Юбилейни поводи на изявени наши съграждани

* Утвърденият през годините стремеж на троянци да спомнят имената на изявени наши съграждани ще намери своята изява и

 през настоящата 2022 г.

 

Мичо Генковски

И ний сме дали нещо на света

Авторът Мичо Генковски от години живее в с. Орешак, където има малък хотел. Бивш управленец и общински съветник. Негово бе предложението (2009 г.) за удостояването посмъртно с най-високото троянско отличие „Почетен гражданин на Троян“ на 14 именити троянци, сред тях Иван Хаджийски, акад. Ангел Балевски, Минко Николов, Димитър Гимиджийски, Петър К. Балевски, Димитриката и др. Изследовател на троянския елит, троянофил, желан автор на Т21.

 

МИНКО ИВ. МАРКОВСКИ

Минко Ив. Марковски

ТАЗИ ГОДИНА се навършват 160 години от рождението на Минко Иванов Марковски, събрал в две книги под заглавие "Спомени и очерки из българските революционни движения" множество документи, факти, спомени на още живи участници в историческите събития в Троян и Троянско през последното десетилетие преди Освобождението. И макар че неговият брат Марко Иванов Марковски е много по-активен участник в революционната дейност на троянци, то книгите на Минко имат своето огромно значение за представата, която имаме за национално-освободителното движение.

МИНКО МАРКОВСКИ е роден на 15 февруари 1862 г. Завършва основно училище в Троян, след което учи три години в Пловдивска гимназия. Получил солидно за времето образование става учител - първоначално в с Орешак , а по-късно в Голяма Желязна. Следват години, през които Минко заема различни длъжности в съдилищата в Ловеч, Враца, Плевен, Свищов. Именно във Враца той подготвя и дава за печат първата книга на своите "Спомени и очерки...". Втората книга под същото заглавие излиза чак след смъртта му. Първата книга включва периода 1868-1878 г. и разглежда дейността на Васил Левски и неговите сподвижници в Троянския край до залавянето на Апостола. Книгата предлага автентични срещи, случки, намерения от провежданите по онова време заседания на революционния комитет. Пряко и непосредствено Марковски предава атмосферата на епохата, регистрира фактите, вниква в психологията на участниците. Втората книга е разказ за действията на троянските революционери през 1873-1876 г. – подготовката и неуспелите опити за вдигане на въстание в Троян през пролетта на 1876 г. Разкрива героизма и погрома на Новоселското въстание.

ПРЕЗ 1976 Г. книгата на Минко Марковски "Спомени и очерки..." е издадена от издателството на Отечествения фронт. Добавени са нови глави, в които са описани арестуването на членовете на революционния комитет в Троян, тежката им съдба  в затворите в Ловеч Търново, Русе, ограбването и опожаряването на  града ни през 1977 г.

МИНКО РУСЕНОВ  

проф. Минко Русенов

ТОЗИ ИЗТЪКНАТ български икономист-финансист е роден в Троян през 1912 г. и през настоящата година се навършват 110 години от рождението му. Завършва Търговска гимназия в Свищов, след което известно време работи като икономист в различни производствени кооперации в Троянско. От 1936 г. до 1940 г. е студент в първия випуск на Висшето търговско училище в Свищов, носещо името на своя дарител Димитър Ценов. След завършването е асистент по политическа икономия- От 1945 г. е доцент по финансови науки. Специализира в Германия и Австрия. Защитава дисертация по стопански науки. През 1952 г. е избран за професор. Основава катедра „Финанси и кредит“, която ръководи до 1966 г. Основава и дълго време е редактор на научното издание „Народностопански архив“. През периода 1955-1964 г. е ректор на Свищовския институт. При неговото управление се увеличават изучаваните специалности и расте броят на приетите студенти. През 1966 г. проф. Русенов става главен редактор на новия седмичник "Икономически живот". От 1967 г. чете лекции в Софийския икономически институт „Карл Маркс“. Оглавява катедра „Финанси и кредит“ в института. Съставител и съавтор е на „Финансова и кредитна енциклопедия“. По негова инициатива излиза тритомно издание „История на финансово-кредитната система в България“.

ПО ВРЕМЕТО, когато Минко Русенов е ректор на Свищовския институт, там преподават още неколцина троянци. Този факт ражда приятната закачка: „Това е троянски Институт на свищовска земя". Проф. Русенов следи отблизо и отлично познава развитието и проблемите на стопанския живот в Троянския край. Често той и негови колеги от Свищов оказват методическа и практическа помощ при проблеми в помощ на троянската икономика. Изясняват целесъобразността и правят задълбочени анализи при вземането на важни решения за стопанското развитие на града ни. Любовта му към Троян не го напусна до края на живота му. Многогодишната преподавателска, научна, журналистическа и практическа дейност на проф Минко Русенов го характеризира като  бележит български икономист-финансист, който в работата си проявява опит, мъдрост, целеустременост.

ПЕНЧО РАДКОВСКИ

ОЩЕ ЕДИН утвърден икономист  -  проф. Пенчо Радковски - навършва 110 години от рождението си. Той е пръв декан на Търговския факултет на Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В рамките на факултета той обособява специалност „Икономика на външната търговия". Скоро след това тя става първообраз на специалността „Международни икономически отношения“, разкрита в Икономическия институт.

ПРОФ. ПЕНЧО РАДКОВСКИ е един от най-задълбочените изследователи на кооперативното движение в България. Познава в детайли кооперативното движение в Троянския край. Именно на кооперативната дейност той посвещава редица свои трудове, в които се явява като неин ревностен, последователен, убеден  сторонник. На името на проф. Пенчо Радковски има назована улица в Троян.

ПАТРИАРХ МАКСИМ

Патриарх Максим (Марин Минков)

БЪЛГАРСКИЯТ патриарх Максим ще навърши на 6 ноември 2022 г. 10 години от смъртта си. Роден е в Троянското село Орешак (светското му име е Марин Найденов Минков), където първоначално учи, а от 1929 г. продължава образованието си в Софийската семинария. Записва и успешно завършва Богословския факултет на Софийския университет. Замонашен е в параклиса на университета с името Максим. Известно време е учител-възпитател в Семинарията. Постепенно е ръкоположен за йеромонах и йеродякон, а малко по-късно е въведен в архимандритско достойнство.  От 1950 г. до 1955 г. бъдещият Български патриарх е  предстоятел на българското църковно придворие при Московската патриаршия.  След завръщането си е главен секретар на Светия Синод. От 1960 г е Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. е избран и интронизиран за Български патриарх и Софийски митрополит.

ПАТРИАРХ МАКСИМ има огромна заслуга за запазване единението на нашата църква. Спокойно, с много мъдрост и убеденост той не допуска разколът да разцепи българското православие. Погребан е в църквата на Троянския манастир, където той в продължение на няколко години служи на Христовата вяра като игумен. Патриарх Максим е почетен гражданин на Троян, Ловеч и София.

*** 

 

2022-РА предлага и други наши съграждани, които имат своите по-големи или по-малки юбилейни поводи за спомен. Нека през годината си спомняме за всички тях.

Мичо Генковски

Начало

Още от същия автор:

• 12 години нищо
• Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
• Общинският съвет - щаб или дремило
• Юпитер, смили се! Давай, кмете!
• Магнетичните сили на Орешак
• Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
• Позиция: Да възродим Троян!
• Може би Китай!
• За чукурките и генетиката троянска
• Апотеоз или гротеска
  
• Човекът стихия от Голяма Желязна
• Обидно е, когато прекръщават Троянския проход 
• Ако вече не е късно... 
• Търси се майстор...  

Tweet