Време ли е за Троянска област?

* „В страната има няколко случая на „малки“ градове, които постепенно се приближават и дори задминават по ключови характеристики областните си центрове. Ще разгледаме един такъв пример – Троян“, твърди Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика

Адриан Николов

Ами сега

НА МЕСТНИТЕ избори през есента на 2023 г. се хилихме, нищо че някои го взеха насериозно, когато една столична кандидат-кметица, и то не несериозна, сравняваше Троян с Виена и ни сочеше за пример на софиянци. Пак повтарям, хилихме се, както се казва – нерде Ямбол, нерде Стамбул. Виена бе градът, който 8 пъти в последните 10 години бе обявяван за най-добрия град за живеене в света, и е. А пък ние, макар и най-добрият град за живеене в Ловешка област и то в неофициалната класация, сме си малкият български (постсоциалистически) Троян.

СЕГА ОБАЧЕ изобщо не смятаме да се подхилкваме. Защото става дума за експертното и солидно аргументирано мнение на професионален анализатор – старши икономиста в националния Институт за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов. И защото сме напълно съгласни! Най-общо г-н Николов заявява – на базата на различни икономически, социални и други актуални данни – че не Ловеч, а Троян заслужава да е областен център. „Революционно“ предложение, стъпило обаче на обективните реалности, което със сигурност ще доведе до кисели усмивки у комшиите. Но нека дадем думата на г-н Николов, препечатваме анализа му, с незначителни съкращения, от сайта на ИПИ (www.ime.bg).

Генадий Маринов

ИЗБОРЪТ на областен център трябва да е повече от ясен – това са големите градове на страната, които съсредоточават в себе си не само голяма част от населението, но и от стопанската активност в регионите. Докато (обаче) регионалната карта рядко търпи промени, през годините демографската и икономическа карта се развива динамично; и в резултат на това в страната има няколко случая на „малки“ градове, които постепенно се приближават и дори задминават по ключови характеристики областните си центрове. Ще разгледаме един такъв пример – Троян, който в резултат на бързия си икономически ръст през последните години засенчва настоящия областен център Ловеч.

НЕКА ЗАПОЧНЕМ от демографията. Ловеч на този етап остава по-големият град. И двете обаче са в групата по-скоро на средно големите общини и далеч не могат да се сравняват с най-големите областни центрове. Основните показатели за прираст обаче сочат, че в бъдеще двете общини ще се сближават. Докато по последни данни в Ловеч естественият прираст е малко по-голям (с 1 промил  –15 на 1000 при 14 на 1000 в Троян), то през последните години Троян привлича значително повече население по линия на миграционните процеси, особено в пандемичните години. Прави впечатление също, че Троян има и малко по-благоприятна структура на населението – 60% хора в трудоспособна възраст и 29% над 65 години, което дава известно предимство в потенциала за експанзия на заетостта. Очаквано обаче и в двете общини демографското развитие изостава значително зад водещите центрове на юг.

ЩО СЕ ОТНАСЯ до самия пазар на труда, Троян има видимо предимство. Според последните налични данни на Агенция по заетостта безработицата в общината е едва 4,6%, на фона на 6,6% в Ловеч към 2023 г. Областният център има и значително повече трайно безработни, което говори за по-значителни проблеми с включването на големи уязвими групи. Значителна преднина Троян има и при заетостта – 66,6% за населението на 15-64 години според данните от преброяването от 2021 г., на фона на 60% в Ловеч. Предимството на Ловеч пък е в чувствително по-високия дял на висшистите и по-нисък при хората с ниско образование, както и по-високите с около 200 лв. средно месечни заплати – 1418 лв. срещу 1195 лв. в Троян, което всъщност отразява два пъти по-голямата тежест на обществения сектор в Ловеч (32% от заетите) в сравнение с Троян (15%). Това е следствие от разполагането в града както на повече държавна администрация, така и здравни и образователни заведения.

ГОЛЕМИТЕ РАЗЛИКИ обаче идват в икономическото развитие. Троян демонстрира значителна преднина при добавената стойност на човек от населението – 8,9 хил. лв. на човек от населението срещу 7,6 хил. лв. в Ловеч. Номиналният размер на общинските икономики също е близък – областният център създава 287 млн. лв. добавена стойност към 2022 г., по-малката община –  236 млн. лв., а в някои години преди пандемията (2019 г. да речем) местата им са били разменени. През последните няколко години в Троян има и значително повече инвестиции, като разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) достигат 2,6 хил. лв. на човек през 2022 г. срещу 2,3 хил. лв. в Ловеч. Областният център от своя страна има лек превес при чуждестранните инвестиции, но пък Троян – при употребата на средства от европейските фондове.

ВКЛЮЧЕНИТЕ тук измерения са само част от широкия набор, въз основа на който може да се основава разговорът за избор на областен център. Целта на тази илюстрация обаче е друга  – най-вече да се демонстрира, че икономическите и социални траектории на регионите водят до различно и неравномерно развитие, и е редно административната карта да се обновява през известно време, за да отразява промените в тези реалности.

1 ноември 2024 г., София

Адриан Николов, 

Институт за пазарна икономика

Начало

Още по темата:

• Ваня Григорова: Троян ми е Виена и Париж
• Наздраве, Ванче! 
• София – предградие на Троян

Tweet