Орешашки панаирни бутафории

* „Не се ли прояви стремеж за нещо по-значимо ще си останем в зоната на панаирите с амбулантен оттенък, които въпреки видимите усилия, не могат да заглушат провинциалния вопъл на нещо архаично, безперспективно, досадно повтарящо се“ * „Вместо в началото да върви иконата на Светата Богородица, там крачеха „почетните“ гости“

Мичо Генковски
На Голяма Богородица Отзвуци
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., в ресора му е и културата, а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и непоправим троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Написал няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и изобщо факторите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Приятел и желан автор на Т21. От години живее в манастирското село Орешак.

В предишния си материал във вестника ни апелира за по сериозна амбиция на всички ни – общественост, местни власти, за изграждането на лелеяния транспортен тунел под Балкана при Троян, видян като стратегически проект, който би дал други хоризонти и мащаб на града и района ни (виж „Троян беше! Въпросът сега е – ще бъде ли?“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.). Сега отново поглежда стратегически към една троянска радост и гордост, но и болка – Националното изложение на художествените занаяти в Орешак (Панаира, както го наричахме в близкото минало). А поводът е големият манастирски и всенароден празник Голяма Богородица, 15 август, свързаният с него и замислен като занаятчийски Орешашки панаир и свързаното и с двете Национално изложение, в което, по думите на г-н Генковски, „все ми се струва, че ще се прояви някаква активност с европейски мащаби“. Т21
ПАК е август. Петнадесети. Време за панаир. Орешашкият. Орешачани са хора горди, със самочувствие, с верен усет към красотата, убедени местни патриоти. Затова не бих си позволил да твърдя, че те цяла година с едва сдържано нетърпение чакат този ден, за да напазаруват стоки ценни, стоки дефицитни. Не мога да кажа, че орешачани ненавиждат панаира, но със сигурност много от тях гледат на него с досада. Опитите на организаторите да се припише някакъв характер на занаятчийска изява са фрагментарни и неубедителни. Още повече пък на прага на Националното изложение на занаятите където могат да се видят творения на най-изявени майстори от цяла България. Освен това, и което е по-важно, някак подличко или поне не съвсем почтено гюрултията по търговската чаршия се свързва с християнския празник Успение Богородично, празника на Троянския манастир. 

ВИП гостенката, придружаващите я и попът домакин отпред, а чудотворната икона на св. Богородица Троеручица зад тях (?!) в празничното литийно шествие, Троянски манастир, Голяма Богородица, 15 август 2026 г.
ТУК една наложителна вметка. На тазгодишния Свят ден, 15 август, както всяка година, Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица измина своето шествие от манастира до Могилата, на която някога е била оставена от светогорски монаси по знаменателен Божи знак. Присъстващите стотици хора бяха неприятно изненадани от подредбата на шествието. Вместо в началото да върви иконата на Светата Богородица, там крачеха „почетните“ гости (най-почетен сред почетните бе президентът Илияна Йотова, която след няколко месеца ще се бори за следващ мандат – бел. ред.). Да оставим, че не е канонично. То е просто неприлично. Човек дори да не е вярващ, би следвало да осъзнае, че щом е там и счита иконата за Свята, ще трябва да й се поклони и смирено да и стори път. Обратното е демагогия, каквато волно или неволно си позволиха. „Простено да им е“, вероятно великодушно би казала Богородица. „Простено да им е“, казваха и хората наоколо.

ПАНАИРЪТ в Орешак не е от скоро. През 60-те години на миналия век такива панаири се организираха почти във всеки български град. Тогава в името на преизпълнението на плана разни РПК-та и ТПК-та обираха залежалите, демодирани стоки из паяжинясалите складове и ги предлагаха на панаирните сергии. Беше истински парад на кич и безвкусица. Няколко бирарии даваха илюзия за подобие на немския Октоберфест – кебапчета и бира на корем. Старомодието на стоките и малокултурието на купувачи и продавачи беше донякъде оправдано. Нямаше „Била“, нямаше „Лидъл“, нямаше Ритейл парк със стоки от другия край на света. Нямаше шестте механи по главната улица в с. Орешак, чиято слава на кулинарията и обслужването се знае вече в цялата страна. 

ТА ТОГАВА беше решено да се прекъсне тази търговска шумотевица в Орешак и да се изгради един културен, уникален по форма и съдържание Национален панаир на занаятите. Още повече, че тогава имаше и запазени занаяти, и изявени занаятчии като нашите Петър Цанков, Стоян Йовков, Баю Добрев, Найден Тотев, Минко Банковски и много други. Имаше отдадени на етнографията естети като Атанас Божков, Христо Вакарелски, Виолета Василчина и музейни работници като съгражданите ни Петко Съйчевски и Ганко Цанов. Под ръководството на местната власт Троян бързо се утвърди като всепризнат център на народните занаяти. Тук се провеждаше националният конкурс „Троянски майстор“, тук се празнуваше с участието на творци от цяла България Празникът на занаятчиите Св. Спиридон. Организирането на няколко Международни изложби, в които участваха майстори от целия свят – Чили, Перу, Мексико, Япония, Индонезия, Индия, Финландия, Франция, Съветския съюз и др. – даде нова насока за развитие на Изложението (Панаира). Общо 25 държави взеха участие в изложението през 1986 г. 

СЛЕД ЗАКРИВАНЕТО на тази изложба някои страни като Индонезия дариха своите експозиции, а други като Чили, Перу, Индия, Япония дариха отделни експонати. Това роди идеята за възможно развитие на Изложението на занаятите в Орешак като Световен или поне Европейски център на занаятите. Събитията след 1989 г. сложиха край на тази мечта. Нещо повече. Някой реши, че в името на по-доброто финансиране, на повече щатни бройки и други недомислици Изложението няма да бъде повече Национално, а става Регионално. В такива случаи мъдрият ни народ казва: „Развалил манастир, за да направи църква!“. Изглежда Троян вече изгуби своя статут на национален център на занаятите. Претенденти за занаятчийска столица на България вече са редица по-големи и по-малки градове като Добрич, Габрово, Златоград, Пловдив и др. През последните почти 40 години явно нямаше никакъв стремеж за развитие на идеята за създаване на наднационален културен институт. Добре че по време на своя мандат кметът Минко Акимов пое отговорността и направи необходимото, за да бъдат ремонтирани и обновени най-старите палати издигнати още при откриването през 1971 г. За жалост една от големите и масивни зали, издигната в края на 70-те години в северозападната част на изложбения парк, не беше съхранена, руши се и явно няма дълго да издържи безстопанствеността, на която е изложена.

Общински форум през 1977 г. за развитието на народните художествени занаяти в духа на вековните занаятчийски традиции, Троян е единственият град в България, който провежда обсъждане на тези въпроси, основен докладчик е Мичо Генковски
МНОЗИНА отричат високите цели, считайки ги за грандомания, но когато те липсват, обикновено не биват реализирани и далеч по малки намерения. Преди 1989 г. периодично провеждани общински форуми чертаеха насоките за развитие на една или друга сфера от живота. Вземаха решения. Упражняваха контрол. Привличаха изявени специалисти от местно и  национално ниво. През 1977 г. бях определен за докладчик и Троян стана единственият град в България, който проведе форум за развитието на занаятите. Именно след този форум се прояви голямата активност, която доведе до последвалите сериозни национални и международни постижения. Казват, че България днес е много по-богата. В много отношения има подкрепата на Европейския съюз. Струва ми се, че в този смисъл градът ни изпуска някои възможности за извеждане на общината на едно по-високо ниво. 

Фирмата „Национално“ все още не е свалена…
ВСЕКИ ДЕН минавам покрай Изложението в Орешак и виждам, че фирмата „Национално“ все още не е свалена (виж „Нов статут на Изложението в Орешак, вече е Регионален културен институт“ – бел. ред.). Сигурно се самозалъгвам, но все ми се струва, че ще се прояви някаква активност с европейски мащаби. Ще се възроди позагубената прословута троянска предприемчивост, която дълги години беше основен стимул за смела и амбициозна работа. От особено значение би бил синхронът между Музея на занаятите като методически център, Изложението на занаятите, троянското Художествено училище и Задругата на майсторите. Не се ли прояви стремеж за нещо по-значимо ще си останем в зоната на панаирите с амбулантен оттенък, които въпреки видимите усилия, не могат да заглушат провинциалния вопъл на нещо архаично, безперспективно, досадно повтарящо се. Не се вдъхновявам особено от изявите на Евровизия, но всички виждаме какъв ентусиазъм буди и колко остра е борбата за определяне на град домакин на Евровизия през 2027 г. Очевидно възможността за организиране и провеждане на каквото и да е европейско събитие поражда нови идеи, надежди, творчески хрумвания. Представете си Троян изправен пред подобна възможност със своя цел. В сферата на занаятите или в друга сфера, избрана от местните власти.

15 август 2026 г., Орешак
Мичо Генковски
  
Още от същия автор:
 
Още по темата за Манастира и Панаира: 
Още по темата за Изложението:

0 коментара

Илияна Йотова в Троянския манастир на Голяма Богородица

* Игуменът Василий: „Всеки един от нас, 
 който е прибягнал с молитва към Света Богородица, винаги е почувствал нейната доброта, нейната майчинска прегръдка, нейното застъпничество“ * В шествието с Чудотворната икона редом до игумена Василий крачеше президентът Йотова, а край тях бяха областният Христов и кметът Михайлова
15 август
И ТАЗИ година в големия ден на Троянския манастир „Успение Богородично“, Успение Богородично (Голяма Богородица), 15 август – в който Божията Майка напуска земния свят, храмовия празник на светата обител, силно тачен в манастирските села Орешак и Черни Осъм и целия Троянски край, на който тук се стичат хиляди поклонници от цяла България – имахме висок държавен гост. Президентът Илияна Йотова, придружавана от ловешкия областен управител Пламен Христов и кмета на Троян Донка Михайлова. Обичайно и българският патриарх е тук на този свят ден – традицията бе наложена от Негово светейшество патриарх Максим и продължена от следовника му патриарх Неофит, и двамата замонашени именно в Троянския манастир – но този път църковният глава Даниил не присъства. 

КАКТО повелява канонът, празникът започна с празнична полунощница, преминала в празнична утреня и архиерейска света литургия. А след това бе чаканият от всички ритуал – тържественото изнасяне на чудотворната икона „Пресвета Богородица Троеручица“ от манастирската църква и многолюдното литийното шествие, водено от игумена Драговитийски епископ Василий, до местността Могилата срещу входа на Националното изложение на занаятите; неслучайно място – според манастирската легенда именно тук чудотворната икона извършила първото си чудо, а на светогорския монах, който я носел от Света гора към Влашко, бил даден знак Свише да я остави тук и било поставено началото на манастирския градеж (в самия край на 16. век). Сега на мястото се издига неголям параклис, в който „Пресвета Богородица Троеручица“ бе изложена за поклонение, а игуменът Василий отслужи водосвет и благослови присъстващите. В шествието с Чудотворната икона редом до игумена крачеше президентът Йотова, а край тях бяха областният Христов и кметът Михайлова. 

„ДНЕС празнуваме Успението на Света Богородица – деня, в който Тя вкуси смъртта, заспа и след това бе възнесена на Небесата. Тази смърт, която допреди време човечеството чувстваше като наказание заради първородния грях, след Възкресението на Христос и Успението на Света Богородица вече е един преход към радостта за човечеството – не наказание, а преминаване от греха към Царството Божие“, се чу в обръщението на игумена Василий към вярващите. Със заръката: „Нека винаги в нашия живот да ни съпътства, да ни благославя, да ни бъде една Майка утешителка и ние да знаем, че никога не сме сами. Убеден съм, че всеки един от нас, който е прибягнал с молитва към Света Богородица, винаги е почувствал нейната доброта, нейната майчинска прегръдка, нейното застъпничество“. По информация от сайта на президентството игуменът Василий е разговарял с президента Йотова, запознал я е с историята на Троянския манастир и й благодарил за участието в празника. Двамата обсъдили възможностите реликвите, съхранявани в храма, да бъдат изложени в музей и повече хора да научат за миналото на светата обител. 

ОТ ХРАМОВИЯ празник на Троянския манастир се заражда (в началото на 19. век) още един празник – Орешашкият панаир, който и днес събира майстори занаятчии от цяла България, разбира се, до занаятчиите са и търговците (но без биташките ексцесии и доминация, на които бяхме свидетели преди години и преборването с които не бе леко – бел. ред.).

Т21 
  
Още по темата

0 коментара

Иван Чернокожев продава сливи

Иван Чернокожев продава сливи, сорт „Стенлей“
0889 612 740, ТРОЯН

Качеството има значение!

Начало

0 коментара

Изключително успешна кайсиева кампания във „Винпром Троян“

* Стойко Терзиев: „Кайсиевата е втората ни по продаваемост ракия след сливовата, после се нареждат дюлевата, крушовата, черешовата“ * Кайсиевата кампания приключи, след броени дни започва сливовата, най-важната, а очакванията и за нея са много големи * За оптимизма, историята и чехите
Отличници
Стойко Терзиев
НЯМА ДА изненадаме никого с отговора коя е втората най-популярна и търсена ракия на „ВИНПРОМ ТРОЯН“ АД (част от чешката група „Рудолф Йелинек“), лидера в производството на плодови ракии (гроздовата е в отделна категория) у нас и притежател на емблематична марка „Троянска сливова“, станала част от бранда Троян и България. Втората, след сливовата, е кайсиевата ракия на „ВИНПРОМ ТРОЯН“ – ароматният и толкова харесван продукт на троянския производител. Правен по безкомпромисните критерии и технологично ниво на „ВИНПРОМ ТРОЯН“. С подбрана суровина – кайсиите идват основно от Североизточна България, където е Меката на този плод у нас и като количество, и като качество  (нали хубавата булка става от хубава мома, както казват старите троянци – бел. ред.). Правен с майсторството и дългогодишните традиции на един доказан производител, и с любов, без която нищо хубаво не става на този свят,.

КАЙСИЕВАТА КАМПАНИЯ – изкупуването на кайсиев плод за производството на кайсиева ракия – във „ВИНПРОМ ТРОЯН“ приключи преди десетина дни (31 юли). И това бе поводът да поговорим за „втората най-популярна и търсена“ троянска винпромска ракия и за тазгодишните параметри на кайсиевата кампания, която пък ще е определяща за произведените количества кайсиев еликсир, със Стойко Терзиев от мениджърския екип на предприятието; троянец, по-точно от Орешак (от известния орешашки род, дядо му, чието име носи, е бил кмет на Орешак, баща му Христо също – бел. ред.), от три години „винпромец“, но с богат предишен професионален опит в мениджмънта и търговската дейност и, това се усеща веднага, работещ присърце.

ЕТО КАКВО ни сподели г-н Терзиев на място, при съдовете с току-що пристигнали нови количества кайсии, при огромните метални ферментатори, в които „ври“ кайсиевата каша, при 19-метровата медна дестилационна колона, по нашенски – „казанката“, откъдето излиза готовият продукт (едно наистина внушително съоръжение на изключително техническо и технологично ниво, работещо в непрекъснат режим, изработено от българската фирма „Бенковски“ и монтирано през 2018 г. – бел. ред.) и в бутилиращия цех:

Моменти от кайсиевата кампания, „Винпром Троян“, 2026 г.
В двора на „Винпром Троян“, 2026 г.
• КАЙСИЕВИЯТ плод (суровината за кайсиевата ракия) пристига основно от Силистренско – Тутракан, Силистра и други селища в района, там е основното производство на кайсии у нас, има, но много по-малки количества, и от Южна България, Сливенско. Плодовете се транспортират с големи камиони и се приемат в специални бокс палети, които са затворени, за да не позволяват изтичане на сок. След това се изсипват в големи приемни вани, където става смилането и отделянето на костилките (към кайсиевите костилки имало много голям интерес от фармацевтичните компании, сливовите костилки пък са търсени за отопление, но и те напоследък се използват във фармацевтичната индустрия). И след като се сдроби всичко на плодова каша, с мощни вакуумни помпи тя се изхвърля във ферментаторите, троянските са 30- до 60-тонни, в които се извършва ферментацията; ферментаторите са метални, с двойни стени, много качествени, въпреки че са изградени през 70-те години, и позволяват ефикасно охлаждане с вода на кашата, за да се избегне бързата ферментация, която не бива да се случва;

• ПРОЦЕСЪТ на ферментацията е стриктно контролиран – плодовата каша трябва да е готова за дестилация, след като захарите се трансформират в алкохол; „Това са химични процеси, за да се извърши всичко в перфектното време. При нас всичко е контролирано от началото до края на процеса, което е гаранция за наистина качествената готова продукция“, коментира г-н Терзиев; 

• КАЙСИЕВАТА КАША „зрее“ бързо заради топлото време, такава е спецификата на този плод – и на 7-ия ден започва дестилацията, колонната дестилация пък е най-чистата дестилация, вредният метилов алкохол се отстранява на момента и не е необходима повторна преварка, както при дестилацията на казани, след това суровият дестилат отлежава в специални съдове. Обичайно във „ВИНПРОМ ТРОЯН“ се преработват около 300 тона кайсии на сезон, но тази година е много силна/плодоносна и закупените количества са много по-големи;

• НА ВЪПРОСА ни „Върви ли (пие ли се) кайсиевата ракия в Троянско и изобщо?“ отговорът бе: „Това е втората по продаваемост ракия на „ВИНПРОМ ТРОЯН“, след сливовата, после се нареждат дюлевата, крушовата, черешовата“;

• „ВИНПРОМ ТРОЯН“ работи максимално на светло – подчерта г-н Терзиев, – целият процес се контролира. Стриктен е контролът на поточната линия за бутилиране, вътрешният контрол също е прецизен; „За всеки литър ние плащаме акциз на държавата“. На въпроса ни дали частните производители, които по разни начини заобикалят контрола, не са нелоялна конкуренция, отговорът бе: „В някаква степен – да. Но моето лично мнение е, че това е народопсихология, във всяка къща се е варяло ракия, моите дядовци съща са варели. Това е било поминък и част от ежедневието на хората в нашия край. За нас не е проблем, че някои си е произвел за собствени нужди, по скоро когато ракията стига до пазара, там трябва да се спазват валидните закони, както ги спазваме и ние. Най важното за нас е, че в напитката която произвеждаме, няма вредни вещества. „ВИНПРОМ ТРОЯН“ държи на качеството и на това да предлага на своите клиенти чиста, добре произведена ракия, създадена с внимание към продукта и уважение към традициите“;

• ПОПИТАХМЕ за оптимизма, в какво се корени, отговорът: „Тези думи нямаше как да ги говоря миналата година, защото тогава беше безплодие, липсваше ни достатъчно суровина, но въпреки всичко успяхме да се справим и имахме една успешна година“. Уточнихме, че питаме за оптимизма в стратегически план. „Най-лесната работа е да се оплакваш, това е българска черта, но тя не ни води към добавена стойност, не ни води напред“;

• ПОПИТАХМЕ И за чехите (чешките собственици на „ВИНПРОМ ТРОЯН“). „Знаете, че управителят ни е чех, Михал Капоун, но вече 10 години е в Троян. Много пъти съм го казвал – той е генератор на всичко хубаво, което се случва в предприятието като цяло. И в много случаи е по българин от всички нас“, бе коментарът;

• И ЗА ИСТОРИЯТА, това ни питане бе по повод идеята за създаване на съвсем нов модерен посетителски център с музейна сбирка на „ВИНПРОМ-ТРОЯН“ и обявената кампания за събиране на артефакти от миналото на предприятието. „През 1948 г., когато се основава „ВИНПРОМ ТРОЯН“ като поделение на Държавния спиртен монопол, основната дейност е била производство на троянска сливова и ябълкова ракия, както и търговията с тях. За изпълнението на тази дейност фирмата е разполагала с няколко добре оборудвани дестилерии в различни села от региона и един търговски склад в града. Само с един склад, една канцелария  и 6 ракиджийници (Велчево, Орешак, Добродан, Бели Осъм, Шипково и Борима) и с 4-ма души персонал.  През 1958 г. вече имаме първата си сграда – на мястото на сегашния Ритейл парк в Троян (точно където е автосервизът на Иван Миховски), до реката, имаме в архива и снимка на тази сграда. Всичко това ще го видите в бъдещия музей. Поради увеличаващото се производство и необходимостта от усъвършенстване на технологията през 1968 г. е построено ново, съвременно и модерно предприятие, в което се намираме днес“.

ОБОБЩЕНО – тазгодишната кайсиева кампания във „ВИНПРОМ ТРОЯН“ приключи. И бе изключително успешна. След броени дни започва сливовата, най-важната, а очакванията и за нея са много големи.

Т21  
 
Още по темата:

0 коментара

„Неотъпкана(та) пътека“ свърна и към Троян

* „Защото тук, в нашия град, поколения троянци са отъпквали пътеката към високата музика, и това винаги си личи“
Отзвуци
На финала на концерта в Троян, НЧ „Наука 1870“, 6 август 2026 г.
Изпълнителите
НЯКАК БЕЗШУМНО, но уместно Троян се приобщи към едно сериозно културно събитие – фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“. Основан през 2018 г. в родопското село Ковачевица от изявени български музиканти, живеещи и работещи в САЩ, повечето възпитаници на на световноизвестната консерватория „Джулиард Скул“ (The Juilliard School)  в Ню Йорк, фестивалът се е утвърдил като значима платформа за камерна музика с изпълнители от цял свят. В програмите му съжителстват световни премиери на нови творби, изпълнения на популярна класика и редки произведения от репертоара на камерната музика. Тазгодишното, 8-мо издание включи концерти на пет места – Ковачевица, Добринище, Гоце Далчев, Кърпачево и Троян. Лични контакти са причината тази година пътеката на фестивала да „свърне“ на 6 август и към сцената на троянското читалище.

ПРЕД ПУБЛИКАТА излезе изтъкнат международен ансамбъл от музиканти: нюйоркската пианистка, българката Лора Чекоратова, основател на фестивала, звездата на българо-американската цигулкова сцена Бела Христова със своята цигулка „Амати“, оперната певица с международна кариера Мариана Карпатова, флейтистът Марк Спаркс, кларнетистката Карин Дорнбуш, още български музиканти, които живеят и работят в различни краища на света: цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков, виолистът Борис Тонков, виолончелистът Александър Сомов. Троянската програма включваше творби на Ернест Блох, Джордж Гершуин, Панчо Владигеров, Дейвид Лудвиг, Клара Шуман, Йоханес Брамс, Добринка Табакова.
 
ВЪПРЕКИ елитарния характер на програмата и високите августовски температури, публиката в салона на читалището (НЧ „Наука 1870“) не беше никак малко. И по-важното: тукашни и „летни“ троянци, много от които – музиканти, оцениха класата на гостуващия камерен концерт. Защото тук, в нашия град, поколения троянци са отъпквали пътеката към високата музика, и това винаги си личи.

Нели Генкова-Маринова

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |