„По стъпките на Левски“ – рекордът по масовост бе подобрен

* Победител в „кралската“ дистанция на 12 км стана плевенчанинът Ивайло Вълев, следван „на милиметри“ от известните троянски ултрамаратонци Христо Минков и Петър Христов; при жените – безапелационна победа на троянката Сара Минкова * Отличен за организаторите – СКО „Хемус“ в партньорство с комитета „Васил Левски“ и Община Троян
За 17-и път
Победителите в "кралската" дистанция на 12 км – най-високо на почетната стълбичка са Ивайло Вълев (Плевен) и Сара Минкова (Троян)
Наградите
НА 15 ФЕВРУАРИ, събота, се проведе 17-ия троянски и национален крос „По стъпките на Левски“ – надпреварата на състезатели и любители в три дистанции (3 км, 8 км и 12 км) и по трасе, което неведнъж е изминавал сам Апостолът на свободата Васил Левски: от Троян, посещаван по данни на историците около 20-ина пъти този най-велик и бунтовен българин, до Троянския манастир „Успение Богородично“ (с. Орешак), където Левски също е гостувал неведнъж, приютяван е от манастирското братство в специално скривалище (сега музей) и където е бил създаден единственият в България изцяло монашески революционен комитет. Трасе, придаващо един по-особен, да го кажем – поклоннически, смисъл на събитието. И още повече, защото по традиция кросът се провежда около датата, на която Левски увисва на онова по думите на Ботев „черно бесило“ край София, бесило, както пък Вазов казва, славно, което „по срам и по блясък“ е с кръста равно, датата, на която този най-велик и бунтовен българи поема пътя на безсмъртието – 18 февруари.

ОПРЕДЕЛИХМЕ миналогодишното 16-о издание на кроса като рекорден по масовост – 368 бяха тогава регистрираните участници по данни на tracksport.live (виж „По стъпките на Левски“ – рекордна масовост и този път от паметника“ – бел. ред). тази година рекордът бе надминат – регистрираните участници бяха 376 (стартирали 309, завършили 298). Като участниците бяха от всички краища на страната, от всички възрасти, спортисти и любители, някои стартирали с чисто спортна амбиция и гонещи спортни постижения, други за да преминат по трасето с, както казахме, поклонническа цел. Обичайно сред участниците имаше големи групи курсанти от трите висши военни училища – във Варна, Шумен и Велико Търново; имаше и много семейства, а за малчуганите бе подготвено по-късо трасе.

Стартът бе на обичайното място – градинката при НУПИ „Проф. Венко Колев“, 15 февруари 2015 г.
СПАЗЕНА бе и традицията финиширащите да бъдат посрещнати от манастирските хора, а наградите – медали и сувенири троянска керамика, бяха осигурени от Община Троян. Основен организатор, както на всичките досегашни издания на „По стъпките на Левски“, бе троянският Спортен клуб по ориентиране „Хемус“ с президент Мариян Данчев (кросът вече е в официалния календар на Българската федерация по ориентиране) в партньорство с местното гражданско сдружение Общински комитет „Васил Левски“ и подкрепата на Община Троян, които за пореден път се справиха с нелеката подготовка на състезанието.

И СЕГА за победителите. Изключително оспорвана бе битката в „кралската“ дистанция на 12 км, където за победата спориха трима изявени ултрамаратонци – троянците Христо Минков и Петър Христов и плевенчанинът Ивайло Вълев. Гостът спечели (троянци са известни с гостоприемството си) с време 49:47 мин., Христо е втори на 8 сек. от победителя, времето му 49:55 мин., а трети на 14 сек. остана Петър с време 50:01 мин. При жените безапелационна победа за троянката Сара Минкова – сестрата на Христо Минков и също изявен ултрамаратонец, която в общото класиране бе 15-а и остави зад себе си немалко сериозни състезатели мъже, времето й е 1:00:10 ч. В другите дистанции победители станаха Тодор Тодоров (8 км, 33:28 мин.) и Петър Драгнев (3 км, 13:17 мин.).

Малък участник с мощен финал
Мощен финал и при дамите
НАГРАДИТЕ връчиха зам.-кметовете на община Троян Вероника Тодорова и Ангел Ангелов и председателят на комитета „Васил Левски“ адв. Венелин Ангелов. „Лесно се организира това състезание, защото се прави с желание. Всички хора, които участваме (в подготовката), го правим с желание и по тази причина не представлява трудност. А иначе има доста подготовка, тя върви от месеци, има техническа подготовка на маршрутите, организация по време на състезанието и т. н., много работа. Но предвид желанието на всички за едно такова безкористно отбелязване на датата на Васил Левски, за нас е лесно“, сподели адв. Ангелов пред Военния телевизионен канал, който излъчи подробен репортаж за състезанието.

Т21
Снимки: Поля Станева.

Още по темата:

Поздравления за Благодатната сватба на Радеви и Акалски от Троян

* Иванка и Лалю и Бона и Христо сключват граждански брак съответно през 1954 г. и 1955 г. в Троян * „Пътят ви не е бил винаги лесен, но заедно сте открили точната рецепта“, четем в поздравителния адрес от Община Троян

Бона и Христо Акалски, Троян, 14 февруари 2025 г.
Иванка и Лалю Радеви, Троян, 14 февруари 2025 г.
Горчиво

НА НЕСЛУЧАЕН ден – 14 февруари, деня на св. Трифон Зарезан и св. Валентин и празник на виното и любовта, и в неслучайна седмица – Международната седмица на брака (7-14 февруари), която се чества в над 30 страни по света, от Община Троян и лично кметът Донка Михайлова поздравиха две специални троянски двойки. Иванка и Лалю Радеви и Бона и Христо Акалски, които през 2025 г. празнуват своята Благодатна сватба, семейната си 70-годишнина (Радеви дори имат малко повече семеен стаж – 71 години). Двете двойки сключват граждански брак съответно през 1954 г. 1955 г. в Троян и, както си личи от снимките при връчването на поздравителните адреси, любовта продължава да е с тях.

„ВЯРВАМ
, че днес си спомняте с трепет и със същото вълнение онзи ден, в който заедно тръгнахте по общия семеен път. Днес, поглеждайки назад с усмивка, виждате сътвореното от любовта ви – дом, семейство, спомени… Вашият път не е бил винаги лесен, но заедно сте открили точната рецепта“, четем в поздравителния адрес. А в личния си профил във фейсбук г-жа Михайлова добави: „Поздравът ни е към две семейства от Троян, които вече 70 и 71 години вървят заедно по пътя на живота. Припомняме им вълнението на сватбения им ден – онзи специален момент, с който е започнала тяхната забележителна история. Защото истинската любов не се измерва в думи, а в споделени години. Дано много троянци като тях да достигнат времето, в което да празнуват седем десетилетия семеен живот“.

ТРАДИЦИЯТА
семейните годишнини да имат специални наименования я има в много страни по света, разбира се, има и специфики и различия. В България сме възприели наименования на сватбените юбилеи, сходни за много други европейски държави (Германия, Англия, Франция, Холандия, Скандинавските държави, също САЩ): 20 години – Порцеланова сватба, 25 години – Сребърна сватба, 30 години – Перлена сватба, 40 години – Рубинена сватба, 50 години – Златна сватба, 60 години – Диамантена сватба, и т. н.

Т21

В едно изречение (70)

* „Скъпа госпожице, аз съм кардиохирурги отлично знам как изглежда едно сърце, затова, моля Ви, дайте ми онзи голям червен плюшен гъз!“; но дано да е само временен атрибут за любовчийския празник св. Валентин * 22 троянски бебета са се родили с подкрепата на Общинския фонд за асистирана репродукция от създаването му през 2012 г. до края на 2024  г.

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене. 
МИСЛЕХМЕ, че с червените „сърчица“ като в отколешен момичешки лексикон, залели през последните години в разни пластмасови и други вариации градове и паланки по света и у нас, ще ни се размине, чудесно брандираният с мотиви от прочутата Троянска керамична шарка надпис „Троян“ пред Общината ни даваше допълнителна увереност, но в крайна сметка не ни се размина – от миналата седмица на личното и знаково място над реката в началото на Пешеходния мост в центъра, там където открай време стои зелената скулптура на стомната Троянка, емблематичния и най-красив съд на прочутата Троянска керамика, се кипри едно грамадно червено пластмасово „сърце“, което, явно за да не се помисли, че е предназначено за някой друг, е гарнирано с надписа „Троян“; вероятно този „лексиконен“ пластмасов знак – който в интерес на истината е изработен професионално (от местната фирма „Калчев Дизайн“), но тук говорим за друго, за смисли, послания и естетика и го казваме основно на поръчителя Община Троян (нямаме идея на кого е идеята, макар че и това не е без значение) – иска да покаже на всички и най-вече на гостите ни, които с нарастващия туристически потенциал и амбиции на Троян стават все повече, колко обичаме града си, да ги впечатли/вдъхнови с голямото червено пластмасово „сърце“ и да ги накара и те да го заобичат (Троян), вероятно, но дано да е само временен атрибут за наближаващия любовчийски празник св. Валентин, а пък ние по повода си спомнихме един валентински виц: отишъл мъж да купи за приятелката си червена плюшена „валентинка“ и казал на момичето зад щанда „Дайте ми оня голям червен плюшен гъз!“, продавачката, леко засегната, репликирала „Господине, но това е червено плюшено сърце!“, „Моля Ви, дайте ми този голям плюшен гъз!“, настоял на своето клиентът, „Господине, пак Ви казвам, това е червено плюшено сърце!“, повторила продавачката, след което мъжът турил точка на спора с думите „Скъпа госпожице, аз съм кардиохирург и отлично знам как изглежда едно сърце, затова, моля Ви, дайте ми онзи голям червен плюшен гъз!“.  

22 ДЕЦА са се родили с подкрепата на троянския Общински фонд за асистирана репродукция от създаването му през 2012 г. до края на миналата 2024 г., научихме на редовната месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова (24 януари), „Фондовете, които Община Троян създаде, са нашо троянска иновация. Те бяха създадени, след като към нас бяха поставени настойчиво определени групи въпроси и решихме, че трябва да намерим специален инструмент, който да бъде отговор на важните проблеми на гражданите. Така последователно в годините се роди и фондът за асистирана репродукция. Такива фондове има на немалко места в страната, но мисля, че на много малко места или никъде няма като фонда за лечение на граждани със социални затруднения, фонда за осигуряване на стипендии на медицински специалисти и фонда за подкрепа на граждани, пострадали от пожари или в други тежки ситуации“, коментира г-жа Михайлова, като подчерта, че Общинският фонд за асистирана репродукция подкрепя троянски двойки извън регламентираната държавна подкрепа за инвитро процедури и че за 14-те години от създаването на фонда са обработени 94 заявления и са изплатени общо 153 хил. лв., само за миналата 2024 г. са подпомогнати 8 троянски двойки с 19,5 хил. лв. и от същата година финансовата подкрепа за двойка е повишена от 2000 лв. на 3000 лв.; „20% от двойките, които сме подкрепили през годините, са постигнали своята житейска мечта“, обобщи кметът.

Т21
  
Още по темата:

Вино и любов или любов с вино

* „Далеч съм от мисълта да паля допълнително фитилите на тази част от т. нар. българска общественост, която се обявява върло против присъствието на католически светец в нашия празничен календар. В него те виждат някакъв антагонизъм и духовна провокация, от която със сигурност ще изплува някаква съмнителна некултурна пяна…“ * „Две сладурани, две колби старо вино, книга с песни и уютен кът в градината“

Стефан Мичев, 2024 г.
Без музика не мога (2)
Помним го като учител и дългогодишен директор на най-старото и най-централно троянско училище – ОУ „Иван Хаджийски“, наследника на изгорялото възрожденско Жълто училище; по чието време уникалната училищна сграда от 1896 г., една от най-красивите в Троян, бе основно ремонтирана/реставрирана (със средства от фонда за хуманитарна помощ на Въоръжените сили на САЩ, виж „Грейналото ОУ „Иван Хаджийски“ – открито в бр. 22 на Т21 от 3 юни 2015 г. – бел. ред.). Знаем го и като художник – иконописец, портретист, шаржист, със свое място в днешната троянска арт действителност, забележим, художничка е и съпругата му Ели, пловдивчанка, дошла по любов в Троян, преподавателка в Художественото училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“).

Отделно, това вече го знаят/помнят по-малко – е първият професионален диджей в Троян, като и до днес музиката е голямото му изкушение и любов, поп музиката, която за родените през 50-те, 60-те и 70-те бе повече от музика, прозорец и глътка свобода. Не познавах Стефан в този (му) музикален „дискурс“, но преди време, повече от година, попаднах на негов пост във фейсбук, разбира се за поп музиката; бе невероятен – ерудитско-музикантски и едновременно казващ толкова неща за времето ни, за всичко, текст, какъвто не се среща често (нито в мрежата, още по-малко в Троян). Оттогава го „навивам“ за негова рубрика във вестника ни, в началото се колебаеше, но вече му дойде времето. Кръстих рубриката му, без да съгласувам, „Без музика не мога“.

Поредният епизод от „Без музика не мога“ е посветен на наближаващия двоен празник – на св. Трифон и св. Валентин, на виното и любовта, съчетани, според някои, неправомерно и в по-ново време, а всъщност изначално и от столетия; или както, по цитата на автора, неподражаемо го е казал Дядо Славейков: „Който не обича винцето, жените и песните, той през сичкия си живот говедо остава“.  

Генадий Маринов
МИНАЛАТА година приключи с „Дубайски шоколад“, символ на богатство и надежда за още  по-богата 2025-а. Тя пък започна с „дупка в бюджета“, заплахата от опозицията тя (дупката) да се окаже черна и новината – 14 февруари троен празник. Докато ахмаците лозето копаят, юнаците ще внесат нов проект на Закон за държавния бюджет 2025. Всички сега се молят това да не се превърне в традиция.

СЛЕД напоителните януарски празници разделените от „Великата схизма“ преди 1000 години римокатолици и православни още на първия ден от втория месец честват заедно св. Трифон. Католиците отдават почит на дарения със способността да цери хора и животни, ние със сърбите – на Трифон Зарезан, покровител на лозари и кръчмари. В Русия празникът се свързва с една легенда, случила се с гледача на гъски Трифон Патрикеев, по съвместителство соколар на цар Иван Грозни. Историята не е толкова дълга, обстоятелствена и поучителна, колкото тази за Кашчей Безсмъртни, „Жаба принцеса“, „Булат Юнака“ или  „Иван Глупака“, но сега нямаме темата руски народни приказки, а „вино, жени, песни и любов“. Защото после, баш по средата на Малък Сечко, почитащите Бог, коленичили пред статуята му в някоя катедрала и ние пред иконите в църквите, пак празнуваме дружно. За коленичилите е ясно, при нас е друго.

ЕДНА ГОЛЯМА част от българското народонаселение, старостилци и страстни любители на ферментиралото грозде, неприели наложената през 1968 г. нова дата за отбелязването на св. Трифон, потеглят към лозята. Отиват да се предадат на Бакхуса, или както се знае още Дионисия – на древните тракийски розалии, зарязвайки ритуално три пръчки от лозата, пиейки с менче вино на лозето. Знае се от старите лозари, още след хан Крум, че не се ли лее обилно главозамайващата течност, няма добра реколта. Това ритуално винопиене и поливане трябва да върне силата на лозето и да събуди жизнените сокове в растенията след дългия зимен сън. И двамата светци, оказали се на една дата в годишния алманах поради различни субективни причини, папски и императорски приумици, са символи на плодородието.

Авт. Константин Анастасов (Пазарджик), 
носител на наградата за карикатура на СБХ за 2024 г.
ИМА И ДРУГО, много по-важно, което ги обединява. Извън всякакви спорове, предубеденост и съмнения факт е, че първите философски истински разбирания за света от Рим до Персия обезателно започват или гравитират експлицитно около виното.  Започвайки от епитафията „Balnea, vina, Venus“ (Баня, вино, Венера) до Газал от Хафез с „Две сладурани, две колби старо вино, книга с песни и уютен кът в градината“, навсякъде по света от древни времена се е утвърдило и после възпято триединството „вино, любов и песни“. Почти по същото време идва много важното допълнение – жени. Омар Хаям в своя „Рубаят“, стих XII, замененя песните с цяла книга, но и той признава: „Книга, жена и бутилка вино: Трите правят рая за мен; може да е твоят“. За авторството на куплета „Който не обича жена, вино и песен, остава глупак през целия си живот“, отпечатан през 1837 г., спорят немци и англичани. Дали е истина написаното никой не смее да се препира. Този куплет е подпрян от: „Вино, жени и песен: Опитах ги всички. Не ми отне много време да разбера, че съм отключил вратата към щастието“.  

КЪМ ДЪЛБОКИТЕ философски прозрения по тъй важният екзистенциален въпрос задължително и родолюбиво трябва да добавим Дядо Петко Казанджиев, преименувал се на Славейков. Музата, поетична вдъхновителка на родоначалника на българската възрожденска литература и издател на първото женско списание „Ружица“, неизменно и неотлъчно споделяла постелята и мачкала възглавницата му. След няколко дълги и страстни целувки с голямата бъклица, пълна всякога с вино, той първом малко си дремвал, после ставал, палел светилника и редял прочутите си куплети. Неговата философия за живота била: „Който не обича винцето, жените и песните, той през сичкия си живот говедо остава“. Голяма част от стиховете му са чакани с нетърпение, за да бъдат превърнати в песни, предимно с гръцки и турски мелодии. Краденето на хубава музика от комшии и от където падне продължава до днес, а дълбоки прозрения подобни Петко-Славейковото и всички изредени има още хиляди. „Какви ти хиляди – стотици, стотици“ (този бисер сме го запомнили от един от нашите учители в гимназията), но най-излишната работа е губенето на време в напразните усилия да убедиш някого. Потвърдена научно е ползата от вслушването всякога в себе си, демек да не се делиш от акъла си и да си слугуваш на щенията. Националният идеал обаче изисква всякога да търсим единението. А кой по-добре обединява от виното и песните? За жените е спорно, тук се цитира най-първо гръцкото „Огън, жени и море“ предполагащо не кеф, а опасностите най-големи.  Или свещеното за турците „Кон, жена, оръжие“. Трите основни елемента при истинския мъж, което макар и в друга религия, може да е повод за размисъл за едни пет века от нашата история.

ДАЛЕЧ съм от мисълта да паля допълнително фитилите на тази част от т. нар. българска общественост, която се обявява върло против присъствието на католически светец в нашия празничен календар. В него те виждат някакъв антагонизъм и духовна провокация, от която със сигурност ще изплува някаква съмнителна некултурна пяна, Не взимам страна по спора, само един факт. Ако влезете в сайта на Министерство на здравеопазването (МЗ) и погледнете календара (не имунизационния, а здравният), там наред с празника на жената, на тубeркулозата, шизофренията и др.  ще откриете и св. Валентин. В този ден медицински екипи в цялата страна се втурват да просвещават закупилите валентинки ученици в сексуална култура – как да правят безопасен секс. Тези, които случайно са забравили да се сетят.  В края на краищата, при тази суша откъм празници, какъвто и да е поводът, цяло явление е едно бурно тържество, изпълнено със страст и цел. Големите поводи издигат човешкия дух. В народният фолкор има песни, които се пеят на нивите, има песни, които се пеят по кръчмите. По нивите отдавна трактори пеят, остават вторите.  

И ТЪЙ КАТО виното е божествено питие, то трябва да се пие културно на фона на подходяща подкрепяща музика. Изборът на най-адекватнато парче за дадено вино и обратното е гаранция за достигане на очакваното върховно блаженство. Следващата класация няма претенциите да е Best Of The Best, а просто китка от подбрани песни. Все пак съвсем естествено е да се оглави от превърналата се в кръчмарски химн „Имате ли вино“, в която някои виждат сериозни музикални препратки към националния ни химн. От гледна точка на нас, малкото останали истински българи, исканията на групата юнаци, поставени в ролята на лирически герои, са доста скромни. Руси, черни, брюнетки, едрогърди или плоски като миди, патрави, кривогледи, щом са млади, доста е. Същото и с булките, единственото и достатъчно условие за тях да са щедри. В смисъл сгодни и дашни. А към бабите са несправедливи. Сега какви баби има само, ехе! Две моми развалят. И три булки. А понеже те и към виното нямат особени претенции, напр. какъв нос да има, какво средно тяло, какъв остатъчен вкус, фини нотки, какъв финал и прочее, там върви и Гъмза, и Памид, Рубин, Сторгозия. Руйно да е и толкоз. Това обяснява липсата на претенции после като омотаят главата.  

ВТОРОТО място се полага на изпятата от един родопски доктор и записана през 1955-а „Девойко мари хубава, сипни ми винце да пийна“, мелодия на годината на БНР, включена във „Вечните български песни“. Тя изисква опияняващо, силно, мощно и вкусно червено вино от рода на Мелнишка лоза. И то „Мелник 55“ – кръстоска на Широка Мелнишка лоза със смесен прашец от сортовете Дюриф, Жюрансон, Валдигие и Каберне совиньон. Той съвсем естествено носи специфичните аромати и настроение на мелнишките вина. Такова винце да ти сипнат, па нека ти е зле. Спечелилата „Мелодия на годината“ през 1996 г. „Горчиво вино“ започва да мачка всичко по пътя си според хвалбите на нейния изпълнител. Това е синът на Стефан Маринов, галено и обичливо наричан Веско. Тук случайно или не намираме  един сполучлив паралел със следното поетично прозрение:
Една жена на всяка крачка
на гроздето наподобява –
когато по-добре се мачка,
по-силно виното му става.
Рисунка на възпитаник на арт ателието към троянското
СУ „Васил Левски“ – за конкурса „Трифон Зарезан“ в Сухиндол, ръководител Стефан Мичев
ГОРЧИВИТЕ вина спадат към ароматизираните, подправени с хинин, хвойна, горчивка, канела, кардамон, билки и какво ли не. Не знам доколко Евтим Евтимов е бил запознат с родното винопроизводство, енолозите твърдят, че в такива вина няма как да не се вкарват подсладители като мед, кармелизирана захар, глюкоза. То и самата песен, започваща с „Бъди в ръцете ми калинка“, макар засрамено отлетяла, е достатъчно компрометираща в днешни дни. Дали спечелилият „Златният Орфей+“ обичан певец люби повече виното, жените или олиото „Плиска“, на което става рекламно лице през 2014-а, не може да се разбере, докато не си спомним  албумите „Трифон Зарезан“ (в който пее в дует с Весела Лечева), „Вино и любов“, „Пожарите на любовта“. Тогава везните решително  накланят стрелката ясно накъде. Като ви харесва си я слушайте, но нека поне да е с чаша „Мон Ами розе“,  истинска неподправена „малинова експлозия в аромата, последвана от леко, свежо и много добре балансирано тяло с вкусове на ягода и малини. Отличен пример за „old school“ розе, купаж от Сира и Мерло“.

ТИПИЧНО по родопски гордата и тежка „Вино пият 50 юнака“ на любимеца на нашите бащи и майки, комшията севлиевец Борис Машалов, върви с виното, наречено на Мавруд юнак. Той бил единственият, който победил всесилната Хала, носеща само злини по нашите земи. Нещо дошло незнайно откъде, като днешната Корупция. Пиело си момчето ката заран вино от лоза, скрита от майка му след страшните крумови закони  и пораснало як и храбър младеж. Посякъл приодата и  единствен спасил българската мъжка чест. А когато ханът разбрал отде идва силата на младия левент, размислил се и разрешил на поданиците си да отглеждат отново лозя. Какво са казали срещу му болярите, как са се сгълчали и ругали, било без значение. Тогава сме имали авторитарно управление с авторитарни методи, за каквото и сега лелеят някои. Кой точно Мавруд ще изберете – асеновградски, пазарджишки, старозагорски или чирпански, хубаво е да е комбинирано с Мерло, или с краля на вината Каберне Совиньон. Чисто ли е, едни го обожават, на други не им допада, а и  ще си спомним, че Машалов е свързан повече с нашата си северняшка фолклорна област.

НЯМА сериозна винена компания, която да не подеме тържествено протяжната и малко тъжна „Калоян пирува“. В оригиналния текст се внушава, че царицата е влюбена в Балдуин и му предлага да го освободи, за да избягат неизвестно къде. Тези предположения идват от писанията на латинския хронист Алберик и са чиста провокация, целяща да озлочести нашата благочестива господарка, жената, стояща зад единствения наш владетел, удостоен с титлата крал. Най-подхождащо тук е греяното  вино, измамно и коварно като Манастър. Излагащият ни куплет да се изхвърли, както беше сторено с онзи от националния ни химн.

А КОЙТО обича Памид, виното разпространено по целия Балкански полуостров, в Одринско известно като  „Съръ чибук“, да си пусне  „Ако зажалиш някой ден“. Има я в най-различни изпълнения. За „Целувката на Анна“ става всяко червено вино, стига да е евтино. И без друго капка няма да остане. „Дафино, вино цървено“  се връзва с Пино ноар,  характерно с  аромата си на бели и червени рози. Свежо,  добре балансирано, непринудено и естествено изпълняващо благородна и социализираща функция. Нашенците, предпочитащи жени, които  пеят по темата, сигурно ще си пуснат  „Домакине, сипи вино”, изпълнена от сестри Бисерови, които го правят с такава една рязка лекота, че одма разведряват ежедневието. Много върви с Кайлъшки Мискет. „Вино пия, мамо, у София града“ на  Георги Горелски се свързва логично с времето, по което  в древен Рим не се е разрешавало пиенето на неразредено с вода вино. Тази практика у нас никога не е прекратявана.

А ЧУЕМ
ли пък за столицата...  Имате ли съмнения за бродници, нощни и нечестиви сили у дома, за някаква черна прокоба, пийте Пелин и се не бойте. Той доказано действа срещу дяволските бесове и ги отблъсква далеч. За да е сигурна работата, дръжте едно буренце в мазето и ще се радвате на подсигурено целогодишно спокойствие. За любителите на лясковско бяло пелиново вино, пелин от Лозарево, Караисен, домашен или  откъдето и да е, песен нийде не найдох. Sorry!  Иска ми се да продължа в същия дух с песните на Йовчо Караиванов, Илия Аргиров, Иван Пановски, Пенка Павлова, Верка Сидерова, Мита Стойчева, Олга Борисова и други истински легенди във фолклора ни, после с новопоявилите се „звезди“, но се опасявам, че вестникът няма да стигне. Алгоритъмът би трябвало вече да е разбран. Избирайте песни за виното, които да слушате, за  да усетите силата на вдъхновението и празничността. Те ще ви насочат към най-подходящото бяло или червено, каращо ви да мечтаете, вълнувате, да предизвиква спомени и създава нови начини за разпалване на емоции. Сега съвсем накратко за положението извън държавните ни граници.

БЯХ НА
10, Бари на 19, Робин и Морис на 16, когато музикалните гении и поети, братята Гиб, изпяха „Вино и жени“. Сингълът се издига до №19 в Австралия и бележи международния дебют на Bee Gees в класациите на кота №35, като по този начин привличат вниманието на радиодисководещите. Започва възходът на една от най-великите групи на 60-е, 70-е и 80-е, с прочувствената изповед: „Вино, жени и песни само ще ме натъжат, Любов, целувки и прегръдки, нещото, което никога не съм имал“. И после споделили цялата плаха наша надежда: „Ако това приключи, нямам нищо против...“. Спомнихте ли си? Не „Би Джийз“, другото. Защото песни за божественото питие и за реброто адамово има безброй, но малко ни връщат така силно  и емоционално в най-трепетните ни години и коремът пълен с пърхащи пеперуди. Ако си спомните класни, контролни и изпитвания, работата не е ОК (не е добре). Този забележителен сингъл задължително трябва да е гарниран с вино, напомнящо ни средата на 60-е. „Червено обикновено“  от 70 ст. бутилката отдавна няма, „Манастирско шушукане“ и тогава го нямаше, най-добре ще е „Ркацители“ – грузинският сорт, който навлиза у нас през 60-е и бързо заема близо 40% от белите винени лозя, които общо с червените са малко под 2 млн. декара. Три години по-късно, когато празнувахме 100 години град Троян,, Нийл Даймънд  с отчаяно прочувствен глас запя „Червено, червено вино, влез в главата ми, накарай ме да забравя, че все още имам нужда от нея",  лирична тема за спасителна рецепта за изгубена любов, достигнала №63 в класацията на Billboard Hot 100. Следват две изпълнения на певци с по-твърд и мачовски глас, които се класират барем  двадесетина позиции по-напред, докато се стигне до по-маковата версия на UB40, преиздадена през 1988 г. и изригнала до №1 в САЩ. За да е сигурна работата със забравата, нужно е плътно тежко вино, с рубинен цвят и  мощни, но тънки танини. Същата изпитана рецепта е използвана в нашите „Нощта догаря“, „Не ме жени, стара мале“ и може да я пробва всеки. Със сигурност отговорът ще дойде. Само дето ще сте забравили въпроса.

ПЛЕЙЛИСТЪТ
може да продължи с „Wine, Women an' Song", петата песен от „Come an' Get It“ на Whitesnake, „The Days of Wine and Roses“ - Франк Синатра, „How Does the Wine Taste“ - Барбра Стрейзънд, „Hey Brother, Pour the Wine“ - Дийн Мартин, „Good Friend and Glass of Wine“ – Лиан Раймс, „Summer Wine“ - Нанси Синатра и Лий Хейзълууд, „Melva’s Wine“ - Джони Кеш, и много, много други. Цял  роман може да се напише за това колко песни и автори разказват чрез виното, собствения си свят, собственото си любовно мъчение. Ясно е, че виното винаги е било възприемано от човека като утеха, утеха за изпитанията, които животът поставя пред нас, но и като радостна утеха, когато се окаже, че искаме да споделим значим и щастлив момент от съществуването с някого. Все едно дали е от Тракийската низина, Дунавската равнина, Долината на Струма, Черноморския район, Странджа, или Източни Родопи, което и българско вино да изберете, няма да сбъркате. И макар че говорим само за най-божественото питие, навярно  знаете, че най-употребяваната напитка в света е чаят, но може би не знаете, че и за това имаме български отговор:
Там, където Чая се разлива
и кипи в лозята бодър труд,
есента в бъчвите налива
златочист и прекипял Мавруд.
ДА НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМЕ другите, празнуващи вечерта. Представям си ги на маса с романтични свещи, отрупана с шоколадови сърчица, мечета, звездички. Отдясно парижки бисквити асорти в пурпурна кутия с форма на сърце, отляво хрупкави бретански крепи, покрити с фин млечен шоколад. Допрели глави до бутилка Кианти и сирене с трюфели или Пино Гри и холандски сирена. Само напомням, че Пино Ноар, Розе, Креман вървят с френски терини. И музикален фон с тиха, релаксираща музика, микс от джаз, блус, лаундж, боса нова с всичките им най-нежни нотки и разновидности.

Wine & Spa – авторът, хотел „Деви“, Велинград, броени дни преди Св. Валентин, 2025 г.
ПОЧИТ към виното, което от векове съпътства и подкрепя живота на хората, които, уморени или победили, все пак вдигат чаша. За общ финал – Деймиън Райс и неговата песен „Cheers Darling“. Налейте  чаша деликатно, но въпреки това ярко и великолепно вино и му се насладете. Идеално би било розе шампанско за закуска, да се усмихнеш на слънцето и да кажеш „Наздраве, скъпа/и“ на някой много скъп, независимо дали този човек е близо или далеч! Пийте, слушайте и се забавлявайте отговорно. Наздраве!
 
м. февруари 2025 г.,
в навечерието на празника на виното и любовта
 Стефан Мичев
 
Още по темата:

13 февруари не бе фатален за големите вериги в Троян

* „За Бога, братя и сестри, бойкотирайте и не купувайте нищо в четвъртък, 13 февруари!“, призоваха четири граждански организации; сред мотивите – драстичният скок на цените на храните в последните седмици * Ситуацията в Троян в този ден си бе обичайната – с обичайната бройка клиенти и без видими следи от бойкот в магазините на големите вериги
Бойкот (ли)?
Паркингът на „Лидъл“ бе с обичайната натовареност, същото бе и на паркингите на „Била“ и „Лайф“, Троян, 13 февруари, четвъртък, около 10:00 ч.
ПРОТЕСТНИЯТ 13 февруари не се оказа фатален за големите търговски вериги на хранителни стоки, поне така бе в Троян. Въпреки шумната кампания и огласения апел за граждански бойкот в този ден – макар и някак спонтанно-хаотични, недостатъчно фокусирани и като че ли имитативни на това, което се случва в Хърватия (някой коментира с народната мъдрост „Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак“). Организаторите: четири национални граждански сдружения – „Системата ни убива“, Федерация на потребителите в България, Обединени пенсионерски съюзи и „За достъпна и качествена храна“ (към тях се прикачи и политическата формация „Изправи се. БГ“ на бившия омбудсман и бивша социалистка Мая Манолова), но също нямаха достатъчно ясен и разпознаваем лидерски образ.

„ЗА БОГА, братя и сестри, бойкотирайте и не купувайте нищо в четвъртък, 13 февруари 2025 година!“, бе призивът в протестния апел. А мотивировката: „В последните седмици в търговските вериги и във всички по-малки магазини за хранителни продукти се наблюдава драстично увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. България е най-бедната страна в Европейския съюз, като стандартът на живот у нас е по-нисък и от някои страни в Западните Балкани, които не са членки на Европейския съюз. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия. И защо един и същи продукт, в една и съща търговска верига, има по-висока цена в България, отколкото в страни в Западна Европа, по-конкретно - в Австрия и Германия?“.
 
СИТУАЦИЯТА в деня на бойкота (13 февруари, четвъртък) в магазините на четирите големи търговски вериги за хранителни стоки в Троян – „Лайф“, „Лидъл“, „Била“ и „Т-Маркет“, посетихме ги на място в около 10:00 ч. – си бе обичайната, с обичайна бройка клиенти за този час на деня и без видими следи от бойкот. Разговаряхме с доста хора и чухме различни становища
• Мъж на средна възраст, работник, пазаруващ в момента: „Дойдох специално – за да бойкотирам бойкота. Този „бойкот“ е пълна измишльотина, като видях, че и Мая Манолова се е наортачила, се доубедих какво става. Веригите били скъпи? Ами защо тогава в малките магазинчета не е по-евтино?! Знаем как собствениците на малките магазинчета отиват и пълнят колите си със стоки от големите вериги, а после ни ги препродават. И не е вярно, че няма български стоки във веригите!“ 
 
 • Жена, пазаруваща, с пълна количка: „Подкрепям бойкота! Не е нормално една и съща стока на една и съща верига в Германия да е по-евтина, отколкото в Троян! Но нямам друг изход – моето село (Скандало) няма хранителен магазин и съм принудена да идвам по веднъж в седмицата в Троян и да пазарувам „на едро“. 
 
• Млада дама, застраховател, коментира по темата: „Подкрепям, гражданският натиск е важно нещо, така трябва срещу нереално високите цени на хранителните стоки, а и срещу всяка друга нередност. Но нали знаете, че троянци сме малко опаки хора и някои ще си кажат „Те на мен ли ще ми казват какво да правя“ и ще бойкотират бойкота. Не одобрявам такова мислене, но сме си такива!“.
 
• Жена, учителка в голямо троянско училище: „Браво! Трябваше да се случи. Не е нормално половината ни доходи да отиват за храна. А веригите спекулират, това е сигурно, трябва да им покажем, че така не може!“.
ЧУХМЕ още много мнения – от пълна незаинтересованост и неинформираност за „бунта“ срещу веригите през скептично-ироничното, че днес бойкотираме, а утре ще пазаруваме като луди и ще наваксаме до революционно-патриотичното, че сме длъжни да защитим нашето българско/троянско и нашите малки магазинчета.

И НАШИЯТ кратък коментар. Бунтът срещу търговските вериги има смисъл, ако е истински, ако се бунтуваме и днес, и утре, и вдругиден, до постигането на целта. Има смисъл, ако е траен проект, а сегашният не е, някаква „хвърчаща“ кампания без ясни и конкретни цели. Твърдо сме против да се хулят веригите за сметка на малките магазини – някои от малките магазини нито са по-евтини, нито-качествени, нито по-коректни; и е факт – добрите малки магазини, със собствена физиономия, политика към клиента и търговско майсторство, не пострадаха от веригите, така е и в Троян. И още нещо – помним, не беше толкова отдавна, преди в Троян да стъпят големите вериги, които пък въпреки огромното троянско желание стъпиха тук сравнително късно, тъй като бяха спирани умишлено (по разни причини), градът ни бе с най-високите цени на хранителните стоки не само в Северна България, но и в цяла България; и големите вериги изиграха положителен регулаторен ефект. 
 
НАКРАЯ, но първо по важност – не е нормално в троянските, а и изобщо в българските магазини на големите търговски вериги храните да са по-скъпи, отколкото в някои европейски страни с далеч по-висок стандарт от нашия, не е нормално да ни пробутват стоки, които там (в споменатите европейски държави) няма да минат, не са нормални и други неща. Срещу това трябва да се борим и да бойкотираме. Но за да спечелим битката, зад нас, гражданите, трябва да е държавата, а нея я няма (в нужната степен).
 
Т21

 Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |