Преслав Кулеков: Идеята ни е да се случи нещо различно (1)

* „В момента троянският футбол е на ниво под критичния минимум“ * „Отборът зависи от хората, които го управляват. Техният манталитет сега е такъв, не футболът е най-важното за тях“ * „Харчейки собствените си пари, ние много добре си правим сметката какво ни трябва и какво не ни трябва“

Цар Футбол Интервю

Преслав Кулеков с дъщеричката си на тренировка на ФК „Троян“

Преди десетина дни официално бе обявено създаването на нов троянски футболен клуб – ФК „Троян“ (виж „Новото начало: ФК „Троян“ – бел. ред.). Като реакция срещу стремителното пропадане през последните години на стария и славен някога троянски клуб ФК „Чавдар“ и очертаващата се нерадостна перспектива от „обезфутболяване“ на града ни. В основата на новия троянски футболен проект са трима троянци, свързани със спорта и футбола – голямото име в бойните спортове и любител на футбола Преслав Кулеков, бившият футболист Пламен Петков и известният рефер и футболен деятел Таско Тасков. Случилото се бе поводът за интервюто ни с водещата фигура във ФК „Троян“ – Преслав Кулеков, който освен спортист е и сериозен бизнесмен, основател и съсобственик на най-голямата охранителна фирма в областта, познаваме се и си говорим на ти.

– Как се роди идеята за новия троянски футболен клуб? Явно има някаква първопричина.
– Всичко започна оттам, че приятели играехме мини футбол в „Blue Boys Troyan“ в неделната лига. В един момент решихме, че не ни харесва отношението и т. н., но искахме да играем футбол и единственият вариант беше да си направим отбор в окръжната група. И аз, тъй като не ми се стоеше бездейно в събота и неделя, започнах да играя за отбора на „Озрен“ (с. Голям извор), с мен дойде да играе и Филип Филипов, нашият централен нападател. В първата си година там спечелихме окръжната група, а Филип стана голмайстор на групата – той е от Троян, живее тук и има сериозна визитка във футбола като юноша. После основахме „Балкан“ (с. Орешак) с Ангел Малинов-Вожда и лека-полека започнахме да събираме момчета. Към този момент „Чавдар“ (Троян) бяха стигнали дотам, че където и да отидат, ги обиждат, псуват, момчетата са притеснени, не смеят да играят, макар че имат качества и когато започнаха да идват при нас, усетиха някаква сигурност, никога не съм позволявал някой да ги обижда и да се държи лошо с тях.

–  Как така ФК „Чавдар“ (Троян) стигна до положението да е унижаван, той беше голямо име в Б група, има традиции?
– Отборът зависи от хората, които го управляват. Техният манталитет сега е такъв, не футболът е най-важното за тях – защото ако искаш да учиш децата на футбол, не може само да им хвърлиш една топка и да запалиш цигара отстрани, трябва да им показваш какво да правят с топката.

– Значи тези хора ги интересува нещо друго – някаква заплата или какво?
– Най-общо казано, гледат на футбола по различен начин. Защото, дори да има някакви злоупотреби, те не са в такъв голям размер, защото във футбола в Троян няма такива пари. Община Троян отпуска някакви средства, но и да се открадне нещо, то ще е незначително. Манталитетът го няма, това е причината, те не учат децата да са победители, да вървят напред, а гледат ден да мине, друг да дойде. И какво стана когато момчетата (от „Чавдар“) дойдоха при нас (в „Балкан“) – същите играчи, които падаха от „Ябланица“ с 5 гола разлика, започнаха да бият „Ябланица“ с 5 гола разлика.

Преслав Кулеков с Пламен Петков (вляво) и председателя на Общинския съвет инж. Петко Пенков след приключване на първия турнир, организиран от ФК „Троян“, 15 юли 2023 г.

– Явно друга е била причината за загубите, не футболното им можене?
– Да. И сега идеята ни с Пламен Петков, с Таско Тасков и още хора е да се случи нещо различно. Инициативата ни с новия ФК „Троян“ е добра и смятам, че времето ще го докаже.

– Трябва да задам един въпрос. Неизбежно се раждат подозрения, защото вече имаше няколко подобни опита за възраждане на троянския футбол – помним бившият играч на „Чавдар“ Мирослав Тодоров, живеещ в Испания, с какъв ентусиазъм започна (2012 г.), как разчиташе на сериозна обществена подкрепа, на фирмена подкрепа, но нищо не се получи, хубавата (му) идея се сгромоляса. Сега на по-сериозна основа ли се стъпва – говоря и финансово, и като логистика, въобще?
– Първото нещо е – вълкът сам си върши работата и затова вратът му е дебел. Това е много важен принцип, народът неслучайно го е казал. Този човек от Испания аз не го познавам, но той, идвайки тук, е дал парите си на разни хора и специалисти да се разпореждат с тях, а се знае, че най-лесно и безполезно се харчат чужди пари. Така системата се опорочава – защото той идва, дава парите и чака други да свършат работата, а те не вършат нищо. При нас идеята е оперативното ръководство на клуба – аз, Пламен и Таско – да съгласуваме всички харчове; харчейки собствените си пари, ние много добре си правим сметката какво ни трябва и какво не ни трябва.

– Ти си сериозен бизнесмен, но се знае, че никой не харчи леко собствени пари, би трябвало да имате и някаква спонсорска подкрепа, защото е ясно, че издръжката на футболен клуб е трудна работа. Говори се, че ще получите рамо от столичния ФК „ЦСКА 1948“, така ли е?
– Ние сме имали разговори със собственика на ЦСКА 1948 Цветомир Найденов за това, доколкото е възможно, но все още г-н Найденов не е казал ще ви помогна или няма да ви помогна.

– Но тази опция не е изключена?
– Той (Цветомир Найденов) е троянец, помага на много спортове, не само в Троян. Иван и Найден Найденови са му братовчеди, единият имаше голям магазин (СВА, „Евани“), другият държеше обекта на „Еврофутбол“ до автогарата, бащите им са братя. И по тази линия човекът може да ни помогне, но ние не търсим помощ на всяка цена и не притискаме никого да ни дава пари, стремим се да постигнем резултати и който иска, да ни подкрепи по собствена преценка. За тази работа трябва сърце, насила не може да стане.

– А ще търсите ли някаква подкрепа от местната общност (гражданите), местни институции, включително Община Троян – да се приобщят към идеята като вкарат и някакви средства?
– О, да. Всеки, който иска да помага, е добре дошъл. Ние имаме идеята – двата клуба, които ще играем на стадион „Чавдар“, да получим обособена рекламна площ и на всички, които ни помагат, ще им предоставим място за реклама. Да се вижда, че помагат на футбола и спорта в Троян.

– Но има едно неизбежно подозрение – че българските работи винаги стигат до някакво разделение, троянските също. И това разделение  в крайна сметка ни прави по-слаби – съсипва хубавите идеи. Има ли опасност и сега, това футболно клубно раздвоение и разделение, можем да кажем и разцепление, да доунищожи футбола в Троян?
– Не смятам, че ще го унищожи, защото в момента троянският футбол е на ниво под критичния минимум. Тази година нямахме троянски мъжки отбор в окръжната група. А миналата година имаше, защото Пламен и Таско плащаха на момчетата от ФК „Чавдар“ да играят, болеше ги, че отборът е на ръба и имаше отбор, само благодарение на тях. Пламен даде 5 хил. лв. свои пари на троянския отбор, макар че той самият играеше в „Балкан“ (Орешак), плащаше им само и само да играят, да не се откажат и само и само да има троянски отбор. Предната година ФК „Чавдар“ пак нямаше мъжки отбор.

(следва)

Интервю на Генадий Маринов 

Наечало

Още по темата:

• Новото начало: ФК „Троян“

Tweet