Ловешко-троянски протест блокира пътя София - Варна

* Ивайло Георгиев: „Гоним ги, изриваме ги и идват хора, на които им пука за България; и си правим една прекрасна държава.
 Защото няма кой друг, нас чака!“
Оставка
ОКОЛО 50 души – основно от Ловеч, сред тях и четирима троянци, протестираха в четвъртък вечерта, 6 август, на главния път София – Варна при разклона за Ловеч и Троян (пътен възел Абланица). Началото бе малко след 19:00 ч. и продължи около час с периодични затваряния на пътя за по 3 минути. 

Началото на протеста, пътен възел Абланица, 6 август 2020 г.
ИСКАНИЯТА бяха за оставка на правителството, премиера и главния прокурор – същите, които вече 29 дни се поставят на протестите в София и други места в страната и от българите в десетки градове в чужбина. Вееха се национални знамена, звучеше химнът, кънтяха скандирания и сирени. Колоните от автомобили, образували се при затварянията, разбиращо изчакваха, а  при преминаването си покрай протестиращите немалко от тях надуваха клаксоните в знак на подкрепа.

Протестиращи и полиция – добронамерено
20-ТИНА полицаи, ръководени от началника на Областната дирекция на МВР – Ловеч комисар Милен Маринов охраняваха протеста, като отношенията между двете групи бяха коректни и ако не приятелски, поне добронамерени. Забелязахме един от униформените в разговор с протестърка, носеща голям плакат с ликовете на Пеевски, Борисов, Гешев, Доган и Божков и надпис „Мутри вън!“; попитахме го съмишленици ли са – въпросът явно го притесни и отрече.

Словото на Ивайло Георгиев
ИНИЦИАТОРЪТ на протестната акция – младият психолог Ивайло Георгиев, ловчалия, живял в чужбина, сега работещ в ловешката психиатрична болница, пръв взе думата, а казаното предизвика бурни овации. Ето думите му: „Лошото при нас българите е, че протестираме на парче. През 2012-та протестирахме срещу ЧЕЗ, през 2013-та срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, след това протестираха земеделци, животновъди, доктори, учители, на няколко пъти протестираха и полицаите. Протестирахме за достоен живот и достойни заплати. През 2020-та – няма достоен живот, няма достойно заплащане, няма промяна. Промяната, която сега настъпва, е, че го няма това протестиране на парче. Тук има всякакви хора – леви, десни, от различни съсловия и всякакви професии. И протестираме не за следствието, а за причината. А причината е мафиотското управление, корупцията, това, че определена шайка хора ни принудиха да се евакуираме в чужбина и всеки да се спасява, както може. Ние сме срещу тях – срещу Борисов, срещу Гешев, срещу Доган и всичките бивши мутри на ДС. Гоним ги, изриваме ги и идват хора, на които им пука за България и си правим една прекрасна държава. Защото няма кой друг, нас чака!“.

Жана вее знамето
А ЖАНА, също ловчалийка, завърнала се наскоро след три години в Англия, рижа, красива и млада, и вееща огромно българско знаме, добави своите основания – прокудиха ни, напълниха със сълзи очите на родителите ни, но се върнахме и този път няма да им се дадем. Плакатът й издаваше същата решимост да се стигне до края: „Всеки ден ще е така, до победата!“.

Виктор и Виктория
ТУК БЕ и емблемата на троянския протест Христо Доков. Заедно с една любопитна троянска двойка – Виктор и Виктория Трифонови, дядо и внучката му, кръстена на него. Той е един от малцината троянски протестиращи, още от първите дни, тя живее в София, но работи дистанционно и е в Троян отскоро. „Чудя се защо толкова малко троянци протестират – доволни ли са, не мога да ги разбера?! Но със страх и ослушване нищо няма да стане“, коментира Виктор. Очаква се протестите на пътен възел Абланица да продължат, научихме от организаторите.

Т21

Още по темата:

Даниела: Или се раждаш със сърце, или се раждаш без сърце (1)

* „В България има закон за защита на животните, който е перфектен и ако се спазваше от хората и от институциите, досега не би трябвало да има нито едно животно по улиците“
Интервю
Даниела на протест в София срещу злоупотребите със животни
Съгражданката ни Даниела Дочева – позната на троянци като Дуца и на всички с фейсбук псевдонима си Tangra Planinska – стана емблема на една гореща национална кауза. Кауза, тест за човечност и за цивилизованост – спасяването на бездомните кучета и изобщо за решаването на проблема с бездомните кучета. Че проблемът е голям и ситуацията с бездомните кучета у нас е ненормална и далеч от онова, което е по белия свят, е факт. Но че виновни са не те, кучетата, а ние, хората – също е факт. И това е голямата битка на Дуца, това ни казва тя в пространното интервю по темата, дадено специално за Т21.

И още малко за тази необикновена троянка. Както тя се самоопредели, съвсем накратко: „Стара хулиганка, алпинист, републикански шампион, участник в много експедиции на 7- и 8-хилядници, от 23 години хижар на Беклемето. Познавам Беклемето идеално, гоня бракониери и спасявам кучета“. Ще добавим, че в момента г-жа Дочева е управител на вилата на Община Троян на Беклемето и повечето време е там горе, на върха на Троянската планина, или в уникалната си лятна къща в подножието й и по-рядко в града.

– Откъде заобича кучетата?
– Или се раждаш със сърце, или се раждаш без сърце. Така съм, откакто се помня. Вкъщи сме гледали прибирани от пътя кучета и котки, бухал, фазан, катерици, зайци – всякакви животни, които са в беда. Сега благодарение на фейсбук нещата стават по-лесни, по-популярни.

С един от четириногите си приятели, Беклемето
– Ти стана емблема на тази кауза за спасяване на бездомните кучета. Къде е проблемът, защо ги има в България? Може ли да ги няма?
– Може да ги няма. Проблемът е единствено човекът. Най-лесно е да се излива злоба и ярост върху тези, които нямат вина – беззащитните животни по улицата. А тези животни са наше дело, те не са паднали отгоре, а са дошли отнякъде, от нашата безотговорност най-вече.

В България има закон за защита на животните от 2008 г., който е перфектен и ако се спазваше от хората и от институциите, досега не би трябвало да има нито едно животно по улиците, както е в цивилизованите държави. Известно е, че българинът гледа да се измъкне и не обича да спазва закони, и когато няма кой да го контролира, естествено че не се напъва да спазва. По изискване, две седмици след придобиване на куче си длъжен да минеш през ветеринарна клиника, да му бъде издаден паспорт, да бъде обслужено медицински, да му бъде поставен чип. Наблягам на чипа, защото това значи кучето да получи идентификационен номер, който се вкарва в национална система, и ако след време животното е изхвърлено на улицата, излизат всички данни за собственика. Знаеш кой го е изхвърлил и оттам насетне, ако институциите си вършат работата, този човек подлежи на огромни глоби.

Пак в София на протест: „Стига беззаконие и жестокост!“
В Закона за ветеринарномедицинска дейност ясно е разписано, че ако не си животновъден обект, нямаш право да извършваш развъдна дейност. Ако евентуално си заплодиш кучето, ти си длъжен да платиш в Общината такса от 300 лева и също така – да намериш домове на поколението. Да си чувал за такъв случай!? Можеш да направиш проверка дали по тоя закон има внесени в Общината дори 300 лева, не повече.

– Това ми звучи като от друг свят. Значи, този закон е само на хартия. Кой трябва да контролира изпълнението му?
– Основни контролни органи са Областна дирекция по безопасност на храните и отдел „Екология“ в Общините. Много пъти съм водила разговори с тях. При такива като мен, които спасяват животни и всъщност вършат работата на институциите, всичките тия институции ще се изсипят на проверка след жалба на някого си, защото в един момент се задръстваш с животни и той решава, че това му пречи. Тогава действат. 

– Значи те атакуват този, който е спасил животното, а не който е създал проблема?
– Да. И затова искам да се каже ясно, че причината е човекът, нашият манталитет, неспазването на закона.

– И все пак, от 2008-ма насам не се ли е създал поне някакъв мъничък ред?
– Никакъв ред не се е създал, единствено има програми, които стоят по чекмеджетата. Единствената действаща по общините програма е Национална програма „Кастрирай и върни“, която е решила проблема в много държави по света. Но тука отново е побългарена и не се спазва, както трябва, защото тя също е от много години и ако работеше, вече нямаше да има нито едно улично куче.

– В Троян кастрират ли кучета?
– В Троян има кастрационен център (до бетоновия възел). Няма приют и никога не е имало, това трябва да се разбере. Задачите на този център са: взема кучето, кастрира го, държи го 14 дни и го връща на мястото му, както е по закон.

– Вършат ли си работата? Дай малко информация за центъра – кой е шеф, колко човека са, има ли ветеринарен лекар, как се финансира?
– Те си вършат прекрасно работата, единствено забележка имам към качеството на кастрация, но то не зависи само от тях. Определението за кастрация е „премахване на детеродните органи“, но тук се връзват тръбите, не се премахва нищо и затова много често виждаме кастрирани кучета разгонени, та някои и родили даже.

Центърът го финансира Общината. Задължително има ветеринар, който е сключил договор с нея. Призивът ми е: да не се обаждат хората там, мислейки, че е приют, защото така карат центъра да нарушава закона и да изхвърля извън населените места кучета, които няма къде да прибере. А кучетата извън населените места създават нови проблеми. Там няма храна и когато някой изхвърли още 2-3, те започват да се събират и става гладна глутница.

Новият дом в чужбина на един троянски бездомник
– Ти всъщност решаваш този проблем. Знам, че едно от любимите места за изхвърляне е Беклемето?
– Да, оставят ги по отбивките. Да не говорим, че като ме научи веднъж, Ганьо Балкански съвсем целенасочено кара кучето си там, защото знае, че аз ще го прибера. Има и много други хора със сърце, които стават обект на такива атаки – изхвърлят пред къщите им животното си, отървават се от проблема и го натрисат на теб. Чудиш се какво да правиш, в един момент се задръстваш – това са средства, нерви, търсене на дом. За да намериш дом на едно куче, то трябва да бъде ваксинирано, чипирано, много често първо трябва да бъде излекувано.

– Ти действаш като една институция, и то без подкрепа, без субсидия. Това е голям разход, ти даваш от своите пари?
– Да, това са моите пари. Слава богу, много хора от България ми помагат. Има значение, че говоря – хората научиха и започнаха да оставят по нещо, като идват горе при мен, кой чувал с храна, кой 20-тина лева. Преди една година започнаха да помагат и хора от Троян. Специални благодарности към Владо Симеонов с пилешкия цех, който редовно ми подсигурява храна. Марин Радевски ми даде средства за издаване на благотворителен календар. Младен Мондешки миналата година отдели място (долу в „Хемус“) да подготвя четири бебета да тръгнат за Германия, което също е голяма помощ, когато вече нямаш място, а подготвянето изисква време.

– А сама ли си? Това е много работа.
– Абсолютно сама действам и най-лошото е, че хората се научават, а аз не мога да им обясня, че не съм по-различна от тях.

– Те смятат, че си длъжна?
– Да, и като видят куче, не да се обаждат на мен и да смятат, че са свършили някаква работа. Както аз мога, така всеки един може, стига да иска.

– Общината как гледа на твоята дейност?
– Много пъти съм се опитвала да водя разговори с еколожката на Общината, не стигаме до никакво разбиране. Единствените ми благодарности са към кмета Донка Михайлова, която знае, че съм задръстила хижата с кучета – аз там живея и няма къде другаде да ги прибирам, докато им подсигуря дом, докато ги излекувам, кастрирам, ваксинирам.

Спасената Ния с новия си стопанин в Англия
– Колко кучета има сега горе?
– Десет, като две скоро заминават – едното за Англия, другото за Холандия. Остават осем постоянни, стари, които са неосиновями. Искам да обърна внимание и на друго много важно нещо – възпитанието на децата. В закона пише за образователни програми. Това тука го няма. Всички сме виждали, когато някое дете минава и иска да погали куче, как майката ще му откъсне ръката да не го пипа, защото животното ще го ухапе или ще го зарази. Това е абсолютно недопустимо, защото едно дете се ражда с любов в сърцето и от нас зависи как ще израсне то.

– Нека да сме по-щадящи към такива майки. Прекалено много бездомни кучета има, има ухапани хора – това създава страх.
– Не съм съгласна. Нека се провери в Бърза помощ колко хора са ухапани от бездомни кучета и колко – от домашни кучета. Бездомното куче не е опасно, то се опитва единствено да се защити.

– Но съгласна ли си, че не е нормално да има бездомни кучета?
– Аз съм човекът, който най-малко иска това, то ми коства много нерви заради мъката, която виждам и тая брутална напоследък жестокост, която ескалира. В Щатите престъпление срещу животни се води федерално престъпление. Доказано е, че всеки един сериен убиец е започвал с животни, но в един момент това не му е достатъчно. Злобата на хората често се излива върху животното, което няма никаква вина и никакъв избор. Искам някой за секунди да се постави на негово място – то трябва да оцелява в студ, в пек, в дъжд, ритници, камъни, тояги. Агресията поражда агресия.

– Какво ми казваш – че не са лоши кучетата, лоши са хората? И ако кучето стане лошо, то е заради лошите хора?
– Да, то е заради отношението на хората. Както когато едно куче нахапе някого, не е виновно кучето, а стопанинът му. Винаги човекът е отговорен. Нали затова говорим, че уж сме разумни същества. Макар че аз не мога да разбера колко сме разумни, щом има такава човешка изобретателност в жестокостта, каквато едно животно не може да покаже. Животно ще нападне, ако е гладно, ако трябва да защити себе си или малките си – дотам. Оня малкия, когото обявиха за агресивен – да се мъчи да оцелява до седмия си месец, ако пет човека са го хранили, петдесет са го сритали, има белег от огромна рана на бедрото от удар с остър предмет и да искаме той да стои и да чака, без да се защитава.

Рекси
Една кучешка история

* „Затова заради теб и хилядите като теб ще продължавам да се боря и да спасявам, защото вие си имате само нас…“

Днес от този свят си отиде Рекси. Той се появи в живота ми, за да ме научи на благородство и прошка, на каквато са способни само животните! Живял 5 години в клетка и 3 години на метър синджир, без колиба, рядко храна и вода. Когато го взех, десет дни не осъзнаваше, че е свободен, стоеше на едно място и се въртеше в кръг, както е правил години наред. Бързо започна да имитира Тангра (друго от спасените кучета) и за два месеца стана едно щастливо куче. Въпреки преживяното Рекси беше най-милото куче. Тичай на воля, мило момче. Благодаря ти, че те имах в живота си, но аз нямам твоето всеопрощаващо сърце. Затова заради теб и хилядите като теб ще продължавам да се боря и да спасявам, защото вие си имате само нас, непримиримите с жестокостта към животните.

2017 г., Беклемето
Даниела Дочева (Tangra Planinska), във фейсбук

– Кога ще започнем да го изпълняваме този закон? Ти увлече в каузата си много хора. Не всички те подкрепят пряко и материално, но много хора се замислиха и това е важно. Не трябва ли да се замислят и управленците?
– Аз не виждам светлина в тунела.

– Но нали говорим за закононарушение?
– Аз затова призовавам хората: когато видят проблем с куче, да не тръгват срещу кучето, защото то нито ще разбере, нито има някаква вина, че е там, където е. Да изискват от институциите!

(Следва)
Интервю на Генадий Маринов

Семейство Лесидренски с мил жест към децата на Троян

* Надежда и Минко поискали парите за цветя на сватбения им ден да бъдат похарчени за детски играчки и пособия
Дарители
След връчването на дарението в Шошковата къща
МЛАДОТО троянско семейство Надежда и Минко Лесидренски направиха мил жест, като подариха играчки и книжки на децата от Детска градина „Мир“ и Центъра за подкрепа за личностно развитие (Шошковата къща). 

ИНИЦИАТИВАТА дошла от Надежда, която завършва магистратура „Предучилищна и начална училищна педагогика”. За своя сватбен ден семейство Лесидренски поискали парите, които гостите им смятали да похарчат за цветя, да бъдат използвани за закупуване на детски играчки и пособия. Надежда и Минко лично занесоха играчките и зарадваха и малки, и големи. А в отговор в малчуганите от предучилищната група в ДГ „Мир“ изпълниха няколко песни, с които по детски благодариха за подаръците.

Станислава Вачева, PR на Община Троян

Бел. ред. Наскоро друго младо троянско семейство направи дарителски жест към своя град. Петя и Иван Велчевски – съдържателите на култовото капанче „Антик“ (сега „Макиато“) до Музея на занаятите, подариха на Община Троян 20 броя млади дръвчета, закупени със средства от сватбеното им тържество (виж „Как Петя и Иван Велчевски оставиха памет в града ни от сватбата си“ – бел. ред.). Фиданките бяха засадени по левия бряг на река Бели Осъм край подпорната стена при хотел „Троян Плаза“, а за „Велчевската гора“ се грижат озеленителите от ОП „Комунални услуги - Троян“. Миналата година пък младоженците Милена и Тихомир Атанасови, които не са местни, но сключиха брак в Орешак и се венчаха в Троянския манастир, дариха 1500 лв. за Дневния център за деца с увреждания в Троян (виж „Младоженци дариха 1500 лв. на социална институция в Троян“ – бел. ред.).


Още по темата:

Христо и Мария на протестите в София

* „Партиите не ме интересуват – искам оставката, защото искам справедливост и честност“ * „Всеки от нас, протестиращите,
 има своя причина“
Оставка
Христо и Мария сред протестиращите в София
МАРИЯ Найденова – троянка, от поколението на 90-те, живяла в България и чужбина, и отскоро избрала родния Троян. И Христо Доков – 50-годишен, запален маунтин байкър, организатор на не едно състезание по планинско колоездене с троянско домакинство, организатор и на големия рок фестивал в Троян през 2003 г. Двама наши съграждани от различни поколения, които сега са заедно на барикадите.

ХРИСТО бе първият троянец, излязъл на централния троянски площад в солидарност с националния протест за оставката на правителството и главния прокурор, в началото бе сам (21 юли); а лозунгът му бе кратък, ясен и категоричен: „Писна ми от Борисов и Гешев!“. После дойдоха и другите, не много, сред тях бе и Мария – с кучето си и плакат с риторичния въпрос „Ако гласовете ни нямаха значение, защо има хора, които искат да ги купят?“.

Христо и Мария на протеста в Троян
В ПОСЛЕДНИТЕ дни двамата, Христо и Мария, бяха сред протестиращите в София – в „триъгълника на властта“ (пред Министерския съвет, Президентството и Партийния дом – новата сграда на Парламента) и в палатковия лагер на Орлов мост. „Не ми пречи, че в началото бях сам, не се занимавам с политика и партиите не ме интересуват – искам оставката, защото искам справедливост и честност“, сподели ни Христо. „Всеки от нас, протестиращите, има своя причина“, бе обяснението на Мария; столичният й плакат сочеше нейната: „Тук съм да изтрия тъгата и срама от очите на родителите ми!“.

Т21

Още по темата:

Нов проект на най-младите в общинската администрация

* Идеята на „Троян Hub Talks“ е да покаже различното лице на града през погледа на младите; серията интервюта ще стартират
 през м. септември
Луди млади
Инициаторките на „Троян Hub“ и „Троян Hub Talks“ – Стаси, Тереза и Диана
ОРГАНИЗАТОРИТЕ на създадената неотдавна страница във фейсбук „Троян Hub“* – т. е. най-младите в общинската администрация, Тереза Георгиева и Диана Дренска, занимаващи се с културата и младежките политики, и тяхната връстница и съмишленичка, PR-ката на Община Троян Станислава Вачева – подготвят нов младежки виртуален проект. Озаглавен е „Троян Hub Talks (разговори)“ и както си личи по името, целта му е да даде думата на младите троянци. Да провокира млади наши съграждани, реализирали се в различни сфери, но обединени от нещо толкова важно и любимо като родния Троян, да споделят за култура, развлечения, свои места, приятели, работа, цели, проблеми, перспективи… Проектът има и друга „скрита“ цел – да покаже и на троянци, и на другите, потенциалните гости на Троян от страната и чужбина, интересните неща и хора в нашия град, различното, специфичното, специалното троянско.

„НЕЩО положително, което можем да отчетем по време на пандемията, бе идеята да направим серия интервюта с млади хора, за да покажем различното лице на града през погледа на младите. Интервютата ще излизат четири пъти в месеца в социалните мрежи, през м. август ще подготвим първите и ще стартираме през м. септември. Този проект ще даде възможност и да опознаем хората, които срещаме по улиците на Троян, в парка, в планината, но с които забързаното ежедневие не ни оставя възможност да говорим или изпием чаша чай“, сподели г-ца Дренска на скорошната пресконференция на кмета, в която взе участие (29 юли).

ЗА ФИНАЛ ще цитираме нещичко от фейсбук страницата „Троян Hub“, звучащо като сериозна и отговорна покана: „Отворени сме към нови идеи и предизвикателства, засягащи младите хора. Насреща сме за различни каузи, организирани от активни млади граждани. Отговорни сме и обичаме да инициираме интересни събития. Подкрепяме младите хора да открият и реализират таланта си! Знаем, че предизвикателствата са много, ще преминем през някои от тях, няма да е лесно, но няма да се отказваме! Идеята ни е Троян да е доброто място за живот на младите хора. От Вас очакваме да ни помогнете да го направим заедно. Да бъдем активни!“. Хубави думи, дано не са само думи. От нас – успех!

Т21

* Hub – хъб, от английски, буквално означава опростено мрежово предавателно устройство, мрежов концентратор; в конкретния случай има преносно значение – на концентратор и предавател на идеи и инициативи


Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |