ЧРД, Цеци!

* Екипът на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява…

Юбилейно
По-долу ще прочетете институционалния и едновременно искрено приятелски поздрав от екипа на Музея на занаятите към техния колега Цветан Тончев – Цеци, както го знаят всички – по случай неговата 80-годишнина. Една от емблемите на толкова важната за Троян и уникална за страната културна институция. Човек, отдаден докрай на работата си, по-скоро на мисията си да улови, съхрани, разгадае чрез обектива Троянското, да му се обясни в любов, карайки ни да го заобичаме и ние. Един нереално фин и добър човек, човек богатство. Присъединяваме и нашите вестникарски поздрави. ЧРД, Цеци, и за много години!
Генадий Маринов, Т21 

ЕКИПЪТ на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява със своята житейска мъдрост, пазейки жива паметта за музея и града. С удовлетворение да посреща предизвикателствата и успехите, които го очакват. Посветил на музея почти 50 години от своя живот, запазил у себе си вечните човешки ценности, той се превърна в доайен за музейния екип.

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ е роден на 23 април 1946 г. в град Троян. Завършва  средното си образование в Политехническа гимназия „Васил Левски”, Троян, а през 1970 г. продължава в Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” в София ,специалност „Фотография и кино”. Той е един от учредителите на фотоклуб към Младежкия дом в Троян през 1972 г. и ръководител на ученически кръжок по фотографско майсторство. През 1974 г. работи в Центъра за фотоинформация в Ловеч, а от 1975 г. – във вестник „Троянски глас”. През периода 1976/1977 г. е служител в Профсъюзния дом на културата в Троян. През 1978 г. постъпва в Музея на занаятите. 

ЦВЕТАН ТОНЧЕВ има многобройни и съществени културни приноси за музея и градската памет като музеен фотограф и оператор, участвал в подготовката и реализацията на множество изложби, заснел теренни проучвания на майстори и личности, свързани с историята на Троян. Автор е на документални филми, посветени на наследството на Троянския край. Обективът му запечатва значими личности в културния ни живот. Негово дело са артистичните фотографски портрети на актьорите Стефан Гецов, Васил Михайлов и Пламен Дончев, на художника Тодор Балкански, гостували през различни периоди в Троян. Фотографът документира много голяма част от обществения, културния и социалния живот в града ни, посещенията на чуждестранни делегации и партньорски обмени с побратимени градове, създава филми за художествените занаяти, историята и личностите на Троян. Многобройни са и фотографиите, запечатали архитектурните и историческите забележителности на града и общината. Резултатите от фотографската му работа постъпват в архива на музея и днес той представлява впечатляващ масив от визуални материали, които са полезни за институциите в целия град. В настоящия момент се занимава с дигитализацията на негативи, фотографии и видеоматериали, този негов труд също е безценен за музея и паметта на общността.

Цеци Тончев, снимка проф. Цочо Бояджиев
НА 13 ОКТОМВРИ 2009 Г. Музеят на занаятите открива мащабна авторска ретроспективна изложба на Цветан Тончев, като по този начин отбеляза над 30-годишната му работа в институцията. През октомври 2018 г. се реализира фотографска изложба „Портрет на един град” по идея на проф. Цочо Бояджиев в съавторство с Цветан Тончев. На 6 октомври 2022 г. в галерия „Серякова къща” е подредена неговата авторска изложба „60 момента памет – за музея, хората, света“, посветена на 60-годишнината на музея. През 2025 г. получава престижното отличие „Златен век“, грамота за постигнати високи творчески резултати и значим принос към българската култура на Министерството на културата. За много и благословени години, Цеци!

Колегите и приятелите от Музея на занаятите, Троян 

23 април – регионализъм, биномност и една монография

* Аналогии и предложение на един еврофил – Лора Христова, двойният празник на Каталония, Световният ден на книгата, Жозеп Пла и д-р Найден Шейтанов

Читателите ни пишат
Авторът Тодор Кордоловски е филолог и неоелинист, стипендиант на гръцките фондации „Левендис“ и на Атинския университет. Защитил е докторат по история към Института по балканистика – за гръцката културна политика след падането на хунтата (1974 г.). Научните му интереси са в сферата на новогърцистиката и в по-широк план в областта на медитеранизма (историята и културата на Средиземноморието), най-вече в гръцки и испански/каталонски контекст. Родом е от троянското с. Шипково, в момента живее в София.
НЯКОИ дати в календара имат не само хронологични, но и символни характеристики. Изминалият март засвидетелства в най-висока степен емоционалната идентичност на един град и неговия регион. Името на биатлонистката Лора Христова се превърна в еманация на най-позитивните и автентични послания, които могат да произхождат само от родното, от „сърцето на Балкана“. Но още по-съществено и неопровержимо (в интервюта, в комуникативност и рефлексивност) е нейното преминаване  в надрегионалното, което за нея навярно отдавна означава европейско поведение и мислене. А на 23 април т. г. тя става на 23. ЧРД, прекрасна наша Лора!

ПРЕДИ три години в статия, публикувана в Т21, акцентирах като неоелинист върху някой паралели с южната ни съседка Гърция (виж „Ние“ и „другите“ или мартенски българо-гръцки паралели“ в бр. 14 на Т21 от 12 април 2023 г. – бел. ред.). Но напоследък  ме занимава друг особено интересен медитеранистки (средиземноморски) „казус“. Това е феноменът Каталония и нейната специфична национална и културна идентичност. А 23 април е двоен празник на Каталония – на нейния покровител Свети Георги (Сан Жорди) и нейния Свети Валентин, с подарък книга и роза. Именно правителството на Каталония предлага през 1995 г. идеята тази дата да се празнува като Световен ден на книгата и авторското право. Редом със световни имена като Шекспир и Сервантес празникът се свързва с един от най-големите писатели в националната литература на Каталония – Жозеп Пла, починал на 23 април 1981 г. 

СРЕД най-известните монографии, посветени на огромното творчество на Жозеп Пла, е тази на каталонската изследователка проф. Кристина Бадоса, която е озаглавена „Жозеп Пла – трудният баланс между литература и политика“. Аналогично заглавие с това на българката Ерика Лазарова, културолог и психолог, за жалост отишла си от този свят, на нейната, плод на десетгодишен изследователски труд монография за един именит наш земляк троянец – „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов“. В увода на монографията четем: „Книгата интерпретира личността и делото на Найден Шейтанов от гледна точка на историята на културата, според всички достъпни негови публикации. Тя е първи опит за доближаване към личността, културния и научния му принос без идеологически пристрастия, а с благородно познавателно любопитство за изваждане от историческото забвение на интересните, но малко известни фигури в нашия научен живот, тежнеещи към дясното политическо пространство, които в продължение на десетилетия са били съзнателно подценявани“. Говорейки за регионализма и неговите достойнства и завоевания в различните му измерения препоръчвам на интелигентния троянец да се запознае със споменатата монография, за да опознае културното наследство на един истински европеец, съгражданина ни д-р Найден Шейтанов. 

м. април 2026 г.
Тодор Кордоловски
 
Още от същия автор: 

В едно изречение (125)

* Прочутият български юрист и директор на ПДИ адв. Александър Кашъмов, който през годините на три пъти блестящо защити Т21 в дела срещу свободата на словото, бе лектор на срещата в Берн по проекта „Сигурност на журналистите“ * В Музея на занаятите бе открита изложба за Ботевия четник и наш съгражданин Димитър Икономов-Димитриката

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.

   • ГОЛЕМИЯТ български юрист, топ адвокат, директор на Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и сред най-изявените и успешни радетели за свободата на словото и изобщо на гражданските свободи у нас адв. Александър Кашъмов, приятел на Т21 и осигурил ни бляскава защита в три съдебни дела, с които се опитаха да ни затворят устата (близо едночасовата му пледоария при първото ни дело през 2011 г. бе образец на юридическо и ораторско майсторство и със сигурност ще остане в аналите на Троянския съд – бел. ред.), бе основен лектор на международната среща в Берн, Швейцария, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по проекта й „Сигурност на журналистите“ (Safety of Journalists), провела се на 15-16 април 2026 г. с участието на представители от 20 европейски страни, на която голямата тема бе атаките срещу журналисти с т. нар. „дела шамари“ (SLAPP) и журналистическата защита; адв. Кашъмов представил доклад за „делата шамари“ и последиците от тях за свободата на изразяване, медийната свобода и сигурността на журналистите, което не е проблем само за журналистическите гилдии, а и изобщо на обществата ни, за гражданските свободи и демократичния ред.

   • НА 20 АПРИЛ, понеделник, в Музея на занаятите (историческия отдел, сградата на Конака) бе открита изложба, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание 1876 и 130-годишнина от кончината на Ботевия четник и наш съгражданин троянец Димитър Икономов-Димитриката – с фотоси, документи и материални знаци изложбата представя личността на Димитриката, дейността му като учител и активист на движението за църковна независимост, включването му във Втората легия на Георги Раковски, членството му в Българския революционен централен комитет (БРЦК), като фокусът, разбира се, е върху участието му в Ботевата чета, на която е член на щаба, залавянето след разгрома на четата, осъждането и заточението на остров Родос, политическата му деятелност след Освобождението 1878, когато в различни периоди е депутат, околийски началник в Дряново и Тервел, член на Окръжния съвет във Варна, където умира през 1896 г.; автор на изложбата е майор д-р Дочо Николов, а финансирането – от Министерството на отбраната чрез троянския Военен клуб с управител Светла Гайдарска.  
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

Дни на отворените врати в Езиковата в Ловеч

* Ела и открий света на езиците, новите възможности и вдъхновяващата учебна среда
Предстоящо
ГОТОВ ЛИ СИ да направиш първата крачка към своето бъдеще? Ела и открий света на езиците, новите възможности и вдъхновяващата учебна среда в нашето училище!

ЩЕ ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ да се запознаеш с учители и ученици и да усетиш атмосферата, която прави гимназията ни специално място.
 
ИЗБЕРИ удобна дата:
• 25 април 2026 г. (събота) – 10:00 ч.
• 16 май 2026 г. (събота) – 10:00 ч.
• 4 юни 2026 г. (четвъртък) – 14:00 ч.
ОЧАКВАМЕ ТЕ в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“, Ловеч!

СКАНИРАЙ QR кода от плаката или се регистрирай тук:
https://forms.gle/HYJHEbXh3vBYJWTA7

ПЕГ „Екзарх Йосиф I“, Ловеч 
Още по темата:

Румен Радев с тотална победа на изборите, ГЕРБ и ПП-ДБ с фотофиниш втори и трети

* Експрезидентът и неговата коалиция „Прогресивна България“ спечелиха близо 45% и получиха подкрепата на над 1,4 милиона българи, вкл. голямата част от вота на най-младите; очертава се немислимото доскоро – еднопартиен кабинет * БСП, ДПС (Доган) и ИТН – аут от парламента * Доц. Лозанов: лоша и добра или две лоши новини? 
Парламентарни избори 2026  Резултати и оценки
Във видимо добро настроение победителят Румен Радев даде изявление непосредствено след приключването на изборния ден, 19 април 2026 г.
В ОБЩИ линии – макар и преди окончателното официално обявяване на точните данни – резултатите от провелите се на 19 април т. г. извънредни парламентарни избори за попълване на 52-ото Народно събрание на Република България (вероятно ще са единствените за годината, което рядко се случваше през последните години – бел. ред.) са ясни. Имаме един тотален победител – експрезидентът Румен Радев с неговата коалиция „Прогресивна България“, спечелил почти 45% от вота, тотален победител, както се случваше на няколко пъти през последните две-три десетилетия; което означава и абсолютно мнозинство, над 130 депутати от целия 240-членния парламент. И, логичното, много губещи, и за тях ще стане дума по-нататък. 

ТОТАЛНАТА победа на Радев и ПБ пък подсказва, че ще станем свидетели на нещо невиждано от десетилетия у нас – еднопартиен кабинет, което не е лошо и дава някаква гаранция за по-голяма правителствена стабилност (и дълготрайност). Второто и третото място си делят с фотофиниш ГЕРБ (Бойко Борисов) и ПП-ДБ (Асен Василев – Мирчев, Божанов, Атанасов). За ужас на социолозите, които целокупно предричаха убедително второ място на ГЕРБ със сериозна преднина пред ПП-ДБ, а някои дори провиждаха сборване за първото място с Радев. При обработени 100% от бюлетините ГЕРБ са втори, а ПП-ДБ трети  с незначителна разлика от под 1%.

Непримиримите политически противници ГЕРБ и ПП-ДБ
 завършиха с почти равни резултати
Класацията след обработени 100% от секционните изборни протоколи, 20 април 2026 г.
СПОРЕД данните от ЦИК (при обработени от 100% от секционните протоколи – бел. ред.) в новото 52-о Народно събрание влизат рекордно малко партии, пет: 1. ПБ (Радев) –  44,60%, 1,445 млн. гласа; 2. ГЕРБ – 13,39%, 434 хил. гласа; 3. ПП-ДБ – 12,62%, 409 хил. гласа; 4. ДПС – 7,12%, 230 хил. гласа; 5. „Възраждане“ – 4,26%, 138 хил. гласа. Под чертата на парламентарното представителство от 4%, получили от над 1% до малко над 3% са „Меч“, „Величие“, БСП, „Сияние“ и АСП (Доган). Останалите, макар някои да са с претенции, а други доскоро дори бяха в парламента, остават с под 1% от вота: ИТН, „Синя България“, „Антикорупционен блок“, „Синя България“ и т. н. 

РАЗБИРА СЕ, все още е рано за някакви твърди твърдения около същинската картина в новото Народно събрание и бъдещия кабинет. Тъй като трябва да излязат окончателните данни от ЦИК, включително обявяване на имената на новите ни народни избраници. И тъй като така и недочакахме пълноценни следизборни изявления/пресконференции на лидерите на основните политически играчи (партии и коалиции) на тези избори – нещо, което е задължителна практика в демократичния свят, някога, в по-първите години на демократичния преход, бе практика и у нас; и което освен информация носи и посланието, че не те (партийците или според хубавата стара българска дума – партизаните) са главните, а ние, народът, избирателите, и трябва да ни се отчитат и зачитат. Фръцнаха се (с малки изключения – Радев, пепедебетата, Зарков) като ощипани госпожици, а не стояха като отговорни национални политически лидери?!

МНОГО ИЗВОДИ и размисли предизвикаха тези избори. Ето някои, без да ги подреждаме по значимост.

     ПРИКЛЮЧИ една почти вековна българска политическа реалност, защо да не кажем и прокоба. БСП, наследникът на тоталитарната БКП, е извън голямата политическа игра. Жалко че това се случи точно в този момент – когато БСП има модерен млад ляв лидер, а соцпартията стои по-демократично от повечето български партии. В другите страни от бившия соцлагер този, да го наречем исторически, реванш се случи много по навреме – когато техните бивши комунистически партии бяха камък на шията и дърпаха обществото назад към тъмното минало. Някои коментираха – по-добре късно, отколкото никога. Според нас по-скоро е жалко, днешната БСП можеше да играе в някаква степен нормализираща и балансираща роля в 52-ото Народно събрание.

    • ПРИКЛЮЧИ още една ера във властта, този път десетилетна – на може би най-тъмната и опасна политическа сила на българския преход, ДПС на Доган (помним „депесарския шут“, който препъна първото българско демократично правителство и закрепването на корупционния модел с „раздаването на порциите“). Изключването на Догановото ДПС, по-точно АСП, след разцепването не е изненада, маргинализацията на тази партия страшилище някога е факт от доста време. Но пък продължението й, ДПС на Пеевски, което поизгуби енергия и също се представи под очакваното, в немалка степен и заради активната дейност на МВР ръководството в служебния кабинет Гюров, си е тук, със сигурност ще има своята роля в новия парламент и никой не бива да ги отписва. Дано тази роля да е в подкрепа на проевропейската посока на България, обективността изисква да кажем, че досега е било така.

     ОТИДЕ си и едно от най-зловредните образувания в миналия парламент – ИТН (Слави Трифонов). Което бе образец на безпринципност (помним лидерската закана „никога с ГЕРБ“ и последвалото правителствено съешаване), на невиждана агресия и наглост. Тази политическа смърт е положителен факт, все пак всичко си има граници, дори в България.

     ГЕРБ. Явно, този път по-неочаквано, приключи и един 15-годишен управленски период – на партията на Бойко Борисов. Тя продължава да е в кондиция, на места – включително в нашия 11-и Ловешки МИР и в частност в община Троян, даде много силни резултати, но вече не е това, което беше. И победните й управленски години са безвъзвратно минало. Как ще реагира ГЕРБ на това си ново статукво, ще видим, знаем и гигантското его и самомнение на лидера, така че със сигурност няма да се примири. А до какво ще доведе това непремирение, също ще видим. 

     РАДЕВ? Изключителният му вот и победа, надхвърлящи и най-смелите клакьорски прогнози, показват по безспорен начин – българите си обичаме този модел, модела на Бащицата, който идва и ни спасява, измъква ни от блатото. Макар че след като дойде, не толкова ни спасява, колкото му сърбаме попарата – Царя, Бойко (тук нещата са малко по-нюансирани), Учиндолеца, сега Генерала (Льотчика). Дано все пак сегашният ни спасител не се окаже поробител? Изтъпаненият на многохилядната заключителна предизборна среща фотос с крепкото ръкостискане с диктатора военнопрестъпник Путин не може да не притеснява. Макар че е възможно и друго – предизборните трикове да не са показател за по-нататъшната премиерска деятелност и Радев да се прояви като един проевропейски държавник. Трудно ни е да го повярваме, но дано, а дано!

     КАК
се обяснява успеха на Радев? Най-напред – с отчаянието, което като че ли е обичайното българско състояние, българинът винаги се усеща нещастен и по-лошото, обича да се усеща нещастен, което го тласка към поредния спасител, този път експилотът експрезидент. После – Радев, не криещ проруския си уклон, успя да обере голяма част от електората на политическите маргинали (разните му там величия, сияния, мечове и тем подобни). По същия начин „открадна“ и подобния по геополитическа нагласа електорат на „Възраждане“, БСП, ДПС и дори ГЕРБ. Трето – много хора, някои бихме ги определили като „полезни идиоти“, виждат в пилота генерал истински политически Генерал, даващ им усещането за сигурност. Със сигурност има и други фактори, например личната харизма на лидера, което никога не е за подценяване.

     АКТИВНОСТТА.
Изключително висока за българските мерки от последните години, доближаваща 50%. Това означава, че около 3,5 млн. българи са отишли да гласуват, което е с около 900 хил. гласуващи повече от предходните избори през м. октомври 2024 г. Една сериозна обществена активност, е, не е като на скорошните избори в Унгария, но тенденцията е сходна. И тук е един от възловите въпроси – къде се насочи вотът на най-младите българи, тези, които пълнеха протестните площади в края на миналата година. Изненадващо, поне за нас, големият младежки вот, тук можем да прибавим и по-големия от обичайното чужбински вот, отиде преимуществено към победителя Радев. Явно крепкото ръкостискане с Путин и някои други заявки на експрезидента не ги смущават. Дано са прави, и дано да не станат поредното разочаровано от политиката и политиците ни младо българско поколение… 

     МВР.
Абсолютно единодушната оценка е, че МВР ръководството от служебния кабинет Гюров свърши отлична работа. Т. е. изпълни отлично основната си задача – да гарантира честността на изборите, парирайки опитите за купуване на гласове и подобни изборни измами. Призна го и Румен Радев и похвали МВР началството в краткото си обръщение след приключването на изборния ден. Но на последвалия въпрос дали някой от служебното правителство може да запази поста си и в неговия кабинет, отговори троснато-раздразнено: „Всички веднага трябва да си подадат оставките!“. Единствената критика към служебното МВР ръководство, и то много остра, бе от лидера на ДПС Делян Пеевски – той в прав текст говори за целенасочена полицейска разправа с неговата партия и за полицейско насилие. Дали пък някои не смятат битката срещу купуването на гласове за полицейско насилие?! 

Предизборна реклама в Троян, някак тематично стои
     ПП-ДБ? Най-проевропейската, неотклонно проевропейската, а проевропейска в този момент означава и проукраинска, партия в българския парламент. Която до голяма степен бе в основата на многохилядните протести в края на миналата година, довели до свалянето на кабинета Желязков (ГЕРБ, ИТН, БСП с широкия гръб на ДПС Пеевски) и сегашните извънредни парламентарни избори. Коалицията се представи сравнително добре, с три пъти по-висок вот от основния си идеологически опонент „Възраждане“ (Копейкин) и колкото другия си яростен опонент с големите амбиции ГЕРБ. Но сравнително добре. Защото заявката бе далеч по-голяма, за победа, и вероятно някои очакваха нещо такова или близко до това? Все пак ПП-ДБ зае важна позиция и ще е сред факторите в новия парламент. Разчитаме и успешно да продължи да брани и да е сигурната гаранция за проевропейското бъдеще на България.
И В ТАЗИ връзка да припомним нещо много важно, каза го в едно от телевизионните студиа вечерта след приключване на изборите големият български интелектуалец и общественик, културологът доц. Георги Лозанов. Че от тези избори произлизат една добра и една лоша новина. Добрата – победителят Радев дава ясни заявки да бори олигархичния модел у нас. Лошата – Радев може да ни оттласне от Европа към Русия. Но всъщност, добави г-н Лозанов, най-лошото е, че няма как да са едновременно добрата и лошата новина, или са две добри, или две лоши. Защото няма как да бориш олигархичния модел у нас, ако симпатизираш на олигархичния модел в Русия и на олигарха диктатор Путин?! Кратко, ясно и… тъжно.

Генадий Маринов 

Бел. ред. Очаквайте в следващия брой как се развиха изборите в нашата област Ловеч, включително Троян, и кои са четиримата ни нови депутати (а пропо – някой може ли без да се запъва да каже имената на четиримата ни досегашни народни избраници).
 
Още по темата Парламентарни избори 2026:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |