Троян беше! Въпросът сега е – ще бъде ли?

* „Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела“ * „Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа“

Позиция
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Написал е няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и изобщо факторите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град.  

Дали възобновеният диалог (виж „Кръгла маса в Троян обсъжда бъдещ жп тунел под Балкана“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.) за изграждане на транспортен тунел под Балкана, вариант и то най-обоснованият е този тунел да е при Троян (Троян - Карлово), ще доведе до нещо – не е ясно, скептицизмът основателно надделява. Но едно е ясно и точно това ни казва г-н Генковски в настоящия си материал – Троян трябва да лобира с всички сили за изграждането на тунела, който „ще ни запише с едри букви на картата на Европа“. Т21
ПРАВИЛНО разбрахте. Тук не става дума ще го има ли нашия град като селище. Въпросът е – ще бъде ли Троян отново град със своя достойна слава във всяко отношение, както беше само преди три-четири десетилетия. Нека кажем на новите поколения: Троян беше неголям, но всепризнат промишлен център. Градът ни имаше промишлени предприятия като „Елпром“ за производство на различни габарити електродвигатели (най-голям на Балканския полуостров). Един от трите най-големи комбината за производство на металорежещи машини с цифрово програмно управление в страната беше „Машстрой“ (Троян). В Химико-фармацевтичния ни завод работеха над 1500 души, които произвеждаха 250 вида лекарства, някои от които животоспасяващи. С известност в цялата страна се ползваха производите на дървообработващите предприятия. И още, и още... Троян беше горд и всепризнат център на художествените занаяти с уникален Музей на занаятите, с фунциониращи Задруга и Ателие на троянските майстори занаятчии. Гордост за троянци повече от 50 години беше Националното изложение на занаятите. Със своите успехи заслужена гордост носеше Институтът за планинско животновъдство и земеделие. В областта на културата не бива да забравяме, че имахме мъжки хор в състав от 100 изпълнители. Дамски хор с 50-60 участнички, танцов ансамбъл за народни песни и танци, читалищни театър и оперета с ежегодни премиери, Представителен духов оркестър, Младежки духов оркестър с мажоретки, Акордеонен оркестър. Градът ни никога не бива да забравя дейци на културата като Владимир Парушев, Петко Съйчевски, Иван Генков, Ганко Цанов и десетки други. Не бива да забравяме, че славата на нашия град като индустриален център започна с откриването и работата на текстилната фабрика на Петър Кинов Балевски. Започна с дързостта и уменията на индустриалци като братя Оряшкови, обувното предприятие на Никола Цонковски, железарската работилница на братя Дренски, електроработилницата на Марин Стаевски...

ПРАВЕЙКИ този кратък исторически преглед, не може да не се запитаме – на какво все пак се дължи бързия възход на Троян, който през 1945 г. наброява едва 5000 души население, а през 1990 г. достига 30 000. Значителен ръст, който е изисквал за кратко време да се изгради цялостната инфраструктура на града – водоснабдяване, канализация, благоустрояване, улици, тротоари, елекрификация, телефонизация. И редом с това промишлено строителство – училища, детски градини, болница, спортни съоръжения. Всичко, всичко необходимо като минимални условия за живот на новодошлите преселници от районите предимно на централна Северна България. Краткият отговор е – дължи се на всеотдайното участие, на уменията и ясния поглед за появилата се възможност за изграждане на едно желано устройство на собствения живот и живота на съгражданите. И не бива да премълчаваме, че ръководителите на града заспиваха и се събуждаха с мисълта какво ще съградят в следващия трудов ден! Тук е разликата от днешните управници, по села и градове, които приоритетно мислят за собствените си джобове.

ПОЗВОЛЕТЕ само един пример. Почти всяка година сме свидетели с колко мъки гражданите на Ловеч и Плевен преживяват водния режим. В същото време в Троян няма режим на водата. Защо? Защото в ония години ръководството на града ни не заспа пред очакването да бликне спасителният водопровод от изворите на Черни Осъм. Не заспа, а прокара още няколко допълнителни водоснабдителни мрежи. Беше ясно, че на града ни ще бъде отреден малък дял от черноосъмската вода, който освен това всеки миг можеше при необходимост да бъде дори намален в полза на двата по-големи града. 

ПИША тези редове, за да амбицирам още повече сегашните и бъдещи стопани на Троян. Да ги вдъхновя да се заемат преди всичко със  стратегически важните проблеми на града. Съдбата ни е захвърлила безгрижно тук в недрата на Балкана. Далеко от основните транспортни трасета. Преасфалтирането на улици, полагането на нови тротоарни плочи, термоизолацията на старите сгради със стиропор, замяната на дървената дограма с алуминиева са хубави и полезни дейности. Сигурно огромна радост носи да резнем с ножичка лентата, опъната над пресния асфалт, но нали съзнаваме, че това е кръпка, лустросване.

В ТОЗИ смисъл проведеният преди дни в Троян форум за железопътната свързаност на Севера и Юга с тунел под Троянския балкан е едно докосване до въпроса как, в каква степен ще се развива градът ни занапред. Ще бъде ли той част от европейската глобалност, или ще остане свит в тупика на Предбалкана. Защото захващайки се с този въпрос, трябва да знаем, че жп тунелът при Троян е само част от най-краткия път от Скандинавието до Солун и  Беломорието. Цялостен задълбочен, научно обоснован анализ по тази тема направи отдавна нашият съгражданин, икономистът проф. д-р Минко Русенов, бивш ректор на Икономическия институт в Свищов и пръв главен редактор на вестник „Икономически живот“. Несъмнено това изследване на проф. Русенов е не просто едно помагало на всеки, който реши да работи за каузата „Тунел под Балкана“, то е неоспоримо доказателство за уникалността и предимствата от реализацията тъкмо на този проект. И доказва високата ефективност и икономическа изгода. Ето защо от решаващо значение е ангажирането на Европейската комисия при реализацията на проекта. Участието на Комисията в такъв значим проект ще изтрие разочарованието ни на европейци от дребнотемието за кривите краставици, веселите прасета и трайно прикачените към бутилките капачки... Прякото ангажиране на Комисията с този жизненоважен проект не само ще гарантира, но и ще ускори изграждането на тунела Троян - Карлово (Христо Даново). 

МНОГО от изводите, оценките и приетите мерки от форума в Троян заслужават внимание. Особено тези на специалистите. Съществува, простете ми, все пак опасение да не се случи както обикновено – събрали се, поговорили, помечтали, пили по една троянска и се разотишли. Мисля, че идеята би могла да се развие по-бързо и по-успешно, ако се спестят някои мотивационни намерения. Нека организаторите помислят добре наистина ли е нужна инсценировка на граждански натиск чрез организиране на подписка в подкрепа на жп тунела. Излишно ми се струва и намерението за политически лобизъм сред парламентарните групи. Ако и тях трябва да убеждаваме! Практиката отдавна е показала, че подобни действие не носят ефективен заряд, а по същество представляват само имитиране на дейност. 

ПРАКТИКАТА недвусмислено е доказала, че прекият път към сърцевината на проблема гарантира в голяма степен крайния успех. Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела. Да се предложи на премиера на България да запознае по подходящ начин колегите си от страните по трасето от Скандинавия (Финландия) до Гърция с идеята за тази трансевропейска връзка. Следваща практическа стъпка би могла да бъде среща на министър-председателите на България, Румъния и Гърция като най-непосредствено заинтересовани от идеята с председателя на Европейската комисия. Струва ми се, че този път на политически лобизъм и натиск би бил по-резултатен. Разбира се, не сме чак толкова наивни да очакваме, че европейската бюрокрация ще разтвори широко обятия, за да премине през тях нашият така дълго мечтан Тунел.

РАЗБИРА СЕ, как практически ще се действа, ще решат хората, които са овластени за това. Изразените от тях намерения и план за действие не са за подценяване. Съзнавам, че най-важното (за нас) е да се действа. Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа.

17 юли 2026 г.
Мичо Генковски
 
 Още по темата за тунел под Балкана при Троян:

Още от същия автор:

0 коментара

И осмият Джемондъривър – великолепен!

*  Ръкопляскам на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера... Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“, не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус 
Jam on the River 2026
ОСМИЯТ. 29 юли – 1 август 2026 г., от сряда до събота. Може да се каже, че музикалният фестивал Jam on the River в Дебнево вече не е онова изненадващо ново нещо, онова талантливо дете, на което се радваме някак неизбежно – защото е дете и защото е талантливо, и защото очакванията са неизбежни. Фестът на Вероника – събитието днес е разпознаваем не само в страната троянски бранд, емблематична културна проява на града и района ни и получава голяма подкрепа и своеобразно „официализиране“ от Община Троян, но то тръгна като частно събитие, с ентусиазма, експертността и невероятния културен мениджърски нюх на Вероника Тодорова, местното дебневенско момиче, живяло две десетилетия в Германия, направила европейска кариера, акордеонист от европейски и световен мащаб, завърнала се, погледнато отстрани изненадващо, в своето Дебнево, а днес културен зам.-кмет на Троян (мислех си, че този пост по-скоро ще й пречи и ще я „отмества“ от музикалната й мисия, вероятно не съм бил прав – бел. моя) – вече е солиден младеж. Доказан, известен, в разцвета на силите си. И тук идва разликата – вече не му ръкопляскаме „а приори“, като на талантливо дете, а имаме солидни очаквания и изисквания. Вече е по-трудно и за нас (публиката), и за него (фестивалът с име и позиции, които трябва да се пазят и доказват всеки път).

РЪКОПЛЯСКАМ на Осмия от сърце! Защото и този път бе на своето ниво – изключително високо: и като афиш, и като организация, и като цялостна атмосфера, като философия. Защото, въпреки неизбежните фестивални „уклони“ (към повече странични атракции, шоу, карнавалност), не изневери на основното – музика и изпълнители от най-висока проба, запази високия музикантски фокус, което със сигурност не е лесна работа. Защото – продължава да ни подарява (на троянци и на гостите ни откъде ли не, включително от странство) един страхотен летен празник, събитие, което зарежда „батериите“ за цяла година. Защото, въпреки прокобите, че ще се плъзне по нанадолнището на масовия вкус, си остава хем масово/народно, хем високо културно събитие, цяло чудо тук днес (в България и още повече в малкия град, в частност Троян). Защото организацията, както винаги, бе перфектна и още по-важното, изцяло „прицелена“ в удобство за публиката, която е съучастник, неизбежен, голям и най-важен, и на това, и на всяко друго подобно събитие. Защото Джемондъривъра не само пази нивото си, това е задължително, но ако е само това, би довело до изчерпване, „изтъркване“; а се развива – търси новото (например сегашната „интродукция“ в първия от четирите фестивални дни – под Моста, сред творбите от съпътстващия художнически арт пленер, чудесно, с потенциал, явно поставящо ново начало), изненадва с допълнителни „екстри“. Има и още защото, но спирам дотук…

СЕГА ДВЕ ДУМИ за най-важното – сцената (програмата, изпълнителите). Този път тя бе някак по-музикантска (да ме прощават професионалните музикални критици, ако не съм съвсем точен терминологично – бел. моя), защо да не го кажем и по-немасова, което криеше своите рискове. Например да отблъсне част от публиката. Явно премерен риск, браво на Вероника (и за риска). Страхотни високи музиканти от началото до края, не бива да пропускаме никого. Като се започне от троянския младежки духов оркестър на Станислав Мойнов и прелестната гъркиня София Главопулу с нейния уд (старинен струнен инструмент), глас и квартет на амфитеатралната поляна в двора на дебневенското ОУ „Иван Вазов“ (какво невероятно място, като античен театър – бел. моя) и продължим с чудния концерт с арфа на триото на френската българка Росица Милевска и впечатляващото включване на акордеона на Вероника (не бях допускал, че арфата може да звучи и „поп“, че и „хард“, страхотно) в църковния двор.
 
А ДВАТА дни на фестивалната поляна, същинските фестивални дни. Най-напред „Ева квартет“ – четирите момичета, със солидно име и десетилетен певчески опит, продължаващи да очароват и изпълват сцената по света и у нас с мистерията на българските гласове (Гергана, София, Евелина и Даниела). И „черешката на тортата“ в този ден – немската банда „Lind Frood“, водена от китариста Боб Вогстън (всъщност немския българин Борислав Панков) и с присъединените беге гости от висока класа, Стунджи и Мануел Малешков на барабаните и виртуозният китарист Ангел Демирев. Като че ли немската банда изненада публиката (а тя, публиката, бе в обичайния си многохиляден формат) с доста твърдото си до „метъл“ звучене, но беше яко, музикантско, открояващо се; „От доста време се опитвам да ги доведа тук и съм щастлива, че успях“, заяви на микрофона фестивалната фея Вероника. 
 
И КУЛМИНАЦИЯТА в последната фестивална вечер. Започна се с кавала на пловдивчанина с плевенски корени Владимир Величков и неговия квартет – при представянето им се чу, че тяхно парче е стояло 40 месеца (не седмици, месеци!) начело в световната класация за етно и традиционна музика и имат номинация за „Грами“. Този кавал бе вълшебен – звучеше и като флейта, като гайда, като сакс, като всичко, неописуемо, моето голямо браво! А когато до кавала застана акордеона на Вероника нещата направо излетяха в космоса… И черешката на черешката на тортата, големият финал – с „All star big band“-а на великия маестро на българския джаз Антони Дончев. Тържество на големия джаз и голямата музика. Наистина страхотен финал, Вероника и Величков добавиха своето… Шапки долу!

НЕКА накрая, винаги го правим и трябва, да кажем нещо за кривиците. И тях, разбира се, ги имаше, макар че не те са определящото, в никакъв случай. На първо място – не е хубаво да обявиш нещо за 18:00 ч., а то да започне след 19:00 ч. и нито думичка за обяснение и извинение? Наистина на Джемондъривъра в Дебнево публиката е цар, но в този конкретен случай го забравиха. И една „технологична“ забележчица – поздравления за двата големи видеоекрана до сцената, те добавиха качество и преживяване. Но като че ли можеше операторът и режисьорът на пулта да са малко по-рефлективни, например – когато на сцената се вихри страхотно соло на барабани, или тромпет, или китара и т. н., да дават в едър план солиста. Но това са подробности, а като цяло тотална похвала за звука и картината. Има и други дребни тресчици за дялане… До догодина!

Генадий Маринов 
 
* Бел. Снимките: собствени на Т21 и от фейсбук страницата на Jam on the River (автор е професионалният фотограф Мирослав Григоров, голям фен на феста, снимащ като подарък за фестивалната кауза).  
Още по темата:

0 коментара

Инж. Николай Райковски: До края на август започваме строителството

* Новият участък от ул. „Минко Радковски“ ще достигне жк „Черногор“ и ще оформи ново четириканално кръстовище с ул. „Проф. Шипковенски“ и ул. „Черногор“ * Средствата са троянски, 445 хил. евро с ДДС, срокът за изпълнение – 12 месеца 
Тема с продължение
ВЕЧЕ сме съобщавали тази новина – че предстои да започнат строителните дейности по продължението/развитието на ул. „Минко Радковски“ (която сега свършва до Новата поликлиника) към жк „Черногор“, т. е. довършването на един инфраструктурен проект, който ще подобри осезаемо напречната и изобщо транспортната свързаност в Троян. 

ДОРИ на два пъти сме писали за това предстоящо пътно строителство (виж „Една, всъщност две стратегически новини за Троян“ в бр. 19 на Т21 от 20 май 2026 г. и „Довършват ул. „Минко Радковски“ – от Новата поликлиника до жк „Черногор“ в бр. 23 от 17 юни – бел. ред.). Защото, казвали сме и това, става дума за стратегическа новост, развитието на ул. „Минко Радковски“ ще „разшири“ Троян – ще ни даде възможност тръгвайки от реката при Пачовия мост (където е началото на ул. „Минко Радковски“), без заобикалки да стигнем до другия край на града (жк „Черногор“). Разширение, което е изключително важно/полезно за „издължения“ Троян. Освен това в перспектива ще даде възможност за урбанизиране на района около новата част на улицата, който сега е неизползваем, запуснат, „изгубен“ за градско развитие въпреки потенциала си. 

И ОЩЕ ЕДНА причина за преповтарянето на новината – разясненията и подробностите около предстоящото строителство, дадени от ресорния зам.-кмет инж. Николай Райковски при участието му в редовната месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова, 16 юли. Какво научихме от инж. Райковски?
• ОБЩАТА стойност на проекта е 445 хил. евро с ДДС. Вече има сключени договори с изпълнителите: на строително-монтажните работи (СМР) – „Пътприбор“ ООД (София), на строителния надзор – „Макрисия“ ЕООД (Варна); като и двете фирми не за пръв път изпълняват обекти в община Троян.

• ПРЕДСТОЯЩОТО продължение ще свърже ул. „Минко Радковски“ с ул. „Проф. Шипковенски“ и при пресечката на двете улици с ул. „Черногор“ в едноименния квартал ще бъде изградено ново четириклонно кръстовище. „Новата пътна връзка ще осигури по-бърз, по-удобен и безопасен достъп до жк „Черногор, както и до централната градска част и до общинската болница (МБАЛ Троян). Като същевременно ще подобри организацията на движението и ще разпредели по-ефективно (равномерно) транспортните потоци“, коментира инж. Райковски.

• В РАМКИТЕ на проекта ще бъдат изградени нов участък от ул. „Минко Радковски“ с дължина 74 метра, продължение на ул. „Проф. Шипковенски“ с дължина 164 метра и нов малък участък от ул. „Черногор“ с дължина 19 метра, който ще осигури заустването към новото кръстовище.

• НОВИЯТ участък от ул. „Минко Радковски“ ще бъде с две пътни ленти с широчина по 3,5 м всяка и тротоари с широчина 2 м. Новата част на ул. „Проф. Шипковенски“ също ще е с две пътни ленти, широки по 3 м и тротоари с широчина 2 м. Пътното платно и тротоарите ще бъдат отделени с бетонови бордюри, а тротоарите ще се изпълнят с бетонови тротоарни плочи. За гарантиране на стабилността на прилежащия терен на три места ще бъдат изградени габионни подпорни стени с височина до 2 м.

• ПРОЕКТЪТ се финансира със собствени троянски общински средства – целева капиталова субсидия, и няма притеснения за финансирането. Най-късно до края на м. август строителните дейности трябва да започнат, а срокът за изпълнение е 12 месеца (т. е. до края на м. август 2027 г.). Но строителството ще се застъпи със зимния сезон, което означава, че не е изключена възможността строителните дейности да продължат по-дълго и да приключат в края на 2027 г.
„РЕАЛИЗАЦИЯТА на проекта е поредна стъпка в усилията на Община Троян за модернизиране на градската инфраструктура, подобряване на транспортния достъп и създаване на по-удобна и безопасна градска среда. Винаги такива проекти са били най-голямото предизвикателство за реализация от общинската администрация, тъй като със сигурност ще се сблъскаме с много задачи, които в настоящия момент не можем да предвидим. Знаем, че реализацията на напречните връзки дава нови възможности за транспортната свързаност в града ни. И освен че дава достъп до различни точки, осигурява разтоварване на съседни транспортни артерии – в конкретния случай прякото влияние ще е облекчаването на движението в кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“, едно кръстовище, за което винаги сме казвали, че е проблемно“, бе обобщението на инж. Райковски. 

Генадий Маринов

Още по темата за ул. „Минко Радковски“ :

0 коментара

Втора катастрофа с моторист в Дебнево

* Инцидентът стана в петък привечер, на правата отсечка преди селото, на стотина метра от входа на фестивалната поляна на Джемондъривъра *  „Този път не мотористът е виновен“, бяха думи на полицай от охраната на феста, очевидец на случилото се * От полицейската сводка: Товарен автомобил с ремарке при изпреварване и поради невнимание е блъснал мотоциклета
Сблъсъци Актуализиран
Катастрофиралият мотоциклет бе „полегнал“ в канавката, 31 юли 2026 г. 
КАТАСТРОФА и в третия ден на мегафестивала Jam on the River в с. Дебнево, 31 юли, петък. И отново с моторист с мощно двуколесно. Този път ПТП-то стана на дългата права отсечка преди селото, малко след 19:00 ч., на стотина метра от входа към фестивалната поляна, и материалните щети, както и нараняванията на моториста са далеч по-леки. Въпреки че бяхме на мястото минути след инцидента, информацията ни за случилото се е изключително оскъдна, официалната пък – почти никаква (ще очакваме повече информация, ако въобще се появи някаква, в полицейския бюлетин на МВР Ловеч и ще допълним – бел. ред.)***.

Мотористът влиза в линейката, току-що е дал проба за алкохол
ОЧЕВИДНО бе, че едричкият моторист, управлявал БМВ с ямболска регистрация, е с леки охлузвания по ръцете и краката и в добро състояние. Въпреки това, след като му бе взета проба за алкохол от пристигналия на място полицейски екип от РУ Троян, бе транспортиран с линейка за по-обстоен преглед в болницата в Троян. Неофициално обаче полицай от намиращия се наблиза и вероятно очевидец на събитието друг полицейски екип, ангажиран с логистиката на феста, ни сподели, че в случая мотористът няма вина; „Този път не мотористът е виновен“, бяха точните думи.

Мястото на инцидента – непосредствено до фестивалната поляна
ДРУГОТО замесено в инцидента МПС – микробус с ремарке с ловешка регистрация, е абсолютно невредим. Щети по мотора обаче има – той се бе обърнал в канавката до пътя и не бе в движение. Мотористът е карал в пакет с друг моторист, който не е замесен в ПТП-то, но бе на място. И този път, както се казва – малкият дявол.

Т21 
*** Бел. ред. В бюлетина на МВР Ловеч от 3 август излезе информация за инцидента, цитираме: „На 31 юли около 19:45 ч. в землището на с. Дебнево 44-годишен водач на товарен автомобил с прикачено ремарке, при предприемане на изпреварване на движещ се пред него мотоциклет, поради невнимание е блъснал и повалил на пътното платно мотоциклета. При произшествието е пострадал 40-годишният моторист, който е транспортиран в болница с гръдна травма, охлузни рани по мишниците, предмишниците и подбедриците, както и със съмнения за спукан далак. Пробите за употреба на алкохол на двамата водачи са отрицателни, по случая в РУ Троян е образувано досъдебно производство“.
  
 
Още по темата: 

0 коментара

Дано някой не изревнува

* Казват, че усмивката и доброто раждали още усмивки и още добро. Няма как да не е така. И така се прави светът (и градът) по-хубав…

Джемондъривъра в Дебнево
 Отзвуци
 
ДАНО някой не изревнува, но това е положението. Няма друго предприятие/институция в Троян, която да е толкова чувствителна, рефлективна, отзивчива към случващото се хубаво на нашия град (Троян) и на троянци. Защо да не кажем – и тъй емпатична, обичаща да обича и подкрепя. Говоря за Хлебозавод Троян, който продава (хляб, хлебни изделия, сладкарски продукти) от София до Варна и е сред най-успешните подобни предприятия в страната, национален бранд (и за неговата дългогодишна шефка, вдъхновителка и генератор на идеи Стаменка Дамянова).

КОНКРЕТНИЯТ повод за тази ни оценка – не е нова, правили сме я по много поводи, неведнъж в годините и категорично заставаме зад нея – е тазгодишният фест Jam on the River на Вероника Тодорова. Разбира се, Хлебозавод Троян бе със свой щанд на фестивална поляна (31 юли/1 август), отрупан със стока и усмивките на чаровните момичета зад щанда. И, разбира се, със специално подготвени и посветени на Джемондъривъра продукти. Погачата (на снимката) с надписа „Jam on the River“ е само един от многото.

БРАВО, много голямото ни браво на троянските хлебозаводци! За пореден път. Казват, че усмивката и доброто раждали още усмивки и още добро. Няма как да не е така. И така се прави светът (и градът) по-хубав.

1 август 2026 г.
Генадий Маринов  

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |