Започва пробиването на Троянския проход

* Разчистването на пътното платно от огромните снегонавявания се извършва от специализирани машини - роторен снегорин, грейдери, багери и т. н., информираха от АПИ
Добрата новина
Разчистването на Троянския проход започна
ЗАПОЧНА разчистването на Троянския проход (Беклемето), съобщиха от пресцентъра на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в понеделник, 18 февруари. Целта е отваряне на прохода и поетапно възстановяване на движението по второкласния път II-35 Троян – Кърнаре във възможно най-кратък срок и в зависимост от метеорологичните условия. През зимните месеци трафикът през най-високия старопланински проход бе ограничен, за да се гарантира безопасността на шофьорите поради силния вятър, снеговалежите и образуването на преспи, стигащи на места до 3-4 метра. Разчистването на пътното платно от огромните снегонавявания се извършва от специализирани машини - роторен снегорин, грейдери, багери и т. н.

В събота, 16 февруари, шефът на АПИ Георги Терзийски направи оглед на място
С ПУСКАНЕТО на движението през Троянския проход ще се улесни пътуването на шофьорите от областите Ловеч и Пловдив, както и връзката между Северна и Южна България, коментират от агенцията. Припомняме, че от 30 януари шеф на АПИ стана землякът Георги Терзийски, дотогава областен управител на област Ловеч. Научихме, че в събота г-н Терзийски лично е направил оглед на най-невралгичните участъци под билото на Беклемето.

Т21, по информация от пресцентъра на АПИ

Още по темата:

2 коментара

На 72 за 54 минути – никак не е зле

* „Не бързай, дядо Лимоне, още си тръпен от двете претърпени операции, пък и нямаш бас тази година“
„По стъпките на Левски“
Финишира Стефан Генков-Лимона
ТАЗИ ГОДИНА над 250 участници от 8- до 72-годишна възраст, сред тях (за четвърти път)  и моя милост, бяхме готови за старт в кроса „По стъпките на Левски“ – събота, 16 февруари, 11:30 ч. Времето се затопли и бе приемливо за бягане. Отново стартирах на любимата си дистанция 8 км и в компанията на около 70 участници . За приветствените слова, резултатите и класиранията оставям думата на други, а аз като пряк участник ще се постарая да ви разкажа каква бе атмосферата на състезанието.

КАКТО на старта, така и по снежния и кален маршрут, с изкачвания и  спускания по хлъзгави пътеки цареше всеобщо приповдигнато настроение. Моята група се разкъса още в началото, по асфалта пред Художественото училище, и докато се усетя, бях останал почти последен. „Не бързай, дядо Лимоне, още си тръпен от двете претърпени операции, пък и нямаш бас тази година (миналата имах, за бутилка уиски с председателя Тодоров, дадох по-добро време и  го спечелих). Важното е да завършиш!“. Но, спортният хъс, въпреки годините ми, ме човъркаше и постепенно набирах самочувствие и увереност.

КЪМ ЦОНЕВСКОТО вече се бях справил с около десетина участници ,  дори на едно приятелско семейство, задминавайки ги, подхвърлих: „Най-обичам да изпреварвам тук!". Към Дрянското, по нанагорнището, „налапах“ още пет-шест души, а на поредната „жертва“ й викам: „ Давай, младеж, че дядо ще те изпревари!“. „Ааа, сигурно. За първи път ми е, идвам направо от запой, да прочистя комина и да уважа Апостола!“, бе отговорът. Малко преди Калчовското дете, чудейки се да тича ли, да ходи ли, ме предизвиква и скоро го настигам, точно пред купчина хора излезли на припек да наблюдават състезанието. „Хей, момко, на колко си години?“, питам малчугана. Отговори ми – на 12. Почти сме спрели да тичаме и му казвам:  „Аз съм на 72 години, колко ни е разликата?“. Въпросът го затрудни, ама отсече – 58. Публиката прихна да се смее. „Сбърка  – викам, - 60 години съм по-възрастен, дано поне ме надбягаш!“ Но не го видях на финала.

Със Стела и Румен Георгиеви преди старта
А КОГАТО се спуснахме от Калчовското по калните и страшно хлъзгави пътеки, където имаше и падания, за щастие без последици, и излязохме на асфалта, вече бе по-лесно. Старият мотор работеше бавно, ритмично, следях си графика и се ядосвах , че ще дам време по-слабо от миналогодишното. Една групичка от около десетина човека пред мен ме предизвикваше да ускорявам, но знаех, че не бива. И тогава приятелското семейство Стела и Румен Георгиеви, които бях задминал по нанагорнището, сега ме изпревари с лекота и увеличи дистанцията помежду ни. Личеше си, че са добре тренирани, оставаше ми само да ги следвам колкото си може по-отблизо в оставащите два километра до финала. Следвайки тази си цел, успях да изпреваря още няколко участника. Финиширах прилично за своята възраст - 54 минути.

КАКТО на старта, така и на финала имаше много хора , награждаване на победителите, приветствия, поздравления и разбира се настроение. Ясно е – догодина пак!

От мястото на събитието: Стефан Генков-Лимона
Снимки: Мариян Каридов

Още по темата:

0 коментара

„По стъпките на Левски“ – за 11-ти път

* Сняг, студ и притеснения у организаторите в предишните дни; слънце, чудесно време и над 250 на старта в деня на кроса * Участниците – пъстри, от близо и далеч, елитни спортисти, любители, малки и големи
Традиции
Кметът Донка Михайлова и общинският председател инж. Петко Пенков поздравиха участниците
Стартът е даден
СНЯГ и студ в предишните дни и притеснения у организаторите – СКО „Хемус“ (Троян) с подкрепата на Община Троян и местния комитет „Васил Левски“, че от заявените 200 участници ще има отказали се. И слънце, чудесно време и над 250 участници от всички краища на страната (15 бяха само моряците от Военноморското училище във Варна, големи групи имаше от Сливен, Търговище, Габрово, Русе, Велико Търново, също от Плевен, Ямбол, Козлодуй, Тетевен, Севлиево и, разбира се, от Троян и общината); и в крайна сметка – великолепен спортен празник, 16 февруари, събота. Така бе на 11-тия пореден (началото бе поставено през 2009 г.) троянски крос „По стъпките на Левски“, минаващ по маршрут, по който неведнъж е вървял и великият Апостол на свободата, идвал над десет пъти в Троян – от мястото, където някога е бил ханът на комитетския човек Василчо Спасов, в който е отсядал и Левски през мах. Райковска, Дрянската махала (където Левски е играл ръченица в хана на Аким Дренски) и финал в Троянската света обител „Успение Богородично“, където Апостола е имал верни съмишленици и също е пребивавал неведнъж.

Част от голямата група от Сливен
Секретарят на БФО Константин Койнов помагаше технически
Съперници и приятели – Лимона и Николай Тодоров
ЗА ПЕРФЕКТНАТА организация, дело на ентусиастите от СКО „Хемус“, са поредните ни адмирации. Ще добавим само, че подготовката на такова мащабно състезание (по няколко маршрута – 12 км за елита, 8 км и 3 км за най-малките и любителите) никак не е лесна работа и изисква много предварителен труд, време и професионализъм. Поредно браво на всички от клуба – от председателя Мариан Данчев и всеотдайния треньор и мотор на събитието от самото му начало Венелин Иванов до всички редови помагачи. Браво и на отговорника за спорта в общинската администрация Тодор Комитов – работяга и винаги готов да помага, на игумена дядо Сионий, посрещнал гостоприемно и съпричастно кросистите в манастира, на хората от комитета „Васил Левски“ с председател адв. Венелин Ангелов и на всички, оказали подкрепа, сред тях за пореден път бе и секретарят на Българската федерация по ориентиране (БФО) Константин Койнов.

Награждаването пред входа на Троянския манастир, вдясно – нашият Борислав Цеков-Фачо
Финишира комендантът майор Дочо Николов
Георги и Декстър
Стартът на 3 км на най-малките
И НАКРАЯ, но първо по важност, да кажем няколко думи за участниците. Както винаги – пъстри, от близо и далеч, елитни спортисти, любители, малки и големи. И отново за слава на Т21 сред най-атрактивните и оглавяващ възрастовата класация бе спортният ни коментатор Стефан Генков-Лимона, минал наскоро 72, който подобри миналогодишното си постижение по 8-километровото трасе (репортажа му „от мястото на събитието“ публикуваме отделно – бел. ред.). Сред бегачите за поредна година бяха общинският съветник и бивш председател на местния троянски парламент Николай Тодоров, известният състезател по джудо и самбо Борислав Цеков-Фачо, завърнал се наскоро от Англия, студентката по медицина във Варна и име в троянското ориентиране Виктория Комитова, военният комендант на Ловешка област и активист на троянския клуб на „Традиция“ майор Дочо Николов... За големите групи от други градове вече казахме. Нещо като традиция е станало на всеки крос да има и „необикновен“ участник/ци – този път погледите събираха троянецът Георги и неговото огромно бяло куче Декстър, които се пуснаха по 8-дилометровия маршрут. Имаше и семейни участия – забелязахме известния троянски керамик Румен Георгиев и съпругата му Стела, които бягаха в компанията на сина си Нед, доскоро студент в Холандия. И т. н., и т. н., казахме – над 250. До догодина!

Т21
Снимки: Мариян Каридов и Т21 

Още по темата:

0 коментара

„Столът като символ“ си заслужава да се види

* И постигна целта си, показа столът като нещо по-различно – хем битово-утилитарно, хем заредено с артистизъм и културни смисли; която му двойнственост бе схваната и оценена от троянската публика
Култура
Откриването – на микрофона е Валентин Щинков, вляво кметът Донка Михайлова и галеристката Мариела Шошкова, вдясно изкуствоведката Боряна Вълчанова, Троян, 12 февруари 2019 г.
ИЗЛОЖБАТА „Столът като символ“ (12 февруари, галерия „Серяковата къща“) – един необикновен и с голям потенциал проект на столичния галерист и художник Валентин Щинков (галерия „Интро“), подготвен и показан за пръв път при скорошното ни европредседателство, подсказващ чрез стола европейските връзки и влияния в следосвобожденска България, че и до днес и пригоден (не провинциализиран) специално за Троян, с нова част за троянското столарство в миналото и до днес, когато е сред водещите браншове в троянската икономика – направи впечатление. Събра много публика. И постигна целта си, показа стола като нещо по-различно – хем битово-утилитарно, хем заредено с артистизъм, с духовност и културни смисли, подсказващо естетически насоки и цивилизационни връзки; която му двойнственост (битов и арт) бе схваната и оценена от троянската публика.

От изложбата
От изложбата – кметският стол на Троян
РАЗБИРА СЕ, най-любопитното за нас, пък и за външните гости на вернисажа (сред тях художници, колекционери, ценители, производители, забелязахме дори симпатичното телевизионно лице на топ майстора Влади Караджов от предаването „Бригада Нов дом“ по бТВ), бе троянската част. Тук видяхме уникати като внушителния троянски кметски стол (предоставен от нашия Музей на занаятите, важен съучастник в изложбата), на който десетилетия са седели кметовете на Троян (последен е убитият от т. нар. Народен съд през 1945 г. Кинчо Балевски), бутикови виенски столове на днешни троянски производители (от сдружението „Троян Мебел“, основен спонсор на изложбата, сред тях трябва да откроим двамата най-големи – Христо Йовчевски и Владо Хаджийски) и други.

От изложбата
От изложбата
СПЕЦИАЛНО внимание заслужава каталогът за изложбата, също озаглавен „Столът като символ“ – едно полиграфско бижу, с много снимки и сериозен текст, дело на младата изкуствоведка Боряна Вълчанова от София; и още повече с троянската си добавка, подготвена от директорката на троянския музей Елеонора Авджиева. Трябва да кажем и за съпътстващите/допълващите столарската част картини на именити родни художници, сред тях неслучайните творци от Троян Иван Хаджийски (който не престана да провокира – и с изложените картини, особено с една от тях, и с държането си на откриването; тук е мястото да подчертаем, че заслугата проектът „Столът като символ“ да дойде в Троян е именно на г-н Хаджийски).

Михаил Пенчев и Стефания Енчевска
СВОЕТО към откриването прибавиха изисканата и ангажирана както винаги водеща – галеристката Мариела Шошкова, и майсторската музика на живо на инструменталното дуо наши съграждани – чудесната флейтистка Стефания Енчевска, която от години живее в чужбина, и талантливия китарист Михаил Пенчев.

От изложбата
ЗАСЛУЖЕНО изложбата бе похвалена от кмета Донка Михайлова в приветствието й към автори и гости, като отчетливо бе заявена подкрепа и очакване за по-нататъшно (троянско) развитие на проекта. Нещо в същата посока каза и г-н Щинков. Известно разочарование обаче бе водещото слово на изкуствоведката г-ца Вълчанова – очаквахме повече културологичност, че и философия, а и артистизъм в думите й, но никак не й се получи; сигурни сме, че не е от неможене и дано не е от подценяване на мястото и публиката. Което не променя общия ни извод – изложбата „Столът като символ“ в троянската галерия „Серяковата къща“ си заслужава да се види (можете да го направите до 12 март), и браво на създателите й.

Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара

Троянка стана посланик

* Мария Ковачева - 10-класничка от троянското СУ „Св. Климент Охридски“, е сред победителите в конкурса „Посланик за един ден“, организиран от Британското посолство
Отличници
Посланик Мария Ковачева и нейната дипломатическа карта
10-КЛАСНИЧКАТА в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ Мария Ковачева е сред победителките в момичешкия конкурс „Посланик за един ден“, организиран от Посолството на Великобритания у нас по случай Международния ден на жената 8 март, научихме от училищния сайт. И още – конкурсът, който се провежда за втори път, е за възрастовата група 15-19 години и има за цел да окуражи младите дами в ангажирането им с обществено значими каузи. Участничките трябвало да напишат есе на тема „Как бихте използвали своите индивидуални умения и своето влияние като посланик, за да предизвикате положителна промяна в обществото?“, а най-добрите получават възможност да станат „посланик за един ден“, т. е. да работят редом до ръководителя на някоя от чуждите дипломатически мисии в София и едновременно с това да си партнират с ръководител/ка на неправителствена организация.

Колежката от Израел – Нейно превъзходителство Ирит Лилиан
РЕЗУЛТАТЪТ за Мария вече е факт – тя получила покана от посланичката на Израел Нейно превъзходителство Ирит Лилиан да й гостува в посолството, а след срещата двете заедно посетили центъра „Аутизъм днес“. На троянската „посланичка за един ден“ й предстои и нова визита в Израелското посолство, тъй като има задача с помощта на посолството да организира изложба. А вече е подготвила и втората си дипломатическа инициатива – съгласувано с ръководството на СУ „Св. Климент Охридски“ ще търси партньорство с училище в Израел. Тържественото закриване на британската инициатива „Посланик за един ден“ ще е на 7 март с участието на вицепрезидента на България Илияна Йотова.

Обявата за тазгодишния конкурс "Посланик за един ден"
МАРИЯ научила за конкурса от преподавателката си по литература Ани Владова и избрала да напише есето си на английски, също работен език за конкурса наред с българския. Припомняме, че тийнеджърката от троянското СУ „Св. Климент Охридски“ (същото, което през новата учебна година иска да разкрие профилирана хуманитарна паралелка, но се натъква на необясним чиновнически отпор от РУО-то в Ловеч – бел. ред.) печели със свой текст пореден сериозен конкурс; през м. февруари 2018 г. Мария посети Брюксел и Европейския парламент като втора в националния конкурс за есе на тема „Европа в България“, обявен от Министерството на образованието. По-долу публикуваме „посланическото“ й есе в неин превод на български език.

Т21
 

Обувките на века

КОЛКО често чувате „Нищо не знаеш! Не си живял по мое време!" или осъзнавате, че отговорът на всеки въпрос е "Просто ще видя в Google"? Това са изреченията, които бих променила, ако имах влиянието на посланик. Защото младите и възрастните стават все по-раздалечени и им е все по-трудно да намират общи теми.

ЗА ДА ГИ НАКАРАМ да разберат другия по-добре, ще накарам тези две групи да излязат от зоната на комфорт на тяхното столетие и да разменят методите си на извършване на дейности, като организирам събитие, наречено „Обувките на века“ във всяко училище. Участниците ще бъдат разделени на две групи: 14-20-годишни и над 50-годишни. Те ще трябва да работят над проект относно начините на комуникация, после да го представят пред другата група и да обсъждат идеите си. Това, което прави събитието уникално, е, че младите ще трябва да използват книги, а възрастните ще трябва да използват смартфони и таблети, за да получат нужната информация и да изпълнят задачата си. Двете групи ще получат бърз урок как да използват устройствата, които са им предоставени.

ХУБАВОТО на това събитие е, че тийнейджърите ще оставят телефоните си за ден, докато обикалят из света на книгите, а възрастните ще се докоснат до технологията и ще се почувстват обновени, като прекарат време с млади хора. Двете групи ще имат полза от размяната на методите си на учене, защото ще им е по-лесно да стъпят в обувките на другия. Обществото ще има полза, защото млади и стари ще комуникират по-лесно. Ако имах влиянието на посланик за повече от ден, бих превърнала това събитие в традиция.

Мария Ковачева, 10. клас
СУ „Св. Климент Охридски“, Троян
 
Още от същия автор:

1 Коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |