Отиде си Цочо Зюмбилски, той искаше да сме сред първите

* „Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи“

Цочо Зюмбилски (1931-2026)

In memoriam

На 23 май 2026 г. на 95-годишна възраст си отиде Цочо Зюмбилски. Дългогодишен директор на Троянската гимназия  – тогава ПГ „Васил Левски“, сега СУ „Васил Левски“ (1977/1984 г.) и на нейното продължение ЕСПУ „Георги Димитров, сегашното СУ „Св. Климент Охридски“ (1984/1993 г.). Който беше не просто администратор, а истински мениджър, енергичен, всеотдаен, с една своя особена и много силна интуиция за модерното и полезното. В памет на г-н Зюмбилски, този фанатично отдаден на каузата на троянското образование наш съгражданин и направил много за нея, препубликуваме негови спомени, записани от учителката по литература Нели Генкова за юбилейното общинско издание „90 години гимназиално образование в Троян“. Въведението към разказа на пенсионирания директор го представя така: „В неговия дом, сред многото снимки на голямата му фамилия, стои и снимка с колегите. В дебела тетрадка е водил своя дневник – бихме го нарекли личен, ако не беше хронологията на училищния живот. Но в случая това обществено летоброене истина е нещо много лично“. Дълбок поклон! Т21

ПРОФ. ФОЛ: „ОТ МЕН ПАРИТЕ, ОТ ВАС СТРОИТЕЛСТВОТО”

Учителите и директорът, ПГ „Васил Левски”

КЪДЕТО отида, все правя строителни реформи. Във „Васил Левски” преместих учителската стая на втория етаж – първият не е достатъчно сигурно място. Когато за откриването на „Георги Димитров” дойде тогавашният просветен министър проф. Александър Фол, след като разгледа училището, ме попита: „Директоре, това за училище ли е строено, или за институт?”. А аз още тогава поставих въпроса за нова пристройка. Обосновах се, че иначе ще трябва да учим на две смени, а освен това нямахме училищен салон – нещо задължително за едно модерно училище. Той ме посъветва да кажа същото на предстоящата среща с градското ръководство. Казах го. Министърът заяви пред градската управа: „От мен парите, от вас строителството.”. Обаче от Ловеч не искаха да планират пристройката. Аз всяка година поставях въпроса. Чак през 1990 г., когато решенията на Общинския съвет вече не зависеха от Ловеч, Марин Ганков, тогавашният председател на съвета, включи пристройката в градския план. 

Директорско слово

ВСЪЩНОСТ, през 1984 г. идеята беше гимназията изцяло да се премести на новото място, а старата сграда да остане като основно училище. Непосредствено преди началото на новата учебна година се реши и „Васил Левски” да си остане ЕСПУ. В „Георги Димитров” дойдоха всички ученици от 8. до 11. клас, а старата гимназия започна да се изгражда наново. Аз поканих целия учителски колектив горе и повечето се преместиха.

ГОНЕХМЕ НАЦИОНАЛНО НИВО

ИСКАХ да внасям нови неща в училище. Тогава се говореше за интеграция на обучението с науката и производството. Тръгнахме да сключваме договори за сътрудничество с различни научни институти и с градските предприятия. Посещавахме образцови училища из страната – търсехме какво им е образцовото, та да станем и ние като тях. Исках да гоним национално ниво. Когато трябваше да преименуваме училището, настоявах за „Климент Охридски” – и защото е бил първият български учител, но и заради Софийския университет. Когато отидох в университета, така и им обясних – че училището ни е кръстено на тях, за да сме като тях първи, и искаме да установим връзки за сътрудничество. Канили сме на срещи при нас такива национални имена като акад. Ефрем Карамфилов, проф. Тончо Жечев, проф. Марко Семов, Станка Пенчева, Драган Тенев, Невена Коканова, Павел Попандов, Валя Балканска.

ОТИВАХ НАПРАВО ПРИ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

На официалното откриване на новото ЕСПУ „Георги Димитров”, отляво на директора Цочо Зюмбилски (правия) е тогавашният образователен министър проф. Александър Фол, 1984 г.

УЧИЛИЩЕТО ни беше с природо-математическа насоченост. За да не бъде едностранчиво развитието на учениците, решихме да работим за естетизиране на училищната среда. Появи се идеята за музикална паралелка, както и за художествена галерия. Отидох в Съюза на българските художници на „Шипка” 6 и ги помолих за каталог. По този каталог се ориентирах – търсех най-известните художници и отивах направо на адресите им. Обяснявах им за нашата училищна галерия и ги молех за картини. Помня, големият художник Васил Стоилов извади десетина и ме остави да си избера една. Поиска за нея 400 лева. Аз ги намерих, изпратих му ги, а той ми ги върна обратно – не е мислел да взема пари от училище, но ме е изпитвал.

с. Чифлик, 25 април 2006 г.

 

Спомените записа Нели Генкова

Снимките са от архива на учителя по математика Стоян Борджуков

 

Начало

Tweet