„Семейство Кирови“ в Серяковата къща

* Галеристката Мариела Шошкова: Толкова хора на откриване на изложба не си спомням * Писателят Христо Стоянов: „Светлана при светлина отива“ * Колегата Илиян Илиев: „И знаете ли колко години са в училището семейство Кирови – 90“

Изложба

Мартин, Владо и Любомира Кирови, галерия „Серякова къща“, Троян, 21 май 2021 г.

ТОЛКОВА хора на откриване на изложба не си спомням. Това ни сподели галеристката Мариела Шошкова за „Семейство Кирови“, изложбата в памет на художничката Светлана Кирова (21 май, галерия „Серякова къща“), представяща живопис, пластика, графика на четиримата Кирови от семейството – Светлана, съпругът й Владимир Киров, синът Мартин и щерката Любомира, и четиримата тясно свързани с троянското художествено училище НУПИ „Проф. Венко Колев“. Ще добавим – такова стълпотворение се случва от любов (към авторите), но трябва и още нещо, истинско изкуство, явно тук и двете бяха налице.

На откриването – стълпотворение

СРЕД гостите на вернисажа, ученици, колеги, приятели на семейството, ценители, бе и писателят Христо Стоянов, близък приятел, на когото Светла и Владо са кумове. Негови бяха прочувствените думи, докарали сълзи в очите на мнозина, много лични и пристрастни, но и много верни. Ето част от писателското слово: „Светла, тя е някъде тук. И не само в нейните портрети. Тя е някъде в очите на учениците й. В ръката на дъщеря й. Защото това, което Любомира рисува, е непостижимо за човек на нейните години, ако ръката й не я държи Светла. Разбира се, че Светла наднича и от керамиките на Мартин. Как беше: „И ние пръст ще станем“… Само Светла не става на пръст. Защото е светлина. И не заради името си. Но и заради него. Тя се сля с името си. За починал човек сигурно лесно се пише. Само хубави неща, и толкоз. Но Светла не е от тях. Все още имам чувството, че стои в антрето, пуши своята малка Бяла цигара, както казваше Александър Вутимски (…) Колко човека сме тук? И всеки един от нас е с една Светла в себе си. Двадесет, тридесет, петдесет, сто Светли… Защото Светла само мислеше, че краде от нашето време. Не. Тя ни даваше от своето време и ние я пренасяме със себе си до края на дните си. И заради това е невидимо тука. Защото не остави мъничко, ама съвсем мъничко време за себе си. И може да кажем така: „Светлана при светлина отива“. А ние оставаме да светим като белези от нейната цигара в тъмнината…“.

Част от общо 69-те творби, показани в изложбата „Семейство Кирови“

ЗА КИРОВИ силни думи каза и директорът на НУПИ „Проф. Венко Колев“ Илиян Илиев. „Миналата седмица направихме една изложба за 110-годишнината на нашето училище. И знаете ли колко години са в него семейство Кирови, преди малко с Владо се опитахме да ги сметнем – 90. Владо, Светла, Мартин и Любомира досега са били с него 90 години. А това оттук нататък го умножавайте по три и мисля, че след 4-5 години те ще бъдат по-големи юбиляри от училището, което е създадено през 1911 г. Това е уникално, това е нещо, което е незабравимо“, припомни директорът, колегата и приятелят.

ИЗЛОЖБАТА „Семейство Кирови“ ще може да бъде видяна до 17 юни. Заповядайте, вход свободен!

Т21

Начало

Още по темата:

• Изложбата „Семейство Кирови“ в Серяковата къща 

Tweet