Авторът, столичанинът Андрей Николов, е отдавнашен и голям приятел на Троян – познат и от волейболния терен (два сезона и половина бе забележителното либеро на мъжкия тим на ВК „Троян Волей“), и от острите си спортни материали на страниците на Т21 (десетина през годините). Има и немалко добри троянски приятели – волейболни и други.
Да припомним. Андрей се присъедини към волейболния отбор на Троян през 2022 г., след като години, от съвсем невръстен, тренира волейбол в родната си София, играе на високо ниво в българския волейболен шампионат в състава на ВК „Софийски университет“, получава и апетитни предложения за трансфери в елитни родни клубове, включен е и в разширения младежки национален отбор на България. Но когато пред него застава сериозна дилема – професионален волейбол или юридическия факултет на Софийския университет, избира второто. Въпреки че и досега, вероятно завинаги, за вече солидния 25-годишен столичен юрист волейболът си остава голямата любов.
През уикенда, 24-25 октомври, г-н Николов гостува в Троян и, как иначе, се възползва от възможността да гледа на живо финалния мач от турнира за Купата на областния управител, играл се в новата спортна зала „Троян“. По-долу четете материала му за срещата и изобщо за троянския волейбола, адмирации, но и обосновани забележки. Т21
В СЪБОТА, 24 октомври, в новата спортна зала на Троян се проведоха финалите на първото издание на Купата на областния управител по волейбол, която събра мъжките отбори от Ловешка област.
 |
| След награждаването на победителите от „Ботев“ (Луковит) и подгласниците им „Троян Волей“, Троян, зала „Троян“, 24 октомври 2026 г. |
ДВУБОЯТ за титлата противопостави домакините от „Троян Волей“ и отбора на ВК „Ботев“ Луковит, който се състезава във второто ниво на българския волейбол – Националната волейболна висша лига, и гостите надделяха с 3:1 гейма. Призьорите в турнира бяха наградени от олимпийската шампионка по карате и народен представител от Ловешка област в 52-ото Народно събрание Ивет Горанова.
НАЙ-НАПРЕД, считам за много важно да отбележа, че новата мултифункционална зала на града напълно оправдава всички очаквания и действително е съоръжение, с каквото много малко градове в България могат да се похвалят. През годините, в които съм се състезавал, съм играл в десетки български зали, а също в Италия, Гърция и Турция, и с чисто съвест мога да кажа, че рядко се среща толкова качествено място за провеждане на волейболни срещи, пък и на всякакви други събития. Тук поздравления заслужават всички онези, които през годините приеха изграждането на такова съоръжение за своя лична кауза, начело с кмета на града Донка Михайлова.
КАКВО обаче (ми) направи впечатление?
(Позволявам си този непретенциозен анализ, тъй като след края на професионалния ми път в спорта в продължение на два сезона и половина се състезавах в троянския отбор, като, успешно или не, се опитах да помагам с опита, който имам на по-високо ниво, а и успях да придобия доста впечатления за процесите в клуба и около него – бел. моя)ВК „ТРОЯН ВОЛЕЙ“ – тази страхотна кауза, зад която стоят неуморните Веско Василев, Калоян Кюркчиев и Анатоли Пенев – разполага с достатъчно качествен състав, с който със сигурност трябва да си постави за основна цел спечелването на третата дивизия на българския волейбол, „А“ Национална волейболна група. Отборът е съставен от троянски състезатели, излезли от школата на клуба – капитанът Младен Горалов, Петър Игнатов, Мартин Марков и най-вече Стелиян Пейковски, който вече се състезава във ЦСКА (София), но ще играе и за мъжкия отбор на Троян. Качеството отвън ще добавят италианецът Давиде Бонкомпани, любимецът на троянската публика, който започва четвъртия си сезон в клуба, либерото на националния отбор за юноши до 17 години Ивайло Донев и посрещачът от школата на ЦСКА Стефан Иванов.
 |
| Публиката на финалния мач |
ВЪВ ВОЛЕЙБОЛНО отношение вчерашният двубой не предложи кой знае какъв заряд, въпреки че се игра пред почти 200 души, което е съвсем прилична посещаемост за предсезонен приятелски турнир. Напълно очаквано и закономерно гостите от ВК „Ботев“ (Луковит) спечелиха срещата, след като изпитаха затруднения единствено в първия гейм, който загубиха с 20:25. В следващите три части интрига липсваше – гостите, в чиито редици личат имената на доста състезатели, минали и през най-високото ниво на българския волейбол – Суперлигата, ги спечелиха съответно с 25:16, 25:12 и 25:8. „Троян Волей“ беше без наставника си Анатоли Пенев, който е на треньорски семинар в Италия, и в негово отсъствие отборът беше воден от Гергана Кинова, бившата състезателка на „Левски“ и „Берое“, сега треньор в школата на „Троян Волей“.
СПЕЦИАЛНО ми се иска да отлича либерото Ивайло Донев – момче на едва 16 години, част от юношеските национални гарнитури, което определено има потенциал да играе на много високо ниво в следващите години. Рядко се вижда толкова грамотен волейболист за възрастта си, а публиката в Троян ще има удоволствието да наблюдава този състезател, който е много над нивото на шампионата, в който ще се състезава. Традиционно на висота беше и Давиде Бонкомпани, който с огромния си опит отново бе и ще бъде абсолютен лидер на отбора.
НА ФОНА на всичко положително се видяха някои притеснителни неща, които продължават все така да бъдат прът в колелата на „Троян Волей“. Не за първи път отборът не успява да реагира на негативния развой в даден мач. От средата на втория гейм нататък впечатлението беше, че мачът се доиграва, а гостите от Луковит, макар и по-класен състав, не бяха поставени под никакво напрежение.
 |
| Областният управител Пламен Христовр връчва купата на капитана на „Ботев“ (Луковит) |
БЕЗ ДА НАВЛИЗАМ в подробности – тактически много посредствен двубой за домакините, в който треньорските указания почти липсваха, а се видяха доста познати грешки, които така и не бяха изчистени в течение на четирите гейма. Отново не липсваха и ротации в състава, повечето от които не доведоха до никакъв резултат. Тук е моментът да отбележа, че донякъде разбирам целта на този подход – момчетата от школата на клуба получават шанс, но мисля, че някои състезатели вече са получили достатъчно доверие, без изобщо да го оправдаят. Волейболът в Троян се развива, спор няма, но, за да се направи следващата крачка, са нужни доста усилия, по-твърд и по-специфичен треньорски подход и залагане на ясни цели за предстоящия сезон.
НАКРАЯ искам да отбележа и една чудесна новина – тази година „Троян Волей“ ще има и женски отбор, който ще се състезава във второто ниво на българския волейбол – Националната волейболна висша лига, и предвид впечатляващата селекция, която беше направена, ще бъде фактор в първенството. В моите очи и основен фаворит за класиране в Суперлигата. На последно място, но не и по важност, силно се надявам новата спортна зала в Троян често да бъде достатъчно пълна, защото волейболът в сърцето на Балкана дава достатъчно поводи за радост.