Трима троянци с авторитетна европейска награда

* Проектът им AquaLab, участвал в конкурса за иновации Copernicus Masters 2020, получи финансова подкрепа от Германския аерокосмически център * Паулина Раева: AquaLab ще даде възможност за автоматично откриване и алармиране при извънредно намаляване на водите в язовирите
Отличници
Паулина Раева, Петко Борджуков
ЕДИН много млад и изцяло троянски научен екип – две геодезистки и софтуерен специалист, спечели престижно отличие в конкурса за иновации Copernicus Masters 2020 на Европейската космическа агенция. Тяхната разработка AquaLab, насочена към оптималното измерване и управление на водните ресурси в България – стратегически проблем и в глобален план, получи специалната награда на Германския аерокосмически център (DLR, националния изследователски център за авиация и космически полети на Германия) в тематичното направление „Околна среда, екология и здраве“.

КОИ са авторите? Водещата фигура е Паулина Раева – инженер геодезист, възпитаник на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, сега докторант в Техническия университет в Прага, родена и израснала в Троян, завършила, както тя се изрази, „долната гимназия“ (СУ „Васил Левски“). Съавторката, също инженер геодезист, пожела да не се афишира. А до тях е компютърният специалист Петко Борджуков – софтуерен инженер от най-висока класа и граждански активист, с опит в сферата на отворените данни и разработката на софтуерни системи, разчитащи на геопространствени данни, възпитаник на Софийския университет и на „горната гимназия“ в Троян (СУ „Св. Климент Охридски“).

И КАКВО точно е AquaLab? Потърсихме информация от извора – свързахме се с Паулина и тя бе любезна да представи разработката (статията й, писана специално за Т21, четете по-долу). А на въпроса ни откъде тръгва всичко, сподели: „С Коперник програмата се запознах през 2016-та, малко след като Европейската космическа агенция пусна сателитите „Сентинел 2“ в орбита. От тогава обработвам сателитни снимки за различни цели, най-често със земеделско приложение“.

Т21 


ОТ НЯКОЛКО години в българските медии редовно присъстват новини за преливащи и пресъхващи язовири. Кулминацията на тази тема бе с пресъхването на язовир „Студена”. Последвалият скандал даде гласност на проблема с управлението на водите. Язовирите би трябвало да се наблюдават месечно, най-вече пролетно и есенно време. Рискът от преливане през пролетта е голям заради снеготопенето. През лятото се извършва необходимото изпускане на вода, което при грешно управление може да доведе до източване.

В РАЗГАРА на кризата в Перник си зададохме въпроса защо никой не бе забелязал намаляването на количеството вода в яз. „Студена” достатъчно рано, за да се предприемат мерки. Тъй като в професионалното си ежедневие боравим със сателитни изображения, знаехме, че всъщност язовирите не само в България, но и в целия свят могат да бъдат наблюдавани чрез мрежата от сателити „Сентинел“ на Европейската космическа агенция. За да демонстрираме, че това наистина е осъществимо, направихме визуализация на намаляващото количество вода в яз. „Студена“ (https://twitter.com/PLRaeva/status/1214245189193289729) и на нея се вижда състоянието на водата от м. юни до м. декември 2019 г.

яз. „Сопот“
яз. Копринка“

Две примерни изображения – на яз. „Копринка“ и яз. „Сопот“ (Голяма Желязна), които онагледяват крайния продукт на нашия проект. Контурът очертава нивото на водното огледало през пролетта, а запълнената част (в зелено) е нивото на водното огледало през есента. Подложката е от Google maps. Тази информация я предаваме във векторен формат, като за получаването му сме направили изчисления на базата на сателитни снимки от „Сентинел 2“. По този начин можем нагледно, но и статистически да правим сравнения между конкретни периоди.

СЛЕДВАЩИЯТ въпрос, който си зададохме, беше по какъв начин можем да помогнем за предотвратяването на нови кризи като тази в Перник. Така се зароди идеята ни за AquaLab – информационна система, която предоставя възможност за наблюдение на количеството вода в язовирите и автоматично откриване и алармиране при извънредно за сезона намаляване. Очакванията са, че при наличието на подобен инструмент потребителите ни – без значение дали са собственици на язовири, водноелектрически централи, кметове или обикновени граждани – ще могат да получават навременна информация за всеки един язовир в България.

СЛЕД КАТО идеята ни придоби вид, в който счетохме, че можем да я реализираме, потърсихме начин за финансирането й. За тази цел решихме да участваме в един от най-известните конкурси за иновации в наблюдението на Земята - Copernicus Masters (Коперникус Мастърс). Той се организира вече 10 години от Европейската космическа агенция с финансовата подкрепа на различни институции и фирми, свързани с космическите науки. Всяка година конкурсът има различни теми, които финансовите партньори биха искали да подкрепят.

НАШАТА идея се съчета отлично с изискванията на Германския аерокосмически център (DLR), който финансира идеи в областта на опазването на околната среда. От тях научихме, че сме били класирани измежду най-добрите 5 проекта от рекордно многото участници, и бяхме поканени за интервю и представяне на идеята По време на интервюто представителите на DLR изявиха интерес към проекта ни и още същия ден получихме потвърждение, че ще финансират именно нашия проект. Бяхме изключително щастливи, най-вече заради тяхното признание, и с това започна и сериозната работа по реализирането на AquaLab.

В НАЧАЛОТО на м. декември бяха обявени победителите в Copernicus Masters 2020. В момента сме в процес на разработване на прототип и избор на най-подходящия алгоритъм за извличане на нужната ни информация от сателитни снимки. Планираме да инвестираме паричната премия от наградата в изчислителна техника и се надяваме с тази финансова подкрепа от DLR да успеем да реализираме проекта си. Предстоят ни още редица предизвикателства, но планираме в момента, в който системата ни достигне нужното ниво на завършеност, да я направим публично достъпна и да запознаем с нея обществото, както и хидроинженери и институции, занимаващи се със стопанисването на водните обекти в България.

14 декември 2020 г.

Паулина Раева

Начало

1 Коментара:

Марин Платников каза...

Дай Боже, повече такива новини! Честита Коледа!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |