Отиде си Рашо – един от най-големите в троянския баскетбол

* Взривен, мощен, безпощаден като играч. И фин, добряк, толерантен, широко скроен като човек 
 
In memoriam

НА 18 ЯНУАРИ внезапно, само на 66, си отиде Рашо – Радослав Стойчев Младенов, едно от най-големите и ярки имена на троянския баскетбол. Капитан на юношеския отбор на „Чавдар“, който печели сребърните медали на Републиканското първенство, сезон 1969/70 г., и е топ реализатор на първенството. После е основен играч в най-силните години на мъжкия ни тим, приключва спортната си кариера в играещия тогава в А група отбор на Силистра и е неизменен титуляр. Взривен, мощен, безпощаден като играч. И фин, добряк, толерантен, широко скроен като човек.

Почивай в мир, приятелю! Дълбок поклон! 

Близки и приятели, Троян

* Погребението ще е във Варна, Старата гробница на 23 януари, сряда – поклонението и опелото са от 12:30 ч. в гробищния параклис „Св. арх. Михаил“, погребението е от 13:00 ч.

Общество и цигания (II)

* „Циганията е тежък проблем на цялото ни общество, характеризиращ и цялата ни държава, поради което не без основание сме смятани за второразредна и треторазредна държава от нашите европейски партньори …“ * На ул. „Симеон Велики“ в Троян – гавра с името на великия български цар
Предизвиквам промяната     Позиция
Мариян Данчев
Авторът Мариян Данчев е троянец, корените му са от манастирското с. Орешак. Непоправим родолюбец и непоправим оптимист, твърдо вярващ в жилавия български ген. Спомоществовател на редица добри троянски каузи.

Втора част: ЦИГАНИЯ

МОЖЕ БИ ще разочаровам някои, но веднага искам да кажа, че няма да разглеждам думата „цигания“ в нейното етническо/расово значение. Целта ми по никой начин не е да обиждам циганския етнос, нито да насаждам расови и ксенофобски омрази, каквото за жалост някои се опитват да правят, защото в това няма никаква полза, нито здрав разум. През живота си винаги съм се стремял да се отнасям коректно с циганите и ако някой иска, мога да му предложа достатъчно доказателства за това, макар че циганите  не винаги са се отнасяли така с мен.

УБЕДЕН СЪМ, че проблемът в нашето общество не се корени в циганския етнос и както писах в предната част, не би трябвало един човек да носи вина, че се е родил циганин, българин или какъвто и да е, понеже явно това не е негов избор, нито пък самият факт на рождението може някак си да се промени. Така че аз не мразя циганите и нямам нищо против тях. Мога обаче съвсем ясно да заявя, че не обичам циганията. Откровенно да си кажа, направо я мразя, да, до дъното на душата си я мразя тази цигания, за която намирам доста точно описание в уикиречника: „Цигания: Обозначение на характерни качества, генерализирано приписвани на циганския етнос – нечистоплътност, безпросветност, мързел, безредие, безотговорност, живот ден за ден без мисъл и отговорност за днешния и утрешния ден, склонност към кражби и неуважение към другите и незачитане на техния труд и собственост и др., свързана с поведение, начин на живот, бит и морал“.

МИСЛЯ, че не само аз, но и никой разумен и културен човек, а и самите цигани не би трябвало да имат положително отношение към горната  редица качества. Радостно е, че много цигани през последните години успяха успешно да се интегрират (да използвам и аз модерната дума) – както в нашето общество, така и в други европейски държави. Намериха си добра работа, устроиха си живота, гледат как живеят културните хора и иначе казано измъкнаха се от циганията.  Друга част обаче като че ли  повлече  обществото ни все по-надолу в блато от качества, твърде сходни с циганията. Презумцията, че можеш да живееш безотговорно и безнаказано да не спазваш законите! Да търпиш равнодушно мизерията около теб, мръсотията, безредието, грозотата и пошлостта, без да ти правят впечатление, без да те възмутят! Да живееш безразлично ден за ден, да си изгубил способност да различаваш красивото от грозното, правото от кривото, полезното от вредното! Като че ли тези черти се настаниха трайно в обществото ни, за жалост често пъти  катализирани от самите управници и хората  на властта. Някои от тях като безскрупулни властогонци унижават човешкото достойнство, използвайки бедността и нищетата, приравняват човеците единствено с гласове в изборния актив на своите  партии!

ЛИЧНО АЗ не смятам циганския проблем за отделен проблем, защото той е част от проблемът на цялото ни общество, ако успеем да изградим модерно, проспериращо общество, то трябва да бъде такова за всички негови членове, спомнете си думите на Левски! Той не казва - дайте да се освободим ние, българите, пък другите да се оправят както могат, а говори за общество с равни права на всички народности. Би трябвало да сме се поучили от него и от историята, и да знаем, че друг здрав разум няма.

ЦИГАНИЯТА е тежък проблем на цялото ни общество, характеризиращ и цялата ни държава, поради което не без основание сме смятани за второразредна и треторазредна държава от нашите европейски партньори. За жалост управниците  изглежда нямат виждане как да се справят с проблема и държавата ни като че ли все повече затъва в безизходица. Очевидно не им достига сила да решат проблема, а и той не може да бъде решен само със сила. Нито пък само с пари, както си мислят мнозина невежи, свеждайки едва ли не всички световни проблеми до проблема за липсата на пари.

КОЛКОТО и сложно и отчайващо да изглежда положението с проблема с циганията, подходът за неговото решаване е същият, споменат и в предната част. Отново става въпрос за качествена  промяна, един низ от низки и долни качества трябва да бъде заменен с редицата от техните антиподи, с ония качества, които винаги са били приемани за добри и полезни, доказали се през хилядолетията и очевидни за всеки здрав разум. Замяната, разбира се, трябва да стане не другаде, а именно в съзнанието, в разума, в самата същност на всеки човек. Но човекът като личност, като индивидуалност със своя уникален вътрешен и външен образ. Едно от дълбоко погрешните разбирания на близкото минало, по времето на социализма в България, беше възприемането на народа като една „маса“, „маса от трудещи се“, „просто тълпа“. В главата ми още се върти една строфа от тогавашната поезия: „Какво тук значи някаква си личност, един ще падне, друг ще го смени“.

ЗА ЖАЛОСТ много от днешните ни управници не са се замисляли да променят отношението си към собствения си народ, за тях той си остава стадо, съвкупност от безлични елементи, просто тухли, направени по един калъп, длъжни да носят тежест и да бъдат пълнеж. Но може би това тяхно виждане е резултат, познат ни от „Приказката за стълбата“. Защото погледнато от горе, множеството хора прилича наистина на море от твърде прилични една на друга глави, но ако слезеш на тяхното равнище и ги погледнеш в очите, ще видиш, че всеки има свое лице, различно от другите, уникално и неповторимо.  Аз мисля, че всеки един човек е незаменим и никой не може напълно да приповтори другия. Древните са имали разбирането за човека като съд, тялото като една пръстена обвивка, като едно пръстено гърне, което веднъж изваяно от грънчаря и изпечено, не подлежи на ремонт и преправяне. Известна е поговорката „Човек и гърне не се преправят“ и тя е вярна, но само за външността и тялото на човека.

ВАЖНОТО е обаче съдържанието, което пък определя и държанието, поведението на всеки човек. Защото хората все пак не са пасивни гърнета, които си стоят на едно място, те са активни субекти, които със своите действия или бездействия определят облика и характеристиките на цялото общество. Качеството на един плод не се определя от външната му обвивка, подобно нещо е и с човеците, ако отвътре са некачествени, няма как  външните им проявления да са качествени. Качествена работа може да бъде свършена от качествени хора. Качеството или качествата на всеки един човек зависят преди всичко от самия него, от неговия собствен избор; и това само по себе си е едно от най-ценните характерни човешки   качества, стига самият човек да го осъзнае и да може да се възползва от него.

БИХ МОГЪЛ да пиша още много, да добавям доводи и доводи за доказване на тезата си, че проблемът на обществото се свежда да проблема на отделната личност. Но смятам че е безполезно, защото който иска ще се съгласи, а който не иска няма да се съгласи. Всяко време и всяка епоха е имала своите предизвикателства, с които се е налагало да се сблъскват човеците. И колкото и сложно и безнадеждно да е било положението, то е било преодолявано чрез прилагането на един успешен принцип, принципа на здравия човешки разум. Ето толкова години буксуваме и се влачим на опашката, понякога не можем да се справим с елементарни проблеми – чак толкова ли сме неспособни?! Дайте през тая нова година, която е пред нас, да  се понапънем, да  събудим заспалия свой здрав разум. Нека да започнем най-сетне това, което се очаква от нас – промяната, качествената промяна!
***

КАТО СТАНА въпрос за цигания, една картина се е запечатала в паметта ми, беше преди около 15 години, връщах се с кола от Англия и по някаква причина минах през румънския град Крайова. Движението беше изключително натоварено, минаваше се през нещо като околовръстно шосе, цялото осеяно с дупки. Но кое беше интересното? Отляво явно беше кварталът на румънските цигански барони, къщи на по 3-4 етажа, с изключително екстравагантни фасади, мраморни колони, фрески, огради от ковано желязо, скъпи коли пред тях и изобщо лукс от висока класа. Пред къщите обаче минаваше калното отвратително шосе, а отляво беше тяхното... сметище, една доста дълбока канавка, пълна догоре с всякъкви отпадъци, картина, достойна за обрисуване – върховна цигания. От тогава не съм минавал там, предполагам, че нещата са се променили, още повече като научавам за огромните инвестиции от водещи автомобилни фирми в този район и произвежданите там стотици хиляди нови автомобили годишно, районът е само на около 60 км от България. Но да ги оставим румънците да се оправят както могат и да погледнем към нашата си родна троянска цигания.

На ул. "Симеон Велики" в Троян, актуална снимка
ТУК ПУБЛИКУВАМ снимки от една тъжна и грозна троянска действителност, не бих си позволил това, ако ставаше въпрос за задния двор на някой или за някоя крайна селска уличка. Но, извинете ме, тук става въпрос за една от главните троянски улици. Улица „Симеон Велики“. Боже, каква гавра с името на великия български цар! Не знам дали бъркам нещо, но не беше ли тази улица основно ремонтирана едва преди няколко години и то с моите и с вашите пари (ако не се лъжа, беше тогавашна гордост на кмета г-жа Михайлова), и не е ли в крайна сметка тротоарът общ и общински? Моля ви, дами и господа общински съветници, вземете спешни мерки още на първото заседание на Общинския съвет за 2019 г. Оставете бюджета на второ място и спешно гласувайте промяна на името на улицата, кръстете я както искате, ако щете я кръстете „Троянска цигания“, но само махнете името на великия български държавник от там!

Около 2 млрд. лева са „спящите акции“ в бонови книжки от масовата приватизация

* Бонови книжки от масовата приватизация през 90-те години имат
 2 милиона българи * МФ започва акция за активирането на собствениците на „спящи акции“ и разяснителна кампания как хората да си вземат парите
Парите на народа
МИНИСТЕРСТВОТО на финансите (МФ) започва акция за активирането на собствениците на „спящи акции“ от масовата приватизация. Това стана ясно от публикуваната за обществено обсъждане Концепция за личните сметки на физически лица, водени от „Централен депозитар“ АД (ЦДАД) в т. нар. Регистър А. Става въпрос за акциите от масовата приватизация, които са вземани с т. нар. бонови книжки.

СПОРЕД данните на МФ по голяма част от тези акции няма никакво движение от години, което води до ниска ликвидност на ценните книжа на дружествата, недобри практики при разпределянето на дивидентите от предприятията. А от министерството отбелязват, че причина за това често е незнание от страна на наследниците, че притежават подобни акции или финансова невъзможност да ги прехвърлят от личната си сметка в подсметка на инвестиционен посредник.

ПО ПРЕДОСТАВЕНИТЕ данни от ЦДАД, публичните дружества от масовата приватизация са 91, а непубличните - 545. Голяма част от акциите на тези дружества са „спящи“, като според данните стойността им е около 2 млрд. лева. Бонови книжки имат 2 млн. българи.

ВАЖНО! От документа става ясно, че се предвижда информационна кампания на притежателите и техните наследници, че притежават подобни акции. Ако в рамките на 1 година те не предприемат действия, то акциите ще бъдат прехвърлени в специален инвестиционен фонд, който ще може да се разпорежда с тях, а хората ще имат дял от него за следващите 5 години. Ако и във втория срок никой не потърси акциите, те ще бъдат прехвърлени на държавата, а приходите от тях ще влязат в държавния бюджет.

ТОВА ОЗНАЧАВА, че всички собственици на бонови книжки трябва да се активират, ако искат да запазят акциите си. МФ ще предприеме мащабна медийна кампания да информира за „спящите“ акции. Обещават да има и улесняване на проверката на наличности на ценни книжа от лицата, собственици на тези книжа, но ясна концепция как ще бъде улеснено унаследяването няма.

ИМЕННО унаследяването е една от най-тежките процедури, тъй като изисква и финансови средства и други документи, с които хората често не се захващат. Според данни на МФ най-голяма част от акциите са били получени при масовата приватизация през 1996 г., а повечето хора са били на възраст между 40 и 50 години и е възможно много от тях да са починали.

Препечатка от 24novini.bg, с незначителни съкращения

Гласувайте за нашите Симона и Крум

* Те са сред петимата финалисти в „Промяната“ на Нова телевизия и с издателството си „Carrot“ се състезават за финансова подкрепа от 30 хил. лв. * „Защо да гласувате за нас? Защото знаем как да работим в посока на това децата в България да са насърчени,
мотивирани и уверени“
На финала
Симона и Крум Крумови
СИМОНА И КРУМ Крумови – много млади (двамата са съученици от езиковата паралелка на троянското СУ „Васил Левски“, випуск 2010 г.), много симпатични, много амбициозни и креативни и не на последно място, троянци – са сред петимата финалисти в „Промяната“ на Нова телевизия, които се състезават със своя бизнес проект за финансова подкрепа от 30 хил. лв. Гласуването, което става по интернет, започна на 16 януари и ще продължи до 4 февруари, а на 13 февруари финалистите ще се представят пред журито на организаторите; в допълнение тримата с най-висок вот ще застанат пред детско жури и двете журита ще имат последната дума кой ще е победителят.

„ПРОМЯНАТА“, както поясняват в сайта на телевизията, е най-голямата социално отговорна инициатива на Нова, организирана в партньорство с Reach for Change България“ А целта й е да се подкрепят хора с идеи, които „ще подобрят живота на децата и младежите в България“, „имат смела визия, нови идеи и изпитан метод как да го направят“ и „виждат възможности там, където другите виждат препятствия“. За двете си години „Промяната“ е имала 17 финалисти, които със своите дейности са подкрепили над 80 000 деца и са събрали над 3 млн. лв. Сегашните петима финалисти са „Книговище“ (платформа за насърчаване на четенето, създадена от трите млади майки Деси, Яна и Искра), „Технократи“ (център, които учи за технологиите и чрез технологиите, основан от младите технократи Ивайло и Михайло), „За храната“ (фондация за популяризиране на пълноценното и здравословно хранене сред децата, родителите и учителите, ръководена от специалистите по маркетинг Екатерина и Наталия), „Rock School“ (академията на музикалните предприемачи Боян и Васил за насърчаване и подкрепа на деца и възрастни, които искат да се занимават с музика) и „Carrot“ (издателството на нашите Симона и Крум – за образователни материали за ранно детско развитие, създадени от специалисти и предназначени за родители).

СИМОНА И КРУМ са гаджета още от ученици. Той е звездата на училището – водещ на училищните мероприятия, победител в състезания по дебати, спортист, танцьор, отличник. Тя е „по-тиха“, отличничка с интереси към хуманитарните дисциплини. Следват във Великотърновския университет, Крум – психология, Симона – българска филология. Женят се, ражда се синът им Николай, вече тригодишен. И именно покрай грижите за малкия Ники узрява идеята за „Carrot“ (2017 г.) – не просто поредното издателство, а издателство, чиито продукти „насърчават децата да изследват активно света в семейна среда, докато общуват с родителите си и развиват не само своите знания, но и умения“.

„Защо да гласувате за нас? Защото знаем как...
ЗАЩО Симона и Крум и техният проект „Carrot“ участват в „Промяната“ и защо си заслужава да ги подкрепим? Свързахме се с тях и те ни дадоха своя отговор: „Защо да гласувате за нас? Защото знаем как да работим в посока на това децата в България да са насърчени, мотивирани и уверени. И как стимулирането на тяхното любопитство ще предотврати агресията, насилието при подрастващите. Нашите материали стимулират емоционалната интелигентност и развитието на децата през първите 12 години. Помогнете на каузата ни да порасне. А защо го правим? Защото образованието, опитът и синът ни са ни показали, че работата в тази посока има значение. Време е учители и родители, всички в България да подкрепят заедно развитието на децата. Ние предлагаме работещо решение“. Но освен че каузата им е значима и си заслужава да се подкрепи, има още една важна причина да им дадем гласа си – защото са наши, троянци, едно троянско момче и неговото момиче, които смело вървят по своя път напред.

Гласуването става – ТУК

Допълнително можеш да подкрепиш Симона и Крум и като дариш за техния проект, което не е обвързано с гласуването – виж ТУК

Т21

Ако се чудите къде да отидете на пързалка в града

* „И нека никой да не казва, че няма подаден сигнал и не знаят какво е състоянието, защото минавате оттам, отивайки на работа,
 драги общинари“

Гергана Банчева
Читателите ни пишат

Нашата приятелка Гергана Банчева – основателка на Школата за родители в Троян и инициатор на рубриката ни „Малчуганите на Троян“, ни изпрати един гневен сигнал, който не бива да остане без последствия. А гневът на младата майка, по наше мнение, е справедлив. Т21

АКО СЕ ЧУДИТЕ къде да отидете на пързалка в града (Троян), отговорът е лесен – заповядайте на Централния площад?! Всички сме наясно, че е зима и се случват такива неща, но не сме наясно защо няма кой да почисти този лед, както и да обезопаси рампите, по които преминават не само майки с детски колички, но и възрастни и други хора. 

ТРЯБВА ЛИ да чакаме да се случи произшествие и тогава да си отворим очите какво е положението, и то в централната част на града ни?! Или трябва да се молим скоро да дойдат важни гости на Общината, за да се заеме някой с това?!

И НЕКА НИКОЙ да не казва, че няма подаден сигнал и не знаят какво е състоянието, защото минавате оттам, отивайки на работа, драги общинари. Остава да се надяваме слънцето да се покаже по-скоро и да свърши работата на някой друг.

16 януари 2019 г.

Гергана Банчева, Троян


Още от същия автор:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |