ЧРД, скъп наш малък голям Троян!

* На 13 март отбелязваме 158-ата годишнина на нашия град, градския си рожден ден * Троян днес е безспорно сред успелите, защо да не го кажем и сред най-успелите български градове, макар да е пресилено да твърдим, че е съвсем европейски
Празнично
ОТНОВО, за трети път, казваме: „Честит рожден ден, Троян!“. Денят, в който дотогавашното голямо село Троян се превръща в град и днес отбелязва своята 158-ма градска годишнина, е 13 март (1868 г.). Откритието е ново – направи го, през 2024 г., със съвместни усилия и отлично партньорство, тандемът историци Елеонора Авджиева, директор на троянския Музей на занаятите (която се „закачи“ за посочената 1868 г. в забележителната книга „Спомени и очерки по българските революционни движения 1868-1878“ на троянския летописец Минко Ив. Марковски, чиято първа част излиза от печат през 1902 г., и продължи да „рови“ и търси доказателства) и прочутият български османист проф. д-р Орлин Събев, който открива в Османския архив в Истанбул и превежда оригиналните документи, узаконяващи въпросната дата (прошението на местните троянски първенци от 1867 г. и решението на Вилаетския меджлис в Русе, потвърдено от Османския кабинет в Истанбул за назначаване на мюдюрин/кмет, полицейски пристав и писар/секретар в Троян, считано от 13 март 1868 г., т. е. получаване от селището на нов градски статут).

ТРОЯНСКИЯТ рожден ден все още не се радва на нужната почит – дали заради недостатъчната популярност, дали заради страха, макар и неоснователен, да не „засенчи“ троянския Петковден (14 октомври), деня на християнската покровителка на Троян св. Петка, почитан по стара възрожденска традиция като празник на града ни, възроден при първия троянски кмет след демократичните промени през 1989 г. Константин Фичев, дали от някаква ревност, например към заслужената слава на откривателите (г-жа Авджиева и проф. Събев), дали от недооценяване на важната дата. Но постепенно настроенията се променят и все по-често 13 март се споменава сред важните троянски дати. И вероятно скоро ще почнем да празнуваме градския си рожден ден по подобаващ начин, редно е, вярваме го…
 
НАКРАЯ най-важното, да кажем нещичко за рожденика. Едва ли някой днес би си позволил да оспорва градския статут на Троян, и не говорим в нормативно-документален план, а по същество. Троян днес е безспорно сред успелите, а защо да не го кажем и сред най-успелите български градове. Ще е пресилено да твърдим, че е съвсем европейски – соц- и постсоцминалото му са сложили своя траен отпечатък, който ще носим още много време. Но върви уверено напред, развива се, добива все по-модерен, нов, респектиращ вид. Да оставим настрана, че на местните избори през 2023 г. един от фаворитите за кметския пост в София даваше за пример на столичани именно Троян, дори сравни града ни със световния образец Виена (което по-скоро буди усмивки, но все пак). Да добавим троянската природа с вълшебната Троянска планина, историческите паметници, най-внушителният е Троянския манастир, третият по големина и значимост православен храм в България, туристическия потенциал като цяло, тук включваме и сериозната вече туристическа инфраструктура, троянската икономика, която, въпреки че някои не го доосъзнават и не искат да го признаят, успя да се пренастрои от някогашния промишлен гигантизъм към по-гъвкави и ефективни предприятия, социалното ниво, ниската безработица, културното равнище, световните спортни успехи… В резултат – високото троянско самочувствие и усещането за успялост, за статут, за стойност, не неоправдани.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, скъп наш малък голям и толкова обичан Троян!

Т21

В едно изречение (116)

* Бабастанчанинът министър Юлиян Попов: „Не, засега не трябва да се строи яз. „Черни Осъм“, трябва да се запълнят дупките в системата и тогава да мислим“

Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • НАШИЯТ министър, министърът на околната среда и водите в служебния кабинет Гюров – Юлиян Попов, който за трети път заема този пост, а казваме нашия, тъй като г-н Попов е зет на почетния гражданин на Троян и голям дарител за троянската просвета Джон Бризби, също като него има къща в орешашката мах. Баба Стана и редовно може да бъде забелязан в нашия край, в пространно интервю в коментарното предаване „Говори сега“ по БНТ на 7 март говори по основните си ресорни теми (горивата, въглеродните емисии, водните ресурси), като водещата Мая Костадинова не пропусна възможността да насочи вниманието му и към една от най-горещите теми, водната криза у нас в последните години (засягаща особено остро близките до Троян градове Плевен и Ловеч и довела до реанимиране от предишното правителство на идеята за строителство на язовир в с. Черни Осъм, което би съсипало природата и поминъка на Троянския край и срещу което троянци са единодушно против и готови за отпор докрай – бел. ред.); „По отношение на това, което наричаме водна криза, тя не е с природните води, въпреки че България по принцип е бедна на природни води, страната ни не е богата на водни ресурси. Но основните дупки са във ВиК мрежите, има много селища, които са със загуби на вода по мрежата от 90% и нагоре, така че там е единият проблем. Другият е в земеделието, с поливането, сегашното правителство обръща голямо внимание на този проблем, но има много работа за вършене. ВиК и управлението на ВиК е големият проблем, който трябва да решим“, заяви министър Попов, а на въпроса очаква ли се воден режим тази година отговорът му бе: „Аз лично ще бъда на воден режим, защото имам къща на място, където няма водоснабдяване. И винаги когато съм министър, вече трети път ми се случва, моите съселяни ми казват „Какъв министър си, като не можеш да прекараш една тръба дотук!“. Казвам им – аз ще опитам, докато не съм министър, като министър няма да мога. Но малките селища са проблем, също места като Плевен и други, което не е въпрос на язовир. Защото много хора казват – трябва да построим яз. „Черни Осъм“. Не, засега не трябва да се строи яз. „Черни Осъм“, трябва да се запълнят дупките в системата и тогава да мислим какво да е снабдяването и откъде то да дойде“.   

Т21    
 
Още от рубриката:

Тротоарните автомобили – големият троянски бич и срам

* Добрата новина – няколко участъка от ул. „Христо Ботев“ бяха почистени – можело значи, адмирации за родната полиция * Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е 
Гореща тема
ПРОДЪЛЖАВАМЕ „вечната“ и много гореща, направо изгаряща троянска тема за тротоарните автомобили, казано по-директно – за пътно-транспортния троянски батак, възлова част от който е безразборното, безпардонно, напук на закони и правила, безогледно, блокиращо достъпа на пешеходците, за майките с детски колички и хората с увреждания да не говорим, несъвместимо с нормите на нормалното градско съжителство спиране и паркиране на автомобили по тротоарите, навсякъде, из целия град, без никакво значение колко натоварен и опасен е даден пътен участък, троянска „норма“. Но този път с една добра новина, доколко ще е трайна, т. е. доколко наистина е добра или само прах в очите, бързо ще стане ясно.

НОВИНАТА. След двете ни обширни статии по горещата тема (виж „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“ в бр. 6 на Т21 от 18 февруари 2026 г. и „Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?“ в бр. 7 на Т21 от 25 февруари 2026 г. – бел. ред.) определено имаше развитие. Една от най-страдащите от тротоарната автомобилна инвазия улица, която на всичкото отгоре е и в тройката на най-натоварените троянски пътни артерии – ул. „Христо Ботев“, е разчистена. Поне в няколко невралгични участъка. 

С ДРУГИ ДУМИ – след явно активната полицейска намеса тротоарните автомобили в тези участъци ги няма. Говоря за отсечките от кръстовището към училищата СУ „Васил Левски“ и НУ „Св. св. Кирил и Методий“ до кръговото кръстовище при Вила „Ванна“ и следващия участък към Дрянската чешма и входа на паркинга на Общината. И сега, от десетина дни, можеш спокойно да навлезеш с автомобила си от пресечките към ул. „Христо Ботев“, без да си играеш на „сляпа баба“ и да хвърляш боб да не те помете някоя от колите с предимство, които няма как да си видял заради от тротоарните автомобили кръстовища. Отделно, за пръв път, да не казваме голяма дума, ама няма да е лъжа – от години, по тротоарите във въпросните участъци могат да се движат пешеходци, дори майки с детски колички и хора със затруднения.

МОЖЕЛО ЗНАЧИ, адмирации за родната троянска полиция. И дано случилото се не е за срок от ден до пладне, получихме такива уверения, но… Продължаваме да следим темата, в някои от следващите епизоди в тази ни тротоарно-автомобилна рубрика ще публикуваме и читателски коментари и предложения, заслужава си да се чуят. И е излишно да казваме, но все пак ще го кажем – въпросните „почистени“ участъци от ул. „Христо Ботев“ са само капка в морето. И почистването на Троян от тротоарните автомобили трябва да продължи, повсеместно или, нека не бъдем фантазьори, поне на най-невралгичните места. Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е.

3 март 2026 г.
Генадий Маринов 

* Снимките са от ул. „Христо Ботев“ в участъците от кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ до кръстовището при Вила „Ванна“, първата седмица на м. март. 
 
Още по темата:
  

В едно изречение (115)

* Опашка от посетители за златната изложба в Музея на занаятите; директорката: „Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година“
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ЗНАЧЕЩ много факт, даващ и самочувствие, и оптимизъм, говорим за извилата се опашка от посетители на Музея на занаятите, тази значима не само за Троян и района, но и за страната ни троянска културна институция, желаещи за разгледат откритата в навечерието на националния ни празник 3 март златна, в буквалния и преносния смисъл, изложба, озаглавена „Съкровища от българските земи“ и представяща реплика на Панагюрското златно съкровище, копие на Хотнишкото златно съкровище (открито при разкопки край с. Хотница, Търновско) и автентичните златни накити на тракийската жрица Лесескепра (открити в района на древното Анхиало, днешното Поморие), „Наистина беше нещо впечатляващо – опашката в един момент излезе от музея и се виеше на метри навън, след водната каскада“, коментира пред Т21 музейният работник Веско Дичевски, „Такава изложба не е от лесните – да събереш заедно толкова ценни артефакти, трябва освен много работа, професионален кураж, професионални контакти, подкрепа, специално ще подчертая подкрепата от Община Троян, и име, авторитет, което означава и доверие. Нашият музей го има този авторитет. Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година и мога да обещая на нашата троянска публика и на гостите ни – следват други също изключително стойностни изложби през 2026-та“, бе оценката на музейната директорка Елеонора Авджиева; изложбата ще може да бъде видяна до 6 април.

Т21    
 
Още от рубриката:

Билбордът

Троянска слава
ГРАМАДЕН билборд посреща наши и гости в началото на Троян, откъм северния вход/изход. Заслужен, логичен, направо задължителен. Надписът му гласи „Троян – град на олимпийци и медалисти“. А над надписа са изображенията на петимата троянски биатлонисти, участници в приключилите преди дни Зимни олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия), донесли бронзов медал, четвърто място и още няколко добри класирания за България и накарали светът да говори за нашия малък голям Троян. Тримата троянци – Лора Христова, Милена Тодорова и Владимир Илиев, заедно с двамата нетроянци, но трениращи в троянските клубове Мария Здравкова и Константин Василев. 

РАЗБИРА СЕ, славната троянска олимпийска чета се води от олимпийската медалистка Лора Христова, дебютантката, която спечели публиката и специалистите с изявите си на пистата (безпогрешната стрелба, желязната психика, самочувствието на победител и равен с фаворитите) и не на последното място – с ослепителната си усмивка и красота. Билбордът е дело на Община Троян, за което нашите поздравления!

Т21 

Още за знаменитото участие на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |