И ОТНОВО се заговори за „единственото“ решение – изграждането на яз. „Черни Осъм“. Казвали сме, че мантрата яз. „Черни Осъм“ се развява обикновено преди избори, за популистко ловене на „жадни“ плевенски и ловешки гласове. Сега времето е следизборно, но, както се случва в последните години, едновременно се усеща и като предизборно, а като прибавим и споменатото необичайно късноесенно засушаване, разбираемо е защо в момента въпросната мантра се развява така яко.
ВЪВ ВЕЕНЕТО се включи и служебното правителство – на съвместен брифинг на 7 ноември в София регионалният министър (МРРБ) инж. Виолета Коритарова и колегата й от Министерството на околната среда и водите Петър Димитров заявиха че „изграждането на язовир „Черни Осъм“ е безалтернативен проект за решаване на проблема с водоснабдяването на областите Плевен и Ловеч“ (цитатът е дословен по прессъобщението от МРРБ, разпратено обилно до медиите в страната – бел. ред.). И още от въпросния брифинг – уточнението на министър инж. Коритарова, че строителството на яз. „Черни Осъм“ ще отнеме около 10 години“ (за средствата за строителството нито дума – бел. ред.). Министър Димитров, който отгоре на всичкото е плевенчанин, прибави солидарно, че „изграждането на яз. „Черни Осъм“ ще реши проблемите с водоснабдяването на Плевен и Ловеч и ще даде сигурност за години напред“
ПАК КАЗВАМЕ – популистка язовирна мантра, която хвърля прах в очите на плевенчани и ловчалии, нищо друго, всъщност има и друго, което не е маловажно, но за него накрая. Защото удобно се загърбва основният проблем, главната причина за плевенско-ловешкото безводие – продупчената като швейцарско сирене водопроводна мрежа на въпросните два жадни града и водозагуба, достигаща според някои данни до 70% и горница, т. е. кажи-речи две трети от подаваната към Ловеч и Плевен вода се излива в земята. И първата и първостепенна мярка, която до голяма степен ще реши проблема с безводието, е реконструкцията на тази мрежа. Да, ама това не става от днес за утре, ръководствата на Плевен и Ловеч десетилетия са били като щрауси и не са си мръднали пръста в тази посока, а и то нито е лесно, нито е евтино (за сравнение в Троян, който от много години не е имал воден режим, всяка година, в момента също, целенасочено се инвестира в ремонт на водопреносната мрежа, за което браво на общинското водно дружество „ВиК Стенето“ ЕООД и Община Троян, и при нас водозагубите са много, много по-ниски – бел. ред.).
И ДА СИ ГО КАЖЕМ без заобикалки – сегашната ловешко-плевенска жажда е от тяхното ловешко-плевенско управленско безхаберие и некадърност през годините, а не заради липсата на яз. „Черни Осъм“. Същото, в изявление по телевизията през м. август т. г., бе признато и от министър Димитров, който сега за разлика от тогава говори за безалтернативност на язовира, цитираме: „Основният проблем на ВиК мрежата е, че загубите са огромни, същото е и с хидромелиоративните съоръжения (съоръженията за напояване), ефективността е много ниска. Трябват адекватни и спешни мерки зя възстановяване на ВиК инфраструктурата – водопроводи и канализация, тя е в лошо състояние в някои населени места (разбирай и Плевен и Ловеч), за да може да се повиши ефективността от водовземането“ (виж „Министър Димитров: Загубите в Плевен и Ловеч са огромни“ в бр. 32 на Т21 от 21 август 2024 г. – бел. ред.). Има и друго – и в Плевен, и в Ловеч има алтернативни водоизточници (подземни и други), но и към тях подходът през годините е бил като към ВиК мрежата – никакви сериозни разработки, отказ от инвестиции и управленско безхаберие и некадърност.
• ПЪРВО. Язовирните сторонници някак омаловажават факта, че строителството на язовира, което веднъж започна в края на 80-те години, неслучайно бе прекратено. Обвиняват „Екогласност“ и протестиращите тогава хора като популисти и причинители на спирането. Но нито дума какво би причинил един грамаден язовир (по първоначалния проект стената трябваше да е високо 100 метра, т. е. колкото пет 10-етажни блока, за сравнение т. нар. елпромски блок през реката срещу Търговския парк в Троян е 10-етажен, значи колкото 5 елпромски блока – бел. ред.) на екосистемата – в този район е резерватът „Стенето“, хабитат е на много диви животни, природните извивки и красоти са емблема на района и т. н. Отговорът на това, нищо че го казват еколозите, но е вярно: язовир в подобен планински район крие доста рискове – засипване с листа, които гният и замърсяват питейната вода, затлачвания, промени в климата, промени във флората и фауната и т. н.
• ВТОРО. Какво ще стане с близкото и съвсем немалко и немаловажно с. Черни Осъм – защото всички уж отговорни фактори, които пропагандират за язовира, бягат като дявол от тамян от този въпрос?! А тежката истина е, че селото ще трябва да се евакуира/изсели и това задължително трябва да се обговори и сподели. И тук един прилежащ въпрос – не е ли редно за такива неща да се потърси и мнението на местните хора. Редно е, разбира се!
• ТРЕТО. Министърката говори за 10-годишен срок на строежа, но отсега е ясно, че подобно нещо ще се строи много по-дълго време, сигурно двойно по-дълго, в България сме. Което пък значи, че тежките камиони и цялата строителна какафония ще стане неизменна част от пейзажа в селата Черни Осъм и Орешак, а и в целия район. И че на пътната и друга местна инфраструктура дупе да й е яко.
• ЧЕТВЪРТО. Този район – на Черни Осъм и Орешак – е туристически. Тук е най-значимият и най-посещаван (според скорошна национална туристическа класация) обект в цяла Стара планина – Троянският манастир. Тук са Природонаучният музей, Националното изложение на занаятите, има много хотели, къщи за гости и т. н. Сещате ли се какво ще стане с всичко това през строителното десетилетие и горница? Според нас – гром и лом, както казва народът.
• ПЕТО. Орешашко-Черноосъмската долина е едно от най-красивите места не само в Троянско. И то е толкова красиво и обичано заради онази тиха и едновременно величествена старопланинска красота. Как би повлиял на тази планинска притихналост и величие един язовир, според нас – определено негативно, рушащо природната философия и чар на това необикновено място.
• ШЕСТО, последно, но не по значение. Парите? В някакво свое изказване, май в отговор на парламентарно питане, министър инж. Коритарова спомена под сурдинка 500 млн. лв., при яснота още отсега, че парите ще са в пъти повече, някои говорят за 1,5 млрд. лв. Въпросът е има ли държавата ни подобен финансов ресурс за такова строителство в този момент, въпросът е риторичен.
Генадий Маринов
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)