*
„Далеч съм от мисълта да паля допълнително фитилите на тази част от т.
нар. българска общественост, която се обявява върло против присъствието
на католически светец в нашия празничен календар. В него те виждат
някакъв антагонизъм и духовна провокация, от която със сигурност ще
изплува някаква съмнителна некултурна пяна…“ * „Две сладурани, две колби
старо вино, книга с песни и уютен кът в градината“
 |
| Стефан Мичев, 2024 г. |
Без музика не мога (2)
Помним го като учител и дългогодишен директор на най-старото и най-централно троянско училище – ОУ „Иван Хаджийски“, наследника на изгорялото възрожденско Жълто училище; по чието време уникалната училищна сграда от 1896 г., една от най-красивите в Троян, бе основно ремонтирана/реставрирана (със средства от фонда за хуманитарна помощ на Въоръжените сили на САЩ, виж „Грейналото ОУ „Иван Хаджийски“ – открито“ в бр. 22 на Т21 от 3 юни 2015 г. – бел. ред.). Знаем го и като художник – иконописец, портретист, шаржист, със свое място в днешната троянска арт действителност, забележим, художничка е и съпругата му Ели, пловдивчанка, дошла по любов в Троян, преподавателка в Художественото училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“).
Отделно, това вече го знаят/помнят по-малко – е първият професионален диджей в Троян, като и до днес музиката е голямото му изкушение и любов, поп музиката, която за родените през 50-те, 60-те и 70-те бе повече от музика, прозорец и глътка свобода. Не познавах Стефан в този (му) музикален „дискурс“, но преди време, повече от година, попаднах на негов пост във фейсбук, разбира се за поп музиката; бе невероятен – ерудитско-музикантски и едновременно казващ толкова неща за времето ни, за всичко, текст, какъвто не се среща често (нито в мрежата, още по-малко в Троян). Оттогава го „навивам“ за негова рубрика във вестника ни, в началото се колебаеше, но вече му дойде времето. Кръстих рубриката му, без да съгласувам, „Без музика не мога“.
Поредният епизод от „Без музика не мога“ е посветен на наближаващия двоен празник – на св. Трифон и св. Валентин, на виното и любовта, съчетани, според някои, неправомерно и в по-ново време, а всъщност изначално и от столетия; или както, по цитата на автора, неподражаемо го е казал Дядо Славейков: „Който не обича винцето, жените и песните, той през сичкия си живот говедо остава“.Генадий Маринов
МИНАЛАТА година приключи с „Дубайски шоколад“, символ на богатство и надежда за още по-богата 2025-а. Тя пък започна с „дупка в бюджета“, заплахата от опозицията тя (дупката) да се окаже черна и новината – 14 февруари троен празник. Докато ахмаците лозето копаят, юнаците ще внесат нов проект на Закон за държавния бюджет 2025. Всички сега се молят това да не се превърне в традиция.
СЛЕД напоителните януарски празници разделените от „Великата схизма“ преди 1000 години римокатолици и православни още на първия ден от втория месец честват заедно св. Трифон. Католиците отдават почит на дарения със способността да цери хора и животни, ние със сърбите – на Трифон Зарезан, покровител на лозари и кръчмари. В Русия празникът се свързва с една легенда, случила се с гледача на гъски Трифон Патрикеев, по съвместителство соколар на цар Иван Грозни. Историята не е толкова дълга, обстоятелствена и поучителна, колкото тази за Кашчей Безсмъртни, „Жаба принцеса“, „Булат Юнака“ или „Иван Глупака“, но сега нямаме темата руски народни приказки, а „вино, жени, песни и любов“. Защото после, баш по средата на Малък Сечко, почитащите Бог, коленичили пред статуята му в някоя катедрала и ние пред иконите в църквите, пак празнуваме дружно. За коленичилите е ясно, при нас е друго.
ЕДНА ГОЛЯМА част от българското народонаселение, старостилци и страстни любители на ферментиралото грозде, неприели наложената през 1968 г. нова дата за отбелязването на св. Трифон, потеглят към лозята. Отиват да се предадат на Бакхуса, или както се знае още Дионисия – на древните тракийски розалии, зарязвайки ритуално три пръчки от лозата, пиейки с менче вино на лозето. Знае се от старите лозари, още след хан Крум, че не се ли лее обилно главозамайващата течност, няма добра реколта. Това ритуално винопиене и поливане трябва да върне силата на лозето и да събуди жизнените сокове в растенията след дългия зимен сън. И двамата светци, оказали се на една дата в годишния алманах поради различни субективни причини, папски и императорски приумици, са символи на плодородието.
ИМА И ДРУГО, много по-важно, което ги обединява. Извън всякакви спорове, предубеденост и съмнения факт е, че първите философски истински разбирания за света от Рим до Персия обезателно започват или гравитират експлицитно около виното. Започвайки от епитафията „Balnea, vina, Venus“ (Баня, вино, Венера) до Газал от Хафез с „Две сладурани, две колби старо вино, книга с песни и уютен кът в градината“, навсякъде по света от древни времена се е утвърдило и после възпято триединството „вино, любов и песни“. Почти по същото време идва много важното допълнение – жени. Омар Хаям в своя „Рубаят“, стих XII, замененя песните с цяла книга, но и той признава: „Книга, жена и бутилка вино: Трите правят рая за мен; може да е твоят“. За авторството на куплета „Който не обича жена, вино и песен, остава глупак през целия си живот“, отпечатан през 1837 г., спорят немци и англичани. Дали е истина написаното никой не смее да се препира. Този куплет е подпрян от: „Вино, жени и песен: Опитах ги всички. Не ми отне много време да разбера, че съм отключил вратата към щастието“.
КЪМ ДЪЛБОКИТЕ философски прозрения по тъй важният екзистенциален въпрос задължително и родолюбиво трябва да добавим Дядо Петко Казанджиев, преименувал се на Славейков. Музата, поетична вдъхновителка на родоначалника на българската възрожденска литература и издател на първото женско списание „Ружица“, неизменно и неотлъчно споделяла постелята и мачкала възглавницата му. След няколко дълги и страстни целувки с голямата бъклица, пълна всякога с вино, той първом малко си дремвал, после ставал, палел светилника и редял прочутите си куплети. Неговата философия за живота била: „Който не обича винцето, жените и песните, той през сичкия си живот говедо остава“. Голяма част от стиховете му са чакани с нетърпение, за да бъдат превърнати в песни, предимно с гръцки и турски мелодии. Краденето на хубава музика от комшии и от където падне продължава до днес, а дълбоки прозрения подобни Петко-Славейковото и всички изредени има още хиляди. „Какви ти хиляди – стотици, стотици“ (този бисер сме го запомнили от един от нашите учители в гимназията), но най-излишната работа е губенето на време в напразните усилия да убедиш някого. Потвърдена научно е ползата от вслушването всякога в себе си, демек да не се делиш от акъла си и да си слугуваш на щенията. Националният идеал обаче изисква всякога да търсим единението. А кой по-добре обединява от виното и песните? За жените е спорно, тук се цитира най-първо гръцкото „Огън, жени и море“ предполагащо не кеф, а опасностите най-големи. Или свещеното за турците „Кон, жена, оръжие“. Трите основни елемента при истинския мъж, което макар и в друга религия, може да е повод за размисъл за едни пет века от нашата история.
ДАЛЕЧ съм от мисълта да паля допълнително фитилите на тази част от т. нар. българска общественост, която се обявява върло против присъствието на католически светец в нашия празничен календар. В него те виждат някакъв антагонизъм и духовна провокация, от която със сигурност ще изплува някаква съмнителна некултурна пяна, Не взимам страна по спора, само един факт. Ако влезете в сайта на Министерство на здравеопазването (МЗ) и погледнете календара (не имунизационния, а здравният), там наред с празника на жената, на тубeркулозата, шизофренията и др. ще откриете и св. Валентин. В този ден медицински екипи в цялата страна се втурват да просвещават закупилите валентинки ученици в сексуална култура – как да правят безопасен секс. Тези, които случайно са забравили да се сетят. В края на краищата, при тази суша откъм празници, какъвто и да е поводът, цяло явление е едно бурно тържество, изпълнено със страст и цел. Големите поводи издигат човешкия дух. В народният фолкор има песни, които се пеят на нивите, има песни, които се пеят по кръчмите. По нивите отдавна трактори пеят, остават вторите.
И ТЪЙ КАТО виното е божествено питие, то трябва да се пие културно на фона на подходяща подкрепяща музика. Изборът на най-адекватнато парче за дадено вино и обратното е гаранция за достигане на очакваното върховно блаженство. Следващата класация няма претенциите да е Best Of The Best, а просто китка от подбрани песни. Все пак съвсем естествено е да се оглави от превърналата се в кръчмарски химн „Имате ли вино“, в която някои виждат сериозни музикални препратки към националния ни химн. От гледна точка на нас, малкото останали истински българи, исканията на групата юнаци, поставени в ролята на лирически герои, са доста скромни. Руси, черни, брюнетки, едрогърди или плоски като миди, патрави, кривогледи, щом са млади, доста е. Същото и с булките, единственото и достатъчно условие за тях да са щедри. В смисъл сгодни и дашни. А към бабите са несправедливи. Сега какви баби има само, ехе! Две моми развалят. И три булки. А понеже те и към виното нямат особени претенции, напр. какъв нос да има, какво средно тяло, какъв остатъчен вкус, фини нотки, какъв финал и прочее, там върви и Гъмза, и Памид, Рубин, Сторгозия. Руйно да е и толкоз. Това обяснява липсата на претенции после като омотаят главата.
ВТОРОТО място се полага на изпятата от един родопски доктор и записана през 1955-а „Девойко мари хубава, сипни ми винце да пийна“, мелодия на годината на БНР, включена във „Вечните български песни“. Тя изисква опияняващо, силно, мощно и вкусно червено вино от рода на Мелнишка лоза. И то „Мелник 55“ – кръстоска на Широка Мелнишка лоза със смесен прашец от сортовете Дюриф, Жюрансон, Валдигие и Каберне совиньон. Той съвсем естествено носи специфичните аромати и настроение на мелнишките вина. Такова винце да ти сипнат, па нека ти е зле. Спечелилата „Мелодия на годината“ през 1996 г. „Горчиво вино“ започва да мачка всичко по пътя си според хвалбите на нейния изпълнител. Това е синът на Стефан Маринов, галено и обичливо наричан Веско. Тук случайно или не намираме един сполучлив паралел със следното поетично прозрение:
ГОРЧИВИТЕ вина спадат към ароматизираните, подправени с хинин, хвойна, горчивка, канела, кардамон, билки и какво ли не. Не знам доколко Евтим Евтимов е бил запознат с родното винопроизводство, енолозите твърдят, че в такива вина няма как да не се вкарват подсладители като мед, кармелизирана захар, глюкоза. То и самата песен, започваща с „Бъди в ръцете ми калинка“, макар засрамено отлетяла, е достатъчно компрометираща в днешни дни. Дали спечелилият „Златният Орфей+“ обичан певец люби повече виното, жените или олиото „Плиска“, на което става рекламно лице през 2014-а, не може да се разбере, докато не си спомним албумите „Трифон Зарезан“ (в който пее в дует с Весела Лечева), „Вино и любов“, „Пожарите на любовта“. Тогава везните решително накланят стрелката ясно накъде. Като ви харесва си я слушайте, но нека поне да е с чаша „Мон Ами розе“, истинска неподправена „малинова експлозия в аромата, последвана от леко, свежо и много добре балансирано тяло с вкусове на ягода и малини. Отличен пример за „old school“ розе, купаж от Сира и Мерло“.
ТИПИЧНО по родопски гордата и тежка „Вино пият 50 юнака“ на любимеца на нашите бащи и майки, комшията севлиевец Борис Машалов, върви с виното, наречено на Мавруд юнак. Той бил единственият, който победил всесилната Хала, носеща само злини по нашите земи. Нещо дошло незнайно откъде, като днешната Корупция. Пиело си момчето ката заран вино от лоза, скрита от майка му след страшните крумови закони и пораснало як и храбър младеж. Посякъл приодата и единствен спасил българската мъжка чест. А когато ханът разбрал отде идва силата на младия левент, размислил се и разрешил на поданиците си да отглеждат отново лозя. Какво са казали срещу му болярите, как са се сгълчали и ругали, било без значение. Тогава сме имали авторитарно управление с авторитарни методи, за каквото и сега лелеят някои. Кой точно Мавруд ще изберете – асеновградски, пазарджишки, старозагорски или чирпански, хубаво е да е комбинирано с Мерло, или с краля на вината Каберне Совиньон. Чисто ли е, едни го обожават, на други не им допада, а и ще си спомним, че Машалов е свързан повече с нашата си северняшка фолклорна област.
НЯМА сериозна винена компания, която да не подеме тържествено протяжната и малко тъжна „Калоян пирува“. В оригиналния текст се внушава, че царицата е влюбена в Балдуин и му предлага да го освободи, за да избягат неизвестно къде. Тези предположения идват от писанията на латинския хронист Алберик и са чиста провокация, целяща да озлочести нашата благочестива господарка, жената, стояща зад единствения наш владетел, удостоен с титлата крал. Най-подхождащо тук е греяното вино, измамно и коварно като Манастър. Излагащият ни куплет да се изхвърли, както беше сторено с онзи от националния ни химн.
А КОЙТО обича Памид, виното разпространено по целия Балкански полуостров, в Одринско известно като „Съръ чибук“, да си пусне „Ако зажалиш някой ден“. Има я в най-различни изпълнения. За „Целувката на Анна“ става всяко червено вино, стига да е евтино. И без друго капка няма да остане. „Дафино, вино цървено“ се връзва с Пино ноар, характерно с аромата си на бели и червени рози. Свежо, добре балансирано, непринудено и естествено изпълняващо благородна и социализираща функция. Нашенците, предпочитащи жени, които пеят по темата, сигурно ще си пуснат „Домакине, сипи вино”, изпълнена от сестри Бисерови, които го правят с такава една рязка лекота, че одма разведряват ежедневието. Много върви с Кайлъшки Мискет. „Вино пия, мамо, у София града“ на Георги Горелски се свързва логично с времето, по което в древен Рим не се е разрешавало пиенето на неразредено с вода вино. Тази практика у нас никога не е прекратявана.
А ЧУЕМ ли пък за столицата... Имате ли съмнения за бродници, нощни и нечестиви сили у дома, за някаква черна прокоба, пийте Пелин и се не бойте. Той доказано действа срещу дяволските бесове и ги отблъсква далеч. За да е сигурна работата, дръжте едно буренце в мазето и ще се радвате на подсигурено целогодишно спокойствие. За любителите на лясковско бяло пелиново вино, пелин от Лозарево, Караисен, домашен или откъдето и да е, песен нийде не найдох. Sorry! Иска ми се да продължа в същия дух с песните на Йовчо Караиванов, Илия Аргиров, Иван Пановски, Пенка Павлова, Верка Сидерова, Мита Стойчева, Олга Борисова и други истински легенди във фолклора ни, после с новопоявилите се „звезди“, но се опасявам, че вестникът няма да стигне. Алгоритъмът би трябвало вече да е разбран. Избирайте песни за виното, които да слушате, за да усетите силата на вдъхновението и празничността. Те ще ви насочат към най-подходящото бяло или червено, каращо ви да мечтаете, вълнувате, да предизвиква спомени и създава нови начини за разпалване на емоции. Сега съвсем накратко за положението извън държавните ни граници.
БЯХ НА 10, Бари на 19, Робин и Морис на 16, когато музикалните гении и поети, братята Гиб, изпяха „Вино и жени“. Сингълът се издига до №19 в Австралия и бележи международния дебют на Bee Gees в класациите на кота №35, като по този начин привличат вниманието на радиодисководещите. Започва възходът на една от най-великите групи на 60-е, 70-е и 80-е, с прочувствената изповед: „Вино, жени и песни само ще ме натъжат, Любов, целувки и прегръдки, нещото, което никога не съм имал“. И после споделили цялата плаха наша надежда: „Ако това приключи, нямам нищо против...“. Спомнихте ли си? Не „Би Джийз“, другото. Защото песни за божественото питие и за реброто адамово има безброй, но малко ни връщат така силно и емоционално в най-трепетните ни години и коремът пълен с пърхащи пеперуди. Ако си спомните класни, контролни и изпитвания, работата не е ОК (не е добре). Този забележителен сингъл задължително трябва да е гарниран с вино, напомнящо ни средата на 60-е. „Червено обикновено“ от 70 ст. бутилката отдавна няма, „Манастирско шушукане“ и тогава го нямаше, най-добре ще е „Ркацители“ – грузинският сорт, който навлиза у нас през 60-е и бързо заема близо 40% от белите винени лозя, които общо с червените са малко под 2 млн. декара. Три години по-късно, когато празнувахме 100 години град Троян,, Нийл Даймънд с отчаяно прочувствен глас запя „Червено, червено вино, влез в главата ми, накарай ме да забравя, че все още имам нужда от нея", лирична тема за спасителна рецепта за изгубена любов, достигнала №63 в класацията на Billboard Hot 100. Следват две изпълнения на певци с по-твърд и мачовски глас, които се класират барем двадесетина позиции по-напред, докато се стигне до по-маковата версия на UB40, преиздадена през 1988 г. и изригнала до №1 в САЩ. За да е сигурна работата със забравата, нужно е плътно тежко вино, с рубинен цвят и мощни, но тънки танини. Същата изпитана рецепта е използвана в нашите „Нощта догаря“, „Не ме жени, стара мале“ и може да я пробва всеки. Със сигурност отговорът ще дойде. Само дето ще сте забравили въпроса.
ПЛЕЙЛИСТЪТ може да продължи с „Wine, Women an' Song", петата песен от „Come an' Get It“ на Whitesnake, „The Days of Wine and Roses“ - Франк Синатра, „How Does the Wine Taste“ - Барбра Стрейзънд, „Hey Brother, Pour the Wine“ - Дийн Мартин, „Good Friend and Glass of Wine“ – Лиан Раймс, „Summer Wine“ - Нанси Синатра и Лий Хейзълууд, „Melva’s Wine“ - Джони Кеш, и много, много други. Цял роман може да се напише за това колко песни и автори разказват чрез виното, собствения си свят, собственото си любовно мъчение. Ясно е, че виното винаги е било възприемано от човека като утеха, утеха за изпитанията, които животът поставя пред нас, но и като радостна утеха, когато се окаже, че искаме да споделим значим и щастлив момент от съществуването с някого. Все едно дали е от Тракийската низина, Дунавската равнина, Долината на Струма, Черноморския район, Странджа, или Източни Родопи, което и българско вино да изберете, няма да сбъркате. И макар че говорим само за най-божественото питие, навярно знаете, че най-употребяваната напитка в света е чаят, но може би не знаете, че и за това имаме български отговор:
ПОЧИТ към виното, което от векове съпътства и подкрепя живота на хората, които, уморени или победили, все пак вдигат чаша. За общ финал – Деймиън Райс и неговата песен „Cheers Darling“. Налейте чаша деликатно, но въпреки това ярко и великолепно вино и му се насладете. Идеално би било розе шампанско за закуска, да се усмихнеш на слънцето и да кажеш „Наздраве, скъпа/и“ на някой много скъп, независимо дали този човек е близо или далеч! Пийте, слушайте и се забавлявайте отговорно. Наздраве!
СЛЕД напоителните януарски празници разделените от „Великата схизма“ преди 1000 години римокатолици и православни още на първия ден от втория месец честват заедно св. Трифон. Католиците отдават почит на дарения със способността да цери хора и животни, ние със сърбите – на Трифон Зарезан, покровител на лозари и кръчмари. В Русия празникът се свързва с една легенда, случила се с гледача на гъски Трифон Патрикеев, по съвместителство соколар на цар Иван Грозни. Историята не е толкова дълга, обстоятелствена и поучителна, колкото тази за Кашчей Безсмъртни, „Жаба принцеса“, „Булат Юнака“ или „Иван Глупака“, но сега нямаме темата руски народни приказки, а „вино, жени, песни и любов“. Защото после, баш по средата на Малък Сечко, почитащите Бог, коленичили пред статуята му в някоя катедрала и ние пред иконите в църквите, пак празнуваме дружно. За коленичилите е ясно, при нас е друго.
ЕДНА ГОЛЯМА част от българското народонаселение, старостилци и страстни любители на ферментиралото грозде, неприели наложената през 1968 г. нова дата за отбелязването на св. Трифон, потеглят към лозята. Отиват да се предадат на Бакхуса, или както се знае още Дионисия – на древните тракийски розалии, зарязвайки ритуално три пръчки от лозата, пиейки с менче вино на лозето. Знае се от старите лозари, още след хан Крум, че не се ли лее обилно главозамайващата течност, няма добра реколта. Това ритуално винопиене и поливане трябва да върне силата на лозето и да събуди жизнените сокове в растенията след дългия зимен сън. И двамата светци, оказали се на една дата в годишния алманах поради различни субективни причини, папски и императорски приумици, са символи на плодородието.
 |
Авт. Константин Анастасов (Пазарджик), носител на наградата за карикатура на СБХ за 2024 г. |
КЪМ ДЪЛБОКИТЕ философски прозрения по тъй важният екзистенциален въпрос задължително и родолюбиво трябва да добавим Дядо Петко Казанджиев, преименувал се на Славейков. Музата, поетична вдъхновителка на родоначалника на българската възрожденска литература и издател на първото женско списание „Ружица“, неизменно и неотлъчно споделяла постелята и мачкала възглавницата му. След няколко дълги и страстни целувки с голямата бъклица, пълна всякога с вино, той първом малко си дремвал, после ставал, палел светилника и редял прочутите си куплети. Неговата философия за живота била: „Който не обича винцето, жените и песните, той през сичкия си живот говедо остава“. Голяма част от стиховете му са чакани с нетърпение, за да бъдат превърнати в песни, предимно с гръцки и турски мелодии. Краденето на хубава музика от комшии и от където падне продължава до днес, а дълбоки прозрения подобни Петко-Славейковото и всички изредени има още хиляди. „Какви ти хиляди – стотици, стотици“ (този бисер сме го запомнили от един от нашите учители в гимназията), но най-излишната работа е губенето на време в напразните усилия да убедиш някого. Потвърдена научно е ползата от вслушването всякога в себе си, демек да не се делиш от акъла си и да си слугуваш на щенията. Националният идеал обаче изисква всякога да търсим единението. А кой по-добре обединява от виното и песните? За жените е спорно, тук се цитира най-първо гръцкото „Огън, жени и море“ предполагащо не кеф, а опасностите най-големи. Или свещеното за турците „Кон, жена, оръжие“. Трите основни елемента при истинския мъж, което макар и в друга религия, може да е повод за размисъл за едни пет века от нашата история.
ДАЛЕЧ съм от мисълта да паля допълнително фитилите на тази част от т. нар. българска общественост, която се обявява върло против присъствието на католически светец в нашия празничен календар. В него те виждат някакъв антагонизъм и духовна провокация, от която със сигурност ще изплува някаква съмнителна некултурна пяна, Не взимам страна по спора, само един факт. Ако влезете в сайта на Министерство на здравеопазването (МЗ) и погледнете календара (не имунизационния, а здравният), там наред с празника на жената, на тубeркулозата, шизофренията и др. ще откриете и св. Валентин. В този ден медицински екипи в цялата страна се втурват да просвещават закупилите валентинки ученици в сексуална култура – как да правят безопасен секс. Тези, които случайно са забравили да се сетят. В края на краищата, при тази суша откъм празници, какъвто и да е поводът, цяло явление е едно бурно тържество, изпълнено със страст и цел. Големите поводи издигат човешкия дух. В народният фолкор има песни, които се пеят на нивите, има песни, които се пеят по кръчмите. По нивите отдавна трактори пеят, остават вторите.
И ТЪЙ КАТО виното е божествено питие, то трябва да се пие културно на фона на подходяща подкрепяща музика. Изборът на най-адекватнато парче за дадено вино и обратното е гаранция за достигане на очакваното върховно блаженство. Следващата класация няма претенциите да е Best Of The Best, а просто китка от подбрани песни. Все пак съвсем естествено е да се оглави от превърналата се в кръчмарски химн „Имате ли вино“, в която някои виждат сериозни музикални препратки към националния ни химн. От гледна точка на нас, малкото останали истински българи, исканията на групата юнаци, поставени в ролята на лирически герои, са доста скромни. Руси, черни, брюнетки, едрогърди или плоски като миди, патрави, кривогледи, щом са млади, доста е. Същото и с булките, единственото и достатъчно условие за тях да са щедри. В смисъл сгодни и дашни. А към бабите са несправедливи. Сега какви баби има само, ехе! Две моми развалят. И три булки. А понеже те и към виното нямат особени претенции, напр. какъв нос да има, какво средно тяло, какъв остатъчен вкус, фини нотки, какъв финал и прочее, там върви и Гъмза, и Памид, Рубин, Сторгозия. Руйно да е и толкоз. Това обяснява липсата на претенции после като омотаят главата.
ВТОРОТО място се полага на изпятата от един родопски доктор и записана през 1955-а „Девойко мари хубава, сипни ми винце да пийна“, мелодия на годината на БНР, включена във „Вечните български песни“. Тя изисква опияняващо, силно, мощно и вкусно червено вино от рода на Мелнишка лоза. И то „Мелник 55“ – кръстоска на Широка Мелнишка лоза със смесен прашец от сортовете Дюриф, Жюрансон, Валдигие и Каберне совиньон. Той съвсем естествено носи специфичните аромати и настроение на мелнишките вина. Такова винце да ти сипнат, па нека ти е зле. Спечелилата „Мелодия на годината“ през 1996 г. „Горчиво вино“ започва да мачка всичко по пътя си според хвалбите на нейния изпълнител. Това е синът на Стефан Маринов, галено и обичливо наричан Веско. Тук случайно или не намираме един сполучлив паралел със следното поетично прозрение:
Една жена на всяка крачка
на гроздето наподобява –
когато по-добре се мачка,
по-силно виното му става.
 |
Рисунка на възпитаник на арт ателието към троянското СУ „Васил Левски“ – за конкурса „Трифон Зарезан“ в Сухиндол, ръководител Стефан Мичев |
ТИПИЧНО по родопски гордата и тежка „Вино пият 50 юнака“ на любимеца на нашите бащи и майки, комшията севлиевец Борис Машалов, върви с виното, наречено на Мавруд юнак. Той бил единственият, който победил всесилната Хала, носеща само злини по нашите земи. Нещо дошло незнайно откъде, като днешната Корупция. Пиело си момчето ката заран вино от лоза, скрита от майка му след страшните крумови закони и пораснало як и храбър младеж. Посякъл приодата и единствен спасил българската мъжка чест. А когато ханът разбрал отде идва силата на младия левент, размислил се и разрешил на поданиците си да отглеждат отново лозя. Какво са казали срещу му болярите, как са се сгълчали и ругали, било без значение. Тогава сме имали авторитарно управление с авторитарни методи, за каквото и сега лелеят някои. Кой точно Мавруд ще изберете – асеновградски, пазарджишки, старозагорски или чирпански, хубаво е да е комбинирано с Мерло, или с краля на вината Каберне Совиньон. Чисто ли е, едни го обожават, на други не им допада, а и ще си спомним, че Машалов е свързан повече с нашата си северняшка фолклорна област.
НЯМА сериозна винена компания, която да не подеме тържествено протяжната и малко тъжна „Калоян пирува“. В оригиналния текст се внушава, че царицата е влюбена в Балдуин и му предлага да го освободи, за да избягат неизвестно къде. Тези предположения идват от писанията на латинския хронист Алберик и са чиста провокация, целяща да озлочести нашата благочестива господарка, жената, стояща зад единствения наш владетел, удостоен с титлата крал. Най-подхождащо тук е греяното вино, измамно и коварно като Манастър. Излагащият ни куплет да се изхвърли, както беше сторено с онзи от националния ни химн.
А КОЙТО обича Памид, виното разпространено по целия Балкански полуостров, в Одринско известно като „Съръ чибук“, да си пусне „Ако зажалиш някой ден“. Има я в най-различни изпълнения. За „Целувката на Анна“ става всяко червено вино, стига да е евтино. И без друго капка няма да остане. „Дафино, вино цървено“ се връзва с Пино ноар, характерно с аромата си на бели и червени рози. Свежо, добре балансирано, непринудено и естествено изпълняващо благородна и социализираща функция. Нашенците, предпочитащи жени, които пеят по темата, сигурно ще си пуснат „Домакине, сипи вино”, изпълнена от сестри Бисерови, които го правят с такава една рязка лекота, че одма разведряват ежедневието. Много върви с Кайлъшки Мискет. „Вино пия, мамо, у София града“ на Георги Горелски се свързва логично с времето, по което в древен Рим не се е разрешавало пиенето на неразредено с вода вино. Тази практика у нас никога не е прекратявана.
А ЧУЕМ ли пък за столицата... Имате ли съмнения за бродници, нощни и нечестиви сили у дома, за някаква черна прокоба, пийте Пелин и се не бойте. Той доказано действа срещу дяволските бесове и ги отблъсква далеч. За да е сигурна работата, дръжте едно буренце в мазето и ще се радвате на подсигурено целогодишно спокойствие. За любителите на лясковско бяло пелиново вино, пелин от Лозарево, Караисен, домашен или откъдето и да е, песен нийде не найдох. Sorry! Иска ми се да продължа в същия дух с песните на Йовчо Караиванов, Илия Аргиров, Иван Пановски, Пенка Павлова, Верка Сидерова, Мита Стойчева, Олга Борисова и други истински легенди във фолклора ни, после с новопоявилите се „звезди“, но се опасявам, че вестникът няма да стигне. Алгоритъмът би трябвало вече да е разбран. Избирайте песни за виното, които да слушате, за да усетите силата на вдъхновението и празничността. Те ще ви насочат към най-подходящото бяло или червено, каращо ви да мечтаете, вълнувате, да предизвиква спомени и създава нови начини за разпалване на емоции. Сега съвсем накратко за положението извън държавните ни граници.
БЯХ НА 10, Бари на 19, Робин и Морис на 16, когато музикалните гении и поети, братята Гиб, изпяха „Вино и жени“. Сингълът се издига до №19 в Австралия и бележи международния дебют на Bee Gees в класациите на кота №35, като по този начин привличат вниманието на радиодисководещите. Започва възходът на една от най-великите групи на 60-е, 70-е и 80-е, с прочувствената изповед: „Вино, жени и песни само ще ме натъжат, Любов, целувки и прегръдки, нещото, което никога не съм имал“. И после споделили цялата плаха наша надежда: „Ако това приключи, нямам нищо против...“. Спомнихте ли си? Не „Би Джийз“, другото. Защото песни за божественото питие и за реброто адамово има безброй, но малко ни връщат така силно и емоционално в най-трепетните ни години и коремът пълен с пърхащи пеперуди. Ако си спомните класни, контролни и изпитвания, работата не е ОК (не е добре). Този забележителен сингъл задължително трябва да е гарниран с вино, напомнящо ни средата на 60-е. „Червено обикновено“ от 70 ст. бутилката отдавна няма, „Манастирско шушукане“ и тогава го нямаше, най-добре ще е „Ркацители“ – грузинският сорт, който навлиза у нас през 60-е и бързо заема близо 40% от белите винени лозя, които общо с червените са малко под 2 млн. декара. Три години по-късно, когато празнувахме 100 години град Троян,, Нийл Даймънд с отчаяно прочувствен глас запя „Червено, червено вино, влез в главата ми, накарай ме да забравя, че все още имам нужда от нея", лирична тема за спасителна рецепта за изгубена любов, достигнала №63 в класацията на Billboard Hot 100. Следват две изпълнения на певци с по-твърд и мачовски глас, които се класират барем двадесетина позиции по-напред, докато се стигне до по-маковата версия на UB40, преиздадена през 1988 г. и изригнала до №1 в САЩ. За да е сигурна работата със забравата, нужно е плътно тежко вино, с рубинен цвят и мощни, но тънки танини. Същата изпитана рецепта е използвана в нашите „Нощта догаря“, „Не ме жени, стара мале“ и може да я пробва всеки. Със сигурност отговорът ще дойде. Само дето ще сте забравили въпроса.
ПЛЕЙЛИСТЪТ може да продължи с „Wine, Women an' Song", петата песен от „Come an' Get It“ на Whitesnake, „The Days of Wine and Roses“ - Франк Синатра, „How Does the Wine Taste“ - Барбра Стрейзънд, „Hey Brother, Pour the Wine“ - Дийн Мартин, „Good Friend and Glass of Wine“ – Лиан Раймс, „Summer Wine“ - Нанси Синатра и Лий Хейзълууд, „Melva’s Wine“ - Джони Кеш, и много, много други. Цял роман може да се напише за това колко песни и автори разказват чрез виното, собствения си свят, собственото си любовно мъчение. Ясно е, че виното винаги е било възприемано от човека като утеха, утеха за изпитанията, които животът поставя пред нас, но и като радостна утеха, когато се окаже, че искаме да споделим значим и щастлив момент от съществуването с някого. Все едно дали е от Тракийската низина, Дунавската равнина, Долината на Струма, Черноморския район, Странджа, или Източни Родопи, което и българско вино да изберете, няма да сбъркате. И макар че говорим само за най-божественото питие, навярно знаете, че най-употребяваната напитка в света е чаят, но може би не знаете, че и за това имаме български отговор:
Там, където Чая се разливаДА НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМЕ другите, празнуващи вечерта. Представям си ги на маса с романтични свещи, отрупана с шоколадови сърчица, мечета, звездички. Отдясно парижки бисквити асорти в пурпурна кутия с форма на сърце, отляво хрупкави бретански крепи, покрити с фин млечен шоколад. Допрели глави до бутилка Кианти и сирене с трюфели или Пино Гри и холандски сирена. Само напомням, че Пино Ноар, Розе, Креман вървят с френски терини. И музикален фон с тиха, релаксираща музика, микс от джаз, блус, лаундж, боса нова с всичките им най-нежни нотки и разновидности.
и кипи в лозята бодър труд,
есента в бъчвите налива
златочист и прекипял Мавруд.
 |
| Wine & Spa – авторът, хотел „Деви“, Велинград, броени дни преди Св. Валентин, 2025 г. |
м. февруари 2025 г.,
в навечерието на празника на виното и любовта
Стефан Мичев
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)