Единението прави успешни Троян и троянци (1)

 * „Да не би някаква революция да е преобърнала историческото му развитие и от едно липсващо на Певтингеровата карта поселище да го превърне в един от най-известните занаятчийски центрове, а през 80-те години на 20. век – в един от най-индустриалните градове на България. Да! Случила се е „революция”, но безкръвна -  революция на единението!“

Христо Борисов, Троян, м. март 2023 г.

Троянската приказка

В КРАЯ на м. март землякът ни Христо Борисов – ловчалия, но с троянски корени, от с. Бели Осъм, дългогодишен учител по история – представи новата си книга „Възражднето на Троянската популярна банка“, извадки от която публикувахме в Т21 (виж „Възраждането на Троянската популярна банка“ – бел. ред.). Вторият му обемен труд за уникалното троянско дело – Троянската популярна банка (ТПБ), благодарение на което селището ни през 20-те и 30-те години на 20. век уверено върви напред, добива градски размах. И поредната му книга за Троян, троянската икономиката и строителите на съвременен Троян, стъпила върху сериозни проучвания, документи и задълбочена изследователска и анализаторска работа.

ТОГАВА – на представянето на „Възраждането на Троянската популярна банка“, домакин бе общинският Туристически информационен център – г-н Борисов разказа една красива приказка. Приказка, но истинска, за пътя на Троян от първата половина на 19. век и получаването на градски статут през 1868 г. та до днес, 2023 г., за проблемите, успехите, троянските герои и за принципа на „единението, което ни прави силни и успешни, и сигурни в утрешния ден“.  Сега г-н Борисов разказва троянската приказка на читателите на Т21.

Т21 

155 ГОДИНИ едно, раздиращо се от междумахленски скандали и разпри селище от 30-те години на 19. век селище с неясен статут, е обявено за град. Какво се е случило до 1868 г., че всичко е дошло на мястото си?! Да не би пък да е купено височайшето благоразположение, само и само Троян да се нареди сред градовете, надпреварващи се да се кичат с турското „Алтън”. От северната страна на Балкана, от изток на запад, са кой от кой „по-”. Търново, което още не е Велико, Трявна, Елена, Габрово, Ловеч, Тетевен, Етрополе, Орхание (Ботевград), Враца… От южната страна на Балкана, в същата посока, са Сливен, Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот… Между всички тях и Троян от 60-те години на 19. век има Балкан разлика! Не защото той – Балканът, е между тях, а защото Възраждането е споходило всички други почти веднага след Паисий и пропуснало по същото време едно такова кавгаджийско селце, което още се лутало и около името си Триана (от трите хана край бързоструйния Осъм – Асамус от римско време) и древния тракийски, „модернизиран” от римляните път Виа Траяна, докато местният диалект уцели Троянът! И как, само след 50-60 години, Троян, според статистиките на Иван Хаджийски, ще се „окичи” с титлата „най-концентрирания занаятчийски град в България”!  

Троян, Главната улица, 30-те години на 20. век

НЕКА ПРОСЛЕДИМ историята на селището от 30-те години на революционния 19. век. Да не би някаква революция да е преобърнала историческото му развитие и от едно липсващо на Певтингеровата карта поселище да го превърне в един от най-известните занаятчийски центрове, а през 80-те години на 20. век – в един от най-индустриалните градове на България. Да! Случила се е „революция”, но безкръвна – революция на единението! „Войводата” на тази революция бил дядо Станчо Дрянът от Долната махала, някъде където днес е Дрянската чешма. Значително интелигентен за времето си, позамогнал се и пообиколил някои от прибалканските градове, където видял колко напред са отишли в развитието си, той потърсил начин да впрегне силите и ума на съселяните си за общополезни дела. Това съвпаднало с времето на „Гюлханския хатишериф” от 1830 г., дал известни религиозни права на християнското население в Османската империя, между които и строителството на църковни храмове, при съответните ограничителни мерки. Неформалният лидер на общността усетил възможността да се променят нещата. По някакъв начин, за който можем само да гадаем, дядо Станчо издействал разрешение – дали от валията в Русе или от самия султан, но през 1832 г. започнало изграждането на черква на мястото между двете махали, където имало малък параклис на името на „Св. Петка-Параскева” – на високото, за да се вижда и от двете махали. В строителството взели участие всички живеещи в околността – кой с пари, кой с труда си. Така през 1835 г. над бъдещия град се извисила черквата, усмирила в голяма степен враждата и удовлетворила в известна степен духовната нужда чрез словото божие. А в народната памет останал споменът за водача дядо Станчо Дрянът – влиятелен и почитан човек, истински лидер. Живеещите в двете махали за пръв път се усетили като общност чрез общото си дело – съграждането на храма.   

ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ няколко десетилетия в Троян се заселват прокудени от родните си места край Охрид и Егейска Македония, Чипровци и други бунтовни краища българи. Привлечени от природните дадености – вековни букови гори и тучни ливади, чиста река и път към Дунава, а на юг и през Балкана – новодошлите донесли нови механизми за обработка на дърво и овча вълна, заимствани от индустриализиращия се Запад, с който граничели родните им места. Най-силно ги привличало известието, че Османската империя тук присъства само в лицето на един мюдюрин и няколко по-лениви и от него заптиета. Как точно е издействан документът, с който на картите, съставяни от руски картографи по това време, е фиксиран градът, през който в бъдещата Освободителна война войската, предвождана от генерал Карцов и местното население ще извършат невероятния подвиг на зимното преминаване през Троянския проход?! Историята мълчи, а може би авторът на тази статия не знае? Той допуска, с най-добро чувство, че троянци вече са отработили един ритуал, при който „не може да няма начин”!

РАЗВИВАЩОТО се като занаятчийски център селище все повече изпитвало нужда и от светска духовност и образование, каквито килийното, а и светското начално училище през 60-те години на века вече не можели да дадат. Така се стигнало до идеята на учителя Белковски, пристигнал наскоро в града от Пловдив, за създаване на класно училище. Строежът на сградата станал по начертания на лист план на подобното училище в града под тепетата, откъдето дошъл учителят. И отново начело застанали първите сред троянци – най-успелите, най-образованите, тези, които създават и революционния комитет, когато Левски ги навестява. Училищната сграда и революционният комитет се съграждат по едно и също време. И за да е пълна картината на това СЪГРАЖДАНЕ, трябва да прибавим и първото читалищно представление – все в тая знаменателна за Троян 1872 г.! Така, близо до най-внушителната до това време сграда – черквата „Св. Петка”, извисило ръст Жълтото училище, не по-малко внушително на фона на едноетажните и двуетажните къщи на вече гражданите троянци.

ПРЕДИ ТОВА, през 1871 г. унгарецът Феликс Каниц, историограф и пътешественик, се запознал с града и открил, че тук вече нямало занаят, който да не е упражняван. Най-много на брой били грънчарските, кожухаро-калпакчийските, абаджийските и дървообработващите работилници, както и самобитните воденици, тепавици, гатери и стружни с механизми, изместващи ръчния труд. Бил впечатлен от това, как предците ни с примитивни средства механизират занаятчийското производство в една изостанала феодална държава. В издадената по-късно книга „Дунавска България и Балканът” той предрича, че българите, когато заживеят в своя свободна и независима държава, ще имат индустриално бъдеще.           

УЧАСТВАЛИТЕ в съграждането на двата паметника на духовността и знанието няколко поколения местни жители се утвърждават и като ОБЩНОСТ, защото общата цел, към която умело били привличани от по-първите люде, съвпадала с личните интереси на обикновения човек. Предстояло тази общност да се доказва и заздравява в бъдещето – бъдеще на пожари, войни и бедност! За пръв път това се наложило след ограбването и опожаряването на града от башибозуци през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война. Останалата без покрив черква и изгорялото до основи училище станали първа грижа на троянци, а чак след като възстановили тях, всеки се погрижил и за своя дом. Огромното бедствие било преодоляно с едничката възможност – съседската взаимопомощ, нещо, което в нашия Троянски край и днес е традиция при съграждането на нов дом. Така черквата и училището продължили да се извисяват над възстановения град и да напомнят всекидневно, че само в ЕДИНЕНИЕТО е и личното благополучие!

С настоящия председател на ТПБ Митко Мошеков

ЕДИНЕНИЕТО като пресечна точка на личния и обществения интерес, или както самите троянци много сполучливо го съизмерват с изгодата. Не механичното или насилствено съединение, станало малко по-късно девиз на Третото Българско царство, когато било особено актуално с възрожденския си патос и като първо успешно въстание срещу вековния поробител. И до днес „Съединението прави силата” стои като девиз на фасадата на Народното събрание на Република България, лишено от оня смисъл, неподплатено с онова, което се случва вътре. Липсващото единение сред лидерите, днешните „войводи”, разделя народа ни на Горна и Долна махала, воюващи със себе си, и затова сме „първи” отзад напред сред всички европейски народи.  

(следва)

Христо Борисов

Начало

Още по темата:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1)  
• Възраждането на Троянската популярна банка (2)

Tweet