Илияна Йотова: Анексирането на Крим от Русия е грубо нарушение на международното право

* Това заяви през 2022 г. в Орешак тогавашният вицепрезидент, а днес президент и кандидат за нов мандат Илияна Йотова * Дали сегашното й изявление (8 септември 2026 г.), че България няма място в „Коалицията на желаещите“ е в същата посока? * И дали прокламираната алтернативна „Коалиция за мир“ ще е инструмент за натиск срещу агресора да освободи заграбеното, в т. ч. Крим?
Въпросът на въпросите Предизборно
Илияна Йотова и вицето след обявяването на кандидатурите им, НДК, София, 8 септември 2026 г.
ИЛИЯНА ЙОТОВА – кандидатката за редовен президентски мандат на предстоящите президентски избори, доскорошен вицепрезидент, а сега довършваща мандата на подалия оставка и оглавил партия Румен Радев – явно си харесва Троянския край. Със сигурност и заради топлите съпартийни отношения с кмета Донка Михайлова. На няколко пъти, в официалното си качество, е била тук по различни поводи. Защо го припомням? Не че ме интересува Йотова, още по-малко меко казано странното й вице, не са моите кандидати. Обаче ме интересува и няма как да не ме интересува как кандидат-президентът на България, който според пропагандните и не само прогнози е фаворит за поста, отговаря на основния въпрос. Въпросът, ключ към всичко останало, към настоящето, бъдещето и цивилизационния избор на България, към бъдещето на нашия Европейски съюз и на Европа. Въпросът е за Украйна и най-лаконично звучи така: „Чий е Крим?“. Тук се съдържа и кой подпали войната, кой потъпка международното право и договорености, кой убива жени и деца и бомбардира граждански обекти, кой ламти за чужди територии и иска унищожението на един народ и една държава, кой се опитва да ни върне век назад, когато Европа бе арена на постоянни кръвопролития…

Илияна Йотова, Орешак, 25 юни 2022 г. 
ПРЕЗ М. ЮНИ 2022 Г. тогавашният вицепрезидент Илияна Йотова пристигна в с. Орешак (до Троян) за откриването на юбилейната ретроспективна изложба в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) по случай 50-годишнината на културната институция. След церемонията бе организирана импровизирана пресконференция с ВИП гостенката и на нея попитах г-жа Йотова, с уговорката да не го приема като заяждане, следното, цитирам дословно: „Държавният ни глава (Румен Радев) на няколко пъти каза, че Крим е руски. И според Вас ли Крим е руски?“. Отговорът на вицепрезидента на България, сега президент с амбиции за нов мандат бе, отново цитирам дословно: „Аз съм човек, който е гласувал за санкциите срещу Русия още през 2014 г. в качеството си на евродепутат на България. Защото и тогава, и сега смятам, че това (явно се имаше предвид анексирането на Крим от Русия – бел. ред.) е грубо нарушение на международното право“ (виж „Илияна Йотова: Дайте да видим какво ще се случи занапред“ в бр. 25 на Т21 от 29 юни 2022 г. – бел. ред.).

ЯСЕН и недвусмислен отговор на г-жа Йотова. Надявам се, че няма да се извърти (не се е извъртяла), дано! Защото изявлението й при учредяването на Инициативния комитет за издигане на президентската й кандидатура (НДК, София, 8 септември 2026 г.), че войната в Украйна няма военно решение и че България трябва да е инициатор на коалиция за мир, буди известни съмнения. Още повече декларативният й постулат: „България не може да участва в „Коалиция на желаещите“, която подготвя военно присъствие в Украйна. Няма да допуснем страната ни да бъде въвлечена в този конфликт“. Да припомним – става дума за „Коалицията на желаещите“, в която са нашите основни съюзници от ЕС и други важни държави по света, които са готови да помагат докрай, включително с военна помощ, на страната жертва на руската агресия и на болните амбиции на диктатора военнопрестъпник путин (наричан находчиво и путлер, с издадена заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага). Все пак алтернативната „Коалиция за мир“, за която апелира г-жа Йотова, може да се окаже нещо добро – инструмент за натиск срещу агресора да освободи заграбеното, в т. ч. Крим, и да прекрати агресията. Ако г-жа Йотова смята да работи в тази посока – поздравления! А дано!

9 септември 2026 г.
Генадий Маринов
 
Още по темата:

0 коментара

Вечният съвременник Александър Божинов в троянската галерия

* „Бащата на българската карикатура“ ще бъде представен с творби от колекцията на галерия „Николай Павлович“, изложбата се реализира с подкрепата на Община Свищов и Музея на занаятите в Троян; откриването – 10 септември, четвъртък, 17:30
 
Предстоящо
 
ЕДИН от големите в българското изобразително изкуство – Александър Божинов, справедливо определян като „бащата на българската карикатура“, ще бъде представен в троянската галерия „Серякова къща“. Изложбата – откриването й е на 10 септември (четвъртък, 17:30 ч.) – е с творби на художника, основно карикатури, от колекцията на свищовската галерия „Николай Павлович“, която притежава най-богатата колекция с негови произведения (над 3500). Озаглавена е, никак неслучайно, „Александър Божинов – вечният съвременник“. „Събитието ще даде уникална възможност на жителите и гостите на Троян да се докоснат до художественото наследство на една от емблематичните фигури в българското изкуство“, четем в анонса на домакините от троянската галерия. Изложбата е с вход свободен и ще може да бъде видяна в продължение на един месец, до 10 октомври. Реализира се с подкрепата на Община Свищов и Музея на занаятите в Троян.

АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ е роден в Свищов, 1878 г. През 1896 г. се записва в първия випуск на Държавното рисувално училище – първоначално не е приет, но след застъпничеството на проф. Иван Шишманов изпитната комисия преразглежда решението си. Но се задържа само две години, тъй като разгневява с карикатурите си на преподаватели в училището директора Иван Мърквичка и е изключен. Което отприщва таланта му на карикатурист и в следващите години сътрудничи и е търсен от повечето столични вестници, изявява се и като поет и публицист. През 1902 г. заминава за Мюнхен с финансовата подкрепа на богатия си чичо Димитър Ценов (основателя на Стопанската академия в Свищов), след това още няколко пъти пътува до Мюнхен и Париж и щедро черпи от богатствата на тамошните музеи и галерии. През 1904 г. заедно с Елин Пелин основава и редактира легендарното хумористично списание „Българан“.
 
„По същия ред, както всички хора, съм излязъл на бял свят. Оттогава до днес съм живял в едно голямо безредие. Обичам каквото мисля, да го нарисувам, или да го наредя в стихове. Затова минавам за художник и сегиз-тогиз за поет. Прави ми удоволствие да се закачам, затуй и мене ме закачат: тъй разбирам аз смисъла на живота и се считам за най-щастливия човек на земното кълбо. Обичам хубавия смях, хубавата бира, хубавите хора” 
Александър Божинов
КАРИКАТУРАТА е същината на неговото творчество, тя му печели голяма популярност и признание, но му създава и влиятелни врагове, сред които и цар Фердинанд – заради карикатури на царя на няколко пъти влиза в съда и дори лежи в затвора. Признат е и от академичната общност, като през 1929 г. става член-кореспондент на БАН, а през 1939 г. и академик. През 1936 г. е обявен за почетен гражданин на родния Свищов. След преврата на 9 септември 1944 г. е съден от т. нар. Народен съд и лежи в затвора заедно с други именити български художници – Константин Щъркелов, Александър Добринов, Никола Танев и др. Благодарение на защитата на Илия Бешков е освободен, но карикатурното му перо „омеква“. В по-късните години има благоразположението на комунистическата власт, получава и високи държавни отличия. Умира през 1968 г. на достолепните 90.

Т21, по информация на галерия „Серякова къща“

0 коментара

В едно изречение (142)

* Шампионът Калинков: „Троян направи още една важна крачка – постави началото на свой собствен турнир по плажен волейбол“ * За втора поредна година в деня на Съединението – турнир по стрийт фитнес „Троян Рън“ с благотворителна кауза

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ДАВИДЕ БОНКОМПАНИ, чаровният италианец, голямата звезда на нашия ВК „Троян Волей“ и любимец на троянската волейболна публика, играещ за пореден сезон в мъжкия тим на клуба (с договорено участие и през новия сезон 2026/2027 г. – бел. ред.), и съотборникът му Калоян Калинков, също сред „наемниците“ в състава на „Троян Волей“, спечелиха първият турнир по плажен волейбол в Троян, 29-30 август, състоял се на новото специализирано игрище за този спорт в жк „Лъгът“ (игрището бе изградено на предоставен от Община Троян терен и финансирано чрез спечелен проект от клуба по общинската програма „Обществен форум“ плюс собствено съучастие и спонсорска подкрепа и бе открито в края на миналата година, но остана недовършено – без осветление, охранителна система и други екстри, имаме обаче информация, че предстои изграждането им, пак чрез проект по „Обществен форум“ – бел. ред.), като общо 8 състезателни двойки от пет града участваха в турнира прощапулник, а амбицията на организаторите е състезанието да стане ежегодно, да бъде и за жени и с двойно по-голям награден фонд (сегашният бе 200 евро, 100 евро и 60 евро съответно за първо, второ и трето място), „Заедно с Давиде успяхме да спечелим първия турнир по плажен волейбол в историята на Троян! Но тази победа означава много повече. Троян е специално място за нас. През годините сме идвали тук, играли сме за този клуб, борили сме се, печелили сме и сме губили… но винаги сме се връщали. И ще продължаваме да го правим! А сега Троян направи още една важна крачка – постави началото на свой собствен турнир по плажен волейбол“, коментира в профила си във фейсбук шампионът Калоян Калинков; и още добри новини за ВК „Троян Волей“ – няколко волейболистки, шампионки на България, с добри кариери и в чужбина, ще подсилят женския ни тим, с което се дава сериозна заявка за нещо значимо през новия сезон, троянският клуб пък затвърждава мястото си сред по-малко от 10-те клуба у нас, които имат едновременно мъжки и женски отбори, очаква се и четвърти треньор, специалист от школата на „Левски“ (София), който ще води женския тим. 

    • ЗА ВТОРА година гражданското сдружение „Троян в бъдещето“, организатор на планиските маратони „Троян Рън“ и „Априлци Рън“ и на градския крос по улиците на Троян в подкрепа на борбата с рака „Бягай с мен, спаси живот“ (споменатите планински маратони също са „обвързани“ с каузата за подкрепа на борбата с рака), чиято водеща фигура е съгражданинът ни Николай Тодоров (бизнесмен, общински съветник, общественик), организира състезанието по стрийт (уличен) фитнес „Троян Рън стрийт фитнес“, което е посветено на Съединението, провежда се на този голям български празник, 6 септември, и също има своята благотворителна здравна кауза – ден преди състезанието 71 троянци се възползваха от възможността за безплатни урологични прегледи при известния столичен лекар и наш съгражданин д-р Милен Цветков, д. м., като домакин на профилактичната акция бе МБАЛ Троян, „Благодарим искрено на д-р Цветков, който прие каузата ни и посвети целия си ден на хората от Троян и региона. По-късно, по време на благотворителния турнир по стрийт фитнес, участниците и публиката го посрещнаха със заслужени овации. Един малък, но много истински начин да кажем: Благодарим! Благодарим и на МБАЛ Троян за съдействието и предоставената възможност прегледите да бъдат реализирани“, коментираха в страницата си във фейсбук организаторите от „Троян в бъдещето“; отделно по време на състезанието имаше дарителска кутия, в която, плюс даренията по банков път, бяха събрани 480 евро за ремонт на фитнес съоръженията на стадион „Чавдар“, на които се провежда „Троян Рън стрийт фитнес“ и са общодостъпни и се ползват безплатно от любителите на стрийт фитнеса в града.
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Съединението

* Ден, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник * И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание
 
 6 септември
С настоящия кратък текст почетохме 6 септември преди три години, миналата година също – препечатваме го (за пореден път) и ще продължаваме, защото, според нас, казва важните неща за този (най-)важен наш ден.
6 СЕПТЕМВРИ е много български ден. Може би най-българският. Защото тогава, на 6 септември 1885 г., българският лъв изрева гороломно и показа, че не е лъв без опашка. Тропна с юмрук по масата на цяла Европа – на коварната и хищна „освободителка“ Русия, на двуличните Велики сили, на реваншистки настроената Турция, и опердаши здраво насъсканата срещу нас и опитала се да ни забие нож в гърба Сърбия. Един от най-големите и особено важен български ден, в който доказваме на Европа и света, а и на себе си, че българите могат да отстояват своите интереси, че народът ни има своята кауза, своите водачи и своя държавен глава, княз Батенберг, небългарин, но с изключителен български дух и кураж, че не сме ничий придатък.
 
ДЕН, достоен за национален празник, и можеше да е, и може да е. Но все не става, защото до гордия български лъв винаги стои и продажник и като че ли сме орисани продажниците в крайна сметка да надделяват. Със Съединението през 1885 г. не успяха, освен че прокудиха достойния 28-годишен български монарх. Но след не много години успяха да се разправят с един от големите съединистки дейци, тогава председател на Народното събрание в Княжество България, и след това още по-голям министър-председател на България – Стефан Стамболов, насякоха го насред София. Днес не е много по-различно, продажниците пак са тук. И дано някога се отървем от тази черна прокоба, от нас си зависи. Съединението ни дава основание.
6 септември 2022 г., Троян
Т21 
 

Тримата най-заслужили за Съединението

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ

Княз Александър I Батенберг изиграва ключова и съдбоносна роля за Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Въпреки първоначалните си колебания и огромния геополитически риск, окончателното княжеско решение да подкрепи акта му придава легитимност и го спасява от международен бойкот. Князът е бил наясно, че Руската империя е против Съединението, Великите сили също не подкрепят подобен „самоволен“ акт, но на среща с представители на БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) в Шумен през м. август 1885 г. дава устното си съгласие и обещава подкрепа. На 8 септември 1885 г. от Търново Батенберг издава исторически манифест, с който официално приема/легитимира Съединението и се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. С този си акт той рискува много – залага своята корона и съдбата на държавата, но историята доказва, че рискът е бил оправдан. На 9 септември 1885 г. князът пристига в Пловдив, посрещнат с невиждан ентусиазъм от населението, което окончателно затвърждава обединението на двете български части Княжество България и Източна Румелия. Когато Сърбия ни напада през ноември 1885 г., Батенберг застава начело на младата и неопитна българска армия (известна тогава като „армията на капитаните“) и неговото присъствие на фронта и водачество по време на Сливнишката битка вдъхват огромен кураж на войниците, а бляскава българска победа, става гарант не само за успеха Съединението, но и на държавата ни. 

Проруският преврат през август 1886 г. води до абдикация на княза и го прави политическа жертва на българското национално обединение. Днес този презаслужил български държавник има свой мавзолей в сърцето на София (построен през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер), но за жалост почитта към неговата личност и дело бяха умишлено „затъмнявани“ по време на комунистическия режим, че и до днес. 

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ

Захарий Стоянов е главният организатор, идеолог и двигател на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Като председател на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) той успява да канализира общественото недоволство срещу решенията на Берлинския конгрес и да превърне идеята за национално обединение в реално политическо и военно действие. Именно той през февруари 1885 г. в Пловдив основава БТЦРК, който първоначално има за цел освобождението на Македония, но логично възприема по-реалистичната и неотложна цел за присъединяването на Източна Румелия към Княжеството. В тази си деятелност Захарий използва опита си от Априлското въстание и прилага изпитаните комитетски методи на Левски – инициатор е за създаването на мрежа от местни комитети, привлича ключови офицери от източнорумелийската милиция и координира действията им. Захарий е едно от най-големите български пера за всички времена и този му изключителен писателски и журналистически дар е един от силните козове на Съединението, а неговият вестник „Борба“ се превръща в основна трибуна на съединистката кауза. Има и сериозна дипломатическа заслуга за убеждаването на княз Батенберг в големия смисъл на Съединението и осигуряването на княжеската подкрепа. И още – разбирайки коварната антисъединистка роля на Русия, Захарий не се поколебава да й се противопостави. Има и пряко участие в съединистките действия – координира навлизането на съединистките чети в Пловдив и безкръвното завземане на властта. 

Солидаризираме се с оценката: „Без организационния гений, публицистичния плам и изключителната смелост на Захарий Стоянов Съединението едва ли щеше да се реализира по толкова категоричен и успешен начин в онази сложна международна обстановка“.

СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Като председател на Народното събрание по време на Съединението Стефан Стамболов е сред първите официални лидери в Княжеството, които застават зад делото на бунтовниците. Той оказва и силен политически натиск върху княз Александър I Батенберг да приеме и защити революционния акт срещу волята на Великите сили. Стамболов лично написва официалната прокламация, с която на 8 септември 1885 г. князът обявява присъединяването на областта и застава начело на съединистите. По време на последвалата Сръбско-българска война и тежката международна криза Стамболов поддържа безапелационно линията на национално обединение, а при последвалия русофилски преврат през 1886 г. и абдикацията на княза оглавява съпротивата и регентството, като използва авторитета си за съхраняване на българската държавност след Съединението. 

„От този знаменит ден 6 септемврий (1885 г.) се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност. Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съединението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество. Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и прочее“, пише във в-к „Свобода“ през 1886 г. големият български политик и държавник Стефан Стамболов.

Т21 
 
Още по темата: 

0 коментара

Завърши 73-тата Обиколка на България – троянската

* Полякът Антони Мури грабна победата навръх 21-ия си рожден ден, подгласниците му – италианецът Симоне Лука и холандецът Джари Стравърс * Троянска победа в последния етап в Троян  * Обидно малко публика – ако не беше тъжно, щеше да е (само) смешно * Кметът Михайлова и министър Керязов връчиха наградите
Колоездене
Финишира шампионът Антони Мури, Троян, 2 септември 2026 г. 
ТРОЯН е редовен етапен град на Обиколка на България – третото или четвъртото най-старо (началото е през 1924 г.) национално многоетапно колоездачно състезание в Европа, тоест и в света, мерещо ръст по историчност с Тур дьо Франс и Джиро д`Италия, двете емблеми в този спорт, така бе и този път, в 73-тото й издание. На три пъти, броим и сегашната, Обиколката е завършвала в Троян (предишните два пъти бяха през 2013 г. и 2016 г.). Но за пръв път градът ни бе двоен домакин – посрещна предпоследния четвърти етап, 1 септември, и бе домакин на финалния пети етап (който пък бе по затворен маршрут в района на Троян и стартира и финишира на централния троянски площад пред входа на Музея на занаятите), награждаването на победителите и официалното закриване, 2 септември.

Награждаването на победителите: 1. Антони Мури, 2. Симоне Лука, 3. Джари Стравърс 
Шампионът е в ръцете на съотборниците си от полския тим „Mazowsce“
БЕЗСПОРНО самочувствен факт – малкият ни град бе най-важният в такова знаково национално спортно събитие. Кореспондиращ със славната колоездачна биография на Троян – през 2026-а се навършват 130 години от създаването на първия троянски колоездачен клуб, „Буря“, чийто наследник е днешният професионален КК „Хемус 1896“, редовен участник в Обиколката, един от 17-те отбора от 11 държави в тазгодишното състезание. И с добрите позиции на КК „Хемус 1896“, един от най-силните и титулувани колоездачни клубове в страната. И с факта, че Троян е единственият град в България, излъчил петима победители в Обиколката – троянците Лалю Цочев (1963 г.), Борис Бочев (1964 г.) и Бойко Ангелов (1986 г.) и състезаващите се за троянския клуб Павел Шуманов (1997 г.) и Димитър Господинов (2002 г.). И с ангажимента (логистичен и финансов) на Община Троян и местния бизнес, със сигурност и със силните позиции в колоездачната ни федерация (генерален секретар) и в Обиколката (за втори път е неин директор) на силния човек в троянското колоездене, президент вече 38 години на КК „Хемус 1896“ Тодор Колев.

СЕГА по-конкретно за 73-тата Обиколка на България, троянската. Без претенции за изчерпателност и с уговорката, че ще споделя изцяло личните си усещания и оценки, т. е. възможно е на моменти да съм прекалено пристрастен (необективен) и да бъркам. Но пък правя и уговорката, че гледам Обиколката в Троян от десетилетия и мога да сравнявам.

Цонка Карадочева
    • НАЙ-НАПРЕД нещо много хубаво. Сред публиката, в палатката за ВИП гостите до сцената за награждаването на победителите видях Цонка Карадочева, жената, която има огромна заслуга колоезденето в Троян да оцелее в тежките, безпарични и конфликтни начални години на прехода, на 90 плюс, в отлична форма, елегантна (когато се заговорихме пушеше цигара, но за снимките я загаси), поздравих я, прие комплиментите с усмивка, призна, че е щастлива от случващото се и ми разказа една история. В първите години след основаването на колоездачния ни клуб (края на 19. век), се организирало състезание в Троян, победителят не получавал пари или друга материална награда, а едно знаменце, което имал право да носи навсякъде през цялата година и това знаменце, както се казва, отваряло железни врати, носило му почитта и уважението на съгражданите – красива история.

Сред публиката на награждаването в Троян
    • СЕГА нещо точно наобратното, тревожно и дори навяващо песимизъм – троянското домакинство бе отлично, както, подчерта се на няколко пъти на микрофона, и цялостната нелека организация на Обиколката. Но това не компенсираше факта от срамно малкото публика на старт-финала на централния троянски площад. Имах усещането, че съм на някакво съвсем локално, да не кажа селско, спортно събитие?! А това бе Обиколката на България, мереща ръст по историчност с Тур дьо Франс и Джирото?! Ако не беше тъжно, щеше да е (само) смешно. А помня преди години, когато на същото това събитие същият този троянски площад се пръскаше по шевовете от народ… Не искам да виня никого, вероятно причините са комплексни, по-дълбоки, със сигурност и извънспортни, но някакви причини има и трябва да се търси отговор. Защото освен тъжно и смешно е и някак обидно. 
 
Колоната на завоя преди моста в с. Велчево, пети етап, 2 септември, сн. Яна Генкова-Бонева
   • ЯСНО е, че двойното домакинство на Троян означава и двойни ангажименти (на Община Троян и местния бизнес) – така се прави и така е навсякъде. Чух обаче приказки, и то не от едно място, че можело тези пари да се дадат за други по-важни троянски неща. Не съм съгласен! Подкрепата от Общината за Обиколката не е само за колоезденето, а изобщо за троянския спорт и така трябва. Означава и реклама за града ни, което също е добре, и не е никак маловажно, както смятат някои.

Шпикерът в гръб
    • СЕРИОЗНО съкратените в последните години параметри на Обиколката на България имат своя сериозен принос за отлива на публика и на имидж. И това че на микрофона (шпикерът, по традиция има такъв говорител на старт-финала, който „подгрява“ публиката и дава контекст, немаловажна фигура, явно бе компетентен, но толкова разпилян и небрежен, още един знак за упадъка на Обиколката, а помним съвсем други шпикери в годините назад – бел. моя) бе съобщено с апломб, че тазгодишната Обиколка е една от най-бързите според постигнатата средна скорост, а последният етап Троян – Троян бил най-бързият, звучеше леко подигравателно, добре че нямаше публика да чуе. Как да не е най-бързата при общо едва 5 етапа и едва 550 км обща дължина с едно-единствено по-сериозно изкачване (Беклемето)?! Няма да е коректно да сравняваме с Тур дьо Франс и Джирото, но можем да се сравняваме със себе си – един пример само, първата Обиколка на България през 1924 г. е с обща дължина 1917 км и има двойно повече етапи, 10, както се казва, коментарът е излишен.

Отборният победител – италианският тим „Gallina Lucchini Ecotek“
    • И НАКРАЯ, но първо по важност, да кажем за главните герои на 73-тата Обиколка на България, железните момчета, които в петте етапа през петте дни (29 август – 2 септември) въртяха педалите от Приморско към Бургас, Сливен, Павел Баня през Беклемето до Троян. Големият победител и носител на жълтата фланелка е младият поляк Антони Мури, грабнал и приза за най-добър млад състезател. Полският шампион бягаше за полския клуб „Mazowsce“ и след награждаването съотборниците му го вдигнаха на ръце и подхвърляха многократно във въздуха с победителски възгласи, заслужено, поздравления за дружина полска. И още – оказа се, че Мури печели Обиколката на България навръх 21-ия си рожден ден и си е направил най-хубавия подарък. Подгласник на шампиона стана италианецът Симоне Лука („Gragnano Sporting Club“), който спечели и наградата за най-добър катерач. Трети е холандецът Джари Стравърс („Universe Cycling Team“), победител и в класирането за активност. Шампион отборно стана италианският тим „Gallina Lucchini Ecotek“. КК „Хемус 1896“ (Троян) също остави следа в 73-тата Обиколка на България – впечатляваща домакинска победа в последния етап на белгиеца в нашия отбор Ругер Вутерс, който води люта битка с италианеца Кресиоли, но малко преди края се откъсна с мощен спринт и пресече с преднина финала в Троян.

Министър Енчо Керязов награждава кмета Донка Михайлова и директора на Обиколката Тодор Колев
    • ЗА ЗАКРИВАНЕТО и церемонията по награждаване бе пристигнал специално министърът на младежта и спорта Енчо Керязов, който специално похвали домакинството на Троян в лицето на кмета Донка Михайлова и цялостната организация на Обиколката в лицето на нейния директор Тодор Колев. В церемонията участва и областният управител на Ловеч Пламен Христов, който никога не е крил адмирациите си към спортните успехи на Троян. А към празничния градус своето добави и чудесният общински Младежки духов оркестър с мажоретки под диригенството на маестро Станислав Мойнов. До догодина!

2 септември 2026 г.
Генадий Маринов 
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |