За поръчковите медии и предизборните действителности

* „Троянци имат правото да направят своя избор по възможно най-прозрачния начин. Избор, който да не подлежи на манипулация и задкулисни машинации. Избор, който не се влияе от финансова зависимост. Всъщност, точно тази зависимост стои и в основата на медийните бухалки, насочени към Местна коалиция
  „Глас Народен“ и нейния лидер“
Местни избори 2019

ПРЕДИЗБОРНАТА кампания е в разгара си, а с това излизат налице и реалните нагласи на обществото към нея. Истината е, че от избори на избори обществената апатия към предизборния процес става все по-голяма и това е напълно разбираемо. Причината е в отровената обществено-политическа среда, за която като че ли лекарство все още няма. Този процес се развива и на национално ниво, не от вчера или днес и това не е тайна за никого. Процес, в който непрозрачни медии в колаборация с политически интереси, стимулирани по задкулисен, но ясен за всички граждани начин,  се опитват да манипулират предизборната ситуация в една или друга полза. В повечето случаи тези – стимулиращите, се оказват и основни „борци“ срещу задкулистните практики, които те самите създават. Псевдоборци, произвеждащи псевдокандидати. Кандидати за кмет, кандидати за депутат, кандидати за всичко, що е избираемо.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ и Троян не прави изключение, а причините се оказват същите, особено по отношение на медиите. От няколко дни насам в интернет пространството гравитират няколко типично „жълти“ материала, лишени от професионален журналистически почерк и насочени изцяло срещу кандидата за кмет на общината Николай Тодоров. Истинността им не се нуждае от коментар. Нескопосаният стил на уж скандалните според анонимния автор писаници не будят особен интерес у читателя, но за сметка на това нанасят вреда върху цялостната медийна среда в общината. Като хора, които се занимават с обществена дейност, ние от Местна коалиция „Глас Народен“ няма как да не вземем отношение по видимо вредния стил на манипулация на общественото мнение в разгара на предизборната кампания. Правим това с ясното съзнание, че сме единствените, проявяващи подобна загриженост. Това донякъде ни задължава да проявим обективност по отношение на темата.

ИМЕННО в контекста на обективността не може да не се признае фактът, че появилите се медийни бухалки имат и своята полезност. Щом започнат да бият по някого, то този някой е на прав път и явно притеснява псевдоборците, които, както отбелязахме, в повечето случаи са и псевдокандидати. Причината да обърнем внимание на тази болезнена тема е не само фактът, че Николай Тодоров беше атакуван по описания по-горе начин. Това е положителен индикатор  за него и за всички, които се борят рамо до рамо за по-доброто бъдеще на общината ни. Положителен, защото е ясно доказателство, че Местна коалиция „Глас Народен“  и нейният лидер явно бъркат сметките на задкулисието.

СЪЩОТО това задкулисие, което се опитва да манипулира предизборната ситуация в общината поради невъзможността му да се бори на видимия терен на политиката. Там, където трябва да си служиш с експертиза, с аргументираност, с познания по отношение на местното самоуправление. Там те са слаби, затова не го и правят. Оценяването на важността от тези познания са и причината Николай Тодоров и екипът му да изпратят покана за публичен дебат до останалите кандидати за кмет на община Троян. Защото троянци имат правото да направят своя избор по възможно най-прозрачния начин. Избор, който да не подлежи на манипулация и задкулисни машинации. Избор, който не се влияе от финансова зависимост. Всъщност, точно тази зависимост стои и в основата на медийните бухалки, насочени към коалицията и нейния лидер.

ЗА РАЗЛИКА от повечето участващи в предизборната надпревара, „Глас Народен“ спазва свои ясно определени  принципи по отношение на медийните партньорства. В този смисъл коалицията няма и никога няма и да има партньорски отношения с медии, които не спазват етичност и прозрачност по отношение на своята дейност. Беше въпрос на време представители на подобна медия да атакуват кандидата на единствената формация, с която нямат финансови взаимоотношения. Колкото до това, кой е стимулиращият фактор, всички вероятно ще се досетят. Но истината е, че такъв винаги има, защото това е механизмът, по който работи всяка една поръчкова атака.  Дали стимулиращият  е псевдоборец, или псевдокандидат, също не е толкова важно. Важно е, че Троян не е псевдоград, а троянци не са псевдограждани!

ДОСТОЙНСТВОТО и духът на града и неговите жители никога не може и не трябва да бъде подценяван. Защото всеки един опит да предложиш нещо фалшиво и поръчково на достойни, мъдри и честни граждани, каквито са троянци, е подценяване!  Никога не сме се съмнявали, че независимият избор на нашите съграждани е гарантът за по-доброто им бъдеще. А такова ще има, въпреки задкулисието, въпреки нечестното и подценяващо отношение към жителите на общината. 

Свилен Андреев, 
кандидат за общински съветник,
Местна коалиция „Глас Народен“

Нима не е известна силата на тази посредственост?

* „Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на
 цяла България?”
13 октомври In memoriam
Иван Хаджийски (1907 - 1944)
Днес, на 13 октомври 2019 г., се навършват 112 години от рождението на Иван Хаджийски, на най-тънкия и проникновен анализатор на българската душа и бит и, за наша чест и слава, наш съгражданин, троянец до мозъка на костите си, създал великото си дело, стъпвайки именно на троянската основа. Разбира се, днес в града ни има честване на Хаджийски, поканени са да говорят историкът акад. Георги Марков и издателят Иван Гранитски. Ще бъдат поднесени и цветя пред паметника, който е хубав, но трябваше да е на друго място. И сигурно ще се чуят хубави и верни думи, вероятно ще се зададат и въпросите дали и доколко днес сме достойни за Хаджийски, нямащи еднозначен отговор. По традиция ние пък ще почетем Хаджийски като му дадем думата. Откъсът, който публикуваме, е от знаковото произведение „Оптимистична теория за нашия народ”, писан е през 30-те и е цитиран неведнъж, но това не го изтърква, напротив, от актуален по-актуален е.  
Т21

„НИЕ НЕ МОЖЕМ да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко гризене на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване“ е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 г.? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?

ВЯРНО е по-нататък, че понятията „честност“, „чест“, „доблест“ нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама“, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.
– Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.
– Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.

ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ, че по този път у нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване противното (опровергаване на презумпцията) лежи върху него. Нима българските канцеларски формалности между другото не са проява и на тази презумпция? Честта, това обикновено е качество на глупците, които с негова помощ сигурно и безвъзвратно си провалят кариерата. В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.

НЕ МОЖЕ да се отрече по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсинации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие. Малко ли са случаите, когато организираните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?

КОЛКО ПОЛИТИЦИ у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване:
– Е, пада ли нещо?” 

Иван Хаджийски,
из „Оптимистична теория за нашия живот”, III

В Троян за Хаджийски през годините

• 37-ГОДИШНИЯТ Иван Хаджийски (р. 13 октомври 1907 г.) е погребан в Троян на 2 ноември 1944 г. в запечатан ковчег и скромна церемония, тихо; гробът е на централната алея в Старите троянски гробища, на метри от входа. Това е почти месец след смъртта му на 4 октомври 1944 г. край Власотинци в Сърбия, където българската армия се бие срещу доскорошните си съюзници германците, а Хаджийски е на фронта като доброволец. Срещу нашите са части на елитната немска SS дивизия „Принц Ойген” и официалната версия е, че землякът ни е паднал в битка. Има обаче и друга версия, подхранвана от някои факти, че е загинал в тила при неизяснени обстоятелства (т. е. убит от свой?). Преди време за подобна вероятност ни спомена един от сериозните изследователи на Хаджийски – литературният историк и също наш земляк Йордан Василев. Но дали в тези подозрения се крие някаква истина, едва ли някога ще стане ясно.

Паметникът на Иван Хаджийски в Старите троянски гробища
• ПРИ СОЦИАЛИЗМА отношението към Иван Хаджийски - макар и ляв интелектуалец, свързан със социалистическата партия и признат за основоположник на българската социология – е някак двойнствено. Него го няма в учебниците, въпреки че заслужава повече от много други, не е от лансираните от властта имена и не е там, където се очаква да бъде. Вероятно защото не се поддава на рамкиране, излиза извън партийните доктрини, прекален волнодумец е. А троянските „червени” имат и конкретна причина да неглижират Хаджийски – великолепната му миниатюра „Социализмът в Троян”, където, макар и в добронамерен шеговит тон, той казва неудобни истини на другарите си.

• ВСЕ ПАК Хаджийски е зачетен в родния град. Преименуват на негово име централното троянско училище, наследник на възрожденското Жълто училище (сега ОУ „Иван Хаджийски”), носило дотогава името на друг именит наш земляк – големия български дипломат и дарител за троянската просвета Константин (Кочо) хаджи Калчев. В това прекръщаване със сигурност има доза реваншизъм в духа на времето и изкуствено се противопоставят двама заслужили нашенци, но то не е чак толкова важно. По-важното е, че липсва оня заслужен култ, казвам го в най-добрия смисъл на думата, към нашия безспорен троянски духовен първенец. Да не забравим – прави се една старомодна музейна експозицийка в къщата на Хаджийски на ул. „Васил Левски” и един бюст паметник в двора на споменатото училище.

• В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ Троян лека-полека започна да си връща дължимото на Иван Хаджийски. За 100-годишнината от рождението му (2007 г.) градът ни бе домакин на голямо честване, организирано от Община Троян, троянския Музей на занаятите, Института по социология към БАН, Института за социални ценности „Иван Хаджийски”, Българската социологическа асоциация, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, троянското читалище „Наука - 1870 г.” и троянското ОУ „Иван Хаджийски”. По същия повод БНТ подготви и излъчи документален филм за Хаджийски, озаглавен „Пътепис с елемент на оптимизъм”. А в Музея на занаятите, в централното фоайе, бе открита прелюбопитна постоянна изложба на двама именити троянци – рисунки на карикатуриста Милко Диков, илюстриращи знакови текстове на Иван Хаджийски. Обновена бе и къщата на Хаджийски, а експозицията, също обновена, бе разположена в стилно ретро кафене (Кафе-клуб „Иван Хаджийски”). През 2009 г. 14 именити троянци бяха удостоени посмъртно с най-високото троянско звание „Почетен гражданин на Троян”, сред удостоените бе и Иван Хаджийски.

• ЦЯЛА ОДИСЕЯ бе пътят, извървян до изграждането на паметник на Иван Хаджийски в центъра на Троян – от внасянето на предложението в Общинския съвет през м. март 2010 г. от кмета Минко Акимов (подобно предложение имаше и през 2007 г., но тогава то остана неизпълнено от администрацията на кмета инж. Дилян Енкин) до откриването две години и половина по-късно. Автор на пластиката, изобразяваща Хаджийски с колело, както е обикалял района и страната при проучванията си, е дело на скулптора от Велико Търново Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. Официалното откриване на новия паметник бе на 13 октомври 2012 г., деня, в който се навършваха 105 години от рождението на автора на вечната българска книга „Бит и душевност на нашия народ” и основоположник на българската социология. Лентата прерязаха съвместно кметът Донка Михайлова и социологът проф. Петър-Емил Митев; сред присъстващите бяха близки и роднини на Хаджийски, включително Нина Хаджийска, малката му дъщеря, която била едва на годинка и половина, когато татко й бил убит на фронта.

Откриване на паметника на Иван Хаджийски, Троян, 13 октомври 2012 г.
• И ЕДНО задължително уточнение – предварителната идея бе паметникът на Иван Хаджийски да замести демонтирания партизански/комунистически паметник, това бе посочено и в статута на конкурса, а авторите, разбира се, бяха съобразили пластичното си решение с това място. В крайна сметка бронзовият монумент бе поставен в съседство, в градинката пред малката музейна сграда (Конака) – компромисно решение, защото там паметникът, мислен за по-откритото и мащабно пространство между двете музейни сгради, неестествено едрееше и се долавяше диспропорция. Компромис с Хаджийски заради политически сметки и търкания, нефатален и в някаква степен допустим, но компромис. Но и на „резервното” си място паметникът на Иван Хаджийски с колелото вече е важен троянски знак, превръща се е в една от любимите забележителности на нашия град – доказват го щракащите камери и туристите, застанали за снимка до него.

Генадий Маринов
 
Още по темата:

Спортният министър посети Троян

* Красен Кралев бе тук по покана на кандидат-кмета Иван Миховски (ГЕРБ) * Важните спирки в министерската визита – стрелбището за биатлон, баскетболната зала и стадиона * В присъствието на Катя Дафовска бе поет ангажимент за изграждане на ролбан
 за биатлонистите

Иван Миховски и Красен Кралев
Местни избори 2019

МИНИСТЪРЪТ на спорта Красен Кралев днес (12 октомври, събота) посети Троян по покана на народния представител и кандидат за кмет от ГЕРБ Иван Миховски, с тях бе и депутатът Тома Биков. Тримата, придружавани от председателя на местния троянски парламент инж. Петко Пенков, имаха няколко важни спирки. Най-напред, модерното стрелбище за летен биатлон (открито през 2012 г. по времето на министър Свилен Нейков, виж „Новото стрелбище за биатлона в Троян“ – бел. ред.) – тук наред с представителите на троянските клубове по биатлон ги посрещна и председателката на федерацията, олимпийската шампионка Катя Дафовска. Троянската баскетболна зала, по-точно заличка, а най-точно училищен салон на над половин век – където гостите изгледаха мач на една от гарнитурите на БК „Чавдар“ (Троян), най-успешния троянски клуб в колективните спортове. И троянския стадион „Чавдар“, който също плаче за ремонт/реконструкция (входът му с уникалния и събиращ очите надпис „С. Чавдар“ достатъчно добре подсказва за всичко останало – бел. ред.) и района около стадиона, където се планира изграждането на новата троянска спортна зала.

На троянското стрелбище за биатлон, сред посрещачите бе и Катя Дафовска
Министърът се пробва с пушката
С юношите на БК „Чавдар“ (Троян) преди мача с ЦСКА
Разговор пред входа на троянския стадион
КАК ПРЕМИНАХА срещите сподели сам министър Кралев в профила си във фейсбук, цитираме дословно: „Заедно с Иван Миховски посетихме няколко спортни обекта на територията на община Троян, за да се запозная лично със състоянието на инфраструктурата. Обиколката започна от стрелбището за биатлон, където ме посрещнаха олимпийската шампионка Екатерина Дафовска и спортни деятели. Пред тях поех ангажимент да разгледаме проекта и да изберем най-добрия вариант за изграждане на ролбана за биатлон – включително съвместно финансиране от министерството и Общината. Изграждането на ролбана за биатлон в Троян ще доведе до развитие на спорта не само на регионално, но и на национално ниво. Доверявам се на г-жа Дафовска, която бе категорична, че Троян има традиции в биатлона и сегашната база е най-подходящото място в страната за такава инвестиция. При разговорите ми с представителите на спортната общественост се убедих, че хората тук оценяват високо значението на приоритетите, заложени в програмата на Иван Миховски – обновяване на спортните съоръжения и изграждане на нова спортна зала в Троян са част от тях. Посетих и баскетболен мач между юношеските отбори на „Чавдар“ (Троян) и ЦСКА, където поздравих и двата тима“.

С президента на БК „Чавдар“ Петър Лалев (вляво)
КРАСЕН КРАЛЕВ не сподели дали при посещението в Троян е коментирал „казуса „Амбарица“, заради който два дни по-рано (9 октомври, сряда) имаше национален протест пред Спортната палата – сградата на Министерството на младежта и спорта, в която се помещава и БТС (виж „Стотици окупираха Спортната палата в подкрепа на Ема и „Амбарица“ – бел. ред.). Но в свой пост във фейсбук от същия ден (9 октомври) г-н Миховски коментира: „Благодаря на министър Красен Кралев за ползотворната среща и разговора за проблемите и възможностите за развитие на спорта и младите таланти в нашата община. С министър Красен Кралев коментирахме и казуса около хижа „Амбарица” и смятам, че с негова помощ ще намерим справедливо решение. Едновременно с това го поканих да посети Троян и планираме това да се случи в събота, за да разгледа на място възможностите за развитие на спортната инфраструктура и да се запознае с нашите спортни деятели“. Дано тази „подробност“ от предварителните разговори не е убягнала от вниманието при посещението в Троян.

Т21, по информация на Flash PR

Хранителни разстройства (10)

* Страдащите от хранителни разстройства не приемат състоянието си за болестно и затова отказват помощ
 
Цветелина Цветкова
Колонката на психолога
АВТОРКАТА Цветелина Цветкова е възпитаничка на Езиковата гимназия в родния си Ловеч и магистър по психология от Софийския университет, доскоро софиянка – цели 14 години, но решила да живее в Троян. По думите й – обмислен избор и с добри очаквания. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и има сериозен опит в работата с деца със специални образователни потребности. „Колонката на психолога“ е два пъти в месеца, по различни теми, които имат общо с психологията. „Казвам се Цветелина Цветкова и съм клиничен и консултативен психолог. Моята специалност ме заведе от Ловеч в София, а мъжът ми ме доведе в Троян. Надявам се в тази рубрика да свържа всички места и неща, на които държа“, това ни написа тя в краткото въведение към първата си „троянска“ статия. Но след няколкото троянски месеца последва промяна – не от разочарование, както ни обясни, а заради професионални ангажименти на съпруга лекар. Коментарът й: „Отново в София, но често в Троян“; а „Колонката...“, разбира се, продължава.
Т21

ЗА ПЪРВИ ПЪТ чух думата анорексия в 11. клас. С времето все по-често започна да се говори за хранителните разстройства. В международната Класификация на болестите (рев. 10) под „Разстройства на храненето“ са представени Анорексия нервоза и Булимия нервоза.

АНОРЕКСИЯ

АНОРЕКСИЯ НЕРВОЗА (от гръцки – нежелание) е разстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но могат да заболеят също юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пубертета, и жени, навлизащи в менопауза. Въпреки че главните причини за анорексия нервоза остават неизяснени, все повече факти свидетелстват за това, че взаимодействието на някои социо-културални и биологични фактори допринасят за възникването й. Разстройството е свързано с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен и водещо до вторични ендокринни и метаболитни изменения и нарушения във функциите на организма, което би могло да доведе до непосредствена заплаха за живота.

КОИ СА ПРИЗНАЦИТЕ? Теглото е ниско и загубата  му е предизвикана от самия пациент, като може да е налице целенасочено повръщане, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на потискащи апетита, лаксативни и диуретични медикаменти. Страхът от напълняване се превръща в свръхценна идея – мисли се само за него и всички действия са насочени към това напълняването да бъде избегнато. Храненето, теглото и диетата стават централни теми, калориите се пресмятат обсесивно. Собствените и чуждите порции могат да бъдат контролирани чрез готовността на засегнатия от разстройството да приготвя храната за семейството, но без след това да яде от нея. Храната като цяло се приема на много малки парченца, дъвче се продължително, набляга се на консумирането на напитки с цел намаляване на апетита. Чувството на удовлетвореност от себе си и самооценката са силно зависими от приетата храна – ако е спазена самоналожената диета, е налице задоволство от себе си, ако не е, лицето изпитва чувство на вина.

БУЛИМИЯ

БУЛИМИЯ НЕРВОЗА (от гръцки – bus - вол, бивол; limos - глад) Анорексията може да предшества или следва булимията. Тя пък е синдром с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло.

КОИ СА ПРИЗНАЦИТЕ? Налице е непрекъсната свръхангажираност по отношения на яденето, непреодолимо влечение към храната и пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време. Болният показва голям апетит в период на стрес, яде скрито, храната „изчезва“ от хладилника. При тази ситуация човек търси начин да противодейства на напълняването, като може това да е чрез предизвикано повръщане, периоди на гладуване, използване на лекарства, потискащи апетита. Пациенти с диабет например, страдащи от булимия нервоза, могат да  изоставят лечението си с инсулин.

***

СТРАДАЩИТЕ от хранителни разстройства не приемат състоянието си за болестно и затова отказват помощ. Налице е по-скоро желание за социална изолация, избягване на срещи и комуникация с други хора. Възможно е съвремието да изостря такъв тип състояния – време, в което да изглеждаш перфектен е ценност на обществото, в което пък подрастващите се опитват да се впишат.

Цветелина Цветкова,
клиничен и консултативен психолог

 Още в „Колонката на психолога

Честит празник!

Донка Михайлова
Местни избори 2019 Поздрав
Честит 12-и октомври –
Ден на българската община

Казват, че местната власт стои най-високо, защото е най-близо до хората. Днес общините ни се нуждаят от почтено управление, висока експертност и отдаденост. Нека всички хора, които са готови да се посветят на местното самоуправление с ум и сърце, да бъдат здрави, упорити и да имат удовлетворение от добре свършена работа.

Честит празник!
Донка Михайлова,
кандидат за кмет на община Троян

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |