Две в едно в Природонаучния музей в Черни Осъм

* В първия юлски ден културната институция отбеляза две важни събития – приключването на мащабния проект за цялостно обновяване на музейната сграда с европейско финансиране по ПВУ и 50-годишнината от основаването си * Пред реализация са още два музейни проекта – за довършване на втората сграда и нова експозиционна концепция * Кметът Михайлова: „Днес ние празнуваме и един поглед в бъдещето“ 
Отзвуци
В ПЪРВИЯ юлски ден на годината, джулая на 2026-а, в Природонаучния музей в с. Черни Осъм (ПНМЧО) – вторият по посещаемост туристически обект в общината и района ни (след безспорния лидер Троянския манастир), с над 40 хил. посетители годишно, културна  институция с национална известност и авторитет – се състоя едно много хубаво и важно събитие. Всъщност събитията бяха две, две в едно, както се казва. Официалното приключване на проекта за повишаване на енергийната ефективност и цялостно обновяване на музейната сграда, първата копка по който бе направена точно преди година, на 1 юли 2025 г. И отбелязване на юбилейния 50-годишен рожден ден на институцията (продължител на училищната сбирка на учителя по биология в черноосъмското школо, сегашното Училище за планински водачи, Илия Илиев, голям ентусиаст и голям познавач на флората и фауната на района, преместена през 1976 г. в построената специално за целта нова музейна сграда, и досега единствената подобна чисто музейна сграда в общината, и получила статут на музейна сбирка – бел. ред.).

ПРОЕКТЪТ бе подготвен и администриран от Община Троян и финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – общо 1,046 млн. лв. (от тях 654 хил. лв. безвъзмездна европейска субсидия, 130 лв. субсидия от държавния бюджет и 262 хил. лв. общинско съфинансиране). И както всичките 10 троянски проекта с бенефициент Община Троян, финансирани по ПВУ, приключи качествено изпълнен и в срок. Тук трябва да подчертаем, което бе и специално отбелязано, сериозната заслуга на проектанта и наш земляк арх. Андрей Петрушев и на изпълнителя на строителните дейности, ловешката фирма „Елит МХ“ на именития ловешки строител Христофор Христов, доказал се на не един троянски обект. 

МНОГО бяха гостите на церемонията – сред тях цялото общинско ръководство начело с кмета Донка Михайлова и председателя на Общинския съвет инж. Петко Пенков, зам.-областният управител и наша съгражданка Диляна Пиронкова, кметът на Черни Осъм Марин Сираков, арх. Петрушев и строителят г-н Христов, игуменът на Троянския манастир Драговитийския епископ Василий, разбира се, целият екип на ПНМЧО и екипът от общинската администрация, работил по проекта, черноосъмци, приятели, журналисти, представители на партньорски организации.

„ДНЕС отбелязваме не просто завършването на един мащабен проект, но и началото на нов етап от развитието на Музея, който вече половин век съхранява, популяризира и предава знанието за богатствата на природата, характерни за региона“, заяви в уводните си думи водещата на празничното събитие Северина Борджукова от общинската администрация в Троян. А в последвалите приветствени слова – на домакина, директорката на ПНМЧО Павлина Иванова и на кмета Михайлова – бе подчертано, че завършването на този проект, довел до цялостна реконструкция на музейната сграда (саниране, нова дограма, обновяване на отоплителната и осветителната система, монтиране на фотоволтаична енергийна инсталация и модерни системи за сигурност и безопасност) и постигнал повишаване на енергийната ефективност, цялостно осъвременяване и по-богати функционални възможности, всъщност е и едно начало. 

ВЕЧЕ е готова (подготовката отнела повече от година работа и множество консултации с водещи национални специалисти) и внесена наскоро в Министерството на културата нова експозиционна концепция. А голямата й цел – да изпълнява изначалната мисия на ПНМЧО, т. е. да представя флората и фауната на Средна Стара планина, по едни много модерен, убедителен и нов начин, да е максимално полезна/информираща и атрактивна за посетителите. Или както го формулира г-жа Иванова – „да представя животните и растенията на Средна Стара планина, но повече в аспекта на взаимодействие с човека, с близките населени места, с бизнеса, с туризма, а и такива важни неща, които интересуват хората, посетителите, търсещи преживявания и имащи много въпроси“. Другото – подготвя се и проект за довършване на построената преди години втора музейна сграда, но останала недовършена и неизползваема до днес; с реализацията на този проект „няма да има нова и стара сграда, те ще се слеят пространствено и концептуално“. Можем да добавим и нещо трето, странично, но свързано – подготвя се и цялостно обновяване на черноосъмското училище (Училището за планински водачи), с което ПНМЧО дели един двор и е свързан не само пространствено, но и като смисъл и цели. 

ДА ЧУЕМ и от думите на г-жа Михайлова, която изцяло застава зад инициативите на ПНМЧО и чиято подкрепа е много важна: „Честита 50-годишнина на Природонаучния музей в Черни Осъм и честита обновена сграда, с която посрещаме тази забележителна годишнина. Всички се радваме и има причина за това – защото се чувстваме с изпълнен дълг пред предците, пред хората, които създадоха този музей, пред учителя Илия Илиев, пред учителите от чероосъмското училище, които предмет по предмет създаваха колекцията… Но днес ние празнуваме и един поглед в бъдещето, към който директорката на музея ще насочи нашето внимание, защото вярваме, че нашият музей има бъдеще. Ние от общинската администрация се радваме за това, че с този проект за енергийна ефективност и обновяване на ПНМЧ на практика обновихме почти всички основни културни институции на територията на община Троян“.

Т21

Още по темата:

0 коментара

Браво, Камене!

* „Защо казваме „Браво, Камене!“ Защото това троянско момче, Камен Хасъмски, известен бохем и арт личност от Троян и Черни Осъм, създаде нещо велико… Докара голямата музика, големия свят в троянското село (Орешак)“ * Васил Петров: Нека фестивалът да бъде, да го има години напред * Троян като Ню Йорк?
Четвъртият
Камен Хасъмски
ТОВА, виж заглавието, е голямото ни обобщение на тези три вълшебни и духовни джаз вечери, както ги определи „финалистът“ на третата, прочутият барабанист проф. Христо Йоцов от „Йо-йо бенд“, които закриха поредния четвърти „Джаз & Арт Фестивал“/Jazz & Art Festival в Националното изложение в Орешак, 9-11 юли 2026 г. На „духовни“ мнозина от публиката се засмяхме, защото се усети като каламбур с „духовитото“ време, което наистина бе необичайно духовито (ветровито), че и необичайно студено, особено първите две вечери, сякаш и природните стихии от Амбарица и Купена бяха дошли да слушат невероятния джаз. Наистина невероятен, такива изпълнители, от най-първа величина, с такъв хъс, сякаш са на някоя голяма световна сцена рядко могат да се видят, а тук стана. За пореден път. 

И ДАНО да става и занапред. Точно такова бе пожеланието на Петър Салчев, един от големите джаз гласове на България днес, който с триото си откри втората вечер. Нека организаторът Камен (Хасъмски) има силата, помагачите да са до него и всички ние да сме тук за това великолепно нещо, за тази велика музика, бяха думите на джазмена след последното изпълнение. Пълната си подкрепа изрази и може би най-големият на българския джаз и редовен (съ)участник на феста, българският Франк Синатра и Нат Кинг Кол, както бе представен преди да излезе на сцената – Васил Петров, неговият концерт бе „гвоздеят“ на третата вечер и ще се помни дълго. А шеговитото му сравнение на Троян с Ню Йорк преди култовото едноименно парче и бисовото „My Way“ бе още една закачка в същата посока. Певецът го каза и в прав текст – нека фестивалът да бъде, да го има години напред.

Васил
Камелия
ВЕРОЯТНО стана ясно защо казваме „Браво, Камене!“. Защото това троянско момче, Камен Хасъмски, известен бохем и арт личност от Троян и Черни Осъм, създаде нещо велико. Сам, с приятелите си, с многото си високи контакти, с енергията си, с любовта си към джаза реализира тази луда и невероятна на пръв поглед идея – джаз фестивал на поляната в двора на Националното изложение в Орешак. Докара голямата музика, големия свят в троянското село. И напук на подозренията/противопоставянията и злите прокоби (защото завистници и злоумишленици винаги е имало и ще има, но, без извинение, майната им! – бел. моя) продължава. А че е трудно, излишно е да казваме – такова тридневно нещо, с такива и толкова звезди, професионално озвучаване и визуални ефекти на най-високо ниво, цялостна логистика, охрана и т. н., и т. н. не става лесно. Трудно и като планиране, и като работа, а още повече като финансиране. Но, както се казва, който си го може, го може. Затова още веднъж – браво, Камене!

И ТУК една вметка. Научихме, че Националното изложение, в лицето на управителката Доротея Гюрджийска-Иванова, се канело да прекрати отношенията си с Джаз феста на Хасъмски, т. е . да го прогони, въпреки че събитието си плаща наема?! Някак половинчато и съвсем символично била и подкрепата на Община Троян. Не разбираме! Да имаш такова вълшебство в двора си, някой да ти поднесе на тепсия такъв бисер, такава класа, такова имиджово нещо и ти да се опитваш да го прогониш… Дано всичко това все пак не е вярно, макар че информацията ни е от сигурен източник. Дано! И още нещо, подсказа ни го троянец, който от дълги години живее по белия свят – че Джаз фестът в Орешак и планинският маратон  „Троян Рън“, също с четвърто издание тази година, са „нормални неща за един себеуважаващ се европейски град“, съгласни сме напълно.

Миленита
СЕГА две думи за изпълнителите. Казахме, че нямаше празно. Като се почне от младата троянка Мира (Mirain), която вече се появява на европейската сцена и веселяците от  „Ехоо Балкан Самба“ (Echoo Balkav Smba), разбра се, че фронтменът им Никифор Апостолов (вокали и мегафон), голям чешит, е художник и основен преподавател по рисуване в Художествената гимназия в Трявна, през първия ден. Минем през споменатия Петър Салчев с „Йордан Тоновски Джаз трио“, великолепната едновременно лежерно-нежна и остро-социална, да добавим и прелестно-красива като своята „кукла от парцали“ от хита „Кукла“ – Миленита, и като завършек страхотните купонджии от „Ритъм Бойс“ (Rhythm Boys) във втората вечер. И титаните на българския джаз – Камелия (Тодорова) и Васил (Петров), финалната трета вечер. Но за тях не може с думи, става с виждане, както казват троянските баби, като добавим, че и двамата бяха на сцена със симфонични оркестри – съответно на Шумен и на Разград, нещата стават още по-така, още по-невъзможни да се опишат с думи. Изключително!  Да не пропуснем и закриващия концерт на споменатите „Йо-йо бенд“ (Yo-Yo Band) – много музикантска банда, водена от Христо Йоцов и тромпета на Мишо Йосифов, сякаш Сачмо бе слязъл в Орешак, тъй звънко-виртуозен. Достоен завършек на нещо голямо!

Купонът набира скорост
И НАКРАЯ да кажем за кривиците – с любов, не от нещо друго. Чудесна фейсбук страница на феста, но явно това е недостатъчно – пиарът трябва да добие размаха на събитието, да е адекватен на мащаба му, тук включваме много повече национална реклама, предварително обговаряне, повече и по-агресивна визуална реклама (сегашната бе блестяща като качество – с много инвенции, артистична, майсторска, но недостатъчна), защо не и водещ, който да „структурира“ и добавя към случващото се на сцената (сега тази роля изпълняваше Камен, но да си човекът оркестър не е възможно). И в тази връзка – публиката, някак обидно малка, фестът заслужава много повече, а публиката е пряка връзка с пиара. Но пък от друга страна, джазът е по-специална музика, по-лична, някак по-клубна и не е музика за тълпите; тъй че и така е добре, но все пак. 

ТОВА е. До догодина! И пак да кажем – браво, Камене!
 
12 юли 2026 г.

0 коментара

В едно изречение (136)

* Затворници от Белене са главните герои в нашумялата фотографска изложба на актьора Владимир Карамазов – можете да я видите в Орешак до края на август
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
   • ЛЮБОПИТНАТА гостуваща фотографска изложба „На тяхно място“ бе открита на 1 юли в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) – Орешак, което вече е с новия си статут на Регионален културен институт „Център за художествени занаяти и изкуства – Орешак“, и ще може да бъде видяна цяло лято, до края на м. август, като по график ще се организират турове с автора, известния и обичан български актьор Владимир Карамазов, вернисажът бе изключително тържествен, в присъствието на автора, културния министър Евтим Милошев, зам.-министъра на правосъдието Станимир Станев, областния управител Пламен Христов, кмета на Троян Донка Михайлова, троянския игумен Василий, много гости, което е обяснимо – „На тяхно място“ има важни послания и сериозна художествена стойност (националната й премиера бе през м. април в Националната художествена галерия „Двореца“ в София, показаното бе определено като „социално значимо изследване на Владимир Карамазов по темата за свободата като изконно човешко право, което движи света“) и вече бе забелязана и оценена в световен план (портретите и историите от „На тяхно място“ са публикувани като фотокнига от престижното лондонско издателство GOST Books, сериозен успех за български фотографски проект, включващ и едноименен 60-минутен документален филм, спечелил вече няколко международни награди); какво  се крие зад заглавието „На тяхно място“ – накратко, портрети и мигове от битието на затворници, осъдени до живот за тежки престъпления, от затвора на остров Персин край гр. Белене, заснети в рамките на една година, в която Владимир Карамазов е получил разрешение да влиза и снима в затвора, „Аз се опитах да се поставя на тяхно място, без да съм глуповато идеалистичен. Знам, че съществува чисто зло. Но също така вярвам в покаянието и прошката. Тъкмо те ни правят човеци“, споделя авторът, а г-жа Михайлова в словото си при откриването изказа специална благодарност на хората „които допринесоха тази изложба да стане реалност и особено на Цвети Дренска (завеждащата общинския Информационно-туристическия център в Троян, инициатор за привличането „На тяхно място“), на Доротея Иванова (директорката на Регионалния културен институт) и на екипа й“.
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Деца от Троян показаха как изглеждат добротата, любовта и търпението

* „Дървото на доброто“ вече близо пет месеца обикаля детските градини в България. До момента тя гостува в София, Варна, Бургас, Ловеч, Пловдив, Плевен, Добрич, Перник и Троян“
„Дървото на доброто“
ИНИЦИАТИВАТА „Дървото на доброто“ на издателство „Клет България“ гостува в ДГ „Буковец“ в Троян като част от своята обиколка из детските градини в страната. Чрез различни творчески занимания малчуганите споделиха своите представи за едни от най-важните човешки ценности, а дървото се „разлисти“ с нови рисунки, мисли и детски истории.

ЕДНА от групите посвети своите листа на търпението. Децата разказаха в кои моменти успяват да го проявят и за какво най-често им е трудно да чакат. На въпроса „Кога в детската градина ти е нужно търпение?“ Теодор искрено отговори: „Когато съм гладен“. Друга група разлисти дървото с рисунки, посветени на доброто. Малчуганите показаха как изглеждат добрите дела в ежедневието – когато засаждат дръвче, поливат цветята, помагат в почистването или подават ръка на приятелче в беда.

ЛЮБОВТА също намери място сред листата на дървото. На въпроса „Какво е за теб любовта?“ едно от децата отговори: „Семейството“. Повечето малчугани разказаха, че показват любовта, когато помагат на мама, татко, баба, дядо, брат, сестра и „на всички по света“. Други свързаха любовта с най-хубавите моменти у дома: „Когато мама ме целува и гушка“ и „Когато с мама правим мъфини“. Най-малките възпитаници на детската градина също се включиха в инициативата, като украсиха „Дървото на доброто“ с цветя.

Димитър Димитров – Мастера
ВДЪХНОВЕНА от конкурса за научната награда на името на големия български педагог Димитър Димитров –  Мастера, инициативата „Дървото на доброто“ вече близо пет месеца обикаля детските градини в България. До момента тя гостува в София, Варна, Бургас, Ловеч, Пловдив, Плевен, Добрич, Перник и Троян, където събра стотици детски рисунки, мисли и истории, посветени на ценности като доброта, любов, приятелство, уважение и красота. Обиколката продължава с нови срещи в още детски градини, а всяка следваща спирка добавя нови „листа“ към дървото.

„НАЙ-ЦЕННОТО в кампанията не е съвършената рисунка или точният отговор, а искреността и емоцията. Именно в тези малки, на пръв поглед обикновени детски мисли, се крият най-големите уроци за живота, които всички ние като възрастни често забравяме“, споделя Владимир Колев, управител на издателство „Клет България“. С инициативи като „Дървото на доброто“ издателство „Клет България“ продължава да изгражда образователна екосистема, в която наред със знанията децата развиват ценности, емоционална интелигентност и умения за живота, а ученето се превръща в преживяно знание.

Site Media

Издателство „Клет България“ е водещо образователно издателство у нас, част от голямата европейска издателска група Klett. Учебниците и учебните помагала с марките „Анубис“, „Булвест 2000“, „Изкуства“ и „Klett“, осигурявани от издателството, са символ на качество за няколко поколения български учители. „Клет България“ е член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, Българско-британската бизнес асоциация, Германско-българската индустриално-търговска камара и на Асоциация „Българска книга“.  
 

0 коментара

По повод на един боклук, возещ боклук в кв. „Ливадето“

* „На най-забраненото. При дебела като питон в зоопарк забранителна осова линия. При ограничение на скоростта до 50 км/час – аз по невнимание карах с 3-4 км/час над допустимото и се канех да намаля, когато въпросният боклук профуча покрай мен с не по-малко от 70 км/час“ * И толкова ли е сложно – знаем, че не е скъпо, но, както се казва по троянски, трябва мокает – органите не вземат най-после нужните мерки, основните са засилен контрол и камери, най-вече камери?! 
 
Генадий Маринов
Предизвикано

МИНАЛИЯ вторник, 30 юни, предиобед. С гости бях до Манастира и се връщахме към Троян. И – казвам го, защото освен лично е и типично – някакъв боклук (с извинение за грубия израз, но обектът си го заслужи в пълна степен – бел. моя), натоварен с боклук, строителни отпадъци, в бял малък камион с открита каросерия, ме изпревари с мръсна газ в кв. „Ливадето“. На най-забраненото. При дебела като питон в зоопарк забранителна осова линия. При ограничение на скоростта до 50 км/час – аз по невнимание карах с 3-4 км/час над допустимото и се канех да намаля, когато въпросният боклук профуча покрай мен с не по-малко от 70 км/час. 

В НАСИТЕН с търговски обекти и жилища участък със сериозен трафик. Същият участък, в който в края на миналата година (м. октомври 2025 г.) при пътен инцидент поради превишена скорост загина 18-годишно момиче, а ПТП-тата през годините чет нямат и където преди време имаше серия от граждански протести и петиция срещу бабаитските шофьорски изцепки. Напук на всякакви правила, норми, забрани, колегиалност, нормалност… Отгоре на това задминаването стана някак показно-агресивно, демонстративно, прекалено рязко и от камиона се разхвърчаха разни парчета от натоварения боклук – стиропор, пластмаси, дървении, разни други дреболии, шосето заприлича на сметище, добре че не отхвърча нещо по-голямо, защото отзад имаше поток от автомобили и можеха за пострадат. 

НЕ СЪМ ИЗНЕНАДАН, казах защо – подобни неща тук се случват редовно. Редовно разни бабаити и тем подобните боклуци (най-често в трещящи, димящи като комини на циганско общежитие, „наточени“ таралясници с голяма кубатура и от знакови марки – бел. моя) фучат с бясна скорост на забраненото в кв. „Ливадето“, не е само там, но сега думата ни е за там. Затова питам: Защо – въпросът е поставян многократно – там няма засилен полицейски контрол, като необходимостта е очевадна? Защо – също сме питали и предлагали многократно, и не само ние – там не се поставят видеокамери, което би решило или поне ограничило проблема? Защо отговорните органи си затварят очите и се ошумоляват, след като опасността в този участък (пак повтарям – има и други, но сега говорим за кв. „Ливадето“) дебне отвсякъде? И толкова ли е сложно – знаем, че не е скъпо, но, както се казва по троянски, трябва мокает – споменатите органи не вземат най-после нужните мерки, основните са засилен контрол и камери, най-вече камери?! 

ДОПЪЛНИТЕЛНАТА МИ БЕЛЕЖКА ПО ТЕМАТА 

МИЛАТА пътна сценка с боклука с боклука, който явно бе недоволен, че го бавя, карайки едва с 54 км/час при ограничение 50 км/час, е поводът да споделя една мисъл, мъчеща ме постоянно. Направо ме яде отвътре, тъй като постоянно шофирам из троянските улици и тя (въпросната мисъл) избива отвсякъде. Става дума за един сериозен проблем на пътно-транспортната организация в Троян. Проблемът е много голям, комплексен (зависи от много други неща) и нямам претенции да го разясня. Но понеже постоянно го изпитвам на гърба си, ще се опитам поне да го назова/формулирам. Под формата на въпрос, адресат са всички възможни служби, институции и организации, отговарящи за пътната организация в района – Община Троян, Общински съвет Троян, РУ Троян, общинската Комисия по безопасност на движението, местното Пътно управление, СБА, правоохранителните и правораздавателните органи, гражданските организации и т. н. 

ВЪПРОСЪТ: Опитвали ли сте се да шофирате в града/общината, спазвайки стриктно пътните знаци? Ще подам жокер към запитаните, понеже съм го правил (т. е. опитвал съм да шофирам, спазвайки всичките, нацвъкани като лястовичи ята из целия град и наоколо пътни знаци; може би по брой на пътните знаци Троян е световен шампион и трябва да кандидатстваме в „Гинес“, виж кръстовището на Кози вир и повече не ти трябва – бел. моя): невъзможно е, ще се превърнете в „черна овца“ на трафика, ще има бибиткания, попръжни и т. н., и ако сме обективни – не съвсем безоснователни. Което пък означава, че въпросните пътни знаци не са си съвсем на мястото и/или не са особено точни/коректни и вместо да подреждат и облекчават движението, го (до)объркват и (до)затрудняват; с други думи – трябва пълна реорганизация, подмяна и промяна на пътните знаци в Троянско. Това е, засега. Надявам се и други да се изкажат по темата – може аз да бъркам и всичко да си е ОК?
Генадий Маринов

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |