* „Циганията е тежък проблем на цялото ни общество, характеризиращ и цялата ни държава, поради което не без основание сме смятани за второразредна и треторазредна държава от нашите европейски партньори …“ * На ул. „Симеон Велики“ в Троян – гавра с името на великия български цар
Предизвиквам промяната Позиция
 |
| Мариян Данчев |
Втора част: ЦИГАНИЯ
МОЖЕ БИ ще разочаровам някои, но веднага искам да кажа, че няма да разглеждам думата „цигания“ в нейното етническо/расово значение. Целта ми по никой начин не е да обиждам циганския етнос, нито да насаждам расови и ксенофобски омрази, каквото за жалост някои се опитват да правят, защото в това няма никаква полза, нито здрав разум. През живота си винаги съм се стремял да се отнасям коректно с циганите и ако някой иска, мога да му предложа достатъчно доказателства за това, макар че циганите не винаги са се отнасяли така с мен.
УБЕДЕН СЪМ, че проблемът в нашето общество не се корени в циганския етнос и както писах в предната част, не би трябвало един човек да носи вина, че се е родил циганин, българин или какъвто и да е, понеже явно това не е негов избор, нито пък самият факт на рождението може някак си да се промени. Така че аз не мразя циганите и нямам нищо против тях. Мога обаче съвсем ясно да заявя, че не обичам циганията. Откровенно да си кажа, направо я мразя, да, до дъното на душата си я мразя тази цигания, за която намирам доста точно описание в уикиречника: „Цигания: Обозначение на характерни качества, генерализирано приписвани на циганския етнос – нечистоплътност, безпросветност, мързел, безредие, безотговорност, живот ден за ден без мисъл и отговорност за днешния и утрешния ден, склонност към кражби и неуважение към другите и незачитане на техния труд и собственост и др., свързана с поведение, начин на живот, бит и морал“.
МИСЛЯ, че не само аз, но и никой разумен и културен човек, а и самите цигани не би трябвало да имат положително отношение към горната редица качества. Радостно е, че много цигани през последните години успяха успешно да се интегрират (да използвам и аз модерната дума) – както в нашето общество, така и в други европейски държави. Намериха си добра работа, устроиха си живота, гледат как живеят културните хора и иначе казано измъкнаха се от циганията. Друга част обаче като че ли повлече обществото ни все по-надолу в блато от качества, твърде сходни с циганията. Презумцията, че можеш да живееш безотговорно и безнаказано да не спазваш законите! Да търпиш равнодушно мизерията около теб, мръсотията, безредието, грозотата и пошлостта, без да ти правят впечатление, без да те възмутят! Да живееш безразлично ден за ден, да си изгубил способност да различаваш красивото от грозното, правото от кривото, полезното от вредното! Като че ли тези черти се настаниха трайно в обществото ни, за жалост често пъти катализирани от самите управници и хората на властта. Някои от тях като безскрупулни властогонци унижават човешкото достойнство, използвайки бедността и нищетата, приравняват човеците единствено с гласове в изборния актив на своите партии!
ЛИЧНО АЗ не смятам циганския проблем за отделен проблем, защото той е част от проблемът на цялото ни общество, ако успеем да изградим модерно, проспериращо общество, то трябва да бъде такова за всички негови членове, спомнете си думите на Левски! Той не казва - дайте да се освободим ние, българите, пък другите да се оправят както могат, а говори за общество с равни права на всички народности. Би трябвало да сме се поучили от него и от историята, и да знаем, че друг здрав разум няма.
ЦИГАНИЯТА е тежък проблем на цялото ни общество, характеризиращ и цялата ни държава, поради което не без основание сме смятани за второразредна и треторазредна държава от нашите европейски партньори. За жалост управниците изглежда нямат виждане как да се справят с проблема и държавата ни като че ли все повече затъва в безизходица. Очевидно не им достига сила да решат проблема, а и той не може да бъде решен само със сила. Нито пък само с пари, както си мислят мнозина невежи, свеждайки едва ли не всички световни проблеми до проблема за липсата на пари.
КОЛКОТО и сложно и отчайващо да изглежда положението с проблема с циганията, подходът за неговото решаване е същият, споменат и в предната част. Отново става въпрос за качествена промяна, един низ от низки и долни качества трябва да бъде заменен с редицата от техните антиподи, с ония качества, които винаги са били приемани за добри и полезни, доказали се през хилядолетията и очевидни за всеки здрав разум. Замяната, разбира се, трябва да стане не другаде, а именно в съзнанието, в разума, в самата същност на всеки човек. Но човекът като личност, като индивидуалност със своя уникален вътрешен и външен образ. Едно от дълбоко погрешните разбирания на близкото минало, по времето на социализма в България, беше възприемането на народа като една „маса“, „маса от трудещи се“, „просто тълпа“. В главата ми още се върти една строфа от тогавашната поезия: „Какво тук значи някаква си личност, един ще падне, друг ще го смени“.
ЗА ЖАЛОСТ много от днешните ни управници не са се замисляли да променят отношението си към собствения си народ, за тях той си остава стадо, съвкупност от безлични елементи, просто тухли, направени по един калъп, длъжни да носят тежест и да бъдат пълнеж. Но може би това тяхно виждане е резултат, познат ни от „Приказката за стълбата“. Защото погледнато от горе, множеството хора прилича наистина на море от твърде прилични една на друга глави, но ако слезеш на тяхното равнище и ги погледнеш в очите, ще видиш, че всеки има свое лице, различно от другите, уникално и неповторимо. Аз мисля, че всеки един човек е незаменим и никой не може напълно да приповтори другия. Древните са имали разбирането за човека като съд, тялото като една пръстена обвивка, като едно пръстено гърне, което веднъж изваяно от грънчаря и изпечено, не подлежи на ремонт и преправяне. Известна е поговорката „Човек и гърне не се преправят“ и тя е вярна, но само за външността и тялото на човека.
ВАЖНОТО е обаче съдържанието, което пък определя и държанието, поведението на всеки човек. Защото хората все пак не са пасивни гърнета, които си стоят на едно място, те са активни субекти, които със своите действия или бездействия определят облика и характеристиките на цялото общество. Качеството на един плод не се определя от външната му обвивка, подобно нещо е и с човеците, ако отвътре са некачествени, няма как външните им проявления да са качествени. Качествена работа може да бъде свършена от качествени хора. Качеството или качествата на всеки един човек зависят преди всичко от самия него, от неговия собствен избор; и това само по себе си е едно от най-ценните характерни човешки качества, стига самият човек да го осъзнае и да може да се възползва от него.
БИХ МОГЪЛ да пиша още много, да добавям доводи и доводи за доказване на тезата си, че проблемът на обществото се свежда да проблема на отделната личност. Но смятам че е безполезно, защото който иска ще се съгласи, а който не иска няма да се съгласи. Всяко време и всяка епоха е имала своите предизвикателства, с които се е налагало да се сблъскват човеците. И колкото и сложно и безнадеждно да е било положението, то е било преодолявано чрез прилагането на един успешен принцип, принципа на здравия човешки разум. Ето толкова години буксуваме и се влачим на опашката, понякога не можем да се справим с елементарни проблеми – чак толкова ли сме неспособни?! Дайте през тая нова година, която е пред нас, да се понапънем, да събудим заспалия свой здрав разум. Нека да започнем най-сетне това, което се очаква от нас – промяната, качествената промяна!
***
КАТО СТАНА въпрос за цигания, една картина се е запечатала в паметта ми, беше преди около 15 години, връщах се с кола от Англия и по някаква причина минах през румънския град Крайова. Движението беше изключително натоварено, минаваше се през нещо като околовръстно шосе, цялото осеяно с дупки. Но кое беше интересното? Отляво явно беше кварталът на румънските цигански барони, къщи на по 3-4 етажа, с изключително екстравагантни фасади, мраморни колони, фрески, огради от ковано желязо, скъпи коли пред тях и изобщо лукс от висока класа. Пред къщите обаче минаваше калното отвратително шосе, а отляво беше тяхното... сметище, една доста дълбока канавка, пълна догоре с всякъкви отпадъци, картина, достойна за обрисуване – върховна цигания. От тогава не съм минавал там, предполагам, че нещата са се променили, още повече като научавам за огромните инвестиции от водещи автомобилни фирми в този район и произвежданите там стотици хиляди нови автомобили годишно, районът е само на около 60 км от България. Но да ги оставим румънците да се оправят както могат и да погледнем към нашата си родна троянска цигания.
 |
| На ул. "Симеон Велики" в Троян, актуална снимка |
ТУК ПУБЛИКУВАМ снимки от една тъжна и грозна троянска действителност, не бих си позволил това, ако ставаше въпрос за задния двор на някой или за някоя крайна селска уличка. Но, извинете ме, тук става въпрос за една от главните троянски улици. Улица „Симеон Велики“. Боже, каква гавра с името на великия български цар! Не знам дали бъркам нещо, но не беше ли тази улица основно ремонтирана едва преди няколко години и то с моите и с вашите пари (ако не се лъжа, беше тогавашна гордост на кмета г-жа Михайлова), и не е ли в крайна сметка тротоарът общ и общински? Моля ви, дами и господа общински съветници, вземете спешни мерки още на първото заседание на Общинския съвет за 2019 г. Оставете бюджета на второ място и спешно гласувайте промяна на името на улицата, кръстете я както искате, ако щете я кръстете „Троянска цигания“, но само махнете името на великия български държавник от там!
Мариян Данчев
Още от същия автор:
Още от същия автор:
- В Орешак си спомниха за един "съвременен възрожденец"
- Приказка за спасение на българския народ
- Как да поправим колата? (1)
- Как да поправим колата? (2)
- О, неразумний юроде!
- Тя е вярата на Балканджи Йово
- Истинският противник на човека
- За духовните ценности на българския народ
- С това си поведение те създават сериозна опасност
- Общество и цигания (II)
