* Ловчалията Иво Райнов: „И докато в Ловеч децата трудно намират условия да спортуват, на 30 километра се раждат олимпийски медалисти и празнуват нови спортни съоръжения!“ * Вярно е, че „чуждата кокошка – патка“, но е вярно и това, че Троян прави много за спорта си
Хубава работа, ама ловешка
ЛОВЕЧ, областният ни град, изживява поредната си драма, този път спортна. Градът, който не толкова отдавна, в края на 90-те, създаде футболен клуб, станал четирикратен шампион на България и доминирал в родната първа лига, сега остава без… футбол. Ексшампионът ФК „Литекс“ (или поне това, което бе останало от него в Ловеч, след „преливането“ му в столичния ЦСКА София и изоставянето от спонсора Гриша Ганчев), който през 2024 г. бе прехвърлен на Община Ловеч и си смени името на ФК „Ловеч“, вече е минало. Защото поради невъзможност да го издържа закъсалата финансово Община Ловеч (в края на миналата година ловешкият кореспондент на БНР Пламен Христов съобщи, че Общината е пред фалит и никой не го опроверга – бел. ред.) се отказва от отбора, т. е. закрива го. Тъжна история или да го кажем друго яче – хубава работа, ама ловешка.ПО ТОЗИ повод във фейсбук се появи един гневно-тъжен пост на известния ловчалия Иво Райнов – директор на ловешката Езикова гимназия, дългогодишен общински съветник и както се оказва, запален фен на ловешкия футболен тим. Препубликуваме материала на г-н Райнов, тъй като казва важни неща, но най-вече заради паралела с Троян, посочен като спортен контрапункт на днешния Ловеч.
„ОТКАЗЪТ на ФК „Ловеч“ от участие във футболния шампионат е тъжна новина. Истината, обаче, е че дори за мен, дето отраснах на футболните мачове на „Кърпачев" , „Осъм“, „Лекс“ и сбъднах мечтите си да гледам голям футбол с „Литекс“ (ловешкият отбор преминава през тези преименувания – бел. ред.), това не е най-лошото. В общи линии, както много други хора в Ловеч, бях приключил с фенската си вярност още когато Гриша Ганчев джироса автентичния местен отбор на ЦСКА. Това, което мимикрираше с регистрацията на Луковит беше постепенен процес на затриване на мъжкия футбол в Ловеч. Въпрос на време беше да хвърли кърпата. Драмата е в унищожаването на школата. В отнетия шанс на десетки деца да спортуват. Затварянето на школата ги прати в Плевен, Севлиево... Ето това вече е безотговорност. Не просто да не умееш да създаваш нормални условия, а да пречиш на децата да спортуват. Ако в този град нещо оцелява в спорта, то е само заради ината на някой конкретен човек. Който с мъка намира пари и база, за да възпита в спортни умения и дух все по-малкото подрастващи в Ловеч. Знам го, защото следя отблизо възникването и оцеляването на волейболната и баскетболната школа на Ловеч. Без пари, с една единствена училищна зала за тренировки и официални мачове. И докато в Ловеч децата трудно намират условия да спортуват, на 30 километра се раждат олимпийски медалисти и празнуват нови спортни съоръжения!“ (Иво Райнов, в профила му във фейсбук, 9 март 2026 г. )
ВЯРНО е, че „чуждата кокошка – патка“, както мъдро е казал народът. Но е вярно и това, че Троян в днешното сложно време, всъщност то българското време винаги е сложно, прави много за спорта си, олимпийският бронз на Лора и двете новоизградени спортни зали (градската „Троян“ и в НУ „Св. св. Кирил и Методий“) са само едната страна на медала. Другото, не по-малко важното, са средствата, отделяни от Община Троян за спорт, основно за най-важния му сегмент – детско-юношеския спорт, които са в пъти повече от ловешките. Ето официалната информация за изминалата 2025 г.: по спортния календар за годината са утвърдени 165 000 лв., от които са усвоени 137 900 лв.; допълнително спортните клубове са подпомогнати с 120 000 лв. за детско-юношески спорт и 40 000 лв. за колективни спортове; поета е и издръжката на основните спортни обекти – зала „Чавдар“, стадион „Чавдар“ с прилежащата зала, мотополигон „Троян“, като през 2025 г. за тази дейност са разходени 31,5 хил. лв.; за награди на изявени спортисти, техните треньори и за стипендии са предоставени 91 950 лв. – ясен знак за признание към труда и постиженията на троянските състезатели. Красноречиви цифри, а когато цифрите говорят… (специални благодарности на пиарката на Община Троян Стаси Вачева за предоставената информация – бел. ред.).Генадий Маринов
Още по ловешката тема:
- Що така бе, Роси?! (2010 г.)
- Ловешката Езикова празнува
- Цар Футбол: „Литекс” с трета титла – честито!
- Една легенда в Троян (2013 г.)
- Илия Терзиев: Заводът не е затворен (2016 г.)
- Пак вдигнаха Ловешкия х.й (2018 г.)
- На Цветница в Ловеч – искат в Троян
- В Ловеч са обсъждани мерки срещу Т21 и главния редактор (2019 г.)
- Немският завод край Ловеч отвори
- Как Панайот Пипков написва „Върви, народе възродени“ (2020 г.)
- В Ловеч: „Руският фактор в българските кризи“ (2023 г.)
- Време ли е за Троянска област? (2024 г.)
- Новини от Троянска област
- Езиковата си има нов директор
- Криза с боклука в Ловеч, теглят 7 млн., за да спасяват положението (2025 г.)
- За Народния съд в Ловеч и Троян (2026 г.)
- Как „билгийците“ си го върнаха на „фламингите“
