Този епизод на „Без музика не мога“ се вглежда в един много важен музикантски въпрос, за вдъхновението. Те (музикантите) са волни птички, артисти, творци и се нуждаят от вдъхновението. Понякога, нерядко, то е в чашката. Друг път са вдъхновителките. Или пък, най-често, комбинирано, както е при един голям троянски тромпетист с неслучайна фамилия. Това нищи авторът Стефан Мичев, и в добавка разкрива как се ражда нелепицата, че музикант къща не храни.Т21
ЕДИНСТВЕНОТО име, което се споменава в търсачката, е на Теодор Шишманов. И то без да съобщи най-важното по темата – Тео пее в бирхалето в средата на 70-те, предимно песни на „Бийтълс“. Мнозина от най-емблематичните и колоритни троянски певци и свирачи отдавна не са между живите. Тези, които са съвременници и са готови на драго сърце да разказват, първото, което излиза от устата им, е „Ох!“. Не от внезапно извиканата памет. Заради болежки и възрастови промени. Остави това, ами вече са на годините, когато почти всичко отколешно е силно избледняло. На младини помним всичко, дори истории, които не са се случили, но с отслабването на паметта и с напредването на възрастта постепенно стигаме до там, да си спомняме само нещата, които не са се случили. Да попаднеш в този субективен свят на спомени и сенки е приятно, но и объркващо. На помощ пак идва музиката. Тя е саундтракът към всичко хубаво и лошо, което сме преживяли и което постепенно става част от богатата ни лична история. Така споменът за част от репертоара на някоя група започва да действа като Гинко Прим Макс от 120 мг.
![]() |
Илия Беломъжев |
![]() |
Неразделните тъст и зет – Иван и Илия |
В ТАКЪВ случай на една маса с цвят зелен са седнали един средностатистически мъж, съпругата му, дъшеря им и нейните родители. Общо пет човека. Нагледен пример как с подобни глупости непрекъснато ни откъсват вниманието от същественото. Което онази вечер е на втория етаж. Там в оркестрината, зад прясно бодисания в приятно резедаво дъсчен парапет, свирят непознати гост музиканти. Един от тях привлича вниманието не само с инструменталните си умения. Висок, добре сложен, с бяла кожа и леко загатващи бургундски аристократизъм черти на лицето. Стефана вече е прехвърлила 20 години, навремила е отдавна за женитба. Този млад хубавец отпред, издул бузи като Луис Армстронг, целият излъчващ жизненост и мощ изглежда подходяща партия. Какво се случило по-нататък и как е без значение от гледна точка на днешните отношения между половете. След няма два месеца в Троян е бракосъчетана младата двойка Илия и Стефана Беломъжеви. Илия е от най-известният музикантски род на луковитското село, наречено на Катунецките белогвардейски емигранти. Групата му се е прочула в Тетевенско, Угърчинско и надолу до Дунава. В троянските музикални среди се появява първият тръбач, короносян веднага за крал на тромпета. Вторият, от Хасъмската махала на Колибито, още не е заминал за техникумът в Тетевен, където със своя „Klingental“ ще се включи в първата джаз формация там 4 години по-късно.
ИЛИЯ БЕЛОМЪЖЕВ също започва средното си образование в техникума в Угърчин. Там прави и първата си група. После решава, че този градец тесен за неговата волна душа е и задува към морето . Завършва техникума по автоелектротехника във Варна, докато вечер свири тук и там. Завършен техникум имат между другото и много от известните троянски музиканти като Иван Баров, Красимир Марешки-Марека, Митко Гидишки-Гидика, Пламен Илевски-Пацо, Петър Петров, Георги Луканов-Лукича, Мильо Даскала и редица други представители на зараждащото се предпленумно и пленумно поколение. Техните връстници по-късно някъде по света са наречени хипи генерация, но хипар тук се използваше, когато искаха да обидят някого. За тези момчета, които също правят ученическа техникумска група или участват в други съставчета, ще стане въпрос някъде по-нататък. В описваното време те са в пелени, заети да развиват белите си дробове и с други дейности, хвърлящи жълто петно на иначе добрите им биографии. Други по-нататъшни герои, вече попораснали, се учат да ходят, да говорят. Други дори са в началното училище. Новоизлюпеният троянски зет Илия е назначен да поддържа автотранспортната техника в „Машстрой“. Преди всичко на мотокарите, прави ремонт и на лични автомобили много преди Пенко Злийски, който дори се учи от него. А вечер свири. След дългия престой в „Стара планина“, заедно с Карачора и Васил Ранков пак са през лятото на „Гецимана“. Всеки с индивидуален транспорт: Митьо със „Симсон“, Илия с „Балканче“, Батлана с „Балкан 250“.
СВИРЯТ, пеят, пият и после по машините обратно при студената манджа и заспалите жени. Илийката е с доста омекнали крака и моли колегите си да кара между тях. Фарът му не работи, те двамата да му осигуряват нужната светлина по пътя. Нещо като Дръм Бръм в следването на вълшебното фенерче на Джейми 15 години по-късно. Пристигайки в града, малко след табелата, която се намираше на 200-300 метра преди рязания мост, който тогава си беше цял и поемаше целия трафик между двата бряга на Осъма, тримата другари трябва да се разделят. Специалистът по стартери, динама, електрически схеми и системи ще хване надясно покрай кръчмата на „Данчо и Иванчо“, другите направо по паважа покрай ДАП-а и ХФЗ-то. Тромпетистът благодари на Джейми и капитан Падналими, пожелава им лека нощ, завърта бакелитеното копче отгоре на фара, който очертава светъл триъгълник напред. Не за икономия излъгал, за да шофира между двамата. Страхувал се да не вземе да се катурне в някой шанец и да се прибира после сам в тъмниците. Ако все пак успее да стане. Беломъжев е пословичен с неоспоримо големите си музикални умения, любовта към чашката, веселият характер и изключително благите си отношения с тъста Иван. Или по-скоро тъстът много харесвал зет си, въпреки кусурите му. „Стефано, де го Илия?“, пита Иван. „Пак ли в „Кубанките“ (Кубански казаци) ще го водиш?“, недоволства дъщерята. „Е, че няма сам да ходя!“, тросва се бившият фабрикант, засегнат след мероприятията на народната власт и от опърничавата си щерка.
![]() |
Вдясно: Илия с тромпета и Хасъма на барабаните |
ПОГРЕШНО помислил келнерът, че в това семейство царува матриархат. Нещо, което мисля трудно може да се каже изобщо за музикантските фамилии, известни повече с авантюри, дъхащи на дамски парфюм и перманентните подозрително дълги косми по дрехите. Най-малко пък за самоосъдилия се на греховно мнение красавец с тръбата, винаги елегантно облечен и изглеждащ винаги малко зад ръба на благоприличието. Не една и две са мераклийките да споделят постеля с местната знаменитост. С поредната нашият хубавец от Катунец уговаря предната вечер бърза свалка на музикантската маса. Студено е, гюрукът е спуснат, лимузината ще чака отключена на Дрянската чешма. Мадамата спазва уговорката, намушква се в колата, леко се пооткрива, така, за подготовка и за повдигане на тонуса. Илия обаче се напил и забравил. Колегата му акордеонистът Ф., „случайно“ дочул за какво става дума, решил да не оставя жената разочарована. Влиза крадешком в лоното на сладострастието и набързо изконсумирал чуждата радост. Чак накрая прелюбодейката нещо се усъмнила, светнала плафона, ама при свършен факт протестът е чисто формален. Пък и акордеонист бил човекът неслучаен, досаден сексманиак. А безсъвестният колега се разминал с една почерпка. Няколко пъти. За такива дреболии широки сърца като музикантските не хабят нежни струни. Те не са като останалите, да се вкопчат в първата врекла се и да я не отърват.
А ТУК е сгодният момент да се разбере най-накрая кой и защо е изрекъл смятаното за мъдрост „музикант къща не храни“. И по-точно коя завистница някъде, някога е изсъскала в немощна злоба повтаряното като мантра впоследствие заклинание. Като пример може да послужи за кой ли път с. Бели Осъм с един стар случай за черно предателство. То се чувало и знаело отдавна от Чифлик до Радова лъка, че Ц. се имал подозрително много с П. Виждали ги неведнъж на недвусмислени, дълбоко непублични места, но никой не дръзвал да каже на оперената съпруга. Докато не се намерила накрая една от онези устатници, дето си мислиш, че първото което ще излезе от устата й, ще са само змии, без гущери. Тя брутално сардонично, в прав текст наковладила с факти и обширни обстоятелствени пояснения редицата изневери. И образно, все едно чете първите страници на „Кама Сутра“. Съпругата спокойно изчакала цялата словесна помия и още по-спокойно отвърнала: „Виж какво ще ти кажа, Гацо! За мен попара у дома има. Че някоя друга яла, воля му!“. Най-вероятно точно такава клеветница в безсилието си е пуснала в обръщние нелепата измислица за музиканта, къщата и храната. Не съм срещал свирец, който да не е казал: „Ей, имаше парици в ония години“. И почерпки, и Бай Гошо по челото, и оувър тайм. Звучи банално като боб чорба, ама който го може, си го може. Докато за другото, освен попара трябват и топки.
![]() |
Троянски музиканти |
- Без музика не мога (1) Други пътища, други мечти
- Без музика не мога (2) Вино и любов или любов с вино
- Без музика не мога (3) Прошка с мирис на изгоряла гума
- Без музика не мога (4) За тези, които държат половината небе и един месец
- Без музика не мога (5) За първите, хармонирали заедно
- Без музика не мога (6) Рок сирените, бъгнали ни за цял живот
- Без музика не мога (7) Истински истории за стари троянски музиканти
- Без музика не мога (8) Пратениците на музиката не се пенсионират
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)