Българин от Виена дари 5000 евро на троянския музеен комплекс „Балканци“

* Д-р Димитър Драндийски наскоро посети за втори път Троян и на срещна с приятели, сподели намерението си; „Не са много, но толкова успях да заделя, засега“, бяха думите му * От нас – поклон пред добротворческия жест и голямото българско сърце!

Д-р Димитър Драндийски, Троян, м. юни 2025 г.
Шапки долу

ЕДИН невероятен дарителски и човешки акт към Троян. Направи го наш приятел отскоро – роденият в Оряхово д-р Димитър Драндийски, който от 57 години живее в австрийската столица Виена, но пази много живи връзките и интереса си към родината. 

ПРЕДИ две години (2023 г.), при едно свое гостуване на Историческия музей в Оряхово, екипът и по-специално директорката на троянския Музей на занаятите, Елеонора Авджиева, се свързват с д-р Драндийски – поводът е книгата му „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, където авторът е представил и неизвестни документи за Новоселската република, последната и сред най-кървавите и героични страници от Априлското въстание. Завързва се приятелство, последва първото гостуване на д-р Драндийски в Троян (м. август 2024 г.), на което той, пред музейни приятели, на вечеря по негова покана в хотел „Шато Монтан“, представи част от своите книги, а всички средства от продажбите бяха дарени на Музея на занаятите. 

ОТТОГАВА е и нашето, на Т21, познанство с виенския българин и вече втора година той е абонат на вестника ни (получава печатното издание в електронен вид) и по неговите думи, да се надяваме, че оценката не е изцяло куртоазна, много го цени и го изчита от кора до кора. Тогава, на тази своя първа троянска среща, д-р Драндийски разказа за себе си – завършва библиотекознание и архивистика в Софийския университет, работи в Държавния архив в София, през 1968 г., разочарован от някои хора и събития у нас, емигрира във Виена, там се жени (от втория си брак има син и три внучета), завършва „Славистика“ във Виенския университет, защитава докторат по медицина и дълги години, до пенсионирането си, работи в тамошния Медицински архив, един от най-богатите в света. И го обобщи с думите: „Имам чувството, че ви познавам отдавна, имам и чувството, че ще станем още по-добри приятели. Моят живот премина в три политически системи: от раждането до 1944 г. – 12 години в Царство България, от 44-та до 1968 г. живях в комунистическа България и станах неволен строител на социализма, моля да бъда разбран правилно, а през 68-ма успях да отида в западната демокрация и оттогава до днес, вече 56 години, живея във Виена и се радвам на плодовете на тази демокрация“.

ДНЕС д-р Драндийски е на достолепните 93 години, но видът му, тонусът, любопитството и още повече работоспособността са младежки. От години се е отдал на своята голяма кауза – пише исторически книги за българо-австрийските отношения, за българската общност във Виена, изследва славянските литератури (в момента завършва сравнително изследване на генезиса на девет славянски литератури). Сред досега излезлите му книги са „Виена и българите: из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“, споменатата книга за отзвуците от Априлското въстание в австрийската преса – две издания, „Дом Витгенщайн, Виена – вестител на българската култура в Австрия“, отпечатаната наскоро 1000-странична книга албум за българо-австрийските отношения, основно културни, от 60-те години насам – с 4000 снимки и факсимилета на 200 документа.

ПРЕДИ дни, в края на м. юни 2025 г., д-р Димитър Драндийски за втори път гостува в Троян. И пак покани приятели на вечеря. А преди това бе разгледал внимателно открития преди година Културно-исторически комплекс „Балканци“, дело на тукашния клон на патриотичното Национално дружество „Традиция“ и разказващ славната история на нашия 34-ти пехотен Троянски полк, героя от Дойранската епопея през Първата световна война, една от най-великите победи на българското оръжие в цялата ни история. Комплексът е изключителен – направен с много професионализъм и много сърце, стъпил на сериозна изследователска и събирателска работа, и виенският българин не спести суперлативите си. Оценката му бе повече от ласкава: „Не знаете какво великолепно нещо сте направили!“.

Дарителят с майор д-р Дочо Николов (вляво) и Христо Калистерски
НА ТАЗИ вечеря – пред председателя на дружество „Традиция“ Христо Калистерски и майор д-р Дочо Николов, автор и създател на експозицията „Балканци“, присъствах и аз (Генадий Маринов) – д-р Драндийски съобщи новината, че смята да дари 5000 евро лични средства за „Балканци“. Уточни, че ще преведе парите веднага след завръщането си във Виена и помоли да не го разгласяваме преди това. Сумата, научихме го от г-н Калистерски, в четвъртък, 10 юли, вече е била в сметката на троянския клон на „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“. И по волята на дарителя ще се използва за техническо и технологично развитие на „Балканци“. 

ПОВТАРЯМЕ – 5000 евро (почти 10 000 лв.) лични средства на дарителя. „Не са много, но толкова успях да заделя, засега“, заяви в приятелски разговор д-р Драндийски. „Не са много ли?! – опонирах му. – Такива дарения и още повече за подобни каузи не правят и големи фирми!“. Ще завършим с една дума – поклон! Пред добротворческия жест и голямото българско сърце.

Генадий Маринов
 
Още по темата:

0 коментара

Подпийнали атакуваха троянка на площада

* Мариела Шошкова: „Обърнах се и най-спокойно ги попитах дали знаят, че нямат право да употребяват алкохол на обществено място, при което те започнаха да ме псуват, а аз продължих по пътя си, чувайки обидите им“ * Светкавични действия на полицията, „героите“ са арестувани, чака ги съд * Гл. инсп. Славков: Гражданското безхаберие, мълчанието, наведените троянски глави са най-сериозният съучастник на подобни неща

Генадий Маринов
Хубава работа, ама троянска
ВСИЧКИ виждаме проблема. Ядосваме се. И си траем. Говоря за гроздовете от, предимно, млади мъже и жени, които по цял ден висят на централния троянски площад – основно около каменната чешма срещу входа на Пощата и наоколо, пият, ядат, цапат, разговарят, викат, карат се и т. н. Площадът ни се е превърнал в някакво странно сборище на хора без работа, което си е тяхна работа, но и без хигиенни навици и усет за обществен ред и правила, което вече е и наша работа, на всички ни. И всичко това е буквално под носа, на метри от Община Троян, от чудесния и превърнал се в емблема на града ни Музей на занаятите, от най-голямата градска пешеходна зона, от серия магазини, заведения, институции… 

ВЪПРОСНАТА всекидневна и целодневна (започва отрано сутринта и продължава до късно вечерта) троянска площадна „седянка“ не е особено добра визитка за града ни, няма какво да го крием. Тя е своеобразна окупация на най-централното градско пространство и изтласква всички останали. Но има и друг по-сериозен проблем. Чл. 5, ал. 1 на общинската Наредба №1 за обществения ред на територията на община Троян гласи: „Не се разрешава консумация на алкохолни напитки по улиците, парковете и градините, спортните съоръжения и културните средища, училища и детски градини, освен на предназначени за това места“. А пък въпросната всекидневна и целодневна „седянка“ е и обилно полята – бира, ракия и т. н. се „жули“ по цял ден най-публично/демонстративно и на най-публичното място в Троян, сякаш градският ни площад е квартална кръчма. Въпреки цитираната категорична забрана.

ЯВНО гражданите имат и други проблеми със „седенкуващите“, за което става дума в сигнала (четете по-долу) на нашата добра приятелка, галеристката и бивш общински съветник Мариела Шошкова. Тя ни се обади веднага след грозната случка – била атакувана на излизане от близкия банков клон с обидни думи и псувни от подпийнали седенкуващи; отидохме на място, дойде и полиция и реакцията на униформените бе светкавична и безкомпромисна, каквато трябва да е. Разбрахме, че двамата главни „герои“ са арестувани, престояли са определено време в предварителния арест и по всяка вероятност ги очаква съд.

РАЗГОВАРЯХМЕ с полицейския началник гл. инсп. Ивайло Славков и той насочи вниманието ни към друг проблем, към явлението, което е най-сериозният съучастник на подобни неща – гражданското безхаберие, мълчанието, наведените троянски глави. Оказа се, че сигналът за хулиганската площадна изцепка, подаден от г-жа Шошкова, е едва ли не единствен – въпреки че подобни неща се случват редовно. А пък от началото на годината (2025 г.) срещу бабаитските шофьорски изцепки – заливащи ни всекидневно и ежечасно, заплашващи живота и здравето ни, живота и здравето на децата ни, грубо нарушаващи обществения ред и правилата на цивилизованото градско съжителство – има само един подаден граждански сигнал?!

С НАВЕДЕНИ мижитурски глави не става, полицията няма как да свърши цялата работа, трябва да помагаме… Поздравления за г-жа Шошкова!  

Генадий Маринов, „Троян 21“

Мариела Шошкова
НА 9 ЮЛИ, миналата сряда, по обедно време на излизане от банка ДСК двама мъже от ромски произход във видимо нетрезво състояние, седнали на каменния зид с куп бирени шишета, започнаха да ми подвикват. Обърнах се и най-спокойно ги попитах дали знаят, че нямат право да употребяват алкохол на обществено място, при което те започнаха да ме псуват, а аз продължих по пътя си, чувайки обидите им. И понеже познавам в детайли троянската Наредба №1 за обществения ред и съм наясно с правата си, се обадих в полицията и съобщих за случая, като цитирах разпоредби от наредбата:  

За осигуряване на обществен ред в населените места на общината се забранява:
    1. Непристойното поведение и действия, уронващи достойнството и засягащи честта на гражданите;
    2. Явяването на обществени места на лица в явно нетрезво състояние;
    3. Консумация на алкохолни напитки по улиците, парковете и градините.

Десет минути по-късно дойдоха трима представители на полицията, взеха от мен писмени показания и арестуваха двамата мъже. Какво се е случило после, не знам, но на другия ден такива хора при чешмата нямаше.

ВСЪЩНОСТ защо се обадих в полицията? Не защото не мога да преживея няколко псувни от пияни ромски или каквито и да е други мъже. Обадих се, защото всички виждаме как напоследък централният площад на Троян, а и паркът през моста (срещу бившето кино), са се превърнали в сборище на големи групи хора, основно роми, които по цял ден стоят на купчини там, пият, пушат, хвърлят фасовете си, металните си кенчета, пластмасовите си опаковки и люпят семки. Освен всичко друго някои от тях се разхождат голи до кръста или с боси крака, други надуват чалга от телефоните си, трети се карат по между си, четвърти подпийнали са налягали по пейките и си поспиват. Пиянските изцепки обаче се засилват особено около дните, когато се раздават социални помощи, такъв беше и денят, в който аз бях засегната. Много хора се правят, че не забелязват „явлението“, вероятно от страх, и си затварят очите за мръсотията, която въпросните оставят след себе си. Други обаче се питат – нормално ли е млади, здрави мъже и жени по цял ден да пият и хвърлят боклуците си на центъра и в парка, вместо да потърсят работа, каквато в нашия град има в изобилие?! Нормално ли е същите тези хора да „паразитират” на гърба на обществото, вземайки социални помощи, с които си купуват пиене, хвърлят боклуци и дебнат да напсуват на улицата някой работещ човек?! Отдавна млади майки ми споделят, че избягват да водят децата си парка, поради същия проблем възрастните двойки също вече избягват това иначе хубаво място?!

