Тази „Дружина полска“!

* Вероятно и нашият едничък или един от малцината български „поляци“ – Бенковски (Гаврил Хлътев), този великан на национално-освободителната ни революция, неслучайно си е избрал полско име * Ядосах се не на тях, а на нас си – защо и ние не можем като поляците…, въпрос без отговор * Шапка ви свалям, „Дружина полска“!

Генадий Маринов

24 май

Видях го във фейсбук – полски поздрав (няколкоминутно клипче) за нашия български 24 май, отпреди 8 години, но сякаш днешен, без давност, красив, приятелски, истински. От екипа на Полското посолство в София – на български, в български народни носии, пред знакови места за нас, българите. И се сетих за едни други наши „приятели“, чийто дребен и зъл лидер нарече българската азбука македонска, но да не си разваляме настроението преди най-българския празник. Честит празник на българската книжовност и духовност! А по-долу – четете едни предизвикани лични мои и не толкова празнични българо-полски бележки.  

Кадри от полското видео за 24 май

„ДРУЖИНА полска“ ми докара сълзи в очите с този свой български поздрав, припомнен ни във фейсбук от Емил Манолов от Русе, благодарности. „Аз винаги съм харесвал Полша и поляците, обаче след този поздрав за 24-ти май преди 8 години направо ги заобичах“, казва русенецът. И аз винаги съм харесвал поляците. Защото са непокорни и онова позорно нашенско „наведена главица сабя не я сече“ не важи за тях. Чувал съм, че няма голям бунт и революция някъде по света, в които да няма поляк – и то не в масовката, а най-отпред, срещу мечовете и куршумите. Вероятно и нашият едничък или един от малцината български „поляци“ – Бенковски (Гаврил Хлътев), този великан на национално-освободителната ни революция, неслучайно си е избрал полско име. 

СЕЩАМ се и за 20-годишния полски крал кръстоносец Владислав III Варненчик, който не знаел назад и загинал по полски, най-отпред с меч в ръка в битка с неверниците край нашата Варна (днес гробницата му е в замъка „Вавел“ в старата полска столица Краков, величествен град със световна слава, а във Варна има негов мавзолей – бел. моя). Сещам се за папа Йоан Павел Втори, оня знаменит поляк, който вдъхна кураж и сила на цял свят за решителната битка с комунизма. И за Адам Михник, полския дисидент, той бе гост във „Всяка неделя“ на нашия „смелчага“, а всъщност внедрен доносник на ДС Кеворкян, в предперестроечните 80-е, и говори толкова прямо, ярко и смело, че домакинът доносник се разтрепера, изтръпнахме и ние пред екраните, такова говорене тук тогава бе недопустимо. Също за бунтовния синдикат „Солидарност“, който бе не перестроечна „опозиция“ като повечето наши тогавашни „опозиции“, които „громяха“ комунизма, инсталирайки посткомунизъм, а истинска масова антикомунистическа организация, бореща се за своята друга нова Полша.

МИНАЛАТА година (2025 г.), по покана на наша добра приятелка, професор българист, която преподаваше в Краковския университет, посетихме с жена ми този, казах вече, величествен и световен град Краков. Тогава поляците ме ядосаха. Мислех си – ще видя някакъв по-деликатен, „по-озападнен“ вариант на нашия посткомунизъм, нали и те бяха в кюпа колкото нас… Видях друго – истинска Европа от западен тип, подредена, горда, красива, достойна, усещаше се отвсякъде. Ядосах се не на тях, а на нас си – защо и ние не можем като поляците…, въпрос без отговор.

И СЕГА тази „Дружина полска“ от посолството в София рецитира български стихове за нашия 24 май. На български, в български носии, с такава топлота и приятелство. Затова се насълзих. Шапка ви свалям, „Дружина полска“!

14 май 2026 г., Троян

Генадий Маринов

Начало 

 

Tweet