СТАНИСЛАВА ВАЧЕВА, тогава още Цукева или Стаси, както ласкаво я наричаме всички, влезе в общинската администрация заедно с новоизбрания кмет Донка Михайлова през 2012 г. И оттогава до днес, първо като сътрудник на кмета, сега началник на отдел „Комуникации и местно самоуправление“ в Община Троян, си е все същата – професионалист, фина и сърдечна, човек, на когото можеш да разчиташ на 100%, и усмихната, някакъв абсолютен контрапункт на клишето „намусен чиновник“. С две думи – истинско украшение на троянската общинска администрация.
Преди броени дни Стаси се завърна от близо триседмично, 18 април/4 май, лидерско обучение в САЩ – по програмата LEAP (елитна американска обучителна програма, финансирана от Фондация „Америка за България“), след спечелено място в конкуренцията на 500 кандидати (за 15 места) от цяла България. Стаси не е човек, който тръби за успехите си, точно обратното – прекалено обрана и стеснителна е, но ние научихме и я помолихме да сподели. Съгласи се и по-долу ще прочетете нейния американски разказ от първа ръка.
И още две думи за автора – г-жа Вачева е завършила Езиковата гимназия в Ловеч, след това бакалавърска степен по масови комуникации и магистратура по туризъм в Нов български университет. Представлява Община Троян в Постоянната комисия по публични комуникации към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и в Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО). Омъжена, с едно дете, съпругът й Иван Вачев е юрист и в управленския екип на фамилната фирма „Фитофарма“. Т21
| 19 април 2026 г. – първите часове в САЩ, групата току-що е гласувала на българските парламентарни избори след предварителна регистрация в секцията |
ЧЕСТНО казано, когато кандидатствах за LEAP, знаех, че е престижна програма, но не предполагах колко силно преживяване ще бъде. Това за мен лично вече не е просто обучение в Америка – това е среща с идеи, хора и начин на мислене, които остават и след като се върнеш у дома. При първата ни среща за запознаване с останалите участници, предишни участници и организатори ни разказваха колко трансформираща е програмата и колко сплотени се връщат всички групи – нещо, което поставях леко под въпрос, докато не го изживях самата аз.
LEAP - Leadership Education in America Program (Програма за лидерско образование в Америка), е програма, създадена и изцяло финансирана от Фондация „Америка за България“, с една много важна мисия: да подкрепя българи, които искат да правят положителна промяна в общностите си. И най-ценното е, че програмата не търси непременно хора с висок пост или титла. Тя търси потенциал, активност и желание да движиш нещо напред. Защото лидерството не е позиция то е действие. Може би тук някои хора ще се запитат каква е била моята цел, когато съм кандидатствала. А те са именно две - личностно развитие, защото вярвам, че човек трябва да се предизвиква, да излиза извън зоната си на комфорт и да се впуска в нещо ново и неизвестно с цел по-широк мироглед, познанства и знания. И погледнато от професионална гледна точка - в последната година и половина търся способи, с които да съумея да ангажирам младите хора от общината ни да участват по-активно в случващото се, да са по-инициативни, да вярват, че развитието и успехът не се търсят непременно навън, а такива са възможни и в малкия град. Именно това стои и зад вдъхновението за професионалния проект с рубриката „Успешни в Троян“ и личния ми проект – подкаста в YouTube канала „Лицата на Троян”.
ТАЗИ ГОДИНА, в четвъртото издание на програмата, кандидатите бяха малко над 500 души, а избраните бяхме само 15 души от цялата страна. Хора от различни професии, различни градове и различни сфери - бизнес, публичен сектор, граждански организации - но с една обща черта: желание да оставим следа и да правим средата около нас по-добра.
| В Харвард, един от най-престижните университети в света |
ПРЕСТОЯТ ни беше 17 дни, от които 14 в Babson College (кампуса в Уелсли и в Бостън) и 3 в Ню Йорк, и мога да кажа, че това бяха едни от най-интензивните и вдъхновяващи дни, които съм имала в последните години. Не беше типичното обучение, в което седиш и слушаш лекции. Всичко беше практически насочено – работа по реални казуси, дискусии, симулации, предизвикателства, работа по групи, създаване на прототипи. Неща, с голяма част от които, не съм се сблъсквала до момента. Споделяне на много личен опит, успехи, провали, предизвикателства. Трудност срещнах в началото с въпросите „Защо?“, „Какво те накара да постъпиш така?“, „Какво чувстваше?“, с това открито да изразяваме чувствата зад мотивацията да вземем дадено решение. Да анализираме. Различно, по приятен начин, беше усещането да разбереш как хората те възприемат през техния поглед и какви силни страни и потенциал виждат в теб.
ГОВОРИХМЕ за това как се мотивират хора, как се печели доверие, как се влияе без власт, как се водят трудни разговори. Учихме как се преговаря, как се решават сложни проблеми, как да разказваш идеи така, че хората да ги почувстват и подкрепят. Един от най-запомнящите се моменти за мен беше симулацията на американския законодателен процес, в която влизахме в ролята на сенатори и представители в Конгреса. Там осъзнаваш колко труден е компромисът, колко важно е да чуваш (и разбираш) различното мнение и колко силно умение е да намериш общ интерес, дори когато хората изглеждат на противоположни позиции.
| Получаване на сертификатите на LEAP |
| Снимка пред гигантския глобус в кампуса на Babson College в Уелсли |


















По-нови публикации





















