Поклон за Кольо Кацаров

* Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град

In memoriam
 
Всеки ден умират хора. По някакво писано или неписано правило ги определяме като добри. За Кольо Кацаров, който ни напусна тия дни, добрината не беше обикновено  човешко качество. Добрината беше негова същност. Беше сърцевина на неговата битност във всичките й многостранни измерения. Благостта на характера му определяше динамиката на взаимоотношенията му с хората. Неизменната му безконфликтна нагласа осигуряваше оня дипломатичен тон на разбирателство както с единомишлениците, така и с политическите съперници.

Повече от три десетилетия Кольо посвети на обществено-политическия живот в Троян. Голяма част от това време той беше работник на партията, която в края на 1989 г. загуби управленческите си позиции. Казвам „работник“, защото в ония времена всички, които се занимаваха по някакъв начин с политика, бяха назовавани партийни работници. Никой не дръзваше да се нарече политик. Кацаров беше изключително добросъвестен, честен, принципен партиен работник. Именно тези негови качества „натежаха“, когато през онова трудно, противоречиво, заредено с опасности от остър сблъсък време, партията му го избра за свой първи секретар. В онези бурни дни това все още беше най-високият обществено-политически пост в ръководството на Троян. В същото време очевидно и най-отговорен пост особено в онази революционна ситуация, която мнозина помнят.

Всички, които го познаваха отблизо, днес признават неговия принос за мирния, безконфликтен преход на властта в нашия град. Кольо беше подготвен за последвалите остри междупартийни сблъсъци. Животът показа, че той е бил и най-подходящият да посрещне и укроти разразилите се страсти. Той не търсеше победа. Не искаше да доминира. Мобилизира в онези дни цялото си добродушие в името на едно спасително за града ни разбирателство. Зовеше за спокойствие. Искаше мир. Действително нямаше по-подходящ от него за запазването на сигурността на троянци.

Отиде си последният първи секретар на една изживяла времето си партия. Отиде си първият председател на една партия, която сега като извънпарламентарна опозиция ще търси своето възкресение. Поклон!
25 април 2026 г.
Мичо Генковски
Фото: Милко Недялков

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |