Троянка спечели националния CASSINI Хакатон

* Паулина Раева: „Нашата мисия беше ясна: да решим проблема с напояването „на око“, който води до разхищаването на 40% от водата в земеделието“ * На първо място на европейско ниво – полски екип от Вроцлав, който изследва водните течове/загуби в населени места

Паулина Раева на трибуната в Общинския съвет

Отличници

 

ПРЕЗ 2020 Г. писахме за научния проект (AquaLab) на трима млади троянци, спечелил престижно отличие в конкурса за иновации Copernicus Masters 2020 на Европейската космическа агенция и насочен към оптималното измерване и управление на водните ресурси в България (виж „Трима троянци с авторитетна европейска награда“ в бр. 49 на Т21 от 23 декември 2020 г. – бел. ред.). Не много по-късно, през 2023 г., един от членовете на този екип участва на местните избори и влезе в троянския местен парламент (Общинския съвет) – Паулина Раева, инженер геодезист, магистър от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София и доктор от Техническия университет в Прага, стана общински съветник от групата на ПП-ДБ, гражданска квота. 

СЕГА, 2026 Г., инж. д-р Раева отново е във фокуса на вниманието с нов „воден“ проект, разработен от тричленен екип под нейно ръководство, който преди броени дни спечели националния кръг и след това достигна до четвърто място във финалната международна надпревара на поредния 11-и CASSINI Hackathon (хакатон – интензивно технологично състезание за разработка на софтуерни проекти). Състезанието е съвместна инициатива на Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA), а темата му тази година бе „Space for Water“ (космосът за водата) – насочена към опазването на водните ресурси и управлението на природните бедствия.  

ОТЛИЧЕНИЯТ проект на троянката и съотборниците й Александър Брестнички и Теодор Райчев, наречен „Field Check“ (проверка на място), е с огромна практическа полза. Чрез разработен алгоритъм на базата на сателитна климатична информация и данни в реално време за нивата на язовирите ще може да се следи и предвижда влажността в земеделските райони, което пък е от голяма важност за земеделските производители и ще носи сериозни икономически ползи (намаляване с 20-30% от разходите за напояване, предотвратяване на засядането на тежка техника в преовлажнени почви).

„НАШАТА мисия беше ясна: да решим проблема с напояването „на око“, който води до разхищаването на 40% от водата в земеделието. „Field Check дава на фермерите възможността да виждат нивите си от космоса на всеки 5 дни“, коментира г-жа Раева. Потърсихме повече информация от извора и тя бе любезна да разкаже на читателите на Т21 за проекта и състезанието.

Т21

Онлайн презентацията в международния кръг, 29 април

CASSINI HACKATHON е инициатива на Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA) със седалище в моята любима Прага. Целта на форума е да насърчи използването на данни от европейските спътници (като „Коперник“ и „Галилео“) за решаване на критични екологични проблеми. Тазгодишното издание „Space for Water“ беше фокусирано върху опазването на водните ресурси и управлението на природните бедствия.

НИКОГА не бях ходила на хакатон и така се събрахме аз и още двама мои приятели.
Състезанието е тридневно и се работи присъствено. Състезанието се организира едновременно в 10 европейски държави. Домакини на събитието в България бяха JA Academy в София. Имахме ментори от различни компания от „Софийска вода“ през Edurosat до Българска асоциация по водите. Отидохме с идеята да изследваме течове (конкретно по тръбопровода „Черни Осъм – Плевен“). Намерих данни, намерих къде минава тръбата от Троян до Плевен, но се оказа че още пет отбора работят по тази или подобна тема.

ДВАМА ментори ни отказаха да работим по тази идея. Лошото е, че и ние се отказахме, тъй като в рамките на хакатона можехме да използваме само определени данни – от „Коперник“ и „Галилео“. За съжаление те не са с достатъчна разделителна способност, а идеята за тръбопровода може да се реализира, но с данни от други комерсиални сателити. И така се върнах към друга моя любима тема – тази на прецизното земеделие. 

РАЗРАБОТИХМЕ алгоритъм как земеделците да следят влажността в полетата, времето и наличието на вода в напоителните язовири, така че да не се полива точно преди дъжд или да не се обработват почвите когато е прекалено сухо или прекалено кално. Бизнес идеята беше на база с тези данни от програмата „Коперник“ да насочваме застрахователни компании, които имат нужда от анализи на отминали периоди, за да могат да работят с прогнозни данни.

След спечелването на националния кръг, 26 април

ЛЮБОПИТЕН ФАКТ. България е една от малкото държави в Европа и ЕС, която отглежда ориз. Преди няколко години испанските фермери се отказват да отглеждат ориз, защото получават прогнозна информация, че годината ще бъде суха. българските производители получават информация, че в Испания няма да се отглежда ориз и се впускат в оризопроизводството. Информацията за сухия сезон като че ли не достига до тях или не са повярвали, та българските производители почти нямали никаква реколта.

НАКРАТКО, с тази идея спечелихме първо място в България (26 април), а на 29 април имахме онлайн презентация, където се състезавахме със спечелилите идеи от други 10 европейски държави. Ние се класирахме на четвърто място. Любопитен факт е, че нито един от петте български отбора, които изследваха течове, не спечели призова позиция, но на европейско ниво на първо място застана полски екип от Вроцлав, който изследваше именно водни течове в населените места. 

7 май 2026 г.

Паулина Раева

Начало

 

Още по темата: 

• Трима троянци с авторитетна европейска награда (2020 г.)
• Паулина Раева – кандидат за общински съветник, ПП-ДБ (2023 г.) 
• Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (1) (2024 г.)
• Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (2)
• Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (3) 
• В едно изречение (71) (2025 г.) 

Tweet