* „Ние се сърдим, когато някой не си е подавал носа по-далече от Калейца, но и се сърдим, когато някой извън Калейца дойде. Все не може да се угоди. Аз си мисля, че е богатство това, че се навъртам по други населени места и държави“ * „Защо не си разтворим обятията за всякакъв вид хора?“
За пръв път чух за младата ни и талантлива съгражданка Паулина Раева във връзка с научен проект, дело на трима троянци, единият бе тя, спечелил престижна награда на конкурса за иновации Copernicus Masters на Европейската космическа агенция (2020 г.). Тогава Паулина, магистър по геодезия от Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, правеше докторската си работа в чешката столица Прага. Донякъде бях изненадан, когато научих, че тази успяла млада троянка – междувременно Паулина се бе върнала в България със защитена докторска титла и бе започнала преподавателска работа в УАСГ – има такава тръпка към родния Троян, че смята да участва на предстоящите избори за общински съветници. Не бях изненадан, че политическата формация, в която бе намерила мястото си, е коалицията на промяната ПП-ДБ. Така се стигна до това интервю, направено по време на предизборната кампания (м. октомври 2023 г.), но без пряка връзка с изборите и политиката. Уговорката ни беше интервюто да излезе по-късно, както се случва. А Паулина вече е общински съветник, което натоварва думите й с допълнителни отговорности. Разбира се, говорихме си на ти.
– А какво стана с този проект?
– Впоследствие решихме да предлагаме услуги на частни фирми, защото проектът е огромен, би трябвало да го купи, да речем, държавата (виж „Трима троянци с авторитетна европейска награда“ – бел. ред.).
– Проектът беше за водния ресурс? Вие изчислявате, предупреждавате, давате перспективи?
– Да, това все още го правим. С Петко и Цвети (Борджукови). Имаше интерес от няколко частни фирми, които може би са се опитвали да направят същото, но не са имали капацитета, или т. нар. ноу-хау.
– Вие сте най-добрите, така ли?
– Не мога да кажа, че сме най-добрите, по-скоро – този набор от данни се предлага от 80-те години и е близко до акъла човек да ги използва, но явно не е така.
– Значи проектът си работи, завършен е, успешен е?
– Решихме да го разкъсаме на парчета, защото, ако трябва да вложим няколко години труд в общодържавна система, няма и чисто финансово да ни се върне. Имахме например запитвания за каскадата „Арда“ – няма проблем, ще ви дадем данни.
– Говорихме какво няма Троян. А какво има? Троянския софтуер, тоя в главите ни, как го виждаш? Мислил съм си още когато навремето се върнах в Троян: кое е основното тукашно дерби – не е с някое градче от нашия калибър, а с големия Плевен, с полендаците. Това ми прилича на пинчерче, което се репчи на английски дог – опитваме се да се (само)убедим, че сме (по-)големи? Но така или иначе, тук има някакво особено самочувствие и то си има своите опори. Може би в тази нашенска предприемчивост, в Троян винаги е имало малък бизнес и солидна средна класа.
– Троянци не са мързеливи хора. Градът винаги е бил занаятчийски, във всяко второ семейство е имало занаятчия. Като тийнейджър ми беше много приятно да се запознавам и с други ученици, които не бяха от града, може би в повечето случаи са учили в Художественото училище, това ми е давало усещането, че тук се развива и някаква култура – дали ще е музикантска, художествена. Движех се с музиканти и сме творили, тук ми е било място за творене. Може би и затова Троян ме влече емоционално.
– Впоследствие решихме да предлагаме услуги на частни фирми, защото проектът е огромен, би трябвало да го купи, да речем, държавата (виж „Трима троянци с авторитетна европейска награда“ – бел. ред.).
– Проектът беше за водния ресурс? Вие изчислявате, предупреждавате, давате перспективи?
– Да, това все още го правим. С Петко и Цвети (Борджукови). Имаше интерес от няколко частни фирми, които може би са се опитвали да направят същото, но не са имали капацитета, или т. нар. ноу-хау.
– Вие сте най-добрите, така ли?
– Не мога да кажа, че сме най-добрите, по-скоро – този набор от данни се предлага от 80-те години и е близко до акъла човек да ги използва, но явно не е така.
– Значи проектът си работи, завършен е, успешен е?
– Решихме да го разкъсаме на парчета, защото, ако трябва да вложим няколко години труд в общодържавна система, няма и чисто финансово да ни се върне. Имахме например запитвания за каскадата „Арда“ – няма проблем, ще ви дадем данни.
– Говорихме какво няма Троян. А какво има? Троянския софтуер, тоя в главите ни, как го виждаш? Мислил съм си още когато навремето се върнах в Троян: кое е основното тукашно дерби – не е с някое градче от нашия калибър, а с големия Плевен, с полендаците. Това ми прилича на пинчерче, което се репчи на английски дог – опитваме се да се (само)убедим, че сме (по-)големи? Но така или иначе, тук има някакво особено самочувствие и то си има своите опори. Може би в тази нашенска предприемчивост, в Троян винаги е имало малък бизнес и солидна средна класа.
– Троянци не са мързеливи хора. Градът винаги е бил занаятчийски, във всяко второ семейство е имало занаятчия. Като тийнейджър ми беше много приятно да се запознавам и с други ученици, които не бяха от града, може би в повечето случаи са учили в Художественото училище, това ми е давало усещането, че тук се развива и някаква култура – дали ще е музикантска, художествена. Движех се с музиканти и сме творили, тук ми е било място за творене. Може би и затова Троян ме влече емоционално.
 |
| Споделени в личния профил във фейсбук снимки – обяснение в любов към Троян, дело на приятелката, съгражданката и колежката Цвети Борджукова |
– Сега все по-трудно ли си идваш (не говоря за автобуса)?
– Не, аз съм тук постоянно, всяка седмица. Защото ми е приятно.
– Защо реши да кандидатстваш за общински съветник? Някой ще каже: екстравагантен ход. Съветничка в Троян, пък живее в София, преподава в университет.
– Това няма значение. Ние се сърдим, когато някой не си е подавал носа по-далече от Калейца, но и се сърдим, когато някой извън Калейца дойде. Все не може да се угоди. Аз си мисля, че е богатство това, че се навъртам по други населени места и държави, защото виждам много повече, отколкото ако съм нонстоп в Троян. Надявам се да допринеса или най-малкото да кажа: чакайте малко, това може и по друг начин. Ще се отклоня леко. Миналата седмица бяхме на едно от най-големите изложения в Берлин с много задачи, понеже догодина организираме една международна конференция в УАСГ. Отивам при немската космическа агенция, която ни е спонсорирала по проекта, казвам им, че засега не сме пълноправен член на Европейската космическа агенция, но се надявам някой отвън да дойде, да ни стимулира и някой ден да станем. И когато ме попитаха за Общинския съвет, си казах – ами ето, аз съм политик, аз ходя да говоря на хората за политики: дали ще сме асоцииран или пълноправен член на Европейската агенция е въпрос на политика. Само че аз не го наричам политика, а виждане и мислене.
– Как виждаш България в мечтите си? В този смисъл – и Троян?
– Много е клиширано, обаче наистина България има всичко.
– Като професионалист ли говориш? За природни ресурси? Геополитическо място?
– Говоря като човек, който е бил в почти всички европейски държави, живял е в някои от тях, сблъсквал се е с бумащина. Имаме си всичко откъм капацитета да развиваме индустрия, земеделие, туризъм – високопланински, морски, СПА…
– Има ли ги хората? Това е голям проблем.
– Ние не ги търсим. Аз съм бясна за това, че не ги търсим.
– Теб кой те намери?
– Не знам. Твоята статия за проекта е дала някаква гласност, че аз нещо правя. Пък и се е чуло, че съм завършила докторантура.
– Аз мислех, че си в Прага, и много се изненадах, като те видях.
– Това е проблем, че живея от година и половина в Троян, а няма къде да се засечем.
– Значи, хората ги има?
– Определено ги има, все са някъде. В дейностите си тук и в Чехия все се сещам, че отнякъде мога да намеря човек, в повечето случаи българин – да ме посъветва или да свърши работа.
– За емоции ли говориш или за експертиза?
– За експертиза. Конкретно за конференцията си мислихме кой ще прави т. нар. уъркшопи и сме си казали: може да викнем еди-коя си българка от Полша, защото тя е много добра. Още не знаем дали ще се съгласи, защото си има нови семейни начала. Но – сещаме се за хора.
– В днешния свят май се получава напрежение между личния живот и кариерата?
– Може би това ми е играело лоша шега в предишни връзки, защото съм имала някакви амбиции. Когато записах докторантура, никой не ми вярваше и въпросният човек не ми вярваше. Беше ми обидно. Впоследствие, след пет години, ме поздравяваше. Минало-заминало. Аз не мисля, че трябва да подрязваш крилете на партньора си затова, че иска да прави нещо.
– Какво друго имаме? Ресурсите имаме ли ги? Ресурси за туризъм – да.
– Това за туризма е най-лесното. И технологически не би ни отнело много време да се дигитализираме. Имаме основата, на добър път сме.
– Природни ресурси, бекграунд – стара държава сме, европейци сме били винаги. Виждала ли си снимки на троянци на Къпинчо в началото на миналия век? Изцяло европейска визия. Ами къщите на Троян от 20-те, 30-те години? Това като че ли сме го изгубили завинаги. Изпитвам почти физическа болка по този изгубен свят.
– Разбирам те, защото аз ходя по троянските села. Аз съм наполовина врачанка, там селата не са по тоя начин. Тук има великолепни къщи. В днешно време, за съжаление, хората приемат за красива къща в момента, в който й сложиш стиропор. Загубили сме някакви ценности, трябва повече да се говори за тях.
– Жалко, че и в София, и навсякъде из страната е така. В Троян се съсипаха прекрасни къщи. Някой го разрешава.
– В момента има главен архитект, който отговаря за три общини едновременно. Човекът не е от Троян. Аз не съдя за хората по това откъде са, но когато говорим за емоцията – може би е по-добре да е някое троянско архитектче, макар и реализирано я във Варна, я в София; защото на всекиго ще се погали самочувствието, ако го поканят за главен архитект. Сега и за красотата, и за законите е под всякаква критика. Като има някакви млади хора, реализирани някъде, може да се използват. Аз работя онлайн, работя с клиенти от Чехия, от Норвегия, от Америка. В Щатите никога не съм ходила, обаче работя с американци и нямам нито езиковата, нито културната бариера с тях. И съм си в Троян. Утре мога да отида в София, вдругиден – в Пловдив. Има такива хора с капацитет и те биха отделили ден или два от седмицата си, за да дадат нещо на малкия град.
– А дали такива хора са удобни?
– Те не са удобни, затова не ги викат. Затова нека да не се оплакват, че няма хора. По принцип на Запад така се прави, но там няма шефове и началници, там има лидери, които само насочват и дават път на по-опитните и на по-кадърните.
– Едва ли е идеално и там. Аз да съм ти началник и като те виждам колко си умна, хубава и успяла, няма да се чувствам най-уютно.
– Няма идеално. Но аз никога не съм имала проблеми с това. Имах един шеф, за когото работих 4-5 години, винаги сме си „брейнстормвали“ чудесни идеи, записва си това-онова, защото на него му трябва да ги продава тези идеи.
– Не, аз съм тук постоянно, всяка седмица. Защото ми е приятно.
– Защо реши да кандидатстваш за общински съветник? Някой ще каже: екстравагантен ход. Съветничка в Троян, пък живее в София, преподава в университет.
– Това няма значение. Ние се сърдим, когато някой не си е подавал носа по-далече от Калейца, но и се сърдим, когато някой извън Калейца дойде. Все не може да се угоди. Аз си мисля, че е богатство това, че се навъртам по други населени места и държави, защото виждам много повече, отколкото ако съм нонстоп в Троян. Надявам се да допринеса или най-малкото да кажа: чакайте малко, това може и по друг начин. Ще се отклоня леко. Миналата седмица бяхме на едно от най-големите изложения в Берлин с много задачи, понеже догодина организираме една международна конференция в УАСГ. Отивам при немската космическа агенция, която ни е спонсорирала по проекта, казвам им, че засега не сме пълноправен член на Европейската космическа агенция, но се надявам някой отвън да дойде, да ни стимулира и някой ден да станем. И когато ме попитаха за Общинския съвет, си казах – ами ето, аз съм политик, аз ходя да говоря на хората за политики: дали ще сме асоцииран или пълноправен член на Европейската агенция е въпрос на политика. Само че аз не го наричам политика, а виждане и мислене.
– Как виждаш България в мечтите си? В този смисъл – и Троян?
– Много е клиширано, обаче наистина България има всичко.
– Като професионалист ли говориш? За природни ресурси? Геополитическо място?
– Говоря като човек, който е бил в почти всички европейски държави, живял е в някои от тях, сблъсквал се е с бумащина. Имаме си всичко откъм капацитета да развиваме индустрия, земеделие, туризъм – високопланински, морски, СПА…
– Има ли ги хората? Това е голям проблем.
– Ние не ги търсим. Аз съм бясна за това, че не ги търсим.
– Теб кой те намери?
– Не знам. Твоята статия за проекта е дала някаква гласност, че аз нещо правя. Пък и се е чуло, че съм завършила докторантура.
– Аз мислех, че си в Прага, и много се изненадах, като те видях.
– Това е проблем, че живея от година и половина в Троян, а няма къде да се засечем.
– Значи, хората ги има?
– Определено ги има, все са някъде. В дейностите си тук и в Чехия все се сещам, че отнякъде мога да намеря човек, в повечето случаи българин – да ме посъветва или да свърши работа.
– За емоции ли говориш или за експертиза?
– За експертиза. Конкретно за конференцията си мислихме кой ще прави т. нар. уъркшопи и сме си казали: може да викнем еди-коя си българка от Полша, защото тя е много добра. Още не знаем дали ще се съгласи, защото си има нови семейни начала. Но – сещаме се за хора.
– В днешния свят май се получава напрежение между личния живот и кариерата?
– Може би това ми е играело лоша шега в предишни връзки, защото съм имала някакви амбиции. Когато записах докторантура, никой не ми вярваше и въпросният човек не ми вярваше. Беше ми обидно. Впоследствие, след пет години, ме поздравяваше. Минало-заминало. Аз не мисля, че трябва да подрязваш крилете на партньора си затова, че иска да прави нещо.
– Какво друго имаме? Ресурсите имаме ли ги? Ресурси за туризъм – да.
– Това за туризма е най-лесното. И технологически не би ни отнело много време да се дигитализираме. Имаме основата, на добър път сме.
– Природни ресурси, бекграунд – стара държава сме, европейци сме били винаги. Виждала ли си снимки на троянци на Къпинчо в началото на миналия век? Изцяло европейска визия. Ами къщите на Троян от 20-те, 30-те години? Това като че ли сме го изгубили завинаги. Изпитвам почти физическа болка по този изгубен свят.
– Разбирам те, защото аз ходя по троянските села. Аз съм наполовина врачанка, там селата не са по тоя начин. Тук има великолепни къщи. В днешно време, за съжаление, хората приемат за красива къща в момента, в който й сложиш стиропор. Загубили сме някакви ценности, трябва повече да се говори за тях.
– Жалко, че и в София, и навсякъде из страната е така. В Троян се съсипаха прекрасни къщи. Някой го разрешава.
– В момента има главен архитект, който отговаря за три общини едновременно. Човекът не е от Троян. Аз не съдя за хората по това откъде са, но когато говорим за емоцията – може би е по-добре да е някое троянско архитектче, макар и реализирано я във Варна, я в София; защото на всекиго ще се погали самочувствието, ако го поканят за главен архитект. Сега и за красотата, и за законите е под всякаква критика. Като има някакви млади хора, реализирани някъде, може да се използват. Аз работя онлайн, работя с клиенти от Чехия, от Норвегия, от Америка. В Щатите никога не съм ходила, обаче работя с американци и нямам нито езиковата, нито културната бариера с тях. И съм си в Троян. Утре мога да отида в София, вдругиден – в Пловдив. Има такива хора с капацитет и те биха отделили ден или два от седмицата си, за да дадат нещо на малкия град.
– А дали такива хора са удобни?
– Те не са удобни, затова не ги викат. Затова нека да не се оплакват, че няма хора. По принцип на Запад така се прави, но там няма шефове и началници, там има лидери, които само насочват и дават път на по-опитните и на по-кадърните.
– Едва ли е идеално и там. Аз да съм ти началник и като те виждам колко си умна, хубава и успяла, няма да се чувствам най-уютно.
– Няма идеално. Но аз никога не съм имала проблеми с това. Имах един шеф, за когото работих 4-5 години, винаги сме си „брейнстормвали“ чудесни идеи, записва си това-онова, защото на него му трябва да ги продава тези идеи.
 |
| Някъде по света с приятелки |
– Когато е сложено на някаква здрава икономическа основа, е друго. Но тука, при нас, винаги има една ревнивост към чуждите идеи.
– Вече четвърти местни избори дъвчем една и съща дъвка: демографията, прохода. Може би трябва да си дадем сметка, че в Троян няма как да живеят 50 хиляди души. Дори и 20 да са, те трябва да живеят качествено. Ето сега чета за предизборна идея за някакво младежко селце, като младите хора трябва да работят в община Троян. Вчера по някаква ирония на съдбата се свърза с мен мой колега геодезист, който е от Варна, в последствие завърши хидрография в Хамбург в един много престижен университет – миналата година имах честта да отида там на един уъркшоп по хидрография и съм много впечатлена и от града, и от университета. Снощи ми пише, че със съпругата си, която също е от Варна, са си харесали една къща в Добродан. Помислих си за нашето „младежко селце“ и че те не отговарят на критериите. Добре де, защо не си разтворим обятията за всякакъв вид хора? Това сега ще проработи само за определени хора, които, така или иначе, са вече тука.
– Вече четвърти местни избори дъвчем една и съща дъвка: демографията, прохода. Може би трябва да си дадем сметка, че в Троян няма как да живеят 50 хиляди души. Дори и 20 да са, те трябва да живеят качествено. Ето сега чета за предизборна идея за някакво младежко селце, като младите хора трябва да работят в община Троян. Вчера по някаква ирония на съдбата се свърза с мен мой колега геодезист, който е от Варна, в последствие завърши хидрография в Хамбург в един много престижен университет – миналата година имах честта да отида там на един уъркшоп по хидрография и съм много впечатлена и от града, и от университета. Снощи ми пише, че със съпругата си, която също е от Варна, са си харесали една къща в Добродан. Помислих си за нашето „младежко селце“ и че те не отговарят на критериите. Добре де, защо не си разтворим обятията за всякакъв вид хора? Това сега ще проработи само за определени хора, които, така или иначе, са вече тука.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)