Благодарствено писмо

Стана хубава традиция носителите, учител и ученик, на наградата „Проф. д-р Петър Минев“ да благодарят чрез вестника ни на щедрия и ангажиран с каузата на троянското образование и образованост дарител. Новият лауреат, учителката Богдана Христова, спази традицията. А адресатът на благодарността й е съпругата на дарителя Виктория Минева – професорът, както знаете, наскоро напусна този свят, но по негова заръка семейството продължи дарителската традиция. Т21

Уважаема г-жо Минева,
Уважаемо семейство,
Вие владеете тази магия, тази мистерия да променяте света на хората около Вас. Въпреки болката от загубата! Въпреки този 15 март с неочакваната и ненавременната кончина на Вашия съпруг проф. д-р Петър Минев, оставил дълбока следа в световната приложна математика и физика. И в сърцата на троянци! Вие намирате онзи начин, който мълниеносно влиза в сърцето и учи, че никой, никой, никога, никога не може да отнеме крилете ни! 

Живея близо до родния дом на Дочо и Петър  Миневи. Ще приседна мислено на малката им сърцата пейчица, ще отворя  онзи старинен летопис на троянските гени, където е заложен летателен апарат за небе и криле, ще отпия глътка вода от тяхната душа кладенче с чиста, жива вода, която никога не престава да извира. И ще реша да се държа като плодородна земя, за да бъда по-близо до някаква моя идея за цялост. 

Вие, г-жо Минева, предавате посланието на троянеца Петър Минев да отворим сърцата си за любовта, да я носим в себе си, където и да се намираме, и да я раздаваме без колебание! Защото всички имаме нужда от нея. С нейна помощ можем да променим света към по-добро! Благодаря Ви! Вие сте причина да продължаваме да вярваме в доброто и любовта!
                                                          
Желая Ви здраве! 
Желая Ви живот, изпълнен със смисъл!
17 май 2026 г., Троян
                                                         
Богдана Илиева Христова, учител в ОУ „Иван Хаджийски“, 
носител на наградата „Проф. д-р Петър Минев“, 2026 година  
Още за наградите:

Човешката наглост няма край!

* Йорданка Акимова-Стоянова: „За мен всичко е много елементарно, има правила, спазваш ги и живееш в един по-добър свят. Но за нашия народ е по-важно да си тарикат, какво като си хвърлиш фаса на земята, някой ще дойде и ще помете, какво като спреш на две паркоместа, толкова други проблеми има…“

Гореща тема
ЧЕ ПО ПАРКИРАНЕТО си Троян е в третия свят – спор няма. Това е бич троянски и причините са и обективни. Но нерядко провинциалният ни бабаитлък/тарикатлък и арогантност са тези, които правят проблема. Както е в случая – в Ритейл парка, с най-голямата площ за паркиране не само в града ни, вероятно в цялата област, чудесно уредена, с предостатъчно ширина и дължина на всяка „клетка“, т. е. осигуряваща леко и удобно паркиране на всеки, дори да е с джипка с размерите на самосвал. И ето какво се случва – някой си е цопнал возилото напук на всякакъв ред и съобразяване с другите (автомобилисти и пешеходци). Този път няма обективни причини, тук причината е в главата (в „чипа“, както казваше един български премиер с царски корени – бел. ред.). На подобни цопвания, ежедневно, сме свидетели и на доста други места в Троян – примерно пред една група магазини на ул. „Ген. Карцов“ (обходната) в жк „Лъгът“, пред няколко магазина по ул. „Христо Ботев“ (най-натоварената), пред един зеленчуков магазин на ул. „Минко Радковски“ (все по-натоварена), има и други, и си е все така…

КОМЕНТАРЪТ по този автомобилен бабаитлък плюс снимката са на младата ни съгражданка Йорданка Акимова-Стоянова и ги препечатваме (с нейно съгласие) от профила й във фейсбук. Авторката е акушерка в АГ отделението на МБАЛ Троян, майка на две деца. А казаното от г-жа Акимова е своеобразно продължение на темата за тротоарното паркиране в Троян – друг аспект на голямата и вечна тема за пътно-транспортния батак в града ни (виж „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“ в бр. 6 от 18 февруари, „Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?“ в бр. 7 от 25 февруари „Тротоарните автомобили – големият троянски бич и срам“ в бр. 9 от 11 март, Т21, 2026 г. – бел. ред.). Т21
Тарикатското паркиране в Ритейл парка, Троян, 15 май 2026 г.
МНОГО се чудих дали да снимам, дали да качвам снимката, но човешката наглост наистина няма край! В такива и подобни ситуации (не чак толкова съществени, но в същото време дразнещи нарушения) се чудя кого да обвиня – кмета, президента, учителите, Европейския съюз или простия български индивид. За мен всичко е много елементарно, има правила, спазваш ги и живееш в един по-добър свят. Но за нашия народ е по-важно да си тарикат, какво като си хвърлиш фаса на земята, някой ще дойде и ще помете, какво като спреш на две паркоместа, толкова други проблеми има, че паркирането на две места няма смисъл да се коментира. Обаче ако някой друг е спрял така и ти няма къде да паркираш... тогава вече почваме да се сърдим и да плюем.

ЗА ВЪПРОСНАТА
снимка сега. Отивам да пазарувам (в Ритейла), паркингът е почти празен. Колата на снимката първо щеше да отнесе един дядо, който вървеше към магазина. Не видях дали се огледа преди да тръгне, ходеше бавно, но безопасността е двустранен процес. След това водачът паркира по този начин. От колата слязоха двама мъже, здравеняци. Зачудих се дали да реагирам по някакъв начин и в крайна сметка ги попитах защо не паркират на паркомясто. Отговорът беше: Ние сме за бързо. След този отговор пак се зачудих как да реагирам, ама си казах, че може наистина да са за бързо. Но не. Не бяха за бързо. Аз си напазарувах, натоварих си покупките и си тръгнах, а колата им още беше там. Колебаех се дали да извикам полиция, ама трябва ли за всякакви дреболии да търсим полиция? Не може ли просто да паркираш както трябва? Какво ще спечелиш с тези 10-20 спестени крачки? Снимах, когато вече излязох от магазина и паркингът в този участък вече бе пълен с коли, но в момента на паркирането имаше свободни места и то точно пред магазина…

15 май 2026 г., Ритейл парк, Троян
Йорданка Акимова-Стоянова
Още по темата:

Първият „Априлци Рън“

* 317 участници от цялата страна, победител в дългата дистанция на 25 км стана софийският троянец Максим Василев * Моторът на проявата Николай Тодоров: „Бих искал всички участници да запомнят историята, която се е случила по тези земи преди 150 години, да запомнят и уникално красивата природа на Априлци“
Планинско бягане
Победителят на 25 км – софийският троянец Максим Василев
В НЕДЕЛЯ, 17 май, се проведе първият „Априлци Рън – по следите на героите“ – състезанието по планинско бягане в района на бунтовно Априлци, по трасета в подножието на старопланинския красавец връх Марагидик, по които преди 150 години са ехтели гърмежите на Новоселското въстание, последната и сред най-героичните и велики страници на Априлското въстание 1876. Инициирано и организирано от троянеца с априлски (велчовски) корени Николай Тодоров и председателстваното от него гражданско сдружение „Троян в бъдещето“ в партньорство с Община Априлци и регионалния клон на НД „Традиция“ – РК „34-и пехотен Троянски полк“ (Априлци, Троян, Севлиево). И явяващо се своеобразно продължение на натрупалия вече слава и биография „Троян Рън – по стъпките на Левски“. 317 участници от цялата страна, млади и стари, елитни състезатели и любители бягаха по трите трасета – 3 км (40 участници), 8 км (171 участници) и 25 км (106 участници). 

ПОБЕДИТЕЛ в кралската (дългата) дистанция стана Максим Василев (троянец, живеещ в София) с постижение 3:03:34 ч. Финиширалите след него Николай Пенчев (Пловдив) и Милен Ковачков (Велико Търново) изостанаха на десетина минути, времената им – съответно 3:13:30 ч. и 3:14:44 ч.. Първа при дамите на 25-километровата дистанция бе Тоня Тонева (Казанлък) с време 3:52:15 ч., 10-а в общата класация с мъжете, като малко след нея финишираха подгласничките й Ивелина Атанасова (Дряново) и Карина Иванова (Плевен). 

В НАЙ-МНОГОЛЮДНАТА 8-километрова дистанция победата грабна Мартин Върбанов (от Оряхово, с корени от троянското с. Врабево), а изявената троянска бегачка и медалистка от не едно състезание у нас и в чужбина Маринела Цекова бе №1 при дамите и на „милиметри“ от почетната стълбичка в общото класиране с мъжете – 4-о място. На 3-километровата дистанция победата бе изцяло троянска – при мъжете спечели Преслав Георгиев („Ски тенис клуб Троян“), а при дамите Мария Георгиева („Аякс“, Троян).

Старт-финалът бе в чудесния парк в кв. „Острец“
НЕДЕЛНИТЕ метеорологични „закачки“ – дъжд, кал, по-хладно от обичайното, разбира се, не уплашиха бегачите, нито пък помрачиха слънчевото „рънърско“ настроение. За което своя принос имаше и вече традиционният водещ на планинските маратони в Троян и Априлци – един от най-обичаните български телевизионери и наш земляк троянец, синоптикът на Нова телевизия Ники Василковски. „Бих искал всички участници да запомнят историята, която се е случила по тези земи преди 150 години, да запомнят и уникално красивата природа на Априлци“, сподели след приключването моторът на проявата г-н Тодоров. В тази посока бяха и думите на кмета на Априлци инж. Тихомир Кукенски: „Една от целите е всички участници да разберат, че по трасетата, по които бягат, преди 150 години са гърмели въстаническите пушки и са отбранявали новоселската република“.

Т21
 
 
 
Още по темата:

Браво, Дара, браво, момичето ни!

• „Абе, тоя месец (май 2026-а) май е супер да си българин – Джирото в България, Дара, сега дано и Рене Карабаш спечели „Букър“-а на 19-и!“
 
 Бангаранга 
 
МИСЛЕХ СИ да се правя на умен около евровизийния триумф на Дара във Виена снощи – защото такива работи, да печелим на голямата сцена, образно казано, не ни се случват толкова често, даже все не ни се случват, разбира се, не е заради нас, ние сме велики, все някой друг ни е виновен. Още – заради Дара, бях почти безразличен към нея, гледал съм я в журито на „Гласът на България“ май беше, малко кифленски ми стоеше, но коментарите й бяха много яки, артист, личеше си, че има нещо в това момиче, и до там. Безразлична ми беше и с участието си в „Евровизия“ – дори предевровизийният спор около „Бангаранга“-та й и самата нея мина покрай мен. И още повече заради самата Евровизия, което си е някакво треторазрядно шоу, напъващо се да се набута в по-горната група и освен това е толкова шоу (и продукцията му, поне в последните десетилетия, може би когато АББА печели, е било по-иначе, и особено критериите му – някакъв неясен микс с посланието шоу да става и врява да се вдига, ама не музикална, някаква, околомузикална), колкото аз съм Том Джоунс.
 
НО ДАРА избухна – визия, темперамент, пеене, държане, сексапил, танц, контакт с публиката… Направо излетя в космоса, в сравнение с останалите, всичките. И се усети, че печели. Усети го и мегазвездата Ерос Рамацоти, който „цитира“ „Бангаранга“ на свой концерт. Всеки го усети. И Дара някак изведнъж стана моят човек. А още повече, когато целокупната нашенска смрадлива патриотарско-путьофилска сган настървено започна да я плюе. Толкова. Браво, Дара, браво, момичето ни! Обичам те! Бангаранга! 
 
И СЕГА ще цитирам мой най-любим човек, казал го е много по-добре, кратко, но всичко:
„Какъвто и да е конкурсът, тези дни всички го следяхме заради Дара, която обръща погледите към себе си и ти е кеф да я гледаш, личи си по убедителната подкрепа и от европейската публика, и от журито, Дара си спечели „Евровизия“ и е чудесно за България, че точно тя ни представи. Имам предвид, че Дара спечели заради себе си, а не по някакви политически причини, нали „Евровизия“ общо взето с това е известна – че е песенен конкурс без музика, някакви други причини определят кой да е победител. Мисля, че Дара спечели заради себе си. Абе, тоя месец (май 2026-а) май е супер да си българин – Джирото в България, Дара, сега дано и Рене Карабаш спечели „Букър“-а на 19-и! А и да не спечели, да си в краткия (Букър) списък е уау (а пропо, Рене Карабаш е наша землячка, ловчалийка, и е завършила ловешката Езикова гимназия, айде, наш`те! – бел. моя)!“
 А КАКВО е Бангаранга? Дара: „Бангаранга е нещо, което всеки носи в себе си. Това е моментът, в който избираш да си с любов, а не със страх“; ако някой не е разбрал, никога няма да разбере.
 
17 май 2026 г.
Генадий Маринов

Богдана Христова с наградата „Проф. д-р Петър Минев“

* „Има учители и учители. Всъщност то е така във всяка професия, но някъде експертността може да компенсира липсата на другото, при учителите – не. При тях само експертност не стига, трябва и сърце“, четем в дарителската грамота * Паричната премия – 500 евро

Богдана Христова с наградата, 15 май 2026 г.
Единайсетият
 
БОГДАНА ХРИСТОВА, дългогодишната преподавателка по биология в ОУ „Иван Хаджийски“, Троян, е поредният 11-и носител на годишната награда „На учителя – с любов“, която от тази година носи името на учредителя си проф. д-р Петър Минев. Г-жа Христова учителства вече 40 години, от 1986 г., и го прави с професионализъм и неизменния си ентусиазъм. И с усмивка – друго нейно силно педагогическо „оръжие“. В основата е на много училищни инициативи и проекти, и не по-малко важното – успява да увлича децата в тях, да им отваря врати и хоризонти.

НАГРАДАТА
на проф. д-р Петър Минев, троянец и бивш троянски ученик, направил световна научна кариера, бе учредена през 2016 г., като всеки от отличените получаваше парична премия (в началото сумата бе 500 лв., после нарасна на 600 лв., а от тази година е 500 евро, т. е. почти 1000 лв.). Заедно със специална благодарствена грамота с пояснението: „Искам – с тази скромна награда – да се поклоня и благодаря на този изключителен учител, раздал себе си на поколения троянски деца“. Досегашните лауреати на наградата са знаменитата троянска литераторка Лина Мажгурова (2016 г.), потомственият учител от прочутата математическа фамилия Стоян Борджуков (2017 г.), географът пътешественик и педагог творец Тодор Гладков (2018 г.), основателят на Школата по радиоелектроника Радослав Стойчев (2019 г.), темпераментната и незабравима преподавателка по математика Тодора Данчева (2020 г.), обичаната от поколения ученици преподавателка по български език и литература Румяна Андреева (2021 г.), всеотдайната начална учителка Диана Исикийска (2022 г.), любимата учителка по английски и руски език на стотици троянски деца Цветанка Босева (2023 г.), историчката, учеща децата не само на история, но и на гражданска доблест Цветелина Мутафова (2024 г.), безупречната преподавателка по немски език, влюбена в немския свят Пенка Острева (2025 г.).

НАГРАДАТА бе връчена на г-жа Христова на на 15 май, броени дни преди 24 май, празника на просвещението и духовността, в редакцията на Т21 (по волята на дарителя вестникът ни е посредник при награждаването – бел. ред.); без излишни официалности и церемонии. А ето какво четем в дарителската грамота:
„Богдана Христова. Знае се – има учители и учители. Всъщност то е така във всяка професия, но някъде експертността може да компенсира липсата на другото, при учителите – не. При тях само експертност не стига, трябва и сърце. Г-жа Христова ги има и двете. И затова е от Учителите с главна буква, от тези, заради които учениците грейват, а след това в годините говорят с любов, но и респект. Преподава биология в троянското ОУ „Иван Хаджийски“ вече 40 години, от 1986 г., продължава и в момента въпреки навършената пенсионна възраст. И е инициаторът и моторът на безброй школски занимания, проекти, състезания и т. н., свързани с каузата на природата, екологията, родния край. Безкрайно дейна, инициативна, винаги търсеща новото и увличаща учениците в него. Тя е и учител с усмивка, всъщност човек с усмивка, което е друг неин силен педагогически коз. Носител е на множество учителски награди.“
***

ДРУГАТА награда, учредена по същото време (2016 г.) от проф. д-р Петър Минев и имаща същите измерения (парична премия от 500 евро заедно със специална грамота) – ученическата в памет на изключителния троянски учител по математика Пенчо Балев – ще бъде връчена през м. юни при раздаването на дипломите в СУ „Васил Левски“. По волята на дарителя наградата е за „най-изявения ученик по математика и информатика“ от завършващия випуск на училището, наследник на прочутата Троянска гимназия, който се избира от колегиума на учителите по математика и информатика.
„Учредявам тази награда в памет на дългогодишния преподавател по математика в Троянската гимназия Пенчо Балев – еталон на преподавателско майсторство и стил, дисциплина, отдаденост на любимия предмет и на каузата да го преподава. Учител, с когото би се гордяло всяко българско училище и всеки български град… Нека носителят на тази награда да продължи и умножи добрите традиции на българската математика, за които г-н Балев има огромен принос“, е записано в дарителската грамота. 
ДОСЕГАШНИТЕ десетима троянски зрелостници, удостоени с наградата „Пенчо Балев“, са: Десислава Хаджийска (2016 г.), Райя Маринова (2017 г.), Йоана Гетова (2018 г.), Христо Сашев (2019 г.), Милен Тенев (2020 г.), Александър Александров (2021 г.), Габи Върбанова (2022 г.), Ирен Събчева (2023 г.), Николай Стоянов (2024 г.), Любослав Станчев (2025 г.).
 
Т21
Бел. ред. Оформлението на грамотите е дело на художника Иван Хаджийски. 
 
Още за наградите:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |