• Мадам Й. събра всичко, целия си „мащаб“ в наглата и по йотовски иронична реплика „сега го виждам за пръв път“, един вид кой е тоя, коя съм аз
Позиция Предизвикано
МАДАМ Й. срещу Андрей Гюров – снощният дебат по БНТ (обективността изисква да кажем, че т. нар. национална телевизия и още повече водещата Поли Златарева се справиха на ниво с домакинството), който трябваше да доизсветли нещата и да ни покаже кой кой е, за какво е, а и на кого е.ЗА МЕН дебатът започна с (приятна) визуална изненада – мадам Й. беше коригирала обичайните си пищни букли като на костинбродска лелка и бе в един делово-елегантен стил и като прическа, и като тоалет, чудесно, европейско, така трябва. При Гюров – без изненади, елегантен както винаги, изискан, и с мярка. От този „дискурс“ дебатът започна добре, нали по дрехите посрещат.
ОТТАМ нататък и докрая изненади нямаше, проруското прокси си бе това, което си е: назидателна, лъжеща като дърта циганка без да й мигне окото (съвсем по партийния модел „ти права си, когато съгрешиш дори“), с надменността на селски партиен секретар (който там долу, на село, е голямото началство, господарят, вся и всьо, а горе, пред истинските началници, козирува, целува ръка, може и друго, помним мадам Й. в раболепното й наколеничване и поцелуйковщина, посрещайки Гундяев от КГБ на софийското летище, тази гледка освен незабравима, е и емблематична); имаше и още нещо, трудно ми е да намеря думата, може би бабаитлък, но по-особен, актуален, тръмпистко-путинистки бабаитлъшки микс, отличителен за тази най-неприятна порода днешни властници, разбира се в умаления и „оделикатен“ нашенски йотовски вариант; готова на всичко, дори ехидно да се прави на жертва, но като размахва заканително пръст (не закачайте семейството ми, се озъби на опонента си, който най-малкото заслужаваше подобни обвинения, лъжкинята си е лъжкиня, крадецът викаше дръжте крадеца); за хвалипръцковщината по комунистически се подразбира, то си бе „червената нишка“ на мадамата през цялото време (как спасила българската македонска кауза от „предателя“ Кирил Петков – сега става ясно, че ще отговаря за тази си лъжа в съда, какъв велик евродепутат била и какъв достоен президент, и т. н., и т. н., хо-хо-хо, боже опази!). Но едно не може да й се отрече на кандидатката мадам Й. – има характер и някак си успя да стои самостойно в дебата (това при явно марионетъчния й политически генезис и настоящите зависимости и подчинености си бе успех).ГЮРОВ – експертен, толерантен, очевидно с характер, но прекалено фин в схватката с подобна червена селска пръчка. Бъдещият достоен президент на България, който обаче трябва да се научи да свива юмрук срещу подобни явления (като мадам Й. и изобщо йотовщината), явно ще трябва, и вярвам, че ще го научи.
И ВМЕСТО обобщение. Чухме как Гюров отговори на въпроса какво хубаво ще каже за опонента си – похвали Йотова за работата й като вицепрезидент с българските общности в чужбина; да признаеш успеха на другия – това не е слабост, това го могат силните. А тя – мадам Й. събра всичко, целия си „мащаб“ в наглата и по йотовски иронична реплика „сега го виждам за пръв път“, един вид кой е тоя, коя съм аз, казах вече за селската пръчка, и пак го повтарям; да нямаш сили да кажеш добра дума за опонента си, това, първо, е ниско ниво, и второ, по-важното – издава безсилие, и управленско, и човешко.
ЗАТОВА: В неделя, Деня на народните будители, с номер четири!
30 октомври 2026 г.
Генадий Маринов
Начало
Още по темата:
