![]() |
| Марин Стаевски (1906-2004) |
Днес, 16 септември 2026 г. се навършват 120 години от рождението на един знаменит троянец, Марин Стаевски (1906-2004), припомниха ни от Държавния архив в Ловеч. Име, което се помни и ще се помни, защото е сред първопроходците на троянското индустриално чудо. Голямото му дело: от неговата работилница за електромотори, основана през 1941 г., тръгва създаването на най-мащабното машиностроително предприятие, съществувало някога в града ни – „Елпром Троян“, десетилетия флагман и стожер на троянската икономика. По-долу четете юбилейния материал за Марин Стаевски на Петя Атанасова от Държавен архив Ловеч. Т21НА 16 СЕПТЕМВРИ Държавен архив Ловеч отбелязва 120 години от рождението на дарителя и фондообразувателя Марин Стаевски. Името му е свързано с един от важните етапи в развитието на Троян – индустриализацията. Този исторически процес може да бъде разказан не само чрез производствените и икономическите показатели, но и през съдбите на хората, които участват в него и допринасят за неговото осъществяване. Професионалният път на Марин Найденов Стаевски е именно такъв личен разказ – в него се преплитат развитието на техническото образование, електрификацията и постепенното изграждане на индустриалната среда в Троян.
МАРИН СТАЕВСКИ е роден на 16 септември 1906 г. в с. Върбовка, Търновско. През 1910 г. семейството му се установява в Троян. Останал рано без баща, загивал по фронтовете на Първата световна война, той получава стипендия, която му дава възможност да продължи образованието си. През 1921 г. постъпва в Механоелектротехническото училище в София. След завършването си започва работа като галванотехник, а впоследствие се насочва към телеграфната и телефонната техника. Поради заболяване от туберкулоза се завръща в Троян и през 1932 г. постъпва на работа в електрическата централа на Петър Балевски (първият истински троянски индустриалец, основал през 1905 г. текстилната си фабрика, съществуваща и до днес, виж „Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян“ в бр. 22 на Т21 от 10 юни 2026 г. – бел. ред.), а впоследствие – във Воден синдикат „Троян“. Остава там до юли 1941 г., когато е арестуван заради политическата си активност в левите среди.
В ЖИВОТА на всеки човек има събития, които предопределят неговата съдба. Едно от тях, изиграло важна роля в кариерното развитие на Марин Стаевски, е работата му в електроцентралата на Балевски. При маловодие той изпълнява длъжността техник във фабриката му, където от счупени и бракувани машинни детайли успява да сглоби трикиловатов електромотор. Подобен ремонт е извършен в Троян за първи път. Успехът укрепва самочувствието му като техник, а по-късно ще се превърне в крайъгълен камък, върху който ще се изгради бъдещото производство на електромотори. През м. ноември 1941 г. започва частна практика като електромонтьор. И от този момент нататък професионалният му път се превръща в своеобразен разказ за развитието на електротехниката и постепенното индустриализиране на Троян.
ДРУГО важно събитие, свързано с дейността на Марин Стаевски, се оказва повратна точка и поставя началото на електропромишлеността в града. През есента на 1943 г. представители на с. Белиш се обръщат към него с молба да изработи трансформатор, който да осигури електрифицирането на селото. След извършването на необходимите изчисления трансформаторът е изработен, сглобен и монтиран успешно. Този нов успех не само утвърждава техническите му способности, но и поставя началото на една по-голяма идея – да превърне натрупания практически опит в основа за собствено по-масово производство на електротехнически изделия.
В СЛЕДВОЕННИТЕ години снабдяването с необходимите материали се превръща в сериозно предизвикателство за малките работилници. Затова през 1945 г., чрез привличане на фиктивни членове, Марин Стаевски превръща работилницата си в Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Елкооп Троян“ с предмет на дейност ремонт на електрически машини и апарати. Разширяване на дейността настъпва две години по-късно, когато започва производството на трансформатори за пирография и апарати за лепене на банцигови ленти. През същата година са изработени и първите електромотори. Техен прототип са моделите на немската фирма „Сименс“, смятани за едни от най-качествените сред многото видове електромотори, постъпващи за ремонт в кооперацията. Усвояването на модела се извършва без конструктивна и технологична документация – детайлите от разглобения образец служат като еталон. Първите произведени мотори веднага намират приложение в производството на текстилната фабрика на Цочо Куцаров.
КАТО КООПЕРАЦИЯ предприятието съществува до 1949 г., когато се преобразува в завод „Елпром“, Троян. За целия период на съществуването й административен ръководител е Марин Стаевски. От 1950 г. до 1954 г. той заема различни длъжности в Околийския комитет на БКП в Троян. На 4 март 1954 г. поема ръководството на завод „Елпром“ и под негово ръководство предприятието, което дотогава все още носи белезите на занаятчийското производство, постепенно се превръща в модерен завод с развиваща се производствена база и все по-добри социални условия за работниците.
![]() |
| Поглед към завод „Елпром“ в Троян през 60-те години на миналия век |
ЗА СВОЯТА дейност Марин Стаевски е награден с орден „Георги Димитров“, званието „Герой на социалистическия труд“, орден НРБ – I степен и II степен, орден „9 септември“, медал „25 години народна власт“, медал „30 години социалистическа революция“, медал за трезвеност, медал „Алеко Константинов“, звания „Отличник на Комитета по машиностроене“ и „Отличник на БТС“ и други отличия. В края на своя жизнен път получава и почетния знак на община Троян „Златен герб“ за значимия си принос към икономическото развитие на града. Умира през април 2004 г., на 97-годишна възраст. Може да се каже, че животът му е изпълнил своята мисия. Започнал с ранното докосване до техниката и преминал през годините на електрификацията и индустриалното изграждане на Троян, неговият професионален път оставя следа далеч отвъд личната му биография.
ОТ ПЪРВИЯ сглобен електромотор до развитието на „Елпром“ стои не само историята на едно предприятие, а историята на една идея, превърнала се в реалност. Марин Стаевски е от хората, които не просто са свидетели на промяната, а със своите знания, труд и упоритост участват в нейното създаване. И именно в това се състои неговото наследство – основите, върху които се изгражда индустриалния облик на Троян.
Петя Атанасова, Държавен архив Ловеч











.jpg)






































