Лора не спира да печели

* Победа за олимпийската ни медалистка в бутиковия старт по летен биатлон в Италия и отличието „Достойните българи 2026“ в класацията на в-к „24 часа“
Шампиони
ПОРЕДНИТЕ две добри новини за олимпийската героиня на България от зимните игри в Милано/Кортина (2026 г.) и трикратна световна шампионка по летен биатлон за младежи от първенството на планетата в Осърбле, Словакия (2023 г.) – нашата съгражданка Лора Христова. 

В БУТИКОВИЯ старт по летен биатлон, провел се в италианския планински курорт Фрасиноро, провинция Модена, под мотото „Летен фестивал със световните шампиони“ (27 юни), в който покана за участие имаха само най-големите в този спорт, троянката бе безапелационна и грабна златото. Състезанието бе по системата на елиминациите, като във финалния кръг Лора направи чудесно темпово бяга и с по един пропуск в стрелбата на четирите рубежа даде най-добро време от другите четири финалистки. „Лора направи перфектно състезание, след като още в квалификациите загатна, че е в супер форма, макар и през лятото“, коментираха от Българската федерация по биатлон.

ДРУГАТА новина –  бронзовата олимпийска медалистка в биатлонаЛора Христова заедно с другия олимпийски герой на България от игрите в Милано/Кортина, бронзовият медалист в сноуборда Тервел Замфиров бяха отличени с приза „Достойните българи 2026“ в популярната класация на в-к „24 часа“. „Всяка награда за мен е от изключително значение, защото това е оценка на труда, който полагам всеки ден. Надявам се България да се гордее с мен и занапред“, благодари при получаването на наградата троянската шампионка (24 юни).

Т21
Още за успехите на Лора: 

„Троян спортува“ за втори път

* Празник с участието на повечето троянски спортни клубове и включващ десетки видове спорт, ВИП гост ни бе председателката на МОК Весела Лечева * Малчугани, каки и батковци, мами, татковци, че и баби и дядовци бяха излезли заедно на спортните площадки * Лора и Тачо – великолепното доказателство за троянската спортна мощ и чар
Family edition
ВЪПРЕКИ ЧЕ е малко неясно като формат и статут и леко разфокусирано (еклектично) събитието „Троян спортува“ – което е партньорска инициатива на олимпийската ни медалистка Лора Христова и Община Троян и се проведе за втора поредна година (22-23 юни), съчетано този път с отбелязването на Международния олимпийски ден и гостуването на председателката на БОК Весела Лечева – изпълни голямата си цел, заявена с мотото „Family edition“ (семейно събитие). Малчугани, каки и батковци, мами, татковци, че и баби и дядовци бяха излезли заедно на спортните площадки, като (епи)центърът на събитието бе лесопарк „Турлата“ и намиращите се в съседство стадион „Чавдар“, зала „Троян“ и тенис корт с „разсейки“ в троянската река, където се появиха спортни лодки, и тенис комплекса в Орешак. Спортен празник с участието на повечето троянски спортни клубове и включващ десетки видове спорт: тенис, волейбол, футбол, баскетбол, джудо и самбо, биатлон, ориентиране, стрелба, граплинг и бразилско жиу-жицу, Street Fitness & Parkour, йога, зумба, спининг, стрелба с лък, дартс, радиозасичане, има и още…

РАЗБИРА СЕ, когато говорим за спорт днес – и в национален план, а още повече в Троян, няма как да не споменем нашата Лора, героинята на Троян и България от игрите в Милано/Кортина 2026, троянското олимпийско момиче с най-прекрасната усмивка. Тя е чудесна реклама на спорта, вдъхновение за младите и без съмнение е голям троянски коз за каузата на спорта, не само за нейния, изобщо. А тази снимка от „Троян спортува 2026“ е великолепно доказателство за спортната мощ и чар на Троян – олимпийската медалистка в биатлона Лора Христова заедно с двукратния световен шампион по ски ориентиране Станимир (Тачо) Беломъжев. Айде, наш`те!

Т21 

Дупка на пътя и от нея извира вода?!

* Дупка на пътя, на метри от моста в кв. Василевско“ на ул. „Ген. Карцов“, от нея блика вода и дупката се разраства и „задълбочава“, но никой не обръща внимание * „Трябва ли да стане злополука и тогава да се отстрани проблемът???“, пита съгражданката ни Красимира Цочева * Кметът: Участъкът е държавна отговорност, ще информирам ОПУ Ловеч
Хубава работа, ама троянска Актуализиран
СИГНАЛЪТ на съгражданката ни Красимира Цочева е от 29 май – т. е. отпреди месец – но, както се казва, Бог високо, цар далеко. Никаква реакция. Става дума за една улична дупка, която става все по-дълбока и широка, тъй като от нея извира вода, образувало се е дори малко улично поточе?! И която, за капак, е в един изключително натоварен и невралгичен пътен участък – на ул. „Ген. Карцов“, на метри от моста в кв. „Василевско“, където преминава целият троянски транзитен поток от и към Южна България. Което пък прави дупката още „по-значима“ (опасна). В добавка – вероятно „изворната“ вода е от някаква водопроводна авария и води до загуба на питейна вода. 

НА 19 ЮНИ г-жа Цочева преповторя сигнала си, ето пълният текст: „На 29 май 2026 г. бях публикувала следното – „На вниманието на шофьори пътуващи в района на кв. „Василевско“, посока южния изход на града! Непосредствено след моста, на завоя, има огромна дупка на платното, която е от поне 5 дни, появяваща се внезапно (пред шофьорите), опасна за ПТП“. От тогава до днес, 19 юни, не е обърнато внимание от отговорните инстанции и същата се е увеличила почти двойно. От дупката излиза и вода (както ВиК казват – има теч). Трябва ли да стане злополука и тогава да се отстрани проблемът???“. 
 
РЕАКЦИЯ отново няма и г-жа Цочева потърси съдействие от Т21. Бяхме на мястото, 24 юни, с очите си видяхме уличната водна дупка и се присъединяваме с апела за незабавни действия.

Т21
П. П. В коментар във фейсбук към материала за опасната и разрастваща се "водна дупка" на ул. "Ген. Карцов" в кв. "Василевско" в Троян кметът Донка Михайлова поясни, че този пътен участък е част от републиканската пътна мрежа и е държавна отговорност. "Ще информирам Областно пътно управление (териториалното звено на държавната Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), отговарящо за поддръжката, ремонта и управлението на републиканската пътна мрежа на територията на съответната административна единица/област – бел. ред.). Информирах управителя на "ВиК Стенето" ЕООД за теча на вода". 

Павлина Иванова: Моето е динамиката, да правим още и още

*  „Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм… Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване на пространствата вътре ще трябва още време“ * „Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията“ * „Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“

Павлина Иванова
Интервю
ПРЕДИ шест години, през 2020 г., в някаква степен изненадващо, пристигналата от София Павлина Иванова пое ръководството на Природонаучния музей в с. Черни Осъм (ПНМЧО). Защо изненадващо? Въпреки националната си известност ПНМЧО бе някак прекалено местен, създаден от местен човек, ръководен през годините от местни хора, общински като статут, и подобно „отваряне“ изглеждаше рисково. Риск и в двете посоки – и за институцията, и за „пришълката“. Но се оказа оправдан. ПНМЧО не само затвърди позициите си на основен туристически обект в общината и района, втори по посещаемост след безспорния лидер Троянския манастир, но, по-важното, доби размах, разви се в един по-мащабен (европейски) контекст. И не говорим само за престижното миналогодишно участие в Биеналето на архитектурата във Венеция и на трайното партньорство с немски студенти доброволци, а като нагласа, философия, цели.

КОЯ е Павлина Иванова? Ето как се самопредставя самата тя:  „Предишната ми работа? Само като студентка съм работила поне 20 различни неща. През 2003 г. завърших Софийския университет със специалност „Инженерна физика“ и специализация „Медицинска физика“. После заминах в Техническия университет в Мюнхен с идеята да направя там докторантурата си, но предпочетох да се върна и започнах като докторант в Института по биофизика на БАН. Безценни години с много пътувания и срещи с интересни хора. После съм работила с много различни екипи по проекти предимно в сферата на културата и образованието. Отделните проекти често остават във времето и каквато и идея да е вложена в тях, ако няма устойчивост и продължение, постепенно се губи постигнатото. С това ме спечели музеят в Черни Осъм, любимата ми тема за природата и възможност за надграждане и устойчивост.“.

А ПОВОДЪТ
за това интервю с г-жа Иванова е едно важно предстоящо събитие, на 1 юли – официалното откриване на обновения сграден фонд и материална база на Природонаучния музей в Черни  Осъм по проект на Община Троян с европейско финансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост.
    – Да започнем с два концептуални въпроса. Първият – защо ти, софиянката, с научна кариера, избра да отидеш в един „селски“ музей, не съжаляваш ли?
    – Важно пояснение е, че съм пловдивчанка. Доста години живях в София и никога не свикнах с шума и навалицата. Когато реших да се преместя пред мен стоеше изборът дали да остана в България или да поживея някъде другаде из Европа. Позицията на директор на музея в Черни Осъм беше изключително вълнуваща възможност, която спечели пред всички други идеи. И така в моите представи аз по-скоро останах и на въпроса „Ти май не си оттук?“ винаги отговарям, че съм си от тук. Тази работа съчетава всичко, което съм искала да правя преди и съм изключително щастлива да виждам как музеят се развива и всяко усилие, положено от мен и екипа, носи усмивки и още доволни посетители.

Централният вход на музея след ремонта, м. юни 2026 г.
Екипът
    – Вторият въпрос: Какво завари, през 2020 г., когато пое Природонаучния музей в Черни Осъм (ПНМЧО) и какъв е музеят днес, шест години по-късно? Кое е различното, твоето?
    – Заварих работещ музей, с известни проблеми. Екипът беше малък, но колегите успяваха да посрещат повече от 25 000 посетители годишно и да отварят вратите на музея всяка сутрин в 8:00 без почивен ден. Никога не трябва да забравяме, че каквото и да се случва в бъдеще и колкото и успехи да постигнем в работата на музея, то е благодарение на това, че някой в продължение на 50 години е ставал рано сутрин, за да се справи с всички предизвикателства. Основните проблеми бяха със сградата – покривите, прозорците и това насочи усилията към подготовка за този мащабен ремонт. 

Сега музеят има 10 служители плюс двама германски доброволци, които вече пета година подпомагат работата на екипа. Посетителите ни достигнаха 40 000. Получихме редица национални и международни отличия и признания. През 2023 г. спечелихме участие в конференцията на NEMO (Мрежата на европейските музейни организации), посветена на ролята на музеите в действията срещу климатичните промени и устойчивото бъдеще. През 2024 г. бяхме сред номинираните за десетото юбилейно издание на международните награди „Жива“, които отличават най-добрите музеи и обекти на културното наследство в славянските държави. През 2025 г. музеят стана част от международната изложба „Дълбоки повърхности“ в рамките на 19-ото Архитектурно биенале във Венеция, където представихме своя подход към опазването и представянето на природното наследство. 

Сред най-разпознаваемите ни инициативи е „Ден на рейнджъра“ – събитие, което среща децата с хората, грижещи се ежедневно за природата, а през 2025 г. то беше отличено в конкурса на Read & Travel 2025 с награда за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм“. Друг проект, с който особено се гордеем, е музейната академия „Природата учи“ – програма, която свързва различни форми на учене и превръща музея в място за знания и практически опит. През 2026 г. тя спечели първо място в категория „Образователна инициатива“ на наградите „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“. Моето е динамиката, да правим още и още неща. Понякога колегите казват, че си „създаваме работа“, но категорично това ни води към развитие. Повече партньорства, повече събития и дейности и винаги нещо ново в музея. 

    – Вече приключва мащабният проект, подготвен съвместно с Община Троян за реконструкция на музейната материална база (сградния фонд и всичко останало) за над 1 млн. лв. европейски средства, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Какво ще промени този проект в дейността на музея? Временно затворихте врати заради строителните дейности, трябваше да отворите в началото на м. февруари, но не се получи – защо?

    – Този ремонт го определям като един билет за бъдещето за Природонаучен музей в Черни Осъм. Амортизацията на сградата и на всички инсталации е един нормален процес и след 50 години има неща, които не могат да се поправят на части или между групите посетители. Отварянето на 1 февруари беше един възможен сценарии, най-добрият за нас и всички посетители. Аз съм оптимист по природа, но в хода на ремонта стана ясно, че не е възможно да се правят самостоятелно отделните зали и да остане отворено поне отчасти, както беше планирано. Съхранението на експонатите изискваше постоянното им преместване в зона, в която няма опасност за тях, а пространствата са ограничени. 

Много е важно да поясним, че музеят ще отвори на 1 юли с ремонтирана сграда, но за обновяване пространствата вътре ще трябва още време. След като най-трудните неща са направени, като покриви, изолация и отопление, за подобренията после няма да се налага затваряне. Витрините на втория етаж на музея трябваше да се демонтират, за да се постави изолацията и новата дограма и временно експонатите ще бъдат представени без визуализация на местообитанията им, а само с бял фон. 

Гледка към ПНМЧО откъм реката
    – След този проект вече няма как да не направите следващата стъпка – да намерите начин, разбира се съвместно с вашия принципал Община Троян, за довършване на недовършената „нова“ вътрешна музейна сграда, зарязана от десетилетия. Нали е така? Тази вътрешна сграда има голям потенциал, говорили сме, и би могла да прибави ново качество и мащаб? 
    – Новата сграда отдавна не е вече изоставена. Вече 5 години работим за включването и към музейната експозиция. Всичко, което зависи от нас и от ръководството на Община Троян е направено и сега очакваме подходящото финансиране. 

    – През настоящата 2026 г. ще отбележите голям юбилей – 50-години от настаняването на музейната сбирка в сегашната си сграда, първата и май единствената чисто музейна сграда в общината, сторена като музейна и съобразена изцяло с музейните функции. Как ще празнувате? И каква е равносметката за този половин век – откъде тръгнахте и докъде стигнахте?

    – Стигнахме точно там, откъдето са тръгнали основателите на музея в Черни Осъм. Както е записано още при създаването музеят „представя богатството на биоразнообразието на Средна Стара планина“. За тези 50 години този природен феномен е получил най-високото национално признание като Национален парк „Централен Балкан“, през 1991 г. и 2017 г. получава и най-високото международно признание като третият обект на природното наследство на ЮНЕСКО в България. Замислен като „център за екологично възпитание“, през 2025 г. музеят получи най-голямата музейна награда за образователни дейности с нашата академия „Природата учи“. Замислен като музей сред собствената си експозиция, отворен към реката и училището, големите прозорци са били затворени още в началото, за да пазят експонатите от пряка слънчева светлина. Днес, 50 години по-късно, съвременните технологии на поставения троен стъклопакет с UV филтър ни позволиха да видим тази идея реализирана. Реставрирахме и старите витрини, които са част от тази концепция, отворени и светли. Създадени са от местни майстори с изключителна прецизност и след 50 години, те изглеждат като съвременно интериорно решение. 

    – Знам че местната общност, черноосъмци, а и всички ние, троянци, се гордеем с вашия/нашия Природонаучен музей в Черни Осъм под твое ръководство. Но, предполагам, в началото е имало недоверие, кажи ни и за това? Както и изобщо за проблемите пред културната институция – със сигурност ги има?
    – Аз много трудно приемам нови хора около себе си и напълно разбираемо за мен е, когато хората са резервирани. Казват, че по дрехите посрещат и по ума изпращат, но виждаме и добре облечени хора, които говорят умно, а са изпълнени с лоши намерения. Остава по делата само да съдим. Доверието се гради бавно.

Проблемите не са по-различни от тези на всички мои колеги в страната. Да привлечем мотивирани хора и да ги задържим, защото хората правят институцията и те ще станат пак рано и ще посрещнат с усмивка първите посетители, ще ги накарат да се върнат отново и отново. Проблемът, който не очаквах да срещна, са конфликтите, в които се налага да влизам, за да мога да запазя посоката на развитие на музея. Аз съм отстъпчив човек и никога не съм имала „врагове“, но в ролята си на директор на музея нямам право да отстъпвам. Когато градиш нещо, ставаш много уязвим за тези, които рушат и са сигурни, че „нищо не става в тая държава“. Може би по себе си съдят, че щом има проекти, значи се злоупотрбява, щом има успехи, явно си с връзки. 

    – И накрая един „оригинален“ въпрос – за творческите планове, тактическите и стратегическите? Как искаш да изглежда ПНМЧО след, да кажем, 10 години? Какъв е големият смисъл на този музей?
    – Да започнем с големият смисъл. Идеята за познаване и разбиране на природата е все по актуална и успяхме да я съберем в две думи „Природата учи“ . Нашата академия има много посоки на развитие. От беседите вътре в музея, образователните програми в залите и изнесени в училища и детски градини, образователни турове в планината, с велосипед или пеша. Подготвили сме 30 различни теми, които да бъдат разказани в контекста на природата на Средна Стара планина. Предстои реализацията на новата музейна експозиция и интериор в цялост с новото пространство на разширението. Идеята на новата ни концепция беше вече наградена с участието си на 19-тото Венецианско биенале миналата година, интериорни решения за устойчиво използване на ресурсите. Докато течеше ремонта, нашият екип заедно с повече от 15 водещи учени, архитекти и експерти от няколко национални институции създадохме новата концепция за художествено-пространствено оформление на музея, където са включени и пространствата на разширението. В момента работим също и върху нов ландшафтен проект за дворното пространство, с три „зелени класни стаи“ и акцент върху местните растителни видове. Иска ми се да вярвам, че ще трябват по малко от 10 години. Най-амбициозната идея е да имаме и изследователски център. 

21 юни 2026 г.
Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

Откриха обновения Дом за стари хора в Добродан

* Изпълнител е габровската фирма „Вертикал 90“, оценката – качествено и в срок; средствата – 886 хил. евро, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост * ВИП гост на церемонията бе социалният министър Наталия Ефремова * Кметът Михайлова: „За едно общество се съди по грижата за възрастните хора“
Отзвуци
Панорамна гледка към Дома за стари хора в с. Добродан
НЕЩО много хубаво се случи в петък, 19 юни, в с. Добродан, Троянско – официално бе отпразнувано завършването, качествено и в срок, на мащабното реновиране и модернизация на общинския Дом за стари хора в селото. Реконструкцията стартира преди две години (м. май 2024 г.) с подписването на договора за европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на одобрения година по-рано проект, подготвен от Община Троян (екип под ръководството на главния експерт в дирекция „Строителство“ на общинската администрация Лена Дундева). И нещо изключително важно – попадна на добър строител, спечелилата обществената поръчка габровска фирма „Вертикал 90“ ЕООД с управител Симеон Кръстев, свършила отлично работата. Тук трябва да добавим и качественият инвестиционен проект, дело на троянското студио ЕТ „Троянарх“ на арх. Пенко Терзиев, осъществило и авторския надзор.

„ДОБРЕ ДОШЛИ
в реформирания Дом за стари хора в Добродан, място, което съчетава грижата, сигурността, топлината и подкрепата“, бяха встъпителните думи на водещата на церемонията Тереза Георгиева от общинската администрация. А кметът Донка Михайлова, човекът, без когото всичко това нямаше как да се случи, започна с една много важна констатация, която сме чували и друг път: „Казват, че за едно общество се съди по грижата за възрастните хора. Аз вярвам, че ние сме една добра общност, след като полагаме толкова грижи за възрастните хора“. Г-жа Михайлова уточни, че това е първата социална услуга за възрастните, открита в община Троян преди 15 години; допълнена във времето със създадения в съседство Център за дементни поради крайната необходимост от тази услуга, която е сред „може би най-дефицитните и необходими социални услуги за възрастните и надградена/развита преди година с втори Център за дементни пак тук.

НО НЕКА
върнем лентата назад, в началото. Решението за изграждането на Дом за стари хора в пустеещото бивше училище в с. Добродан е взета при предишната кметска администрация, на Минко Акимов; сградата е преустроена на три етапа в периода 2009/2011 г. с поделено държавно и общинско финансиране на обща стойност 886 хил. лв. А финализирането на идеята се осъществява при администрацията на кмета Донка Михайлова в самото начало на първия й мандат (2011 г.). Като големият проблем е осигуряване на делегирано държавно финансиране на дейностите (социалната услуга), което не би могло да се случи с общински средства. Държавното финансиране е обещано, но се минава през доста перипетии, дори в един момент (началото на 2012 г.) тогавашният финансов министър и наш земляк Симеон Дянков, известен с рестриктивната си политика, категорично отказва финансирането. За да се стигне до добрата новина няколко месеца по-късно – министър Дянков променя позицията си, държавното финансиране е осигурено и на 15 декември 2012 г. кметът Михайлова и тогавашният социален министър Тотю Младенов прерязват лентата. А новият Дом за стари хора в Добродан освен че е първата социална услуга за възрастни хора в община Троян, вдига доста високо летвата като материална база и изобщо качество на услугата. За да се стигне до настоящото надграждане и вдигане на летвата още по-високо, особено като материална база.

Официалните лица 
На церемонията, отляво – Лена Дундева, Донка Михайлова, Наталия Ефремова, Петя Демирева, с. Добродан, 19 юни 2026 г.
НА ЦЕРЕМОНИЯТА в петък ВИП гост бе социалният министър в кабинета Радев Наталия Ефремова. Присъстваха още кметът Донка Михайлова, председателят на Общинския съвет инж. Петко Пенков, зам.-кметовете Вероника Тодорова и инж. Николай Райковски, областният управител Пламен Христов и заместничката му инж. Диляна Пиронкова, Петя Демирева, управител на изпълнителя на социалната услуга „Хуманност и дълголетие“ ООД (София), строителят Симеон Кръстев, Марияна Николова, директор на общинския комплекс „Социални и здравни грижи“, социални работници от Троян и Ловеч, журналисти, разбира се – питомците на дома и екипът, който ги обгрижва, начело с директорката Невяна Балевска. Като всички те по стара българска традиция бяха посрещнати с хляб и мед и имаха възможността да разгледат дома и отвътре – където видяното бе не по-малко впечатляващо, отколкото отвън. „Направили сте нещо чудесно!“, чухме реплика от областния управител г-н Христов.

В КРАТКОТО си слово преди поздравленията г-жа Дундева очерта параметрите на проекта (пълното му наименование е „Реформиране на Дома за стари хора в с. Добродан, община Троян“, BG-RRP-11.010-0012). Общата проектна стойност е 866 хил. евро, осигурени по ПВУ, от които 722 хил. евро е безвъзмездна европейска субсидия и 144 хил. евро държавно съфинансиране. Направеното по проекта: реализиране на мерки за подобряване на енергийната ефективност (цялостно саниране на сградата), изграждане на външен асансьор, подобряващ достъпа, монтиране на нова фотоволтаична система с мощност 30 кВ, нови климатици за всички помещения (на обитателите и персонала), нова мебелировка, офис оборудване, професионални електроуреди, компютърна техника и оборудване за телемедицина, градински мебели, благоустрояване на дворното пространство. Накратко – Домът за стари хора в Добродан вече отговаря на високите стандарти и изисквания за подобна социална структура.

„КАЗВАТ, че нашите (в община Троян) социални услуги са най-добрите в района, решихме, че могат да бъдат и по-добри, и този проект направи точно това. Ние се гордеем с усилията на екипа на Община Троян, който е сред не толкова многото екипи (в страната), които успяха в съкратените срокове да изпълнят и въведат в експлоатация всичките наши 10 проекта, финансирани по ПВУ“, се чу в приветствието на г-жа Михайлова. Като кметските благодарности бяха към ръководителя на проекта за дома в Добродан Лена Дундева, общинския социален шеф Марияна Николова,  организацията изпълнител на услугата „Хуманност и дълголетие“. И специално към строителя Симеон Кръстев, който „направи поредното хубаво и коректно изпълнение на строителство на територията на община Троян“; „И друг път съм казвала, че с удоволствие работим с него и можем да си пожелаем още много добри съвместни добри неща за общината (фирмата „Вертикал 90“ на г-н Кръстев бе изпълнител на мащабната реконструкция на троянското СУ „Св. Климент Охридски“ и на подпорната стена след свлачището на пътя до Троянския манастир – бел. ред.). А пожеланията към обитателите на дома: „Нека хората, които ползват тази услуга, с обновяването й да се чувстват още по-добре и нека тук да усещат грижата, любовта и всичкото внимание, което ние от Община Троян искаме да изразим като благодарност за техния достоен живот“.

„ЗА МЕНЕ е огромно удоволствие да присъствам на днешния празник. Днес ние не само режем една лента, ние празнуваме изключително успешното завършване на няколкогодишните усилия, които имахме като задача, но и като много мил ангажимент към хората, за които сме призвани да се грижим – държава и местна власт. Днес отчитаме само малка част, от огромната дейност, която се извършва в община Троян. Община, която бих определила като отличник, когато става дума за работата в общността, за работата с възрастните хора“, се чу в приветствието на министър Ефремова.  

Част от обитателите на дома и от екипа, който се грижи за тях
ДОБРИ ДУМИ каза и управителката на „Хуманност и дълголетие“ Петя Демирева: „Това е ден на удовлетворението. Защото виждаме как една инвестиция се превръща в по-добър живот на хората, които наричат тази услуга свой дом. Като управител на на доставчика на социалната услуга съм част от събитията и добре знам колко важна е средата, които нашите потребители обитават. Обновеният Дом за стари хора в Добродан стана по-комфортен, по-достъпен, по-енергоефективен, но най-важното е, че ще осигури повече спокойствие и достоен живот на нашите потребители.“. Която завърши празничната церемония с традиционното лисване на менче с вода – да му върви на Дома за стари хора в Добродан по вода.

Генадий Маринов

Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |