* Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!; но не гледайте встрани, не си гледайте и в краката * Моля, ако някой разбира, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!
 |
| Генадий Маринов |
Предизвикано и лично
НА 27 АПРИЛ, в понеделник миналата седмица, по икиндия, както казваше баба ми от Велчево, по-точно от махала Мачковци, община Априлци (всъщност преди десетина и повече години чуднокрасивата махалица, с най-красивия параклис в района, дело материално и духовно на троянеца с мачковски корени Цветан Петров, бе заличена като селищно образувание, най-вероятно за да не се ангажира общинското ръководство с инфраструктурни разходи там, т. е. с поддръжката на единственото пътче, осигуряващо достъпа, но това е друга тема – бел. моя), се разтъпкахме с Нели, жена ми, в тази посока. До Априлци – някогашните няколко бунтовни села, единствените от района, които се вдигат срещу поробителя през 1876-а и които за 100-годишнината на Априлското въстание (след броени дни ще се чества 150-годишнината му) са събрани в днешното градче, че и общински център.
СТРАХОТНА природа, страхотна гледка, вълшебство. Божи дар! Старопланинските върхове в снежнобяло, като нарисувани, същи алпийски, шегувах се, че сме в Австрия и отиваме на ски. Под вълшебството в бяло – връх Марагидик, емблемата на Априлци, не бял, още не и зелен, но не по-малко красив и внушителен. А най-долу, около нас, все по-раззеленяващо се и цветно, нежно-прелестно и пролетно-лятно. Качихме се и до Кръста, оттам всичко е като на длан, включително къщичките на сгушеното в скута на великата планина градче; а той, 34-метровият кръст, като Христос над Рио де Жанейро (но-нисък е само с 5 метра – бел. моя), подарен ни от троянския бизнесмен и априлчанин Стефан Вълев, допълва картината, гордо изправен, бунтовен, християнски, но без да се натрапва, със смирено величие. Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!
НО НЕ ГЛЕДАЙТЕ встрани, урбанистиката на Априлци, тя е като (общо)българската, потресаваща – разкапани огради, ламаринени бараки и тем подобни коптори, боклуци, буренаци, дупки, олющено, разкъртено, разностилно, кичьозно, недоправено, някак си недостатъчно цивилизовано, недостатъчно европейско. Такава е цялата ни българска работа, но в Априлци, на фона на природното великолепие, боде и боли повече. Пак повтарям, то не е само в Априлци, така е и в нашия мил Троян, така е и в София, така е по Черноморието ни, такава е всичката ни работа, хубава, ама… Това можеше да не го кажа, жена ми със сигурност би искала (да не го кажа), но трябваше, като го премълчаваме, кого лъжем, само себе си. Дано все пак я дочакаме/съградим тази лелеяна по-спретната наша България, а дано…
И ОЩЕ НЕЩО (в тази посока), всъщност точно то бе поводът за тези ми „пътеписни“ бележки. Не си гледайте и в краката. Вярно, че тече мащабен ремонт на пътя от Велчево до общинския център Априлци – от доста дълго време, от години, този участък плачеше за ремонт и всички, наши и гости, се надяваме да е успешен. В началото на месеца кметът на Априлци инж. Тихомир Кукенски направи нарочно видеообръщение в интернет, за да разсее съмненията за лошо изпълнение и опровергае посипалите се критики на недоволни от качеството на пътноремонтните дейности на АПИ (участъкът е държавна отговорност и се стопанисва и ремонтира от държавната агенция и с държавни пари – бел. моя). Априлчанин №1 информира, че полаганият сега слой асфалт е т. нар. биндер и не е последният, а предстоящият последен ще изглади неравностите и всичко ще е ОК.
ДАНО е така и дано при нашата разходка до Априлци сме се друсали по биндера, а не по окончателния асфалт. Защото друсаше, ситроенът ни вози леко (марката е прочута с меката си возия), но си друсаше. Да оставим настрана недооформените банкети, недооправените крайпътни оширения, кръпкоподобния вид на някои места… Можем да оставим и още нещо, макар че това аз лично не мога да го оставя, боде ми очите навсякъде по българските пътища, така е и в Троян, така е и по този новоремонтиран път към Априлци – снадката!
ПРИ АСФАЛТИРАНИЯТА тук (у нас) винаги остава една „къдрава“ ивица, която си личи и с невъоръжено око, ивица в средата между двете ленти – някак все не се получава платното да си стои нацяло, както е по пътищата в другите (белите) държави. Ситроенът друсаше, а аз не можех да откъсна очи от снадката. И съм сигурен, че тази снадка след известно време ще се превърне в цепка и цепката ще става все по-дълбока и деструктурираща (точно както е по ул. „Христо Ботев“ в Троян в отсечката след офиса на „ВиК Стенето“, снадката отдавна е цепка, а цепката периодично във времето я затъкваха, но тя отново зейваше и си зее и в момента – бел. моя). И новият път бързо ще заприлича на ненов, и ще започнат кърпежи и т. н. Та, моля, ако някой разбира от тези работи, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!
ПОМНИТЕ ли онази весела и много умна песничка на неповторимия Тодор Колев за чистачките: бардът питаше с недоумение защо тук (в България) крадат чистачките на колите, а по белия свят – не, нали и там дъжд вали?! Та и аз така, не че се правя на Тодор Колев, питам: защо тук има снадки на асфалта, а там – не, нали асфалтът си е един (или пък не е, май точно по повод на асфалта и пътните ремонти някой беше казал, че корупцията убива, не ли, би попитал д-р Тони Филипов, вечна му памет – бел. моя)?! Сещам се и за един важен акцент от споменатото видеообръщение на кмета на Априлци – инж. Кукенски изрази притеснение, че заради цялостното състояние на държавата (цялостната ни българска политическа, институционална и кадрова бъркотия – бел. моя) няма кой „да упражнява истински контрол на този обект (новоремонтирания път към Априлци)“. Ей, контрольорите, вземете се в ръце! А ако знаете, кажете ми за снадката…
 |
| Панорамна гледка, Априлци, 27 април 2026 г. |
СТРАХОТНА природа, страхотна гледка, вълшебство. Божи дар! Старопланинските върхове в снежнобяло, като нарисувани, същи алпийски, шегувах се, че сме в Австрия и отиваме на ски. Под вълшебството в бяло – връх Марагидик, емблемата на Априлци, не бял, още не и зелен, но не по-малко красив и внушителен. А най-долу, около нас, все по-раззеленяващо се и цветно, нежно-прелестно и пролетно-лятно. Качихме се и до Кръста, оттам всичко е като на длан, включително къщичките на сгушеното в скута на великата планина градче; а той, 34-метровият кръст, като Христос над Рио де Жанейро (но-нисък е само с 5 метра – бел. моя), подарен ни от троянския бизнесмен и априлчанин Стефан Вълев, допълва картината, гордо изправен, бунтовен, християнски, но без да се натрапва, със смирено величие. Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!НО НЕ ГЛЕДАЙТЕ встрани, урбанистиката на Априлци, тя е като (общо)българската, потресаваща – разкапани огради, ламаринени бараки и тем подобни коптори, боклуци, буренаци, дупки, олющено, разкъртено, разностилно, кичьозно, недоправено, някак си недостатъчно цивилизовано, недостатъчно европейско. Такава е цялата ни българска работа, но в Априлци, на фона на природното великолепие, боде и боли повече. Пак повтарям, то не е само в Априлци, така е и в нашия мил Троян, така е и в София, така е по Черноморието ни, такава е всичката ни работа, хубава, ама… Това можеше да не го кажа, жена ми със сигурност би искала (да не го кажа), но трябваше, като го премълчаваме, кого лъжем, само себе си. Дано все пак я дочакаме/съградим тази лелеяна по-спретната наша България, а дано…
И ОЩЕ НЕЩО (в тази посока), всъщност точно то бе поводът за тези ми „пътеписни“ бележки. Не си гледайте и в краката. Вярно, че тече мащабен ремонт на пътя от Велчево до общинския център Априлци – от доста дълго време, от години, този участък плачеше за ремонт и всички, наши и гости, се надяваме да е успешен. В началото на месеца кметът на Априлци инж. Тихомир Кукенски направи нарочно видеообръщение в интернет, за да разсее съмненията за лошо изпълнение и опровергае посипалите се критики на недоволни от качеството на пътноремонтните дейности на АПИ (участъкът е държавна отговорност и се стопанисва и ремонтира от държавната агенция и с държавни пари – бел. моя). Априлчанин №1 информира, че полаганият сега слой асфалт е т. нар. биндер и не е последният, а предстоящият последен ще изглади неравностите и всичко ще е ОК.
ДАНО е така и дано при нашата разходка до Априлци сме се друсали по биндера, а не по окончателния асфалт. Защото друсаше, ситроенът ни вози леко (марката е прочута с меката си возия), но си друсаше. Да оставим настрана недооформените банкети, недооправените крайпътни оширения, кръпкоподобния вид на някои места… Можем да оставим и още нещо, макар че това аз лично не мога да го оставя, боде ми очите навсякъде по българските пътища, така е и в Троян, така е и по този новоремонтиран път към Априлци – снадката!
 |
| На входа, преасфалтирането продължава |
 |
| Кръстът и снадката |
ПОМНИТЕ ли онази весела и много умна песничка на неповторимия Тодор Колев за чистачките: бардът питаше с недоумение защо тук (в България) крадат чистачките на колите, а по белия свят – не, нали и там дъжд вали?! Та и аз така, не че се правя на Тодор Колев, питам: защо тук има снадки на асфалта, а там – не, нали асфалтът си е един (или пък не е, май точно по повод на асфалта и пътните ремонти някой беше казал, че корупцията убива, не ли, би попитал д-р Тони Филипов, вечна му памет – бел. моя)?! Сещам се и за един важен акцент от споменатото видеообръщение на кмета на Априлци – инж. Кукенски изрази притеснение, че заради цялостното състояние на държавата (цялостната ни българска политическа, институционална и кадрова бъркотия – бел. моя) няма кой „да упражнява истински контрол на този обект (новоремонтирания път към Априлци)“. Ей, контрольорите, вземете се в ръце! А ако знаете, кажете ми за снадката…
28 април 2026 г., Троян – Априлци
Генадий Маринов
