Не мога да си спомня пипал ли съм циганка, вероятно!

* А пък аз се подфундих от кеф (за нетроянците – изчервих, изпотих, сгорещих), добре че бях с едноседмична брада и не си личеше, но още ме държи! • Специални адмирации за Михал Капоун, троянският Прошек!

Край казанката Отзвуци Слива 2026
 
МАЛИИИ, станах сливова (мега) звезда след поканата на кмета Донка Михайлова да запаля казанката на Слива 2026 (Фестивала на сливата, 19 септември), и особено след сивито, което кметът ми направи, преди да ме покани на сцената. Жена ми Нели ми вика след това – за теб ли говореше Донка, аз да не знам какъв (велик) човек си. А пък аз се подфундих от кеф (за нетроянците – изчервих, изпотих, сгорещих), добре че бях с едноседмична брада и не си личеше, но още ме държи и продължавам да се дуя!

НА СЦЕНАТА и аз се отдумах: най-напред благодарих за високата чест, после опровергах противниците на номинацията ми – пиел съм много бира, обясних, че имат основание, но донякъде, защото истината е, че пия много и бира, а преди „и“-то е само и единствено троянска сливова, най-добрата, после се изфуках с опита си с казанките (някога, през мътните 90-те, с Румен, най-добрия приятел, уварихме 1000 литра сливова и я продадохме, данъци не сме плащали, но НАП нямат шанс, има давност – бел. моя) и че съм роднина на феста по най-пряка линия, нещо като негов дядо или по-добре татко (първия през 93-а го правих кажи-речи сам, а в следващите няколко бях в основата – бел. моя). 

И НАКРАЯ завърших, че сливовата ракия я няма в сегашното заглавие (Фестивал на сливата), но се подразбира, а слива без ракия е нищо и половина, гола вода, Йотова без Радев, не че и той не е гола вода; не разбрах получи ли овации това ми политнекоректно сравнение (аз бях доволен от себе си)… Разбира се, изръкоплясках от сцената за чехите („Рудолф Йеленек“, Прага), на които преди време се ядосвах, че ни взеха „Винпром“-а и великата марка „Троянска сливова“, но после стана ясно, че са ги взели, за да ги спасят, а днес са №1 и разнасят троянската слава у нас и по света. Специални адмирации за директора Михал Капоун, троянският Прошек!

СЛЕД ДЪЛГИЧКАТА ми, дано не съм досадил (много), изява на микрофона дойде главното – запалих казанката, под погледите на приятеля областен на Ловеч и бивш колега Пламен Христов, няколко депутати, цял зам.-министъра на културата, доц. Пламен Савов и куп местни началници… Г-жа Михайлова подхвърли, че сега ще се разбере дали съм пипал циганка, а председателят на местния парламент инж. Пенков уточни, че не става дума за пипане, а за нещо по-друго. Казанката пламна от раз, но не мога да си спомня пипал ли съм и т. н. циганка, вероятно. Наздраве! И който не е (бил) на Сливата в Троян, да заповяда, става с виждане!

19 септември 2026 г.
Генадий Маринов
 
Още по темата:

0 коментара

Улица „Любен Каравелов“ – работата започва

* Проектът е на стойност 1,057 млн. евро, средствата са държавни, договорът с изпълнителя „Мегаинвест холд“ ЕООД бе подписан на 10 септември, срокът за изпълнение – 240 календарни дни (т. е. до м. август догодина трябва да е готово) * Дърветата – частична подмяна и засаждане на нови * Кметът Михайлова: „Изпълнителят има готовност да започне работа в следващите няколко седмици“
Скоро
Актуална гледка към ул. „Любен Каравелов“, 11 септември 2026 г.
ДВА или по-скоро три големи инфраструктурни проекта са най-чакани от троянци – защото бяха спечелени, т. е. осигурено бе финансиране, и после нещо се обърка/забави не по наша причина, защото са някак прекалено възлови, определящи за градската (троянска) среда, касаещи всички и, никак немаловажното, защото бяха належащи, обектите и на трите проекта са амортизирани, буквално плачат за ремонт/реконструкция, за промяна и обновяване. Говоря за цялостния ремонт на най-красивата, една от най-важните и знакова за града ни ул. „Любен Каравелов“ (Улицата с липите, троянската „Унтер ден Линден“), за цялостния ремонт на централния градски площад „Възраждане“ и цялата централна градска пешеходна зона и за основния ремонт на обходната ул. „Акад. Ангел Балевски“, поемаща огромния транзитен трафик през Троян, но стряскаща с неравностите и общото си състояние, представляваща в сегашния си вид сериозна опасност за движението. 

НАКРАТКО досега – проектът за площада, възлизащ на над 7 млн. лв., бе одобрен за финансиране по държавната Инвестиционна програма за общините, после го пренасочиха към европейско финансиране, последната информация е, че работата е опечена и скоро започва. Като този проект, заедно с проекта за ул. „Акад. Ангел Балевски“, е приобщен в един общ мегапроект за над 20 млн. лв., включващ и трансформация/облагородяване и социализиране на речното пространство от моста при фирма „Витекс“ до Марковския мост (към Пазара). Надеждите са скоро да потръгне и същинската реализация (съвсем скоро пък трябва да започне изпълнението на свързания като пространство и философия проект за ремонт на Пешеходния мост до Музея на занаятите, виж „Започва ремонтът на Пешеходния мост“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.).

И СЕГА голямата добра новина, научихме я най-напред от пост в медийния канал (личния профил във фейсбук) на кмета Донка Михайлова и няколко часа по-късно на редовната месечна кметска пресконференция, 10 септември. Същия ден г-жа Михайлова е подписала договора с управителя на фирмата, спечелила обществената поръчка за изпълнител на строителните дейности по ул. „Любен Каравелов“, като през следващите няколко седмици започва подготовката на строителния процес. С други думи – започва мащабната реконструкция на Улицата с липите (ул. „Любен Каравелов“), която се случва след множество перипетии: колебанията около осигуреното вече държавно финансиране и големият препъни камък с постигането на  консенсус за съдбата на липите, проведоха се две бурни обществени обсъждания (виж „Сбогом на липите? Не съвсем“ в бр. 25 на Т21 от 3 юли 2024 г. и „Втората дискусия за ул. „Каравелов“ в бр. 42 от 13 ноември 2024 г. – бел. ред.), като в крайна сметка първоначалното становище на Общината за тотална подмяна (изкореняване на всички досегашни дървета по улицата, липи и други, и засаждане на нови) бе коригирано, направена бе паспортизация на всяко едно дърво по улицата и се възприе подходът за частична подмяна (52 от съществуващите общо 142 дървета ще бъдат запазени, а новозасадените ще са 133, което означава че освен подменените 90 ще има и допълнително засадени 43); „Благодаря на всички, които бяха част от този продължителен и нелек процес на трудно решение. Вярвам, че заедно взехме най-доброто решение за нашия град“, коментира тогава г-жа Михайлова.

При подписването на договора с изпълнителя, вдясно управителят на „Мегаинвест холд“ Цветан Цветанов, Троян, 10 септември 2026 г.
„УЛ. „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ е един от обектите, към който гражданите на общината проявяват особен интерес, за нас това също е обект на особено внимание. Знаете колко активно комуникирахме с гражданите до постигането на съгласие по проекта за това, че трябва да бъде обновена амортизираната, а на някои места и мъртва зелена растителност и че трябва да останат дърветата, които са жизнени и имат живот. Паспортизиране, пак по настояване на гражданите, бяха всички дървета на улицата и се определяше дърво по дърво съдбата на всяко едно. Забавихме се, заради процедурата по избор на изпълнител, защото решението ни беше обжалвано и трябваше да изчакаме решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Комисията се произнесе в полза на Община Троян и решението ни (изборът на изпълнител) бе определено като законосъобразно. И стигнахме до подписване на договора с изпълнителя, който има готовност да започне работа в следващите няколко седмици“, бе сегашното кметско пояснение.

РЕСОРНИЯТ зам.-кмет инж. Николай Райковски, който участва в пресконференцията, даде подробности по проекта, стартиращата реконструкция на ул. „Любен Каравелов“. Най-важното – проектът не е променян, параметрите му са същите (цялостна реконструкция на уличното платно, тротоарната настилка, бордюрите и изобщо на инфраструктура по цялата дължина улицата, 840 м; широчината на уличното платно ще е 6 м, ще бъдат поставени четири слоя настилка, включително три слоя асфалт, тротоарите ще са с новата и с доказан ефект и добра естетика настилка унипаваж, под тротоарите ще се изградят тръбни канали за различните комуникационни и други мрежи), новата допустима скорост по улицата ще е 40 км/час, ще се изгради и ново улично осветление – с нови пилони и модерни LED осветителни тела. „Най-голямото предизвикателство ще е изкореняването на дърветата, тъй като подземната инфраструктура в този район е подменена и сега няма да е лесно да я опазим, най-вероятно ще има спирания на водата, възможни са и аварии, но се надявам да се справим максимално добре“, коментира инж. Райковски.

СРОКЪТ за изпълнение е 240 календарни дни, т. е. ако строително-ремонтните дейности започнат около м. октомври 2026 г., до м. август 2027 г. всичко трябва да е приключило. Изпълнител е фирма „Мегаинвест холд“ ЕООД (София) с управител Цветан Славейков Цветанов, а строителният надзор е поверен на фирма „Пешев“ ЕООД (Пловдив) с управител Свилен Пешев. Стойността на проекта е 1,057 млн. евро. Строителството ще е поетапно и ще започне от северния край на улицата в посока центъра, като части от улицата ще бъдат затваряни (първият такъв участък е от ул. „Васил Левски“ до ул. „Радецки“). Попитахме за фирмата изпълнител – как стои в бранша и кои обекти са в референциите й, защото „проектът е много важен, много имиджов, много тежък, знаем какво се случи с ул. „Мир“ (недовършената улица към новата спортна зала – бел. ред.). „Изпълнителят има завършени сериозни обекти в други общини, досега не сме работили с него. Референциите му са, че се справя с пътното строителство и засега нямаме притеснения, да се надяваме, че и при нас ще се справи добре“, бе отговорът на инж. Райковски. „Не сме работили със строителя, той спечели процедурата по ЗОП за ул. „Любен Каравелов“. Водих лично разговори с мои колеги в общини, в които фирмата е работила и отзивите за работата й са добри. Но ще ги видим на терен“, добави г-жа Михайлова.

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

0 коментара

Слива 2026 тръгна – програмата

33-ата Троян/Орешак 18-22 септември 
 
Начало
 
Още по темата:

0 коментара

В едно изречение (143

* Министър Шишков: „Страшни злоупотреби във времето назад, но сме длъжни да направим така, че да спасим магистрала „Хемус“

Хубава работа, (ама) българска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ИНТЕРЕСНИ неща каза регионалният министър арх. Иван Шишков при скорошната си инспекция на място – придружаван от представители на ръководството на АПИ (държавната Агенция „Пътна инфраструктура“, която отговаря за републиканската пътна мрежа), шефа на „Автомагистрали“ ЕАД (държавното дружество с предмет на дейност изграждане и поддържане на автомагистралите в страната и експлоатация на пътните обекти, бази и съоръжения към тях) и областните управители на Ловеч и Плевен – на участък 4 (27 км, от пресечката с пътя Плевен/Ловеч до пътен възел „Летница“, прогнозен срок за изпълнение 2028 г.) и участък 3 (17 км, от пътен възел „Каленик“ до пресечката с пътя Плевен/Ловеч, половината от който е готов, а по другата част се работи) на многострадалната автомагистрала „Хемус“, на която, когато, ако изобщо се случи някога, бъде завършена, се възлагат очакванията да постигне транспортна свързаност от друг порядък в Северна България и да даде тласък на тази, според оценките на експертите и статистиката, по-слабо развита половина на страната; и по-конкретно: * Изпълненото досега (през 2021 г.) и разплатено (през 2026 г.) незаконно строителство по АМ „Хемус“ няма да спре изграждането на лелеяното пътно съоръжение, което Шишков определи като „пътя на грабежа“, „Възложих правен анализ, който показва страшни злоупотреби във времето назад, но сме длъжни да направим така, че да спасим магистрала „Хемус“, добави министърът; * Ще внесе (той, министърът) две изменения в Закона за устройство на територия, с които допуснатото във времето незаконно строителство на инженерна инфраструктура в държавата, включително по АМ „Хемус“, да намери своето законово решение и развитие; * Заяви още, че очаква да разбере „защо, кой, как и за какво раздаде едни пари без да има одобрени подробни устройствени планове“; * Призна, че дори участък 3 да бъде завършен изцяло, то магистралната връзка до Плевен (пресечката с пътя Плевен/Ловеч) няма как да се осъществи по-рано от 2028 г., тъй като предходният участък 2 (19 км, от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Каленик) е най-назад в строителството, заради по-късно възлагане (година и половина след участък 3); * „Това е абсурд изобщо по управлението на строителния бранш, в управлението изобщо на инвестициите в България. Вече разбрахме, че са платени навремето над 1 млрд. лв. без да има проекти“, бе тежкото министерско обобщение (по пресинформация от МРРБ).

*** 

Бел ред. На пръв поглед – откровени и директни министерски приказки, но да видим ще ги последват ли някакви реални действия, ще очакваме и някакъв реален финален срок за цялостен пуск на северната българска магистрала, чието строителство започва през 1974 г. и за над половин век (52 години) е завършено по-малко от половината (206 км от общо 420 км); любопитно е и дали с този строителен (анти)рекорд България не може да кандидатства в „Гинес“?!
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Марин Стаевски – сред родоначалниците на троянското промишлено чудо

* „Марин Стаевски е от хората, които не просто са свидетели на промяната, а със своите знания, труд и упоритост участват в нейното създаване. И именно в това се състои неговото наследство – основите, върху които се изгражда индустриалния облик на Троян“

Марин Стаевски (1906-2004)
120 години от рождението
Днес, 16 септември 2026 г. се навършват 120 години от рождението на един знаменит троянец, Марин Стаевски (1906-2004), припомниха ни от Държавния архив в Ловеч. Име, което се помни и ще се помни, защото е сред първопроходците на троянското индустриално чудо. Голямото му дело: от неговата работилница за електромотори, основана през 1941 г., тръгва създаването  на най-мащабното машиностроително предприятие, съществувало някога в града ни – „Елпром Троян“, десетилетия флагман и стожер на троянската икономика. По-долу четете юбилейния материал за Марин Стаевски на Петя Атанасова от Държавен архив Ловеч. Т21
НА 16 СЕПТЕМВРИ Държавен архив Ловеч отбелязва 120 години от рождението на дарителя и фондообразувателя Марин Стаевски. Името му е свързано с един от важните етапи в развитието на Троян – индустриализацията. Този исторически процес може да бъде разказан не само чрез производствените и икономическите показатели, но и през съдбите на хората, които участват в него и допринасят за неговото осъществяване. Професионалният път на Марин Найденов Стаевски е именно такъв личен разказ – в него се преплитат развитието на техническото образование, електрификацията и постепенното изграждане на индустриалната среда в Троян.

МАРИН СТАЕВСКИ е роден на 16 септември 1906 г. в с. Върбовка, Търновско. През 1910 г. семейството му се установява в Троян. Останал рано без баща, загивал по фронтовете на Първата световна война, той получава стипендия, която му дава възможност да продължи образованието си.  През 1921 г. постъпва в Механоелектротехническото училище в София. След завършването си започва работа като галванотехник, а впоследствие се насочва към телеграфната и телефонната техника. Поради заболяване от туберкулоза се завръща в Троян и през 1932 г. постъпва на работа в електрическата централа на Петър Балевски (първият истински троянски индустриалец, основал през 1905 г. текстилната си фабрика, съществуваща и до днес, виж „Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян“ в бр. 22 на Т21 от 10 юни 2026 г. – бел. ред.), а впоследствие – във Воден синдикат „Троян“. Остава там до юли 1941 г., когато е арестуван заради политическата си активност в левите среди.

В ЖИВОТА на всеки човек има събития, които предопределят неговата съдба. Едно от тях, изиграло важна роля в кариерното развитие на Марин Стаевски, е работата му в електроцентралата на Балевски. При маловодие той изпълнява длъжността техник във фабриката му, където от счупени и бракувани машинни детайли успява да сглоби трикиловатов електромотор. Подобен ремонт е извършен в Троян за първи път. Успехът укрепва самочувствието му като техник, а по-късно ще се превърне в крайъгълен камък, върху който ще се изгради бъдещото производство на електромотори. През м. ноември 1941 г. започва частна практика като електромонтьор. И от този момент нататък професионалният му път се превръща в своеобразен разказ за развитието на електротехниката и постепенното индустриализиране на Троян.

ДРУГО важно събитие, свързано с дейността на Марин Стаевски, се оказва повратна точка и поставя началото на електропромишлеността в града. През есента на 1943 г. представители на с. Белиш се обръщат към него с молба да изработи трансформатор, който да осигури електрифицирането на селото. След извършването на необходимите изчисления трансформаторът е изработен, сглобен и монтиран успешно. Този нов успех не само утвърждава техническите му способности, но и поставя началото на една по-голяма идея – да превърне натрупания практически опит в основа за собствено по-масово производство на електротехнически изделия.

В СЛЕДВОЕННИТЕ години снабдяването с необходимите материали се превръща в сериозно предизвикателство за малките работилници. Затова през 1945 г., чрез привличане на фиктивни членове, Марин Стаевски превръща работилницата си в Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Елкооп Троян“ с предмет на дейност ремонт на електрически машини и апарати. Разширяване на дейността настъпва две години по-късно, когато започва производството на трансформатори за пирография и апарати за лепене на банцигови ленти. През същата година са изработени и първите електромотори. Техен прототип са моделите на немската фирма „Сименс“, смятани за едни от най-качествените сред многото видове електромотори, постъпващи за ремонт в кооперацията. Усвояването на модела се извършва без конструктивна и технологична документация – детайлите от разглобения образец служат като еталон. Първите произведени мотори веднага намират приложение в производството на текстилната фабрика на Цочо Куцаров.

КАТО КООПЕРАЦИЯ предприятието съществува до 1949 г., когато се преобразува в завод „Елпром“, Троян. За целия период на съществуването й административен ръководител е Марин Стаевски.  От 1950 г. до 1954 г. той заема различни длъжности в Околийския комитет на БКП в Троян. На 4 март 1954 г. поема ръководството на завод „Елпром“ и под негово ръководство предприятието, което дотогава все още носи белезите на занаятчийското производство, постепенно се превръща в модерен завод с развиваща се производствена база и все по-добри социални условия за работниците.

Поглед към завод „Елпром“ в Троян през 60-те години на миналия век
НЕОБХОДИМОСТТА от технически кадри за „Елпром“ превръща Стаевски в един от инициаторите за създаването на Механотехникума в Троян. За тази цел той освобождава част от административната сграда на завода. С помощта на родителите, работещи в завода, през 1959 г. е създадена заводската детска градина. Успоредно с развитието на производството Стаевски се грижи и за подобряването на социално-битовите условия на работниците. През 1958 г. е изградена хижата на „Елпром“  на Беклемето, последвана от почивни бунгала край Варна, а по-късно и в Бяла. В завода се развива и художествената самодейност – създават се хор, духова музика, вокална група, танцов състав. Под ръководството на леяря Димитър Минев се създава първият в страната профсъюзен цирков състав. През 1961 г. от „Елпром“ (Троян) се отделя микроелектромоторното производство и за целта е основан „Елпром“ (Ловеч). Дори след пенсионирането си през 1968 г. Марин Стаевски остава свързан с предприятието и е почетен гост на различни заводски мероприятия.

ЗА СВОЯТА дейност Марин Стаевски е награден с орден „Георги Димитров“, званието „Герой на социалистическия труд“, орден НРБ – I степен и II степен, орден „9 септември“, медал „25 години народна власт“, медал „30 години социалистическа революция“, медал за трезвеност, медал „Алеко Константинов“, звания „Отличник на Комитета по машиностроене“ и „Отличник на БТС“ и други отличия. В края на своя жизнен път получава и почетния знак на община Троян „Златен герб“ за значимия си принос към икономическото развитие на града. Умира през април 2004 г., на 97-годишна възраст. Може да се каже, че животът му е изпълнил своята мисия. Започнал с ранното докосване до техниката и преминал през годините на електрификацията и индустриалното изграждане на Троян, неговият професионален път оставя следа далеч отвъд личната му биография.

ОТ ПЪРВИЯ сглобен електромотор до развитието на „Елпром“ стои не само историята на едно предприятие, а историята на една идея, превърнала се в реалност. Марин Стаевски е от хората, които не просто са свидетели на промяната, а със своите знания, труд и упоритост участват в нейното създаване. И именно в това се състои неговото наследство – основите, върху които се изгражда индустриалния облик на Троян.

Петя Атанасова, Държавен архив Ловеч
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |