Троян беше! Въпросът сега е – ще бъде ли?

* „Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела“ * „Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа“

Позиция
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Написал е няколко книги за Троян и големите троянски личности. Сред фокусите му са фигурите и изобщо факторите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град.  

Дали възобновеният диалог (виж „Кръгла маса в Троян обсъжда бъдещ жп тунел под Балкана“ в бр. 28 на Т21 от 22 юли 2026 г. – бел. ред.) за изграждане на транспортен тунел под Балкана, вариант и то най-обоснованият е този тунел да е при Троян (Троян - Карлово), ще доведе до нещо – не е ясно, скептицизмът основателно надделява. Но едно е ясно и точно това ни казва г-н Генковски в настоящия си материал – Троян трябва да лобира с всички сили за изграждането на тунела, който „ще ни запише с едри букви на картата на Европа“. Т21
ПРАВИЛНО разбрахте. Тук не става дума ще го има ли нашия град като селище. Въпросът е – ще бъде ли Троян отново град със своя достойна слава във всяко отношение, както беше само преди три-четири десетилетия. Нека кажем на новите поколения: Троян беше неголям, но всепризнат промишлен център. Градът ни имаше промишлени предприятия като „Елпром“ за производство на различни габарити електродвигатели (най-голям на Балканския полуостров). Един от трите най-големи комбината за производство на металорежещи машини с цифрово програмно управление в страната беше „Машстрой“ (Троян). В Химико-фармацевтичния ни завод работеха над 1500 души, които произвеждаха 250 вида лекарства, някои от които животоспасяващи. С известност в цялата страна се ползваха производите на дървообработващите предприятия. И още, и още... Троян беше горд и всепризнат център на художествените занаяти с уникален Музей на занаятите, с фунциониращи Задруга и Ателие на троянските майстори занаятчии. Гордост за троянци повече от 50 години беше Националното изложение на занаятите. Със своите успехи заслужена гордост носеше Институтът за планинско животновъдство и земеделие. В областта на културата не бива да забравяме, че имахме мъжки хор в състав от 100 изпълнители. Дамски хор с 50-60 участнички, танцов ансамбъл за народни песни и танци, читалищни театър и оперета с ежегодни премиери, Представителен духов оркестър, Младежки духов оркестър с мажоретки, Акордеонен оркестър. Градът ни никога не бива да забравя дейци на културата като Владимир Парушев, Петко Съйчевски, Иван Генков, Ганко Цанов и десетки други. Не бива да забравяме, че славата на нашия град като индустриален център започна с откриването и работата на текстилната фабрика на Петър Кинов Балевски. Започна с дързостта и уменията на индустриалци като братя Оряшкови, обувното предприятие на Никола Цонковски, железарската работилница на братя Дренски, електроработилницата на Марин Стаевски...

ПРАВЕЙКИ този кратък исторически преглед, не може да не се запитаме – на какво все пак се дължи бързия възход на Троян, който през 1945 г. наброява едва 5000 души население, а през 1990 г. достига 30 000. Значителен ръст, който е изисквал за кратко време да се изгради цялостната инфраструктура на града – водоснабдяване, канализация, благоустрояване, улици, тротоари, елекрификация, телефонизация. И редом с това промишлено строителство – училища, детски градини, болница, спортни съоръжения. Всичко, всичко необходимо като минимални условия за живот на новодошлите преселници от районите предимно на централна Северна България. Краткият отговор е – дължи се на всеотдайното участие, на уменията и ясния поглед за появилата се възможност за изграждане на едно желано устройство на собствения живот и живота на съгражданите. И не бива да премълчаваме, че ръководителите на града заспиваха и се събуждаха с мисълта какво ще съградят в следващия трудов ден! Тук е разликата от днешните управници, по села и градове, които приоритетно мислят за собствените си джобове.

ПОЗВОЛЕТЕ само един пример. Почти всяка година сме свидетели с колко мъки гражданите на Ловеч и Плевен преживяват водния режим. В същото време в Троян няма режим на водата. Защо? Защото в ония години ръководството на града ни не заспа пред очакването да бликне спасителният водопровод от изворите на Черни Осъм. Не заспа, а прокара още няколко допълнителни водоснабдителни мрежи. Беше ясно, че на града ни ще бъде отреден малък дял от черноосъмската вода, който освен това всеки миг можеше при необходимост да бъде дори намален в полза на двата по-големи града. 

ПИША тези редове, за да амбицирам още повече сегашните и бъдещи стопани на Троян. Да ги вдъхновя да се заемат преди всичко със  стратегически важните проблеми на града. Съдбата ни е захвърлила безгрижно тук в недрата на Балкана. Далеко от основните транспортни трасета. Преасфалтирането на улици, полагането на нови тротоарни плочи, термоизолацията на старите сгради със стиропор, замяната на дървената дограма с алуминиева са хубави и полезни дейности. Сигурно огромна радост носи да резнем с ножичка лентата, опъната над пресния асфалт, но нали съзнаваме, че това е кръпка, лустросване.

В ТОЗИ смисъл проведеният преди дни в Троян форум за железопътната свързаност на Севера и Юга с тунел под Троянския балкан е едно докосване до въпроса как, в каква степен ще се развива градът ни занапред. Ще бъде ли той част от европейската глобалност, или ще остане свит в тупика на Предбалкана. Защото захващайки се с този въпрос, трябва да знаем, че жп тунелът при Троян е само част от най-краткия път от Скандинавието до Солун и  Беломорието. Цялостен задълбочен, научно обоснован анализ по тази тема направи отдавна нашият съгражданин, икономистът проф. д-р Минко Русенов, бивш ректор на Икономическия институт в Свищов и пръв главен редактор на вестник „Икономически живот“. Несъмнено това изследване на проф. Русенов е не просто едно помагало на всеки, който реши да работи за каузата „Тунел под Балкана“, то е неоспоримо доказателство за уникалността и предимствата от реализацията тъкмо на този проект. И доказва високата ефективност и икономическа изгода. Ето защо от решаващо значение е ангажирането на Европейската комисия при реализацията на проекта. Участието на Комисията в такъв значим проект ще изтрие разочарованието ни на европейци от дребнотемието за кривите краставици, веселите прасета и трайно прикачените към бутилките капачки... Прякото ангажиране на Комисията с този жизненоважен проект не само ще гарантира, но и ще ускори изграждането на тунела Троян - Карлово (Христо Даново). 

МНОГО от изводите, оценките и приетите мерки от форума в Троян заслужават внимание. Особено тези на специалистите. Съществува, простете ми, все пак опасение да не се случи както обикновено – събрали се, поговорили, помечтали, пили по една троянска и се разотишли. Мисля, че идеята би могла да се развие по-бързо и по-успешно, ако се спестят някои мотивационни намерения. Нека организаторите помислят добре наистина ли е нужна инсценировка на граждански натиск чрез организиране на подписка в подкрепа на жп тунела. Излишно ми се струва и намерението за политически лобизъм сред парламентарните групи. Ако и тях трябва да убеждаваме! Практиката отдавна е показала, че подобни действие не носят ефективен заряд, а по същество представляват само имитиране на дейност. 

ПРАКТИКАТА недвусмислено е доказала, че прекият път към сърцевината на проблема гарантира в голяма степен крайния успех. Бих предложил на кметовете на Троян и Карлово и още неколцина избрани специалисти да поискат среща с министър-председателя с участието на министрите на транспорта, финансите и външните работи. На тази среща да се постави и гарантира приемането на необходими законодателни формулировки, свързани с изграждането на тунела. Да се предложи на премиера на България да запознае по подходящ начин колегите си от страните по трасето от Скандинавия (Финландия) до Гърция с идеята за тази трансевропейска връзка. Следваща практическа стъпка би могла да бъде среща на министър-председателите на България, Румъния и Гърция като най-непосредствено заинтересовани от идеята с председателя на Европейската комисия. Струва ми се, че този път на политически лобизъм и натиск би бил по-резултатен. Разбира се, не сме чак толкова наивни да очакваме, че европейската бюрокрация ще разтвори широко обятия, за да премине през тях нашият така дълго мечтан Тунел.

РАЗБИРА СЕ, как практически ще се действа, ще решат хората, които са овластени за това. Изразените от тях намерения и план за действие не са за подценяване. Съзнавам, че най-важното (за нас) е да се действа. Да се действа така, че Троян да бъде. Тунелът под Стара планина ще ни запише с едри букви на картата на Европа.

17 юли 2026 г.
Мичо Генковски
 
 Още по темата за тунел под Балкана при Троян:

Още от същия автор:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |