Как се роди Сливата

* „Признавам – първоначално мислех идеята ако не за тъпа, то за недостатъчно умна и адекватна, явно съм бъркал, и впоследствие преобърнах мнението си на 180 градуса“ * „В началото нямаше нищо (1993 г.) – ни Слива, ни дори представа за Слива, ясни бяха само темата (троянската гордост – сливата и сливовата) и „родилното“ място

Генадий Маринов
Юбилейно и ретроспективно
 
ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ две думи, мисля имам право. По принцип, но и защото съм нещо като родител или (съ)родител на това нещо – троянската Слива (Празника на сливата, който след години, през 2012-а, бе „иновиран“ в Български фестивал на сливата – бел. моя). Идеята дойде от служителката в Националното изложение (тогава му викахме Панаира) в Орешак Маргарита Копринска, нейният шеф Стоян Стоянов и директорът на Музея на занаятите в Троян Тотю Тотевски я прегърнаха (идеята), а после, аз работех в музея, бях натоварен да подготвя събитието; признавам – първоначално мислех идеята ако не за тъпа, то за недостатъчно умна и адекватна, явно съм бъркал, и впоследствие преобърнах мнението си на 180 градуса.

В НАЧАЛОТО нямаше нищо (1993 г.) – ни Слива, ни дори представа за Слива, ясни бяха само темата (троянската гордост – сливата и сливовата) и „родилното“ място, страхотната голяма поляна в двора на Панаира; плюс, това не е маловажно, дадената ми пълна свобода на действие и логистиката на Тотю и Стоян (т. е. на двете институции Музея и Панаира), особено вторият, вечна му памет, който бе много отдаден съмишленик и възможно най-гостоприемният домакин на още неродения Петко. Започнах – мислих, умувах, сглобих някакъв (идеен) скелет и нещото, поне „на книга“, почна да се оформя. Но бе ясно, че за стане работата, трябва визия, изображения, да го наречем „нагледна агитация“, а пък нея някой трябваше да я нарисува – изборът ми на художник бе лесен, най-добрия, Иван Хаджийски, той се съгласи, дадох му текстовете, по които да рисува, после изчезна някъде и ни изправи на нокти, но два дни преди обявената дата на Празника се появи, рисува 48 часа без да спира и нарисува нещо внушително, десетината му огромни пана пожънаха страхотен успех и бяха декор на доста Сливи след това.

ТАКА СЕ РОДИ, после тръгна, аз се запалих, пишех, организирах, правех и вестник за Сливата („Троянски Първак“), дори веднъж трябваше да водя, в последния момент се разбра, че наетият водещ няма да дойде и се наложи да го заместя, помня, бях с микрофона, а отстрани на поляната имаше (още) едно магаре, чат-пат се справих. После Празникът се раздвои – кметът Дилян Енкин го хареса и го изтегли от Орешак в Троян, което всъщност се оказа нелошо, макар да мислех, че е грешка и ще доведе до провал. Още по-после, кмет вече бе Донка Михайлова, по някакъв европроект се наляха доста пари и Празникът на сливата се прекръсти на Български фестивал на сливата, сдоби се и със сцена, обнови се технологично (плюсовете бяха основно материални, не идейни).

В ТРОЯН Сливата доби допълнителен размах – особено ценно се оказа сливовото дефиле по Главната, което структурираше и задаваше и задава и до днес тона. Във фестивалния период пък най-ценното бе сериозният ангажимент на Общината, която и дотогава помагаше, но някак между другото. Без тази общинска ангажираност едва ли щеше да доживее до 30. Но пък дойде един проблем – общинската подкрепа в някаква степен опитоми и вчеса Сливата, която по рождение и в първите си години бе доста по-рошава, провокативна, неформална. Но това е положението. Така се стигна до сегашната юбилейна 30-а, да ни е жива и здрава и да иляди, както казват троянци!


Глупости на търкалета

Към двете думи и две закачки. Беше преди години, Сливата вече се организираше от Общината и един уважаван общински служител ни донесе в редакцията дар – снежнобели дамски бикини, брандирани най-отпред с логото на Сливата; велик подарък, напълно в тон с „рошавия“ тон на сливаро-ракиджийското шоу. Много се смяхме, написахме във вестника, въпросните бикини и досега са някъде из вестникарските ни архиви. А миналата година, 2022-ра, ги използвахме за анонс на поредната 29-а Слива (виж „Сливата иде, стягайте се!“ – бел. ред.); и – о, небеса, по-точно о, sancta simplicitas – върху ни в социалните мрежи се посипаха критики, че сме се били гаврели със Сливата, че аз лично съм бил срещу нея, т. е. и срещу Троян и тем подобни. Глупости на търкалета! Явно Сливата не е за всяка уста…

Смях на търкалета

През 2019-та от Общината ми поръчаха да напиша сценарий за поредната 27-ма Слива. Исках да вкарам малко „грапавина“ (казах вече, че празникът бе почнал да става прекалено гладък) и намислих закачка – челото на дефилето да бъде голям плакат, пародиращ известния червеноармейски афиш от 20-те години, призоваващ да се запишеш в армията, но сега питащ строго: „Ти опита ли троянската слива?“ (пак Иван Хаджийски го нарисува). Сливовия „червеноармейски“ плакат го носеха две весели троянки, пременени в народни носии и много се забавляваха (виж „Без „Заедно“ дефиле не става, че и фестивал“ – бел. ред.). Чист стопроцентов безхитростен смях. Да, ама някои хора (и от организаторите) се изпоплашиха от „политнекоректността“. Други пък ме обявиха за рашист, мене?! Смях на търкалета.
22 септември 2023 г. 
Генадий Маринов

Още по темата:

1 Коментара:

Стоян Борджуков каза...

Имам 2 сливести предложения

Общинарите да отворят игрището на Кирил и Методий пред нас за паркиг надолу от баскетболната част - по-близо е до центъра!

Толкова гл... има по сливата... т.е. по Троянския панаир, че още една - не е проблем! Дайте да направим АЛЕЯ НА СЛИВАТА, не на славата, а на славата на сливата! Супер ще е!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |