Единението прави успешни Троян и троянци (2)

 * „И Храмът, и Училището, и възстановеният от „присъствието” на башибозука Град, и Водноелектрическата централа, и „Копът”, и Железопътната линия, и Кооперациите, Фабриките, Заводите и Комбинатите са плод на единение и съграждане“

 

Христо Борисов, Троян, м. март 2023 г.

Троянската приказка

В КРАЯ на м. март землякът ни Христо Борисов – ловчалия, но с троянски корени, от с. Бели Осъм, дългогодишен учител по история – представи новата си книга „Възражднето на Троянската популярна банка“, извадки от която публикувахме в Т21 (виж „Възраждането на Троянската популярна банка“ – бел. ред.). Вторият му обемен труд за уникалното троянско дело – Троянската популярна банка (ТПБ), благодарение на което селището ни през 20-те и 30-те години на 20. век уверено върви напред, добива градски размах. И поредната му книга за Троян, троянската икономиката и строителите на съвременен Троян, стъпила върху сериозни проучвания, документи и задълбочена изследователска и анализаторска работа.

ТОГАВА – на представянето на „Възраждането на Троянската популярна банка“, домакин бе общинският Туристически информационен център – г-н Борисов разказа една красива приказка. Приказка, но истинска, за пътя на Троян от първата половина на 19. век и получаването на градски статут през 1868 г. та до днес, 2023 г., за проблемите, успехите, троянските герои и за принципа на „единението, което ни прави силни и успешни, и сигурни в утрешния ден“.  Сега г-н Борисов разказва троянската приказка на читателите на Т21.

Т21 

 (продължение)

НЕКА ВИДИМ какво се случва през размирния 20. век, та дано извлечем поука- и ние и водачите, т.е. днешните лидери.

Откриването на най-важния и горд троянски паметник – на падналите за Майка България земляци, 2 юни 1938 г.

И АКО черквата и училището са белезите на духовното израстване на троянци, то следващият паметник е свидетелство за отношението им към родината и участието им в писането на най-новата й история. Издигнат през 30-те години на 20. век в центъра, „на мегданя”, на най-личното и заслужено място, е паметникът на загиналите през войните за национално съединение троянци, бойци от славния 34-и пехотен Троянски полк на 9-а Плевенска дивизия. С героизма си (особено при Дойран през 1918 г., когато отблъскват яростните атаки на петкратно числено превъзхождащия ги противник от английски и френски дивизии), троянци се доказват вече и пред света, като единни, като общност, която може да брани не само своето еснафско благополучие, но и родината си. Защото без нея няма да го има и него – мирния и съзидателен еснафски делник. Този паметник, издигнат от признателните наследници, увековечава не само подвига на дедите и бащите, но е и символ на единението на една трайно утвърдила се общност от хора, които винаги намират сили да поставят еснафския си егоизъм на второ място след ОБЩАТА ЦЕЛ. Защото те вече генетично са осъзнали, че постигането на общото е гаранция за успеха на личното!                                                                                                           

ТАЗИ осъзната истина обяснява третата група паметници – тези на предприемчивостта: Троянската популярна банка със сградата й „Копът”, както умилително я наричат и до днес троянци, и Воден синдикат „Троян”, с построената от него водноелектрическа централа. С тези истински символи на предприемчивия троянски дух, лидерите на троянската общност съзнателно подготвят два от трите основни фактора на бъдещата индустриализация- натрупването на паричен капитал и овладяването на по-ефективна във всяко отношение енергия- тази на Втората индустриална революция – електрическата. Оставало да се създаде и адекватна на тази революция транспортна система, с най-модерния й отрасъл – железопътния, и усъвършенстване на автомобилния.

НЕОТМЕННО със създаването на „трите лъва” на бъдещата индустриализация, водачите на общността подготвят и техния „укротител” – човешкия фактор. Пръв за тях (водачите на общността от 20-те и 30-те години на 20. Век) пише в-к „Хемус” в статия от 5 август 1934 г., представяйки на читателите си двама от „мозъчния тръст”, в какъвто се е превърнало ръководството на Популярната банка: „От две години насам нашият град, хубав с балканската си природа, добива нова модерна външност. Бившият кмет г-н Васил Цвятков разпореди да се приложи регулационният план в центъра на града (по този план е трябвало да бъде съборена и неговата къща и той не се поколебал да нареди от там да се започне, а за по-сигурно, че няма да отстъпи пред молбите и клетвите на близките си, изчезнал някъде през деня – бел. моя). Обновителното дело се продължава сега от новия кмет г-н Димитър Гимиджийски, подпомогнат от известно поколение граждани, проявили се вече с нови разбирания за живот и култура. На тия младежи и волеви граждани Троян дължи своя театър, електрическа централа, водоснабдяване, популярна банка с широко провеждани предприятия, ж. п. линия (от Ловеч до Троян с тунел през Балкана, която идея започнала да се осъществява от 1929 г. с трасирането на линията и построяването на няколко гарови постройки – бел. моя), курортна уредба и пр.” „Известното поколение” граждани включвало още Калю Балев, Андрей Шипковенски, Власи Лингорски, Димитър Икономов, Бочо Шейтанов и още редица мъже, все членове на ръководните органи на „Популярната”.      

Пред модерната нова сграда на Троянската популярна банка, Троян, 30-те години

ПРЕДИ ТОВА благоустрояване на града, тези напредничави, интелигентни и успели в живота си, между най-първите хора в Троян, създали най-голямото кооперативно сдружение в Троянско – Троянската популярна банка (ТПБ), която си поставила 12 цели, записани в чл. 2 на устава й. Най-важната цел е записана като: „1. Да кредитира членовете си за техните производителни и други действителни нужди.” След края на Първата световна война първата грижа на Управителния съвет на ТПБ станала прехраната на член-кооператорите, като доставил основните продукти – жито, боб и царевица, на поносими спрямо развихрилата се спекула цени. Така било спечелено доверието на огромната част от населението на града не само за развитието на „Популярната” през следващите десетилетия като една от най-успешните сред 70-те български популярни банки, но и за всички инициативи от обществена полза, които нейното дейно ръководство предлага до края на 40-те години на 20. век.

ДЕЛО на ОБЩНОСТТА станало строителството на Водноелектрическата централа през 1927-1929 г., като само най-бедните и вдовиците не внесли дялов капитал за бъдещото ползване на електрически ток за производствени и битови нужди чрез ТПБ и кооперация „Слънце”. Така станало и строителството на сградата на „Популярната” - „Копът”. Така ще бъде построена и ж. п. линията Ловеч - Троян през 1947-1948 г., с участието на цялата троянска общност. По този начин напредничавите, предприемчиви  и решителни „дейни троянци” (според известния писател и журналист Матвей Вълев, писал през 30-те години статия за тях – бел. моя), истинските лидери на троянската общност през първата половина на 20. век, са извършили един истински подвиг. За 3-4 десетилетия те пречупват еснафския манталитет на троянските занаятчии по един изключително ефективен начин – като успяват винаги да намерят пресечната точка на личната „изгода” и обществения интерес.   

ПРИ ВСИЧКИ единодействия на троянската общност след 1830 г. до наше време става въпрос за СЪГРАЖДАНЕ, т. е. строи се нещо общополезно, нещо което подобрява условията на труд и живот. И Храмът, и Училището, и възстановеният от „присъствието” на башибозука Град, и Водноелектрическата централа, и „Копът”, и Железопътната линия, и Кооперациите, Фабриките, Заводите и Комбинатите са плод на единение и съграждане. ЕДИНЕНИЕТО, което ни прави силни и успешни, сигурни в утрешния ден!                                                                  

Христо Борисов

Начало

 

Още по темата:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1)  
• Възраждането на Троянската популярна банка (2) 
• Единението прави успешни Троян и троянци (1)

Tweet