Петима наши по пистите в Кортина д,Ампецо

* И петимата са в най-силния ни (и за България, и за Троян) зимен спорт – биатлона * Тримата са троянци – Владо, Милена и Лора, другите двама са състезатели на троянски клубове – Мария и Константин

Зимни олимпийски игри 2026

Милена, Владо и Лора

СЛЕД БРОЕНИ дни започват 25-ите Зимни олимпийски игри 2026 в Милано и курорта Кортина д,Ампецо (Италия, 6-28 февруари), най-големият световен спортен форум за годината. И, за наша чест и слава, сред участниците ще има и троянски състезатели. И то не малко по сегашните български олимпийски мерки – 3-ма от общо 20-членния български олимпийски тим (спечелените квоти са в шест спорта – ски бягане, ски алпийски, биатлон, фигурно пързаляне, алпийски сноуборд, ски скок) са наши съграждани, а още 2-ма са възпитаници на троянски клубове. Логично и 5-ата троянски олимпийци са представители на най-силния ни (и за България, и за Троян) зимен спорт биатлона, единствения спорт, в който страната ни завоюва максималния брой олимпийски квоти и ще се представи с пълен отбор от 8 състезатели (четирима мъже и четири жени).

КОИ СА НАШИТЕ, които ще представят България по пистите в Кортина д,Ампецо? Със сигурност тримата троянци няма да са изненада за никого. Това е лидерът в мъжкия ни биатлон в последните вече десетина година, световен вицешампион (2019 г., най-високото мъжко отличие за България в биатлона за всички времена), спортист №1 на България (2019 г.), многократен призьор от различни големи състезания, включително стартове за Световната купа и почетен гражданин на Троян заради спортните си победи и слава (2020 г.) Владимир Илиев. Любопитно е, че това ще е историческо пето негово участие на Зимни олимпийски игри (научихме го от репортаж за именития троянски биатлонист по бТВ, подготвен от друг наш известен съгражданин, спортния журналист Калоян Кюркчиев – бел. ред.), с което се изравнява по този показател с легендата ни в шорттрека Евгения Раданова. Първото участие на Владо е на Зимната олимпиада във Ванкувър (Канада) през 2020 г., а най-доброто му олимпийско представяне е в Пьонгчанг (Китай) през 2018 г. – 19-о място в индивидуалното бягане.

ВЕЛИКОЛЕПНАТА троянска олимпийска тройка се допълва от две дами – лидерката на женския ни национален отбор Милена Тодорова (съпругата на Владо) и момичето с неотразимата усмивка Лора Христова. Милена, зо която това ще е трето олимпийско участие, е трикратен медалист от световното първенство за младежи (2020 г.), а след като дари съпруга си с дъщеричка (Ивайла, р. 2023 г., която ще „вика“ за мама и тате в Кортина д,Ампецо – бел. ред.), се завърна на пистата с респектиращо трето място в старт за Световната купа (2025 г.), първи подиум за женския ни биатлон на подобен форум от две десетилетия насам. 22-годишната Лора е най-голямата млада надежда на на България в женския биатлон, трикратна световна шампионка по летен биатлон за девойки (2023 г.). И тримата, Владо, Милена и Лора, са открития, възпитаници и състезатели и до днес на Спортен клуб по биатлон и стрелба „Аякс“ (Троян) с председател презаслужилия за този толкова троянски спорт и изобщо за троянския спорт известен бизнесмен инж. Минко Топалски.

Мария и Константин

ДРУГИТЕ ДВАМА наши биатлонисти олимпийци, които не са троянци, но тренират и защитават цветовете на двата троянски клуба по биатлон, са: Мария Здравкова (Берковица, клуб „Амбарица“) и Константин Василев (Ловеч, клуб „Аякс“ ).

ДА ОЧАКВАМЕ български медал в биатлона от Зимните олимпийски игри 2026 е доста смела мечта, но защо пък не. И защо не да е най-логичното – този медал да е троянски. Айде, наш`те!

Т21   

Начало

 

Още по темата:

• Ради Пълевски – най-добър от българите на младежката олимпиада (2012 г.) 
• Поздравителни адреси за Теди и Владо – троянските олимпийци (2014 г.) 
• Троян – този толкова спортен град (2016 г.) 
• Георги Радковски: "Троянци сме сила!" (2018 г.)
• „Аякс“ (Троян) с най-много олимпийци, следва „Александър логистик“ (София)
• Две троянки с квота за младежката олимпиада (2019 г.) 
• Троян има своя олимпийски шампион (2021 г.) 
• Поздравително кметско писмо до тримата троянски олимпийци (2022 г.) 
• Нашата Милена ще е олимпийският знаменосец на България в Пекин 
• Замениха Милена с Мария в последния момент  
• И Троян, че и Мачковци си имат олимпийски медал от Париж (2024 г.) 

Tweet

Съседството като начин на живот

* „По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед“ * Нашият квартал „Търсата“  е сравнително стар квартал за Троян * Твърдо сме решени да продължим традицията и да се събираме (поне) 4-5 пъти в годината

полк. Лъчезар Марковски

Комшии

Отчуждение, незаинтересованост, дистанция, липса на общностност. Това не са празни приказки, такъв е днешният живот, дори в малки и по правило много по-общностни градчета като милия ни малък Троян. Като че ли някогашният комшулук си е отишъл безвъзвратно. И комшията, според народната мъдрост по-важен и от роднината, вече не е това, което беше. Но може би не съвсем. И комшулукът от оня някогашния вид не е съвсем изчезнал. А може би се възражда? За нещо такова става дума в статията на полк. Лъчезар Марковски от троянския квартал или по точно махала Търсата (затворена между жк „Буковец“ и жк „Черногор“ и вземаща по малко и от двата), несъществуваща като административно единица, но, както разбираме, имаща някакъв особен свой дух, самостойност, принадлежност, самочувствие. И даваща ни пример за един днешен комшулук. Авторът полк. Марковски е настоящ жител на Търсата, но и кореняк „търсачанин“ – родната му бащина къща се намира в махалата. А всички описани моменти са преживени със съкварталците (съседите).Т21

В НАЧАЛОТО ще припомня една народна мъдрост и поговорка, която гласи „По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед“. Или перифразирано, независимо какъв е твоят роднина, добър или лош, със съседа трябва да си в добри отношения. Тук трябва да се каже, че роднините в повечето случаи живеят в друг квартал, в друго населено място или в чужбина, а със съседите ни дели една ограда или няколко десетки метри.

НАШИЯТ квартал „Търсата“, намиращ се в района на общинската болница, е сравнително стар квартал за Троян. Първите жилища са построени през 50-те години на миналия век. През годините беше добре облагороден, но и когато не беше, ние си го харесвахме такъв какъвто е. Децата от квартала се събирахме и разнообразявахме ежедневието си с игри и занимания от това време като футбол, баскетбол, игра на войници, криеница, дама, игра на ластик, разменяхме си пощенски марки, стари монети, кибритени кутии и много други неща, което ни правеше истински щастливи.

СЛЕД КАТО пораснахме всеки тръгна по своя житейски път на развитие. Тук е моментът да споменем и някои жители на квартала, които са допринесли през годините за развитието и просперитета на нашия град като: Васил Вълковски – директор на „Елпром“ и „Постоянство“, председател на  „Троянска керамика“, общински съветник; Станчо Цочев - дългогодишен директор на  „Сердика“; полк. Христо Вълковски – служител в системата на МВР Троян; инж. Владимир Младенов – началник на цех в „Машстрой“, ръководител група в технологичния отдел на „Елпром“, съосновател и дългогодишен управител на фирма „Копа Хидросистем“, почетен гражданин на Троян; инж. Николай Младенов – управител на фирма „Копа Хидросистем“; Марин Вачевски – дългогодишен началник на Затворническото общежитие (Затвора) в Троян, за кратко зам.-министър на правосъдието; инж. Минчо Колчевски -  началник на отдел в „Машстрой“ и управител на фирма „Веда“; прокурор Георги Аргиров – дългогодишен ръководител на Районна прокуратура Троян; полк. инж. Лъчезар Марковски (авторът – бел. ред.) – началник на служба във Военновъздушните сили на Република България, началник на отдел в Генералния щаб на Българската армия, началник на Военния географски център в Троян; майор Николай Балевски – началник на поделение във Военновъздушните сили на; Христо Петков -  началник на Затворническото общежитие в Троян; проф. д-р Тодор Дудев – химик, преподавател в Софийския университет; Минко Дудев – учител по български език и литература и директор на ПГ „Васил Левски“; Минко Колчевски – учител и зам.-директор на Троянската гимназия (ПГ „Васил Левски“), дългогодишен главен редактор на в-к „Троянски глас“; Донка Дудева - учител по български език и литература в ОУ „Димитър Благоев“ и ПГ „Васил Левски“; инж. Стела Колчевска -  програмист в „Машстрой“, учител в ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“; инж. Диана Младенова – конструктор в „Елпром“, с голям принос при изграждането на фирма „Копа Хидросистем“, общински съветник; Благомира Фискучева – учител по математика в Троян и Ловеч; Мария Станчева – учител в СУ „Васил Левски“; Петър Петров - радио и телевизионен водещ, за известен период учител в СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян); Мария и Веселин Петрови – учители в Троянската гимназия; Надежда Христова – художник-керамик и председател на Задругата на майсторите в Троян. 

Момент от срещата в ресторант „Роял“, 12 декември 2025 г.

ПРЕДИ около две години в разговор между съседите се зароди идеята да организираме среща на част от жителите на квартала, или по точно на една от съставните му махали. Идеята възникна спонтанно след честване на 60-годишния юбилей на моята скромна личност.

И ТАКА на 12 декември 2025 г. организирахме Коледно-новогодишно парти. Това беше третата поред среща на съседите от махалата, което я затвърди като традиционна. Организатори бяха Стела Колчевска и Лъчезар Марковски. Наред с по-възрастните бяха поканени и млади хора, за да се получи една приемственост на поколенията. А целите бяха следните: сплотяване на съседите от махалата, укрепване на добрите междусъседски взаимоотношения, споделяне на житейски и професионален опит и на добри практики от ежедневието, взаимопомощ. Срещата се състоя в ресторант „Роял“, като тук е мястото да благодарим на собствениците Мартин и Валентин Костови за гостоприемството и създадената добра обстановка. Веселихме се, говорихме си за проблемите, поиграхме си, попяхме си и така вечерта мина в чудесна приятелска атмосфера. 

ТВЪРДО сме решени да продължим традицията и да се събираме (поне) 4-5 пъти в годината – около 3 март и Първа пролет, Гергьовден, Съединението и Независимостта на България, Коледно-новогодишните празници.

Полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски

Начало

 

Още от и за същия автор: 

• Новият шеф на Поделението встъпи в длъжност (2015 г.) 
• Вятърна мелница на Момина могила (2025 г.) 

Tweet

Николай Тодоров: Печели този, който се финансира най-евтино, най-дългосрочно и най-стратегически (2)

* „Една брошурка да имаше и тя да беше раздадена в търговските обекти, за да се знаят хората най-важното. Това е толкова просто“ * „На бизнеса и гражданите им беше дадена зелена и широка улица за развитие. Превозното средство обаче са нашите институции, от които зависи скоростта, с която се движим, и докъде ще стигнем“

Интервю

Николай Тодоров е добре познат на троянци, включително и от страниците на Т21, но нека го представим накратко. Дългогодишен общински съветник, в момента също, но за последно, както сам подчерта, същото е и с политическата му ангажираност. Което не означава край на обществената му активност, напротив – ще посочим участието му, в повечето случай във водещата роля на инициатор и двигател, в различни значими проекти (като планинския маратон „Троян Рън“, който от тази година ще си има „двойник“ в съседно Априлци – „Априлци Рън“, кросовете в подкрепа на борбата с рака на гърдата, създаването на туристическия маршрут „По стъпките на Левски“ – от Къкрина през Троянския Балкан до Карлово и т. н.).

Икономист – магистър, с професионален стаж в НАП, в момента пред защита е докторската му дисертация по икономика, свързана с кръговата икономика и управлението на отпадъците. Активен предприемач – негово дело е троянският комплекс „Ривърсайд“. Човек с изключително остро гражданско чувство, умеещ да подкрепя и реализира добри граждански каузи. Женен, с една дъщеря, която завършва право в Софийския университет.

Този ни разговор е по най-горещата днешна българска тема – влизането ни в еврозоната и замяната на лева с евро. Едно изключително важно и добро за България събитие, което обаче се натъква и на своите противници и дори саботьори, както и на недостатъчната осведоменост на хората, за която вината не е само тяхна. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.

 (продължение)

    – Сега да говорим на микрониво, което за обикновения човек е по-важно, защото той вижда това ниво. Колко има в портфейла, как текат нещата, като си вземе пенсията или си внесе пари, в магазина какво му връщат, как се държат продавачките, какво е настроението. Според моя опит всичко тече гладко, дори изненадващо гладко?
    – България беше подготвена институционално и технически за приемането на еврото. Това, което не се свърши, е да се комуникира процесът. 

    – Тъй нареченият пиар?
    – Еврото няма нужда от пиар. Еврото има нужда от това да се обясни какво се случва. За мен проблемът е системен. Българската държава никога не е комуникирала това какво прави и какво смята да прави. Няма българска институция, която да го е направила по качествения начин. 

    – Казваш, че това не е умишлено, че толкова си могат?
    – Да, това е инерция от едни дефицити, които са от толкова десетки години назад. Просто не знаят как. Или не им се занимава. Мързи ги или не искат да заделят ресурс. 

    – Не е някакъв опит да се препъне процесът? Или има и такъв момент?
    – Не мога да твърдя подобно нещо. По-скоро за мен е липсата на утвърдена методика, алгоритъм на действие в такива случаи. На това му се казва комуникационен план. Те нямат комуникационен план. Да пуснеш един кратък клип по националната телевизия, че идва еврото – това не е сериозно. Това не ти е вафла „Мура“.

    – Спомена и местните власти, че и те имат дълг в тази посока. 
    – И те нищо не комуникираха. Ние сме свикнали нещо, което държавата не покрива, да се опитаме да го компенсираме чрез местната власт. 

    – Което е добре, нали? 
    – Което е добре. Но с еврото не стана. Една брошурка да имаше и тя да беше раздадена в търговските обекти, за да се знаят хората най-важното. Това е толкова просто, най-елементарният начин за комуникация. Социалните мрежи? Аз в социални мрежи такова нещо не видях. Основните телевизии даваха някакви интервюта и по-скоро си трупаха рейтинги върху това. В публицистични предавания на тема икономика невинаги канеха най-удачните хора, а такива, които се мъчеха да се правят на интересни, без да дават реална полза. 

    – А какво още трябваше да стане тук, в Троян?
    – В Троян трябваше да покрием тези дефицити. Общинският съвет прие няколко наредби, които бяха продиктувани от Закона за еврото и където цените и таксите бяха превалутирани в евро. 

    – Казваш, че Общинският съвет си свърши работата?
    – Не си свърши работата. Защото, когато нещо приемаш, съвсем естествено е да приемеш и решение как да го комуникираш с гражданите. Това, което не се прави. Ние сме свикнали всичко да се прави от кмета, защото така е по-лесно и по-лежерно. Колкото да критикуваме, че кметът е иззел всички функции на Общинския съвет, истината е, че той и да ги е взел, по-голяма част ние сме му ги дали. Доброволно, защото ни мързи. Сигнализирахме гражданите, че съвсем наскоро приехме пределни цени на таксиметровите услуги. Но доколкото сигналите са стигнали до мен, цените изобщо не се спазват.

    – В момента возят за 3 евро, което е, грубо казано, около 6 лева, докато преди беше 5 лева.
    – Това знам и аз. Ние в ОбС сме приели наредбата. Тука вече е основната функция на изпълнителната власт, на кмета. Второ – добре че се озаптиха и не се вдигнаха цените на водата и на такса битови отпадъци. Ако бяха се вдигнали, щеше да се влезе в колизия със Закона за еврото. Може да се тълкуват като спекулативни. 

    – Троян влезе без вдигане на местните данъци и такси в еврозоната, което е добре. Така ли?
    – Основният риск при влизането на еврото – и е риск за всяка една държава, – е рискът от начално по-високо превалутиране, т. е. повишаване на цените. 

    – Как върви тоя процес в Троян? За такситата казахме, казахме и че който трябва да им дръпне ушите, засега не ги е дръпнал. А за малки магазинчета или за други, по-големи магазини има ли сигнали? 
    – На нашите регулаторни органи принципът е да работят след събитието. Няма превенция, а това е най-важното. Второ: в развитите демокрации и икономики в еврозоната, да вземем Германия, основният регулаторен орган е публичният – например бабите и дядовците, които са с повече свободно време и са наблюдателите на процесите. 

    – Нашите баби и дядовци също са много чувствителни, много наблюдателни и много гневни по тази тема, ама за да станат регулаторен орган като немските баби и дядовци, трябва да има кой да ги чуе. 
    – Точно така. Къде са горещите телефони? Снощи за първи път чух, че ще ги въвеждат. Сега ги няма. Има сайтове, но те няма как да се използват от повечето възрастни хора, особено по малките населени места и в по-отдалечени райони. А там най-лесно може да се тръгне към спекулативни цени. Там се намират най-социално уязвимите икономически групи. Това е другият основен стълб, който аз критикувам – че не се създадоха компенсаторни механизми за социално уязвимите групи. Тези, които, грубо казано, живеят от пенсия в пенсия или от заплата на заплата. Тях дори и малък марж на цените ги засяга силно, много по-чувствителни са. 

    – А какъв компенсаторен механизъм за тях би могло да има? 
    – Ние няма нужда да измисляме топлата вода или колелото. Нека да се види опитът на останалите малки, сродни на нас държави – Словения, Словакия, Литва, Естония, Латвия, Хърватия. Може да заложим и нещо иновативно, нещо по нашия модел. Но нека да го измислим. 

    – Нещо прави ли се все пак? 
    – Не се прави. Една брошурка в пенсионерския клуб да има за най-основните неща, които засяга еврото. Да бъдат слагани на входните врати на търговските обекти. На банките да бъдат изложени най-важните права и задължения на гражданите. Защото първите шест месеца са най-чувствителни.

    – Ако националният горещ телефон се забави или не е ефективен, оправдана ли е идея за местен горещ телефон? 
    – Разбира се. По отношение на регулациите, които налага Община Троян, тя е задължена да упражнява въпросния контрол. 

    – Но това е самоинициатива, Общината не е задължена да направи местен горещ телефон. Закъсняло ли общинските съветници и общинската администрация да вземат такива мерки, които да помагат за плавност на процеса, за информационна подкрепа на хората? Дали ще стане това? Дали не е в процес вече? Сигурно имаш информация.
    – Нямам информация. 

    – Ти, като дългогодишен общински съветник, буден общественик, успешен бизнесмен и скоро доктор по икономика – дай съвети какво да правим в тази ситуация, в която процесът върви, но явно има проблеми и подводни камъни. 
    – Съветът, който бих могъл да дам, е да се опитаме сами да си помогнем. Да опитваме да регулираме това, което държавата не успява да регулира. По отношение на влизането в еврозоната – това е един от най-добрите моменти в съвременната българска история. Ние заехме мястото си там, за където си мечтаехме преди 20 години. 

    – Съвет за отношенията с банките? 
    – Това, което е разписано, е следното. До 8 август 2026 г. – без такси за обръщането на книжните левове в евро, а обръщане на монетите – до 31 декември 2026 година. БНБ може да прави това безсрочно. Търговските банки също биха могли, но е въпрос на тяхно самостоятелно решение по правилата, които те си определят. 

    – Казваш ни, че никога няма да загубим българските си левчета и стотинки, ако сме ги забравили някъде в дюшеците и по кутиите? 
    – Точно така. И другото, към което призовавам, е да се проведе коректна информационна кампания. Единствените, които алармират за правилата, са журналистите, и хората са свикнали като регулаторен орган да ползват тях. Което е добре за журналистите, но е жалко за институциите. Ето веднага конкретен пример – за надраскана евробанкнота. Това беше тиражирано по социални медии, но трябваше да бъде комуникирано и от управителя на БНБ. Ние действаме след събитието. 

    – И какво става с тази банкнота? 
    – Тя не е унищожена. Може да си я ползва за сувенир, може да си я сложи в рамка, може да я даде на детето да си играе. 

    – Не може ли да я смени? 
    – Не, не може. Но как беше защитен от държавата общественият интерес? Защото това надраскване е вандализъм.

    – Да завършим афористично. Как ще коментираш това, което ни се случи от 1 януари 2026 г. – влизане в еврозоната, т. е. приемане на еврото за платежно средство в България? 
    – На бизнеса и гражданите им беше дадена зелена и широка улица за развитие. Превозното средство обаче са нашите институции, от които зависи скоростта, с която се движим, и докъде ще стигнем.     

(край)

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Виж още по темата:

• Николай Тодоров: Печели този, който се финансира най-евтино, най-дългосрочно и най-стратегически (1) 

• Приемането на еврото е в наша полза, не друго, друго е другото 
• Рада Ганкова за еврото 
• Българин от Виена дари 5000 евро на троянския музеен комплекс „Балканци“ 
• Юлиан Попов: „Ние сме в еврото, процесът е необратим“ 
• Явор Божанков: „Да живее европейска България!“
• Езиково за еврото 

Tweet

Стотинка по стотинка – книга

Кауза

Седмокласниците от група „Книголюбители“ в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ обявяват акция „СТОТИНКА ПО СТОТИНКА – КНИГА“. Тяхното предложение е: „Дайте ни ненужни вече стотинки, а ние ще ги обменим и ще купим книги за училищната библиотека. Благодарим ви!“

Кутии за събиране на стотинки ще бъдат поставени: на входа на СУ „Св. Климент Охридски“, в галерия „Серякова къща“, в троянското читалище „Наука 1870“, в читалището на с. Орешак, в редакцията на „Троян 21“, Акцията ще продължи до края на февруари. Учениците искат да обогатят детско-юношеския раздел на училищната библиотека и са подготвили свой списък със заглавия.

 

Начало

Tweet

Идиотията пред Манастира продължава, докога!

* „Като оставим настрана липсата на вкус и естетика, както и на мозък, наистина ли никой не може да реагира срещу съветофилските напъни в сувенирите?“ * „Да сложиш главите на Ленин, Сталин, Тодор Живков, Путин и Тръмп (за капак!) пред входа на Троянския манастир е долна гнусотия и целенасочена провокация“ * „Закрийте базара пред Троянския манастир!“

Дежавю

Пред Троянския манастир, 2026 г., сн. Полина Иванова

В НАВЕЧЕРИЕТО на Коледа (2025 г.) наш приятел ни сигнализира за една идиотия на входа на най-тачената и най-посещавана културно-историческа и туристическа троянска забележителност – Троянската света обител „Успение Богородично“ (Троянския манастир). Там, буквално при входните двери на храма (в павилионче, залепено за манастирските стени), в дните на светлото Рождество Христово, се продаваха: чаши „с ликовете на световните престъпници, лично отговорни за смъртта на милиони хора, буквално залели с кръв Европа, антихристи, разрушили хиляди християнски храмове в своята и другите стъпкани от комунизма европейски страни, включително България – Ленин и Сталин“, до тях „чаши с лика на достойния им ученик и последовател – днешния военнопрестъпник и масов убиец Путин“ и малко встрани „чаши с образа на нашенския събрат на гореспоменатите – правешкия цървул и диктатор Живков“ (цитатите са от наш материал, публикуван по Коледа в сайта на Т21 и във фейсбук, а малко по-късно и в печатното ни издание, виж „Разни чаши, разни идеали“ в бр. 1 на Т21 от 14 януари 2026 г. – бел. ред.). 

СРАМНО, обидно, тъпо, гнусно! И още по-такова, тъй като чашите с антихристите бяха изтъпанени редом с прекрасна троянска керамика и до тениски с лика на Апостола Левски. Тогава попитахме дали това става с благословията на игумена Василий (не го допускахме, но кой знае?!). И къде е (къде спинка) целокупната местна власт – общинска и друга администрация, местен парламент, правоохранителни органи, къде е местната демократична общност. За всички тях пък и за нас си припомнихме, че в България действа, или поне би трябвало да действа, закон срещу комунистическата пропаганда – виж Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през 2000 г. 

ПОСЛЕДВА реакция – чашите с антихристите бяха прибрани. Но сега гневен материал на известната столична журналистка и пътешественичка Лияна Панделиева (същата, лъчезарното момиче от първите плакати на СДС в зората на демокрацията – бел. ред.) ни алармира, че идиотията с чашите с ликовете на Ленин, Сталин, Путин, Живков, че и Тръмп за капак, отново е на входа на Троянския манастир. 

Генадий Маринов, Т21

Лияна Панделиева

ГЛЕДКА от пазарчето пред Троянския манастир. Родолюбиво. Чашите с комунистически лидери и сатрапи са преплетени с грънци, бадурчета, шарена торбичка с ресни и дървении с фолклорни елементи.
 
ЕСТЕСТВЕНО, нито Общината, нито Министерство на туризма, нито управата на самия манастир са в състояние да създадат правила и политика за това какво е допустимо да се продава около национални обекти. Троянският манастир не е обикновено туристическо място. Ще вметна само, че на Коледния базар в Крайова (да добавим – прочутият Коледен базар в Крайова, посещаван и от все повече българи – бел. ред.) можеха да търгуват само тези, които са спазили стриктно разписаните от общината правила за това какъв вид изделия могат да се продават и нямаше едно нарушение!
 
ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО Троянският манастир е духовен и просветен център, където се развива книжовна дейност. Манастирът е двигател на националното пробуждане! Троянският манастир е убежище за революционери и сред тях Васил Левски. През 1872 г. там се провежда събрание на БРЦК. Църквата е изписана от Захари Зограф. 

ИРОНИЯТА е в това, че поне три от лицата на чашите са унищожители не само на вярата, но и на хората, които са посещавали църква. На фона на тези титани от нашата най-достойна история, отпред стърчат смайващи предмети на политическия кич. Безобразието е в безхаберието, с което сувенирите ни са аморфна маса от всевъзможни боклуци, омесени с фолклорни мотиви. Като оставим настрана липсата на вкус и естетика, както и на мозък, наистина ли никой не може да реагира срещу съветофилските напъни в сувенирите? 

ДА НЕ ГОВОРИМ, че от няколко години наши търговци изкупуват типични турски вази, чинии, чаши и ги пробутват за български. Да сложиш главите на Ленин, Сталин, Тодор Живков, Путин и Тръмп (за капак!) пред входа на Троянския манастир е долна гнусотия и целенасочена провокация. 

РОДОЛЮБИЕТО не е в носенето на забрадка и престилка с пафти. Родолюбието е в запазването на историята и духа на местата откъдето се ражда стремежът за национална независимост. Недопустимо е пред Троянския манастир, където витае духът на Васил Левски и отдадените на независимостта на България, да сме свидетели на най-жалкото духовно падение. Закрийте базара пред Троянския манастир!

1 февруари 2026 г.

Лияна Панделиева, във фейсбук

 

Начало

 

Още по темата:

• Без нацистки символи в Поморие, а комунистическите? (2022 г.)
• За лъжичката с катран (2024 г.) 
• В едно изречение (79) (2025 г.) 
• Разни чаши, разни идеали (2026 г.) 

Tweet