Кое наложи извънредната общинска сесия за „ВиК Стенето“ ЕООД?

* Целта й – да коригира нормативния проблем, забъркан на предходната общинска сесия и запушил нормалната работа на общинското водно дружество * Добрата и лошата новина, която съобщи новият управител инж. Стефан Русенов: „нашето „ВиК Стенето“ е сред най-добрите в страната и много хора ни завиждат, съседите особено“, но „при тази цена на водата за първите четири месеца на годината дружеството е с отрицателен финансов резултат“  * Общинският съвет гласува временна финансова помощ от 200 хил. евро
Горещата новина
Инж. Стефан Русенов на кметската пресконференция, 11 юни 2026 г.
ВЕРОЯТНО юридическо недоглеждане (да се надяваме да не е нещо друго – неможене или пък злоумисъл) доведе до извънредна скоростна сесия на Общинския съвет в Троян. Целта й – да коригира нормативния проблем, забъркан на предходната общинска сесия и запушил нормалната работа на общинското водно дружество „ВиК Стенето“ ЕООД. 

ПРИЧИНАТА е в решение №862 от 30 април т. г. на местния парламент, с което бе освободен дългогодишният управител инж. Тонимир Гечев, за да се впише избраният след спечелен конкурс нов управител инж. Стефан Русенов. Но Агенцията по вписванията отказва регистрация на новия управител с мотива, че с въпросното решение е „заявено заличаване на управителя инж. Тонимир Гечев, но липсва валидно решение на дружествения орган за това“. С други думи – Общински съвет Троян, който е принципал на „ВиК Стенето“ ЕООД, е пропуснал изрично да постанови оттеглянето на инж. Гечев като управител. От последвалият отказ от санкция на управленската рокада от страна на Агенцията по вписванията води до друга „възлова“ последица – невъзможност на дружеството да извършва оперативни плащания. Което пък налага в спешен порядък Община Троян да предостави временна финансова помощ за разплащане на заплатите на работниците и служителите на „ВиК Стенето“ ЕООД, осигуряване плащанията на текущите разходи с изтичащ срок на плащане (ДДС, ел. енергия и др.). 

ИЗВЪНРЕДНАТА сесия е с две точки в дневния ред – допълнение на решение №862/30 април 2026 г. на Общински съвет Троян относно освобождаването на инж. Тонимир Гечев като управител на „ВиК Стенето“ ЕООД и предоставяне на дружеството на временна финансова помощ от общинския бюджет. А неотложността на тези решения обяснява светкавичното насрочване на извънредната сесия – вносител и на двете точки в дневния ред е кметът Донка Михайлова и те са входирани на 12 юни, а три дни по-късно, на 15 юни, бе насрочено провеждането на извънредната сесия. Законовото основание за това скъсяване на сроковете е чл. 37, ал. 4 от Правилника за работа на Общинския съвет в Троян: „При събития, за които се налага неотложно свикване на Общинския съвет, председателят насрочва извънредно заседание, на което се обсъжда само събитието, по повод на което се провежда заседанието. В този случай не е необходимо уведомление с писмена покана и спазване на 7-дневния срок. Уведомяването се извършва по телефон и на посочен от общинския съветник електронен адрес в рамките на работното време в предходния ден. В деня на уведомяването проектът за дневен ред се публикува на сайта на Общински съвет Троян, а материалите за заседанието се изпращат на общинския съветник по електронна поща. Материалите за извънредното заседание могат да бъдат раздадени и на самото заседание.“.

ПО ТОЧКАТА (т. 1 от дневния ред), касаеща процедурата на прекратяване на правомощията на инж. Тонимир Гечев като управител, се предлага допълнение към решението от 30 април, гласящо: „Оттегля овластяването на инж. Тонимир Гечев като управител на „ВиК Стенето“ ЕООД и прекратява правомощията му по управление и представляване на дружеството. Възлага на новоизбрания управител инж. Стефан Русенов да подаде пред Агенция по вписванията заявление за промяна в обстоятелствата относно управителя на търговското дружество“. По втората точка (т. 2 от дневния ред) се предлага „Одобрава(не) отпускането на временна финансова помощ в размер на 200 000 евро за покриване на неотложни плащания за трудови възнаграждения, осигуровки и текущи разходи с изтичащ срок на плащане на „ВиК Стенето“ ЕООД“, като „предоставените финансови средства подлежат на възстановяване в тридневен срок от вписване в търговския регистър на новоизбрания управител инж. Стефан Русенов“.
 
ИНЖ. СТЕФАН РУСЕНОВ, въпреки че де юре все още не бе встъпил в правомощията си на управител, даде първата си пресконференция за местните медии броени дни преди извънредната сесия на Общинския съвет (с участието си в редовната месечна пресконференция на кмета, 11 юни). Като съобщи една добра и една лоша новина. 

НАПУК на „правилото“ ще започнем първо с хубавата, тя бе в отговор на въпроса на Т21: „Вече го огледахте това „ВиК Стенето“ ЕООД, нали? Досега ние, смело, малко така пиарски и много париотично, пишехме, че „ВиК Стенето“ ЕООД е може би най-доброто общинско ВиК дружество и едно от най-добрите сред всичките ВиК дружества в България, вярно ли е това?“. Отговорът на инж. Русенов: „Да, успях да го огледам, не на 100%, но да кажем, че получих доста добър поглед върху цялостната ситуация в дружеството. Да, вярно е, че нашето „ВиК Стенето“ е сред най-добрите в страната и много хора ни завиждат, съседите особено (визираха се Ловеч и Плевен). Аз съм бил дълги години в тези среди, повече от 20 години, и, повярвайте ми, наистина мнението за нашето общинско дружество е много, много високо.“.  

А ЛОШАТА новина бе в отговор на питането на друга медия очаква ли се увеличение на цената на водата за троянци до края на настоящата 2026 г. Ето какво каза инж. Русенов: „Труден въпрос. Както знаете, тази година не е имало повишаване на цената на водата (за потребителите в община Троян), с решение на Общински съвет Троян цената на водата се запазва като през миналата година. Факт обаче е, че при тази цена на водата за първите четири месеца на годината дружеството е с отрицателен финансов резултат.“. Което, така го разтълкувахме ние, означава, че трябва да очакваме повишение през второто полугодие на 2026 г.

Генадий Маринов

П. П. След пресконференцията разговарях с управителя на „ВиК Стенето“ ЕООД инж. Русенов и той се съгласи да направим интервю по всички въпроси, свързани с водата на троянци. Роазбрахме се това да се случи след известен период на навлизане в работата, т. нар. първи 100 управленски дни.
 

Още по темата ВиК Троян и управленските битки за водното ни дружество:
 
Още по темата за опитите за национализация на ВиК сектора: 

0 коментара

Седмица на отворените врати в Белодробната болница, 15-19 юни

„Да! Ние можем да спрем туберкулозата!“
 
Предстоящо

1,6  милиона души умират годишно от туберкулоза! Но туберкулозата е лечима и предотвратима! Профилактиката е ключът към намаляването на заболеваемостта и смъртността!

БЕЛОДРОБНАТА БОЛНИЦА В ТРОЯН  (СБАЛББ ТРОЯН) ОБЯВЯВА 
БЕЗПЛАТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА РИСК ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

 КОГА: От 15 юни до 19 юни 2025 г., 8:00 ч. - 16:00 ч.
КЪДЕ: В приемния  кабинет „Белодробни болести“
Безплатните прегледи включват пълен анализ на състоянието на дихателната система, образни, функционални, лабораторни и други изследвания при необходимост. Заповядайте!
 
Целта на инициативата е откриване на лицата в най-висок риск от туберкулоза, предоставяне на здравни грижи, включително диагностика и лечение. Така ще се приближим към постигане на глобалната цел на ООН – прекратяване на епидемията от туберкулоза до 2030 г. 
 
За повече информация: тел: 0670/6-27-01/02, вътр. 111 и 114

СБАЛББ Троян

0 коментара

Над 110 деца се включиха в Детското зелено риболовно училище

* Кулминацията на инициативата беше зарибяването на река Черни Осъм с 3000 малки балкански пъстърви
Черни Осъм За трети път
НАД 110 ДЕЦА от различни населени места се включиха в третото издание на Детското зелено риболовно училище, проведено на 7 юни в с. Черни Осъм. Кулминацията на инициативата беше зарибяването на река Черни Осъм с 3000 малки балкански пъстърви – дейност, чрез която младите участници се включиха пряко в опазването на един от характерните видове за българските планински реки. 

ПРЕДИ ТОВА децата преминаха през пет образователни станции, посветени на речните екосистеми, рибното разнообразие и животинските видове, свързани с водната среда. Чрез демонстрации, практически занимания и срещи със специалисти те научиха повече за значението на реките и необходимостта от тяхното съхраняване.

В ПОДГОТОВКАТА и провеждането на инициативата се включиха над 30 представители на Природонаучния музей в Черни Осъм (ПНМЧО), сдруженията „Балканка“, „Осъм 2022“ и „Искър София“, Мухарски клуб „Ефемера“, Национален парк „Централен Балкан“ и Националното училище за планински водачи в Черни Осъм.

ДЕТСКОТО зелено риболовно училище се организира за трета поредна година и съчетава природозащитни дейности с практическо екологично образование. Целта е да се насърчава интересът на децата към природата, повишаване на познанията им за речните екосистеми и и изграждане на отговорно отношение към опазването на реките и техните обитатели. Инициативата беше подкрепена от „Lidl България“ чрез проекта „Дай шанс на Балканката“ на Сдружение „Балканка“.

ПНМЧО Черни Осъм

Още по темата:

0 коментара

Христо Йонков с „Керамиката в моя живот“ в Националното изложение Орешак

* „В колекцията от керамични творби (напомнящи кули, розети, конуси, кълба, миди, раковини, лодки) откриваме една, сякаш заложена дълбоко, идея, която ни отвежда към праначалото на човека – някъде в митологичните времена, при библейските идеи за сътворение и битие“
Изложба Отзвуци
ДЪЛГОГОДИШНИЯТ директор на Художественото училище в Троян, сега НУПИ „Проф. Венко Колев“ Христо Йонков откри самостоятелна изложба, озаглавена „Керамиката в моя живот“, в зала „Никола Манев“ на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата Орешак, 3 юни 2026 г. (авторът е родом от Габрово и от години живее в София/Божурище, а лятото е в задължителна „творческа командировка“ на морската си вила, но личната му и творческа връзка с Троян си остава ненакърнима – бел. ред.). 

ХРИСТО ЙОНКОВ е керамик с известност у нас и чужбина, член е Съюза на българските художници, а негов преподавател в Художествената академия е бил самият проф. Венко Колев. Творческият му път е богат и интересен – работил е в областта на монументалната керамика, има участия в международни форуми и изложби във Франция, Италия, Германия, Испания, Китай, Румъния, Дания, Турция, Сърбия, Хърватия, Беларус, Япония, Китай. Носител е на престижни награди в своята област. 

НАСТОЯЩАТА експозиция събира в себе си близо 50 керамични пана и пластики, носещи характерния му стил и философски послания. Прави впечатление пи инсталация от дърво с малки керамични елементи. В колекцията от керамични творби (напомнящи кули, розети, конуси, кълба, миди, раковини, лодки) откриваме една, сякаш заложена дълбоко, идея, която ни отвежда към праначалото на човека – някъде в митологичните времена, при библейските идеи за сътворение и битие. Пластиките са изградени от светла и тъмна глина, ярък контраст, напомнящ за даоистките два принципа на битието – Ин и Ян, и сложния диалог между тях. Високите пластики носят алюзията за Вавилонската кула, а заедно с нея и идеята за стремежа на човека към познаването на непознатото, трудно обяснимото и съвършеното, наречено Бог. Част от тези форми изглеждат съвсем умишлено недовършени, сякаш за да напомнят отново, че за човека достигането до абсолютната истина е сякаш невъзможно, но той продължава упорито да опитва. На високите форми контрастират прилепени до земята ниски, които сякаш говорят, че именно от нея (земята) тръгва всичко и не бива да го забравяме, а керамиката се явява една енигматична игра на стихиите – Земя, Вода, Въздух и Огън.  

С дъщеря си Димитра и колегата Енчо Ганковски и с приятелите Хасъмски от Черни Осъм, Национално изложение, Орешак, 3 юни 2026 г.
ИЗЛОЖБАТА бе открита от уредничката в Музея на занаятите в Троян д-р Десислава Вутова, която говори за твореца и човека Христо Йонков (в края на 2025 г. д-р Вутова представи в Троян книгата си „Стенни разкази: Монументално-декоративни творби от Троянския край“, в която има текст с илюстрации за реализирани монументални творби на Христо Йонков в Троян и Троянско – бел. ред.). Самият художник приветства множеството посетители и сподели с тях следното: „От керамиката всичко съм научил и чрез нея всичко съм постигнал. Във всяка една от своите работи аз отпечатвам ръцете си и оставям по нещо от себе си“. Думата на откриването взе и историкът Христо Костов (възпитаник на НУПИ и автор на историята на училището), който сподели, че г-н Йонков е ръководил художественото училище в Троян така, че то да е за пример не само на национално, но и на международно равнище и е привлякъл вниманието дори на датския принц (днес крал на Дания) Фредерик и съпругата му Мери. Отбеляза и факта, че изложбата е събрала трима стожери на керамиката в Троян – Христо Йонков, Николай Йовков и Енчо Ганковски, и тримата дългогодишни емблематични учители в НУПИ „Проф. Венко Колев“. 

Лина Борджиева, 
преподавател по литература в НУПИ „Проф. Венко Колев“

0 коментара

Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян

* „Построил двуетажна постройка, близо до споменатите самобитни водни механизми, и в края на 1905 г. и началото на 1906 г. в Троян се появила първата фабрика“ * „През 1907 г. били закупени 3 механични стана, комплект от 3 дарака, ръчна предачна машина и тепавица. Три години по-късно, през 1910 г., се доставя първата малка предачна машина... През 1911 г. се монтира парна машина, а на р. Бели Осъм – турбина с динамо“ * „През 1922 г. се построява втора водна централа в мах. Чакърска. Така Троян става третият град в България, след София и Габрово, в който електрическата енергия се използва за индустриални и битови нужди“
 
Христо Борисов
Началото 120 години
Авторът Христо Борисов – който миналата година навърши 80, но творческият му ентусиазъм е като на четирима по на 20 – от десетилетия живее в Ловеч. Обаче е от нашето с. Бели Осъм и си остава троянец по дух и здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Добър приятел на Т21 и ценен наш автор. В предишен свой текст (виж „В основата на модерната троянска индустрия“ в бр. 14 на Т21 от 9 април 2025 г. – бел. ред.) г-н Борисов посочи, с характерната си прецизност към фактите, нещо твърде важно троянско – откъде тръгва индустриализацията на занаятчийския ни град и кои са пионерите на това голямо дело, наредило Троян „в първата петица на градовете в България по процент на промишлено производство на глава от населението“. А сега разказва за най-първия и най-големия, Петър К. Балевски, превърнал се в емблема на троянската промишленост от първата половина на 20. век, поводът пък е 120-годишнината от създаването на фабриката му, първата в града ни. Т2
В НАЧАЛОТО на 2026 г. се навършиха 120 години от създаването на първата фабрика в град Троян. Началото поставя Петър Кинов Балевски. Мястото, на което се започва и след време ще извиси ръст текстилното предприятие, са крайградските бостани на юг от града, край реката. През 1900 г. Балевски построява малка воденичка (караджейка) с един камък. Наскоро след това построява до нея и тепавица с два копана (големи дървени чукове, с които се степват изтъканите халища). За двете „технологични чудеса“, плод на самородния български технически гений, впечатлил и пътешественика Феникс Каниц години преди това, бил построен бент на река Бели Осъм.      

Петър Кинов Балевски (1866-1943)
ИЗБРАНИЯТ за кмет от съгражданите си Петър Балевски, природно интелигентен, с търсещ и находчив за новото нюх, не се задоволил с упражнявания от семейството му занаят на терзия абаджия и с търговията в бакалницата преди кметуването. Искал и търсел нещо ново и по-мащабно, нещо, с което да е в първите редици, пред занаятчиите-еснафи. Прочел през 1902 г. в Държавен вестник, че се продават стари машини от държавната текстилна фабрика в Сливен и … яхнал коня през Балкана, та в града под Сините камъни. Закупил от сливенския текстилец Марко Мондешки 4 дървени стана, 3 дарака и 1 ръчна предачна машина. Построил двуетажна постройка, близо до споменатите самобитни водни механизми, и в края на 1905 г. и началото на 1906 г. в Троян се появила първата фабрика. Че предприятието има фабричен вид, като постройка и оборудването с някакъв архаичен вид „машини“, все още е силно казано. Но фактът, че в него работят наемни работници, го приближава до индустриалното и отдалечава от занаятчийското производство. Така създателят и собственик на първата фабрика в Троян и Троянско, първият „фабрикаджия“, поставя началото на индустриализацията в града. 

ТЕХНИКАТА, макар и стара, си е техника и за нея са необходими квалифицирани работници, каквито в района няма. По някакъв начин, вероятно не с прочутата вече и зад граница троянска ракия, а с добро заплащане, били привлечени майсторът Васил Сандев и 15 опитни работници  от сливенската фабрика. Продукцията на троянската фабрика скоро намира добър пазар въпреки конкуренцията на произвежданите в Сливен и Габрово шаяци. В предприятието се работи от тъмно до тъмно, като работниците получават 25-30 лева месечна заплата, а майсторът – 100 лв., тъй като бил единственият в града и само така можело да бъде задържан. Балевски се свързва с габровски търговци на текстил, но много скоро бил измамен от тях и трябвало временно „да пусне кепенците“. Дал ги на съд, който за разлика от днешния, много бързо ги осъдил и след като му изплатили нанесените загуби, а на работниците заплатите, фабриката пак заработва.  Практичният троянец не изпуснал работниците си през двата месеца принудителен престой – за да задържи 40-те текстилци, докато фабриката е запечатана, им платил да правят калдъръм в двора.     

ПРЕЗ 1907 Г., вследствие на нарасналото производство и натрупан капитал, били закупени 3 механични стана, комплект от 3 дарака, ръчна предачна машина и тепавица. Три години по-късно, 1910 г., се доставя първата малка предачна машина „Селфактор“ и още един комплект от 3 дарака. През 1911 г. се монтира парна машина 175 к. с., а на р. Бели Осъм – турбина с динамо 45 к. с. за осветление на фабриката и централната част на града. През 1922 г. се построява втора водна централа в мах. Чакърска. Така Троян става третият град в България, след София и Габрово, в който електрическата енергия се използва за индустриални и битови нужди.                 

ПО ВРЕМЕ на Балканската и Първата световна война текстилната фабрика изцяло обслужва армията. Големите поръчки налагат разширяване на производствените мощности. През 1915 г. се купуват 15 механични стана, комплект от 3 дарака и 2 селфактора. Броят на работниците достига 120 души, а годишното производство на плат – 110 хиляди метра. През 1923/24 г. индустриалецът предприема голямо строителство за разширяване на производствените площи. Ангажират се финансови средства и от Промишлено-търговска банка, довело да фалит на същата. Фалира и АД „П. К. Балевски“. Държавата назначава синдик, който отдава фабриката под наем на евреите Марко Аврамов и с-ие Папо. След 1927 г. Аврамов работи сам, а директор е евреинът Финци, човек с прогресивни разбирания. Броят на работниците достига 200 души. Работят на две смени – дневна по 9 часа и нощна 8 часа, при сравнително добри условия на труд и редовно изплащани заплати. През 1928 г. синдик отново изземва фабриката и я дава на Георги Семерджиев. Той закупува още 20 стана и едно пресукало и увеличава броя на работниците на 300. Така доста хора от града и махалите изкарват прехраната си в предприятието, а мнозина живеят в помещения на самата фабрика. По време на световната икономическа криза (1929-1932 г.) Семерджиев не плащал редовно заплатите или давал само малък аванс. Стигнало се до материално възнаграждение в плат, който работниците продавали на безценица в близките села и махали или заменяли в натура. Така се стига до най-голямата стачка през 1934 г., за която в-к „Работническо дело“ пише: „ Въпреки полицейския терор стачката в текстилната фабрика на Семерджиев завърши с успех. На стачниците са изплатени всички надници…“.

Характерна гледка от някогашен Троян, Главната улица, 20-те години на 20. век 
ПРЕЗ 1936 Г. собственикът Петър Балевски успява да погаси задълженията си и да си върне фабриката. Влиза в съдружие с габровския индустриалец Христо Райков и така предприятието се стабилизира. Произвеждат шаяци, одеяла и луксозни камгарни платове. Снабдяват се с вълна от България и внос от Австралия. Камгарни прежди внасят от Италия и Испания. Производството на платове достига 130-150 хиляди метра годишно. По време на войната Балевски създава своя кантора и склад в София за пласиране на произвежданите платове. В края на м. април1940 г. голям пожар унищожава фабриката, но тъй като производството й е предназначено изцяло за армията, с намесата на държавата е отпуснат благоприятен кредит от ТПБ (Троянска популярна банка). След пожара работниците са задържани, както и при първия фалит, като се включват в строежа на сградите като общи работници. Една част от становете са отремонтирани. От началото на 1942 г. производството се възстановява, макар и намалено. Доставени са 20 автоматични стана „Шонхер“ и 5 селфактора „Хартман“, 3 дарака и един ринг с 400 вретена. Работят около 270 души, повечето местни хора. Със закон от 1940 г. за гражданска мобилизация работниците буквално са закрепостени към фабриката. 

ЗА РАЗВИТИЕТО на текстилното предприятие след 9 септември 1944 г. до текстилен комбинат може да се прочете в документалната ми хроника „Индустриалният Троян“. Не съм изследвал как се развива текстилната промишленост в Троян след 1989 г. Има такива изследвания на проф. Иван Дочев и Елеонора Авджиева, извадки от които цитирам в „Индустриалният Троян“.   

м. май 2026 г.
Христо Борисов  

 
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

И да добавим. Първият и най-голям троянски фабрикант от първата половина на 20. век е и голям дарител за общественото троянско благо и просперитет. За подарената ВЕЦ и улична електрификация на Троян, направила го третия град в страната с подобна екстра, бе казано в статията на г-н Борисов. Но има и други сериозни дарителски жестове на фабриканта, бил и два мандата (1903/1905 г., 1906/1908 г.) кмет на Троян – с негови средства се строят училища в тогавашните махали Велчевска и Кнежки лъг, подпомага местно сиропиталище, а през 1920 г. е основен спомоществовател за изграждането на театрален салон в града. 

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. фабриката на Петър К. Балевски е национализирана, като – неведнъж сме се питали дали е случайно или е някаква тънка гавра с емблематичния троянски предприемач и делото му – я прекръщават на „Болшевик“ („болшевики“ – ляво-радикалните последователи на Ленин в Русия, превърнали след идването си на власт насилието, в това число експроприацията и национализацията на частната собственост, в официална държавна политика, намерили своето продължение като идеология и практика в комунистическите партии на страните от бившия съветски блок, сред които бе и България – бел. ред.). В по-ново време наследникът на някогашната текстилна фабрика получава името „Витекс“. 

Т21

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |