* „Кметът Константин Фичев имаше енциклопедичен ум. Разбра, че язовир няма да се строи… и намери литература, намери хора, които знаят какво да се направи, намери начин как трябва да се направи и го направи – изгради два резервоара, които да увеличат водата на града и от тогава до днес Троян не е имал режим на водата. А Ловеч и Плевен още чакат да се построи язовир „Черни Осъм“ и да им даде вода“
 |
| Пенка Панамска |
Другата гледна точка
Авторката Пенка Панамска дълги години е дясна ръка на най-големия троянски строител, незабравимия Цанко Лалев (1933-2004) – първо като счетоводител и главен счетоводител на троянския Стройрайон (Общостроителното предприятие), оглавявано от г-н Лалев, а след това и до днес в частната му фирма, поета в най-ново време от дъщеря му инж. Лилия Цанкова. Г-жа Панамска пряко участва в започналото в края на 80-те години строителство на яз. „Черни Осъм“ и е ангажирана с това дело като главен счетоводител на инвестиционната дейност на капиталовото строителство до спирането на обекта през 1990 г. По-долу представяме нейния разказ и оценката й за неслучилия се черноосъмски язовир, за който отново се заговори след тежките засушавания това лято и водните проблеми на Ловеч и Плевен. Т21
1985 ГОДИНА. Вече е решено, че ще се строи язовир „Черни Осъм“. Безводието в Троян, Ловеч и Плевен е много голямо и хората там и селата около тях са на (без)воден режим.
БОГОМИЛ КАРАДЖОВ - генерален директор на СМК (Строително-монтажен комбинат) Ловеч идва в Троян при Цанко Лалев (директор на троянското ОСП – Общостроителното предприятие, тукашното подразделение на СМК Ловеч – бел. ред.) и напористо му казва: „Цанко, ще строим язовир „Черни Осъм“. Ще бъде много хубаво. Край с безводието. Представяш ли си, ще имаме вода и за напояване, не само за питейни нужди. Аз искам ти да построиш язовира, защото само ти го можеш. Само не ми отказвай“. И тези приказки Богомил Караджов ги казваше на Цанко Лалев всяка седмица. Обаче зам.- министърът на строителството инж. Георги Маринов и министърът Григор Стоичков бяха на друго мнение. Георги Маринов постоянно си идваше в Троян, роден е в Орешак, има си там къща и често беше при нас. Та той, зам.-министър Маринов, не даваше на Цанко Лалев да напуска длъжността директор на ОСП Троян и не го пускаше на язовира, защото кой ще строи в Тетевен, Ябланица и в селата около тях.
ЗАПОЧНА се полемика, кой ще надделее? Богомил Караджов толкова бленуваше за този язовир и толкова мечтаеше и правеше планове – говореше с патос как обиколил половината България, която е построила 216 големи язовира и 2000 малки язовира. В края на 60-те години България бе на трето място в света по броя на изградените язовирни стени.
БАЛКАНЪТ ражда хора. След перестройката на Михаил Горбачов ние в Троян избрахме за кмет Константин Фичев. Той имаше енциклопедичен ум. Разбра, че язовир няма да се строи. Да търси нещо друго. И нашият първи (след 1989 г.) демократично избран кмет намери литература, намери хора, които знаят какво да се направи, намери начин как трябва да се направи и го направи – изгради два резервоара, които да увеличат водата на града и от тогава до днес Троян не е имал режим на водата. А Ловеч и Плевен още чакат да се построи язовир „Черни Осъм“ и да им даде вода.
НЕ ЗНАМ за други големи ръководители от Ловеч и Плевен толкова много да са се борили за язовира, и през 1990 г., когато го спряха, като Богомил Караджов. Но тук ще открия една скоба – той беше против изсичането на гората на Централна Стара планина. Защото изсичането на гората в Централна Стара планина ще доведе до безводие, горите са ключови за регулиране на водния отток. Ако не се спре изсичането им – на тези вековни дъбови и букови гори, България е обречена на безводие. Много е важно и е от ключово значение да не се изсичат вековните широколистни гори в Троянския Балкан. Ако се оголят хребетите, ако се изсече гората, ако планината стане от голи склонове, при снеговалеж и дъжд, ако не се регулира водният отток, тогава ерозията, свлачищата и наводненията ще вземат огромни размери ще настъпи катаклизъм в природата на Централна Стара планина. Това говореше инж. Караджов.
И ТАКА. Работата по язовира напираше. Главен директор инвеститорски контрол беше инж. Петър Дикльовски от Враца. Неговата съпруга беше от Троян – арх. Анка Спасова Дикльовска. На центъра на Троян, точно срещу Дрянската чешма, някога имаше воденица, тази воденица беше на бащата на арх. Анка Спасова – чичо Спас, сега там е построена хубава голяма къща. Арх. Анка Спасова и Цанко Лалев бяха съученици от гимназията в Троян, даже две години са стояли на един чин.
ЦАНКО ЛАЛЕВ заради нашия министър се отказа от язовира. Вместо него за директор на „Хидрострой“ – главния изпълнител (на язовира), отиде инж. Георги Янев. За началник на техническия отдел на язовира беше назначен бай Асен Янков, а за главен счетоводител – колежката Параскева Тончева. За главен инвеститорски контрол на обекта беше определен инж. Банко Банков – дотогава зам.-директор в ОСП Троян. Имаше още две места – назначиха Минко Дочев Минков за инвеститорски контрол на машините и съоръжения, а за главен счетоводител на инвестиционната дейност на капиталното строителство бях назначена аз, Пенка Панамска.
СЕГА много неща се преиначават и се пишат и говорят неверни неща. Предприятието „Инвеститорски контрол и дейност“ се помещаваше в София на ул. „Узунджовска“ 12, пресечка на бул. „Витоша“. От тази сграда предприятието ползваше три, а после и четири етажа. Там бяхме всички инженери, техническият контрол, ВиК специалисти, административни длъжности, координаторите на всички язовири в България, както и ръководителите на инвестиционната дейност на ПСПВ (пречиствателна станция за питейни води) и ПСОВ (пречиствателна станция за отпадни води и всички други инвестиционни дейности по ВиК за цяла България.
ЗА ФИНАНСОВАТА дейност на инвестицията „Язовир Черни Осъм“. Аз бях назначена на длъжност зам.-главен счетоводител на „Водоканалинвест“, София, и от 1-во до 15-то число всеки месец съставях балас на цялата инвестиционна дейност на „Водоканалинвест“ – отговарях за счетоводството на всички язовири, които строим. Трябваше да представям всеки месец стопанските сметки на всички обети, както следва: яз. „Огоста“, яз. „Огняново“, яз. „Йовковци“, яз. „Бяла“, язовир „Ясна Поляна“, яз. „Тича“, ПСПВ и ПСОВ – също. Бяхме започнали да строим водоснабдяването на Североизточна България – от 18 броя артезиански кладенци от Тутракан и Силистра, от река Дунав и др. От 1-во до 15-то число всеки месец работех в София, след това в Троян същата работа до 30-то число и после отново.
ПО ПРОЕКТО-СМЕТНАТА документация (ПСД) за язовир „Черни Осъм“ бяха предвидени 500 милиона лева без временното строителство. До спирането на строителството бяхме похарчили 32 млн. лв. за временното строителство. Купихме два големи бетонови завода – единият го монтирахме в Ливадето до Троян, където се помещаваше „Хидрострой“, другият беше в големи сандъци, стоварен на поляната пред язовирната стена. После след като спряха язовира, тези големи сандъци и контейнери ги закарахме в Ловеч на площадката в двора на ВиК Ловеч по нареждане на главния директор Петър Маринов. От бюджета за временното строителство купихме тежкотоварни камиона „Краз“ и „Камаз“, една огромна автоработилница от Германия и още каквото беше необходимо за строителството на язовирната стена.
НЯКЪДЕ прочетох, че не сме изплащали обезщетения на собствениците на земите, които попадат в язовира. Това не е вярно. Всички земи, където се сливат двете реки – Крайовица и Черни Осъм, и по цялото протежение до с. Черни Осъм бяха описани, окачествени, остойностени и сумите изплатени поименно на хората по ЕГН. Няма нито един имот, който да не е платен. Освен това – земята беше на ТКЗС-тата, т. е. собствеността беше кооперативна – нито частна, тогава не съществуваше понятието „частна“ собственост, нито държавна. И съгласно новия тогавашен закон двете ТКЗС-та – в с. Орешак и с. Черни Осъм, не съществуваха поотделно и не получиха поотделно обезщетението за земите си, изплатихме ги на ТКЗС-то в Орешак, което представлява и двете. В платежното нареждане за стойността на земята, която сме отчуждили за язовира, пишеше ТКЗС Орешак, но се разбираше ТКЗС Орешак и Черни Осъм. Пиша за тази земя, върху която започнахме да строим ПСПВ в местността Ливадето, както и за земята на бившия бетонов завод на „Хидрострой“. Земята по цялото това протежение – Ливадето, Орешак, Манастира и Черни Осъм, бе изплатена с платежно нареждане. Платежните нареждания се подписваха от Министерството на финансите на ул. „Раковска“, колегата работеше на втория етаж на източното крило, беше от с. Дълбок дол.
БОГОМИЛ КАРАДЖОВ - генерален директор на СМК (Строително-монтажен комбинат) Ловеч идва в Троян при Цанко Лалев (директор на троянското ОСП – Общостроителното предприятие, тукашното подразделение на СМК Ловеч – бел. ред.) и напористо му казва: „Цанко, ще строим язовир „Черни Осъм“. Ще бъде много хубаво. Край с безводието. Представяш ли си, ще имаме вода и за напояване, не само за питейни нужди. Аз искам ти да построиш язовира, защото само ти го можеш. Само не ми отказвай“. И тези приказки Богомил Караджов ги казваше на Цанко Лалев всяка седмица. Обаче зам.- министърът на строителството инж. Георги Маринов и министърът Григор Стоичков бяха на друго мнение. Георги Маринов постоянно си идваше в Троян, роден е в Орешак, има си там къща и често беше при нас. Та той, зам.-министър Маринов, не даваше на Цанко Лалев да напуска длъжността директор на ОСП Троян и не го пускаше на язовира, защото кой ще строи в Тетевен, Ябланица и в селата около тях.
ЗАПОЧНА се полемика, кой ще надделее? Богомил Караджов толкова бленуваше за този язовир и толкова мечтаеше и правеше планове – говореше с патос как обиколил половината България, която е построила 216 големи язовира и 2000 малки язовира. В края на 60-те години България бе на трето място в света по броя на изградените язовирни стени.
 |
| Константин Фичев (1932-2017) |
НЕ ЗНАМ за други големи ръководители от Ловеч и Плевен толкова много да са се борили за язовира, и през 1990 г., когато го спряха, като Богомил Караджов. Но тук ще открия една скоба – той беше против изсичането на гората на Централна Стара планина. Защото изсичането на гората в Централна Стара планина ще доведе до безводие, горите са ключови за регулиране на водния отток. Ако не се спре изсичането им – на тези вековни дъбови и букови гори, България е обречена на безводие. Много е важно и е от ключово значение да не се изсичат вековните широколистни гори в Троянския Балкан. Ако се оголят хребетите, ако се изсече гората, ако планината стане от голи склонове, при снеговалеж и дъжд, ако не се регулира водният отток, тогава ерозията, свлачищата и наводненията ще вземат огромни размери ще настъпи катаклизъм в природата на Централна Стара планина. Това говореше инж. Караджов.
И ТАКА. Работата по язовира напираше. Главен директор инвеститорски контрол беше инж. Петър Дикльовски от Враца. Неговата съпруга беше от Троян – арх. Анка Спасова Дикльовска. На центъра на Троян, точно срещу Дрянската чешма, някога имаше воденица, тази воденица беше на бащата на арх. Анка Спасова – чичо Спас, сега там е построена хубава голяма къща. Арх. Анка Спасова и Цанко Лалев бяха съученици от гимназията в Троян, даже две години са стояли на един чин.
ЦАНКО ЛАЛЕВ заради нашия министър се отказа от язовира. Вместо него за директор на „Хидрострой“ – главния изпълнител (на язовира), отиде инж. Георги Янев. За началник на техническия отдел на язовира беше назначен бай Асен Янков, а за главен счетоводител – колежката Параскева Тончева. За главен инвеститорски контрол на обекта беше определен инж. Банко Банков – дотогава зам.-директор в ОСП Троян. Имаше още две места – назначиха Минко Дочев Минков за инвеститорски контрол на машините и съоръжения, а за главен счетоводител на инвестиционната дейност на капиталното строителство бях назначена аз, Пенка Панамска.
СЕГА много неща се преиначават и се пишат и говорят неверни неща. Предприятието „Инвеститорски контрол и дейност“ се помещаваше в София на ул. „Узунджовска“ 12, пресечка на бул. „Витоша“. От тази сграда предприятието ползваше три, а после и четири етажа. Там бяхме всички инженери, техническият контрол, ВиК специалисти, административни длъжности, координаторите на всички язовири в България, както и ръководителите на инвестиционната дейност на ПСПВ (пречиствателна станция за питейни води) и ПСОВ (пречиствателна станция за отпадни води и всички други инвестиционни дейности по ВиК за цяла България.
 |
| Река Черни Осъм, мах. Жеравица, с. Черни Осъм – трябва ли тази гледка да се подмени с язовирна? |
ПО ПРОЕКТО-СМЕТНАТА документация (ПСД) за язовир „Черни Осъм“ бяха предвидени 500 милиона лева без временното строителство. До спирането на строителството бяхме похарчили 32 млн. лв. за временното строителство. Купихме два големи бетонови завода – единият го монтирахме в Ливадето до Троян, където се помещаваше „Хидрострой“, другият беше в големи сандъци, стоварен на поляната пред язовирната стена. После след като спряха язовира, тези големи сандъци и контейнери ги закарахме в Ловеч на площадката в двора на ВиК Ловеч по нареждане на главния директор Петър Маринов. От бюджета за временното строителство купихме тежкотоварни камиона „Краз“ и „Камаз“, една огромна автоработилница от Германия и още каквото беше необходимо за строителството на язовирната стена.
НЯКЪДЕ прочетох, че не сме изплащали обезщетения на собствениците на земите, които попадат в язовира. Това не е вярно. Всички земи, където се сливат двете реки – Крайовица и Черни Осъм, и по цялото протежение до с. Черни Осъм бяха описани, окачествени, остойностени и сумите изплатени поименно на хората по ЕГН. Няма нито един имот, който да не е платен. Освен това – земята беше на ТКЗС-тата, т. е. собствеността беше кооперативна – нито частна, тогава не съществуваше понятието „частна“ собственост, нито държавна. И съгласно новия тогавашен закон двете ТКЗС-та – в с. Орешак и с. Черни Осъм, не съществуваха поотделно и не получиха поотделно обезщетението за земите си, изплатихме ги на ТКЗС-то в Орешак, което представлява и двете. В платежното нареждане за стойността на земята, която сме отчуждили за язовира, пишеше ТКЗС Орешак, но се разбираше ТКЗС Орешак и Черни Осъм. Пиша за тази земя, върху която започнахме да строим ПСПВ в местността Ливадето, както и за земята на бившия бетонов завод на „Хидрострой“. Земята по цялото това протежение – Ливадето, Орешак, Манастира и Черни Осъм, бе изплатена с платежно нареждане. Платежните нареждания се подписваха от Министерството на финансите на ул. „Раковска“, колегата работеше на втория етаж на източното крило, беше от с. Дълбок дол.(следва)
15 септември 2024 г., Троян
Пенка Панамска
Бел. ред. В продължението четете – защо умря язовир „Черни Осъм“, кой го разпореди и какво изгубихме от това решение.
Още по темата воден режим:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)