Отиде си Лимона, сбогом, приятелю!

* Бе невероятен боец – преди пет години, когато се сблъска с болестта, не й се даде, стисна я здраво за гушата и мислехме, че я е победил, шегуваше се с нея, шегуваше се със смъртта, бе същият, че и по-неудържим

 

Стефан Генков-Лимона (1947-2024)

In memoriam

 

ОТИДЕ СИ – след дълга битка с най-тежката болест – Стефан Генков-Лимона. На 9 декември, броени дни преди 78-ия си рожден ден (1 януари, 1947 г.). Човекът баскетбол, човекът спорт – играч, треньор, голямото баскетболно сърце, най-талантливото (и остро) спортно перо на Троян. Бе голям мъжкар, невероятен боец – преди пет години, когато се сблъска с болестта, не й се даде, стисна я здраво за гушата и мислехме, че я е победил, шегуваше се с нея, шегуваше се със смъртта, бе същият, че и още по-неудържим. Възхищавахме му се за този невиждан дух. Голям бе Лимона, много голям!

ВСИЧКИ знаят баскетболните му материали във вестника ни – стотици са през двайсетината години сътрудничество. Той познаваше играта като никой друг, обичаше я като никой друг, умееше да разказва за нея като никой друг. Всички знаят и чудесните му чужбински пътеписи, последният му (задочен репортаж) бе от Африка, преди два месеца…

ЛИМОНА си отиде, но остава. Така е с хората, които могат. Сбогом, приятелю! Дълбок поклон!

Погребението е на 10 декември, вторник, от 13:00 ч.,

 на Старите троянски гробища.

Т21

Бел. ред. По-долу публикуваме отново предговора към книгата му „Магията на оранжевата топка“, там сме казали още.

За колегата Генков

СТЕФАН ГЕНКОВ-ЛИМОНА е част от баскетболния бранд Троян – едно от онези имена, които преди години (70-80-те на миналия век) поставиха града ни на баскетболната карта на България. Възпитаник на ВИФ (сега НСА), после играч и над 25 години треньор в „Чавдар“ (Троян) – първо на подрастващите, после на мъжкия ни тим, който тогава е един от големите в националната Б група. Негови възпитаници са и единствените двама троянски национали (Коев и Ибов). Днес Генков отново е с/до възродения троянски отбор – пише, коментира, предлага, радва се, страда, бе готов да работи и като скаут (търсач на млади таланти), но кой знае защо, пренебрегнаха услугите му. Прякорът му Лимона също има спортна „жичка“ – тръгва от едно лимоненожълто „Фолксваген“-че, но се затвърждава с едноименното кафене с баскетболен кош на входа, отворено в родната къща в Дебнево след началото на демократичните промени. Спортен човек отвсякъде – и като физика, и като дух, такъв е и сега, минаващ 70-те. Но тук няма да говоря за спортиста, други могат да го направят по-добре, а за дългогодишния спортен (и не само) коментатор на вестника ни „Троян 21“ (Т21).

***

НИКОЙ не е писал така живо и силно за спорт в Троян, категоричен съм. Някой ще каже, че за спорт се пише по-лесно, но ще сбърка, нищо не се пише лесно. Винаги е трудно и който си го може, го може. А Лимона го може. Десетките му баскетболни материали, чужбинските му репортажи (от Америка, Канада, Гърция, Виена), другите му спортни и други статии в Т21 го доказват. Но нека се аргументирам.

ЗАПОЧВАМ оттам, че всичко, написано от него, е пределно авторско, негово си, разпознаваемо, Стефан-Генково. А това е сериозна работа, нарича се стил. Не всеки го постига, той – да.

И Е (ПРЕ)ЛЮБОПИТЕН, има тънкия усет да вижда детайлите и още повече – в малкото да вижда голямото и обратното, да забелязва неща, които другите пропускат. Така винаги успява да сглоби общата и неизменно пъстра картина на своя разказ. Казвам разказ условно – текстовете му, дори оперативните вестникарски статии, обикновено излизат от жанра си, надхвърлят го, винаги има и нещо друго, анализ, паралели, предложения, оценки, идеи. Добра илюстрация за тази наджанровост са американо-канадските му репортажи.  

ХАРАКТЕРНА е и една особена негова двойнственост – най-често е наблюдател и обект едновременно. Като че ли Лимона пише най-добре за неща, от които е част, съучастник, описва историята, но и в някаква степен я създава. Може би тук има доза тщеславие, но нищо от това – и с перото си Генков върши работа, не е (само) забава.

И ЗА ЗАБАВАТА. Някой мъдрец беше казал, че няма нищо по-скучно от вчерашния вестник. Ще си позволя да перифразирам – няма нищо по-скучно от скучния вестник. При Лимона няма скука, и най-обикновените му информационни статии са живи, атрактивни, четивни. И това не е лесна работа, и е важно, и не всеки го може.

ЩЕ ОТКРОЯ още една авторска особеност – Генков е сладкодумен разказвач. И на моменти вестникарските му историйки неусетно добиват фикционалност, стават художество. Тук авторът търпи критика, защото някак без да ни предупреди, доизгражда, допълва действителността и в известна степен изневерява на обективността. Сещам се за женската история в Полша на баскетболната ни легенда Финта (от поредицата „Троянският баскетбол – архивите са живи“), трагичния гръцки разказ за влюбените чайки („Реквием за двете чайки“), канадската целувка (из „Канадските репортажи на Стефан - 2“) и т. н. Това също е част от стила.

И ОЩЕ ЕДНА негова особеност, от най-съществените. Журналистика без позиция е като айрян без мляко, така мисля. Другото е криене зад принципа на обективността, или да го кажем по-директно – безгръбначност и страх. Или просто неможене. На Лимона позиция никога не му е липсвала, нещо повече – той е боец и умее да брани позициите си. Това е сред причините да го ценя толкова високо. 

 2019 г.

Генадий Маринов, гл. ред. на „Троян 21“

Начало

Tweet