Възраждането на Троянската популярна банка (2)

* „На 26 септември 2007 г. се сключи договор между Община Троян и ТПБ, следствие на което Кооперацията си върна собствеността на целия приземен етаж до входа на ДСК, заедно с дворното място

 от около 1050 кв. м“

И ний сме дали нещо на света…

Христо Борисов

ЕДНО голямо троянско дело, създадено изцяло с троянски сили и средства и дало много на града ни – и в чисто материален/стопански план, и като идеи, перспектива, стил – Кооперация „Троянска популярна банка“ (ТПБ). Създадена през 1914 г., ръководена от амбициозни, можещи и успели хора, влюбени в своя град и край, спечелила доверието и обединила силите на над 2000 местни акционери, вдигнала си на най-личното троянско място дом, за който се говори в цяла България, дала рамо на предприемчивите троянци и сама извършила значими стопански и културни дела.

Закрита (национализирана) след преврата през 1944 г. А през 1992 г. възродена от шепа ентусиасти, въпреки всичко – с много битки и срещу много пречки от всякакво естество. И 30 години след новото начало – през 2022 г., ТПБ, която днес няма някогашната си мощ и блясък, но стои уверено, намери своя достоен летописец – земляка ни Христо Борисов (р. 1945 г.), ловчалия, но от троянското село Бели Осъм, историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях документалните хроники „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.) и др.

Обемистото му изследване на явлението ТПБ, озаглавено „Възраждането на Троянската популярна банка – документална хроника и спомени“ (512 стр., издателство „Инфовижън“, Троян, 2022 г.), е посветено на 30-годишнината от възстановяването на дейността на кооперацията. Но големият смисъл за написването е заявен на корицата: „Вече повече от 100 години селището (Троян) излъчва личности, които все изпреварват времето си, генерират идеи и умело включват балканджиите в реализирането им. Постигат го като винаги намират пресечната точка между личния и обществения интерес – изгодата! Така „колибарите“ постепенно изграждат своя град и себе си като граждани – податливи на новото и значимото за общността! И превръщат някогашните две враждуващи махали в един от най-индустриалните градове на България“. В няколко поредни броя ще представим откъси от книгата на г-н Борисов, подбрани от автора. Т21

(продължение)

Книгата

ПО ТОВА време председателят на УС на ТПБ Минко Райковски, търсейки помощ, споделя с Иван Христов, който е „Генерален директор на „Алианс България“ - Ловешка област, със седалище град Троян”, за проблемите и „предложил на г-н Христов да организира Общо събрание, на което, след подбор, да се избере УС и КС, съставен от дейни членове, можещи да възстановят дейността на Кооперацията” (по спомена на Иван Христов). „Осигурих всички заедно със старите членове общо 42-ма членове. Всички, които не бяха членове, станаха членове, приехме ги съгласно устава и така се избра нов управителен съвет.” Това Общо събрание се провежда в офиса на Иван Христов. Освен новите 40 член-кооператори се приема и нов Устав на ТПБ, съобразен с изискванията на ЗК, избира се УС с председател адв. Венелин Димитров, организатор, заедно с инж. Владимир Найденов, Тончо Шейтанов и Николай Ганков на събранието през 1992 г. В новия УС на ТПБ влизат Иван Попов, Иван Христов, Митко Мошеков, Владимир Найденов и Лальо Драголов, за председател на КС е избран Христо Петров.

НОВИЯТ УС започва работа по възстановяване недвижимото имущество на кооперацията. Без никакви парични средства, което налага и втора спешна задача – привличане на нови член-кооператори, за да се набере капитал от встъпителен членски внос и закупени дялове- акции. Използват за заседания на УС и КС офиса на Иван Христов, телефоните му, канцеларски материали и служебната кола. Пак от „Алианс България“ е осигурен офис на Иван Попов, който се заема да издирва документи, свързани със собствеността и дейността на Кооперацията. В продължение на две години Иван Попов извършва огромна изследователска работа, отразена в един „Хронологичен анализ”, съдържащ 36 документа – протоколи на УС и ОС, документи за строителството на сградата, наречена от троянци умилително „Копът”, актове за собственост, актове за одържавена собственост на ТПБ, актове за прехвърляне на ползватели, както и кореспонденция със същите от страна на ТПБ, съдебни регистрации на „Популярната”. Следствие на изследователската работа на Иван Попов, икономист по професия, не историк, е постигнатото в крайна сметка възстановяване на части от сградата, за което ще стане дума, защото е надделяла упоритостта и отговорността на един от най-достойните наследници на „възрожденците от първата половина на 20. век”!                                                                  

ТАКА се работи до 2010 г., когато е върната част от собствеността на ТПБ. Няма да е пресилено да се каже, че двамата Ивановци  – Попов с изключителната настойчивост и изследователски нюх и Христов с логистиката, която осъществява, са главните „мотори” в битката за връщане на собствеността и въпреки всички пречки не се отказват, увличат подбраните от тях по-млади членове на УС и КС и донякъде… успяват!    

ИЗДИРЕНИТЕ документи показват, че трябва да се водят съдебни дела с различни ползватели на части от сградата, някои от които ще представят пред съда и нотариални актове и документи, издавани от държавни служители, а не от нотариуси. Това определя и тактиката, както и наемане на водещи адвокати от Ловеч и София. Цитираме част от спомени на участници в тези истински битки, които се покриват с водените стриктно протоколи  на УС на ТПБ след 2001 г.       

„СЛЕД АКТУАЛИЗИРАНЕТО на Кооперацията с нови членове (спомен на Владимир Найденов), новото й ръководство остави като приоритет в своята дейност връщането на имуществото си. В края на 2000 г. Кооперацията заведе две дела за връщане на имуществото си: срещу Банка „ДСК” – за владението на 2-ри и 3-ти етаж, и срещу читалище НЧ „Наука - 1870 г.” (Троян) – за владението на бившия киносалон, получено със заповед № 2233/30.10.1998 г. на Областния управител на Ловеч.  На 26 септември 2007 г. се сключи договор между Община Троян и ТПБ, следствие на което Кооперацията си върна собствеността на целия приземен етаж до входа на ДСК, заедно с дворното място от около 1050 кв. м. На 7 декември 2007 г. е издаден Нотариален акт за собствеността на горепосочения имот, който Кооперацията получава фактически едва през май 2010 г., след приключване на 10-годишния перфектен договор между Община Троян и „Мобилтел“ ЕАД, наемател на имота за този период. Срещу читалище „Наука - 1870 г.” след двукратно завеждане на дела, ги загубихме по линиите Ловешки окръжен съд – Апелативен съд (Велико Търново). След взето много рисково решение от УС на ТПБ бе наета да изготви касационна жалба адв. Спиридонова от Ловеч. С изготвена перфектна защита през 2012 г. пред ВКС адв. Спиридонова спечелва делото в полза на ТПБ – след продължителни, мъчителни надежди и очаквания, най-сетне справедливостта  възтържествува… Връщането на бившия киносалон се случи с Решение №218/29.06.2012 на ВКС. Действията на Кооперацията за влизане във фактическо владение на гореспоменатия имот и връщане на сумата 11 952 лв. за разходите по двете дела продължават твърде протяжно и до днес (6 юли 2014 г., откогато е юбилейният вестник „100 години Троянска популярна банка”, където е публикуван споменът – бел. авт.) след поредица от срещи и разговори с ръководството на читалището.”

Знаковата за Троян сграда на Троянската популярна банка, 30-те години

ЧИТАЛИЩЕТО печели делата с нотариален акт от 1939 г., когато закупува салона за 5 години, за да не плаща акциз от 20 000 лв. годишно за прожектиране на филми в нает салон. Само че, преди заседанието на ВКС (Върховен касационен съд), Иван Попов намира и е представен нотариален акт от 1944 г., когато, по силата на условие, записано в нотариалния акт на читалището, ТПБ откупува салона за 1000 лв., за колкото го е продало на читалището. 

                                                                                                                         
„НОВИЯТ УС започва работа по възстановяване имуществото на Кооперацията. Започва събирането на документи. Тази сложна и изискваща много време и всеотдайност работа се осъществи, след като УС се опря на два фактора: Иван Христов, осигурил… всичко необходимо за успешната работа на УС и КС и на Иван Попов, отдал се изцяло на издирването на документи и проучването (пък и предложения за промяна) на закони, позволяващи връщането на имотите.” „Преровиха се държавни и съдебни архиви, посети се МС, НС и какво ли не. Ангажираха се софийските адвокати Банковски и Божков, бивши юристи в правния отдел на ЦКС. За да се намерят строителните планове на сградата на ТПБ, строена преди повече от 65 години, по телефонния указател и чрез фамилията на архитекта бе издирен неговият син – също архитект, който предостави и всички документи към строителните планове. В тази огромна работа се включиха всички членове на УС, като безвъзмездно работиха за възстановяването на собствеността; ангажирано бе и вещо лице, Пенка Серафимова, за установяване съответствието между сградата и архитектурните проекти. Тази огромна работа доведе до решение №230/04.12.2002 г. на ЛОС, влязло в сила на 22 януари 2003 г., за възстановяване собствеността на партерния етаж.” (Спомен на Иван Попов и Иван Христов, публикуван в юбилеен в-к „100 години Троянска популярна банка”) 
 

(следва)

Христо Борисов, 

от книгата му „Възраждането на Троянската популярна банка“

Начало

 

Още по темата:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1) 
  

Tweet