 |
| Лора Христова, 11 февруари 2026 г. |
БЪЛГАРИЯ и Троян ликуват, всички усещаме великолепието на това да имаш свой човек сред победителите на най-голямото и престижно спортно събитие в света, светът да е вперил очи в твоя сънародник, в случая и съгражданин, да го аплодира – а чрез него и теб, страната ти, града ти. Разбира се, говорим за нашата Лора Христова, 22-годишната троянска биатлонистка. Която в сряда, 11 февруари, извоюва бронзовия медал в индивидуалното бягане при жените на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026
(виж „Лора, Лора, Лора, Лора, Лора!!!“ – бел. ред.). Откритие и възпитаник на школата по биатлон в Троян, в момента и вече второ десетилетие водещ център на този толкова български и троянски спорт, с два активно работещи клуба, „Аякс“ (клубът на олимпийците ни Лора, Владимир Илиев, Милена Тодорова и на съотборника им и също олимпиец от Ловеч Константин Василев) и „Амбарица“ (клубът на олимпийката от Берковица Мария Здравкова).
 |
| След шеметния финал |
 |
| На почетната стълбичка |
МЕДАЛ, който не само на нас ни звучи невероятно, извънземно. Обяснявам – въпреки че имаме два женски олимпийски медал в биатлона, златото на Катя Дафовска от Нагано (1998 г.), което досега е и нищо чудно още дълго време да бъде, напълно заслужено, най-голямата гордост на българските зимни спортове, и бронзът на Ирина Никулчина от Солт Лейк Сити (2002 г.). Но тогава, преди трийсетина години, биатлонът не бе това, което е днес, може би важи и изобщо за спорта – чудовищна машина за имидж с чудовищни амбиции и насочени огромни сили и средства, каквато никога не е бил. Неведнъж съм цитирал една страхотна мисъл на културолога и тънък футболен познавач и анализатор Ивайло (Нойзи) Цветков, който определи футбола, царя на спортовете, като „най-важното от маловажните (човешки) неща“. Питам се дали футболът и изобщо спортът и в частност биатлонът не са минали днес в графата на важните неща.
И НУЖНОТО уточнение – има спортове и спортове, не че един е по- от другия, всички спортове са нещо много хубаво, но днешното време на големите амбиции и големите пари си има своите правила, свързани и с телевизионното излъчване, рекламата, медийната популярност, които изтикват някои спортове напред. Което прави конкуренцията и всичко останало в тях още по-страховити. И големите сили с големите пари и възможности закономерно доминират в рейтинговите спортове. И въпреки това Лора от олимпийския отбор по биатлон на България, който никой не слагаше в сметките за Милано/Кортина, грабна медал. Това обяснява сълзите и гнева на една от представителките на доминиращия на тази олимпиада женски тим на традиционната голяма сила в биатлона Франция, че не е до съотборничките си Жулия Симон и Лу Жанмоно на почетната стълбичка. Обяснява и отговора на Лора на въпроса кога е повярвала, че е олимпийски медалист: „Когато в съблекалнята чух въпроса на изненаданата германка Франциска Пройс
(една от фаворитките – бел. ред.): „Коя е тази българка на третото място?!“. Обяснява и емоционалния до крайност коментар на чудесния Асен Спиридонов от „Евроспорт 1“ и оценката му: „Този медал ще бъде най-голямата изненада на Олимпийските игри 2026 в биатлона, защото всички други медали са очаквани, предсказани, програмирани… Но Лора Христова е на почетната стълбичка – това наистина е като от научно-фантастичен филм, като от приказка!“.
 |
| Трите най-големи в старта на 15 км – Лу Жанмоно, Жулия Симон и Лора Христова |
 |
| Медалът е истински :) |
СЕГА да кажем нещичко за троянското момиче, за което говорят всички в България, в олимпийска Италия и по света. От трети клас, 9-годишна, започва да тренира биатлон в Спортния клуб по биатлон и стрелба „Аякс“ (Троян), където са и Милена и Владо, другите две големи имена на българския биатлон днес плюс немалко още изявени състезатели; тук е мястото да отдадем заслуженото на двама души – президента на клуба инж. Минко Топалски, който от десетилетия работи за каузата на троянския биатлон и без чиято опора всичко това нямаше да се случи и неудържимия треньор, откривател на таланти и създател на звезди Цветан Цочев-Куршума. После идва най-важното – тренировки, къртовски труд, упоритост и стискане зъби да продължи, защото биатлонът, а и изобщо спортът днес е изнурително тежка и всекидневна битка (със себе си, но и с много други неща, включително неизкоренимите български бъркотии навсякъде). И битката не приключва с олимпийския медал, тя продължава, и защото тези 22 години на Лора (през м. април ще навърши 23) са съвсем крехка възраст за биатлона, начало с потенциал за още по-големи успехи.
ДА СПОМЕНЕМ и постигнатото до този момент от това звездно момиче на българския, а вече и на световния биатлон. Сред най-сериозните постижения на Лора са трите индивидуални титли от Световното първенство по летен биатлон за младежи в Осърбле, Словакия през 2023 г. и 10-ото място в смесената щафета за Световната купа в Антхолц-Антерселва, Италия през 2024 г.
(явно тук й върви, защото и настоящите олимпийски стартове в биатлона се провеждат в Антхолц-Антерселва, Южен Тирол – бел. ред.), също 6-ото място в индивидуалния старт на 10 км на Световното първенство за младежи в Солт Лейк Сити (2022 г.). При първото си олимпийско участие – в Пекин, Китай (2022 г.), дебютантката се представи слабо, дори в един от стартовете финишира последна, за да вземе изключителния си олимпийски реванш сега с 3-ото място и бронзовия олимпийски медал в индивидуалния старт на 15 км. В момента бронзовата олимпийска медалистка е студентка в Националната спортна академия (НСА) в София и през 2023-та бе обявена за Спортист №1 на академията за годината.
 |
| Две звезди на българския биатлон – Катя Дафовска и Лора Христова |
 |
| Лора зад щанда, Празник на сливата, Троян, 2023 г. |
ЛОРА е завършила троянското СУ „Васил Левски“. Внучка е на един именит наш съгражданин – доайена на застрахователното дело в Троян Иван Христов, който наскоро бе удостоен за професионалната си и обществена дейност и по случай 90-годишнината си с високото отличие „Златен герб Троян“. Миналата година Лора – заедно с известната биатлонистка от близкото минало Надежда Алексиева и с подкрепата на Община Троян – организира мащабния спортен празник „Троян спортува“ (м. август 2025 г.). Ние пък имаме една необичайна среща с бъдещата олимпийска медалистка, през есента на 2023 г., Лора вече бе добила сериозна известност с трите си световни титли през лятото – на традиционния троянски и национален Фестивал на сливата, тя грееше зад един щанд и продаваше сливовите бонбони „RolBol“; попитахме я дали „продавачката“ не е и световна шампионка, отговори ни, че е точно така, дори сподели накратко за това фамилно начинание, отзивчива и, разбира се, много усмихната.
ДВЕ ДУМИ и за състезанието – индивидуалното бягане на 15 км при жените на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина, Италия, 11 февруари 2026 г., което влезе в българската спортна история. Всичко тръгна по план – сочените за фаворити французойки доминираха, в зоната на медалите се движеше и голямата звезда на домакините Доротея Вирер, също германката Ванеса Фойт и още няколко топ състезателки. Лора бе извън фокуса, но след безупречната й стрелба на първите два рубежа и особено на третия камерите започнаха да я следят и името й да се чува. А когато излезе без грешка и от последната стрелба – 20 от 20 свалени мишени, нещата наистина станаха сериозни, Лора се бе устремила към медалите. Българката финишира с чудесно време, но се разбра, че медалът няма да е златен, тъй като Жулия Симон, с една грешка при стрелбата, просто бе неудържима и победата бе нейна. Големият въпрос до последно обаче бе дали водачката за Световната купа (2025/2026 г.) и основен фаворит в олимпийските стартове Лу Жанмоно, макар и с две грешки при стрелбата, няма да изпревари Лора – в крайна сметка французойката успя да грабне сребърния медал. За сълзите на претендентката за медала на нашето момиче и за френски хеттрик в това състезание – Камий Бенед, останала шеста, вече казахме. Ще добавим още една оценка на г-н Спиридонов по „Евроспорт 1“ непосредствено след финала на Лора: „Приятели, българи, преди минути бе спечелен 8-ият медал за България на Зимни олимпийски игри – този шедьовър е дело на Лора Христова. С една фантастична стрелба и 20 свалени мишени в индивидуалната дистанция, дисциплината на умното ски бягане и гросмайсторската стрелба“.
 |
| Най-лъчезарната усмивка в световния биатлон! |
НАКРАЯ една любопитна подробност – в голямата зала на Община Троян бе монтирана видеостена за колективно гледане на олимпийските стартове в Милано/Кортина и триумфът на Лора бе наблюдава заедно от доста хора, сред тях бащата на олимпийската ни героиня Христо Христов и кметът на Троян Донка Михайлова, а еуфорията бе голяма. И да припомним нещо – Троян има трима спортисти, носители на най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“: състезателката по самбо и джудо Снежка Василева (удостоена през 2006 г. за световната си титла по самбо), ски ориентировачът Станимир Беломъжев (2014 г., за серията си победи на състезания от най-висок световен ранг) и биатлонистът Владимир Илиев (2020 г., за световната му вицешампионска титла и заслугите за развитието на биатлона в нашия град). Нали се сещате защо го казваме и какво подсказва логиката.
Генадий Маринов
