За Купата на областния – без вувузели

* Финалният двубой не предложи кой знае какъв заряд, напълно очаквано и закономерно гостите от Луковит спечелиха срещата * Ще отлича либерото Ивайло Донев – момче на едва 16 години, което определено има потенциал да играе на много високо ниво * Видяха се и някои притеснителни неща, които продължават все така да бъдат прът в колелата на троянци

Андрей Николов
Волейбол
Авторът, столичанинът Андрей Николов, е отдавнашен и голям приятел на Троян – познат и от волейболния терен (два сезона и половина бе забележителното либеро на мъжкия тим на ВК „Троян Волей“), и от острите си спортни материали на страниците на Т21 (десетина през годините). Има и немалко добри троянски приятели – волейболни и други.

Да припомним. Андрей се присъедини към волейболния отбор на Троян през 2022 г., след като години, от съвсем невръстен, тренира волейбол в родната си София, играе на високо ниво в българския волейболен шампионат в състава на ВК „Софийски университет“, получава и апетитни предложения за трансфери в елитни родни клубове, включен е и в разширения младежки национален отбор на България. Но когато пред него застава сериозна дилема – професионален волейбол или юридическия факултет на Софийския университет, избира второто. Въпреки че и досега, вероятно завинаги, за вече солидния 25-годишен столичен юрист волейболът си остава голямата любов.

През уикенда, 24-25 октомври, г-н Николов гостува в Троян и, как иначе, се възползва от възможността да гледа на живо финалния мач от турнира за Купата на областния управител, играл се в новата спортна зала „Троян“. По-долу четете материала му за срещата и изобщо за троянския волейбола, адмирации, но и обосновани забележки. Т21
В СЪБОТА, 24 октомври, в новата спортна зала на Троян се проведоха финалите на първото издание на Купата на областния управител по волейбол, която събра мъжките отбори от Ловешка област.

След награждаването на победителите от „Ботев“ (Луковит) и подгласниците им „Троян Волей“, Троян, зала „Троян“, 24 октомври 2026 г.
ДВУБОЯТ за титлата противопостави домакините от „Троян Волей“ и отбора на ВК „Ботев“ Луковит, който се състезава във второто ниво на българския волейбол – Националната волейболна висша лига, и гостите надделяха с 3:1 гейма. Призьорите в турнира бяха наградени от олимпийската шампионка по карате и народен представител от Ловешка област в 52-ото Народно събрание Ивет Горанова.

НАЙ-НАПРЕД, считам за много важно да отбележа, че новата мултифункционална зала на града напълно оправдава всички очаквания и действително е съоръжение, с каквото много малко градове в България могат да се похвалят. През годините, в които съм се състезавал, съм играл в десетки български зали, а също в Италия, Гърция и Турция, и с чисто съвест мога да кажа, че рядко се среща толкова качествено място за провеждане на волейболни срещи, пък и на всякакви други събития. Тук поздравления заслужават всички онези, които през годините приеха изграждането на такова съоръжение за своя лична кауза, начело с кмета на града Донка Михайлова.

КАКВО обаче (ми) направи впечатление? (Позволявам си този непретенциозен анализ, тъй като след края на професионалния ми път в спорта в продължение на два сезона и половина се състезавах в троянския отбор, като, успешно или не, се опитах да помагам с опита, който имам на по-високо ниво, а и успях да придобия доста впечатления за процесите в клуба и около него – бел. моя)

ВК „ТРОЯН ВОЛЕЙ“ – тази страхотна кауза, зад която стоят неуморните Веско Василев, Калоян Кюркчиев и Анатоли Пенев – разполага с достатъчно качествен състав, с който със сигурност трябва да си постави за основна цел спечелването на третата дивизия на българския волейбол, „А“ Национална волейболна група. Отборът е съставен от троянски състезатели, излезли от школата на клуба – капитанът Младен Горалов, Петър Игнатов, Мартин Марков и най-вече Стелиян Пейковски, който вече се състезава във ЦСКА (София), но ще играе и за мъжкия отбор на Троян. Качеството отвън ще добавят италианецът Давиде Бонкомпани, любимецът на троянската публика, който започва четвъртия си сезон в клуба, либерото на националния отбор за юноши до 17 години Ивайло Донев и посрещачът от школата на ЦСКА Стефан Иванов.

Публиката на финалния мач
ВЪВ ВОЛЕЙБОЛНО отношение вчерашният двубой не предложи кой знае какъв заряд, въпреки че се игра пред почти 200 души, което е съвсем прилична посещаемост за предсезонен приятелски турнир. Напълно очаквано и закономерно гостите от ВК „Ботев“ (Луковит) спечелиха срещата, след като изпитаха затруднения единствено в първия гейм, който загубиха с 20:25. В следващите три части интрига липсваше – гостите, в чиито редици личат имената на доста състезатели, минали и през най-високото ниво на българския волейбол – Суперлигата, ги спечелиха съответно с 25:16, 25:12 и 25:8. „Троян Волей“ беше без наставника си Анатоли Пенев, който е на треньорски семинар в Италия, и в негово отсъствие отборът беше воден от Гергана Кинова, бившата състезателка на „Левски“ и „Берое“, сега треньор в школата на „Троян Волей“.

СПЕЦИАЛНО ми се иска да отлича либерото Ивайло Донев – момче на едва 16 години, част от юношеските национални гарнитури, което определено има потенциал да играе на много високо ниво в следващите години. Рядко се вижда толкова грамотен волейболист за възрастта си, а публиката в Троян ще има удоволствието да наблюдава този състезател, който е много над нивото на шампионата, в който ще се състезава. Традиционно на висота беше и Давиде Бонкомпани, който с огромния си опит отново бе и ще бъде абсолютен лидер на отбора.

НА ФОНА на всичко положително се видяха някои притеснителни неща, които продължават все така да бъдат прът в колелата на „Троян Волей“. Не за първи път отборът не успява да реагира на негативния развой в даден мач. От средата на втория гейм нататък впечатлението беше, че мачът се доиграва, а гостите от Луковит, макар и по-класен състав, не бяха поставени под никакво напрежение.

Областният управител Пламен Христовр връчва купата на капитана на „Ботев“ (Луковит)
БЕЗ ДА НАВЛИЗАМ в подробности – тактически много посредствен двубой за домакините, в който треньорските указания почти липсваха, а се видяха доста познати грешки, които така и не бяха изчистени в течение на четирите гейма. Отново не липсваха и ротации в състава, повечето от които не доведоха до никакъв резултат. Тук е моментът да отбележа, че донякъде разбирам целта на този подход – момчетата от школата на клуба получават шанс, но мисля, че някои състезатели вече са получили достатъчно доверие, без изобщо да го оправдаят. Волейболът в Троян се развива, спор няма, но, за да се направи следващата крачка, са нужни доста усилия, по-твърд и по-специфичен треньорски подход и залагане на ясни цели за предстоящия сезон.

НАКРАЯ искам да отбележа и една чудесна новина – тази година „Троян Волей“ ще има и женски отбор, който ще се състезава във второто ниво на българския волейбол – Националната волейболна висша лига, и предвид впечатляващата селекция, която беше направена, ще бъде фактор в първенството. В моите очи и основен фаворит за класиране в Суперлигата. На последно място, но не и по важност, силно се надявам новата спортна зала в Троян често да бъде достатъчно пълна, защото волейболът в сърцето на Балкана дава достатъчно поводи за радост.

25 октомври 2026 г., Троян - София
Андрей Николов
 

0 коментара

Няма установени нарушения по сигналите на Гатева, прокуратурата е сезирана за набеждаване

* Поредица от проверки не установиха данни за нарушения и престъпления при изпълнението на проектите на Природонаучния музей в Черни Осъм. След приключването им е сезирана и прокуратурата за извършеното набеждаване във връзка с подадените сигнали 

Павлина Иванова
Отворено писмо
Публично известна е неприязънта на троянската общинска съветничка от „Възраждане“ Емилия Гатева към директорката на Природонаучния музей в с. Черни Осъм Павлина Иванова, която вече шеста година успешно води културната институция напред и резултатите и постиженията й са безспорни. Какво точно се крие зад тази лична неприязън е отделна тема и не заслужава внимание. Но тъй като съветничката изпраща, и то нееднократно, сигнали за злоупотреби в музея – както до троянските общински власти (кмета, Общинския съвет), тъй и до прокуратурата, ресорното Министерство на културата (чрез Национален фонд „Култура“) и т. н., случващото се не може да бъде подминато. И е редно да се знае какви са резултатите от образуваните и извършени множество проверки в Природонаучния музей. Този отговор ни дава г-жа Иванова в отвореното си писмо до медиите. Т21 
ПОРЕДИЦА от документални проверки и проверки на място предизвика общинският съветник Емилия Гатева със свои нови „съмнения“ за нарушения при изпълнението на проектите в Природонаучен музей в Черни Осъм. Сигнални писма, жалби и декларации бяха изпратени до Национален фонд „Култура”, до прокуратурата, до кмета на община Троян и до Общинския съвет, подчертано в качеството й на общински съветник. Никоя от проверяващите институции не установи данни за нарушения и престъпления.

ВЕЧЕ близо 4 години от началото на мандата си на общински съветник, Емилия Гатева ангажира администрацията на Община Троян с различни видове одити и проверки в музея, включително многократни прегледи на финансовата документация, отчетите и разходването на средства за години назад. Въпреки всички извършени проверки, нито една от тях не е установила финансови злоупотреби в дейността на музея. Седмица след като екипът на музея получи официално най-голямата си национална награда, в края на април тази година, вдъхновена от успеха ни, г-жа Гатева реши, че нейните сигнали също трябва да се подават не на общинско, а на национално ниво. 

ОБИДНО скучни и прости изглеждат проектите на музея, описани в сигналите и жалбите на г-жа Гатева. Проектите ни са далеч по-интересни и оригинални, работим с най-добрите специалисти в България и надграждаме резултатите с всяка следваща година. Вместо да се доверява на „тайни информатори“, ще я посъветваме да прочете повече на интернет страницата на музея за проектите, които изпълняваме и всички отличия и признания за качеството на работата ни. В последните няколко години, Природонаучният музей в Черни Осъм се нареди в челните редици на най-бързо развиващите се музеи в България и това не може да се случи с повърхностни проекти, придружени с описаните в нейните сигнали нарушения за плащания. Г-жо Гатева, годината е 2026-та, всички плащания се осъществяват по банков път и са проследими. Цялата информация за проектите ни е публична. Позицията на общински съветник дава право да изисквате информация, но също така предполага, че имате необходимите знания за предварителна проверка и най-важното – морала да не злоупотребявате с дадената от избирателите власт. 

ЩЕ ОСТАВИМ на Окръжна прокуратура Ловеч да установи, какви точно са мотивите, които движат г-жа Гатева. Маската на буден гражданин, загрижен за разходването на публичните средства е удобна за публикации в социалните мрежи и за изграждане на политически имидж, но когато намесим и проверяващи органи от няколко държавни институции, говорим с факти, числа и документи. 

КАТО НАЧАЛО, г-жо Гатева, дължите публично извинение на мен и екипа на музея, на Кмета на Община Троян, на членовете на Общински съвет Троян и на избирателите си. В оставащите няколко месеца от мандата си може да се опитате поне малко да бъдете полезна на община Троян и да осмислите поне част от средствата, похарчени за заплатата Ви. 

17 октомври 2026 г.
Павлина Иванова, 
директор на Природонаучния музей, с. Черни Осъм

Още по темата:

0 коментара

Младежка академия в Троян

* 18-месечният проект на сдружение „Знание“ обхваща общините Ловеч, Троян и Луковит * Гостенката Мери ван ден Бранд от Atelier Aipha (Женева) беше впечатлена, че участниците доброволно са отделили целия си уикенд за Младежката академия
„Участвам!“
ЗА ВТОРИ пореден път Троян беше домакин на обучение по „Участвам!“ – проект на сдружение „Знание“ (Ловеч) в партньорство с швейцарската организация Atelier Aipha (Женева) и реализиран с финансовата подкрепа на Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Програмата има период на изпълнение от 2024 г. до 2029 г., като подкрепя граждански организации в България с общ бюджет 10 млн. швейцарски франка.

18-МЕСЕЧНИЯТ проект „Участвам!“ стартира през м. март 2026 г. и обхваща общините Ловеч, Троян и Луковит. Ключовата му дейност е Младежката академия за демокрация и развитие, събираща 20-тина млади хора от трите общини в конферентната зала на хотел „Шато Монтан“. През м. септември, по време на първия обучителен модул – „Гражданско участие и местно управление“, участниците изследваха градски пространства, включително чрез кратки видеа, и разработиха предложения как тези пространства да станат по-приветливи за младите хора. На 17-18 октомври програмата по втория модул – „Умения за застъпничество и участие“, упражни участниците в тънкостите на публичната реч, в убеждаване, дебатиране, даване на интервюта, застъпничество за конкретни граждански предложения. Основни теми на обсъждане бяха отваряне на градски младежки център и забраната на достъп до социални мрежи за деца под 13 години (EU KIDS Act).  

ОБУЧИТЕЛИ бяха Ралица Попова – председател на сдружение „Знание“, Константина Ленчева – организационен психолог, и Десислава Петкова – водещ в БГ Радио. Октомврийската сесия на Академията имаше и гости – Мери ван ден Бранд и Мартин Букхут от партньорската швейцарска организация Atelier Aipha, като за превода се грижеше Цвета Ботева от „Знание“, и Мария Райчева от финансиращата Швейцарско-българската програма. Гост на Академията бе и кметът на община Троян Донка Михайлова, която сподели с участниците, че за да има диалог между граждани и местна власт, е добре да има експертност и от двете страни, за да се обсъждат реалистични предложения. Покани ги на обсъждане на общинския бюджет през м. ноември и ги окуражи с примера на градинката пред Художественото училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“) в Троян, облагородена именно по ученически предложения.

СЛЕД двудневните занимания журналистката Десислава Петкова сподели за Т21 колко податливи на обучение са били младите хора, дори и най-затворените, и колко е нормално и хубаво това за възрастта им. Такива бяха и впечатленията на психоложката Константина Ленчева. Сравнявайки ги с възрастните, с които обикновено работи, тя подчерта жаждата им за попиване на знания и голямата им нужда от внимание и от общуване с различни авторитети. Ралица Попова пък изрази удовлетворението си, че „Участвам!“ е сближило младежите, които вече са едно, а не са останали в своите групи по общини. И отбеляза, че дори след съботния дълъг ден момчетата и момичетата са продължили да разработват творческите си задачи до късно вечерта. Умението им да общуват помежду си подчерта и Мери ван ден Бранд от Atelier Aipha, впечатлена, че участниците доброволно са отделили целия си уикенд за Младежката академия. 

МНОГО позитивна бе и обратната връзка, дадена от младите хора. Виктория Дончева, 9-класничка от Професионална гимназия по селско стопанство „Сергей Румянцев“ в Луковит, сподели колко важно е за нея да преодолява страха си от говорене пред публика, защото иска в бъдеще да работи с хора и я вълнува широкия свят. Майкъл Шарков от Ловеч, студент по приложна лингвистика във Великотърновския университет, каза, че си тръгва, зареден с положителни емоции, и когато се почувства недобре, ще се сеща, че има лоши, но и добри дни. Веселин Янков, 9-класник от троянското СУ „Васил Левски“, беше доволен, че развива умения да общува и да защитава мнение, което ще му е полезно в ежедневната практика. Теодора Петрова, 10-класничка от троянското СУ „Св. Климент Охридски“, също подчерта, че Академията й дава нови умения и нови приятели.

СЛЕДВАЩИЯ месец предстои провеждане на третия модул на Младежката академия. Освен тези три модула, проектът на сдружение „Знание“ предвижда партньорски ателиета между младежи, институции и бизнес, Обществен форум на областно ниво, комплект метафорични карти „Визия и диалог“ като инструмент за диалог, както и шест реални младежки инициативи – кампании, водени изцяло от участниците в Академията по теми, които те сами изберат за своите общности. Ако повторим думите на един от участниците, изглежда, че предстоят още добри дни.

18 октомври 2026 г., Троян
Нели Генкова-Маринова

0 коментара

Цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите

* „Каква е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!“

Минко Занковски (1949 - 2006)
Памет за Минко
Един известен български философ бе нарекъл Иван Хаджийски „Знамето на Троян“. И ако скътаното навътре в Троянската планина, нагоре са Амбарица и Купена, гордо и красиво троянско селце Черни Осъм – всъщност съвсем сериозно селище, което освен премного живописно и красиво (неслучайно и не съвсем шеговито го титулуват „Малката Швейцария“), се гордее и със сериозна икономика (завод „Обнова“) и други много важни неща (Училището за планински водачи, Природонаучния музей) – има своето знаме, това безспорно е Минко Занковски (1949 - 2006). Големият български алпинист, природозащитникът, основателят и дългогодишен директор на Училището за планински водачи, борецът за всяка добра черноосъмска кауза, водачът, бунтарят, стожерът и до днес. Отиде си твърде рано, само на 57. Но остана. С личността си, с делата си, със силата си, с необикновеността си (а пък някакви министерски чиновници незнайно защо вече няколко години бавят и продължават да бавят едно безспорно решение, получило всеобщото одобрение на и черноосъмци, и на цялата троянска общност – Училището за планински водачи в Черни Осъм да носи името на своята емблема Минко Занковски – бел. ред.).

На 21 октомври, тази сряда, Училището за планински водачи с паметна празнична вечер под мотото „Пътят продължава“ ще почете своя патрон Минко Занковски – по повод 20-годишнината от кончината му. По този повод е и материалът на съгражданина ни Лалю Пиронков. Т21  
ОЩЕ ЕДИН портрет от галерията на значимите троянци. Вече не е между нас, но делата му не са отекнали, а някои от тях с времето добиха още по-високи измерения. Портрет, незаличимо гравиран с името Минко Минков Занковски – алпинист от звездната дружина на катерачите от 80-те и 90-те години на миналия век. Учител, директор, общественик, еколог, съпруг, баща, защитавал не егото си, а демоса. За жалост с него се разделихме преди 20 години. 
    
На връх Роки съмит/Rocky Summit (8035 м), масива Броуд пик в Каракорум на границата между Пакистан и Китай, Минко е в средата, 1990 г.
МИНКО е роден на 19 август1949 г. в Черни Осъм, махала Стойновска. Преди 100 години името Черни Осъм е принадлежало само на реката. Тогава селото се е състояло от дузина махали, от които най-голямата е била Стойновска. Днес тази махала е нещо като вилна зона и се назовава със същото име. Каквито и увлечения да е имал през детството, представата за планината е доминирала. Ако потегли по пътеката за Глоговец, тя ще го отведе към Букова могила и Чучул. Ако се спусне надолу, ще се окаже пред слива на основната река и двете Жеравици. Суровите зими и прохладата на реките през лятото са напластили спомени и изградили характер на малкия човек да е смел, да не се препъва, да се стреми към върховете и да побеждава – нали е зодия Лъв. 
    
ОСНОВНОТО си образование Минко завършва в местното училище, а средното продължава в Ловеч, в Техникума по механоелектротехника. Увлечението по катеренето го завладява още тук, в Ловеч, където се пробва по скалните отрязъци, формирани по течението на река Осъм. Тази му стръв към върховете ще се изрази по-късно в експедициите в Тян-Шан и Хималаите. Кой е могъл да предположи, че това момче ще израсне като знаменит планинар и алпинист? Че ще придобие завидно образование за нашите стандарти, доказвайки, че алпинизмът не е само физика, но и интелект. Момчето провижда, че за него планината е съдба, но не спира дотук, а обогатява тази съдба с образование. Служи в алпийска рота в гр. Кресна и мечтата му е била след казармата да учи във Военноморско училище, но родителите му са на друго мнение и той записва специалността „Български език и литература“ във Велико Търново. Годината е 1968-а. Студентският му живот е достоен за филмиране. През всичките му 4 години в Търново Минко не е използвал квартира, а е живял в един заслон, по-скоро леговище в скалите на река Янтра. Какъв характер е Минко? Авантюрист, мисионер, приключенец или уверен в себе си млад човек? Учи литература, а живее в скалите. Колко са хората, които днес могат да удостоверят, че са на „ти“ с майчиния си език? За щастие Минко е един от тях и през есента на 1971 г. започва да преподава българска литература в училището в с. Борима. 

НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, че Минко изучава и преподава българска литература. Авторите Елин Пелин, Йовков и Вазов са му любими. По-късно през годините той сътрудничи на вестниците Ехо и Троянски глас със свои очерци и дописки. Минко ще напише текста на химна за Черни Осъм, а Иван Генков музиката. Кратък е престоят му в с. Борима, защото в родното му училище в Черни Осъм се открива място за преподавател по същия предмет. Каква задявка е само да се завърнеш и затвориш кръга там, откъдето си започнал преди години. Минко е енергичен човек и не се чувства удовлетворен в този кръг. Инерцията ще го отпрати в друг по-голям кръг. В него ще разкрие размаха на своите качества като преподавател, в- последствие и директор, организатор на обществени прояви и ,разбира се, класен алпинист. Минко е колоритна личност и е почти невъзможно да се обхванат проявите му. Затова се опитвам да отразя само пиковите моменти от живота му, които обобщават неговия характер!
    
ПРЕЗ 80-ТЕ години настъпва бум на алпинизма в България. В 1981 г. Христо Проданов изкачи връх Анапурна в Хималаите. Три години по-късно Минко се числи вече към националния отбор по алпинизъм и води подготовка за изкачване на Анапурна. За водач и отговорник на екипа е определен Аврам Аврамов. Преди самото заминаване за Непал, Минко незаслужено и недостойно е подменен с друг алпинист, който не е бил на неговото ниво. Огорчението му е голямо, но не се отчайва, а се захваща по примера на полските алпинисти с клубен алпинизъм. По онова време на тези частни експедиции в България не се отдава особено внимание.
    
АЛПИЙСКИЯТ живот на Минко не протича безметежно. Съпругата му Станка е наясно с естеството на алпийското катерене, защото е изкарала курса по алпийска подготовка в Мальовица. В 1976 г., след раждането на първата им дъщеря, двамата в тандем катерят Гарванската стена край Черни Осъм. Минко пада и тежко се наранява. В болницата в Ловеч лекарите не вещаят добър изход. Следва рисково лечение в домашни условия. Минко оцелява, бързо се възстановява и отново е в строя. В друг случай, при завръщането от френските Алпи, вече в Словения, в масива Триглав, Минко заедно с учениците катери, пада и чупи крак. Тези премеждия не са пречка да спре, а дори обратно, с още по-голяма стръв се готви за планините в Средна Азия и Хималаите, там при 8-хилядниците. Минко е пионер на клубните експедиции в България. Спонсори за тези експедиции са фабрики, заводи, кооперации и приятели. В общо три експедиции се навързват значими планини и върхове. Върховете Ленин и Корженевска в Памир, връх Хан Тенгри в Тян-Шан, върховете Гашир Брум и Нанга Парбат в Каракурум. При подготовката за Хималаите Минко купува камион и с него групата пътува през Турция за Пакистан. Днес дори само организацията на тези начинания би предизвикала възторг! Всичко това се е случило през годините на прехода, когато се опитвахме да заменим един строй с друг, а днес продължаваме да живеем с последиците от тази замяна. 

ТАКЪВ е общественополитическият климат в България, когато Минко развива дейността си и се изявява като водещ алпинист и общественик. В онези „борчески“ години, когато държавата отсъстваше, Минко успя да запази кооперация „Обнова“ от фалит, заедно с учениците си създаде жива верига срещу багерите, които започнаха да разчистват река Краевица за строеж на язовир. Като председател на читалището поддържаше и окриляше внушителен хор за планинарски песни, дори самият той пееше в хора.
    
В Училището за планински водачи (СУ „Васил Левски“), с. Черни Осъм, 2026 г. 
НЕ МОЖЕ да не се признае личният принос на Минко за утвърждаването и престижа на Черни Осъм, престиж, стъпил върху природните дадености и развит през годините. Обаче като венец на неговата всестранна дейност се оказа защитата на училището. Успя да наложи в Министерството на образованието идеята си, че училището трябва да бъде привилегировано и да добие статут на национална гимназия с профил „Подготовка на планински водачи“. Днес, когато обществото ни узря представата си за изключителната роля на планините за здравето и успеха ни, прозрението на Минко, че ходенето и престоят в планините трябва да се превърне в научна дисциплина, се сбъдна. 

КАКВА е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!

Лалю Пиронков

* Бел. Двете снимки на Минко Занковски са от личния архив на алпиниста доц. Сандю Бешев.

0 коментара

Вътрешни ремонти – всичко!

ВЪТРЕШНИ РЕМОНТИ – ВСИЧКО! 
 
• Боядисване
• Бани и тоалетни
• Лепене плочки
• Поставяне ламинат
• ВиК ремонти

ХРИСТО ГЕОРГИЕВ, ТРОЯН
0876/366996

Дългогодишен опит в Англия и България, отлични референции!

Начало

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |