Австрийската преса за въстанието в Ново село, Троянско

 * Значимият труд „Априлското въстание 1876 в пресата  на Австро-Унгария” на виенчанина д-р Димитър Драндийски вади на бял свят малко известни материали от вестниците във Виена по онова време за турските кланета при потушаването на въстанието в България

Д-р Димитър Драндийски

Уроците на историята

Д-Р ДИМИТЪР ДРАНДИЙСКИ е роден през 1932 г. в град Оряхово, където през 1950 г. завършва средното си образование. По-късно следва в Института по библиотекознание и архивистика в София. От 1956 г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг. През септември 1968 г. заминава за Виена, където записва специалност „Славистика” във Виенския университет. През 1970 г. започва работа в Научната медицинска библиотека на Виена (Gesellschaft der Ärzte in Wien). Същата година започва да следва и медицина. Защитава дисертация във Виенския университет през 1977 г. През 1992 г. е награден с орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в издирването на научна медицинска информация.

Във всяка свободна минута издирва и събира от австрийските архиви материали за историята на България. Плод на тази му дейност е излязлата през 1996 г. книга „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария”, която е високо оценена от специалистите историци в двете страни. След пенсионирането си през 1998 г. продължава да работи по издирването на материали за историята на българската общност в Австрия и през 2015 г. излиза втората му книга „Виена и българите: из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)”. През 2017 г. издава следващата си книга – „Дом Витгенщайн – Виена, вестител на българската култура в Австрия”. Д-р Драндийски участва активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий” във Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство.

КРАТКА ПРЕДИСТОРИЯ

 ОТ 2023 Г. започва партньорството между Историческия музей в Оряхово и Музея на занаятите в Троян. Троянци гостувахме на оряховските си колеги с две свои пътуващи изложби и тази година обменът продължава. Отзвук от тези музейни събитията в родния му град Оряхово достигат до д-р Димитър Драндийски, който от 1968 г. живее в австрийската столица Виена. Припознал в музейните хора „родолюбци”, той насочи вниманието ни към своите книги, една от които е със заглавие „Априлското въстание 1876 в пресата  на Австро-Унгария” – сборник от дописки, доклади, съобщения и статии от виенската преса. Книгата е с обем 1036 страници, а всички материали в нея са издирени, преведени, библиографски анотирани и редактирани от д-р Драндийски и ст. н. с. Виктория Тилева. Става дума за един високо професионален изследователски и научен труд, впечатлил при първото си издание през 1996 г. маститите историци проф. Константин Косев и проф. Дойно Дойнов. Първото издание на книгата е по повод 120-годишнината от Априлското въстание и много бързо се изчерпва. Следва второ издание от 2016 г. и последната бройка от него неотдавна беше поръчана за библиотеката на троянския музей.

ДНЕС д-р Димитър Драндийски е на 92 години и живо се интересува от всичко в родината си. Често си кореспондира с нас, музейните хора в Троян, и се надява трудовете му да имат практическо приложение, например в една обновена троянска експозиция „Възраждане” (в бившия конак), в която е разказана и историята на въстанието.

ВЪВ ВРЪЗКА с достойно отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание през 2026 г. се подготвя тематичен сборник под научното ръководство на проф. д-р Пламен Митев, дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет. Д-р Десислава Вутова от Музея на занаятите в Троян е поканена за един от авторите в изданието, а цитираните документи от книгата на д-р Драндийски ще допринесат за един още по-конкретен и прецизен исторически контекст.

ОБЩО в 10 материала от австрийската преса, публикувани в „Априлското въстание 1876 г. в пресата  на Австро-Унгария”, се споменава за въстанието в Троянско (Новоселското въстание, известно и като Новоселската република, 2-11 май 1876 г., чиито мъченици бяха канонизирани през 2011 г., а след броени дни ще честваме 148-годишнината от негово избухване и потушаване – бел. ред.), събитията в Троянския манастир и около самия град Троян. По-долу – няколко извадки от книгата на д-р Драндийски.

ЗВЕРСТВАТА НА ТУРЦИТЕ  

За нощното нападение на турската нередовна войска и черкезите над българското село Ново село един очевидец на това ужасно нападение пише:

    „Викът „Турците обстрелват селото ни” предизвика страхотна суматоха; всички тичаха един през друг по селото, никъде нямаше изход, тъй като бяхме напълно обкръжени и от всички страни се сипеха куршуми върху нас, като че ли падаше град. След малко по земята се въргаляше кървава маса от ранени. Гледката беше ужасна. От всички страни в селото ни нахлуваха черкези. 2000 черкези под командата на Дели Неджиб бяха пристигнали от Плевен. Те налетяха върху нас, отсичаха главите на старците, жените и децата, разпаряха и изкормиха коремите им и захвърляха настрана това, което бяха извадили от тях. Ние се бяхме събрали, около 200 съселяни, и си проправяхме път през редовете на убийците със сопи и брадви и с всичко, което можехме да докопаме. Тъй като зад нас черкезите веднага затвориха обръча, в тяхна власт останаха и бяха изложени на жестокостите им жени, старци и деца, които бяха изклани до един. След като изклаха всички и не издържаха по-дълго в горящото село, те подкарваха овцете и кравите ни, които бяха побягнали към селото, и ги поведоха заедно с навързаните момичета. И до днес не знаем къде закараха момичетата ни, броят им беше 42. От Ново село черкезите се отправиха към Кръвеник, село с 300 къщи, на половин час разстояние. Сполетя го същата участ. Оттам тръгнаха за село Батошево с 250 къщи, на разстояние един час; и то беше сравнено със земята, и там черкезите безчинствуваха, както в Ново село. Тези три села имаха общо 72 000 глави добитък, черкезите продадоха на турците от околните села на безценица всичко, което не беше изгоряло. Така и наши¬те момичета, които черкезите предлагаха за продан по площадите на турските села, ако не можеха да ги продадат, ги предлагаха срещу пари.”

Neuigkeits-Welt-Blatt, № 175, 1 August 1876, S. 2; със същото съдържание статията е и във в. Роlitik, August 1876, S. 3.

***

Историята на създаването и разпространението на този впечатляващ труд показва, че документите в него, отдавна са известни на голямата историческа наука, но едва сега стигат до нас на локално ниво, чрез професионализма на работещите в троянския музей. А това още един път показва, че ръстът на тази важна изследователска и научна институция надхвърля административната му самоличност на специализиран музей.

    „Голямото Ново село при Севлиево (на северния склон на Централния Балкан) било опожарено до основи заедно с тамошния женски манастир от голяма тълпа абхази (черкези). Бандата отвлякла със себе си шест момичета и две млади монахини.”

Дописка до в. Politik, Прага, 22 юни 1876 г.

***

Числото на беззащитните съсечени жертви се определя на 60 000 души. Този брой не е в никакъв случай завишен, като се помисли колко хиляди трупове гният само в развалините на селищата Батак и Перущица, а околностите на Троян, Севлиево и Габрово са седмици наред осеяни с хищни птици, които навсякъде се подкрепят с лежащите наоколо трупове!

    „Пътищата от Габрово са станали несигурни от турците; мнозина търговци са били нападнати и докарани завързани в Търново; двама били обесени без каквото и да било разследване. Заловените от черкезите момичета и монаси в Ново село са продавани като роби за по 50 лири.”

Дописка до в. Politik, Прага, 25 юни 1876 г.

Елеонора Авджиева, Музей на занаятите, Троян

Начало

 

Още по темата:

• Канонизират осем монахини и двама свещеници от Априлци (2011 г.)
• Канонизираха мъчениците от Ново село и Батак
• За пиянството и черешата на един народ (2012 г.)
• Вицепрезидентът уважи Априлци и Ловеч
• Потушиха Новоселското въстание (2013 г.)
  
• 9 май – празникът на Априлци (2015 г.)
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици за вяра и род (2016 г.)
• Мащабна възстановка и курбан за 140 години от Новоселската епопея
• Новоселското въстание - 140 години по-късно 
• Дърво с корен
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание 
• Днес почитаме паметта на новоселските мъченици (2020 г.)
• Поклон за Новоселските мъченици (2021 г.) 
• От мен – хвала! (2022 г.) 
• За „Новоселското въстание“ (2023 г.) 
• Голямо честване за 147-годишнината от Новоселското въстание (2024 г.)
  

Tweet