„Америка за България“ отличи троянски предприемачи

* 26-ма завършиха успешно Бизнес академия за стартиращи предприемачи (BASE), 6-ма си поделиха наградния фонд от 10 хил. лв.
* Наградата от 4000 лв. на Община Троян – за проекта „Бели Осъм ми е Калифорния“ на Иво Немски
Бизнес
Троянските предприемачи, завършили успешно BASE, Троян, 21 юли 2021 г.
ПРЕДИ малко повече от два месеца, на 11 май, в Троян се проведе сесия от обучителната програма Бизнес академия за стартиращи предприемачи (BASE), финансирана от Фондация „Америка за България“. Целта на програмата е да се подкрепят собственици с малък бизнес или сега стартиращи бизнеса си – чрез споделяне на опит/лекции от доказани личности в бизнеса и управлението (сред лекторите в Троян бяха бившият вицепремиер Лидия Шулева, създателят на успешната марка крафт бира „Айляк“ Георги Христов, зам.-министърът на финансите Виолета Лорер, Надя Захариева, дългогодишен инвестиционен банкер, сега програмен директор в „Америка за България“ и др.) и с финансова подкрепа за най-добрите бизнес разработки, представени от участниците. Троянската сесия бе организирана в партньорство със Съвета на жените в бизнеса в България и Община Троян и се включиха 31 местни предприемачи от различни браншове – дизайн и декорация, дигитална търговия, електронни услуги, туризъм и хотелиерство, образование, социални дейности, авторемонтни услуги и др. (но явно критерият за предприемачи не е бил много ясен, тъй като сред включилите се имаше и представител на общинско дружество – бел. ред.). Осигурената обща финансова подкрепа бе 10 хил. лв., като Община Троян обяви допълнителна премия от 4 хил. лв. за един или няколко проекта.

Нанси Шилър
НА 21 ЮЛИ се състоя представянето на проектите и награждаването на отличените, като за тази финална част в Троян пристигна лично президентът на Фондация „Америка за България“ Нанси Шилър. Резултатите – 26 предимно млади троянски предприемачи са завършили успешно BASE, 6 проекта получават финансова подкрепа (от 1000 лв. до 3000 лв.) и си разпределят осигурения фонд от 10 хил. лв., а голямата награда, общинската премия от 4000 лв., се присъжда на Иво Немски за земеделския му проект за създаване на орехова градина, озаглавен „Бели Осъм ми е Калифорния“. „Надявам се съвместната ни работа (с Фондация „Америка за България“) да продължи не само в посока на бъдещи обучения, но и за други важни за общината проекти“, коментира в профила си във фейсбук кметът Донка Михайлова.

ПОТЪРСИХМЕ за повече информация отличения млад предприемач Иво Немски и той бе любезен да ни предостави презентацията на проекта, донесъл му голямата награда. Публикуваме я, защото си заслужава да се чуе – заради смелата бизнес идея, която се реализира от няколко години в района на троянското село Бели Осъм, амбицията да се следват печеливши световни образци и самочувствието, че имаме добър потенциал и тук могат да се случват сериозни неща.

Т21
Снимки: фейсбук Донка Михайлова


Иво Немски

Иво Немски: „Бели Осъм ми е Калифорния“

 

КАЗВАМ СЕ Иво Немски и съм тук, за да се опитам да ви предам част от емоцията си, свързана с мечтаната бизнес идея, която започнах да реализирам с малки, но неспирни крачки, още през 2016 г. Нарекох я „Бели Осъм ми е Калифорния". 


ВСИЧКО започна, след като почина дядо ми, който ни остави няколко декара занемарени земеделски имоти в наследство. През същата година бях на поредна студентска бригада в САЩ и там попаднах на изключително вълнуваща публикация за няколко поколения орехови производители от Калифорния. Трябваха ми само няколко часа, за да започна да си представям собствената орехова градина в България и внуците ми, които изхранват семействата си благодарение на нещо, което е било започнато от мен.

КОГАТО
се завърнах, веднага се заех с проучване на тенденциите, свързани с производството нa орехи в България. Запознах се със собствениците на няколко големи градини и агрономите, които се грижат за тях. След всяко ново познанство мотивацията ми неимоверно се увеличаваше и мечтата изглеждаше все по-ясна и завършена в съзнанието ми.

ЗАЕХ се да събера всички идеални части от наследствените имоти (действие, което беше отлагано от няколко поколения и което ми коства доста усилия и нерви), а междувременно се възползвах и от страхотната възможност, която предлагаше Община Троян – дългосрочно наемане на общинския земеделски имот, който ми беше в съседство. И така преди четири години, след сериозна борба с джунглите, които наех, наследих и закупих, успях да засадя първите орехови дръвчета с безценната помощ на цялото семейство и много приятели. Началото беше най-трудно, защото тогава допусках най-много грешки, заради неопитността ми, но увереността и емоцията с които работих, нито за миг не позволиха на трудностите да ме откажат. Всяка следваща година добавях нови декар-два и в момента разполагам с почти 8 дка насаждения на различна възраст. Когато разговарях с прекрасните хора от разсадника, към който бях насочен, се интересувах от това колко декара биха били достатъчни за нормалното съществуване на едно семейство, ако това е единственият им източник на доходи. Отговорите, които получавах от всички, бяха в рамките на 15-20 дка (поне 10-годишни насаждения), при стриктно спазване на препоръките за отглеждането на дръвчетата.

ДО МОМЕНТА разчитах изцяло на лични спестявания и успях да закупя и изчистя нужната земя, сега остава да засадя още 6 дка. И да наблегна върху оптимизацията на труда, който полагам, като на първо място изградя цялостна капкова поливна система, за да успявам да се справя сам, докато градината започне да носи доходи. Това е една изключително дългосрочна инвестиция с голям потенциал в бъдеще време.

МОГА да ви говоря с часове за тази моя мечта, но за мое съжаление и ваша радост, имам само няколко минути. След всичко казано досега, искам да призова всички присъстващи – обърнете мъничко внимание на имотите, които имате в наследство от своите баби и дядовци, защото красиви и безценни селца в нашия край стоят пусти и обрасли, само защото е допуснато земеделските имоти в тях да бъдат раздробени и непотърсени от станалите вече десетки наследници на всеки имот. Разучете различните възможности да използвате тези мини фабрички или ако нямате желание и възможност, убеден съм във всяко село (или град) има земеделски стопани, които биха наели или закупили вашия имот; и по този начин бихме дали още една възможност за младите хора да се завърнат на село.  

 

Иво Немски,
презентация „Бели Осъм ми е Калифорния“, BASE

Начало

Вероника: Животът е един подарък, който да разопаковаш докрай

* Ако имаш около себе си пет или десет човека като тебе, за да можеш да работиш, тогава нещата вървят * Аз казвам: от Дебнево съм, ще ви покажа с кого свиря и как го правя
Интервю
Вероника Тодорова, Дебнево, м. юли 2021 г.
Вероника Тодорова – нашето троянско момиче, виртуозът на акордеона, обявена през 2006 г. в Норвегия за акордеонист №1 в света, жънеща успехи по европейските и световни сцени – се прибра след 17 успешни германски години в родното Дебнево. За осем месеца оттогава тя увлече след себе си дебневенските ученици, на които преподава музика, участва в концерти с камерен състав „Дианополис“, със Софийската филхармония и в турнето на цигуларя Веско Ешкенази („Веско Ешкенази 50”) и има нови покани за съвместни проекти с български музиканти. Истинска звезда в Германия, позната и на троянската публика, с която никога не е прекъсвала връзка (незабравимо ще остане участието й в концерта „Троянци за Троян“, 2013 г., когато си заслужи определението „господарката на сцената“ ), и в средите на българските акордеонисти, тя като че ли чак сега беше открита от музикална България. „Огромен талант с акордеон!“, възкликна Веско Ешкенази след запознанството си с нея на репетиционната сцена в Плевен. В момента Вероника се е посветила на друг свой проект – третото, много амбициозно издание на фестивала „Jam on the River“, който ще се състои на 7-8 август край Дебнево.

– Твоето завръщане в Дебнево изненада мнозина. Напоследък много хора у нас и по света преоткриха възможностите на родните си места поради промените, които пандемията предизвика. И твоята история ли е такава?
– Пандемията не беше решаваща, но ми помогна да взема решението. 17 години работя в чужбина, доста труд си беше, но най-накрая получих това, което съм чакала толкова години – агенция, която да се грижи за всичко, организирани турнета, постоянен екип, солови концерти. Нещата се случваха много добре – 170 концерта на година, 40 деца на седмица, които да обучавам. И семейството ми е там. Но нещо ми липсваше. Разбрах, че няма да го намеря в работата. И като стана така, че отпаднаха всички ангажименти, си казах, че сега имам възможността да търся нещо различно. Беше по-лесно да тръгна. Детето ми изкара първи клас в Германия, учеше повече от вкъщи. Вместо да кара колело в Дебнево и да е сред природата, седеше затворено. На 11 октомври стъпихме в Дебнево и на 12-ти бях на работа в училището.

На сцената – господарката на сцената Вероника Тодорова

– А тука намери ли това, което търсеше?
– Явно съм го намерила, щом всичките ми страхове от промяната изчезнаха. Все пак, 16 години съм живяла в България, 17 години – в Германия. Тук съм си идвала като на почивка, обаче да вършиш работа с хора с друг манталитет, е различно. Аз съм се учила на работна дисциплина в чужбина и не знаех дали ще се впиша в средата. Но сега правя планове за живота си в България. През септември ще ходя на турне в Германия, майка ми и сестра ми са там, има къде да отседна. Казват ми да не бързам, да си дам две-три години време и тогава да реша. Много хора са ме предупреждавали, че след като съм свикнала на динамика, няма да понеса тукашния начин на живот. Но в момента, в който стъпих тук, се случиха толкова много неща, които понякога и там не ми се случват. То е, както си го направи човек. Не обичам шаблонни приказки: българите сме такива, германците – онакива. Ако имаш около себе си пет или десет човека като тебе, за да можеш да работиш, тогава нещата вървят. А такива хора се намират, явно се привличаме. Човек ги среща, така или иначе, въпросът е да ги задържи, човекът отсреща да има същото усещане, че можете да сте си полезни, да ви е приятно и да се случват неща.

– При теб веднага се забелязва, че животът ти тук стартира много динамично. Питам се обаче дали ще е трайно. С моя български опит имам един постоянен страх, че след ентусиазмите ни няма продължение, няма устойчивост.
– Човек не бива да се осланя на това, което е минало. Дето има една българска приказка, всяко чудо за три дни. Станало е нещо ново, нещо прекрасно, насладил си му се, спечелил си нови преживявания и контакти. После мислиш за следващото. Аз съм преживявала и моменти на затишие. В тях трябва да намира човек чара, да ги използва пълноценно, вместо да се измъчва, че нищо не се случва. Това е времето за отдих. За мен пандемичното време имаше много положителни страни: помогна ми да направя тази крачка да се прибера в България, случи се срещата с Веско Ешкенази, който отложи турнето си с една година.

С Веско Ешкенази, Люси Дяковска и Койна Русева,
момент от турнето „Веско Ешкенази 50”

– Как стана тази среща? Във фейсбук ми попадна един клип от репетиция, в който той сякаш изведнъж те откри, беше много емоционално.
– Директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски беше на концерт в Ямбол, където бях поканена да свиря от един цигулар, Георги Калайджиев. Той е сред основателите на „Софийски солисти“. С него 15 години сме свирили заедно в Германия и много сме си помагали – той имаше много контакти, аз пък му бях солистка във всеки проект. Родом е от Сливен и с него за пръв път се срещнахме на българска земя. Има страхотен проект, с който помага на деца от Сливен да учат класически инструменти. Направил е цял оркестър с тези деца и беше поканил камерен оркестър „Дианополис“ да свири с тях. Трябваше му още един солист и аз се включих. Любомир Дяковски казал, че непременно трябва да ме поканят. Така с Веско Ешкенази се срещнахме в зала „Катя Попова“ в Плевен.

Вероника и Веско Ешкенази на репетиция преди концерта в Плевен от турнето „Веско Ешкенази 50”

– Може ли да се каже, че сега, чрез тези контакти и концерти, България те откри?
– Когато съм ходила на конкурси по света, никога не съм свирила от името на Германия – винаги съм се явявала като българка. Но наистина, освен в нашата община и в акордеонния свят в България, не бях позната. Един журналист ми каза, че все едно съм изникнала от нищото. Сега има идеи за нови проекти – камерният състав „Дианополис“ ме покани да направим програма заедно за следващия сезон, имам уговорена среща с Веско Ешкенази, за да говорим за наш съвместен проект заедно с Плевенската филхармония.

– Наближава третото издание на „Jam on the River“. Програмата ми се видя доста амбициозна. Ти ли си моторът на всичко?
– Сега фестивалът ми е глътнал цялото внимание, любов и време. Идеята първо беше на чисто емоционално ниво – мечтаех си да изсвиря един концерт пред кулисите на Балкана. Първото издание през 2018-та беше по-скоро мой концерт. Получих подкрепа от Община Троян – сцена, ток, но и разбирането, че има смисъл в това. Втората година беше с по-дълга програма, имахме музиканти от Германия – виолончелист, саксофонист. Идеята ми е на сцената на фестивала да се срещат музиканти от региона и от цяла България с музиканти, с които съм работила в чужбина. С много хора съм свирила през тези години, мисля, че знам кои от тях пасват за този формат – да се изправиш в нищото на една поляна и да твориш с непознати, да се насладиш на това и да създадеш магията на сцената. Ето например, Теодосий Спасов за пръв път ще свири с виолончелиста Кристофър Херман, с когото не са се виждали никога преди това. Аз също не познавам Теодосий Спасов, ще се срещнем на сцената. Трябва да си много чувствителен, за да уловиш всичко, без предварителни уговорки – затаяваш дъх и се оставяш изцяло да усетиш енергията на другия! В това има нещо мистично, аз вярвам, че изкуството – това е божественото у хората. То е нещо много чисто и дълбоко, човек трябва да е много смел, за да се открие, и да е готов да открива другия. Така че аз обмислям внимателно поканите. Много от класическите музиканти например музицират по друг начин, по друг начин усещат музиката и не биха се вписали в този формат на поляната, с тях бих свирила в зала „България“, да речем.

Вероника с Ангел Димитров на сцената на втория „Jam on the River“ край Дебнево, 8 август 2018 г.

– Искаш ли да откроиш и други гости, видях в програмата Стунджи, Стефан Вълдобрев?
– Не искам да казвам само известните имена, защото специалното в програмата е нейната пъстрота. Съчетаваме фолклора с джаза. И двата дни започваме доста автентично с танцови групи от региона, с троянската духова музика „Заедно“, и продължаваме към концертната програма. Ще дадем възможност на млади групи да се изявят, както и на деца. Моите дечица от Дебнево също ще се качат, макар и за половин час, на сцената.

– Видях, че някои групи се определят като етно-джаз. Повече етно или повече джаз ще има на феста?

– Започваме от етно и завършваме с джаз.

– За музикантите е ясно – ти имаш концепция и избор. Публиката готова ли е за този формат, чисто естетически?
– Има и подготвени хора, има и такива, които ще дойдат просто ей така – няма какво да се лъжем, особено в провинцията няма голям избор на събития. Точно там аз усещам някаква отговорност. Защото тези, които са ходили в Пловдив, в София и т. н., те са ясни, тях винаги можем да ги привлечем. Но сред другите, вярвам, има една част, която би харесала нещо ново, просто трябва да бъде предложено по точния начин, може би от един човек, който е близо до тях, а не някое си голямо светило, което са виждали само по телевизията. Аз казвам: от Дебнево съм, ще ви покажа с кого свиря и как го правя. Някои ги плаши самата думата джаз. За такива хора има разлика между: ще се свири джаз и ще свири нашата Вероника.

– Това е един вид мисионерство?
– Според мен всеки човек на изкуството носи тази отговорност. Много е важно не само да слагаме стойките пред себе си и да свирим в големите и хубави зали. Аз обичам толкова много всички хора, дошли на поляната, толкова съм им благодарна, свиря с такава любов за тях и вярвам, че ме разбират, че между нас се случва нещо добро. Защо да не е оценено, когато е добро?

– Със сигурност такова е и отношението ти към децата в училището. Те са малко там?

– Не се замислям колко са. Аз преди 7-8 години имах един проект, „Музикална приказка Дебнево“. Приходите от концерти в Германия дарявах на училището, за да могат двама учители от Троян да ходят в Дебнево и да преподават акордеон и пиано. Имахме 10-12 деца, които просвириха. Всичко е с идеята, че изкуството ни учи, че няма граници. Чрез него човек разбира много неща за себе си и защо сме тук. И на децата, ако може да им се отвори тази вратичка чрез музицирането, което отделно развива и логическото мислене, и моториката, си струва. Това е моята идея и до ден днешен, когато работя с деца. Никога не тръгвам с идеята някой непременно да стане голям музикант. Но смятам, че е голямо богатство за тях е да са се докоснали до музиката, ако ще да е за година, две или три.

– Имат ли интерес децата в Дебнево към музикалното обучение?

– Голям! Децата са толкова чувствителни към енергията, за която говорим. Като ме виждат, че с толкова любов прекарвам времето си с тях – защото ние се срещаме не само да свирим, но и да си говорим – и все пак знаят за мен, че съм била в чужбина и съм се прибрала, това им дава допълнително самочувствие. Децата обичат хората, които работят, които правят нещо. Не е достатъчно да им казваш какво да свършат. Хванеш ли се да скубеш бурен или да белиш картофи, ще искат и те. Така е и с моите ученици.

– Вратата към Германия не я затваряш, каза, че ще ходиш на турне?
– През септември. Първо имам един оперен проект в замъка във Вайлбург. После с продукцията на един австрийски режисьор „Врабче и ангел“, за историите на Едит Пиаф и Марлене Дитрих, ще пътуваме в 10-15 града.

– Да се върнем към фестивала. Кои са спонсори на тазгодишното издание?
– Община Троян, „Биопрограма“ ЕАД (база Дебнево), „Калинел“ ЕООД, „Елимекс“ и спонсори от чужбина – Българо-немско дружество (Дармщат) и езиково училище „Нова“ (Германия).

– Имаш ли някаква мечта за бъдещето на „Jam on the River“?
– Искам просто да го има всяка година. Надявам се след 7-8 години да е създал своя постоянна публика, която да знае какво я очаква, а не да идва само от любопитство. Това е един процес, който не може да бъде съкратен. Човек трябва да има търпение. Не ми е силата в търпението, но с работата, с кариерата човек трябва да си взема и житейските уроци, трябва да расте. Животът е един подарък, който да разопаковаш докрай, да видиш какво има във всяко ъгълче.

Интервю на Нели Генкова-Маринова


Още по темата:
 
Програмата на „Jam on the River“,
7-8 август 2021 г., с. Дебнево, Троянско

Делото срещу Ема и „Амбарица“ приключи, чакаме решението на съда

* „Много е трудно да пробиваш стени. Морални или пък тези на чиновническата безхаберност или обвързаност, тези на закостенелите стереотипи, на омразата и алчността. От всичко има в това дело“
Тема с продължение
НА 30 ЮНИ 2021 Г. бе поредното гледане в Троянския районен съд (съдия Антоанета Симеонова) на делото на БТС (сдружението „Български туристически съюз“) срещу стопанката на хижа „Амбарица“ Ема Гатева, чрез което ищецът си търси някакви неиздължени според него наеми за 24 хил. лв. и иска да изгони хижарката. Предишното, второ заседание по въпросното прелюбопитно и знаково дело, ще кажем защо е такова, бе на 27 ноември миналата година и отлагането стана по две причини. Първо – поисканата от БТС техническа експертиза за направените на х. „Амбарица“ инвестиции от 2014 г. насам (откакто хижата се стопанисва от Ема). И второ – искането на защитничката на Ема, адв. Надежда Гаргова, Областният управител в Ловеч, разпореждащ се с държавната собственост на територията на областта, да даде становището си дали БТС има права над хижата и дали може да прибира наеми от нея; по-точно, да препотвърди и разшири становището си, представено в съдебната зала на 27 ноември от Дора Стоянова, главен юрисконсулт на Областната управа, че „ищцовото сдружение БТС няма правомощия и не е носител на материално право на собственост и не може да отдава и преотстъпва под наем обектите стара и нова хижа „Амбарица“.

ДЕЛОТО трябваше да продължи на 15 април т. г., но тъй като експертната комисия била затруднена с качването си до хижата заради метеорологичните условия, бе отложено с още два месеца и половина (за справка, Ема го прави постоянно, защото хижата трябва да се зарежда, а друг начин няма – трябва да слезе до града и после с джипката донякъде, а оттам на гръб, своя и конския, до горе; белият хижарски кон Борко вече има заместник, черния Кугър, и не е хеликоптер, кон е, но това е отделна тема – бел. ред.). Решението на Троянския районен съд и на съдия Симеонова, които неведнъж са доказвали своята обективност и професионализъм, ще излезе до края на месеца (30 юли), но в общи линии нещата са ясни. И по наше мнение справедливостта ще възтържествува. Но нека чуем как коментира, в профила си във фейсбук, стопанката на х. „Амбарица“ и ответник по делото.

Ема Гатева

„ДНЕС (30 юни) беше третото и последно заседание по делото ми с БТС. Все още вярвам в положителния му резултат. Чакаме до 30 юли. Преди резултата искам да благодаря съвсем искрено на хората, които ми вярват и ме подкрепят. Много е трудно да пробиваш стени. Морални или пък тези на чиновническата безхаберност или обвързаност, тези на закостенелите стереотипи, на омразата и алчността. От всичко има в това дело. На всичко това се устоява с помощта на приятелите, които вярват в теб. Днес се чувствах като малкият човек, който с помощта на приятелската вяра, прави дупка в стената. Благодаря!“, бяха първите думи на Ема Гатева. А няколко дни след това добави: „Докато чакам съдията да се произнесе по делото, да споделя каква беше оценката на вещото лице за извършените ремонти в хижата след оглед и измервания заедно с представител на БТС - 41 хил. лева. И това НЕ включва джипките, конете, фотоволтаичната инсталация, оборудването в кухнята, машините и инструментите, печки, бойлери и още много неща. Всичко това, изброеното, направено и купено без никаква държавна или общинска помощ, без субсидии от някъде. Напротив, всичко е направено под заплахи, саботажи и игри на нерви. И напук на чиновническата незаинтересованост. Не се оплаквам. Доволна съм, че имах силите да мина през това. Сега чакам решението на съда“.

И ДА ПРИПОМНИМ, за пореден път, защото е важно, важно е и за делото, и по принцип, важно е не само заради конкретния казус с х. „Амбарица“, а и за много други подобни казуси/хижи в цяла България. Важно е, защото сочи с пръст една продължаваща с десетилетия практика, един рецидив на БТС, сдружението, турило ръка върху толкова държавни имоти и осъществяващо схема за източването и съсипването им (един ярък подобен пример е с Туристическия дом „Никола Габърски“ в местността Къпинчо над Троян, някога пълен с живот, с достъпна хотелска част и чудесно заведение с лятна градина, домакин на зелени училища, спортни, туристически лагери и други масови прояви, обичан и търсен от троянци и гости туристически обект, а днес, под „грижите“ на БТС, превърнат в енигматичен обект с неясни функции и още по-неясно бъдеще, занемарен, съсипан, безполезен за местната общност, срам за Троян, но и това е отделна тема, голяма – бел. ред.).

ПРИПОМНЯМЕ. През 2014 г. Ема и нейната „Планинска школа Амбарица“ вземат за стопанисване от БТС западналата и заобикаляна от туристите някогашна перла на Троянския Балкан хижа „Амбарица“, „обгрижвана“ дотогава от троянското Туристическо дружество „Амбарица“; и за тези няколко години хижата се прероди – сериозни ремонти и подобрения, награда за втората най-добра хижа в България през 2015 г., любима на туристите от близо и далеч, огромна популярност, букет от атрактивни и стойностни събития (достатъчно е да посочим Фестивала на боровинките, станал част от националния фестивален календар), възраждане на автентичния и чист туристически дух. Договорът на БТС с Ема е за 5 години с опция за продължаване и месечен наем в размер на една минимална работна заплата. А сегашният съдебен иск е за 24 хил. лв. неплатени наеми плюс отказ да се признаят направените от Ема инвестиции за двойно и тройно по-голямата сума (при залегнала в договора инвестиционна сума от 25 хил. лв.) и постигната договорка с предишния изпълнителен директор на БТС Венцеслав Удев за приспадане на наема. На пръв поглед абсурдна съдебна атака на БТС – срещу една изключително трудна за стопанисване високопланинска хижа, далеч от път и комуникации, зареждана, казахме как – на гръб и с кон?! Но само на пръв поглед – защото явно към „Амбарица“ има нечисти апетити и БТС волно или неволно, но при всички случаи небезкористно, ги обслужва. 

 

СЕГА за голямата лъжа/далавера. През 1957 г. БТС получава от държавата, по тогавашен закон и със съответния документ, правата над старата хижа „Амбарица“, отворена през 1936 г., построена от група троянски ентусиасти начело с писателя, общественик и издател ва троянския вестник „Хемус“ адв. Димитър Гимиджийски и с подкрепата на частни дарители от цяла България (с лично дарение се включил и тогавашният цар на българите Борис III) и одържавена след преврата на 9 септември 1944 г. Но БТС някак априори през годините приема, че има права и над новата/сегашната хижа „Амбарица“ (която от 2014 г. се стопанисва от Ема Гатева), опирайки се на документа от 1957 г. Да, ама новата хижа „Амбарица“ е строена и построена през 1958 г. и е открита през 1959 г. (за което има доказателства и живи свидетели, виж „60 години от строежа на новата хижа „Амбарица“  – бел. ред.); т. е. няма как да е предоставена на БТС година преди построяването й?! Както се казва – коментарът е излишен, no comment!

Гледката от  хижа „Амбарица“

НАШИЯТ коментар. Очакването беше, че Областният управител на област Ловеч ще даде ясното си становище – на базата на документа на БТС от 1957 г. за правата над х. „Амбарица“ и представените доказателства от защитата на Ема, че хижата е построена година по-късно, през 1958 г., и БТС няма никакви права над нея, т. е. че десетилетия наред БТС незаконно я е експлоатирало. Това не се случи в пълна степен, вероятно на новия Областен управител не му стигнаха силите да каже, че „царят е гол“. Но все пак на съдебното заседание на 30 юни становище на наместника на държавата в област Ловеч имаше и то бе, че БТС няма право на наеми от х. „Амбарица“, разбирай – Ема Гатева не дължи на сдружението никакви наемни суми. Важно становище, защото със сигурност ще има и по-голям (национален) отзвук. Още повече ако съдебното решение е в полза на Ема Гатева.

(Ще следим развитието на делото и ще ви информираме)

Генадий Маринов


Още по темата:

Троян има своя олимпийски шампион

* Съгражданинът ни Симеон Винчев бе капитан на българския национален отбор, спечелил златото на 19-та Олимпиада по кореспондентен шахмат на ICCF
Симеон Винчев

Шахмат

СИГУРНО знаете, че Троян има своя сребърен олимпийски медалист – землякът ни Христо Илиев (от Дълбок дол), олимпийски вицешампион по волейбол с отбора на България на игрите в Москва`80, сега в ръководство на новия и набиращ скорост волейболен клуб „Троян Волей“. А новината е, че вече имаме и олимпийско злато – спечели го преди броени дни съгражданинът ни Симеон Винчев, капитан на българския национален отбор по кореспондентен шах, триумфирал на 19-та Олимпиада по кореспондентен шахмат на ICCF (Международната федерация по кореспондентен шах). И от нас – браво, шампионе!

„НАЙ-ГОЛЕМИЯТ успех на родния кореспондентен шах в близо 80-годишната му история. И един от най-големите успехи на българския шахмат като цяло, заедно със световните титли на Веселин Топалов и Антоанета Стефанова“, коментира за Т21 г-н Винчев. От новия олимпийски шампион по кореспондентен шах научихме още, че България печели титлата в изключително оспорвана битка с доминиращия в последните 20 години отбор на Германия, останал този път със сребърните медали. Бронзовите отличия си поделят Полша и Чехия.

***

КРАТКО пояснение. Кореспондентният шах се различава от обичайния (практическия) шах по три неща: играе се по интернет (някога са се пращали картички по пощата); времето за мислене е по-голямо и състезанията са доста по-продължителни (по 5 дни за ход на Олимпиадата и продължителност около две години); могат да се ползват всякакви източници и „подсказвачи”, включително необятните информационни масиви на компютърната памет (което прави партиите много по-прецизни).

Т21

Начало

Троянският „Левиатан“ тръгва на турне!

* На дъното, в самата пазва на планетата, живее най-могъщото творение на тоя свят – Левиатан * От 20-ти до 23 юли спектакълът на театър „Нюанси“ (Троян) ще гостува в Казанлък, Сливен, Бургас и Варна

Театър

ПРЕЗ М. ЮЛИ танцовият театрален спектакъл „Левиатан“ ще гостува в четири български града – Казанлък, Сливен, Бургас и Варна, първа част от националното му турне. Продукцията е дело на театър „Нюанси“ (Троян) с режисьор, хореограф и сценарист  Теодор Лука, участват артистите Никол Крачунова, Моника Генкова, Кристиана Петкова, Анджела Емануилова, Дамяна Лопарска, Христиана Спасова и Габриела Атанасова.

„ЛЕВИАТАН“.
На 1000 метра под повърхността на океана няма светлина. Никога. Там живеят същества с изкривени погледи и сплескани тела, странни същества. Под тях, в ледените дълбини, живеят митовете, огромни октоподи и чудати водни вещици. Те строят кораловите си крипти и крепости и танцуват в тъмното с невидими усмивки на лицата. Под тях е необятният мрак, където налягането не приляга дори на най-свирепите подводни творения. А под всичко това, под зверове, лед, мощ  и мрак, на дъното, в самата пазва на планетата, живее най-могъщото творение на тоя свят – Левиатан, криещ мистерията на морските дълбини.

ГЛЕДАЙТЕ „Левиатан“ на:

• 19 юли, понеделник, Троян – Бар-вариете „Нюанси“, 19:00 ч.

• 20 юли, вторник,  Казанлък – НЧ „Искра - 1860 г.“, 19:00 ч.

• 21 юли, сряда, Сливен – Държавен куклен театър, 19:00 ч.

• 22 юли, четвъртък, Бургас – Държавен куклен театър, 19:00 ч.

• 23 юли, петък, Варна – Клуб за творчество „Щурче“, 19:00 ч.

Билети – на място преди представлението
или с резервация на тел. 0898/865134

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |