В края на март посрещаме Лора, събитието – в новата зала „Троян“

* Тържеството в чест на биатлонистите ни, накарали света да заговори за Троян на Зимната олимпиада в Милано/Кортина 2026, ще е и неофициално откриване на многофункционалната спортна зала * Готова е и новата спортна зала на НУ „Св. св. Кирил и Методий“
Добрата новина
В КРАЯ НА МЕСЕЦА, м. март 2026 г., датата още не е уточнена, Община Троян планира тържествено посрещане на звездната ни биатлонистка Лора Христова, която спечели бронзов медал за Троян и България на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия). Празник, който ще е в чест и на другите двама троянски олимпийци биатлонисти – Милена Тодорова, постигнала впечатляващото четвърто място в един от олимпийските стартове, и нейния съпруг, №1 едно в българския биатлон в последното десетилетие Владимир Илиев. Очаквана новина, Лора, Милена и Владо го заслужават, те накара света да говори за Троян и Троян се гордее с този факт, гордее се и обича своите спортни герои.

НО ИМА и една „съпътстваща“ новина, която заслужава не по-малко внимание. Според информацията от Община Троян посрещането на Лора и компания ще се състои в новата многофункционална зала „Троян“, т. е. ще бъде и неофициалното прерязване на лентата на дългоочаквания спортен обект, който със сигурност ще повиши качеството и разшири възможностите на спортната база в града ни. С пояснението, че строително-монтажните работи (СМР) по залата са напълно приключили, извършени са 72-часовите проби на електро- и ВиК инсталациите, както и пробите в експлоатационен режим и на системите за отопление, вентилация и климатизация (ОВК). Предстои подписване на Акт 15 и подаване на необходимите документи за назначаване на Държавна приемателна комисия за обекта, като процедурата по въвеждане в експлоатация обичайно трае около два месеца и последният „щрих“ е издаване на разрешително за ползване. След приключването на цялата тази финална процедура ще е и официалното откриване на залата.

ОТ ОБЩИНАТА уточняват, че има известно забавяне на паралелния обект – реконструкцията на ул. „Мир“, която ще бъде основната транспортна връзка към новата зала. Забавянето е заради проблеми с първоначалния изпълнител, прекратяване договора му „поради виновно неизпълнение“ и обявяване на обществена поръчка за нов изпълнител.

Новата многофункционална спортна зала „Троян“, поглед откъм централния вход
Новата многофункционална спортна зала „Троян“, поглед отвътре
КАЗВАЛИ сме го неведнъж, но нека пак. Новата зала „Троян“ е най-голямата и най-важна троянска спортна придобивка от десетилетия, от построяването на троянския стадион в началото на 60-те години на миналия век до днес. Запълва крещящата троянска липса от нормална спортна зала (училищният салон, кръстен „Чавдар“ по името на някогашното обединено спортно дружество в Троян, който и до момента се използва като градска спортна зала, е пределно неудобен и неотговарящ на съвременните изисквания за подобни съоръжения – бел. ред.). Разширява възможностите за практикуване на различни видове спорт, особено важна е за двата колективни спорта с най-голяма популярност и традиции в Троян – баскетбола и волейбола. И оформя заедно с намиращия се в непосредствена близост градски стадион и новия лесопарк „Турлата“ един просторен център за спорт и отдих в самото сърце на града, постигащ по този начин допълнителен социален ефект и значимост.

ДА ПРИПОМНИМ параметрите на новата зала – на две нива (първото с тренировъчни помещения и офиси за няколко вида спорт, помощни и сервизни помещения, второто – с основната зала) с обща застроена площ 3190 кв. м, паркинг със 77 места и 4 паркоместа за автобуси плюс служебен паркинг, 600 седящи места с възможност за още 200 подвижни места, достъпна архитектурна среда и осигурени места за хора с увреждания, коментаторски кабини, атрактивен външен вид с брандирано на страничните фасади в максимално едър формат туристическото лого на Троян; и с условия за провеждане на масови събития и от неспортен характер. Общата стойност на съоръжението е около 6 млн. лв., като инвеститорът Община Троян започна с със собствени средства и идеята, получила положителната санкция на Общинския съвет, да изтегли целеви банков кредит до 5 млн. лв. Но в хода на работата и след нелеко лобиране бе извоювана държавна финансова субсидия – от Министерството на регионалното развитие и Министерството на младежта и спорта, и така финансовите ангажименти на Общината бяха редуцирани. Което не омаловажава смелия ход на общинското ръководство (екипа на кмета Донка Михайлова и местния парламент, председателстван от инж. Петко Пенков) да започне по своя инициатива и със собствени сили и средства строителството на подобен обект, за който обичайно се разчита изцяло на външна помощ (европейска, държавна), вероятно прецедент в национален мащаб, който получи и продължава да получава заслужени похвали. 

Предстои довършването на основната транспортна връзка към залата – ул. „Мир“
ДА ПРИПОМНИМ и „грапавия“ път по изграждането на залата. Строежът на това буквално изстрадано спортно съоръжение мина през много перипетии: труден избор на мястото, спор при избора на архитектурния проект, нелекото решение от инвеститора Община Троян за изграждането на залата да се тегли общински заем, след това облекчаване на общинската тежест с договаряне на държавно финансиране от Министерството на регионалното развитие и Министерството на младежта и спорта, първа копка на 23  март 2023 г. и последвало „замразяване“ на строителството заради продължителните дъждове и невъзможността на машините да влязат в обекта, забавяне на договорените държавни пари и в резултат многомесечни забавяния на плащанията към изпълнителя на строителните дейности фирма „Строймонтаж“ ЕООД (Пазарджик) с управител Камен Василев, но измъкване от ситуацията без финансови неустойки, неколкократно неизпълнение на пусковите срокове, първоначалният бе за есента на 2024 г., проблеми с изпълнителя на основната транспортна връзка към/от залата – продължението на ул. „Мир“, довели до допълнително забавяне и т. н. Но всичко това вече е минало, залата извисява ръст и впечатлява с габаритите и визията си (по наше мнение залата „на живо“ изглежда дори по-добре, отколкото в архитектурните скици – мащабна, но вписана в ландшафта, без да му „тежи“, и определено красива и интересна – бел. ред.). Тук е мястото да припомни едни важни думи на директора на дирекция „Устройство на територия“ в Община Троян инж. Николай Хитров, казани при започването на строителството – „удобна за използване и същевременно с поносими разходи (по използването й)“, т. е. работеща, жива зала (а не архитектурен паметник, каквито случаи в страната има не един) и ако не самоиздържаща се, то поне функционираща с поносима общинска субсидия. 

***

Изглед към новата спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ откъм ул. „Любен Каравелов“
Изглед към новата спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ откъм училищния двор
И ТЪЙ КАТО стана дума за спортни зали, да погледнем към строящото се и вече пред окончателно завършване друго подобно троянско съоръжение. Чието работно наименование е „училищен физкултурен салон“, но де факто пак е градска спортна зала с възможности за практикуване на няколко вида спорт (баскетбол, хандбал, волейбол, тенис на маса, гимнастика и различни физкултурни дейности), включително от спортните клубове в града (разбира се, след договаряне и уточняване на правилата). Става дума за новата спортна зала в троянското НУ „Св. св. Кирил и Методий“, чието строителство започна в края на 2024 г. СМР-то е приключило и през м. април ще е въвеждането в експлоатация. Изпълнител на строителните дейности е столичното обединение ДЗЗД „Прима Геоплан“, представлявано от Моис Леви. Финансирането на спортното съоръжение е изцяло държавно, 1,5 млн. лв., по мащабната национална програма (с общ бюджет от 140 млн. лв.) на Министерството на образованието за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи спортни площадки и салони в 370 училища в цялата страна (в нашата Ловешка област участват 13 училища, сред тях и четири троянски, вкл. НУ „Св. св. Кирил и Методий“, чийто проект е най-мащабен, като общата стойност на субсидията за тези 13 училища е 6,6 млн. лв.).

Работата по вътрешната част на залата тече под пара, 6 март 2026 г. 
Поглед отвътре
НОВАТА училищна спортна зала в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ е с внушителни параметри: 90 метра дължина, 19 м широчина, 8 м височина и прилежаща помощна сграда (със съблекални, бани и тоалетни, складова помещение, офис на учителя по физкултура), която ще осигурява топла връзка на залата с училищния корпус. „Крайно необходима придобивка – и за училището и учениците ни, и за града като цяло. Очаквана от години. Реализира се отговорно и съм доволна от направено, категорично!“, коментира за Т21 директорката на училището Камелия Алексиева. От г-жа Алексиева научихме още, че след приключване на процедурата по приемането на обекта ще се организира тържествено откриване.

Генадий Маринов    
 
Още по темата за новата спортна зала:
 
Още по темата за новата спортна зала в НУ "Св. св. Кирил и Методий":
 
 Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара

ЧРД, скъп наш малък голям Троян!

* На 13 март отбелязваме 158-ата годишнина на нашия град, градския си рожден ден * Троян днес е безспорно сред успелите, защо да не го кажем и сред най-успелите български градове, макар да е пресилено да твърдим, че е съвсем европейски
Празнично
ОТНОВО, за трети път, казваме: „Честит рожден ден, Троян!“. Денят, в който дотогавашното голямо село Троян се превръща в град и днес отбелязва своята 158-ма градска годишнина, е 13 март (1868 г.). Откритието е ново – направи го, през 2024 г., със съвместни усилия и отлично партньорство, тандемът историци Елеонора Авджиева, директор на троянския Музей на занаятите (която се „закачи“ за посочената 1868 г. в забележителната книга „Спомени и очерки по българските революционни движения 1868-1878“ на троянския летописец Минко Ив. Марковски, чиято първа част излиза от печат през 1902 г., и продължи да „рови“ и търси доказателства) и прочутият български османист проф. д-р Орлин Събев, който открива в Османския архив в Истанбул и превежда оригиналните документи, узаконяващи въпросната дата (прошението на местните троянски първенци от 1867 г. и решението на Вилаетския меджлис в Русе, потвърдено от Османския кабинет в Истанбул за назначаване на мюдюрин/кмет, полицейски пристав и писар/секретар в Троян, считано от 13 март 1868 г., т. е. получаване от селището на нов градски статут).

ТРОЯНСКИЯТ рожден ден все още не се радва на нужната почит – дали заради недостатъчната популярност, дали заради страха, макар и неоснователен, да не „засенчи“ троянския Петковден (14 октомври), деня на християнската покровителка на Троян св. Петка, почитан по стара възрожденска традиция като празник на града ни, възроден при първия троянски кмет след демократичните промени през 1989 г. Константин Фичев, дали от някаква ревност, например към заслужената слава на откривателите (г-жа Авджиева и проф. Събев), дали от недооценяване на важната дата. Но постепенно настроенията се променят и все по-често 13 март се споменава сред важните троянски дати. И вероятно скоро ще почнем да празнуваме градския си рожден ден по подобаващ начин, редно е, вярваме го…
 
НАКРАЯ най-важното, да кажем нещичко за рожденика. Едва ли някой днес би си позволил да оспорва градския статут на Троян, и не говорим в нормативно-документален план, а по същество. Троян днес е безспорно сред успелите, а защо да не го кажем и сред най-успелите български градове. Ще е пресилено да твърдим, че е съвсем европейски – соц- и постсоцминалото му са сложили своя траен отпечатък, който ще носим още много време. Но върви уверено напред, развива се, добива все по-модерен, нов, респектиращ вид. Да оставим настрана, че на местните избори през 2023 г. един от фаворитите за кметския пост в София даваше за пример на столичани именно Троян, дори сравни града ни със световния образец Виена (което по-скоро буди усмивки, но все пак). Да добавим троянската природа с вълшебната Троянска планина, историческите паметници, най-внушителният е Троянския манастир, третият по големина и значимост православен храм в България, туристическия потенциал като цяло, тук включваме и сериозната вече туристическа инфраструктура, троянската икономика, която, въпреки че някои не го доосъзнават и не искат да го признаят, успя да се пренастрои от някогашния промишлен гигантизъм към по-гъвкави и ефективни предприятия, социалното ниво, ниската безработица, културното равнище, световните спортни успехи… В резултат – високото троянско самочувствие и усещането за успялост, за статут, за стойност, не неоправдани.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, скъп наш малък голям и толкова обичан Троян!

Т21

1 Коментара

В едно изречение (116)

* Бабастанчанинът министър Юлиян Попов: „Не, засега не трябва да се строи яз. „Черни Осъм“, трябва да се запълнят дупките в системата и тогава да мислим“

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • НАШИЯТ министър, министърът на околната среда и водите в служебния кабинет Гюров – Юлиян Попов, който за трети път заема този пост, а казваме нашия, тъй като г-н Попов е зет на почетния гражданин на Троян и голям дарител за троянската просвета Джон Бризби, също като него има къща в орешашката мах. Баба Стана и редовно може да бъде забелязан в нашия край, в пространно интервю в коментарното предаване „Говори сега“ по БНТ на 7 март говори по основните си ресорни теми (горивата, въглеродните емисии, водните ресурси), като водещата Мая Костадинова не пропусна възможността да насочи вниманието му и към една от най-горещите теми, водната криза у нас в последните години (засягаща особено остро близките до Троян градове Плевен и Ловеч и довела до реанимиране от предишното правителство на идеята за строителство на язовир в с. Черни Осъм, което би съсипало природата и поминъка на Троянския край и срещу което троянци са единодушно против и готови за отпор докрай – бел. ред.); „По отношение на това, което наричаме водна криза, тя не е с природните води, въпреки че България по принцип е бедна на природни води, страната ни не е богата на водни ресурси. Но основните дупки са във ВиК мрежите, има много селища, които са със загуби на вода по мрежата от 90% и нагоре, така че там е единият проблем. Другият е в земеделието, с поливането, сегашното правителство обръща голямо внимание на този проблем, но има много работа за вършене. ВиК и управлението на ВиК е големият проблем, който трябва да решим“, заяви министър Попов, а на въпроса очаква ли се воден режим тази година отговорът му бе: „Аз лично ще бъда на воден режим, защото имам къща на място, където няма водоснабдяване. И винаги когато съм министър, вече трети път ми се случва, моите съселяни ми казват „Какъв министър си, като не можеш да прекараш една тръба дотук!“. Казвам им – аз ще опитам, докато не съм министър, като министър няма да мога. Но малките селища са проблем, също места като Плевен и други, което не е въпрос на язовир. Защото много хора казват – трябва да построим яз. „Черни Осъм“. Не, засега не трябва да се строи яз. „Черни Осъм“, трябва да се запълнят дупките в системата и тогава да мислим какво да е снабдяването и откъде то да дойде“.   

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

Тротоарните автомобили – големият троянски бич и срам

* Добрата новина – няколко участъка от ул. „Христо Ботев“ бяха почистени – можело значи, адмирации за родната полиция * Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е 
Гореща тема
ПРОДЪЛЖАВАМЕ „вечната“ и много гореща, направо изгаряща троянска тема за тротоарните автомобили, казано по-директно – за пътно-транспортния троянски батак, възлова част от който е безразборното, безпардонно, напук на закони и правила, безогледно, блокиращо достъпа на пешеходците, за майките с детски колички и хората с увреждания да не говорим, несъвместимо с нормите на нормалното градско съжителство спиране и паркиране на автомобили по тротоарите, навсякъде, из целия град, без никакво значение колко натоварен и опасен е даден пътен участък, троянска „норма“. Но този път с една добра новина, доколко ще е трайна, т. е. доколко наистина е добра или само прах в очите, бързо ще стане ясно.

НОВИНАТА. След двете ни обширни статии по горещата тема (виж „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“ в бр. 6 на Т21 от 18 февруари 2026 г. и „Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?“ в бр. 7 на Т21 от 25 февруари 2026 г. – бел. ред.) определено имаше развитие. Една от най-страдащите от тротоарната автомобилна инвазия улица, която на всичкото отгоре е и в тройката на най-натоварените троянски пътни артерии – ул. „Христо Ботев“, е разчистена. Поне в няколко невралгични участъка. 

С ДРУГИ ДУМИ – след явно активната полицейска намеса тротоарните автомобили в тези участъци ги няма. Говоря за отсечките от кръстовището към училищата СУ „Васил Левски“ и НУ „Св. св. Кирил и Методий“ до кръговото кръстовище при Вила „Ванна“ и следващия участък към Дрянската чешма и входа на паркинга на Общината. И сега, от десетина дни, можеш спокойно да навлезеш с автомобила си от пресечките към ул. „Христо Ботев“, без да си играеш на „сляпа баба“ и да хвърляш боб да не те помете някоя от колите с предимство, които няма как да си видял заради от тротоарните автомобили кръстовища. Отделно, за пръв път, да не казваме голяма дума, ама няма да е лъжа – от години, по тротоарите във въпросните участъци могат да се движат пешеходци, дори майки с детски колички и хора със затруднения.

МОЖЕЛО ЗНАЧИ, адмирации за родната троянска полиция. И дано случилото се не е за срок от ден до пладне, получихме такива уверения, но… Продължаваме да следим темата, в някои от следващите епизоди в тази ни тротоарно-автомобилна рубрика ще публикуваме и читателски коментари и предложения, заслужава си да се чуят. И е излишно да казваме, но все пак ще го кажем – въпросните „почистени“ участъци от ул. „Христо Ботев“ са само капка в морето. И почистването на Троян от тротоарните автомобили трябва да продължи, повсеместно или, нека не бъдем фантазьори, поне на най-невралгичните места. Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е.

3 март 2026 г.
Генадий Маринов 

* Снимките са от ул. „Христо Ботев“ в участъците от кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ до кръстовището при Вила „Ванна“, първата седмица на м. март.   
Още по темата:
  

1 Коментара

В едно изречение (115)

* Опашка от посетители за златната изложба в Музея на занаятите; директорката: „Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година“
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ЗНАЧЕЩ много факт, даващ и самочувствие, и оптимизъм, говорим за извилата се опашка от посетители на Музея на занаятите, тази значима не само за Троян и района, но и за страната ни троянска културна институция, желаещи за разгледат откритата в навечерието на националния ни празник 3 март златна, в буквалния и преносния смисъл, изложба, озаглавена „Съкровища от българските земи“ и представяща реплика на Панагюрското златно съкровище, копие на Хотнишкото златно съкровище (открито при разкопки край с. Хотница, Търновско) и автентичните златни накити на тракийската жрица Лесескепра (открити в района на древното Анхиало, днешното Поморие), „Наистина беше нещо впечатляващо – опашката в един момент излезе от музея и се виеше на метри навън, след водната каскада“, коментира пред Т21 музейният работник Веско Дичевски, „Такава изложба не е от лесните – да събереш заедно толкова ценни артефакти, трябва освен много работа, професионален кураж, професионални контакти, подкрепа, специално ще подчертая подкрепата от Община Троян, и име, авторитет, което означава и доверие. Нашият музей го има този авторитет. Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година и мога да обещая на нашата троянска публика и на гостите ни – следват други също изключително стойностни изложби през 2026-та“, бе оценката на музейната директорка Елеонора Авджиева; изложбата ще може да бъде видяна до 6 април.

Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |