В едно изречение (110)

* Мамка й и дупка!

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ЕДНА троянска улична дупка, все по-дълбока, по-широка и по-грозна, нищо че е на едно толкова хубаво троянско място или може би точно затова изглежда още по-такава – зад Малкия пазар, съвсем на входа на допълнителния неголям паркинг откъм ул. „Стара планина“, – писали сме за тази дупка, която се появи малко след реновирането и преасфалтирането на участъка, закърпиха я, но тя пак изникна (ясно как са я закърпили – бел. ред.) и в момента, както ви казахме, се разраства и от малък проблемът започва да става на голям, направо няма отръвка от тази дупка, „Мамка й и дупка“, както би казал Радичков, същата като онова упорито прасе с дългата зурла от Радичковото „Свирепо настроение“, дето се е загнездило в душата на селянина; чудна работа – една дупка, само една, и на такова лично място, а в цял град няма сила, която да се справи с нея, има и други троянски дупки, по-големи и по-многобройни, и на още по-лични места (виж на Автогарата и др.), ще пишем и за тях, но тази ни е пред очите всеки ден, пък и мястото е твърде натоварено с хора и автомобили, т. е дупката мъчи не само нас, мамка й и дупка… 

Т21    
 
Още от рубриката:

1 Коментара

Българската дума на 2025-та е „евро“

* Подгласнци в челната БГ тройка думи на годината в класацията на сайта „Как се пише?“ са „безобразие“ и „протест“ * Световната дума на годината според справочник Dictionary.com е жаргонният израз „шест-седем“
Думи на годината
СРЕД всевъзможните класации в края на всяка година е и тази за „Дума на годината“.  Стремежът на езиковедите да уловят „духа на времето“ чрез думи е своеобразна социология или поне симпатична интелектуална игра, отговаряща на въпроса „Как живяхме?“. Инициативата започва през 70-те години на миналия век, а у нас – преди 5 години. 

СВЕТОВНИЯТ онлайн справочник Dictionary.com обяви за дума на годината (2025 г.) „шест-седем“ – жаргонния израз, чието значение никой не може да обясни. Всеки, който е заставал пред ученици от тъй нар. поколение Алфа и е имал неблагоразумието да спомене страница 67, например, знае каква всеобща радост избухва в стаята. Радост от името на нищото. В това отношение Троян е пълноправна част от глобалното село.

РЕЧНИКЪТ на Кеймбридж обяви за дума на 2025-та „парасоциален“ – описание на връзка, която човек чувства, че има с известен непознат или дори с изкуствен интелект. За речника на Оксфорд  изразът е „райдж бейт" – онлайн съдържание, умишлено създадено да предизвика гняв или възмущение, за да генерира интернет трафик. Още ли твърдим, че в днешния свят човекът не е управляван от машината?

БЪЛГАРСКАТА класация може да не е толкова дистопична, но напомня, че тук сме все така риби в мрежата на политиката и икономиката. Според кампанията на онлайн платформата „Как се пише? (с д-р Павлина Върбанова)“, kaksepishe.com, БГ дума на 2025-та е „евро“. В челната тройка са също „безобразие“ и „протест“, следвани от: „волейбол“, „мършляк“, „джен зи“, „когато па-“, „главно Д“, „бюджет“, „локали“. 

СПИСЪКЪТ се събира от читателски предложения, първите десет думи и изрази се определят от  журито на инициативата – д-р Павлина Върбанова, доц. Георги Лозанов, Веселина Седларска, Доротея Николова и д-р Иван Ланджев, след което следва открито гласуване. За 2024 г. думата беше „Шенген“, следвана от „дубайски шоколад“ и „санитарен кордон“, за 2023-та – „изкуствен интелект“ с подгласници „сглобка“ и „времеубежище“. В тази своеобразна „капсула на времето“, както някои наричат списъците от думи, тук-таме се прокрадва малко радост от волейболни победи или от дубайски шоколади, а за тези, които го считат за важно – и от влизането на литературно заглавие. Но и то отвежда към политическото и идеологиите.

Нели Генкова-Маринова

0 коментара

Възстановиха четирите троянски влака

* Ръководството на БДЖ призна, че „корекциите са предвид предпочитанията на клиентите“, иначе казано – резултат от троянския отпор срещу орязването наполовина през 2024 г.; но добавиха, че бъдещето ще се реши от тримесечния тестов период * Питаме се – дали не сме свидетели на перфидно развитие на сценария за закриване на жп линията до Троян?!
Тема с продължение
ПРЕДИ броени дни дойде една добра новина – че ръководството на БДЖ (Пътнически превози), връща бройката от четири влака дневно от и до жп гара Троян. Които четири влака преди две години (2024 г.) бяха редуцирани до два, в края на миналата година (м. декември 2025 г.) бе върнат един, трети, макар и в твърде неудобен за пътниците час, и сега, считано от 1 февруари 2026 г., се възстановява обичайната троянска жп свързаност с четири влака дневно и обичайния жп график. С цел – както уточняват от БДЖ в уведомителното си писмо до кмета на Троян Донка Михайлова с дата 23 януари 2026 г. и подписано от управителя на БДЖ (Пътнически превози) инж. Свилен Гърдев – „подобряване на обслужването с железопътен транспорт, както и оптимизиране на връзките в гара Левски за и от направленията София и Варна“. 

В УВЕДОМИТЕЛНОТО писмо от БДЖ се казва нещо важно – че „при изготвянето на корекциите са взети предвид и предпочитанията на клиентите, и възможностите на дружеството за осигуряване на необходимия подвижен състав“. Но и още нещо, не по-малко важно – че промяната (т. е. възстановяването на четирите влака от и до гара Троян) е „за пробен период от три месеца“ и че „на база отчетените приходи от продажба на превозни документи и брой превозени пътници ще бъде решено дали корекциите и новоназначените влакове да се запазят в останалата част от годината“, т. е. намеква се, че корекцията може да е съвсем краткосрочна. Което пък ни навежда на една неприята мисъл – дали с цялото това „благодеяние“ с връщането на двата влака от и до Троян не се търси „легален“ начин за окончателно орязване на троянските влакове и в крайна сметка за закриване на жп линията до Троян?! 

 
ТАКОВА подозрение се прокрадва, тъй като извадената на преден план икономическа ефективност на линията не се прилага със същата строгост за други далеч по-неефективни и маргинализирани жп линии в страната? Също, както твърдят запознати, че период от три месеца, и то извън натоварените сезони за пътувания през годината, е твърде недостатъчен за оценка и общ напълно обективен извод на ефективността? И се забравя, че има и други немаловажни критерии… Дано подозренията ни не са основателни! И дано наистина не сме свидетели на перфидно развитие на сценария за закриване на жп линията до Троян?!

НО КМЕТЪТ Донка Михайлова, която през годините упорито бранеше троянската жп кауза, сега като че ли не съзира в случващото се вероятност за подобен черен сценарий срещу троянския влак. И приема за обективен и меродавен заявения от БДЖ началството критерий за броя пътници в тримесечния период, както и подсказаното обвързване на този „тримесечен“ критерий с цялостното бъдеще на гара Троян и на троянския влак. Кметският коментар във фейсбук: „Удовлетворено е искането на троянци, но за пробен период от три месеца. След това решението зависи от броя пътуващи. Във времето съм влагала много усилия за по-интензивен режим движение на влаковете, за лобиране пред ръководството на БДЖ и пред различни екипи на Министерство на транспорта. Но нека да е ясно, че влакове ще има, ако има пътници, а пътници ще има, ако влаковете са комфортни, пътуват бързо и цените са конкурентни. Нашите усилия от тук нататък са в тази посока“.

ОТ СВОЯ СТРАНА човекът, който има най-голямата заслуга за възстановения от 1 февруари график на троянските влакове, професионално е обвързан с жп транспорта и през годините и десетилетия неспирно брани и работи за троянската жп кауза – инж. Венелин Стайковски, бивш началник на гара Троян, а в момента ръководител движение на гарата, отправи благодарност за случилото се. Но подчертавайки, че „има още много какво да се желае относно възстановяването на възможностите“ и с че „трябва да продължим започнатото“ (виж пълния текст на благодарността по-долу).

Благодарност

ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2026 Г. се възстановява обичайното разписание на влаковете в жп гара Троян с четири броя заминаващи влакове, съкратени (на два) преди повече от година.

КЪМ ВСИЧКИ, които отделиха внимание, проявиха гражданска активност, пожелаха нормалност за региона и повярваха, че можем да се обединим и заедно изказвайки недоволството си пред институциите в България да осигурим по-доброто за нас и тези след нас!

ОСВЕН ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО като брой, има още много какво да се желае относно възстановяването на възможностите, които да осигуряват тези влакове. Това е само едно начало. Ние трябва да продължим, започнатото от дедите и бащите ни! Нека жп гара Троян ни свързва и за в бъдеще! 
Инж. Венелин Стайковски, 
началник движение на жп гара Троян
 
Т21  
 Още по темата:

0 коментара

Милано не е Лондон, още по-малко Париж

* Може би очаквах много повече, много повече от духа на италианската „долче вита“ и италианския артистизъм в това откриване, затова така говоря * Велик момент – троянец вееше българското знаме пред погледите на няколкостотин милиона!
Зимни олимпийски игри 2026 Началото
ПОЛИТНЕКОРЕКТНО
МОЖЕ БИ ще е някак политнекоректно да кажем нещо неласкаво за откриването в петък, 6 февруари, на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д,Ампецо (Италия). След (все)общия сладникаво-ласкав тон отвсякъде и данните за пръснатите няколко милиарда за игрите, а може би тонът за едното (откриването) е зависим от другото (милиардите), сигурно, но това е отделна тема. Обаче ще си го позволим. Защото след стандарта, който зададе Лондон (2012 г.), доразвит и издигнат на космическа висота от Париж (2024 г.), олимпийското откриване в Милано/Кортина, да извинявате, но ми приличаше на представление в селско читалище. Някак уж пищно пък не, безидейно, неатрактивно. 

 
А ТРИТЕ „говорещи“ глави на Пучини, Росини и Верди, които вадеха партитури от нещо като кутии за пица, и кукленската и „дървена“ в перушинения си тоалет и така преформила италианския хит, че парчето бе неразпознаваемо, мега попзвезда Марая Кери бяха просто нелепи, да не кажа кичозни. А раздвоеното, че и разтроено объркващо представяне на делегациите на страните участнички – ту тук (Милано), ту там (Кортина), ту другаде… 


НЯКОИ сигурно ще кажат, че не можем да сравняваме Лондон и Париж с Милано/Кортина, защото едно е лятна олимпиада, друго зимна, която като цяло е по-немащабна, което се отразява и на откриването. Така е, ама помним Пекин (2022 г.), че и Сочи по-рано, и други. Толкова, може би очаквах много повече от духа на италианската „долче вита“ и великия италиански артистизъм в това откриване, затова така говоря. Дори безупречната и световна в най-висша степен италианска мода, която се усещаше отвсякъде, не успя да коригира впечатлението (ми). Но пък не откриването е най-важното, а състезанията и резултатите.

ВЕЛИКИЯТ ТРОЯНСКИ МОМЕНТ
СЕГА важният троянски момент. След като в Пекин в последния момент и неясно защо от нашия щаб промениха първоначално обявеното решение троянската биатлонистка Милена Тодорова да е знаменосец на българската група (виж „Замениха Милена с Мария в последния момент“ в бр. 4 на Т21 от 2 февруари 2022 г. – бел. ред.), сега това се случи. И трибагреникът ни се развяваше гордо от троянец, съпругът на Милена – българския №1 в мъжкия биатлон и регистриращ рекордно пето участие за зимни игри, почетния гражданин на Троян Владимир Илиев. Беше страхотно да гледаш нашето момче с българското знаме и да знаеш, че го гледат няколкостотин милиона по цялата планета. Велик момент! Да добавим и страхотните костюми на нашата делегация в победно червено, много красиви (авторска изработка на италианската фирма Vist). Айде, наш`те! 

И ДА НАПОМНИМ, че днес, 8 февруари, със смесената отборна щафета, в която от четиримата в нашия тим тримата са троянци – Владо, Милена и Лора Христова, започва българското участие в биатлона, най-успешния днешен и български, и троянски зимен спорт. Стискаме палци!

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

0 коментара

Нещо става в Троянския проход! Алооо, АПИ!?

* Поредно тежко срутище блокира Троянския проход вчера, 6 февруари * Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук… * Само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса, все от южната страна на прохода 
Сблъсъци
ЕДНО видео от Троянския проход, качено във фейсбук от потърпевш троянец (адв. Захари Велев) – в петък, 6 февруари, след 16:00 ч., когато според свидетелските показания се е случило въпросното събитие – разбуни духовете. Напълно разбираемо, и справедливо. Сериозно срутище на земна маса (тонове скални отломки, някои доста внушителни) от южната страна на прохода бе блокирало движението и шофьори и пътници от блокираните автомобили разчистваха с голи ръце грамадата скални късове. 

ТЕХНИКА и жива сила на пътноподдържащата фирма – за участъка отговаря Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, подразделение на държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в чиито отговорности е грижата на прохода като цяло – няма. В сайта на АПИ обаче сравнително бързо, около час след срутването и блокажа на прохода, се появи информация в обичайния лаконичен стил, цитираме: „Временно движението по път II-35 Троян – Кърнаре (проход Троянски) в участъка „Арка на свободата“ – Кърнаре се осъществява двупосочно в една лента поради паднали камъни на пътното платно. Ограничена е лентата в посока Троян. Трафикът се регулира от екип на „Пътна полиция“. Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук (излишно е да казваме как действат службите при подобни ситуации в нормалните държави), свикнали сме.

НО ГО КАЗВАМ за друго. Преди десетина дни, 27 януари, подобно срутище пак от южната страна на Троянския проход, възможно и много вероятно да е било в съвсем същия участък, също затвори прохода. И отново, знаем го от очевидци, наши приятели, музейни работници от Троян, пътували със служебния автомобил през прохода за Панагюрище: грамадна скална маса върху пътното платно, блокиране на движението и дружно „викане на неволята“ и опити на потърпевшите сами да си проправят път, а от АПИ ни вест, ни кост часове. „Определено беше опасно, можеше да се срути върху нас, няколко минути по-рано ако бяхме минали на това място, щеше да ни затисне. Огледах участъка, вижда се, че земната маса над пътя е нестабилна и съм сигурен, че ще има още такива инциденти“, сподели тогава инж. Георги Конов, шофирал музейния автомобил. Пророчески се оказаха думите му.

НО СЕ ПИТАМЕ – хората от АПИ, там би трябвало да има пътни и други подобни специалисти, не знаят ли за дебнещата преминаващите през Троянския проход реална заплаха върху главите им да се стоварят тонове скална маса?! И ако по тази причина стане някоя тежка/трагична злополука, пак повтаряме – опасността е съвсем реална, кой ще носи отговорност?

ДА ПРИПОМНИМ още. В края на миналата година, 7 декември 2025 г., отново срутище на грамадна скална маса в южната част на Троянския проход. Тогава от ОПУ Пловдив (разбирай АПИ) действаха по-оперативно и на място веднага бе изпратена съответната техника (допускаме, че бързите действия се дължат и на факта, че инцидентът бе на твърде „удобно“ място – съвсем близо до с. Кърнаре, а не високо в прохода). И какво излиза – само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса. Все от южната страна на Троянския проход. И най-непредубедения би си помислил, че това не е случайно, че, както се казва, има някакъв „системен“ проблем. Което би трябвало да „светне лампичката“ на всички ангажирани институции. И да бъде говорено за това, да се коментира и информира подробно (в сайта на АПИ задържително), хората и особено пътуващите през прохода да са наясно. Случи ли се всичко това – дръжки! Алоо, АПИ, мушмороци такива – защо си играете с живота ни!?

7 февруари 2026 г.
Генадий Маринов
* Снимките са от видеото на адв. Захари Велев, 
Троянския проход, 6 февруари 2026 г.
 

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |