Как бе създаден великият химн „Върви, народе възродени!“

* „Дойде директорът на училището и с треперещ глас каза на нашия учител: „Панайоте, с този марш ти ще прославиш и град Ловеч, и цяла България!“. След края на часовете цялото училище бе строено на двора. Маршът бе разучен за около час и цялото училище пееше с пълно гърло песента…“

 

Христо Борисов

И ний сме дали нещо на света

Знаем, че „Върви, народе възродени“ е създаден в Ловеч в самото началото на миналия век (1901 г.), авторът е Панайот Пипков, тогава учител в люляковия град, а текстът, писан десетина години по-рано (1892 г.), е на Стоян Михайловски, писателят, по онова време учител по френски в Русе. Но за божествения миг на озарението – буквално миг, един училищен час по музика в ловешкото училище „Антим I“, родил един от най-великите и със сигурност най-обичания български химн – ни разказва този текст на нашия земляк Христо Борисов. По данни от най-първа ръка – на един от учениците, ловчалията Петко Топалов, присъствали на чудото и изпели за пръв път химна, и на самия Панайот Пипков.

Христо Борисов – който тази година е юбиляр, навършва 80 – живее в Ловеч от десетилетия, но си е троянец по кръв и дух, родом от нашето с. Бели Осъм и здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.). Т21

ПРЕЗ 1901 Г. в току що построената сграда на ловешкото петокласно училище, наречено на екзарх Йосиф, за пръв път прозвучава песента „Върви, народе възродени!“. Днес няма българин, който да не знае и да не е пял тази, станала вечна песен. Въпреки това искам да припомня на троянци историята на спонтанно създадената песен от Панайот Пипков по стихове на Стоян Михайловски  и превръщането й в химн на българската просвета и култура. Друга, станала вечна песен – „Марсилезата“, написана от френския капитан Роже дьо Лил само за една нощ, повече от два века е национален химн на Франция! „Интернационалът“ се ражда за три дни от вдъхновението на обикновения белгийски работник Пиер Деийтер и повече от век е химн на работническата солидарност! „Върви, народе възродени!“ е написана само за един учебен час! Но какъв час! Златен час! И само след два дни става днешния Химн на българската просвета и култура, след изпяването й от ученици и учители на тържество по улиците на Ловеч, посветено на братята първоучители Кирил и Методий.

ПАНАЙОТ ПИПКОВ е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив в семейство с положителен светоглед към творчеството и голямото обществено значение на музикалното изкуство. Двадесетгодишен Пипков заминава за София, където се посвещава изцяло и завинаги на изкуството. Сближава се големия актьор Васил Кирков, послужил му като пример и изиграл решаваща роля в неговото самоопределяне към музиката. Театралната трупа, в която започнал като стажант артист, му ходатайства пред министерството на просветата за музикална специализация в Италия, при знаменития Гуарниери. В благодарствено писмо до директора на театъра Пипков пише: „Вие трябва да знаете, че музиката е всичко за мен. Аз съм определил явно своя път: или музика, или смърт!“ Но парите не стигат, а и стипендията му е спряна и младежът е принуден да се върне в България. Съдбата на музиканта го довежда в Ловеч. Тогавашният министър на просветата е ловчалия и той успява да го „открадне“ от Варна, където го искали за учител. Така бил назначен в Ловешкото петокласно училище.       

ПЕТТЕ ГОДИНИ (от м. септември 1900 г. до м. септември 1905 г.), прекарани в Ловеч, са години на възторжено учителстване, създаване на самодейни хорове, работа с военния оркестър на 34-ти пехотен Троянски полк. Това са години на плодоносна творческа и обществена дейност, довели до музикално възпитание на ловчанци и формирането на музикалния живот в града. Създава два градски хора - мъжки и смесен, а слабият любителски оркестър превръща в професионален изискан оркестър, в който свири първа цигулка и вещо дирижира.

НО ВЪРХЪТ, звездният миг, е оня час по музика на 9 май 1901 г., когато пред очите му случайно попада стихотворението на Стоян Михайловски, посветено на светите братя Кирил и Методий. За спонтанното хрумване, осенило го в оня учебен час, самият Пипков пише в своя статия през 1942 г. в списание „Родна реч“: „Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче нямаше готов текст… реших да отложа“, но вижда, че „един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение… Понеже търсех текст, надвесих се, за да прочета непознатото за мен стихотворение. Още не преполовил бисерните му стихове, в главата ми прозвуча вдъхновена от тях музика“.

Панайот Пипков, Стоян Михайловски

ТАЗИ ИСТОРИЯ на създаването на песента се потвърждава от спомена на негов ученик, който открих, публикуван от внука му Севдалин Савов в русенски вестник от 25 май 2012 г. Дядото Петко Топалов, родом от Ловеч, е бил сред учениците, станали свидетели на написването на музиката на „Върви, народе възродени“. Нещо повече – той, третокласникът по тогавашната система на образование (по днешната – седмокласник), е бил пряк виновник, за да избликнат нотите на песента. Предавам със съкращение публикувания спомен, защото от „първа ръка“ представя еуфорията, обхванала училището, в което имах и аз честта и удоволствието да преподавам любимата си история сто години по-късно:

„През учебната 1900/1901 г. наш учител по музика беше бъдещият виден композитор Панайот Пипкав. Целият ни клас беше само от момчета. Всички бяхме бедни, палави и много будни деца. На 9 май 1901 г. имахме час по български език и литература. На черната дъска учителят ни беше изписал с красив почерк цялото стихотворение „Кирил и Методий“ на съвременния наш поет Стоян Михайловски, когото изучавахме. (Ето тук е разликата във версиите за текста песента – Пипков казва, че видял в часа си ученик да чете текста от книга – бел.  моя Х. Б.) В този ден аз бях дежурен по клас с моя приятел Калистър. С биенето на звънеца за края на часа дойде голямото междучасие. Както обикновено целият ни клас хукна към река Осъм, само на метри от училището. Черната дъска в класната стая и изписаните върху нея стихове останаха неизтрити. А това беше основно задължение на дежурните. Увлечени в шумни игри, закачки и къпане, никой от нас не бе чул звънеца за влизане в стаите. Едва след биенето на втория звънец всички се втурнахме тичешком към класната стая, но бе твърде късно. Пред вратата вече чакаше с цялото си достолепие, с цигулка и лък под мишница учителят ни по музика Панайот Пипков, при когото беше следващия учебен час. Макар пеенето да беше най-обичаният предмет в нашия клас, то дваж бе по-голям страхът от това, че не си бяхме пред чиновете. Класът не успя да поздрави учителя, както бе по правилника. Ние, дежурните ученици, също не бяхме свършили своите задължения – черната дъска стоеше неизбърсана със стиховете на Стоян Михайловски. А трябваше да бъде начертано петолиние за часа по музика. Строгостта на Пипков бе известна на всички ученици от училище „Йосиф I“. Колкото и да го обичахме, толкова уважението към него и респектът бяха големи. Г-н Пипков изискваше в своя час абсолютен ред и старание. Знаехме добре и наказанията, които рядко прилагани, бяха особено нежелани – с дървената показалка. Учителят Пипков извика пред класа двамата дежурни. Смирено очаквахме наказанието. Единият от нас понечи да избърше дъската, но учителят го видя и вдигна ядосан поглед. Изведнъж се зачете в написаните на дъската редове, прочете ги още веднъж. Спря с жест дежурния и с късче тебешир надраска петолиние, по което написа няколко ноти. Тебеширът се разтроши, но учителят продължи да пише. Изпрати ученик до дирекцията за нов тебешир. През това време Панайот Пипков триеше къде с парче плат, къде с ръкав нотите и допълваше нови, като междувременно свиреше с цигулката. Един от нашите съученици изпя написаното, след това мелодията бе изтананикана от едната редица ученици, а след това от другата. Ще поясня, че почти целият клас под ръководството на Панайот Пипков пееше или в училищния момчешки хор, или в църковния на храма „Успение на Св. Богородица“ в Ловеч, наблизо до училището ни. Така до края на часа целият ни клас вече пееше песента по текста на стихотворението, останало неизтрито върху черната дъска заради нашата детска палавост. Доведени от звучащата навсякъде непозната и прекрасна песен, учители и ученици напълниха коридора пред класната стая. Дойде директорът на училището Христо Бръмбаров и с треперещ глас каза на нашия учител: „Панайоте, с този марш ти ще прославиш и град Ловеч, и цяла България!“. След края на часовете цялото училище бе строено на двора. Маршът бе разучен за около час и цялото училище пееше с пълно гърло песента. След два дни на 11 май, празника на светите братя Кирил и Методий, ние учениците от петокласното училище „Йосиф I“, преминахме под строй през града, като гордо пеехме създадения с наше участие химн „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви…“    

КАЗАНОТО от самия Пипков, години след събитието, и споменът на неговия ученик Петко Топалов се припокриват. Личното ми мнение е, че за учителя-композитор по-лесно би било да музицира и композира, като следи текста написан на дъската и записва нотите на петолинието в съседство с него. А пък и при такъв строг учител ученик да си позволи да чете нещо странично?! Но не това е най-важното. Имало е великолепен текст, изключителен композитор и вдъхновен ученически клас! Двата спомена потвърждават спонтанността на композирането, участието на целия клас, после и на училището и пророческите думи на забележителния директор тогава Христо Бръмбаров. За мен откритието е, че на 11 май 1901 г. за пръв път в България се провежда ученическа манифестация, на която всички – ученици и учители (от ловешкото училище „Йосиф I“) – представят пред ловешката общественост химна на българската просвета и култура. За да го запеят след тях във всички училища в България! Честит празник! 

м. май 2025 г.

Христо Борисов

Троянската връзка

МАЛКО известен факт е, че в люляковия град Панайот Пипков написва и хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк. В Ловеч маестрото създава ученически църковен хор към ловешкия храм „Св. Богородица”, а на четвъртата година от престоя си в града става капелмайстор на военния оркестър на 34-ти пехотен Троянски полк (базиран в Ловеч – бел. ред.). Но въпреки всички произведения, създадени от композитора – сред тях са и вечните български песни „Сладкопойна чучулига”, „Когато бях овчарче”, „Де е България”, той ще остане в българската история като автор на най-обичания български химн – химна на българската просвета и култура, огласящ площадите и училищата и до днес.

Даниела Балабанова, БТА, Ловеч

Бел. ред. Този кратък откъс е от статията „Как Панайот Пипков написва „Върви, народе възродени“ в бр. 21 на Т21 от 27 май 2020 г.

Начало

Още по темата:

• Как Панайот Пипков написва „Върви, народе възродени“ (2020 г.)
• Бално време (2024 г.)
  

Tweet