Новини от Троянска област

* „Тогава (1959 г.) претенденти тук са два града – Ловеч и Троян. Въпросът е решен в полза на Ловеч с активната и хитра намеса на… троянеца Милко Балев“ * „Членовете могат да бъдат горди и мощно да стърчат, но могат да са тъжно и безнадеждно провиснали… Струва ми се, в момента ние нямаме тази мощност да бъдем областен център“

Мичо Генковски

Позиция

„Предлагам отзив от плъзналата мълва за обявяването на Троян за областен град. Фактите, че в много отношения градът ни често е бил пред Ловеч, не са от вчера“, бе анонсът на Мичо Генковски към този му „предизвикан“ материал. Областните троянски страсти пък разгоря един скорошен анализ на старши икономиста в Института за пазарна икономика Адриан Николов, тиражиран многократно от различни медии, включително Т21 (виж „Време ли е за Троянска област?“ в миналия ни брой – бел. ред.). Авторът г-н Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). В момента е извън политиката, но острата му обществена чувствителност е неизменна. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Остро перо и желан автор на Т21. Сред фокусите му са управленските процеси и фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех или провал. Т21  

ОТ ДЕСЕТИНА дни един призрак броди наоколо – призракът на Троянска община. Адриан Николов от Института за пазарна икономика разви тезата, че Троян в някои отношения е изпреварил Ловеч и поради това трябва да заеме мястото му на областен център.

НЕКА се знае. Троян много пъти по различни показатели и при това доста категорично е заемал позиция пред Ловеч. Искате пример. Ето. Сегашните 28 области в България, наричани преди окръзи, са формирани през 1959 г. Тогава претенденти тук са два града – Ловеч и Троян. Въпросът е решен в полза на Ловеч с активната и хитра намеса на… троянеца Милко Балев. Неговата близост като политически сътрудник на все повече утвърждаващия властта си ръководител на България Тодор Живков му дава повод да се самоизтъкне като чужд на всякакъв местен патриотизъм и с ясната цел да запази кариерното си развитие в партията и държавата. Милко Балев успява да убеди троянските ръководители да не противостоят на ловчалии като обещава – Ловеч ще стане областен град, но управлението ще бъде поверено на троянци. Така Марин Грашнов и Минко Тодоров-Торонто, които не могат да откажат на Милко Балев, са сред първите окръжни началници в новосъздадения Ловешки окръг.

ТУК е добре да напомним. За разлика от Ловеч Троян тогава има Държавен народен театър, в който един от режисьорите – Янаки Стоянов, е откривател на знаменитата актриса Невена Коканова. По това време троянци активно разширяват и увеличават производството на различни габарити електродвигатели. Скоро след това, вече без Грашнов и Торонто, от троянския завод са свалени някои производства и са дадени на новооткритите заводи в Ловеч и Тетевен. Пак по това време, когато нито Плевен, нито Ловеч приемат да развият фармацевтично производство, предприемчивите троянци бързо превръщат откритата Галенова лаборатория в Химико-фармацевтичен завод. Бързо се разширява и модернизира производството на металорежещи машини – съвместно с японската фирма „Фанук“ тук заработва една от малкото в България гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС). Открива се най-големият в страната Завод за производство на столове. Произвеждат се машини за механизиране на строителните работи.

ПОВЕЧЕ от 40% от учениците, завършващи средно образование в троянската гимназия, всяка година стават студенти. След всяка сесия два вагона троянски младежи, които следват в Свищовската стопанска академия, получават нови знания по счетоводни и финансови науки, така необходими за бързо развиващата се троянска икономика. Още няколко пъти по толкова се готвят за специалисти в различни вузове в София, Пловдив, Варна, Бургас и др. В същите години влакът Свищов - Левски - Троян вози към нашия град стотици млади ентусиасти, хора от полските райони на централна Северна България. И забележете. Малки групи от тях се установяват в Ловеч, където предпочитат да работят и да живеят. Повечето слизат на Ловешката гара, само за да си купят по един топъл симид и бързо се качват на влака – бързат да се установят в Троян. Тук виждат редица предимства. Тук искат да прекарат живота си. И успяват – да работят, да печелят, да построят жилище, да изучат децата си. Не в Ловеч, а в Троян. И както в Америка всички се считат американци, така тук, в Троян, всички се считат троянци.

 

СПОМНЯМ всичко това, за да подчертая, че градът ни винаги е бил конкурент на Ловеч.  И нека си го кажем – доста често ловешките началници са ограничавали и възпирали нашите идеи за развитие. Няма конкретен повод, но нека напомним многозначителния факт, че Троян е третият електрифициран град в България. Преди Плевен, Велико Търново, Враца, Ловеч... Питам се обаче дали днес градът ни е готов за едно административно издигане. Ние имаме един урок, че не бива да се бърза, ако не си готов за нещо колкото и съблазнително да изглежда то. Спомнете си как станахме членове на Европейския съюз без реална готовност. Нека се сетим, че членовете могат да бъдат горди и мощно да стърчат, но могат да са тъжно и безнадеждно провиснали. Никой и нищо не бива да заема мечтана позиция без да притежава необходимата мощност. Струва ми се в момента ние нямаме тази мощност да бъдем областен център. И се питам  -  дали пък някой не иска да си направи експеримент с Троян. Да - ние сме един от групата Казанлък, Асеновград,  Дупница, Карлово, Велинград, Поморие, които се нареждат веднага след съответните областни градове. Но не сме най-изявеният град от тази група.
 

ОЩЕ НЕЩО. Тия дни спряха влака Свищов - Левски - Троян. И още по-същественото, заговори се за възобновяване строителството на язовир „Черни Осъм“. Троянци не стават по-щастливи от подобни намерения. Е, как да не си помисли човек: дали пък внезапно връхлетялата ни  изненада „Троян областен град“ не е една дъвка залъгалка, която да отвлече вниманието на троянци. Дали не е илюзорна компенсация, дребна нереалистична мечта.

БЪЛГАРИЯ със сигурност се нуждае от административна реформа. Преди 10-15 години някому хрумна идеята да обяви съществуващите окръзи за области. Какво промени, а по-важното какво подобри това? Нищо. Боя се, че едно рокада Ловеч/Троян не ще има смислен резултат. За разлика от други аз съм нелечимо заразен от локалния патриотизъм, предпочитам съблазънта Троян да стане областен център. И все пак интересите на България са по-важни. Особено днес, когато виждаме, че всичко - политика, икономика, култура, образование, здравеопазване, отива, извинете, на майната си! Не мисля, че област Троян е на дневен ред. Ами ако след пет години Ловеч отново набере скорост и подобри своите показатели по скалата на Института за пазарна икономика...

7 ноември 2024 г.

Мичо Генковски

Начало

Още по темата:

• Ваня Григорова: Троян ми е Виена и Париж
• Наздраве, Ванче! 
• София – предградие на Троян 
• Време ли е за Троянска област?
  

 

Още от същия автор:

• 12 години нищо
• Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
• Общинският съвет - щаб или дремило
• Юпитер, смили се! Давай, кмете!
• Магнетичните сили на Орешак
• Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
• Позиция: Да възродим Троян!
• Може би Китай!
• За чукурките и генетиката троянска
• Апотеоз или гротеска
  
• Човекът стихия от Голяма Желязна
• Обидно е, когато прекръщават Троянския проход 
• Ако вече не е късно... 
• Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
  
• Търси се майстор... 
• Юбилейни поводи на изявени наши съграждани 
• Честити 20 на „Троян 21“!
• Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят

• Похвално слово за Донка
• Не съвсем похвално слово за Донка или другата страна на медала
• Троянската Желязна лейди 
• За стадиона и футболистите   
• Кметовете на троянската демокрация
  

Tweet