Конкурс за есе „Моят Троян“

ОБЯВА 
Вестник „Троян 21“ (Т21)  и Къща за гости „При Орехите“ (с. Орешак) обявяват конкурс за есе на тема

„МОЯТ ТРОЯН“

Конкурсът е отворен за всички желаещи – троянци, живеещи в Троян и района, троянци по света и у нас, хора, свързани/обичащи нашия град, независимо откъде са. Няма и никакви възрастови ограничения – от невръстния малчуган до столетника и нагоре (този ни подход вероятно може да бъде оспорен, но го възприехме с презумпцията, че който си го може, го може, независимо млад или стар е, два примера в подкрепа – Ботев умира на 28, Даниел Дефо пише големия си роман „Робинзон Крузо“ на 60).

ПРАВИЛАТА НА КОНКУРСА

     • ТЕМАТА. Няма и тематични ограничения, всеки има правото/възможността да каже своето за своя Троян – за природата, историята, троянските нрави, героите, малките хора, успехите, перспективите, но и за неудачите, проблемите, грешките, пропуснатите шансове… Може както да разкажете много лична троянска история, така и да разсъждавате по значим троянски обществен казус.

     • ОБЕМЪТ. Есето Ви не бива да надхвърля 8000 знака с интервалите (около две и половина печатни страници).

     • СРОКЪТ. Конкурсът стартира от публикуването на обявата в Т21, 14 октомври 2026 г., а крайният срок за изпращане на текстовете е 20 ноември 2026 г. 

     • ЖУРИТО. Представените текстове ще бъдат оценявани от 5-членно жури в състав: Наталия Хаджийска (дългогодишен учител по литература), Елеонора Авджиева (историк, директор на Музея на занаятите), Иваничка Боджакова (учител по история в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян), Мичо Генковски (собственик на Къща за гости „При Орехите“, автор на няколко книги за Троян) и Генадий Маринов (редактор и издател на в-к „Троян 21“).

     • ОЦЕНЯВАНЕТО. Всеки от петимата членове на журито, независимо един от друг (всеки ще получи текстовете и ще ги оценява самостоятелно), ще направи своя класация (точкуване) на трите най-добри по неговата преценка есета, като за първо място ще дава 10 точки, за второ място – 5 точки, за трето място – 3 точки. След приключване на оценяването резултатите ще се сумират и обобщят, а събралото най-много точки есе печели конкурса, следващите две есета с най-много точки ще допълнят почетната стълбичка.

     • КРИТЕРИИТЕ. Есето (буквално означава „опит“) е максимално отворена и неподлежаща на рамкиране и жанрови ограничения публицистична форма. Затова – пишете дръзко, свободно, максимално креативно и без притеснения (от цензура и каквото и да е). Ще се цени всяка смела идея, ярък образ, аргументирана провокация, откривателския подход; разбира се, и не на последно място – езиковото майсторство, добрата грамотност също. Да не забравим и изискването за обема – текстовете, които значително превишават определения максимум от 8000 знака с интервалите, няма да участват в класацията.

     • НАГРАДИТЕ. Те са парични: 
първо място – 200 евро; 
второ място – 150 евро; 
трето място – 100 евро. 
Осигурени са от г-н Мичо Генковски и ще бъдат връчени в навечерието на светлото Рождество Христово, 2026 г. Победителите ще бъдат обявени в някой от декемврийските броеве на вестника ни. И трите отличени есета ще бъдат публикувани, с кратко представяне на авторите, в „Троян 21“.

     • КОНТАКТИ. Изпращайте есетата си за конкурса „Моят Троян“ по електронната поща на адрес: troyan21_gm@abv.bg; или по пощата на адрес: 5600 Троян, пл. „Възраждане“ 1 (Пощата), ет. 2, офис 8, в-к „Троян 21“ (за конкурса). В края на есето си трябва да напишете трите си имена, годините, професията, адрес и телефон/имейл за обратна връзка (и да напомним – крайният срок за получаване на конкурсните творби е 20 ноември 2026 г.).

Хайде на конкурса! Пишете за своя Троян, радвайте ни, провокирайте (защо не и скандализирайте), изненадвайте, но винаги в името и за славата на нашия любим град!

От организаторите

0 коментара

В едно изречение (149)

* Серия музейни събития за Петковден, започна се с представянето на филма „Моето име е Минко“ – за световноизвестния физик и голям дарител проф. Минко Балкански
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви  интересно, приятно четене.

    • УНИКАЛНИЯТ за страната троянски Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ), една от най-рейтинговите културни институции в района и доказала се и доказваща се постоянно като най-дейната културна институция в града ни, посреща Петковден, празника на Троян, 14 октомври, с няколко запомнящи се събития: на 6 октомври във фоайето на централната музейна сграда, пред немалко публика, включително кмета Донка Михайлова, бе излъчен документалният филм на журналистката Владина Цекова „Моето име е Минко“ – разказ от първо лице на световноизвестния френски физик от български произход, 99-годишния в момента проф. Минко Балкански (името му подсказва „троянска“ връзка, но за жалост няма такава, старозагорец е; авторката на филма обаче е с корени по майчина линия от троянското с. Борима – бел. ред.), живеещ от над седем десетилетия във Франция, но останал завинаги и до днес дълбоко свързан със своята България, един от най-големите съвременни дарители за българското образование, филмът е заснет през 2024 г. в имението на професора в Нормандия, а на представянето присъстваха и споделиха възхищението си от дарителската дейност на проф. Балкански и съгражданите ни Люси и Тихомир Ковачеви, които инициираха и спонсорираха това събитие, както и много други добри троянски каузи (една вметка – сред публиката се чу, в неформален разговор, сподели го Мариела Шошкова от музейния екип, че проф. Балкански подкрепя кандидат-президента Андрей Гюров, но това бе оспорено от авторката на филма Владина Цекова, проверка обаче показва, че е напълно вярно, големият учен има и нарочно предизборно видео обръщение, разпространено в социалните мрежи, в което заявява подкрепата си – бел. ред.); последва, на 8 октомври, откриване на изложбата „Троян в сърцето ми“ с архивни материали от изключително богатата лична колекция на съгражданина ни майор д-р Дочо Николов – най-амбициозния и последователен изследовател на военната история на нашия край и безспорно един от най-големите ерудити в тази област, автор на вече няколко книги, популяризатор и желан лектор, истински днешен български патриот (не патриотар), правещ много за историческата ни памет и самочувствие; а в деня на празника, 14 октомври, МНХЗПИ ще покаже една наистина уникална и изключително стойностна фотографска изложба – снимките „сглобяват“ картина на живота в Троян в периода от 50-те до 90-те години на миналия век, а забележителният фотографски разказ е от богатия архив на троянския художник, фотограф, учител и кмет на Троян през 50-те години Стефан Балевски, предоставен от неговия син и също известен троянски фотограф Васил Балевски. 

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Есенният салон 2026 на троянските художници

* По вече дългогодишната формула вернисажът ще бъде съпроводен с джаз концерт на живо – 13 октомври, вторник, 17:30
Предстоящо
Галерия „Серякова къща“
НА 13 ОКТОМВРИ (вторник, 17:30 ч.) в троянската галерия „Серякова къща“ се открива традиционниян Есенен салон на Дружеството на троянските художници (ДТХ) – ден преди Петковден, Празника на Троян. В изложбата ще участват над 30 автори с повече от 90 творби – живопис, иконопис, керамика, скулптура, други художествени форми.

ПО ВЕЧЕ дългогодишната формула откриването ще бъде съпроводено с джаз концерт на на живо – младите, но вече натрупали опит и име джазмени Десислава Андонова – Desy (вокал) и китаристът Александър Логозаров ще представят своята камерна колаборация с изпълнения на някои от големите класики от световния джаз репертоар.

„Програмирана самоликвидация“,
 авт. Веселин Стоянов-Толби
ДЕСИСЛАВА Андонова – Desy е сред разпознаваемите гласове на българската джаз и нео-соул сцена. С неподражаем тембър и фин усет към импровизацията тя преплита класическите джаз традиции с модерното градско звучене. Александър Логозаров е китарист и джаз композитор, пише и театрална музика. Като лидер и музикант е сред активните творци на българската клубна и фестивална сцена, чест гост е с различни изпълнители в троянската галерия.
 
ПОДОБНИ вернисажи „две в едно“ тук вече имат своята вярна публика и тя ги очаква. А съчетанието на изложбата с джаз, на визуалното изкуство и музиката в едно общо преживяване превръща откриването в културно събитие. Есенният салон на ДТХ и концертът се реализират с подкрепата на Община Троян и Музея на занаятите, в чиято структура е галерия „Серякова къща“. Вход свободен.

Галерия „Серякова къща“

0 коментара

Нашата Лора – „Жена на годината 2026“

* Олимпийската ни медалистка с най-красивата усмивка в световния биатлон, любимката на Троян и България, покори и класацията на „Грация България“ в категория „Спорт“ * Сред отличените още една землячка – ловчалийката Рене Карабаш, категория „Култура“

Лора
Отличници
 
ЛОРА ХРИСТОВА – нашето момиче, възпитаничката и състезател на троянския клуб по биатлон „Аякс“, олимпийската медалистка от Зимните игри в Милано/Кортина 2026, разплакала от радост всички българи у нас и по света, троянката с най-красивата усмивка в световния биатлон, любимката и голямата гордост на Троян и България, отскоро и Почетен гражданин на Троян – получи ново признание, този път спортно-светско. Лора спечели годишната класация „Жена на годината 2026“ на списание „Грация България“ (Grazia Bulgaria) в категорията „Спорт“.

КЛАСАЦИЯТА, провеждащата се за 21-ви път, е насочена, по думите на организаторите, към „жените, чиито талант, идеи и постижения изграждат света, в който живеем; жените, които създават, променят, устояват, рискуват, които вдъхновяват и дават пример“. Тазгодишната церемония се състоя на 30 септември в София (събитийното пространство Tenta в кв. „Гео Милев“). А сред отличените, без изключение изключителни дами, имаше още едно момиче като Лора, чиято слава далеч надхвърля границите на родината – победителката в Евровизия 2026, неповторимата Дара, получила приза „Жена на годината“ в категория „Музика“. Както и още една землячка – звездната писателка от Ловеч и възпитаничка на ловешката Езикова гимназия Рене Карабаш (романът й „Остайница“ пожъна куп наши и чужди награди през годината), която спечели в категория „Култура“.

Дара и Рене
„БЛАГОДАРЯ на Grazia Bulgaria за приза „Жена на годината”, който е още една оценка за усилията, които полагам всеки ден“, бе отговорът на Лора в профилите й във фейсбук и инстаграм. И от нас – целувки и пълен напред, прелестни момичета!

Т21   
Още за успехите на Лора: 
 

0 коментара

Пет дни приятелство без граници

* Пенка Острева: „Всички заедно научиха нещо много важно – че различията не ни разделят, а ни обогатяват, и че приятелството не се нуждае от съвършен превод“
 
Пенка Острева
Троян – Елванген
Миналата седмица бе отворена поредната страница от дебелата книга на партньорството, и приятелството, на троянското СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“) с гимназия „Хариолф“ от побратимения с Троян немски град Елванген, провинция Баден-Вюртенберг, Германия (договорът за побратимяването бе подписан през 2013 г. – по време на честванията на българския първоучител св. Методий в Елванген, светецът е бил заточен в тамошния Бенедиктински манастир между 870 г. и 873 г., а от 1970 г., около 24 май, се организират елвангенски дни в негова част – от кмета Донка Михайлова и тогавашния й немски колега Карл Хилзенбек в присъствието на тогавашния президент на България Росен Плевнелиев – бел. ред.). 12 елвангенски ученици и техни преподаватели гостуваха в Троян, на учениците от „Климента“, и пет дни се радваха на троянското гостоприемство, посетиха важни места, имаха множество срещи, завързаха нови приятелства.

По-долу ще прочетете емоционалния „отчет“ за гостуването на „хариолфци“ на дългогодишната преподавателка по немски език, но и по немска култура, а и по немски ред в „Климента“ – Пенка Острева, моторът на партньорските отношения, училищни и други, на Троян с Елванген, модератор и на сегашната среща на троянска територия. Т21
В Троянския манастир
ПОНЯКОГА са нужни само няколко дни, за да открием колко много общо имаме, въпреки че живеем в различни държави, говорим различни езици и сме израснали в различни култури. А понякога са нужни само една усмивка, един искрен разговор и една протегната приятелски ръка, за да се почувстваме близки. Именно това ни показа поредният ученическият обмен с гимназия „Хариолф“ от побратимения ни Елванген, Германия: преживяване, превърнало непознатите в приятели, а гостуването – в споделен спомен.

ОЩЕ от първия ден нашите гости бяха посрещнати в училището ни (СУ „Св. Климент Охридски“, Троян) и се потопиха в атмосферата на учебните часове. Специален момент беше срещата им с кмета на община Троян Донка Михайлова, която ги приветства и им даде възможност да усетят гостоприемството и духа на нашия град. Следващите дни ни отведоха до историческото величие на Велико Търново, духовността на Троянския манастир, богатството на природата в Природонаучния музей в Черни Осъм и красотата на българските традиции и занаяти в Орешак. Посещението в Художественото училище в Троян ни срещна и със света на изкуството – още един език, който не познава граници.

На гости на кмета
НО НАЙ-ВАЖНОТО в този обмен не се случи само по време на пътуванията и посещенията. То се случи в домовете на българските семейства, където нашите гости бяха приети не просто като посетители, а като приятели. Там, около семейната трапеза, в разговорите, смеха и споделените мигове, започнаха да се изграждат връзки, които не могат да бъдат описани в програма или запечатани единствено на снимка. Когато вечер разговорите продължават и след края на дневната програма, когато различният език вече не е преграда, а повод за усмивки, и когато в края на деня някогашните непознати се чувстват като добри приятели – именно в тези малки, човешки моменти се крие голямата стойност на ученическия обмен. Всички заедно научиха нещо много важно – че различията не ни разделят, а ни обогатяват, и че приятелството не се нуждае от съвършен превод.

В Троян – като у дома
TОЗИ обмен между нашето троянско училище и гимназия „Хариолф“ в Елванген ще продължи да се развива, да отваря нови хоризонти и да свързва млади хора, семейства и общности. Защото най-голямото постижение не е просто да покажем България на нашите гости, а да ги накараме да си тръгнат с усещането, че тук имат приятели и място, към което могат да се върнат. Пет дни могат да отминат неусетно. Но топлината на един дом, искреността на едно приятелство и споменът за споделените мигове остават. А когато приятелството няма граници, всяка раздяла е само начало на следващата среща.

10 октомври 2026 г.
Пенка Острева, 
преподавател по немски език в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян

Още по темата:

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |