Да е ясно: чака ги един дебел, дълъг и много твърд черноосъмски кривак!

* Нещото, което е в основата и на плевенското, и на ловешкото безводие, продънените като швейцарско сирене плевенско-ловешки водопроводни мрежи, „гарантиращи“ безотказно изливане в земята на 70-80% от доставената питейна вода – някак деликатно бе оставено на втори план, и отпред бе изтъпанен абсурдният язовир „Черни Осъм“

Язовирните напъни

РЕГИОНАЛНИЯТ министър Иван Иванов ще възложи процедура за изготвяне на подробен устройствен план (ПУП) и прединвестиционно проучване за изграждането на язовир „Черни Осъм“, обяви го премиерът Росен Желязков преди правителственото заседание тази сряда, 19 август. Причината – ежегодните летни водни недоволства в Плевен, така е и в Ловеч, и задаващият се пореден дълъг и тежък плевенско-ловешки воден режим. Покрай „голямата“ новина имаше и „по-малка“ – че държавният ВиК холдинг и съставното му ВИК дружество в Плевен „в ускорени срокове започват проектиране на всички проблемни участъци, където водопроводната мрежа е в най-лошо състояние, като предложат и търсенето на нови водоизточници“. Сиреч – нещото, което е в основата и на плевенското, и на ловешкото безводие, продънените като швейцарско сирене плевенско-ловешки водопроводни мрежи, „гарантиращи“ безотказно изливане в земята на 70-80% от доставената питейна вода, нещото, по което би трябвало регулярно/ежедневно да се работи и да е важно ежегодно перо в общинската инвестиционна програма, но по което полендаците, също и фламингите, по-точно плевенската и ловешката управа, не си мърдаха пръста – някак деликатно бе оставено на втори план. Отпред пак бе изтъпанен абсурдният язовир „Черни Осъм“ в троянското село Черни Осъм над Троянския манастир?!  

МИНАЛАТА година бе същото. Изтичаща в земята вода, водни режими в Плевен и Ловеч, традиционното безхаберие на местните и всякакви други власти (разбира се, голямата вина е на местните – бел. ред.) отказ да се търси истинското решение, недоволства. И пак изтъпанчване на недаде лаконичнородения Петко (язовир „Черни Осъм“) отпред, като някаква близалка за уталожване на народните плевенско-ловешки страсти. Тогава, на редовната си месечна септемврийска пресконференция, кметът на Троян Донка Михайлова направи лаконичен, но доста любопитен и заслужаващ внимание коментар на разджваканата за кой ли път управленска черноосъмска язовирна дъвка: „Сигурно идват избори“. С други думи – управленски популизъм и нищо повече. Но, разбира се, зад популизма, целящ укротяване на плевенско-ловешките водни недоволства и печелени на политически дивиденти, имаше още нещо, и то е главното. Казано по-ясно – голям строеж, голямо грабене. А идват и европейските пари по ПВУ. Тъй че ако някой се кани да „строи“ язовир в Черни Осъм, то е заради това, заради голямото грабене, не за друго. И че абсурдният язовир ще съсипе екологията, стопанството, естетиката и духа на района, че ще бъде отрязан третият по големина и значимост православен храм в България, че цяло едно село ще бъде евакуирано/изселено – голяма работа… 

НО МАЙ си правят сметката без кръчмаря! И да ги предупредим, че ги чака един дебел, дълъг и твърд черноосъмски кривак! Веднъж вече го ядоха, дано не се налага пак… Миналата година казахме някои от нашите аргументи срещу язовир „Черни Осъм“ (виж „Язовир – айде пак напъни?!“ – бел. ред.), налага се да ги повторим:

    • ПЪРВО. Язовирните сторонници някак омаловажават факта, че строителството на язовира, което веднъж започна в края на 80-те години, неслучайно бе прекратено. Обвиняват „Екогласност“ и протестиращите тогава хора като популисти и причинители на спирането. Но нито дума какво би причинил един грамаден язовир (по първоначалния проект стената трябваше да е високо 100 метра, т. е. колкото пет 10-етажни блока, за сравнение т. нар. елпромски блок през реката срещу Търговския парк в Троян е 10-етажен, значи колкото 5 елпромски блока – бел. ред.) на екосистемата – в този район е резерватът „Стенето“, хабитат е на много диви животни, природните извивки и красоти са емблема на района и т. н. Отговорът на това, нищо че го казват еколозите, но е вярно: язовир в подобен планински район крие доста рискове – засипване с листа, които гният и замърсяват питейната вода, затлачвания, промени в климата, промени във флората и фауната и т. н.

    • ВТОРО. Какво ще стане с близкото и съвсем немалко и немаловажно с. Черни Осъм – защото всички уж отговорни фактори, които пропагандират за язовира, бягат като дявол от тамян от този въпрос?! А тежката истина е, че селото ще трябва да се евакуира/изсели и това задължително трябва да се обговори и сподели. И тук един прилежащ въпрос – не е ли редно за такива неща да се потърси и мнението на местните хора. Редно е, разбира се!

    • ТРЕТО. Министърката говори за 10-годишен срок на строежа, но отсега е ясно, че подобно нещо ще се строи много по-дълго време, сигурно двойно по-дълго, в България сме. Което пък значи, че тежките камиони и цялата строителна какафония ще стане неизменна част от пейзажа в селата Черни Осъм и Орешак, а и в целия район. И че на пътната и друга местна инфраструктура дупе да й е яко.

    • ЧЕТВЪРТО. Този район – на Черни Осъм и Орешак – е туристически. Тук е най-значимият и най-посещаван (според скорошна национална туристическа класация) обект в цяла Стара планина – Троянският манастир. Тук са Природонаучният музей, Националното изложение на занаятите, има много хотели, къщи за гости и т. н. Сещате ли се какво ще стане с всичко това през строителното десетилетие и горница? Според нас – гром и лом, както казва народът.

    • ПЕТО. Орешашко-Черноосъмската долина е едно от най-красивите места не само в Троянско. И то е толкова красиво и обичано заради онази тиха и едновременно величествена старопланинска красота. Как би повлиял на тази планинска притихналост и величие един язовир, според нас – определено негативно, рушащо природната философия и чар на това необикновено място.

    • ШЕСТО, последно, но не по значение. Парите? В някакво свое изказване, май в отговор на парламентарно питане, министър инж. Коритарова спомена под сурдинка 500 млн. лв., при яснота още отсега, че парите ще са в пъти повече, някои говорят за 1,5 млрд. лв. Въпросът е има ли държавата ни подобен финансов ресурс за такова строителство в този момент, въпросът е риторичен.

Генадий Маринов

Начало

 

Още по темата воден режим:

• Язовирните напъни на кмета Казанджиев (2012 г.)
  
• Поредни напъни за яз. „Черни Осъм“ (2020 г.)
  

• Министър Димитров: Загубите в Плевен и Ловеч са огромни (2024 г.) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (1) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (2) 
• Кметът Михайлова: „Сигурно идват избори“
• Язовир – айде пак напъни?!

Tweet