„Троянските музиканти“ в „Нюанси“

* Авторката Диана Маркова прочете откъси от книгата си, а на сцената забива един чудесен троянски кръчмарски „оркестър без име“,

 воден от Емо Ненковски

Арт

Диана Маркова чете откъси от книгата си „Троянските музиканти“

ТЕАТЪР „Нюанси“ бе домакин (4 октомври) на представянето на книгата на Диана Маркова „Троянските музиканти“ (издателство „Лексикон“) – един разказ, по действителни събития, за митарствата по света и у нас на троянските „кръчмарски музиканти“, започнат в памет на един от тях, напусналия ни не толкова отдавна Дарин Марковски. И допълван направо от извора – с чутото от други троянски музиканти. А авторката – тя е казанлъченка, живее в София и вече има име с няколкото си романа (единия в съавторство с Калин Терзийски), троянската й тема се появила покрай троянски приятели. „Тук (в Троян) има дух, в родния ми Казанлък не е така, не знам на какво се дължи, но го има“, сподели ни г-жа Маркова, и дано да е права.

Афишът за събитието

ПРЕДСТАВЯНЕТО, в пълния салон, започна с прочитане от авторката на откъси от „Троянските музиканти“. И след това продължи по най-добрия начин – с концерт на един троянски „оркестър без име“, както се пошегува фронтменът му Емо Ненковски. Останалите бяха Веско Ангелов, Веско Стрялката, Дидо Дишев и Емил Давидов, всички те с богат стаж като кръчмарски музиканти, свирили, заедно и в други банди, в Кипър, Норвегия, Германия, Швейцария, по корабите, разбира се, по българското Черноморие, добре познати и от троянската сцена. Някъде в публиката бе и Росен Марковски – братът на Дарин, известен столичен художник, но и музикант (тук ще вметнем, че преди година, през лятото на 2021 г., на троянския площад Росен с троянския „оркестър без име“ и други музиканти направи страхотен концерт в памет на брат си, изцяло със своя авторска музика, нещо, което ще се помни, нечувано и невиждано тук – бел. ред.). А репертоарът – евъргрийни от всякакви жанрове, поп, джаз, кънтри, етно, беге естрада, Том Джоунс, Влатко Стефановски, Георги Минчев, „Малкият град“ и т. н., и т. н., дори виенски валс и немски йодлер, за всекиго по нещо и по много за душата.

На сцената са Веско, Стрялката, Дидо, Емо и Емил – един троянски „оркестър без име“

ЛИТЕРАТУРНО-музикалната вечер си имаше и водещ – столичният актьор Срацимир Савов, бивш възпитаник на троянското СХУПИ и също с опит на троянската кръчмарска сцена. „Кръчмарски музиканти“ не звучи обидно, звучи гордо, а кръчмарската сцена е много сериозна школа“, сподели на микрофона Емо Ненковски. Беше хубава вечер! Напитките на бара – всъщност театър „Нюанси“ е бар-вариете, в което няма нищо лошо, напротив, дава допълнителни нюанси – също прибавяха своето; и още повече барманките – две чаровни момичета от трупата на „Нюанси“, едното (Христиана Спасова) дори излезе на сцената и заедно с Теодор Лука, създателя на „Нюанси“, той с бас, тя с укулеле, изпя няколко парчета, сред които и „Пия за Мария“ на Миленита, кръстихме Христиана „троянската Миленита“, не без основание.  

 

Т21

Начало

Още по темата:

• Нова театрална школа отваря врати в Троян (2016 г.)
• Театрална школа „Нюанси“ - 2017/18 
• "Мамут" на Стратиев на троянска сцена
• Теодор Лука: Оптимизмът ми е безграничен (2019 г.) 
• Троянският „Левиатан“ тръгва на турне (2021 г.) 
• За „Нюанси“, новата им Лятна сцена и още нещо (2022 г.)

Tweet

Поредната изложба на Цеци

* Озаглавена е „60 момента памет – за музея, хората, света“ и е посветена на 60-годишнината на уникалния за България троянски Музей на занаятите; откриването – 6 октомври, четвъртък, 18:00

Предстоящо Галерия „Серякова къща“

Цветан Тончев, 2018 г.,

сн. проф. Цочо Бояджиев

ПРЕДСТОИ поредната авторска изложба на известния троянски фотограф Цветан Тончев, фотографът вече над 43 години (от 1978 г.) на Музея на занаятите в Троян. Изложбата е озаглавена „60 момента памет – за музея, хората, света“ и е посветена на значим юбилей – 60-годишнината (честването ще е в края на месеца) на уникалния за България троянски музей, културната институция с име и престиж, превърнала се в емблема на града ни, бранд на троянското.

ПРЕЗ ДЕСЕТИЛЕТИЯТА камерата на Цеци – както го наричат колегите и приятелите, което чудесно приляга на особената кротост и финес на този отдаден на работата и изкуството си музеен работник – е запечатала всичко в музея и града, създала е визуалната летопис на нашето (троянско) време. Което пък подсказва, че материалът за настоящата изложба е бил изключително богат и едновременно – че подборът от хилядите кадри не е било лесна работа (първоначалната идея е изложените фотоси да са 60, но този лимит се оказва непостижим и бройката нараснала над 100). 

 

Фотографът в акция, м. август 2022 г., сн. Т21

„КОЛЕБАЕХ се какво да влезе в изложбата, исках да представя музейния живот през годините, музейните хора, значимите събития, да се усети и спецификата на музейния дух, особената музейна атмосфера, оказа се нелека задача. Може би изложбата стана повече документална, отколкото арт, но се надявам да съм намерил баланса“, коментира за Т21 броени дни преди откриването г-н Тончев. Ето и оценката на организаторите от Музея на занаятите: „Настоящата изложбата е още един възможен поглед към историята на троянската музейна институция и към личността на един фотограф, отдал се безусловно на професията си и с огромен принос за съхраняване на общата ни градска памет“.

ДОМАКИН на събитието е галерия „Серякова къща“, която е в структурата на Музея на занаятите, а изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Троян. Откриването е на 6 октомври, четвъртък, от 18:00 ч. Заповядайте, заслужава си!

Т21

Начало

Още по темата:

• Изложбата на Цеци (2009 г.)
  
• Есенният салон на троянската галерия (2018 г.)
• „Портрет на един град“ – става с виждане 

Tweet

СБАЛББ - Троян си избира банка за комплексно обслужване

“Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - Троян“ ЕООД (СБАЛББ - Троян) на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закон за обществените поръчки, във връзка с чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и Заповед № 138/03.10.2022 г. на управителя на „СБАЛББ - Троян“ ЕООД, Троян

ОБЯВЯВА:

ПРОЦЕДУРА за избор на финансово-кредитна институция, която да предоставя комплексно банково обслужване на територията на град Троян, съобразно изискванията на Възложителя, заложени в документацията за участие. Наименованието на процедурата: „Избор на обслужваща финансова институция за комплексно банково обслужване на „СБАЛББ - Троян” ЕООД, град Троян за период от 2 (две) години“.

ДОКУМЕНТАЦИЯТА за участие е публикувана на интернет страницата на Възложителя www.sbalbb-troyan.com, от където може да бъде изтеглена или може да бъда получена при поискване на място в сградата на „СБАЛББ-Троян“ ЕООД, отдел „Счетоводство“, област Ловеч, гр. Троян 5600, ул. “Васил Левски” 253 до 16:00 ч. на 20.10.2022 г., включително.

УЧАСТНИЦИ в процедурата могат да бъдат банки по смисъла на Закона за
кредитните институции (ЗКИ), които:

    1.1. представят Лиценз (съгласно с чл. 15 от „Наредба №2 от 22.12.2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции” (загл. доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., обнародван в ДВ, бр. 6 от 19.01.2007 г., изм. и доп., бр. 36 от 15.05.2009 г., изм., бр. 48 от 24.06.2011 г.), издаден от БНБ за извършване на банкова дейност и заповед на БНБ за извършване на
дейност – като се представят заверени копия;
    1.2. документ за последен кредитен рейтинг от агенция за кредитен рейтинг -
заверено копие;
    1.3. наличие на работещ банков клон/офис на територията на град Троян;
    1.4. декларация, придружена с доказателства, за степента и броя на защитните
механизми на интернет платформата за банкиране.

ОФЕРТИТЕ се подават в срок до 16:00 ч. на 20.10.2022 г. в отдел „Счетоводство“ на „СБАЛББ-Троян“ ЕООД, област Ловеч, гр. Троян 5600, ул. “Васил Левски” №253. В случай, че офертите се подават чрез куриерска фирма, то същите следва да бъдат входирани в срок до 16:00 ч. на 20.10.2022 г.

ОТВАРЯНЕТО на офертите ще се извърши на 21.10.2022 г. от 10:00 ч. в конферентната зала на „СБАЛББ - Троян“ ЕООД, област Ловеч, гр. Троян 5600, ул. “Васил Левски” 253 от длъжностни лица, определени със заповед на Управителя на „СБАЛББ-Троян“ ЕООД, град Троян. Същите лица извършат разглеждане и оценка на офертите.

ОЦЕНЯВАНЕТО на предложенията на всеки един участник ще се извършва по критерия “икономически най-изгодна оферта“, която ще бъде формирана от количествени критерии и неколичествени критерии съгласно указанията за участие в процедурата.

Д-р Цветомила Дудевска, д.м.
управител на СБАЛББ - Троян

Начало

Tweet

Троян и Ловеч – силно гербаджийски

* В общината ни ГЕРБ печели с 12 пункта пред ПП – 30,9% срещу 18,8%, на областно ниво е подобно – 32,77% срещу 18,55% * БСП по-силно от на национално равнище –  трети и в Троян, и в Ловеч * Ще си имаме ли отново троянски депутат?

ПИ2022 Резултати

КАКВО се случи в Троян и Ловеч (на общинско и областно ниво) на провелите се на 2 октомври 2022 г. извънредни парламентарни избори? Най-общо – 7-те партии, минали 4-процентната бариера в национален план, и тук извоюваха места във „великолепната седморка“ (да ни прощават симпатягите от култовата американска лента – бел. ред), макар и в по-друг ред.

ТРОЯН. Основната прилика с националния избор (виж „ГЕРБ спечели, ПП втори и… идат нови избори?“ – бел. ред.) е в челото на класацията – победа за ГЕРБ и второ място за „Продължаваме промяната“, съответно 30,9% (2984 гласа) и 18,8% (1810 гласа). Но тук се набива на очи и отликата – докато в национален план гербаджиите са с 5 пункта напред, при нас са с цели 12. Което налага извода, че Троян продължава да е гербаджийска община. Обяснението може да се търси в различни посоки: основната – че в малките селища по принцип подкрепата за Бойко Борисов и хората му е по-голяма; втората – дългогодишното вече, макар и успешно, управление на кмет от БСП в Троян, което при всички случаи настройва опозиционно; и трето – общо взето силната и млада троянска гербаджийска структура.

Следват БСП и „Възраждане“, които тук са на милиметри разстояние един от друг – червените са трети с 11,4% (1098 гласа), а хората на Костадинов четвърти с 11,3% (1086 гласа). Пети е „Демократична България“ с 6,4% (616 гласа), а шести – „Български възход“ с 4,2% (410 гласа). На седмо място е ДПС с 3,8% (368 гласа), които са в челната тройка при националния вот, а тук са на опашката; но това не е изненада – Доган и компания нямат сериозна електорална база в нашата община и традиционно дават слаби резултати.

ЛОВЕЧ. Също голямо предимство за ГЕРБ пред ПП – 32,77% (12 933 гласа) срещу 18,55% (7323 гласа). Трети са БСП с 12,49% (4929 гласа), а четвърти – ДПС с 9,78% (3858 гласа). Пети са „Възраждане“ с 8,93% (3525 гласа), шести ДБ с 4,54% (1700 гласа) и на седмо място – БВ с 3,41% (1346 гласа). Отчетливо личи областната доминация на ГЕРБ, сходна, но още по-голяма от троянската и много по-голяма от националната. Обяснението вече го дадохме – в малките селища (и селските райони) одобрението към Бойко и компания е по-голямо, но със сигурност има и още фактори. Другата ловешка специфика е традиционно силното представяне на БСП и по-слабото от националното, но много по-силно от троянското представяне на ДПС.

МАНДАТИТЕ. Остава да научим разпределението на 5-те мандата в нашия 11-ти избирателен район, което ще стане ясно до няколко дни. Припомняме, че предходните парламентарни избори (на 2 октомври 2021 г.) доведоха до много „шарен“ резултат – петима представители на пет различни партии. Възможно е „шаренията“, макар и в по-други нюанси, да се повтори и сега. Но не е изключено отчетливото превъзходство на ГЕРБ да им донесе два ловешки мандата; което пък навежда на мисълта – предвид случилото на няколко пъти в по-предишни избори и проработилия тук преференциален вот – че е възможно отново да имаме депутат троянец.

Т21

Начало

 

Още по темата:

• ГЕРБ спечели, ПП втори и… идат нови избори?

Tweet

ГЕРБ спечели, ПП втори и… идат нови избори?

* Борисов с 25,46% (620 хил. гласа), Кирил и Асен с 20,31% (494 хил. гласа), трети е Доган, Костя четвърти, Корнелия пета, шести Христо Иванов, влиза и Янев, Слави е аут * „Желаните коалиции са невъзможни,

 а възможните са нежелани“

 

ПИ2022 Резултати Актуализиран

 

ЯСНИ са вече окончателните резултати (при 100% обработени протоколи на СИК) от поредните четвърти и трети извънредни парламентарни избори за последната година и половина, състояли се на 2 октомври 2022 г. (предишните три парламентарни избори бяха на 4 април, 11 юли и 2 октомври 2021 г.).

ПЕЧЕЛИ ги ГЕРБ на Бойко Борисов с 25,33% (635 хил. гласа), следвани от „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев с 20,20% (506 хил. гласа), трети са ДПС на Доган и Мустафа Карадайъ с 13,76% (345 хил. гласа). Останалите четири партии, които минават 4-процентната бариера и влизат в предстоящото да се конституира 48-мо Народно събрание, са – на четвърто място е „Възраждане“ на Костадин Костадинов с 10,17% (255 хил. гласа), пета е БСП на Корнелия Нинова с 9,30% (233 хил. гласа), следвана от „Демократична България“ на Христо Иванов с 7,44% (186 хил. гласа) и новосъздадената партия „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев с 4,62% (116 хил. гласа). Извън остава присъстващата в предишните три парламента и дори водеща в единия от тях партия „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и Тошко Йорданов с 3,83% (96 хил. гласа). Ясно е и разпределението на 240-те депутатски места (при 100% от паралелното преброяване на четирите социологически агенции, регистрирани в ЦИК): ГЕРБ (67), ПП (51), ДПС (40), „Възр.“ (26), БСП (24), ДБ (20) и БВ (12).

КАКВО се крие зад цифрите? Най-общо казано – особен оптимизъм няма и, което не е изненадващо и бе в повечето от предварителните прогнози, тези избори няма да донесат желаната политическа/правителствена стабилност и най-вероятно ще се окажат крачка към следващите (предсрочни парламентарни избори). Или както находчиво го формулира социоложката Боряна Димитрова: „Желаните коалиции са невъзможни, а възможните са нежелани“. Което не е трудно за разтълкуване – и двата противостоящи си партийни центъра (ГЕРБ и ПП) много трудно биха могли да сформират управленско мнозинство. ГЕРБ има един евентуален съюзник в лицето на ДПС, но той не стига; дори с прикоткването на новата и с неособено ясна физиономия парламентарна „сила“ БВ на Стефан Янев, която бе определена от мнозина наблюдатели като „твърде сговорчива“, сметката не излиза. При ПП ситуацията е сходна – коалиционната формула от предишния парламент е невъзможна, но дори да се състои, този път не формира мнозинство (ПП, ДБ и БСП), невъзможна е и ако към тях се присъедини БВ.

ИМА вариант за широка коалиция – ПП с ДПС и/или ГЕРБ, но това звучи нереалистично и напълно безпринципно, тъй като и по време на кампанията, и в нощта след изборите Кирил Петков и Асен Василев ясно препотвърдиха, че не е възможна колаборация и съвместно управление с ДПС и ГЕРБ и че непреодолимите разделителни линии са ценностни (икономически и антикорупционни) и нищо не би могло да ги заличи, включително заявената проевропейска и пронатовска позиция.

ОСТАВА един имагинерен вариант за съставяне на редовно правителство – т. нар. експертен или целеви кабинет, получаващ подкрепа от различни посоки в името на решаване на най-неотложните задачи (преодоляването на кризисните зимни месеци; нормативната/законовата подготовка за бъдещото ни приемане в еврозоната и за получаването на европейските милиарди за следващия програмен период). Но подобно нещо тук и сега звучи абсурдно, въпреки съществуващото изкушение у някои, видимо и с „невъоръжено око“, от съучастие при усвояването на споменатите европейски милиарди. Или както коментира политологът проф. Евгений Дайнов – подобно правителство е „на никого и на всички“, и при нашите условия не би могло да проработи, резултатите му ще като на злополучния кабинет Орешарски. Остава възможността за поредното служебно правителство, дирижирано от президента Румен Радев, поредните „гълъбови“ управленски мъки и нови парламентарни избори през пролетта на 2023 г. или дори по-рано.

ОБОБЩЕНО – и тези четвърти за последната година и половина парламентарни избори не разсякоха българския политически гордиев възел, дори може да се окаже, че са задълбочили политическата (ни) криза. Но има и нещо хубаво, даже много хубаво, което бе отчетено от наблюдателите – спукаха се рашистките балони, насаждани ни обилно предизборно от различни страни, че България има колебания в своята ориентация към Европейския съюз и НАТО. И пак ще цитираме проф. Дайнов: „Демократичният свят си задаваше въпроса дали България иска да го напусне и да кривне към Москва – тези избори дадоха категоричен отговор. Решиха основния въпрос – къде сме“. Тоест, тези избори разсеяха мъглата и показаха, че в голямото си мнозинство българите са за европейския път на България. И още нещо, което и занапред неизбежно ще е във фокуса на партийно-политическите действия – че България подкрепя Украйна в битката и с рашисткия агресор и Путин.

ИЗБОРНАТА АКТИВНОСТ – тя, по предварителни данни, се очертава да е по-ниска от на предходните и задълбочава тенденцията към неучастие. По данни от ЦИК към 16:00 ч. в изборния ден е била 25,58% и при всички случай окончателната ще е под 40% (40,23% на предходните парламентарни избори на 2 октомври 2021 г.).

Т21

Бел. ред. Резултатите от гласуването в област Ловеч и община Троян очаквайте в отделен материал.

 

Начало

Tweet