Какво става с язовирните напъни?

* Трима от активистите на антиязовирното движение дадоха пресконференция в националния пресклуб на БТА в Троян – Минчо Копрински, Веселин Николов и Светослав Тодоров * Язовирът няма да реши проблема и би бил 5-10 пъти по-скъп от мерките, които биха го решили

Тема с продължение

На пресконференцията, отляво – Светослав Тодоров, Минчо Копрински, Веселин Николов, пресклуб на БТА, Троян, 18 ноември 2025 г.

ПРЕЗ ЛЯТОТО, м. август, идиотската идея за изграждането на злополучния язовир над. с. Черни Осъм, разбирай и над с. Орешак и Троян – несъвместим с поминъка и изобщо със съществуването на цял един район, чието строителство веднъж вече започна, в края на 80-те години, и бе спряно след безкомпромисните всенародни протести, но и заради изчерпването на средствата, немалко бяха откраднати, осигурени за абсурдното и безперспективно начинания – отново бе извадена на дневен ред от правителството. Ясно беше, че причината е да се успокоят страстите в изнемогващите от безводие и водни режими Плевен и Ловеч. Безводие и режими заради пробитите отвсякъде градски водопроводи и тотално разнебитения довеждащ водопровод, осигуряващи загуба на над 80% от подаваните количества вода и некадърността и десетилетното безхаберие на местните власти, а не заради липсата на хипотетичния яз. „Черни Осъм“ и неблагоприятната метеорология. 

ТОВА БЕ правено неведнъж през годините, но всичко си оставаше само на приказка, шумотевица и след нея нищо. Този път обаче бе „по-реалистично“, проведоха се срещи, язовирната идея се промотира многократно, лансира я и премиерът Желязков, дори бяха заделени едни 2 млн. лв. за предпроектни проучвания (а пропо – какво ли става с тези пари; виж „Да е ясно: Чака ги един дебел, дълъг и много твърд чероосъмски кривак!“ в бр. 32 на Т21 от 10 септември 2025 г. – бел. ред.). Прокрадна се и предположението, че някой точи лиги за една голяма кражба от язовирните пари, т. е. че пари ще се намерят, поне за започване на строителството. Но 50 дни вече има затишие по темата, не отказ, а затишие. Вероятно това бе и причината Минчо Копрински, Веселин Николов и Светослав Тодоров, трима от активистите на антиязовирното движение и членове на Инициативния комитет, организирал първия мащабен протест на жителите от двете най-потърпевши селища, Орешак и Черни Осъм (виж „Язовир – айде пак напъни?!“ в бр. 42 от 13 ноември 2024 г. и „Не на язовир „Черни Осъм“ в бр. 32 на Т21 от 10 септември 2025 г – бел. ред.), подписката с над 3000 подписа и петицията, разпратена до всички отговорни фактори, да дадат пресконференция (Националния пресцентър на БТА, Троян, 18 ноември 2025 г.).

ПОПИТАХМЕ ги – че много пъти в последните 30 години се вдигаше шумотевица около идиотската идея за строителството на яз. „Черни Осъм“ и след шумотевицата нищо, сега темата пак се възпали, но няма ли да е същото, нищо. „Мисля, че е време, аз го казах веднъж – да сложим червен кръст и да приключим с нея“, бе отговорът на г-н Копрински. Г-н Николов пък отговори с красноречив пример – никой след като заваляха дъждовете (т. е. водните режими в Плевен и Ловеч бяха отменени и бурята на народното недоволство утихна) не говори за язовир; с други думи – язовирната дъвка не е нищо повече от хапче популизъм за временна употреба. И все пак: буквално ден след пресконференцията стана ясно, че в проекта на новия държавен бюджет за 2026 г. са заложени пари и за черноосъмската язовирна нелепица, немалко, общо 70 млн. лв. за „реконструкция на магистрални водопроводи на територията на областите Плевен и Ловеч, пречиствателна станция „Черни Осъм“, язовир „Черни Осъм“ и ВЕЦ (2 бр.)“. Значи все пак шумотевицата продължава, с милиони заделени държавни средства.

Момент от първия протестен митинг, организиран от Инициативния комитет начело с Минчо Копрински, с. Орешак, 31 август 2025 г.

ЕТО ЧАСТ от казаното от тримата.

• МИНЧО КОПРИНСКИ: „Това лято министър-председателят Желязков ни изненада с новината, че размразяват, за пореден път, проекта за яз. „Черни Осъм“. Тази новина доведе до недоволства в местната общност, много бързо бе сформирана инициативна група, която организира междуселско събиране в Орешак (Орешак – Черни Осъм) на 30 август. Присъстваха над 400 души, събраха се и над 400 подписа, като в крайна сметка броят на подписите достигна 3177. Същия ден бе стартирана и петицията, разпратена до всички институции, които имат отношение по строителството на т. нар. яз. „Черни Осъм“, включително председателите на парламентарните групи в Народното събрание. Оттам насетне бяха проведени редица срещи и разговори, които водят до следния извод: общественият интерес изисква приоритетно да се наложи евтино, икономически ефективно и бързо решение на проблема с водоснабдяването, ефикасно решение с дългосрочни и гарантирани ползи за населението по цялото трасе на водопровода (Черни Осъм – Ловеч – Плевен)… Позоваването на обществения интерес като мотив за иницииране на строителството на яз. „Черни Осъм“ не звучи сериозно, а реалната фактология и конкретика в случая подкрепят точно обратната теза“.

• ВЕСЕЛИН НИКОЛОВ: „Всички знаем, че строителството на язовири в планински райони, още повече в карстов район като нашия, е изключително скъпо мероприятие. Доставката на вода на 70 и повече километра е много смело, но трудно за поддържане решение и не гарантира качество. По предварителни сметки язовирът ще струва около 250 млн. евро, а според някои експерти двойно повече – над 500 млн. евро. Досегашното строителство (на язовири) след 1990 г. показва ясна тенденция на увеличаване и най-често на удвояване на цената. За сравнение – приоритетното изграждане на чисто нов водопровод (от Черни Осъм до Плевен) е оценено на между 20 млн. лв. и 40 млн. лв. Една скоба ако отворим – настоящият водопровод няма как да бъде ремонтиран, не подлежи на ремонт. Ремонтирането на цялата градска водопроводна система, ремонтът и изграждането на съоръжения за използване на наличните подземни източници, включително и на допълнителните съоръжения би струвало 50-60 млн. лв. С други думи – строителството на язовира е 5-10 пъти по-скъпо начинание“.

• СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ: „От евентуалното строителство на язовира ще има редица негативни последици за района – Черни Осъм, Орешак и планината над тях. В този район, знаем, са основните обекти с концентрация на туристически атракции в община Троян и изобщо в централна Стара планина. Туризмът е основен поминък, изградени са стотици хотели, ресторанти, къщи за гости, различни видове бизнес, свързан с туризма, има ежегодни събития, празници, панаири и т. н. Всичко това можем да си го представим как би изглеждало при един непрекъснат поток от камиони със строителни материали и т. н., и кой турист би дошъл тук при такава ситуация?! Но по-страшното е, че това няма да е за едно лято и за няколко месеца, този процес ще продължи години, неясно колко… Друг риск при евентуалното строителство – освен съсипване на поминъка, би имало и още един тежък психологически ефект, който кара хората така бурно да реагират: скалните основи в района не са устойчиви, правени са не едно проучвания, това са основно глинени шисти, мергели, варовици. Има и сериозен екологичен риск за природата на Централна стара планина – наоколо са резерват, водохващания, национален парк, като има два защитени обекна непосредствено над с. Черни Осъм – вековните букови гори и Биосферния парк „Централен Балкан“.

Т21  

Начало

 

Още по темата воден режим:

• Язовирните напъни на кмета Казанджиев (2012 г.)
  
• Поредни напъни за яз. „Черни Осъм“ (2020 г.)
  
• Министър Димитров: Загубите в Плевен и Ловеч са огромни (2024 г.) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (1) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (2) 
• Кметът Михайлова: „Сигурно идват избори“
• Язовир – айде пак напъни?!  
• Инж. Димитър Куманов: За крадците на вода режим няма 

• Да е ясно: чака ги един дебел, дълъг и много твърд черноосъмски... (2025 г.) 
• Две важни мнения по горещата язовирна тема 
• Марин Сираков: Нямам думи!
• Не на язовир „Черни Осъм“!
• Областната Стоянова се отчете за язовирните (си) напъни 
• МРРБ откри процедура за ПИП за язовира?! 

Tweet