Мила Вачева: Всеки трябва да върши работата, от която разбира

* „Скоро прочетох някъде, че не „небето е границата“, според популярния израз, а „визията е границата“. Ако си визионер, ако имаш визия за бъдещето и смелостта да я гониш, тогава нещата се случват. Бих казала, че не всеки го може, има различен тип хора, но ние сме от визионерите“ * „Според мен българите сме на доста добро интелектуално ниво и една голяма част сме научени да работим“ * „Без основата, без направеното от баща ми нищо нямаше да е толкова продуктивно“
Интервю
Мила Вачева
Мила Вачева. От поколението на 90-те години (малко над 30 днес), троянка, живее и работи в Троян. И, което не е емоционална оценка, а признат факт – е сред водещите технолози фармацевти в Европа и №1 в тясната си професионална област, желатиновите капсули за различните фармацевтични продукти – витамини, хранителни добавки и др. (оказва се, че в това на пръв поглед „просто“ нещо – желатиновата капсулка, понякога има над 30 съставки, гарантиращи възможно най-доброто съхранение на „пълнежа“ и още по-важното – максимално качественото и леко усвояване от организма на реципиента). 

В началото на този месец (м. октомври 2025 г.) г-жа Вачева е поканена и изнася лекция за желатиновите капсули пред представители на над 170 фармацевтични компании от висок клас от цял свят на професионален форум в Полша. Това е и единият от поводите за интервюто ни. Другият, не по-малък, са новостите около нейната фирма – „Фитофарма“ (Троян). Казваме нейната съвсем буквално – фирмата е семейна, основана от бащата Милко Вачев, който от 1982 г. се занимава единствено и само с фармация и който през 90-те на гола поляна (в очертаващата се днес като най-интензивно развиваща се нова промишлена зона на Троян – на входа на града между Орешак и кв. „Ливадето“) започва производството, а до него днес са Мила, производственият директор, и брат й, юристът Иван Вачев, който отговаря за „всичко извън производството“ (логистика, човешки ресурси, строителни дейности, пазари и т. н.). 

Един семеен триумвират, в който всеки има своето точно място, работещ в пълен синхрон. „Сега аз съм резервната гума, но пътят е дълъг и без резервна гума не бива да се пътува“, шегува се Вачев старши. А Мила, тази красива и крехка на вид млада дама, е Желязната лейди на фирмата; пошегувах се с това определение при предишния ни разговор (интервюто три в едно с Милко, Мила и Иван по повод 25-годишнината на „Фитофарма“, виж „Фитофарма“ на Вачеви от Троян – технологичният лидер“, бр. 26 на Т21 от 5 юли 2023 г. – бел. ред.), но то като че ли пасва съвсем точно. И още нещо за фирмата – семейна, но по-особена, произвеждаща всичко, от А до Я на продукта, а не както е обикновено при подобни фирми фокусирана в единствен детайл, по-мащабна и като производство, и като цели.

Новостите? При споменатото интервю с тримата Вачеви по повод 25-годишнината на „Фитофарма“ стана дума, че предстои мащабно разширение на производството и изграждане на нови мощности, което вече е факт. Новият склад за готова продукция и материали функционира. Готов е и новият производствен цех и в момента монтират машините (изграден е от троянската строителна фирма „Евтимов Груп“, а машините са на водещи световни производители и от най-висок клас, каквото е цялото техническо и технологично оборудване на „Фитофарма“). Една солидна няколкомилионна инвестиция, която ще доведе до увеличаване на производството от 3,5 млн. капсули на ден, какъвто е сегашният производствен обем, до 8 млн. или както подчерта г-н Вачев „на ден ще произвеждаме по една капсулка за всеки един българин“ (разбира се, разширява се и продуктовата листа, но това е постоянен процес – преди две години продуктите на „Фитофарма“ бяха 120, в момента са около 300). До откриване на нови над 20 работни места, сега екипът е от 45 души. И, разбира се, до разширяване на пазарните хоризонти – в момента продуктите на „Фитофарма“ (Троян) се продават в над 30 страни на четири континента (сред тях и капризни и тежки пазари като Западна Европа, Китай, САЩ и др.), но винаги може още. Още един красноречив нов момент от тази година – „Фитофарма“, по препоръка на Американското посолство у нас, получава покана да инвестира в САЩ, признание и оценка за качество и потенциал. 

И да се върнем на Мила. Световната троянска специалистка по нутрацевтика (наука и практика, свързана с хранителните добавки – бел. ред.) е малко известна в Троян – и защото, както самата тя признава, е интровертен човек, не обича шумотевицата около себе си и излишната публичност, но, основното, защото е вдадена изцяло в работата си. И в семейството – майка е на две малки дъщерички, голямата, Теана, вече е на 7 и е първокласничка в троянското СУ „Васил Левски“, малката, името на дядо и мама, Миа, е само на 3. Съпругът Теодор е от Велико Търново, любовта е още от Американския колеж в старата ни столица, където са съученици с Мила; той е финансист, завършил е бизнес мениджмънт, директор IT проекти на американска компания и работи от вкъщи. Мила е бакалавър по промишлена фармация от университета в Манчестър, магистратурата й е по фармакогнозия (наука, която изучава лекарствата от естествен произход – бел. ред.) в Училището по Фармация към University College London (UCL) – едно от най-престижните училища в света, ориентирано към развойната наука. И бакалавърската си степен, и магистратурата завършва с почести и като първенец на курса. Започва работа в eдин от английките филиали на фармацевтичния гигант „Глаксо“ (GlaxoSmithKline), в развойната дейност на инхалационни апарати за астматици. Близо година е там, след което, без колебания, решава да се завърне в България, в семейната фирма. „Не беше труден избор, и беше правилният“, коментира г-жа Вачева.
    – Можем ли да кажем, че сте фирма на европейско/световно ниво? 
    – Твърдо да. Това, което ни води напред, е, че спазваме всички европейски и световни норми. Бизнесът ни е много контролиран и сме задължени да спазваме всичко до точката и запетайката. Навсякъде по света европейското качество е еталон. Азиатците търсят да пише, че е произведено в Европа и че е реално така. Защото контролът на европейското производство е много по-висок, отколкото на азиатското.
 
Това, което напоследък се търси от всички наши западноевропейски партньори – в Норвегия, Великобритания, Италия, Германия, Белгия, навсякъде – освен качество на производството, са екологичните показатели, да имаш отношение към служителите, добра работна култура. Ние съответно сме сертифицирани и отговаряме на всички критерии, но въпреки това, като локация в Източна Европа, сме квалифицирани като фирма с висок риск. 

Имаме лаборатории, които анализират на ниво суровини и на ниво готов продукт. Това към момента в ЕС не е задължително, но за нас е. То е допълнителна инвестиция, допълнителна себестойност, но за нас е едно спокойствие, че крайният продукт, който доставяме, е от много високо качество. Трябва да добавя и че колегите ми в лабораторията са на изключително високо ниво.

    – Къде ги намерихте, знаем за всеобщия проблем с кадрите, особено висококвалифицираните?
    – В района и извън него. Намират се качествени хора. При нас е труден анализът на пробите, защото имаме много голям набор от съставки. При 300 продукта говорим за около 1000 съставки, които се следят. С новия цех очакваме още 20-тина човека. Капацитетът над 3 милиона и половина капсули на денонощие ще бъде увеличен на 8 милиона.

    – Малкият град, малката държава, бурните Балкани влияят ли на бизнеса?
    – Абсолютно във всеки първоначален разговор с клиенти, особено от Западна Европа, които са по-екологично и социално ориентирани, има поставени „кукички“, за да разберат дали нещата са такива, за каквито ги представяме.

    – Но не можем да ги виним за едно такова недоверие?
    – Това съм го усещала дори и като студентка във Великобритания. Ти трябва да си много по-добър от местния гражданин, за да се докажеш. Според мен българите сме на доста добро интелектуално ниво и една голяма част сме научени да работим съвестно.
 
     –  Един провокативен въпрос – не съжалявате ли за Glaxo? От Лондон в Троян? 
    – Този опит във фармаиндустрията ми даде много добра основа. Никога няма да съжалявам, че съм била там или че пътят ми там е приключил. Беше етап. Там не ми достигаше свободата да “творя”. А тук имах основата и мисля, че намерих своето място. Никога няма да разберем как би се развил животът ни, ако сме постъпили по друг начин. Решението да се върна съм взела лично, съответно с половинката ми тогава – моя съпруг в момента. Навсякъде трябва да се трудиш, за да успееш. Не мисля, че някога ще съжалявам за това, което сме решили заедно – да бъдем в България. Мой принцип е, когато взема решение, каквото и да ми струва, да го следвам.  
 
    – Семейство и работа как се съчетават?  
    – Аз съм горда майка на две момиченца – Теана и Миа. Голямата е в първи клас, все още се нагажда към обстановката, но й е интересно и добре се справя. Малката е на 3 години, в първа група на детската градина. Децата са много привързани към нас. Теана  е много целенасочена, вече говори прекрасен английски – чува го вкъщи, когато работим, – ходи на пиано, на танци, тя е артистична. Заяви ми, че има за цел да завърши училище за 11 години вместо за 12 и да отиде в университета. Не знам как го е измислила това, ние нямаме болни амбиции за нея, но самото дете си има някаква висока цел. Малката Миа е много самостоятелна, инатлива и целенасочена,  много привързана към дядо си Милко.

    – Вие сте съвършен образец на фамилна фирма. И не сте се изпокарали? 
    – Фирмата е една голяма част от живота на баща ми, ние с брат ми бяхме на различни места дълги години. Имаше период на адаптация. В първите години след нашето завръщане през 2014-та всеки се занимаваше с всичко, докато навлезем. След това започна бурният растеж на фирмата. В момента мога да кажа, че работим добре, като всеки отговаря за нещо различно. Даже много хора се чудят, като кажем, че почти не се виждаме в ежедневието, защото всеки си гони своите задачи. За момента формулата е добра. 

    – Пазарите на Вашите крехки плещи ли лежат?
    – Имаме екип от хора, които работят по цялата оперативна работа. Но чисто техническите неща опират до мен. С Иван работим в партньорство. Но без основата, без направеното от баща ми нищо нямаше да е толкова продуктивно. 

    – Как от един малък град от Източна Европа се пробива на пазари, и то сложни – азиатски, западноевропейски?
    – Ние изповядваме ценности, които изповядват навсякъде: качество, прозрачност (за която много се говори в последните години). Често нови клиенти се явяват след препоръка от други наши партньори. Тогава доверието, за което говорихме, е на малко по-високо ниво. Когато спечелиш доверие, е много по-сладко. В началото на контакта клиентите си мислят, че ние правим само капсулите и са много приятно изненадани, когато им кажем, че предпочитаме да свършим цялата услуга, защото по този начин поемаме целия контрол и цялата отговорност. По-трудно е с малките клиенти, но ние работим с всички и знаем, че за станеш голям, трябва да започнеш от малък. 
 
В Западна Европа много се ценят фамилните фирми. Там много оценяват историята. Ние можем да кажем, че сме експерти в меките капсули, търсят ни за експертно мнение. Това няколко пъти го чуваме от нови партньори – че такава е нашата репутация вече. В началото имаше недоверие към нас, особено като чуят каква е локацията. Но нали има една приказка, че първо те оценяват по дрехите, а на тръгване – по акъла. След един разговор ти виждаш по погледа на човека уважението, как изведнъж го спечелваш, погледът се променя. Това е едно от любимите ми неща в работата, въпреки че съм интровертен човек и предпочитам да съм в производството и в лабораторията. 

    – България май не е голям потребител на хранителни добавки?
    – Като цяло не е. Това, което липсва в България, е разбиране за качеството на добавките. Не всички съставки са създадени равни, те имат химични показатели, които са различни. Важи за всичко – екстракти, витамини.

    – Перспективите?
    – Имаме много голям потенциал. Не ни плаши бъдещето. Колегите и в производството, и в офиса са с доста добър опит. Скоро прочетох някъде, че не „небето е границата“, според популярния израз, а „визията е границата“. Ако си визионер, ако имаш визия за бъдещето и смелостта да я гониш, тогава нещата се случват. Бих казала, че не всеки го може, има различен тип хора, но ние сме от визионерите. В момента можем да предложим всички вариации на меки капсули, каквито се търсят на пазара – технология, разработки, валидации, патент. Меката капсула е по-скъпа, защото технологията и материалите са по-скъпи, но като активност е по-добра – по-добре се абсорбира, не дразни стомаха, няма никакви пълнители, излишни за организма. Всичко се прави при нас, използват се само естествени съставки. Това са специфични технологични знания. В България, а дори и в световен мащаб много малко фирми предлагат абсолютно цялата гама от асортимента.

    – Може ли да се каже, че сте пионери в това?
    – Да, ние сме пионери в това, че правим цялата гама. Но сме пионери и в технологични сегменти – имаме например технология да произвеждаме безкислородни капсули, което повишава стабилността на капсулата и дава готово решение на тялото да използва дадената съставка. За тази технология сме сертифицирани от японския производител на дадената съставка. 

    – Тази твоя лекция в Полша е голямо признание, нали?

    – Това беше конференция на нутрацевтиката. Проведе се в Полша, в Гданск, този октомври. Участваха 170 представители на различни фирми от цял свят. Фокусът беше да се обсъждат иновациите и бъдещето в сферата. Бях поканена да бъда лектор и говорих за бранда, който предлагаме, Krilixir, базиран на масло от крил, понеже той е иновативен и технологично изключително сложен. Крилът е миниатюрна скарида, а маслото от крил е много трудно за работа. Инвестирахме в този бранд, защото технологията е, така да се каже, „черешката на тортата“ в сферата на меките капсули. Бях единственият представител на България и единственият лектор, който представяше меки желатинови капсули. При таблетките, твърдите капсули, сашетата също има много иновации. Потребителят много често не е запознат с тези неща и не може да ги оцени, но науката напредва. 

    – Значи Вие сте топ специалистът по меки желатинови капсули?

    – Така бих казала, макар че звучи малко нескромно. 

    – Имахте ли притеснение да говорите пред такъв форум?
    – Малко или много, аз вече съм свикнала да презентирам какво можем. Естествено, винаги си има доза притеснение. Получих обратна връзка, че съм родена да бъда презентатор, което за мен е малко учудващо, защото, както вече казах, съм интровертен човек. Изморява ме комуникацията с много хора. 

Милко Вачев в новия цех, започва оборудването и монтирането на машините
    – Да не ти я откраднат? (репликата е към Милко Вачев – бел. моя)
    – Тук стигаме пак до вземането на решения. „Опако човек“ ми казваше баба. От всичките ми братовчеди най-трудно се разбирала с мен, защото не съм се делила от акъла си – каквото смятам за правилно, не е можело да ме убедиш в обратното.

    – Едно такова участие, освен че вдига личния авторитет, вдига и авторитета на фирмата.
    – Това е целта. Точно там, на такива форуми, разбираме къде се позиционираме. Когато преди години презентираме Krilixir за първи път на едно изложение в Женева, последният човек, посетил щанда ни последния ден, беше колега, който работи в производството на меки капсули. Той каза, че предлага капсули с крил, аз му разказах за бранда ни и той отвърна: „Нямам какво да ви предложа. Ние изпитваме трудности да правим чистото масло, а кой се осмелява да прави това, което вие правите!“.
 
     – Значи вие сте и световен пионер? 
    – Да, в това отношение. Отново стигам до качеството, защото в този бранд, освен всичко друго, комбинираме различни съставки, които са клинично изпитани. Когато говорим за клинично изпитани съставки, ние говорим за установена ефективност. В днешно време сме разглезени откъм предлагане, станали сме консуматори. Потребителят очаква в магазина да има всичко през всички сезони. Обаче не си даваме сметка, че сезонните плодове, например, през лятото имат витамини и минерали, но през другите сезони нямат. А в същото време организмът си иска нутриентите целогодишно. Затова за нас фокусът е да имаме активни продукти, които да помагат реално на потребителя, а това се доказва чрез клиничните изпитвания. Дълга тема е по какъв начин се правят тези изпитвания. Индустриализацията води до замърсявания, а при крила нямаш замърсявания с тежки метали, с хербициди и т.н. Ние работим с  доставчици, които осигуряват чисти продукти. Това не е лесна работа. Крилът, с който работим, се лови в Антарктическия океан, където замърсяване от индустриализация не съществува. Също така фирмата доставчик инвестира в екологичен начин на ловене. 

    – Покрай важните неща да попитам за (уж) маловажните – почивка, хоби? Как си почивате, как се зареждате?
    – Балансът между работа и личен живот е малко труден. И двамата със съпруга ми сме работохолици. Но някак си жонглираме, цялото семейство си помагаме един на друг. Трудно е да правим планове, защото винаги някой от нас трябва да присъства тук. Сега се опитвам да се върна във фитнеса, който преди години ми даваше разтуха. Много е важно човек да се грижи за себе си, за да може да е ефективен във всички области на живота. 

Иван, Мила и Милко Вачеви при представянето на „Фитофарма“
 в списание „Форбс“ (Forbes), м. декември 2023 г.
    – Фирмата Ви, освен другото, изглежда и красива. Това не са празни работи – в промишлеността да изглеждаш красиво. То прибавя към всичко останало. Кой държи толкова на дизайна?
    – Всички държим. Правим, каквото можем. Окото за детайла или го имаш, или го нямаш. За производствените мощности имаме обратна връзка от нашите партньори, че всичко е на много високо ниво – и като хигиена, и като архитектура. Ние дълги години не си давахме сметка за това, защото нашата главна цел е да си вършим добре работата всеки ден. 

    – Как се виждате след 10 години?

    – По същия начин. Вярвам, че ще продължим да се развиваме неуморно и ще бъдем доста по-големи. 

    – Ами ако получите „неприлично предложение“ – става въпрос за политика? Идва някой и казва: ставате депутат, след това – министър. Ще се изкушите ли?
    – Нямам такива амбиции. Смятам, че всеки човек трябва да върши работата, от която разбира. Аз разбирам от производство и това е, което мога да правя. 

    – Две думи за финал?
    – Финал няма. Работа и прогрес. 

Интервю на Генадий Маринов

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |