Троянските сестри пак протестираха, плашат с ефективна стачка

* Около 60 души, с рехавата подкрепа на двама-трима лекари и десетина граждани, и нула внимание от общинската администрация и другите началства * Искат 900 лв. основна заплата, на следващ етап – две минимални * Валя Димитрова: „Колеги, ние сме гръбнакът на здравеопазването и не трябва да ни е страх
Тема с продължение
Не искаме да работим за 300 евро
ТРОЯНСКИЯТ сестрински протест продължава, заедно с националния. 20 дни след началото на бунта, обявени като 20 дни толеранс, в които да бъдат изпълнени осемте искания от Декларацията, изпратена до премиера Бойко Борисов, здравния министър Кирил Ананиев и националния омбудсман Мая Манолова; сред тези искания – еднаква основна заплата за всички специалисти по здравни грижи в размер на две минимални за страната (1120 лв.), допълнителни възнаграждения според натовареността, възможност за регламентирана сестринска практика, промяна в категорията труд. И в които дни исканията не бяха изпълнени.

Около 60 души, с рехавата подкрепа на двама-трима лекари и десетина граждани
НАВРЪХ Първа пролет, 21 март, четвъртък, медицинските сестри от троянските болници и училищните пунктове излязоха на същото място, централния троянски площад, пред входа на Община Троян. Горе-долу колкото първия път – около 60 души, с рехавата подкрепа на двама-трима лекари и десетина граждани, и нула внимание от общинската администрация и другите началства (изключението бе народният представител д-р Валя Александрова, която в един момент се присъедини към протестиращите). Издигнали два плаката с познатите надписи „Сега подкрепете нас, за да има кой утре да се погрижи за вас“ и „Не искаме да работим за 300 евро“. И със същата непримиримост и решителност.

НО С ЕДНА КОРЕКЦИЯ в исканията си – този път троянските сестри настояваха за 900 лв. основна заплата като първа стъпка, и в следващ етап достигане на нивото от 1120 лв. Защо точно 900 лв. не стана съвсем ясно, някои от протестиращите също не бяха съвсем в час. Все пак получихме разяснение, че това е основната работна заплата за медицинските специалисти по здравни грижи, залегнала в подписания колективен трудов договор за страната. И че тук, в община Троян, тази клауза на колективния трудов договор не била спазена. „В колективния трудов договор, сключен на национално ниво, има договорено определено заплащане, което не съответства на това, което се изплаща на местно ниво с индивидуалните трудови договори“, коментира за Т21 млад адвокат, който бе сред подкрепящите граждани. Уточнено бе обаче, че в здравната система на Троян няма синдикати, което възпрепятства подписването на колективния трудов договор. Би ли могло това да е пречка, попитахме адвоката; отговорът му: „Нямам представа за синдикалната ситуация в Троян. Но когато има национален колективен договор, той трябва да се спазва и на местно ниво. Троянските сестри на първо време трябва да се борят за изравняване с колективния трудов договор, което е законно и така трябва да бъде, иначе се получава (законо)нарушение“.

Валя Димитрова: „След като има такъв проблем, каква е концепцията на държавата?“
СЕСТРИНСКИЯТ протест на 21 март в Троян започна с изявление, прочетено от говорителката на протеста – старшата сестра на отделението по хемодиализа в троянската общинска болница (МБАЛ - Троян) Валя Димитрова. „Здравейте, колеги, 20 дни след първия протест пак сме тук. Дадохме 20 дни толеранс, в които здравният министър г-н Ананиев трябваше да направи основните ни заплати 900 лв. Това не се случи. Днес ние продължаваме обединени, заедно и по-силни от всякога. Колеги, ние сме гръбнакът на здравеопазването и не трябва да ни е страх“, бяха първите й думи. След което цитира бойкият призив на инициаторката на преговорите Диана Терзиева, чието основно послание е „Не се страхувай, колега! Ти – работещият медицински специалист в България, не се страхувай… Правдата е на твоя страна… Тях ги е страх – страх ги е от теб и от всички като теб. Страх ги е толкова много, че вече си правят труда да разговарят с теб – до вчера невидимия“. Г-жа Димитрова напомни стряскащия факт, че в България има недостиг от 30 хил. медицински сестри и че в момента на 1 лекар се падат 0,9 сестри, а нормативът е на 1 лекар да има 2 сестри. „След като има такъв проблем, каква е концепцията на държавата?“, риторично попита говорителката, като не спести обвинения както към правителствата (сегашното, но и предходните), така и към законотворците в Народното събрание.

Вкупом към Общината
СЛЕД МИТИНГОВАТА част протестиращите троянски сестри вкупом влязоха в Общината, където, научихме, са уведомили зам.-кмета Ангел Ангелов, че предстоят ефективни стачни действия. „Трябва да се отбележи, че в цялата страна започват ефективни стачки“, уточни организаторката на протеста в Троян Марияна Расташка. Днес (22 март) за предстоящите ефективни стачни действия би трябвало да са уведомени и шефовете на троянските здравни заведения. И ние очакваме уточнения за евентуалната ефективна стачка на троянските медицински специалисти по здравни грижи.
***

НО? Обективността изисква да кажем, че има едно „но“ и то е, че в гилдията на медицинските сестри има и различни мнения. Например – че протестът/стачката биха довели до резултат, само ако сестрите са в единство с лекарите, синдикатите и пациентските организации. И че работата „на парче“ няма да доведе до никъде, а и решението задължително трябва да е общо и опира до решителна реформа на цялата здравна система, включително на НЗОК. И изисква ясна политическа и държавническа воля, каквато за жалост няма.

Т21

Още по темата:

За „Песента на генерала“ в Троян

* Сред присъстващите – авторката на книгата „Нашият генерал“ Мария Щрегарска; троянецът майор Дочо Николов й подари копия на три писма на генерал Радой Сираков до съпругата му, писани от фронта
 по време на Балканската война
Слава
При представянето на филма "Песента на генерала" в Троян, ИКЦ, 19 март
Сред гостите – Мария Динова и Димитър Димитров от Угърчин
Коментари преди прожекцията
НА 19 МАРТ в Информационно-културния център (ИКЦ) в Троян се състоя прожекция на филма „Песента на генерала“, посветен на генерал-майор Радой Сираков. Който по време на Балканската война е командир на Девета плевенска дивизия, в чийто състав е и легендарният 34-ти пехотен Троянски полк. Филмът е създаден по книгата на Мария Щрегарска „Нашият генерал“, романизирана биография на Радой Сираков – достоен български учител, офицер, генерал и великолепен човек, родом от Угърчин. Сценарист и режисьор на филма е Божидар Велчев, оператор – Стойко Якимов, а продуцент – Община Угърчин.

генерал-майор Радой Сираков
ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО на филма от родния град на генерала пристигна цяла делегация: зам.-кметът на община Угърчин Мария Динова и секретарят на Общината Димитър Димитров, Борислав Патарински - секретар на угърчинското читалище „Вълчо Русковски“ и др. Поради сравнително ранния час (17:00) събитието започна при полупразна зала, която обаче постепенно се запълни от заинтересована публика. А присъстващите останаха очаровани от чутото и видяното.и дълго ще помнят вдъхновеното слово на Мария Щрегарска. Тя сподели за причините, подтикнали я да напише книгата и след това увлекателно разказа за живота и делото на генерал Сираков, а в края разкри как е създаден филмът. 

Мария Щрегарска
МАРИЯ ЩРЕГАРСКА, филолог по образование, дългогодишен учител по български език и литература, е изящен оратор и изключително сладкодумен разказвач. Тя е от поколението учители, които в детството си слушахме с притаен дъх. Не може да се твърди, че 57-минутния документален филм „Песента на генерала“ е  екранизация на книгата „Нашият генерал“. Във филма генерал Сираков е главният, но не единствен герой. Филмът по-скоро разкрива героизма на българските войници, офицери и генерали по време на войните за национално обединение и е прекрасен урок по родолюбие.

ЗАГЛАВИЕТО на филма е продиктувано от музикалните способности на генерал Радой Сираков, превъзходен певец и изтънчен изпълнител на няколко музикални инструмента - цигулка, китара, окарина... Сериозна трудност при създаването на филма е крайно оскъдната информация за живота на генерала, запазена в архивите. Липсата е компенсирана от задълбочен анализ на личностния фактор по време на Балканската и Междусъюзническата война, направен от акад. Георги Марков, военния историк Станчо Станчев и големия дарител и родолюбец д-р Милен Врабевски. В тази връзка ми се струва, че по-подходящото заглавие на филма би било „Песента на генералите“.

Подарък от майор Дочо Николов за авторката на "Нашият генерал" Мария Щрегарска
В КРАЯ на събитието съгражданинът ни майор Дочо Николов, известен с интереса и пристрастието си към военната ни история, приятно изненада авторкатая на „Нашият генерал“. Оказа се, че той притежава в личната си колекция три оригинални писма на генерал Радой Сираков до съпругата му, писани от фронта по време на Балканската война. Майорът подари на Мария Щрегарска копия на тези писма.

Васил Радойчевски

Още по темата:

Силвия ще се движи без чужда помощ, нужни са още 2300 лв.

Силвия Георгиева
Зов за помощ

48-годишната ни съгражданка Силвия Георгиева – която преди 8 години получи тежък мозъчен кръвоизлив и благодарение на добри и щедри троянци й бяха направени две животоспасяващи операции в Турция и последваща рехабилитация в България – може да започне да се движи без чужда помощ. Устройството, позволяващо това да се случи, се предлага от Центъра по рехабилитация (София, ул. „Чипино“ 1, тел. 0879/892479), но сумата от 3300 лв. е непосилна за Силвия и майка й Пенка, която се грижи за дъщеря си.

Досега, пак с помощта на добри хора, са събрани 1000 лв., необходими са още 2300 лв.

„Много хора ни помогнаха, има добри хора. Но сега удряме на камък, а това е шансът на Силвия, шансът й за по-нормален живот, и сами не можем да се справим, просто няма как да набавим тези пусти 2300 лв. Моля ви, помогнете ни, всяко левче е от значение за нас“, е апелът на майката.

Ако решите да помогнете, обадете се на
 тел. 0886/474391, Пенка

Банкова сметка, в лева:
Банка ДСК ЕАД, Троян
IBAN: BG03STSA93000018178903
BIC: STSABGSF
Пенка Атанасова Дорджакова

Още по темата:

Победихме! МОН разреши хуманитарната паралелка

* „С оглед разширяване на възможностите за избор на деца и родители, по изключение, паралелката с профил хуманитарен (в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян) е разрешена“, се казва в министерския отговор до Т21
Тема с продължение
Сегашните седмокласници на СУ "Св. Климент Охридски", училищно състезание, 2018 г.
ОТ МИНИСТЕРСТВОТО на науката и образованието (МОН) отговориха на поисканата от мен в качеството ми на гражданин, троянец и гл. ред. на в. „Троян 21“ оставка на началника на Регионалното управление на образованието (РУО) в Ловеч Еленко Начев и аргументацията защо я искам и какво се случва около предстоящия държавен прием за новата учебна година в троянското СУ „Св. Климент Охридски“. Оставката бе поискана публично (виж „Искам оставката на Еленко Начев!“ – бел. моя), за което писмено информирах министерството и лично министър Красимир Вълчев.

НАКРАТКО, едно добро и тръгнало нагоре българско/троянско училище иска да открие нова профилирана хуманитарна паралелка (с разширено изучаване на български език и история) в 8. клас. Защото има достатъчно седмокласници, които желаят да продължат в своето училище, родителското желание децата им да учат тук, добра база, доказал се учителски екип, сериозни хуманитарни традиции, амбициозно и ангажирано училищно ръководство, подкрепата на Община Троян (общинското ръководство), има и куража във време на сериозна криза в средното ни образование да се разширява, куража да води жизнено важната битка за българския език, куража да се противопостави на „социалното инженерство“ на всяка цена учениците да се тласкат към професионалните паралелки и професионалните училища. И още нещо, направо немислимо в силно контролираната и наплашена родна (средно)образователна система – защото не се уплаши да се противопостави на образователния началник в съответното РУО и да разобличи нечистата му игра срещу училището и чиновническата му арогантност.

Факсимиле на началната страница на отговора от министерството
Соня Мелояан
МИНИСТЕРСКИЯТ отговор е от 11 март (МОН, изх. №12-6), подписан е от Соня Мелоян, директор на дирекция „Организация и контрол“ в министерството, и е твърде подробен, витиеват по чиновнически, натъкмен и дори лъжовен на места; и се „изхлузва“ за поисканата оставка и оценка на действията на своя човек от РУО - Ловеч Еленко Начев. Но голямата новина е, цитирам дословно: „С оглед разширяване на възможностите за избор на деца и родители, по изключение, паралелката с профил хуманитарен (в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян) е разрешена“. Това е победа! Победа (за победителите ще стане дума по-долу) над чиновничеството и „социалния инженеринг“ в образователната система, победа, вдъхваща надежди и оптимизъм за образованието в Троян. Троянска победа, която ни спомня 1936 г. – когато в подобна битка троянци извоюват първата гимназиална паралелка в града ни и дават тласъка на същинското троянско гимназиално образование (виж „Еленко (Начев) срещу Климент Охридски?!“ – бел. моя).

КАКВО по-конкретно казват от МОН в отговора си? И защо твърдим, че е натъкмен и манипулативен на места?

НАЙ-НАПРЕД – казва се, че на проведената на 16 декември 2018 г. работна среща за уточняване на държавния училищен план-прием в община Троян за учебната 2019/20 г.  „представителите на местния бизнес са изтъкнали необходимостта от кадри в областта на мебелното производство, стругарството, шивачеството и други специалности от направление „Техника“. Истината е, че на тази среща присъстват само двама троянски работодатели и в това отношение срещата е непредставителна и без особена тежест, каквато се опитват да я изкарат. Казва се още, че на споменатата среща се дискутирало как „разкриването на тази (хуманитарна) паралелка ще доведе до дисбаланс на държавния план-прием“. И забележете (!) – че „профил хуманитарен не отговаря на заявките на местния бизнес за необходимостта от кадри“. Твърдението, че троянският бизнес е срещу разширеното изучаване на български език и хуманитаристика в СУ „Св. Климент Охридски“, е меко казано нелепо, то е глупаво и невярно; а и защо образователните чиновници се опитват да прехвърлят отговорността за собствените си неразбории върху местния бизнес?! В отговора МОН изрича и една откровена неистина – че „до момента на проведената работна среща училищното ръководство (на СУ „Св. Климент Охридски“) не е провело анкетни проучвания сред родители и учители, нито родителски срещи, които да обосноват необходимостта от разкриването на тази паралелка“; тук ще напомним на професионалистите от МОН, че българското училище, и в частното троянското СУ „Св. Климент Охридски“, не е социологическа агенция и не му е работа да прави социологически проучвания, но истината е, че срещи с родители и анкети за необходимостта и възможността за нова хуманитарната паралелка са правени, дори няколко.

ПОСЛЕ – здраво се развява мантрата, че новата хуманитарна паралелка в СУ „Св. Климент“ ще доведе „до дисбаланс в държавния план-прием“ или както е казано в друг пасаж от отговора на МОН „до небалансиран прием за училищата на територията на община Троян“. Да се чудиш – разрешават паралелката, а твърдят, че ще разбалансира троянското образование?! Това безсилие ли е, двуличие ли, презастраховане някакво ли или индиректна защита на колегата Еленко според принципа „чиновник чиновнику око не вади“? Точно в тази посока „работи“ и твърдението, че „становището на РУО – Ловеч е, че така предложения държавен план-прием (без хуманитарната паралелка в СУ „Св. Климент Охридски“) е съобразен със заявките и становищата на работодатели и работодателски организации, отразяващи потребностите на пазара на труда, установените партньорски отношения, предлаганите възможности за добра последваща реализация и води до балансиране на съотношението между профилирани и професионални паралелки“.

И ОЩЕ – някак под сурдинка се изплюва камъчето, че новата хуманитарна паралелка ще създаде „сериозна опасност професионалните паралелки в ПГМЕТ (Механотехникума) в Троян, ОбУ„Иван Вазов“ (Обединеното училище) в с. Дебнево и СУ „Васил Левски“ (Училището за планински водачи) в с. Черни Осъм, които отговарят на нуждите на бизнеса за необходимостта от кадри на пазара на труда, да не бъдат реализирани“. Но да се твърди, че троянски седмокласник, който иска да учи в хуманитарната паралелка в СУ „Св. Климент Охридски“, би отишъл в Механото или в неясното като статут и бъдеше Обединено училище, или пък в крепящото се на/под ръба Училище за планински водачи, е абсолютно нереалистично или/и спекулативно!

Еленко Начев
И ДА ОБОБЩИМ. От МОН разрешиха новата хуманитарна паралелка в троянското СУ „Св. Климент Охридски“. Разрешиха я заради обществения натиск и твърдостта на училището (училищно ръководство, учители, родители, ученици). Разрешиха я някак с неудоволствие. И без дори да порицаят своя човек, началника на РУО - Ловеч Еленко Начев, който агресивно работеше срещу нея; дотам че в отговора си за поисканата му оставка дума не обелват за въпросното искане. Но въпреки всичко победата си е победа, победа в името на троянските ученици и троянското образование/образованост. Това е най-важното. Но битката не е завършена – сега предстои новата паралелка да се запълни. Със сигурност няма да е леко, могат да се предвидят и скрити и явни опити да се препъне каузата. Но резултатът може и трябва да е само един, какъвто го искат учениците, учителите, родителите, Троян.

НАКРАЯ, но не по важност, няколко думи
 за победителите.

Иванка Цекова
• УЧИЛИЩЕТО. Решението на СУ „Св. Климент Охридски“ (Троян) да иска нова профилирана паралелка от 8. клас, и то не каква да е, а хуманитарна, не е леко. Защото – въпреки големия випуск седмокласници, решителността на училищното ръководство и учителите, родителската подкрепа – крие рискове и може да навлече неприятности, а и допълнителни отговорности и задължения. Но пък издава самочувствие, професионално и личностно. Тук специално ще откроя директорката на СУ „Св. Климент Охридски“ Иванка Цекова, защото освен че даде най-много, тя и рискува най-много, буквално си сложи главата в торбата, без да й мигне окото. Защото в една централизирана и както вече казах, наплашена система като родната образователна да се опълчиш на висшестоящата структура (РУО-то), да волнодумстваш по Националното радио редом с човек, поискал оставката на началника ти, да си безкомпромисен въпреки натиска отгоре и отстрани – е нещо невиждано и нечувано, урок по управленско мъжество. Шапки долу за г-жа Цекова!

Снежана Паймакова
• РОДИТЕЛИТЕ. Те бяха и са най-важните хора в битката за новата хуманитарна Климент-Охридска паралелка. Те, които ясно заявиха, че искат децата им да учат точно в това училище, създадоха Инициативен комитет, написаха едно „кърваво“ Обръщение и едно още по-„кърваво“ Отворено писмо и с решимостта си показаха на Еленко, еленковците и еленковщината, че този път номерът им няма да мине. Сред родителите специално място имаше водачката на Инициативния комитет – Снежана Паймакова; която – имах повод(и) да й го кажа – бе като една съща троянска Мариана, която води народа (по Дьолакроа): безкомпромисна, точна, ясна, смела. Браво, Снежана, браво, родители!

• ОБЩИНА ТРОЯН (общинското ръководство). Трябва да кажа и за нея – Общината и лично кметът Донка Михайлова също застанаха зад своето училище. И макар да бяха по-дипломатични и предпазливи, без тази подкрепа битката щеше да е още по-тежка и с неясен изход. Тук, говорейки за факторите във властта, специално ще подчертая подкрепата на ресорния зам.-областен управител и наш съгражданин Илиян Тодоров и колегата му, също троянец, Бойко Пъдарски – на заседанието на областната Комисия по заетостта, където се определяше общото предложение за училищния план-прием в Ловешка област, те браниха много твърдо предложението на СУ „Св. Климент Охридски“ срещу контрапредложението на РУО-то. Адмирации! Също и за троянския общински съветник Николай Тодоров, който от началото се ангажира с каузата. Както и за троянския народен представител д-р Валя Александрова, спечелила доверието на родителите. И едно ценно рамо отвисоко – омбудсманът на България Мая Манолова, която отговори на родителското Отворено писмо и заяви категоричната си подкрепа за новата паралелка в троянското СУ „Св. Климент Охридски“.

Пред паметника на патрона в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян
• ГРАЖДАНИ И МЕДИИ. Много хора дадоха глас в подкрепа, обществената подкрепа бе категорична. Но няма да скромнича – основната роля тук бе нашата, на Т21. С което се гордеем. Трябва да кажа и за силния репортаж по темата по програма „Хоризонт“ на БНР, дело на кореспондента на радиото в Ловеч Пламен Христов.
***

И НА ФИНАЛА. Обявих, че искам оставката на началника на РУО - Ловеч Еленко Начев. И заявявам, че това ми искане си остава в сила. Защото г-н Начев се опълчи срещу една добра училищна кауза и новата хуманитарна паралелка бе на път да се провали заради него. Другото, не по-малко важното и грозното – защото този дребен образователен началник си позволи недопустимата гавра с родители, учителите, с цяло едно троянско училище, с троянци, с Троян. Затова: „Оставка!“

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21 

 Още по темата:

Петър Петров е новият шеф на троянската Пожарна

* Огнеборец №1 на Троян е на 48, трето поколениe пожарникар, завършил е Академията на МВР и е известен… фотограф 

гл. инсп. Петър Петров
Назначения

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА, че овакантеният началнически пост на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението” (РСПБЗН) в Троян – след пенсионирането в края на миналата година на дългогодишния шеф и състудент на премиера Бойко Борисов гл. инсп. Иван Шайлеков – ще се заеме от гл. инсп. Петър Петров, се оказаха верни. В прессъобщение на Областната дирекция на МВР - Ловеч от днес се съобщава, че на 15 март 2019 г. вътрешният министър Младен Маринов е разписал заповедта за назначението на гл. инсп. Петров.

НОВИЯТ огнеборец №1 на Троян е завършил Академията на МВР (тогава ВИПОНД), факултет „Противопожарна охрана”, през 1995 г. и оттогава работи в системата на МВР. Целият му професионален път е в троянската Пожарна (РСПБЗН - Троян) – започва като инструктор „Пожарогасене” и през годините е заемал различни длъжности. Гл. инсп. Петров многократно е награждаван за висок професионализъм и има седем допълнителни обучения за повишаване на професионалната квалификация.

В другото амплоа
ЛЮБОПИТЕН и немаловажен щрих в професионалната визитка на 48-годишния началник на РСПБЗН - Троян е, че той е огнеборец трето поколение – баща му и дядо му също са били пожарникари в троянската служба. Г-н Петров е известен и с фотографските си занимания, доведени до професионализъм – той е сред най-търсените фотографи в района, има не едно фотографско отличие, а негови снимки присъстват във всички сериозни рекламни издания на/за Троян. И от нас – честито!

Т21

Още за/от Петър Петров:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |