„Кой ще ни освободи от вас“?

* „Можем, стига да го поискаме, както направиха нашите предци преди 150 години. Честит празник!“

Венелин Ангелов
3 март
 
ПЪРВИЯТ български екзарх Антим I задал горния въпрос на княз Дондуков през 1879 г. Вероятно е имал достатъчно интелект, опит и основание българският първосвещеник, председател на Учредителното събрание на нова България, закърмен от монашеската школа на Хилендарския манастир в Света гора - Атон, завършил духовна академия в Русия, бивш Видински митрополит, да пита по този директен начин руския дипломат за бъдещето на българите. Отговор не е очаквал? След като е имал интелекта и смелостта да зададе такъв въпрос, нормално е да знаел и отговора.

ОСВОБОЖДЕНИЕ се постига от някакво нетърпимо тежко положение – икономическо, политическо, социално, расово, верско или някаква друга форма на потисничество. През 19. век българите вече са усещали свободата, скитаща из Европа, след като са издигнали знамето с надпис „Свобода или смърт“. Предпочитайки смъртта като алтернатива пред несвободата, българите вече са били свободни.

БЪЛГАРИЯ от век и половина е отделна държава, свободна от Османската държава, която близо пет века е управлявала съдбата на българите. Но днешните българи дали сме на нивото на свободолюбието на нашите предци от преди век и половина, които понякога от днешна позиция съвсем неправилно наричаме незрели, неуки, роби и тем подобни? И каква алтернатива бихме избрали днес пред несвободата?
 
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 80 години от свободния живот на България ние, българите, сами и с принудителна чужда помощ, усилено градим една структура, която някои в последно време оприличават на „кочина“. Преди 35 години започнахме да почистваме и реформираме кочината, но май само я парфюмирахме, сменихме прозорците, понапудрихме я. В своята същност архитектите на кочината си останаха пак същите. При това положение старата кочина не може да е нищо друго освен пак кочина. Като чели свикнахме с мръсотията и вместо да чистим, всеки се зае лично да помага за укрепването на кочината – кой с каквото може.

НЯКОИ казват, че лошо изградените магистрали, тежката неефективна администрация, управлението на публичните финанси, съдебната система, медицината, образованието всичко е кочина, която трябва да бъде изчистена. Трябва да се освободим от кочината сами. Ако чакаме чужда метла да ни измете кочината, ще ни освободи от мръсотията, освободители винаги има в изобилие, но след това какво можем да очакваме? Ако измитането стане с чужда метла, независимо дали това е руска, турска, американска или друга, тази метла би донесла със себе си нова, друг вид кочина, но пак кочина. В никой случай с чужда метла няма да се получи освобождаване от кочината. Дяконът би ни казал отново: „Който ни освободи, той ще ни пороби“! Екзархът би попитал пак: „Кой ще ни освободи от вас“?

ДНЕС – искаме ли да се освободим от кочината, от натрупаната мръсотия, от освободителите си и от напиращите кандидати за освободители? Можем, стига да го поискаме, както направиха нашите предци преди 150 години. Честит празник!

м. март 2026 г., Троян
адв. Венелин Ангелов

Още от и за същия автор:

0 коментара

В едно изречение (115)

* Лора Христова с още едно олимпийска отличие, този път златно – №1 в анкетата за най-голяма изненада на игрите в Милано/Кортина 2026

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • СВЕТОВНИТЕ прожектори отново са насочени към българската олимпийска звезда – 22-годишната троянка Лора Христова, възпитаничка на троянската школа и на тукашния клуб по биатлон „Аякс“, която неочаквано, но напълно заслужено и както се оказа в следващите стартове неслучайно, грабна бронзовия медал в индивидуалния старт на 15 км при жените на приключилите преди десетина дни Зимни олимпийски игри в Милано/Кортина 2026, нашето момиче спечели класацията на Международния съюз по биатлон (IBU) за най-голямата (приятната) изненада в биатлона на олимпиадата, гласуването бе електронно и по данни на организаторите от общо 29 хиляди участници в онлайн анкетата над 20 хиляди са дали гласа си за Лора, на второ място е друга неочаквана бронзова медалистка, чехкинята Тереза Воборникова, която се качи на почетната стълбичка в масовия старт, а на трето и четвърто място съответно мъжкият отбор на Финландия (525 гласа) и датчанката Ане де Беш (300 гласа); „Лора Христова не се е качвала на олимпийския подиум нито веднъж в кариерата си досега, но изненада всички като стреля безупречно в индивидуалното бягане и грабна бронзовия медал“, коментираха в сайта на IBU.

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

Вицовете на АйТи-то

Етикети:

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно  – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. От този брой стартираме рубриката, след това ще я пресподелим и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21

     – Какви са плановете ви за зимата?
     – Ще пия ракия.
     – Прощавайте, но вие така отговорихте и за плановете си за лятото?
     – Не желая да разговарям с човек, който не долавя тънката семантична разлика между феерията на предизвикателното лятно пиянство и екзистенциализма на депресивния зимен запой…

***

Медицинска сестра сутрин минава на визитация да види пациентите и всички й казвали:
     – Сестра, днес си станала от грешната страна на леглото.
Така на третата стая й писнало и попитала:
     – Добре, защо да съм станала от грешната страна на леглото?
Пациентите отговорили:
     – Обула си чехлите на лекаря от нощната смяна!
 

0 коментара

Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?

* Вероятно тази троянска прекалена „автомобилност“ създава някакво усещане за просперитет, но то е измамно – многото таралясници не значат проспериращ град, а по-скоро глупав град * В Троян през 2025 г. – по-малко глоби за неправилно паркиране отколкото в два пъти и половина по-малкия Тетевен?
Тема с продължение
ПЪТНО-ТРАНСПОРТНАТА ситуация или да го кажем по-директно и точно – пътно-транспортният батак (хаос, безредие) в Троян е сред най-горещите тукашни теми. Открай време. И като че ли не се вижда „охлаждането“ й, т. е. нормализирането. Съществена част, да не кажем най-съществената от този батак е тротоарното паркиране. Което не само е незаконно (справка Закона за движение по пътищата и куп още нормативни разпоредби, включително общински) и отнема правото за придвижване на пешеходците, да не говорим за майките с детски колички, хората с увреждания, възрастните хора (а нали тротоарите са основно за тях, пешеходците, пък и всички в определен момент сме пешеходци и се нуждаем от тротоарите); но е и опасно – често наспрелите по тротоарите автомобили „избутват“ пешеходците на шосето сред движещите се автомобили и/или блокират видимостта на шофьорите, особено по „затулените“ от паркирани автомобили кръстовища, и са реална предпоставка за ПТП. Има и друг немаловажен момент – това автомобилно струпване из целия град, тази автомобилна вакханалия, идиотия, ненормалност руши имиджа на Троян, съсипва уюта и чара му, а нали сме и туристическа дестинация…

ПРИЧИНИТЕ са много, да посочим обективните. Троян е издължен тесен град без удобни широки пространства, които да поемат част от автомобилната лавина. Прекалено многото коли – според статистиката над 50% от всички автомобили в Ловешка област са в… Троян. Има още една, заради която сигурно мнозина ще се наострят (споменавам я не за пръв път, ще припомня, че за нея редовно говореше, и в качеството си на общински съветник, инж. Марин Радевски, човекът с най-много автомобили в града, вечна му памет – бел. моя) – ниският троянски данък МПС, който не е „пипан“ от много време, и който е сред предпоставките Троян да се напълни и да продължава да се пълни с таралясници. Вероятно тази троянска прекалена „автомобилност“ създава някакво усещане за просперитет, но то е измамно – многото таралясници не значат проспериращ град, а по-скоро глупав град (да не говорим за чистотата на въздуха в Троян, друга вечно „гореща“ тема, но за нея друг път – бел. моя). И една вметка, по темата е – говорих наскоро с таксиметров шофьор за многото троянски коли (таксиметровите шофьори са сред най-информираните хора и си заслужава да се вслушваме в тях – бел. моя), сподели ми, че из Троян има неписано правило, особено в някои среди, всеки член от семейството да е с кола, иначе губели социален престиж и статут, реагирах изненадано, но бях засипан с конкретни примери, включително за продажба на имоти и теглене на кредити, за да се осигури нужният брой семейни таралясници, no comment, както казва…

СЕГА КОНКРЕТНО по темата – за тротоарните автомобили, които, казахме го, са най-големият подпроблем на проблема пътно-транспортен и автомобилен хаос в Троян. Засегнах го в материала си в миналия брой – „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“, който имаше сериозен отзвук и предизвика множество реакции, доказателство, че сме бръкнали в жива троянска рана. Най-общо ставаше дума за една справедлива глоба с фиш, която ми бе наложена за спиране на тротоар в жк „Лъгът“ миналия петък, 13 февруари – 50 евро, платени веднага. И последвалата от моя страна публична благодарност към стриктните катаджии, защото, цитирам: „Троянският пътно-транспортен и автомобилен батак неистово се нуждае от точно такава полицейска безкомпромисност, безизключителност и стриктност. Иначе казано – полицията да си върши работата, друго решение няма, това е“. Но имаше и едно голямо „но“: дали не става дума за някаква полицейска кампанийност, а не за редовна практика в името на реда, основание за това бяха безбройните тротоарни автомобили из целия град, включително по възловата и най-натоварена ул. „Христо Ботев“ (веднага след глобата наснимах подобни неща и прибавих към материала). Зададох и въпроса колко са написаните фишове за спиране/паркиране по тротоарите на ул. „Христо Ботев“ на 13 февруари и в Троян като цяло. Също – ще продължи ли тази стриктна полицейска деятелност, насочена срещу явлението тротоарно спиране/паркиране?

СТАНА ДУМА и за още нещо – че пътно-транспортният и автомобилен батак в Троян зависи от много неща, много са факторите за лелеяната нормализация, до голяма степен топката е в общинската управа (Община Троян, Общинския съвет); изграждането на паркинги, корекции в пътно-транспортната организация, данъчната политика, налагането на правила за паркиране, в някаква степен и контролът е тяхна отговорност. Но безспорно има една съществена и безалтернативна предпоставка тази лелеяна нормалност да се случи – полицията да си върши работата, ежедневно, ежечасно, безкомпромисно, безизключително, из целия град. В многото коментари по споменатия материал преобладаваше точно това – полицията трябва да си върши работата, макар и премесено с недоверие и с усещането, че едва ли ще се случи в нужната степен, дано това усещане е погрешно…

КАКВО научихме за „фаталния“ 13 февруари, петък. По данни от полицията за този ден (дневната смяна) са регистрирани 22 нарушения – като 14 водачи на МПС са глобени с фиш за неправилно паркиране (по тротоари, кръстовища, пешеходни пътеки), а 6-ма за нередовни документи и други нередности, има санкционирани и двама пешеходци. През нощта (двете нощни смени) са наложени още 11 глоби за различни нарушения, включително за неправилно паркиране. Получихме и уверенията, че няма кампанийност и троянската полиция си върши работата регулярно. Ще добавим и една сравнителна информация на колежката от БТА Преслава Иванова, получена от Областната дирекция на МВР Ловеч, по която може да се размишлява – за наложените глоби за неправилно паркиране в Троян и съседните градове през изтеклата 2025 г. 619 са глобите в 17-хилядния и както споменахме най-наситен с автомобили град в областта – Троян, през миналата година, 664 са глобите в два пъти и нещо по-малкия Тетевен (7480 жители), 1897 – в 27-хилядния Ловеч, и 38 в Априлци (2300 жители), който е обслужван от Районно управление Троян. Продължаваме да следим темата.  

Генадий Маринов

* Заб. Снимките са от Троян, 13 февруари, на първата са двамата стриктни троянски катаджии в жк „Лъгът“, на втората – малка част от целокупната троянска тротоарна действителност в този ден, заснетите автомобили са от ул. „Христо Ботев“, ул. „Захари Стоянов“, жк „Лъгът“, ул. „Стара планина“, ул. „Любен Каравелов“, ул. „Тома Хитров“
 
Още по темата:

2 коментара

Наградиха олимпийците ни Милена и Владо и треньора им Куршума

* Звездната ни олимпийска двойка, с тях бе и двегодишната им дъщеричка, бе посрещната със ставане на крака и бурни аплодисменти * Награда и за троянския треньор Цветан Цочев-Куршума * Изказване не на място на общински съветник леко разстрои церемонията * Кметът Михайлова: „Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!“ 
В Общинския съвет
Посрещането на Милена, Владо и малката Ивайла в Общинския съвет, Троян 26 февруари 2026 г.
ЗВЕЗДНОТО троянско олимпийско семейство – биатлонистите Милена Тодорова, която завоюва престижното четвърто място и бе на крачка от медала в спринта при жените на приключилата преди броени дни Зимна олимпиада в Милано/Кортина 2026 (Италия), и Владимир Илиев, спортист №1 на България за световната си вицешампионска титла през 2019 г. и носител на най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“ за този си исторически успех, за когото сегашната олимпиада бе пета поред, бяха посрещнати изключително тържествено на днешната сесия на Общинския съвет, 26 февруари. Със ставане на крака, бурни овации и по стара българска традиция – с хляб и сол, а на голяма видеостена в пълната общинска зала, освен съветниците присъстваха и много гости, се излъчваха кадри от троянските олимпийски стартове по пистите в Милано/Кортина. Двамата ни спортни герои пък си „върнаха“ с раздаване на автографи и признателни усмивки. Но всъщност олимпийската ни двойка бе… тройка, с Милена и Владо, в ръцете на мама, бе двегодишната им дъщеричка Ивайла. А до олимпийците стоеше и техният троянски треньор в троянския им клуб „Аякс“ – Цветан Цочев-Куршума. 

ПОСРЕЩАНЕТО си имаше и официална част – общинските съветници, с абсолютно мнозинство (29 „за“ от 29 съветници) гласуваха внесеното извънредно предложение на кмета Донка Михайлова за награждаване на олимпийците ни и треньора с общинска премия (на основание на Правилника за награждаване на изявени спортисти и техните треньори от община Троян). Гласуваните награди – за Милена равностойността на осем минимални работни заплати (4960 евро), за Владо и за треньора Цветан Цочев по три (1860 евро). Но малко преди това една неочаквана съветническа изява внесе известен дисонанс – съветникът Минко Акимов взе думата и направи остро критично изказване във връзка с друга точка от дневния ред на заседанието, вероятно по същество г-н Акимов имаше своите основания, но не му бе мястото точно в този момент. Случилото се определено разстрои, до сълзи, кмета Михайлова, тя го определи като „неадекватност, каквато рядко се среща в Общинския съвет“, но в крайна сметка церемонията по награждаването продължи без усложнения.  

Автографи от шампионите
„ВИЖДАТЕ – обърна се към всички в залата общинският председател инж. Петко Пенков, – че с нас днес са част от нашите олимпийци, Милена Тодорова и Владимир Илиев, и с тях треньорът им Цветан Цочев-Куршума, няма как да не му кажа прякора, и на последната олимпиада си пролича защо е Куршума, защото неговите биатлонисти са и най-точните. Троян беше биатлон и биатлонът беше Троян в последните дни. И искам да си призная, не го казвам защото поводът е такъв, че такива емоции както от биатлона на олимпиадата в Италия не съм изпитвал от онази 1994-та на Световното по футбол.“ 

СИЛНИ и изключително емоционални бяха думите на кмета Михайлова от общинската трибуна:
„С огромна гордост и вълнение, със заслужени аплодисменти в залата, посрещаме Милена и Владо. Една добре позната двойка в спорта, едно прекрасно семейство в живота, наши съграждани, които изпълват думата гордост със смисъл. Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!

Милена, твоето представяне, което остава завинаги в спортната ни история, бе изключително. Смело мога да заявя, че всички усетихме твоите сълзи, някои плакахме с теб, че всички изпитахме гордост и възхищение от постигнатото, че завоюваното четвърто място в дисциплина спринт на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 ни донесе надежда. Това постижение е доказателство за твоя талант, желязна дисциплина и несломим дух. Ти показа на света силата на троянската школа в биатлона и вдъхнови младите ни спортисти да вярват в мечтите си. Изказвам своята дълбока признателност и към Владимир Илиев. Владо, ти си  пример за постоянство, професионализъм и отдаденост на спорта. С всяко твое участие ти защитаваш честта на България и прославяш родния ни град. Вашият труд, лишения и безброй часове тренировки стоят зад всеки успех и всяко достойно класиране. За нас троянци е чест да имаме такива спортисти – достойни, устремени и вдъхновяващи. Вие носите името на Троян с гордост и показвате, че дори от малък град могат да израснат големи шампиони. Нека примерът ви ни обединява и ни напомня, че с вяра, труд и подкрепа можем да постигнем всичко.

Удоволствие за мен днес е наред с Милена и Владо да наградим и Цветан Цочев – като уважение и признание към труда на един от троянските треньори, които с професионализъм, любов и отдаденост изграждат спортисти, характери и човеци. Понякога ги оставяме на втори план, защото не те, а възпитаниците им са лицата на успеха, а всъщност точно те стоят в основата му.

Благодарим ви, Милена и Владимир, че ни карате да се чувстваме горди троянци! Благодарим ви за примера, който давате на стотици троянски деца и младежи. Благодарим ви, че направихте така, че Троян стана известен в целия свят!“
Специални поздравления в кметския кабинет
ДА УТОЧНИМ – голямата звезда на Троян и България на тези олимпийски игри, съотборничката на Милена и Владо в троянския клуб „Аякс“ и в националния отбор Лора Христова, бронзовата олимпийска медалистка в индивидуалното бягане на 15 км, в момента е в чужбина и нейното посрещане в родния Троян е предстоящо. 

Т21
 
Още по темата за спортните успехи на Милена и Владо:

Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |