Павлина Иванова: Моето е динамиката, да правим още и още

*  „Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм… Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване на пространствата вътре ще трябва още време“ * „Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията“ * „Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“

Павлина Иванова
Интервю
ПРЕДИ шест години, през 2020 г., в някаква степен изненадващо, пристигналата от София Павлина Иванова пое ръководството на Природонаучния музей в с. Черни Осъм (ПНМЧО). Защо изненадващо? Въпреки националната си известност ПНМЧО бе някак прекалено местен, създаден от местен човек, ръководен през годините от местни хора, общински като статут, и подобно „отваряне“ изглеждаше рисково. Риск и в двете посоки – и за институцията, и за „пришълката“. Но се оказа оправдан. ПНМЧО не само затвърди позициите си на основен туристически обект в общината и района, втори по посещаемост след безспорния лидер Троянския манастир, но, по-важното, доби размах, разви се в един по-мащабен (европейски) контекст. И не говорим само за престижното миналогодишно участие в Биеналето на архитектурата във Венеция и на трайното партньорство с немски студенти доброволци, а като нагласа, философия, цели.

КОЯ е Павлина Иванова? Ето как се самопредставя самата тя:  „Предишната ми работа? Само като студентка съм работила поне 20 различни неща. През 2003 г. завърших Софийския университет със специалност „Инженерна физика“ и специализация „Медицинска физика“. После заминах в Техническия университет в Мюнхен с идеята да направя там докторантурата си, но предпочетох да се върна и започнах като докторант в Института по биофизика на БАН. Безценни години с много пътувания и срещи с интересни хора. После съм работила с много различни екипи по проекти предимно в сферата на културата и образованието. Отделните проекти често остават във времето и каквато и идея да е вложена в тях, ако няма устойчивост и продължение, постепенно се губи постигнатото. С това ме спечели музеят в Черни Осъм, любимата ми тема за природата и възможност за надграждане и устойчивост.“.

А ПОВОДЪТ за това интервю с г-жа Иванова е едно важно предстоящо събитие, на 1 юли – официалното откриване на обновения сграден фонд и материална база на Природонаучния музей в Черни  Осъм по проект на Община Троян с европейско финансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост.
    – Да започнем с два концептуални въпроса. Първият – защо ти, софиянката, с научна кариера, избра да отидеш в един „селски“ музей, не съжаляваш ли?
    – Важно пояснение е, че съм пловдивчанка. Доста години живях в София и никога не свикнах с шума и навалицата. Когато реших да се преместя пред мен стоеше изборът дали да остана в България или да поживея някъде другаде из Европа. Позицията на директор на музея в Черни Осъм беше изключително вълнуваща възможност, която спечели пред всички други идеи. И така в моите представи аз по-скоро останах и на въпроса „Ти май не си оттук?“ винаги отговарям, че съм си от тук. Тази работа съчетава всичко, което съм искала да правя преди и съм изключително щастлива да виждам как музеят се развива и всяко усилие, положено от мен и екипа, носи усмивки и още доволни посетители.

Централният вход на музея след ремонта, м. юни 2026 г.
Екипът
    – Вторият въпрос: Какво завари, през 2020 г., когато пое Природонаучния музей в Черни Осъм (ПНМЧО) и какъв е музеят днес, шест години по-късно? Кое е различното, твоето?
    – Заварих работещ музей, с известни проблеми. Екипът беше малък, но колегите успяваха да посрещат повече от 25 000 посетители годишно и да отварят вратите на музея всяка сутрин в 8:00 без почивен ден. Никога не трябва да забравяме, че каквото и да се случва в бъдеще и колкото и успехи да постигнем в работата на музея, то е благодарение на това, че някой в продължение на 50 години е ставал рано сутрин, за да се справи с всички предизвикателства. Основните проблеми бяха със сградата – покривите, прозорците и това насочи усилията към подготовка за този мащабен ремонт. 

Сега музеят има 10 служители плюс двама германски доброволци, които вече пета година подпомагат работата на екипа. Посетителите ни достигнаха 40 000. Получихме редица национални и международни отличия и признания. През 2023 г. спечелихме участие в конференцията на NEMO (Мрежата на европейските музейни организации), посветена на ролята на музеите в действията срещу климатичните промени и устойчивото бъдеще. През 2024 г. бяхме сред номинираните за десетото юбилейно издание на международните награди „Жива“, които отличават най-добрите музеи и обекти на културното наследство в славянските държави. През 2025 г. музеят стана част от международната изложба „Дълбоки повърхности“ в рамките на 19-ото Архитектурно биенале във Венеция, където представихме своя подход към опазването и представянето на природното наследство. 

Сред най-разпознаваемите ни инициативи е „Ден на рейнджъра“ – събитие, което среща децата с хората, грижещи се ежедневно за природата, а през 2025 г. то беше отличено в конкурса на Read & Travel 2025 с награда за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм“. Друг проект, с който особено се гордеем, е музейната академия „Природата учи“ – програма, която свързва различни форми на учене и превръща музея в място за знания и практически опит. През 2026 г. тя спечели първо място в категория „Образователна инициатива“ на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“. Моето е динамиката, да правим още и още неща. Понякога колегите казват, че си „създаваме работа“, но категорично това ни води към развитие. Повече партньорства, повече събития и дейности и винаги нещо ново в музея. 

    – Вече приключва мащабният проект, подготвен съвместно с Община Троян за реконструкция на музейната материална база (сградния фонд и всичко останало) за над 1 млн. лв. европейски средства, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Какво ще промени този проект в дейността на музея? Временно затворихте врати заради строителните дейности, трябваше да отворите в началото на м. февруари, но не се получи – защо?
    – Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм. Амортизацията на сградата и на всички инсталации е един нормален процес и след 50 години има неща, които не могат да се поправят на части или между групите посетители. Отварянето на 1 февруари беше един възможен сценарии, най-добрият за нас и всички посетители. Аз съм оптимист по природа, но в хода на ремонта стана ясно, че не е възможно да се правят самостоятелно отделните зали и да остане отворено поне отчасти, както беше планирано. Съхранението на експонатите изискваше постоянното им преместване в зона, в която няма опасност за тях, а пространствата са ограничени. 

Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване пространствата вътре ще трябва още време. След като най-трудните неща са направени, като покриви, изолация и отопление, за подобренията после няма да се налага затваряне. Витрините на втория етаж на музея трябваше да се демонтират, за да се постави изолацията и новата дограма и временно експонатите ще бъдат представени без визуализация на местообитанията им, а само с бял фон. 

Гледка към ПНМЧО откъм реката
    – След този проект вече няма как да не направите следващата стъпка – да намерите начин, разбира се съвместно с вашия принципал Община Троян, за довършване на недовършената „нова“ вътрешна музейна сграда, зарязана от десетилетия. Нали е така? Тази вътрешна сграда има голям потенциал, говорили сме, и би могла да прибави ново качество и мащаб? 
    – Новата сграда отдавна не е вече изоставена. Вече 5 години работим за включването и към музейната експозиция. Всичко, което зависи от нас и от ръководството на Община Троян е направено и сега очакваме подходящото финансиране. 

    – През настоящата 2026 г. ще отбележите голям юбилей – 50-години от настаняването на музейната сбирка в сегашната си сграда, първата и май единствената чисто музейна сграда в общината, сторена като музейна и съобразена изцяло с музейните функции. Как ще празнувате? И каква е равносметката за този половин век – откъде тръгнахте и докъде стигнахте?
    – Стигнахме точно там, откъдето са тръгнали основателите на музея в Черни Осъм. Както е записано още при създаването музеят „представя богатството на биоразнообразието на Средна Стара планина“. За тези 50 години този природен феномен е получил най-високото национално признание като Национален парк „Централен Балкан“, през 1991 г. и 2017 г. получава и най-високото международно признание като третият обект на природното наследство на ЮНЕСКО в България. Замислен като „център за екологично възпитание“, през 2025 г. музеят получи най-голямата музейна награда за образователни дейности с нашата академия „Природата учи“. Замислен като музей сред собствената си експозиция, отворен към реката и училището, големите прозорци са били затворени още в началото, за да пазят експонатите от пряка слънчева светлина. Днес, 50 години по-късно, съвременните технологии на поставения троен стъклопакет с UV филтър ни позволиха да видим тази идея реализирана. Реставрирахме и старите витрини, които са част от тази концепция, отворени и светли. Създадени са от местни майстори с изключителна прецизност и след 50 години, те изглеждат като съвременно интериорно решение. 

    – Знам че местната общност, черноосъмци, а и всички ние, троянци, се гордеем с вашия/нашия Природонаучен музей в Черни Осъм под твое ръководство. Но, предполагам, в началото е имало недоверие, кажи ни и за това? Както и изобщо за проблемите пред културната институция – със сигурност ги има?
    – Аз много трудно приемам нови хора около себе си и напълно разбираемо за мен е, когато хората са резервирани. Казват, че по дрехите посрещат и по ума изпращат, но виждаме и добре облечени хора, които говорят умно, а са изпълнени с лоши намерения. Остава по делата само да съдим. Доверието се гради бавно.

Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията и те ще станат пак рано и ще посрещнат с усмивка първите посетители, ще ги накарат да се върнат отново и отново. Проблемът, който не очаквах да срещна, са конфликтите, в които се налага да влизам, за да мога да запазя посоката на развитие на музея. Аз съм отстъпчив човек и никога не съм имала „врагове“, но в ролята си на директор на музея нямам право да отстъпвам. Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“. Може би по себе си съдят, че щом има проекти, значи се злоупотрбява, щом има успехи, явно си с връзки. 

    – И накрая един „оригинален“ въпрос – за творческите планове, тактическите и стратегическите? Как искаш да изглежда ПНМЧО след, да кажем, 10 години? Какъв е големият смисъл на този музей?
    – Да започнем с големият смисъл. Идеята за познаване и разбиране на природата е все по актуална и успяхме да я съберем в две думи „Природата учи“ . Нашата академия има много посоки на развитие. От беседите вътре в музея, образователните програми в залите и изнесени в училища и детски градини, образователни турове в планината, с велосипед или пеша. Подготвили сме 30 различни теми, които да бъдат разказани в контекста на природата на Средна Стара планина. Предстои реализацията на новата музейна експозиция и интериор в цялост с новото пространство на разширението. Идеята на новата ни концепция беше вече наградена с участието си на 19-тото Венецианско биенале миналата година, интериорни решения за устойчиво използване на ресурсите. Докато течеше ремонта, нашият екип заедно с повече от 15 водещи учени, архитекти и експерти от няколко национални институции създадохме новата концепция за художествено-пространствено оформление на музея, където са включени и пространствата на разширението. В момента работим също и върху нов ландшафтен проект за дворното пространство, с три „зелени класни стаи“ и акцент върху местните растителни видове. Иска ми се да вярвам, че ще трябват по малко от 10 години. Най-амбициозната идея е да имаме и изследователски център. 

21 юни 2026 г.
Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара

Откриха обновения Дом за стари хора в Добродан

* Изпълнител е габровската фирма „Вертикал 90“, оценката – качествено и в срок; средствата – 886 хил. евро, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост * ВИП гост на церемонията бе социалният министър Наталия Ефремова * Кметът Михайлова: „За едно общество се съди по грижата за възрастните хора“
Отзвуци
Панорамна гледка към Дома за стари хора в с. Добродан
НЕЩО много хубаво се случи в петък, 19 юни, в с. Добродан, Троянско – официално бе отпразнувано завършването, качествено и в срок, на мащабното реновиране и модернизация на общинския Дом за стари хора в селото. Реконструкцията стартира преди две години (м. май 2024 г.) с подписването на договора за европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на одобрения година по-рано проект, подготвен от Община Троян (екип под ръководството на главния експерт в дирекция „Строителство“ на общинската администрация Лена Дундева). И нещо изключително важно – попадна на добър строител, спечелилата обществената поръчка габровска фирма „Вертикал 90“ ЕООД с управител Симеон Кръстев, свършила отлично работата. Тук трябва да добавим и качественият инвестиционен проект, дело на троянското студио ЕТ „Троянарх“ на арх. Пенко Терзиев, осъществило и авторския надзор.

„ДОБРЕ ДОШЛИ в реформирания Дом за стари хора в Добродан, място, което съчетава грижата, сигурността, топлината и подкрепата“, бяха встъпителните думи на водещата на церемонията Тереза Георгиева от общинската администрация. А кметът Донка Михайлова, човекът, без когото всичко това нямаше как да се случи, започна с една много важна констатация, която сме чували и друг път: „Казват, че за едно общество се съди по грижата за възрастните хора. Аз вярвам, че ние сме една добра общност, след като полагаме толкова грижи за възрастните хора“. Г-жа Михайлова уточни, че това е първата социална услуга за възрастните, открита в община Троян преди 15 години; допълнена във времето със създадения в съседство Център за дементни поради крайната необходимост от тази услуга, която е сред „може би най-дефицитните и необходими социални услуги за възрастните и надградена/развита преди година с втори Център за дементни пак тук.

НО НЕКА върнем лентата назад, в началото. Решението за изграждането на Дом за стари хора в пустеещото бивше училище в с. Добродан е взета при предишната кметска администрация, на Минко Акимов; сградата е преустроена на три етапа в периода 2009/2011 г. с поделено държавно и общинско финансиране на обща стойност 886 хил. лв. А финализирането на идеята се осъществява при администрацията на кмета Донка Михайлова в самото начало на първия й мандат (2011 г.). Като големият проблем е осигуряване на делегирано държавно финансиране на дейностите (социалната услуга), което не би могло да се случи с общински средства. Държавното финансиране е обещано, но се минава през доста перипетии, дори в един момент (началото на 2012 г.) тогавашният финансов министър и наш земляк Симеон Дянков, известен с рестриктивната си политика, категорично отказва финансирането. За да се стигне до добрата новина няколко месеца по-късно – министър Дянков променя позицията си, държавното финансиране е осигурено и на 15 декември 2012 г. кметът Михайлова и тогавашният социален министър Тотю Младенов прерязват лентата. А новият Дом за стари хора в Добродан освен че е първата социална услуга за възрастни хора в община Троян, вдига доста високо летвата като материална база и изобщо качество на услугата. За да се стигне до настоящото надграждане и вдигане на летвата още по-високо, особено като материална база.

Официалните лица 
На церемонията, отляво – Лена Дундева, Донка Михайлова, Наталия Ефремова, Петя Демирева, с. Добродан, 19 юни 2026 г.
НА ЦЕРЕМОНИЯТА в петък ВИП гост бе социалният министър в кабинета Радев Наталия Ефремова. Присъстваха още кметът Донка Михайлова, председателят на Общинския съвет инж. Петко Пенков, зам.-кметовете Вероника Тодорова и инж. Николай Райковски, областният управител Пламен Христов и заместничката му инж. Диляна Пиронкова, Петя Демирева, управител на изпълнителя на социалната услуга „Хуманност и дълголетие“ ООД (София), строителят Симеон Кръстев, Марияна Николова, директор на общинския комплекс „Социални и здравни грижи“, социални работници от Троян и Ловеч, журналисти, разбира се – питомците на дома и екипът, който ги обгрижва, начело с директорката Невяна Балевска. Като всички те по стара българска традиция бяха посрещнати с хляб и мед и имаха възможността да разгледат дома и отвътре – където видяното бе не по-малко впечатляващо, отколкото отвън. „Направили сте нещо чудесно!“, чухме реплика от областния управител г-н Христов.

В КРАТКОТО си слово преди поздравленията г-жа Дундева очерта параметрите на проекта (пълното му наименование е „Реформиране на Дома за стари хора в с. Добродан, община Троян“, BG-RRP-11.010-0012). Общата проектна стойност е 866 хил. евро, осигурени по ПВУ, от които 722 хил. евро е безвъзмездна европейска субсидия и 144 хил. евро държавно съфинансиране. Направеното по проекта: реализиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност (цялостно саниране на сградата), изграждане на външен асансьор, подобряващ достъпа, монтиране на нова фотоволтаична система с мощност 30 кВ, нови климатици за всички помещения (на обитателите и персонала), нова мебелировка, офис оборудване, професионални електроуреди, компютърна техника и оборудване за телемедицина, градински мебели, благоустрояване на дворното пространство. Накратко – Домът за стари хора в Добродан вече отговаря на високите стандарти и изисквания за подобна социална структура.

„КАЗВАТ, че нашите (в община Троян) социални услуги са най-добрите в района, решихме, че могат да бъдат и по-добри, и този проект направи точно това. Ние се гордеем с усилията на екипа на Община Троян, който е сред не толкова многото екипи (в страната), които успяха в съкратените срокове да изпълнят и въведат в експлоатация всичките наши 10 проекта, финансирани по ПВУ“, се чу в приветствието на г-жа Михайлова. Като кметските благодарности бяха към ръководителя на проекта за дома в Добродан Лена Дундева, общинския социален шеф Марияна Николова,  организацията изпълнител на услугата „Хуманност и дълголетие“. И специално към строителя Симеон Кръстев, който „направи поредното хубаво и коректно изпълнение на строителство на територията на община Троян“; „И друг път съм казвала, че с удоволствие работим с него и можем да си пожелаем още много добри съвместни добри неща за общината (фирмата „Вертикал 90“ на г-н Кръстев бе изпълнител на мащабната реконструкция на троянското СУ „Св. Климент Охридски“ и на подпорната стена след свлачището на пътя до Троянския манастир – бел. ред.). А пожеланията към обитателите на дома: „Нека хората, които ползват тази услуга, с обновяването й да се чувстват още по-добре и нека тук да усещат грижата, любовта и всичкото внимание, което ние от Община Троян искаме да изразим като благодарност за техния достоен живот“.

„ЗА МЕНЕ е огромно удоволствие да присъствам на днешния празник. Днес ние не само режем една лента, ние празнуваме изключително успешното завършване на няколкогодишните усилия, които имахме като задача, но и като много мил ангажимент към хората, за които сме призвани да се грижим – държава и местна власт. Днес отчитаме само малка част, от огромната дейност, която се извършва в община Троян. Община, която бих определила като отличник, когато става дума за работата в общността, за работата с възрастните хора“, се чу в приветствието на министър Ефремова.  

Част от обитателите на дома и от екипа, който се грижи за тях
ДОБРИ ДУМИ каза и управителката на „Хуманност и дълголетие“ Петя Демирева: „Това е ден на удовлетворението. Защото виждаме как една инвестиция се превръща в по-добър живот на хората, които наричат тази услуга свой дом. Като управител на на доставчика на социалната услуга съм част от събитията и добре знам колко важна е средата, които нашите потребители обитават. Обновеният Дом за стари хора в Добродан стана по-комфортен, по-достъпен, по-енергоефективен, но най-важното е, че ще осигури повече спокойствие и достоен живот на нашите потребители.“. Която завърши празничната церемония с традиционното лисване на менче с вода – да му върви на Дома за стари хора в Добродан по вода.

Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара

Ирина Атанасова: Общината трябва да работи за хората, а не обратното

* „Надявам се моите съседи да разберат, че всичките ми действия са провокирани от желанието да получа качествено саниране на единственото ми жилище“ * „Зам.-кметът инж. Райковски има пълното право и капацитет да изисква обяснения, да спира плащания, да разпорежда проверки и да санкционира строителя“ * „Надявам се по-висшестоящите институции (МРРБ и прокуратурата) да си свършат работата“

Читателите ни пишат
Троян е сред националните отличници в санирането (подобряването на енергийната ефективност, функционалността и естетиката) на жилищни и обществени сгради по програмите с европейско финансиране (трите процедури по Оперативна програма „Региони в растеж“, ОПРР и Плана за възстановяване и устойчивост, ПВУ) и държавна субсидия (Националната програма за саниране на панелките). 

За периода 2015/2022 г. в Троян бяха санирани 36 жилищни сгради с близо 800 апартамента и 6-те най-важни обществени сгради (Община, Данъчно, Пожарна, бившата сграда на БКС, Читалището и Полицията), т. е. общо 42 троянски сгради, а безвъзмездната европейска и държавна инвестиция възлиза на над 16 млн. лв. В началото на 2024 г. бяха одобрени още 7 троянски проекта за саниране на жилищни сгради с европейско финансиране по ПВУ на стойност 7,04 млн. лв., като три от тях (бл. „Синчец“ на ул. „Ген. Карцов“ 136, бл. 218 в жк „Лъгът“ и бл. 1 в жк „Христо Смирненски“) бяха завършени в края на м. юни 2026 г. Предстои да започне работата по останалите четири (бл. „Иглика 2“  на ул. „Ген. Карцов“ 138, бл. 217 и бл. „Троянка“ в жк „Лъгът“ и голямата кооперация до паркинга на Общината на ул. „Христо Ботев“ 171-177), но поради изтичане на срока за финансиране по ПВУ те ще се реализират със средства, осигурени от Българската банка за развитие (ББР). Това са факти. Факт е също, че множеството санирани троянски сгради промениха физиономията на града ни и качеството на живот на хиляди хора.

Но? Оказва се, че не всичко е цветя и рози и това също трябва да се каже. Защото претупването на работата, т. е. саниране без нужното качество, може да има неприятни последици в бъдеще за обитателите на санираните жилища, а и за всички ни. Казваме го, тъй като получихме тревожен сигнал от съгражданката ни Ирина Атанасова, собственичка на жилище в санирания бл. 1 в жк „Христо Смирненски“, за сериозен проблем, дори, по нейните думи, незаконни действия, като основните обвинения са към Община Троян, бенефициент по проектите за саниране. Разбира се, даваме думата на г-жа Атанасова, очакваме и отговора на другата страна. Т21 
Ирина Атанасова
МОЕТО становище относно незаконното събрание на Сдружението собствениците в бл. 1, жк „Христо Смирненски“, е следното. На събранието присъстваха (от общинската администрация) зам.-кметът инж. Николай Райковски, Стефан Дочев, инж. Лена Дундева и още един отговорник по проекта за санирането на сградата. Протоколчик на събранието беше адв. Михаела Димовска. Както споменах, събранието беше незаконно, защото е в противоречие с изискванията на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), а именно – 7-дневен срок за свикването му. Поканата за събранието беше залепена на 19 юни 2026 г., а то се състоя на 22 юни. Законът предвижда по-кратък срок, 24 часа, в ситуации на спешност, които застрашават сигурността на сградата: пожар, авария, паднал покрив и др. Спешността на свикване на събранието беше обяснена от адв. Димовска, а именно: упълномощаване на г-жа Радинка Станева за подписване на финалните документи по санирането на сградата. 

АДМИНИСТРАТИВНОТО бездействие не е причина за спешно събрание на собствениците и смятам, че тук мотивите са съвсем други. От месец водя битки с Община Троян, входирам жалби, подавам сигнали за некачествени строително- монтажни работи (СМР), но те остават безмълвни. По фасадата на сградата при дневна светлина се забелязват значителни кривини, имам основателни съмнения за липса (или некачествено положени) крепежни елементи (дюбели). Наличен е неправомерен ремонт във вход Г на ведомствен апартамент (собственост на Община Троян), при който тръбата за дъждовната вода е заустена към тръбата за мръсния канал и това е вероятната причина за огромна ВиК авария в мазетата на вход Б, там плуват течни фекалии от месеци. Информирала съм Общината – Стефан Дочев и инж. Таня Димитрова се увериха, че е така, но нищо. Според инж. Димитрова (ВиК инженер) не този ремонт е причинил ВиК аварията, а че е променено предназначението на тръбите не се обсъжда. Нейното устно мнение, но не пожела да го представи като експертно писмено становище. 

НА СЪБРАНИЕТО инж. Райковски се възползва от служебното си положение и заплаши, че в случай на провал с проекта и загуба на финансирането, собствениците ще заплащат цялото саниране от джоба си. На моя въпрос какви финансови ангажименти имат собствениците към проекта, след като бенефициент и възложител е Община Троян, не получих отговор. Но стратегията му на сплашване беше успешна. 

ЗАПОЗНАХ Община Троян с подозренията си относно легитимността на председателя на Сдружението на собствениците (бл. 1, жк „Христо Смирненски“, Троян) още преди началото на санирането – тъй като сдружението е регистрирано през м. март 2023 г., а законът му позволява 2 години мандат, които са изтекли през м. март 2025 г., много преди старта на проекта. Имам основателни съмнения, че регистрацията на Сдружението на собствениците също е незаконна, тъй като не си спомням за общо събрание на собствениците, на което да сме гласували и избрали управляващ орган на сдружението. Отправих искане до Община Троян за нужната информация преди седмица, но до момента имам само датата на регистрацията, протоколът, поканата за събранието и присъствения списък се бавят... Но пък си спомних, че споменатата Радинка Станева мина по апартаментите на живущите, за да запише притежаваните идеални части, с имена и подпис, което вероятно е присъственият списък. 

Гледка към санирания бл. 1 в жк „Христо Смирненски“, Троян, 23 юни 2026 г.
И към съседния бл. 2 в жк „Христо Смирненски“, който „плаче“ за саниране
ТЪЙ КАТО Община Троян е бенефициент на проектите за енергийна ефективност, общинското ръководство (в лицето на кмета и ресорния зам.-кмет) има крайната дума и носи законова отговорност за качеството на изпълнението. Дори на обекта да има назначен външен строителен надзор, който по закон следи за технологичните нарушения в реално време, зам.-кметът инж. Райковски има пълното право и капацитет да изисква обяснения, да спира плащания, да разпорежда проверки и да санкционира строителя. Още доказателства за бягане от отговорност. 

КАТО ЦЯЛО след толкова бездействие на Общината прехвърлих казуса към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Предполагам, че това ги е активирало и целта е да се подпише акт 15 и да се вземат парите по проекта. В сигнала ми към МРРБ съм изискала спешна проверка и спиране на проекта до отстраняване на дефектите. Надявам се моите съседи да разберат, че всичките ми действия са провокирани от желанието да получа качествено саниране на единственото ми жилище. Нищо че за нас е безплатно, за изпълнителя и за всички отговорни служители не е! За пореден, но не последен път ще кажа: Общината трябва да работи за хората, а не обратното. Злоупотребата с власт е наказуема! Надявам се по-висшестоящите институции (МРРБ и прокуратурата) да си свършат работата. 

22 юни 2026 г., Троян
Ирина Пенкова Атанасова


Още по темата за санирането в Троян:

0 коментара

Кметът Михайлова: Община Троян с изнудвачи не преговаря!

* Зала „Троян“ е готова, изпълнението е качествено и без забележки, но къде е улицата до спортното съоръжение? * Община Троян се сблъска с некоректен изпълнител, прекрати договора му, спечели съдебното дело, проведе нов конкурс по ЗОП, но некоректният оспорва, иска пари и продължава да блокира процеса * „Вярваме всички ще разберат и ще изтърпим това временно неудобство“
Сблъсъци
Залата и улицата, актуално състояние, 20 юни 2026 г.
КАЧЕСТВО И В ДВЕТЕ ПОСОКИ

НАСКОРО Троян по подобаващ начин, с мащабно тържество, преряза лентата на една мечтана и чакана с десетилетия спортна придобивка – многофункционалната спортна зала „Троян“ (виж „Залата!“ в бр. 22 на Т21 от 10 юни 2026 г. – бел. ред.). Чудесно съоръжение – чисто троянска инициатива, започнато със собствени троянски сили и средства и впоследствие получило финансово рамо от държавата, на добро място (до градския стадион, две по-малки спортни съоръжения – пъмптрак за екстремно колоездене и тенис корт, и лесопарк „Турлата“, оформящо заедно с тях един голям спортно-развлекателен комплекс в сърцето на Троян), изградено, макар и с много перипетии и проблеми, качествено и без забележки (строителството започна през м. март 2023 г., официалното откриване бе на 4 юни 2026 г.). Съоръжение, изключително важно и за спорта, и изобщо за живота в града ни, прибавящо качество и в двете посоки.

ПРОБЛЕМЪТ С УЛ. „МИР“

НО ЕДНО нещо попречи радостта да е пълна – разчетите бяха новата зала да се открие заедно с новата пътна връзка до нея, развитието на ул. „Мир“, включващо и голям паркинг. Защо не се случи и защо улицата и в момента продължава да стои недовършена и строителните дейности са замразени? Проблемът, както се разбра, е изцяло в изпълнителя – столичната строителна фирма „НСК София“ ЕООД с управител Светлин Владимиров; неизпълнени ангажименти и лошо качество принудили Община Троян да прекрати едностранно договора с тях. Фирмата завежда дело и го губи на всичките три съдебни инстанции. Междувременно Общината провежда нова процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП), обаче изгонената софийска фирма наново участва, разбира се, не печели, но с поредна хватка блокира строителството – обжалва избора в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). 

НА СКОРОШНАТА редовна месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова (11 юни) попитахме как вървят нещата с довършването на ул. „Мир“ и осигуряването на транспортната свързаност и паркинг за новата зала „Троян“. По-долу ви представяме пълния отговор на г-жа Михайлова, изясняващ казуса.

Г-жа Михайлова разяснява казуса с ул. „Мир“, 11 юни
РАЗЯСНЕНИЕТО НА КМЕТА
„БОЛКА е ул. „Мир“. За съжаление имахме и продължаваме да имаме сериозни проблеми с изпълнителя – ще кажа неговото име, „НСК София“ с управител Владимиров, защото смятам, че имената на слабите изпълнители трябва да се знаят. За жалост ние нямаме никаква възможност да възпрепятстваме тяхното кандидатстване по обществени поръчки. Истината е, че „НСК София“ има изпълнени и добри обекти на територията на общината ни, ще посоча санирането на бл. „Демокрация“ и бл. „Строител 1“, също реконструкцията на градинката пред бившето кино.

КАКВО се случи (сега)? Случи се лошо изпълнение на ул. „Мир“, ние прекратихме договора за изпълнение, като отказахме да заплатим некачествено изпълнените части от улицата – това е свързано най-вече с трошено-каменната настилка. Оттам възникна спор за близо 200 000 лв., за които строителят претендира, че трябва да му бъдат платени. Ние сме категорични, че няма да ги платим, защото изпълнението е некачествено. Нашата теза е подплатена с лабораторни анализи – от независими лаборатории, които доказват това (некачествена трошено-каменна настилка, която в последствие би довела до деформиране на улицата – бел. ред.).

НИЕ ТВЪРДО заявихме, че няма да отстъпим от това си разбиране, а г-н Владимиров ни даде на съд. На трите инстанции съдът отсъди в наша полза. Успоредно на това проведохме процедура по ЗОП за нов изпълнител. Г-н Владимиров с „НСК София“ също участва, но след като междувременно загуби съдебното дело за споменатите 200 хил. лв., внесе обжалване в КЗК на процедурата по ЗОП, излъчила нов изпълнител. Получихме формално предложение от г-н Владимиров да преговаряме за въпросната сума от 200 хил. лв., моят отговор бе, че Община Троян с изнудвачи не преговаря. 

СЪЖАЛЯВАМЕ безкрайно, защото (ако изпълнителят бе коректен) районът щеше да изглежда по друг начин – с транспортна връзка към залата по ул. „Мир“ и паркинг с 80 места за леки автомобили и 4 места за автобуси. В момента имаме затруднения с паркирането, но вярваме всички ще разберат и ще изтърпим това временно неудобство.“   
Т21   
 
Още по темата за новата спортна зала:

0 коментара

В едно изречение (134)

* Осмият „Чукан боб с коприва и хоро се извива“ в Черни Осъм надскочи досегашните * Жители на Орешак алармираха за разкапваща се къща на натоварена улица в селото и в непосредствена близост до автобусна спирка, взети бяха светкавични мерки
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ИМА празници, които тръгват силно, но във времето, по разни причини, затихват/изчезват, подобни примери и в района, но не така е с провеждащия се за осми път тази година кулинарно-фолклорен фестивал „Чукан боб с коприва и хоро се извива“ (началото е през 2018 г., с едно ковидно прекъсване през 2020 г.) в с. Черни Осъм, Троянско, организиран от местното читалище НЧ „Знание 1906“ в партньорство с Кметство Черни Осъм, който набира скорост с годините, а сегашното му издание, в събота, 20 юни, надскочи досегашните и като че ли зададе още по-високи стандарти – с пъстрото „интернационално“ дефиле (в смисъл, с дефилиращи гости и състави и от други краища на страната), с предългото хоро, опасало целия черноосъмски площад, с многотията, включително жанрова, от изпълнители на сцената (сред тях бе и троянската духова музика „Заедно“ начело с тромпета на маестро Станислав Мойнов), с феерията от багри и, разбира се, с големите казани с черноосъмското гурме чукан боб с коприва, от което който не е опитал, нищо не знае; пред камерите на Нова телевизия баш майсторът на черпака Николай Спасов сподели подробности за кулинарния шедьовър: „Пет казана с чукан боб с коприва направихме сега. То е едно местно ястие и целта е да възродим рецептата, така както са го правили нашите баби и нашите майки. Освен чукан боб и коприва слагаме и сланинка, по нашия край й казваме кръвтина – червено месо, осолено по същия начин, както се прави сланината. Бобът се накисва вечерта, той е задължително чукан, сутринта се изплаква в две води, пак се залива, ври и се отпенва. От А до Я (в черноосъмския боб с коприва) всичко са тукашни местни продукти“.

    • МИНАЛИЯ четвъртък, 18 юни, жители на най-голямото троянско село Орешак ни сигнализираха, че къща на натоварената ул. „Иван Павлов“ 70, в непосредствена близост до активна автобусна спирка, буквално се разпада/разкапва и представлява реална опасност за здравето и живота на минувачите, препратихме сигнала до кмета на селото Мая Найденова, до Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) и до Община Троян, а междувременно местни хора бяха направили от подръчни материали, касетки и кашони от близкия магазин, някаква временна предупредително-ограничителна сигнализация, коментарът ни бе, че вероятно „заслугата“ е на някой „безгрижен“ (и безнаказан) собственик, но не само негова – би трябвало да има отговорни органи, които да контролират и санкционират; за радост бяха взети своевременни мерки и собственикът бе принуден спешно да свърши това, което би трябвало да е свършено отдавна, но все пак по-добре късно, отколкото никога – наета бе бригада и строителна техника и до вечерта и на другия ден опасната сграда бе съборена и разчистена, добър пример как трябва да се действа при подобни „казуси“, каквито има не един или два по селата, а и в града (Троян).
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |