* От началото на 1929 г., когато министър Рашко Маджаров прави първа копка и за последвалите събития през следващите 10 години научаваме от вестник „Хемус”, който е единственият източник на информация по темата* „Общините заплащат своя дял 40% от стойността на напълно готовата за експлоатация линия с всичките й съоръжения и инсталации в труд, пари и материали”
 |
| Христо Борисов |
Преди 75 години, на 31 октомври 1948 г., тръгва първият влак по новопостроената жп линия Ловеч - Троян. На тържествения митинг на гара Ловеч говори тогавашният зам.-председател на Министерския съвет Трайчо Костов, а хиляди посрещат влака в Троян. Наистина голямо събитие – със сериозен и стопански, и социален ефект – за нашия край. Историята на жп линията Ловеч - Троян от зараждането на идеята, учредяването на троянския Комитет за построяването и първата копка на 29 септември 1929 г. до прерязването на лентата 19 години по-късно е разказана подробно в книгата „Влакът дойде в Троян“ на Христо Борисов. По-долу ви представяме статията на г-н Борисов, написана за Т21 по повод 75-годишнината от знаменателното събитие.Христо Борисов (р. 1945 г.) живее в Ловеч, но е от с. Бели Осъм и е здраво свързан с родния Троянски край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документалните хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.) и др. Т21
КОМИТЕТЪТ изготвя изложение до министрите, което „на 25 септември от всички градове да се събере в София (делегация – бел. авт.) и го поднесе където трябва”. Ще цитираме някои от съображенията в това изложение, които показват стратегическо мислене на национално и дори наднационално ниво.
„2. ПРОЕКТИРАНАТА жп линия Свищов - Ловеч - Троян - Карлово - Пловдив е от грамадно стопанско и икономическо значение. По тоя начин ще имаме в страната една линия, която свързва най-пряко Дунава с Тракия и която е най-краткия път от Европа за Бяло море. Значението на тази линия сега става още по-голямо, след като се проектира свързване на Дунава с Рейн и Северно море… 4. Проектираната линия има и голямо стратегическо значение, което е явно от факта, че тази линия следва стария римски път, оценен като стратегическа артерия за Балканите още в далечното минало. 5. Покрай широкия стопански интерес за цялата страна, тази линия ще бъде от грамадна полза за градовете, през които минава. Ще се възстанови старото търговско положение на град Свищов, ще се подигне Ловеч, ще се създаде поминък на балканското население в Троянско и Карловско, ще се създаде една солидна търговска връзка на Пловдив с Северна България (…) за да се разбере необходимостта за тях от нея, особено като се има пред вид, че тя ще бъде централна линия за Балканите и нейното значение трябва да се измерва преди всичко от общо държавно гледище. Като излагаме горното, надяваме се, че то ще бъде взето под внимание и строежа на линията Ловеч - Карлово ще започне още идната година”. От т. 4 на протокол на УС на Троянската популярна банка (ТПБ), провел заседание на 7 юни 1939 г., научаваме, че се дава мандат на Постоянното присъствие да закупи 2 дка място около гарата (вече е определено мястото на бъдещата жп гара и то е добило гражданственост под името „Гарата” – бел. авт.). Закупеното място и сделката, одобрена малко по-късно от Общо събрание на ТПБ, за последен път фиксират документално обсъждане на въпрос, свързан с големия инфраструктурен проект. Не откриваме нищо записано по темата и в протоколите на Общината.
НА 1 СЕПТЕМВРИ същата година (1939 г.) започналата Втора световна война отлага не само действията, но и говоренето по темата жп линия. Чак до 28 май 1946 г., когато с протокол №6 на УС на ТПБ Троян са одобрени 7800 лв. за превоз на делегация, която да посети София във връзка със строежа на жп линията. Почти два месеца преди това на (25 март 1946 г.) Околийският комитет на Българската работническа партия (комунисти) на свое заседание обсъжда: „1. Приемане условията за строеж на железницата Ловеч - Троян.” По това време ТПБ е готова с проектите за строителство на втора ВЕЦ при доброданския мост, и на заседанието напълно демократично се обсъждат предложения да не се строи линията, да се строят едновременно и централа, и линия или да се строи само централата, тъй като с предстоящата индустриализация ще възникне остра нужда от електрическа енергия. Околийския комитет на БРП (к) решава: „1. Понеже се констатира, че енергията от бъдещата централа „Видима” е за Габрово, да участваме процентно, като например поискаме поне 1/3 от енергията на „Видима” и срещу нея да участваме в предприятието. 2. Линията на всяка цена да строим, при положение че държавата поеме половината средства по строежа, а другата половина – Троян и селата от Ловчанска околия, покрай които минава линията”. Историческото и най-мъдро решение вземат Васил Джамбазов, Димитър Паймаков, Никола Попов, Минко Вачков, инж. Петров, Марко Миревски, Иван Терзиев, Марин Стаевски, д-р Данков и Калю Балев, както и Христо Чернокожев, Христо Таслаков, Иларион Балевски, Христо Атанасов и Васил Босев, които са за строеж на двата обекта. Единствено Стефан Стойчев, дългогодишен главен счетоводител, „препоръча да построим централата по-напред, а от линия сега нямаме нужда”.
ОСТРАТА нужда от модерен и стабилен транспорт и невъзможността държавата, а и населението, да финансират два големи инфраструктурни обекта в района (жп линия и втора ВЕЦ), налагат това обсъждане и вземането на най-правилното за момента решение. На 16 май 1946 г. кметът „докладва, че за да бъде продължен строежа на жп линията Ловеч - Троян съгласно чл. 2 от Закона за постройка на местни жп линии трябва 2/3 от жителите на заинтересованите общини да изявят желание за участие в тоя строеж с протоколно решение на Общинския съвет”. Кметът Иван Мичев Цонковски „моли съвета”, който решава: „Троянската народна община да вземе участие в строежа на жп линия Ловеч - Троян”. Състоялата се на 15-и и 16 януари 1947 г. околийска конференция на БРП (к) окончателно „задрасква” от плановете строителството на втора електроцентрала в района на града. В резолюцията са записани за приоритетни строежи: „4. Да се ускори строежа на електроцентрала „Видима”, като околийският комитет постави отговорник. Да съберат определените им суми от населението. 6. Околийският комитет да ускори строежа на жп линия Ловеч - Троян, а организациите отпочнат още през зимния сезон набавяне на някои материали”. Така лидерите на народнодемократичната власт, в приемственост с остатъците от лидерите на ТПБ от 30-40- те години, дават старт на най-мащабния проект за последните 115 години, реализиран от младежите (като бригадири) и възрастните мъже и жени (по закона за трудовата повинност, а мнозина, предимно строители, и като надничари), всички от околията, което им дало отново основание да се наричат троянци.
ОТ НАЧАЛОТО на 1929 г., когато министър Рашко Маджаров прави първа копка и за последвалите събития през следващите 10 години научаваме от вестник „Хемус”, който е единственият източник на информация по темата. Негов създател и главен редактор е Димитър Николов Гимиджийски, а средствата за издаването в голяма степен осигурява Троянската популярна банка. Ако не бяха дописките и новините, публикувани от в-к „Хемус”, който бързо печели доверието на троянци, за днешните и бъдещите поколения щяха да останат неизвестни фактите около трасирането и направата на постройки около бъдещите спирки и гари. Вестникът информира предимно за извършеното от троянци в определената им част от линията. Именно чрез вестника идеите на лидерите достигат до всяко троянско семейство, обсъждат се в махалата и кафенето/кръчмата, социализират се и стават изпълними, защото всяка една от тях е формулирана по познатата „геометрия” – чрез намиране пресечната точка на обществения с личния интерес! Този опит ще бъде пренесен и в бъдещата младежка бригада на строителния батальон „Ген. Владимир Заимов” точно от троянците Лальо Димитров и командирът Минко Тодоров-Торонто, които създават вестника на бригадата през втората година на бригадирската епопея. Просто защото през нея – 1948 г., се организира бригада и по трасето на Троянска околия. През предната 1947 г. има студентска и ученическа бригада по „ловешкото” трасе, но вестник – няма.
„ХЕМУС” дава трибуна и на най-изявените теоретици и практици в областта на железопътното строителство, за да може да използва в пропагандно-организаторската си работа и научното мислене и достиженията на водещите специалисти в страната и чужбина. Така в бр. 223 от ноември 1938 г. вестникът публикува съкратен вариант на статията „Нови железопътни строежи” от БИД – списание на Българско икономическо дружество на инж. Л. Божков, бивш директор на БДЖ. Втората световна война е на „прага” на Европа, няма как да подмине и България, но тези, които я управляват по това време, все намират път до Троян и… до манастира и сипят обещания за скорошен строеж, на които и самите те едва ли вярват. Вестникът ги публикува, с надеждата, че правейки обществено достояние обещанията, те ще се реализират от същите управници. Което не става!
ЧЕТЯЩИЯТ внимателно, след като е узнал за извършеното от 1929 г. до 1934 г. по строежа на жп линията, не може да не си задава въпроса „След като най-заинтересованата община Троян почти нищо не е предприела по включването на свои „трудоваци” в строежа, да не би пък от Ловеч да са поели тази работа?”. Ловеч влия на троянци, но с това, което строи през 20-те години на 20. век – два мащабни за времето си проекта – строителството и пускът на ВЕЦ „Ловеч” през 1926 г. и строителството на жп линия Левски - Ловеч, открита през 1927 г. Една година след края на Втората световна война, още преди да е ясна съдбата на България, правителството на ОФ приема план за развитието на отделните отрасли на икономиката, известен като „Двегодишен народностопански план 1947-1948”. Една от главните му задачи е развитието на транспорта, с предимство на железопътния. На 8 май 1946 г. Държавен вестник публикува основополагащия документ на Министерството на железниците, пощите и телеграфите – „Закон за постройка на местни жп линии със съвместни средства на Главната дирекция (…) и заинтересованите страни”.
СПОРЕД чл. 1 от закона „Главната дирекция може да строи жп линии от местно значение, като разходите за тях се поемат 60% от Главната дирекция и 40% от заинтересованите общини“. Чл. 5 пък разпорежда: „Заинтересованите общини са длъжни да произведат допитване до населението относно желанието и съгласието му да участва в строежа при условията в този закон (…) При получено съгласие на повече от 75% от жителите на общината (…) счита се, че съгласието на населението е законно дадено и се дава право на избрания от тях комитет, да сключат договор с Главна дирекция“. А чл. 7 гласи: „Общините заплащат своя дял 40% от стойността на напълно готовата за експлоатация линия с всичките й съоръжения и инсталации в труд, пари и материали”. Този дял се разпределя между общините пропорционално на населението им и в съответствие с разстоянието на селищата до проектираната линия, като тези до 5 км се облагат в пълния размер на задълженията, тези на разстояние 5 до 10 км – 3/4, а тези на 10 до 15 км – с 1/2 от размера на задълженията. Чл. 8: „Определените от чл. 7 задължения се разхвърлят от общинските съвети върху жителите, като подлежащите за извършване в натура работи се извършват от всички работоспособни лица от мъжки пол на възраст от 17 до 50 години и от женски пол от 17 до 40 години, а необходимите парични средства се разхвърлят върху имотите в съответствие с доходите от тях”. В чл. 11 се определя как се избира Строителен комитет.
В ДЪРЖАВНИЯ архив в Ловеч се съхранява протокол от проведената на 7 юли 1946 г. конференция с представители на околийските комитети на Отечествения фронт, политически и стопански дейци от Ловеч и Троян, която се ръководи от Гриша Филипов, председател на Околийския комитет на ОФ в Ловеч. „Накрая е избран инициативен комитет, който да започне разяснителна работа между населението. За членове на този комитет са избрани: от Троян – околийският управител Илия Балевски, председателят на околийския комитет на ОФ Иван Лалев, секретарят на околийския ОФ комитет Калю Балев, околийският секретар на БРП (к) Христо Чернокожев и директорът на Троянска популярна банка Тодор Василевски; от Ловеч – околийският управител Димитър Съботинов, кметът Михал Неков, председателят на околийския комитет на ОФ Гриша Филипов, народният представител Георги Босолов…”.
Още от същия автор:
„2. ПРОЕКТИРАНАТА жп линия Свищов - Ловеч - Троян - Карлово - Пловдив е от грамадно стопанско и икономическо значение. По тоя начин ще имаме в страната една линия, която свързва най-пряко Дунава с Тракия и която е най-краткия път от Европа за Бяло море. Значението на тази линия сега става още по-голямо, след като се проектира свързване на Дунава с Рейн и Северно море… 4. Проектираната линия има и голямо стратегическо значение, което е явно от факта, че тази линия следва стария римски път, оценен като стратегическа артерия за Балканите още в далечното минало. 5. Покрай широкия стопански интерес за цялата страна, тази линия ще бъде от грамадна полза за градовете, през които минава. Ще се възстанови старото търговско положение на град Свищов, ще се подигне Ловеч, ще се създаде поминък на балканското население в Троянско и Карловско, ще се създаде една солидна търговска връзка на Пловдив с Северна България (…) за да се разбере необходимостта за тях от нея, особено като се има пред вид, че тя ще бъде централна линия за Балканите и нейното значение трябва да се измерва преди всичко от общо държавно гледище. Като излагаме горното, надяваме се, че то ще бъде взето под внимание и строежа на линията Ловеч - Карлово ще започне още идната година”. От т. 4 на протокол на УС на Троянската популярна банка (ТПБ), провел заседание на 7 юни 1939 г., научаваме, че се дава мандат на Постоянното присъствие да закупи 2 дка място около гарата (вече е определено мястото на бъдещата жп гара и то е добило гражданственост под името „Гарата” – бел. авт.). Закупеното място и сделката, одобрена малко по-късно от Общо събрание на ТПБ, за последен път фиксират документално обсъждане на въпрос, свързан с големия инфраструктурен проект. Не откриваме нищо записано по темата и в протоколите на Общината.
НА 1 СЕПТЕМВРИ същата година (1939 г.) започналата Втора световна война отлага не само действията, но и говоренето по темата жп линия. Чак до 28 май 1946 г., когато с протокол №6 на УС на ТПБ Троян са одобрени 7800 лв. за превоз на делегация, която да посети София във връзка със строежа на жп линията. Почти два месеца преди това на (25 март 1946 г.) Околийският комитет на Българската работническа партия (комунисти) на свое заседание обсъжда: „1. Приемане условията за строеж на железницата Ловеч - Троян.” По това време ТПБ е готова с проектите за строителство на втора ВЕЦ при доброданския мост, и на заседанието напълно демократично се обсъждат предложения да не се строи линията, да се строят едновременно и централа, и линия или да се строи само централата, тъй като с предстоящата индустриализация ще възникне остра нужда от електрическа енергия. Околийския комитет на БРП (к) решава: „1. Понеже се констатира, че енергията от бъдещата централа „Видима” е за Габрово, да участваме процентно, като например поискаме поне 1/3 от енергията на „Видима” и срещу нея да участваме в предприятието. 2. Линията на всяка цена да строим, при положение че държавата поеме половината средства по строежа, а другата половина – Троян и селата от Ловчанска околия, покрай които минава линията”. Историческото и най-мъдро решение вземат Васил Джамбазов, Димитър Паймаков, Никола Попов, Минко Вачков, инж. Петров, Марко Миревски, Иван Терзиев, Марин Стаевски, д-р Данков и Калю Балев, както и Христо Чернокожев, Христо Таслаков, Иларион Балевски, Христо Атанасов и Васил Босев, които са за строеж на двата обекта. Единствено Стефан Стойчев, дългогодишен главен счетоводител, „препоръча да построим централата по-напред, а от линия сега нямаме нужда”. ОСТРАТА нужда от модерен и стабилен транспорт и невъзможността държавата, а и населението, да финансират два големи инфраструктурни обекта в района (жп линия и втора ВЕЦ), налагат това обсъждане и вземането на най-правилното за момента решение. На 16 май 1946 г. кметът „докладва, че за да бъде продължен строежа на жп линията Ловеч - Троян съгласно чл. 2 от Закона за постройка на местни жп линии трябва 2/3 от жителите на заинтересованите общини да изявят желание за участие в тоя строеж с протоколно решение на Общинския съвет”. Кметът Иван Мичев Цонковски „моли съвета”, който решава: „Троянската народна община да вземе участие в строежа на жп линия Ловеч - Троян”. Състоялата се на 15-и и 16 януари 1947 г. околийска конференция на БРП (к) окончателно „задрасква” от плановете строителството на втора електроцентрала в района на града. В резолюцията са записани за приоритетни строежи: „4. Да се ускори строежа на електроцентрала „Видима”, като околийският комитет постави отговорник. Да съберат определените им суми от населението. 6. Околийският комитет да ускори строежа на жп линия Ловеч - Троян, а организациите отпочнат още през зимния сезон набавяне на някои материали”. Така лидерите на народнодемократичната власт, в приемственост с остатъците от лидерите на ТПБ от 30-40- те години, дават старт на най-мащабния проект за последните 115 години, реализиран от младежите (като бригадири) и възрастните мъже и жени (по закона за трудовата повинност, а мнозина, предимно строители, и като надничари), всички от околията, което им дало отново основание да се наричат троянци.
ОТ НАЧАЛОТО на 1929 г., когато министър Рашко Маджаров прави първа копка и за последвалите събития през следващите 10 години научаваме от вестник „Хемус”, който е единственият източник на информация по темата. Негов създател и главен редактор е Димитър Николов Гимиджийски, а средствата за издаването в голяма степен осигурява Троянската популярна банка. Ако не бяха дописките и новините, публикувани от в-к „Хемус”, който бързо печели доверието на троянци, за днешните и бъдещите поколения щяха да останат неизвестни фактите около трасирането и направата на постройки около бъдещите спирки и гари. Вестникът информира предимно за извършеното от троянци в определената им част от линията. Именно чрез вестника идеите на лидерите достигат до всяко троянско семейство, обсъждат се в махалата и кафенето/кръчмата, социализират се и стават изпълними, защото всяка една от тях е формулирана по познатата „геометрия” – чрез намиране пресечната точка на обществения с личния интерес! Този опит ще бъде пренесен и в бъдещата младежка бригада на строителния батальон „Ген. Владимир Заимов” точно от троянците Лальо Димитров и командирът Минко Тодоров-Торонто, които създават вестника на бригадата през втората година на бригадирската епопея. Просто защото през нея – 1948 г., се организира бригада и по трасето на Троянска околия. През предната 1947 г. има студентска и ученическа бригада по „ловешкото” трасе, но вестник – няма.
„ХЕМУС” дава трибуна и на най-изявените теоретици и практици в областта на железопътното строителство, за да може да използва в пропагандно-организаторската си работа и научното мислене и достиженията на водещите специалисти в страната и чужбина. Така в бр. 223 от ноември 1938 г. вестникът публикува съкратен вариант на статията „Нови железопътни строежи” от БИД – списание на Българско икономическо дружество на инж. Л. Божков, бивш директор на БДЖ. Втората световна война е на „прага” на Европа, няма как да подмине и България, но тези, които я управляват по това време, все намират път до Троян и… до манастира и сипят обещания за скорошен строеж, на които и самите те едва ли вярват. Вестникът ги публикува, с надеждата, че правейки обществено достояние обещанията, те ще се реализират от същите управници. Което не става!
ЧЕТЯЩИЯТ внимателно, след като е узнал за извършеното от 1929 г. до 1934 г. по строежа на жп линията, не може да не си задава въпроса „След като най-заинтересованата община Троян почти нищо не е предприела по включването на свои „трудоваци” в строежа, да не би пък от Ловеч да са поели тази работа?”. Ловеч влия на троянци, но с това, което строи през 20-те години на 20. век – два мащабни за времето си проекта – строителството и пускът на ВЕЦ „Ловеч” през 1926 г. и строителството на жп линия Левски - Ловеч, открита през 1927 г. Една година след края на Втората световна война, още преди да е ясна съдбата на България, правителството на ОФ приема план за развитието на отделните отрасли на икономиката, известен като „Двегодишен народностопански план 1947-1948”. Една от главните му задачи е развитието на транспорта, с предимство на железопътния. На 8 май 1946 г. Държавен вестник публикува основополагащия документ на Министерството на железниците, пощите и телеграфите – „Закон за постройка на местни жп линии със съвместни средства на Главната дирекция (…) и заинтересованите страни”.
СПОРЕД чл. 1 от закона „Главната дирекция може да строи жп линии от местно значение, като разходите за тях се поемат 60% от Главната дирекция и 40% от заинтересованите общини“. Чл. 5 пък разпорежда: „Заинтересованите общини са длъжни да произведат допитване до населението относно желанието и съгласието му да участва в строежа при условията в този закон (…) При получено съгласие на повече от 75% от жителите на общината (…) счита се, че съгласието на населението е законно дадено и се дава право на избрания от тях комитет, да сключат договор с Главна дирекция“. А чл. 7 гласи: „Общините заплащат своя дял 40% от стойността на напълно готовата за експлоатация линия с всичките й съоръжения и инсталации в труд, пари и материали”. Този дял се разпределя между общините пропорционално на населението им и в съответствие с разстоянието на селищата до проектираната линия, като тези до 5 км се облагат в пълния размер на задълженията, тези на разстояние 5 до 10 км – 3/4, а тези на 10 до 15 км – с 1/2 от размера на задълженията. Чл. 8: „Определените от чл. 7 задължения се разхвърлят от общинските съвети върху жителите, като подлежащите за извършване в натура работи се извършват от всички работоспособни лица от мъжки пол на възраст от 17 до 50 години и от женски пол от 17 до 40 години, а необходимите парични средства се разхвърлят върху имотите в съответствие с доходите от тях”. В чл. 11 се определя как се избира Строителен комитет.
В ДЪРЖАВНИЯ архив в Ловеч се съхранява протокол от проведената на 7 юли 1946 г. конференция с представители на околийските комитети на Отечествения фронт, политически и стопански дейци от Ловеч и Троян, която се ръководи от Гриша Филипов, председател на Околийския комитет на ОФ в Ловеч. „Накрая е избран инициативен комитет, който да започне разяснителна работа между населението. За членове на този комитет са избрани: от Троян – околийският управител Илия Балевски, председателят на околийския комитет на ОФ Иван Лалев, секретарят на околийския ОФ комитет Калю Балев, околийският секретар на БРП (к) Христо Чернокожев и директорът на Троянска популярна банка Тодор Василевски; от Ловеч – околийският управител Димитър Съботинов, кметът Михал Неков, председателят на околийския комитет на ОФ Гриша Филипов, народният представител Георги Босолов…”.
(следва)
Христо Борисов
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)