Тротоарните автомобили – големият троянски бич и срам

* Добрата новина – няколко участъка от ул. „Христо Ботев“ бяха почистени – можело значи, адмирации за родната полиция * Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е 
Гореща тема
ПРОДЪЛЖАВАМЕ „вечната“ и много гореща, направо изгаряща троянска тема за тротоарните автомобили, казано по-директно – за пътно-транспортния троянски батак, възлова част от който е безразборното, безпардонно, напук на закони и правила, безогледно, блокиращо достъпа на пешеходците, за майките с детски колички и хората с увреждания да не говорим, несъвместимо с нормите на нормалното градско съжителство спиране и паркиране на автомобили по тротоарите, навсякъде, из целия град, без никакво значение колко натоварен и опасен е даден пътен участък, троянска „норма“. Но този път с една добра новина, доколко ще е трайна, т. е. доколко наистина е добра или само прах в очите, бързо ще стане ясно.

НОВИНАТА. След двете ни обширни статии по горещата тема (виж „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“ в бр. 6 на Т21 от 18 февруари 2026 г. и „Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?“ в бр. 7 на Т21 от 25 февруари 2026 г. – бел. ред.) определено имаше развитие. Една от най-страдащите от тротоарната автомобилна инвазия улица, която на всичкото отгоре е и в тройката на най-натоварените троянски пътни артерии – ул. „Христо Ботев“, е разчистена. Поне в няколко невралгични участъка. 

С ДРУГИ ДУМИ – след явно активната полицейска намеса тротоарните автомобили в тези участъци ги няма. Говоря за отсечките от кръстовището към училищата СУ „Васил Левски“ и НУ „Св. св. Кирил и Методий“ до кръговото кръстовище при Вила „Ванна“ и следващия участък към Дрянската чешма и входа на паркинга на Общината. И сега, от десетина дни, можеш спокойно да навлезеш с автомобила си от пресечките към ул. „Христо Ботев“, без да си играеш на „сляпа баба“ и да хвърляш боб да не те помете някоя от колите с предимство, които няма как да си видял заради от тротоарните автомобили кръстовища. Отделно, за пръв път, да не казваме голяма дума, ама няма да е лъжа – от години, по тротоарите във въпросните участъци могат да се движат пешеходци, дори майки с детски колички и хора със затруднения.

МОЖЕЛО ЗНАЧИ, адмирации за родната троянска полиция. И дано случилото се не е за срок от ден до пладне, получихме такива уверения, но… Продължаваме да следим темата, в някои от следващите епизоди в тази ни тротоарно-автомобилна рубрика ще публикуваме и читателски коментари и предложения, заслужава си да се чуят. И е излишно да казваме, но все пак ще го кажем – въпросните „почистени“ участъци от ул. „Христо Ботев“ са само капка в морето. И почистването на Троян от тротоарните автомобили трябва да продължи, повсеместно или, нека не бъдем фантазьори, поне на най-невралгичните места. Продължаваме да следим темата, като очакваме в някой момент думата да вземат и от полицията, от Общината също – редно е.

3 март 2026 г.
Генадий Маринов 

* Снимките са от ул. „Христо Ботев“ в участъците от кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ до кръстовището при Вила „Ванна“, първата седмица на м. март. 
 
Още по темата:
  

В едно изречение

* Опашка от посетители за златната изложба в Музея на занаятите; директорката: „Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година“
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ЗНАЧЕЩ много факт, даващ и самочувствие, и оптимизъм, говорим за извилата се опашка от посетители на Музея на занаятите, тази значима не само за Троян и района, но и за страната ни троянска културна институция, желаещи за разгледат откритата в навечерието на националния ни празник 3 март златна, в буквалния и преносния смисъл, изложба, озаглавена „Съкровища от българските земи“ и представяща реплика на Панагюрското златно съкровище, копие на Хотнишкото златно съкровище (открито при разкопки край с. Хотница, Търновско) и автентичните златни накити на тракийската жрица Лесескепра (открити в района на древното Анхиало, днешното Поморие), „Наистина беше нещо впечатляващо – опашката в един момент излезе от музея и се виеше на метри навън, след водната каскада“, коментира пред Т21 музейният работник Веско Дичевски, „Такава изложба не е от лесните – да събереш заедно толкова ценни артефакти, трябва освен много работа, професионален кураж, професионални контакти, подкрепа, специално ще подчертая подкрепата от Община Троян, и име, авторитет, което означава и доверие. Нашият музей го има този авторитет. Радвам се, че по този силен начин започнахме изложбената година и мога да обещая на нашата троянска публика и на гостите ни – следват други също изключително стойностни изложби през 2026-та“, бе оценката на музейната директорка Елеонора Авджиева; изложбата ще може да бъде видяна до 6 април.

Т21    
 
Още от рубриката:

Билбордът

Троянска слава
ГРАМАДЕН билборд посреща наши и гости в началото на Троян, откъм северния вход/изход. Заслужен, логичен, направо задължителен. Надписът му гласи „Троян – град на олимпийци и медалисти“. А над надписа са изображенията на петимата троянски биатлонисти, участници в приключилите преди дни Зимни олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 (Италия), донесли бронзов медал, четвърто място и още няколко добри класирания за България и накарали светът да говори за нашия малък голям Троян. Тримата троянци – Лора Христова, Милена Тодорова и Владимир Илиев, заедно с двамата нетроянци, но трениращи в троянските клубове Мария Здравкова и Константин Василев. 

РАЗБИРА СЕ, славната троянска олимпийска чета се води от олимпийската медалистка Лора Христова, дебютантката, която спечели публиката и специалистите с изявите си на пистата (безпогрешната стрелба, желязната психика, самочувствието на победител и равен с фаворитите) и не на последното място – с ослепителната си усмивка и красота. Билбордът е дело на Община Троян, за което нашите поздравления!

Т21 

Още за знаменитото участие на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

Вицовете на АйТи-то (2)

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно  – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. От този брой стартираме рубриката, след това ще я пресподелим и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
Питат циганин:
     – Ти какво работиш бе, Асане!
     – АйТи съм, бате!
     – Какво АйТи си бе – не можеш да четеш и да пишеш?! АйТи?!
     – Ами хората ми казват: „Ай ти” я мръдни кашона, „ай ти” донеси инструмента…“ АйТи съм, бате!

***

Двaмa бягaт пo yлицaтa и мъĸнaт тopби c пapи, a зaд тяx ги гoни пoлициятa. Eдиният виĸa нa дpyгия:
     – Kaзax ли ти aз – ĸaтo зaбoгaтeeш, вeднaгa ти ce пoявявaт няĸaĸви пpoблeми...   

***

Психиатър прави забележка на пациент:
     - Закъснявате! Тъкмо щях да започна без вас!   

 
Още по темата:

Ловешка изложба в троянската галерия

* На 11 март, сряда, от 17:30 ч. в галерия „Серякова къща”  се открива изложбата „Вдъхновения и приятелство в единство” на Мариян Жечев-Мъро (живопис) и Спас Дочев (скулптура)
Предстоящо
МАРИЯН ЖЕЧЕВ-МЪРО (1957 г.) е от Силистра. Премества се в Ловеч заедно със съпругата си през 1989 г. Той е самоук художник, открива живописта след тежък здравословен проблем едва на 23 години. Започва да се образова сам и рисува в дома си, а за пръв път излага своя картина през 1984 г. в градската галерия в Шумен. През 1991 г. е приет за член на СБХ. Картините му са провокативни, преобладаващо фигурални композиции. Има многобройни участия в изложби и биеналета в страната и в чужбина. Умира през 2004 г. и от тогава съпругата му Стефка Жечева организира пет негови изложби в Ловеч, Трявна, Шумен и Балчик. Сегашната изложба в Троян е съвместна със скулптора Спас Дочев, също живеещ в Ловеч и добър приятел на покойния Мариян Жечев-Мъро. 

СПАС ДОЧЕВ (1952 г.) е роден в с. Терзийско, Троянско. Завършва техникума по керамика и стъкло в София, а после и Художествената академия със специалност декоративно-монументална скулптура. От 1978 г. до 1993 г. работи в Исторически музей в Ловеч, а от 1993 г. до 2016 г. е директор на ловешката Художествена галерия. Член е на СБХ. Има 10 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови творби са собственост на Националната художествена галерия и на много други галерии и частни колекции. Две творби са собственост и на Музея на занаятите в Троян. Има реализирани монументални обекти в Ловеч, Троян, Орляне, Априлци, Лесидрен и Терзийско. Скулпторът е и активен дарител. Брат е на известния троянски живописец Цвятко Дочев.

ИЗЛОЖБАТА включва над 30 живописни творби и 25 пластики, ще може да бъде видяна до 7 април 2026 г., вход свободен

Галерия „Серякова къща”

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |