Александър Стоянов: Ако трябва да бъда честен, аз съм песимист

* „Да го кажем така: това, което те са съсипали за 50 години, турците не са могли за 500“ * „За мен България ще продължи да изглежда по начина, по който изглежда в момента, през следващите 100 години, освен ако някой не се събуди и не поиска нещо повече за себе си. Но тъй като ние не искаме нищо повече за себе си, продължаваме да получаваме още от същото“
Позиция
Александър Стоянов
Защо днешна България не е това, което ни се иска да бъде и което би могла да бъде, защо сме последни в ЕС по важните показатели, защо се срамуваме от политиците си, защо калинките са навсякъде, а страната ни е в постоянни кризи, защо правосъдната ни система е продънена и очевадно неправосъдна, защо приказката, че всяка държава си има мафия, но тук мафията си има държава не звучи съвсем измислено, защо чалгарията и простотията са в такива невиждани размери, защо сме единствената страна, която в такава степен (дори на високите управленски нива) и с такава ярост симпатизира на кървавия антиевропейски рашистки агресор… Всички си задаваме тези въпроси. И един млад български историк, Александър Стоянов, главен асистент в Института за исторически изследвания на БАН и учител по история в Националната гимназия за древни езици и култури, доктор по история, автор на осем монографии и десетки статии, ни дава своя отговор – коренът на злото е в комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., определен като национална катастрофа, и последвалото унищожение и подмяна на българския елит. Тезата е развита в новата му книга „Българите между две катастрофи, 1396 – 1944 г.“, която излезе на неслучайна дата, 9 септември м. г., а преди дни получи номинацията за книга на годината, раздел „Хуманитаристика“, на Портал Култура. По-долу представяме кратка извадка от казаното от г-н Стоянов по темата в студиото на Веселин Дремджиев („Денят с Веселин Дремджиев“ , ТВ1). Т21  
В ХОДА на 19. век в България се изграждат три поколения изключително активни, критично мислещи патриоти, които милеят и се борят, всеки по свой начин, за бъдещето на своя народ. Между 1944 г. и 1946 г. комунистическата власт в България убива два пъти повече хора, отколкото са убити в Априлското въстание. По последни изчисления във въстанието са убити 15 хиляди души, а между 44-та и 46-та година комунистите убиват 30 хиляди българи. Да го кажем така: това, което те са съсипали за 50 години, турците не са могли за 500. 

ИСТИНАТА е, че социалният, интелектуалният и икономическият елит на нацията е унищожен. Той е заместен с аграрен по произход – защото по-голямата част от него щяха да бъдат овцевъди и да орат с двата вола на нивата, ако беше останала царската система, и никога нямаше да изплуват в една нормална държава. Това са хора, които се издигат на базата на завист, на безскрупулност, на готовност да забият нож в гърба на абсолютно всеки, да доносничат за роднините си и така нататък и това продължава до сега. Тази нагла, тоталитарна, селска ценностна система в крайна сметка е попила след 80 години в самия народ. Спасението за българите е образование, борба, неотстъпчивост. 

МЛАДИТЕ сега имат бъдеще, защото живеят в един глобален свят, в който не са обременени от това идеологическо наслагване. Виждат много добре как живеят техните връстници в останалата част на света и искат тези свободи и възможности. Искат свободата да бъдат чути, да се изразяват, да преследват мечтите си, да работят работите, които искат, и да получават образованието, което искат. 

НО АКО ТРЯБВА да бъда честен, аз съм песимист. За мен България ще продължи да изглежда по начина, по който изглежда в момента, през следващите 100 години, освен ако някой не се събуди и не поиска нещо повече за себе си. Но тъй като ние не искаме нищо повече за себе си, продължаваме да получаваме още от същото. В крайна сметка, докато населението ни изглежда по този начин, докато нивото на образование е такова – депутатите, политиците, министрите, президентът ще бъдат тези хора; защото този народ в този си вид заслужава това управление. В Русия продължава 700 години, защо да не продължи и при нас? Нищо не ги спира. 

Александър Стоянов, 
в разговор в „Денят с Веселин Дремджиев“ 

0 коментара

„Виста Комерс“ с нов адрес в Троян!

* От 6 юли 2026 г. офисът на „Виста Комерс“ в Троян се премести на нов адрес – ул. „Христо Ботев“ 212

Важно съобщение 
ЩЕ НИ ОТКРИЕТЕ в непосредствена близост до досегашния ни офис – срещу централния паркинг на Община Троян, до ОУ „Иван Хаджийски“, в бившия офис на куриери DHL (Троян, ул. „Христо Ботев“ 212). Новата ни локация е с удобен и лесен достъп за паркиране, за да бъдем още по-близо и достъпни за Вас!

„ВИСТА КОМЕРС“ – над 25 години опит и доверие! При нас ще откриете всичко необходимо за Вашия бизнес: 
• Касови апарати и фискални устройства;
• Специализиран софтуер за търговски обекти;
• Електронни везни;
• Таксиметрови апарати и ФУВАС;
• POS терминали и платежни решения;
• Компютри, мобилни телефони и офис техника;
• Професионален сервиз и надеждно обслужване.
КОГАТО става въпрос за фискални устройства и организацията на Вашия търговски обект, изборът на сервизна фирма има значение. Не е достатъчно просто техниката да работи. Важно е зад нея да стои опитен и компетентен партньор, който познава техническите изисквания и нормативната рамка и може да Ви насочи към правилното решение за Вашия бизнес.

НАВРЕМЕННАТА реакция, правилната настройка и професионалната консултация могат да Ви спестят редица проблеми и да намалят риска от пропуски, които биха могли да доведат до проверки и санкции от НАП.

ОФИС ТРОЯН
ул. „Христо Ботев“ № 212
0885/802371
0898/686868

ОФИС ЛОВЕЧ
ул. „Съйко Съев“ № 11
0898/686868
0899/928847

„ВИСТА КОМЕРС“ – Вашият надежден партньор за бизнеса!

0 коментара

Бесилото и… възкресението на България

* „България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността“ * „Затова, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава“

Христо Борисов
18 юли 
Тази статия на нашия уважаван автор Христо Борисов ни бе изпратена около 18 февруари т. г., датата, на която (през 1873 г.) Васил Левски увисва на бесилото, а днес, и вече 143 години, България свежда глава пред паметта и безсмъртието на своя едничък син. Тогава не успяхме да я публикуваме и сега, на рождения ден на Левски – 18 юли (1837 г.), й дойде времето. Но не само заради значимия повод или авторитета на автора, важното е различната гледна точка към Апостола на свободата – като към държавотворец, създател на Третата българска държава, сравнен с Аспарух.     
 
Христо Борисов (80 г.) от десетилетия живее в Ловеч, но е от нашето с. Бели Осъм и си остава троянец по дух и здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Има множество публикациии, разбира се – по троянски теми, и във вестника ни. Т21
 ЗА  ДВЕ от най-важните дати в най-новата българска история, довели до възкресението на България, се говори и пише от век и половина . Позволявам си да пиша тези редове под впечатлението за упорито налаганата формула „Освобождението на България…” . А малко преди това, както е по календар, а и по хронология, „честването”, а не поклонението, пред бесилото на един велик човек, велик българин, фактическият създател, по моето скромно мнение, на Третата България, след Аспаруховата. Пиша и поради опасението, че както тази и следващите години „честванията” ще повтарят един тягостен сценарий. Смешен поради докарването на медии и водещи пред „силните на деня” с изброяването имената на куп политици и държавни чиновници, преди ораторите да споменат името му. Какво има да се чудим, като и в кабинетите им той стои зад гърба им! Загърбен, за да не би да пробуди нечия съвест с пронизващия си поглед синеок. 

Васил Левски, участник в Първата българска легия на Раковски, 1862 г.  
И ЕДИН претенциозен филм (явно се визира обидно некадърния и преиначаващ фактите „Дякон Левски“ на Максим Генчев – бел. ред.) притуря към тягостното и смешното болка и възмущение от жалкия опит да се преиначи историята, като се „тълкуват” по някакъв поръчан начин събития, за които няма документи, а свидетелите са оставили удивително еднакви спомени. Като споменът за лъвския скок през оградата, сам срещу цялата глутница, стрелящ и прострелян! Какво искат да внушат създателите на такъв Левски, протягащ ръце да ги завържат като краката на жертвен агнец?! Или детето Васил, свидетел на кървава разправа с баща му? С Иван Кунчев, сравнително заможния занаятчия, първомайстор на бояджийския еснаф, умрял от неизлечимо заболяване? Или с нескопосания опит да се надникне в личния му живот. И понеже наред е честване на Освобождението на Българско от петвековно османско робство, за което се бори и умира на бесилото, изпявайки, може би любимата си песен, както твърди народното предание, преди клупът да направи безсмъртен него – Васил, Дякона, Левски, Апостола – една мисъл не ми дава покой. Защо плеядата историци, вещи и лаици, не коригират политици, журналисти и всякакви упражняващи се по темата, че не е освободена България, а Българско?      

БИХМЕ могли да казваме, че е освободена България, само ако приемем, че в Османската империя има една паралелна държава - България, чиста и свята република, каквато я вижда в мечтите си, за каквато се бори и фактически я създава Васил Левски. Да! Такава държава освобождават руските солдати и българските опълченци на 3 март 1878 г. Да, има такава България! България, създадена от Васил Иванов Кунчев – Левски, не в мечтите му, а реална с всичките необходими предпоставки и институции, формиращи държавността. 

КАКВО е нужно, за да има държава? На първо място народ, говорещ един език и изповядващ една религия, имащ и живеещ в общо икономическо пространство, предаващ си от поколение на поколение спомена за общо историческо минало, обединен от самобитна народна култура. Територия. Тя не е помръдвала, тук е изконната българска земя, отвоювана преди 12 века от Византия, отново от Византия през 12. век, с народ готов да влезе в битка за отвоюване от вековен поробител, народ подготвян от Васил Левски и бъдещите апостоли, както Христос и учениците му подготвят бъдещия триумф на християнството.     

ДЪРЖАВАТА – това са и институциите: правителство – не е ли такова Централният комитет на Вътрешната революционна организация с лидер, а защо не и министър-председател, самият Левски, какъвто не се появи до днес и едва ли ще се появи скоро. Армия, прераснала в опълчение от създадената от Раковски Легия, формирана от Левски чрез местните/частните и окръжни революционни комитети в бъдещите роти и полкове. Как така, ще попитат днешните „евроатлантици“. Ами всеки комитет се състои от 5-7-9 или повече членове, бъдещите командири, които трябва да привлекат поне по един взвод. Няколко съседни села – ето я ротата. Окръжният революционен комитет – ето го полкът или дори дивизията. Вярно, Левски създава само един окръжен комитет, но той посочва пътя на наследниците си от Април 1876, които създават революционните окръзи за подготвяното въстание. И ето я армията, която трябва да защитава държавата от външните врагове. Полицията – не е ли това тайната комитетска полиция, комбинирана с тайната комитетска поща, която се бори с вътрешни врагове, предатели, доносници и нарушаващи закона. Законът – това е Уставът на организацията, в който войниците на революцията се заклеват. Църквата – първата официално призната и отвоювана с борба институция на България, със свещениците си, важни фигури в повечето комитети, умело включена институционално в изгражданата от Левски държавност. 

КАКВО не успява да изгради Левски, за да я има не само де факто, но и де юре Република България от мечтите му? Върховният орган на народната република – парламентът. Стоп! Не такъв като днешния, а оня от Оборище, истинското Велико народно събрание, свикано от следовниците на Апостола – апостолите, пълководци на Априлското въстание. Велико народно събрание, защото само такова има право да обяви война на когото и да е, дори на една империя. Но Левски е формулирал идеята и е подготвил людете, които да я реализират!
 
ЗАТОВА, ако има честване на Левски, нека го честваме, както създателя на Дунавска България – Аспарух, т. е. като създател на Третата българска държава. Тази България, която в битката за независимостта си от една „деспотско-тиранска система”, проливайки кръвта на 30 000 свои чеда през 1876-а и няколко хиляди опълченци в Руско-турската Освободителна война през 1877/1878-а, поставя на картата на Европа името България. Една България с монархическо държавно устройство, наложено от същата тази Европа, една България, която, за да стане република, извървя доста дълъг път, а за да стане „демократска”, по заложеното от Левски, изглежда ще измине още дълъг път!

Христо Борисов     
 
Още от същия автор:

0 коментара

В едно изречение (137)

* Белодробната болница в Троян – най-старото лечебно заведение за белодробни болести у нас и на Балканите – отпразнува своя 121-и рожден ден * Защо да продължиш образованието си от 8. клас в уникалното Училище за планински водачи в Черни Осъм
 
Хубава работа, троянска
Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.
   • МИНАЛИЯ вторник (на 7 юли, тъй като точната дата 5-и юли бе в неудобния ден неделя – бел. ред.) троянската държавна Белодробна болница („Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести Троян“ ЕООД, СБАЛБ Троян) отбеляза своя впечатляващ 121-и рожден ден, лично управителят на рейтинговото здравно заведение д-р Цветомила Дудевска, д. м. н. духна свещичките на тортата и даде тон на „деловото“ парти с по чаша шампанско, провело се в кратък промеждутък на болничния работен ритъм, а ето и думите на рожденическото послание към колеги и пациенти, което четем във фейсбук страницата на болницата: „Днес отбелязваме 121 години отдаденост, професионализъм и грижа за здравето на хората. Повече от век Белодробната болница в Троян е място, в което поколения лекари, медицински сестри и здравни специалисти работят с мисия – да връщат здравето, надеждата и спокойствието на своите пациенти. Благодарим на всички, които през годините са били част от историята на болницата – на лекарите, медицинските сестри, санитарите, административния екип и всички служители, които с професионализъм и човечност изграждат авторитета на лечебното заведение. Благодарим и на нашите пациенти за доверието, което ни гласуват всеки ден“; да припомним –  на 5 юли 1905 г. в Троян е открит първият в България и на Балканите Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза, чийто наследник е днешната Белодробна болница (решението е взето на конгрес на българския Лекарски съюз през 1902 г., като градът ни е избран след щателно проучване на най-подходящото място в страната), за сравнение – през същата година се открива и първата подобна болница в Германия (в Есен), по-късно, през 1956 г., троянската болница е наречена на името на големия български фтизиатър и наш съгражданин проф. д-р Минко Мондешки, и накрая, но не по важност две думи за още един специален човек за СБАЛББ Троян, настоящия управител д-р Дудевска, здравен мениджър на европейско ниво, която е начело вече 27 години (от 1999 г.) и  има основна заслуга както за оцеляването на лечебното заведение (в кризисните 90-те стоеше реалната опасност от закриване), и още повече за достигането на днешното високо и стабилно ниво.

   • ЗАПОЧНА кандидатстването за 8. клас в паралелката по туризъм (професия „Планинско водач“, код 29623 Туризъм) в уникалното за България средно Училище за планински водачи в с. Черни Осъм, община Троян, а защо момчетата и момичетата, завършили основното си образование в различните училища в страната, да изберат да продължат образованието си в специалността туризъм в Училището за планински водачи, научаваме от обръщение към тях във фейсбук страницата на прочутото черноосъмско школо, подписано от директорката Румяна Велешка (тел. 0878/731190): „Защото ние учим в и извън класната стая! Ние пътешестваме и приключенстваме! Ние споделяме! Ние онагледяваме уроците! Ние показваме отношение! Ние се забавляваме! Ние се провокираме! Ние творим! Ние разговаряме и се познаваме! Ние сме заедно! Вярвайте – така е!“; и една, важна по наше мнение, вметка – Училището за планински водачи в Черни Осъм все още се именува СУ „Васил Левски“, въпреки че преди години екипът на училището (учители и ученици) единодушно взе решение, подкрепено от Кметство Черни Осъм и местната общност, както и от общинското ръководство в Троян и местните образователни структури, да носи името на своя създател и дългогодишен директор, големия български планинар, алпинист и педагог, земляка черноосъмец Минко Занковски, човек с големи заслуги за местната общност и в основата на всяка добра и силна кауза в родното село, напуснал ни през 2006 г. едва на 57, име, което се помни и ще се помни, документите за  преименуването на училището отдавна са внесени и „отлежават“ в МОН, но явно нечие чиновническо безхаберие/некадърност или злоумисъл бави административното решение.
 
Т21
  
Още от рубриката „В едно изречение“:

0 коментара

Троянската аржентинка д-р Ценка Генова с награда за съхраняване на българското

* Райна Манджукова, директор на ИАБЧ: „Когато посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“
По света и у нас
Райна Манджукова (вдясно) връчва наградата на ИАБЧ на д-р Ценка Генова, 12 юни 2026 г.
НАШАТА землячка д-р Ценка Генова – която от десетилетия живее в Аржентина, в 120-хилядния Комодоро Ривадавия в подстъпите към „Края на света“ (архипелага Огнена земя), населен с много емигранти, сред тях и около 2000 българи, и е натурализирана аржентинка, но пази много ревниво българските си корени и връзките с родния Троян, с тукашните си роднини и приятели – получи заслужено признание от Изпълнителната агенция на българите в чужбина (ИАБЧ), наградата Позлатена сребърна значка на ИАБЧ. 
 
Д-р Ценка Генова след награждаването
Връчи й я лично директорът на агенцията Райна Манджукова (която също има връзка с нашия град, снаха е в троянския род Манджукови – бел. ред.) на тържествена церемония на събитието „Първа среща с България“, състояла се на 12 юни. „Отличието е присъдено за дългогодишния й принос към съхраняването и разпространението на българската култура и традиции, за утвърждаването на положителния образ на България в международната културна среда, както и по повод нейния 70-годишен юбилей“, четем в страницата на агенцията във фейсбук.
***

ДА ПРИПОМНИМ. През 2013 г. д-р Ценка Генова заедно с майка си Милкана Бочева, вече покойница, тогава на 85, посетиха България и разбира се Троян. Бяхме поканени (Т21) – от най-голямата приятелка на Милкана от детските години и след това, незабравимата Дана Грошева, вечна й памет – на срещата с приятели и близки в родното Старо село, Троянско. Там се запознахме и разговаряхме надълго с двете български аржентинки, и бяхме впечатлени – от преодолялото десетилетията и хилядите километри българско самосъзнание, от любовта към България и Троян, от любопитството и ангажираността със случващото се тук и съхранения чудесен български (виж „Една аржентинка в родното Старо село“ в бр. 37 на Т21 от м. септември 2013 г. – бел. ред.). Научихме, че Милкана, която в онези години работи като шивачка в Троян и съпругът й Тодор, родом от с. Тепава, Ловешко, заминават за Аржентина през 1958 г. Тя е едва на 30, с 2-годишната Ценка на ръце и по-големия й брат Вячеслав. Отиват в Комодоро Ривадавия, където преди години е живял Вълчо, свекърът на Милкана и дядо на Ценка, по покана на негови тамошни приятели. Уж за малко, но остават. И там организират живота си, Милкана основава собствена шивашка фирма, Тодор работи в нефтената компания „Шел“. Ценка завършва медицина, става участъков лекар, след това главен лекар и областен здравен шеф, жени се за момче от голямата италианска колония в Комодоро Ривадавия и се раждат дъщеря им Дона (кръстена на прабаба си Дона от Старо село) и баткото Емилияно. Вячеслав завършва инженерни науки и живее в столицата Буенос Айрес.

Д-р Генова с майка си Милкана в Старо село, 2013 г.
Ценка и Дона с президента Плевнелиев, Буенос Айрес, 2016 г.
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ Ценка, Милкана, по-късно и Дона са сред активистите на българската общност в Патагония и Аржентина. Участват и организират български чествания и други събития, включват се във фолклорни фестивали, играят български народни танци, празнуват националните ни празници и поддържат връзки с български институции, неведнъж пътуват до България (д-р Генова си идва за пръв път през далечната 1974 г. и оттогава го прави редовно). „От тръгването ни за Аржентина имам само един неясен спомен – къщата на баба ми Дона, майката на майка ми. Тук ми викат „американката”, но България е част от моя живот и аз съм част от нея, връзката е най-силната – кръвна. В Аржентина пък е семейството ми, съпругът, двете деца, работата”“, бе откровението на онази среща в Старо село преди десетина години. През 2016 г. д-р Ценка Генова и дъщеря й Дона бяха сред поканените на официалната вечеря в Буенос Айрес, дадена от гостуващия в Аржентина тогавашен български президент Росен Плевнелиев, участваха и в поднасянето на венец пред паметника на Васил Левски в парка Баракас де Белграно в аржентинската столица. През 2025 г. сградата на Българското дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия, ръководено дълги години от нашата д-р Генова, бе обявена от тамошните местни власти за „обект на историческото и културно наследство“. 
***

„КОГАТО посетих Аржентина за първи път, Ценка беше единственият човек от това поколение българи, пристигнали като малки деца в страната, който продължаваше да говори български език. Спомням си как ми каза: „Не са ме питали, когато са ме завели в Аржентина“. Тя и цялото ѝ семейство са посветили живота си на съхраняването на българския език, култура и традиции“, каза при връчването на наградата г-жа Манджукова, припомняйки, че д-р Ценка Генова е родом от Троян и заминава за Аржентина със семейството си, когато е още дете.
 
 
Бележка на редактора
 
Поздравления за снощната (15 юли) победа на Аржентина над Англия на полуфиналите на Световното първенство по футбол 2026. Бях за нашите (Англия, Европа), но аржентинците начело с великия Лео Меси бяха по-добрите и заслужено спечелиха. Знам, че д-р Ценка Генова и семейството й са големи фенове на Меси – заради футболния му гений и харизма и заради примера, който дава с поведението си на и извън терена, но има и една по-лична причина, той е с италиански корени, както и съпругът на д-р Генова. Желая успех на финала!
  

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |