Пак не се разбраха за РИК

* Спорове за председателското място между ИТН и ГЕРБ, а за секретарското - между БСП и ДПС * До днес, 24 септември, ЦИК трябва да определи служебно състава на РИК - Ловеч
Предизборно
ПАРТИИТЕ в нашия 11-ти многомандатен избирателен район (МИР) – Ловеч по традиция не се разбраха за състава на Районната избирателна комисия (РИК) за предстоящите на 14 ноември едновременни президентски и парламентарни избори. И отново Централната избирателна комисия (ЦИК) ще бъде арбитър и ще вземе окончателното решение.

НА ПРОВЕЛИТЕ се на 19 септември консултации при областния управител Светослав Славчев участвали всичките шест парламентарно представени партии от разпуснатото преди броени дни 46-то Народно събрание. Като според Изборния кодекс и решение на ЦИК, РИК - Ловеч трябва да е от 13 души, попълнени по квотен принцип според досегашната парламентарна тежест на партиите – „Има такъв народ“ (3 представители), ГЕРБ-СДС (3),  БСП (2), „Демократична България“ (2), ДПС (2), „Изправи се! Ние идваме!“ (1). Но от ИТН и ГЕРБ-СДС дублирали предложението за председател – съответно Валентин Георгиев и Валентина Недялкова; от БСП и ДПС пък влезли в спор за поста секретар, предложенията – Петко Петков и Фатме Моллова.

СПОРЕД нормативните разпореждания не по-късно от 55 дни преди изборите, т. е. още същия ден, 19 септември, областният  управител трябва да изпрати предложенията за състава на РИК, направени от партиите. А ЦИК трябва да назначи РИК за всеки изборен район до 50 дни преди изборния ден, т. е не по-късно от 24 септември.

Т21, по информация от Областната администрация - Ловеч

ВППК „БАЛКАН“ ДАВА ОФИСИ ПОД НАЕМ

ВППК „БАЛКАН“

ОФИСИ ПОД НАЕМ
в сградата на ВППК „Балкан“ (бившето АПК), Троян, ул. „Захари Стоянов“ 7

За контакти: 0886/379578 (председател), 0889/555176 (гл. счетоводител)

 

На 30-ти връчват 31-ите награди „Бризби“

* По неизменна традиция от началото през 1990 г. отличията (специална грамота и парична премия) лично ще връчат дарителят Джон Бризби и съпругата му Клеър
Предстоящо
Дарителите Джон и Клеър Бризби на партито за 20-годишнината на наградите, Троян, 2011 г.
НА 30 СЕПТЕМВРИ, идния четвъртък, от 12:00 ч., на обичайното място – в двора на троянското ОУ „Иван Хаджийски“ (носило преди това името на известния дарител и учредител на първите троянски ученически награди – Константин/Кочо хаджи Калчев), за 31-ви път ще бъдат връчени годишните троянски ученически награди „Бризби“. Наградите са учредени, по-точно бе възобновена традицията от първата половина на миналия век, от лондонския топ адвокат с тукашни корени и почетен гражданин на Троян от 2013 г. Джон Бризби, който е пряк потомък на споменатия Константин/Кочо хаджи Калчев.

ОБЩО 32-МА ученици, от седем училища на територията на община Троян, са тазгодишните носители на наградата, извоювала си висок престиж през годините и включваща специална грамота и парична премия от около 100 лв. Както винаги досега от началото през далечната вече 1990 г. дарителят Джон Бризби и съпругата му Клеър лично ще връчат отличията. И пак по наложила се традиция награждаването ще бъде съпроводено от мила церемония, събираща много гости и приятели.

Награждаването през 2009 г., „Бризби“ получава Минко Гечев, сега софтуерен инженер в Google
ДА ПРИПОМНИМ и какво пише в грамотата, която получава всеки един от лауреатите на наградите „Бризби“: „Аз, Джон Бризби, дарявам на ..., годишната парична награда, която учредих в памет на моя прадядо Константин хаджи Калчов за талантливост и оригинално мислене през изтеклата учебна година“.

Т21
Начало

Още по темата:

От Съединението до Независимостта

* Кратка хронология: 6 септември 1885 г. - 22 септември 1908 г.

113 години

ОБЯВЯНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Обявяването на Независимостта, Велико Търново, 22 септември 1908 г.

НА 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена. Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата Цар на България. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Манифестът на независимостта

НА 6 АПРИЛ 1909 Г. в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. До средата на април Независимостта на България е официално призната от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция и Италия, на 16 април – от Германия и Австро- Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния.

ХРОНОЛОГИЯТА НА СЪБИТИЯТА

Симеон Радев

• На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 8 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг подкрепя Съединението с Княжески Манифест. Русия обявява недоволството си и изтегля своите офицери.

• На 2 ноември 1885 г., подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия напада България. На 5-7 ноември се водят тежки боеве край Сливница, завършили с българска победа, но на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската при Драгоман, а на 14-ти – при Пирот. На 16 ноември 1885 г. Русия и Австро-Унгария отправят ултиматум към България за спиране на войната.

• На 24 март 1886 г., на рождения ден на княз Александър I, Съединението е признато от Великите сили и от Портата с т.нар. Топханенски акт. България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на Независимостта през 1908 г., е че българският княз формално е назначаван от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия.

• На 7 май 1886 г., няма и два месеца след международното признание на Съединението, е осуетен заговор на руския капитан Набоков за отвличане на княз Батенберг и предаването му на руснаците. На 9 август обаче, в 2:00 часа сутринта български офицери-русофили с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да абдикира. На 10 август Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров оглавяват контрапреврата и на 16 август пловдивските войски влизат в София. Княз Александър I се връща в страната на 17 август, но няколко дни по-късно абдикира окончателно под натиска на Русия и назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.

• На 22 октомври 1886 г. руският капитан Набоков организира въоръжен бунт в Бургас, потушен от армията. Във Варна пристигат два руски военни кораба. Регентите декларират, че армията ще окаже съпротива! Австро-Унгария и Великобритания подкрепят България. На 6 ноември руският ген. Каулбарс скъсва дипломатическите отношения между България и Русия. На 4 декември водачите на русофилите отправят прошение до великия везир Кямил паша с искане Портата да окупира Княжеството.

• На 16 и 19 февруари 1887 г.
избухват бунтове на български офицери русофили в Русе и Силистра. Метежниците са екзекутирани. През март с. г. Великобритания, Австро-Унгария и Италия образуват Средиземноморско съглашение, с което подкрепят регентството. На 25 юни Великото Народно събрание избира за княз принц Фердинанд I Сакскобургготски. На 30 август е вдигнато военното положение, обявено след преврата на 9 август 1886 г..

• На 23 декември 1887 г. една чета на капитаните Набоков и Боянов, подготвена с руски средства от русофилската емиграция в Цариград, навлиза в България. Разгромена е на 24 декември от българската армия.

Симеон Радев,
из „Строителите на съвременна България”, том 3

***

Иван Ст. Гешов

• „От започването на българската криза той (Гирс – бел. ред.) виждаше с мъка, но и с безсилие как престижът на Русия се излагаше от безразсъдните начинания, в които бе замесено нейното име. Задигането на Батенберга от хора, които минаваха за нейни наемници, и изпращането му от тях под конвой в Рени, вече бяха дали на Русия пред очите на славянския свят образа на пиратска държава. Метежите в Силистра и Русе показваха още веднъж Русия като огнище на заговори, посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия". Разбира се, ако някогашна Русия е била „посегателка на реда в чуждите държави, сеячка на анархия“, Съветска Русия не остава по-назад и през цялото съществувание на съветската власт тайните убийства и отвличанията, извършени в чужбина, са съвсем обичайни.

• Още след международното признаване на Съединението усилията на българските правителства се насочват към обявяването на независимостта на България. В началото на ХХ век се очертава благоприятна почва за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, спорът за Мароко между Франция и Германия, извършеният през лятото на 1908 г. младотурски реформистки преврат. Трябвало само да се чака удобен момент.

• Такъв се представя на 2 септември 1908 г. в Цариград. „Поисках да видя великия везир. Кямил паша ме прие и не скри от мен, че протоколът на Високата порта не позволява на представителя на България, като васално княжество, да бъде канен заедно с представителите на чуждите държави. Той прибави, че в случая няма обида нито за княжеството, нито за мен; за да докаже това на цял свят, той, великият везир ще даде след една неделя едно дине в моя чест. Отговорих, разбира се, каквото трябваше…“

• Известни
са подир това събитията, които последваха моя инцидент. Правителството на Малинов твърде умело го използва, за да завземе Източните железници в Южна България и на второ място да прогласи политическата независимост на България.”

Иван Стефанов Гешов,
из „Историята на моя пилаф”, в. „Мир“, 1928 г.

***

СПОРЕД подписаните Руско-турски протокол и Руско-български протокол Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка (!). С признаването на независимостта България става пълноправен участник в международните отношения. За съжаление, няма и 40 години по-късно, България отново губи своята независимост, и то за близо половин век.

Даниела Горчева

Авторката Даниела Горчева от 1990 г. живее в Холандия. Журналист, публицист, издател, изключително темпераментен автор и страстен борец за българската кауза по света и у нас

 

ТРОЯНСКИЯТ ПРИНОС

Константин хаджи Калчев

Константин/Кочо хаджи Калчев (1856-1940) е известен български дипломат – той е в тричленната депутация, която довежда Фердинанд в България през 1887 г. и води трудните преговори с Младотурската държава през 1908 г. Голям дарител за троянската просвета. С негови средства е построена помощната сграда на сегашното ОУ „Иван Хаджийски”, което преди преврата на 9 септември 1944 г. носи неговото име; учредява годишни ученически награди в Троян, възобновени през 90-те години от неговия правнук Джон Бризби. Син е на големия пловдивски богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана в с. Орешак, също дарител за троянската просвета.

Никола Гимиджийски

Никола Гимиджийски (1856-1932) е известен троянски учител и общественик, деец на Демократическата партия и четири пъти народен представител, подпредседател на Народното събрание при обявяването на Независимостта през 1908 г. През 2009 г. Музеят на занаятите – Троян издаде неговата мемоарна книга „Автобиография и спомени”. Баща е на известния троянски писател, стопански деец, общественик, адвокат и вестникар Димитър Гимиджийски.

 
 В ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА
 
Троян, 22 септември, 2021 г. Венци на почит пред паметника на падналите за Майка България троянци и на героя от Дойранската епопея ген. Владимир Вазов. 
Снимки: Елица Наумова 
 

Лъснаха Арката на Беклемето

* Почистването на монумента стана по инициатива на патриотичната фондация „Нашият дом е България“, кметът Михайлова изпрати благодарствено писмо * Една простичка и невеличествена табела с кратък, но коректен обяснителен текст може да свърши работа
Ентусиасти
ПО ИНИЦИАТИВА на патриотичната фондация „Нашият дом е България“ бе почистена Арката на свободата на Беклемето/Троянския проход (монументът, вдигнат през 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението) – от естествените зацапвания на времето и от обичайните драсканици и „автографи“. Фондацията излезе с призив за подкрепа и въпреки не особено големия интерес начинанието приключи успешно; „Малко фирми и институции откликнаха на нашия призив за почистване на историческия паметник Арка на свободата, но имаше и такива, които дадоха сърце и душа за инициативата“, написаха в страницата си във фейсбук. Откликналите и свършили работата бяха компанията за професионални почистващи системи „Авиатранс“, предоставила съответната почистваща техника, препарати и професионален екип, и фирма „Евроканал“, осигурила водозахранването; средствата са от фондацията

АКЦИЯТА продължила през целия ден (12 септември), въпреки силния вятър, като в допълнение доброволците почистили от боклучи и района около паметника. А вечерта под Арката било „феерия от багри и светлина“ – спектакъл с видеозапис с рецитация стихове от четирима именити български поети (Иван Вазов, Иван Радоев, Веселин Ханчев и Владимир Башев). „Наш дълг е да запазим за поколенията не само историята, но и емблемите и знаците на паметта“, коментираха от „Нашият дом е България“. За почистването на паметника на билото на Троянския проход кметът на Троян Донка Михайлова е изпратила официално благодарствено писмо, съобщиха от общинската администрация.

 „ФОНДАЦИЯ „Нашият дом е България“ е организация с нестопанска цел, основана на идеята за популяризиране и съхраняване на християнските ценности, красотата, културата, традициите и историята на България. Нашата цел е да създаваме концерти, кратки филми, книги, фотографии и инициативи, които споделят благата вест за Христа със света, повдигат националното самочувствие и допринасят за развитието на културна България... Част от дейността на фондацията е ориентирана и към организиране на благотворителни инициативи“, четем в сайта на фондацията. Основател е младият архитект Пламен Мирянов, а началото е през 2016 г.   
Т21

Бележка на редактора

Една простичка табела ще свърши работа

АРКАТА на свободата на Беклемето, сдобила се и с ласкаво-ироничното прозвище Чорапогащника, е интересен паметник. Замислен като конкурент по внушения и величие на паметника на връх Шипка и доста по-висок и по-обемен от него, той не постига тази си задача. Остава някак незабележим, подминаван, да оставим настрана, че я няма онази магия на Шипка, която кара да тупти по-силно всяко българско сърце. За това има различни обяснения, включително архитектурни и естетически. Но основната причина е друга, идейна, на сбърканото генерално послание, на изкуственото свързване ведно на две неравностойни дати в нашата история – 1878 г. и 1944 г. И май още в онези дълбоки соцгодини на създаването на паметника са усетили тази несъвместимост и алогичност. За незапознатите: от едната страна на Арката, южната, в горната й част, едро и отчетливо е издълбана годината „1944“, а в основата са няколко гигантски скулптурни фигури на червеноармейци; от другата страна, северната, откъм Троян, на високото е годината „1878“, а отдолу са фигурите на войници от отряда на ген. Карцов, щурмувал и превзел Троянския проход през лютата зима на 1877/78 г. и дал сериозен принос за победата в Руско-турската освободителна война.  

ТОВА е големият проблем на този паметник, и да се правим, както се правим от откриването му и до днес, че проблемът го няма, е безотговорно. От фондацията, почистила паметника на 12 септември 2021 г., за което и моето „Браво!“, казват, че наш дълг е „да запазим за поколенията не само историята, но и емблемите и знаците на паметта“. И са прави. Но това не се отнася за фалшивите знаци и емблеми, които изопачават историята, излъскването им е нечестно (към историята и поколенията), нечестно е да героизираме лъжи. Преди време коментирах по темата и предложих решение (виж „Окрадоха Арката на Беклемето“ – бел. ред.), припомням: „Но така (с излъскване) проблемът няма да изчезне, а ще се задълбочи - защото да героизираш „освобождението” и „освободителите” от 9 септември 1944 г. и да ги нареждаш до Освобождението и освободителите от 3 март 1878 г. си е нелепица, даже нещо по-лошо, преповтаряне и солидаризиране с отречена историческа лъжа, повторно лъжене. Как да се излезе от този казус? Мисля, че софийският „мавзолеен” вариант в случая би бил грешка. Но ако искаме Арката да оживее и да влезе в туристическо обръщение (каквато, струва ми се, е идеята) и за да не ни е срам от гостите ни и от нас самите, трябва да поставим някакво обяснение, знак за големия знак, сочещ, че не само тачим, но и разбираме историята си“. Без това обяснение Арката на свободата си остава лъжовна и никакво излъскване не може да й помогне. А пък работата може да я свърши една простичка и невеличествена табела с кратък, но коректен обяснителен текст.

Генадий Маринов  

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |