Стотинка по стотинка – 780 евро

* „За нас е много ценно, че хората в нашия град застанаха зад ученическа идея. Инициативата ни показа, че дори малките жестове могат да доведат до големи резултати“ * А най браво на седмокласниците от „Климента“, защото добра кауза не се прави от лоши хора, нали!
Кауза
Нашият (в Пощата) препълнен буркан
И НИЕ („Троян 21“) участвахме, поканиха ни да се включим в дарителската кампания „Стотинка по стотинка – книга“ и се включихме – заради ученическия ентусиазъм на инициаторите и заради красивата кауза (вече ненужните стотинки да се превърнат в книги). Поставихме буркана за даренията във фоайето на втория етаж на Пощата (където е офисът ни и още 5-6 офиса, на счетоводни и други фирми). И нямахме големи очаквания, но се случи чудо. Бурканът се пълнеше с невероятна скорост, като спринтовете на великия Юсеин Болт и олимпийската стрелба на Лора Христова, и за два-три дни започна да прелива. Буквално да прелива! Прибрахме препълнения буркан, написахме кратка благодарност към дарителите и затиснахме листчето с едно керамично съдче, това ни бе под ръка. Започна да се пълни и съдчето. Прибрахме и него, появиха се пликчета с монети върху листчето… Преди да предадем събраното, го претеглихме, точно 5.5 кг, от любопитство си направихме и труда да го преброим – над 70 лв. Направо невероятно! Точно както казва народът: капка по капка – вир. И може би ще е прекалено да си правим големи изводи от такова „малко“ нещо, но ще ги направим – явно, въпреки всичко, не сме толкова загубени (троянци, българите), ставаме, имаме сърце, имаме душа, имаме и акъл. Браво на нас! А най браво на седмокласниците от „Климента“ (СУ „Св. Климент Охридски“), защото добра кауза не се прави от лоши хора, нали! Благодарим и за хубавата дарителска грамота, която ни връчиха, тя е за всички, които препълниха буркана във фоайето на втория етаж на Пощата.
Генадий Маринов, Т21
 ИЗКЛЮЧИТЕЛНО успешна се оказа акцията „Стотинка по стотинка – книга“ на 7-класниците от група „Книголюбители“ в СУ „Св. Климент Охридски“: 92,355 кг събрани монети, обърнати в 779,86 евро (1525,27 лева), поръчани 75 нови книги за детско-юношеския раздел в училищната библиотека и сериозен резерв за още библиотечни покупки.

Горе –  след предаването на стотинките в банката (общото тегло на събраното, стотинките, има и евромонети, е 93,4 кг, общата сума – 1525 лв./780 евро); долу – инициаторите на кампанията от 7. клас на „Климента“
НАЧАЛОТО. През януари 12-тината ученици се обърнаха към училищната общност и към целия град с покана да им предават излизащите от обращение стотинки и с обещание да ги обменят и да купят нови книги за училищната библиотека. В продължение на малко повече от месец те прибираха пълните кутии и буркани и сортираха монетите, изненадвайки се все повече на нарастващото им количество. Благодарим на всички ученици, родители, учители и служители, които се включиха в акцията. Специални благодарности към класовете, които с желание помогнаха при сортирането.

И ИЗВЪН училище книголюбителите срещнаха сериозни помощници в организацията по събиране на стотинки. Големи благодарности към: читалище „Наука 1870“, което осигури широка гласност на инициативата и ни предаде впечатляващо тежки торби с монети; „Хлебопроизводство и сладкарство“ ЕООД (Хлебозавода), които изненадаха със сериозно количество нови евромонети, дарени за кампанията; медийния партньор и също събирач на монети вестник „Троян 21“; кореспондента на БТА в Троян за медийния интерес; галерия „Серякова къща“; читалище „Развитие 1898“, с. Орешак; троянския клон на банка ДСК, които с професионализъм и добро отношение осъществиха превалутирането. Благодарности към хората на Троян, които уважиха ученическата инициатива. Вярно, че старите стотинки вече станаха ненужни, но и никой не беше длъжен да прави своя жест на съпричастност, спонтанен или старателно подготвен.

Връчената ни дарителска грамота
В БЛАГОДАРСТВЕНИ писма до подкрепилите ги организации учениците написаха: „За нас е много ценно, че хората в нашия град застанаха зад ученическа идея. Инициативата ни показа, че дори малките жестове могат да доведат до големи резултати. Ние вярваме, че книгите ни помагат да мечтаем, да учим нови неща и да ставаме по-добри хора“.

СЪС СЪБРАНИТЕ пари седмокласниците ще осъществят плана си за обогатяване на поовехтелите библиотечните рафтове за детско-юношеска литература. Списъкът със заглавия е изработен от тях и показва познания, вкус, грижа за по-малките читатели и продължаващо любопитство. Училищната библиотека ще се обогати с десетки книги от поредиците „Вечните детски романи“ и „Българска класика за деца“, с томовете на „Хари Потър“ и „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, с манга комикси, панорамни книжки за най-малките, прекрасно илюстрирани приказки, луксозни енциклопедии за Земята, чудесата на света и изкуствения интелект, съвременни юношески романи за себепознание.

НО НАЙ-ВАЖНОТО предстои: книгите да намерят своите читатели.

Нели Генкова-Маринова, 
учител в СУ „Св. Климент Охридски“
 
Още по темата:

0 коментара

Владо, Райа и Лора напълниха троянския златен чувал

* Пълна доминация на троянците Владимир Илиев при мъжете и Райа Аджамова при девойките – победи и в трите индивидуални дисциплини * Олимпийската медалистка Лора Христова – пропусна златния хеттрик с неочаквано слаба стрелба в преследването и „само“ сребро * Общо 8 златни, 1 сребърен и 5 бронзови медала за Троян и КБС „Аякс“ или как държавното ни първенство стана троянско градско
Биатлон Държавно първенство 2026
Райа, Владо и Лора – осем златни и един сребърен медал от ДП, Банско, 27-29 март 2026 г.
КОМЕНТАТОР по биатлон на „Евроспорт“ на олимпийските игри в Милано/Кортина 2026 находчиво отбеляза, че се чувства, сякаш е на държавното първенство на Франция, шеговито подчертаване на френското превъзходство и многото златни медали на „петлите“. Ще перифразираме за приключилото в неделя наше Държавно първенство по биатлон (27-29 март) на Бъндеришка поляна край Банско – то сякаш бе градското първенство на Троян. Тотално троянско превъзходство и чувал с медали, повечето златни.

НАЙ-НАПРЕД да кажем за двамата троянски тройни златни медалисти: Владимир Илиев при мъжете, което си е съвсем в реда на нещата, съгражданинът ни от години доминира в родния мъжки биатлон и въпреки своите 38 години продължава да е №1; и при девойките – 18-годишната Райа Аджамова, абитуриентка в троянското художествено училище НУПИ „Проф. Венко Колев“ (специалност „Рекламна графика“), чието име започна да се чува все по-често, вече е в националния ни „Б“ отбор и на нея се възлагат големи надежди да продължи доминацията при жените на „какичките“ си и съотборнички от троянския клуб КБС „Аякс“ Милена Тодорова и Лора Христова.

ВЛАДО (също състезател на КБС „Аякс“) и Райа убедително спечелиха и трите индивидуални старта на пистите на Бъндеришка поляна и – индивидуалната дистанция, спринта и преследването, за да оформят впечатляващия си златен хеттрик. И да не оставят никакво съмнение кой е №1. За отбелязване е, че въпреки многото си пропуски в стрелбата в последното състезание (преследването) – осем за Владо и пет за Райа, двамата коригираха със страхотно бягане и не дадоха никакви шансове на конкурентите си.

ТРОЯНСКИЯТ златен чувал на ДП 2026 бе донапълнен от звездната дама на българския биатлон – олимпийската ни героиня и бронзова медалистка от Милано/Кортина 2026 Лора Христова. Лора – според очакванията и явно без да подцени състезанието на Бъндеришка поляна и без да е разфокусирана от всенародната любов и огромното внимание, които я заляха след олимпийския успех и завръщането й преди броени дни в България – спечели убедително първите две дисциплини (индивидуалната дистанция и спринта). И когато всички очакваха да добави трети златен медал с победа в преследването, седем грешки в стрелбата я отпратиха на второто място (победата тук спечели националката Валентина Димитрова с два пропуска на огневия рубеж).
 
ДА ДОБАВИМ и двата бронзови медала на Ирина Георгиева при дамите (в момента, както и Лора, студентка в НСА, но свързана със своя троянски клуб „Аякс“). И приноса на юношите старша възраст Мартин Христов и Андрей Ночев с общо три бронзови отличия (съответно два и един). 

РАВНОСМЕТКАТА – осем златни, един сребърен и пет бронзови медала за Троян и КБС „Аякс“ на ДП 2026. Истинска доминация и триумф на троянската школа по биатлон. А превръщането на държавното първенство в троянско градско състезание е чудесен увод към това, което предстои да се случи в понеделник в новата зала „Троян“ – тържественото посрещане у дома на Лора и цялата петчленна троянска олимпийска чета в биатлона.

Генадий Маринов 


 Още за троянския биатлон:

И за успехите на троянския биатлон на олимпиадата в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара

Вицовете на АйТи-то (4)

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
В кабинета на директора на едно предприятие връхлита жената на главния инженер и започва да крещи:
    – Докога ще прикривате съпруга ми. Всички са наясно, че той е женкар и пияница. Не ми стига това, ами вчера се прибра вкъщи с женски гащи на гъза.

Изважда едни женски гащи и ги мята на бюрото. Директорът я успокоява:
    – Спокойно. Сега нямам много време, но утре ще се разбера с него и ще вземем мерки.

Вечерта като си тръгва, директорът слага женските гащи в джоба си, за да са му подръка на другия ден. На следващата сутрин жена му му глади панталона, намира гащите и се провиква ядосано:
    – Гошо! А бе ти кога ще спреш с твоите идиотски шеги, бе? Два дена си търся гащите, а те в джоба на панталона ти!

***

 Мъж и жена в магазина. Мъжът слага в количката литрова бутилка водка. Жена му прави забележка:
    – Всяка седмица си купуваш. Няма ли някакъв друг начин да сваляш стреса?
Мъжът:
    – Може да опитаме – секс когато си поискам, колкото поискам, пълна програма, както си пожелая. Става ли?

Пауза… Жената взима още една бутилка водка и я слага в количката.

0 коментара

ЗАЩО ДА ВИ НЯМА В УКАЗАТЕЛЯ?

 За вашия бизнес

Виж повече и направи заявката си ТУК  – www.troyan26.com 

Начало 

0 коментара

Троянската връзка на Слава Рачева

* Прадядо на легендарната куклена актриса, чийто герой Педя човек, лакът брада я превърна в „национално съкровище“, е троянският поборник Минко Марков Рачев * „Легендата на кукления театър, с която си отива цяла епоха“
In memoriam
Слава Рачева (1938-2026)
ОТИДЕ СИ, миналата седмица (17 март), на 87, една от най-обичаните български актриси, онази, която, както написаха в скръбната си вест от Съюза на артистите в България, „вдъхна живот на образа, който я превърна в национално съкровище – Педя човек, лакът брада“. Слава Рачева (1938-2026), чийто неподражаем най-звънлив и жизнерадостен глас десетилетия ни пожелаваше „Лека нощ“ по телевизията. С над 80 роли на театралната сцена, ръководител на Столичния куклен театър в преломните 90-те години. „Легендата на кукления театър, с която си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството“, по определението на колегите.

И ОЩЕ ЕДИН повод да си кажем, че всички пътища водят към… Троян. Миналогодишен материал на нашия приятел и автор Радослав Стойчев в неговата поредица „Историите на Радослав“ (виж „Комита гяур“ в бр. 23 на Т21 от 18 юни 2025 г. – бел. ред.) ни показва, че корените на голямата българска актриса Слава Рачева са троянски. Неин прадядо е съгражданинът ни Минко Марков Рачев (1842-1927) – поборник за българската свобода, съратник на Левски, осъден на смърт, но помилван непосредствено преди бесилото. Ето, с незначителни съкращения, споделеното от г-н Стойчев, който се оказва и сродник на актрисата:
„ИМЕТО на този човек е Минко Марков Рачев, като рожденото му е Минко Марков Чолаков и е от рода на Чолаците в Троян. Роден е през 1842 г. и е починал през 1927 г. Погребан е в двора на троянската църква и на паметника му, на гърба, пише „Съратник та Левски“, той е един от троянските съзаклятници заедно с Васил Бочев. Минко Рачев отишъл да живее на мераз при жена си Василя и взел нейната фамилия

През турско Минко Рачев бил поборник (хайдутин) и го осъждат на смърт. Карали го заедно с Васил Бочев да ги бесят в Ловеч. Троян по това време имал много добър мюдюрин, който не разрешавал извършването на смъртни наказания тук. На Калейшкото турчин спрял заптиетата с осъдените и попитал къде ги карат, и казал: „Вие и без това ще ги обесите, поне не си навличайте повече грях и им отпуснете ръцете. А аз, за да си изкупя греха, ви казвам да влезете в ханчето. Ще гостя несретниците с по една чорбица и по една ракийка“. Така и станало.

Ескортът стигнал в Ловеч. Там трябвало да обесят трима човека – един от Тетевен и двамата троянци. Обесили тетевенеца, следващият бил Васил Бочев, после Минко Рачев. Минко бил с бяла риза и Васил му казал: „Дай си ризата, за да отида при Господ с бяла риза, а после ще ме съблечете и ще обесят и теб с ризата“. Тъкмо си съблекли ризите и дошла заповед да ги освободят.

След като се завърнал от ловешкото бесило жив, Минко Рачев се заканил да убие един турчин. Пушката му била скрита в тайник в колата с кравите и винаги била там. Залегнал Минко на пусия, за да застреля идващия турчин, но като погледнал – видял същия турчин, който им дал подкрепа и ги почерпил с ракийка и чорбица на Калейшкото. Така Минко не убил никого… 

Минко Марков Рачев имал много наследници. Артистката Славка Рачева – тази с куклата „Педя човек, лакът брада“, дългогодишната актриса и директор на Кукления театър в София, е негова правнучка, оттам е и фамилията й. Аз (Радослав Стойчев) също съм негов правнук. Интересна фигура е и инж. Кънчо Василев Табаков, внук на Минко Марков Рачев, завършил е инженерство в Париж, той донася в Троян първия радиоапарат през 1926/27 г., после става началник на Телефонно-телеграфската служба на Царство България.“ 
Т21
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |