* Ръкопляскам на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера... Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“, не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус
Jam on the River 2026
ОСМИЯТ. 29 юли – 1 август 2026 г., от сряда до събота. Може да се каже, че музикалният фестивал Jam on the River в Дебнево вече не е онова изненадващо ново нещо, онова талантливо дете, на което се радваме някак неизбежно – защото е дете и защото е талантливо, и защото очакванията са неизбежни. Фестът на Вероника – събитието днес е разпознаваем не само в страната троянски бранд, емблематична културна проява на града и района ни и получава голяма подкрепа и своеобразно „официализиране“ от Община Троян, но то тръгна като частно събитие, с ентусиазма, експертността и невероятния културен мениджърски нюх на Вероника Тодорова, местното дебневенско момиче, живяло две десетилетия в Германия, направила европейска кариера, акордеонист от европейски и световен мащаб, завърнала се, погледнато отстрани изненадващо, в своето Дебнево, а днес културен зам.-кмет на Троян
(мислех си, че този пост по-скоро ще й пречи и ще я „отмества“ от музикалната й мисия, вероятно не съм бил прав – бел. моя) – вече е солиден младеж. Доказан, известен, в разцвета на силите си. И тук идва разликата – вече не му ръкопляскаме „а приори“, като на талантливо дете, а имаме солидни очаквания и изисквания. Вече е по-трудно и за нас (публиката), и за него (фестивалът с име и позиции, които трябва да се пазят и доказват всеки път).
РЪКОПЛЯСКАМ на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера, като философия. Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“ (към повече странични атракции, шоу, карнавалност), не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус, което със сигурност не е лесна работа. Защото – продължава да ни подарява (на троянци и на гостите ни откъде ли не, включително от странство) един страхотен летен празник, събитие, което зарежда „батериите“ за цяла година. Защото, въпреки прокобите, че ще се плъзне по нанадолнището на масовия вкус, си остава хем масово/народно, хем високо културно събитие, цяло чудо тук днес (в България и още повече в малкия град, в частност Троян). Защото организацията, както винаги, бе перфектна и още по-важното, изцяло „прицелена“ в удобство за публиката, която е съучастник, неизбежен, голям и най-важен, и на това, и на всяко друго подобно събитие. Защото Джемондъривъра не само пази нивото си, това е задължително, но ако е само това, би довело до изчерпване, „изтъркване“; а се развива – търси новото (например сегашната „интродукция“ в първия от четирите фестивални дни – под Моста, сред творбите от съпътстващия художнически арт пленер, чудесно, с потенциал, явно поставящо ново начало), изненадва с допълнителни „екстри“. Има и още защото, но спирам дотук…
СЕГА ДВЕ ДУМИ за най-важното – сцената (програмата, изпълнителите). Този път тя бе някак по-музикантска
(да ме прощават професионалните музикални критици, ако не съм съвсем точен терминологично – бел. моя), защо да не го кажем и по-немасова, което криеше своите рискове. Например да отблъсне част от публиката. Явно премерен риск, браво на Вероника (и за риска). Страхотни високи музиканти от началото до края, не бива да пропускаме никого. Като се започне от троянския младежки духов оркестър на Станислав Мойнов и прелестната гъркиня София Главопулу с нейния уд (старинен струнен инструмент), глас и квартет на амфитеатралната поляна в двора на дебневенското ОУ „Иван Вазов“
(какво невероятно място, като античен театър – бел. моя) и продължим с чудния концерт с арфа на триото на френската българка Росица Милевска и впечатляващото включване на акордеона на Вероника (не бях допускал, че арфата може да звучи и „поп“, че и „хард“, страхотно) в църковния двор.
А ДВАТА дни на фестивалната поляна, същинските фестивални дни. Най-напред „Ева квартет“ – четирите момичета, със солидно име и десетилетен певчески опит, продължаващи да очароват и изпълват сцената по света и у нас с мистерията на българските гласове (Гергана, София, Евелина и Даниела). И „черешката на тортата“ в този ден – немската банда „Lind Frood“, водена от китариста Боб Вогстън (всъщност немския българин Борислав Панков) и с присъединените беге гости от висока класа, Стунджи и Мануел Малешков на барабаните и виртуозният китарист Ангел Демирев. Като че ли немската банда изненада публиката (а тя, публиката, бе в обичайния си многохиляден формат) с доста твърдото си до „метъл“ звучене, но беше яко, музикантско, открояващо се; „От доста време се опитвам да ги доведа тук и съм щастлива, че успях“, заяви на микрофона фестивалната фея Вероника.
И КУЛМИНАЦИЯТА в последната фестивална вечер. Започна се с кавала на пловдивчанина с плевенски корени Владимир Величков и неговия квартет – при представянето им се чу, че тяхно парче е стояло 40 месеца (не седмици, месеци!) начело в световната класация за етно и традиционна музика и имат номинация за „Грами“. Този кавал бе вълшебен – звучеше и като флейта, като гайда, като сакс, като всичко, неописуемо, моето голямо браво! А когато до кавала застана акордеона на Вероника нещата направо излетяха в космоса… И черешката на черешката на тортата, големият финал – с „All star big band“-а на великия маестро на българския джаз Антони Дончев. Тържество на големия джаз и голямата музика. Наистина страхотен финал, Вероника и Величков добавиха своето… Шапки долу!
НЕКА накрая, винаги го правим и трябва, да кажем нещо за кривиците. И тях, разбира се, ги имаше, макар че не те са определящото, в никакъв случай. На първо място – не е хубаво да обявиш нещо за 18:00 ч., а то да започне след 19:00 ч. и нито думичка за обяснение и извинение? Наистина на Джемондъривъра в Дебнево публиката е цар, но в този конкретен случай го забравиха. И една „технологична“ забележчица – поздравления за двата големи видеоекрана до сцената, те добавиха качество и преживяване. Но като че ли можеше операторът и режисьорът на пулта да са малко по-рефлективни, например – когато на сцената се вихри страхотно соло на барабани, или тромпет, или китара и т. н., да дават в едър план солиста. Но това са подробности, а като цяло тотална похвала за звука и картината. Има и други дребни тресчици за дялане… До догодина!
Генадий Маринов
ЗА ПОВЕЧЕТО от нас, живеещите навън, главната причина да се прибираме са хората и социалните контакти, макар с годините те неумолимо да изтъняват. С малки изключения – главно епизодични срещи с русофилски настроения, в които бързо бивах припознат като „представител на западния либерален свят“ – всичко премина спокойно и приятно.
