ски“ и присъства на едно от заключителните състезания, състояло се на 12 февруари, ден след триумфа и бронзовия медал на Зимната олимпиада в Милано/Кортина 2026 на троянската биатлонистка Лора Христова, написа в профила си във фейсбук: „Всяко троянско дете има шанс чрез проекта безплатно да се научи да кара ски. При финалното награждаване на децата, обучавани тази седмица, ски учителят ги окуражаваше: „Вие вече сте скиори. Продължавайте. Утре някой от вас биха могли да стигнат до олимпийски медали - като Лора!“. Предвижда се ски заниманията на Беклемето да приключат до края на м. февруари.

ТАЗИ година (2026 г.) в национален мащаб по проекта „Научи се да караш ски“, сегашното му издание е 16-о поред, са обхванати общо 2028 деца от градовете София, Троян, Банско, Самоков и Смолян, като обученията се провеждат в ски зоните Витоша, Банско, Боровец, Пампорово и Беклемето. „Научи се да караш ски“ стартира през 2008 г. и в досегашните 15 издания първите си стъпки в ските са направили близо 43 000 български деца.

Т21

0 коментара

В едно изречение (113)

* Поредно дарение на Калина Радевска („Калинел“) – осигури средствата за второ издание на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • КАЛИНА РАДЕВСКА, собственичката и управител на най-голямата троянска фирма и европейски лидер в своя бранш „Калинел“ ЕООД, направи втори сериозен дарителски жест към топ изданието на Музея на занаятите „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“ – мемоарите на троянския фабрикант и обувен моделиер от европейска величина Никола Цонковски (1902-1997), чиято лична и професионална история и съсипията, на която е подложено неговото дело от т. нар. „народна власт“, бяха непознати досега, премълчавани и забравени, и днес, благодарение на Музея на занаятите и на личната амбиция на музейната директорка Елеонора Авджиева, спомените на фабриканта, създал в малкия роден Троян най-добрата фабрика за дамски обувки в България, видяха бял свят (книгата излезе в края на 2025 г., а троянската й премиера бе на 21 януари т. г., предстои представяне и в София); след като дари средства, 4000 лв., за малкия първоначален тираж от 100 бройки, сега г-жа Радевска е осигурила и средствата за по-големия втори тираж от 500 бройки, като двата дарителски жеста в подкрепа на музейна кауза от страна на „Калинел“ и г-жа Радевска не са първите, „Изказваме благодарност на дарителите, които за пореден път подкрепят музеен проект. Желаем им здраве и добри дни!“, четем в благодарствените думи на музейните работници във фейсбук; и да припомним – съпругът на г-жа Радевска, основателят на „Калинел“, едноличен собственик на фирмата и неин ръководител до неочакваната си кончина (2020 г.) инж. Марин Радевски, бе най-големият дарител не само за троянската култура, но и в образователната сфера, за здраве (десетки и стотици троянци са получили подкрепа за лечение от него), за различни други добри обществени и лични каузи, помагал е и на Т21.  

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |