Филмът „Моето име е Минко“ пред троянската публика

* Документалната лента е за световноизвестния френски физик от български произход и голям дарител за българското образование проф. Минко Балкански * Авторката Владина Цекова – свързана родово с нашия край
Предстоящо 6 октомври
 
ДОКУМЕНТАЛНИЯТ филм „Моето име е Минко“, който ще бъде представен днес в Троян – Музея на занаятите, 6 октомври, 17:30 ч., в присъствието на авторката Владина Цекова и с последваща отворена дискусия, е за един много голям българин, заслужаващ дълбок поклон. Както като учен със световни успехи, така и с щедрата си дарителска дейност за българското образование. 

99-ГОДИШИНИЯТ проф. Минко Балкански (името подсказва „троянска“ връзка, но за жалост няма такава – старозагорец е, от с. Оряховица, област Стара Загора – бел. ред.). Световноизвестен учен, професор по физика, член на академичните общности на университета „Пиер и Мария Кюри (Франция), на Калифорнийския университет и Масачузетския технологичен университет (САЩ), на водещи университети в Япония и Китай. Автор на 30 научни книги и на над 2000 страници други научни публикации. Смятан е за най-големия съвременен физик от български произход. Носител на най-високите държавни отличия на Франция, втората му родина, и на България, на която, макар и далеч, не изневерява никога – „Орден на Почеттния легион“ и орден „Стара планина“ (Първа степен), на Наградата за заслуги към Индия, командор е на Звездния Орден за заслуги към Полша, на държавни отличия от Китай и Япония, на десетки научни награди. 

СЪВСЕМ МЛАД, след завършването на Университета по химия в Бордо, остава във Франция, получава френско гражданство, на 27 години става професор, но винаги и до днес е дълбоко свързан с родината. И не на думи – с огромната си дарителска дейност в подкрепа на българското образование, с основаната благотворителна фондация „Миню Балкански“ (на името на баща му), с дълбоката си любов към българското и съпричастността си, включително сега, на преклонната си възраст, с българските успехи и проблеми, с каузата България.


АВТОР и продуцент на филма, който след броени часове ще бъде представен в Троян с любезното съдействие на Музея на занаятите, е журналистката, пътешественик и авантюрист Владина Цекова, известна в по-ранните си години и от страниците (и кориците) на модните списания. Любопитно е, че г-жа Цекова има родови корени от Троянско, майка й е от с. Борима. Тук, в Борима, при дядо и баба, прекарва детските си летни ваканции и си остава и до днес свързана емоционално и всякак с нашия край. Отскоро има и нови троянски приятели – Люси и Тихомир Ковачеви, които са спомоществователи на троянската премиера на „Моето име е Минко“. „Радвам се, че ще се срещна с троянци, за да си говорим за хубави неща, да разкажа за проф. Минко Балкански и за всичко, което този световен учен физик прави за ученолюбивите български деца. И да представя филма за него“, коментира в профила си във фейсбук г-жа Цекова. 
Т21 

„Бягай с нас – спаси живот“

* Николай Тодоров: „Има дълги дни, в които резултатът те кара да не искаш да свършват“
За четвърти път
ЗА ЧЕТВЪРТА поредна година гражданското сдружение „Троян в бъдещето“, ръководено от Николай Тодоров, организира кроса по улиците и около Троян (3 км и 5 км) под мотото „Бягай с нас – спаси живот“ и с благотворителната кауза в подкрепа на борбата с рака на гърдата. Сдружението е организатор и на големите планински маратони „Троян Рън – по стъпките на Левски“ и „Априлци Рън – по следите на героите“, които също подкрепят каузата на борбата с рака. 
 
ОЩЕ малко за каузата на кроса „Бягай с нас – спаси живот“, и този път подкрепен от Българското дружество за борба с рака на гърдата. Бяха реализирани 27 безплатни прегледа при д-р Цветомир Иванов, също ангажиран с каузата и работил про боно. После – превенция чрез информационната кампания, която е безсрочна и както коментираха организаторите „каузата ни е много по-голяма от едно състезание“. Трето – дарителската сума (от таксата за участие и допълнителни дарения) в подкрепа на борбата с рака на гърдата, събрана в това четвърто издание на кроса, бе по-голяма от предходните, 2260 евро плюс продължаващи да пристигат дарения по банков път.
 
ПАРТНЬОРИ на „Бягай с нас – спаси живот“ отново бяха Община Троян и лично кметът Донка Михайлова, също Троянската болница (МБАЛ Троян), за Българското дружество за борба с рака на гърдата вече стана дума. Както и именитият водещ – спортното острие на бТВ и наш съгражданин Калоян Кюркчиев, който освен това застана на старта на 3 км и се качи на почетната стълбичка (второ място във възрастовата група от 16 до 45 г.).
 
И ДА НЕ ЗАБРАВИМ – става дума за спортно състезание и то със сериозен мащаб. 294 бяха участниците тази година общо в двете дисциплини, като преобладаваха любителите и ентусиастите, но имаше и немалко елитни бегачи и спортисти. Не бяха рядкост и участията от типа „мама, татко и аз“, което особено радваше – и като семеен спортен ангажимент, и като съпричастност с благотворителната кауза; например – победителката на 3 км във възрастовата група до 16 г., Мария Георгиева („Аякс“, Троян), бе по трасето заедно с мама, тате и бате (Таня, Христо и Преслав Георгиеви) и семейната равносметка е два подиума (първо и трето място за дамите) и четвърто място за Георгиев старши.

„ИМА дълги дни, в които резултатът те кара да не искаш да свършват“, коментира моторът на проявата Николай Тодоров.
 

Световна титла за троянката Деница Георгиева

* На финала Дени (кат. 50 кг) срази рускинята Жданова и триумфира със златото * Логично продължение – след европейската титла и бронза от Световното при девойките (2025 г.) и Европейската купа и среброто от Европейското при жените (2026 г.) 

Деница Георгиева със световното злато
Самбо
 
НАШЕТО момиче, 18-годишната Деница Георгиева – възпитаничка на треньора Николай Матев в троянския Спортен клуб по джудо и самбо „Чавдар“ и младежкия национален отбор на България – завоюва титлата и златния медал в категория 50 кг във втория ден (3 октомври) на Световното първенство по самбо за кадети, младежи и девойки и юноши в Тесалоники, Гърция. На финала Деница срази рускинята Жданова, а третото място си поделиха Куц (Беларус) и Алберти (Франция).

Най-високо на почетната стълбичка, СП, Тесалоники, 3 октомври 2026 г.
СВЕТОВНАТА титла  на Дени не изненадва и е логично продължение на възходящата й спортна кариера – след европейска титла при девойките до 20 години на Европейското първенство и бронзовия медал от Световното първенство за младежи и девойки (2025 г.), победата за Европейската купа през м. януари т. г. и среброто от Европейското първенство за мъже и жени (2026 г.). 

С треньора си Николай Матев след награждаването
„ТРОЯН има още един световен шампион. Браво, Дени! Браво, Матев!“, написа в профила си във фейсбук кметът Донка Михайлова. Поздравления е от нас! И да припомним, че Троян, треньорът Матев и троянският СК „Чавдар“ имат плеяда от големи шампионки по самбо – Снежка Василева (световна шампионка при жените от 2008 г., удостоена за успеха си с най-високото троянско отличие – званието „Почетен гражданин на Троян“), Ирина Пауникова (европейска шампионка за жени), Деси Цонева (петкратна медалистка от световни и европейски първенства при девойките), Цвети Димитрова (многократна републиканска шампионка), Изабела Христова (европейска шампионка и трета на Световно първенство за девойки), Анна-Мария Манушева (двукратна световна бронзова медалистка при жените, 2019 г. и 2025 г., с бронзови отличия при девойките от СП и ЕП, 24-кратна републиканска шампионка), Таня Радулова (европейска шампионка и световна вицешампионка при жените, 2025 г.), Деница Божинова (със сребро от Европейското и бронз от Световното при девойките, 2025 г.)...
 
Т21

Още по темата:

От Троян до Берлин – поглед към българската колекция в Музея на европейските култури

* „В Музея на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите“ * „Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари“

Густав-Адолф Кюперс (1894-1978)
И ний сме дали нещо на света 
Преди две години, през 2024 г., немският българист и културолог д-р Матиас Таден, сътрудник на Музея на европейските култури (Museum Europäischer Kulturen, MEK) в Берлин, посещава страната ни – във връзка с проучвания за сериозната колекция от предмети на бита и културата от България, сред тях и немалко от Троян и Троянско, събрана през 30-те години на миналия век от немския журналист и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс (1894-1978). Д-р Таден посещава и Троян, посрещнат е гостоприемно в Музея на занаятите и си сътрудничи по темата със специалистите от музея. От своя страна той информира троянските си колеги за българската колекция в Музея на европейските култури. В резултат на троянската визита на д-р Таден в годишното издание на Музея на занаятите излиза неговата статия „От Троян до Берлин – поглед към българската колекция в Музея на европейските култури в Берлин“, извадки от която ви представяме по-долу. Т21
В БЕРЛИНСКИЯ Музей на европейските култури се съхранява голяма етнографска колекция от България, която наброява 1300 предмета. Най-голямата част от колекцията датира от времето на пътешественика, любител етнограф и по-късно ботаник Густав-Адолф Кюперс. Между 1935 г. и 1939 г. той пътува из Балканския полуостров по поръчка на тогавашния отдел „Евразия“ в Берлинския етноложки музей. Още при първото си пътуване иска да посети България, но стига до нея едва при четвъртото си от общо пет пътувания с продължителност няколко месеца.

Занаятчийски предмети от Троян в колекцията на Кюперс
ОТ ТЕЗИ пътувания, които Кюперс предприема в различни части на страната, са запазени около 700 предмета. Те включват предимно образци от селското стопанство, текстилното и хранителното производство, но също така икони и някои други предмети от духовния живот. Днес в берлинската колекция се съхранява една от най-големите колекции на българска битова култура извън България. Може да се предположи също така, че никоя друга европейска колекция не притежава толкова много предмети и фотографии от Троян, колкото тази в Берлин - освен самият Троян, разбира се. Как се стига до това? Какви предмети е събирал Кюперс? И какви връзки е имал той и музеят в Берлин с България и региона?  

ПОДОБНИ въпроси ще бъдат разгледани в тази статия, която е резултат от кратко посещение в Троян през октомври 2024 г. По време на този престой имах възможност да посетя Музея на занаятите в Троян. Получих много информация от уредниците Даниела Банкова и Десислава Вутова. Посещението значително разшири познанията ми за предметите, събрани от Кюперс, и ги обогати с много нови идеи и гледни точки. С намерението да представим колекцията за първи път на българския читател, тази статия е и част от германо-българското сътрудничество за берлинската колекция.
***

ГУСТАВ АДОЛФ КЮПЕРС и неговите колекции играят централна роля в разширяването на етноложките фондове на Музея на европейските култури, особено по отношение на Югоизточна Европа. Ентусиазмът на Кюперс към Балканите не се основава на дълго проучване на региона, а вероятно се пробужда по-скоро случайно… Интересът му към региона е свързан и с една проекция: Кюперс е ярък пример за модерния скептицизъм, който е много разпространен в междувоенния период в Германия, той вижда Балканите като своеобразен предмодерен контраобраз на Западна Европа. Тук, както той обяснява в много публикации, традиционната, сякаш „недокосната“ народна култура е все още непокътната и може да бъде запазена за германските музеи.

ИНИЦИАТИВАТА на Кюперс идва в точното време за Етнографския музей в Берлин – през 1935 г. там е създаден отдел „Евразия“, който има за цел да документира „материалните културни ценности на европейските скотовъдни и земеделски народи и занаятчийските продукти на прединдустриалните селски и градски култури“. Ръководителят на отдела и убеден националсоциалист Херман Бауман  обаче не разполага със средства за организиране на собствени експедиции и за него било много удобно, че Кюперс събирал по собствена инициатива и през следващите години дарил на музея около 3600 предмета и 1600 фотографии, като районът на колекциониране обхваща цяла Югоизточна Европа. 

ЗНАЧИТЕЛНА част от предметите и фотографиите, които Кюперс пренася в Берлин от Югоизточна Европа, идват от България, където той пребивава в средата на лятото на 1938 г. и 1939 г. Около 700 предмета и около 300 фотографии от тези пътувания са запазени до днес. Въпреки че преди това е пътувал до населени с българи райони в Южна Добруджа, в днешна Северна Македония и в източната част на Кралство Югославия, до този момент не е стъпвал на българска територия. 

КЮПЕРС
, който освен при първото си пътуване винаги е бил придружаван от най-големите си деца Хаймтраут и Райнхарт, понякога пътува по труден терен. Фактът, че като еднокрак военен инвалид е бил зависим от автомобил, а следователно и от бензин и разумни пътни условия, от една страна е улеснявало пътуването, но понякога е било и затруднение. Това важи особено за източната част на България – второто му пътуване през 1939 г. го отвежда до Черно море, а през следващата година и до Странджа планина

Иконата, подарена на немския пътешественик в Троянския манастир
ЕДНА от най-големите колекции обаче датира от първото му посещение през 1938 г. и включва различни видове предмети от Троян. В съседното с.  Орешак Кюперс посещава и местния манастир (Троянския манастир), където прави и няколко снимки. Местното братство му подарява и една икона – според инвентарната книга тя е на цели 400 години, твърдение, донякъде неправдоподобно, но чиято точност не може нито да се потвърди, нито да се опровергае.

ДОКАТО
художествените творби от манастира са отразявали преди всичко „туристическия интерес“ на Кюперс, а иконата е била от второстепенно значение за музейната колекция, не така стоят нещата с местното керамично и дървообработващо производство. Кюперс документира обстойно и двете производства, така че Музеят на европейските култури в Берлин днес притежава множество предмети, които са изключително характерни за художественото и социалното развитие на региона, както и за неговата културна история. Берлинският музей съхранява във фондовете си общо 261 предмета от Троян и Орешак и 41 фотографии.

КАКТО в предметите, така и във фотографиите интересът на Кюперс към характерните отрасли на промишлеността и нейните продукти е поразителен: керамика и дърводобив. Всъщност градът е бил център на производството, търговията и занаятчийските иновации в продуктите, свързани с тези отрасли. Заедно с производството на стомни и други керамични предмети Кюперс документира бъкларство и техниките за пирографиране. Снимките му отразяват основно серийното и масовото производство. В съответствие с етнографския интерес по онова време в музейната колекция попадат не само готовите продукти, но и инструментите, необходими за производството, което се отнася и за бъкларство – Кюперс събира клещи, пергели, отвеси и други предмети от една троянска работилница.

Практикуване на занаята пирография, Троян, 1938 г., сн. Густав-Адолф Кюперс
БЛАГОДАРЕНИЕ на местното богатство от гори и дървесина, както и на благоприятното географско положение, съдовете, таблите и другите предмети, произвеждани в Троян, са били не само за лична употреба, но и за масова продажба. Снимките на Кюпер показват, че модерните технологии са били важна основа за това – без пълното електрифицирането на селищата от 20-те години на 20. век нататък масовото производство и декорацията на дървени изделия в Троян би било трудно постижимо. Това е довело до развитието на специализиран местен занаят в Троян с надрегионално производство (пирографията), в който са участвали цели семейни групи, документирано и от Кюперс. Това е довело до производство продукти, които очевидно са надхвърляли ежедневните нужди и очевидно са надхвърляли местния контекст. За това свидетелстват изгледи от града и други предмети, разпознаваеми като сувенири, които днес се съхраняват в музея в Троян. Тези аспекти на производството обаче почти не са били признати и в музейната документацията се говори за „примитивната“ технология и оборудване.

ГРЪНЧАРСТВОТО
е друг отрасъл на местната икономика и занаятчийство. Всеки, който някога е посещавал музея в Троян, ще разпознае характерните за региона глинени стомни с антропоморфни гърла. Чрез Густав-Адолф Кюперс Берлинският музей също притежава множество от тези съдове, известни още като стомна „булка“. Кюперс се сдобива и с други глинени предмети в Троян.
***

В МУЗЕЯ на европейските култури в Берлин се намират стотици артефакти от България. Над 250 от тях са събрани от Густав Адолф Кюперс в Троян и околностите. Посещението ми в троянския Музей на занаятите беше много полезно като първа стъпка към контекстуализацията и класификацията им. Знанията, придобити за колекционера и предметите по време на това посещение и чрез по-нататъшни проучвания непрекъснато се допълват в нашата база данни и нейното онлайн представяне. По този начин се надяваме да създадем основа за бъдещи изследователи, които да провеждат по-нататъшни изследвания върху и с артефактите. Особено се надяваме, че българските колеги ще проявят интерес към предметите, събрани в Берлин, и ще сме благодарни за всякаква информация и коментари. 

(със съкращения)
2024 г.

Д-р Матиас Таден, Музей на европейските култури – Берлин
 
Още по темата:

В едно изречение (146)

* Трима от Музея на занаятите в Троян заминават на работна командировка в Музея на европейските култури в Берлин
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви  интересно, приятно четене.
    • ТРИМА УРЕДНИЦИ от уникалния за България Музей на занаятите (МНХЗПИ) в Троян – д-р Десислава Вутова, Даниела Банкова и Нина Димитрова, заминават, 2 ноември, на работна командировка в Музея на европейските култури (Museum Europäischer Kulturen, MEK) в столицата на Германия Берлин, троянската мисия е свързана с проучване на българската и в частност троянска колекция (предмети от бита, занаятчийски изделия, артефакти и др.), събрана от немския журналист, пътешественик и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс (1894-1978) при посещенията му в България и Троян през 30-те години на миналия век, днес собственост на берлинския музей, последващата цел е резултатите от проучванията да бъдат представени в каталог (трябва да е готов през м. май догодина) и изложба, които ще бъдат представени на форума „Музеум дейт“ в София, после в Троян и вероятно в Берлин, контактите на Музея на занаятите с берлинския Музей на европейските култури се осъществяват с подкрепата на европейската програма „Фокус“ и в партньорство с Института по математика и информатика към БАН (ИМИ-БАН), с който МНХЗПИ има дългогодишни ползотворни контакти; случващото се има и предистория, научихме от директорката на троянския музей Елеонора Авджиева – преди две години (2024 г.) немският изследовател д-р Матиас Таден посещава Троян и Музея на занаятите, негов материал излиза в списанието на МНХЗПИ и именно той насочва вниманието на троянските музейни специалисти към колекцията на Кюперс в Берлин (виж подробности в отделен материал).

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |