Днес почитаме паметта на новоселските мъченици

 * Из „Житие на новоселските мъченици”: „После влизат в църквата и започват да секат когото сварят – и живите, и издъхващите...Бесните и озлобени оръдия на дявола се отдават на грабеж и насилие не само в църквата и манастира, но и навсякъде в селището”

Иконата „Събор на Новоселските мъченици”
се съхранява в църквата на манастира „Св. Троица”
9 май

ДНЕС, 9 МАЙ, почитаме светците мъченици за вяра и род, избити при потушаването на Новоселското въстание. Те са: монахините Сусана Сомлева - игуменка на женския манастир „Св. Троица” в Ново село (дъщеря на новоселския чорбаджия и дългогодишен кмет на селото Цочо Сомлев-Московеца), София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева и свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов. Заедно с други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа смърт по време на Новоселското въстание, последната и една от най-героичните страници от Априлското въстание през 1876 г. Днес почитаме тяхната памет. Поклон!

Десислава Вутова, 
уредник в Музея на занаятите - Троян

Бележка на редакцията
Свидетелства и факти
Новоселският манастир „Св. Троица”, където са се разиграли кървавите събития
Канонизацията

КАНОНИЗАЦИЯТА на новоселските мъченици заедно със събратята им по съдба от клането в Батак се състоя на 3 април 2011 г. в софийската катедрала „Св. Александър Невски”. Тази канонизация бе първата от 1962 г. насам, когато е канонизиран отец Паисий Хилендарски. „Братя и сестри в Господа, христолюбивият български народ винаги с особено благоговение е почитал и се е вдъхновявал от паметта на всички свои светци и особено от мъчениците за вяра и род… По молитвите на Баташките и Новоселските свети мъченици всемилостивият Бог да дарува на благочестивия православен български народ изобилно здраве и духовни сили”, се казваше в разпространеното тогава послание на Българския патриарх Максим, под чието ръководство бе извършена канонизацията. Датата за почитане паметта на новоселските мъченици не е избрана случайно – на 9 май (1876 г.) турците превземат Граднишкия боаз и започва погромът на Новоселското въстание.

Мъчениците от Ново село

СВЕЩЕНИК НИКОЛА П. БАРБУЛОВ е роден в с. Ново село, днешния град Априлци. Учи в Кишинев, където пребивава 12 години. Връща се от Бесарабия към 1824 г. Три години учителства в родното си село; през 1827 г. е ръкоположен за свещеник, но продължава да учителства. Турците го измъчвали най-жестоко: скубали му брадата, отрязали му ушите и бавно го умъртвявали. Когато посрещнал мъченически смъртта, си поп Никола бил на около 76 години.

СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ ХР. ДЪЛГОДРЕЙСКИ е роден през 1847/1848 г. в махала Дългодреите (дн. с. Столът, Севлиевско). Баща му Христо Нанков бил махлебашия (кмет) и уважаван от съселяните си първенец, притежавал малък хан с бакалница и кръчма на пътя в Граднишкия боаз до река Боазка. През 1869 г. Георги се оженил за сестрата на близкия си приятел - учителя Никола Дабев от Севлиево, в чието семейство живял. През 1871 г. е ръкоположен за свещеник в църквата „Света Троица“ в Севлиево. Той е сред инициаторите за възстановяване на революционния комитет в Севлиево и участва дейно в подготовката на Новоселското въстание. В навечерието на обявяването на въстанието отец Георги заминава за родната си махала Дългодреите заедно с дъщеричката си за отпразнуване на Гергьовден; там го заварва обявяването на въстанието и той поема задачата по снабдяването на въстаниците с хляб и дрехи, приготвени от монахините в Новоселския девически манастир „Св. Троица“. След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз, Кръвеник също е превзет и тилът на въстаниците остава открит. На север от Ново село, откъм местността Чуката, се появили многобройните пълчища на башибозука и заплашвали да ударят в гръб и обградят въстаниците. Намиращият се по това време в Новоселския манастир свещеник Георги Дългодрейски, за да отвлече вниманието и да забави колкото се може по-дълго прииждащите турци, се залостил на горния етаж в манастирската сграда за гости, въоръжен с пушки и револвер. Той открил стрелба и успял за известно време да задържи нападателите, но когато те разбрали, че се стреля от едно място, нахлули в манастирската обител. Божият човек бил жестоко убит и насечен на парчета. За преднамерената жестокост към свещеник Георги Дългодрейски свидетелстват и докладите на американеца Юджийн Скайлер и княз Церетелев - участници в анкетната комисия.

СЕСТРА ЛЮДМИЛА ИВАНОВА - бивша послушница в Новоселския манастир „Св. Троица“ и дългогодишна служителка в него, разказва: „През 1876 г., когато нашият край е горен от турците, след като опожарили махалите, нападателите слезли към манастира. Свещенослужителят, който пръв ги усетил, започнал да стреля по тях. А игуменката, като видяла прииждащата турска сган, ударила камбаната и дала знак на монахините да се заключат в църквата. Турците разбили вратата и с влизането още съсекли игуменката, която била застанала близо до входа, на мястото, където сега се намира храмовата икона на Света Троица. След това избили и останалите монахини, само една от тях оцеляла между труповете, оплискана с кръвта на посечените си сестри. Оцелялата доживяла до дълбоки старини и дълги години е била игуменка. В своето ожесточение турците опожарили манастира, но когато понечили да изгорят и параклиса (понастоящем костница), един разумен турчин ги спрял с думите: „Спрете, братя, нека като мине пътник, да знае, че тук е било манастир”. По-късно главите на монахините били съхранени в оцелелия параклис, а при владиката Филарет се направи ковчег с остъкление и черепите бяха прибрани и защитени от посегателства.”

РАЗКАЗ ЗА ПОГРОМА В „ЖИТИЕ НА НОВОСЕЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ“: „Последното прибежище на част от монахините е църквата. Една от тях не успява да влезе заедно с другите и е посечена с ятаган на прага на храма. Богомерзките неверници стрелят през прозорците и улучват няколко от сестрите. После влизат в църквата и започват да секат когото сварят – и живите, и издъхващите. Пред олтара и вътре в него намират смъртта си майка игуменка Сусана, още шест монахини и една мирянка. Поруганията над невинните жертви според свидетелствата са нечовешко жестоки. Когато започват да събличат дрехите на всички наред и виждат, че една от сестрите е още жива, демонските слуги я ослепяват и задушават, натъпквайки очите и устата й с хоросан. Бесните и озлобени оръдия на дявола се отдават на грабеж и насилие не само в църквата и манастира, но и навсякъде в селището. И така за съсипаното огнище на българската православна вяра се сбъдва казаното: „Проляха кръвта им като вода около Йерусалим и нямаше кой да ги погребе: изоставиха труповете на рабите за храна на птиците небесни и телата на преподобните ти – на земните зверове”. Но това, което става в Ново село, е дори по-ужасно – агаряните не само оскверняват телата на жертвите си. В манастирската църква те насичат на трески иконите, разграбват всичко и накрая започват да палят и светата обител, и къщите, така че да не остане какво да се погребе и оплаче, а навсякъде да се възцари мерзостта на запустението. Но в храма огънят не унищожава докрай мъченическите останки, за да може по-късно сухите кости да проговорят на всеки, който ги погледне с вярващи очи и се преклони пред техния подвиг. И свидетелство на думите ни е костницата на възстановения от пепелта манастир „Света Троица”, където човек усеща незримата духовна сила и Божията благодат, струяща от останките на мъчениците.“

Освещаването на обновената обител, 9 май 2018 г.
Светинята днес

ДНЕС, 9 МАЙ 2020 Г., Новоселският манастир „Св. Троица“ – това величаво късче от българската история и вяра – грее: ремонтиран, обновен, грижливо стопанисван. Ремонтът на доскоро запуснатата за срам и грях на всички ни светиня (по едно време даже знамето на чужда държава се вееше в манастирската църква – бел. ред.) бе завършен през 2018 г.; като основната част от средствата, 760 хил. лв., бяха осигурени по европейската Програма за развитие на селските райони 2014-2020. Освещаването на обновената обител се състоя на 9 май (2018 г.) и се водеше от Ловчанския митрополит Гаврил и игумена на Троянския манастир Велички епископ Сионий.

Т21

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |