За стадиона и футболистите

* „Мястото избира Манговски. Градското ръководство го подкрепя. От тук нататък само Минко знае колко дамаджани с троянска сливова, колко сланина е отнесъл към София докато бъде утвърдена площадката“ * „Много „най-“ извисяват Фоско над останалите“ * „Много трябва да се мисли, когато се правят подобни предложения“

Мичо Генковски

Тема с продължение Позиция

 

Авторът Мичо Генковски  е дългогодишен троянски управленец преди 1989 г., изключен от БСП (преименуваната БКП) след промените, от основателите на ГЕРБ в Троян, общински съветник от Борисовата партия един мандат. От години живее в с. Орешак, където е собственик на къща за гости, и е извън политиката, но острата му обществена чувствителност е неизменна. Автор е на няколко книги за Троян и големите троянски личности. Остро перо и желан автор на Т21. В настоящия си материал г-н Генковски, от позицията на изследовател, но и на участник в събитията като управленец, ни припомня моменти и герои от славната (някога) история на троянския футбол; поводът (виж „В едно изречение“ (36)  – бел. ред.) – предложението от граждански Инициативен комитет троянският стадион „Чавдар“ да се преименува на името на известния треньор и футболен деятел Александър-Николов-Сашо и аргументираният отказ на кметската управа. Т21

Минко Манговски

ИДЕЯТА Е НА МИНКО МАНГОВСКИ

ЖЕЛАНИЕ и необходимост от изграждането на стадион в Троян се появи още в края на петдесетте години на миналия век. Идеята принадлежи на Минко Манговски запален футболен деятел, работил по-активно от всеки друг за  нейната реализация. Тогава не е имало разработен градоустройствен план на нашия град и никой не е предвиждал строителство на стадион. Мястото избира Манговски. Градското ръководство го подкрепя. От тук нататък само Минко знае колко дамаджани с троянска сливова, колко сланина е отнесъл към София докато бъде утвърдена площадката, докато се избере проектантски колектив и се решат всички проблеми, изникващи непрекаснато пред ентусиазирания троянец и неговите най-близки поддръжници – Марко Шошков, Минко Свиревски и др.

ПОМАГАТ ЗАТВОРНИЦИ ОТ „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“

ИЗВЪРШВАТ се необходимите отчуждителни процедури и в началото на шестдесетте години строителството започва. Сложният терен и липсата на строителна техника налага използването на голям обем ръчен труд. С кирки, лопати и колички. Манговски решава да привлече затворниците от Ловешкия лагер „Слънчев бряг“, които с удоволствие изоставят непосилния труд сред убийствените скали и временно се преселват в подножието на Турлата. Работата потръгва и скоро Троян има едно чудесно място за спорт и отдих на своите граждани. Пак по предложение на Манговски наименоват новото спортно съоръжение „Чавдар“ – на името на всеизвестния борец за Освобождение и народен закрилник войводата Чавдар.

КМЕТЪТ МИХАЙЛОВА Е ПРАВА

МИСЛЯ, че кметът на Троян Донка Михаилова постъпи правилно като обосновано потвърди, че  стадионът се използва не само от футболисти, а и от атлети от други спортове. Безспорно е, че името е придобило гражданственост, а Чавдар войвода не е изгубил ореола си на народен герой. Когато някому хрумне да прави предложения от подобен характер, той  трябва добре да познава историята, обществената значимост на личностите, да е убеден в неоспоримостта на предложението си. Убедителната аргументация  на г-жа Михаилова, утвърдената традиция, множеството достойни личности, работили за развитието на спорта и в частност на футбола не позволяват да се правят каквито и да е било предложения за ново име на нашия стадион. Току-що изтъкнах огромните заслуги на Минко Манговски за изграждането на това спортно средище. Ако се избира нечие име най-логично би било стадионът да носи неговото име. Не! Аз не правя такова предложение. Но Манговски трябва да получи, макар и с голямо закъснение, признание и признателност за своите усилия. Може би административните и спортни власти на Троян  ще помислят за това и поставят някакъв паметен знак. Само повтарям – много трябва да се мисли когато се правят подобни предложения. Много знания, много мъдрост, много обективност и коректност се изискват преди някой да събере основание за промяна или пък изначално наименование на даден обект за обществено ползване.
 

Васил Димитров-Фоско

ФОСКО Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ

А КОГАТО връщаме спомените си назад във времето и оценяваме приноса на футболистите трябва да започваме от името на Васил Димитров-Фоско. Роден и израсъл в центъра на Троян, посветил живота си на великата игра. Това несъмнено е най- известният троянски футболист, треньор, деятел. Много „най-“ го извисяват над останалите. Беше най-техничният във владеенето и воденето на топката, най-изявеният голмайстор, несменяемият изпълнител на дузпите. Беше най-дългогодишният капитан на отбора, организатор и вдъхновител на отборните изяви както на терена, така и извън футболното поле. За такива като него обикновено простичко се казва – разбира играта. Дългогодишният му опит и футболните му изяви с течение на времето формираха у Димитров треньорски качества, които той десетилетия наред изявяваше или като старши треньор или като помощник треньор на отбора „Чавдар“, а по-късно „Хемус“. Достатъчно е да кажем, че Васил Димитров беше треньорът, който формира, подготви и класира „Чавдар“ на първо място в Северозападната зонова група, получавайки правото да се състезава в Северната „Б“ футболна група. Нека напомним, че по онова време в тази група играеха отбори като „Спартак“ (Варна), „Дунав“ (Русе), „Лудогорец“ (Разград), „Бдин“ (Видин), „Кърпачев“ (по-късно „Осъм“, Ловеч) и др. Когато през 1978 г. нашият отбор зае престижното четвърто място в Северната „Б“ни  футболна група в треньорското ръководство отново бе Васил Димитров, а в последния мач за сезона отборът ни победи вече осигурилия си място в първия футболен ешелон отбор на „Етър“ (Велико Търново).

РАМО ДО РАМО С ШПАЙДЕЛА

ТРЯБВА да се отбележи, че Фоско еднакво добре се справяше и в аматьорския, и в професионалния футбол. В края на 50-те и началото на 60-те години Димитров е играещ треньор. Постепенно става утвърден футболен авторитет. Организира и ръководи тренировъчния процес, определя състава на отбора, разузнава противниковите отбори, гради тактиката на всеки мач. Макар че през различни периоди на професионалния футбол в Троян отборът беше ръководен от изявени специалисти като заслужилия майстор на спорта Васил Методиев-Шпайдела – играл и тренирал отбори като столичните „Левски“ и „Локомотив“, от Христо Андонов – треньор на националния младежки отбор на България, Васил Димитров беше неизменен техен помощник. По такъв начин общинското ръководство, хората, които се занимавахме и отговаряхме за футбола в града, хем запазвахме авторитета и достойнството му, хем му давахме възможност да се учи и израства.

ДОСТОЙНИТЕ ИМЕНА СА МНОГО

ФУТБОЛНАТА история на Троян чака своето написване. Дано някой от спортните журналисти се захване с това. Иначе фактите с отдалечаването от времето все повече ще носят риск от незнание и дори изопачаване. А достойни имена в троянския футбол има много. Нека споменем някои от тях без претенции за изчерпателност и с извинение за пропуснатите: вратари  – Веселин Станчев-Фръцката, Минко Свиревски и Тодор Бодовски; защитниците – Милко Вълев-Чойката, Милко Самичков-Мендиондо, Дочо Чаушев, Кольо Зеленгоров; нападателите – Димитър Табаков, Митко Кинов, Пенчо Димитров-Масанката. Специално трябва да отбележим тримата братя Стаевски – Илия (Пижо), Ценко и Митко, не знам друг отбор, в който да са играли с успех трима братя. Различни по характер, те си приличаха по любовта към Троян и към футбола, бяха всеотдайни и винаги искаха победата.
    
ТРОЯН ПРАВЕШЕ ВСИЧКО ЗА ФУТБОЛА

По трибуните на стадион „Чавдар“ в славните години на троянския футбол, сн. Васил Балевски

КОГАТО в Троян неизбежно се явиха първите знаци за полупрофесионален и скоро след това за професионален футбол, градът ни направи бързо решителни крачки. Беше от немногото малки градове, които правеха всичко, за да се развива този спорт. Първите, които се установиха в града ни, за да играят футбол, бяха Иван Иванов и Александър Николов-Сашо. И двамата останаха тук до края на живота си и имат съществен принос за развитието на футбола ни, а Сашо е ненадминат в работата си с деца, млади и надеждни дарования. Троянци вече не можеха без футболния си отбор. Общинската власт, заводските ръководства чувстваха жаждата на хората за футболни спектакли и ги осигуряваха. ЭТака в Троян попаднаха събралите начален опит във водещите софийски отбори „Левски“, ЦСКА, „Локомотив“, „Славия“ и др. играчи като м. с.  Малин Иванов, Живко Атанасов, Георги Чапкънов (дългогодишен вратар на отбора). По-късно тук играха Първан Дончев, Цветан Атанасов-Мустака, Стефан Спасов, Николай Влъчков , Божидар Михаилов и др. За дълго, а някои и до днес, в Троян останаха Косьо Стоянов, Георги Трифонов, Николай Стоименов, Цани Тасков. Великолепен атлет, с чувство към головите ситуации, блестеше Цветан Славчев, качествата му бяха забелязани и той беше привлечен в отбора на „Славия“ (София).

ИМЕНА, имена... За мнозина те не говорят нищо.  Но те са историята на троянския футбол. Получили са много овации и възторг у поколения троянци. Не е нужно на всеки да кръстим нещо. Нека се гордеем, че ги е имало, че сме ги аплодирали. И дано днешните власти И спортните хора на Троян направят нещо реално за нов подем на троянския футбол.

22 януари 2024 г.

Мичо Генковски

Начало

Още от същия автор:

• 12 години нищо
• Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
• Общинският съвет - щаб или дремило
• Юпитер, смили се! Давай, кмете!
• Магнетичните сили на Орешак
• Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
• Позиция: Да възродим Троян!
• Може би Китай!
• За чукурките и генетиката троянска
• Апотеоз или гротеска
  
• Човекът стихия от Голяма Желязна
• Обидно е, когато прекръщават Троянския проход 
• Ако вече не е късно... 
• Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
  
• Търси се майстор... 
• Юбилейни поводи на изявени наши съграждани 
• Честити 20 на „Троян 21“!
• Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят

• Похвално слово за Донка
• Не съвсем похвално слово за Донка или другата страна на медала
• Троянската Желязна лейди
  

Tweet