* „Каква е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!“
 |
| Минко Занковски (1949 - 2006) |
Един известен български философ бе нарекъл Иван Хаджийски „Знамето на Троян“. И ако скътаното навътре в Троянската планина, нагоре са Амбарица и Купена, гордо и красиво троянско селце Черни Осъм – всъщност съвсем сериозно селище, което освен премного живописно и красиво (неслучайно и не съвсем шеговито го титулуват „Малката Швейцария“), се гордее и със сериозна икономика (завод „Обнова“) и други много важни неща (Училището за планински водачи, Природонаучния музей) – има своето знаме, това безспорно е Минко Занковски (1949 - 2006). Големият български алпинист, природозащитникът, основателят и дългогодишен директор на Училището за планински водачи, борецът за всяка добра черноосъмска кауза, водачът, бунтарят, стожерът и до днес. Отиде си твърде рано, само на 57. Но остана. С личността си, с делата си, със силата си, с необикновеността си (а пък някакви министерски чиновници незнайно защо вече няколко години бавят и продължават да бавят едно безспорно решение, получило всеобщото одобрение на и черноосъмци, и на цялата троянска общност – Училището за планински водачи в Черни Осъм да носи името на своята емблема Минко Занковски – бел. ред.).ОЩЕ ЕДИН портрет от галерията на значимите троянци. Вече не е между нас, но делата му не са отекнали, а някои от тях с времето добиха още по-високи измерения. Портрет, незаличимо гравиран с името Минко Минков Занковски – алпинист от звездната дружина на катерачите от 80-те и 90-те години на миналия век. Учител, директор, общественик, еколог, съпруг, баща, защитавал не егото си, а демоса. За жалост с него се разделихме преди 20 години.
На 21 октомври, тази сряда, Училището за планински водачи с паметна празнична вечер под мотото „Пътят продължава“ ще почете своя патрон Минко Занковски – по повод 20-годишнината от кончината му. По този повод е и материалът на съгражданина ни Лалю Пиронков. Т21
 |
| На връх Роки съмит/Rocky Summit (8035 м), масива Броуд пик в Каракорум на границата между Пакистан и Китай, Минко е в средата, 1990 г. |
ОСНОВНОТО си образование Минко завършва в местното училище, а средното продължава в Ловеч, в Техникума по механоелектротехника. Увлечението по катеренето го завладява още тук, в Ловеч, където се пробва по скалните отрязъци, формирани по течението на река Осъм. Тази му стръв към върховете ще се изрази по-късно в експедициите в Тян-Шан и Хималаите. Кой е могъл да предположи, че това момче ще израсне като знаменит планинар и алпинист? Че ще придобие завидно образование за нашите стандарти, доказвайки, че алпинизмът не е само физика, но и интелект. Момчето провижда, че за него планината е съдба, но не спира дотук, а обогатява тази съдба с образование. Служи в алпийска рота в гр. Кресна и мечтата му е била след казармата да учи във Военноморско училище, но родителите му са на друго мнение и той записва специалността „Български език и литература“ във Велико Търново. Годината е 1968-а. Студентският му живот е достоен за филмиране. През всичките му 4 години в Търново Минко не е използвал квартира, а е живял в един заслон, по-скоро леговище в скалите на река Янтра. Какъв характер е Минко? Авантюрист, мисионер, приключенец или уверен в себе си млад човек? Учи литература, а живее в скалите. Колко са хората, които днес могат да удостоверят, че са на „ти“ с майчиния си език? За щастие Минко е един от тях и през есента на 1971 г. започва да преподава българска литература в училището в с. Борима.
НЕ Е СЛУЧАЙНОСТ, че Минко изучава и преподава българска литература. Авторите Елин Пелин, Йовков и Вазов са му любими. По-късно през годините той сътрудничи на вестниците Ехо и Троянски глас със свои очерци и дописки. Минко ще напише текста на химна за Черни Осъм, а Иван Генков музиката. Кратък е престоят му в с. Борима, защото в родното му училище в Черни Осъм се открива място за преподавател по същия предмет. Каква задявка е само да се завърнеш и затвориш кръга там, откъдето си започнал преди години. Минко е енергичен човек и не се чувства удовлетворен в този кръг. Инерцията ще го отпрати в друг по-голям кръг. В него ще разкрие размаха на своите качества като преподавател, в- последствие и директор, организатор на обществени прояви и ,разбира се, класен алпинист. Минко е колоритна личност и е почти невъзможно да се обхванат проявите му. Затова се опитвам да отразя само пиковите моменти от живота му, които обобщават неговия характер!
ПРЕЗ 80-ТЕ години настъпва бум на алпинизма в България. В 1981 г. Христо Проданов изкачи връх Анапурна в Хималаите. Три години по-късно Минко се числи вече към националния отбор по алпинизъм и води подготовка за изкачване на Анапурна. За водач и отговорник на екипа е определен Аврам Аврамов. Преди самото заминаване за Непал, Минко незаслужено и недостойно е подменен с друг алпинист, който не е бил на неговото ниво. Огорчението му е голямо, но не се отчайва, а се захваща по примера на полските алпинисти с клубен алпинизъм. По онова време на тези частни експедиции в България не се отдава особено внимание.
АЛПИЙСКИЯТ живот на Минко не протича безметежно. Съпругата му Станка е наясно с естеството на алпийското катерене, защото е изкарала курса по алпийска подготовка в Мальовица. В 1976 г., след раждането на първата им дъщеря, двамата в тандем катерят Гарванската стена край Черни Осъм. Минко пада и тежко се наранява. В болницата в Ловеч лекарите не вещаят добър изход. Следва рисково лечение в домашни условия. Минко оцелява, бързо се възстановява и отново е в строя. В друг случай, при завръщането от френските Алпи, вече в Словения, в масива Триглав, Минко заедно с учениците катери, пада и чупи крак. Тези премеждия не са пречка да спре, а дори обратно, с още по-голяма стръв се готви за планините в Средна Азия и Хималаите, там при 8-хилядниците. Минко е пионер на клубните експедиции в България. Спонсори за тези експедиции са фабрики, заводи, кооперации и приятели. В общо три експедиции се навързват значими планини и върхове. Върховете Ленин и Корженевска в Памир, връх Хан Тенгри в Тян-Шан, върховете Гашир Брум и Нанга Парбат в Каракурум. При подготовката за Хималаите Минко купува камион и с него групата пътува през Турция за Пакистан. Днес дори само организацията на тези начинания би предизвикала възторг! Всичко това се е случило през годините на прехода, когато се опитвахме да заменим един строй с друг, а днес продължаваме да живеем с последиците от тази замяна.
ТАКЪВ е общественополитическият климат в България, когато Минко развива дейността си и се изявява като водещ алпинист и общественик. В онези „борчески“ години, когато държавата отсъстваше, Минко успя да запази кооперация „Обнова“ от фалит, заедно с учениците си създаде жива верига срещу багерите, които започнаха да разчистват река Краевица за строеж на язовир. Като председател на читалището поддържаше и окриляше внушителен хор за планинарски песни, дори самият той пееше в хора.
 |
| В Училището за планински водачи (СУ „Васил Левски“), с. Черни Осъм, 2026 г. |
КАКВА е цената на пътя от Черни Осъм до Хималаите? Цената е хоризонт, един безкраен път, осеян с хлъзгави преходи в планините и в живота. С този очерк се опитах да удостоя името и паметта на един възторжен син на Балкана и наш приятел. Слава на делото му и вечна да е паметта му!
Лалю Пиронков
* Бел. Двете снимки на Минко Занковски са от личния архив на алпиниста доц. Сандю Бешев.
