Природонаучният музей в Черни Осъм с престижна награда

* Отличието се дава от Сдружение „Български музеи“ и е за образователната инициатива на ПНМЧО Музейна академия „Природата учи“; получи го директорката Павлина Иванова, а й го връчи директорът на Регионалния център на ЮНЕСКО в София
Отличници
ПРИРОДОНАУЧНИЯТ МУЗЕЙ в с. Черни Осъм (ПНМЧО) – който след броени дни ще отвори врати след мащабната реконструкция, осъществена по спечелен проект от Община Троян и европейско финансиране чрез ПВУ, 1,046 млн. лв., и който предстои да чества своята 50-годишнина* – бе отличен с първо място в категория „Образователна инициатива“ за своята Музейна академия „Природата учи“. Наградата се присъжда от Сдружение „Български музеи“ и бе връчена на официалната церемония на годишните награди „Наследство“. 
 
СЪБИТИЕТО, което се проведе на 28 април в Пловдив, отличи постиженията на музейните институции в опазването и популяризирането на културното и природното наследство в България. Наградата на ПНМЧО бе в категория „Образователна инициатива“ – за музеи, които развиват съвременни образователни програми, допринасящи за по-активното ангажиране на публики от различни възрастови групи. А отличието получи директорката на черноосъмския музей Павлина Иванова и й го връчи изпълнителният директор на Регионалният център на ЮНЕСКО в София д-р Ирена Тодорова. 
 
МУЗЕЙНАТА АКАДЕМИЯ „Природата учи“ е насочена към опазването и популяризирането на природното наследство на Средна Стара планина. През последните две години нейните образователни програми се радват на значителен интерес и нарастваща популярност, като привличат участници от различни възрастови групи. Академията прилага съвременен, мултидисциплинарен подход, обединяващ формално, неформално и информално образование в рамките на девет тематични модула. Дейностите включват интерактивни занимания, визуализации, демонстрации, както и творчески и научно базирани практики, насочени към широка аудитория. Част от програмите се реализират в музейна среда, а други чрез изнесени занимания, което допълнително разширява обхвата и достъпността. 
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА 

През 2021 г. Природонаучният музей в с. Черни Осъм отбеляза своята 50-годишнина (виж „Природонаучният музей в Черни Осъм – на 50“ в бр. 16 на Т21 от 5 май 2021 г. – бел. ред.), година след като амбициозната и с висока експертност столичанка Павлина Иванова пое ръководството. И не, няма дублиране и грешка – тогава бе чествана 50-годишнината от направената през 1971 г. първа копка на новата (настоящата) музейна сграда, преди това експозицията, която тръгва от една училищна сбирка на учителя по биология, природолюбител и краевед Илия Илиев, е в близкото училище ОУ „Васил Левски“ (Училището за планински водачи, което отдавна трябваше да получи името на своя основател Минко Занковски, има решение за това на училищната и местната общност и санкция от троянското общинско ръководство, но разни дебели чиновнически кратуни в образователното министерство спъват и кой знае защо протакат, все пак рано или късно ще се случи – бел. ред.). Сега ще се чества 50-годишнината от откриването на новопостроената музейна сграда на ПНМЧО, първата, а може би и единствената новопостроена музейна (проектирана за музейните функции и предназначена само за музейни цели) сграда в района – през 1976 г. И от нас – честит юбилей в аванс!
 
Т21, по информация на ПНМЧО

Още по темата:

Честит празник, европейски Троян!

* Метеорологията реши да поизпита европейските чувства на троянци, но дефилето на мажоретките с 27-те знамена на страните на Обединена Европа си струваше, европейският концерт в читалището – също * Поздравления за организаторите от Община Троян 
На 9 май
МОЖЕ БИ времето бе решило да изпита европейските чувства на троянци – от сутринта на 9 май, Деня на Европа, почти до началния час, 11:00, на организираното от Община Троян (за което нашите поздравления, чудесна инициатива – бел. ред.) дефиле със знамената на страните от Европейския съюз, небето се мусеше и валеше. 

НО МЕТЕОРОЛОГИЯТА не бе пречка – и въпреки че понамали публиката, дефилето си стана. От Малкия пазар по Главната до Площада. Внушително, гордо, проевропейско, ясен троянски знак за принадлежност към прекрасната Европа, нашия общ европейски дом, смисъл, радост и гордост, цивилизационния избор на България.

ПРЕЛЕСТНИТЕ троянски мажоретки, под ръководството на неуморимата си и вдъхновена ръководителка Елеонора Петковска, вееха 27-те (засега) знамена на Обединена Европа и с красотата, младостта и усмивките си предаваха допълнителен чар и празничност. Под звуците на дефилиращия заедно с тях Представителен общински младежки духов оркестър, ръководен от Станислав Мойнов.
 
ЕВРОПЕЙСКИЯТ празник на Троян продължи с голям концерт европейска музика – популярни парчета от няколко „възлови“ европейски страни, под диригентството на маестро Мойнов. За жалост, пак поради метеорологията, концертът бе вътре (в читалищния салон), но и това не бе беда. И си струваше. Честит празник, европейски Троян! 
 
Т21

В едно изречение (127)

* Кметът Михайлова: До две седмици приключва мащабният ремонт в „Климента“ на стойност 4,5 млн. лв., основно европейски средства; в началото на юни започва работа и по новия кухненски блок * Розалина Русенова каза довиждане на Общинския съвет, мястото й в групата на БСП зае Ангелина Иванова

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • ДО ДВЕ СЕДМИЦИ трябва да приключи мащабната реконструкция на голямото и най-младо троянско училище СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както ласкаво го наричат учениците и приятелите – бел. ред.), съобщи на редовната си месечна пресконференция, 29 април, кметът Донка Михайлова, като допълни, че предстои да започне и да приключи до края на м. август реализацията и на втория голям инфраструктурен проект в „Климента“ – изграждането на базата на училищния кухненски блок на модерна т. нар. „кухня майка“, в която ще се приготвя храната за столовото хранене на всички троянски училища по модела на храненето на малчуганите в троянските детски градини, доказал ефективността си, „Току-що приключи проверката на обекта от регионалното министерство – във връзка с това, че до края на м. юни европейското финансиране за България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който осигурява тези проекти, трябва да бъде отчетено в Брюксел. По отношение на проекта за кухнята майка – вчера подписахме договор с изпълнителя, а работата на терен по общата ни уговорка ще започне от 1 юни, за да не се нарушава храненето на децата до края на настоящата учебна година и при нормално стечение на обстоятелствата трябва да приключи до края на м. август“, коментира г-жа Михайлова; да припомним – проектът за реконструкцията на сградния фонд (отвън и отвътре плюс изграждане на асансьор) на „Климента“, което освен повишаване на енергийната ефективност и функционалността на сградите им придава различен облик, по-красив и по-днешен, е на обща стойност 4,5 млн. лв., осигурени, както казахме, чрез ПВУ по спечелен от Община Троян проект, като от тях 3,75 млн. лв. е безвъзмездната европейска субсидия, а 744 хил. лв. държавно съфинансиране, проектът за кухнята майка е на стойност близо 600 хил. лв., осигурени от държавата.
 
    • ТРОЯНСКИЯТ Общински съвет има нов член – в 10-членната групата на БСП в местния парламент се включва дългогодишната учителката по български език и литература в голямото троянско СУ „Васил Левски“, бивш училищен директор в с. Добродан и доктор по педагогика Ангелина Иванова, която заема мястото на подалата оставка Розалина Русенова, също учителка по български език и литература и дългогодишен директор на споменатото училище, имаща в актива си доста съветнически години и два мандата като зам.-кмет на Троян при кметовете инж. Дилян Енкин и Донка Михайлова, а рокадата се случи, тъй като г-жа Русенова е майка на новоизбрания управител на общинското дружество „ВиК Стенето“ ЕООД и за да не се стигне до конфликт на интереси и нормативно нарушение; Розалина Русенова се раздели с колегите си на кратка, но много емоционална церемония преди началото на поредната общинска сесия, 30 април, като връчилият й огромен букет и казал ласкави думи председател инж. Петко Пенков отбеляза, ге г-жа Русенова му е била класна в гимназията, но толкова развълнувана не я е виждал никога, самата тя пък, със сълзи на очи, каза на микрофона „Днес с особено вълнение заставам пред вас не само да отбележа края на една 30-годишна дейност в полза на хората на Троян, но и да изразя своята дълбока и искрена благодарност. Благодаря за доверието, което ми гласувахте през тези години – както като общински съветник и председател на постоянната комисия „Образование, спорт, култура и граждански организации“, така и като зам.-кмет. Кауза, която носих с отговорност, постоянство, почтеност и със сърце. През тези години имах честта да бъда част от решенията, които оформят бъдещето на Троян, нашето и на децата и внуците ни“, като в прощалното й слово имаше и отчетлива благодарност към медиите „за толерантността и позитивното отношение“.

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

На Деня на Европа в Троян

Предстоящо 9 май 
Заповядайте да отбележим заедно 9 май - Деня на Европа - празник на единството, солидарността и общите европейски ценности.
    11:00 ч. Шествие на знамената на Европа – от Малкия пазар до площад „Възраждане“
 
    11:00 ч. Концерт „Разходка из Европа“ на Представителния общински младежки духов оркестър на Троян, диригент Станислав Мойнов
Нека заедно отпразнуваме деня, който ни напомня, че в многообразието се крие силата на обединена Европа. Очакваме Ви! 

Община Троян

До Априлци и назад

* Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!; но не гледайте встрани, не си гледайте и в краката * Моля, ако някой разбира, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!

Генадий Маринов
Предизвикано и лично
 
НА 27 АПРИЛ, в понеделник миналата седмица, по икиндия, както казваше баба ми от Велчево, по-точно от махала Мачковци, община Априлци (всъщност преди десетина и повече години чуднокрасивата махалица, с най-красивия параклис в района, дело материално и духовно на троянеца с мачковски корени Цветан Петров, бе заличена като селищно образувание, най-вероятно за да не се ангажира общинското ръководство с инфраструктурни разходи там, т. е. с поддръжката на единственото пътче, осигуряващо достъпа, но това е друга тема – бел. моя), се разтъпкахме с Нели, жена ми, в тази посока. До Априлци – някогашните няколко бунтовни села, единствените от района, които се вдигат срещу поробителя през 1876-а и които за 100-годишнината на Априлското въстание (след броени дни ще се чества 150-годишнината му) са събрани в днешното градче, че и общински център.
   
Панорамна гледка, Априлци, 27 април 2026 г.
СТРАХОТНА природа, страхотна гледка, вълшебство. Божи дар! Старопланинските върхове в снежнобяло, като нарисувани, същи алпийски, шегувах се, че сме в Австрия и отиваме на ски. Под вълшебството в бяло – връх Марагидик, емблемата на Априлци, не бял, още не и зелен, но не по-малко красив и внушителен. А най-долу, около нас, все по-раззеленяващо се и цветно, нежно-прелестно и пролетно-лятно. Качихме се и до Кръста, оттам всичко е като на длан, включително къщичките на сгушеното в скута на великата планина градче; а той, 34-метровият кръст, като Христос над Рио де Жанейро (но-нисък е само с 5 метра – бел. моя), подарен ни от троянския бизнесмен и априлчанин Стефан Вълев, допълва картината, гордо изправен, бунтовен, християнски, но без да се натрапва, със смирено величие. Априлци е природен шедьовър, благодарим ти, Боже!

НО НЕ ГЛЕДАЙТЕ встрани, урбанистиката на Априлци, тя е като (общо)българската, потресаваща – разкапани огради, ламаринени бараки и тем подобни коптори, боклуци, буренаци, дупки, олющено, разкъртено, разностилно, кичьозно, недоправено, някак си недостатъчно цивилизовано, недостатъчно европейско. Такава е цялата ни българска работа, но в Априлци, на фона на природното великолепие, боде и боли повече. Пак повтарям, то не е само в Априлци, така е и в нашия мил Троян, така е и в София, така е по Черноморието ни, такава е всичката ни работа, хубава, ама… Това можеше да не го кажа, жена ми със сигурност би искала (да не го кажа), но трябваше, като го премълчаваме, кого лъжем, само себе си. Дано все пак я дочакаме/съградим тази лелеяна по-спретната наша България, а дано…  

И ОЩЕ НЕЩО (в тази посока), всъщност точно то бе поводът за тези ми „пътеписни“ бележки. Не си гледайте и в краката. Вярно, че тече мащабен ремонт на пътя от Велчево до общинския център Априлци – от доста дълго време, от години, този участък плачеше за ремонт и всички, наши и гости, се надяваме да е успешен. В началото на месеца кметът на Априлци инж. Тихомир Кукенски направи нарочно видеообръщение в интернет, за да разсее съмненията за лошо изпълнение и опровергае посипалите се критики на недоволни от качеството на пътноремонтните дейности на АПИ (участъкът е държавна отговорност и се стопанисва и ремонтира от държавната агенция и с държавни пари – бел. моя). Априлчанин №1 информира, че полаганият сега слой асфалт е т. нар. биндер и не е последният, а предстоящият последен ще изглади неравностите и всичко ще е ОК.

ДАНО е така и дано при нашата разходка до Априлци сме се друсали по биндера, а не по окончателния асфалт. Защото друсаше, ситроенът ни вози леко (марката е прочута с меката си возия), но си друсаше. Да оставим настрана недооформените банкети, недооправените крайпътни оширения, кръпкоподобния вид на някои места… Можем да оставим и още нещо, макар че това аз лично не мога да го оставя, боде ми очите навсякъде по българските пътища, така е и в Троян, така е и по този новоремонтиран път към Априлци – снадката! 

На входа, преасфалтирането продължава 
Кръстът и снадката
ПРИ АСФАЛТИРАНИЯТА тук (у нас) винаги остава една „къдрава“ ивица, която си личи и с невъоръжено око, ивица в средата между двете ленти – някак все не се получава платното да си стои нацяло, както е по пътищата в другите (белите) държави. Ситроенът друсаше, а аз не можех да откъсна очи от снадката. И съм сигурен, че тази снадка след известно време ще се превърне в цепка и цепката ще става все по-дълбока и деструктурираща (точно както е по ул. „Христо Ботев“ в Троян в отсечката след офиса на „ВиК Стенето“, снадката отдавна е цепка, а цепката периодично във времето я затъкваха, но тя отново зейваше и си зее и в момента – бел. моя). И новият път бързо ще заприлича на ненов, и ще започнат кърпежи и т. н. Та, моля, ако някой разбира от тези работи, да ми обясни за този български асфалтов феномен – снадката?!

ПОМНИТЕ ли онази весела и много умна песничка на неповторимия Тодор Колев за чистачките: бардът питаше с недоумение защо тук (в България) крадат чистачките на колите, а по белия свят – не, нали и там дъжд вали?! Та и аз така, не че се правя на Тодор Колев, питам: защо тук има снадки на асфалта, а там – не, нали асфалтът си е един (или пък не е, май точно по повод на асфалта и пътните ремонти някой беше казал, че корупцията убива, не ли, би попитал д-р Тони Филипов, вечна му памет – бел. моя)?! Сещам се и за един важен акцент от споменатото видеообръщение на кмета на Априлци – инж. Кукенски изрази притеснение, че заради цялостното състояние на държавата (цялостната ни българска политическа, институционална и кадрова бъркотия – бел. моя) няма кой „да упражнява истински контрол на този обект (новоремонтирания път към Априлци)“. Ей, контрольорите, вземете се в ръце! А ако знаете, кажете ми за снадката…

28 април 2026 г., Троян – Априлци
Генадий Маринов

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |