За стадиона и футболистите

* „Мястото избира Манговски. Градското ръководство го подкрепя. От тук нататък само Минко знае колко дамаджани с троянска сливова, колко сланина е отнесъл към София докато бъде утвърдена площадката“ * „Много „най-“ извисяват Фоско над останалите“ * „Много трябва да се мисли, когато се правят подобни предложения“

Мичо Генковски
Тема с продължение Позиция
 
Авторът Мичо Генковски  е дългогодишен троянски управленец преди 1989 г., изключен от БСП (преименуваната БКП) след промените, от основателите на ГЕРБ в Троян, общински съветник от Борисовата партия един мандат. От години живее в с. Орешак, където е собственик на къща за гости, и е извън политиката, но острата му обществена чувствителност е неизменна. Автор е на няколко книги за Троян и големите троянски личности. Остро перо и желан автор на Т21. В настоящия си материал г-н Генковски, от позицията на изследовател, но и на участник в събитията като управленец, ни припомня моменти и герои от славната (някога) история на троянския футбол; поводът (виж „В едно изречение“ (36)  – бел. ред.) – предложението от граждански Инициативен комитет троянският стадион „Чавдар“ да се преименува на името на известния треньор и футболен деятел Александър-Николов-Сашо и аргументираният отказ на кметската управа. Т21

Минко Манговски
ИДЕЯТА Е НА МИНКО МАНГОВСКИ

ЖЕЛАНИЕ и необходимост от изграждането на стадион в Троян се появи още в края на петдесетте години на миналия век. Идеята принадлежи на Минко Манговски запален футболен деятел, работил по-активно от всеки друг за  нейната реализация. Тогава не е имало разработен градоустройствен план на нашия град и никой не е предвиждал строителство на стадион. Мястото избира Манговски. Градското ръководство го подкрепя. От тук нататък само Минко знае колко дамаджани с троянска сливова, колко сланина е отнесъл към София докато бъде утвърдена площадката, докато се избере проектантски колектив и се решат всички проблеми, изникващи непрекаснато пред ентусиазирания троянец и неговите най-близки поддръжници – Марко Шошков, Минко Свиревски и др.

ПОМАГАТ ЗАТВОРНИЦИ ОТ „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“

ИЗВЪРШВАТ се необходимите отчуждителни процедури и в началото на шестдесетте години строителството започва. Сложният терен и липсата на строителна техника налага използването на голям обем ръчен труд. С кирки, лопати и колички. Манговски решава да привлече затворниците от Ловешкия лагер „Слънчев бряг“, които с удоволствие изоставят непосилния труд сред убийствените скали и временно се преселват в подножието на Турлата. Работата потръгва и скоро Троян има едно чудесно място за спорт и отдих на своите граждани. Пак по предложение на Манговски наименоват новото спортно съоръжение „Чавдар“ – на името на всеизвестния борец за Освобождение и народен закрилник войводата Чавдар.

КМЕТЪТ МИХАЙЛОВА Е ПРАВА

МИСЛЯ, че кметът на Троян Донка Михаилова постъпи правилно като обосновано потвърди, че  стадионът се използва не само от футболисти, а и от атлети от други спортове. Безспорно е, че името е придобило гражданственост, а Чавдар войвода не е изгубил ореола си на народен герой. Когато някому хрумне да прави предложения от подобен характер, той  трябва добре да познава историята, обществената значимост на личностите, да е убеден в неоспоримостта на предложението си. Убедителната аргументация  на г-жа Михаилова, утвърдената традиция, множеството достойни личности, работили за развитието на спорта и в частност на футбола не позволяват да се правят каквито и да е било предложения за ново име на нашия стадион. Току-що изтъкнах огромните заслуги на Минко Манговски за изграждането на това спортно средище. Ако се избира нечие име най-логично би било стадионът да носи неговото име. Не! Аз не правя такова предложение. Но Манговски трябва да получи, макар и с голямо закъснение, признание и признателност за своите усилия. Може би административните и спортни власти на Троян  ще помислят за това и поставят някакъв паметен знак. Само повтарям – много трябва да се мисли когато се правят подобни предложения. Много знания, много мъдрост, много обективност и коректност се изискват преди някой да събере основание за промяна или пък изначално наименование на даден обект за обществено ползване.
 
Васил Димитров-Фоско
ФОСКО Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ

А КОГАТО връщаме спомените си назад във времето и оценяваме приноса на футболистите трябва да започваме от името на Васил Димитров-Фоско. Роден и израсъл в центъра на Троян, посветил живота си на великата игра. Това несъмнено е най- известният троянски футболист, треньор, деятел. Много „най-“ го извисяват над останалите. Беше най-техничният във владеенето и воденето на топката, най-изявеният голмайстор, несменяемият изпълнител на дузпите. Беше най-дългогодишният капитан на отбора, организатор и вдъхновител на отборните изяви както на терена, така и извън футболното поле. За такива като него обикновено простичко се казва – разбира играта. Дългогодишният му опит и футболните му изяви с течение на времето формираха у Димитров треньорски качества, които той десетилетия наред изявяваше или като старши треньор или като помощник треньор на отбора „Чавдар“, а по-късно „Хемус“. Достатъчно е да кажем, че Васил Димитров беше треньорът, който формира, подготви и класира „Чавдар“ на първо място в Северозападната зонова група, получавайки правото да се състезава в Северната „Б“ футболна група. Нека напомним, че по онова време в тази група играеха отбори като „Спартак“ (Варна), „Дунав“ (Русе), „Лудогорец“ (Разград), „Бдин“ (Видин), „Кърпачев“ (по-късно „Осъм“, Ловеч) и др. Когато през 1978 г. нашият отбор зае престижното четвърто място в Северната „Б“ни  футболна група в треньорското ръководство отново бе Васил Димитров, а в последния мач за сезона отборът ни победи вече осигурилия си място в първия футболен ешелон отбор на „Етър“ (Велико Търново).

РАМО ДО РАМО С ШПАЙДЕЛА

ТРЯБВА да се отбележи, че Фоско еднакво добре се справяше и в аматьорския, и в професионалния футбол. В края на 50-те и началото на 60-те години Димитров е играещ треньор. Постепенно става утвърден футболен авторитет. Организира и ръководи тренировъчния процес, определя състава на отбора, разузнава противниковите отбори, гради тактиката на всеки мач. Макар че през различни периоди на професионалния футбол в Троян отборът беше ръководен от изявени специалисти като заслужилия майстор на спорта Васил Методиев-Шпайдела – играл и тренирал отбори като столичните „Левски“ и „Локомотив“, от Христо Андонов – треньор на националния младежки отбор на България, Васил Димитров беше неизменен техен помощник. По такъв начин общинското ръководство, хората, които се занимавахме и отговаряхме за футбола в града, хем запазвахме авторитета и достойнството му, хем му давахме възможност да се учи и израства.

ДОСТОЙНИТЕ ИМЕНА СА МНОГО


ФУТБОЛНАТА история на Троян чака своето написване. Дано някой от спортните журналисти се захване с това. Иначе фактите с отдалечаването от времето все повече ще носят риск от незнание и дори изопачаване. А достойни имена в троянския футбол има много. Нека споменем някои от тях без претенции за изчерпателност и с извинение за пропуснатите: вратари  – Веселин Станчев-Фръцката, Минко Свиревски и Тодор Бодовски; защитниците – Милко Вълев-Чойката, Милко Самичков-Мендиондо, Дочо Чаушев, Кольо Зеленгоров; нападателите – Димитър Табаков, Митко Кинов, Пенчо Димитров-Масанката. Специално трябва да отбележим тримата братя Стаевски – Илия (Пижо), Ценко и Митко, не знам друг отбор, в който да са играли с успех трима братя. Различни по характер, те си приличаха по любовта към Троян и към футбола, бяха всеотдайни и винаги искаха победата.
    
ТРОЯН ПРАВЕШЕ ВСИЧКО ЗА ФУТБОЛА

По трибуните на стадион „Чавдар“ в славните години на троянския футбол, сн. Васил Балевски
КОГАТО в Троян неизбежно се явиха първите знаци за полупрофесионален и скоро след това за професионален футбол, градът ни направи бързо решителни крачки. Беше от немногото малки градове, които правеха всичко, за да се развива този спорт. Първите, които се установиха в града ни, за да играят футбол, бяха Иван Иванов и Александър Николов-Сашо. И двамата останаха тук до края на живота си и имат съществен принос за развитието на футбола ни, а Сашо е ненадминат в работата си с деца, млади и надеждни дарования. Троянци вече не можеха без футболния си отбор. Общинската власт, заводските ръководства чувстваха жаждата на хората за футболни спектакли и ги осигуряваха. ЭТака в Троян попаднаха събралите начален опит във водещите софийски отбори „Левски“, ЦСКА, „Локомотив“, „Славия“ и др. играчи като м. с.  Малин Иванов, Живко Атанасов, Георги Чапкънов (дългогодишен вратар на отбора). По-късно тук играха Първан Дончев, Цветан Атанасов-Мустака, Стефан Спасов, Николай Влъчков , Божидар Михаилов и др. За дълго, а някои и до днес, в Троян останаха Косьо Стоянов, Георги Трифонов, Николай Стоименов, Цани Тасков. Великолепен атлет, с чувство към головите ситуации, блестеше Цветан Славчев, качествата му бяха забелязани и той беше привлечен в отбора на „Славия“ (София).

ИМЕНА, имена... За мнозина те не говорят нищо.  Но те са историята на троянския футбол. Получили са много овации и възторг у поколения троянци. Не е нужно на всеки да кръстим нещо. Нека се гордеем, че ги е имало, че сме ги аплодирали. И дано днешните власти И спортните хора на Троян направят нещо реално за нов подем на троянския футбол.

22 януари 2024 г.
Мичо Генковски

Още от същия автор:

1 Коментара:

Румяна Маркова каза...

Благодаря на автора Мичо Генковски и на Генадий Маринов за този материал. Мисля, че за 100-годишнината на баща ми Минко Манговски на 8.04.2025 г.би било добре да се осъществи идеята на Генковски за паметна плоча

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |