Лавровият венец на нашия спорт

* „Всички те имат своето достойно място на почетната стълбичка на троянския спорт и не бива да бъдат забравяни или омаловажавани. Днес не може да не си спомним имената на тези, които изплетоха лавровия венец на победата, който символично грее на входа на чудесната нова спортна зала „Троян“

Троянска слава
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21 
МНОГОФУНКЦИОНАЛНАТА ЗАЛА с приоритет за спортни състезания е отдавнашна идея, мечта, намерение на поколения троянци. Градските ръководства повече от 50 години полагат усилия за нейното изграждане. Идеите и мечтите носят трепета на очакваната радост. Дълго отлаганите намерения обаче не са добър атестат. Накрая всичко е добре, когато мечтите станат реалност, а намеренията се осъществят. Откриването на залата несъмнено е празник – за спортисти, треньори, деятели, публика, за всички. Вълнение, което дълго ще ни радва. 
 
Посрещането на олимпийската ни медалистка Лора Христова бе в новата спортна зала „Троян“ – каква чудесна символика
В дните около откриването (неофициалното откриване на спортното съоръжение бе с първото събитие в нея на 30 март 2026 г., посрещането у дома на олимпийската ни героиня Лора Христова, официалното ще е след приключването на приемателната процедура след около два месеца – бел. ред.) спомените на всички нас се прекланят пред троянската спортна слава и чест в различните видове спорт. Моите лични вълнения се възпламеняват от досега ми през годините с троянски атлети и деятели. На спортната арена на нашия град блестят много имена. Всички те имат своето достойно място на почетната стълбичка на троянския спорт и не бива да бъдат забравяни или омаловажавани. Днес не може да не си спомним имената на тези, които изплетоха лавровия венец на победата, който символично грее на входа на чудесната нова спортна зала „Троян“.

Цонка Карадочева, Иван Христов-Ицата, Васил Димитров-Фоско
ЦОНКА КАРАДОЧЕВА. Спортистката, деятелката, ръководителката в продължение на десетилетия на множество спортни начинания. Дългогодишен председател на местното спортно дружество. Член на Българския съюз за физическа култура и спорт. Всеотдайно и с вдъхновение  работеше както за постигане на високо спортно майсторство, така и за включването на повече, предимно млади хора, в редиците на масовото спортуване. Винаги имаше ясно определена, реална цел. Умееше да приобщи треньори и състезатели в името на успеха. Влагаше много емоции в работата си. Личеше, че сърцето и душата и са отдадени на троянския спорт. Бъди жива и здрава, Цонке!

ИВАН ХРИСТОВ-ИЦАТА. Неговият живот беше баскетбол. Неговата страст беше победата. Неговата мечта беше спортна зала каквато градът ни току-що получи. Оригинална, впечатляваща личност, която ни остави много емблематични цветущи изрази не само за спорта, но и за живота въобще. За баскетбола той беше готов на всичко – забравяше и дом, и семейство. Всеки мач Христов превръщаше в празник.

КОЛОЕЗДЕНЕТО. Празничните дни около откриването на залата не ограничават, а напротив предполагат да обгърнем широката панорама от заслужили спортисти, практикували своите спортни занимания извън спортни салони и зали. Краткият текст не ми позволява да спомена всички, но един исторически поглед не може да мине без имената на колоездачите ни Лалю Цочев, Борис Бочев, Бойко Ангелов, победители в Обиколката на България през различни години. Без дългогодишните деятели на колоезденето в града ни Димитър Минев и Колю Краев.

ВАСИЛ ДИМИТРОВ-ФОСКО. Най-талантливият троянски футболист. Дългогодишен, несменяем капитан но отбора. Всепризнат спортсмен. Майстор на дрибъла и точен изпълнител на удари от статични положения. Димитров, заедно с Христо Андонов (по-късно треньор на националния младежки отбор на България) спечелиха четвърто място в първенството на Северната „Б“ републиканска футболна група. Върхово постижение в историята на троянския футбол.

Милена Тодорова, Владимир Илиев, Станимир Беломъжев-Тачо
МИЛЕНА, ТАЧО, ВЛАДО. Последните години извисиха до върховете на българския спорт редица троянски спортисти. Станимир Беломъжев (Тачо) е най-изтъкнат български състезател по ски ориентиране, многократен световен и европейски шампион и носител на световната купа, неостаряващ боец по белите писти, по които шества и днес със своите 38 години, Почетен гражданин на Троян. Владимир Илиев е признат за най-добрия български биатлонист, многократен носител на медали от световни и европейски първенства, тазгодишната зимна олимпиада в Милано/Кортина 2026 беше пета поред в спортната му кариера, едно завидно спортно дълголетие. Милена Тодорова, която заедно с Владимир Илиев създадоха звездно спортно семейство, спечели четвърто място на тазгодишната олимпиада, беше толкова близо до медал, който вярваме ще спечели в следващи състезания, гаранция за това е нейната всеотдайност в тренировъчния процес, волята и за победа и емоционалната и вяра в успеха. 

ЛОРА ХРИСТОВА. Така стигаме до най-голямото постижение на троянския спорт – бронзовият олимпийски медал на 22-годишната Лора Христова, млада, красива, уверена в себе си, тя донесе последната клонка в лавровия венец, а големите успехи за нея тепърва предстоят.

ПОЖЕЛАНИЕТО. Нека  досегашните  успехи на троянски спортисти въдъхновят и амбицират нови и нови спортни таланти, които да израснат в новоткритата спортна зала. Нека тук, в подножието на Турлата, се родят и разнесат славата на Троян много нови шампиони, медалисти, победители.
м. март 2026 г., Троян
Мичо Генковски
 
Още от същия автор:

0 коментара

Вицовете на АйТи-то (5)

Кирил Йовчевски
Ново
Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна, както си изберете. Но както са технизирани и компютъризирани, така са и забавни, народни, широки, точно обратното на „сухи пасти“ (това е термин на великия пътешественик и добър приятел на Т21 Миро Нанков, вечна му памет, за скучни „сухи“ хора, безинтересни, безпогрешен термин – бел. ред.). И след тази необходима, мислим, интродукция да си дойдем на темата.

Нашето айти Кирчо, от много време насам, не спира да ни разсмива с вицовете си. Ама не един-два добри и след тях няколко компромисни, всичките са право в десетката, до един много яки. И ни хрумна да експлоатираме айтито си двойно – наред с компютърната работа по вестника да ни стане и колумнист. Съгласи се без увъртане, при това безплатно (той и без това никога не ни е „драл“, точно обратното, но то е друга тема – бел. ред.), даже заглавието си измисли: „Вицовете на АйТи-то“. Рубриката тръгна първо в печатното ни издание, след това я пресподелихме и в сайта на вестника; а за картинките – генерирани са в колегиално партньорство с друго айти, AI. Давайте да се смеем, защото какво казваше мъдрецът Радой Ралин – светът е оцелял, защото се е смял… Т21
Две възрастни английски дами се срещат в парка. Минали през времето, както си му е ред, и стигнали до съпрузите си: 
    – Как е твоят Хари? - попитала едната 
    – О – отговорила другата, – Хари умря миналата седмица. Излезе в градината да откъсне зеле за вечеря, получи инфаркт и се строполи мъртъв. 
    – Божичко - ахва първата. – И ти какво направи? 
    – Ами... Отворих си консерва с грах. 

***

Полицай към шофьор с кабрио:
    – Знаете ли защо ви спирам?
    – Не?
    – Защото жена ви падна от автомобила преди два километра.
    – О, заради това ли е станало толкова тихо?
 

0 коментара

Да почистим Капинчо!

Предстоящо 

Начало

0 коментара

Два джипа се помляха на кръстовището със светофарите в Троян

* Според версията на очевидци – БМВ-то, движещо се по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра, не зачело предимството на слизащото по ул. „Радецки“ „Пежо“ * Возилата са потрошени, има „отрязан“ светофарен стълб, няма пострадали хора * „Живея на съседната улица, трясъкът беше страховит“, сподели пред Т21 притеснена съкварталка * „Троян, ти къде бе?!“
Сблъсъци Актуализиран
БРУТАЛНА катастрофа в Троян между два джипа – БМВ със софийска регистрация и троянско „Пежо“ – на единственото светофарно кръстовище в града, кръстовището за болницата (на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“), едно от най-натоварените троянски кръстовища. Сблъсъкът станал в 13:20 ч. днес, 3 април. Двата автомобила са здраво потрошени и тъй като „Пежо“-то се удря челно в предната дясна част на БМВ-то, което пък претърпява вторичен челен удар в един от светофарните стълбове, предниците им с двигателите са тотално разбити и най-вероятно отиват за скрап. Следи от спирачен път няма.

ПОСТРАДАЛИЯТ при сблъсъка светофарен стълб бе буквално срязан от връхлетялото го БМВ, а светофарните му атрибути бяха на парчета и разпръснати на метри встрани по тротоара и платното. Голям късмет е, че в този момент на кръстовището (на тротоара) не е имало пешеходци, защото от удара БМВ-то, идващо по ул. „Христо Ботев“ в посока центъра, отхвръква към тротоара. За радост двамата водачи са невредими.

БЯХМЕ на мястото 15-ина минути след инцидента и говорихме с шофьора на „Пежо“-то, известен троянски лекар. Той сподели, че слизал по „Радецки“ (откъм болницата) и бе категоричен, че светофарът за него светел зелено, т. е. бил с предимство. Тази версия бе потвърдена и от минувачи и продавачка в съседен павилион, очевидци на инцидента. Което, ако се потвърди при разследването, сочи категоричната вина за катастрофата на шофьора на БМВ-то. „Бях си вкъщи, живея на съседната улица, трясъкът бе страховит“, сподели пред Т21 притеснена съкварталка, дошла да види какво става. 

РАЙОНЪТ бе отцепен за повече от час от служители на РУ Троян, а движението бе пренасочвано. Очакваме официалната информация от полицията за резултатите от проверката на двамата водачи за употреба на алкохол/наркотици. Очакваме и скоростно възстановяване на светофарната уредба.
 
*** 
 
Бележка на редакцията
Светофарите на кръстовището за болницата бяха поставени преди точно десет години – през 2016 г., след дълго умуване, спорове и обструкции, както при всяко ново нещо в Троян. А причината бе повече от ясна – кажи-речи всяка седмица на въпросното кръстовище ставаха катастрофи и бе наложително да се вземат мерки. В крайна сметка решението със светофарната уредба се оказа удачно и инцидентите рязко намаляха. Тъй че единственият светофар в Троян, макар и нерядко обект на „урбанистични“ шеги и закачки, има смисъл. Нищо чудно някога да се появи и втори… 

И сега да се пошегуваме със ситуацията. Има един черен войнишки виц – на редник Петров починала майка му и командирът наредил на старшината да съобщи заобиколно на войника тъжната вест. Старшината строил ротата и изкомандвал: „Всеки, който има майка, две крачки напред!“. Войниците тръгнали да изпълняват и старшината се провикнал: „Петров, ти къде бе?!“. Перифразираме за троянския светофар. Събрали съседните градове от Централна Северна България – Ловеч, Троян, Плевен, Севлиево, Габрово. Изкомандвали ги: „Всеки, който има светофари, две крачки напред!“. „Троян, ти къде бе?!“  
Т21 

0 коментара

В едно изречение (121)

* Проф. Христо Пимпирев с поздравление до троянци от „най-студеното, но и красиво и българско място на Земята“ * Стела Мавродиева – новият носител на приза „Николай Ганков“

Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.

   • В КРАЯ на „една трудна работна седмица“ (петък, 27 март), както я определи кметът Донка Михайлова, тя сподели в профила си във фейсбук любопитна пощенска картичка, пропътувала няколко хиляди километра до Троян и пращаща поздрави чрез г-жа Михайлова до „всички троянчани“, картичката е от българската станция на остров Ливингстън и на нея се вижда пингвин Адели, който, според пояснението в анотацията, посреща българския научно-изследователски кораб, а ръкописният текст на обратната страна гласи „Най-сърдечни поздрави до всички троянчани от най-студеното, но и красиво и българско място на Земята“, сигурно се досетихте кой е изпращачът – разбира се, полярник №1 на България проф. Христо Пимпирев, свързан с Троян с добри приятелства и още нещо, живял е в града ни няколко години при подготовката на докторската си дисертация (затова ще му простим ненашенското „троянчани“ – бел. ред.); да припомним – в началото на м. декември миналата година, 2025 г., проф. Пимпирев заедно с големия си приятел и съратник от десетилетия, също тясно свързания с българската полярна кауза наш съгражданин Миро Севлиевски и авторката Марина Великова откри в Троян две събрани ведно фотографски изложби, „Ледовете на Антарктика“ и „Антарктическите хора с грижа за Земята“ (таблата с грамадните фотоси на пейзажи, флора и фауна от Ледения континент и на български полярници, работили на антарктическата ни станция на остров Ливингстън, се радваха на сериозен интерес и стояха до скоро на Пешеходния мост до Музея в центъра на Троян; ще подминем срамния факт, че някои от таблата бяха потрошени от местни идиоти – бел. ред.), и тогава, на срещата с троянци след откриването на изложбата, полярният професор сподели следното: „Много съм щастлив, че съм в Троян, този град ми е на сърцето. Миро каза, че като студент съм го канил да отидем на Антарктика, но първо му казах – дай преди Антарктика да отидем в Троян, защото трябва да правя едни геоложки проучвания за една френска експедиция, ще спим у вас. Той ме заведе вкъщи, в един висок блок, почти на последния етаж, където майка му ни направи страхотна баница. После водих французите тук. Тук съм живял може би 7-8 години, когато си правих докторската дисертация… Така че този град ми е на сърцето, и троянци са ми на сърцето, защото са хора балканджии с открити сърца“ (виж „Изложбите за Антарктида – в Троян до Нова година“ в бр. 44 на Т21 от 3 декември 2025 г. – бел. ред.).

   • СТЕЛА МАВРОДИЕВА – дългогодишната участничка в читалищната театрална трупа към троянското НЧ „Наука 1870“ и обичана детска учителка, стана 18-ият носител на троянската награда „за всеотдайност в областта на културата, изкуството и духовните ценности“ на името на рано напусналия ни Николай Ганков, дългогодишен читалищен секретар, театрал, автор и водещ на тв предаването „Троянски дневник“, общественик и политик, като отличието й бе връчено от сина на Николай – Христо Ганков, на традиционната церемония, придружена с театрален спектакъл в Международния ден на театъра, 27 март, в читалищната зала „Форум“; „Детската й мечта да стане актриса започва от читалищната сцена с участие в постановката „Покана от Париж“ през далечната 1979 г., когато е само на 21, тогава става част от семейството на Троянския оперетен, куклен и читалищен театър. През годините изпълнява с успех много, много роли в редица постановки“, се чу в представянето на г-жа Мавродиева, новия носител на приза „Николай Ганков“, припомнена бе и личната й заслуга за гастрола на троянската читалищна трупа със „Суматоха“ на Радичков в Перуджа (Италия) през 2025 г. и последвалото побратимяване на Троян с италианския град Дерута, както и ролята й на „креативен читалищен настоятел“, която изпълнява вече повече от десетилетие (от 2014 г.).

Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара
Абонамент за: Коментари (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |