* „Много неща в живота ми са благодарение на родителите ми, но много неща съм правила и през главата им“ * „Класът ми в гимназията в Троян имаше много по-високо IQ, отколкото целия поток в университета“ * „В Прага се почувствах като част от обществото там, направих един стаж във Валенсия, бих могла да живея навсякъде“
За пръв път чух за младата ни и талантлива съгражданка Паулина Раева във връзка с научен проект, дело на трима троянци, единият бе тя, спечелил престижна награда на конкурса за иновации Copernicus Masters на Европейската космическа агенция (2020 г.). Тогава Паулина, магистър по геодезия от Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, правеше докторската си работа в чешката столица Прага. Донякъде бях изненадан, когато научих, че тази успяла млада троянка – междувременно Паулина се бе върнала в България със защитена докторска титла и бе започнала преподавателска работа в УАСГ – има такава тръпка към родния Троян, че смята да участва на предстоящите избори за общински съветници. Не бях изненадан, че политическата формация, в която бе намерила мястото си, е коалицията на промяната ПП-ДБ. Така се стигна до това интервю, направено по време на предизборната кампания (м. октомври 2023 г.), но без пряка връзка с изборите и политиката. Уговорката ни беше интервюто да излезе по-късно, както се случва. А Паулина вече е общински съветник, което натоварва думите й с допълнителни отговорности. Разбира се, говорихме си на ти.
– Нека започнем с кратко представяне, коя си ти?
– Паулина Раева, на 32 години, троянка. Завърших през 2010 г. езиковата паралелка в троянското СУ „Васил Левски“ и ми е голяма гордост, че макар и от малък град и неспециализирано училище, излязох с два западни езика – английски и испански. Исках да се занимавам със строителство, но не бях решила в коя сфера и така попаднах в специалността си, инженерната специалност би трябвало да дава по-широк поглед. Специализирала съм фотограметрия и дистанционни методи – това е изследване на обекти на земята и земната покривка – било то с данни от сателити или от дронове с по-специализирани сензори. Това с дроновете ми е дисертацията, тъй като исках да се занимавам с прецизно земеделие, дисертацията си защитих в Прага. Имам малка сестра, на 15 години. Родителите ме са възпитаници на Техническия университет. Майка ми винаги е била в общинската администрация, баща ми е работил в различни троянски предприятия. Като дете през 90-те – много странни години – не помня да са работили по специалността си, а каквото е имало, най-вероятно. Много неща в живота ми са благодарение на родителите ми, но много неща съм правила и през главата им, въпреки тях.
– Тоест чешкият ти е трети език, след английския и испанския?
– Да, а четвърти – словашкият, който върви като бонус. Завърших УАСГ, като през студентските си години работех (работила съм още като ученичка в Троян), както се казва – да върже човек двата края. В онези години, 2014/15 г., не можах да си намеря работа в София по специалността, може би защото бях жена, търсеха по-друг вид специалисти, тогава се строеше автомагистрала „Марица“ и всичките ми колеги бяха надолу по Свиленград, но само момчетата – но пък аз се възползвах от програма „Еразъм“ и така попаднах в Прага. Беше ми много любопитно да отида в Централна Европа и конкретно в Чехия, защото прабаба ми и прадядо ми са били емигранти в Чехословакия през 50-те години (те са от Терзийско и след „окрупняването“ са заминали за известен период).
– Значи след „великата дата“ през 1944 г. бягат в Чехия? Но там също е руски ботуш и социализъм?
– Въпреки че се е усещало май по някакъв друг начин.
– Да не са били на площада през 1968 година? Докога са там?
– Мисля че до 80-те години, до пенсионна възраст. Роднините ми си спомнят 1968-ма и съм виждала сълзи в очите им. Прабаба ми живя до 2016 г., почина на 96 години. И така, отидох на специализация в Чехия. Когато завърших УАСГ (2016 г.) не намирах работа по специалността – опитах и в големи столични предприятия и дружества, аз съм може би твърде амбициозна. Поработих като млад инженер 5-6 години, в последствие ми стана скучно и записах докторантура. В Прага се почувствах като част от обществото там, защото съм кореспондирала с чехи, не съм била част от емигрантските среди.
– Не си ли мислила да останеш там?
– Не.
– А мъж може ли да те върне някъде извън София, включително тук, в Троян?
– Разбира се, стига да не е баща ми, не може цял живот при родителите (смее се). Бях си казала, че ще се прибера в България. Заради пандемията малко закъснях. Имах и амбиции да видя още някоя държава и направих един стаж в Испания, понеже испанският ми е вторият чужд език. Бях във Валенсия, там много ми хареса. Преди няколко десетилетия през центъра на града е минавала река, която го е заливала, впоследствие са я отбили извън града, а старото корито са превърнали в прекрасен парк – с игрища, детски площадки, хората карат велосипеди…
– Паулина Раева, на 32 години, троянка. Завърших през 2010 г. езиковата паралелка в троянското СУ „Васил Левски“ и ми е голяма гордост, че макар и от малък град и неспециализирано училище, излязох с два западни езика – английски и испански. Исках да се занимавам със строителство, но не бях решила в коя сфера и така попаднах в специалността си, инженерната специалност би трябвало да дава по-широк поглед. Специализирала съм фотограметрия и дистанционни методи – това е изследване на обекти на земята и земната покривка – било то с данни от сателити или от дронове с по-специализирани сензори. Това с дроновете ми е дисертацията, тъй като исках да се занимавам с прецизно земеделие, дисертацията си защитих в Прага. Имам малка сестра, на 15 години. Родителите ме са възпитаници на Техническия университет. Майка ми винаги е била в общинската администрация, баща ми е работил в различни троянски предприятия. Като дете през 90-те – много странни години – не помня да са работили по специалността си, а каквото е имало, най-вероятно. Много неща в живота ми са благодарение на родителите ми, но много неща съм правила и през главата им, въпреки тях.
– Тоест чешкият ти е трети език, след английския и испанския?
– Да, а четвърти – словашкият, който върви като бонус. Завърших УАСГ, като през студентските си години работех (работила съм още като ученичка в Троян), както се казва – да върже човек двата края. В онези години, 2014/15 г., не можах да си намеря работа в София по специалността, може би защото бях жена, търсеха по-друг вид специалисти, тогава се строеше автомагистрала „Марица“ и всичките ми колеги бяха надолу по Свиленград, но само момчетата – но пък аз се възползвах от програма „Еразъм“ и така попаднах в Прага. Беше ми много любопитно да отида в Централна Европа и конкретно в Чехия, защото прабаба ми и прадядо ми са били емигранти в Чехословакия през 50-те години (те са от Терзийско и след „окрупняването“ са заминали за известен период).
– Значи след „великата дата“ през 1944 г. бягат в Чехия? Но там също е руски ботуш и социализъм?
– Въпреки че се е усещало май по някакъв друг начин.
– Да не са били на площада през 1968 година? Докога са там?
– Мисля че до 80-те години, до пенсионна възраст. Роднините ми си спомнят 1968-ма и съм виждала сълзи в очите им. Прабаба ми живя до 2016 г., почина на 96 години. И така, отидох на специализация в Чехия. Когато завърших УАСГ (2016 г.) не намирах работа по специалността – опитах и в големи столични предприятия и дружества, аз съм може би твърде амбициозна. Поработих като млад инженер 5-6 години, в последствие ми стана скучно и записах докторантура. В Прага се почувствах като част от обществото там, защото съм кореспондирала с чехи, не съм била част от емигрантските среди.
– Не си ли мислила да останеш там?
– Не.
– А мъж може ли да те върне някъде извън София, включително тук, в Троян?
– Разбира се, стига да не е баща ми, не може цял живот при родителите (смее се). Бях си казала, че ще се прибера в България. Заради пандемията малко закъснях. Имах и амбиции да видя още някоя държава и направих един стаж в Испания, понеже испанският ми е вторият чужд език. Бях във Валенсия, там много ми хареса. Преди няколко десетилетия през центъра на града е минавала река, която го е заливала, впоследствие са я отбили извън града, а старото корито са превърнали в прекрасен парк – с игрища, детски площадки, хората карат велосипеди…
 |
| На трибуната в Общинския съвет, Троян |
– Троянската река е такова богатство, а все едно я няма. Това е голяма моя болка – гражданска болка. Но тук навлизаме в твоята специалност?
– Троянската река е и моя болка. Още повече че коритото на реката ни се превръща в паркинг, в търговски обект и в какво ли още не.
– Какво искаш да се случи с теб в София, Троян и България след една, 5, 10 години?
– Не знам дали изобщо ще съм тук. Имам професионални връзки, стремя се да завържа и още. Бих могла да живея навсякъде.
– Свикна ли със София след Прага? Колко време вече си там?
– 7-8 месеца. О, не мога да свикна със София, безумие е, няма какво да си говорим. Живяла съм там, макар и в Студентски град, като студент, и като се върнах след 10 години – ами то е още по-голяма мизерия!
– Нека го каже най-после някой. Аз мисля същото. При мене отстрани може би ще изглежда, че някой от малкия град се прави на интересен, но не е така Живял съм в София, обичам я, но тя те кара да я мразиш.
– Кара те да я мразиш, да, особено когато живееш там. Пловдив е много по-красив град, Стара Загора също. Варна също е приятен град, както и Бургас. С което искам да кажа, че има областни градове с огромен потенциал и са прилични, дори на външен вид.
– А защо – общински съветник в Троян? Ти си преподавател в София, погледът ти е в Западна Европа. Откъде дойде тази екстравагантна идея? Това истинско ли е?
– Ти сам казваш къде ми е погледът, къде работя. Аз нямам икономически интереси в общината. Истината е, че тук съм израснала и виждам потенциала на града. Общината има много по-голям потенциал от много други общини в страната, не искам да сравнявам с някоя крайдунавска община например.
– Ти виждаш потенциал, но значи ли, че обичаш Троян. Аз виждам потенциала на Бургас, но ми е безразлично.
– Който е израснал в един град и се връща, макар и за малко, ще работи с емоция.
– Ощетил ли те е с нещо малкият град – защото си човек с големи амбиции и гледаш много нависоко?
– Не. Когато отидох да следвам в София, се събрахме от всички градове, повечето ми колеги бяха от областните градове, от строителни техникуми. Но класът ми в гимназията в Троян имаше много по-високо IQ, отколкото целия поток в университета.
– Има ли твои съученици тук, в Троян, в момента или всичко се разбяга?
– Разбягаха се. С тези, които са в Троян, се поздравяваме, но не поддържаме приятелства.
– Тук разчитаме на младите, на такива като тебе. Как ти се вижда Троян в момента?
– Не мисля, че трябва да привличаме младите да се върнат само защото в София е грозно или неприятно. Не трябва да използваме негативите на другите градове, а по-скоро обратното – трябва да изпъкнем с позитивите на нашия. Троян е прекрасен град да караш колело, децата ти да ходят на училище (с колело).
– Но няма една велоалея – къде да го караш това колело?
– Да, няма велоалея, няма и един тротоар, по който да ходиш нормално.
– Троянската река е и моя болка. Още повече че коритото на реката ни се превръща в паркинг, в търговски обект и в какво ли още не.
– Какво искаш да се случи с теб в София, Троян и България след една, 5, 10 години?
– Не знам дали изобщо ще съм тук. Имам професионални връзки, стремя се да завържа и още. Бих могла да живея навсякъде.
– Свикна ли със София след Прага? Колко време вече си там?
– 7-8 месеца. О, не мога да свикна със София, безумие е, няма какво да си говорим. Живяла съм там, макар и в Студентски град, като студент, и като се върнах след 10 години – ами то е още по-голяма мизерия!
– Нека го каже най-после някой. Аз мисля същото. При мене отстрани може би ще изглежда, че някой от малкия град се прави на интересен, но не е така Живял съм в София, обичам я, но тя те кара да я мразиш.
– Кара те да я мразиш, да, особено когато живееш там. Пловдив е много по-красив град, Стара Загора също. Варна също е приятен град, както и Бургас. С което искам да кажа, че има областни градове с огромен потенциал и са прилични, дори на външен вид.
– А защо – общински съветник в Троян? Ти си преподавател в София, погледът ти е в Западна Европа. Откъде дойде тази екстравагантна идея? Това истинско ли е?
– Ти сам казваш къде ми е погледът, къде работя. Аз нямам икономически интереси в общината. Истината е, че тук съм израснала и виждам потенциала на града. Общината има много по-голям потенциал от много други общини в страната, не искам да сравнявам с някоя крайдунавска община например.
– Ти виждаш потенциал, но значи ли, че обичаш Троян. Аз виждам потенциала на Бургас, но ми е безразлично.
– Който е израснал в един град и се връща, макар и за малко, ще работи с емоция.
– Ощетил ли те е с нещо малкият град – защото си човек с големи амбиции и гледаш много нависоко?
– Не. Когато отидох да следвам в София, се събрахме от всички градове, повечето ми колеги бяха от областните градове, от строителни техникуми. Но класът ми в гимназията в Троян имаше много по-високо IQ, отколкото целия поток в университета.
– Има ли твои съученици тук, в Троян, в момента или всичко се разбяга?
– Разбягаха се. С тези, които са в Троян, се поздравяваме, но не поддържаме приятелства.
– Тук разчитаме на младите, на такива като тебе. Как ти се вижда Троян в момента?
– Не мисля, че трябва да привличаме младите да се върнат само защото в София е грозно или неприятно. Не трябва да използваме негативите на другите градове, а по-скоро обратното – трябва да изпъкнем с позитивите на нашия. Троян е прекрасен град да караш колело, децата ти да ходят на училище (с колело).
– Но няма една велоалея – къде да го караш това колело?
– Да, няма велоалея, няма и един тротоар, по който да ходиш нормално.
 |
| С приятели в златна Прага |
– Какво друго няма?
– Няма адекватен междуградски транспорт към големите икономически центрове. Наскоро приключих работни взаимоотношения с една чешка фирма – живях и работих хибридно: бях си тук и веднъж в месеца за по десетина дена ходех в Прага със самолет. Обаче да стигна от Троян до София – голяма мъка! От София до Прага да стигна – няма проблеми. През 2021 г. бях на една командировка в Гьотеборг, Швеция. Няколко месеца бяхме на един строителен обект и се прибирам с един огромен куфар. Оказва се, че няма да се прибера в събота, защото няма автобус, а в неделя трябваше да си хвана късния автобус за Троян в 17:00 ч. Да, но няма къде да ми сложат куфара, защото пратили микробусче. Е, натоварихме се някак си – добре че имаше свободна седалка.
Мисля, че няма виждане за развитие на някакви младежки дейности. Няма приятна градска среда въпреки огромния потенциал. За реката казахме. Площадът – може би е бил хубав преди време, но сега зеят някакви дупки, пейките не са модернизирани. Другите по-малки градски площадчета също имат потенциал – говоря са онези градинки с партизанските имена. Например градинката при СХУПИ на нищо не прилича, вчера ходих на „инспекция“ да се убедя, че все още е така. За Къпинчо дори ме е страх да говоря.
– Това (с Къпинчо) е много стара болка. Веднага след промените, когато земята се връщаше, Общината трябваше да има визия за там, да изкупи частните имоти и да запази парковия облик.
– Някои частни имоти там се продават.
– Продават се от 20 години, може би няма купувачи, стоят по разни сайтове. Общината може да ги купи, но едва ли има нужните средства.
– Иначе, ако трябва да говорим за бизнес – онзи проект, който спечелихме преди няколко години, той е свързан с един солиден изчислителен ресурс под формата на суперкомпютър. И трябва да имаш стабилен, бърз интернет – но аз вече две години си бия главата с моя интернет доставчик в Троян, защото или няма интернет, или е бавен; нямам оптичен кабел, все казват, че ще дойдат, и не идват.
– Аз мислех, че поне тази услуга тук (в Троян) е на добро европейско ниво.
– Със сигурност на мен не ми е достатъчно.
– Няма адекватен междуградски транспорт към големите икономически центрове. Наскоро приключих работни взаимоотношения с една чешка фирма – живях и работих хибридно: бях си тук и веднъж в месеца за по десетина дена ходех в Прага със самолет. Обаче да стигна от Троян до София – голяма мъка! От София до Прага да стигна – няма проблеми. През 2021 г. бях на една командировка в Гьотеборг, Швеция. Няколко месеца бяхме на един строителен обект и се прибирам с един огромен куфар. Оказва се, че няма да се прибера в събота, защото няма автобус, а в неделя трябваше да си хвана късния автобус за Троян в 17:00 ч. Да, но няма къде да ми сложат куфара, защото пратили микробусче. Е, натоварихме се някак си – добре че имаше свободна седалка.
Мисля, че няма виждане за развитие на някакви младежки дейности. Няма приятна градска среда въпреки огромния потенциал. За реката казахме. Площадът – може би е бил хубав преди време, но сега зеят някакви дупки, пейките не са модернизирани. Другите по-малки градски площадчета също имат потенциал – говоря са онези градинки с партизанските имена. Например градинката при СХУПИ на нищо не прилича, вчера ходих на „инспекция“ да се убедя, че все още е така. За Къпинчо дори ме е страх да говоря.
– Това (с Къпинчо) е много стара болка. Веднага след промените, когато земята се връщаше, Общината трябваше да има визия за там, да изкупи частните имоти и да запази парковия облик.
– Някои частни имоти там се продават.
– Продават се от 20 години, може би няма купувачи, стоят по разни сайтове. Общината може да ги купи, но едва ли има нужните средства.
– Иначе, ако трябва да говорим за бизнес – онзи проект, който спечелихме преди няколко години, той е свързан с един солиден изчислителен ресурс под формата на суперкомпютър. И трябва да имаш стабилен, бърз интернет – но аз вече две години си бия главата с моя интернет доставчик в Троян, защото или няма интернет, или е бавен; нямам оптичен кабел, все казват, че ще дойдат, и не идват.
– Аз мислех, че поне тази услуга тук (в Троян) е на добро европейско ниво.
– Със сигурност на мен не ми е достатъчно.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)