Човек с такава воля не бях виждал!

* „Селската лекарка му постави страшната диагноза рак на белите дробове и му предрече 3 месеца живот. В Раковата болница в Плевен потвърдиха диагнозата и предрекоха същото. Това беше някъде в средата на 2019 г. Стефан не беше човек, който ще се предаде без бой (…) В началото на декември се прости с живота. Но не след 3 месеца, а след 5 години“

Спомени за Лимона In memoriam

Стефан Генков-Лимона

На 9 декември ще се навърши година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се до последно, бори се години и не се предаде до края, бе невероятно корав, голям мъжкар. Бе и спортист в най-обхватния смисъл на думата – учил спорт, цял живот практикувал спорт (играч и след това дълги години треньор по баскетбол, омагьосан бе от оранжевата топка, знаеше толкова и толкова обичаше баскетбола, но и изобщо спорта, бягаше, играеше тенис на маса, обичаше волейбола, всичко спортно бе неговото), една от най-големите спортни личности на Троян. И, което за нас бе дар божи – имаше талантливо перо, находчиво, прозорливо, остро, забавно, в съчетание с куража да казва нещата без заобикалки, да бърка в проблемите и търси истинската истина, най-талантливото спортно перо на Троян. Бе атрактивен, забавен, шарен, авантюристичен. Липсва много – и на нас, и на приятелите си. По-долу ще прочетете нещичко за Лимона, по повод годишнината, от неговия земляк от с. Дебнево, приятел от детинство и също спортен човек – Иван Бояджиев, дългогодишен треньор по тенис на маса в Габрово. Ще има и следващи материали, от други приятели, Лимона заслужава. Т21

Иван Бояджиев

СЪС СТЕФАН учехме в селското училище, но не в един клас, той беше с три години по-малък от мен. През детските си години играехме заедно, къпехме се във вировете на река Видима, пасяхме кравите по пасищата, ловяхме риба в реката, ритахме топка на една поляна край циганската махала, която наричахме „стадион Кязим“.

КАТО ЗАВЪРШИХМЕ основното си образование, аз учих средно в Ловеч, а той в Троян. В по-късните се години прекарвах летните месеци в родното Дебнево и отново започнаха приятелските ни срещи. Знаех, че преди да се завърне в Дебнево, е завършил ВИФ, катедра „Баскетбол“, и след това дълги години е бил успешен треньор по баскетбол в отбора на „Чавдар“ (Троян). След окончателното си завръщане в село беше учител по физкултура, а аз през летните месеци – треньор по тенис на маса в местното училище. Пред къщата си беше поставил баскетболен кош и тъй като и аз играех нелошо баскетбол в Ловеч, си организирахме състезание по шутове от разстояние. Естествено, той беше по-добрият, но в училището „си връщах“ на тенис на маса. И там беше добър, но не колкото мен. Ще споделя една случка със Стефан.

ЕДИН предиобед се връщах с колелото от центъра и видях, че се беше качил на една дълга стълба да сменя керемиди на покрива. Насочих се към него и в този момент видях как се извъртя и падна надолу с главата от стълбата. Започна да вика за помощ, отидох и му помогнах да стане. Беше паднал на рамото си и виеше от болка. Незабавно го закарах с колата в „Бърза помощ“ в Троян. В продължение на няколко часа помагах на един санитар и лекарите да му правят изследвания. Заминах си чак след като лекарите успяха да намерят сина му и той пристигна. След тази случка често си пийвахме по някоя ракийка на масичка пред къщата му и той ми казваше пред хората „моят спасител“.

Лимона раздава автографи след премиерата 
на книгата му „Магията на оранжевата топка“, 
Троян, 28 февруари 2019 г.

ДРУГО, което за нещастие се случи с него, беше, че селската лекарка му постави страшната диагноза рак на белите дробове и му предрече три месеца живот. В Раковата болница в Плевен потвърдиха диагнозата и предрекоха същото. Това беше някъде в средата на 2019 г. Стефан не беше човек, който ще се предаде без бой. Започна лечение и здравословен начин на живот. Ходехме с него, карахме колелета, обикаляхме горите да берем гъби. В две огромни оранжерии отглеждаше зеленчуци. Пред къщата му постоянно спираха хора да купуват зеленчуци, гъби, яйца. Знам, че ходеше на почивка в Гърция, на екскурзия в Истанбул. Пътуваше всяка седмица с автомобила си на пазар в Троян, ходеше да гледа мачове на своя отбор „Чавдар“. За Гергьовден през 2024 г. купихме заедно едно агне. Тогава ми каза, че през април е получил инсулт и е лежал в болница в София. Виждаше се, че не е никак добре. „Иване – каза ми той, – мисля, че това е последното агнешко, което ще ям.“ В следващите месеци се влоши много и в началото на декември се прости с живота. Но не след 3 месеца, а след 5 години.

ЧОВЕК с такава воля не бях виждал! Амин! Мир на праха му!

6 ноември 2025 г.

Иван Бояджиев

Начало

Още по темата:

• Отиде си Лимона, сбогом, приятелю (2024 г.) 

Tweet