След срещата за Ивайло – човекът, в чиито вени имаше думи

* Никой от нас, в Троян, не го разбра. Прекалено голям бе, прекалено високо в своя свят на чистото слово, на абсолютната красота. Но въпреки, някак инстинктивно, всички усещахме, че странникът е необикновен, от онези, целунатите от Бога…

Шапки долу!

Ивайло Иванов (1972 - 2016)

ИВАЙЛО (1972 - 2016). Поетът. Помним го на площада – продаваше книги на самоделното си павилионче. Някак странен, неугледен до дрипав, тук, но някъде другаде. Някои го подминаваха, с насмешка или безразличие. Други се спираха при книжния човек, докосваха се до поета, той раздаваше щедро от своето и колкото можехме, разбирахме. Трети се питаха какво е това „нещо“, по-скоро с неприязън – неясното, още повече ако е необикновено, дразни – отколкото с нещо друго, с добрина например.

ВСЪЩНОСТ никой от нас, в Троян, не го разбра. Прекалено голям бе, прекалено високо в своя свят на чистото слово, на абсолютната красота. Но въпреки, някак инстинктивно, всички усещахме, че странникът е необикновен, от онези, целунатите от Бога. И в тази вълшебна троянска петъчна вечер, на 10 октомври, в Туристическия информационен център (тъй и не разбрахме кой организира това вълшебство, но който и да е, поздравления! – бел. моя), петима университетски преподаватели, до един поклонници на Ивайло – приятели в личен план и респектирани и вдъхновени като литературни историци и изследователи, ни потвърдиха/доказаха неговата необикновеност. 

ТРОЯНЕЦЪТ, който си отиде едва на 44 преди десет години (погребението бе на 1 юни 2016 г. в Новото гробище на Троян), без никакви уговорки бе определен като най-значимият български поет на 90-те години. Име, без което не може да мине нито един сериозен анализ на новата българска литература. И първият от националните поети на своето време, към когото има такъв масиран изследователски интерес – мащабната научна конференция през 2022 г., организирана съвместно от Великотърновския университет (ВТУ), Ивайловата Алма Матер, и Нов български университет (НБУ), и излезлият в началото на 2025 г. сборник с материали от конференцията, но и други, озаглавен „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ (за този сборник е ставало дума вече, виж „Поетът Ивайло“ в бр. 2 на Т21 от 15 януари 2025 г. – бел. ред.).

КАЗА СЕ за завършения/съвършения му поетичен свят, за изключителната поетична и изобщо хуманитарна ерудиция, за това, че е знаел кой е, колко е високо, но без да го подчертава, много голям, но винаги някак безхитростен и обикновен, за двоичния му поетичен свят – единия на нежността и изяществото, на лиричното съвършенство, другия на иронията и самоиронията, много силни, безпощадни дори, но по Ивайловски ненараняващи. За човека, в чиито вени сякаш не текат кръвни телца, а думи (образът бе на проф. Иван Станков, който държа и надгробното слово за Ивайло в Новото гробище на Троян, виж „Памет за Ивайло“ в бр. 23 на Т21 от 8 юни 2016 г. – бел. ред.).

НАКРАТКО – казаха ни едно: Троян, макар и неоценил Ивайло и критикуван от него, е неговият град и трябва да се горде(ем) с националния си поет. По повод излизането на сборника „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ в началото на 2025 г. казах, че всички ние тук, в Троян, не го (до)разбрахме, но утехата ни, ще се преповторя, е, „че така е с големите, малките не могат да видят ръста им, така и с малкия Троян и големия Ивайло“.

Генадий Маринов

    П. П. Виж по-долу материала за срещата за Ивайло на Нели Генкова-Маринова (автор на едно от съвсем малкото интервюта с него и единственото троянско – „Ивайло Иванов: Важен е самият жест на купуване на книга“, в бр. 21 на Т21 от 2015 г. – бел. ред.) и извадки от казаното за поета от петимата университетски преподаватели – проф. Пламен Дойнов, водещ на срещата и доц. Мая Ангелова (двамата са съставители на сборника „Изборът на поета: Ивайло Иванов“), проф. Димитър Михайлов, проф. Иван Станков и нашата съгражданка гл. ас. Нели Кирилова. 

Вечер за Ивайло

Във Вечерта за Ивайло, Троян, 10 октомври 2025 г.

ЕДНА изящна вечер. Това преживяха гостите, дошли за представяне на сборника „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ (Троян, 10 октомври, Туристически информационен център). Изданието е на Нов български университет, книга 2 от поредицата „Архив на съвременната литература“, която на следващия ден бе представена и във Велико Търново. „Имаше си свои и чужди градове. Свои бяха Троян и Търново. Две Т-та.“ – пише за Ивайло един от авторите в книгата, Сава Василев.

ДА ПРЕДСТАВЯТ сборника бяха дошли съставителите му проф. Пламен Дойнов и доц. Мая Ангелова, търновските преподаватели проф. Иван Станков и проф. Димитър Михайлов, младата търновска преподавателка и наша съгражданка гл. ас. Нели Кирилова. Хора, обединени не само от кариерите си на учени хуманитаристи, а кръг от съмишленици и приятели, посветени на литературата. За Ивайло, който си отиде без време преди почти 10 години, те говореха вдъхновено, с преклонение пред таланта и обич към човека. Държаха да се чуе най-вече неговото слово, четоха стихове, отказаха се от многословие в днешното бъбриво време и в залата имаше едно смирение, достойно за Ивайло Иванов. Който вече е влязъл в литературната история, обект на проучвания, обявен за „един от най-ярките български поети от края на 20. и началото на 21. век“. А всичко, което правят неговите приятели, почитатели, изследователи – включително срещи като троянската – проф. Дойнов нарече „воля за памет“. 

СРЕЩАТА беше озвучена по един неочаквано прекрасен начин. Дует Verya – глас и арфа – изпълни магична келтска и фентъзи музика. Сопраното Мария Анастасова, дъщеря на Мая Ангелова, е солистка в Пловдивската опера и вокалистка във видеоиграта Baldur's Gate 3, чийто саундтрак е донесъл на българския екип наградата BAFTA на Британската филмова академия. Арфистката Ивайла Тодорова, все още студентка в НМА „Панчо Владигеров“, вече има международни отличия и участия в европейски турнета. Поезията, музиката и човешкото вълнение на гостите създадоха за час време илюзията за един друг свят, по-красив и по-добър.

СЛЕД смъртта на Ивайло поставихме на мястото, където подреждаше антикварния си щанд, къщичка за книги. Оставете или вземете някое томче. Но нека книгите да са стойностни, това не е склад за вторични суровини. Може би е някакъв наш, троянски вариант на „воля за памет“. 

Нели Генкова-Маринова

Мнения за Ивайло

ЕДНИ УСЪМНЯВАЩИ ВЪПРОСИ

ТВОРЧЕСТВОТО на Ивайло Иванов, като един от най-значимите поети в българската литература след 1989 г., и, разбира се, заради преждевременната му кончина, влезе в тази литературно-историческа фаза. Той вече е обект на литературната ни история. Но за голямо съжаление не малко поети починаха през последните години – и от неговото поколение, има и по-млади, които дебютираха през 90-те години, след 1989 г. Но Ивайло е единственият, за когото досега има посветен научен форум с национално значение (Велико Търново, 2022 г.) и единственият, за когото има издаден академичен сборник („Изборът на поета: Ивайло Иванов“, 2025 г.). 

ДАВАМЕ си сметка, че винаги, когато говорим за Ивайло Иванов и особено пък точно тук в Троян, ще стоят и едни усъмняващи въпроси, понякога ги чуваме и от наши колеги или в социалните мрежи. Тези въпроси звучат така: Защо приживе на Ивайло Иванов не се сетихте да го чествате? Вие оценихте ли, докато Ивайло беше жив, неговата поезия? Какво се случи, че Ивайло така внезапно и без време си отиде, сякаш недостатъчно оценен от всички вас? Въпросите могат да бъдат продължени в този план. Но тези въпроси са по-скоро плод на стереотипи, които лесно подхващаме в българската среда. 

БЕЗ ДА ПРАВЯ обаче бомбастични аналогии ще кажа, че подобни въпроси са задавали и онези, които издават първата стихосбирка на Димчо Дебелянов четири години след смъртта му. Подобни въпроси, макар и под сурдинка, тогава е имало терор, си задават и през 1946/47 г., когато започва стремителното канонизиране на Никола Вапцаров. Подобни въпроси се задават и за Пеньо Пенев. Този модел на късно признание, отдадено пост мортен на поета, като че ли е отработено в българската литература… Но аз много пъти съм казвал, че на Ивайло Иванов не му е липсвало литературно признание (приживе).

Проф. д-р Пламен Дойнов, НБУ

БЕШЕ БЕЗТЕЛЕСЕН, СЪЩИ ХРИСТОС

ИВАЙЛО беше невероятно момче. Такива студенти, такива момчета през университета минават веднъж за десетилетия. Той беше човек, направен от литература, от нищо друго – не знам кръв ли течеше през него, но през вените му по-често минаваха думи, отколкото кръвни телца. Ивайло дишаше в стихотворения, свои и чужди. Помня няколко картини с него, запечатани в съзнанието ми. Ивайло ходеше в този свят като Христос, оставен без апостоли. Имаше приятели, тук е и неговият словесен баща, който го приемаше в къщата си като син (проф. д-р Димитър Михайлов). Но в Ивайло имаше една чудовищна литературна самота и това беше част от поетическата му фигура. 

НЕГОВИЯТ поетичен свят бе направен от три важни неща – любов, природа и вяра. Много интересна симбиоза имаше между тези три субстанции на неговата поезия, която я правеше толкова дълбока, докарваща хората до сълзи. И в следващия стих започваше жестоко да те иронизира, че се чудиш на кой свят се намираш. Аз мисля, че той живееше в два свята едновременно и беше разпнат между тях…

ИВАЙЛО беше безтелесен, същи Христос, и не знам повече дух или повече душа имаше. Този човек имаше ангелическа природа, никакво тяло, едва вървеше по земята. Той говореше вдъхновено, но някак боговдъхновено. Той не говореше на света, аз изобщо се чудя дали Ивайло бе в нашия свят. А в света, в който се намира душата му и този свят бе ужасно красив.

Проф. д-р Иван Станков, ВТУ

ИВАЙЛО Е ПОЕТЪТ С ГЛАВНО „П“

НИЕ (с проф. д-р Иван Станков) бяхме и негови преподаватели, и негови приятели. И в същото време ние знаехме, че той е роденият поет, той е поет! И това трябваше да се отбележи в централните литературни издания – че се е родил нов поет. Действително Ивайло Иванов е емблема или една от емблемите на поетите от поколението, което дебютира през 90-те години.

ПРИЯТЕЛСТВОТО ни продължи почти до края му. Последната ни среща бе в Търново през м. декември 2015 г. Видяхме се тогава – той много често идваше в Търново, с повод и без повод, аз като идвах в Троян, го виждах, милия, на площада, където продаваше книги.

НИЕ ВСИЧКИ тук си даваме сметка, че Ивайло е Поетът с главно „П“. За разлика от много други. Успя да издаде девет стихосбирки. Но вероятно и сега се пазят негови стихове, които никога не са публикувани. И може би трябва да се направи едно усилие и тези негови стихове да видят бял свят.

Проф. д-р Димитър Михайлов, ВТУ

БЯХМЕ НАЙ-БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ

ИМАМ честта да познавам Ивайло от най-хубавия му период, в началото. И в по-късните му периоди – в Търново, където имаше трудни моменти, и в Троян, където също имаше такива моменти.

ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ (2015 г.) аз бях с него, когато той представи стихосбирката си „Нов сън за щастие“, последната си книга. Видях го щастлив, последната му книга, последното му пътуване – от Търново до Пловдив, на конференцията на Пловдивския университет. Там той раздаде на всички приятели, хора, които уважаваше и обичаше, тази своя книга. Беше наистина щастлив!

КОНФЕРЕНЦИЯТА за Ивайло (Велико Търново, 2022 г.). Бяхме най-близки приятели, един литературен приятелски кръг, и поетът Николай Петков веднъж каза пророчески (на Ивайло): „Не се притеснявай, те ще станат професори с твоето творчество, ще има с какво да се занимават“. Казвам го, защото ние направихме тези паметни ритуали (конференцията и други) по подобие на събитията в памет на Яворов.

Доц. д-р Мая Ангелова, НБУ

ЕХА, ТРОЯН КАКЪВ ПОЕТ ИМА!

МНОГО се радвам, че успях да присъствам на това събитие в Троян, за мен е изключително важно – защото макар да се налага да пребивавам във Велико Търново, аз живея в Троян. 

ПЪРВАТА ми среща с Ивайло Иванов стана в началните ми курсове като студентка българска филология във Великотърновския университет. Не го познавах до този момент. Той излезе на лекцията, започна да чете поезия и ние, студентите, бяхме силно впечатлени. А когато разбрах, че е от Троян, бях много горда и си казах: „Еха, Троян, моят град, какъв поет има!“. Това провокира един интимен препрочит на поезията му.

В ТРОЯН в последните години се случват много хубави културни събития. Надявам се да има и серия от подобни събития, пазещи паметта за Ивайло Иванов.

Гл. ас. д-р Нели Кирилова, ВТУ 

Начало

Още по темата:

• Ивайло Иванов: Важен е самият жест на купуване на книга (2015 г.)
• Картини от една изложба - размисли от един дебат
  
• Отиде си поетът (2016 г.)
• Памет за Ивайло
• Отново книги на Ивайловото място (2017 г.)
• Къщичка за книги с книги (2018 г.)
• Благотворителна инициатива в памет на Ивайло (2020 г.)
• Голямо признание за нашия Ивайло (2022 г.)
• Поетът Ивайло (2025 г.) 

Tweet