Митко Динушев – осъден, ще плаща 15 000 лв. плюс лихвата за пет години

* Обезщетението е за оклеветената в множество статии в сайта troyanpress.com троянска съдийка Антоанета Симеонова * Върховният касационен съд потвърди присъдата без право на обжалване  
Сблъсъци
Темида бе безкомпромисна към Митко Динушев, присъдата – без право на обжалване
СЪДИЯТА от Районен съд Троян Антоанета Симеонова осъди собственика на сайта troyanpress.com и също наш съгражданин Митко Динушев. Това съобщиха от пресцентъра на Окръжен съд Ловеч, под чието ръководство са четирите районни съдилища в областта, включително троянското, и към която съдийска колегия е съдия Симеонова. Делото е преминало през всички инстанции – заведено е в Районен съд Луковит, 2023 г., обжалвано в Окръжен съд Плевен, 2025 г., завършило с препотвърдена присъда без право на обжалване от Върховния касационен съд София с решение от 20 април 2026 г. Собственикът на сайта е признат за „отговорен за причинени неимуществени вреди на съдия Антоанета Симеонова от Районен съд Троян“ и ще трябва да заплати на потърпевшата обезщетение от 15 000 лв. плюс законната лихва за пет години (от датата на последното увреждащо деяние).

ЗА КАКВО става дума? Най-общо за серия от неподписани статии, публикувани от началото на годината до м. май 2020 г. в troyanpress.com, в които по изключително агресивен начин се атакува известната и уважавана троянска съдийка. Тя е наречена „социопат“, „прикривала убийството на човек“, има и множество лични обиди, които заради елементарните етични норми и от уважение към читателите и самоуважение не преповтаряме. Обвинена е още в корупционни практики, алкохолизъм, престъпления като бивш полицай и т. н. 

СПОРЕД цитираното прессъобщение на Окръжен съд Ловеч въпросните статии, „съдържащи неверни и клеветнически твърдения, обиди, унизителни и позорящи квалификации“, бихме могли да ги наречем и статии бухалки, са 14 на брой. Всичките са неподписани и при гледането на делото Митко Динушев е отрекъл авторство, но съдебните състави, включително на последната инстанция във ВКС са „приели еднозначно, че доказателствата по делото водят до извода, че публикациите са дело на Митко Динушев“. 

А ВЪПРОСНИТЕ статии бухалки срещу съдия Симеонова са по две причини. Едната – дело от 2019 г. във връзка със спор за вода (питейна и минерална) между бизнесмени, собственици на туристически обекти в курортното с. Чифлик, Троянско и недоволството от съдийското решение на една от страните, потърсила медийна подкрепа. И основната – уважен присъединен иск от 10 000 лв. по същото дело срещу медийната фирма, чийто управител е Митко Динушев. 

СЛЕД АТАКАТА срещу съдия Симеонова съдийската колегия при Районен съд Троян излезе с декларация, 2020 г., с която категорично застана зад своята колежка. „Недопустимо е дела, които не са преминали през инстанционен контрол, да бъдат обсъждани публично и да бъдат създавани публични внушения за незаконосъобразност в действията на съдията и за „правота“ на някоя от страните по спора. Това води до осъществяване на натиск и неправомерно влияние върху дейността на съда чрез всякакви средства, в случая чрез използването на средствата за масова информация“, са заключителните думи в съдийската декларация.

Антоанета Симеонова
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Две думи от нас. Познаваме съдия Антоанета Симеонова от делото срещу Т21 и главния редактор Генадий Маринов от 2020 г., с което мастит троянски бизнесмен се опита да ни запуши устата, причината – осветеният от няколко наши публикации факт на убито заради негови печалбарски интереси дърво в центъра на Троян и предотвратената опасност от съсипване на още дървета (виж „Съдят ни за клевета – дървото не било убито, а болно?!“ в бр. 33 на Т21 от 19 август 2020 г. – бел. ред.). Очевадно дело срещу свободата на словото и със сериозен финансов иск. Наш защитник бе именитият столичен адвокат Александър Кашъмов, а на финала (след няколко гледания, тройна съдебна експертиза и множество свидетелски показания) съдия Симеонова, със солидно аргументирана заключителна съдийска реч, отсъди изцяло в полза на свободата на словото. Тогава, след приключването на делото, адв. Кашъмов ни сподели възхищението си от троянския колега в съдийска тога и изненадата си – не очаквал от един съдия в малко съдилище толкова сериозна и качествена съдийска работа; мнение, което тежи, тъй като го дава един от най-големите и авторитетни днешни български юристи. Отделно – съдия Симеонова се ползва с добро име в местната троянска общност както в професионален план, така и като сърдечен и точен човек.

Генадий Маринов, Т21  
Т21

0 коментара

Отиде си Цочо Зюмбилски, той искаше да сме сред първите

* „Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи“

Цочо Зюмбилски (1931-2026)
In memoriam
На 23 май 2026 г. на 95-годишна възраст си отиде Цочо Зюмбилски. Дългогодишен директор на Троянската гимназия  – тогава ПГ „Васил Левски“, сега СУ „Васил Левски“ (1977/1984 г.) и на нейното продължение ЕСПУ „Георги Димитров, сегашното СУ „Св. Климент Охридски“ (1984/1993 г.). Който беше не просто администратор, а истински мениджър, енергичен, всеотдаен, с една своя особена и много силна интуиция за модерното и полезното. В памет на г-н Зюмбилски, този фанатично отдаден на каузата на троянското образование наш съгражданин и направил много за нея, препубликуваме негови спомени, записани от учителката по литература Нели Генкова за юбилейното общинско издание „90 години гимназиално образование в Троян“. Въведението към разказа на пенсионирания директор го представя така: „В неговия дом, сред многото снимки на голямата му фамилия, стои и снимка с колегите. В дебела тетрадка е водил своя дневник – бихме го нарекли личен, ако не беше хронологията на училищния живот. Но в случая това обществено летоброене истина е нещо много лично“. Дълбок поклон! Т21
ПРОФ. ФОЛ: „ОТ МЕН ПАРИТЕ, ОТ ВАС СТРОИТЕЛСТВОТО”

Учителите и директорът, ПГ „Васил Левски”
КЪДЕТО отида, все правя строителни реформи. Във „Васил Левски” преместих учителската стая на втория етаж – първият не е достатъчно сигурно място. Когато за откриването на „Георги Димитров” дойде тогавашният просветен министър проф. Александър Фол, след като разгледа училището, ме попита: „Директоре, това за училище ли е строено, или за институт?”. А аз още тогава поставих въпроса за нова пристройка. Обосновах се, че иначе ще трябва да учим на две смени, а освен това нямахме училищен салон – нещо задължително за едно модерно училище. Той ме посъветва да кажа същото на предстоящата среща с градското ръководство. Казах го. Министърът заяви пред градската управа: „От мен парите, от вас строителството.”. Обаче от Ловеч не искаха да планират пристройката. Аз всяка година поставях въпроса. Чак през 1990 г., когато решенията на Общинския съвет вече не зависеха от Ловеч, Марин Ганков, тогавашният председател на съвета, включи пристройката в градския план. 

Директорско слово
ВСЪЩНОСТ, през 1984 г. идеята беше гимназията изцяло да се премести на новото място, а старата сграда да остане като основно училище. Непосредствено преди началото на новата учебна година се реши и „Васил Левски” да си остане ЕСПУ. В „Георги Димитров” дойдоха всички ученици от 8. до 11. клас, а старата гимназия започна да се изгражда наново. Аз поканих целия учителски колектив горе и повечето се преместиха.

ГОНЕХМЕ НАЦИОНАЛНО НИВО

ИСКАХ да внасям нови неща в училище. Тогава се говореше за интеграция на обучението с науката и производството. Тръгнахме да сключваме договори за сътрудничество с различни научни институти и с градските предприятия. Посещавахме образцови училища из страната – търсехме какво им е образцовото, та да станем и ние като тях. Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи, и искаме да установим връзки за сътрудничество. Канили сме на срещи при нас такива национални имена като акад. Ефрем Карамфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Марко Семов, Станка Пенчева, Драган Тенев, Невена Коканова, Павел Попандов, Валя Балканска.

ОТИВАХ НАПРАВО ПРИ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

На официалното откриване на новото ЕСПУ „Георги Димитров”, отляво на директора Цочо Зюмбилски (правия) е тогавашният образователен министър проф. Александър Фол, 1984 г.
УЧИЛИЩЕТО ни беше с природо-математическа насоченост. За да не бъде едностранчиво развитието на учениците, решихме да работим за естетизиране на училищната среда. Появи се идеята за музикална паралелка, както и за художествена галерия. Отидох в Съюза на българските художници на „Шипка” 6 и ги помолих за каталог. По този каталог се ориентирах – търсех най-известните художници и отивах направо на адресите им. Обяснявах им за нашата училищна галерия и ги молех за картини. Помня, големият художник Васил Стоилов извади десетина и ме остави да си избера една. Поиска за нея 400 лева. Аз ги намерих, изпратих му ги, а той ми ги върна обратно – не е мислел да взема пари от училище, но ме е изпитвал.

с. Чифлик, 25 април 2006 г.
 
Спомените записа Нели Генкова
Снимките са от архива на учителя по математика Стоян Борджуков
 

0 коментара

В едно изречение (129)

* Тържествата за 150-годишнината от Априлското въстание в Априлци бяха отменени заради наводненията, но априлчани не се предадоха и с няколко значими събития напомниха за величавите събития 
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • БЕДСТВАЩОТО от проливните дъждове и наводненията Априлци отмени големите тържества за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание 1876 и неговата последна и сред най-величавите и героични страница – 9-дневната Новоселска република, и съвпадащата 50-годишнина от обявяването през 1976 г. на бунтовното селище за град с новото си име Априлци, които трябваше да се състоят на 23 май в пропитата от кръв и величие местност край Черния паметник, неприятно стечение на обстоятелствата, тъй като бе направена заявката с тези тържества, на които ВИП гост щеше да е президентът на републиката Илияна Йотова, да се даде тон на „реабилитацията“ в общественото съзнание на въстаническите действия в Северна България, Първи революционен окръг, и особено на въстанието в днешно Априлци, където е най-масовото, буквално всенародно участие, дава своите чутовни жертви и мъченици и е важна част от национално-освободителната ни революция, но за жалост няма своя летописец като Захарий и своя певец като Вазов и може би и затова остава малко встрани и от народната памет, и от вниманието на историческата наука; засега все още не е ясно кога ще е новата дата за тържествата и дали изобщо ще ги има, но пък няколко събития в същата посока изпревариха капризите на метеорологията и белязаха значимия юбилей: едното – тържествената сесия на Общинския съвет (19 май), на която землякът проф. Атанас Семов бе обявен за почетен гражданин на Априлци заради „комитската“ си, както я определи кметът инж. Тихомир Кукенски, дейност за каузата на историческата памет и Новоселската република, филма му „Девет глътки свобода“ и новата му книга „150 години от Априлското въстание, 150 герои разказват“, другото бе мащабната национална научна конференция на тема „Въстанието през 1876 г. в Първи революционен окръг“ (22 май), в която участваха именити историци от цялата страна, сред тях д-р Десислава Вутова от троянския Музей на занаятите и добрият приятел и дарител на Троян, виенският българин д-р Димитър Драндийски, като конференцията бе съпътствана от откриването на обновената и разширена историческа сбирка (в читалището в кв. „Център“), представяща нови факти и трактовки чрез различна по-атрактивна и модерна експозиционна концепция, подготвяна близо две години от екип на троянския музей начело с д-р Вутова, трето събитие, за него ще прочетете в отделен материал, бе първото състезание по планинско бягане „Априлци Рън – по следите на героите“, което наред с чисто спортните си цели и амбиции си поставя и задачата да „работи“ за възкресяване на паметта за героичното минало на района (17 май).   


Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Наводнения и в Троянско, засега бе само Малкият Дявол

* Най-сериозно пострада цех на дървопреработвателна фирма в Троян, пороят отнесе въжен мост в Дебнево, залети бяха немалко къщи и имоти в Черни Осъм и Орешак, имаше наводнени жилища и в града * Потенциална опасност крие пределното ниво на яз. „Сопот“ * Кметът: „Нивото на реката спада, но не е ясно какво ще бъде след предстоящите валежи“
Голямата вода
С МЕТЕОРОЛОГИЯТА/природата шега не бива. И с неизчистените корита на реките – ако се каните за обвинявате за това общинските ръководства, в частност троянското и в Априлци, в голяма степен бъркате, причината е горе (парламент, правителство), тъй като участъците на реките в рамките на селището, за извън селището е разбираемо и така трябва, минава през тежък разрешителен режим от държавата. Казано по-ясно – ако искаш да са почистени, приветливи и което в случая е най-важното, безопасни, държавата трябва да осигури средствата и да почисти. Разбира се, тя не го прави, а и едва ли е възможно при тази нелогична и, защо да не го кажем, нелепа нормативна постановка.

А АКО пък някой градски или селски кмет реши на своя глава и със собствени общински средства да почисти реката си – следва наказание, санкция, възпиране със силата на закона. Не гледайте невярващо – в община Троян има случай на селски кмет, който осигурил средства и почистил затлаченото речно корито в селото си, след което за това си „престъпление“ бил вкаран в съда и осъден. Пълна българска идиотия! Казваме го, защото всичко това трябва да се промени и топката е в новоизбраното 52-ро Народно събрание; а нашите четирима ловешко-троянски депутати, припомняме имената им – Ивет Горанова и проф. д-р Тихомир Тотев (ПБ), Николай Нанков (ГЕРБ) и Ивелин Първанов („Възраждане), трябва да са най-отпред след наводненията от последните няколко дни, според метеорологични прогнози не е изключено и в следващите, в Троянско, Априлци и Ловеч.

СЕГА за наводненията в района. Основната причина са обилните и продължителни дъждове – в Априлци достигнали до 82 л на кв. м, по-малко, но не много по-малко бяха и в Троянско, особено по оста с. Черни Осъм – с. Орешак. Другият фактор според специалистите е топенето на снеговете по Балкана. За третата, но не по-важност, причина казахме – неизчистените речни корита и крайречни пространства.

АПРИЛЦИ бе сред най-пострадалите – разбушувалата се река Видима наводни немалко къщи, дори се наложи евакуация на възрастна жена, блокирана вкъщи от придошлата вода. Същата река продължи с голяма сила и надолу по течението и на „по-тясното“ в с. Дебнево (община Троян) отнесе здрав въжен мост, за радост други по-големи щети няма; според местни хора причината за съсипания от водата мост е неизчистеното речно корито в селото.

В ТРОЯНСКИТЕ села Черни Осъм и Орешак река Черни Осъм (която в района на Троян се слива с минаващата през града река Бели Осъм и се образува по-голямата река Осъм, която преминава през Ловеч) също излезе от коритото си и имаше залети къщи и дворове, а прочутата бара на Хасъмски в мах. Стругът бе потопена под вода. Голямата вода от река Черни Осъм нанесе и троянски поражение – залят бе цех със склад на голяма троянска дървопреработвателна фирма, разположен в мах. Дудевска. Река Бели Осъм пък наводни къщи и кооперации в горната част на Троян, същото се случи и в други части на града.

ЗА РАДОСТ екшъните, на които станахме свидетели чрез националните медии, в близките ни Севлиево, където бе обявено бедствено положение, Габрово и Велико Търново ни се разминаха, засега. Проблем за общината ни остава пределното ниво на яз. „Сопот“ в с. Голяма Желязна – там се наложи контролирано изпускане, което обаче при нови обилни валежи ще трябва да засили интензитета си и има опасност големите извънредни количества вода да залеят трафопост и част от електропреносната мрежа и районът да остане без ток, предупреждението направи новият ловешки областен управител Пламен Христов. 

В СЪБОТА сутринта, 23 май, кметът Донка Михайлова свика извънредно заседание на троянския Общински кризисен щаб за защита при бедствия и аварии. Кметската информация: „В 10:00 ч. свиках Общинския щаб за защита при бедствия. Членовете на щаба докладваха за състоянието в общината след обилните валежи и излизането на реката и отделни дерета от коритата им. Осъществена е връзка с всички населени места в общината. На места обстановката е тревожна и има нанесени щети. Тежко е пострадал индустриален имот в града. Наводнени са дворове и мазета на жилищни сгради в непосредствена близост до реката. Цялата налична техника на ОП „Комунални услуги Троян“, на „ВиК Стенето“, на Областното пътно управление и на Пожарната е на терен и работи по почистване на улици, пътища и дерета. Предимство имат непроходимите улици. Има риск от временно спиране на водоподаването и от замътване на водата. Членовете на щаба са в постоянен контакт и в готовност за реакция при необходимост. Нивото на реката спада, но не е ясно какво ще бъде състоянието й след предстоящите валежи, очакват нови валежи.“ Т. е. засега бе Малкият Дявол, както казва народът, и дано се разминем с Големия.

Т21

Още по темата:

0 коментара

Джон Бризби: „Шапки долу, поклон!“

* „Въпреки че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие  организира масови публични митинги в цяла Великобритания“

Уилям Гладстон
По света и у нас
В ЛОНДОН на 19 май се е провело честване, организирано от българското посолство като част от програмата за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание, научихме от подробен материал в юбилейното издание на българите в Англия „БГ БЕН“. Пред паметника на големия политик Уилям Гладстон (1809-1898 г.) се състояла церемония по повод годишнина от смъртта му, на която са присъствали българският посланик Тихомир Стойчев, Джеймс Асер – депутат и председател на парламентарната група за приятелство с България, Франсис Гладстон – правнук на големия британец, други членовете на семейството, българи, живеещи във Великобритания. Там бил и Джон Бризби – член на Кралския съвет, президент на благотворителната организация „Приятели на България“, правнук на първия министър-председател на Княжество България след Освобождението, наш земляк по линия на рода на хаджи Калчо Дренски с корени от махала Баба Стана. Акцент в честването била историческата връзка между Гладстон и България, ключова за международното осъзнаване на трагедията след Априлското въстание и пример за силата на общественото мнение и солидарността в Европа. След своята реч Джон Бризби се обърнал към присъстващите на български език с думите: „Шапки долу, поклон!“. За събитието и речта си г-н Бризби, когото отдавна смятаме за наш съгражданин троянец, написа и в профила си във фейсбук. Т21
ЗАЕДНО с Негово Превъзходителство българския посланик, с г-н Франсис Гладстон и с членове на българската общност в Лондон положихме венци пред паметника на Гладстон на улица „Странд“ по случай годишнината от смъртта на Уилям Гладстон – великия британски държавник от XIX век, който се застъпи за българската кауза след кланетата, извършени след неуспеха на Априлското въстание през април 1876 г. След като говориха посланикът, Франсис Гладстон и други, аз произнесох кратка реч и обърнах внимание на признателността, която българите дължат на Гладстон, без чиято помощ България вероятно нямаше да постигне освобождение през 1878 г. 

Честването, вляво с бомбето е Джон Бризби, до него – посланик Тихомир Стойчев, Лондон, 19 май 
ВЪПРЕКИ че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие организира масови публични митинги в цяла Великобритания, за да събере подкрепа за България. Въпреки че позицията на британското правителство, начело със съперника на Гладстон, Бенджамин Дизраели, е да подкрепи Османската империя и да предотврати нейното раздробяване, силата на общественото мнение, мобилизирано от Гладстон, е такава, че когато Русия обявява война на Османската империя през април 1877 г., британското правителство не посмява да се намеси на турска страна, както го прави по време на Кримската война около 25 години по-рано. Като резултат България се освобождава през 1878 г., а моят прапрадядо Тодор Бурмов става първият министър-председател на страната.

24 май 2026 г.
Джон Бризби

Още от и за Джон Бризби:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |