Поредни напъни за яз. „Черни Осъм“

* Ловешкият депутат Милко Недялков и плевенският му колега Васил Антонов с лобистко питане към регионалния министър Петя Аврамова кога ще започне строителството на язовира * Нашите въпроси към властта и опозицията и защо Троян не иска язовира
Ново пет
Входът на с. Черни Осъм
Какъв бе резултатът от строителството на язовира (през 80-те)?
– Вдигнаха се десетки частни вили.

ТОЗИ разговор не е измислен, чувал съм го из Троян и района неведнъж през годините. Казвам го, защото от известно време и особено след пернишката водна криза темата за яз. „Черни Осъм“ ескалира, а при днешния (14 февруари) парламентарен контрол в Народното събрание достигна своеобразен връх с питането на ловешкия депутат Милко Недялков и плевенския му колега Васил Антонов, и двамата от БСП, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.

Милко Недялков, Петя Аврамова, Васил Антонов
ДВАМАТА депутати бяха категорични, че без язовир (в Черни Осъм) няма вода/живот за Ловеч, Плевен, че и Троян. Като г-н Антонов бе особено патетичен и драматичен, до апокалиптичност, цитирам: „Ние нямаме язовир и обричаме на геноцид населението на централна Северна България!“. Г-н Недялков бе по-аналитичен и направи кратка ретроспекция на проблема – от започналото строителство през 80-те години, спирането след промените през 1989 г., тежките водни режими през 90-те и т. н., като макар и по-дипломатична, тезата му бе същата – без язовир в Черни Осъм няма вода/живот за Плевен, Ловеч, Троян и около 30-тина села в района; нарисувана бе и картина, като от официозна статия по времето на развития социализъм, как наред с язовирната стена се вдигат два ВЕЦ-а, пречиствателна станция, нов магистрален водопровод и т. н. благини. Все пак г-н Недялков призна, че в Троян има недоволство срещу язовира, но го отдаде на слабата разяснителна работа и липсата на достатъчно срещи на представители на властта с народа; и че има становище на Геоложкия институт на БАН, че строителството на яз. „Черни Осъм“ не е нужно. 

В ОТГОВОРА си на въпроса дали ще се строи яз. „Черни Осъм“ Петя Аврамова бе някак по-обрана, спомена и нуждата от научен подход и допълнителни проучвания. Но когато в реплика г-н Антонов обвини властта, че не иска язовир в Черни Осъм, министърката реагира като ужилена, цитирам: „Кога казах, че язовир няма да има?! Не съм казвала такова нещо, напротив!“. Г-жа Аврамова не пропусна да подчертае, че отказът на Троян да присъедини водния си оператор („ВиК Стенето“ ЕООД) към държавния ВиК холдинг е пречка пред получаването на евросубсидии за решаване на проблема; един вид, отново ни бе размахан пръст да не се противопоставяме на силовата национализация в сектора и да харижем на държавата успешното общинско дружество.

С ДРУГИ думи, излезе, че и едните (опозицията), и другите (властта) се канят да строят яз. „Черни Осъм. Затова ще си позволя да им задам няколко въпроса, които звучаха на всяка среща и на неединичните протести срещу язовирните напъни през 80-90-те години и които ни най-малко не са изгубили актуалността си. Първо – защо Ловеч и Плевен напъват така яко за строежа на язовир в Черни Осъм и никой не говори за други по-лесни и изискващи по-малко ресурси варианти за водоснабдяване на двата града? Второ – язовирите в гористи местности не крият ли риск, когато се използват за питейни нужди (заради гниещата шума във водите)? Трето, но не по значение – как ще се отрази изграждането на един голям водоем на уникалната черноосъмска планина и няма ли сериозно да пострада флората и фауната в района; и до Зелениковския манастир и хижа „Амбарица“ с лодки ли ще трябва да ходим? Четвърто, но също не по-значение – какво ще се случи по време на строежа, пък и след него с Троянския манастир, Националното изложение на занаятите, Природонаучния музей и изобщо с туристическия бизнес в района на Орешак и Черни Осъм? Пето – при някогашните проекти имаше план за евакуация на с. Черни Осъм, което е точно под стената (първоначалният вариант бе тя да е 100-метрова, при следващия бе намалена на 75 метра), сега има ли такъв план за евакуация/изселване на селото?

ПО-ДОЛУ четете пълния текст на парламентарното питане на депутатите Милко Недялков и Васил Антонов и отговора на министър Петя Аврамова.

Генадий Маринов
 
Въпросите

Милко Недялков: Какво е виждането на министерството?

Милко Недялков задава въпросите си, 14 февруари 2010 г.
ИДЕЯТА за строителството на яз. „Черни Осъм“ датира още от началото на миналия век. В началото на 80-те години са предприети проектни, инвестиционни и възлагателни дейности за реализиране на проекта, с който да се решат поредица тежки кризи във водоподаването на Плевен, Ловеч и Троян с драстични режими на водата. Стига се дотам, че на три дни се пуска по 6 часа вода. След събитията от 1989 г. проектът пропадна. С новите водни режими през 90-те години в общинските съвети в Ловеч и Плевен приеха решение, с което поискаха възобновяване на строителството на язовира. Още повече трябва да се знае, че освен трите града – Троян, Ловеч и Плевен, от водопровода в Черни Осъм се снабдяват още около 30 села. А по този водопровод с дължина 72 км, построен преди 45 години, се констатират по около 80 сериозни аварии годишно, често придружени с прекъсване на водоснабдяването.

ПРЕДИ около 15 години имаше по-голяма надежда за строителството на язовира, тогава имаше голямо проучване за един проект за комплексно използване на водите на Черни Осъм, включително – изграждане на язовир, два ВЕЦ-а, пречиствателна станция за питейна вода, нов магистрален водопровод. Тези прединвестиционни проучвания бяха направени от италианската компания „Енел Хидро“ през 2003 г., внесени са в дирекция ВиК на регионалното министерство през 2004 г. и са приети от националния експертен съвет – и дотам. Не е тайна обаче, че проектът среща определен отпор от жителите на Троянска община. През последните 10 години обаче нито един от управляващите не е водил диалог с троянци, нито един.

ВЪПРОСИТЕ ми са следните: 1. Каква е съдбата на отлежаващия вече над 15 години проект за комплексно използване на водите на река Черни Осъм?; 2. Какво е виждането на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строежа на яз. „Черни Осъм“? 

Отговорът

Министър Аврамова: Би следвало да се направят нови хидрогеоложки проучвания

Министър Петя Аврамова отговаря на питането за яз. „Черни Осъм“
ПРЕЗ 60-ТЕ години на миналия век е разглеждана необходимостта от изграждане на язовир на река Черни Осъм. Първоначалната идея предвижда изграждане на язовирна бетонна стена пс височина 100 метра. Строителството  на яз. „Черни Осъм“ започва през 1986 г., а през 1990 г. е спряно поради изразено недоволство от местното население, опасения от негативно влияние на проекта върху околната среда и неизвършени отчуждителни процедури. През 2003 г. международна консултантска компания на базата на подписан меморандум между нашето Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за прединвестиционни проучвания изготвят проект за използване на водите на р. Черни Осъм, включващ изграждане на язовир, два ВЕЦ-а, пречиствателна станция на питейна вода, магистрален водопровод, пречиствателна станция за отпадни води на град Ловеч, прединвестиционно проучване и генерален план за интегрирани водни услуги. При прединвестиционните проучвания са използвани данни за изразходените водни количества на територията до 2003 г. и е предложен нов вариант за вида на язовирната стена – предвижда се тя да е каменно-насипна с височина от 75 метра, т. е. по-ниска от в проекта от 1986 г. Предвиденият терен за изграждане на стената се намира на около 18 км южно от Троян.

ПРЕДВИД изминалия период от предишното проектиране и настоящия момент преди да се пристъпи към работно проектиране и изграждане на нов язовир би следвало да се направят нови хидрогеоложки проучвания с изследване на водосборния район и да се изготви нов проект, който да е както икономически, така и екологично целесъобразен. При проучването следва да се има предвид и дългосрочната прогноза за потреблението на вода в обособената територия, която показва намаляване на потреблението както за питейно-битови нужди, така и за индустрията. За съжаление територията се характеризира с негативни демографски процеси, естественият прираст е с отрицателни стойности и в областта протичат негативни процеси на обезлюдяване, което се илюстрира с ниската гъстота на населението.

СЪЩЕСТВУВАНЕТО на два ВиК оператора на територията на област Ловеч допълнително възпрепятства осигуряването на финансирането на такъв голям проект. В допълнение напомням за категоричния отказ на Община Троян да се включи в акцията по водоснабдяването и канализацията на област Ловеч, което не позволява да се ползват средства от фондове на Европейския съюз за изготвяне на прединвестиционни проучвания и респективно изграждане на съответната инфраструктура. Използвам случая да подчертая, че в момента се изработва национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация, което е условие за отпускане на средства през следващия период по Оперативните програми и ще бъде основен документ, по който ще се планират и изпълняват инвестиции от други източници, в това число и новоконституирания Български ВиК холдинг.

ХОЛДИНГЪТ се създава, за да се постигне по-добра координация и контрол, а това, което аз искам да подчертая, е, че за реализацията на всички инвестиционни проекти, които ще се изпълняват от холдинга, а това са големи инвестиционни проекти във ВиК сектора, ще разчитаме на висококвалифицирани специалисти хидролози, ВиК инженери, хидрогеолози, като очакваме подкрепа от научните среди. За целта в рамките на холдинга предвиждаме да бъде създадено научно-аналитично звено, което да подпомага работата в отрасъла и вземането на управленски решения, в това число и нуждата от нови водни обекти, какъвто е и яз. „Черни Осъм“. Тоест, преценката за необходимостта от изграждането на язовир или друг подходящ начин за решаване на проблема с водоснабдяването на тази територия, както и на територията на цялата страна, ще бъде извършена от експерти и учени, които ще подпомагат министерството при реализацията на политиката в отрасъла.


Реплики

Васил Антонов: Нямаме язовир и обричаме на геноцид населението

Васил Антонов изразява недоволство от отговора на министър Аврамова
ТОВА, което казахте в момента, е, че няма да има язовир. Няма да има язовир, който да снабдява Ловешка и Плевенска област. Не ни удовлетворява това, което направихте – да преразкажете въпроса и да се върнете в историята преди 40 години. Достатъчно авторитетна италианска фирма е направила проекта и да говорим за геоложки проучвания – да, но вие нямате проектна готовност. И двата проекта – преди 1990 г. и 2003 г., са читави и много бързо могат да бъдат доработени и преработени и да се започне строителство. Всичко друго е прехвърляне на нещата в бъдеще време и то в далечна перспектива. Два примера. Тук нямаме язовир и безводието е такова, че два пъти в денонощието по 6 часа и повече от 3 до 6 месеца в годината имаме режим. Яз. „Сречанска бара“ – след изграждането му Враца и Монтана имат вода. Ние нямаме язовир и обричаме на геноцид населението в централна Северна България


Милко Недялков: Няма хора, няма проблем,
 няма язовир?!

ОТ ТОЗИ ваш отговор, г-жо Аврамова, останах с впечатлението, че всичко пак започва отначало – натрупаното, което е направено през годините, спорът да има или да няма язовир, нищо не е забравено, а ние отново и отново го започваме. Така проблемът няма да се реши. Има едно много интересно проучване на Геоложкия институт на БАН, в което се твърди, че не е нужно да се прави яз. „Черни Осъм“ – вие отново ли ще се върнете към него?! Трябва да се отчете, че са намалели хората заради демографската криза. В това има нещо много трагично – няма хора, няма проблем, няма язовир?! Тази логика не може да бъде следвана, нали строим магистрала „Хемус“, за да възродим този край, ще го възродим, а той няма да има вода, става омагьосан кръг?!


Дуплика

Министър Аврамова: Кога казах, че язовир
 няма да има?!

КОГА казах, че язовир няма да има?! Не съм казвала такива неща, напротив – в министерството обсъждаме всички стари проекти, които са съществували преди 20 години, стартирали са и са спрени по една или друга причина. Един от тях е яз. „Черни Осъм“, има и други. Ще разчитаме на научната общност за анализиране на всички стари проекти и намирането на най-подходящите решения, така че да подобрим водоснабдяването в България.

3 коментара:

Pavlin24 каза...

Добре ще е да има язовир в Черни осъм. Това ще развие туризма.

Марин Платников каза...

Навсякъде, където има водна криза, се оказва, че течовете по водопроводната мрежа са повече от 80%. Не се ли обнови тази мрежа и пет язовира да се направят, кел файда! Ама друго си е язовир, бая лапане има в такъв огромен обект, а черноосъмци и орешачани кучетата ги яли... Да, ама не! ¡No pasarán!

Коки каза...

Преди да почнат да се хвърлят едни големи пари за проучване0, ще е хубаво да се допитват до хората в района дали искат язовир над главите им!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |