Възстановиха четирите троянски влака

* Ръководството на БДЖ призна, че „корекциите са предвид предпочитанията на клиентите“, иначе казано – резултат от троянския отпор срещу орязването наполовина през 2024 г.; но добавиха, че бъдещето ще се реши от тримесечния тестов период * Питаме се – дали не сме свидетели на перфидно развитие на сценария за закриване на жп линията до Троян?!
Тема с продължение
ПРЕДИ броени дни дойде една добра новина – че ръководството на БДЖ (Пътнически превози), връща бройката от четири влака дневно от и до жп гара Троян. Които четири влака преди две години (2024 г.) бяха редуцирани до два, в края на миналата година (м. декември 2025 г.) бе върнат един, трети, макар и в твърде неудобен за пътниците час, и сега, считано от 1 февруари 2026 г., се възстановява обичайната троянска жп свързаност с четири влака дневно и обичайния жп график. С цел – както уточняват от БДЖ в уведомителното си писмо до кмета на Троян Донка Михайлова с дата 23 януари 2026 г. и подписано от управителя на БДЖ (Пътнически превози) инж. Свилен Гърдев – „подобряване на обслужването с железопътен транспорт, както и оптимизиране на връзките в гара Левски за и от направленията София и Варна“. 

В УВЕДОМИТЕЛНОТО писмо от БДЖ се казва нещо важно – че „при изготвянето на корекциите са взети предвид и предпочитанията на клиентите, и възможностите на дружеството за осигуряване на необходимия подвижен състав“. Но и още нещо, не по-малко важно – че промяната (т. е. възстановяването на четирите влака от и до гара Троян) е „за пробен период от три месеца“ и че „на база отчетените приходи от продажба на превозни документи и брой превозени пътници ще бъде решено дали корекциите и новоназначените влакове да се запазят в останалата част от годината“, т. е. намеква се, че корекцията може да е съвсем краткосрочна. Което пък ни навежда на една неприята мисъл – дали с цялото това „благодеяние“ с връщането на двата влака от и до Троян не се търси „легален“ начин за окончателно орязване на троянските влакове и в крайна сметка за закриване на жп линията до Троян?! 

 
ТАКОВА подозрение се прокрадва, тъй като извадената на преден план икономическа ефективност на линията не се прилага със същата строгост за други далеч по-неефективни и маргинализирани жп линии в страната? Също, както твърдят запознати, че период от три месеца, и то извън натоварените сезони за пътувания през годината, е твърде недостатъчен за оценка и общ напълно обективен извод на ефективността? И се забравя, че има и други немаловажни критерии… Дано подозренията ни не са основателни! И дано наистина не сме свидетели на перфидно развитие на сценария за закриване на жп линията до Троян?!

НО КМЕТЪТ Донка Михайлова, която през годините упорито бранеше троянската жп кауза, сега като че ли не съзира в случващото се вероятност за подобен черен сценарий срещу троянския влак. И приема за обективен и меродавен заявения от БДЖ началството критерий за броя пътници в тримесечния период, както и подсказаното обвързване на този „тримесечен“ критерий с цялостното бъдеще на гара Троян и на троянския влак. Кметският коментар във фейсбук: „Удовлетворено е искането на троянци, но за пробен период от три месеца. След това решението зависи от броя пътуващи. Във времето съм влагала много усилия за по-интензивен режим движение на влаковете, за лобиране пред ръководството на БДЖ и пред различни екипи на Министерство на транспорта. Но нека да е ясно, че влакове ще има, ако има пътници, а пътници ще има, ако влаковете са комфортни, пътуват бързо и цените са конкурентни. Нашите усилия от тук нататък са в тази посока“.

ОТ СВОЯ СТРАНА човекът, който има най-голямата заслуга за възстановения от 1 февруари график на троянските влакове, професионално е обвързан с жп транспорта и през годините и десетилетия неспирно брани и работи за троянската жп кауза – инж. Венелин Стайковски, бивш началник на гара Троян, а в момента ръководител движение на гарата, отправи благодарност за случилото се. Но подчертавайки, че „има още много какво да се желае относно възстановяването на възможностите“ и с че „трябва да продължим започнатото“ (виж пълния текст на благодарността по-долу).

Благодарност

ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2026 Г. се възстановява обичайното разписание на влаковете в жп гара Троян с четири броя заминаващи влакове, съкратени (на два) преди повече от година.

КЪМ ВСИЧКИ, които отделиха внимание, проявиха гражданска активност, пожелаха нормалност за региона и повярваха, че можем да се обединим и заедно изказвайки недоволството си пред институциите в България да осигурим по-доброто за нас и тези след нас!

ОСВЕН ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО
като брой, има още много какво да се желае относно възстановяването на възможностите, които да осигуряват тези влакове. Това е само едно начало. Ние трябва да продължим, започнатото от дедите и бащите ни! Нека жп гара Троян ни свързва и за в бъдеще! 
Инж. Венелин Стайковски, 
началник движение на жп гара Троян
 
Т21  
 Още по темата:

Милано не е Лондон, още по-малко Париж

* Може би очаквах много повече, много повече от духа на италианската „долче вита“ и италианския артистизъм в това откриване, затова така говоря * Велик момент – троянец вееше българското знаме пред погледите на няколкостотин милиона!
Зимни олимпийски игри 2026 Началото
ПОЛИТНЕКОРЕКТНО
МОЖЕ БИ ще е някак политнекоректно да кажем нещо неласкаво за откриването в петък, 6 февруари, на 25-ите Зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д,Ампецо (Италия). След (все)общия сладникаво-ласкав тон отвсякъде и данните за пръснатите няколко милиарда за игрите, а може би тонът за едното (откриването) е зависим от другото (милиардите), сигурно, но това е отделна тема. Обаче ще си го позволим. Защото след стандарта, който зададе Лондон (2012 г.), доразвит и издигнат на космическа висота от Париж (2024 г.), олимпийското откриване в Милано/Кортина, да извинявате, но ми приличаше на представление в селско читалище. Някак уж пищно пък не, безидейно, неатрактивно. 

 
А ТРИТЕ „говорещи“ глави на Пучини, Росини и Верди, които вадеха партитури от нещо като кутии за пица, и кукленската и „дървена“ в перушинения си тоалет и така преформила италианския хит, че парчето бе неразпознаваемо, мега попзвезда Марая Кери бяха просто нелепи, да не кажа кичозни. А раздвоеното, че и разтроено объркващо представяне на делегациите на страните участнички – ту тук (Милано), ту там (Кортина), ту другаде… 


НЯКОИ сигурно ще кажат, че не можем да сравняваме Лондон и Париж с Милано/Кортина, защото едно е лятна олимпиада, друго зимна, която като цяло е по-немащабна, което се отразява и на откриването. Така е, ама помним Пекин (2022 г.), че и Сочи по-рано, и други. Толкова, може би очаквах много повече от духа на италианската „долче вита“ и великия италиански артистизъм в това откриване, затова така говоря. Дори безупречната и световна в най-висша степен италианска мода, която се усещаше отвсякъде, не успя да коригира впечатлението (ми). Но пък не откриването е най-важното, а състезанията и резултатите.

ВЕЛИКИЯТ ТРОЯНСКИ МОМЕНТ
СЕГА важният троянски момент. След като в Пекин в последния момент и неясно защо от нашия щаб промениха първоначално обявеното решение троянската биатлонистка Милена Тодорова да е знаменосец на българската група (виж „Замениха Милена с Мария в последния момент“ в бр. 4 на Т21 от 2 февруари 2022 г. – бел. ред.), сега това се случи. И трибагреникът ни се развяваше гордо от троянец, съпругът на Милена – българския №1 в мъжкия биатлон и регистриращ рекордно пето участие за зимни игри, почетния гражданин на Троян Владимир Илиев. Беше страхотно да гледаш нашето момче с българското знаме и да знаеш, че го гледат няколкостотин милиона по цялата планета. Велик момент! Да добавим и страхотните костюми на нашата делегация в победно червено, много красиви (авторска изработка на италианската фирма Vist). Айде, наш`те! 

И ДА НАПОМНИМ, че днес, 8 февруари, със смесената отборна щафета, в която от четиримата в нашия тим тримата са троянци – Владо, Милена и Лора Христова, започва българското участие в биатлона, най-успешния днешен и български, и троянски зимен спорт. Стискаме палци!

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

Нещо става в Троянския проход! Алооо, АПИ!?

* Поредно тежко срутище блокира Троянския проход вчера, 6 февруари * Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук… * Само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса, все от южната страна на прохода 
Сблъсъци
ЕДНО видео от Троянския проход, качено във фейсбук от потърпевш троянец (адв. Захари Велев) – в петък, 6 февруари, след 16:00 ч., когато според свидетелските показания се е случило въпросното събитие – разбуни духовете. Напълно разбираемо, и справедливо. Сериозно срутище на земна маса (тонове скални отломки, някои доста внушителни) от южната страна на прохода бе блокирало движението и шофьори и пътници от блокираните автомобили разчистваха с голи ръце грамадата скални късове. 

ТЕХНИКА и жива сила на пътноподдържащата фирма – за участъка отговаря Областно пътно управление (ОПУ) Пловдив, подразделение на държавната Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в чиито отговорности е грижата на прохода като цяло – няма. В сайта на АПИ обаче сравнително бързо, около час след срутването и блокажа на прохода, се появи информация в обичайния лаконичен стил, цитираме: „Временно движението по път II-35 Троян – Кърнаре (проход Троянски) в участъка „Арка на свободата“ – Кърнаре се осъществява двупосочно в една лента поради паднали камъни на пътното платно. Ограничена е лентата в посока Троян. Трафикът се регулира от екип на „Пътна полиция“. Без пояснения защо, докога и какво да правят „заклещените“ автомобили и хора, без напътствия към пътуващите през прохода. Нищо ново, така е тук (излишно е да казваме как действат службите при подобни ситуации в нормалните държави), свикнали сме.

НО ГО КАЗВАМ за друго. Преди десетина дни, 27 януари, подобно срутище пак от южната страна на Троянския проход, възможно и много вероятно да е било в съвсем същия участък, също затвори прохода. И отново, знаем го от очевидци, наши приятели, музейни работници от Троян, пътували със служебния автомобил през прохода за Панагюрище: грамадна скална маса върху пътното платно, блокиране на движението и дружно „викане на неволята“ и опити на потърпевшите сами да си проправят път, а от АПИ ни вест, ни кост часове. „Определено беше опасно, можеше да се срути върху нас, няколко минути по-рано ако бяхме минали на това място, щеше да ни затисне. Огледах участъка, вижда се, че земната маса над пътя е нестабилна и съм сигурен, че ще има още такива инциденти, сподели тогава инж. Георги Конов, шофирал музейния автомобил. Пророчески се оказаха думите му.

НО СЕ ПИТАМЕ – хората от АПИ, там би трябвало да има пътни и други подобни специалисти, не знаят ли за дебенещата преминаващите през Троянския проход реална заплаха върху главите им да се стоварят тонове скална маса?! И ако по тази причина стане някоя тежка/трагична злополука, пак повтаряме – опасността е съвсем реална, кой ще носи отговорност?

ДА ПРИПОМНИМ още. В края на миналата година, 7 декември 2025 г., отново срутище на грамадна скална маса в южната част на Троянския проход. Тогава от ОПУ Пловдив (разбирай АПИ) действаха по-оперативно и на място веднага бе изпратена съответната техника (допускаме, че бързите действия се дължат и на факта, че инцидентът бе на твърде „удобно“ място – съвсем близо до с. Кърнаре, а не високо в прохода). И какво излиза – само в рамките на месец-два серия идентични инциденти със срутване на скална маса. Все от южната страна на Троянския проход. И най-непредубедения би си помислил, че това не е случайно, че, както се казва, има някакъв „системен“ проблем. Което би трябвало да „светне лампичката“ на всички ангажирани институции. И да бъде говорено за това, да се коментира и информира подробно (в сайта на АПИ задържително), хората и собено пътуващите през прохода да са наясно. Случи ли се всичко това – дръжки! Алоо, АПИ, мушмороци такива – защо си играете с живота ни!?

7 февруари 2026 г.
Генадий Маринов
* Снимките са от видеото на адв. Захари Велев, 
Троянския проход, 6 февруари 2026 г.
 

Как „билгийците“ си го върнаха на „фламингите“

* Автор на ловешкия прякор е незабравимият баскетболен деятел Иван Христов-Ицата, вечна му памет! * И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение

Иван Христов-Ицата
 Дерби
 
В ПРЕДИШНИЯ брой музейната директорка Ели Авджиева ни припомни една от версиите (в два варианта), нарекохме я „удобната“ версия, защо на троянците ни викат „белгийци“ (виж „Защо троянците са „белгийци“  – бел. моя) – от Белгия. Дали заради предприемчивия троянски „белгийски“ дух или заради партийните троянски пристрастия в края на по-миналия век към Константин-Стоиловата партия, която се заканвала да управлява България като образцовата Белгия – все едно. Сега ще напомним за „неудобната“ версия – „билгийската“, от билгия, брус; и троянския отговор на кръстниците ни ловчалии, знаем го – „фламинги“. Да вметна, че независимо коя от двете версии ще си изберем или коя е исторически вярната, при всички случаи авторите на троянския прякор са комшиите от Ловеч.

И ТЪЙ – как троянци намериха отговор на „билгийския“ си прякор, лепнат ни от симпатичните и не по-малко завистливи ловчалии много преди да им върнем „жеста“. Историята я знаем от извора – известния и незабравим заслужил троянски спортен деятел, основател на организирания баскетбол в Троян и дългогодишен треньор по баскетбол Иван Христов-Ицата***, вечна му памет!

БИЛО Е в първите и вече славни години на троянския баскетбол, силният отбор на нашия „Чавдар“ (Троян) играел домакински мач с ловчалии и, разбира се, ги биел, както мащеха не бие доведеното си дете (а пропо – Троян винаги е бил баскетболен град и дори се смята, че заради многото пердах, който сме нанесли на тима от Ловеч, съседите от люляковия град се отказали от този спорт, възможно е – бел. моя). Та млатим ние ловчалии на терена, но пък ловешката агитка ни го връщала тъпкано от трибуните, скандирайки мощно „белгийци“ или по-точно „билгийци“. 

НАШАТА агитка се нервела, ама нямала с какво да отговори. Тогава един от троянските ултраси се доближил до Ицата и го помолил за помощ – как да отговорим. Ицата, речовит и остроумен, но нямал обмислен отговор и първото, което му хрумнало, било: „Фламинги! Викайте им фламинги!“. По-късно, в днешните времена, неведнъж съм го питал защо „фламинги“, отговорът му: „Трябваше да се реагира светкавично, онези ни обиждаха и това ми дойде на ум, но се оказа сполучливо!“

И НАИСТИНА се оказва сполучливо. Нашата агитка затапила ловчалии с бурни викове „Фламинги!“ в отговор на комшийските „билгийски“ скандирания. И така до днес – „фламингите“ са си фламинги и нямат никакъв шанс срещу „белгийците“ или „билгийците“, без значение.

Генадий Маринов
 
*** На 4 февруари се навършиха 8 години откакто си отиде Иван Христов-Ицата, този голям троянски спортен деятел, ярка личност и добър приятел на Т21, дълбок поклон!
 
 
Още по темата:

Михайлова: „Няма да се кандидатирам за народен представител“

* „Имам да довършвам поети ангажименти. Имам мечти за общината ни, заедно с екипа ми. Затова избирам да продължа работата си като кмет на община Троян“ * Дали обаче няма да станем свидетели на едно по-различно „нетроянско“ развитие на нещата?

Тема на деня

В Троян или при Радев – туй е въпросът

ЕДИН въпрос витае от доста време из Троян – дали кметът Донка Михайлова, безспорно успешният троянски кмет, с много висок рейтинг и в средата на четвъртия си мандат, която като нищо след две години би спечелила рекорден пети мандат начело на Троян, няма да смени управленската писта? Т. е. дали няма да се влее в една кандидат-депутатска листа на вече насрочените за м. април извънредни парламентарни избори?

НЕ НЕЛОГИЧЕН въпрос – защото листата е неизбежна, макар и все още необявена, и шансовете за депутатски мандат на нейния водач в нашия ловешки МИР е много голям. Става дума за все още необявения и в някаква степен хипотетичен, но според анализаторите напълно реален и предстоящ да бъде обявен съвсем скоро партиен проект на подалия оставка на 20 януари и недвусмислено заявил политическите си амбиции експрезидент Радев. Г-жа Михайлова, въпреки позициите си в БСП (партиен член от най-ранните си младежки години, с политическа кариера изцяло свързана с червената партия, дългогодишен член ва висшия партиен съвет, в момента също), е спрягана за принадлежаща към „президентския“ проект; неслучайно – беше в инициативния комитет за номинацията на Радев за втори президентски мандат, помним поканата й и приятелското президентско посещение в Троян (2018 г.), не са тайна топлите й отношения и симпатии към Радевото вице и настоящ президент Илияна Йотова, известни са и търканията и несъгласията й със сегашното „прогербаджийско“ национално ръководство на БСП (сериозни търкания имаше и с предишното, на Корнелия Нинова – бел. ред.). 

И ОЩЕ, немаловажно – с тези си позиции и рейтинг г-жа Михайлова, при евентуалното си по-активно включване в „проекта Радев“, със сигурност би оглавила ловешката депутатска листа, т. е. със сигурност би влязла в следващия парламент. И още нещо – известно е, че преди време, преди кметуването си в Троян, г-жа Михайлова бе депутат  (2005/2009 г.), и то сред най-активните, но някакви вътрешнопартийни бесепарски боричкания на ловешко ниво я лишиха от втори депутатски мандат и сега връщането й в парламента би бил своеобразен сладък реванш (още едно основание за подобен ход).

Донка Михайлова

НО ВЕЧЕ всичко е ясно, въпросът има отговор и то даден от възможно най-достоверния източник – самата Донка Михайлова. Преди час тя излезе с изявление в своя медиен канал (личния си профил във фейсбук), цитираме дословно:

„В последните няколко дни в медийното пространството се тиражира информация, че ще водя листа с кандидати за народни представители за следващия Парламент. Обадиха ми се много съграждани и приятели с въпрос това отговаря ли на истината, получих мили поздрави и пожелания, имаше и отделни неодобрения. Поради това се чувствам длъжна да дам коректна информация. Няма да се кандидатирам за народен представител в предстоящите избори. Преди две години и половина получих  подкрепата на гражданите на общината ни, една от най-високите в страната и бях избрана за четвърти път за кмет на Троян. Това за мен означава много – най-вече отговорност към съгражданите ни. Имам да довършвам поети ангажименти. Имам мечти за общината ни, заедно с екипа ми. Затова избирам да продължа работата си като кмет на община Троян.“
ОТГОВОРЪТ е ясен, недвусмислен и категоричен. Но нека си спомним народната мъдрост – никога не казвай никога. Според някои социологически проучвания и шумно тръбено от прорадевистките медии „проектът Радев“ има шанс да спечели изборите (не дай боже – бел. ред.) и новият политик да състави следващото българско правителство. И тогава някак логично звучи един от най-успешните „радевисти“ в изпълнителната власт, макар и на местно ниво, кметът на Троян, да получи покана за място в кабинета на Радев. При подобно развитие на събитията г-жа Михайлова със сигурност би се замислила. И вероятно не би била толкова категорична в троянската си кауза?

Генадий Маринов

Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |