Троянец направи историческа крачка за медицината в България

* Проф. д-р Добромир Димитров извърши първата у нас операция на рак на гърдата с асистенцията на робот, 38-годишната пациентка е изписана два дни след интервенцията * Само три екипа в Европа го правят * „В бъдещето ще съчетаваме роботизираните системи с изкуствения интелект – в това нямам никакво съмнение“

Проф. д-р Добромир Димитров

Пионери

ПЪРВАТА онкологична операция на рак на млечната жлеза у нас, извършена с асистенцията на робот (системата Da Vinci X), стана факт на 25 юни в Клиниката по онкологична хирургия към Университетската болница УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД в Плевен. 38-годишната пациентка е изписана два дни след операцията, без усложнения и бързо се възстановява. А много важен момент е, че едновременно с оперативното отстраняване на гърдата е изграден силиконов имплант, т. е. досегашният негативен психически ефект след подобни операции е избегнат.

ИСТОРИЧЕСКА крачка за медицината в България, бе оценката от здравното заведение (в страницата на болницата във фейсбук). Като се припомня, че първата подобна операция в света е извършена в Милано, Италия, преди 10 години (2015 г.) и оттогава тази техника се налага като все по-ефективна за лечението на рак на гърдата, особено подходяща при пациенти с ранна форма на заболяването. И още – че в момента „само три екипа в Европа развиват робот-асистираната хирургия при рак на млечната жлеза, като целта е Клиниката по онкологична хирургия в Плевен да стане един от тях“.

СЪОБЩАВАМЕ за този голям успех на българската медицина и по една „троянска“ причина. В основата на тази първа за България подобна операция и ръководител  на операционния екип е нашият земляк троянец, 44-годишният проф. д-р Добромир Димитров, завеждащ Клиниката по онкологична хирургия в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ и наскоро преизбран с пълно единодушие за втори мандат като ректор на Медицинския университет в Плевен (МУ Плевен), в чиято структура е болницата. Който за своите 20 години в медицината е участвал в над 6000 операции, от които над 3000 с голяма и много голяма степен на сложност. За когото, след повторния му ректорски избор, колега ендокринолог каза: „От първия ми пряк допир с МУ Плевен (1992 г.) никой не е направил толкова! Гордея се с този избор!“. И който сред основните стратегически цели в управленската си програма за поредния мандат начело на втория по големина и значимост медицински център в България заяви „модернизирането и интеграция на дигиталните технологии, иновации в образователната и научноизследователската дейност, високи научни постижения с практическа приложимост“ (виж „В едно изречение“ в бр. 21 на Т21 от 4 юни 2025 г. – бел. ред.).

МЕДИЙНИЯТ интерес към случилото се бе много голям. В репортаж по бТВ главният „виновник“ проф. д-р Добромир Димитров коментира: „Работата с един разрез от 4-5 сантиметра бе изпитание както за робота, така и за нас като оператори. Мога да кажа, че тук за пръв път ми се наложи да мисля не само къде са ръцете ми вътре в оперативното поле на работа, но и какъв е ефектът върху тялото на пациентката отвън, защото те са успоредни и са само на няколко милиметра едно от друго. И имаме една благоприятна ситуация – защото естетическият резултат и психологическият ефект върху пациентката, която след оперативната интервенция има изградена гърда, е много добър“. Професорът даде разяснение за посоките на новите си технологични търсения: „В бъдещето ще съчетаваме роботизираните системи с изкуствения интелект – в това нямам никакво съмнение, т. е. ще имаме още един помощник за решенията, които вземаме по време на операцията“.    

Гостите поздравяват

Проф. д-р Добромир Димитров – съгражданинът ни, известният онкохирург, който преди броени дни бе избран за втори мандат като ректор на Медицинския университет в Плевен – бе сред ВИП гостите на честването на 120-годишнината на Белодробната болница в Троян (5 юли). И каза силни думи за колегите, за съвместните им проекти и бъдещето.

ПРОФ. Д-Р ДОБРОМИР ДИМИТРОВ, 

ректор на Медицинския университет в Плевен:

ТАКА се случи, че последната една година Роберт Кох ме „преследва“ навсякъде. Точно преди година бях в Япония, в Токио. В 1908 г. Роберт Кох е посетил института „Китасато“, където бях, престоял е там няколко месеца. Те са били приятели с д-р Китасато, който е специализирал при него в Германия. Трябва да ви кажа, че си дадох сметка Троян колко напред е бил в този момент. Защото тука през 1905 г. се е случило това, което го е имало в Токио през 1908-а. 

ИМА една голяма постоянна величина в медицината и това е развитието, това са промените, научните изследвания, които дават по-добри резултати, по-добра грижа за пациентите. И е уникално, че в Троян ние имаме 120-годишна история на болнично заведение. Аз лично съм израснал в Троян, защото съм роден в квартал „Черногор“, над болницата – израснах в двора на другата болница, но идвах и тука, защото виждате колко зеленина има. Даже имах едно избягване от детската градина и се скрихме тук, на 6 години трябва да съм бил. Пожелавам ви да развивате болницата, както са го правили предците преди вас. Медицината ще става все по-високотехнологична, но този индивидуален подход, този личен контакт с пациента не трябва да изчезва и само по този начин можем да запазим хуманността на нашата благородна професия. 

БОЛНИЦАТА е партньор по най-големия проект на университета – „Единно здраве за Северозападна България“ – и ще развием телемедицината заедно, т. е. лекарите в университетската болница ще имат възможност да се консултират с колегите тука и обратното. Очакваме всеки момент да подпишем договор – проектът е спечелен и следващите три години ще трябва да го развием. 

Т21

Начало

 

Още по темата:

• Троянец е новият ректор на Медицинския в Плевен (2021 г.)
  
• Троянец връчи на троянец званието Доктор хонорис кауза (2023 г.) 
• Проф. д-р Добромир Димитров: В медицината трябва добрина (2025 г.)
• Престъплението в Суми 
• В едно изречение (81)

• Белодробната болница отпразнува 120-годишнината си (2025 г.) 

Tweet