* „България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността“ * „Затова, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава“
 |
| Христо Борисов |
18 юли
Тази статия на нашия уважаван
автор Христо Борисов ни бе изпратена около 18 февруари т. г., датата, на
която (през 1873 г.) Васил Левски увисва на бесилото, а днес, и вече
143 години, България свежда глава пред паметта и безсмъртието на своя
едничък син. Тогава не успяхме да я публикуваме и сега, на
рождения ден на Левски – 18 юли (1837 г.), й дойде времето. Но не само
заради значимия повод или авторитета на автора, важното е различната
гледна точка към Апостола на свободата – като към държавотворец,
създател на Третата българска държава, сравнен с Аспарух.
Христо
Борисов (80 г.) от десетилетия живее в Ловеч, но е от нашето с. Бели
Осъм и си остава троянец по дух и здраво свързан с родния край. Историк,
учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските
документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян
светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.),
„Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.),
„Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Има множество
публикациии, разбира се – по троянски теми, и във вестника ни. Т21
ЗА ДВЕ от най-важните дати в най-новата българска история, довели до възкресението на България, се говори и пише от век и половина . Позволявам си да пиша тези редове под впечатлението за упорито налаганата формула „Освобождението на България…” . А малко преди това, както е по календар, а и по хронология, „честването”, а не поклонението, пред бесилото на един велик човек, велик българин, фактическият създател, по моето скромно мнение, на Третата България, след Аспаруховата. Пиша и поради опасението, че както тази и следващите години „честванията” ще повтарят един тягостен сценарий. Смешен поради докарването на медии и водещи пред „силните на деня” с изброяването имената на куп политици и държавни чиновници, преди ораторите да споменат името му. Какво има да се чудим, като и в кабинетите им той стои зад гърба им! Загърбен, за да не би да пробуди нечия съвест с пронизващия си поглед синеок.
 |
Васил Левски, участник в Първата българска легия на Раковски, 1862 г.
|
И ЕДИН претенциозен филм (явно се визира обидно некадърния и преиначаващ фактите „Дякон Левски“ на Максим Генчев – бел. ред.) притуря към тягостното и смешното болка и възмущение от жалкия опит да се преиначи историята, като се „тълкуват” по някакъв поръчан начин събития, за които няма документи, а свидетелите са оставили удивително еднакви спомени. Като споменът за лъвския скок през оградата, сам срещу цялата глутница, стрелящ и прострелян! Какво искат да внушат създателите на такъв Левски, протягащ ръце да ги завържат като краката на жертвен агнец?! Или детето Васил, свидетел на кървава разправа с баща му? С Иван Кунчев, сравнително заможния занаятчия, първомайстор на бояджийския еснаф, умрял от неизлечимо заболяване? Или с нескопосания опит да се надникне в личния му живот. И понеже наред е честване на Освобождението на Българско от петвековно османско робство, за което се бори и умира на бесилото, изпявайки, може би любимата си песен, както твърди народното предание, преди клупът да направи безсмъртен него – Васил, Дякона, Левски, Апостола – една мисъл не ми дава покой. Защо плеядата историци, вещи и лаици, не коригират политици, журналисти и всякакви упражняващи се по темата, че не е освободена България, а Българско?
БИХМЕ могли да казваме, че е освободена България, само ако приемем, че в Османската империя има една паралелна държава - България, чиста и свята република, каквато я вижда в мечтите си, за каквато се бори и фактически я създава Васил Левски. Да! Такава държава освобождават руските солдати и българските опълченци на 3 март 1878 г. Да, има такава България! България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността.
КАКВО е нужно, за да има държава? На първо място народ, говорещ един език и изповядващ една религия, имащ и живеещ в общо икономическо пространство, предаващ си от поколение на поколение спомена за общо историческо минало, обединен от самобитна народна култура. Територия. Тя не е помръдвала, тук е изконната българска земя, отвоювана преди 12 века от Византия, отново от Византия през 12. век, с народ готов да влезе в битка за отвоюване от вековен поробител, народ подготвян от Васил Левски и бъдещите апостоли, както Христос и учениците му подготвят бъдещия триумф на християнството.
ДЪРЖАВАТА – това са и институциите: правителство – не е ли такова Централният комитет на Вътрешната революционна организация с лидер, а защо не и министър-председател, самият Левски, какъвто не се появи до днес и едва ли ще се появи скоро. Армия, прераснала в опълчение от създадената от Раковски Легия, формирана от Левски чрез местните/частните и окръжни революционни комитети в бъдещите роти и полкове. Как така, ще попитат днешните „евроатлантици“. Ами всеки комитет се състои от 5-7-9 или повече членове, бъдещите командири, които трябва да привлекат поне по един взвод. Няколко съседни села – ето я ротата. Окръжният революционен комитет – ето го полкът или дори дивизията. Вярно, Левски създава само един окръжен комитет, но той посочва пътя на наследниците си от Април 1876, които създават революционните окръзи за подготвяното въстание. И ето я армията, която трябва да защитава държавата от външните врагове. Полицията – не е ли това тайната комитетска полиция, комбинирана с тайната комитетска поща, която се бори с вътрешни врагове, предатели, доносници и нарушаващи закона. Законът – това е Уставът на организацията, в който войниците на революцията се заклеват. Църквата – първата официално призната и отвоювана с борба институция на България, със свещениците си, важни фигури в повечето комитети, умело включена институционално в изгражданата от Левски държавност.
КАКВО не успява да изгради Левски, за да я има не само де факто, но и де юре Република България от мечтите му? Върховният орган на народната република – парламентът. Стоп! Не такъв като днешния, а оня от Оборище, истинското Велико народно събрание, свикано от следовниците на Апостола – апостолите, пълководци на Априлското въстание. Велико народно събрание, защото само такова има право да обяви война на когото и да е, дори на една империя. Но Левски е формулирал идеята и е подготвил людете, които да я реализират!
ЗАТОВА, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава. Тази България, която в битката за независимостта си от една „деспотско-тиранска система”, проливайки кръвта на 30 000 свои чеда през 1876-а и няколко хиляди опълченци в Руско-турската Освободителна война през 1877/1878-а, поставя на картата на Европа името България. Една България с монархическо държавно устройство, наложено от същата тази Европа, една България, която, за да стане република, извървя доста дълъг път, а за да стане „демократска”, по заложеното от Левски, изглежда ще измине още дълъг път!
Христо Борисов
В КРАЯ на миналия месец (25 юни) бях на една чудесна, много ловешка и едновременно национална фотографска изложба – на ловешкия майстор на обектива Радослав Димитров, фото портрети на емблематични личности от българската култура, гостували през години в Ловеч (и Ловешко, вкл. Троян, изложбата ще бъде показана и в троянската галерия „Серякова къща“ – бел. моя). Авторът, вече покойник, дълги години е фотограф на ловешки вестник и оставя огромен фотоархив, над 54 хиляди кадъра, заснети в периода 1959-1990 г., а двама ентусиасти – Милко Недялков и Албена Йончева, са се заели с нелеката и заради обема, и като техническо предизвикателство задача да обработят този архив, в който е целият Ловеч, с личностите си, събитията, успехите, проблемите, в тези три десетилетия. 
