В едно изречение (145)

* Първан Симеонов: „Троян е в състояние да измисля рецепти! Колко неща са почвали от Троян! Честит празник, скъпи троянци!“  * В понеделник вечерта горя покривът на Община Троян, „Щетите са поправими“, коментира кметът Михайлова

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
     • В ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА, 22 септември – един от най-гордите български празници, денят, на който през 1908 г. с нарочен Манифест към българския народ тогавашният държавен глава княз Фердинанд приема титлата Цар на българите и анулира решенията на Берлинския конгрес за васално положение на държавата ни от Османската империя, акт, към който принос имат и двама именити наши земляци троянци, дипломатът Константин (Кочо) Хаджикалчев, който води нелеките преговори с Младотурската държава за признаване на Независимостта и Никола Гимиджийски, подпредседател на Народното събрание при обявяване на Независимостта – гост на Троян по покана на общинското ръководство и получил честта на произнесе празничната реч бе известният български социолог и политолог Първан Симеонов, един от дейните членове на Института по социология, носещ името на нашия именит съгражданин и основател на българската социология Иван Хаджийски; ето извадки от тази запомняща се реч на г-н Симеонов, произнесена пред паметника на падналите за Майка България във войните за национално обединение троянци, най-значимия и обичан троянски паметник: 

„Когато през 1908 г. България обяви своята независимост, тя стана ли всъщност по-независима? И моят отговор е: по-скоро не. България стана каквото беше – една балканска държава с трудна съдба, държава, която тепърва трябва да намира своя път. Но се случи нещо много по-важно: България като общност, ние българите усетихме, че можем. Получихме повече самочувствие – общностно, българско, национално самочувствие. Почувствахме се повече общност. В такива слова обикновено се прави паралел с днешния ден. Днешният ден е същият. Ние отново сме една, за съжаление, периферна икономика, малка, балканска, търсеща своя път в един все по-труден и опасен свят. И повече от всичко сега ни трябва точно това: самочувствието на общност.

Вашият именит съгражданин Иван Хаджийски има определение за нещо, което се нарича „българска работа“. Вие чували ли сте някога, някъде, някой народ по-критично, да не кажа на моменти по-презрително, да се отнася към себе си? Заслужаваме ли ние, българите, този си автоимунен комплекс за национална малоценност? Отговорът е: не. Ние, българите, спешно се нуждаем от онова, което ни се полага, и то е тъкмо самочувствие. Както в медицинските сериали понякога бият адреналинови инжекции директно в сърцето – спешна инжекция самочувствие е нужна на нас, българите, защото нищо друго не ни отличава от околните народи, а скоро, вярвам, от всички европейски народи, освен тази ни върховна национална самокритичност.

И затова дати като днешната са символ на самочувствието. България се нуждае от сюжет, от приказка (…) И разбира се, България се нуждае от още нещо: от общностно живеене. Погледнете който и да било български жилищен блок и ще видите... всъщност няма да видите еднаква тераса. Всъщност ние, българите, сме едно от най-индивидуалистичните общества, които могат да бъдат измислени. Когато моят ментор проф. Петър-Емил Митев (основателят и дългогодишен ръководител на Института „Иван Хаджийски“, добър приятел на Троян – бел. ред.) ме посвети в социологията, аз имах възможност да се занимавам с международни сравнителни изследвания наред с всичко друго. И знаете ли, оказва се, че ние, българите, сме едни от най-сериозните индивидуалисти на световната карта. Малко вярваме, малко сме готови да защитаваме общността си, малко се чувстваме общност (…) 

Аз нямам рецепта, само знам, че най-близкото ми сърце казва: а колко неща са почвали от Троян! Троян е в състояние да измисля рецепти! Едно не толкова голямо населено място, което се бори със своите предизвикателства, но създаде своята идентичност. Троян е разглеждан като пример навсякъде в страната. Колко неща са почвали от Троян! Честит празник, скъпи троянци! На падналите герои – слава! Да живее България!“

     • НА 21 СЕПТЕМВРИ, след мощната заря във финалната вечер на Фестивала на сливата, около 22:22 ч., в Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) в Троян постъпва сигнал, че гори покривът на сградата на общинската администрация (Община Троян), бързите действия на троянските огнеборци, помагат им и колеги от Ловеч и жандармеристи, предотвратяват опасността огънят да „пропълзи“ вътре в сградата и потушават пожара, но около 20 кв. м покривна конструкция изгаря, а други 280 кв. м са повредени, служители от общинската администрация пък успяват да защитят сървъра на Общината, намиращ се в опасна близост до горящия покрив и изливащата се вода при гасенето, по случая е образувано досъдебно производство и причините се изясняват (най-вероятната е огънят да е предизвикан от искра от зарята); „С колеги успяхме да защитим от водата сървъра, съдържащ пълна информация за цялата община и важна документация от помещения на втория етаж на сградата. Щетите са поправими. Благодарим на мъжете от жандармерията, на пожарникарите от Ловеч и Троян и на началника на РУ на МВР за бързата и адекватна реакция!“, коментира в личния си медиен канал (профила си във фейсбук) кметът Донка Михайлова. 

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

От фермата до умното село: какво може да промени новата Стратегия на МИГ Троян, Априлци и Угърчин

 

* Бел. Виж тук таблиците уголемени, кликни: 

0 коментара

Гълъб Донев предлага забрана на държането на чужда домашна ракия

* „Представете си – звъни на вратата митнически служител и казва „Добър ден, дошъл съм да ви проверя домашната ракия“ * И ще го кажа по-направо, пък каквото ще да става: Не пипайте ракията, че ще ми станат само гълъби и гълъбици!
Взето назаем
Карикатура: AI
Да приемем, че работата е на майтап, ей тъй, предизборно. Нали го казва политически противник, в случая – Божидар Божанов, съпредседателят на партия „Да, България“, която пък е съставна част на вражеската антиправителствена коалиция ПП-ДБ. Може да е (майтап). Ама нещо започна да ни „шушне коша“, както казват по Троянско. Щото се научихме да очакваме всичко и че фантазиите (лошите) у нас нерядко се сбъдват. Още повече при това ново прогресивно правителство, да ни е честито (!), което, доказва го постоянно, си пада по рестриктивните мерки, нищо че говори точно наобратното. Пък и всички знаем какво е майтап на гол зад… Става дума за подготвяно законово затягане на контрола срещу домашната ракия и глоби за „държането на чужда ракия“ вкъщи?! Научихме „благата“ новина от кратък пост на г-н Божанов (който, а пропо, има троянски родови корени – бел. ред.) в личния му профил във фейсбук и го препечатваме без никаква намеса. Препечатваме го и поради особената му значимост за Троян и троянци. Т21 
ДА, И АЗ помислих, че е шега или фалшива новина, но не – проверих проекта на изменения в Закона за акцизите и данъчните складове – дотам са я докарали, да не може приятел или съсед да ти подари домашна ракия. 

ПРЕДСТАВЕТЕ си – звъни на вратата митнически служител и казва „Добър ден, дошъл съм да ви проверя домашната ракия“. Ако случайно някой вземе да го пусне, ще е много неловък въпросът „Тая ракия кой я е варил?“.

НО ТЕЗИ неловки моменти сигурно си струват милионите, които ще дойдат в хазната? Е, в оценката на въздействието и мотивите няма дори груба прогноза колко пари ще донесе тази мярка Вероятно защото няма да донесе нищо. Но е важно да има забрани и възможност за институционален тормоз – защото братовчед ти да ти подари ракия си е за 1000 евро глоба!

И ПРЕДИ някоя комисия или някой служител в Министерство на финансите да бъдат обвинени за това недоразумение - отговорността за всичко, което се публикува, е на политическият кабинет на министъра. Освен по неизпoлзваните тръби по договора с Боташ да пуснем домашна ракия?

27 септември 2026 г.
Божидар Божанов, 
народен представител, съпредседател на „Да, България“, във фейсбук


Бележка на редактора
ЧЕ ЩЕ МИ СТАНАТ САМО ГЪЛЪБИ И ГЪЛЪБИЦИ!

И две думи по конкретиката на казуса. Правителството на финансовия министър Гълъб Донев крояло, с промени в Закона за акцизите и данъчните складове, да санкционира приемането на подарък ракия, т. е. притежанието на чужда ракия. За нарушителите – глоба. Е, гати! Ние сме свръхтърпеливо племе и сигурно из някои (неракиени) райони на България кротко ще наведат глава. Но тук е Троян, ракиената столица на България, и да ме прощава финминът и началникът му (министър-председателят Радев), но го приемам лично, мисля и целокупната троянска общественост. Да ни посягат те на най-милото! И ние сме търпеливи, но не чак дотам, всичко си има граници. И ще го кажа по-направо, пък каквото ще да става: Не пипайте ракията, че ще ми станат само гълъби и гълъбици!

Генадий Маринов

2 коментара

Отиде си д-р Валя Александрова

* Тази й добрина не оставаше ненаказана, но тя продължаваше – да е добра

In memoriam
 
НАУЧИХМЕ, че на 27 септември, след дълго боледуване ни е напуснала д-р Валя Александрова. 

БЕШЕ личност, име, авторитет. Беше добър лекар – дългогодишен ръководител на Клиничната лаборатория в МБАЛ Троян. Бе политик – социалист, активист на местната партийна структура, общински съветник, депутат, делова и идеалист едновременно. Бе общественик – ангажирана с много важни троянски каузи. Но най-важното – бе човек, много добър човек, умееше да е добра и с противниците си, че и с враговете, някак леко успяваше да търси и намира консенсуса. Тази й добрина не оставаше ненаказана, но тя продължаваше – да е добра.

ДЪЛБОК ПОКЛОН! Почивай в мир, д-р Александрова!

Т21

0 коментара

Христо Данов на 80 – честито и наздраве!

* Роден е в с. Добродан, Троянско, през 1946 г., кръстен е на дядо си, носи и трите му имена – Христо Иванов Данов, загинал във великата българска битка при Дойран през Първата световна война * Негова е идеята, нелеката дипломация, събирането на средства и организацията за възстановяването на т. нар. Фердинандова чешма

Христо Данов
Юбилейно
 
ЕДИН знаменит нашенец, троянец и доброданец, едър и на ръст, и като деятелност, и още повече като патриотизъм – Христо Данов, на 28 септеври закръгля своите 80. Да ни е жив и здрав още толкова (преди няколко дни му се обадих по телефона да го поразпитам за житието битието, каза важни неща, прибави и шеговита история – скорошна, прочел я в мрежата, за някакъв хималаец, който кацнал на летище „Хийтроу“ в Лондон, идвал по негови си дела, и летищните власти останали като гръмнати – документите му за самоличност показвали, че е на 160 години; та защо не! – бел. моя).

РОДЕН е в с. Добродан, Троянско, през 1946 г., кръстен е на дядо си, носи и трите му имена – Христо Иванов Данов, загинал във великата българска битка при Дойран (днешна Северна Македония) през Първата световна война. Завършва някогашния Селскостопански техникум в Троян и дълги години работи в троянското предприятие „Булгарплод“, но сърцето и душата му си остават винаги там, в родния Добродан. От казармата и до днес го свързва голямо приятелство с именития български историк акад. Георги Марков, мерят ръст (академикът е по-висок с един-два сантиметра) и патриотизъм вече шест десетилетия. 

В НОВОТО време три последователни мандата (1999-2012) е кмет на Добродан – първия път като кметски наместник, когато, чудо на чудесата, е номинира и от своето СДС, но и от политическия враг БСП, красноречив факт за качествата и авторитета на кандидата. И прави много за своето село – канализацията и водопровода по главната улица, ремонт на големия (1 дка) селски площад, обновяване и допълване с нови имена на Паметника на падналите за Майка България доброданци, най-важния паметник в селото, вдигнат през 1919 г. и повторно открит при кметуването на г-н Данов с церемония с участието на представителната гвардейска рота на България, и т. н., трудно ще изброим всичките му кметски заслуги. Но има и една болка: „Училището в Добродан е открито от прадядо ми Иван Данов, аз се наложи да го закрия, нямаше деца. Но пък училищната сграда се превърна в старчески дом, по-късно се добави и дом за дементни, което е добро дело“.

Фердинандовата чешма в автентичния си вид, 2017 г.
Порутена преди възстановяването
В деня на новото откриване, вляво е Христо Данов, 2009 г.
ШАПКИ ДОЛУ! Това е лаконичната ми оценка за патриотичната деятелност на Христо Данов, този голям българин и троянец. Негова е идеята, нелеката дипломация, събирането на средства и организацията за възстановяването на т. нар. Фердинандова чешма край Дойран, този исторически паметник с огромна стойност за България. Фердинандовата чешма (Извор „Цар Фердинанд“), наречена така на тогавашния български държавен глава, е изградена, в знак на почит, през 1916 г. на Дойранските височини, където срещу българите от 9-та Плевенска дивизия, в състава на която е и нашият железен 34-ти пехотен Троянски полк, са англичани, французи и гърци, и където българското оръжие печели една от най-големите си победи в цялата ни военна история. Посветена е  момчетата от троянския полк, а надписът й гласи: „Извор „Цар Фердинанд“, в памет на героите от 34-ти пехотен Троянски полк през войната 1913-1918 год.“. През годините чешмата е занемарена и порутена от сърбоманските и антибългарски власти в Македония. През 2009 г. чешмата е възстановена и повторна открита благодарение на него, Христо Данов и с финансовата подкрепа на друг троянец с корени от Добродан и потомък на герой от Дойран – инж. Марин Радевски, и на историка проф. Божидар Димитров, по това време министър на културата. Това дело е предпоставка за последвалото побратимяване на Троян с Дойран и пример за трудните, но възможни благодарение на хора като г-н Данов добросъседски отношения

ГОЛЯМА е заслугата на г-н Данов и за издигането на новия паметник край Дойран на героя от Междусъюзническата война полк. Константин Каварналиев, загинал през 1913 г. и погребан в този район, където през 1917 г. бойците от 9-та Плевенска дивизия в знак на признателност му издигат паметник (стария), разрушен от сърбоманските комунистически власти през 60-те години. Новият паметник на полк. Каварналиев е открит тържествено на 1 август 2019 г., а Христо Данов, заедно със съименника си, съмишленик и голям помагач на патриотичните каузи Христо Йовчевски, е начело на 12-членната троянска група за церемонията. Да добавим и множеството посещения на троянци на Дойран, един особен поклоннически туризъм, организиран от г-н Данов от 2004 г. до блокирането на пътуванията от ковид пандемията през 2020 г., ежегодно, първоначално по един автобус, впоследствие по два.  

ЗА ХУБАВ човек може да се говори много, но нека спрем дотук. Още веднъж – честит юбилей! С респект, гордост и благодарност за делото! За много години и наздраве, г-н Данов!

Генадий Маринов 

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |