Пътуващото училище на „Климента“ – за 10-ти път

* „Пътуващото училище ни сплоти, създаде нови приятелства, докосна ни до спиращи дъха гледки, научи ни да ценим всичко онова, което често приемаме за даденост – природата“
Юбилейно
В двора на „Климента“ – потегляме!
ТОВА лято, горещото лято на 2024-а, троянското СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както го наричат възпитаници и приятели – бел. ред.) проведе своето поредно, юбилейно пътуващо училище. За 10-годишната си история то е водило смесени по възраст групи от по 30-40 ученици по всички големи български планини: три пъти в Стара планина, четири пъти в Родопите, два пъти в Рила, един път в Пирин.

ТРАДИЦИЯТА е продължение на започнатото от вдъхновителя Тодор Гладков. Начело на „железния“ учителски екип са Пламен Кюркчиев и Цветанка Босева, подпомагани през годините от колеги съмишленици – Анелия Иванова, Станка Комитова, Иванка Цекова, Пенка Острева, Снежка Амзова, Анна Владова, Мария Лекова, от д-р Станка Калчева и фелдшерът Весела Миндевска, от планинския водач Емил Христов. От 2009-а до 2017 г. пътуващото планинско училище се провеждаше ежегодно, последва прекъсване по различни организационни причини, но сега, от 30 юни до 3 юли, традицията беше възобновена.

Момент от Пътуващото училище 2024, Родопите
ТАЗГОДИШНОТО пътуване беше из Родопите. Голямата група от 47 седмокласници посети Бачковския манастир, Агушевите конаци в село Могилица и Планетариума в Смолян, изкачи се до Смолянските езера, извора на Арда, пещерата Ухловица и Каньона на водопадите. За училищния електронен сайт участничката Ана Мария Петрова написа: „Природата ни дава свобода, енергия, позитивни емоции, спокойствие. Ето защо ние, децата, не можем да израснем правилно без нея. Пътуващото училище в Родопите ни научи на работа в екип, отговорност към самите нас и към околните, научи ни да бъдем по-търпеливи, по-добри и чувствителни един към друг. (…) Пътуващото училище ни сплоти, създаде нови приятелства, докосна ни до спиращи дъха гледки, научи ни да ценим всичко онова, което често приемаме за даденост – природата“.

ЦЕЛТА изглежда постигната. Догодина – пак. Сърцати учители винаги има.

Нели Генкова-Маринова
Снимки: Пламен Кюркчиев

Още за СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян):

0 коментара

Нашата Илияна Мичевска – двукратна световна шампионка

* 18-годишната троянска внучка спечели безапелационно бяганията на 400 м и 800 м при девойките на Световното първенство в Тайван * Бабата Илияна Мичевска старша: „Аз съм бивша лекоатлетка и може би това й повлия да се насочи натам“ * Голямата цел на шампионката – Олимпиадата през 2028 г. в САЩ
 
Илияна Мичевска – световна шампионка
Лека атлетика
 
ТЕЗИ ДНИ едно красиво, талантливо и неудържимо българско момиче, смело можем да кажем – и троянско момиче, макар че живее в Бургас, с троянски корени, родено в Троян, обичащо нашия град и край, влезе в новините на световните информационни агенции. 18-годишната Илияна Мичевска, която спечели два златни медала в бяганията на 400 м и 800 м на Световното първенство по лека атлетика за хора с увреден слух, провело се в Тайван, 18-23 юли. Българката стана двукратна световна шампионка във възрастовата група при девойките до 20 години безапелационно – в първия си финал финишира с близо 30 метра преднина; а в стартовете при жените бе на крачка от медалите с престижното 4-то място на 400 м.

ШАМПИОНКАТА носи името на троянската си баба – също Илияна Мичевска, и най-логичното бе да потърсим допълнителна информация от нея. Оказа се, че не сме сбъркали – Илияна Мичевска старша бе безкрайно отзивчива, изчерпателна и, което не е без значение, сладкодумна. Още повече че, научихме го от самата нея, малката Илияна проплакала преди 18 години в нейните ръце, тогава акушерка в троянската болница.

С българското знаме след триумфа на 400 м
ЕТО КАКВО ни сподели бабата на шампионката – за детството и връзката с Троян, спорта и преквалифицирането от тениса на маса към леката атлетика, проблемите със слуха и решението им, изборът между компютрите и спорта, плановете след завършване на средното образование, погледът към Олимпиадата през 2028 г.

    • „РАЖДАНА е в моите ръце, аз съм акушерка. Родена е в Троян и сега още не е навършила 18 години. Живее с майка си в Бургас, тъй като с таткото, по-големия ми син, се разделиха отдавна. Тя беше на 3 годинки, когато с майка си замина за Бургас.“

    • „МНОГО силно е свързана с Троян, много често си идва, обича града ни. Даже сега, преди да замине за Световното в Тайван, коментирахме, че ще започне ремонт на троянския стадион. Защото аз всеки ден ходя на стадиона, тя идва с мен, когато е в Троян. Много харесва Балкана. Обиколила е всички планини в България, качвала се е на всички най-високи върхове. Въобще – много интересно дете, ще ви запозная, като си дойде.“

    • „ОТ ДЕТЕ е много спортна – колелета, кънки, състезания, спортни награди… Като баща си, Найден Мичевски, той беше състезател по ски в ЦСКА, после работеше като ски учител на Беклемето дълги години. Но тя се ориентира към леката атлетика скоро, преди 3 години – преди това бе републиканска шампионка по тенис на маса, но имаше някакви търкания с треньора си и се отказа. Понеже аз съм бивша лекоатлетка и може би това й повлия да се насочи натам, разбира се, тя е много по-успешна. Колко пъти сме ходили на стадиона в Троян и аз й разказвах, че тук съм пораснала, за бягането и състезанията и на нея й беше много интересно. И в един момент ми се обажда – бабо, аз си намерих клуб по лека атлетика в Бургас и започвам тренировки.“

Посрещането на златното българско момиче на Летище София, 22 юли 2024 г., сн. БНТ
Букет за шампионката, сн. БНТ
Илияна на връх Ботев в Балкана
    • „МЕЖДУВРЕМЕННО тя учеше в иновативно средно училище по компютри и компютърни технологии, беше пълна отличничка, и аз й казвам – ти няма да имаш време и за това училище, и за спорта. Съветът ми бе – спортувай ей така, за здраве и удоволствие, но тя толкова упорито се захвана, толкова много й хареса. Но директорът на това училище й беше поставил условие да се заеме само с ученето, отличничка е и да не се разконцентрира със спорт. Затова преди шест месеца напусна това училище, за да може да се отдаде изцяло на спорта.“

    • „ИЛИЯНА си вижда бъдещето в спорта. Като, разбира се, догодина е абитуриентка, завършва 12. клас, и смята да замине да учи в чужбина. Иска да учи спортна медицина или кинезитерапия. Но ще видим, има време. Между другото тя е толкова потайна, споделя, чак след като се случи.“

    • „ТЯ СЕ РОДИ с друстранна глухота. На една годинка, даже по-рано, ние открихме, че има проблеми със слуха. Проф. Цветков във Военна академия в София я оперира, сложи й кохлеарен апарат, който се имплантира в черепната кухина. След което малкият ми син, чичо й, който от 25 години живее в Германия, уреди това в една от най-елитните клиники за такива проблеми да се направят фините настройки на апарата. И сега ако вие не знаете, че Илияна е с такъв проблем, няма как да разберете – тя е с идеален говор, отлична ученичка е в масово училище и няма никакви затруднения със слуха.“

Баба и внучка на 200 км от полярния кръг – Лофотенските острови, Норвегия
    • „ПРЕДИ да замине за Световното в Тайван участва на Републиканското първенство във Велико Търново и във възрастовата си група до 20 години се класира втора, а при жените – трета. Състезанията за хора с увреден слух за нея са само етап, полезен етап – защото добрите резултати й отварят допълнителни възможности. Ето сега, златните медали и сертификатите за световен шампион й дават право за участие догодина в Дефлимпийските игри в Токио. Но нейната голяма цел е да участва в масовата Олимпиада 2028 в Лос Анджелис, ще пропусне Олимпиадата в Париж, но още отсега се готви за следващата.“

Генадий Маринов

0 коментара

И най-младите по казуса „Каравелов“

* Ученици създадоха късометражен филм за дърветата по ул. „Любен Каравелов“ * Филмът ще бъде показан през октомври на големия финал на проекта „Научи, разкажи, заснеми!“ * Организаторите обещават да видим „поетичен разказ на много важна и актуална тема за града“
Гореща тема
В НАЧАЛОТО на месеца (1-5 юли) минувачите по ул. „Любен Каравелов“ в Троян със сигурност са забелязали оживление и ентусиазирани млади хора с микрофони и снимачна техника. Това беше част от втория етап на проекта „Научи, разкажи, заснеми! Климатът и екологията се срещат с изкуството“, по който СУ „Св. Климент Охридски“ е партньор. След като през май 30 ученици изгледаха късометражни филми на екологична тема, сега 8 от тях имаха възможност сами да влязат в ролята на творци. В рамките на 5-дневен младежки летен лагер, под ръководството на обучителите от сдружение „Арте Урбана Колектив“ (Слава Дойчева, Димитър Узунов, Даниел Симеонов, Мария Велева и Ралица Асенова), те трябваше да идентифицират местен екологичен проблем, да стигнат до обща идея, да направят план за осъществяването й и да я заснемат.

ИЗБОРЪТ на младите попадна „право в десетката“, синхронизира се с вълненията на троянци през последните седмици и обещава да бъде част от една жива гражданска дискусия. Съдбата на дърветата по ул. „Любен Каравелов“ ще е темата на техния късометражен филм, който ще бъде показан на голям екран през октомври, по време на големия финал на „Научи, разкажи, заснеми!“  – цял ден с културни събития, посветени на опазването на околната среда. Организаторите обещават да видим „поетичен разказ на много важна и актуална тема за града“. Един от младите автори, 10-класничката Мария Киримова, описа петте творчески дни като „изключително приятелска обстановка с вдъхновяващи ментори – много мотивирани и доста настоятелни, но без капка напрежение“.

ПРОЕКТЪТ се осъществява в три населени места – Троян, Видин и с. Кърпачево (Ловешко). Организатори са сдружение „Арте Урбана Колектив“, а списъкът с партньори е впечатляващ: Британският съвет в България, Гьоте институт, Институт Сервантес, Италиански културен институт, Посолство на Австрия, Посолство на Гърция, Посолство на Словения, Полски институт, Португалски културен и езиков център „Камойш“, Унгарски културен институт, Френски институт, Чешки център София, Бюрото на Европейския парламент в България, Община Видин, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ (Видин), Община Троян, СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян), Народно читалище „Наука 1870“ (Троян), Сдружение „Деветашко плато“, Сдружение „За Земята“, Областна управа Ловеч. Местен координатор е училищният психолог в СУ „Св. Климент Охридски“ Мария Лекова.

Нели Генкова-Маринова
Още по темата:

0 коментара

Победителите в „Троян Рън 2024“

* Троянски триумф в „кралската“ дистанция на 75 км и при мъжете, и при жените – Петко Кинчев и Мария Цочева; троянски шампион и на 12 км при жените – Маринела Цекова; Сара Минкова „сребърна“ на 27 км * Шампионът Кинчев: „Най-голяма роля играе това колко те хапе кучето“ * Сватба след финала – горчиво на сем. Божикови
Планинско бягане
Големите шампиони – победителите на 75 км Петко Кинчев и Мария Цочева
ТРОЯНСКА доминация на „Троян Рън 2024“ (20 юли), което е още едно основание за троянското домакинство на планинския маратон, който се провежда за втора поредна година и намерението на организаторите е да натрупа дълга и славна биография. Троянското превъзходство бе особено отчетливо в новата за това състезание и най-тежка „кралска“ дистанция на 75 километра – троянска победа и при мъжете, и при жените. Общо 478 бегачи застанаха на старта (регистриралите се бяха над 500, но някои по различни причини не стартираха) в четирите дистанции  – 75 км, 40 км, 27 км и 12 км.

75 КИЛОМЕТРА

ЛЮБОПИТНОТО е, че троянският шампион при мъжете Петко Кинчев е брат на най-именития троянски състезател в планинското бягане Христо Минков (който не участва заради състезание в чужбина) и на вече сериозното име в планинското бягане при дамите Сара Минкова, която тук също се качи на подиума (на 27 километра). След приключването на „Троян Рън 2024“ майката на Петко, Христо и Сара – Поля Станева, коментира във фейсбук: „В Троян може да се случват  хубави неща. Благодаря на хората, които ни подкрепят и на тези, които специално ни поздравиха! Скромно описвам днешния емоционален ден за нашето семейство: много шампиони на едно място“.

Сребърният и бронзовият на 75 км – Димитър Димитров и Йосиф Банков
НА ФИНАЛА в Троян големият герой на „Троян Рън 2024“ Петко Кинчев – който по 75-километровото трасе от централния троянски площад до връх Амбарица и обратно постигна време 10 ч. 39 мин. 27 сек. – сподели: „Последните 5 километра бяха най-трудните в живота ми. Емоциите след като завършиш такова нещо – след като си искал в толкова моменти да се предадеш, но си продължил – тези емоции те вдигат много. Чувство, което е незабравимо до живот. Който е бягал ултрамаратон, знае, че това нещо ти дава много. Много трудно трасе, особено като качваш Амбарица“. Шампионът обясни и формулата на успеха си, цитирайки шеговита фраза на брат си Христо: „Няма значение колко си подготвен физически, най-голяма роля играе това колко те хапе кучето. Мен много ме хапе“. Втори в маратонската дистанция е Димитър Димитров (Пловдив) с време 12:10:22, а трети – друг наш съгражданин троянец, Йосиф Банков, финиширал за 13:17:23.

ОСОБЕНО интересно тук е, че победителката при жените – землячката ни от с. Черни Осъм Мария Цочева, е втора в общото класиране, изпреварена единствено от мъжкия шампион Петко Кинчев. Мария, която живее в Ловеч, е треньор по тенис и се занимава със спорт от 23 години, но започва да бяга състезателно в планината едва от 2 години и обяснява успехите си с планинския си черноосъмски ген. „На Амбарица много млади хора ме аплодираха („Троян Рън 2024“ съвпадна с тазгодишния Фестивал на боровинките, провеждащ се на хижа „Амбарица“ – бел. ред.). Напомни ми на Световното в Италия – там италианци стояха по върховете и аплодираха, така и тук. Беше супер приятно!“, сподели шампионката. Втора при жените (всъщност 75-километровата дистанция завършиха само две дами) е Милена Стоянова с време 14:39:32.

40 КИЛОМЕТРА

ВЪВ ВТОРАТА по трудност дистанция конкуренцията при мъжете бе много силна и тримата най-добри финишираха в рамките на 20-ина минути. Победител е Максим Василев с време 4:17:51, следван от Асен Ватев (4:36:26) и Денислав Стефанов (4:43:40). При жените спечели Лина Христова (5:03:21) с подгласници Габриела Бундева (5:38:01) и Деница Желязкова (6:43:39).

27 КИЛОМЕТРА

ПРИ МЪЖЕТЕ победата в тази дистанция грабна републиканският шампион на България в класическия маратон за 2022 г. Мирослав Спасов (Мездра) с време 2:33:29, следван на микроскопична дистанция от Константин Василев (2:35:56) и от Иван Гочев (2:55:12). При жените златото отиде при бягащата журналистка от Бургас Емел Махмуд (3:10:20), оставила зад себе си троянката Сара Минкова (3:12:28) и Джулия Василева (3:23:56).

12 КИЛОМЕТРА

Най-високо на почетната стълбичка, 12 км – нашата Маринела Цекова
В ТАЗИ ДИСТАНЦИЯ с най-масово участие, което означава и тежка конкуренция, победител при мъжете стана софиянецът Ивелин Колев (47:50), а втори и трети – Румен Стаматов (49:16) и Георги Тодоров (49:49). При жените безапелационна бе съгражданката ни Маринела Цекова, вече име в този спорт, с време 53:00, следвана от Златка Вълчева (56:03) и друга троянка, Никита Атанасова (58:03).

СВАТБАТА

Сватбата на сем. Божикови след финала на „Троян Рън 2024“ – ритуала води Ники Василковски
В „ТРОЯН РЪН 2024“ имаше още двама победители – Симона (от Габрово) и Мартин (от Сандански), които след финала си в състезанието продължиха житейското маратонско „бягане“ със сключване на брак и станаха семейство Божикови. Сватба на „Троян Рън 2024“ – какво по-хубаво! „Невероятен момент, наистина невероятен!“, коментира сватбарското продължение водещият Ники Василковски. И от нас – горчиво!

Т21
 
Още по темата:

0 коментара

„Троян Рън 2024“ или как мечтата стана реалност

* Маратонът вече е част от бранда Троян, значим троянски посланик и събитие с национални измерения * Над 500 участници, нови две маратонски дистанции – 75 км и 40 км, отлична организация и троянско гостоприемство * Водещият Ники Василковски: „Важно е да победиш, но по-важното е да се насладиш“ * Голямо браво за Ники Тодоров!
Планинско бягане
Общият старт на 12 км и 27 км, Троян, 20 юли, 9:00 ч.
Секунди след старта
АМБИЦИЯТА – като че ли на пръв поглед прекалено мечтателна и трудно осъществима – стана реалност. „Троян Рън“ (Troyan Run), състезанието по планинско бягане, чийто прощъпулник бе миналата година, а сега, 20 юли, бе второто му разширено издание, вече е троянска емблема, част от бранда Троян, значим троянски посланик и събитие с национални измерения.

В техническия щаб бе горещо не само заради метеорологията
Пилотният автомобил събра погледите на състезатели и публика
ОЦЕНКАТА не е пресилена. Над 500-те участници (миналата година бяха под 400) от цялата страна, новите две маратонски дистанции – 75 км (от централния площад в Троян до връх Амбарица и обратно) и 40 км, подготвени по всички международни стандарти (денивелация, профил на трасето, осигуряване и т. н.), наред с „по-конвенционалните“ 12 км и 27 км, отличната организация – при подготовката на трасетата, технологията на състезанието, логистиката и т. н., изпипването на „маловажните“ подробности (които понякога обръщат колата), гостоприемното домакинство, настроението, отразяването. Да добавим още нещо за трасето – то е сред спиращото дъха великолепие на Троянския Балкан, което само по себе си е един допълнителен плюс за „Троян Рън“; и към това – по трасето, казват го историците, е минавал, и то неведнъж, „едничкият син“ на България Васил Левски, великият Апостол на свободата, и този исторически контекст прибавя стойност и смисъл на състезанието.   

Ники и Ники (Тодоров и Василковски)
ЩЕ СПОМЕНЕМ и специалния водещ – популярното лице на Нова телевизия и наш земляк Ники Василковски, който към атрактивното си и наситено с информация водене на място (старт финала на централния троянски площад) добави директно представяне в ефира на телевизията, в съботния й сутрешен блок, на част от старта на „Троян Рън 2024“ (което също е знак за националната значимост на проявата). „Важно е да победиш, но по-важното е да се насладиш на бягането и да завършиш без инциденти“, бе заръката му към стартиращите, която със сигурност бе чута.

Браво, Ники!
И СЕГА нещо много (най-) важно – нали амбицията или по-добре да го кажем мечтата, като всяко човешко нещо, си има своя носител и създател, да кажем няколко думи за него, заслужава го, пък и обективността го изисква. „Троян Рън“ е творение на Николай Тодоров, знаем го като общински съветник, бе и председател на Общинския съвет, партиен деятел и име в троянската политика, но тук е в друга роля, по думите му „по-важна и много по-голяма“. Благодарение на неговото буквално „вграждане“ в идеята, безбройните срещи и разговори, лобирането за спонсори и подкрепа (по първоначални разчети бюджетът надхвърляше 40 хил. лв.), привличането и ръководенето на този невероятен екип от 20-ина доброволци (сред тях ще откроим планинаря еколог Иво Грийн и областния военен комендант майор д-р Дочо Николов, които хвърлиха много сили при маркирането на трасетата), едногодишната му целенасочена работа, накратко – тоталната му отдаденост на реализацията на маратона, това стана възможно и стана реалност. От нас – голямо браво, Ники! Заслужава си!

Т21

Бел. ред. Състезанието още не е приключило и очаквайте информация за победителите и резултатите в отделен материал.   
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |