Запазваме общинското „ВиК Стенето“, победата е на крачка

* След дългогодишна и на моменти изглеждаща загубена битка за запазване на общинските ВиК дружества – корекцията в проектозакона е факт, предстои окончателното гласуване * Казано по-ясно – Троян ще избегне ловешкият воден модел, високите цени, водния недоимък и, не дай боже, водните режими * Кметът Михайлова: „На ход са народните представители“ * Парламентарно от днес (29 май): законопроектът мина на първо четене, добра новина и от Брюксел!
Гореща тема
ГРАМАДНА новина за Троян. Чакана, изстрадана, извоювана. Първа я съобщи кметът Донка Михайлова, която има и най-сериозната заслуга това толкова важно за всички нас нещо да се случи. Новината – в окончателния вариант на новия проектозакон за водите, който трябва да бъде приет спешно, тъй като гоним срок, за да не изтървем част от милиардната европейска субсидия за България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), се дава шанс на общинските ВиК дружества. Които в предишни варианти на проектозакона бяха зачеркнати, защото, както казваха противниците им/ни, имало изискване на Европейския съюз (ЕС) за тотална консолидация/одържавяване на ВиК сектора. Въпреки аргументацията срещу това „изискване“, аргументирана най-ясно и категорично именно от г-жа Михайлова – и като кмет на Троян, чието общинско водно дружество „ВиК Стенето“ ЕООД бе давано за пример и безспорно бе едно от най-добрите, дори най-доброто, в страната (тук трябва да отчетем заслугите на дългогодишния, вече бивш, управител на дружеството инж. Тонимир Гечев, който бе в основата на успеха на „ВиК Стенето“ ЕООД през годините – бел. ред.), и като зам.-председател и фронтмен по темата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

МНОГО сме писали за титаничната троянска битка за отстояване на общинския статут на водното ни дружество. Която битка бе справедлива и в по-общ принципен план – като отстояване на принципа за равнопоставеност на различните видове собственост (държавна, общинска и частна), неизменен за демократичния свят и, разбира се, за най-демократичната световна общност, Европейския съюз, чийто пълноправен член е и България. И в съвсем конкретен регионален план – всички виждаме гърчовете, далеч по-високата (от нашата) цена на питейната и промишлената вода, ежегодните водни режими, продънените градски водопроводи на областния Ловеч и опозицията в полза на нашето общинско троянско ВиК дружество е напълно логична. Нещо повече – без да сме ВиК специалисти, само като потребители, усещаме, че при една евентуална консолидация всички ресурси на консолидираното ловешко-троянско ВиК дружество ще бъдат насочени към Ловеч и така докато всички наши предимства бъдат заличени, за цената изобщо не говорим, тя ще бъде изравнена веднага, и като нищо ще си припомним по най-болезнения начин за водните режими, каквито в Троян няма от две десетилетия и горница.

БИТКАТА за отстояване на общинските ВиК дружества бе дълга и тежка, продължи години и на моменти изглеждаше изгубена. Имахме сериозни противници на най-високо ниво, които, вероятно водени не само или изобщо те от някакви сериозно държавническо мислене, а от скрити тъмни цели и от удобния принцип „няма общински дружества, няма проблем“, размахвайки като знаме изискване на ЕС, което в крайна сме тка се оказа несъществуващо. А тъмните цели, казвали сме, неведнъж, и за тях – след одържавяването (национализацията) обикновено следва приватизация и не е изключено някой да си правеше сметката в удобен по-сетнешен момент да глътне един от най-важните, перспективни и доходоносни ресурси, водния. И нищо чудно точно това да бе в основата на лобиранията за унищожаване (одържавяване) на общинските ВиК дружества в страната и в частност нашето „ВиК Стенето“ ЕООД. А опитите за национализация минаха през различни фази: от най-грубата – силово (със закон) присъединяване на активите на общинските ВиК дружества към държавния ВиК холдинг; до по-перфидната и „скрита“, която стоеше до последно – активите да си „останат“ на общинските ВиК дружества, но с тях да може да се разполага единствено консолидираният държавен ВиК холдинг, т. е. уж си остават наши (общински), а де факто не са.

ТУК трябва дебело да отбележим, че в битката за общинското си ВиК дружество Троян бе тъй единен, както за нищо друго – кмет, общински съветници, ръководство на дружеството, местна общност, граждански организации бяха като едно, което безспорно бе фактор, допринесъл за добрия изход.

И СЕГА НОВИНАТА в конкретиката й. При окончателната редакция на Допълнителните разпоредби към проекта за допълнение и изменение на Закона за водите, където в митичния чл. 4 първоначално бе залегнало тоталното одържавяване, сега се казва нещо съвсем различно, добавяйки нова т. 105, цитираме дословно: „Обособена територия“ е територията, на която един ВиК оператор стопанисва, поддържа и експлоатира публичните ВиК мрежи и съоръжения и предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите, която обхваща най-малко една община“. Разтълкувано – допуска една община да има свое общинско дружество, действащо на територията на тази община. Или казано по друг начин – допуска се съществуването и запазването на отделни общински дружества, каквото е троянското „ВиК Стенето“ ЕООД. И още по-ясно казано – каузата, за която от години се бори Троян и която е толкова важна за всички нас, жителите на община Троян, бе защитена и победи. Говорихме с г-жа Михайлова и я попитахме кой помогна в този решителен последен момент, тя открои две имена – на парламентарната шефка Михаела Доцова, бивш секретар на екологичното министерство и много навътре в темата, и председателя на групата на доминиращата парламента партия ПБ Петър Витанов. Предстои, все пак, решителната последна стъпка – гласуването на проектозакона в парламентарната зала, но очакванията са там да няма проблеми.

ЕТО И КАК коментира новината г-жа Михайлова в медийния си канал (личния профил във фейсбук): „Понякога четири години са много, понякога – малко. За мен бяха години на изпитание на воля, експертиза, търпение и борба на авторитети. Години на срещи с президент, с министър-председатели, с всички министри на регионалното развитите и на околната среда и водите, с народни представители, с кметове, с омбудсман, с членове на КЕВР… Многократно бях викана в кабинета на различните регионални министри, даже на няколко пъти се опитаха да ме омилостивяват – така получихме средствата за реконструкция на ул. „Раковски“ и на ул. „Стара планина“ в Орешак. В тези четири години усилията за запазване на общинските ВиК дружества се превърнаха в моя лична кауза. И в кауза на българските общини. Току-що (22 май – бел. ред.) на сайта на Народното събрание беше публикуван текст на законопроект, който очакваме отдавна. Трудно мога да опиша чувствата, които изпитвам. Благодаря на всички, които повярваха! На ход са народните представители“. Изключително интересен кметски коментар (особено в частта си за ул. „Раковска“ в Троян и ул. „Стара планина“/Пътя към храма в Орешак, и двете основно реконструирани и с огромна важност за двете селища – бел. ред.). И да, на ход сега са народните представители, в друг материал съобщихме имената на четиримата от нашия избирателен район, но ще ги повторим – Ивет Горанова и проф. д-р Тихомир Тотев („Прогресивна България“), Николай Нанков (ГЕРБ), Ивелин Първанов („Възраждане). 
 
 
В ПАРЛАМЕНТА ДНЕС, 29 МАЙ

• Кметът Михайлова: „Голяма победа! Остава само в Народното събрание да не направят нещо нередно на второ четене. Но вече няма никаква причина за това“

ДНЕС, 29 МАЙ, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите бе гласуван на първо четене в Народното събрание без корекции в частта, която касае запазване на общинските ВиК дружества. Остана една последна половинка от крачката до окончателното приемане – гласуване по същия начин и на второ четене. Потърсихме за коментар човека, който има най-голямата заслуга да се стигне дотук и чиято прогноза за финала на тази толкова важна за ВиК сектора в страната и в особена степен за нас в Троян законодателна водна сага е с особена тежест, Донка Михайлова. Коментарът й: „Приеха текста на първо четене. Важно е и това, че днес в Брюксел са приели, че този текст няма да е причина да ни бъдат удържани средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), т. е. приели са това, за което говоря от години – че консолидацията не означава унищожаване на общинските дружества. Голяма победа! Остава само в Народното събрание да не направят нещо нередно на второ четене. Но вече няма никаква причина за това. Законът следва да бъде приет окончателно до 5 юни“.

Генадий Маринов
Още по темата за опитите за национализация на ВиК сектора: 

0 коментара

Започва пръскане срещу комари на територията на град Троян

* Обработката ще е на 30 май, събота, от 21:00 ч. до 2:00 ч. след полунощ * Препоръчва се – гражданите да затворят прозорците на жилищата си, а собствениците на пчелни семейства да приберат пчелите и затворят кошерите (до 8:00 ч. на 31 май, неделя)
Внимание!
Уважаеми съграждани,
 
Община Троян и ОП „Комунални услуги – Троян“ информират, че на 30 май 2026 г., след 21:00 ч. ще се извърши дезинсекция срещу имаго на комари (пръскане против комари) на територията на град Троян. Обработката ще бъде извършена от фирма „Дезинсект“ ООД с генератор за топъл аерозол, при което за кратко по улиците на града ще се образува задимяване на въздуха. Използваният препарат „Мастерцид Микро“ е напълно безвреден и не представлява опасност за живота и здравето на хора и животни.

По време на обработката от 21:00 ч. до 2:00 ч. след полунощ се препоръчва:
• Гражданите да затворят прозорците на жилищата си;

• На основание чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба №13 от 26 август 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности – собствениците на пчелни семейства да приберат пчелите и да затворят кошерите за периода от 21:00 ч. на 30 май до 8:00 ч. на 31 май.
Община Троян

0 коментара

Джон Бризби връчи ученическите си награди

* За 36-и път троянското ОУ „Иван Хаджийски“ бе домакин на церемонията, 33-ма ученици от седем троянски училища получиха престижните отличия * Дарителят: „Наградите са в памет на моя прадядо Константин Хаджикалчев и баща му, хаджи Калчо Станчов Дренски“ * Директорката Ралица Бенчева: „Нашето училище има честта и привилегията да бъде домакин на днешната церемония – събитие, което утвърждава стремежа към знание, вдъхновение и добродетел“

Дарителят Джон Бризби, 
до него – директорката Ралица Бенчева
Дарители

ГОЛЕМИЯТ дарител за троянската просвета – лондонският топ адвокат с български и троянски корени Джон Бризби, почетен гражданин на Троян за дарителската си и патриотична дейност, свързана с България и в частност с нашия край (такава дейност е и възкресяването и превръщането в своеобразен възрожденски архитектурен резерват на троянската махала на дедите си, мах. Баба Стана в с. Орешак недалеч от Троянския манастир), може да се каже и натурализиран троянец, тъй като прекарва немалка част от годината тук – за 36-и път връчи своите годишни ученически награди, добили известност като наградите „Бризби“ и имащи голяма тежест в троянската общност (27 май). 

ПО ТРАДИЦИЯ церемонията се състоя в двора на троянското ОУ „Иван Хаджийски“, носило преди комунистическия преврат през 1944 г. името на своя голям помагач и благодетел Константин Хаджикалчев, учредил през 20-те години на миналия век подобни троянски ученически награди, възстановени след демократичните промени в началото на 90-те от неговия правнук г-н Бризби, сегашните награди „Бризби“. И няколко думи за първоучредителя Константин Хаджикалчев. Той е от известния Дренски род от мах. Баба Стана, негов баща е хаджи Калчо Дренски, махленчето, което става тежък пловдивски търговец и един от първите и най-богати хора на доосвобожденска България, помагач на национално-освободителното ни движение и на не едно добро патриотично дело, дарител за построяването на троянската църква и училище, на негово име е Дрянската чешма в центъра на Троян, построил и училището в Баба Стана. А самият Константин Хаджикалчев, наричан още Кочо, е голям български дипломат, довел на българския престол княз Фердинанд в една изключително трудна и тънка дипломатическа мисия, имаща за цел да откопчи България от руските „освободителски“ лапи, преди това поборник, съратник на Стамболов. 

Снимка на спомен след връчването на наградите, ОУ „Иван Хаджийски“, 27 май 2026 г.
КАКТО винаги церемонията бе много тържествена, в присъствието на наградените ученици, техни родители и близки, учители, гости, сред които и ресорният зам.-кмет Вероника Тодорова, а домакин на събитието бе директорката на ОУ „Иван Хаджийски“ Ралица Бенчева. Общо 33-ма школари от седем училища в общината (четирите средни училища в Троян – СУ „Васил Левски“, СУ „Св. Климент Охридски“, НУПИ „Проф. Венко Колев“ и ПГМЕТ „Акад. Ангел Балевски“, училището домакин ОУ „Иван Хаджийски, Училището за планински водачи в с. Черни Осъм и ОУ „Васил Левски“ в с. Орешак) получиха наградата „Бризби“ за учебната 2025/2026 г. Да припомним, че всеки от отличените наред с паричната премия получи и обичайната грамота, украсена с лика на Константин Хаджикалчев и текст, гласящ: „Аз, Джон Бризби, дарявам на (името на лауреата) годишната парична награда, която учредих в памет на моя прадядо Константин Хаджикалчев за талантливост и оригинално мислене през изтеклата учебна година“. Прави впечатление – наградата не е за отлични оценки и по други формални критерии, а за най-същественото, за „талантливост и оригинално мислене“ (дали това се спазва от номиниращите учителски колегии е друг въпрос – бел. ред.).

Първоучредителят на наградите Константин Хаджикалчев
ПО ТРАДИЦИЯ дарителят лично връчва наградите, най-често придружаван от съпругата си Клеър, която тази година не присъства, и се обръща с приветствие към наградените. Традицията, разбира се, бе спазена, а ето как коментира след церемонията г-н Бризби (в профила си във фейсбук): „Днес връчих награди на 33 от най-талантливите деца от Троян, Орешак и Черни Осъм – нещо, което с Клеър правим от падането на комунизма в началото на 90-те години на миналия век. Наградите са в памет на моя прадядо Константин Хаджикалчев (1856-1940) и баща му, хаджи Калчо Станчов Дренски (1806-1891), които са били благодетели на училището, построено от тях към края на 19. век, където се провежда церемонията, и които са построили и училището в мах. Баба Стана. Докато е бил още жив, Константин също е връчвал награди на способни деца от Троян и Баба Стана, така че е хубаво, че традицията е възстановена“.

ПРИВЕТСТВЕНО слово произнесе и директорката г-жа Бенчева, думите й: „ОУ „Иван Хаджийски“ има честта и привилегията да бъде домакин на днешната церемония – събитие, което утвърждава стремежа към знание, вдъхновение и добродетел. За нас това е дълбоко вълнуващ и значим момент… Наградата „Бризби“ е учредена на 4 юли 1925 година чрез дарителски фонд, създаден от Константин Хаджикалчев, с капитал от 10 000 лева за строителство и 1000 лева за ученически отличия… Днес, почти век по-късно, благодарение на благородната воля и щедрата подкрепа на неговия потомък – сър Джон Бризби, тази достойна традиция продължава. За 36-и път ще бъдат връчени награди на 33 изключителни деца, които със своя талант, отдаденост и постижения вдъхновяват и създават бъдещето…Нека тази церемония бъде истински празник на знанието, таланта и устрема на младите хора – нашата надежда, гордост и бъдеще!“.

Генадий Маринов
Снимки: troyanexpress.com

Още по темата:

0 коментара

Митко Динушев – осъден, ще плаща 15 000 лв. плюс лихвата за пет години

* Обезщетението е за оклеветената в множество статии в сайта troyanpress.com троянска съдийка Антоанета Симеонова * Върховният касационен съд потвърди присъдата без право на обжалване  
Сблъсъци
Темида бе безкомпромисна към Митко Динушев, присъдата – без право на обжалване
СЪДИЯТА от Районен съд Троян Антоанета Симеонова осъди собственика на сайта troyanpress.com и също наш съгражданин Митко Динушев. Това съобщиха от пресцентъра на Окръжен съд Ловеч, под чието ръководство са четирите районни съдилища в областта, включително троянското, и към която съдийска колегия е съдия Симеонова. Делото е преминало през всички инстанции – заведено е в Районен съд Луковит, 2023 г., обжалвано в Окръжен съд Плевен, 2025 г., завършило с препотвърдена присъда без право на обжалване от Върховния касационен съд София с решение от 20 април 2026 г. Собственикът на сайта е признат за „отговорен за причинени неимуществени вреди на съдия Антоанета Симеонова от Районен съд Троян“ и ще трябва да заплати на потърпевшата обезщетение от 15 000 лв. плюс законната лихва за пет години (от датата на последното увреждащо деяние).

ЗА КАКВО става дума? Най-общо за серия от неподписани статии, публикувани от началото на годината до м. май 2020 г. в troyanpress.com, в които по изключително агресивен начин се атакува известната и уважавана троянска съдийка. Тя е наречена „социопат“, „прикривала убийството на човек“, има и множество лични обиди, които заради елементарните етични норми и от уважение към читателите и самоуважение не преповтаряме. Обвинена е още в корупционни практики, алкохолизъм, престъпления като бивш полицай и т. н. 

СПОРЕД цитираното прессъобщение на Окръжен съд Ловеч въпросните статии, „съдържащи неверни и клеветнически твърдения, обиди, унизителни и позорящи квалификации“, бихме могли да ги наречем и статии бухалки, са 14 на брой. Всичките са неподписани и при гледането на делото Митко Динушев е отрекъл авторство, но съдебните състави, включително на последната инстанция във ВКС са „приели еднозначно, че доказателствата по делото водят до извода, че публикациите са дело на Митко Динушев“. 

А ВЪПРОСНИТЕ статии бухалки срещу съдия Симеонова са по две причини. Едната – дело от 2019 г. във връзка със спор за вода (питейна и минерална) между бизнесмени, собственици на туристически обекти в курортното с. Чифлик, Троянско и недоволството от съдийското решение на една от страните, потърсила медийна подкрепа. И основната – уважен присъединен иск от 10 000 лв. по същото дело срещу медийната фирма, чийто управител е Митко Динушев. 

СЛЕД АТАКАТА срещу съдия Симеонова съдийската колегия при Районен съд Троян излезе с декларация, 2020 г., с която категорично застана зад своята колежка. „Недопустимо е дела, които не са преминали през инстанционен контрол, да бъдат обсъждани публично и да бъдат създавани публични внушения за незаконосъобразност в действията на съдията и за „правота“ на някоя от страните по спора. Това води до осъществяване на натиск и неправомерно влияние върху дейността на съда чрез всякакви средства, в случая чрез използването на средствата за масова информация“, са заключителните думи в съдийската декларация.

Антоанета Симеонова
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Две думи от нас. Познаваме съдия Антоанета Симеонова от делото срещу Т21 и главния редактор Генадий Маринов от 2020 г., с което мастит троянски бизнесмен се опита да ни запуши устата, причината – осветеният от няколко наши публикации факт на убито заради негови печалбарски интереси дърво в центъра на Троян и предотвратената опасност от съсипване на още дървета (виж „Съдят ни за клевета – дървото не било убито, а болно?!“ в бр. 33 на Т21 от 19 август 2020 г. – бел. ред.). Очевадно дело срещу свободата на словото и със сериозен финансов иск. Наш защитник бе именитият столичен адвокат Александър Кашъмов, а на финала (след няколко гледания, тройна съдебна експертиза и множество свидетелски показания) съдия Симеонова, със солидно аргументирана заключителна съдийска реч, отсъди изцяло в полза на свободата на словото. Тогава, след приключването на делото, адв. Кашъмов ни сподели възхищението си от троянския колега в съдийска тога и изненадата си – не очаквал от един съдия в малко съдилище толкова сериозна и качествена съдийска работа; мнение, което тежи, тъй като го дава един от най-големите и авторитетни днешни български юристи. Отделно – съдия Симеонова се ползва с добро име в местната троянска общност както в професионален план, така и като сърдечен и точен човек.

Генадий Маринов, Т21  
Т21

0 коментара

Отиде си Цочо Зюмбилски, той искаше да сме сред първите

* „Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи“

Цочо Зюмбилски (1931-2026)
In memoriam
На 23 май 2026 г. на 95-годишна възраст си отиде Цочо Зюмбилски. Дългогодишен директор на Троянската гимназия  – тогава ПГ „Васил Левски“, сега СУ „Васил Левски“ (1977/1984 г.) и на нейното продължение ЕСПУ „Георги Димитров, сегашното СУ „Св. Климент Охридски“ (1984/1993 г.). Който беше не просто администратор, а истински мениджър, енергичен, всеотдаен, с една своя особена и много силна интуиция за модерното и полезното. В памет на г-н Зюмбилски, този фанатично отдаден на каузата на троянското образование наш съгражданин и направил много за нея, препубликуваме негови спомени, записани от учителката по литература Нели Генкова за юбилейното общинско издание „90 години гимназиално образование в Троян“. Въведението към разказа на пенсионирания директор го представя така: „В неговия дом, сред многото снимки на голямата му фамилия, стои и снимка с колегите. В дебела тетрадка е водил своя дневник – бихме го нарекли личен, ако не беше за хронологията на училищния живот. Но в случая това обществено летоброене наистина е нещо много лично“. Дълбок поклон! Т21
ПРОФ. ФОЛ: „ОТ МЕН ПАРИТЕ, ОТ ВАС СТРОИТЕЛСТВОТО”

Учителите и директорът, ПГ „Васил Левски”
КЪДЕТО отида, все правя строителни реформи. Във „Васил Левски” преместих учителската стая на втория етаж – първият не е достатъчно сигурно място. Когато за откриването на „Георги Димитров” дойде тогавашният просветен министър проф. Александър Фол, след като разгледа училището, ме попита: „Директоре, това за училище ли е строено, или за институт?”. А аз още тогава поставих въпроса за нова пристройка. Обосновах се, че иначе ще трябва да учим на две смени, а освен това нямахме училищен салон – нещо задължително за едно модерно училище. Той ме посъветва да кажа същото на предстоящата среща с градското ръководство. Казах го. Министърът заяви пред градската управа: „От мен парите, от вас строителството.”. Обаче от Ловеч не искаха да планират пристройката. Аз всяка година поставях въпроса. Чак през 1990 г., когато решенията на Общинския съвет вече не зависеха от Ловеч, Марин Ганков, тогавашният председател на съвета, включи пристройката в градския план. 

Директорско слово
ВСЪЩНОСТ, през 1984 г. идеята беше гимназията изцяло да се премести на новото място, а старата сграда да остане като основно училище. Непосредствено преди началото на новата учебна година се реши и „Васил Левски” да си остане ЕСПУ. В „Георги Димитров” дойдоха всички ученици от 8. до 11. клас, а старата гимназия започна да се изгражда наново. Аз поканих целия учителски колектив горе и повечето се преместиха.

ГОНЕХМЕ НАЦИОНАЛНО НИВО

ИСКАХ да внасям нови неща в училище. Тогава се говореше за интеграция на обучението с науката и производството. Тръгнахме да сключваме договори за сътрудничество с различни научни институти и с градските предприятия. Посещавахме образцови училища из страната – търсехме какво им е образцовото, та да станем и ние като тях. Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи, и искаме да установим връзки за сътрудничество. Канили сме на срещи при нас такива национални имена като акад. Ефрем Карамфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Марко Семов, Станка Пенчева, Драган Тенев, Невена Коканова, Павел Попандов, Валя Балканска.

ОТИВАХ НАПРАВО ПРИ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

На официалното откриване на новото ЕСПУ „Георги Димитров”, отляво на директора Цочо Зюмбилски (правия) е тогавашният образователен министър проф. Александър Фол, 1984 г.
УЧИЛИЩЕТО ни беше с природо-математическа насоченост. За да не бъде едностранчиво развитието на учениците, решихме да работим за естетизиране на училищната среда. Появи се идеята за музикална паралелка, както и за художествена галерия. Отидох в Съюза на българските художници на „Шипка” 6 и ги помолих за каталог. По този каталог се ориентирах – търсех най-известните художници и отивах направо на адресите им. Обяснявах им за нашата училищна галерия и ги молех за картини. Помня, големият художник Васил Стоилов извади десетина и ме остави да си избера една. Поиска за нея 400 лева. Аз ги намерих, изпратих му ги, а той ми ги върна обратно – не е мислел да взема пари от училище, но ме е изпитвал.

с. Чифлик, 25 април 2006 г.
 
Спомените записа Нели Генкова
Снимките са от архива на учителя по математика Стоян Борджуков
 

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |