Милано не е Лондон, още по-малко Париж

* Може би очаквах много повече, много повече от духа на италианската „долче вита“ и италианския артистизъм в това откриване, затова така говоря * Велик момент – троянец вееше българското знаме пред погледите на няколкостотин милиона!
Зимни олимпийски игри 2026 Началото
ПОЛИТНЕКОРЕКТНО
МОЖЕ БИ ще е някак политнекоректно да кажем нещо неласкаво за откриването в петък, 6 февруари, на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д,Ампецо (Италия). След (все)общия сладникаво-ласкав тон отвсякъде и данните за пръснатите няколко милиарда за игрите, а може би тонът за едното (откриването) е зависим от другото (милиардите), сигурно, но това е отделна тема. Обаче ще си го позволим. Защото след стандарта, който зададе Лондон (2012 г.), доразвит и издигнат на космическа висота от Париж (2024 г.), олимпийското откриване в Милано/Кортина, да извинявате, но ми приличаше на представление в селско читалище. Някак уж пищно пък не, безидейно, неатрактивно. 

 
А ТРИТЕ „говорещи“ глави на Пучини, Росини и Верди, които вадеха партитури от нещо като кутии за пица, и кукленската и „дървена“ в перушинения си тоалет и така преформила италианския хит, че парчето бе неразпознаваемо, мега попзвезда Марая Кери бяха просто нелепи, да не кажа кичозни. А раздвоеното, че и разтроено объркващо представяне на делегациите на страните участнички – ту тук (Милано), ту там (Кортина), ту другаде… 


НЯКОИ сигурно ще кажат, че не можем да сравняваме Лондон и Париж с Милано/Кортина, защото едно е лятна олимпиада, друго зимна, която като цяло е по-немащабна, което се отразява и на откриването. Така е, ама помним Пекин (2022 г.), че и Сочи по-рано, и други. Толкова, може би очаквах много повече от духа на италианската „долче вита“ и великия италиански артистизъм в това откриване, затова така говоря. Дори безупречната и световна в най-висша степен италианска мода, която се усещаше отвсякъде, не успя да коригира впечатлението (ми). Но пък не откриването е най-важното, а състезанията и резултатите.

ВЕЛИКИЯТ ТРОЯНСКИ МОМЕНТ
СЕГА важният троянски момент. След като в Пекин в последния момент и неясно защо от нашия щаб промениха първоначално обявеното решение троянската биатлонистка Милена Тодорова да е знаменосец на българската група (виж „Замениха Милена с Мария в последния момент“ в бр. 4 на Т21 от 2 февруари 2022 г. – бел. ред.), сега това се случи. И трибагреникът ни се развяваше гордо от троянец, съпругът на Милена – българския №1 в мъжкия биатлон и регистриращ рекордно пето участие за зимни игри, почетния гражданин на Троян Владимир Илиев. Беше страхотно да гледаш нашето момче с българското знаме и да знаеш, че го гледат няколкостотин милиона по цялата планета. Велик момент! Да добавим и страхотните костюми на нашата делегация в победно червено, много красиви (авторска изработка на италианската фирма Vist). Айде, наш`те! 

И ДА НАПОМНИМ, че днес, 8 февруари, със смесената отборна щафета, в която от четиримата в нашия тим тримата са троянци – Владо, Милена и Лора Христова, започва българското участие в биатлона, най-успешния днешен и български, и троянски зимен спорт. Стискаме палци!

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

0 коментара

Нещо става в Троянския проход! Алооо, АПИ!?

* Поредно тежко срутище блокира Троянския проход вчера, 6 февруари * Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук… * Само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса, все от южната страна на прохода 
Сблъсъци
ЕДНО видео от Троянския проход, качено във фейсбук от потърпевш троянец (адв. Захари Велев) – в петък, 6 февруари, след 16:00 ч., когато според свидетелските показания се е случило въпросното събитие – разбуни духовете. Напълно разбираемо, и справедливо. Сериозно срутище на земна маса (тонове скални отломки, някои доста внушителни) от южната страна на прохода бе блокирало движението и шофьори и пътници от блокираните автомобили разчистваха с голи ръце грамадата скални късове. 

ТЕХНИКА и жива сила на пътноподдържащата фирма – за участъка отговаря Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, подразделение на държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в чиито отговорности е грижата на прохода като цяло – няма. В сайта на АПИ обаче сравнително бързо, около час след срутването и блокажа на прохода, се появи информация в обичайния лаконичен стил, цитираме: „Временно движението по път II-35 Троян – Кърнаре (проход Троянски) в участъка „Арка на свободата“ – Кърнаре се осъществява двупосочно в една лента поради паднали камъни на пътното платно. Ограничена е лентата в посока Троян. Трафикът се регулира от екип на „Пътна полиция“. Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук (излишно е да казваме как действат службите при подобни ситуации в нормалните държави), свикнали сме.

НО ГО КАЗВАМ за друго. Преди десетина дни, 27 януари, подобно срутище пак от южната страна на Троянския проход, възможно и много вероятно да е било в съвсем същия участък, също затвори прохода. И отново, знаем го от очевидци, наши приятели, музейни работници от Троян, пътували със служебния автомобил през прохода за Панагюрище: грамадна скална маса върху пътното платно, блокиране на движението и дружно „викане на неволята“ и опити на потърпевшите сами да си проправят път, а от АПИ ни вест, ни кост часове. „Определено беше опасно, можеше да се срути върху нас, няколко минути по-рано ако бяхме минали на това място, щеше да ни затисне. Огледах участъка, вижда се, че земната маса над пътя е нестабилна и съм сигурен, че ще има още такива инциденти, сподели тогава инж. Георги Конов, шофирал музейния автомобил. Пророчески се оказаха думите му.

НО СЕ ПИТАМЕ – хората от АПИ, там би трябвало да има пътни и други подобни специалисти, не знаят ли за дебенещата преминаващите през Троянския проход реална заплаха върху главите им да се стоварят тонове скална маса?! И ако по тази причина стане някоя тежка/трагична злополука, пак повтаряме – опасността е съвсем реална, кой ще носи отговорност?

ДА ПРИПОМНИМ още. В края на миналата година, 7 декември 2025 г., отново срутище на грамадна скална маса в южната част на Троянския проход. Тогава от ОПУ Пловдив (разбирай АПИ) действаха по-оперативно и на място веднага бе изпратена съответната техника (допускаме, че бързите действия се дължат и на факта, че инцидентът бе на твърде „удобно“ място – съвсем близо до с. Кърнаре, а не високо в прохода). И какво излиза – само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса. Все от южната страна на Троянския проход. И най-непредубедения би си помислил, че това не е случайно, че, както се казва, има някакъв „системен“ проблем. Което би трябвало да „светне лампичката“ на всички ангажирани институции. И да бъде говорено за това, да се коментира и информира подробно (в сайта на АПИ задържително), хората и собено пътуващите през прохода да са наясно. Случи ли се всичко това – дръжки! Алоо, АПИ, мушмороци такива – защо си играете с живота ни!?

7 февруари 2026 г.
Генадий Маринов
* Снимките са от видеото на адв. Захари Велев, 
Троянския проход, 6 февруари 2026 г.
 

0 коментара

Как „билгийците“ си го върнаха на „фламингите“

* Автор на ловешкия прякор е незабравимият баскетболен деятел Иван Христов-Ицата, вечна му памет! * И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение

Иван Христов-Ицата
 Дерби
 
В ПРЕДИШНИЯ брой музейната директорка Ели Авджиева ни припомни една от версиите (в два варианта), нарекохме я „удобната“ версия, защо на троянците ни викат „белгийци“ (виж „Защо троянците са „белгийци“  – бел. моя) – от Белгия. Дали заради предприемчивия троянски „белгийски“ дух или заради партийните троянски пристрастия в края на по-миналия век към Константин-Стоиловата партия, която се заканвала да управлява България като образцовата Белгия – все едно. Сега ще напомним за „неудобната“ версия – „билгийската“, от билгия, брус; и троянския отговор на кръстниците ни ловчалии, знаем го – „фламинги“. Да вметна, че независимо коя от двете версии ще си изберем или коя е исторически вярната, при всички случаи авторите на троянския прякор са комшиите от Ловеч.

И ТЪЙ – как троянци намериха отговор на „билгийския“ си прякор, лепнат ни от симпатичните и не по-малко завистливи ловчалии много преди да им върнем „жеста“. Историята я знаем от извора – известния и незабравим заслужил троянски спортен деятел, основател на организирания баскетбол в Троян и дългогодишен треньор по баскетбол Иван Христов-Ицата***, вечна му памет!

БИЛО Е в първите и вече славни години на троянския баскетбол, силният отбор на нашия „Чавдар“ (Троян) играел домакински мач с ловчалии и, разбира се, ги биел, както мащеха не бие доведеното си дете (а пропо – Троян винаги е бил баскетболен град и дори се смята, че заради многото пердах, който сме нанесли на тима от Ловеч, съседите от люляковия град се отказали от този спорт, възможно е – бел. моя). Та млатим ние ловчалии на терена, но пък ловешката агитка ни го връщала тъпкано от трибуните, скандирайки мощно „белгийци“ или по-точно „билгийци“. 

НАШАТА агитка се нервела, ама нямала с какво да отговори. Тогава един от троянските ултраси се доближил до Ицата и го помолил за помощ – как да отговорим. Ицата, речовит и остроумен, но нямал обмислен отговор и първото, което му хрумнало, било: „Фламинги! Викайте им фламинги!“. По-късно, в днешните времена, неведнъж съм го питал защо „фламинги“, отговорът му: „Трябваше да се реагира светкавично, онези ни обиждаха и това ми дойде на ум, но се оказа сполучливо!“

И НАИСТИНА се оказва сполучливо. Нашата агитка затапила ловчалии с бурни викове „Фламинги!“ в отговор на комшийските „билгийски“ скандирания. И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение.

Генадий Маринов
 
*** На 4 февруари се навършиха 8 години откакто си отиде Иван Христов-Ицата, този голям троянски спортен деятел, ярка личност и добър приятел на Т21, дълбок поклон!
 
 
Още по темата:

0 коментара

Михайлова: „Няма да се кандидатирам за народен представител“

* „Имам да довършвам поети ангажименти. Имам мечти за общината ни, заедно с екипа ми. Затова избирам да продължа работата си като кмет на община Троян“ * Дали обаче няма да станем свидетели на едно по-различно „нетроянско“ развитие на нещата?

Тема на деня

В Троян или при Радев – туй е въпросът

ЕДИН въпрос витае от доста време из Троян – дали кметът Донка Михайлова, безспорно успешният троянски кмет, с много висок рейтинг и в средата на четвъртия си мандат, която като нищо след две години би спечелила рекорден пети мандат начело на Троян, няма да смени управленската писта? Т. е. дали няма да се влее в една кандидат-депутатска листа на вече насрочените за м. април извънредни парламентарни избори?

НЕ НЕЛОГИЧЕН въпрос – защото листата е неизбежна, макар и все още необявена, и шансовете за депутатски мандат на нейния водач в нашия ловешки МИР е много голям. Става дума за все още необявения и в някаква степен хипотетичен, но според анализаторите напълно реален и предстоящ да бъде обявен съвсем скоро партиен проект на подалия оставка на 20 януари и недвусмислено заявил политическите си амбиции експрезидент Радев. Г-жа Михайлова, въпреки позициите си в БСП (партиен член от най-ранните си младежки години, с политическа кариера изцяло свързана с червената партия, дългогодишен член ва висшия партиен съвет, в момента също), е спрягана за принадлежаща към „президентския“ проект; неслучайно – беше в инициативния комитет за номинацията на Радев за втори президентски мандат, помним поканата й и приятелското президентско посещение в Троян (2018 г.), не са тайна топлите й отношения и симпатии към Радевото вице и настоящ президент Илияна Йотова, известни са и търканията и несъгласията й със сегашното „прогербаджийско“ национално ръководство на БСП (сериозни търкания имаше и с предишното, на Корнелия Нинова – бел. ред.). 

И ОЩЕ, немаловажно – с тези си позиции и рейтинг г-жа Михайлова, при евентуалното си по-активно включване в „проекта Радев“, със сигурност би оглавила ловешката депутатска листа, т. е. със сигурност би влязла в следващия парламент. И още нещо – известно е, че преди време, преди кметуването си в Троян, г-жа Михайлова бе депутат  (2005/2009 г.), и то сред най-активните, но някакви вътрешнопартийни бесепарски боричкания на ловешко ниво я лишиха от втори депутатски мандат и сега връщането й в парламента би бил своеобразен сладък реванш (още едно основание за подобен ход).

Донка Михайлова

НО ВЕЧЕ всичко е ясно, въпросът има отговор и то даден от възможно най-достоверния източник – самата Донка Михайлова. Преди час тя излезе с изявление в своя медиен канал (личния си профил във фейсбук), цитираме дословно:

„В последните няколко дни в медийното пространството се тиражира информация, че ще водя листа с кандидати за народни представители за следващия Парламент. Обадиха ми се много съграждани и приятели с въпрос това отговаря ли на истината, получих мили поздрави и пожелания, имаше и отделни неодобрения. Поради това се чувствам длъжна да дам коректна информация. Няма да се кандидатирам за народен представител в предстоящите избори. Преди две години и половина получих  подкрепата на гражданите на общината ни, една от най-високите в страната и бях избрана за четвърти път за кмет на Троян. Това за мен означава много – най-вече отговорност към съгражданите ни. Имам да довършвам поети ангажименти. Имам мечти за общината ни, заедно с екипа ми. Затова избирам да продължа работата си като кмет на община Троян.“
ОТГОВОРЪТ е ясен, недвусмислен и категоричен. Но нека си спомним народната мъдрост – никога не казвай никога. Според някои социологически проучвания и шумно тръбено от прорадевистките медии „проектът Радев“ има шанс да спечели изборите (не дай боже – бел. ред.) и новият политик да състави следващото българско правителство. И тогава някак логично звучи един от най-успешните „радевисти“ в изпълнителната власт, макар и на местно ниво, кметът на Троян, да получи покана за място в кабинета на Радев. При подобно развитие на събитията г-жа Михайлова със сигурност би се замислила. И вероятно не би била толкова категорична в троянската си кауза?

Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара

Възможно ли е финансирането да доведе до успиване?

* Това попитахме след обявеното преструктуриране на Изложението в Орешак в Регионален културен институт и осигурената държавна субсидия * Донка Михайлова: „Винаги има такъв шанс, това, разбира се, зависи от нас“ * Доротея Иванова-Гюрджийска: „Изненадва ме, че си мислим, че финансирането на един културен институт би довел до неговото успиване?!“ * Музеят и Изложението – а сега накъде?
Тема с продължение
ПРОМЯНАТА
НА 21 ЯНУАРИ 2026 Г. със свое постановление Министерският съвет на Република България преобразува досегашното троянско общинско дружество „Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак“ ЕООД в Регионален културен институт „Център за художествени занаяти и изкуства – Орешак“. Това стана по предложение на Министерство на културата и министъра в оставка Мариян Бачев и след сериозно лобиране от троянска страна и по инициатива на Община Троян и лично на кмета Донка Михайлова. На редовната месечна кметска пресконференция, 23 януари, на която присъства и управителят на Изложението Доротея Гюрджийска-Иванова, бе обяснен смисълът на промяната – освен държавно субсидиране за закъсалото финансово общинско дружество, даването му на възможност да работи според Закона за културното наследство, а не както досега по правилата на Търговския закон, т. е. стимулиране на чисто културната му дейност, разширяване на обхвата й и включване в националната система за опазване на културното наследство. Г-жа Гюрджийска-Иванова дори определи промяната като животоспасяваща. А г-жа Михайлова уточни, че културни институти с подобен статут (регионални културни центрове) у нас се броят на пръстите на ръцете и че за да се стигне до това решение за Изложението в Орешак са направени „много сериозни анализи от Министерството на културата и Министерството на финансите“ (виж „Нов статут на Изложението в Орешак, вече е Регионален културен институт“ – бел. ред.). С новия статут се осигурява държавна субсидия за 12 щатни бройки – „колкото са и бройките на Музея на занаятите“, по уточнението на кмета.  Плюс допълнителна ежегодна субсидия за застроените площи (според квадратурата на изложбените зали, която е доста сериозна – бел. ред.). Отделно остава възможността Регионалният културен институт да се подкрепя целево от Община Троян (общинския бюджет). 

НАШИТЕ ДВА ВЪПРОСА

ОБОБЩЕНО – Изложението, разбирай и Троян, получават изключително висока оценка: по същество, репутационна, като перспектива. Но, както се казва, много хубаво не е на хубаво и на споменатата пресконференция зададохме два наши (на Т21) малко по-различни въпроси. Цитирам: 1. Представеното тълкуване е, че държавата е оценила каква ценност имаме и ни подава ръка, основно във финансов план, но и с този нов по-особен статут, който дава допълнителни възможности, това е удобното тълкуване. Но няма ли и едно неудобно тълкуване, не се заяждаме, че предаването на нещо наше на държавата всъщност е признание, че Общината не се е справила с това свое много специално дете, и много важно дете – Изложението в Орешак?; 2. И допълнителен въпрос – дали осигуреното държавно финансиране няма да доуспокои, да успи допълнително Изложението, и то вместо да засили дейността си, да я разнообрази, да я направи по-печеливша, да се случи точно обратното? Сега отговорите. 

ОТГОВОРИТЕ
Донка Михайлова, Доротея Гюрджийска-Иванов
Г-ЖА МИХАЙЛОВА: „Аз не мисля, че случилото се (трансформацията на Изложението в Регионален институт – бел. ред.) е негативна оценка от държавата. Първо – защото това изцяло дойде като наша инициатива. Бих отговорила и по друг начин – аз не знам да има друга културна институция, която да има значение като това на Изложението и да съществува под формата на общинска фирма. Защото работата, спецификата й, поставят този тип институции в невъзможност да съществуват поради факта, че те нямат приходи, освен приходите от билетчетата, а в същото време статутът им на търговско дружество не позволява те да бъдат подпомагани (субсидирани от Общината – бел. ред.). Напротив! Това, че ние сме наредени до такива институции като музея „Христо Явашев-Кристо“ в Габрово, към който има изключително големи очаквания, до софийската „Топлоцентрала“, е едно признание. А има ли шанс институцията да се успи? Винаги има такъв шанс, това, разбира се, зависи от нас и мисля, че нашата амбиция е по никакъв начин да не го позволяваме“.

Г-ЖА ГЮРДЖИЙСКА-ИВАНОВА: „Това, което бих допълнила – изненадва ме, че си мислим, че финансирането на един културен институт би довел до неговото успиване?! Това, честно казано, не ми прави добро впечатление как гледаме на случилото се. Какво значи успиване? Усилията, които положихме през последната и предните няколко години, мисля показаха, че макар на ръба на оцеляването дейността там (Изложението в Орешак) стана доста привлекателна за много артисти не само от община Троян, а и на национално ниво. Което показва най-малкото, че в никакъв случай няма успиване и че това не е подходящата дума за мотивацията, която имат колегите и екипът, който работи там. Напротив – желанието за реализиране, за откриване на нови аспекти, за възвръщане на изгубени позиции, мисля, че няма никаква връзка с успиването“.

ИЗЛОЖЕНИЕТО И МУЗЕЯТ?
И ОЩЕ ЕДИН въпрос, който заслужава коментар. Националното изложение в Орешак и Музеят на занаятите в Троян са две културни институции с еднакъв основен предмет (народните художествените занаяти и приложните изкуства) и еднакви цели. Още при създаването си в края на 60-те и началото на 70-те години те са мислени в тази посока на единение, във времето е имало и периоди на противопоставяне (от институционална ревност и/или личностни напрежения), но винаги са схващани в партньорски план. И при актуалната финансова и цялостна криза в Изложението, която го бе затиснала от години, един логичен спасителен вариант бе да се върви към присъединяване към Музея. Логична и не невъзможна колаборация, но тази идея не получи местната институционална подкрепа (Община, Общински съвет) и остана единствено на ниво лични разговори; защо – не е съвсем ясно. 

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ оттук нататък в отношенията между Музея на занаятите и Регионалния културен институт – Орешак? Този въпрос добива допълнително основание, тъй като, както четем в официалната страница на Министерството на културата в интернет, статутът и основния предмет на дейност на новоучредената културна институция се припокриват със статута и основния предмет на дейност на троянския музей, цитирам: „Новият Регионален културен институт „Център за художествени занаяти и изкуства – Орешак“ със седалище в с. Орешак, община Троян, ще бъде специализиран център за създаване, представяне и популяризиране на културни продукти в областта на нематериалното културно наследство, художествените занаяти и изкуствата“. Най-общо вариантите са два. Първият – една тиха или явна „студена“ война, изземване на територии, противопоставяне и в крайна сметка взаимно ощетяване. Вторият – да вървят в една посока, да разширяват обхвата, дълбочината и престижа си и като резултат с обединени сили да работят за каузата на народните художествени занаяти и приложните изкуства и за троянския културно-туристически имидж. Дано да е второто!

Генадий Маринов
 
Още по темата: 

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |