Не на язовир „Черни Осъм“!

ОБРАЗНО казано, чероосъмци и орешачени извадиха дебелата тояга, сдържано и без агресия, но достатъчно категорично и ясно. Говорим за първата – и както се чу, поставила само началото на масовия отпор, който ще продължи до окончателния отказ от язовирни напъни – среща срещу възродената на най-високо управленско равнище (кабинета Желязков) идея за строителството на яз. „Черни Осъм“ в отговор на водните проблеми на Плевен и Ловеч. Провела се в Орешак на 31 август и организирана от граждански инициативен комитет, ръководен от орешаченина Минчо Копрински и черноосъмеца Иван Тотковски. Казано по-директно – първата протестна среща на най-потърпевшите от язовирното безумие, жителите на Черни Осъм и Орешак, селата, които буквално ще бъдат разсипани, инфраструктурно, като поминък, екологично, ако очертаващото се да продължи поне 10-15 години строителство все пак започне.

СРЕЩАТА бе съпътствана от протестна подписка, в която още на място се подписаха над 400 души (по което може да се съди за масовостта на събитието), а в следващите няколко дни набъбна на доста над 1000 подписа; тази подписка ще бъде връчена на всички възможни инстанции, доказателство за мащаба на народното недоволство и категоричността на местната общност в отпор на язовирните напъни. Поредните язовирни напъни – защото в края на 80-те години строителството започва и след народните недоволства през 1990 г. е прекратено.

ТОВА е едно дежавю, тогава спряхме язовира и пак ще го спрем, заяви в началото на срещата водещият, дългогодишният преподавател по туризъм във Варненския икономически университет, черноосъмец, а от десетина години живеещ в Орешак проф. Марин Нешков. Като професорът специално напомни, че „митигът не е политически и никой не иска да го превръща в такъв“; не на яз. „Черни Осъм“ казват хората и категоричното им „Не!“ е нережисирано и надпартийно. Много важно бе уточнението на г-н Копрински, че срещата не е срещу жителите на Плевен и Ловеч, те са потърпевши от безводието и имат нашето съчувствие и подкрепа. Но те са лъгани, че решението е в нелепия яз. „Черни Осъм“ и че няма алтернативи за нормално водоснабдяване на Плевен и Ловеч. „Тук сме, за да кажем на всички, че не желаем строителството на яз. „Черни Осъм“. Тук сме да кажем ясно, че има алтернативи, които трябва да се разгледат, преди да се отваря темата „язовир „Черни Осъм“, заяви съинициаторът на антиязовирния протест, който бе на срещата с цялото си семейство (дъщеричката му носеше плакат с надпис „България има 6848 язовира – може ли да ги поддържа??? Трябват ли ни още?“). „Мисля, че и малките деца вече знаят, че поправянето на водоснабдителната мрежа е най-бързият и най-ефективен вариант (за решаване на проблема с безводието на Плевен и Ловеч). С колегите издирихме стари геоложки проучвания, които доказват, че изграждането на язовир на това място (над с. Черни Осъм) е недопустимо и ще доведе до екологична катастрофа“, добави на микрофона г-жа Иванкина-Бойчева от инициативния комитет, плевенчанка с родови корени от Черни Осъм.

ЩЕ СЕ ПОМНЯТ и призивните думи на по-голямата щерка на черноосъмския герой Минко Занковски, именития алпинист, общественик, основател на черноосъмското национално Училище за планински водачи и водеща фигура в отпора срещу язовира преди три десетилетия. Г-жа Занковска заяви: „Преди 35 години пържих мекици за протестиращите, сега тиганът пак е готов!“. По-долу – четете част от думите, казани на микрофона, изказалите се бяха десетина и всеки прибави нещо важно.

*****

 

ИВАН ТОТКОВСКИ, кореняк черноосъмец, бизнесмен

ДЛЪЖНИ сме да защитим правото да живеем в родните си места. Изказвам несъгласие с това, че яз. „Черни Осъм“ е единствената алтернатива за водоснабдяване на Ловеч и Плевен. Това са поредните лъжи и опити за манипулиране на общественото мнение. Изказвайки пълна съпричастност с лишените от вода, желая да споделя, че варианти за водоснабдяване съществуват, но те са неглижирани от тези, от които зависи да се реши проблемът трайно и надеждно.

КАКВИ алтернативи съществуват?
    1. Изграждане на водоснабдителна система „Дунав“ по подобие на изградените във Видин и Русе, които подсигуряват вода на няколко области – Видинска, Русенска, Разградска и част от Търговище и Шумен, както и на много други населени места в близост до река Дунав. Между другото – Плевен се намира само на 30 км от Дунава! Зад този проект стоят и много жители на Плевен, които виждат бързо и независещо от климатичните проблеми водоснабдяване.
    2. Възстановяване на водопровода от яз. „Сопот“, който е частично унищожен, но при добро желание може да бъде бързо решение.
    3. Възстановяване на водовземанията от Крушовица, увредени при прекарването на газопровода.
    4. Изказаното мнение на кмета на Плевен, че само те си нямат язовир, е невярно. Имат си, но са го унищожили и е добре да отидат и да видят какво е положението с яз. „Вълчовец“, водоснабдявал Долна Митрополия, Тръстеник, част от Плевен и села с дебит 300 л/сек.
    5. Добре би било експертната група, работеща по проблемите с безводието на Плевен, да почерпят от опита на Троян, защото десетилетия назад във времето не са си мръднали пръста за подновяване на водопреносната си мрежа.

ИЗКАЗВАМ личната си благодарност на кмета на Троян Донка Михайлова, както и на управителя на троянското общинско ВиК дружество инж. Тонимир Гечев за положените им усилия и затова, че Троян е сред добрите примери за управление на водните ресурси.

СЧИТАМ за необходимо да изразим безусловна подкрепа за запазване на троянското ВиК дружество като общинско. И така да предотвратим всички произтичащи негативи от одържавяването му. 

ИНЖ. ВЛАДИМИР БОЧЕВ, жител на с. Орешак

НИЕ ЩЕ НАСТОЯВАМЕ за осъществяване на алтернативни източници за водоснабдяване на Ловеч и Плевен. Не бива да бъдат лъгани тамошните жители, че водоизточникът Черни Осъм е единственият възможен за тях. Ловеч си има друга алтернатива, това е яз. „Сопот“ – той е 62 млн. куб. м вода, голям язовир; и след като е построен, под язовирната му стена е изградена пречиствателна станция и изграден питеен водопровод за Ловеч. Повтарям – питеен водопровод за Ловеч, който не е довършени най-вероятно се нуждае от реновиране и довършване. На хората в Ловеч умишлено не им го съобщават този факт, не знам поради какви причини. Същото е и в Плевен, той може да бъде водоснабден от яз. „Горни Дъбник“, има изграден водопровод, захранващ промишлеността на Плевен. Нужно е само да се изгради инсталация за пречистване и хлориране и Плевен също ще си има питеен водоизточник, без да се нуждае от черноосъмската вода.

ДРУГО, за което ще настояваме, е КЕВР да променят формулата, по която се определя цената на водата. Заради тази формула ВиК дружествата нямат стимул да си ремонтират водопроводните системи, формулата е така направена, че включва и водозагубите – и колкото повече са загубите, толкова по-голяма е… печалбата им. Това е голямата причина ВиК дружествата в страната да не искат да си ремонтират водопроводите и загубите на вода да стават все по-големи, а хората да са на режим. Проблемът с безводието и водните режими е тази формула, затова призоваваме КЕВР да смени модела, да промени формулата. Казват на плевенчани, че два пъти били пропуснали срока за кандидатстване за финансиране на подмяна на плевенския водопровод, това е пълна лъжа. Те никога не са искали да хващат срока! Нарочно са го изпускали, само и само да си оставят водата скъпа. Техните ВиК началници са го „изпускали“.

КАТО ГЛЕДАМ настроенията на хората тук, в Черни Осъм и Орешак, прогнозирам, че ако се предприеме строителството на яз. „Черни Осъм“, може да станем свидетели на бунт в свободна България. Дано не се налага!  

АРХ. ДЕСИСЛАВА ВАСИЛЕВА, черноосъмка и троянка, съпруга на плевенчанин

АКО ТРЯБВА да се строи подобно нещо (яз. „Черни Осъм“), то като цяло е незаконно. Защото това е в националния парк „Централен Балкан“ – изисква страшно много разрешения, процедури и не е възможно. Отделно – трябва да се направят геоложки проучвания, което не е направено към момента. Тоест – това строителство реално не може да бъде осъществено. Като цяло изобщо не е възможно. Това е!  

ИЗАБЕЛА ПЛАЧКОВА, уредник в Музея на занаятите в Троян, живее в Орешак

ЖИВЕЯ от три години в с. Орешак. В нашия двор минава тръбата на водопровода за Плевен. И мога да ви кажа, че само в нашия двор тръбата е спукана на три места. На държавното дружество ВиК Ловеч, което отговаря за водопровода в тази му част, сме му звънели няколко пъти, накрая те дойдоха, скараха ни се и нищо не направиха. Областният управител на Ловеч също е запознат с този казус. Наши съседи имат същия проблем, само че в техните дворове тече от 20 години. И те са се оплаквали неведнъж, идвали са специалисти от ВиК Ловеч и нищо. Питейната черноосъмска вода си тече в нашите дворове и не стига до хората в Плевен и Ловеч.

НЕКА се обединим. Защото ние страдаме, че питейната вода изтича в нашите дворове, а хората от Плевен и Ловеч страдат от липса на вода и че няма с какво да се изкъпят и с какво да си сготвят. Нека се обединим! Защото всички искаме едно – да живеем нормално!

ТИХОМИР НЕШЕВ, роден в с. Орешак, живее в с. Черни Осъм, учител в Училището за планински водачи

ОСВЕН всички други неща трябва да кажем, че тук (Черни Осъм, Орешак) е перлата на Балкана, точно нашата долина. И строителството на една такава грамада ще съсипе тази перла, ще увреди нашия туризъм. На всички ни е ясно, чу тук главният поминък е туризмът, виждате сами колко коли са на изходните пунктове за Амбарица в петък, събота и неделя. Това ще бъде съсипано. Ще съсипе целия ни край. Не знам дали сте наясно как един такъв язовир ще промени микроклимата в района. Ние не трябва да допуснем да се съсипе перлата на Балкана!

 

ПЕТРАНА ВОЛОВА, над 35 години живее в с. Черни Осъм

ЖИВ СВИДЕТЕЛ съм, когато бяха протестите (преди 35 години) срещу това неразумно строителство на яз. „Черни Осъм“. Тогава хората бяха много обединени. И аз много се радвам, че сега, на това място, виждам пак толкова много хора, които са дошли да кажат: „Не, ние не искаме яз. „Черни Осъм“ и сме категорично против строителството му!“. Но не защото не искаме Плевен и Ловеч да имат вода, а защото на язовира мястото му изобщо не е в този красив природен резерват. Това е недопустимо – в резервата „Стенето“ да се изгради такъв язовир, който при всички случаи ще донесе много вреди на микроклимата на района.

ОТНОВО заявявам своята позиция, като човешка единица, която живее на това място от толкова време и се надявам децата да продължават да живеят тука и районът да се развива такъв, какъвто е, все така красив. И нека се замислят съответните органи и хора във властта какво трябва да предприемат, за да не повтаря през 35 години тази безумна идея за строеж на някакъв си язовир. 

Т21

Начало

 

Още по темата воден режим:

• Язовирните напъни на кмета Казанджиев (2012 г.)
  
• Поредни напъни за яз. „Черни Осъм“ (2020 г.)
  
• Министър Димитров: Загубите в Плевен и Ловеч са огромни (2024 г.) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (1) 
• За язовира в Черни Осъм – отвътре (2) 
• Кметът Михайлова: „Сигурно идват избори“
• Язовир – айде пак напъни?!
• Да е ясно: чака ги един дебел, дълъг и много твърд черноосъмски... (2025 г.) 
• Две важни мнения по горещата язовирна тема 
• Марин Сираков: Нямам думи!

Tweet