В основата на модерната троянска индустрия

* „Този процес на замяна на занаятчийското производство с модерното индустриално в никакъв случай не може да се „закове“ с точна начална дата. Защото е процес на промяна на мисленето… И все пак! Намерили се предвидливи и търсещи новото хора, които осъзнали, че трябва да променят точно мисленето на троянския занаятчия еснаф“ * „Национализираните през 1947 г. само в град Троян предприятия са 37“

Христо Борисов

Предизвикано

Авторът Христо Борисов – който тази година е юбиляр, прави 2х40 – от десетилетия живее в Ловеч, но си е от нашето с. Бели Осъм, т. е. троянец по произход и дух и е здраво свързан с родния край. Историк, учител, културен деец, автор на десетина книги, сред тях троянските документални хроники „Троянска популярна банка“ (2014 г.), „Троян светна“ (2015 г.), „Ангел Балевски – академикът инженер“ (2018 г.), „Влакът дойде в Троян“ (2018 г.), „Индустриалният Троян“ (2020 г.), „Възраждане на Троянската популярна банка“ (2022 г.) и др. И в настоящата статия, с характерната си прецизност към фактите, г-н Борисов уточнява нещо твърде важно троянско – откъде тръгва индустриализацията на занаятчийския ни град и кои са пионерите на това голямо дело, наредило Троян „в първата петица на градовете в България по процент на промишлено производство на глава от населението“.

Т21

НАСКОРО прочетох в интернет, че начало на индустриализацията в град Троян поставя създадената през 1945 г. обущарска кооперация „Катюша“. Авторът на публикацията е явно твърде пристрастен, защото основател и пръв председател на това кооперативно сдружение е прадядо му. Позволявам си да припомня на четящите вестник „Троян 21“ кои са първопроходците на индустрията в Троян.

ТОЗИ ПРОЦЕС на замяна на занаятчийското производство с модерното индустриално в никакъв случай не може да се „закове“ с точна начална дата. Защото е процес на промяна на мисленето под влияние на обективни фактори, какъвто несъмнено е конкуренцията на промишлените стоки, навлизащи в освободена България, от края на 19. век. И все пак! Намерили се предвидливи и търсещи новото хора, които осъзнали, че трябва да променят точно мисленето на троянския занаятчия еснаф. Тези лидери, както ги нарекох в изследването, което издадох през 2020 г. – „Индустриалният Троян“, променят именно мисленето на „еснафа“, като срещнали личния му с обществения интерес. 

 

Трима лидери на троянската индустриализация, отляво – Никола Цонковски, Димитър Гимидджийски, Петър К. Балевски

Тази забележителна среща самите троянци сполучливо ще нарекат още тогава „Изгодата“. Кооперирането на работещите определен занаят им давало възможност да закупуват на по-достъпна цена материалите, които използвали – вносни кожи, бакър (мед), препарати за овощарството и други. Парите за целта осигурявала с евтин и достъпен кредит ТПБ (Троянска популярна банка, създадена през 1914 г.), чиито създатели ръководели не само тази действително народна финансова институция, а и икономическия, социален и културен живот на града и на околията. Самата банка е създадена като кооперативно сдружение, обединило в средата на 20. век над 2500 кооператори. Пак банката е инициатор през 1926 г.  за учредяване на Воден синдикат „Троян“, второто такова голямо кооперативно сдружение, което построява ВЕЦ, една от най-големите в страната през 1929 г.

ТАКА СЕ СЪЗДАВАТ двата стълба на бъдещата индустриализация в Троян и Троянско – обединеният чрез „народната банка“ капитал на еснафа и модернизиране на ръчното производство чрез внедряването на машини, задвижвани с ток. Вече имало такъв опит с тъкачната фабрика на Петър Кинов Балевски, появила се в началото на 1906 г. През 1911 г. на р. Бели Осъм той монтира водна турбина с динамо и така в града за пръв път електрическият ток се използва за индустриални и битови нужди (трети след София и Габрово). Фактът, че в това предприятие работят наемни работници при доста висока норма на капиталистическа експлоатация, го приближава до индустриалното и отдалечава от занаятчийското производство, каквото е през 1945 г. в кооперация „Катюша“.                               

ТАКА създателят и собственик на първата фабрика в Троян и околията, първият „фабрикаджия“, както го наричат и приятели и врагове, поставя началото на индустриализацията в града. В категорията фабрики преди национализацията през 1947 г. попадат още: „Братя Семерджиеви“ за дървен амбалаж, „Лотос“ за мебели и „Хемус“ за дървени калъпи за обущарската промишленост, кожухарски фабрики „Братя Русенови“ и „Братя Влайкови“, трикотажната фабрика „Георги Вълев“. Сред тях се откроява фабриката за модерни (дамски) обувки „Никола Цонковски“, създадена през 1934 г., която до края на десетилетието открива 103 специализирани магазина в 60 града на страната. Не може да не споменем и шперплатената фабрика „Копроиз“, основана като кооперация от „дейните троянци“ (по определението в статията на Матвей Вълев) начело с Димитър Гимиджийски. Фабриката е оборудвана с модерни машини от Германия и към 1947 г. в нея работят 362 души. Ето тези и още няколко десетки предприятия са в основата на модерната троянска индустрия, наредила града в първата петица на градовете в България по процент на промишлено производство на глава от населението.
 
НАЦИОНАЛИЗИРАНИТЕ през 1947 г. само в град Троян предприятия, със споменатите, са 37 (стр. 37 на документалната хроника „Индустриалният Троян“), които проучих по документите им, съхранени в Държавния архив, Ловеч.   

м. март 2025 г.

Христо Борисов

Начало 

 

Още от същия автор:

• Възраждането на Троянската популярна банка (1)  
• Възраждането на Троянската популярна банка (2) 
• Единението прави успешни Троян и троянци (1)
• Единението прави успешни Троян и троянци (2) 
• Троянската мечта за железницата (1) 
• Троянската мечта за железницата (2) 
• Троянската мечта за железницата (3)
  

Tweet