Въстанието в Троян – усилията

* „Не помагат и призивите на Панайот Волов и Георги Икономов към троянци за вдигане на въстание. Така революционната организация в Троян остава встрани от събитията през април-май 1876 г.“

150 години от Април 1976

Представяме ви два кратки текста за събитията в Троян около Априлското въстание в 1876 г., чиято 150-годишнина ще честваме след броени дни, и защо то, въпреки подготовката, не избухва в нашия град. Текстовете са част от поредица на Музея на занаятите, която ще върви (в страницата на музея във фейсбук) през бунтовните месеци април и май. Поредицата за въстанието е част от нова музейна възрожденска експозиция (в Конака), представяща по по-различен и точен начин това най-българско време. Препечатваме текстовете с любезното съдействие на музейната директорка Елеонора Авджиева. От г-жа Авджиева научихме, че новата експозиция е напълно подготвена, минала е през съгласувания и консултации с водещи български историци, но реализацията опира до средства, които все още не са намерени. Т21 

ТРОЯН Е СПАСЕН ОТ РАЗГРАБВАНЕ

Екзарх Йосиф I, портрет, 1878 г., фонд на Музея

ТРОЯНЦИ не получават своевременно известия за решенията на събранието в Оборище. Поради предателство въстанието започва преждевременно – на 20 април в Копривщица. На 21 април административните и военните служби в Троян започват офанзива по подготовката на очакваното надигане на населението в района. Известени са турците в съседните села и започва събиране на башибозушки отряди. В същото време троянци получават вест за започналото въстание едва на 22 април. 

НА СЪБРАНИЕТО на революционните дейци в дюкяна на Васил Бочев, проведено около обяд на същия ден, се взема решение да се съобщи на комитетските членове да бъдат готови и щом се даде знак да се съберат под знамето, да си приготвят всички принадлежности за въстанието, а на 23 април да се проведе събрание за окончателно решение за начина, мястото и времето, когато ще се даде знак за въстание.

ВСИЧКИ тези действия на Троянския комитет, описани от Минко Иванов Марковски (летописецът на троянската бунтовна деятелност през втората половина на 19. век, в неговите „Спомени и очерки из българските революционни движения, 1868-1878“ в две части, първата част излиза през 1902 г. във Враца, а втората след смъртта на автора през 1925 г. в Ловеч – бел. ред.), показват колебливостта на революционните дейци. Изчакването е с фатални последствия. Същият летописец свидетелства: „Настъпи 23 април – Гергьовден. Всичко дотогава вървеше по мед и масло, обаче лисица им мина път и всичко това удари на камък”.

МЕЖДУВРЕМЕННО избухва въстанието в Новоселската котловина и в града започват да навлизат нови башибозушки формирования. След неговия погром те придобиват увереност и с обединени усилия възнамеряват да опустошат Троян. Намерението е това да се случи на 14 май, когато богомолците са на служба. Мюдюринът се противопоставя и заедно с кмета на града искат помощ от ловчанския каймакамин да изпрати редовна войска, която да предотврати опустошението на Троян. Със застъпничеството на ловчанския митрополит Йосиф (бъдещия български Екзарх Йосиф I – бел. ред.) 1000 души редовна войска идва в града. Първенците, между които има и членове на комитета, посрещнат войската и нейния предводител Кекеве бинбаши. Троян е спасен от разграбване. 

„ПЪЛНО С ПОБЕСНЕЛИ БАШИБОЗУЦИ“

„Към троянския конак“, худ. Григор Първев, фонд на Музея

В ТРОЯНСКО са заловени апостолите от Четвърти революционен окръг – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Захарий Стоянов, и са доведени в конака. Троянският комитет е разкрит и започват арести и обиски. За мащаба на революционното дело турските власти разбират от комитетския куриер Ганчо М. Вачов, който се оказва непредпазлив и при една битова среща в Старо село разказва на домакина си много и важни подробности за организацията и подготвяното въстание. На 20 май 1876 г. започват арестите на комитетските дейци, първият от които е Иван Марковски. „И тогава по-главните дейци, предвид тия препятствия, решиха да мируват, додето видят какво ще стане другаде” ще предаде думите му неговия син Марко Марковски.

 

МЕЖДУВРЕМЕННО Цанко Дюстабанов, тръгвайки с четата от Габрово към Ново село, изпраща писмо до троянци. Уведомява ги, че пристига с въоръжен отряд и очаква те да са готови, за да го посрещнат. „Обаче на това писмо му се отговори с голямо съжаление, че в Троян и околността е пълно с въоръжени и побеснели башибозуци, от които не могат да мръднат никъде”. Не помагат и призивите на Панайот Волов и Георги Икономов към троянци за вдигане на въстание. Така революционната организация в Троян остава встрани от събитията през април-май 1876 г.

 

м. април - май 2026 г., Троян

Музей на занаятите

Начало

 

Още по темата:

• Канонизират осем монахини и двама свещеници от Априлци (2011 г.)
• Канонизираха мъчениците от Ново село и Батак
• За пиянството и черешата на един народ (2012 г.)
• Вицепрезидентът уважи Априлци и Ловеч
• Потушиха Новоселското въстание (2013 г.)
  
• 9 май – празникът на Априлци (2015 г.)
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици за вяра и род (2016 г.)
• Ботевите четници от Троянския край 
• Новоселското въстание - 140 години по-късно 
• Дърво с корен
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание 
• Априлското въстание – причини и изводи за съвремието (2019 г.) 
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици (2020 г.)
• Поклон за Новоселските мъченици (2021 г.) 
• От мен – хвала! (2022 г.) 
• За „Новоселското въстание“ (2023 г.) 
• Голямо честване за 147-годишнината от Новоселското въстание (2024 г.) 
• Австрийската преса за въстанието в Ново село, Троянско 
• Днес в Музея: "Оръжието на въстанието" (2026 г.) 
• В едно изречение (124) – Калистирски с дисертация за Априлското въстание 
• В едно изречение (126) – обновена музейна сбирка за Новоселското въстание

Tweet