Полицейската акция, Троян, централния площад, 9 юли 2025 г.
Задържането на единия от „героите“
НАЙ-ВАЖНОТО за мен обаче е какъв имидж придобива нашият туристически град! До скоро мислехме, че сме Виена, ама скоро май ще сме град от Пакистан. И тук ще поставя още един проблем – често през лятото в съботни дни бившият ресторант „Кооп“ отваря врати за мащабни ромски сватби. Говори се, че ги плащат богати хора от съседни градове. Нямам нищо против всеки да се  жени тук, но тези са съпроводени с крупни маанета, които „дънят” по целия център. Всички наоколо все едно сме гости на сватбата. Случва се в галерията да влязат туристи и да питат какво е това чудо?! И си представям, ако аз съм турист, избрал Троян за разходка, и попадна на нещо подобно като тълпите пиещи голи мъже на площада в съпровод със сватбарската чалга в съботните дни, дали ще се върна отново???

ЗНАМ, че проблемът е огромен, дълбок и нелесен за решаване. Нужна е воля, но вярвам, че тук в Троян я има. Решението е редовен контрол, солени глоби, следене за спазване на правилата в наредбите, които се приемат. Социалните помощи, които се раздават на калпак, могат да бъдат обвързани с общественополезен труд, например в чистотата. И ако това законодателно не е решено, да се потърсят начини за промяна в законодателството чрез общински съветници, народни представители и министри. Нужни са и повече граждански сигнали, които да послужат за реакция на полицейските органи, които, също съм сигурна, че искат да решат тези проблеми. 

ПОСЛЕСЛОВ. Наскоро посетих Америка, щата Илинойс. Бях изключително впечатлена да разбера, че там нямаш право да возиш алкохол в колата си, освен в багажника, при това трябва да е запечатан, както е купен, тоест да е ясно, че не пиеш от него в колата или на пътя. Също непълнолетна сервитьорка до 21 години (там пълнолетието е на 21 години) няма право да сервира друго, освен храна, бирата я носят други над тази възраст. Не че и там не се намират вратички, но определено пиянството, особено на публично място, не се толерира.

10 юли 2025 г., Троян
Мариела Шошкова

0 коментара

Рада Ганкова за еврото

* „Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект“ * „Преди много години в едни магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица“ * „Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма“

Гореща тема
ВЕЧЕ е факт – от началото на 2026 г. България приема единната европейска валута евро (присъединява се към еврозоната), залегнало в договора за присъединяването ни към Европейския съюз (от 2005 г.). Поредната и решителна последна крачка към пълноправното членство на страната ни в най-успешния обществен съюз в историята на Европа и света. Направена въпреки неистовите и безогледни напъни срещу, в които не бе трудно да се открие рубладжийско-кремълското вмешателство и чиято цел бе не толкова отказ от еврото, а антиевропейска преориентация на България. В напъните срещу еврото се включи и този, който по конституция трябва да е обединител, а не разединител на нацията и още по-малко проводник на антибългарски интереси и политики – президентът Радев. Финалната санкция по присъединяването на България към еврозоната бе гласуването с огромно мнозинство в Европейския парламент (ЕП) – 531 гласа „за“ срещу само 69 „против“ (8 юли).

По-долу споделяме няколко кратки текста по темата за България и еврото от личния профил във фейсбук на нашата съгражданка троянка, добра приятелка и автор на Т21 Рада Ганкова. Особено важно в случая е, че Рада може да погледне на случващото се и отвън навътре, тъй като от доста години живее в европейската столица Брюксел, където работи като преводач в ЕП и другите институции на ЕС. Още за авторката – владее на най-високо ниво четири езика (испански, френски, английски и португалски), занимава се активно и с художествен превод, което й донесе годишната награда (за 2024 г.) на Съюза на преводачите в България, страстен читател и познавач и изследовател на езиковата материя, човек с остра социална чувствителност и активност. Т21   
ПОСТИГАМЕ МЕЧТАТА

ПРЕДИ много години кацнах в Брюксел без пари. Тоест с много малко пари, около 100 евро, които бях обменила в България, след като баба ми ми беше дала от спестените от пенсията си левове. Нямаше пари за хотел. Приюти ме един приятел. Тогава имаше концерт на любима португалска певица. Мариза. Този приятел ме попита искаш ли да отидем. Не. Защо – пита той, – все си мислех, че я харесваш. Харесвам я, но са ми останали само 5 евро, срам ме беше да си кажа. Мисля, че му дожаля за мен. Купи ми билет за концерта, а аз се чудех кога ще свърши туй нещо да смe недостатъчни, да не ни достига, да няма, да се ограничаваме във всичко. Изобщо това с нямането е ужасно нещо. Имането не е като нямането, както е казал, май беше Мечо Пух. 

СЛЕД този билет за концерт за мен еврото е символ на изобилие, на достъп до желаните неща, ако ще това желание да е да отидеш на концерт на португалска фадо певица. Целият ми съзнателен живот е минал под знака на Европа и Европейския съюз. Ученическите ми, както и студентските му години преминаха с една мечта - Европа и еврото. Исках да работя в Брюксел, за да се доближавам до тази мечта, малко поне, да я видя как става реалност. Не ми е понятно защо някой няма да иска да е част от подобен проект, но дълго време си мислех, че ще си остане само блян за моето поколение. Постигаме мечтата на едно или на няколко поколения българи.

„ЕВРО“ ВМЕСТО „ЕУРО“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ съюз е арената, където се срещат езикът и политиката и има няколко примера за езикови въпроси, превърнали се в политически и юридически казуси. Такъв е случаят с еврото и изписването му с нашата азбука. Днес на евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. 

СЛЕД КАТО България бе приета в Съюза, възникна следния езиков спор. Европейската централна банка пишеше във всичките си документи „еуро“, пък българските институции смятаха, че трябва да си бъде „евро“. За нас беше неприемливо „еуро“, защото казваме Европа и европейски (а не Еуропа и еуропейски). Имаше и аргумент, че дифтонгът „еу“ е нетипичен за нашия език и че има само една дума с „еу“ (еуфория).

СКОРО бях на среща с колеги писмени преводачи и някой попита как се е решил по онова време въпросният езиков спор. Стана едни от  опитните колеги и разказа, че тогава България е заплашила, че няма да приеме Лисабонския договор, ако не й приемат изписването „евро“. Аз си спомням как преди много години в един магазин за пръв път ми върнаха ресто 5 евро и на банкнотата четири букви на кирилица.

ЗАПОЧВА ЛЕЧЕНИЕТО

НЯМАМ българска банкова карта и ми е много трудно да боравя с пари, докато съм в България, защото ако плащам с карта в магазин, ми вземат процент от похарчената сума заради превалутирането. Ако пък реша да изтегля пари в брой, пак ми вземат такса, различна, понякога 2 евро, понякога 10. 

ИМАМ голяма травма всеки път когато се прибирам в България и все живея със страха, че ще се окажа в ситуация да не мога да си платя в ресторанта или в таксито. Живея и с усещането, че крадат от парите ми, които отиват при банките за такси и таксички около обменния курс. Скоро започва лечение на дългогодишната ми травма.

7-11 юли 2025 г., Брюксел
Рада Ганкова

Още от и за същия автор:

0 коментара

В едно изречение (87)

* Борима празнува – щедро, богато и със самочувствие * Пищна церемония по встъпването на новия троянски игумен епископ Василий
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • В СЪБОТА, 12 юли, бе големият празник на с. Борима – едно от най-дейните и успешни троянски села, известно с предприемчивите си хора и развития селскостопански бизнес, „селото с най-много животни в Ловешка област… 1500 крави, 1700 овце и 170 коне отглеждат боримци тази година“, както подчерта в приветствения си пост във фейсбук общинският кмет Донка Михайлова – традиционният Празник на животновъда: с дефилето на селскостопанска техника, карнавалната част със специфичните народни носии (немалко боримци, знае се, са от турския етнос и пазят обичаите си), курбан за над 800 души, много гости от близо и далеч, посрещани лично от широко усмихнатата кметица на селото Мериян Афъзова, опънати на мегдана дълги отрупани маси, поздравления, подаръци, всенародна веселба, продължила цял ден; „Имам удоволствието да ви поздравя с добре дошли на 11-ия пореден Празник на животновъда и особено много се вълнувам, че всички ние тук сме на една маса в това трудно и разделно време. Не е изгаснала искрицата от бащиното огнище и обичта към родния край и никой не е забравил написаното от нашия поет и учител Андрей Василев: „Далеч или близо, в бури и сняг/ с Борима мила ще бъдем ний пак!“. Благодарение на неуморния труд на нашите животновъди, на най-трудната и най-тежка професия, наследена от дедите ни, професия, за която няма почивен ден, няма събота и неделя. Горди сме с това, че в Борима днес се отглеждат най-много животни в цяла Ловешка област, че продуктите на нашите мандри, месни и млечни, са харесвани и продавани в цяла България. Желая на всички животновъди годината да бъде плодородна, пълни кошари и обори, цистерните да преливат от мляко, а кошерите да протекат от мед. Бъдете здрави, упорити и борбени, за да се справите с природните неудачи и бюрократщината в нашата държава! Бъдете уверени и имайте воля и търпение, че ще дойдат по-хубави години за вашата професия с най-дългия работен ден! Честит празник, животновъди, честит празник, боримци!“, се чу в празничното слово на г-жа Афъзова.

    • МНОГО пищно, както умее да го прави православната ни църква, на 12 юли в Троянската света обител „Успение Богородично“ бе извършено тържественото въдворяване на новия игумен, Драговитийския епископ Василий, и според традицията игуменсктите атрибути – мантията, кръста и медальона, заедно с игуменския жезъл на архимандрит Климент Киевски, най-дългогодишния игумен на манастира, бяха връчени на Негово преосвещенство Василий от предшественика му Велички епископ Сионий, като ритуалът бе воден от Ловчанския владика Гавриил с участието на духовници от областта и страната и с немалко светски гости, сред които бе и кметът на община Троян Донка Михайлова, а няколко дни преди да поеме игуменския пост, на 6 юли, в патриаршеската катедрала  „Св. Александър Невски“ в София, Василий, дотогава начело на прочутата столична църква „Св. Неделя“, бе ръкоположен в епископски сан; „Позволете ми да изкажа специалната си благодарност към братята на Светата обител и особено към архимандрит Стефан (който шест години заместваше/представляваше троянския игумен, след като през 2019 г. той пое ръководството и на Бачковския манастир – бел. ред.) за неговото огромно старание към Светата обител, което ще продължи под благослова на неговия духовен брат и духовен приятел, новия игумен епископ Василий. Ще изкажа благопожелания за безмерно, достойно и духовно служение на новия игумен на Светата обител, която е изключително значима за целия български народ“, се чу  в приветствието на дядо Сионий, а игуменът Василий отвърна с думите: „Огромна отговорност се постави на моите плещи. Първо, отговорността на архиерейското служение, и второ – да бъда игумен на Троянската света обител, която не е случайна, която е историческа и е допринесла за културата и образованието на нашия православен български народ. Затова, днес празнувайки светия образ на нашата обща майка – Троеручната икона, аз се надявам именно Божията Майка, с тази нейна трета ръка, поставена вследствие на чудо, на милост, на любов към човека, да ме благославя и да ме ръководи“.
 
Т21
  
Още по темата:

0 коментара

Тръгва и „Улично осветление 2“

* Проектът за модернизация на уличното осветление в Троян и селата Орешак и Черни Осъм („Улично осветление 1“) вече дава резултати * Представен бе проектът за уличното осветление в 16 други троянски селища („Улично осветление 2“) * Реализацията – до края на годината; финансирането – с европейска субсидия по ПВУ
Светло

„УЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ 1“ ДАВА РЕЗУЛТАТИ

В ТРОЯН върви с пълна сила реализацията на проекта „Улично осветление 1“  – подмяна на уличните осветителни тела и системите за управление на уличното осветлени в Троян и двете големи съседни села Орешак и Черни Осъм (пълното наименование на проекта е „Рехабилитация и модернизация на системите за външно изкуствено осветление на територията на община Троян, намиращи се в селищата Троян, Орешак и Черни Осъм“). И резултатът е очеваден, мрачният ни и направо страховит в някои участъци по вечерно време град вече грее, което освен по-градско е и по-безопасно и комфортно и за шофьорите, и за пешеходците. 

БЕНЕФИЦИЕНТ по проекта е Община Троян, общата проектна стойност възлиза на 1,036 млн. лв., като основната част, 626 хил. лв., са безвъзмездна европейска субсидия, осигурена по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), 125 хил. лв. е национално съфинансиране от държавния бюджет и 285 хил. лв. е собствен троянски ресурс. Предвидена е подмяната на общи 3220 от остарелите и неефективни досегашни улични лампи с нови LED осветителни тела, по-икономични и осигуряващи по-добра осветеност; а новата система за управление и контрол ще позволи далеч по-ефективен „мониторинг и контрол на всичко, което се случва с уличното осветление на територията на община Троян“. 

НЕМАЛКА част от осветителни тела в града и споменатите две села вече са подменени (резултатът може да се усети много ясно по най-натоварената троянска улица – ул. „Христо Ботев“, която вечер вече изглежда съвсем различно). Започна подмяната и на по-скоро декоративните, но неефективни и доста амортизирани сферични осветителни тела по по-малките градски улици – новите са с форма на мидена черупка, определено по-ефектни и естетични и безспорно по-светещи (ефективни). Изпълнител на „Улично осветление 1“ е софийската фирма „Улично осветление“ ЕАД, а срокът за приключване – до 31 декември 2025 г. (виж „В Троян ще светне до декември, в Орешак и Черни Осъм – също“ в бр. 15 на Т21 от 16 април 2025 г. – бел. ред.).

СТАРТИРА „УЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ 2“

СЕГА новината. Миналата седмица, 2 юли,  в салона на Община Троян се състоя встъпителната пресконференция по проекта „Улично осветление 2“ („Реконструкция и модернизация на системи за външно изкуствено осветление на територията на община Троян II“). Който продължава започнатото от „Улично осветление 1“ и ще обхване 15 троянски села – Балабанско, Борима, Белиш, Бели Осъм, Врабево, Голяма Желязна, Гумощник, Дебнево, Дълбок дол, Калейца, Ломец, Старо село, Терзийско, Чифлик и Шипково плюс  туристическия комплекс Беклемето (попадащ в землищата на селата Балканец и Бели Осъм). И в тези общо 16 селища ще се случи същото – подмяна на остарелите и неефективни улични лампи с нови LED осветителни тела и въвеждане на нова система за управление на уличното осветление плюс подмяна на „част от съществуващите касетки и табла за уличното осветление с нови, оборудвани с необходимата технология“.

ОБЩАТА стойност на проекта „Улично осветление 2“ е 1,064 млн. лв., от които 887 хил. лв. са европейски средства, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост, а останалите 177 хил. лв. са от държавния бюджет. Срокът за реализация на проекта е до 1 ноември 2025 г.

НУЖНОТО УТОЧНЕНИЕ

НИЕ, от Т21, на два пъти поставихме въпроса за необходимостта от осветяване на някои твърде тъмни, т. е. и опасни участъци в Троян – например около жп прелеза при кръстовището „Кози вир“. Отговорът бе, че по тези проекти („Улично осветление 1“ и „Улично осветление 2“) се предвижда само подмяна на съществуващите осветителни тела, а не развитие на съществуващата осветителна мрежа. От Община Троян поясниха, че работата по развитие на уличната осветителна мрежа не е преставала от години – през 2011 г. осветителните тела в общината са били около 5000 , а в момента са над 6500, т. е. за този 15-годишен период с общински сили и средства са добавени 1500 и процесът продължава. Друг въпрос – мисли ли се за останалите извън проектите три троянски села, Балканец, Горно Трапе и Патрешко; отговорът бе, че не са забравени и подобряването на уличното осветление е предвидено и ще се извърши със собствени общински сили и средства.  

Т21 

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |