Наградиха олимпийците ни Милена и Владо и треньора им Куршума

* Звездната ни олимпийска двойка, с тях бе и двегодишната им дъщеричка, бе посрещната със ставане на крака и бурни аплодисменти * Награда и за троянския треньор Цветан Цочев-Куршума * Изказване не на място на общински съветник леко разстрои церемонията * Кметът Михайлова: „Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!“ 
В Общинския съвет
Посрещането на Милена, Владо и малката Ивайла в Общинския съвет, Троян 26 февруари 2026 г.
ЗВЕЗДНОТО троянско олимпийско семейство – биатлонистите Милена Тодорова, която завоюва престижното четвърто място и бе на крачка от медала в спринта при жените на приключилата преди броени дни Зимна олимпиада в Милано/Кортина 2026 (Италия), и Владимир Илиев, спортист №1 на България за световната си вицешампионска титла през 2019 г. и носител на най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“ за този си исторически успех, за когото сегашната олимпиада бе пета поред, бяха посрещнати изключително тържествено на днешната сесия на Общинския съвет, 26 февруари. Със ставане на крака, бурни овации и по стара българска традиция – с хляб и сол, а на голяма видеостена в пълната общинска зала, освен съветниците присъстваха и много гости, се излъчваха кадри от троянските олимпийски стартове по пистите в Милано/Кортина. Двамата ни спортни герои пък си „върнаха“ с раздаване на автографи и признателни усмивки. Но всъщност олимпийската ни двойка бе… тройка, с Милена и Владо, в ръцете на мама, бе двегодишната им дъщеричка Ивайла. А до олимпийците стоеше и техният троянски треньор в троянския им клуб „Аякс“ – Цветан Цочев-Куршума. 

ПОСРЕЩАНЕТО си имаше и официална част – общинските съветници, с абсолютно мнозинство (29 „за“ от 29 съветници) гласуваха внесеното извънредно предложение на кмета Донка Михайлова за награждаване на олимпийците ни и треньора с общинска премия (на основание на Правилника за награждаване на изявени спортисти и техните треньори от община Троян). Гласуваните награди – за Милена равностойността на осем минимални работни заплати (4960 евро), за Владо и за треньора Цветан Цочев по три (1860 евро). Но малко преди това една неочаквана съветническа изява внесе известен дисонанс – съветникът Минко Акимов взе думата и направи остро критично изказване във връзка с друга точка от дневния ред на заседанието, вероятно по същество г-н Акимов имаше своите основания, но не му бе мястото точно в този момент. Случилото се определено разстрои, до сълзи, кмета Михайлова, тя го определи като „неадекватност, каквато рядко се среща в Общинския съвет“, но в крайна сметка церемонията по награждаването продължи без усложнения.  

Автографи от шампионите
„ВИЖДАТЕ – обърна се към всички в залата общинският председател инж. Петко Пенков, – че с нас днес са част от нашите олимпийци, Милена Тодорова и Владимир Илиев, и с тях треньорът им Цветан Цочев-Куршума, няма как да не му кажа прякора, и на последната олимпиада си пролича защо е Куршума, защото неговите биатлонисти са и най-точните. Троян беше биатлон и биатлонът беше Троян в последните дни. И искам да си призная, не го казвам защото поводът е такъв, че такива емоции както от биатлона на олимпиадата в Италия не съм изпитвал от онази 1994-та на Световното по футбол.“ 

СИЛНИ и изключително емоционални бяха думите на кмета Михайлова от общинската трибуна:
„С огромна гордост и вълнение, със заслужени аплодисменти в залата, посрещаме Милена и Владо. Една добре позната двойка в спорта, едно прекрасно семейство в живота, наши съграждани, които изпълват думата гордост със смисъл. Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!

Милена, твоето представяне, което остава завинаги в спортната ни история, бе изключително. Смело мога да заявя, че всички усетихме твоите сълзи, някои плакахме с теб, че всички изпитахме гордост и възхищение от постигнатото, че завоюваното четвърто място в дисциплина спринт на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 ни донесе надежда. Това постижение е доказателство за твоя талант, желязна дисциплина и несломим дух. Ти показа на света силата на троянската школа в биатлона и вдъхнови младите ни спортисти да вярват в мечтите си. Изказвам своята дълбока признателност и към Владимир Илиев. Владо, ти си  пример за постоянство, професионализъм и отдаденост на спорта. С всяко твое участие ти защитаваш честта на България и прославяш родния ни град. Вашият труд, лишения и безброй часове тренировки стоят зад всеки успех и всяко достойно класиране. За нас троянци е чест да имаме такива спортисти – достойни, устремени и вдъхновяващи. Вие носите името на Троян с гордост и показвате, че дори от малък град могат да израснат големи шампиони. Нека примерът ви ни обединява и ни напомня, че с вяра, труд и подкрепа можем да постигнем всичко.

Удоволствие за мен днес е наред с Милена и Владо да наградим и Цветан Цочев – като уважение и признание към труда на един от троянските треньори, които с професионализъм, любов и отдаденост изграждат спортисти, характери и човеци. Понякога ги оставяме на втори план, защото не те, а възпитаниците им са лицата на успеха, а всъщност точно те стоят в основата му.

Благодарим ви, Милена и Владимир, че ни карате да се чувстваме горди троянци! Благодарим ви за примера, който давате на стотици троянски деца и младежи. Благодарим ви, че направихте така, че Троян стана известен в целия свят!“
Специални поздравления в кметския кабинет
ДА УТОЧНИМ – голямата звезда на Троян и България на тези олимпийски игри, съотборничката на Милена и Владо в троянския клуб „Аякс“ и в националния отбор Лора Христова, бронзовата олимпийска медалистка в индивидуалното бягане на 15 км, в момента е в чужбина и нейното посрещане в родния Троян е предстоящо. 

Т21
 
Още по темата за спортните успехи на Милена и Владо:

Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара

В едно изречение (114)

* Грамадната дупка на ул. „Акад. Ангел Балевски“ на изхода на бензиностанция „Шел“ и на метри от Ритейл парка – немаркирана и животозастрашаваща; „Нямам думи!“, коментира служителка от бензиностанцията
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ТРОЯНЦИ, пък и българите като цяло, но ние тук, в града, сравнен от една известна политичка и столичен кандидат за кмет с Виена (продължава да ни избива на смях, като се сетим – бел. ред.), още по-, имайки предвид и уникалната ни вероятно в европейски, а защо не и в световен мащаб автогара, където дупките са повече от равните местенца и ни се смеят и врабчетата по дърветата, за гостите на Троян да не говорим, сме обръгнали на улични дупки, наскоро писахме за една такава, която уж бе ремонтирана, пък после пак се появи, пустата му дупка (виж „В едно изречение“ (110) в бр. 5 на Т21 от 11 февруари 2026 г. – бел. ред.), сега обаче ще говорим не за обикновена дупка, а за нещо като уличен кратер, и то на улицата, която е и обходна за Троян и поема най-големия трафик, включително товарните коли от и към Южна България през Троянския проход; дупката, по-точно кратерът, е с респектираща дълбочина от около 30 см и става все по-дълбока, респектиращи са и другите й мерки – дължина над метър и широчина 50-60 см, а всичко това е вече доста дни, да не кажем месец, на ул. „Акад. Ангел Балевски“, непосредствено след излаза от бензиностанция „Шел“ и на метри от Ритейл парк Троян, най-натовареното търговско средище в града и района, за „радост“ внушителните габарити на дупката я правят видима отдалеч и повечето автомобили успяват да я заобикалят, което обаче при натовареното движение създава потенциална опасност от сблъсък с насрещния поток, говорихме със служителка на бензиностанцията, тя коментира с нещо като „Нямам думи!“, но все пак ни обясни, че един хубав ден запълнили дупката с някаква неясна смес, но на следващия ден тя (дупката) отново зейнала; ще уточним, че този троянски пътен участък, тъй като е част от републикански път, е държавна отговорност и за него се грижи или би трябвало да се грижи областното „Пътно управление“, местното подразделение на държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
     Бел ред. Ясно е, че сега е неудобно време за улични кърпежи, но със сигурност, ако имаше някаква отговорност, за съчувствие или емпатия към стотиците преминаващи не смеем и да помислим, съответната пътноподдържаща служба щеше да намери начин за обезопасяване, със сигурност има такива начини, а пък обозначаването (маркирането) на опасността е задължително, май и по закон, ама какви закони, какви пет лева, и се питаме, ако, не дай боже, се случи някакво тежко произшествие заради този животозастрашаващ троянски уличен кратер, кой ще носи отговорност (преди ден, броят на вестника ни вече бе в печатницата, дупката отново криво-ляво бе (по)запълнена и в момента ситуацията не е толкова рискова, да видим колко ще „изтрае“ и този пълнеж, дано пък...)?!  
Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

„Артисти за деца“ – на кино в галерията

* На 26 февруари, четвъртък, от 17:30 ч. в галерия „Серякова къща” в Троян ще се излъчи документалният филм „Артисти за деца” с продуцент, сценарист и режисьор Елена Панайотова, след прожекцията публиката ще има възможност за среща разговор с авторката 
Предстоящо
„АРТИСТИ ЗА ДЕЦА“ ни отвежда на пътешествие през времето и континентите – от родопското село Широка лъка до домовете за деца в Кения и срещи из Европа – в търсене на корените и дълготрайното въздействие на една изключителна театрална програма с международен обхват. Режисьорката Елена Панайотова се връща назад във времето – към възникването на програмата в местен дом за деца в Родопите и нейното развитие и пренасяне в Африка – за да разкрие силата на театъра за личностното развитие на детето, независимо от социалния му произход. 
 
ПЪТУВАЙКИ през различни държави и култури, филмът среща зрителя със спонсори, артисти, социални работници, директори на институции и пораснали вече деца, участвали в проектите през годините. Чрез архивни кадри (2011–2016) от два континента и трогателни лични свидетелства, документалният разказ показва как театърът и играта могат да бъдат мощен инструмент за овластяване, изцеление и социална промяна.

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на 15 години програмата обхваща над 5000 сираци и млади хора и включва повече от 300 артисти от четири континента, създавайки пространства за творчество, доверие и човешка свързаност. Филмът доказва изключителното значение на играта за опознаването на човешката природа и силата на изкуството да подхранва човешкия дух и да променя животи.

ОФИЦИАЛНАТА премиера на „Артисти за деца“ бе 29-ия „София Филм Фест“ (2025 г.). Филмът е носител на  Награда за социален принос чрез изкуство с мисия на Петия фестивал на новото българско кино, Бургас (2025 г.), и присъства в селекциите на осем международни фестивали в България, Дубай и САЩ. Троян неслучайно е сред градовете домакини на представянето на филма – през 2023 г.в галерия „Серякова  къща” гостува предшестващата го фотографска изложба „Далеч от Африка”.
***

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА е театрален режисьор с тридесетгодишен опит. Поставила е над 40 театрални спектакъла на различни европейски и национални фестивали, отличавани с многобройни номинации и награди. Тя е дългогодишен преподавател в Университета по изкуства в Утрехт и в Нов български университет. Автор е на статии, есета, пиеси и книгата „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“. Този филм е нейният дебют в киното. 

Галерия „Серякова къща”

0 коментара

Троян пак завъртя уруглювиците, кметът поиска прошка

* „В този ден, деня на прошката, от името на общинското ръководство искам прошка от гражданите на Троян за стореното и пропуснатото. С уверението, че мислите ни са чисти, намеренията ни са чисти“
Сирни Заговезни Отзвуци
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (Сирница), християнският ден за прошка, седем седмици преди Великден и начало на големия Великденски пост, е голям празник в Троян, общоградски. От десетилетия се празнува така – на улицата, с големи огньове и въртене на уруглювици, за да гоним злото и за добро. А по-отскоро и с фолклорната възстановка, дефилето и фолклорната програма, организирани от троянското читалище (НЧ „Наука 1870“), продължение във времето на подобните празненства в троянския „Пети квартал“; и с „уводната“ кметска баница, завъртяна лично от градоначалника Донка Михайлова за почерпка на гостите в кметския кабинет в началото на празника. След това всички са пред огньовете на широкото пред бл. „Къпинчо“. Така бе и на сегашната троянска Сирница (неделя, 22 февруари). Огнено, радостно, весело, многолюдно.

ЩЕ СЕ ПОМНИ и кметската прошка, ето с какви думи я поиска г-жа Михайлова: „Сирни Заговезни е, денят на прошка. В този ден според религията ни и според традицията ни си искаме прошка. Този ден носи особена сила, защото да простиш се иска сила – да забравиш обидата, огорчението, да изпълниш сърцето си с доброта и да продължиш нататък. В този ден, деня на прошката, от името на общинското ръководство искам прошка от гражданите на Троян за стореното и пропуснатото. С уверението, че мислите ни са чисти, намеренията ни са чисти, ще положим усилия да ограничим пропуските. В този ден палим огньове и след малко ще пламне нашият троянски огън. Огънят се пали, за да изгори с него злото и да тръгнем с чисти сърца към пролетта и към Великден. Но се пали и за да защитим себе си от лошото в света. Нека този ден ни помогне да вярваме повече, да имаме повече надежда и повече доброта. И да продължив към Великден и пролетта с добри намерения и повече любов към нашия Троян“.

Т21
Снимки: „Троян Експрес“

0 коментара

Днес е особен ден – 24 февруари

* Някога, при първата й управленска ангажираност в зората на демократичните промени у нас през 90-те години, я наричахме хубавото Наде. Хубаво си е! Слава на Украйна! 
Войната на путин срещу Украйна
ДНЕС е особен ден, 24 февруари. Денят, в който преди точно четири години, на 24 февруари 2022 г., Европа, а и светът вече не бяха същите. И по най-бруталния начин осъзнаха, че злото е тук, войната е тук, че диктаторите и масовите убийци с власт като Хитлер и Сталин не са си отишли завинаги. На този ден, когато кагебисткият мъник, постигнал абсолютната власт в прогнилата си империя на злото – путин, нападна Украйна. Въпреки лъжите до последно, че няма да го направи, пропутинистките пропагандатори у нас ни „успиваха“ със същото и с наслада се подиграваха и гавриха с предупрежденията, дори когато бяха от най-високо ниво (помните ли как рашистките подлоги Дачков и Волгин в национален ефир ръсеха обиди и вулгарности срещу тогавашния американски президент Байдън, който каза на света за предстоящото нападение, разбира се, без думичка да обелят, за извинение пък още по-малко, говоря за споменатите подлоги и подобните им, след като предупреждението стана факт – бел. моя).

ПОСЛЕ. После демократичният свят отрезвя, разбра, че не е разбирал чудовището от „империята на злото“ по определението на амерканския президент Роналд Рейгън („всякога проклетата Русия“ я нарича ненадминатият български политик и дипломат Георги С. Раковски през 19. век, колко точно и проницателно – бел. моя), прекалено му е прощавала, че погрешно е подхождала към него като към нормален, че кръволокът не разбира от добро. Демокрацията, и особено европейската демокрация, плати данък за демократичността си, парадоксално, но факт. Но след това, постепенно, този процес продължава и днес, се взе в ръце и даде решителен и безкомпромисен отпор на злото, зае ясна, недвусмислена и категорична позиция. Със санкции, с военна подкрепа за Украйна, с финансова помощ, с логистика, с постоянни приятелски жестове (пред очите ми са топлите прегръдки, неведнъж, на британския крал Чарлз III с украинския президент Зеленски, новия голям лидер на свободния свят, също Макрон, Мерц, Туск, Мелони, Санчес и крал Фелипе VI, из цяла Европа, в Канада, Австралия, Япония, Нова Зеландия и навсякъде в демократичния свят – бел. моя).

ДА ДОБАВИМ и жестовете на световните звезди в демократичния свят – музиканти, певци, писатели, ютубъри, спортисти, артисти, художници, журналисти и т. н., и т. н., които не спират да развяват украинското знаме по сцената, пишат текстове и книги, рисуват картини и карикатури, носят ярки украински знаци, с което по най-явния, силен и запомнящ се начин показват на милионите си фенове и на целия свят своята позиция. Пред очите ми е моят кино идол Робърт де Ниро, също любимият на жена ми поп певец Стинг, битълсът Пол Маккартни, Майкъл Дъглас и още, и още, и още…; немалко мислещи руснаци също („Ние, Форумът „Свободна Русия“ и нашите съмишленици, сме длъжни да помогнем на Украйна, защото победата за Украйна е победа за силите на свободата над силите на тиранията в една глобална война. Нещо повече, това е единственият шанс на Русия да намери път обратно към цивилизования свят. Не е гарантирано, че ще успее, но без тази победа е абсолютно невъзможно. Украинското знаме в Севастопол е единственият шанс за бъдеща свободна Русия“, написа и го е заявявал многократно безкомпромисният противник на путинския режим, легендарният руски шахматист Гари Каспаров – бел. моя). Целият нормален демократичен свят, неговите най-ярки личности, водачите му казват едно – не на войната, не на диктаторите, пълна подкрепа на Украйна и на нейния народ страдалец, вяра в победата. Казваха го от самото начало на войната, казваха го през всичките четири години, казват го и днес. Да добавим и многохилядните митинги  в подкрепа, залели световните столици и други градове – скорошният в Прага, с чудесния чешки президент Петър Павел отпред, бе направо разтърсващ.

НИЕ? Ние, в България, затлачени от прорашистки и пропутински подлоги, от десетилетното пропагандно промиване на мозъците (помните ли, дори в националния ни химн по комунистическо време имаше текст, че „с нас Москва е в мир и в бой“, в българския национален химн, пфу… – бел. моя), от рубладжии, копейки и глутници полезни идиоти, от глупави и едновременно продажни политици, от мижитурки на сцената, политическата и артистичната, от продължаващата с брутална настоятелност и явно намираща почва у нас пропутинистка и прорашистка пропаганда, от десарските и кагебистки мрежи, действащи и до момента, от една църква, оглавена от подобни типове и пропита от зловонния дъх на злото, и т. н., и т. н.

НЕ ВИДЯХМЕ един политик с власт, който ясно да заяви проукраинска и антипутинска позиция (всъщност имаше едно кратко изключение, когато премиерът Петков без да му мигне окото изгони от България 73 руски „дипломати“, т. е. руски агенти, после някои речи и срещи на премиера Желязков, който в крайна сметка се оказа стиснат за топките и направи наредения му завой). Не видяхме – с малки и редки изключения – български музикант, певец, шоумен, художник (изключвам няколко талантливи български карикатуристи – Комарницки, Николов, аниматорът Тео Ушев, братя Гюзелеви), артисти (и тук има малки, макар и ярки изключения – младият Алексиев, младият Финци, още няколко), че и журналисти в най-големите медии, които да си закачат на ревера украинска значка, да развеят на сцената украинското знаме, да заявят гръмко какво се случва и къде сме ние… Жалко, много жалко, тъжно, че и някак страшно – наистина ли сме толкова смотан и тъп народ, народ без съчувствие към страдащите, към борещите се за свободата и живота си (а преди век и нещо подаваме ръка на хилядите арменци, бягащи от кланетата в Турция, след това спасяваме евреите си), деградирахме ли, други ли станахме, някакво наказание Свише ли изкупваме… 

И СЕГА, преди ден, служебният ни външен министър Надежда Нейнски ни даде надежда. Появи се с украинска значка на ревера на месечното заседание на Съвета за външната политика на Европейския съюз в Брюксел, а след това и на срещата в централата на НАТО. Ясно, демонстративно, категорично! Така както го правят лидерите в демократичния свят. Нещо повече, заяви ясната поддръжка на България за Украйна, ясни съюзнически ангажименти, ясна ненавист към диктатора и кървавата му агресия. Заяви и още нещо, което като че ли не се разбира достатъчно у нас – че битката на Украйна срещу агресора Русия е битка за всички нас, битка за свободна Европа, битка за България, че тази битка е и наша българска битка; цитирам: „Битката на Украйна с Русия е и битка за европейската сигурност. България не прави услуга на Украйна, това е наш национален интерес, ние няма как да приемем руските правила за мир“. Браво, Наде! Някога, при първата й управленска ангажираност в зората на демократичните промени у нас през 90-те години, я наричахме хубавото Наде. Хубаво си е! Слава на Украйна!

24 февруари 2026 г., Троян
Генадий Маринов 
 
* Бел. Снимките са от различни събития по света и у нас в подкрепа на Украйна.
 

Още по темата "Войната на путин срещу Украйна":






















0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |