СРУТИЩЕ на грамадни каменни маси от последните дни, 31 октомври, в южната част на Троянския проход (Беклемето, Троян – Кърнаре, част от 126-километровия републиканския път II-35 от Плевен през Ловеч и Троян до Кърнаре), на 9 км от южното начало
(виж „Валентина Милева: Докога ще играете на руска рулетка с живота на децата ни и на всички пътуващи?!“ – бел. ред.). В близост до участъците, където в края на миналата година (м декември 2025 г.) и началото на тази (м. февруари 2026 г.) имаше подобни „явления“ с всичките им последствия: блокиране на движението за часове, притеснения и страх у преминаващите, някакви експресни и по-скоро палиативни, за временно решение и успокоение, отколкото за търсене на дългосрочен ефект мерки на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и подопечното й Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, отговарящо за поддръжката и състоянието на тази южна част на прохода. Плюс лъжи, много лъжи.
И КАЗВАЛИ сме, но пак да кажем – става дума за прохода, който е основната транспортна връзка на Централна Северна Българи (Плевен, Ловеч, Троян и т. н.) с Южна България и Пловдив. Основната пътна артерия, поне докато – все някога трябва да се случи и ако бяхме нормална държава, отдавна да се е случило – не се построи толкова важният, жизненоважният транспортен тунел (железопътен и шосеен) Троян – Кърнаре, за който има проучвания, планове и дадена зелена светлина отпреди повече от 100 години и който би извършил реалното Съединение на Северна и Южна България. Проходът, по който тече икономиката, туристическият поток и цялостната транспортна (не)свързаност между двете (раз)единени части на страната ни.
НО СРУТИЩАТА са само един от проблемите в Троянския проход. Другият е качеството на пътната настилка, с която при тези височини, завои, редовно усложнени метеорологични и пътни условия в планината шега не бива – защото става дума за живота и безопасността ни. От южната страна на прохода настилката бе под всякаква критика, преди няколко години бе обещан цялостен ремонт, уж се осигуриха пари, избраха изпълнители и… планината (т. е. АПИ, регионалното министерство и изобщо българските власти) роди мишка. Извършиха се някакви частични кърпежи, които и до сега си стоят някак полузавършени, и толкоз
(тазгодишните кърпежи от нашата северна страна, и то на доста големи участъци, бяха далеч по-качествени и за това по-скоро адмирации – бел. ред.).
И СЕГА идваме до третия проблем. За който ни напомни нашата читателка нетроянка Евгения Петрова, редовно пътуваща служебно през Троянския проход (като нея са и немалко троянци, южняци също) – хоризонталната пътна маркировка в прохода. Сигурно на мнозина се е случвало и знаят какво е да шофираш през Троянския проход в мрачно/тъмно и/или мокро време, не дай боже да има и мъгла, което е нещо обичайно там – ад, малка грешка може да доведе до най-лошото, да се бухнеш в ската или пропастта; тук е и проблемът с мантинелите, които на доста места са доста амортизирани, някъде и изобщо липсват. Ето какво ни написа г-жа Петрова:
„Здравейте, налага ми си да минавам прохода Троян – Кърнаре почти всеки работен ден последните десет месеца. Местоработата ми се намира в Троян. Не еднократно съм пускала сигнали до служба АПИ. Ще прикача снимки от запитванията по имейла какво са ми отговорили“.ЕТО И ОТГОВОРИТЕ на двете подразделения на АПИ, ангажирани с Троянския проход – ОПУ Пловдив, отговарящо за южната част и ОПУ Ловеч, отговарящо за северната.
• „Хоризонталната пътна по пътя II-35 е полагана през м. август 2025 г. Поради износената настилка, големите надлъжни наклони, следващите една след друга хоризонтални криви и тежките зимни условия, същата се износва бързо. В изпълнение на Заповед №РД-02-14-2816/ 19.08.2026 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с утвърдения бюджет на АПИ за 2026 г., се преустанови възлагането на всички неодобрени дейности по договорите за поддържане на Републиканската пътна мрежа (РПМ), включително полагането на хоризонтална маркировка. Това може да бъде планирано след отмяна на горната заповед“, отговаря писмено директорът на ОПУ Пловдив Петър Попов. Отговорът на пловдивския пътен шеф е с дата 24 септември 2026 г., т. е. от актуален по-актуален. 
• „В Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с вх. №94-00-5993/24.09.2026 г. е получено писмо, в което ни уведомявате, че маркировката по републиканския път II-35 в прохода Троян – Кърнаре (Троянския проход) е силно износена и заличена. Във връзка с гореизложеното Ви информираме, че ОПУ Ловеч има изготвена и изпратена за одобрение в АПИ заявка за полагане на хоризонтална пътна маркировка по републикански път II-35 „Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре“ в участъка от км 71+300 до км 103+055, където попада участъкът, за който сте писали. След одобрение на заявката, при осигурен финансов ресурс и подходящи метеорологични условия, хоризонталната маркировка ще бъде подновена“, отговаря, също писмено, директорът на ОПУ Ловеч инж. Георги Генов. Датата на отговора е 25 септември 2026 г., т. е. също от актуален по-актуален.И КАКВО ИЗЛИЗА – двете ОПУ-та имат готовност за изпълнение на „силно износената и заличена“ пътна маркировка в Троянския проход, но отгоре не отпускат средства и не дават ход на тази „незначителна“ дейност?! Дори със своя заповед регионалният министър арх. Шишков, който, когато през м. май 2026 г. пое ресора, говореше едни големи и хубави приказки за решително подобрение на пътната инфраструктура в страната, сега блокира изпълнението на вече сключен договор за подновяване на изличената хоризонтална маркировка в Троянския проход; повтаряме – животоспасяващата пътна маркировка. Докога ще (ги) търпим?!
Генадий МариновКоментари за безобразията в прохода
КАКТО Е В ШВЕЙЦАРИЯ ·
През м. октомври минавах два пъти през Беклемето. Какво видях? Първо – пътят е лош, макар, че тук там фрезоваха и асфалтираха. Второ – почти 90 % от мантинелите са ръждясали, липсващи, негодни, изкривени, без светещи оченца. Трето – маркировката е също лоша и липсваща, а започват мъглите, дъжд и сняг. Изводът. Пътят на Беклемето трябва да бъде цялостно преасфалтиран качествено, нови мантинели, а камъните от свлачищата, складирани на подходящо място, а не хвърляни през мантинелите, които на много места са затрупани от шофьорите на камиони и багерите. Още по-добре ще е, ако под Беклемето, Шипка, Петрохан и Хаинбоаз има изградени тунели, както е в Швейцария и другите бели държави в Европа.
Ники Антонов, Дрезден
И ТАКА СИ ВЪРВИ ·
Аз го минавам почти три пъти в месеца от последните пет години. Най-елементарното, маркировката – та тя липсва в 70% от платното, когато падне мъгла си е истинско предизвикателство. Мантинелите са изкривени и на много места липсват, отделно – стари и ръждясали на опасните места към склоновете, и вместо да са двойни и добре подсилени, са единични и потънали в ръжда. Няма почти на никоя от тях отразителните триъгълници. Никъде на завоите, на които няма видимост отсреща, няма поставено огледало. Преди година само на няколко места пуснаха предпазна мрежа. Недобросъвестни хора са си пуснали конете да се разхождат свободно по пътя. За дупките въобще няма да коментирам. Много още може да се пише, но е глас в пустиня. Само обещания и до там. Когато стане автопроизшествие с фатален край, тогава винаги се намират оправдания и така си върви.
Данаил Иванов, Плевен
Юбилейно
