Възраждането на Троянската популярна банка (1)

* „Мислят стратегически и генерират идеи, на пръв поглед неосъществими в момента – като например строежа на собствена сграда чрез създаване на специален фонд още през 20-те години. Такава е и идеята за Водния синдикат, за железопътната линия от Ловеч до Троян и не на последно място създаването на Културно-стопанския съвет“

И ний сме дали нещо на света…

Христо Борисов

ЕДНО голямо троянско дело, създадено изцяло с троянски сили и средства и дало много на града ни – и в чисто материален/стопански план, и като идеи, перспектива, стил – Кооперация „Троянска популярна банка“ (ТПБ). Създадена през 1914 г., ръководена от амбициозни, можещи и успели хора, влюбени в своя град и край, спечелила доверието и обединила силите на над 2000 местни акционери, вдигнала си на най-личното троянско място дом, за който се говори в цяла България, дала рамо на предприемчивите троянци и сама извършила значими стопански и културни дела.

Закрита (национализирана) след преврата през 1944 г. А през 1992 г. възродена от шепа ентусиасти, въпреки всичко – с много битки и срещу много пречки от всякакво естество. И 30 години след новото начало – през 2022 г., ТПБ, която днес няма някогашната си мощ и блясък, но стои уверено, намери своя достоен летописец – земляка ни Христо Борисов (р. 1945 г.), ловчалия, но от троянското село Бели Осъм, историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях документалните хроники „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.) и др.

Книгата

Обемистото му изследване на явлението ТПБ, озаглавено „Възраждането на Троянската популярна банка – документална хроника и спомени“ (512 стр., издателство „Инфовижън“, Троян, 2022 г.), е посветено на 30-годишнината от възстановяването на дейността на кооперацията. Но големият смисъл за написването е заявен на корицата: „Вече повече от 100 години селището (Троян) излъчва личности, които все изпреварват времето си, генерират идеи и умело включват балканджиите в реализирането им. Постигат го като винаги намират пресечната точка между личния и обществения интерес – изгодата! Така „колибарите“ постепенно изграждат своя град и себе си като граждани – податливи на новото и значимото за общността! И превръщат някогашните две враждуващи махали в един от най-индустриалните градове на България“. В няколко поредни броя ще представим откъси от книгата на г-н Борисов, подбрани от автора. Т21

НА 6 ЮЛИ 1914 Г. 117 занаятчии, търговци и няколко интелигенти основават кредитно кооперативно сдружение „Троянска популярна банка” (ТПБ). Дружеството се основава за 99 години. Ще се управлява от Общото събрание, Управителен съвет, Контролен съвет и директор. Избраните в ръководните органи са едни от най-първите хора в Троян, ала несъмнено признат авторитет не само в Троян и околията, а и в страната, е Никола Гимиджийски. Популярната банка официално заработва на 1 март 1915 г., когато е регистрирана в Ловешки окръжен съд, но включването на Царство България в Първата световна война прави невъзможна дейността: „ Предвид на общата мобилизация на въоръжените сили на Царството Банката ни да престане да функционира до настъпването на нормални времена…” И до 31 октомври 1918 г. Троянска популярна банка „спуска кепенците”.                        

Знаковата за Троян сграда на Троянската популярна банка, 30-те години

ОТ ПЪРВАТА следвоенна година до национализирането на активите й в началото на 1951 г. ТПБ бележи непрекъснат възход по чисто банковите си показатели. Нараства броят на член- кооператорите до 2500 души в края на 40-те години, а с него и дяловият капитал; увеличават се спестяванията в срочни, безсрочни и детски влогове; нараства пласментът, като се кредитират обществени предприятия, какъвто е Воден синдикат „Троян”, електрифицирал града и селата, водоснабдяването на града, кооперации и занаятчии.   

ПРЕЗ ТЕЗИ 32 години „Популярната” и нейните лидери убедено и целенасочено налагат кооперативната идея сред занаятчиите, създавайки кооперации по браншове, отначало като отдели на кооперативното сдружение. Членовете на УС и КС на ТПБ Васил Цвятков, Кальо Балев, Димитър Гимиджийски, Бочо Шейтанов, Лазар Радковски, Власи Лингорски и други председателстват или са в управителните съвети на повечето занаятчийски кооперации, докато те се стабилизират.      

ЗА ВСЯКО свое начинание УС на ТПБ създава комитет (комисия), която отговорно планира, организира, изпълнява и се отчита за свършеното. Такъв е Комитетът по прехраната, който осигурява изхранването на града в следвоенните години, и то в остра борба със спекулата и черната борса. Доставят се десетки тонове жито, брашно, боб „с една съвсем малка за Банката печалба”. Откриват магазин за членовете на кооперацията, чрез който доставят материали за занаятите, а в края на 20-те години и електроматериали за осветлението на домакинствата  и „двигателната сила” на занаятчиите.  

БАНКОВОТО ежедневие не е пречка ръководителите на кооперативното сдружение през годините – Васил Цвятков, Димитър Гимиджийски, Андрей Шипковенски, Кальо Балев, Власи Лингорски, Тодор Василевски, Стойко Попов и много други да са и общественици, да мислят стратегически и генерират идеи, на пръв поглед неосъществими в момента – като например строежа на собствена сграда чрез създаване на специален фонд още през 20-те години. Такава е и идеята за Водния синдикат, за железопътната линия от Ловеч до Троян и не на последно място създаването на Културно-стопанския съвет, очертал перспективата за развитие на Троян и Троянско за десетилетия, като „задоволи една напреднала нужда за нашия край и си поставя за главна цел културно издигане на града и околията”.   

ЗНАЧИМА е и дарителската дейност на кооперативното сдружение „Троянска популярна банка“, насочена към читалищата, училищата, летните детски колонии, вестник „Хемус”, за строеж и ремонти на хижи в Троянския Балкан, за пострадали от земетресения и наводнения. Подпомагат се студентите в Художествената академия Иван Шошков и Иван Пеевски, първият студент в Съветския съюз Чавдаров, крайно бедни ученици от гимназията и грънчарското училище, издаването и отпечатването на книги, направата на филм, свързан с туризма. Самите ръководители вършат и най-прозаична работа, като затваряне на консерви в специално създадената консервна работилница от Васил Цвятков, извършват ревизии, без да са длъжни, като Кальо Балев, за което не иска да му се заплаща. Не претендират за награди и отличия. Нещо повече, когато на обявения за „Почетен гражданин” на Троян Никола Гимиджийски му предлагат негов портрет да бъде поставен на видно място в Общината, той решително възразява с мотива, че докато е жив, иска да се среща очи в очи с хората. А когато вземат решение за увековечаване с портрети на заслужилите със закупуването и ремонта на първата собствена сграда, вземат невероятното за нашите дни решение: „Разноските по таблото ще са за сметка на лицата, които участват с ликовете си в него”!    

С ТАКИВА новаторски идеи и заставането в центъра при реализацията им, не само чрез осигуряване на най-евтин кредит, но и с ръководенето им, Троянската популярна банка наистина си спечелва огромна за времето си популярност, любовта и доверието на троянци, които съвсем по свойски започват да я наричат „Популярната” и „Нашата банка”, защото тя никога не ги излъгва! И защото нейният лидерски екип гледал напред в бъдещето. И не само гледал! Знаел и прилагал и решението- превръщането на всяка значима идея в дело на цялата общност. Чрез „срещата” на личния с обществения интерес в пресечната им точка - ИЗГОДАТА! Построената през 1937 г. сграда на Троянската популярна банка в центъра на града, с дяловото участие на всичките си член-кооператори, веднага се превръща във визитката на Троян. Не защото е най-голямата сграда и е символ на модерност, а защото потвърждава убеждението за ОБЩНОСТ, умело предвождана от напредничави лидери!   

Първият председател на УС на ТПБ Никола Гимиджийски и

първият директор Тончо Балевски (бащата на акад. Ангел Балевски)

С ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерския съвет (218 ПМС) от 2 март 1951 г. е преустроена банковата система в Народна република България. По силата на същото всички активи и пасиви на Кооперация „Троянска популярна банка” преминават към Българска народна банка (БНБ). Иззето е и одържавено имущество на обща стойност 34 822 916 лв., от налични пари в касата- 993 852 лв., стопански материали – 38 020 лв., земи – 978 765 лв., сгради и стопански инвентар - 21 079 954 лв. и други вземания за 1 732 325 лв. Решение на Общо събрание на ТПБ за закриване на кооперативното сдружение не е вземано. Няма в постановлението и като разпореждане на МС член или алинея за заличаване на Кооперацията, нито тогава, нито по-късно. Тя остава да съществува в правния мир, което дава възможност в даден момент да бъде ВЪЗСТАНОВЕНА дейността й.        

ДА, НАМЕРИХА се такива хора, които издирват 10 живи член-кооператори на Троянската популярна банка, „били в списъците на органите на банката преди 1951 г.” (цитат от Решение на Ловешкия окръжен съд (ЛОС), Фирмено отделение, юли 1995 г.), които 40 години след национализирането на „Популярната” не са изтрили от съзнанието си, въпреки превратностите на времето, спомена за институцията, подпомагала живота на „дребните съществувания”. „Днес 16.10.1992 г. в гр. Троян, в клуба на БСДП се състоя събрание на членове на бившата „Троянска популярна банка” - гр. Троян, легитимирали се като такива, както следва: 1. Кольо Иванов Найденов; 2. Минко Колев Райковски; 3. Митко Петров Митков; 4. Никола Иванов Цонковски; 5. Найден Василев Салийски; 6. Тончо Петков Шейтанов; 7. Любомир Стефанов Дренски; 8. Иван Петров Салийски; 9. Стойко Иванов Исикийски; 10. Мичо Николов Думанов…”.  Общото събрание на член-кооператорите избира УС с председател Минко Райковски и КС начело с Тончо Шейтанов се провежда, като са спазени изискванията на приетия през 1991 г. от VII Велико народно събрание „Закон за кооперациите”.

НАПРАВЕНО е „Заявление на кооперацията за връщане на имуществото й”. Протоколът от това събрание и решението на ЛОС са единствените документи в архива на „Възродената ТПБ” до края на 2000 г. Както казват в спомена си от 2014 г. двамата много заслужили за започването на реална дейност на ТПБ по т. 7 от Учредителния протокол Иван Попов и Иван Христов: „ Фактически Кооперацията съществува само в главите на УС. Няма нито офис, нито средства, нито надлежни документи. Практически до септември 2000 г. не е извършена никаква дейност.”  
 

(следва)

Христо Борисов, 

от книгата му „Възраждането на Троянската популярна банка“

Начало

Tweet