Речта на Мария

* „Вярвам, че общуването с миналото е също толкова важно, колкото това с настоящето. Защото във вчера стоят основите за днес и това ни помага да изградим нашето утре“

Посланик за един ден

Мария като посланик за един ден

Нашето троянско момиче – 16-годишната десетокласничка от СУ „Св. Климент Охридски“ Мария Ковачева, произнесе вдъхновяваща реч при откриването на изложбата „Какво се случва с правата на жените?“ в столичната галерия „Васка Емануилова“, 26 февруари. Партньор на изложбата е посолството на Израел и лично Нейно превъзходителство посланик Ирит Лилиан. А Мария бе редом до г-жа Лилиан в качеството си на „посланик на един ден“ – наградата й за спечелването на едноименния момичешки конкурс, инициатива на Британското посолство в София (виж „Троянка стана посланик“ – бел. ред.). Т21

ЗДРАВЕЙТЕ, благодаря за дадената дума и за шанса да говоря тук днес. Аз съм Мария Ковачева, на 16 години, и съм от един малък старопланински град – Троян. Когато научих за конкурса „Посланик за един ден“, бях сигурна, че искам да участвам, понеже харесвам предизвикателствата. Трябваше да напиша есе в отговор на въпроса „Как бихте използвали своите индивидуални умения и своето влияние като посланик, за да предизвикате положителна промяна в обществото?“. Оказа се, че нещата, които искам да променя, са доста. Постепенно отсях моята тема, а именно комуникацията между поколенията и техните различия в разбирането им за днес и утре. Предложих да се организира събитие, наречено „Обувките на века“, в което да вземат участие две групи: от 14- до 20-годишни и над 50-годишни. Те ще имат задача да подготвят проект относно начините на комуникация, който да представят и обсъдят заедно, като младите ще използват книга, а възрастните – таблети и телефони.

ДНЕС ПРЕДЛАГАМ да организираме и друго събитие, за да потърсим решение на проблеми като домашното насилие, сексуалните посегателства, нагласите на различните общества към жената. Ще организираме изложба, но не на картини като тази в момента, а изложба на вдъхновяващи примери. Вдъхновяващи личности от миналото, които, въпреки че отдавна не са сред нас, ние ще „поканим“ заедно да общуваме. А общуването е обмяна на информация и опит, независимо от начина, по който се осъществява.

ЩЕ ПОКАНИМ решителни жени от зората на феминизма. Предлагам първата да е Елизабет Кокран, позната като Нели Блай. Едва на 16 години тя пише гневно писмо до редактора на вестник относно статия, твърдяща, че мястото на жената е в кухнята и при децата. Нели написала писмото така добре, че получила работа във вестника. Тя отразява условията, при които се трудят местните жени, но заради различните читателски мнения скоро й било предложено или да пише за мода и блясък, или да напусне. Тя се преместила в Ню Йорк, където отново започнала работа като журналист. Тя станала известна със статиите си за болницата за душевно болни в Блекуел айланд, като за целта се престорила, че има амнезия, и престояла 10 дни в болницата, където станала свидетел на ужасите на тогавашната здравна система. Нели Блай реализирала и идеята си за околосветско пътешествие, подобно на героя от книгата на Жул Верн „Около света за 80 дни“, осъществила го за 72 дни, като междувременно изпращала до вестника статии с преживяванията си. Поредицата се превърнала в хит и вдъхновила много млади жени да се борят за правата си, като накарала и много мъже да повярват в каузата на нежния пол.

При подготовката – с кураторката на изложбата

ПОНЕЖЕ мъжете също имат важна роля, бих поканила доктор Минко Шипковенски, мой съгражданин, живял в началото на 20-ти век. Той е бил първият български генерален консул в Милано, Италия. Там със слово, статии, книги и дипломатически действия поставя началото на широк обмен между България и Италия. Но какво общо има това с правата на жените в обществото? Животът на този мъж е белязан от лична трагедия. Неговата съпруга Иванка Шишкова, наричана още Ванна, умира от туберкулоза едва на 29 години. Тя е била забележителна жена и още по-забележителна за моя малък град. Била талантлива художничка, виолончелистка и общественичка. Включвала се е активно в женското движение като член на Софийското женско образователно дружество „Съзнание“. На надгробния й камък в троянската църква „Света Параскева“ има поставена скулптура на ангел с разперени криле. След смъртта й съпругът й построява къщата „Вила Ванна“, която местните наричат троянския Тадж Махал.

На откриването – с посланик Ирит Лилиан

И НАКРАЯ, за да покажем колко са се променили времената, бих поканила литературни герои като Денерис Таргериън от поредицата на Джордж Мартин „Песен от огън и лед“ и Ан Елиът от романа на Джейн Остин „Въздействие“. Защото смятам, че тези героини са отражение на нагласите на обществото от своето време и са „живото“ доказателство за разликата в ролята на жената тогава и днес. Ан Елиът - красива дъщеря на баронет, се влюбва в беден моряк, но след кратка връзка се разделят. След осем години отново се срещат, морякът вече е преуспял морски капитан, и чувствата помежду им оживяват. Ан се омъжва за него и там историята свършва, защото тя вече се е реализирала и изпълнила очакванията на обществото към нея. Денерис Таргериън живее в един фантастичен свят, има качества на лидер, а бракът не е сред приоритетите й. Тя произлиза от древен род, управлявал континент в нейния свят на огън и лед, и има амбиции да седне на железния трон.

ВЯРВАМ, че общуването с миналото е също толкова важно, колкото това с настоящето. Защото във вчера стоят основите за днес и това ни помага да изградим нашето утре. Благодаря ви, че посетихте изложбата „Какво се случва с правата на жените?“, надявам се, че днес ви е харесало и че утре ще помислите за права на жените повече, отколкото вчера. А сега имам въпрос към вас, чийто отговор искам да запазите за себе си – кого бихте избрали да поканите на изложбата, за която говорех допреди малко?

Мария Ковачева

Начало

Още от същия автор:

• А може би трябва да изпека бретцели още утре? 
• Катарина Вингърт: Най-добрата екскурзия с училище, която съм имала
• Троянка стана посланик 

Tweet