Петър Балевски – първопроходецът на индустриалния Троян

* „Построил двуетажна постройка, близо до споменатите самобитни водни механизми, и в края на 1905 г. и началото на 1906 г. в Троян се появила първата фабрика“ * „През 1907 г. били закупени 3 механични стана, комплект от 3 дарака, ръчна предачна машина и тепавица. Три години по-късно, през 1910 г., се доставя първата малка предачна машина... През 1911 г. се монтира парна машина, а на р. Бели Осъм – турбина с динамо“ * „През 1922 г. се построява втора водна централа в мах. Чакърска. Така Троян става третият град в България, след София и Габрово, в който електрическата енергия се използва за индустриални и битови нужди“

 

Христо Борисов

Началото 120 години

Авторът Христо Борисов – който миналата година навърши 80, но творческият му ентусиазъм е като на четирима по на 20 – от десетилетия живее в Ловеч. Обаче е от нашето с. Бели Осъм и си остава троянец по дух и здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Добър приятел на Т21 и ценен наш автор. В предишен свой текст (виж „В основата на модерната троянска индустрия“ в бр. 14 на Т21 от 9 април 2025 г. – бел. ред.) г-н Борисов посочи, с характерната си прецизност към фактите, нещо твърде важно троянско – откъде тръгва индустриализацията на занаятчийския ни град и кои са пионерите на това голямо дело, наредило Троян „в първата петица на градовете в България по процент на промишлено производство на глава от населението“. А сега разказва за най-първия и най-големия, Петър К. Балевски, превърнал се в емблема на троянската промишленост от първата половина на 20. век, поводът пък е 120-годишнината от създаването на фабриката му, първата в града ни. Т2

В НАЧАЛОТО на 2026 г. се навършиха 120 години от създаването на първата фабрика в град Троян. Началото поставя Петър Кинов Балевски. Мястото, на което се започва и след време ще извиси ръст текстилното предприятие, са крайградските бостани на юг от града, край реката. През 1900 г. Балевски построява малка воденичка (караджейка) с един камък. Наскоро след това построява до нея и тепавица с два копана (големи дървени чукове, с които се степват изтъканите халища). За двете „технологични чудеса“, плод на самородния български технически гений, впечатлил и пътешественика Феникс Каниц години преди това, бил построен бент на река Бели Осъм.      

Петър Кинов Балевски (1866-1943)

ИЗБРАНИЯТ за кмет от съгражданите си Петър Балевски, природно интелигентен, с търсещ и находчив за новото нюх, не се задоволил с упражнявания от семейството му занаят на терзия абаджия и с търговията в бакалницата преди кметуването. Искал и търсел нещо ново и по-мащабно, нещо, с което да е в първите редици, пред занаятчиите-еснафи. Прочел през 1902 г. в Държавен вестник, че се продават стари машини от държавната текстилна фабрика в Сливен и … яхнал коня през Балкана, та в града под Сините камъни. Закупил от сливенския текстилец Марко Мондешки 4 дървени стана, 3 дарака и 1 ръчна предачна машина. Построил двуетажна постройка, близо до споменатите самобитни водни механизми, и в края на 1905 г. и началото на 1906 г. в Троян се появила първата фабрика. Че предприятието има фабричен вид, като постройка и оборудването с някакъв архаичен вид „машини“, все още е силно казано. Но фактът, че в него работят наемни работници, го приближава до индустриалното и отдалечава от занаятчийското производство. Така създателят и собственик на първата фабрика в Троян и Троянско, първият „фабрикаджия“, поставя началото на индустриализацията в града. 

ТЕХНИКАТА, макар и стара, си е техника и за нея са необходими квалифицирани работници, каквито в района няма. По някакъв начин, вероятно не с прочутата вече и зад граница троянска ракия, а с добро заплащане, били привлечени майсторът Васил Сандев и 15 опитни работници  от сливенската фабрика. Продукцията на троянската фабрика скоро намира добър пазар въпреки конкуренцията на произвежданите в Сливен и Габрово шаяци. В предприятието се работи от тъмно до тъмно, като работниците получават 25-30 лева месечна заплата, а майсторът – 100 лв., тъй като бил единственият в града и само така можело да бъде задържан. Балевски се свързва с габровски търговци на текстил, но много скоро бил измамен от тях и трябвало временно „да пусне кепенците“. Дал ги на съд, който за разлика от днешния, много бързо ги осъдил и след като му изплатили нанесените загуби, а на работниците заплатите, фабриката пак заработва.  Практичният троянец не изпуснал работниците си през двата месеца принудителен престой – за да задържи 40-те текстилци, докато фабриката е запечатана, им платил да правят калдъръм в двора.     

ПРЕЗ 1907 Г., вследствие на нарасналото производство и натрупан капитал, били закупени 3 механични стана, комплект от 3 дарака, ръчна предачна машина и тепавица. Три години по-късно, 1910 г., се доставя първата малка предачна машина „Селфактор“ и още един комплект от 3 дарака. През 1911 г. се монтира парна машина 175 к. с., а на р. Бели Осъм – турбина с динамо 45 к. с. за осветление на фабриката и централната част на града. През 1922 г. се построява втора водна централа в мах. Чакърска. Така Троян става третият град в България, след София и Габрово, в който електрическата енергия се използва за индустриални и битови нужди.                 

ПО ВРЕМЕ на Балканската и Първата световна война текстилната фабрика изцяло обслужва армията. Големите поръчки налагат разширяване на производствените мощности. През 1915 г. се купуват 15 механични стана, комплект от 3 дарака и 2 селфактора. Броят на работниците достига 120 души, а годишното производство на плат – 110 хиляди метра. През 1923/24 г. индустриалецът предприема голямо строителство за разширяване на производствените площи. Ангажират се финансови средства и от Промишлено-търговска банка, довело да фалит на същата. Фалира и АД „П. К. Балевски“. Държавата назначава синдик, който отдава фабриката под наем на евреите Марко Аврамов и с-ие Папо. След 1927 г. Аврамов работи сам, а директор е евреинът Финци, човек с прогресивни разбирания. Броят на работниците достига 200 души. Работят на две смени – дневна по 9 часа и нощна 8 часа, при сравнително добри условия на труд и редовно изплащани заплати. През 1928 г. синдик отново изземва фабриката и я дава на Георги Семерджиев. Той закупува още 20 стана и едно пресукало и увеличава броя на работниците на 300. Така доста хора от града и махалите изкарват прехраната си в предприятието, а мнозина живеят в помещения на самата фабрика. По време на световната икономическа криза (1929-1932 г.) Семерджиев не плащал редовно заплатите или давал само малък аванс. Стигнало се до материално възнаграждение в плат, който работниците продавали на безценица в близките села и махали или заменяли в натура. Така се стига до най-голямата стачка през 1934 г., за която в-к „Работническо дело“ пише: „ Въпреки полицейския терор стачката в текстилната фабрика на Семерджиев завърши с успех. На стачниците са изплатени всички надници…“.

Характерна гледка от някогашен Троян, Главната улица, 20-те години на 20. век 

ПРЕЗ 1936 Г. собственикът Петър Балевски успява да погаси задълженията си и да си върне фабриката. Влиза в съдружие с габровския индустриалец Христо Райков и така предприятието се стабилизира. Произвеждат шаяци, одеяла и луксозни камгарни платове. Снабдяват се с вълна от България и внос от Австралия. Камгарни прежди внасят от Италия и Испания. Производството на платове достига 130-150 хиляди метра годишно. По време на войната Балевски създава своя кантора и склад в София за пласиране на произвежданите платове. В края на м. април1940 г. голям пожар унищожава фабриката, но тъй като производството й е предназначено изцяло за армията, с намесата на държавата е отпуснат благоприятен кредит от ТПБ (Троянска популярна банка). След пожара работниците са задържани, както и при първия фалит, като се включват в строежа на сградите като общи работници. Една част от становете са отремонтирани. От началото на 1942 г. производството се възстановява, макар и намалено. Доставени са 20 автоматични стана „Шонхер“ и 5 селфактора „Хартман“, 3 дарака и един ринг с 400 вретена. Работят около 270 души, повечето местни хора. Със закон от 1940 г. за гражданска мобилизация работниците буквално са закрепостени към фабриката. 

ЗА РАЗВИТИЕТО на текстилното предприятие след 9 септември 1944 г. до текстилен комбинат може да се прочете в документалната ми хроника „Индустриалният Троян“. Не съм изследвал как се развива текстилната промишленост в Троян след 1989 г. Има такива изследвания на проф. Иван Дочев и Елеонора Авджиева, извадки от които цитирам в „Индустриалният Троян“.   

м. май 2026 г.

Христо Борисов  

 

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

И да добавим. Първият и най-голям троянски фабрикант от първата половина на 20. век е и голям дарител за общественото троянско благо и просперитет. За подарената ВЕЦ и улична електрификация на Троян, направила го третия град в страната с подобна екстра, бе казано в статията на г-н Борисов. Но има и други сериозни дарителски жестове на фабриканта, бил и два мандата (1903/1905 г., 1906/1908 г.) кмет на Троян – с негови средства се строят училища в тогавашните махали Велчевска и Кнежки лъг, подпомага местно сиропиталище, а през 1920 г. е основен спомоществовател за изграждането на театрален салон в града. 

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. фабриката на Петър К. Балевски е национализирана, като – неведнъж сме се питали дали е случайно или е някаква тънка гавра с емблематичния троянски предприемач и делото му – я прекръщават на „Болшевик“ („болшевики“ – ляво-радикалните последователи на Ленин в Русия, превърнали след идването си на власт насилието, в това число експроприацията и национализацията на частната собственост, в официална държавна политика, намерили своето продължение като идеология и практика в комунистическите партии на страните от бившия съветски блок, сред които бе и България – бел. ред.). В по-ново време наследникът на някогашната текстилна фабрика получава името „Витекс“. 

Т21

Начало 

 

Още от същия автор:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1)  
• Възраждането на Троянската популярна банка (2) 
• Единението прави успешни Троян и троянци (1)
• Единението прави успешни Троян и троянци (2) 
• Троянската мечта за железницата (1) 
• Троянската мечта за железницата (2) 
• Троянската мечта за железницата (3) 
• В основата на модерната троянска индустрия 
• Как бе създаден великият химн „Върви, народе възродени!“ 

Tweet