* „Един своеобразен феномен – братски фамилии внасят съществен принос за развитието на Троянския край“ * Сред тях: Оряшкови, Дренски, Таслакови, Радевски, Мондешки, Дичевски * „Несъмнено Марин Радевски е най-успешният троянски индустриалец през последните десетилетия“
 |
| Мичо Генковски |
Троянци
ДОСТА време преди това обаче се проявява един своеобразен феномен - братски фамилии внасят съществен принос за развитието на Троянския край. Несъмнено двете фамилии – на братя Оряшкови и братя Дренски, са много важна съставна част от фалангата троянски индустриалци. Техните работилници, развили се още през 30-те години на миналия век, след национализацията през 1947 г. стоят в основата на бъдещия мощен завод, по-късно Комбинат за металорежещи машини „Машстрой“. През всичките години на тяхната дейност двете братски фамилии проявяват ярко изразена амбиция за изява, за постигане на нещо ново и по-добро. Дейността им не е водена само от целта „да се изкара насъщния“. Братята дават воля на своята индустриална лудост. Свалят всяка бариера пред пъкащите в главите им технически и технологични фантазии. Хвърлят се в коварните дебри на неизвестното с безразсъдството на първооткриватели. Напълно съзнаваме, че ако не е бил оня банциг, представен от тях някога на Пловдивския панаир, нямаше да последват годините, в които троянският машиностроителен комбинат да произвежда стотици металорежещи машини за износ. Днес с огромна болка сравняваме съзидателната, всеотдайна дейност на двете братски фамилии и ликвидаторската роля на онези, които затриха това модерно предприятие, постигнало модерно оборудване, подготвило стотици висококвалифицирани кадри, завоювало авторитет на международните пазари на Изток и на Запад.
ОТ ДРУГАТА страна на Бели Осъм, някъде срещу „Машстрой“, е бил домът на братя Таслакови. Те произвеждали различни видове колбаси от телешко и свинско месо, сред които на особена почит и признателност се радва „Троянска(та) луканка“, по-известна тогава като „Таслашка луканка“. Тесен бил троянският пазар за техните колбаси, които бързо разнесли славата на своите производители дори в столицата София. По-късно от месарската работилница на братята се ражда местното предприятие „Родопа“, което просъществува до началото на 90-те години на миналия век, когато беше ликвидирано (по-късно е възстановено и сегашната „Родопа Троян“ е едно успешно предприятие – бел. ред.). Други фирми и фирмички днес произвеждат свои интерпретации на колбас под името „Троянска луканка“, но това не е нито троянско, нито е луканка, която поне малко да се доближава до Таслашката.
ПРЕЗ последните тридесетина години свое особено и значимо място в троянската икономика имат братята Марин и Иван Радевски. За невъобразимо кратко време Марин Радевски успя да създаде съвършено ново предприятие, със съвършено нова производствена структура. От своя страна Иван Радевски даде нов импулс на съвременно мебелно производство на базата на приватизираната ТПК „Мебел“.
Несъмнено Марин Радевски е най-успешният троянски индустриалец през последните десетилетия. С много умения, с последователна и целенасочена работа той успя да развие една фирма, която бързо доби известност в Европа. Производите на „Калинел“ впечатляват със своята практичност, полезност и високо качество. Освен всичко друго Марин прояви и завидна стратегическа ориентация като спечели сътрудничество със световноизвестни търговски фирми. Сред всички свои контрагенти Марин Радевски остави име на точен, коректен и принципен партньор, който има своето достойно място в пантеона на троянските индустриалци.
В ДНЕШНИТЕ дни братята Мондешки полагат огромни усилия за възкресяване на поне част от производството и славата на троянското електромоторостроене. Вижда се – трудно достижима цел след безумната разруха на завод „Елпром“ от печално известния Николай Банев и компания. Съзнавайки този факт, братя Мондешки предоставиха голяма част от производствената площадка на някогашния производствен гигант за търговска дейност. Много бързо те успяха да привлекат известни световни марки и да организират един прекрасен и полезен за троянци Търговски парк (ритейл), какъвто няма в околните области. В резултат на това решение Троян има своя магазин „Лидъл“, своя „Юск“, „Техномаркет“ и останалите над десетина магазина за задоволяване на потребителските потребности от различни видове стоки.
В ГРАДА вече се говори за намеренията на братя Дичевски да внесат нов импулс в дейността на някогашната Балевска фабрика и нейния по-нов цех "Троянка". Успешната реализация на подобни намерения не само ще даде възможност разкриване на нови работни места, но и ще съхрани най-старата индустриална дейност в нашия град. Братя Дичевски имат свой собствен бизнес, но евентуален техен демараж несъмнено ще подобри структурата на троянското индустриално производство. Бъдеща тяхна дейност в тази посока ще бъде и един синовен поклон пред паметта на баща им Иван Дичевски като един от най-добрите стопански деятели през няколко десетилетия.
Авторът Мичо Генковски е бивш дългогодишен троянски управленец (на висок пост в общинската администрация преди 1989 г., а в новото време – с един мандат като общински съветник). Общественик и троянофил с остро гражданско чувство и остро перо. Има няколко книги за Троян и големите троянски личности. Желан автор на Т21. Сред фокусите му са фигурите, които стоят зад един или друг обществен успех в нашия град. Т21
В СВОЕТО индустриално развитие нашият град е постигнал през различни периоди открояващи се резултати. Така постепенно, но всъщност за много кратко време Троян се нарежда сред центровете на машиностроенето, фармацията, дървообработването... Не бива да се пропуска нито един повод да се спомене името на троянския фабрикаджия Петър Кинов Балевски, създал местната текстилна фабрика и по този начин направил онази гигантска крачка, която отличава индустриалното производство от занаятчийството. На Балевски принадлежи заслугата нашите балканджии да видят как градът ни става един от първите в държавата, който ползва електричеството за улично осветление. Не бива да не споменем Събчо Търновски, който тридесетина години работи начело на троянската управа. Става инициатор, ръководител, реализатор на десетки идеи и проекти в областта на стопанското развитие, на изграждането на всичко, което е предпоставка за кратко време Троян да израсне от малко градче (около 5000 жители) до почти 30-хиляден град.
ОРЯШКОВИ И ДРЕНСКИ
ДОСТА време преди това обаче се проявява един своеобразен феномен - братски фамилии внасят съществен принос за развитието на Троянския край. Несъмнено двете фамилии – на братя Оряшкови и братя Дренски, са много важна съставна част от фалангата троянски индустриалци. Техните работилници, развили се още през 30-те години на миналия век, след национализацията през 1947 г. стоят в основата на бъдещия мощен завод, по-късно Комбинат за металорежещи машини „Машстрой“. През всичките години на тяхната дейност двете братски фамилии проявяват ярко изразена амбиция за изява, за постигане на нещо ново и по-добро. Дейността им не е водена само от целта „да се изкара насъщния“. Братята дават воля на своята индустриална лудост. Свалят всяка бариера пред пъкащите в главите им технически и технологични фантазии. Хвърлят се в коварните дебри на неизвестното с безразсъдството на първооткриватели. Напълно съзнаваме, че ако не е бил оня банциг, представен от тях някога на Пловдивския панаир, нямаше да последват годините, в които троянският машиностроителен комбинат да произвежда стотици металорежещи машини за износ. Днес с огромна болка сравняваме съзидателната, всеотдайна дейност на двете братски фамилии и ликвидаторската роля на онези, които затриха това модерно предприятие, постигнало модерно оборудване, подготвило стотици висококвалифицирани кадри, завоювало авторитет на международните пазари на Изток и на Запад.
ТАСЛАКОВИ
ОТ ДРУГАТА страна на Бели Осъм, някъде срещу „Машстрой“, е бил домът на братя Таслакови. Те произвеждали различни видове колбаси от телешко и свинско месо, сред които на особена почит и признателност се радва „Троянска(та) луканка“, по-известна тогава като „Таслашка луканка“. Тесен бил троянският пазар за техните колбаси, които бързо разнесли славата на своите производители дори в столицата София. По-късно от месарската работилница на братята се ражда местното предприятие „Родопа“, което просъществува до началото на 90-те години на миналия век, когато беше ликвидирано (по-късно е възстановено и сегашната „Родопа Троян“ е едно успешно предприятие – бел. ред.). Други фирми и фирмички днес произвеждат свои интерпретации на колбас под името „Троянска луканка“, но това не е нито троянско, нито е луканка, която поне малко да се доближава до Таслашката.
РАДЕВСКИ
ПРЕЗ последните тридесетина години свое особено и значимо място в троянската икономика имат братята Марин и Иван Радевски. За невъобразимо кратко време Марин Радевски успя да създаде съвършено ново предприятие, със съвършено нова производствена структура. От своя страна Иван Радевски даде нов импулс на съвременно мебелно производство на базата на приватизираната ТПК „Мебел“.
 |
| Братята Марин и Иван Радевски |
МОНДЕШКИ
В ДНЕШНИТЕ дни братята Мондешки полагат огромни усилия за възкресяване на поне част от производството и славата на троянското електромоторостроене. Вижда се – трудно достижима цел след безумната разруха на завод „Елпром“ от печално известния Николай Банев и компания. Съзнавайки този факт, братя Мондешки предоставиха голяма част от производствената площадка на някогашния производствен гигант за търговска дейност. Много бързо те успяха да привлекат известни световни марки и да организират един прекрасен и полезен за троянци Търговски парк (ритейл), какъвто няма в околните области. В резултат на това решение Троян има своя магазин „Лидъл“, своя „Юск“, „Техномаркет“ и останалите над десетина магазина за задоволяване на потребителските потребности от различни видове стоки.
ДИЧЕВСКИ
В ГРАДА вече се говори за намеренията на братя Дичевски да внесат нов импулс в дейността на някогашната Балевска фабрика и нейния по-нов цех "Троянка". Успешната реализация на подобни намерения не само ще даде възможност разкриване на нови работни места, но и ще съхрани най-старата индустриална дейност в нашия град. Братя Дичевски имат свой собствен бизнес, но евентуален техен демараж несъмнено ще подобри структурата на троянското индустриално производство. Бъдеща тяхна дейност в тази посока ще бъде и един синовен поклон пред паметта на баща им Иван Дичевски като един от най-добрите стопански деятели през няколко десетилетия.
м. март 2025 г.
Мичо Генковски
Още от същия автор:
- 12 години нищо
- Съветник от ГЕРБ предлага да искаме помощ от Бойко Борисов
- Общинският съвет - щаб или дремило
- Юпитер, смили се! Давай, кмете!
- Магнетичните сили на Орешак
- Отговор на отговора: Нужни са не първични реакции, а идеи!
- Позиция: Да възродим Троян!
- Може би Китай!
- За чукурките и генетиката троянска
- Апотеоз или гротеска
- Човекът стихия от Голяма Желязна
- Обидно е, когато прекръщават Троянския проход
- Ако вече не е късно...
- Да узакониш Айфеловата кула или одисеята на едно „съоръжение”
- Търси се майстор...
- Юбилейни поводи на изявени наши съграждани
- Честити 20 на „Троян 21“!
- Мичо Генковски: Нито Левски, нито Троян се нуждаят
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)