Не съвсем похвално слово за Донка или другата страна на медала

* „Покрай моите искови патила ми станаха ясни доста неща от работата в Общината. Не ми стана ясно обаче защо кметът хаби толкова усилия, за да трансформира един свой активен поддръжник в отчаян противник“

Мичо Генковски

Позиция

С „Похвално слово за Донка“ авторът Мичо Генковски вече спази „традицията“ си да даде оценка за поредния (втори) троянски кмет след промените през 1989 г., завършващ трети управленски мандат. Изцяло похвална, макар и с леки нюанси оценка, която сега, с „Не съвсем похвално слово за Донка“, в някаква степен, макар и не генерално, коригира. През 2007 г. г-н Генковски нарече трите мандата на тогавашния кмет инж. Дилян Енкин „12 години нищо“ и едноименната му статия във вестника ни със сигурност повлия на местните избори и в някаква степен помогна инж. Енкин да сдаде властта на Минко Акимов. В сегашното си „не дотам похвално слово“ г-н Генковски не търси алтернатива, нещо повече, завършва „не дотам дружеската си реакция“ към кмета Донка Михайлова, както сам я определя, с обобщението „Троянци ще гласуват за Вас. Ще гласувам и аз – с неудовлетворение“. За автора – Мичо Генковски е дългогодишен троянски управленец преди 1989 г., след промените напуска, по точно изключен е от БСП (преименуваната БКП), а години по-късно е сред основателите на ГЕРБ в Троян, изкарва и един мандат като общински съветник от Борисовата партия. В момента е извън политиката, но острата му обществена чувствителност е неизменна. Автор е на няколко книги за Троян и големите троянски личности. Остро перо и желан автор на Т21. От години живее в с. Орешак, където е собственик на къща за гости. Настоящият му текст е провокиран от нерешен личен проблем, но в краткия си послеслов се обръща към кмета Михайлова, сочейки причината: „Моите терзания произтичат от кметската ти служба“. Т21

В ТАЗГОДИШНИЯ бр. 16 на вестник „Троян21“ публикувах „Похвално слово за Донка", в което щедро сипех суперлативи за Донка Михаилова, кмет многомандатник на Троян. Още в началото на дописката си обявих дословно: „Ние, избирателите, трябва да оценяваме градоначалниците не по това как се отнасят към всеки един от нас поотделно, а по това какво той, кметът, е направил за изграждането и развитието на града и общината“. По-прозорливите още тогава са схванали, че аз прикривам някакво недоволство от конкретно решение на г-жа Михайлова. Други ме упрекнаха – отношението на кмета към всеки един от нас е твърде важно и не може да се оставя на втори план. Нека веднага декларирам – моите похвални думи са искрени. Не се отказвам от тях и не променям мнението си за нашия кмет. Нека обаче ми бъде позволено да споделя какво предизвика пролетта на моето недоволство към нея.

НА 28 ОКТОМВРИ 2022 Г. подадох Искане в Община Троян за осигуряване на достъп до мой имот в с. Орешак. Зачаках. Мина месец. Мина Нова година. Изниза се първото тримесечие на 2023 г. През това време беше проведена последователна психологическа обработка да свиквам с мисълта, че Искането ми няма да се изпълни. Имало „остро обществено недоволство“, готвела се протестна подписка, цените на имотите растели, собственикът на имота, подлежащ на отчуждаване, никак не бил съгласен. Орешачани от други райони на селото също щели да поискат достъп до свои имоти. Трябвало да се защити  обществения интерес. Градоустройственият план на Орешак бил остарял, Общината щяла да вземе принципно решение и пр., и пр... Все абсурдни „аргументи“ за отказ. Нека се знае – исканото отчуждаване на част от имот засяга интереса на един единствен собственик. Наоколо е пълно с пустеещи имоти – бъзе, коприва, капини. В съответствие с действащия градоустройствен план е изградено всичко в селото – улици, сгради, инфраструктура. Прокарана е и улица „Амбарица“ след отчуждаването на имоти на над десет собственици. Забележете – никой не е възразил. След подаването на моето Искане планът внезапно остаря. Исканото продължение е на метри от оформилото се четирипосочно кръстовище, образувано от ул. „Амбарица“ и друга (засега безименна улица). След процедури по отчуждаване и уреждане на предаваеми места още през 2007 г. ул. „Амбарица“ е „тръгнала“ в посока на желаното от мене продължение, а десетина метра дори са „влезли“ в имота на съседа и маркират източната 1откъм моя имот) страна на улицата.

ВЕЧЕ 11 МЕСЕЦА не съм получил официален отговор на Искането си – нито „да“, нито „не“. Въпреки декларираното „уважение“ към мен г-жа Михаилова ми заяви: „Годишно се водят около 190 преписки. Не е моя работа и нямам време да се занимавам с всяка една от тях. Освен това аз – каза кметът, – трябва да защитавам обществения интерес.“ От тогава ставам сутрин, излизам на двора и се взирам в бъзака и храсталака наоколо белким се мерне от нейде „общественият интерес“, та да ми обясни какво иска... Само че (вече написах) – на разстояние няколко стотин метра наоколо няма ни постройка, ни човек, камо ли общество.

РАЗБРАХ, че моето Искане няма шанс. Затова го оттеглих с безспорно ироничния мотив: „Г-жо Михаилова, Вие нямате време за решаване на моя проблем, поради което оттеглям Искането си за достъп до имот“. Въпреки всичко случило се седмица след оттеглянето на Искането написах дописката „Похвално слово за Донка“. С това Слово исках да кажа – за мене Вашата дейност като кмет е по-важна от отношението Ви към личния ми проблем. Честно казано – не съм убеден, че госпожата е разтълкувала по този начин дописката ми. Волно или неволно направих известно сравнение между хвалебствията ми към сегашния кмет и критичните ми реплики относно кметуването на инж. Дилян Енкин през 2007 г. Ще кажа само – въпреки че остро критикувах работата на г-н Енкин, той изпълни без колебание отчуждителни процедура на няколко съседни имота, за да осигури достъп до друг мой имот. Нещо повече. Инж. Енкин и след него наследилият го на кметския стол Минко Акимов отчуждиха около два декара имот на съпруга на Кристалина Георгиева. Като напомням високите световни длъжности на  г-жа Георгиева и нейните възможности за лобиране, оставям на читателите да преценят кой от кметовете е действал принципно, в интерес на обществото орешашко и кой неправомерно и незнайно защо защитава нечий личен интерес.

Донка Михайлова, сн. в-к „Капитал“

ИЗТЪРПЯВАЙКИ всички действия за баламосването ми, заявих нов прием при кмета. Присъства и общинският архитект. Бях подложен на двустранен натиск. Поискаха от мен да разработя ПУП (подробен устройствен план). Чудесно, но аз искам достъп до имот, искам улица, искам уреждане на предаваеми места. Всичко, което искам, е предвидено в действащия градоустройствен план на селото и никакъв мой ПУП не може да го промени. Обратното – аз искам да се спази предвиденото в плана, а не да го променям. Вероятно тук трябва да отбележа. Първо – моето Искане е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Изцяло и напълно е съобразено с градоустройството. Второ – моето Искане е ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО. То е малък участък от изграждане на ул. „Амбарица“, което в перспектива ще даде възможност за изграждане на  нов квартал на Орешак.

ЖИВОТЪТ през последните няколко години, а и преди това, ни направи добри познати с г-жа Михаилова. Затова поддържахме активна кореспонденция през всичките изминали вече 11 месеца. От разменените тридесетина писма ще цитирам само едно. В него насочих вниманието на кмета към възможността освен хвалебствия да споделя и критични бележки по нейните ръководни действия. В Донкихотовска интерпретация обявих, че бих могъл да поставя паметна плоча на мястото, където улицата внезапно прекъсва. Обявих и възможен текст на плочата: „В памет на Донка Михаилова, която тук прекъсна продължението на ул. „Амбарица“. Подобна илюзия щеше, разбира се, да завърши с рязане на лентичка и вероятно медийно отразяване. Убеден съм – всеки троянец с чувство за хумор би схванал подобни изявления от забавната страна. С нужната сериозност обаче заявих на госпожата: „Сигурно ще има хора, които ще се радват на една публична разправия между Мичо Генковски и Донка Михайлова“. Добавих – в една такава разправия аз няма какво да губя. Изгубил съм всичко в обществения живот. Ти обаче вероятно ще загубиш това-онова. И завърших: „За мен подобен обществено афиширан сблъсък би бил отвратителен и поради това аз никак не го желая“. Г-жа Михайлова кой знае защо привидя в току-що написаното „брутален опит за изнудване“, „заплаха“, която заслужава прокурорска намеса (Донке, ти сериозно ли!? – бел. моя).

НЕ, УВАЖАЕМА г-жо кмет! Изнудване и заплаха се използват при искане на нещо незаконно, нередно, неизпълнимо при нормални условия. В моя случай не се налага нито да изнудвам, нито да заплашвам – просто искам реализация на градоустройствения план в зоната на някакви си тридесетина метра.

Г-ЖО МИХАИЛОВА! С настоящата дописка аз реализирам своята „заплаха“ (в кавички). Сега е Ваш ред да изпълните Вашата (без кавички) заплаха и да ме направите обект на прокурорско и съдебно преследване. Ще го направите ли? Ще искате ли да осъдите един свой поданик за това, че е предявил едно законосъобразно искане. Представяте ли си, уважаеми троянци – кметът на Троян съди свой съгражданин. Може да е забавно, но всъщност е трагикомично. И опасен прецедент, който в близко време може да стане реална и честа практика.

ПОКРАЙ моите искови патила ми станаха ясни доста неща от работата в Общината. Не ми стана ясно обаче защо кметът хаби толкова усилия, за да трансформира един свой активен поддръжник в отчаян противник. Като говорим за заплаха и изнудване, та се сещам за още един способ за въздействие с цел нарушаване на закона – подкупът. И тъй като нямам никакъв официален отговор на Искането си вече почти една година, а нямам и логично обяснение за всичко случило се, мога ли да се запитам – дали пък някой нравствено нечистоплътен чиновник не се е изкушил да подложи шепичка.

ЗНАМ, г-жо Михаилова, че никак, ама никак не понасяте критиката, не приемате препоръки. Спомням си, че в началото на втория Ви мандат дойдох да Ви поздравя и споделих свои впечатления от кметската дейност. Вие ги отхвърлихте категорично. Знам, че след критика от някого гледате с не добро око на него. Случаят с моето злощастно Искане ме кара да мисля, че дори изпитвате жажда за отмъщения. Трябва ли да се боя, че след днешната ми дописка ще предприемете нови форми на отмъстителност. Питам и отговор не чакам.

ИДВАТ поредните местни избори. Вие, г-жо Михаилова, сте кандидат за четвърти мандат. Отдавна в дружествен разговор съм Ви казал моето мнение – няма никакви проблеми с Вашето поредно избиране за кмет на Троян. Няма кой да Ви се противопостави като конкурент. Троянци ще гласуват за Вас. Ще гласувам и аз – с неудовлетворение.

10 септември 2023 г.

Мичо Генковски

P. S. Донке! Както се казва – нищо лично. Моите терзания  произтичат от кметската ти служба. Според мен някой упорито и последователно те сугестираше през изминалите 11 месеца и с това провокира моята не дотам дружеска реакция.

Начало

Още от същия автор:

• 12 години нищо
• Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
• Общинският съвет - щаб или дремило
• Юпитер, смили се! Давай, кмете!
• Магнетичните сили на Орешак
• Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
• Позиция: Да възродим Троян!
• Може би Китай!
• За чукурките и генетиката троянска
• Апотеоз или гротеска
  
• Човекът стихия от Голяма Желязна
• Обидно е, когато прекръщават Троянския проход 
• Ако вече не е късно... 
• Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
  
• Търси се майстор... 
• Юбилейни поводи на изявени наши съграждани 
• Честити 20 на „Троян 21“!
• Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят 
• Похвално слово за Донка
  

Tweet