„Защо ни е да помним?“

* „Приятели, вървете и вижте, и чуйте! За тези събития трябва да се говори! Те са част от близката ни историята, част, която никога не бива да се повтаря!“

Пламена Колева

Уроците на историята

Един от големите проблеми на нашето българско общество днес е отказът да се вгледаме в близкото си комунистическо минало – смело и без извъртания да разнищим онези 45 комунистически години (1944-1989 г.) и последвалите вече няколко посткомунистически десетилетия. Този отказ ще ни влече беди и занапред и затова всеки, макар и малък, макар и частичен, опит да погледнем в това грозно минало, е важен. Какъвто е и настоящият (опит) – едно троянско момиче, 9-класничката от тукашното СУ „Васил Левски“ Пламена Колева, насърчена от преподавателката си по история Цветелина Мутафова, кандидатства, класира се и участва в националното лятно училище „Защо ни е да помним?“, провело се в гр. Белене, в близост до който се е намирал едноименният комунистически концлагер. По-долу – вълнуващият разказ на Пламена. Т21

Гледка към комунистическия концлагер „Белене“ – Обект 2, остров Персин; циничният надпис на арката е „Да, човек звучи гордо! “ и много напомня онова „Arbeit macht frei“ (Работата ви прави свободни) в Аушвиц

В НАЧАЛОТО на лятото  по идея на преподавателката ми Цветелина Мутафова кандидатствах за лятното училище „Защо ни е да помним?“ – проект на „Софийска платформа“ със спонсор „Америка за България“ . Обучението се проведе в град Белене, разположен на брега на  Дунава. Групата се състоеше от 23-ма ученици и студенти на възраст от 16 до 24 години, пристигнали от различни краища на страната.

Паметникът на мъченика за вярата

епископ Евгений Босилков, гр. Белене

ПРЕЗ ТАЗИ седмица изживях разтърсващи емоции, научих за събития, липсващи в учебниците ни и най-вече се запознах с прекрасни хора. Всеки  ден се срещахме с различни  лектори. С тях проведохме беседи по разнообразни теми като: „Българският комунизъм в контекста на тоталитарните режими“ и „Ролята на тайните служби“ с проф. д-р Момчил Методиев;  „Репресии и съпротива“ с Борислав Скочев, автор на книгата „Концлагерът „Белене“, 1949-1987“; „Защо ни е да помним“ с отец Паоло Кортези; „Архивите на комунистическия режим“ с доц. д-р Михаил Груев; „По-добре ли се живее в демокрация?“ с Христо Панчугов.

В ПРОГРАМАТА бяха включени многобройни творчески задачи. Имахме възможност да се докоснем до автентични протоколи, архиви и снимки, провеждахме разпалени дискусии. Впечатляваща беше срещата ни с двама бивши затворници, преживели ужаса на концлагера – Никола Даскалов и Цветана Джерманова. Въпреки травмиращите спомени, те споделиха с нас своите лични преживявания в лагера. Съпреживяхме документалния филм „Оцелелите. Разкази от Белене“, присъствахме на откриване на изложбата „Четенето по време на комунизма“. Особено въздействащо беше посещението на остров Персин, където се е намирал концлагерът и Обект 2, мястото за въдворяване на политически затворници.

Останки от концлагера на остров Персин

ВСИЧКИ тези места, лекции и разговори  оставиха белег в мен. Радвам се, че събрах кураж   да стана част от това преживяване. Инициативата се провежда всяко лято и препоръчвам на младите хора, които се интересуват от темата, да кандидатстват за обучението. Приятели, вървете и вижте, и чуйте! За тези събития трябва да се говори! Те са част от близката ни историята, част, която никога не бива да се повтаря!

Пламена Колева, 

9. клас, СУ „Васил Левски“, Троян

Начало

Tweet