В едно изречение (137)

* Белодробната болница в Троян – най-старото лечебно заведение за белодробни болести у нас и на Балканите – отпразнува своя 121-и рожден ден * Защо да продължиш образованието си от 8. клас в уникалното Училище за планински водачи в Черни Осъм
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
   • МИНАЛИЯ вторник (на 7 юли, тъй като точната дата 5-и юли бе в неудобния ден неделя – бел. ред.) троянската държавна Белодробна болница („Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести Троян“ ЕООД, СБАЛБ Троян) отбеляза своя впечатляващ 121-и рожден ден, лично управителят на рейтинговото здравно заведение д-р Цветомила Дудевска, д. м. н. духна свещичките на тортата и даде тон на „деловото“ парти с по чаша шампанско, провело се в кратък промеждутък на болничния работен ритъм, а ето и думите на рожденическото послание към колеги и пациенти, което четем във фейсбук страницата на болницата: „Днес отбелязваме 121 години отдаденост, професионализъм и грижа за здравето на хората. Повече от век Белодробната болница в Троян е място, в което поколения лекари, медицински сестри и здравни специалисти работят с мисия – да връщат здравето, надеждата и спокойствието на своите пациенти. Благодарим на всички, които през годините са били част от историята на болницата – на лекарите, медицинските сестри, санитарите, административния екип и всички служители, които с професионализъм и човечност изграждат авторитета на лечебното заведение. Благодарим и на нашите пациенти за доверието, което ни гласуват всеки ден“; да припомним –  на 5 юли 1905 г. в Троян е открит първият в България и на Балканите Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза, чийто наследник е днешната Белодробна болница (решението е взето на конгрес на българския Лекарски съюз през 1902 г., като градът ни е избран след щателно проучване на най-подходящото място в страната), за сравнение – през същата година се открива и първата подобна болница в Германия (в Есен), по-късно, през 1956 г., троянската болница е наречена на името на големия български фтизиатър и наш съгражданин проф. д-р Минко Мондешки, и накрая, но не по важност две думи за още един специален човек за СБАЛББ Троян, настоящия управител д-р Дудевска, здравен мениджър на европейско ниво, която е начело вече 27 години (от 1999 г.) и  има основна заслуга както за оцеляването на лечебното заведение (в кризисните 90-те стоеше реалната опасност от закриване), и още повече за достигането на днешното високо и стабилно ниво.

   • ЗАПОЧНА кандидатстването за 8. клас в паралелката по туризъм (професия „Планинско водач“, код 29623 Туризъм) в уникалното за България средно Училище за планински водачи в с. Черни Осъм, община Троян, а защо момчетата и момичетата, завършили основното си образование в различните училища в страната, да изберат да продължат образованието си в специалността туризъм в Училището за планински водачи, научаваме от обръщение към тях във фейсбук страницата на прочутото черноосъмско школо, подписано от директорката Румяна Велешка (тел. 0878/731190): „Защото ние учим в и извън класната стая! Ние пътешестваме и приключенстваме! Ние споделяме! Ние онагледяваме уроците! Ние показваме отношение! Ние се забавляваме! Ние се провокираме! Ние творим! Ние разговаряме и се познаваме! Ние сме заедно! Вярвайте – така е!“; и една, важна по наше мнение, вметка – Училището за планински водачи в Черни Осъм все още се именува СУ „Васил Левски“, въпреки че преди години екипът на училището (учители и ученици) единодушно взе решение, подкрепено от Кметство Черни Осъм и местната общност, както и от общинското ръководство в Троян и местните образователни структури, да носи името на своя създател и дългогодишен директор, големия български планинар, алпинист и педагог, земляка черноосъмец Минко Занковски, човек с големи заслуги за местната общност и в основата на всяка добра и силна кауза в родното село, напуснал ни през 2006 г. едва на 57, име, което се помни и ще се помни, документите за  преименуването на училището отдавна са внесени и „отлежават“ в МОН, но явно нечие чиновническо безхаберие/некадърност или злоумисъл бави административното решение.
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Троянската аржентинка д-р Ценка Генова с награда за съхраняване на българското

* Райна Манджукова, директор на ИАБЧ: „Когато посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“
По света и у нас
Райна Манджукова (вдясно) връчва наградата на ИАБЧ на д-р Ценка Генова, 12 юни 2026 г.
НАШАТА землячка д-р Ценка Генова – която от десетилетия живее в Аржентина, в 120-хилядния Комодоро Ривадавия в подстъпите към „Края на света“ (архипелага Огнена земя), населен с много емигранти, сред тях и около 2000 българи, и е натурализирана аржентинка, но пази много ревниво българските си корени и връзките с родния Троян, с тукашните си роднини и приятели – получи заслужено признание от Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ), наградата Позлатена сребърна значка на ИАБЧ. 
 
Д-р Ценка Генова след награждаването
Връчи й я лично директорът на агенцията Райна Манджукова (която също има връзка с нашия град, снаха е в троянския род Манджукови – бел. ред.) на тържествена церемония на събитието „Първа среща с България“, състояла се на 12 юни. „Отличието е присъдено за дългогодишния й принос към съхраняването и разпространението на българската култура и традиции, за утвърждаването на положителния образ на България в международната културна среда, както и по повод нейния 70-годишен юбилей“, четем в страницата на агенцията във фейсбук.
***

ДА ПРИПОМНИМ. През 2013 г. д-р Ценка Генова заедно с майка си Милкана Бочева, вече покойница, тогава на 85, посетиха България и разбира се Троян. Бяхме поканени (Т21) – от най-голямата приятелка на Милкана от детските години и след това, незабравимата Дана Грошева, вечна й памет – на срещата с приятели и близки в родното Старо село, Троянско. Там се запознахме и разговаряхме надълго с двете български аржентинки, и бяхме впечатлени – от преодолялото десетилетията и хилядите километри българско самосъзнание, от любовта към България и Троян, от любопитството и ангажираността със случващото се тук и съхранения чудесен български (виж „Една аржентинка в родното Старо село“ в бр. 37 на Т21 от м. септември 2013 г. – бел. ред.). Научихме, че Милкана, която в онези години работи като шивачка в Троян и съпругът й Тодор, родом от с. Тепава, Ловешко, заминават за Аржентина през 1958 г. Тя е едва на 30, с 2-годишната Ценка на ръце и по-големия й брат Вячеслав. Отиват в Комодоро Ривадавия, където преди години е живял Вълчо, свекърът на Милкана и дядо на Ценка, по покана на негови тамошни приятели. Уж за малко, но остават. И там организират живота си, Милкана основава собствена шивашка фирма, Тодор работи в нефтената компания „Шел“. Ценка завършва медицина, става участъков лекар, след това главен лекар и областен здравен шеф, жени се за момче от голямата италианска колония в Комодоро Ривадавия и се раждат дъщеря им Дона (кръстена на прабаба си Дона от Старо село) и баткото Емилияно. Вячеслав завършва инженерни науки и живее в столицата Буенос Айрес.

Д-р Генова с майка си Милкана в Старо село, 2013 г.
Ценка и Дона с президента Плевнелиев, Буенос Айрес, 2016 г.
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ Ценка, Милкана, по-късно и Дона са сред активистите на българската общност в Патагония и Аржентина. Участват и организират български чествания и други събития, включват се във фолклорни фестивали, играят български народни танци, празнуват националните ни празници и поддържат връзки с български институции, неведнъж пътуват до България (д-р Генова си идва за пръв път през далечната 1974 г. и оттогава го прави редовно). „От тръгването ни за Аржентина имам само един неясен спомен – къщата на баба ми Дона, майката на майка ми. Тук ми викат „американката”, но България е част от моя живот и аз съм част от нея, връзката е най-силната – кръвна. В Аржентина пък е семейството ми, съпругът, двете деца, работата”“, бе откровението на онази среща в Старо село преди десетина години. През 2016 г. д-р Ценка Генова и дъщеря й Дона бяха сред поканените на официалната вечеря в Буенос Айрес, дадена от гостуващия в Аржентина тогавашен български президент Росен Плевнелиев, участваха и в поднасянето на венец пред паметника на Васил Левски в парка Баракас де Белграно в аржентинската столица. През 2025 г. сградата на Българското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия, ръководено дълги години от нашата д-р Генова, бе обявена от тамошните местни власти за „обект на историческото и културно наследство“. 
***

„КОГАТО посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“. Тя и цялото ѝ семейство са посветили живота си на съхраняването на българския език, култура и традиции“, каза при връчването на наградата г-жа Манджукова, припомняйки, че д-р Ценка Генова е родом от Троян и заминава за Аржентина със семейството си, когато е още дете.
 
 
Бележка на редактора
 
Поздравления за снощната (15 юли) победа на Аржентина над Англия на полуфиналите на Световното първенство по футбол 2026. Бях за нашите (Англия, Европа), но аржентинците начело с великия Лео Меси бяха по-добрите и заслужено спечелиха. Знам, че д-р Ценка Генова и семейството й са големи фенове на Меси – заради футболния му гений и харизма и заради примера, който дава с поведението си на и извън терена, но има и една по-лична причина, той е с италиански корени, както и съпругът на д-р Генова. Желая успех на финала!
  

0 коментара

Питаме отново – защо и докога?!

* Защо металните съдове за пепел продължават да са натръшкани по тротоарите из целия град, а гражданите са принудени да трупат зелените отпадъци до тях или в пластмасовите контейнери?! * Браво, можело значи! 
Тема с продължение Актуализиран
Хубава работа, ама троянска
Гледката е от ул. „Стара планина“ в централната част на Троян, 13 юли 2026 г.
ПРЕДИ месец алармирахме  или по-скоро изразихме назрялото всеобщо негодувание от факта, че все по-чистият и пригледен Троян – такава е безспорната тенденция от десетина години насам – в последно време е недопустимо неокосен и буренясал (виж „Къде са „Комуналните“, защо (ни) се случва това?!“ в бр. 23 на Т21 от 17 юни 2026 г. – бел. ред.). Което не се е случвало от години и освен естетически, създава и други проблеми на гражданите (с придвижването, евентуално кърлежи и т. н.) и оставя усещането за градска запуснатост. Поставихме въпроса на пресконференция на кмета Донка Михайлова, която призна, че има проблем и директно посочи причината – лош мениджмънт на общинското комунално предприятие ОП „Комунални услуги Троян“, което отговаря за чистотата в града. Но в някаква степен оневини управителя Стефан Добрев с това, че все още не са назначени нужните му двама зам.-управители. Косенето, макар и закъсняло, криво-ляво потръгна и дано повече не виждаме Троян, брадясал като сръбски партизанин…

НО ХОРАТА негодуваха и от друг, по наше мнение абсурден комунален проблем. С металните съдове за пепел. Тези съдове – въведени по времето на управителя Събчо Събчев и отговорили на една сериозна потребност на троянци, тъй като тук отоплението на твърдо гориво преобладава – обичайно след края на отоплителния сезон се прибираха в склада и освобождаваха място за съдовете за зелени отпадъци. Но не и тази година – и преди месец, и сега, в разгара на лятото, те си стоят, само че обърнати с краката нагоре, до пластмасовите контейнери за битови отпадъци. Абсурдно, грозно, неудобно! А до тях гражданите – принудени са, не от друго – трупат зелените отпадъци (или пък пълнят с тези отпадъци пластмасовите контейнери, което също не е редно). Питахме тогава и за този проблем, и питаме отново – защо и докога?! Да се търси причината в липсващите двама зам.-управители на „Комуналните“ ни звучи несериозно…

Т21 
 
Бел. ред. Тази сутрин, 16 юли – изненада, приятна, обърнатият с краката нагоре метален съд за пепел, който „красеше“ ул. „Стара планина“ (виж снимките), бе изчезнал. Т. е. прибран от „Комуналните“. Най-после! Браво, можело значи!  

0 коментара

„ВИНПРОМ ТРОЯН“ ТЪРСИ СПОМЕНИ ОТ СВОЯТА ИСТОРИЯ!

Уважаеми троянци и всички приятели
 на Троянската сливова ракия и „Винпром Троян“,

С ЖЕЛАНИЕ да съхраним паметта и богатото наследство на едно от емблематичните предприятия на Троян, започваме събирането на материали за бъдеща музейна сбирка, посветена на историята и развитието на „Винпром Троян“.

ОБРЪЩАМЕ СЕ към всички жители на региона, колекционери и приятели на предприятието с молба за съдействие. Търсим запазени спомени и артефакти от годините:
•    бутилки (пълни и празни);
•    етикети и опаковки;
•    рекламни материали;
•    календари;
•    снимки;
•    статии от вестници и списания;
•    документи, отличия и други материали, свързани с историята на „Винпром Троян“.
АКО ПРИТЕЖАВАТЕ подобни материали и желаете да станете част от съхраняването на това ценно наследство, ще се радваме да се свържете с нас. В зависимост от Вашето желание, материалите могат да бъдат дарени или, при необходимост и по взаимна договореност, да бъдат откупени.

Телефон за връзка: +359 877 370 884
Имейл: marketing@vinprom-troyan.bg

0 коментара

Две в едно в Природонаучния музей в Черни Осъм

* В първия юлски ден културната институция отбеляза две важни събития – приключването на мащабния проект за цялостно обновяване на музейната сграда с европейско финансиране по ПВУ и 50-годишнината от основаването си * Пред реализация са още два музейни проекта – за довършване на втората сграда и нова експозиционна концепция * Кметът Михайлова: „Днес ние празнуваме и един поглед в бъдещето“ 
Отзвуци
В ПЪРВИЯ юлски ден на годината, джулая на 2026-а, в Природонаучния музей в с. Черни Осъм (ПНМЧО) – вторият по посещаемост туристически обект в общината и района ни (след безспорния лидер Троянския манастир), с над 40 хил. посетители годишно, културна  институция с национална известност и авторитет – се състоя едно много хубаво и важно събитие. Всъщност събитията бяха две, две в едно, както се казва. Официалното приключване на проекта за повишаване на енергийната ефективност и цялостно обновяване на музейната сграда, първата копка по който бе направена точно преди година, на 1 юли 2025 г. И отбелязване на юбилейния 50-годишен рожден ден на институцията (продължител на училищната сбирка на учителя по биология в черноосъмското школо, сегашното Училище за планински водачи, Илия Илиев, голям ентусиаст и голям познавач на флората и фауната на района, преместена през 1976 г. в построената специално за целта нова музейна сграда, и досега единствената подобна чисто музейна сграда в общината, и получила статут на музейна сбирка – бел. ред.).

ПРОЕКТЪТ бе подготвен и администриран от Община Троян и финансиран по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – общо 1,046 млн. лв. (от тях 654 хил. лв. безвъзмездна европейска субсидия, 130 лв. субсидия от държавния бюджет и 262 хил. лв. общинско съфинансиране). И както всичките 10 троянски проекта с бенефициент Община Троян, финансирани по ПВУ, приключи качествено изпълнен и в срок. Тук трябва да подчертаем, което бе и специално отбелязано, сериозната заслуга на проектанта и наш земляк арх. Андрей Петрушев и на изпълнителя на строителните дейности, ловешката фирма „Елит МХ“ на именития ловешки строител Христофор Христов, доказал се на не един троянски обект. 

МНОГО бяха гостите на церемонията – сред тях цялото общинско ръководство начело с кмета Донка Михайлова и председателя на Общинския съвет инж. Петко Пенков, зам.-областният управител и наша съгражданка Диляна Пиронкова, кметът на Черни Осъм Марин Сираков, арх. Петрушев и строителят г-н Христов, игуменът на Троянския манастир Драговитийския епископ Василий, разбира се, целият екип на ПНМЧО и екипът от общинската администрация, работил по проекта, черноосъмци, приятели, журналисти, представители на партньорски организации.

„ДНЕС отбелязваме не просто завършването на един мащабен проект, но и началото на нов етап от развитието на Музея, който вече половин век съхранява, популяризира и предава знанието за богатствата на природата, характерни за региона“, заяви в уводните си думи водещата на празничното събитие Северина Борджукова от общинската администрация в Троян. А в последвалите приветствени слова – на домакина, директорката на ПНМЧО Павлина Иванова и на кмета Михайлова – бе подчертано, че завършването на този проект, довел до цялостна реконструкция на музейната сграда (саниране, нова дограма, обновяване на отоплителната и осветителната система, монтиране на фотоволтаична енергийна инсталация и модерни системи за сигурност и безопасност) и постигнал повишаване на енергийната ефективност, цялостно осъвременяване и по-богати функционални възможности, всъщност е и едно начало. 

ВЕЧЕ е готова (подготовката отнела повече от година работа и множество консултации с водещи национални специалисти) и внесена наскоро в Министерството на културата нова експозиционна концепция. А голямата й цел – да изпълнява изначалната мисия на ПНМЧО, т. е. да представя флората и фауната на Средна Стара планина, по едни много модерен, убедителен и нов начин, да е максимално полезна/информираща и атрактивна за посетителите. Или както го формулира г-жа Иванова – „да представя животните и растенията на Средна Стара планина, но повече в аспекта на взаимодействие с човека, с близките населени места, с бизнеса, с туризма, а и такива важни неща, които интересуват хората, посетителите, търсещи преживявания и имащи много въпроси“. Другото – подготвя се и проект за довършване на построената преди години втора музейна сграда, но останала недовършена и неизползваема до днес; с реализацията на този проект „няма да има нова и стара сграда, те ще се слеят пространствено и концептуално“. Можем да добавим и нещо трето, странично, но свързано – подготвя се и цялостно обновяване на черноосъмското училище (Училището за планински водачи), с което ПНМЧО дели един двор и е свързан не само пространствено, но и като смисъл и цели. 

ДА ЧУЕМ и от думите на г-жа Михайлова, която изцяло застава зад инициативите на ПНМЧО и чиято подкрепа е много важна: „Честита 50-годишнина на Природонаучния музей в Черни Осъм и честита обновена сграда, с която посрещаме тази забележителна годишнина. Всички се радваме и има причина за това – защото се чувстваме с изпълнен дълг пред предците, пред хората, които създадоха този музей, пред учителя Илия Илиев, пред учителите от чероосъмското училище, които предмет по предмет създаваха колекцията… Но днес ние празнуваме и един поглед в бъдещето, към който директорката на музея ще насочи нашето внимание, защото вярваме, че нашият музей има бъдеще. Ние от общинската администрация се радваме за това, че с този проект за енергийна ефективност и обновяване на ПНМЧ на практика обновихме почти всички основни културни институции на територията на община Троян“.

Т21

Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |