Джон Бризби: „Шапки долу, поклон!“

* „Въпреки че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие  организира масови публични митинги в цяла Великобритания“

Уилям Гладстон
По света и у нас
В ЛОНДОН на 19 май се е провело честване, организирано от българското посолство като част от програмата за отбелязване на 150-годишнината от Априлското въстание, научихме от подробен материал в юбилейното издание на българите в Англий „БГ БЕН“. Пред паметника на големия политик Уилям Гладстон (1809-1898 г.) се състояла церемония по повод годишнина от смъртта му, на която са присъствали българският посланик Тихомир Стойчев, Джеймс Асер – депутат и председател на парламентарната група за приятелство с България, Франсис Гладстон – правнук на големия британец, други членовете на семейството, българи, живеещи във Великобритания. Там бил и Джон Бризби – член на Кралския съвет, президент на благотворителната организация „Приятели на България“, правнук на първия министър-председател на Княжество България след Освобождението, наш земляк по линия на рода на хаджи Калчо Дренски с корени от махала Баба Стана. Акцент в честването била историческата връзка между Гладстон и България, ключова за международното осъзнаване на трагедията след Априлското въстание и пример за силата на общественото мнение и солидарността в Европа. След своята реч Джон Бризби се е обърнал към присъстващите на български език с думите: „Шапки долу, поклон!“. За събитието и речта си г-н Бризби, когото отдавна смятаме за наш съгражданин троянец, написа и в профила си във фейсбук. Т21
ЗАЕДНО с Негово Превъзходителство българския посланик, с г-н Франсис Гладстон и с членове на българската общност в Лондон положихме венци пред паметника на Гладстон на улица „Странд“ по случай годишнината от смъртта на Уилям Гладстон – великия британски държавник от XIX век, който се застъпи за българската кауза след кланетата, извършени след неуспеха на Априлското въстание през април 1876 г.  След като говориха посланикът, Франсис Гладстон и други, аз произнесох кратка реч и обърнах внимание на признателността, която българите дължат на Гладстон, без чиято помощ България вероятно нямаше да постигне освобождение през 1878 г. 

Честването, вляво с бомбето е Джон Бризби, до него – посланик Тихомир Стойчев, Лондон, 19 май 
ВЪПРЕКИ че е в опозиция, Гладстон, ужасен от съобщенията за зверствата, извършени от турците в Батак и другаде, през септември 1876 г. публикува известния памфлет „Българските ужаси и въпросът за Изтока“, продаден в 200 000 копия само за 3 седмици. Впоследствие  организира масови публични митинги в цяла Великобритания, за да събере подкрепа за България. Въпреки че позицията на британското правителство, начело със съперника на Гладстон, Бенджамин Дизраели, е да подкрепи Османската империя и да предотврати нейното раздробяване, силата на общественото мнение, мобилизирано от Гладстон, е такава, че когато Русия обявява война на Османската империя през април 1877 г., британското правителство не посмява да се намеси на турска страна, както го прави по време на Кримската война около 25 години по-рано. Като резултат България се освобождава през 1878 г., а моят прапрадядо Тодор Бурмов става първият министър-председател на страната.

24 май 2026 г.

Джон Бризби

Генадий Маринов

Още от и за Джон Бризби:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |