* „Седем пъти Пламен Данов си урежда гурбет с различни наши групи в чужбина и 7 пъти Радко Мирчев му отказва“ * „Шушукаше се после, че нашите музиканти са единствените, които видели Тато потен“ * „Пак тогава, през лятото на 1970-а, гръмна друга новина. На „Дупките“ съвсем млади момчета свирят класен рок. Жестоко“ * „Нищо на света не прилича толкова на молитвата, колкото музиката“
 |
| Стефан Мичев, 2025 г. |
Без музика не мога (10)
Този епизод на „Без музика не мога“ е за бурните 70-те, началните години, в които започва „бавният разпад на социализма чрез рок музиката“. Началото се усеща и в Троян, а какво се случва на троянската рок сцена по онова време – четете по-долу, авторът Стефан Мичев знае и умее да го разкаже. Четете още, по-смешно отколкото тъжно е – как правешкият господар Тато се вихри на дансинга в бар в Берлин под свирнята на троянските „Копаджии“ и лично захвалва нашите музиканти гурбетчии.Т21
ВСЕ ПО-ЧЕСТО историците представят 70-те години на миналия век като „повратна точка на промяната“ в световната история, като се фокусират особено върху икономическите катаклизми, ерозията на обществените норми и социалните преобразования. То това им е и работата, да пишат, макар аналите, както е известно, се пишат, когато вече няма живи свидетели и съвременници. Нищо, което можете да научите от историците, не може да ви научи за творчеството на артистите от която и да е епоха. Но случките и събитията ориентират за средата, в която са живели и творили. Песните са пътуване във времето, но какво е било то? Откъде е тръгнал всеки музикант, къде и по-важно как е стигнал до групата, до успеха, славата? В България тогава една от водещите новини беше завършилото изграждане на Голямата Асуанска язовирна стена в Египет, едно от тогавашните нови строителни чудеса. Там, където се потрудиха много български специалисти. В Ирландия се открива първият технически университет, тия пък ирландци кога ще ни стигнат, нашият е открит 25 години по-рано. Като гръм от „Поразяващата ръка“ дойде разтърсващата новина: „Съветската примабалерина Наталия Макарова дезертирала на Запад, докато била на турне с Кировския балет в Лондон“. Същата година Милчо Левиев хартиса в Лос Анжелис, предната Георги Марков шипна в Италия.
ТОГАВА страхът от бягство на наши специалисти отвъд железния дувар тресеше всички другари. Седем пъти Пламен Данов си урежда гурбет с различни наши групи в чужбина и 7 пъти Радко Мирчев му отказва. Др. Мирчев беше човекът от ДС, който разрешаваше излизането на троянци зад граница. Ако ще да е екскурзия с жената, децата и тъщата до Турну Мъгуреле. Или Калъраш например. При него пристигат клеветите на следящите за спазването на социалистическия морал доносници. В твърда защита на националната сигурност Радко Мирчев не разрешава на Людмил Кунов да отиде на екскурзия до Виена. По Дунава с някой от трите кораба – „Георги Димитров“, „Димитър Благоев“ и „Александър Стамболийски“, както хиляди други българи. Мотивът му е железен – Кунов владее много добре немски език. Кой знае какви държавни тайни ще предаде на австрийските служби и каква агентурна структура ще създаде като се завърне човекът, изцяло отдаден на цигулката, китарата, учениците, оркестъра. Музикантите от „Кооп“ са харесани от норвежки мениджър и получават официална покана да свирят там. Обаче. Един имал леля в неправилна страна , друг буржоазно минало, трети и той съмнителен с роднина оттатък . Разрешение получават само Найден Хасъмски и Петър Петров-Пищялката, обаче поканата не е за дует. Всъщност парадоксът е, че именно тази безумна всеотдайност в служба на Родината на измислени фактори подтиква много нашенци да напуснат България по нелегален начин, превръщайки се в „невъзвращенци“. Обричайки близките си на редица неудобства. Вместо да отидат, да посвирят за едни 1200 долара на месец и да се върнат. Тогава бяха добри пари, „Шкода“, или „Вартбург“ струваха 2400 долара. И както казваха в един нелегален скеч в паузата за реклама: „Искате ли да си купите кола без ред – „Ко-о-ореком“.
СЪРБИТЕ бяха друга ракия, на тях им беше разрешено да работят в цял сват. Само че, Тито правеше друга политика. Данов се измъква в Австрия след седмия отказ. „Ти знаеш, ама и аз знам“, Радко Мирчев сякаш не е разбрал, че той (Данов) не е от хората, които така лесно ще се предадат. „Аз го карам към чаиря, то бяга по баиря“. Инат човек е вече набралият скорост барабанист, седем години по-късно стига през Виена чак до САЩ. В самото начало на седмото десетилетие се разделихме с легендите Джими Хендрикс и Дженис Джоплин, Пол Маккартни официално напусна „Бийтълс“. На връх 31 декември Маккартни води дело във Великобритания за разтрогване на правното партньорство на „Бийтълс“. Пак там Фестивалът на остров Уайт преборва мащабността на Уудсток по посещаемост с публика от над 600 000 души.
САЙМЪН И ГАРФЪНКЪЛ също се разделят, а албумът им „Bridge Over Troubled Water“ е номер едно в световен мащаб. Когато заглавната песен се появи през август 1969-а, реших, че е вдъхновена от голямото наводнение два месеца по-рано в Троян. Без значение е в случая в текста за Пачовия мост ли пеят, за Марковския или някой друг. Дуетът не конкретизира с име бурната вода, но нямаше как да е друга освен Осъма. Като днес си спомням късната вечер и цялата махала, надвиснала над отрязания по-късно мост в махалата, наречена „Малката Калейца“. Водата стигаше почти до сводовете, бученето беше страховито. Отсреща в ХФЗ-то проблясваше покривът на ведомственото автобусче ПАЗ, което се носеше напред назад и се клатеше като „Пиян Пенчо“. Дежурният милиционер определено не се забавляваше. Беше се покачил на постовата будка и стреляще във въздуха. Над горното поречие на реката тогава се изливат над 200 л вода на кв. м (за сравнение, едно от по-скорошните, огласено широко в медиите с 20-те наводнени къщи и отнесеният багаж на Славчо, беше 42 л/кв. м). Освен многото пострадали жилищни постройки имаше две жертви, отнесени крави, телета и незнайно колко прасета. И това категорично беше събитието на 1969 г. в града ни, заслужаващо да бъде увековечено с песен. Не каква да е, а с пет награди „Грами“, включително за запис на годината и песен на годината.
НИЩО НА СВЕТА не прилича толкова на молитвата, колкото музиката. Тъй красивата и смислена мелодия излиза извън рамките на конкретно събитие, тя е посветена на всички онези, които в труден момент идват при нас, за да бъдат с нас, когато сме в изпаднали в беда. През социализма обаче официално бедствия нямаше. За най-голямата трагедия в новата ни история в с. Згориград на връх 1 май три години преди наводнението в Троян беше споменато с половин уста. Със силно занижени сведения за жертвите, правят се опити случаят да бъде засекретен. Какво са над 500 загинали, повече от 2000 ранени и половин село за делото на социализма, за щастието на нашата родина? Поели сме по светъл път, няма как да мине без жертви. Светлият път в нашия град е поет отдавна, през пролетта на 1970-а вече се чества „50 години Троянска комуна“. Празник величав, удостоен с най-висше партийно и държавно присъствие. Гост в „Кооп“ е самият Първи с „хвърковатата чета“. Няма да изпадам в подробности по-нататък. Месец след като забавляват и веселят подобаващо височайшите другари и местните величия в елитния ни ресторант, „Копаджиите“ заминават за столицата на „Витрината на социализма“ (ГДР). Договорът е за пет месеца, пак са разпределени в един от най-елитните барове, където свирят на самата Вера Шнайденбах. Тя не е съученичка на Хасъма, макар да са набори, за първи път се запознават там, на работното място. Найден пази още снимка на чернооката красавица, мераклийка за авиационен инженер с аристократично потекло. Тя е внучка на руския велик херцог Николай фон Яшеров от Санкт Петербург. Заведението е привлекателно място за членове на най-различни дипломатически мисии от цял свят.
ЕДНА ВЕЧЕР, в някакъв възкъсен момент, вътре е въведен др. Тодор Живков. С красива, стройна, млада придружителка. Минава известно време с редовните изпълнения от подбрания репертоар на групата, включващи евъргрийни и пиеси най-известни за тромпет, когато към тях се приближава Тато и бодро извиква: „Ха сега, момчета, да ми изкарате една ръченица!“. Първоначалното стъписване почти веднага е преодоляно от Вальо, който започва да импровизира на клавира. Лека полека другите поемат, заситнят в 7/8 нещо между тракийска, шопска и ханджийска. Партньорката слага ръце на кръста, хвърля обувките с онзи елегантно изящен жест, напомнящ изпълненията на пилон и заситня около Тато на дансинга. Такъв у нас още нямаше, стъклен, много модерен за времето, със светлини отдолу. Почти веднага шоуто се превръща в междуконтинентално без геополитически контекст. Стават дръпнатите очички, холандци, „танганайци“, германци, руснаци. Братушките го удрят на казачок, азиатците тропат като спънати коне, германците ачик си маршируват, черните вече издават бойни викове, проблясващите светлини усилват усещането за постигнатите най-сетне мир и щастие между народите . Обаче, както казва майсторът на социологичната комедия Джордж Карлин, „Да се бориш за мир е като да чукаш за девственост“. В разгара на импровизираната фиеста изпотеният Живков приближава развихрилите се балкански артисти и ги моли да спрат вече. Шушукаше се после, че нашите музиканти са единствените, които видели Тато потен. След време, успокоил дишането и хвърлил междувременно някоя чаша с мезе, Първият отива до масата на оркестъра и пита: „Абе, момчета! Абе, не бяхте ли вие там оня оркестър, който свиреше в Троян за Комуната?“. Подир положителния отговор поласканият ръководител продължава: „Ей! Ама вие с тая троянска чак до Берлин сте стигнали, бе! Ха-ха-ха!“. Но няма такова нещо.
ПАРТИЯТА, в частност и нейният предводител, казваха, никога не грешали,, но не беше точно така. Както и в случая. В ГДР ги беше завел професионализмът. Защото когато Живков е на гости на другарите от ОК на БКП и любимата Дража в Пловдив, вечерта го завеждат в представителния бар „Каменица“. Там всичко е като във филма „Опасен чар“ – обслужване, програма, хубави жени, музика. Известният с любовта си към боб чорбата, сармите и народната песен Живков си поръчва хоро. Настъпва смразяващо мълчание. Оркестърът, свирил безупречно до този момент най-знаковите неостаряващи шлагери, световни изпълнения на Гершуин, Рей Кониф, Пърси Фейт, руски, италиански, френски инструментали, не може да подкара дори „Боряно, Борянке“. Тато е бесен от това въпиющо безродие и чуждопоклонничество, мазните велможи на Филибето са попарени, направо смачкани. Конфузът е тотален. Ами като си нямат първокласен оркестър, свирещ всичко, да са си поръчали. Отвъд Балкана само в Калейца по това време има седем.
ПАК ТОГАВА, през лятото на 1970-а, гръмна друга новина. На „Дупките“ съвсем млади момчета свирят класен рок. Жестоко. „Hush“ и „Black Night“ на „Дийп Пърпъл“, „All Right Now“ на „Фрий“, „Paranoid“ на „Блек Сабат“, „Molina“, „Fortunate Son, Who Stop The Rain“ и всякакви други на „Крийдънс“. Иван Джафа, Владо Грешката и Пацо взривяват цялата многобройна клиентела по дъсчените сгъваеми маси на култовият ресторант градина по пътя за Райковското. Фронтмен е Иван с водеща китара, Владо е на баса, Пламен Илевски щурмува барабаните. Свирят с такава страст, че който не се е престрашил в Младежкия, тук, след метнати едно-две питиета, се хвърля жертвоготовно, като за последно на дансинга да изтанцува любовта, да изиграе своите мечти. Тодор Калинов се оказва прозорлив управител. Привлича младата част от жадната за развлечения троянска общност. Поредната група без име свири още в младежкия клуб, към ПДК (профсъюзния дом на културата) в „Елпром“, ходи и по сватби. Иван идва от плевенския механотехникум и записва нашият вечерно. Той не си казва кой вятър го е довял, но явно музиката за него е много по-високо от учението. Не е единственият вокалист и китарист, барабанист или клавирист, започнал едно училище и завършил в друго. И понесъл две дини под една мишница. Благодарение на което бързо набира популярност като Дейвид Ковърдейл. Или Брайън Джонсън. Тях никъде не пише да си ги подстригвали и сигурно е така. Джафа два пъти в паузите между сесиите старшина Пенко К… го хваща и с онзи „Москвич“, Лч 51 04, най-известната кола между дългокосите бохеми, го кара при Банчо Бръснаря, за да го приведе във вид, на който на него (старшината Пенко К…) му хареса.
СКОРО четох, че някои критици разглеждат бавното разпадане на социализма чрез рок музиката. И тези истории са част от този исторически поход. По онова време българските рок групи се броят на пръсти, изключвайки подобните на нашите в „Маймунарника“ в София и навсякъде из страната. Имам предвид такива, които въпреки възможностите си няма кой да открие и насърчи, да им направи демо записи и пр. Какво има да го говорим, тях дори зад граница не ги пускат. Но някой ден и техният принос ще бъде отчетен. Както сега в „Троян 21“. Следва „и все по-нататък, и все по-нагоре“.
ТОГАВА страхът от бягство на наши специалисти отвъд железния дувар тресеше всички другари. Седем пъти Пламен Данов си урежда гурбет с различни наши групи в чужбина и 7 пъти Радко Мирчев му отказва. Др. Мирчев беше човекът от ДС, който разрешаваше излизането на троянци зад граница. Ако ще да е екскурзия с жената, децата и тъщата до Турну Мъгуреле. Или Калъраш например. При него пристигат клеветите на следящите за спазването на социалистическия морал доносници. В твърда защита на националната сигурност Радко Мирчев не разрешава на Людмил Кунов да отиде на екскурзия до Виена. По Дунава с някой от трите кораба – „Георги Димитров“, „Димитър Благоев“ и „Александър Стамболийски“, както хиляди други българи. Мотивът му е железен – Кунов владее много добре немски език. Кой знае какви държавни тайни ще предаде на австрийските служби и каква агентурна структура ще създаде като се завърне човекът, изцяло отдаден на цигулката, китарата, учениците, оркестъра. Музикантите от „Кооп“ са харесани от норвежки мениджър и получават официална покана да свирят там. Обаче. Един имал леля в неправилна страна , друг буржоазно минало, трети и той съмнителен с роднина оттатък . Разрешение получават само Найден Хасъмски и Петър Петров-Пищялката, обаче поканата не е за дует. Всъщност парадоксът е, че именно тази безумна всеотдайност в служба на Родината на измислени фактори подтиква много нашенци да напуснат България по нелегален начин, превръщайки се в „невъзвращенци“. Обричайки близките си на редица неудобства. Вместо да отидат, да посвирят за едни 1200 долара на месец и да се върнат. Тогава бяха добри пари, „Шкода“, или „Вартбург“ струваха 2400 долара. И както казваха в един нелегален скеч в паузата за реклама: „Искате ли да си купите кола без ред – „Ко-о-ореком“.
СЪРБИТЕ бяха друга ракия, на тях им беше разрешено да работят в цял сват. Само че, Тито правеше друга политика. Данов се измъква в Австрия след седмия отказ. „Ти знаеш, ама и аз знам“, Радко Мирчев сякаш не е разбрал, че той (Данов) не е от хората, които така лесно ще се предадат. „Аз го карам към чаиря, то бяга по баиря“. Инат човек е вече набралият скорост барабанист, седем години по-късно стига през Виена чак до САЩ. В самото начало на седмото десетилетие се разделихме с легендите Джими Хендрикс и Дженис Джоплин, Пол Маккартни официално напусна „Бийтълс“. На връх 31 декември Маккартни води дело във Великобритания за разтрогване на правното партньорство на „Бийтълс“. Пак там Фестивалът на остров Уайт преборва мащабността на Уудсток по посещаемост с публика от над 600 000 души.
 |
| Саймън и Гарфънкъл с техния „Bridge Over Troubled Water“ станаха №1, 1969 г. |
НИЩО НА СВЕТА не прилича толкова на молитвата, колкото музиката. Тъй красивата и смислена мелодия излиза извън рамките на конкретно събитие, тя е посветена на всички онези, които в труден момент идват при нас, за да бъдат с нас, когато сме в изпаднали в беда. През социализма обаче официално бедствия нямаше. За най-голямата трагедия в новата ни история в с. Згориград на връх 1 май три години преди наводнението в Троян беше споменато с половин уста. Със силно занижени сведения за жертвите, правят се опити случаят да бъде засекретен. Какво са над 500 загинали, повече от 2000 ранени и половин село за делото на социализма, за щастието на нашата родина? Поели сме по светъл път, няма как да мине без жертви. Светлият път в нашия град е поет отдавна, през пролетта на 1970-а вече се чества „50 години Троянска комуна“. Празник величав, удостоен с най-висше партийно и държавно присъствие. Гост в „Кооп“ е самият Първи с „хвърковатата чета“. Няма да изпадам в подробности по-нататък. Месец след като забавляват и веселят подобаващо височайшите другари и местните величия в елитния ни ресторант, „Копаджиите“ заминават за столицата на „Витрината на социализма“ (ГДР). Договорът е за пет месеца, пак са разпределени в един от най-елитните барове, където свирят на самата Вера Шнайденбах. Тя не е съученичка на Хасъма, макар да са набори, за първи път се запознават там, на работното място. Найден пази още снимка на чернооката красавица, мераклийка за авиационен инженер с аристократично потекло. Тя е внучка на руския велик херцог Николай фон Яшеров от Санкт Петербург. Заведението е привлекателно място за членове на най-различни дипломатически мисии от цял свят.
ЕДНА ВЕЧЕР, в някакъв възкъсен момент, вътре е въведен др. Тодор Живков. С красива, стройна, млада придружителка. Минава известно време с редовните изпълнения от подбрания репертоар на групата, включващи евъргрийни и пиеси най-известни за тромпет, когато към тях се приближава Тато и бодро извиква: „Ха сега, момчета, да ми изкарате една ръченица!“. Първоначалното стъписване почти веднага е преодоляно от Вальо, който започва да импровизира на клавира. Лека полека другите поемат, заситнят в 7/8 нещо между тракийска, шопска и ханджийска. Партньорката слага ръце на кръста, хвърля обувките с онзи елегантно изящен жест, напомнящ изпълненията на пилон и заситня около Тато на дансинга. Такъв у нас още нямаше, стъклен, много модерен за времето, със светлини отдолу. Почти веднага шоуто се превръща в междуконтинентално без геополитически контекст. Стават дръпнатите очички, холандци, „танганайци“, германци, руснаци. Братушките го удрят на казачок, азиатците тропат като спънати коне, германците ачик си маршируват, черните вече издават бойни викове, проблясващите светлини усилват усещането за постигнатите най-сетне мир и щастие между народите . Обаче, както казва майсторът на социологичната комедия Джордж Карлин, „Да се бориш за мир е като да чукаш за девственост“. В разгара на импровизираната фиеста изпотеният Живков приближава развихрилите се балкански артисти и ги моли да спрат вече. Шушукаше се после, че нашите музиканти са единствените, които видели Тато потен. След време, успокоил дишането и хвърлил междувременно някоя чаша с мезе, Първият отива до масата на оркестъра и пита: „Абе, момчета! Абе, не бяхте ли вие там оня оркестър, който свиреше в Троян за Комуната?“. Подир положителния отговор поласканият ръководител продължава: „Ей! Ама вие с тая троянска чак до Берлин сте стигнали, бе! Ха-ха-ха!“. Но няма такова нещо.
ПАРТИЯТА, в частност и нейният предводител, казваха, никога не грешали,, но не беше точно така. Както и в случая. В ГДР ги беше завел професионализмът. Защото когато Живков е на гости на другарите от ОК на БКП и любимата Дража в Пловдив, вечерта го завеждат в представителния бар „Каменица“. Там всичко е като във филма „Опасен чар“ – обслужване, програма, хубави жени, музика. Известният с любовта си към боб чорбата, сармите и народната песен Живков си поръчва хоро. Настъпва смразяващо мълчание. Оркестърът, свирил безупречно до този момент най-знаковите неостаряващи шлагери, световни изпълнения на Гершуин, Рей Кониф, Пърси Фейт, руски, италиански, френски инструментали, не може да подкара дори „Боряно, Борянке“. Тато е бесен от това въпиющо безродие и чуждопоклонничество, мазните велможи на Филибето са попарени, направо смачкани. Конфузът е тотален. Ами като си нямат първокласен оркестър, свирещ всичко, да са си поръчали. Отвъд Балкана само в Калейца по това време има седем.
 |
| Втората група на Джафа – „Стрелите“: Владо, Сашо, Дичо, Джафа, 1970 г. |
 |
| Джафа подстриган |
СКОРО четох, че някои критици разглеждат бавното разпадане на социализма чрез рок музиката. И тези истории са част от този исторически поход. По онова време българските рок групи се броят на пръсти, изключвайки подобните на нашите в „Маймунарника“ в София и навсякъде из страната. Имам предвид такива, които въпреки възможностите си няма кой да открие и насърчи, да им направи демо записи и пр. Какво има да го говорим, тях дори зад граница не ги пускат. Но някой ден и техният принос ще бъде отчетен. Както сега в „Троян 21“. Следва „и все по-нататък, и все по-нагоре“.
м. април 2025 г.
Стефан Мичев
Още по темата:
- Без музика не мога (1) Други пътища, други мечти
- Без музика не мога (2) Вино и любов или любов с вино
- Без музика не мога (3) Прошка с мирис на изгоряла гума
- Без музика не мога (4) За тези, които държат половината небе и един месец
- Без музика не мога (5) За първите, хармонирали заедно
- Без музика не мога (6) Рок сирените, бъгнали ни за цял живот
- Без музика не мога (7) Истински истории за стари троянски музиканти
- Без музика не мога (8) Пратениците на музиката не се пенсионират
- Без музика не мога (9) Закъснели реверберации
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)