Владо Киров – петият сезон, хвърчащият човек, спасителят, вдъхновителят

* „Което прави Троян един по-различен град, град, в който наред с провинциалната сивота срещаш такова интелигентно и вдъхновяващо присъствие“

Отзвуци от една изложба

ГАЛЕРИСТКАТА Мариела Шошкова я нарече събитие. Но то се усещаше и с „невъоръжено око“, голямото, истинското, майсторското си личи, заявява се някак неусетно. Говорим за юбилейната изложба, 70 години, на Владо Киров в троянската галерия „Серякова къща“, откриването бе на 12 ноември. Очаквахме, казаха го и други, основно миниатюри, с които художникът стана известен в цяла България, а и навън, изненадаха ни широкоформатните неща, сякаш „уголемени“ миниатюри, със все същия основен обект, жената, но добили някаква особена експлицитност на образа, дързост, дори предизвикателност, своеобразен контрапункт на миниатюрната вглъбеност и тишина. Накратко – изложба, която заслужава да се види, до 9 декември ще е в Серяковата къща.

ИЗЛИШНО е да казваме колко много хора бяха на вернисажа, сред тях, разбира се, и групички от сегашните ученици на Владо, любимия учител, също приятели, ценители, троянци и гости… Казаха се много думи за художника, ще цитираме част от тях по-долу. Но с две думи да кажем кой е Владо Киров. Ловчалия, свързал съдбата си, професионалната и личната, с Троян, непрекъсваемо. Художник по образование, призвание, професия, сърце, художник в най-обхватния смисъл на думата, отвсякъде, с над 30 самостоятелни изложби у нас и по света, няколко, разбира се, и в троянската галерия и купища отличия, наши и международни. Учител – над 40 години преподава рисуване в троянското Художествено училище (сега НУПИ „Проф. Венко Колев), десетки и стотици са учениците му, сред тях и със световна известност, продължава и днес (макар че, чува се, има някакви, които искат да му седнат на стола, никой не може, той е богатство и шанс за училището и това се разбира – бел. моя). Още – човек на каузата, а каузата му е изкуството и нищо друго; това може би е известен минус, или пък кой знае, някак го изолира в красивата му „кула от слонова кост“, откъсва го, за добро или лошо, от шума, суетата, битката на деня. Обобщено – един от малцината истински днешни троянски художници, безспорен майстор, далеч над и извън провинциалната малкост.

***

ДОСТА ХОРА говориха за Владо при откриването на изложбата му – личният приятел писателят Христо Стоянов, колегата, приятелят и директорът Илиян Илиев, кметът Донка Михайлова, бившата ученичка Ирина Вачкова… Ето част от казаното. 

• ХРИСТО СТОЯНОВ, писателят и приятелят: „Освен любим художник, днес Владо пак ме изненада, той винаги винаги изненадва с нещо. Той е един от работохолиците, които съм срещал в живота си, не са много. Владо е човек, който работи много и който живее много. Аз знам, мнозина знаят, през какво мина през последните години – и искам да ви кажа, че се възхищавам и на човека, на твърдостта на този човек. Защото авторът казва това, което е човекът. Имам една сравнително добра колекция и може би най-голямата част от колекцията ми е с Владови неща. С което се гордея и може би в един момент ще направя цяла галерия „Владимир Киров“, натам вървят нещата. Страшно много го обичам, а аз трудно обиквам вече“.

• ИЛИЯН ИЛИЕВ, директорът и приятелят: „Не съм очаквал друго, освен пълни зали в галерията, това е константна величина при изложбите му. Така както и ателието на Владо винаги е пълно с ученици, там няма избягали, няма и болни, болните рязко оздравяват, когато имат часове при него, и попиват всичко, на което може да ги научи… Когато Владо ми се обади за тази изложба и ме попита дали ще имам възможност да дойда, обещах, разбира се, трябва да съм умрял, че да не се появя. Защото имаме много общи неща за тези 37 години заедно в училището. Всъщност, общото започна преди тях, през 1984-та, той даскал на една година в СХУПИ тогава, аз се явих блед юноша с едни папки с някакви рисунчици на консултация, предполагам как са изглеждали нещата. Той и тогава, и сега е отзивчив, измъкна отнякъде три буркана стъклени с изсъхнала блажна боя, сложи ги на един статив и вика – рисувай, онемях. Сега знам, че това е един много сериозен професионален тест – да нарисуваш стъкло, със светлините, взаимодействията и т. н. Помислих, че този нещо се бъзика с мен. Първата ни среща е оттогава, беше около час, но това ми дава право и аз с гордост да се нарека ученик на Владо Киров (…) Пътувайки насам, си мислех – понеже и двамата вече сме на възраст, той е малко по-голям, че сме в зимата на нашия живот, предполага се. Аз не знам в какъв сезон влизам, но Владо упорито отказва да влезе в своята зима. Той е разцъфтял като пролетта, топъл като лятото, богат като есента и мъдър като зимата. Според мен той е някакъв пети сезон. Което го казвам с удовлетворение и гордост, защото съм имал възможността да дишам един въздух с петия сезон“. 

• ИРИНА ВАЧКОВА, бивша ученичка на Владо, керамик: „Искам да споделя, че сме истински късметлии, че сме имали такъв преподавател. В началото не го осъзнавахме, но той с тази тишина, с тази упоритост, която влагаше във всеки свой час, просто ни омагьоса. Един път, по-късно, пътувах в Троян с колата и минавайки покрай Владо Киров, той буташе колелото си по улицата, си казах – гледай, ще помислиш, че минава някакъв най-обикновен човек. А той е цяла вселена, часовете му бяха изключително интересни, той ни говореше за открития, за космос, за литература, за кино, нямаше как да не отидеш в неговия час… Веднъж ме трогна страшно много с една история, той е пълен с истории – как рисувал в ателието си на Вароша (в Ловеч) късно през нощта и видял как едно дете, минавайки по моста, паднало, скочил, излязъл долу до реката и спасил това дете. Владо, ти спаси страшно много деца – от една възраст, в която често изгубвахме посоката, а ти тихо ни връщаше и насочваше. Истински късметлии сме, обичаме те така, както се обича баща!“.

• ДОНКА МИХАЙЛОВА, кмет, почитателка на художника: „Честит юбилей на Владо Киров! Може би наистина трябва да започна с благодарност – за началото на нашите дни, защото, мисля си, много троянци като мен започват своя ден с поглед към картина на Владо Киров в своя дом. Което ни зарежда и с доброта, и с нежност, и с обич, и с мечти. Смятам, че това е най-добрият начин един творец да ни направи по-добри хора. Когато го срещам на улицата, винаги съм изпитвала особено чувство на гордост от това, че в нашия град има хора като него – с тихо, интелигентно, спокойно, вдъхновяващо присъствие. Което прави Троян един по-различен град, град, в който наред с провинциалната сивота срещаш такова интелигентно и вдъхновяващо присъствие. Когато го виждам, се сещам и за онова стихотворение на Валери Петров за хвърчащите хора. Защото си мисля, че Владо Киров е един хвърчащ човек. Искам да му благодаря за всичко това – че ни кара да обичаме все повече Троян и да ставаме все по-добри хора“.

20 ноември 2025 г.

Генадий Маринов 
Снимки: Георги Конов

Начало

Още по темата:

• Владо Киров с голямата награда от "Изкуството на миниатюрата" (2011 г.)
• Троянски възпитаник с наградата „Еми” (2012 г.) 
• Владо Киров откри своя изложба в Лондон (2013 г.) 
• Троянска възпитаничка сред финалистите на Arte Laguna, Венеция
• Баща и син Кирови със съвместна изложба в "Серяковата къща" (2014 г.)
  
• Силни изяви на семейството художници Кирови (2015 г.) 
• Троянски художници с изяви в Ловеч и Майен
• Момиче от СХУПИ нарисува краля на Испания (2017 г.) 
• Троянски възпитаник впечатли Доналд Тръмп 
• Троянецът Владо Киров с бюст на Вапцаров в Дворът на кирилицата (2018 г.)
• Изложбата „Семейство Кирови“ в Серяковата къща (2021 г.)
  
• „Семейство Кирови“ в Серяковата къща 
• Владо Киров в абсолютния център на столицата 
• Кирови отново в Серяковата къща (2024 г.)
• Владо Киров на 70 – изложба за юбилея (2025 г.) 

Tweet