Ще се справи ли градът ни с тротоарните автомобили?

* Вероятно тази троянска прекалена „автомобилност“ създава някакво усещане за просперитет, но то е измамно – многото таралясници не значат проспериращ град, а по-скоро глупав град * В Троян през 2025 г. – по-малко глоби за неправилно паркиране отколкото в два пъти и половина по-малкия Тетевен?
Тема с продължение
ПЪТНО-ТРАНСПОРТНАТА ситуация или да го кажем по-директно и точно – пътно-транспортният батак (хаос, безредие) в Троян е сред най-горещите тукашни теми. Открай време. И като че ли не се вижда „охлаждането“ й, т. е. нормализирането. Съществена част, да не кажем най-съществената от този батак е тротоарното паркиране. Което не само е незаконно (справка Закона за движение по пътищата и куп още нормативни разпоредби, включително общински) и отнема правото за придвижване на пешеходците, да не говорим за майките с детски колички, хората с увреждания, възрастните хора (а нали тротоарите са основно за тях, пешеходците, пък и всички в определен момент сме пешеходци и се нуждаем от тротоарите); но е и опасно – често наспрелите по тротоарите автомобили „избутват“ пешеходците на шосето сред движещите се автомобили и/или блокират видимостта на шофьорите, особено по „затулените“ от паркирани автомобили кръстовища, и са реална предпоставка за ПТП. Има и друг немаловажен момент – това автомобилно струпване из целия град, тази автомобилна вакханалия, идиотия, ненормалност руши имиджа на Троян, съсипва уюта и чара му, а нали сме и туристическа дестинация…

ПРИЧИНИТЕ са много, да посочим обективните. Троян е издължен тесен град без удобни широки пространства, които да поемат част от автомобилната лавина. Прекалено многото коли – според статистиката над 50% от всички автомобили в Ловешка област са в… Троян. Има още една, заради която сигурно мнозина ще се наострят (споменавам я не за пръв път, ще припомня, че за нея редовно говореше, и в качеството си на общински съветник, инж. Марин Радевски, човекът с най-много автомобили в града, вечна му памет – бел. моя) – ниският троянски данък МПС, който не е „пипан“ от много време, и който е сред предпоставките Троян да се напълни и да продължава да се пълни с таралясници. Вероятно тази троянска прекалена „автомобилност“ създава някакво усещане за просперитет, но то е измамно – многото таралясници не значат проспериращ град, а по-скоро глупав град (да не говорим за чистотата на въздуха в Троян, друга вечно „гореща“ тема, но за нея друг път – бел. моя). И една вметка, по темата е – говорих наскоро с таксиметров шофьор за многото троянски коли (таксиметровите шофьори са сред най-информираните хора и си заслужава да се вслушваме в тях – бел. моя), сподели ми, че из Троян има неписано правило, особено в някои среди, всеки член от семейството да е с кола, иначе губели социален престиж и статут, реагирах изненадано, но бях засипан с конкретни примери, включително за продажба на имоти и теглене на кредити, за да се осигури нужният брой семейни таралясници, no comment, както казва…

СЕГА КОНКРЕТНО по темата – за тротоарните автомобили, които, казахме го, са най-големият подпроблем на проблема пътно-транспортен и автомобилен хаос в Троян. Засегнах го в материала си в миналия брой – „Глобиха ме за спиране на тротоара в „Лъгът“, благодаря им!“, който имаше сериозен отзвук и предизвика множество реакции, доказателство, че сме бръкнали в жива троянска рана. Най-общо ставаше дума за една справедлива глоба с фиш, която ми бе наложена за спиране на тротоар в жк „Лъгът“ миналия петък, 13 февруари – 50 евро, платени веднага. И последвалата от моя страна публична благодарност към стриктните катаджии, защото, цитирам: „Троянският пътно-транспортен и автомобилен батак неистово се нуждае от точно такава полицейска безкомпромисност, безизключителност и стриктност. Иначе казано – полицията да си върши работата, друго решение няма, това е“. Но имаше и едно голямо „но“: дали не става дума за някаква полицейска кампанийност, а не за редовна практика в името на реда, основание за това бяха безбройните тротоарни автомобили из целия град, включително по възловата и най-натоварена ул. „Христо Ботев“ (веднага след глобата наснимах подобни неща и прибавих към материала). Зададох и въпроса колко са написаните фишове за спиране/паркиране по тротоарите на ул. „Христо Ботев“ на 13 февруари и в Троян като цяло. Също – ще продължи ли тази стриктна полицейска деятелност, насочена срещу явлението тротоарно спиране/паркиране?

СТАНА ДУМА и за още нещо – че пътно-транспортният и автомобилен батак в Троян зависи от много неща, много са факторите за лелеяната нормализация, до голяма степен топката е в общинската управа (Община Троян, Общинския съвет); изграждането на паркинги, корекции в пътно-транспортната организация, данъчната политика, налагането на правила за паркиране, в някаква степен и контролът е тяхна отговорност. Но безспорно има една съществена и безалтернативна предпоставка тази лелеяна нормалност да се случи – полицията да си върши работата, ежедневно, ежечасно, безкомпромисно, безизключително, из целия град. В многото коментари по споменатия материал преобладаваше точно това – полицията трябва да си върши работата, макар и премесено с недоверие и с усещането, че едва ли ще се случи в нужната степен, дано това усещане е погрешно…

КАКВО научихме за „фаталния“ 13 февруари, петък. По данни от полицията за този ден (дневната смяна) са регистрирани 22 нарушения – като 14 водачи на МПС са глобени с фиш за неправилно паркиране (по тротоари, кръстовища, пешеходни пътеки), а 6-ма за нередовни документи и други нередности, има санкционирани и двама пешеходци. През нощта (двете нощни смени) са наложени още 11 глоби за различни нарушения, включително за неправилно паркиране. Получихме и уверенията, че няма кампанийност и троянската полиция си върши работата регулярно. Ще добавим и една сравнителна информация на колежката от БТА Преслава Иванова, получена от Областната дирекция на МВР Ловеч, по която може да се размишлява – за наложените глоби за неправилно паркиране в Троян и съседните градове през изтеклата 2025 г. 619 са глобите в 17-хилядния и както споменахме най-наситен с автомобили град в областта – Троян, през миналата година, 664 са глобите в два пъти и нещо по-малкия Тетевен (7480 жители), 1897 – в 27-хилядния Ловеч, и 38 в Априлци (2300 жители), който е обслужван от Районно управление Троян. Продължаваме да следим темата.  

Генадий Маринов

* Заб. Снимките са от Троян, 13 февруари, на първата са двамата стриктни троянски катаджии в жк „Лъгът“, на втората – малка част от целокупната троянска тротоарна действителност в този ден, заснетите автомобили са от ул. „Христо Ботев“, ул. „Захари Стоянов“, жк „Лъгът“, ул. „Стара планина“, ул. „Любен Каравелов“, ул. „Тома Хитров“
 
Още по темата:

2 коментара

Наградиха олимпийците ни Милена и Владо и треньора им Куршума

* Звездната ни олимпийска двойка, с тях бе и двегодишната им дъщеричка, бе посрещната със ставане на крака и бурни аплодисменти * Награда и за троянския треньор Цветан Цочев-Куршума * Изказване не на място на общински съветник леко разстрои церемонията * Кметът Михайлова: „Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!“ 
В Общинския съвет
Посрещането на Милена, Владо и малката Ивайла в Общинския съвет, Троян 26 февруари 2026 г.
ЗВЕЗДНОТО троянско олимпийско семейство – биатлонистите Милена Тодорова, която завоюва престижното четвърто място и бе на крачка от медала в спринта при жените на приключилата преди броени дни Зимна олимпиада в Милано/Кортина 2026 (Италия), и Владимир Илиев, спортист №1 на България за световната си вицешампионска титла през 2019 г. и носител на най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“ за този си исторически успех, за когото сегашната олимпиада бе пета поред, бяха посрещнати изключително тържествено на днешната сесия на Общинския съвет, 26 февруари. Със ставане на крака, бурни овации и по стара българска традиция – с хляб и сол, а на голяма видеостена в пълната общинска зала, освен съветниците присъстваха и много гости, се излъчваха кадри от троянските олимпийски стартове по пистите в Милано/Кортина. Двамата ни спортни герои пък си „върнаха“ с раздаване на автографи и признателни усмивки. Но всъщност олимпийската ни двойка бе… тройка, с Милена и Владо, в ръцете на мама, бе двегодишната им дъщеричка Ивайла. А до олимпийците стоеше и техният троянски треньор в троянския им клуб „Аякс“ – Цветан Цочев-Куршума. 

ПОСРЕЩАНЕТО си имаше и официална част – общинските съветници, с абсолютно мнозинство (29 „за“ от 29 съветници) гласуваха внесеното извънредно предложение на кмета Донка Михайлова за награждаване на олимпийците ни и треньора с общинска премия (на основание на Правилника за награждаване на изявени спортисти и техните треньори от община Троян). Гласуваните награди – за Милена равностойността на осем минимални работни заплати (4960 евро), за Владо и за треньора Цветан Цочев по три (1860 евро). Но малко преди това една неочаквана съветническа изява внесе известен дисонанс – съветникът Минко Акимов взе думата и направи остро критично изказване във връзка с друга точка от дневния ред на заседанието, вероятно по същество г-н Акимов имаше своите основания, но не му бе мястото точно в този момент. Случилото се определено разстрои, до сълзи, кмета Михайлова, тя го определи като „неадекватност, каквато рядко се среща в Общинския съвет“, но в крайна сметка церемонията по награждаването продължи без усложнения.  

Автографи от шампионите
„ВИЖДАТЕ – обърна се към всички в залата общинският председател инж. Петко Пенков, – че с нас днес са част от нашите олимпийци, Милена Тодорова и Владимир Илиев, и с тях треньорът им Цветан Цочев-Куршума, няма как да не му кажа прякора, и на последната олимпиада си пролича защо е Куршума, защото неговите биатлонисти са и най-точните. Троян беше биатлон и биатлонът беше Троян в последните дни. И искам да си призная, не го казвам защото поводът е такъв, че такива емоции както от биатлона на олимпиадата в Италия не съм изпитвал от онази 1994-та на Световното по футбол.“ 

СИЛНИ и изключително емоционални бяха думите на кмета Михайлова от общинската трибуна:
„С огромна гордост и вълнение, със заслужени аплодисменти в залата, посрещаме Милена и Владо. Една добре позната двойка в спорта, едно прекрасно семейство в живота, наши съграждани, които изпълват думата гордост със смисъл. Удоволствие е да ви поздравим лично за всичко, което постигнахте!

Милена, твоето представяне, което остава завинаги в спортната ни история, бе изключително. Смело мога да заявя, че всички усетихме твоите сълзи, някои плакахме с теб, че всички изпитахме гордост и възхищение от постигнатото, че завоюваното четвърто място в дисциплина спринт на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 ни донесе надежда. Това постижение е доказателство за твоя талант, желязна дисциплина и несломим дух. Ти показа на света силата на троянската школа в биатлона и вдъхнови младите ни спортисти да вярват в мечтите си. Изказвам своята дълбока признателност и към Владимир Илиев. Владо, ти си  пример за постоянство, професионализъм и отдаденост на спорта. С всяко твое участие ти защитаваш честта на България и прославяш родния ни град. Вашият труд, лишения и безброй часове тренировки стоят зад всеки успех и всяко достойно класиране. За нас троянци е чест да имаме такива спортисти – достойни, устремени и вдъхновяващи. Вие носите името на Троян с гордост и показвате, че дори от малък град могат да израснат големи шампиони. Нека примерът ви ни обединява и ни напомня, че с вяра, труд и подкрепа можем да постигнем всичко.

Удоволствие за мен днес е наред с Милена и Владо да наградим и Цветан Цочев – като уважение и признание към труда на един от троянските треньори, които с професионализъм, любов и отдаденост изграждат спортисти, характери и човеци. Понякога ги оставяме на втори план, защото не те, а възпитаниците им са лицата на успеха, а всъщност точно те стоят в основата му.

Благодарим ви, Милена и Владимир, че ни карате да се чувстваме горди троянци! Благодарим ви за примера, който давате на стотици троянски деца и младежи. Благодарим ви, че направихте така, че Троян стана известен в целия свят!“
Специални поздравления в кметския кабинет
ДА УТОЧНИМ – голямата звезда на Троян и България на тези олимпийски игри, съотборничката на Милена и Владо в троянския клуб „Аякс“ и в националния отбор Лора Христова, бронзовата олимпийска медалистка в индивидуалното бягане на 15 км, в момента е в чужбина и нейното посрещане в родния Троян е предстоящо. 

Т21
 
Още по темата за спортните успехи на Милена и Владо:

Още за знаменитото участие на на нашите на игрите в Милано/Кортина 2026: 

0 коментара

В едно изречение (114)

* Грамадната дупка на ул. „Акад. Ангел Балевски“ на изхода на бензиностанция „Шел“ и на метри от Ритейл парка – немаркирана и животозастрашаваща; „Нямам думи!“, коментира служителка от бензиностанцията
 
Хубава работа, (ама) троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ТРОЯНЦИ, пък и българите като цяло, но ние тук, в града, сравнен от една известна политичка и столичен кандидат за кмет с Виена (продължава да ни избива на смях, като се сетим – бел. ред.), още по-, имайки предвид и уникалната ни вероятно в европейски, а защо не и в световен мащаб автогара, където дупките са повече от равните местенца и ни се смеят и врабчетата по дърветата, за гостите на Троян да не говорим, сме обръгнали на улични дупки, наскоро писахме за една такава, която уж бе ремонтирана, пък после пак се появи, пустата му дупка (виж „В едно изречение“ (110) в бр. 5 на Т21 от 11 февруари 2026 г. – бел. ред.), сега обаче ще говорим не за обикновена дупка, а за нещо като уличен кратер, и то на улицата, която е и обходна за Троян и поема най-големия трафик, включително товарните коли от и към Южна България през Троянския проход; дупката, по-точно кратерът, е с респектираща дълбочина от около 30 см и става все по-дълбока, респектиращи са и другите й мерки – дължина над метър и широчина 50-60 см, а всичко това е вече доста дни, да не кажем месец, на ул. „Акад. Ангел Балевски“, непосредствено след излаза от бензиностанция „Шел“ и на метри от Ритейл парк Троян, най-натовареното търговско средище в града и района, за „радост“ внушителните габарити на дупката я правят видима отдалеч и повечето автомобили успяват да я заобикалят, което обаче при натовареното движение създава потенциална опасност от сблъсък с насрещния поток, говорихме със служителка на бензиностанцията, тя коментира с нещо като „Нямам думи!“, но все пак ни обясни, че един хубав ден запълнили дупката с някаква неясна смес, но на следващия ден тя (дупката) отново зейнала; ще уточним, че този троянски пътен участък, тъй като е част от републикански път, е държавна отговорност и за него се грижи или би трябвало да се грижи областното „Пътно управление“, местното подразделение на държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
     Бел ред. Ясно е, че сега е неудобно време за улични кърпежи, но със сигурност, ако имаше някаква отговорност, за съчувствие или емпатия към стотиците преминаващи не смеем и да помислим, съответната пътноподдържаща служба щеше да намери начин за обезопасяване, със сигурност има такива начини, а пък обозначаването (маркирането) на опасността е задължително, май и по закон, ама какви закони, какви пет лева, и се питаме, ако, не дай боже, се случи някакво тежко произшествие заради този животозастрашаващ троянски уличен кратер, кой ще носи отговорност (преди ден, броят на вестника ни вече бе в печатницата, дупката отново криво-ляво бе (по)запълнена и в момента ситуацията не е толкова рискова, да видим колко ще „изтрае“ и този пълнеж, дано пък...)?!  
Т21    
 
Още от рубриката:

0 коментара

„Артисти за деца“ – на кино в галерията

* На 26 февруари, четвъртък, от 17:30 ч. в галерия „Серякова къща” в Троян ще се излъчи документалният филм „Артисти за деца” с продуцент, сценарист и режисьор Елена Панайотова, след прожекцията публиката ще има възможност за среща разговор с авторката 
Предстоящо
„АРТИСТИ ЗА ДЕЦА“ ни отвежда на пътешествие през времето и континентите – от родопското село Широка лъка до домовете за деца в Кения и срещи из Европа – в търсене на корените и дълготрайното въздействие на една изключителна театрална програма с международен обхват. Режисьорката Елена Панайотова се връща назад във времето – към възникването на програмата в местен дом за деца в Родопите и нейното развитие и пренасяне в Африка – за да разкрие силата на театъра за личностното развитие на детето, независимо от социалния му произход. 
 
ПЪТУВАЙКИ през различни държави и култури, филмът среща зрителя със спонсори, артисти, социални работници, директори на институции и пораснали вече деца, участвали в проектите през годините. Чрез архивни кадри (2011–2016) от два континента и трогателни лични свидетелства, документалният разказ показва как театърът и играта могат да бъдат мощен инструмент за овластяване, изцеление и социална промяна.

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на 15 години програмата обхваща над 5000 сираци и млади хора и включва повече от 300 артисти от четири континента, създавайки пространства за творчество, доверие и човешка свързаност. Филмът доказва изключителното значение на играта за опознаването на човешката природа и силата на изкуството да подхранва човешкия дух и да променя животи.

ОФИЦИАЛНАТА премиера на „Артисти за деца“ бе 29-ия „София Филм Фест“ (2025 г.). Филмът е носител на  Награда за социален принос чрез изкуство с мисия на Петия фестивал на новото българско кино, Бургас (2025 г.), и присъства в селекциите на осем международни фестивали в България, Дубай и САЩ. Троян неслучайно е сред градовете домакини на представянето на филма – през 2023 г.в галерия „Серякова  къща” гостува предшестващата го фотографска изложба „Далеч от Африка”.
***

ЕЛЕНА ПАНАЙОТОВА е театрален режисьор с тридесетгодишен опит. Поставила е над 40 театрални спектакъла на различни европейски и национални фестивали, отличавани с многобройни номинации и награди. Тя е дългогодишен преподавател в Университета по изкуства в Утрехт и в Нов български университет. Автор е на статии, есета, пиеси и книгата „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“. Този филм е нейният дебют в киното. 

Галерия „Серякова къща”

0 коментара

Троян пак завъртя уруглювиците, кметът поиска прошка

* „В този ден, деня на прошката, от името на общинското ръководство искам прошка от гражданите на Троян за стореното и пропуснатото. С уверението, че мислите ни са чисти, намеренията ни са чисти“
Сирни Заговезни Отзвуци
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ (Сирница), християнският ден за прошка, седем седмици преди Великден и начало на големия Великденски пост, е голям празник в Троян, общоградски. От десетилетия се празнува така – на улицата, с големи огньове и въртене на уруглювици, за да гоним злото и за добро. А по-отскоро и с фолклорната възстановка, дефилето и фолклорната програма, организирани от троянското читалище (НЧ „Наука 1870“), продължение във времето на подобните празненства в троянския „Пети квартал“; и с „уводната“ кметска баница, завъртяна лично от градоначалника Донка Михайлова за почерпка на гостите в кметския кабинет в началото на празника. След това всички са пред огньовете на широкото пред бл. „Къпинчо“. Така бе и на сегашната троянска Сирница (неделя, 22 февруари). Огнено, радостно, весело, многолюдно.

ЩЕ СЕ ПОМНИ и кметската прошка, ето с какви думи я поиска г-жа Михайлова: „Сирни Заговезни е, денят на прошка. В този ден според религията ни и според традицията ни си искаме прошка. Този ден носи особена сила, защото да простиш се иска сила – да забравиш обидата, огорчението, да изпълниш сърцето си с доброта и да продължиш нататък. В този ден, деня на прошката, от името на общинското ръководство искам прошка от гражданите на Троян за стореното и пропуснатото. С уверението, че мислите ни са чисти, намеренията ни са чисти, ще положим усилия да ограничим пропуските. В този ден палим огньове и след малко ще пламне нашият троянски огън. Огънят се пали, за да изгори с него злото и да тръгнем с чисти сърца към пролетта и към Великден. Но се пали и за да защитим себе си от лошото в света. Нека този ден ни помогне да вярваме повече, да имаме повече надежда и повече доброта. И да продължив към Великден и пролетта с добри намерения и повече любов към нашия Троян“.

Т21
Снимки: „Троян Експрес“

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |