Бално време

* „Панайот Пипков, даскал в Ловеч, роден в Пловдив, и Стоян Михайловски, роден в Елена, учил в Галатасарай, завършил право в Екс ан Прованс, даскал по френски в Русе, създават тази божествена песен“

24 май

И ПОНЕЖЕ сега е едно такова еуфорично „бално“ време – троянско и общобългарско, с настървените отброявания до 12 (защо?!), безкрайните бибиткания на клаксони от наточени и обалонени возила, гюбеците до зори по заведенията, досадните скимучения на Роси за учителката любима и тем подобните тематични песньовки, изстискването като мокра кърпичка на семейните бюджети за рокли и ондулирания за по няколко хилядарки, постигащи безпогрешно единствено това да превърнат тийнейджърката в лелка, „холивудските“ фотосесии, умилено-просълзените даскалици, уйдисващи на „балуващите“ и прикриващи преподавателската си нищожност зад големите букети, комичното, добре че е мимолетно, себеусещане за величие и всякаквите подобни бални измишльотини, пошлотии и простотии (по троянски – гълвотии). И кой ли ти му мисли/сеща, че всичката тази гръмка нелепица е заради просветителското дело на светите братя Кирил и Методий и техния празник – 11 май по единия стил и 24 май по другия (новия).

ЗАТОВА решихме да припомним нещо по-различно около този наш голям, най-големия, празник, случило се съвсем наблизо – в европейския Русе и също европейския (тогава) съседен ни Ловеч преди повече от век. Нещо много хубаво и наистина величаво. Нужният контрапункт на сегашното „болно“ (пардон – „бално“) време. Открихме го във фейсбук, а авторът Георги Проданов не ни е познат, но поздравления! Т21

ЗНАЧИ, през 1892 г. един сприхав даскал по френски в Мъжката гимназия в Русе, Стоян Михайловски, пише стихотворение от четиринайсет куплета. Някакъв даскал, ще кажат някои неумни. Да, ама самият Стоян Михайловски! През 1902 г. един ловешки даскал по музика има задача да напише химн за светите братя Кирил и Методий. Пак някакъв даскал, ще кажат ония! Да, ама Панайот Пипков!

Панайот Пипков, Стоян Михайловски

ДАСКАЛЪТ имал задача да напише химн, кой им ги е правил на тия даскали програмите, не знам. Хубаво, ама даскал Панайот не намирал подходящ текст, явно нямало е и кой чиновник да му го спусне отгоре. И все отлагал, та до 9 май. А празникът - на 11-и! И на 9-и г-н Пипков забелязва, че един ученик вместо да слуша урока, чете поезия. Пореден шок, чете поезия (в час). Представяте ли си кое тогава се е считало за нарушение на учебната дисциплина. Защото явно и за поезията си е имало време, предвидено в плана учебен. И тръгнал даскалът Панайот към ученика непослушен, но преди по най-консервативен начин да му издърпа ушаците, погледнал какво чете тоз вагабонтин лиричен. И забравил за ушите. Взел стихосбирката и налудничав може би за учениците, затананикал си полунаум, полунаглас.  И грабнал тебешира, и ноти започнал да пише. И така, тананикайки, пишейки и бришейки, сътворил шедьовър. И учениците на даскал Панайот от Ловеч запели химна, написан по стиховете на даскал Стоян от Русе, до края на часа. На 11 май хорът на училището го изпял пред гражданите на Ловеч. През 1902 г.

А ПРЕЗ 1903 г. това вече бил „Химнът на св. и св. Кирил и Методий“ в пределите на Българското Царство. Панайот Пипков, даскал в Ловеч, роден в Пловдив, и Стоян Михайловски, роден в Елена, учил в Галатасарай, завършил право в Екс ан Прованс, даскал по френски в Русе, създават тази божествена песен. И тя става химн на славянската писменост и култура! Сполай ви, даскали, от мъничките селски училища до най-реномираните световни университети! Бъдете химнописци во веки веков! Боже, дай култура на България и съхрани я в бъднините! Поклон пред светлоносците!

Георги Проданов 

Начало

Още по темата:

• Тайният дневник на една абитуриентка (Фрогнюз)
• Бална треска в Троян 2010 
• С тениска на бала в Троян – да, ама не! 
• Тази година – на бал с маски
• Как Панайот Пипков написва „Върви, народе възродени“
  

Tweet