
И НА ПРОВЕЛАТА се миналата седмица, 6 ноември, традиционна месечна пресконференция на кмета Донка Михайлова стана дума и за вечно актуалната тема за боклука. Разбираемо, по няколко причини.– За колко време ще ни стигне клетка 3 на троянското сметище, която използваме в момента – при сегашните темпове на депониране на боклука и при реалистичните прогнозни темпове занапред?
ПО-ОБЩАТА – проблемът с боклука в столицата София, където от разнебитените контейнери освен боклук избива и усещането за далавера, корупционни практики, сенчести интереси и зависимости, отеква с голяма сила из цялата страна; дори в общини като Троян, където нещата са далеч по-подредени и чисти във всеки един смисъл.
КОНКРЕТНАТА – приключилият успешно преди дни проект за рекултивация на клетки 1 и 2 на троянското сметище (Регионалното депо за неопасни битови отпадъци, обслужващо общините Троян и Априлци), финансиран с европейски средства, 1,85 млн. лв., по Оперативна програма „Околна среда“, 2021-2027 г. (виж „Рекултивацията на клетки 1 и 2 на троянското сметище завърши“ в миналия брой на Т21 – бел. ред.).
И НАКРАЯ, но първо по важност – заявената и подготвяна (законодателно), но неясна за никого до момента промяна в начина на определяне на таксата смет, която трябва да влезе в сила от началото на 2026 г.; като може би единственото сигурно нещо на този етап е, че се върви към промяна на досегашния принцип таксата да се определя според данъчната оценка на имота, работещ, но не особено справедлив принцип.
Г-ЖА МИХАЙЛОВА бе любезна да отговори изчерпателно и конкретно на въпросите по темата, поставени от Т21.
– Разчетите са за около 10 години напред. Говорихме си с колегите, обсъждахме темата да започнем процес на подготовка за изграждане на следващата клетка 4, тъй като проектирането и съгласувателните режими са доста дълги. Ние силно се надяваме с напредването на времето и повишаването на ефективността на дружеството „Хемус ресурс – Троян и Априлци“ ООД, което извършва сепариране и компостиране на отпадъците на общините Троян и Априлци, депонираните отпадъци да намаляват. Наблюденията ни обаче показват, че количествата на генерирания отпадък, който се събира, чувствително се увеличава. Особено в туристическите райони – на практика в Орешак ние чистим непрекъснато, един камион събира отпадъците и като стигне до края на селото, тръгва обратно. Все повече отпадък събираме в района на Чифлик, а и на Бели Осъм и Балканец. Чувствително растат отпадъците от опаковки – мисля, че всеки от нас го забелязва по домакинствата си. Затова не бива да се успокояваме, че имаме дълъг хоризонт на клетка 3 и по-добре да правим изпреварващи стъпки в тази посока.
– Все повече отпадъци и оттам все по-голям обем депонирани отпадъци – това не влиза ли в противоречие със стратегията (европейска, българска, а и троянска) за намаляване на депонираните отпадъци? И няма ли да ни донесе допълнителни плащания?– Ние отделяме за сепариращата инсталация все повече отпадък, който след първичната обработка (сепарирането) продаваме – пластмаса, стъкло, метали. Опитваме да подобряваме работата си в това отношение, като купуваме все повече ефективна техника, която позволява да отделяме/сепарираме (т. е. да не го насочваме към депото) все повече отпадък. Но проблемът е, че входящите количества, генерирани от населението, а и от бизнеса, расте. Тъй че процесът, когато се анализира, трябва да се отчитат двете тенденции.
– Как се развива процесът на разделното събиране на отпадъците в община Троян? Ако погледнем дори само последните четири-пет години, се вижда че напредъкът е осезаем, ще запазим ли ритъма си в тази посока?
– Мисля, че ние като община и българските общини като цяло имаме много резерви по отношение на разделянето на отпадъците. И ще се опитаме през следващата и следващите години да вложим още повече усилия в това отношение. Вероятно знаете, че цветните контейнери за разделното събиране, които са разположени на територията на града основно, са на (външна) фирма за оползотворяване („Екопак България“ АД). Нашата цел е да си вземем изцяло тази дейност, чакаме да се отвори финансираща линия по европейската Оперативна програма „Околна среда“, чрез която да закупим наши общински цветни контейнери, камиони за разделно събиране и съответен софтуер, така че да можем да теглим количествата отпадък. В селата, слава богу, стават все по-нетърпеливи да им изградим пунктове за разделно събиране и това е перспективата. А и това е една цел, която си поставяме много сериозно за предстоящата 2026 г. и следващите няколко години.
– От 1 януари ще има ли проблеми (тук се получи любопитен лапсус, тъй като искахме да кажем „промени“, а не „проблеми“ – бел. ред.) около начина на таксуване на битовите отпадъци? Говореше се за отчитане според количеството?– Много сериозен въпрос, който ни тревожи. Тъй като за съжаление законодателят (Народното събрание) няма категоричен отговор. В Закона за бюджета за 2026 г. – защо в Закона за бюджета не мога да отговоря – са записани текстове, според които не следва в рамките на предстоящата 2026 г. базата за изчисляване на такса битови отпадъци да бъде данъчната оценка на имотите. Днес (6 ноември – бел. ред.) ние ще публикуваме общинска наредба, която е свързана с текстовете в закона. Все още никой не може да отговори – водили сме толкова разговори с Министерството на финансите, снощи късно вечерта разговарях с представители на ръководството на Министерството на околната среда и водите – какво ще излезе от Народното събрание след първото и второто четене (на законопроекта). Имаме тревога от това, че в определени общини, всъщност във всички общини, но особено в някои, новият метод за изчисляване ще доведе до чувствителен ръст на такса битови отпадъци. Мисля, че депутатите отчитат това. Твърде много закъсняха законодателните промени и, както казах, чак днес трябва да качим наредбите за обществено обсъждане на сайтовете на общините. Мога смело да заявя, че българските общини са в особена тревога, телефонът ми постоянно звъни, колеги търсят опит, и съвет, и мнение по какъв път тръгваме. Тъй че ще имаме един динамичен месец в търсене на най-доброто решение за такса битови отпадъци, на първо място – законодателно.
Генадий Маринов
- Читателите ни пишат: "Разделното" сметосъбиране в Троян (2010)
- Гореща тема: Дуплика без реплика
- Разделното събиране - ресурс за подобряване на чистотата
- Право на отговор: Истината за Асен и разделното събиране на отпадъци
- Вдигнаха такса смет (2014 г.)
- Поставиха специални съдове за пепел из Троян (2016)
- Троян е без депо за строителни отпадъци, решение засега няма (2020)
- Разделно събиране на отпадъците в Троян – може би, или… друг път? (2021)
- Управлението на отпадъците – права и задължения на власти...
- Бели контейнери за дрехи, обувки и други текстилни отпадъци
- Защо на Запад може, а у нас не може?!
- Нова крачка напред – контейнери за зелените отпадъци
- Нови 448 „Бобър“-а до края на годината
- Но какво правим ние?!
- Прерязаха лентата на новите инсталации за отпадъците
- Ще събираме (ли) разделно отпадъците (2022)
- Къде да изхвърляме дървесните отпадъци и старите мебели
- Пламен Бойновски: Когато има добър екип и се работи съвместно (1)
- Михайлова: Отпадъците са една от най-важните теми
- Вече и в община Троян функционира система за разделно събиране...
- Още 30 контейнера за зелени отпадъци в Троян (2023)
- В „Лидъл“: Автомат за връщане на пластмасови бутилки и кенчета“
- Ново: Събиране и рециклиране на стара техника









































0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)