В едно изречение (155)

* Успешно върви задграничната мисия в Берлин на Даниела, Десислава и Нина от троянския Музей на занаятите
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • УРЕДНИЧКИТЕ от троянския Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) Даниела Банкова, д-р Десислава Вутова и Нина Димитрова, които на 2 ноември пристигнаха в Берлин, успешно изпълняват задграничната си мисия – както вече ви информирахме (виж „В едно изречение (146)“ в бр. 34 на Т21 от 30 септември 2026 г. – бел. ред.), трите троянки са на работна командировка в Музея на европейските култури (Museum Europäischer Kulturen/MEK) в немската столица, притежаващ една от най-богатите извън България колекции на български занаятчийски изделия и артефакти, събирана от немския журналист, пътешественик и любител етнограф Густав-Адолф Кюперс при посещенията му през 30-те години на миналия век в страната ни, включително Троян, а в наши дни колекцията бе популяризирана от сътрудника на МЕК д-р Матиас Таден, който през 2024 г. гостува в МНХЗПИ, завърза добри професионални контакти с троянските си колеги и негова статия за делото на Кюперс излезе в годишника на троянския музей, тези контакти пък се осъществяват с подкрепата на европейската програма „Фокус“ и в партньорство с Института по математика и информатика към Българската академия на науките (ИМИ-БАН), с който троянският музей има дългогодишни ползотворни връзки, резултатите от сегашните проучвания на Даниела, Десислава и Нина в МЕК ще бъдат представени след завръщането им на форума „Музеум дейт“ в София (форумът, пълното му наименование е Museum big data week 2026, е посветен на актуалната и много важна тема за дигитализацията на културното наследство, ще се състои на 10-14 ноември, домакин е ИМИ-БАН и е с широко международно участие, през първите два дни фокусът е върху изкуствения интелект, следва майсторски клас по 3D дигитализация и картографиране, а в последните два дни е научната конференция, на която ще бъдат направени множество научни съобщения – теоретични и по конкретни разработки, тук, на 12 ноември, четвъртък, 14:30-14:45 ч., ще е и представянето на резултатите от работата в берлинския Музей на европейските култури на трите уреднички от Музея на занаятите в Троян, темата им е „Българското наследство в колекцията на Музея на европейските култури в Берлин: Представяне на Густав-Адолф Кюперс, германски изследовател на троянските занаяти“; и нещо прелюбопитно – същата вечер, в рамките на форума, върху фасадата на историческата сградата на БАН в центъра на София, ул. „Марин Дринов“ 1, ще бъде показано мащабно 3D mapping шоу, в което наред с артефактите от емблематичното Панагюрско златно съкровище ще бъдат представени и 40 предмета от колекцията на троянския музей, безспорно признание за работата на троянските музейни специалисти и гордост за Троян – бел. ред.), после в Троян, а след това и в Берлин и ще бъдат публикувани в каталог, който ще излезе догодина; „В първия ни ден в Берлин нашият екип проведе среща с директора на Музея на европейските култури Яна Витенцелнер и с изследователя на колекция „Кюперс“ д-р Матиас Таден. Работата ни продължи във фондовете на музея, където направихме подбор на фотографиите, които Кюперс прави в региона на Троян и Орешак. Изключително интересни моменти от занаятчийския живот на хората в двете селища е запечатал немският изследовател, както и местни обичаи и моменти от монашеския делник на братята в Троянския манастир“, споделиха трите уреднички във фейсбук страницата на МНХЗПИ, а ето и коментара на домакините им от МЕК Берлин: „Посещение от България! Тази седмица колеги от Троянския музей (Музей на народните художествени занимания и приложните изкуства, Троян) ни посетиха в MEK, за да разгледат предмети и фотографии от техния регион в нашата колекция. Даниела Банкова, Нина Димитрова и Десислава Вутова посетиха нашите изложби и складови помещения. Те имаха възможността да снимат множество предмети от своя регион, а снимките ще бъдат използвани за публикация и изложба. Между другото, връзката между Берлин и Троян започва от фотожурналиста Густав-Адолф Кюперс. През 30-те години на миналия век той пътува през големи части от Югоизточна Европа, включително България, и документира аспекти от ежедневието на хората там. Очакваме с нетърпение развитие на сътрудничеството и по-нататъшното укрепване на връзките ни с Югоизточна Европа“. 

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Троянката Лина Борджиева с признание от Съюза на българските писатели

* Тя е поет и философ, преподавател в Художественото училище, има издадени 12 поетични книги и е съставител и редактор на пет алманаха на ученическия литературен клуб „Орфей“
Отличници     
Лина Борджиева с председателя на СБП Боян Ангелов след награждаването, София, 1 ноември
ПО СЛУЧАЙ Деня на народните будители, 1 ноември, бяха връчени отличия (почетни грамоти и златни значки) за принос към съвременната българска литература на петима творци на словото, членове на Съюза на българските писатели (СБП, основан през 1913 г. от Иван Вазов). Между тези автори бе и съгражданката ни Лина Борджиева – поет, философ, учител (в троянското НУПИ „Проф. Венко Колев“). Зад гърба си г-жа Борджиева има издадени 12 поетични книги и е съставител и редактор на пет алманаха с произведения на ученици от литературния клуб „Орфей“ (към троянското НЧ „Наука 1870“), основан от нея преди десет години. 

ЦЕРЕМОНИЯТА по връчването на наградите се състоя в създадения за творчески срещи и тържества уютен салон на Българския културен център в София. Събитието бе открито от председателя на СБП – поетът Боян Ангелов, който поздрави всички присъстващи творци и им пожела вдъхновение, отговорност към словото и нови литературни постижения. Специално внимание г-н Ангелов обърна на факта, че Иван Вазов, създателят на СБП, приживе се е съгласил да бъде почетен председател на сдружението за вечни времена. Реч държа и акад. Иван Гранитски – поет, писател, литературен критик, издател (издателство „Захарий Стоянов“). Той говори за съвременната българска литература и нейните сложни многоизмерни полета, като обеща да дари стотици книги на роден език за културните центрове и библиотеките на българите, живеещи в чужбина.

НА ТЪРЖЕСТВЕНАТА церемония бяха връчени и почетни плакети за подкрепа и партньорство към българската литература, както и за специални заслуги към нея. 

Христо Костов
 
Още по темата:

0 коментара

10 ноември – 37 години по-късно

* „10 ноември 1989 г., колкото и фалшив, режисиран, измамен да бе, даде началото на българския преход от комунизъм към нормалност. Преходът продължава, и дано все някога свърши, от нас зависи“
А дано
Троян, един от първите сини митинги след 10 ноември, 1989 г., сн. Минчо Доков
Един наш текст отпреди четири години – от 10 ноември 2022 г. Препечатваме го, защото си стои актуално, и не сме мръднали или ако сме мръднали, (пак) е в обратната посока. С малки изключения, например МОЧА в София, паметникът на комунистическата лъжа и окупационната червена армия, стърчащ насред столицата ни, днес е демонтиран – по-точно полудемонтиран. Като комунизма ни, „демонтиран“ в посткомунизъм. Тъй че – същото си е. Само годината – с арабски цифри, да ни прощава вицето президент, мили боже – е 2026-а, а не 2022-а. Всъщност времето у нас май е спряло, не ли?! Т21
ЛЮБОПИТНА троянска снимка, авторът й е троянският журналист и фотограф Минчо Доков (вечна му памет) – от един от първите троянски митинги след 10 ноември 1989 г. Издаващ ентусиазъм, надежда, може би вяра, със сигурност и наивност. Но при всички случаи постигнал едно невиждано троянско единение – срещу онова, което бе до тогава, срещу реалния комунизъм, срещу комунистическата несвобода и изостаналост. Доказаха го резултатите на парламентарните избори (1990 г.), когато Троян показа червен картон на червения генерал Добри Джуров, най-авторитетния от комунистическата върхушка в страната, и избра малкоизвестния син литератор Йордан Василев, когато даде трети резултат в страната за СДС (тогавашното, не сегашното), когато малко по-късно аплодира президентския кандидат Петър Стоянов, който започна предизборната си кампания именно и неслучайно от Троян…

КАКВО точно се случи на 10 ноември 1989 г. в България (в частност в Троян) е труден въпрос, и отговорът по никакъв начин не е еднозначен. Случва се вече 33 (37 – бел. ред.) години – болезнен гърч на обществото ни в някакъв непреодолим посткомунизъм. Симптомите, че е това, посткомунизъм, са навсякъде: продължаващата власт, икономическа, но и обществена, на някогашните комунисти и отрочетата им, разбърканата ни като кофа с помия ценностна система, чалгализацията, продължаващият диктат на партийните секретари и тоталната партизация (партизанщина), кланянето на сегашни „евроатлантици“ пред заветите на правешкия цървул, движението ни все някак встрани от цивилизования и успял свят, ласкавото ни отношение днес към агресора Русия и диктатора Путин е ярко доказателство, разнебитените ни пътища, остро контрастиращи с европейските, ширещата се корупция, „калинките“ навсякъде – също, липсата на лустрация (защо ли не се случи, когато в края на 90-те СДС имаше цялата власт; въпросът е риторичен) и усещащата се и до днес сянка на комунистическото гестапо (Държавна сигурност), тържеството на Симеоново над Харвард, каскетите в правосъдната система, стърчащият МОЧА на пъпа на столицата ни и т. н., и т. н.

НО ДА НЕ БЪДЕМ крайни – 10 ноември 1989 г., колкото и фалшив, режисиран, измамен да бе, даде началото на българския преход от комунизъм към нормалност. Преходът продължава, и дано все някога свърши, от нас зависи…

Генадий Маринов

1 Коментара

Нашите Анна-Мария и Таня със световен бронз

* Двете троянки се качиха на подиума в Ташкент след „кървави“ финални схватки * Четвърто бронзово отличие от СП за Анна-Мария и втори медал след среброто и вицешампионската титла от миналата година за Таня
Самбо Световно първенство
Медалистките Таня Радулова и Анна-Мария Манушева, СП 2026, Ташкент
ДВА троянски медала за България на юбилейното 50-то Световно първенство по самбо, провело се в Ташкент, Узбекистан, 6-8ноември 2026 г. Двете големи на българското женско самбо в последните години – Анна-Мария Манушева (кат. 65 кг) и Таня Радулова (кат 54 кг) се окичиха с бронзовите отличия. Като и двете постигнаха успеха си в „кървави“ схватки, оспорвани до последната секунда – съответно срещу Сатова (Казахстан), на която Анна-Мария поведе с 2:1 и удържа преднината си до края и срещу Данилович (Беларус), която броени секунди преди края водеше на Таня с една точка, но в крайна сметка нашето момиче изравни и триумфира. „България може да се гордее с вас, момичета! Благодарим ви за емоциите, за битките и за това, че отново издигнахте българския трибагреник сред най-добрите в света! Браво, български лъвици!“, бе емоционалният финал на информацията на БТА от Ташкент. 

И ДА ПРИПОМНИМ, че този световен успех на двете троянки, възпитанички на троянския Спортен клуб по джудо и самбо „Чавдар“ и на треньора Николай Матев, никак не е случаен. Това е четвърти бронз от СП за Анна-Мария Манушева (след Чонджу 2019, Ереван 2023 и Киргистан 2025). А Таня миналата година спечели вицешампионската титла и грабна световното сребро на първенството на планетата (Киргистан 2025) и стана европейска шампионка и златна медалистка на първенството на Стария континент (Кипър 2025). Да припомним и друг съвсем скорошен успех на троянското самбо – 18-годишната Деница Георгиева (кат. 50 кг) спечели златото при девойките на СП в Тесалоники, Гърция, 2026 г. (виж „Световна титла за троянката Деница Георгиева“ в бр. 35 на Т21 от 7 октомври 2026 г. – бел. ред.). И от нас – голямо браво, момичета!

Т21

Още по темата:

0 коментара

За Георги Господинов в Серяковата къща

* Троян е от малкото градове, в които беше представен „Естествен филм“, режисьорката Калина Николова сподели, че е търсила човека зад успелия творец * След Троян филмът ще гостува в Париж и Виена
Кино за литературата
Авторката на „Естествен филм“ Калина Николова, Троян, 2 ноември 2026 г.
ТРОЯН е един от малкото засега градове, в които беше представен „Естествен филм“ – галерия „Серякова къща“, 2 ноември. Това е късометражен филм за Георги Господинов (най-популярния, признат и обичан днешен български писател, превеждан на повече от 40 езика в над 50 държави, носител на престижната международна награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“ и на редица други значими литературни награди по света и у нас, гостувал в Троян и галерия „Серякова къща“ през 2017 г. заедно със съпругата си Биляна Курташева, която е с родови корени от нашия Троянски край – бел. ред.) на младата режисьорка Калина Николова, сниман през пролетта на тази година. Калина Николова е завършила кинознание във Франция и кинорежисура в Нов български университет. Филмът й е показван в София и Пловдив, предстоят гостувания в Париж и Виена. 

Сред публиката в галерия „Серякова къща“
Подарък от галеристката Мариела Шошкова
РЕЖИСЬОРКАТА дойде в Троян благодарение на лични контакти, поканена от Виолета Маркова, а Серяковата къща беше логичният домакин на прожекцията и последвалия разговор. Мила и непринудена, много младата Калина сподели, че е търсила да покаже човека зад успелия творец. Както винаги, Георги Господинов беше изрекъл пред камерата думи на човечност и мъдра утеха, а публиката имаше нужда точно от това. 

Нели Генкова-Маринова
Снимки: Галерия „Серякова къща“
 
Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |