Орешашки панаирни бутафории

* „Не се ли прояви стремеж за нещо по-значимо ще си останем в зоната на панаирите с амбулантен оттенък, които въпреки видимите усилия, не могат да заглушат провинциалния вопъл на нещо архаично, безперспективно, досадно повтарящо се“ * „Вместо в началото да върви иконата на Светата Богородица, там крачеха „почетните“ гости“

Мичо Генковски
На Голяма Богородица Отзвуци
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., в ресора му е и културата, а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и непоправим троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Написал няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и изобщо факторите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Приятел и желан автор на Т21. От години живее в манастирското село Орешак.

В предишния си материал във вестника ни апелира за по сериозна амбиция на всички ни – общественост, местни власти, за изграждането на лелеяния транспортен тунел под Балкана при Троян, видян като стратегически проект, който би дал други хоризонти и мащаб на града и района ни (виж „Троян беше! Въпросът сега е – ще бъде ли?“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.). Сега отново поглежда стратегически към една троянска радост и гордост, но и болка – Националното изложение на художествените занаяти в Орешак (Панаира, както го наричахме в близкото минало). А поводът е големият манастирски и всенароден празник Голяма Богородица, 15 август, свързаният с него и замислен като занаятчийски Орешашки панаир и свързаното и с двете Национално изложение, в което, по думите на г-н Генковски, „все ми се струва, че ще се прояви някаква активност с европейски мащаби“. Т21
ПАК е август. Петнадесети. Време за панаир. Орешашкият. Орешачани са хора горди, със самочувствие, с верен усет към красотата, убедени местни патриоти. Затова не бих си позволил да твърдя, че те цяла година с едва сдържано нетърпение чакат този ден, за да напазаруват стоки ценни, стоки дефицитни. Не мога да кажа, че орешачани ненавиждат панаира, но със сигурност много от тях гледат на него с досада. Опитите на организаторите да се припише някакъв характер на занаятчийска изява са фрагментарни и неубедителни. Още повече пък на прага на Националното изложение на занаятите където могат да се видят творения на най-изявени майстори от цяла България. Освен това, и което е по-важно, някак подличко или поне не съвсем почтено гюрултията по търговската чаршия се свързва с християнския празник Успение Богородично, празника на Троянския манастир. 

ВИП гостенката, придружаващите я и попът домакин отпред, а чудотворната икона на св. Богородица Троеручица зад тях (?!) в празничното литийно шествие, Троянски манастир, Голяма Богородица, 15 август 2026 г.
ТУК една наложителна вметка. На тазгодишния Свят ден, 15 август, както всяка година, Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица измина своето шествие от манастира до Могилата, на която някога е била оставена от светогорски монаси по знаменателен Божи знак. Присъстващите стотици хора бяха неприятно изненадани от подредбата на шествието. Вместо в началото да върви иконата на Светата Богородица, там крачеха „почетните“ гости (най-почетен сред почетните бе президентът Илияна Йотова, която след няколко месеца ще се бори за следващ мандат – бел. ред.). Да оставим, че не е канонично. То е просто неприлично. Човек дори да не е вярващ, би следвало да осъзнае, че щом е там и счита иконата за Свята, ще трябва да й се поклони и смирено да и стори път. Обратното е демагогия, каквато волно или неволно си позволиха. „Простено да им е“, вероятно великодушно би казала Богородица. „Простено да им е“, казваха и хората наоколо.

ПАНАИРЪТ в Орешак не е от скоро. През 60-те години на миналия век такива панаири се организираха почти във всеки български град. Тогава в името на преизпълнението на плана разни РПК-та и ТПК-та обираха залежалите, демодирани стоки из паяжинясалите складове и ги предлагаха на панаирните сергии. Беше истински парад на кич и безвкусица. Няколко бирарии даваха илюзия за подобие на немския Октоберфест – кебапчета и бира на корем. Старомодието на стоките и малокултурието на купувачи и продавачи беше донякъде оправдано. Нямаше „Била“, нямаше „Лидъл“, нямаше Ритейл парк със стоки от другия край на света. Нямаше шестте механи по главната улица в с. Орешак, чиято слава на кулинарията и обслужването се знае вече в цялата страна. 

ТА ТОГАВА беше решено да се прекъсне тази търговска шумотевица в Орешак и да се изгради един културен, уникален по форма и съдържание Национален панаир на занаятите. Още повече, че тогава имаше и запазени занаяти, и изявени занаятчии като нашите Петър Цанков, Стоян Йовков, Баю Добрев, Найден Тотев, Минко Банковски и много други. Имаше отдадени на етнографията естети като Атанас Божков, Христо Вакарелски, Виолета Василчина и музейни работници като съгражданите ни Петко Съйчевски и Ганко Цанов. Под ръководството на местната власт Троян бързо се утвърди като всепризнат център на народните занаяти. Тук се провеждаше националният конкурс „Троянски майстор“, тук се празнуваше с участието на творци от цяла България Празникът на занаятчиите Св. Спиридон. Организирането на няколко Международни изложби, в които участваха майстори от целия свят – Чили, Перу, Мексико, Япония, Индонезия, Индия, Финландия, Франция, Съветския съюз и др. – даде нова насока за развитие на Изложението (Панаира). Общо 25 държави взеха участие в изложението през 1986 г. 

СЛЕД ЗАКРИВАНЕТО на тази изложба някои страни като Индонезия дариха своите експозиции, а други като Чили, Перу, Индия, Япония дариха отделни експонати. Това роди идеята за възможно развитие на Изложението на занаятите в Орешак като Световен или поне Европейски център на занаятите. Събитията след 1989 г. сложиха край на тази мечта. Нещо повече. Някой реши, че в името на по-доброто финансиране, на повече щатни бройки и други недомислици Изложението няма да бъде повече Национално, а става Регионално. В такива случаи мъдрият ни народ казва: „Развалил манастир, за да направи църква!“. Изглежда Троян вече изгуби своя статут на национален център на занаятите. Претенденти за занаятчийска столица на България вече са редица по-големи и по-малки градове като Добрич, Габрово, Златоград, Пловдив и др. През последните почти 40 години явно нямаше никакъв стремеж за развитие на идеята за създаване на наднационален културен институт. Добре че по време на своя мандат кметът Минко Акимов пое отговорността и направи необходимото, за да бъдат ремонтирани и обновени най-старите палати издигнати още при откриването през 1971 г. За жалост една от големите и масивни зали, издигната в края на 70-те години в северозападната част на изложбения парк, не беше съхранена, руши се и явно няма дълго да издържи безстопанствеността, на която е изложена.

Общински форум през 1977 г. за развитието на народните художествени занаяти в духа на вековните занаятчийски традиции, Троян е единственият град в България, който провежда обсъждане на тези въпроси, основен докладчик е Мичо Генковски
МНОЗИНА отричат високите цели, считайки ги за грандомания, но когато те липсват, обикновено не биват реализирани и далеч по малки намерения. Преди 1989 г. периодично провеждани общински форуми чертаеха насоките за развитие на една или друга сфера от живота. Вземаха решения. Упражняваха контрол. Привличаха изявени специалисти от местно и  национално ниво. През 1977 г. бях определен за докладчик и Троян стана единственият град в България, който проведе форум за развитието на занаятите. Именно след този форум се прояви голямата активност, която доведе до последвалите сериозни национални и международни постижения. Казват, че България днес е много по-богата. В много отношения има подкрепата на Европейския съюз. Струва ми се, че в този смисъл градът ни изпуска някои възможности за извеждане на общината на едно по-високо ниво. 

Фирмата „Национално“ все още не е свалена…
ВСЕКИ ДЕН минавам покрай Изложението в Орешак и виждам, че фирмата „Национално“ все още не е свалена (виж „Нов статут на Изложението в Орешак, вече е Регионален културен институт“ – бел. ред.). Сигурно се самозалъгвам, но все ми се струва, че ще се прояви някаква активност с европейски мащаби. Ще се възроди позагубената прословута троянска предприемчивост, която дълги години беше основен стимул за смела и амбициозна работа. От особено значение би бил синхронът между Музея на занаятите като методически център, Изложението на занаятите, троянското Художествено училище и Задругата на майсторите. Не се ли прояви стремеж за нещо по-значимо ще си останем в зоната на панаирите с амбулантен оттенък, които въпреки видимите усилия, не могат да заглушат провинциалния вопъл на нещо архаично, безперспективно, досадно повтарящо се. Не се вдъхновявам особено от изявите на Евровизия, но всички виждаме какъв ентусиазъм буди и колко остра е борбата за определяне на град домакин на Евровизия през 2027 г. Очевидно възможността за организиране и провеждане на каквото и да е европейско събитие поражда нови идеи, надежди, творчески хрумвания. Представете си Троян изправен пред подобна възможност със своя цел. В сферата на занаятите или в друга сфера, избрана от местните власти.

15 август 2026 г., Орешак
Мичо Генковски
  
Още от същия автор:
 
Още по темата за Манастира и Панаира: 
Още по темата за Изложението:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |