Есенният салон 2026 на троянските художници

* По вече дългогодишната формула вернисажът ще бъде съпроводен с джаз концерт на живо – 13 октомври, вторник, 17:30
Предстоящо
Галерия „Серякова къща“
НА 13 ОКТОМВРИ (вторник, 17:30 ч.) в троянската галерия „Серякова къща“ се открива традиционниян Есенен салон на Дружеството на троянските художници (ДТХ) – ден преди Петковден, Празника на Троян. В изложбата ще участват над 30 автори с повече от 90 творби – живопис, иконопис, керамика, скулптура, други художествени форми.

ПО ВЕЧЕ дългогодишната формула откриването ще бъде съпроводено с джаз концерт на на живо – младите, но вече натрупали опит и име джазмени Десислава Андонова – Desy (вокал) и китаристът Александър Логозаров ще представят своята камерна колаборация с изпълнения на някои от големите класики от световния джаз репертоар.

„Програмирана самоликвидация“,
 авт. Веселин Стоянов-Толби
ДЕСИСЛАВА Андонова – Desy е сред разпознаваемите гласове на българската джаз и нео-соул сцена. С неподражаем тембър и фин усет към импровизацията тя преплита класическите джаз традиции с модерното градско звучене. Александър Логозаров е китарист и джаз композитор, пише и театрална музика. Като лидер и музикант е сред активните творци на българската клубна и фестивална сцена, чест гост е с различни изпълнители в троянската галерия.
 
ПОДОБНИ вернисажи „две в едно“ тук вече имат своята вярна публика и тя ги очаква. А съчетанието на изложбата с джаз, на визуалното изкуство и музиката в едно общо преживяване превръща откриването в културно събитие. Есенният салон на ДТХ и концертът се реализират с подкрепата на Община Троян и Музея на занаятите, в чиято структура е галерия „Серякова къща“. Вход свободен.

Галерия „Серякова къща“

Нашата Лора – „Жена на годината 2026“

* Олимпийската ни медалистка с най-красивата усмивка в световния биатлон, любимката на Троян и България, покори и класацията на „Грация България“ в категория „Спорт“ * Сред отличените още една землячка – ловчалийката Рене Карабаш, категория „Култура“

Лора
Отличници
 
ЛОРА ХРИСТОВА – нашето момиче, възпитаничката и състезател на троянския клуб по биатлон „Аякс“, олимпийската медалистка от Зимните игри в Милано/Кортина 2026, разплакала от радост всички българи у нас и по света, троянката с най-красивата усмивка в световния биатлон, любимката и голямата гордост на Троян и България, отскоро и Почетен гражданин на Троян – получи ново признание, този път спортно-светско. Лора спечели годишната класация „Жена на годината 2026“ на списание „Грация България“ (Grazia Bulgaria) в категорията „Спорт“.

КЛАСАЦИЯТА
, провеждащата се за 21-ви път, е насочена, по думите на организаторите, към „жените, чиито талант, идеи и постижения изграждат света, в който живеем; жените, които създават, променят, устояват, рискуват, които вдъхновяват и дават пример“. Тазгодишната церемония се състоя на 30 септември в София (събитийното пространство Tenta в кв. „Гео Милев“). А сред отличените, без изключение изключителни дами, имаше още едно момиче като Лора, чиято слава далеч надхвърля границите на родината – победителката в Евровизия 2026, неповторимата Дара, получила приза „Жена на годината“ в категория „Музика“. Както и още една землячка – звездната писателка от Ловеч и възпитаничка на ловешката Езикова гимназия Рене Карабаш (романът й „Остайница“ пожъна куп наши и чужди награди през годината), която спечели в категория „Култура“.

Дара и Рене
„БЛАГОДАРЯ на Grazia Bulgaria за приза „Жена на годината”, който е още една оценка за усилията, които полагам всеки ден“, бе отговорът на Лора в профилите й във фейсбук и инстаграм. И от нас – целувки и пълен напред, прелестни момичета!

Т21   
Още за успехите на Лора: 
 

Пет дни приятелство без граници

* Пенка Острева: „Всички заедно научиха нещо много важно – че различията не ни разделят, а ни обогатяват, и че приятелството не се нуждае от съвършен превод“
 
Пенка Острева
Троян – Елванген
Миналата седмица бе отворена поредната страница от дебелата книга на партньорството, и приятелството, на троянското СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“) с гимназия „Хариолф“ от побратимения с Троян немски град Елванген, провинция Баден-Вюртенберг, Германия (договорът за побратимяването бе подписан през 2013 г. – по време на честванията на българския първоучител св. Методий в Елванген, светецът е бил заточен в тамошния Бенедиктински манастир между 870 г. и 873 г., а от 1970 г., около 24 май, се организират елвангенски дни в негова част – от кмета Донка Михайлова и тогавашния й немски колега Карл Хилзенбек в присъствието на тогавашния президент на България Росен Плевнелиев – бел. ред.). 12 елвангенски ученици и техни преподаватели гостуваха в Троян, на учениците от „Климента“, и пет дни се радваха на троянското гостоприемство, посетиха важни места, имаха множество срещи, завързаха нови приятелства.

По-долу ще прочетете емоционалния „отчет“ за гостуването на „хариолфци“ на дългогодишната преподавателка по немски език, но и по немска култура, а и по немски ред в „Климента“ – Пенка Острева, моторът на партньорските отношения, училищни и други, на Троян с Елванген, модератор и на сегашната среща на троянска територия. Т21
В Троянския манастир
ПОНЯКОГА са нужни само няколко дни, за да открием колко много общо имаме, въпреки че живеем в различни държави, говорим различни езици и сме израснали в различни култури. А понякога са нужни само една усмивка, един искрен разговор и една протегната приятелски ръка, за да се почувстваме близки. Именно това ни показа поредният ученическият обмен с гимназия „Хариолф“ от побратимения ни Елванген, Германия: преживяване, превърнало непознатите в приятели, а гостуването – в споделен спомен.

ОЩЕ от първия ден нашите гости бяха посрещнати в училището ни (СУ „Св. Климент Охридски“, Троян) и се потопиха в атмосферата на учебните часове. Специален момент беше срещата им с кмета на община Троян Донка Михайлова, която ги приветства и им даде възможност да усетят гостоприемството и духа на нашия град. Следващите дни ни отведоха до историческото величие на Велико Търново, духовността на Троянския манастир, богатството на природата в Природонаучния музей в Черни Осъм и красотата на българските традиции и занаяти в Орешак. Посещението в Художественото училище в Троян ни срещна и със света на изкуството – още един език, който не познава граници.

На гости на кмета
НО НАЙ-ВАЖНОТО в този обмен не се случи само по време на пътуванията и посещенията. То се случи в домовете на българските семейства, където нашите гости бяха приети не просто като посетители, а като приятели. Там, около семейната трапеза, в разговорите, смеха и споделените мигове, започнаха да се изграждат връзки, които не могат да бъдат описани в програма или запечатани единствено на снимка. Когато вечер разговорите продължават и след края на дневната програма, когато различният език вече не е преграда, а повод за усмивки, и когато в края на деня някогашните непознати се чувстват като добри приятели – именно в тези малки, човешки моменти се крие голямата стойност на ученическия обмен. Всички заедно научиха нещо много важно – че различията не ни разделят, а ни обогатяват, и че приятелството не се нуждае от съвършен превод.

В Троян – като у дома
TОЗИ обмен между нашето троянско училище и гимназия „Хариолф“ в Елванген ще продължи да се развива, да отваря нови хоризонти и да свързва млади хора, семейства и общности. Защото най-голямото постижение не е просто да покажем България на нашите гости, а да ги накараме да си тръгнат с усещането, че тук имат приятели и място, към което могат да се върнат. Пет дни могат да отминат неусетно. Но топлината на един дом, искреността на едно приятелство и споменът за споделените мигове остават. А когато приятелството няма граници, всяка раздяла е само начало на следващата среща.

10 октомври 2026 г.
Пенка Острева, 
преподавател по немски език в СУ „Св. Климент Охридски“, Троян

Още по темата:

15-годишната троянка Криси Петрова жъне успехи

* Бронз за нашето момиче с националния отбор на България в състезанието от световните серии в Шаморин, Словакия; още един земляк в българския тим – Иван Стойчев * Двойна победа за Криси в Шумен * „Искам да яздя коня на емира на Дубай“

Кристина Петрова
Ендюрънс
КРИСТИНА ПЕТРОВА язди от 8-годишна  – най-напред в конната база „Алфа Даниел“ (с. Балканец) на троянеца Даниел Сираков. Няколко години по-късно започва да тренира сериозно в конната база „Буцефал“ на Иван Стойчев в с. Дебнево и става част от едноименния отбор по ендюрънс „Буцефал ендюрънс“.  Стартира и състезателните си участия, като преминава квалификациите на трасета от 20 км до 120 км. В момента е ученичка в Националната професионална гимназия по копютърни технологии и системи (НПГ по КТС) в Правец, специалност програмиране. На въпроса докъде смята да стигне в спорта (ендюрънс) отговаря полушеговито: „Искам да яздя коня на емира на Дубай“; арабите са много силни в този спорт и самият емир, шейх Мохамед, е дългогодишен състезател по ендюрънс. В момента Криси се цели в предстоящото догодина Световно първенство по ендюрънс, като има да покрие още няколко квалификации.
Криси лети по трасето
ЕДНО15-годишно троянско момиче – Кристина Петрова (с кон Павел), щерката на огнеборец №1 на Троян гл. инсп. инж. Петър Петров, бе в състава на българския национален отбор по ендюрънс, който спечели третото място и бронзовите медали на състезанието на 120 км за Купата на нациите, провело се на 26 септември в Шаморин, Словакия, част от световните серии в този спорт EIEV Global Endurance Series и шести кръг от международните серии Emirates International Endurance Village по егидата на Международната федерация по конен спорт FEI. В нашия тим наред с прелестната троянска тийнейджърка имаше още един земляк – известното име в този спорт Иван Стойчев (собственикът на конната база „Буцефал“ в троянското село Дебнево и на едноименни отбор „Буцефал ендюрънс“, чийто възпитаник и състезател е и Криси), другите двама в отбора са Мирослав Боршош и Десислава Алексиева.

И ДВЕ ДУМИ за спорта ендюрънс – това са конни състезания на различни дълги дистанции, от 40 км до 160 км, наименованието идва от английската дума endurance, която означава издръжливост, признат е от FEI за най-бързо развиващият се конен спорт в световен мащаб. Ендюрънс е особено популярен в арабския свят, например в Обединените арабски емирства, тъй като чистокръвните арабски коне са доминиращата порода в тази дисциплина.

Криси (в средата, с табелата) при награждаването в Шаморин, 26 септември 2026 г.
СЕДМИЦА по-рано друг български отбор по ендюрънс, в чийто състав пак бе нашата Криси (с кон Джесика), се класира на четвърто място в Балканския шампионат по издръжливост на 100 км, чийто домакин бе Буфтея, Румъния. А през м. май Криси (с кон Джесика) грабна победата в Международния турнир по ендюрънс за млади ездачи, в дистанцията 120 км, провел се в Шумен, България. Тук освен международното отличие нашето момиче спечели и Държавния шампионат, т. е. записа двойна победа.

Т21
 
Още по темата:

Ремонтът на „Каравелов“ започна темпово, но?

* Изведнъж започнаха да се случват едни нашенски неща, които ни смущават; например – как така след толкова умувания, дебати, консултации и трудно постигнат консенсус, планът за ремонта бе коригиран (74 вместо 52) и продължава да се коригира?! * Как бе „спасена“ една липа?! * С мекушавост и безпринципност улицата няма да стане по-добра и по-красива, точно обратното * Народът го е казал – не може и душата в рая, и онова нещо в другото нещо
Гореща тема
Ремонтът на ул. „Любен Каравелов“ започна
ПРЕДИ броени дни, на 29 септември, започна мащабният ремонт (цялостна реконструкция) най-красивата и обичана, много важна и за транспортната свързаност на града ни улица, 840-метровата ул. „Любен Каравелов“ (Улицата с липите). Належащ заради сериозната амортизация на улицата, особено на уличната зелена система (142 дървета, немалка част от които липи), и дългоочакван и от живеещите наоколо, и от всички троянци. Но достигнат след множество перипетии – заради забавяния на договореното държавно финансиране (1,057 млн. евро по Националната програма за общините) и допълнително забавяне след обжалвания на процедурата за избор на изпълнител от недоволни/неспечелили кандидати. И заради трудно намерения консенсус за съдбата на уличната зелена система (конкретно липите) – две тежки обществени обсъждания с много остри, на моменти антагонистични позиции, нарочни срещи с бизнеса, с общинските съветници, с експерти, извършена паспортизация на всяко едно дърво от комисия от специалисти по градско озеленяване и в крайна сметка възприемане на идеята за частична подмяна (първоначалният план на Общината бе за пълно/тотално изкореняване на всички дървета, а коригираното окончателно решение – 52 от съществуващите общо 142 дървета да бъдат запазени, като на мястото на изкоренените 90 се засадят нови плюс 43 новозасадени допълнително, т. е. повече дървета от досегашните и уголемяване на зелената система на улицата). 

ИЗБРАНАТА фирма след, както стана ясно, тежко и дълго обжалване на процедурата, е столичната „Мегаинвест холд“ ЕООД с управител и собственик Цветан Славейков Цветанов, която досега не е работила на територията на нашата община, а строителният надзор ще извършва пловдивската фирма „Пешев“ ЕООД. Ремонтът започна темпово и да се надяваме, че точно както е по договор, след 240 календарни дни ще имаме една нова, модерна и още по-красива и зелена ул. „Любен Каравелов“, която бе и ще си остане и занапред най-красивата, емблемната троянска улица.

СТРОИТЕЛНИТЕ дейности, за да не се блокира прекалено голям участък в централната градска част, което би нарушило сериозно цялостния градския ритъм, ще върви поетапно, в посока към центъра – първата ремонтирана отсечка е от пресечката с ул. „Васил Левски“ (Главната) до пресечката с ул. „Радецки“ (улицата за болницата). Ремонтът започна, и то темпово, което е добре, защото трябва максимално да се използва хубавото време преди зимните месеци, когато със сигурност ще има забавяния. Дотук добре.

Ясно се вижда защо тази голяма липа трябваше да бъде отрязана
НО ИЗВЕДНЪЖ започнаха да се случват едни нашенски неща, които ни смущават. Ден след началото на ремонта от Общината съобщиха официално, че има промяна на вече одобрения, обявен и влязъл във фаза изпълнение план за уличната флора – вместо 52 ще бъдат запазени 74 от досегашните дървета по ул. „Любен Каравелов“ (въпреки паспортизацията, дългите предварителни дебати, взетото решение?! – бел. ред.). Странна корекция в движение, която, дано не сме прави, ще повлече крак към още подобни корекции и, пак дано не сме прави, ще разбърка/опорочи цялостния проект. Бяхме на място и „на живо“ научихме как се стига до корекциите, пример – една грамадна и сериозно амортизирана липа, за която и с невъоръжено око се вижда, че няма много живот и ако не сега, то съвсем скоро ще трябва да се подмени, включена при паспортизацията за подмяна, сега се решава да бъде запазена, имало недоволни граждани, сред тях и недоволни дечица, които си играели около липата, и инвеститорът (Общината) се съобразил. Някои може би ще кажат – вслушаха се в гласа на народа. Ние обаче мислим различно – мекушавост и безпринципност, която дано да не се разпростира и да стане стил на този толкова важен градски ремонт. Защото с мекушавост и безпринципност и с допускането недоволни комшии да ти извиват ръцете (да си разиграват коня) улицата няма да стане по-добра и по-красива, точно обратното.
Т21 

Генадий Маринов

Бележка на редактора

И Господ да слезе в Троян


ЩЕ БЪДА малко по-рязък. Имам, мисля, това право. Преди доста години, през 90-те, бях сред инициаторите за спасяването на липите по ул. „Любен Каравелов“, заедно с живеещата на улицата Милка Минева, вечна й памет, подготвяхме жива верига срещу тоталната подмяна/изсичане на дърветата; тогавашното общинско ръководство (кмет бе инж. Дилян Енкин) имаше такива намерения, но в крайна сметка се вразуми. Живея наблизо и съм омаян от магията и чара на ул. „Любен Каравелов“ – Улицата с липите, троянската „Унтер ден Линден“. Пък и не е необходимо да живееш наблизо, всеки троянец е омаян от тази улица, тя е най-специалната троянска улица, най-зелената, най-ароматната, най-човешката (хуманната), тя е визитка на Троян. 

НО НЕКА погледнем истината в очите, другото – да си мислим, че прекрасните липи ще са вечни и без подмяна/рязане улицата завинаги ще си остане същата, е безумие. Затова недоволствам от мекушавото, може да се нарече и безпринципно отношение на инвеститора (Община Троян) към приетия вече план за реконструкцията. Ако за да не разсърди този или онзи – макар че троянската практика сочи, че винаги ще има сърдити и и Господ да слезе в Троян и да извърши ремонта, пак ще има сърдити – се поддава на натиск, какво значи? И докъде ще доведе? Ще доведе до половинчатост, до комромисни резултати, ще доведе доникъде и ще (до)затвърди приказката „хубава работа, ама троянска“.

Вляво – запазено по план дърво; вдясно – запазено поради комшийски натиск
ВИЖДАМ из мрежата разни врясъци и ревове срещу повалените дървета, и самосъжалителни скимучения как е било едно време (що ли по нещо ми напомнят на соцносталгичните вопли – бел. моя) и колко лошо става сега. Дори един прекрасен до абсурдност контрапроект, сякаш изваден от девичи лексикон, който рисува някакви фантасмагорични райски видения за ул. „Любен Каравелов“ и сипе огън и жупел срещу започналия ремонт. Фантасмагории! Народът го е казал – не може и душата в рая, и онова нещо в другото нещо. 

РЕМОНТЪТ на троянската „Унтер ден Линден“ тръгна, най-после, и дано го докараме докрай. В името и на най-прекрасната улица, и на Троян, и на всички нас – троянци и гости на града ни.

Генадий Маринов 
 
Още по темата:

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |