Решението не падна от небето

* „Но нека никой не се заблуждава. Това не е край на битката. Това е само първата голяма победа. Ще продължим да следим всяка следваща стъпка на държавните институции“
Прекратиха язовирното безумие!
Случи се най-логичното, нормалното и, разбира се, справедливото. Правителството (браво за което!) е прекратило възобновеният преди година, въпреки абсурдността си, проект за строителството на яз. „Черни Осъм“ над едноименното троянско село в полите на Троянския Балкан. Но до това решение не се стигна без бой – именно гражданският натиск бе основният фактор. Бойките и единни в каузата срещу язовирните напъни хора от Орешак и Черни Осъм, двете най-потърпевши и застрашени селища. По-долу четете изявлението на Сдружение „Гласът на Балкана“, което бе отпред на барикадата срещу язовирното безумие. Т21
КОГАТО хората са единни, и министерствата са принудени да чуват. След години на обещания, натиск и опити язовир „Черни Осъм“ да бъде представян като единственото възможно решение, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) прекрати обществената поръчка за прединвестиционните проучвания на проекта. Това е факт. 

НО НЕКА бъдем пределно ясни: Това решение не падна от небето. То е резултат от безпрецедентната мобилизация на хората от Черни Осъм и Орешак, които отказаха да мълчат и да приемат на доверие решения, засягащи домовете, природата и бъдещето на целия регион. Години наред ни убеждаваха, че язовирът е неизбежен. Години наред задавахме неудобните въпроси: Защо се говори за нов язовир, а не за загубите по съществуващата водопреносна мрежа? Защо се харчат средства за мегапроекти, докато инфраструктурата се разпада? Защо местните хора не бяха чути навреме? Днес самото решение за прекратяване дава част от отговора.

ДЪРЖАВАТА официално признава, че спешният проблем е амортизираният магистрален водопровод към Плевен, честите аварии и необходимостта от неговата реконструкция. С други думи, след години настояване от страна на гражданите, фокусът най-накрая се насочва там, където трябваше да бъде от самото начало. 

ТАЗИ РАЗВРЪЗКА доказва нещо изключително важно – когато хората се организират, когато говорят с един глас и когато отстояват интереса на своя край, дори най-големите институции са принудени да се съобразяват. Благодарим на всички жители на Черни Осъм и Орешак, на всички, които подписаха, участваха в срещи, дискусии, протести и кампании, които не позволиха темата да бъде заметена под килима.

НО НЕКА никой не се заблуждава. Това не е край на битката. Това е само първата голяма победа. Ще продължим да следим всяка следваща стъпка на държавните институции. Ще настояваме всички бъдещи решения да бъдат публични, аргументирани и съобразени с волята на местната общност. Ще настояваме природата на Балкана да не бъде жертвана в името на проекти, чиито реални ползи и последствия не са убедително доказани.

ЗАЩОТО Черни Осъм и Орешак не са просто точки на картата. Това са нашите домове. Нашата река. Нашият Балкан. И никой няма право да решава бъдещето им без хората, които живеят тук. Първо ни казваха, че сме малко. После започнаха да ни чуват. Днес вече са принудени да се съобразяват. 

26 октомври 2026 г.
Сдружение „Гласът на Балкана“
 
Още по темата:

1 Коментара

ЧРД на Радослав Стойчев – 80!

* Основателят на прочутата троянска Школа по радиоелектроника, разказвачът на „Троянските истории на Радослав“, вечното момче, чешит, колорит и добряк

Юбилейно

ДНЕС, 6 ноември 2026 г., нашият приятел и автор – колонката с троянските му истории върви вече трета година във вестника ни – Радослав Стойчев навършва достолепните 80. От доста време се притесняваше, че няма да ги доживее, защото никой мъж в семейството му не го е правил, но ето, случи се. ЧРД!

И КАКВО да ти пожелаем. Разбира се, първо здраве, знаем колко ти е нужно, както и на всички ни, дай боже! И после, но равностойно по важност: да си останеш все същият, едно помъдряло, добре, да го кажем по твоему – одъртяло, момче. Вечното момче, с твоя си неповторим и неукротим младежки дух. Здраве и наздраве до амина! Какво още – да не спираш да ни развеселяваш и размисляш с твоите троянски истории. Пак наздраве!

НАКРАЯ да припомним. Радослав – наричаме го така заради приятелството и не от неуважение, точно обратното, но по-скоро защото не може иначе, при него официалности няма, чешит, колорит и добряк без бариери и условности – е основоположник и ръководи няколко десетилетия троянската Школа по радиоелектроника. През която през годините са преминали и са се запалили по техниката и инженерните науки стотици троянски деца, сред тях мастити инженери, информатици, учени, професори, пръснати у нас и по целия свят, но започнали оттук. Школата, донесла купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Учител с 50-годишен стаж. Носител за преподавателските си умения и постижения на наградата „На учителя – с любов!“, учредена от големия физик и математик проф. Петър Минев, също възпитаник на г-н Стойчев.

ЗА МНОГО ГОДИНИ, приятелю Радослав Стойчев!

Т21 

0 коментара

В Троянския проход – къде е пътната маркировка?!

* Казвали сме, но пак да кажем – става дума за прохода, който е основната транспортна връзка на Централна Северна Българи (Плевен, Ловеч, Троян и т. н.) с Южна България и Пловдив * Двете ОПУ-та (Ловеч и Пловдив) имат готовност за изпълнение на „силно износената и заличена“ пътна маркировка в Троянския проход, но правителството не отпуска средства и не дава ход на тази „незначителна“ дейност?!
Тема с продължение
СРУТИЩЕ на грамадни каменни маси от последните дни, 31 октомври, в южната част на Троянския проход (Беклемето, Троян – Кърнаре, част от 126-километровия републиканския път II-35 от Плевен през Ловеч и Троян до Кърнаре), на 9 км от южното начало (виж „Валентина Милева: Докога ще играете на руска рулетка с живота на децата ни и на всички пътуващи?!“ – бел. ред.). В близост до участъците, където в края на миналата година (м декември 2025 г.) и началото на тази (м. февруари 2026 г.) имаше подобни „явления“ с всичките им последствия: блокиране на движението за часове, притеснения и страх у преминаващите, някакви експресни и по-скоро палиативни, за временно решение и успокоение, отколкото за търсене на дългосрочен ефект мерки на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и подопечното й Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, отговарящо за поддръжката и състоянието на тази южна част на прохода. Плюс лъжи, много лъжи.

И КАЗВАЛИ сме, но пак да кажем – става дума за прохода, който е основната транспортна връзка на Централна Северна Българи (Плевен, Ловеч, Троян и т. н.) с Южна България и Пловдив. Основната пътна артерия, поне докато – все някога трябва да се случи и ако бяхме нормална държава, отдавна да се е случило – не се построи толкова важният, жизненоважният транспортен тунел (железопътен и шосеен) Троян – Кърнаре, за който има проучвания, планове и дадена зелена светлина отпреди повече от 100 години и който би извършил реалното Съединение на Северна и Южна България. Проходът, по който тече икономиката, туристическият поток и цялостната транспортна (не)свързаност между двете (раз)единени части на страната ни.

НО СРУТИЩАТА са само един от проблемите в Троянския проход. Другият е качеството на пътната настилка, с която при тези височини, завои, редовно усложнени метеорологични и пътни условия в планината шега не бива – защото става дума за живота и безопасността ни. От южната страна на прохода настилката бе под всякаква критика, преди няколко години бе обещан цялостен ремонт, уж се осигуриха пари, избраха изпълнители и… планината (т. е. АПИ, регионалното министерство и изобщо българските власти) роди мишка. Извършиха се някакви частични кърпежи, които и до сега си стоят някак полузавършени, и толкоз (тазгодишните кърпежи от нашата северна страна, и то на доста големи участъци, бяха далеч по-качествени и за това по-скоро адмирации – бел. ред.).

И СЕГА идваме до третия проблем. За който ни напомни нашата читателка нетроянка Евгения Петрова, редовно пътуваща служебно през Троянския проход (като нея са и немалко троянци, южняци също) – хоризонталната пътна маркировка в прохода. Сигурно на мнозина се е случвало и знаят какво е да шофираш през Троянския проход в мрачно/тъмно и/или мокро време, не дай боже да има и мъгла, което е нещо обичайно там – ад, малка грешка може да доведе до най-лошото, да се бухнеш в ската или пропастта; тук е и проблемът с мантинелите, които на доста места са доста амортизирани, някъде и изобщо липсват. Ето какво ни написа г-жа Петрова: „Здравейте, налага ми си да минавам прохода Троян – Кърнаре почти всеки работен ден последните десет месеца. Местоработата ми се намира в Троян. Не еднократно съм пускала сигнали до служба АПИ. Ще прикача снимки от запитванията по имейла какво са ми отговорили“.

ЕТО И ОТГОВОРИТЕ на двете подразделения на АПИ, ангажирани с Троянския проход – ОПУ Пловдив, отговарящо за южната част и ОПУ Ловеч, отговарящо за северната. 

     • „Хоризонталната пътна по пътя II-35 е полагана през м. август 2025 г. Поради износената настилка, големите надлъжни наклони, следващите една след друга хоризонтални криви и тежките зимни условия, същата се износва бързо. В изпълнение на Заповед №РД-02-14-2816/ 19.08.2026 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с утвърдения бюджет на АПИ за 2026 г., се преустанови възлагането на всички неодобрени дейности по договорите за поддържане на Републиканската пътна мрежа (РПМ), включително полагането на хоризонтална маркировка. Това може да бъде планирано след отмяна на горната заповед“, отговаря писмено директорът на ОПУ Пловдив Петър Попов. Отговорът на пловдивския пътен шеф е с дата 24 септември 2026 г., т. е. от актуален по-актуален. 

     • „В  Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) с вх. №94-00-5993/24.09.2026 г. е получено писмо,  в което ни уведомявате, че маркировката по републиканския път II-35 в прохода Троян – Кърнаре (Троянския проход) е силно износена и заличена. Във връзка с гореизложеното Ви информираме, че ОПУ Ловеч има изготвена и изпратена за одобрение в АПИ заявка за полагане на хоризонтална пътна маркировка по републикански път II-35 „Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре“ в участъка от км 71+300 до км 103+055, където попада участъкът, за който сте писали. След одобрение на заявката, при осигурен финансов ресурс и подходящи метеорологични условия, хоризонталната маркировка ще бъде подновена“, отговаря, също писмено, директорът на ОПУ Ловеч инж. Георги Генов. Датата на отговора е 25 септември 2026 г., т. е. също от актуален по-актуален.

И КАКВО ИЗЛИЗА – двете ОПУ-та имат готовност за изпълнение на „силно износената и заличена“ пътна маркировка в Троянския проход, но отгоре не отпускат средства и не дават ход на тази „незначителна“ дейност?! Дори със своя заповед регионалният министър арх. Шишков, който, когато през м. май 2026 г. пое ресора, говореше едни големи и хубави приказки за решително подобрение на пътната инфраструктура в страната, сега блокира изпълнението на вече сключен договор за подновяване на изличената хоризонтална маркировка в Троянския проход; повтаряме – животоспасяващата пътна маркировка. Докога ще (ги) търпим?!

Генадий Маринов
 
Коментари за безобразията в прохода
 
КАКТО Е В ШВЕЙЦАРИЯ ·

През м. октомври минавах два пъти през Беклемето. Какво видях? Първо – пътят е лош, макар, че тук там фрезоваха и асфалтираха. Второ – почти 90 % от мантинелите са ръждясали, липсващи, негодни, изкривени, без светещи оченца. Трето – маркировката е също лоша и липсваща, а започват мъглите, дъжд и сняг. Изводът. Пътят на Беклемето трябва да бъде цялостно преасфалтиран качествено, нови мантинели, а камъните от свлачищата, складирани на подходящо място, а не хвърляни през мантинелите, които на много места са затрупани от шофьорите на камиони и багерите. Още по-добре ще е, ако под Беклемето, Шипка, Петрохан и Хаинбоаз има изградени тунели, както е в Швейцария и другите бели държави в Европа.
Ники Антонов, Дрезден

И ТАКА СИ ВЪРВИ
  ·
Аз го минавам почти три пъти в месеца от последните пет години. Най-елементарното, маркировката – та тя липсва в 70% от платното, когато падне мъгла си е истинско предизвикателство. Мантинелите са изкривени и на много места липсват, отделно – стари и ръждясали на опасните места към склоновете, и вместо да са двойни и добре подсилени, са единични и потънали в ръжда. Няма почти на никоя от тях отразителните триъгълници. Никъде на завоите, на които няма видимост отсреща, няма поставено огледало. Преди година само на няколко места пуснаха предпазна мрежа. Недобросъвестни хора са си пуснали конете да се разхождат свободно по пътя. За дупките въобще няма да коментирам. Много още може да се пише, но е глас в пустиня. Само обещания и до там. Когато стане автопроизшествие с фатален край, тогава винаги се намират оправдания и така си върви.
 
Данаил Иванов, Плевен

0 коментара

В едно изречение (154)

* Троянецът проф. д-р Добромир Димитров извърши революционна хирургическа операция от 8000 км разстояние – той в Шанхай, пациентът в Плевен
 

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
    • НАШИЯТ земляк – троянец (по кръв и дух), „полендак“ (свързал трайно личната си и професионална съдба с Плевен, ректор за пореден мандат на Медицинския университет в Плевен, втората по големина и значимост медицинска институция у нас) и българин (донесъл и не спиращ да носи успехи на българската наука) – изтъкнатият онкохирург проф. д-р Добромир Димитров, продължава да проправя пътища в медицината: преди броени дни, на 20 октомври, проф. д-р Димитров извърши интерконтинентална хирургическа операция – той, опериращият, бе в Шанхай (Китай), на 8000 км от България, а пациентът в операционната зала в Плевен, наблюдаван на място от асистиращия екип (двама хирурзи, анестезиолог и три медицински сестри), готов да поеме управлението на операцията при необходимост (ако нещо с интернет връзката с Шанхай се обърка), революционната медицинска интервенция е изпълнена чрез „хирургичната роботизирана система Toumai на MicroPort MedBot“, като „от Шанхай проф. д-р Димитров извършва основните етапи на хирургичната интервенция, включително дисекцията, поставянето на хирургичното платно и зашиването на перитонеума“, четем в официалната информация на Медицински университет (МУ) Плевен, операцията е „по повод лява ингвинална херния чрез минимално инвазивния метод TAPP“ и същинската интервенция продължила около един час, като движенията на инструментите са изпълнявани бавно и контролирано (отчитайки забавянията от 160-180 милисекунди на комуникационната връзка), а пациентът плевенчанин е изведен от анестезия в „добро непосредствено следоперативно състояние“, заслуга за този успех на българската медицина има и д-р Стефка Петрова, преминала обучение за работа със системата Toumai и придружавала професора в Шанхай; „Днес сбъднах една мечта, която ме съпътства още от детството. Като дете сглобявах механични роботи от конструктори и мечтаех някой ден те да могат да се управляват дистанционно. Тогава това изглеждаше като научна фантастика. Десетилетия по-късно имах възможността да извърша реална хирургична операция на пациент в България, докато се намирам на другия край на света. Това беше сериозно изпитание не само за технологията, но и за всички участници. Най-важното за мен е, че пациентът е добре. Успехът принадлежи на целия екип – хирурзи, анестезиолози, медицински сестри, инженери и технически специалисти в България и Китай“, коментира проф. д-р Добромир Димитров веднага след операцията, ще цитираме и сестра му – съгражданката ни Галя Белевска, уважаваната финансистка на Община Троян, съпреживяла постижението на брат си: „Знам колко труд и отдаденост стоят зад всичко това, но в такива моменти вълнението е огромно. Ти в Шанхай, пациентът в Плевен, а аз чета и се усмихвам през сълзи! Гордея се с теб! Поздравления за всички, които  направиха възможна тази операция!“.

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Илияна Йотова – президент, убедителна на балотажа

* 57,57% за Йотова/Вълчев срещу 39,49% за опонентите Гюров/Кандев * Сега ще очакваме обещаното от държавния глава по време на кампанията: активна политика на България за мир, справяне с олигархичния модел, стабилизиране на икономиката, защита на кирилицата * Възможна ли е антиевропейска преориентация на България?
Президентски избори 2026 Балотаж
Илияна Йотова с Румен Радев след победата на балотажа, вдясно е вицето Вълчев, 1 ноември 2026 г.
ИЛИЯНА ЙОТОВА е новоизбраният президент на Република България (шестият след Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев); тя е настоящ служебен президент (до поемането на пълния си мандат през м. януари догодина), доскоро вицепрезидент втори мандат, а преди това евродепутат, дългогодишен партиен активист (БСП) и за кратко телевизионен журналист (БНТ). До нея в предстоящия петгодишен президентски мандат ще е вицепрезиденът Кирил Вълчев (все още шеф на БТА и отказал да подаде оставка от агенцията след номинацията си и включването в президентската надпревара – бел. ред.).  

Г-ЖА ЙОТОВА спечели балотажа на 1 ноември 2026 г. с огромна преднина – 57,57% от вота (1,1 млн. гласа) срещу 39,49% (750 хил. гласа) за опонента й, президентския кандидат на десницата Андрей Гюров, икономист, доктор по икономика от Виена, бивш депутат (ПП-ДБ) и доскоро подуправител на БНБ. Тази категорична победа до голяма степен бе неочаквана: след минималната разлика на първия тур и активната кампания и полученото психологическо предимство на опонентите й – г-н Гюров и кандидата за вицепрезидент Георги Кандев (топ полицай и бивш главен секретар на МВР, който подаде оставка от системата преди включването си в президентската битка – бел. ред.). Спечеленият в надговарянето, но загубен като послания и феърплей балотажен президентски дебат. Усещането за мобилизация на електората на десницата и силното присъствие на Гюров/Кандев в социалните мрежи. Не на последно място – ескалиращите и навлизащи все по-близо до територията на България руски атаки с дронове в Черно море и шикалкавещата позиция на правителството (Радев) и президентството (Йотова) по тази реална военна заплаха за страната ни. Но най-вече очертаващата се икономическа криза и невъзможността (поне досега) на управляващите да я овладеят.

Йотова и Гюров на президентския дебат по БНТ, 30 октомври 2026 г.
ОТ ДРУГА страна обаче, оказа се, че повечето от гласувалите около 2 млн. българи (от общо 6,6 млн. избиратели по списък, под 30% активност) мислят различно – и в някаква степен на балотажа препотвърдиха мощната си подкрепа от неотдавнашните парламентарни избори за пропрезидентската партия „Прогресивна България“ и лидера й и премиер Румен Радев, чиято кандидатура де факто (макар формално номинацията да бе направена от Инициативен комитет) и чиято следовница и протеже е г-жа Йотова. Оказа се и още нещо – че по най-плашещата тема, за войната, която чука и на нашата врата, гласувалите за новоизбрания президент на България нямат притеснения от неясната позиция на Йотова/Вълчев и отказа да назоват агресора Русия, а по-скоро от ясно заявената ангажираност на Гюров/Кандев с единната отбранителна позиция на партньорите ни от ЕС и НАТО и категоричността по отношения на агресора Русия. Едва ли е пресилено да се каже, че този категоричен президентски вот на България бе в някаква степен проруски, уникално проруски в цялостния европейски контекст днес (уникален, но според мнозина и плашещ и подсказващ възможност за антиевропейска преориентация, дано тези опасения са пресилени – бел. ред.).

В КРАЙНА сметка изборът на новия президент на България – Илияна Йотова, е факт. И от нас – честито! Сега ще очакваме да се случва това, за което новоизбраният държавен глава говореше по време на кампанията: активна политика на България за постигане на мир (в Украйна), справяне с олигархичния модел, стабилизиране на икономиката и социални придобивки, защита на кирилицата (макар че не стана ясно кой я заплашва), засилване позициите на България в Европа, на Балканите и изобщо.

В ЛОВЕШКА ОБЛАСТ

КАКТО и на първия тур гласоподавателите от нашата Ловешка област дадоха много по-сериозна подкрепа на кандидат-президентската двойка на статуквото Йотова/Вълчев – двойно по-висок вот от 65,07% (17 716 гласа) срещу 32,04% (8722 гласа) за опонентите им Гюров/Кандев. Вече коментирахме защо това не е неочаквано – буксуваща икономически област с голям процент заети в общинската и държавната администрация плюс традиционни леви нагласи.   

В ОБЩИНА ТРОЯН

В НАШАТА община Троян бе малко по-различно, но малко, от на областно ниво – 61,45% (4299 гласа) за победителите Йотова/Вълчев и 35,38% (2475 гласа) за Гюров/Кандев. С други думи, и Троян даде силна подкрепа на двойката на статуквото.

Генадий Маринов

1 Коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |