 |
| Камен Хасъмски |
ТОВА, виж заглавието, е голямото ни обобщение на тези три вълшебни и духовни джаз вечери, както ги определи „финалистът“ на третата, прочутият барабанист проф. Христо Йоцов от „Йо-йо бенд“, които закриха поредния четвърти „Джаз & Арт Фестивал“/Jazz & Art Festival в Националното изложение в Орешак, 9-11 юли 2026 г. На „духовни“ мнозина от публиката се засмяхме, защото се усети като каламбур с „духовитото“ време, което наистина бе необичайно духовито (ветровито), че и необичайно студено, особено първите две вечери, сякаш и природните стихии от Амбарица и Купена бяха дошли да слушат невероятния джаз. Наистина невероятен, такива изпълнители, от най-първа величина, с такъв хъс, сякаш са на някоя голяма световна сцена рядко могат да се видят, а тук стана. За пореден път.
И ДАНО да става и занапред. Точно такова бе пожеланието на Петър Салчев, един от големите джаз гласове на България днес, който с триото си откри втората вечер. Нека организаторът Камен (Хасъмски) има силата, помагачите да са до него и всички ние да сме тук за това великолепно нещо, за тази велика музика, бяха думите на джазмена след последното изпълнение. Пълната си подкрепа изрази и може би най-големият на българския джаз и редовен (съ)участник на феста, българският Франк Синатра и Нат Кинг Кол, както бе представен преди да излезе на сцената – Васил Петров, неговият концерт бе „гвоздеят“ на третата вечер и ще се помни дълго. А шеговитото му сравнение на Троян с Ню Йорк преди култовото едноименно парче и бисовото „My Way“ бе още една закачка в същата посока. Певецът го каза и в прав текст – нека фестивалът да бъде, да го има години напред.
 |
| Васил |
 |
| Камелия |
ВЕРОЯТНО стана ясно защо казваме „Браво, Камене!“. Защото това троянско момче, Камен Хасъмски, известен бохем и арт личност от Троян и Черни Осъм, създаде нещо велико. Сам, с приятелите си, с многото си високи контакти, с енергията си, с любовта си към джаза реализира тази луда и невероятна на пръв поглед идея – джаз фестивал на поляната в двора на Националното изложение в Орешак. Докара голямата музика, големия свят в троянското село. И напук на подозренията/противопоставянията и злите прокоби
(защото завистници и злоумишленици винаги е имало и ще има, но, без извинение, майната им! – бел. моя) продължава. А че е трудно, излишно е да казваме – такова тридневно нещо, с такива и толкова звезди, професионално озвучаване и визуални ефекти на най-високо ниво, цялостна логистика, охрана и т. н., и т. н. не става лесно. Трудно и като планиране, и като работа, а още повече като финансиране. Но, както се казва, който си го може, го може. Затова още веднъж – браво, Камене!
И ТУК една вметка. Научихме, че Националното изложение, в лицето на управителката Доротея Гюрджийска-Иванова, се канело да прекрати отношенията си с Джаз феста на Хасъмски, т. е . да го прогони, въпреки че събитието си плаща наема?! Някак половинчато и съвсем символично била и подкрепата на Община Троян. Не разбираме! Да имаш такова вълшебство в двора си, някой да ти поднесе на тепсия такъв бисер, такава класа, такова имиджово нещо и ти да се опитваш да го прогониш… Дано всичко това все пак не е вярно, макар че информацията ни е от сигурен източник. Дано! И още нещо, подсказа ни го троянец, който от дълги години живее по белия свят – че Джаз фестът в Орешак и планинският маратон „Троян Рън“, също с четвърто издание тази година, са „нормални неща за един себеуважаващ се европейски град“, съгласни сме напълно.
 |
| Миленита |
СЕГА две думи за изпълнителите. Казахме, че нямаше празно. Като се почне от младата троянка Мира (Mirain), която вече се появява на европейската сцена и веселяците от „Ехоо Балкан Самба“ (Echoo Balkav Smba), разбра се, че фронтменът им Никифор Апостолов (вокали и мегафон), голям чешит, е художник и основен преподавател по рисуване в Художествената гимназия в Трявна, през първия ден. Минем през споменатия Петър Салчев с „Йордан Тоновски Джаз трио“, великолепната едновременно лежерно-нежна и остро-социална, да добавим и прелестно-красива като своята „кукла от парцали“ от хита „Кукла“ – Миленита, и като завършек страхотните купонджии от „Ритъм Бойс“ (Rhythm Boys) във втората вечер. И титаните на българския джаз – Камелия (Тодорова) и Васил (Петров), финалната трета вечер. Но за тях не може с думи, става с виждане, както казват троянските баби, като добавим, че и двамата бяха на сцена със симфонични оркестри – съответно на Шумен и на Разград, нещата стават още по-така, още по-невъзможни да се опишат с думи. Изключително! Да не пропуснем и закриващия концерт на споменатите „Йо-йо бенд“ (Yo-Yo Band) – много музикантска банда, водена от Христо Йоцов и тромпета на Мишо Йосифов, сякаш Сачмо бе слязъл в Орешак, тъй звънко-виртуозен. Достоен завършек на нещо голямо!
 |
| Купонът набира скорост |
И НАКРАЯ да кажем за кривиците – с любов, не от нещо друго. Чудесна фейсбук страница на феста, но явно това е недостатъчно – пиарът трябва да добие размаха на събитието, да е адекватен на мащаба му, тук включваме много повече национална реклама, предварително обговаряне, повече и по-агресивна визуална реклама (сегашната бе блестяща като качество – с много инвенции, артистична, майсторска, но недостатъчна), защо не и водещ, който да „структурира“ и добавя към случващото се на сцената (сега тази роля изпълняваше Камен, но да си човекът оркестър не е възможно). И в тази връзка – публиката, някак обидно малка, фестът заслужава много повече, а публиката е пряка връзка с пиара. Но пък от друга страна, джазът е по-специална музика, по-лична, някак по-клубна и не е музика за тълпите; тъй че и така е добре, но все пак.
ТОВА е. До догодина! И пак да кажем – браво, Камене!
12 юли 2026 г.
НО ХОРАТА негодуваха и от друг, по наше мнение абсурден комунален проблем. С металните съдове за пепел. Тези съдове – въведени по времето на управителя Събчо Събчев и отговорили на една сериозна потребност на троянци, тъй като тук отоплението на твърдо гориво преобладава – обичайно след края на отоплителния сезон се прибираха в склада и освобождаваха място за съдовете за зелени отпадъци. Но не и тази година – и преди месец, и сега, в разгара на лятото, те си стоят, само че обърнати с краката нагоре, до пластмасовите контейнери за битови отпадъци. Абсурдно, грозно, неудобно! А до тях гражданите – принудени са, не от друго – трупат зелените отпадъци (или пък пълнят с тези отпадъци пластмасовите контейнери, което също не е редно). Питахме тогава и за този проблем, и питаме отново – защо и докога?! Да се търси причината в липсващите двама зам.-управители на „Комуналните“ ни звучи несериозно…
